Животът в света на поезията брой 15 by Списание за поезия

Животът в света на поезията брой 15

СПИСАНИЕ

ЖИВОТЪТ В СВЕТА НА ПОЕЗИЯТА Изп: Директор Цанко Веселинов

Брой 15 Плевен, 2014

2014

Животът в света на поезията брой 15

Първото издателство в България от типа печат при поискване (печат при поръчка) от 2010 г.

Списание „Животът в света на поезията” • Изп. Директор: Цанко Веселинов • Първо издание, Плевен 2014 Брой 15 • Всички права запазени: • Издателство и печат:

ISSN 1314-9210 Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под каквато и да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие на издателя и автора, с изключение на преводачи, литературни критици и рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона!

2014

Животът в света на поезията брой 15

2014

ЛЯТО Е!!! Лято е. Ухаещи рози, много красиви цветя, натежали от плод градини, солен вкус на море, горещо слънце, но в планината е прохладно и ухае на горски цветя /чист въздух/. Птички пеят наоколо, щъркелите размахват криле за поздрав. Любим цвят - "Цветът на лятото", и любим сезон - Лято. А, ние вече сме в разгара на лятото, с 15 брой на любимото списание "Животът в света на поезията", където непрекъснато откриваме откриваме нови поети, представяме красотата на Нашата Родина, със снимките, които Вие предоставяте за този прекрасен проект "Красива България. Моя страна! Моя България!", разкривате мечтите си, чрез рубриката "Аз имам мечта...", и показвате възхищението си към красивото и незабравимото, с рубриката "Вселената-загадъчно красива". Благодарим на всички приятели, читатели, и всички, които участват с творчеството си! На всички ВАС, ПРИЯТЕЛИ, пожелаваме щастливо и незабравимо лято! Септември месец ще бъдем отново заедно, и ще продължаваме да ви изненадваме с нови идеи. А до тогава всеки, който има идея /предложение за списанието/, може да ни пише на ел.поща или на лични съобщения. Авторските ви творби, очакваме на ел.поща: cankoveselinov@abv.bg

Животът в света на поезията брой 15 Избликни, радост Минка Вачева- гр. Севлиево Избликни, радост, избликни, както някога! С дъх на меки треви. Залей ме със светлината си! Ела в моя свят! Аз те чакам. Със смях насели мойте дни. Ела със дихание лудо и дъхаво. Сетивата ми подлуди. И нека тази лудост не прекипи. Лятото в мене върни с шепа изгрев.

2014 БУГЕНВИЛИЯ - ЕДНА ОМАЙВАЩА ЛЯТНА КРАСОТА Бугенвилията е ефирен храст, дотигащ височина 1м. Катерливо и лесно се увива около подходяща подпора, така че често служи за декорация на арки в градини. Листата й са светло зелени с бадемово-яйцевидна форма. Дребните кремави цветове са загърнати в едри, съвсем тънки, пъстри високи листа. Те са в оранжево, карминеночервено, розово, кремаво и бяло. Цъфти през май и юни.

Мечтатели Минка Вачева- гр. Севлиево От дърветата се учим на търпение и срещу ветрове вървим. Прорязват дните ни съмнения. Събуждаме се без да спим. И ни боли за чуждата вина. Боли ни за прекършеното цвете. А някой ни намразва за това и ни улучва право във сърцето. Ний може да поплачем върху листа с обидена и трепетна душа. Но винаги ще си останем истински. И цялата ни мъдрост е в това.

... Автор: Ели Зарева Любовта побеждава сълзите, Любовта като огън гори, Любовта заблестява в очите, Любовта ни топли през трудните дни!

Понякога мечтите са по-големи не само от слон, но и от света... Ако и вие имате мечта, може да я споделите в рубриката "Аз имам мечта..." на ел.поща - cankoveselinov@abv.bg

Животът в света на поезията брой 15

2014

Интервю с Вера Илиева! Човекът с поетична душа се вдъхновява от всичко около него.Слънцето ,луната ,звездите, капката роса и зрънцето жито. Красотата на цветята, на всичко ,създадено от Бога Коя е Вера Илиева и различава ли се от поета? Казвам се Вера Илиева. Родена съм на 01.11. 1953 година в град Сандански. Завършила съм основното си образование в родния си град, след което през 1972 година съм завършила строителен техникум в град Пловдив, понастоящем ПГСАГ _ Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Архитект Камен Петков” .Работя като главен специалист към Районна Пътна служба –Сандански- ОПУ-Благоевград. Пиша от около 14-15 годишна. В началото детски стихове , а след това – лирика. Имам издадени четири стихосбирки:„ Нарисувай любов”; „ Есенна магия „ , ” С душа на птица” . Трите стихосбирки са лирика. Тези дни излезе от печат и стихосбирката ми „Детство мое,вълшебство мое”-стихове за деца. Мои стихове са публикувани в броеве на списание-алманах „Културна палитра” ,списание „ В света на поезията”, в.” Ретро” Моята работа е отговорна и динамична. В нея няма място за поезия, но в противовес на това, или може би точно заради това аз самата винаги съм намирала душевно равновесие в света поезията, на романтиката , на неизживяното ,на мечтаното.През деня съм едно „Мъжко момиче”, а вечер живея в света на неизживяното и очакваното.И тогава, в този свят се раждат стиховете. „Казват, била съм мъжко момиче, здраво държа на живота юздите, но не виждат душата ми – птица, всяка нощ да лети към звездите.”

