Животът в света на поезията брой 16 by Списание за поезия

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

СПИСАНИЕ

ЖИВОТЪТ В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА

Изп. Директор: Цанко Веселинов

Брой 16 Плевен, 2014

2014

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014

Първото издателство в България от типа печат при поискване (печат при поръчка) от 2010 г.

o Списание „Животът в света на поезията” o Изп. Директор: Цанко Веселинов o Първо издание, Плевен 2014 Брой 16 o Всички права запазени: o Издателство и печат:

ISSN 1314-9210 Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под каквато и да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие на издателя и автора, с изключение на преводачи, литературни критици и рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона!

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

Съдържание: Стр. 4 Интервю с Мария Янкова „Ръчно Изработени Вълшебства” Стр. 6 Стихове на Джени Пенчева Стр. 9 Интервю с Галена Върбева Стр. 12 Лятото на Българското изкуство 2014 Стр. 20 Рубриката: Моя Страна! Моя България! Стр. 24 Хризантеми Стр. 25 Нека да направим ЛЯТОТО прекрасно и незабравиво с Българското изкуство!

СЛОВЕНИЯ ЕЗЕРОТО БЛЕД

2014

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014

Интервю с Мария Янкова „Ръчно Изработени Вълшебства”

Разкажете повече за себе си, за читателите на списанието?

От къде черпите сили и вдъхновение за нови свежи идеи?

Казвам се Мария Янкова от Стара Загора, занимавам се с това хоби от близо две години,

Вдъхновение черпя от красотата на природата,

много ми харесва и ми доставя огромно удоволствие да видя удоволетворението на хората когато получат това което са поръчали и са доволни от избора си.

от положителните и оптимистично заредените хора, които ми се доверяват и с които заедно успяваме да зарадваме любимите им хора.

Творите красиви и прекрасни неща. От кога се занимавате с това хоби? В началото започнах като на шега да си запълня свободното време, и да направя по различни подаръци за моите приятели и близки за различни празници, сега вече се занимавам основно само с това.

Как могат читателите да се свържат с вас, и да си закупят от Вашите ръчно изработени вълшебства? Страничката ми във Фейсбук е "Ръчно Изработени Вълшебства"

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 Любим девиз? Животът е като огледало - ако му се усмихнеш, той ще ти отвърне със същото.

Какво мислите за Любовта и Омразата? Любовта е най прекрасното нещо, пожелавам я от сърце на вашите читатели, а омразата - какво да кажа за нея, животът е твърде кратък за да го пропиляваме с такива чувства.

Какво според Вас е щастието? За мен щастието е в простите неща, бих казала да сам здрава аз и любиите ми хора, да продължавам да творя, и да намирам вдъхновение за нови неща и най-вече бих била щастлива като успявам да зарадвам другите.

Вашето пожелание към сп. "Животът в света на поезията". Пожеланието ми към вашите читатели е най вече да са здрави , да виждат красотата в малките неща, да вярват в доброто, да не забравят

2014 да показват любовта си дори и с малки жестове, и да запазят човещината в себе си.

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014

Стихове на Джени Пенчева и последната ми капчица надежда тихо пред прозореца отлита. Само спомените тук оставаттехен дом е моята душа. И в тази тъмна нощ ще търся къстче светлина. Да видя твойте очи – дори да няма пак звезди. Казвам се Джени Пенчева,на 17 години съм от град Ямбол, Пиша от 5 години и литературата е това,в което винаги намирам отговорите на всички въпроси.Мечтата ми е някой ден да имам собствена стихосбирка . Редовно участвам в конкурси на всякакви теми,но поезията си е била и остава моята най-голяма тръпка .

"Обичам те..." -прошепвам тихо, гласът ми губи се в нощта . Но аз ще чакам да заспишдо теб да дойда,в съня ти тихомълком , като крадец да се промъкна. Това е нашето време ,

Крадла

скрито и тайно от света.

Джени Пенчева

За теб и мен откраднах го сега.

Като капки дъжд стичат се сълзите

Да зная аз,че кражбата е грях ,

Какво се случи? Кой я нарани?

но вече просто няма как !

Дали е нощ или пък ден ,

А после нека ме накажат-

не мога даже аз очите да притворя!

щом събудиш се до мене ти

Защото виждам теб с тях ...

и Слънцето ни издаде.

Нима това е само сън ....?

НО не могат нищо да ми вземат-

Едва ли би било възможно....

даже време нямам вече Аз.

Или пък кошмар?Не зная. Пада и последната сълза, умира бавно-а с нея

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 .... Мрази ме страсно Джени Пенчева както ме обичаше-не ден,не два. Кратък миг от живота ти отнех – празнотата в дните твои аз изпълвах. Безразличието,което днес ми подарявашплесница по-добре да беше ми ударилаз зная,по-малко щеше да боли! "Мразя те"-грозни,тежки думи – смениха топлото ,тей нежно и така красиво "Обичам само теб!" Живота,като школа билв която трябва да се обиграеш, но тази празнота,жестока Изпълва ме и то от време доста. И където и да стигна днесЛюбовта е вече липса-в плен е ! Мъжка суета Джени Пенчева И вие слаби сте понякога, по-слаби с пъти от нас. Явно сълзи не показвате, тъгата и болката с викове и удари , умело се опитвате да скриете, Ах,мъже.... Сила е да покажете всичко това, което във вас бушува,кипи. Мъжката Ви суета ,на силата е спънка тя. Светът Ви възприема силни, слабост негова бих нарекла аз това! Мъжка суета-най-дълбоката пародия раждала се на света! БОЕН ЩИТ Автор: Зоя Раднева В живота всичко хубаво умира , но се преражда с нова светлина и сила. Цветята и тревите , чакат пролетта , но аз не бих дочакала дори и сутринта. На вън нощта , разстила своя чер воал , а звездите тихичко я наблюдават , луната тайно през прозореца наднича, Тя е любопитна и тайните обича . Да види иска този странен ритуал,