/стих. Мъжко момиче”/ Кога и как започнахте да пишете поезия? Когато започнах да пиша поезия бях на възраст 14-15 годишна. Бях добра по български език и литература и моята преподавателка по тези предмети настоя да ме запише в литературен кръжок. Тогава започнаха първите ми опити да пиша детски стихчета. Впоследствие започнах да пиша и лирика.През годините много често съм имала периоди на застой, след това отново съм писала и така и досега. Имате ли любимо стихотворение, или всички ги чувствате като свои деца? Не мога да кажа ,че имам любимо стихотворение. Все едно да попитате някоя майка дали има любимо дете.Всички те-добри или лоши са си мои и аз си ги обичам. Разбира се ,че имам ясна представа за тяхната стойностдобри ,не дотам добри, някои дори без литературна стойност,но това не ми пречи да ги обичам. Какво ви вдъхновява? Някой ,някъде беше писал: „Затворете един поет между четири стени и ще му отнемете цялото вдъхновение” Човекът с поетична душа се вдъхновява от всичко около него.Слънцето ,луната ,звездите, капката роса и зрънцето жито. Красотата на цветята, на всичко ,създадено от Бога, от преживените неща ,от нещата за които мечтае.Красотата и вдъхновението са навсякъде около нас и в самите нас. Намерих я във полета на птица, в омайната небесна синева,

Животът в света на поезията брой 15 в изгряващата светеща зорница, в капчицата утринна роса. В песента на пойна чучулига, в усмивката- беззъба на дете, разбрах, че е красиво всичко когато го погледнеш със сърце. /стих. „Да откриеш красота”/

2014 Пожелание към списание "Животът в света на поезията" Обичам Ви-целият екип на това прекрасно списание! Пожелавам Ви от сърце да бъдете здрави и винаги ,както сега, да влагате цялата си любов и вдъхновение за неговото творческо оформление. Пожелавам Ви дълги години да Ви има , да радвате своите читатели и да печелите все нови и нови почитатели.

Любими писатели? Ооо,много са. Обичам да чета. И най-много харесвам и обичам нашите класици-Иван Вазов, Димитър Талев,Йордан Йовков,ДимитърДимов и много други. Незабравим спомен от детството, който пазите и до днес? Расла съм в съвсем обикновено семейство и чак дотам незабравими спомени не мога да си спомня да съм имала. Не сме имали възможността да ходим по екзотични острови или други подобни дестинации, но винаги ще си спомням летата прекарани на село при баба и дядо.къпането в селската рекичка. Приказките и историите ,които вечер децата,събрани накуп под някоя стряха сме си разказвали. Историите за Яне Сандански ,които дядо вечер ни разказваше. Ей такива ,съвсем обикновени неща ,но аз все още ,дори и на тези години ги помня.

НЕ МЕ ВИНИ Автор: Вера Илиева Не ме вини, че нямах тежки дари, аз цялата на теб се дадох дар, че нямала съм злато и пендари, сърцето си ти дадох за пендар. Не ме вини, че хубост си отива, лицето ми прорязаха бразди, с любов деца съм ти родила, по него текоха реки. Попита ли ме колко нощи съм бродила безсънна и сама? Люлеех люлки, но наместо песен душата ми отронваше сълза. Не ме вини, самата аз се мразех, когато ставах лоша, зла, толкова от себе си раздадох, не ми остана много добрина. Сърцето ми от болка вледени се и вместо да вменяваш ми вини, в прегръдката си топла утеши ме, ледът във мен да се стопи. ДРУГАТА В МЕН Автор: Вера Илиева Тя е различна и в рамки не влиза, не признава закони и ред. В душата й вихри бушуват и огнени лави превръщат се в лед. Тя, другата, която е в мен, обича до болка или до болка презира тези, които кълнат се през ден и после бързо утеха намират. В нейния свят, добър или лош, любовта единствен закон е, а добротата, огряла света, в сърцето на всеки намерила дом е.

Животът в света на поезията брой 15

2014 и милваха я стенещи вълните.

И спорят в мен две силни жени – едната различна и мъничко дива, а другата мъдра, домът ми крепи, но когато са заедно – чувствам се жива. НЕБЕСЕН ЕЗДАЧ Автор: Вера Илиева Плисна дъжд и плисна изведнъж, мълния разкъса небесата, звезди запали в цъфналата ръж, грейнаха светулчено полята. И сякаш диво хергеле препускаше и мачкаше житата. Лудуваха небесните коне, с копитата си удряха земята. Тогава те видях – ездач на бури, очите ти размятаха искри, обяздваше конете сури, опънал във ръцете си юзди. Обикнах бурята и теб, ездачо непокорен в небесата, и всеки дъжд със мълния и гръм при мен те връща на земята!

В полета си устремена към топлата прегръдка на Земята, сърцето си положих върху нея и песента си недопята. За миг единствен птица бях – свободна и щастлива в небесата. Вода, земя и вятър бях – частица малка в необята.

ДУШАТА МИ Е СКИТНИЦА Автор: Вера Илиева Душата ми е скитница самотна и скита по безкрайната земя, душата ми е бродница сиротна и търси твоята душа. Сърцето ми – блуждаещ пламък, води ме към тайни светове; сърцето ми – самотен пътник, търси твоето сърце. Ръцете ми – криле на птица, разтворени за полет нов; ръцете ми те търсят във всемира – да те прегърнат със любов. Очите ми се взират в небесата и търсят твоите очи, окъпани от слънчева позлата вечер се превръщат във звезди. Скитница самотна в необята – преброждам аз небе, земя. Ръце протягам, за да те докосна, душите си да слеем във една.