2014 как сърцето ми за винаги мъката и болката отрича. Изхвърля всички мрачни спомени на вън и се изправя пред живота , с нова мощна сила. Прости ми , моля те сърце, не те щадих , не те предпазих, но вече ще съм твоя боен щит! На портала ти ще сложа вместо стража , разума си да те пази, ще те обградя с дебели каменни стени. Как сърце , след толкоз битки и страдания , за нов живот намери сили да се преродиш? Прекланям се , пред твоята могъща сила и паднала на колене , те моля грешките да ми простиш!

Длъжник си ми Автор: Зоя Раднева Живот , платих ти целия си данък, не ти дължа дори една сълза. С болезнено мълчание почитах, законите на твоята игра! Понякога без дъх оставах , от ударите ти върху мен , но силна бях , не се предавах , а ти от силата ми беше изумен. Косите ми прошари с пепел , от кладата , в която честичко горях. С теб живот разбрах , какво е болка , но и щастието с теб познах . То бе малко , като грахово зърно , скрито нейде в задния ти джоб , продаваше ми го на грам . -Скъпернико-живот , не е ли те срам? Нямам данъци към теб, но ти Живот дължиш ми кредит - щастие! Знам грешна съм , но кой ли не греши? Годините отлитат , закъсняваш с твойто милосърдие!

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 Есен в живота Автор: Костадинка Танчева Годините се трупат, натежават... и страсти буйни бавно се стопяват..... Остават живи въглени горещи, разравяме жаравата все още! Беше пролет и в огнен танц летяхме, любовната си семчица посяхме! В стомаха ни хвърчаха пеперуди, дръзки бяхме - зелени изумруди! И лято беше - щедро, благодатно, отгледахме си плодовете златни. Със длани в нежност вплетени се впихме и стръкчето си крехко разклонихме! Не липсваха стихии, урагани, засипваха порои обичта ни, но клоните огъваха се здраво, превръщаха се във дърво кораво! Оглежда се в косите ни сребристи дошлата вече есен златочиста!забързани и в радост по децата, по-дълъг ще е валсът на листата! Пламъчето упорито в нас гори, някога от сладки тръпки то пламти! – Топлина, флуиди преминават, дори мъгли и студ да се задават!

2014 ПИСМО ДО БАБА Автор: Весела Дамянова Здравей, бабо, как си? Пиша ти писмо да ти разкажа, колко съм щастлива тука и колко пораснах голяма. Животът те учи на всичко, вървиш по своята съдба, на всеки му е писано какво да бъде как, с кого, кога. Знаеш ли, бабо, колко ми липсваш, искам да бъда до тебе сега, пак вечер до теб да заспивам и да си говорим за разни неща! Вече съм майка и трябва да уча детето си на много неща, помня как ми се караше много, но не чувах въобще от това. Колко пропуснати мигове, бабо, изгубих да бъда със теб, животът безспорно бърза за някъде, а аз съм далече от теб. Искам на теб да приличам, бабо, ти си честна и много добра, знай, че истински те обичам много и те целувам с много топлота!!!

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014 Интервю с Галена Върбева Винаги е три в едно – поет, писател и журналист. Още от малка.

Коя е Галена Върбева, и различава ли се Тя от поетесата? Галена Върбева винаги е била три в едно – поет, писател и журналист. Още от малка. Но често казано не виждам да се различава съществено от поетесата. Или може би само в моментите, в които трябва да бъде силна, за да преодолее трудностите, проблемите, препятствията. Нищо че поетичните души са чувствителни и не предполагат подобни сблъсъци. На този етап от живота си „жонглира” между майчинството, писането, работата, завършването на магистратура и подготовката на първокласничка за училище... да, висш пилотаж за човек, който има само две ръце, но слава богу до момента се справям ☺! Кога и как започнахте да пишете стихове? Истината е, че първите си стихове, макар и наивно- детински, съчинявах още преди да се науча да държа химикала. Ей така, спонтанно, сякаш бяха глътка въздух! Преди години много се интересувах от списания за мода, и

след като бях събрала не малка колекция от тях, един ден се запитах, защо да не си направя и свое собствено? Тогава явно не ми се е струвало толкова трудно, за разлика от сега ☺. Помня, че си изрязвах снимки на красиви и популярни лица, вкусни ястия, екзотични гледки и други, и ги използвах за нови статии, интервюта, новини и най- различни интересни рубрики. Доставяше ми удоволствие след това да показвам „моето” списание на приятели и близки, които шумно да го коментираха, понякога и с насмешка, но по- важното беше, че улавях вниманието. Спомням си, че тогава моят баща беше найизявеният ми окуражител. В 4-ти клас написах първата си детски книга, повлияна от популярните по онова време книги- игри. Името й беше „ Долината на смъртта” и всъщност бе опит да обобщя най- интересното от прочетеното, заедно с моите лични визии за сюжетите. Децата по онова време наистина ми се чудеха на ума ( все пак никой от обкръжението ми не се занимаваше с подобни неща ☺). Много години след това започнах да се занимавам професионално със статии и репортажи, с по- зряло художествено писане, както и с всички онези любовнолирични и пейзажно-философски стихове.