ПТИЦА БЯХ Автор: Вера Илиева Сънувах, че летя, и птица бях под звездното небе, с вятъра играех и танцувах, и галеха ме влюбени криле. Понесена от вихър непознат, докосвайки се с вяра до водите, душата си положих върху тях

2014

Животът в света на поезията брой 15

ТАКАВА МЕ ОБИЧАЙ Автор: Вера Илиева Обичай ме такава – дива, обичай ме такава – листопадна, есенна и мъничко тръпчива от залеза любов ще си открадна. Със звезден прах косите ще поръся, луната като брошка ще закича, от слънцето ще взема светлината, да грейна цяла, за да ме обичаш. Такава зряла, като сочна круша, лепнеща от сладка медовина, в ръцете ти да мога да се сгуша, по тебе да се стичам, да те имам. Такава ме обичай – сладко есенна, като красива тъжна песен, такава ме обичай – нежно залезна, като дар от закъсняла есен.

На него ти си млада и красива със тъмна, свилена коса, и сигурно била си тук щастлива, щом грейнала в усмивка си така. Да можех да те върна миг дори и сгушена до пазвата ти мека да кажа колко ме боли, че виждам друга в къщата да шета. Тя няма твоята усмивка бяла, ръцете ти, ухаещи на хлебен квас, и никога до мен не е седяла, когато плакала съм в късен час. Днес празник е и ако беше жива, за твоята любов и доброта, майчице, аз бих ти подарила букет от слънчеви цветя.

БЯГАЩА ЛУНА Автор: Вера Илиева Като кошута подгонена бяга Луната, бледа и нежна зад облак се скри. За миг се показа цяла в позлата и побягна, оставяйки светли следи. Тежки облаци, като тежки сватбари, надвиснали, мрачни, гонят вятъра див. Бяга луната – невеста красива, мрачен жених е облакът сив. На волния вятър обречена тя е, с нежни милувки я той покори. Клетви за обич и вярност смениха, с галещи устни лика й покри. Изви се вихрушка, подгони сватбарите, сърдити и мрачни си тръгнаха те. Укротеният вятър погали Луната и показа тя своето светло лице.

ЗАКЪСНEЛИ ЦВЕТЯ Автор: Вера Илиева Когато сълзи гърлото ми стискат и пари болката по теб, от ъгъла на мойта стая аз взимам малкия портрет.

НЕ МЕ БУДИ Автор: Вера Илиева Ш-ш-т, тихо, не буди тишината, не ме събуждай, моя любов! На крилете на птица се носех и летяхме под звезден покров. Пресичах звезди и вселени, в необятни селения търсех покой и се блъскаха в мен метеори, осветили небето, водопаден порой. И се сменяха бързо времена и години, огнен ад преминаваше в рай. Нови светове се зараждаха в мрака, един необят без начало и край. А аз – малка прашинка от него, случайно попаднала в звездовъртеж,

2014

Животът в света на поезията брой 15 пришълка от синя планета, дошла на крилете на своя копнеж. Ш-ш-т, тихо, не буди тишината, не ме прегръщай с шепотен зов! Искам в този сън да остана. Не ме събуждай, моя любов!

МЕЧТАТЕЛКА Автор: Вера Илиева Малко смешна и позастаряла, все мечтая за разни неща, сякаш живея в приказка бяла, днес Пепеляшка съм, утре – злата сестра. Снежна кралица понякога ставам с мъртво, студено сърце, а после съм приказна фея и летя с ефирни криле. Днес съм добрата Снежанка, утре пък яхвам метла. Мога да бъда и спяща красавица, но принцът ми май отлетя. Ей така си живея, приятели, едно старо момиче с луда глава… И препускам на бели коне в мечтите си в този свят, пълен с тъга. СЛИВАНЕ Автор: Вера Илиева Като бяла гондола плува луната сред океан от сребристи води. Плъзва се леко от вятър понесена и плискат я звездни вълни. В нощ като тази онемяла притихвам и чувам шепот от забравени дни. В транс е Земята и сенки танцуват на милиони преминали през нея души. Те минават край мен като полъх от вятър, докосват ме леко с безплътни ръце и сякаш актьори от древен театър играят спектакъл на сцена – небе. Тайнствени сили ме понасят нагоре, забравям коя съм и откъде, и сливам се бавно, безмълвно и тихо с това мистично звездно море.

МЪРТЪВ ДОМ Автор: Вера Илиева Вратата е заключена, зазидани – прозорците, ключът изхвърлен, мъртъв е домът. Стопаните ги няма, изстинало огнището, затворен мракът – владение на нищото. Протяжен вой раздира тъмнината. Печален плач, захлопва се врата. Прибягват сенки, напускат го душите и чувам стон – молитва. За живите се молят мъртъвците. ЕСЕН Автор: Вера Илиева Есен съм, натежала от плод, прекипяла от сокове. Есенен вятър пилее косите ми, оголва ме цяла, опразва душата ми. В тишината се взирам да видя Незримата – беловласа и тиха да чака на прага. Не съм готова, Господи, не съм готова за зимата. Снимките за проекта "Красива България. Моя страна! Моя България!" трябва да са авторски, очакваме ги на ел.поща cankoveselinov@abv.bg Може да ги качите и на страничката "България - най-красивата страна в света" https://www.facebook.com/pages/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0 %B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0 %D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/465933666883599

Животът в света на поезията брой 15 Галена Върбева

ОТВЪД МРАКА Галена Върбева Сърцето ти пулсира до дланта ми докосва в мене струни на любов. Заливат ме вълни от нежни думипристанище за жадния ми зов. И ти потъваш в моите зеници, трептящ и ярък, взрив от светлина. В очите ми разтапят се искрици, избягали от танца на нощта. Сега разбрах, че власт над мене нямат студът и мракът щом съм в твоя плен. Щастие в сърцето ми изгрява за цел и смисъл в утрешния ден. ЕДНА ТАЙНА Галена Върбева С порив луд загърбих своя ход, тайни в мен проточват сини жили, и ето ме, под парещия свод. Очите ми - лъчи от нежност скрили. И ти си тук, тъй близо до сърцето, с пулсиращ ритъм пламък да ти дам. Щом усетя мекотата на лицето ти, ненапразно съм се борила, ще знам. Като вечна тайна в броденето сложно, като отговор на моя светъл блян, е че всичкото, което ни е нужно е щастието в една човешка длан... ВРЕМЕТО В МОЯ СТИХ Галена Върбева Времето изгонило студа в стиха ми се спотайва мълчаливо.