Какво Ви вдъхновява? Вдъхновението е като приливна вълна. Идва и си отива когато поиска, но именно в тези редките моменти мога да

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 се докосна до онази тъй наречена алхимия на словото. И тогава разбирам какво е да пишеш, но също така и да усещаш любовта, омразата, страданието, вярата, болката, победата и разрухата... всички човешки чувства и емоции в двете им крайности. Думите прозвучават по- истински, чувствата са изразени в дълбочина, сюжетите преливат от динамика и страст... И тъй като съм поет- писател – журналист, перото ми никога не се е ограничавало само да писането на стихове. Да, те поставиха началото, сформираха мирогледа ми, но от тогава насам темите и начините на писане претърпяха много метаморфози. Писала съм и разкази, и есета, и приказки, и кратки новели, разбира се и чисто журналистически текстове, научна и техническа литература, както и учебно- подготвителна. През 2009 година например, написах криминалния роман „Острие на отмъщението”. Няколко години по- късно, вдъхновена от романсът и мистиката, написах и фентъзи романа „ Среднощна сянка”, който все още не е публикуван. Дай боже някой ден и това да стане ☺! Любимо стихотворение? Би прозвучало като клише ако кажа, че нямам любим стих, че едва ли не всички са ми любими, както биха отговорили повечето поетите. Но истината е, че аз всъщност си имам фаворити, а именно онези най- съкровени, най- чувствени и тъжни слова, посветени на някой скъп за мен човек, или събитие, дало съдбовен тласък на живота ми.

2014 ТРИ РЕКИ Три реки... По три различни пътища се разливат по течението стръмно. От прозореца поглеждаш и през сънища ти майко, всяка нощ като е тъмно. И ни чакаш от безкрайните дъбрави като три реки с попътни ветрове да се завърнем в своя дом и живи, здрави да свалим товара в твоите ръце. И днес с кристални капки във очите детския ни смях самотно дириш. Броиш ли в календара още дните или снимките ни стари с поглед галиш? Три реки, три буйни водопада на времето преследват своя ход но знам, когато идваме при тебе се ражда пролетта на тоз живот. Дори през тръни, в зъзнещия мрак в бащиния дом сами ще спрем. Обичта ти свята в нас е верен знак-докрай никога не ще я изгребем. Като три реки, три буйни водопада разпиляваме се в този свят широк, но ще идваме при тебе ЩОМ ТЕ ИМА, дори с последни капки сила и възход!

Любими поети? Винаги съм се впечатлявала и вдъхновявала от творчеството на „ наймалката сред големите”, български поетеси Петя Дубарова. Имам дори стих, посветен на нея – отражение на

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 цялата й енергия и плам, стихия и порив в краткото й, но съдържателно творчество. Виж от писателите, си имам любимци предимно от преводната литература, като например Дж. К. Роулинг, Агата Кристи, Никълъс Спаркс, Маркъс Зюсак, Роузи Томас, Паулу Куелю, Р. Дж. Уолърс и други. Най- синьото вълшебство На Петя Дубарова Ти спря със длани полета на гларуси, с копнеж стаен в най- сините предели. В косите с дъх на сол вибрират радости, ветровете тайни в топъл плен отвели. Разтапят се нюансите на словото в океан от детски слънчеви мечти. За миг дъхът открадна ти махалото във хаоса на житейски глъбини. В душата си забоде миг от болката— задрямал спомен с трепет морско син. Облече с цвят и бялото на зимата. В тебеширен прах е дървеният чин. С ръка за сбогом махна ли на лятото, в залязващия пристан на нощта? Морето ще плете ли днес дантелите ако ножица жестока е светът? Сенки непрогледни са душите ни без твоя ритъм в синия Бургас. Космичен студ прозира ли в очите ни, ако стихът ти пази всеки земен час? И само днес оставаш вечно млада сред крясъка на птиците в нощта. За теб морето всяка нощ ще страда— късче радост сред неволите в света.

2014 Какво бихте казали сега на най-любимите си хора? Бих им казала, че ги обичам. Че силно вярвам, че ще бъдем заедно още дълги години. Че любовта и прошката не са просто думи от парещите страници, а реално докосващи чувства. Че можем да намираме щастие дори в най- малките неща. Че можем да бъдем истински във всеки момент от стихията, наречена живот... Пожелание към всички творци, които със своето творчество допринасят светът да бъде покрасив. Преди всичко им пожелавам да бъдат живи и здрави, успешни в професионален план ( за да имат сили и самочувствие да творят), повече благословение и вдъхновение. И нека светът им да бъде вселена от красиви фрагменти, която никога не спира да ги вдъхновява за още и още стихове, жадни за докосване...

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014 ЛЯТОТО НА БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО 2014

Скъпи Приятели, напусна ни завинаги поета Красимир Димитров /Криско/, който със своята прекрасна поезия ще остане незабравим за всички нас. Проекта ни "Лятото на Българското Изкуство 2014" посвещаваме в памет на Красимир Димитров /Криско/. Почивай в мир, поете!

Страниците подготви Йорданка Радева В памет на Краси

На Поета ( на Красимир ДимитровКресто Миров)

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

Автор: Йорданка Радева

3.03.1961- 29.08.2014

Не мога... Нищо свястно не мога да напиша. Сълзите ме задавят, а болката душата ми препълва и там тежи. Една душа я викнаха от Рая и тя пое съвсем сама по тъмница още... Никого за да не смути. Не мога... Стоманни възли стягат ми душата и думите ми, дращейки, излизат едва- едва... Сълзи в очите ми и ме дави споменът за чистота... Краси тръгна... От нас си тръгна по сетния си път... За Оттатък... Тръгна си поетът, след себе си оставил болка в стих и изплакана душа. Завинаги си тръгна, но остави ни спомени прекрасни

Един живот отмина. Ненавреме… Бяха скършени надежди и пътят му до тук. Твърде кратък… Но успешен… След себе си оставил спомен за човек най- истински и следи… по които други ще вървят. Тихо и без звук. Един живот… и стих след стих, с вплетени копнежи за любов, деца, родина и… до тук. Сълза неплакана се търкулва по лицето… но очите са студени… Сухи… Безживот се е заселил тук. Няма го… Отиде си… Но завеща ни свойта страст и вик! Душата си остави… Някъде… Да помним… Него… И изстрадания му до болка стих!

Само на 53... Нека душата ти намери покой, Краси!!!

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 за Човека и Поета... и душата му излята... като песен в песента.

искам, а не мога нищичко да върна. Дните мои са безкрайна тъжна степ, нощи мои- тъма ръждива и прокажена .

ЗА ДА БЪДЕМ С ТЕБ В ПЪТЯ ТИ ПОСЛЕДЕН! 2.09.2014, когато и небето изплаква си сълзите…

И сякаш не дъжд, а морето се излива, от небето рукнали сълзи- порой, река… И не цъфтят латинките ни пак на двора, а как… кал навред от мъката ни изпълзя.

СБОГУВАНЕ С КРАСИ Автор: Йорданка Радева

И разля това небе листи недописани, стихове по тях личаха с нежна жалост. Поетът си отива, хора!.. Спрете го!.. Не заслужава тъжната си горка участ!

Отиде си... На пръсти влязъл тихичко във Рая, защото там е само мястото за най- чистата душа... Без грях. И знаеше, че някога човек умира, а дали богат си или пък беден, само Бог отрежда ни на тоя свят. И когато катафалката се скрие зад завоя, в изненада скръбно- онемял, струва ти се, че светът се срива, че без него светът е обеднял. Като листопад най- скръбен, като разплакан дъжд през есен, като канцонета недопята… тъжна… като стиха си недописан в песен, като мисъл, кодирана със вечност, като бряг… озаптил си водите, като най- светлата душа от Рая, остави диря- в спомен и звездица. Една мъничка следица... и искра… които с книгите му ще светлеят, оставяйки ни себе си за мен, за теб… за всички… За света! Затова никога в човека поетът не умира, а след себе си продължава да живее, защото знае като набожен кръст: "По важното е да си бил потребен, преди да станеш… шепа пръст…" Поетът, който живееше и дишаше чрез стиховете си. Който страдаше и обичаше чрез поезията си! Не го забравяйте!!! Дълбок поклон!!! Спрете го!!! Автор: Йорданка Радева Всеки миг е взета капка кръв от мен,

2014

Една творба, която бях посветила на Красив началото на август - предусещайки състоянието му, за да вдъхна кураж и надежда… Забранявам ти това на Краси Автор: Йорданка Радева Не… Не тръгвай!.. За никъде не тръгвай, че имаш още път напред и невървян! Не се предавай! Небетата ще плачат, ако избързаш не навреме в някой ден и късен час. Ще разплачеш и звездите по онова, най- синьото небе. Не бързай! Чуваш ли?!. Денят се смее във очите ти, а какво е той без теб и без стиха ти, а можеш още… Трябва да продължиш напред! Не се предавай! Стискай зъби! Ще те бъде! Но тук! И над земята! По изгрев и по заник, за да чуваш как ти пеят пак птичите ята! Не… Не тръгвай! Забранявам ти да мислиш миг дори за… Там! Отвори очи! И само помисли… Един живот е… с`слънце… Затова бори се! И отпъждай всяка болна мисъл! Табу да бъде в теб!

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 Не бързай! Чуваш ли?!. Недей!!! Забранявам ти това!

От търсене по него онемяха и чувствата, и мойте стихове.

Не забравяйте поетите, Хора! Автор: Йорданка Радева

А трябваше да бъде другояче... Обичаните трябваше да са със нас! Не се получи, най-скъпите обаче, от горе се усмихват- няма ги сред нас.

Тръгват си поетите… Рано сутрин някъде към пет. Когато още и звездите в хоровод безкраен оттатък края грейнали от тишина се водят. И нещичко поетово умира, и остава тук, при нас, в пръстта. Но душата им отлита горе… по безкрайното невидимо от Рая, къде поетите други там намират и продължават стих оттам да ваят. От там ни гледат… следват…, помагат на душите ни по тъмно. Че поет е тоя, който дори и в Рая като звездица малка свети и ни нашепва своите куплети, че без тях тук при нас е тъжно. Тръгват си поетите… От разпиляна нежност уморени във поредния си стих след стих. От разбунтувана сърдечност, от отдадена любов без грях, от красивия им шепот под звездите, от дръзкия им гръмък глас, окънтяват светове различни и тъгата в миг превръщат в смях. Затова там… Горе, сбират се душите им, по- чисти от преди, защото знаят- трябва да ни светят, да ни указват верните следи. Да не грешим! Да се обичаме! Безразличието да забравим някъде, че кога поет с живота си се той прости, обеднял светът е. И планетите дори от такава тишина се плашат… Затова… Хора…Тях четете! Стиховете им вие не забравяйте! IN MEMORY OF... Автор: Катя Попова Защо ли есента пристигна със тъгата? Защо се вмъкна в цялото небе?