2014 Във вените бушува ли кръвта сякаш младо вино в чашите налива. В костите му лумнал е пожар от багри и емоции красиви. Светлината му е приказният дарстенещи сълзи не му отиват. Времето в стиха ми е компас на преследваните в зъзнеща тъма. Спри посоката в самотния си час и потопи се жаден в капки светлина. Ако в мигове среднощни спре съня в пустиня, без живителни просторизатвори очи и целуни стиха, в който влюбен вятър пустотата пори. Времето в стиха ми е животбезумен стон в оазисът на дните. Ново виждане за вечния ни ход на вселената ключът, роден в очите! На 11 юли - 150 години от рождението на Петър Дънов Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинсá Дунó, е българин, основател на религиозно-философско учение[1], което се самоопределя като „езотерично християнство“ и окултизъм, и което е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му — дъновисти. Последователите му се наричат ученици на Всемирното Бяло Братство.

Животът в света на поезията брой 15 Албена Латинова

МАСТИЛО Албена Латинова - Бени /Asteri/ Мастилото проплака в нежни пръсти. Прописа и започна да реди стиха... Безкраен вопъл, нестихваща поема, която всеки ден си търси своят път! Мъже, жени в редиците строени размахват саби, ножове, ками. Оплакват Бога, търсят си наслади! Ограбват всичко, трупат си вини! А аз стоя, размазвам синият контраст. В синьо мазало и краски, нося си света! Живота в мастилено взе да ми харесва, защото древният печат е с този цвят. И моят стих, и днес не ще привърши! Имам си резервен упълнител - цял! С мастило ще напиша много книги! Дано предам живот с писеца здрав! Добре, че е мастилото безкрайно, което никой не изтрива с ръка! За него няма гумичка и бледност... Не ще привърши хода на листа! Аз движа плавно с лявата ръка, резеца носещ своят отпечатък - син. За мен изписват се очертанията - ясно, приличащи на кървави следи без грим... И ето - всичко е в кристален блясък, и от свода на ръката се яви факир! Не спира и шлифова всяка сричка в стих и стигна до народа всеки куплетен щрих! РОБИНЯ ЗА ПРОДАН Албена Латинова - Бени /Asteri/ Под сенчеста сергия сред житата, като наказана за грешен плод, седях замислена във зноя

2014 и не намирах миг покой... Чалмар ме гледаше изкъсо, на ред пред него имаше пазар с черги най красиви наредени. И хора щуреха се без предели, заглеждаха ме с жал в сърцето. ''-Ах, каква е хубавица бяла...'' '' - Обесник е този нейн господар!''. А чалмара бърчеше си бърни и подвикваше им с дрезгавина: '' - Хайде, елате и купете си жена! Добра е, кръшна и чистница! Върши много, послушна е рабиня!''. Сълзи потекоха по скулите порой, не спираха да нижат и безброй по мене капеха мечти неизживяни... А той потриваше ръце доволно. '' - Изтрий си сълзите, ще има бой!''. И аз усмихнах се през болка и хап преглътнах, сякаш е резка. Очите бързо ококорих с уплах. '' - Така те искам, жено млада! Ще те дам прескъпо на пашата!'' Шума започна да ме стряска. Не виждах изход да се избавя. А чалмаря гръмогласно се изряза, сякаш му дотяга дебелата тояга. Взе да тропа често по бордюра... Времето минава, а аз съм глуха. Ни стон, ни вопъл в гърдите имам. Притисната до нишата умирах. Забравена от своите копнежи, във мислите неясни се оплитах. А роклята красива - на райета, прилепнала по мене до колене, поддържаше ми имиджа на лесна, а в душата плесен в миг растеше. И сетих се за грубият чалмар,

Животът в света на поезията брой 15 как юркаше ме да му върша в дан, що искаше и чинеше му на ума, притиснеше ме някой път в ръба и караше ме да слугувам до премала. Така отплеснах се в терзания предишни, че не дочух как три чифта копита затупуркаха на тротоара с пашата. А той един снажен и омаен мъж, с осанка на създател и боец. Колан запашил, а нагоре цял лъщи. Гърдите голи и слънцето не го щади. Със босите си ноги - толкоз здрави, пристъпва смело и с очи ме гали. И сякаш мисленно ми каза: '' - Това си ти! Моята жена избрана!''. Подаде ми ръка да се надигна, а аз смутена очите скривам и поглеждам към чалмаря ням. А той се чуди и незнае сам, що се случва пред погледа му там. А пашата весело с него се сбогува, стоката и мен повел по друма. И там в разговора умел повел, пашата истини ми заговори и аз без дори да се замисля с усмивка го погледнах чиста. А той все повече се вдъхновява и вратите на живота ми отваря... Забравих в миг, аз клетото сърце. Видях в очите ми да грее пак небе. Оказа се добър слушател прям, и внушителен със гласа си предан. И не робиня, а жена пристанах. Със сърце му служех на избран.

2014 В ГРЕШКИТЕ... Албена Латинова - Бени /Asteri/ В грешките намирах своят лек и пътища извървях нелеки. Понякога ме тъпчеха безчет, човеци блудни в зли стремежи. Аз давах им от своята ръка. Подавах им къса надежда... Не виждаха земята, благини и мъчеха си душите и телата. Но аз им бях най-вярният другар. Помагах им в неволите без мяра! Не исках им отплата за труда, който им полагах в име свято. Сам човек - има право на Съдба, но не всеки знае да пресява! Затова аз бях все мила и добра - уроци за сполука им дарявах! Но дали бях правилно разбрана? Обърнаха се някои - срещу ми! Забравили за стореното - явно, си търкаха с езиците си мудни! С интриги най-различни - гадни, проклинаха и тъпчеха с гнева, доброто което аз им пожелавах! Ненавист виждах и в клевета, измиваха ръцете си доволни! ,,Но свърши се!'' - аз рекох им сега. ,,Не ще ме мачкат ваш'те хули!''. И нека Бог ви съди за греха! ... А в моите очи - блестят светулки! 24.06.2014г. ВИСОКО ГЛЕДАМ... Албена Латинова - Бени /Asteri/ Високо гледам - рея се в небето, като гълъб искам да летя... Да предам послания, които радват всеки тука на света. Има много неизпратени писма. Има много думи неизпяти. Свършек няма! Дълъг е дълга към хорските души извисени... Всеки има право да лети! Не се забравя полетът велик! Щом летял си, дал си на земята - свойта радост, лепта, миг!

2014

Животът в света на поезията брой 15 И моят полет вече е безкраен... На кой ли не раздадох аз крила! Душите храних. От печал избавих. И нищо не дължа, освен любовта! 24.06.2014г. АНГЕЛ Албена Латинова - Бени /Asteri/ Ангел политнал в нощта, спря на моят светъл праг. Огледа всяко кътче от дома и се спусна към гръдта ми... С най-пламенна милувка ме докосна от свода с крила. Аз го прегърнах. Сгуших се. Излъчваше от него топлина. Той ме обсипваше със слова. Велики бяха в моите уши. В света гнева се претопи от пламналите негови очи...

Приятел се кълне да устои на чуждите...подмолните, всякакви човешки игри... но изведнъж гърба обръща, и към теб с гняв отвръща! Вече не е същото...почти, щом още с обич го прегръщаш... И как да му вярваш...боли! Искаш старият си приятел, а сам се чувстваш...нали? Доверие крепи се на основи - непоклатими, без грам вина! И докато топлина усещаш и преданна любяща те душа... не можеш ти да сбъркаш - с доверие света го обгръщаш! И враг да имаш - не е беда! Не се прекършва лесно вяра! Тя човешкото със сила сгрява... И окови да й сложиш - не можеш! Доверие не се предава и с врява, щом с обич си поел честна длан - тя отпечатъка си ти дарява!! А в очите виждаш огнен плам! Доверието всичко ти обещава - да бъдеш винаги в мир! И пречките ги надживява, щом на другият си се отдал!

Дъха му беше... Ах, как гореше! Тъй сладко ме упойваше в нощта... Поисках да остане... Но си замина. Успя да ми открие синевата. Само ме нарече - ,,Мила, моя!''. Изгуби се някъде с махá... От ароматните му соли, сякаш преродена се видях. Не можех да избягам аз! Усещах го навсякъде почти! В кръвта ми закодирал бе, всички божии трепети дори! Какво ли бе, че ме накара с мисъл да го търся и мечтая... пак до мен да долети и жив - да остане... С лика красив!? Обикнах таз магия нереална! Какво ли стана? Чудо ме огря! Сега и на мен растат крила. В полет да го стигна - искам аз!

ПРИЯТЕЛСТВО, ЛЮБОВ И ЩАСТИЕ Албена Латинова - Бени /Asteri/

ДОВЕРИЕ Албена Латинова - Бени /Asteri/

от пустите делници - отраснали в мен... И щастие пак намирам щом те открия...

Доверие трудно се изгражда, щом си лъган не веднъж! Стигал си дори до вражда от предателства наивни!

мое незабравимо лято...събрало ми спомени от най-вълшебните ми приключенски дни!

06.07.2014г.

По пясъка танцувам още до забрава... Колко изгреви и залези посрещах там... С приятелите мои скитах до премала и любовта в лагуната с трепет изживях! Ах, мое морско дъно...така обичам те! В твоите дълбини увлечена се отвличам

07.07.2014г.

2014

Животът в света на поезията брой 15

Интервю с Петър Пацев Моят девиз е: „Живея, за да обичам, обичам, за да живея! избрах над всичко любовта, Кой е Петър Пацев и различава ли се той от поета? Роден съм на 4.03.1949 г. в град Стара Загора. Отраснах в семейството на работници. В детството си живях в бедност, но за сметка на това бях винаги свободен.

а тя,нанесе ми жестоки рани. Сигурно съм луд, загърбих славата и мамещи успехи, скитах по паланки и села,

Завърших средното си образование в родния град, а висшето–във ВТУ “СВ.св.Кирил и Методий“.

а с мене болката вървеше.

Във Велико Търново живея от 42 години.

пиша стихове,

Първата си книга издадох през месец декември 2014 г., а в момента подготвям втората.

и ги подарявам с вяра,

Струва ми се, че на този въпрос давам най-верен отговор със стихотворението:

Сигурно съм луд,

че щом раздавам доброта, светът ни по красив ще става! Сигурно съм луд,

СИГУРНО СЪМ ЛУД

Сигурно съм луд, прогоних птицата от мойто рамоза себе си избрах честа, а тя, подхлъзна ме безсрамно. Сигурно съм луд, отхвърлях чувствата на нежни дами,

но съм свободен и мога да мечтая-

щe се завърне пролетта, а с нея ще настъпи рая! Сигурно съм луд! В пияна лудост искам да живея, отново гонен и приеттака щастлив ще остарея!