2014

А трябваше да бъде друго време, мечтано- тяхното, написано във стихове. Навярно Раят само днес не стене, приел с желание достойните мъже. А трябваше... Да бъде тяхно време, в живота груб, болезнено жесток! Не се получи, дявол да го вземе!!! Къде да погреба желанието за живот? ЗА ДА ГИ ПОМНИМ, ЗА ДА ГИ ИМА И СЛЕД НАС ДОРИ! Автор: Димитър Асенов В памет Красимир Димитров Дали на Бог творци му трябват, затуй прибърза да ги прибере или екип от талантливи стяга, гледа добродушни да ги събере. Добрите хора първи си отиват, знаем тази истина от векове, но трябваше ли млади да умират, та тук се чувстваха така добре. На всички бяха толкоз нужни, даряваха прекрасни стихове. За тях омраза, злоба бяха чужди, топеше словото им даже ледове. Но щом така решила е съдбата, в тяхна памет ще сведем глава. Спомена за тях остава ни в душата и нека в мир почива им прахта. Красимир Димитров, с псевдоним Кресто Миров, ще остане в паметта на читателите си със своите прекрасните стихове, повечето от тях събрани в седем стихосбирки, в които намират място често образите на майката, децата, жената и… Родината. Особено силни са стиховете му, посветени на човека емигрант,

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 принуден под чуждо небе да дири препитание. Силните метафори и прекрасни сравнения засилват внушенията за мъка, бездомност, носталгия, от една страна, а от друга страна откриваме силни съкровени чувства и копнеж по любов и любима, ранимост от раздяла и… предусещане за близкия край… Една чиста и ефирна душа, която умее силно да обича и нежността си в стих да съхрани. Човек, който е обичал да пее, да свири на китара, да танцува, да бъде душата в душите на другите… Колко ли сили трябва да има този човек, за да пише за онова, което само таи в сърцето си и се моли… да закъснее… Покланям се пред теб, Жена! Автор: Красимир Димитров Зе тебе много песни има и стихове ти пишат всеки час. И въздухът във твоята Вселена, от него с радост дишам го и аз. Не ще ти пиша стих, и нито песен, но ти даря поклон- до долу, до земи… Бъди Жена до края си небесен, и почитта ми къмто тебе приеми! Покланям се пред женската ти сила, че ти държиш вълшебството Живот. За майчинското и за любовта ти мила, и за началото в човешкия ни род. Покланям се смирен за гордостта ти, за топлината в твойте две ръце... Да благодарим на Бог, че те изпрати, пазителко на женското сърце… Покланям се пред устните горещи, целуващи и бебе, и с любов любим. До края си за теб ще паля свещи и с Бог в един ще те благословим. Прости, за тебе песен не направих, но поклоните ми слънцето ги грей. Такава в мен....Такава те съставих, и в святост нека Женското живей!...

2014 Лекувай ме!.. Автор: Красимир Димитров Обичай ме!.. Напук ме обичай! На онези съседи пред блока... Усмихни се!.. Към мен се затичай, подари ми целувка дълбока. Да завидят и черните врани, дето гушат се в клоните сиви, ще се пъчим с любовни си рани, и ще бъдем сюрпризно щастливи. А пък ти ме целувай!.. Не спирай! Не помисляй за възраст... Години. С обич пълно е в нас. Не избирай! С любовта сме отдавна роднини. И във пъкъл дори да ни скрият, и дори да ни палят на клади, любовта ни не ще да изтрият, ще завиждат днешните млади. А пък ти не спирай!..Обичай!.. А пък ти и не спирай!.. Целувай! Болестта ми любовна разсичай! Хайде... докторке моя… Лекувай! Обичайте децата, хора!.. Автор: Красимир Димитров Отново спорим.Пак тиради... Пак оня нелогичен спор. С пари разбиват се огради, а пък без тях като в затвор. Крещи си моята съпруга, и двамата..Защо крещим?.. Тя вече любовта е друга, дори отделно вече спим... Отдавна няма ги цветята, и онова..креватното кафе. Целувки...няма до вратата, и мирисът на пот и кадифе... И мой е ред...Да почна втори... Ех, викам, ще отварям глас, едно гласче ни проговори: -Хей, хора, хора,ами аз?.. Едно девойче го изречеТя-петгодишната ни дъщеря, В ръката с парцаливо мече, "бижуто"в тази ни земя... -Аз слизам татенце, на двора, със Пух, приятелят ми мил... А вие, разберете се бе, хора! И кой какво е тук сгрешил... Тя пак ще се върти Земята, дори без вашите пари,

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 мислете хора, за децата, да имат майки, дом, игри... -Да бъде розово небето, да няма плач, а облак сух, и обич дайте на детето, тъй както аз на Мечо Пух.. И в миг прекъснахме си спора, и нещо важно аз разбрах: "Обичайте децата….хора! Парите…може и без тях… Дали е важно?.. Автор: Красимир Димитров Дали е важно най-накрая, да си заминеш просто сиромах. Да влезеш тихичко във Рая, изкъпан, чистичък…без грях.. Дали е важно, да си беден, или да си като кристал богат. Да си живял живот вълшебен, или си ръфал сух комат… Дали си яхал в такт парите, или пък просил си от минувач. Дали си поиграл добре с жените, или държал си нож по здрач... Дали си бил щастлив, кажи си, или си бил нещастен звяр. Ей, гроба чака те, легни си, лопата чака те с гробар... Но не, не бързай! Стой! Почакай! Прости на своя нежен враг. С приятел пръстите пощракай, преди да ти даде душата знак… Човек умира и богат и беден, и си отива, носещ своя кръст... По важното е да си бил потребен, преди да станеш…шепа пръст… До моите ангели мили... Автор: Красимир Димитров За ангелите моите, мили, за двете... мойте сърца. Ти, мили Боже, дай им сили! Пази ги, моите деца! И те без време на гурбети, че въздухът е тук горещ, звезда прати им в път да свети, пък аз ще им запалвам свещ.

2014 И нека в радости живеят, и нека в щастие растат, в тъгата тихо да се смеят, и нивга в смях да не тъжат. На ангелите мои мили, целувам двете им крила. Ти, Боже мили, дай им сили, с любов пък аз ще ги даря. Пътеката без грях е тясна, но те по нея да вървят, светът е улица прекрасна, но най-добре е в роден кът. Да не забравят те Родина мила, и род, и майка, и баща. Букетче майката е свила, а татко моли се в нощта. Деца, живейте и бъдете! Бъдете горди в този век! Това ви казвам- запомнете: Човек докрай да е Човек! Възкръсналият още броди, възкръсва и ще бъде пръв, а емигрантът по света ще ходи, измит от Неговата кръв… Мирис на хляб Автор: Красимир Димитров Аз още помня сълзите на мама, прокапали като домашната ни свещ. Коричката, най-хубавото в хляба, и горещина от селската ни пещ. И оня хляб, набухван и наречен, със мирис на симид и на сминдух. А татко спеше... от ракията напечен, и за проблемите ни сякаш беше глух. А мама, скъпата ни мила мама, тя беше ни баща, и майка, образ мил. Но свърши се... И вече ни я няма, от смърт не бих те,мамо, защитил. А татко пие. От пиянството е станал най-злобният баща... Защо е жив?.. На алкохола лесно се пристава, най-трудно е да станеш пак щастлив. При мама все по празниците ходим, и молим се на Бог, и на Отец, и Дух. От света се връщаме, където бродим, Със хляб ухаещ на симид и на сминдух.

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 Защото те обичам, Родино! Автор: Красимир Димитров Ти хвърли ме, Родино, във пръстта, Не ми тежи!.. От родно тежко няма. И към живот пробудих си страстта, живота си дарих на още двама. На воля в теб деца ми да растат, и аз свободно искам да живея. Парите хората тук нека си броят, но нека те, на български се смеят. Да няма плач в очите на деца, да не страдат майки от мъже си слаби, като извор да текат добри сърца, да си прощаваме в олтарните огради. Да палим свещ за здраве и късмет, и да редим молитвите си силни, до Господа отивали те най-напред, а пък при нас се връщали стабилни. Ти хвърли ме, Родино, във пръстта но аз до края в тебе ще се вричам, ти скърши ми завинаги ръста, но аз прощавам ти… Защото те обичам!.. Какво да ви оставя?.. Автор: Красимир Димитров Какво наследство да оставя, на вас, наследници… деца. Тя- любовта единствено е средство, да спира болки в нашите сърца. С умния аз умно си говорих, а простотата с простият ми бе уста. За просяка портфейла си отворих, а на бездомник посочих моята врата… И на обречен стискал съм ръката, на уморения подавал съм му стол. На врагове целувал съм краката, с приятели вечерял съм със сол. Вървял съм... Обич съм раздавал. Добрите съм дарявал с тишина. На лошите с усмивка съм прощавал, и влюбвал съм се истински в жена. Какво да ви оставя във наследство? Какво за спомен да ви дам, деца? Една земя от скъпото ми детство, от мойта кръв за вашите сърца!

2014 Какво да ви оставя?.. Странен спомен, за майка, чакаща до пътната врата. Пътека емигрантска в свят огромен, Родината… Едничка на света!.. Какво да ви оставя за наследство? На рамото ми злато не лежи. Ще ви оставя смях от мойто детство, и знайте… Камъкът на мястото тежи!.. Търси се… България… Автор: Красимир Димитров Търси се тъжна, стара жена! Болна. Ограбена... Пие илачи. Бяла.Прегърбена. Вечно една. С име България... Колко ли значи?.. Нейни дечица търсят я тук, други сънуват я там из чужбина. Броди и плаче... Събира боклук. Крачи клошарката. С име- Родина. Търси се тъжна, стара жена! Ходи печална, тихо се вайка. Казват… била е красива страна. Още красива… Защото е… Майка! Стара жена е... С поглед, но твърд. Само възпяват я днешни поети. Надпис един: "Свобода или смърт!" Там на халката венчална й свети. Търси се тъжна, стара жена! Нейде на топличко тя се е скрила. Майчице родна, ти нямаш вина! Ти си на всички, Майко, простила! Търси се тъжна стара жена!.. Над хиляда и триста годишна. С име България... От безкрай времена. Информация друга… Излишна… Ако може... Автор: Красимир Димитров Не стой на прага! Влез! Постой! Повикай ме… Ей тъй...По име... Любов единствена! Живот си мой! Чуй как ти шепна: Намери ме! Не стой зад къщната стена, любов единствена в безброя.