2014

Животът в света на поезията брой 15 Кога и как започнахте да пишете поезия? Пиша стихове от 10 годишна възраст. В различните периоди от живота ми съм писал повече, а в други – не. Много стихотворения съм подарил на приятели, написани „на крак“, други просто загубих.

Пожелание към списание "Животът в света на поезията"

На списание „Животът в света на поезията“, пожелавам попътен вятър и никога да не се превръща в конюнктурно издание, защото така ще загуби своя красив и неповторим облик!

Имате ли любимо стихотворение, или всички ги чувствате като свои деца? Моят девиз е: „Живея, за да обичам, обичам, за да живея! Това е основната причина да кажа, че нямам любимо стихотворение, защото не съм пренебрегвал и не искам да пренебрегвам нищо от живота и поезията.

ВОЙНА Автор: Петър Пацев Щрапни огромни от шрапнели огнени полазиха в полетоочи, отправени незнайно накъде,

Какво ви вдъхновява?

кого да молят

Медиите във Велико Търново ме наричат „поетът - бунтар“, защото не само живея с проблемите на хората и обществото,

под небето!

но и не се подчинявам, боря се срещу налаганите ни рамки на живот, повече от петдесет години! Затова и пиша-за народа, за родината, за природата… За красивото и лошото в човека.

Куршумите в безумен бяг живота в грохота събарят, ръцете пламват в огнен цвят, загребват шепа пръст и се втвърдяват... Това е всичко!После знойна

Любими писатели?

тишина,

Диря в живота ми са оставили поетите Едгар Алън По, Франсоа Вион, Шарл Бодлер, Пол Верлен,

залутана стрела на птиче ято

Пушкин, Есенин, Яворов, Кирил Христов, Борис Христов…

слънцето замислено изстива…

и глухата тъга, в която

2014

Животът в света на поезията брой 15

Happy Birthday, Vision! На 12 и 13..07. 2014 година компания Vision празнува своя 18 рожден ден. Във всички представителства по света и в отделни градове по места, се проведоха празненства, подкрепени от Компанията. За първи път от 14 години, Vision Карлово направи празник, който ще остане запомнен за дълго. Залата, определена за празника се оказа тясна, за над 150 души гости и дистрибутори. Много от гостите взеха своето най-важно решение и се присъединиха към компанията, като подписаха своя ,,Златен договор”. Едни защото искаха здраве и допълнителни доходи, други собствен бизнес , който носи остатъчен доход. Имаше и такива, които се присъединиха за да се включат в квалификацията за безплатното пътешествие през 2015 година до Виетнам, а други търсиха кариера,личностно израстване и признание. Действието на ,,Златните договори” е до края на месеца и са в ограничен тираж, а желаещите много, но това ни радва. Поздрави, Пепа Игнатова

http://cankoveselinov.izdavam.com/bg/book/Jivotyt+v+sveta+n a+poeziqta+broj+14/1302 От този линк може да закупите 14 брой на списание “ Животът в света на поезията”

2014

Животът в света на поезията брой 15

Интервю с Катя Попова Вдъхновява ме морето, личните ми преживявания и чистите чувства на Любовта! където с обич заживях... Представете себе си, какво работите, с какво се занимавате? ЕКАТЕРИНА АЛЕКСАНДРОВА ПОПОВА

Душата ми за тебе ще разтворя, не питах нищо, онемях...! С Любовта да поговоря...

родена в гр. Русе на 27 юни 1953г. в семейство на обикновени хора.

През сълзи само се засмях...

Баща й АЛЕКСАНДЪР ПОПОВ- изпитател пиротехник, загива през 1965г. в Русе при изпълнение на служебен дълг.

Какво ви вдъхновява?

От 1968г. живее и учи в София. Завършва 23 Гимназия и после учи за акушерка.

Морето, личните ми преживявания и чистите чувства на Любовта, която пиша винаги с главна буква...

Работила е във Втора АГ Болница-Шейново. От 1980г. живее в Сирия. Омъжена е там.

ЗАЩО...? Мой Хоризонт, защо си далечен?

Кога и как започнахте да пишете поезия? От една година, съвсем неочаквано. Как? Ами с Душата на Любовта ми...

Докосвам те само с очи... До теб не достигам, а пътят е вечен и губя се в свойте мечти...!

Опитах с плахост, не успях,

Но мое море, ти в мене преля,

душата си самотна да затворя...

целуна ме нежно с вълните ?

Отворих себе си- до грях!

Мойта Любов във теб се разля...

Със мъката останала да споря...

Отворих във мене вратите ... Колко вълни разля по брега,

Какво за вас е поезията?

а аз своята в себе си влача?

Поезията за мен е лично душевно чувство, което е наречено простичко ЛЮБОВ...

Душата ми пълниш с много тъга!

Не исках женски лицемерия, до откровенност изгорях, открехвах твоите предверия,

И... тихо ме караш да плача?... Кажи ми море, защо съм сама, защо само с теб се прегръщам?

2014

Животът в света на поезията брой 15 Защо ме убива всяка вълна но...

разнесла се трагедията по града...

Вечно към тебе се връщам?...

Смъртта в ковчег изгаряла вратата... И кой ли мислите пристигнал? Затворен даже, без очи... Баща му за последно си пристигнал, но вече нямало звезди... Не го отвориха... Остана помен... И никой не повярва до сега, че в божия букет огромен,

Незабравим спомен от вашето детство?

смъртта превърнала го бе... В звезда...

Спомените от детството ми са тъжни, силни, незабравими и написани в стиховете ми.

Така родиха се сълзите, завинаги, за цял живот... А болките забравиха в очите,

ТАТКО.... В далечно минало, едно дете родило се с усмивка на устата, пощипвали му бузките, но от сърце за да му чуят във плача молбата... Дори тогава, в детски смях, не давало на никого сълзите, навярно пазело ги като грях, за да ги плаче после в дните... Живеело си бедното дете,

една съдба, отнесена във гроб... В годините не го забравих! Отричах даже и смъртта! Във сънищата го оставих, в молитвите и в обичта.. Написах тези редове, защото казват ден е на бащата... Нима един е този ден? За мене вечен е...! БАЩАТА! 16.6.2014

не искало да знае и за плачки, във щастие... Като мече, целувало парцалени играчки... Живеело с усмивка до мига, когато го "ухапала" Съдбата,

Какво бихте казали на любимите до вас хора? Бих казала само това: ПО ВЪЛНИТЕ...

2014

Животът в света на поезията брой 15 Откри ме като пяна по вълните,

ДОБРО УТРО

написа ме като завършен стих

Автор: Ели Зарева

с "Обичам!" се докоснаха съдбите,

Добро утро, с мирис на море, гора, цветя, есен, зима, пролет, лято, в синьо, златисто-жълто, бяла красота, вълшебно утро с неотразими чудеса.

и име на вълнАта даде Ти... Вървях по тях със обичта ти, до бяло те обичах и копнях, но знаех, че с вълната на брега ти, ще се превърна в пяна аз... Превръщах се на самодива, а после бях дори сърна, русалка твоя- нежна, дива... От сътворението ти успях...

Добро утро! Лято е, мирис на липа, на току-що окосена полска трева, на малини, къпини и рози ухаещи в нощта, и всичко е приказка с прекрасна зеленина. Добро утро, Обичам ви, Мир да бъде на тази Земя! Сплотени да бъдем - заедно сме силни, да запазим Света! Добро утро от мен, Ели Зарева - поетичната жена, от утрото изцяло зависи да бъде усмихнат деня.

Не исках никога да се разбивам! Страхувах се за твоя бряг... С вечността оставам... Само- Дива...

НЕ РАЗДАВАМ БЕЗПЛАТНО СЪЛЗИ

Във каТЯ съм! И те обичам пак!

Автор: Ели Зарева

Пожелание към списание "Животът в света на поезията" Списание Поезия! БЛАГОДАРЯ, че ми повярвахте!

Научих се от мъка да се смея и щом тъга обвива моя сън да оцелея, защото и сълзите, знай-не са безплатни, след всяка капчица сълза бледнея! Не раздавам безплатно сълзи, в сърцето ми огромно съм ги скрила: за някой ден, за сметки, за анализи, затова с усмивка съм ги аз покрила! А иска ми се да заплача, да ридая и гласно, дето ми тежи да го разкрия, но нека в бъдещето не гадая, а може би, от тях-сълзите, днес не се нуждая! Аз пазя ги за мигове върховни, които някой ден ще пристигнат грандиозно, от нежен мъж, две думи, изказани гальовно: и в този миг сълзите ми ще бликнат сериозно!

2014

Животът в света на поезията брой 15 СТЪКЛАТА НА ПРОЗОРЕЦА

Черните я карат да потръпва,

Веселина Костова

сякаш стъпила е в кално,

Стъклата на прозореца са замъглени.

сякаш искат да прогонят

И сякаш викат твоите очи, и молят,

мен - от твоите заслони.

но в мълчание зелено.

Белите я разтопяват,

Решетки си сложи! – железни,

като зъбите, когато се усмихваш,

ако не ме искаш.

като думите, когато обясняваш,

Мъглата – невъзможно е! - да я изтриеш,

че обичаш.

защото ме привлича. ОТДАВАНЕ СНЕГЪТ В РЪЦЕТЕ Веселина Костова Ако си тръгнеш, ще си отидеш ли от мен? Не бой се, песните на пътя са само отзвук на мига студен. Върни се, вечерта е синя, прозрачна в моите очи. Аз знам, не търсиш вече зима – снегът в ръцете се топи. А утре ще намериш лято с горещите му езера. Там, някъде, сред дъх и плясък

Прохладната ти нежност се опита да ме достигне още преди твоето докосване, а аз побягнах, уплашена от силата, с която те желаех. Исках да се скрия в уюта си и да те наблюдавам как плачеш и ме търсиш в пролуките на земята, която мълчаливо щеше да прегръща сълзите ти. Почернялото ми от твоята болка съзнание не би позволило да се погубиш заради мен; просто щях да чакам момента, в който безумното ти отчаяние пожелае да се излее върху нещо невинно. Тогава бих ти се отдала – за да

узряват мои небеса.

почувствам силата на твоя гняв как бързо се изменя в буйна радост, за да

КЛАВИШИ

погълна жадно със сетивата на духа и материята си обичта. Исках да

Веселина Костова

Мисълта ми бавно стъпва

имам само истинското от тебе, когато забравиш маската на глупаво

по клавишите на твоето пиано...

величие и краткотрайност.

2014

Животът в света на поезията брой 15 Но вятърът повя приближаването ти, когато уютът беше далече.

лудешкия огън на отдаването и ти се задави в дивия му танц. Покани

Бягах към него, босите ми нозе се преплитаха в жаравата от изсъхнали

сърцето ми да плува в ритъма на стъпките ти. И както цялото вътрешно

треви, а острите буци на земята се опитваха да ме приберат в своя черен

сияние, така и всички клетки в мен бяха в едно с тебе. Нямаше земя,

свят. Тичах като в самотна пустиня, самотно беше и всичко в мен, защото

нямаше уют, нямаше мисъл; само вихър на пълно сливане...