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014

Ти най-красивата за мен Жена, ела при мен,ти радост моя!.. От Бог те исках... Стой до мен! Една прегръдка. После… Здрасти! Не е туй грях. Любовен плен, завършващ винаги със страсти. Та колко нужно е на две сърца?.. Една любовна музика да свирят. И уморени после… като две децаех, ако може… заедно да спират. Преди тръгване Автор: Красимир Димитров Какво ще вземем най-накрая, когато тръгнeм рано в пет. Къде ще идем… В Рая или в Ада… Той, Господ, знае как си му е ред. Ще вземем спомени по малко, че те, ръцете, ни ще са в една, ще ни целунат внучетата… Ех… колко жалко, поне дали оставахме след себе си следа. Ще запрелистват старите албуми, където гоним се като пчели. И ще се питат тихо- тихичко със думи дали чаровници и ний такива сме били… И ще се молим още за минути… Дано да сбъркат нашият адрес. Ще чакаме- от Бог сме вече чути. А катафалката пристигала след шест…

Как без цвете и среща, в очите ми огън запали! Автор: Весела Дамянова Как се спряхме на пътя и двамата в един час, и без думи, сякаш бе писано всичко да стане, да пламне любов помежду ни... Как без цвете и среща, в очите ми огън запали, топло, красиво и нежно, сякаш и преди сме живяли! В сърцето ми бурно навлезе, как даже не зная... откри пътека... и ме научи... с теб аз да мечтая!

Списание За Поезия С Много Любов За Вас Читателите Бъдете С Нас

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014

На Гроздобер

с тъга и радост, както навсякъде в света.

/И Тук Е Дом, И Тук Се Смеем/

Гордея се, че зная два езика,

Автор: Ели Зарева

в училище все двойките редях

На гроздобер съм, майко, във чужбина,

и помниш ли, когато имах тройка,

където работата няма край,

купуваше огромен шоколад.

поредното грозде обирам,

На гроздето с кого ли си говоря?

а то напомня ми за роден дом,

Тук всички сме приятели добри,

където татко думи нежни все редеше,

не се делим на наши-ваши, черни-бели,

а ти със песен гроздето береше.

цветът ни е един - изкарваме си хляба

Уморен аз очи притварям,

с пот и честност, макар далеч от родните земи,

а в мислите ми брат, сестра,

от майка, татко, братя и сестри.

усмихваш ми се, и говориш-

ще дойде, сине, хубав ден,

МАГИЯ НЕРАЗГАДАНА ОТ СВЕТА

във който с теб ще се гордея,

Автор: Ели Зарева

че станал си в чужбина силен мъж.

Целувката ти... нещо има в нея,

Да знаеш, майко, тук на гроздобера,

магия, скрита тайна,

усещам сила и сърцето ми запее,

неразгадана от света.

нали израстнах аз на село,

Целуваш ме... не мога да говоря

с гроздето на двора, на нивата в горещи дни

и спирам мислите си,

и затова се чувствам тук,

а сърцето иска да крещи.

като във втори роден дом.

Каква магия крие твоята целувка!?

Целувам гроздето, и поздрави ви пращам,

Магьосник ли си, или умееш

а вий недейте да тъгувате за мен,

да си най-добър!?

добре съм, трудя се, живея

Целувката ти... с ангел ли живея!

и тук е дом, и тук се смеем,

Магия крие, неразгадана от света,

и тука слънцето сутрин изгрява

целуваш ме... не спирай,

за бедни и богати, за всички, които живеят

така се чувствам жива и творя.

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

Рубриката: Моя Страна! Моя България! Продължава и в този брой ! Един проект за красивата ни Родина която ще представим на света! Вашите снимки с кратко описание, може да изпращате на ел. поща: cankoveselinov@abv.bg

Рилски Манастир: Цанко, Весела и Русалиа Дамянови

2014

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

Рилски Манастир Весела Цанко И Русалиа Дамянови Август 2014 Г.

2014

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014 Дали това е само сън, дали и аз мечтая да летя с орлите? Е, все едно… душата ми дори в плен струи щастлива през очите. Земята тука бавно се върти, но устремено е сърцето. Погалвам нежно с ласкави ръце жена, която на Лескова е детето. 13.07.2014 Боженица

ИЗГАРЯМ ОТ ЛЮБОВ Автор: Иван Василев Иванов-Боженски Изгарям от любов! Боли, а толкова е сладко! Сърцето ми е вихър без юзди, ДИВНА ХУБОСТ Автор: Иван Василев Иванов-Боженски Угасва бавно летен ден Лескова се е сгушила в прегръдка на небето. И тази хубост е пред мен, а долу вече спи полето. До мен е прелестна жена родена под звездите. Усещам поглед влюбен и ароматен, билков дъх изпълва ми гърдите.

не знам дали ще издържи, за съхранение си мисля рядко. Изгарям от любов! Духът ми ври! Какво запали огъня?! Две хубави и влюбени очи, познат рефрен от много песни. Какво усещам?! Свят ми се върти, все нея мисля и

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 се редят мечти подир мечти.

ХРИЗАНТЕМИ

Изгарям от любов!

Хризантемите са есенни цветя. Най-ранните хризантеми цъфтят през септември, след това са октомврийските и накрая – късно ноемврийските.

Ще изгоря и няма да ме има, но какво от туй?! Нали сега е топло и душата ми цъфти! Повярвайте, това ми стига!

САМО БУЧКА ПРЪСТ Автор: Иван Василев Иванов-Боженски Аз съм само бучка пръст от тебе , земя, носейки своята карма в чужда душа. Плътта се скапва, но напред светлина, път към други… след мен на света. Ще се върна във тебе , земя. Ще тежат върху мене чуждите стъпки. Ще се вслушвам да чуя своите думи от чужди уста. Ще се радвам на разцъфнали пъпки. Земя, погрижи се за мойте деца! Нека вкусят от благата ти чудни и дори във простор от любов да летят, приеми ги при теб да се върнат. Нека дълго да крачат по теб! Във добро и във лошо човеци да бъдат! Краят дойде ли да не скърбят, търпеливо ще чакам да ги прегърна. 16.02.2013г.

2014

Хризантемите са много и различни видове, класифицират ги според формата, големината и багрите на цветовете им и като и според времето на цъфтежа.

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014

Нека да направим ЛЯТОТО прекрасно и незабравимо с БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО Живеене Екатерина Пенчева Босоногите стъпки на лятото… Сенокос… Тревите са млади. Стъпвам по ранени ливади. Съскат косите. Любовта ми е лехуса – майка на житото. Маковете са жадни. Облаците – сърдити. Ще вали любовно, обедно, протяжно. Ние ще се любим на капките между следите. По сенокос, в дъждовремието, посред свистенето на косите, любовта ще е жито, житото – живеене.

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014

Случване

За летен грях спомени събирам

Екатерина Пенчева

Ще ти се случа аз, ще ти се случа –

Събирам спомени за летен грях.

ручей бистър в летен ден,

Подпъхнати в ръкавите на дрехите,

а може да се случа и градушка.

роят се и набъбват междуметия,

Но вярвай! Вярвай непременно в мен!

издаващи диханията на телата ни.

Ще ти се случа може би внезапна, без да ме искаш, без да ме очакваш.

А аз – ребро от мъжкото ти съвършенство,

Ще омагьосам в нощ безлунна

предназначено за наслади плътски,

тихото ти кътче – самотата.

отдавам се в пороя на ръцете ти,

Ще ти се случа и неканена,

изискващи безпрекословно обладание.

неволно ще ме срещнеш. Ще ме познаеш по целувките –

И отмалявам – морно завладяна,

аз съм същата. Не ме ли помниш?

под девствената струя на дъжда.

Ще ти се случа, знам, ще ти се случа.

Раздират гръмотевици простора.

Не хвърляй ключа! Не залоствай!

Мирише на озон и прегрешение.

Ще бъда случване, което ще се случи. Ще бъда… И ще дойда… Ще съм твоя.

Аз Ева – първата жена в света,

Ще е като в онази приказка, в която…

отглеждам ябълките в Райската градина.

Вещицата ще убиеш с ножа.

Но грях предрече ми една змия.

Ще ме спасиш от злобната прокоба.

Сега за летен грях спомени събирам.

Ще ти се случа. Вярвай – ще се случа!

Списание: Животът в света на поезията Брой 16 И многоточие…

Юлско дъждодневие

Екатерина Пенчева

Обичай ме щурава в летния дъжд,

Гони облачето – облаче, ле бяло,

като дъгата ме обичай – многоцветна.

бялата дъждовност на пейзажа.

Ще се роди дихание, целунато

Струйки мокри бягат по асфалта.

от бяла небесна безбрежност.

Дъждобран си шие лятото.

Обичай ме дъждопесенна, мокра,

Ефирност ражда мигновението.

красиво небрежна, мамещо нежна.

Млечно мораво усмихва се асфалтът.

Ще се роят къдрави облаци,

Сладоледено облизва устни

много бременни с летни порои.

едно момиче с блузка розова.

Обичай ме щастливо рижава,

Юли боледува и е бременен

с лунички по светлата кожа.

с палави облаци дъждовни.

Глави надигат слънчогледите

В платноходчица от вестник плува

под златно свилите ризи.

детството ми щуроцветно.

Обичай ме румено весела

Гръмотевици се гонят по небето.

на дъжда под безплътното тяло.

Птиците излъчват дъждовност.

Аз ще сричам унесено

Юлско дъждодневие греховно

твоето мъжко име.

приседна в скута ми гальовно.

Ще съчинявам приказки, започващи с „Обичай ме”. Продължаващи с принцове, принцеси. И многоточие…

2014

Списание: Животът в света на поезията Брой 16

2014

Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов Редактор: Ели Зарева Дизайн корица: Весела Дамянова Предпечатна подготовка: Весела Дамянова Връзки с обществеността: Ели Зарева,Весела Дамянова cankoveselinov@abv.bg Първо издание, Плевен 2014 Брой 16 Септември Всички права запазени. За контакти: cankoveselinov@abv.bg Страницата ни във фейсбук: https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151 https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051 Издателство и печат: ФОРМАТ А4 ISSN 1314-9210