щеше да го имаш твърде рано. Ти спря бавно пръсти в косите ми, сякаш

А знаех, че потъвам в пропастта на лъжливото ти съществуване, че

искаше да вкусиш аромата на пепелната шума, скрит дълбоко в тях.

скоро ще си отидеш и в мен ще остане умората с копнеж за сън, в който

Потръпнах и рязко се извих към бягството си, което се опитваше да ми

още щеше да те има - за да се събудя утре по пладне и по слънце свежа,

помогне до крепостта на топлия уют. Тогава почувствах нетърпеливото

хладна и влажна от обичта на един истински летен Дъжд.

ти желание да ме имаш. Простря ръцете си върху мен, приглади развълнувалите се коси, омагьоса лицето ми като изми праха от грима за

ШЕРИ Автор: Ели Зарева

да се избистри вътрешното сияние на радостта. Изтощеното ми съзнание

Ще пия тази вечер Шери!

пристъпи безпомощно към мъгливата реалност и съвсем се потопи в нея.

За любовта... и за раздяла!

Само една заблудена мисъл се опитваше да ме върне към съкровената самота, но нейният вик заглъхна в пещерата на страха. Отворих очи, видях себе си в теб, отпуснах глава, а ръцете ми се повдигнаха за хладната ти прегръдка, която попи в тялото ми. Предадох силите си в един допир, когато ти докосна моите пулсиращи ръце. Опари те

За всички влюбени жени!

За най-красивите мъже в света! Ще пия тази вечер Шери! За всички стихове в света! Ще пия... за да съм щастлива! Защото вярвам в чудеса! Ще пия Шери! И наздраве! За всички мънички неща! За всички песни неизпяти! За най-прекрасните места!

2014

Животът в света на поезията брой 15

Рубриката: „Вселената – загадъчно красива”

Снимка със залез, правена по време на пътуване през прохода "Беклемето" Състояние - залезно… Петя Стефанова Залезно ми е някак, и червено, и огнено, разпиляна оттатък планини от безводие, ви помахвам за сбогом, примижала от пътища, кацнала нависоко… От несбъднати сънища залезно ми е някак и отпуснато, падащо, за нощта да премина зад назъбени краища, зад чертата, където неродени живеят… Залезно да помахам… И … да се разпилея…

Снимка със розов облак, правена в Китен Аромат… Петя Стефанова Аромат ми забъркай от криле и от нежност, добави щипка нощ, несломима надеждност, две зеници от бяс разширени до пръсване… Подари с реверанс, елегантен до втръсване. Зад ушите сложи, да пулсира със вените, на врата го вържи и ме дърпай през времето, да оставям следа – ароматна прелюдия към една по – добра участ. Безумия дето липсват, дето всичко е смисъл, удвоен, умножен

2014

Животът в света на поезията брой 15 и кристално избистрен.

Седя си тиха и щастлива,

Нека този коктейл,

че дишам,

ароматен, пулсиращ

че обичам,

да е моето Аз,

че ме има…

от надежда и сила… И накрая – вдъхни ме, аз мириша на истина, на небе и море, аз от теб съм… измислена…

Снимка с възрастна жена, наблюдаваща едно от Седемте рилски езера, правена там. Езера Петя Стефанова Очакват езерата своя полъх, приплъзване на вятърната ласка,

Снимка с омайниче, правена в Родопите Желания (Когато…) Петя Стефанова Когато и лицето ми е сухо, а вечерите са заспали птици, пристъпвам леко, едва чуто и лягам в твоите зеници. Бера омайничета от душата и утолявам вечната си жажда… Това съм… цвете сред полята, а вечерта и нотите изважда и свири с гласовете на щурците мелодия незабравима…

раздвижване, жадувано отколе, издишан звук от божието място. Сълзи на Господ, текли през скалите, събирани години в скални чаши… Вода, която ще я има винаги, викът на времето със стъпки прашни. Един разпръснат слънчев спомен ще прави връщането ти безумно лесно – вървиш по края им оголен, вглъбено сам до водната им вечност.

2014

Животът в света на поезията брой 15

Рубриката: Моя страна! Моя България! Продължава и в този брой ! Един проект за красивата ни Родина която ще представим на света! Вашите снимки с кратко описание, може да изпращате на ел. поща: cankoveselinov@abv.bg Празник на шарената сол в с. Бъта Снимки: Райка Йорданова

Фолклорен фестивал "Столетиново пее", с. Столетиново Снимки: Райка Йорданова

Животът в света на поезията брой 15

"Имаш крава - пиеш мляко" Регионален фестивал в с. Оборище Снимки: Райка Йорданова

2014

село Купен в Троянския балкан. Близо до Априлци Снимка: Валентин Панков

2014

Животът в света на поезията брой 15 Дует "Рукатка"

Река Искър - Отражения

Снимки: Страничка във Фейсбук "Дует Рукатка"

Снимка: Борис Кръстев

По пътя Варвара - Велинград Снимка: Димитринка Николова

Край Враца Снимки: Борис Кръстев

Дует "Рукатка"

Животът в света на поезията брой 15

2014

Лаго ди Гарда е най-голямото езеро и едно от най-красивите подалпийски езера на територията на Италия. Автор: Весела Дамянова

Наричано още омагьосаното, то е разположено на околополовината път между неповторимите градове Венеция и Милано. Да пътувам това е не само хоби и удоволствие за мен - от разкриващите се красиви хоризонти,а и една мечта! Мечта, която живее в сърцето ми и жадува да се срещне с чуднипрелестни места и кътчета от света, да опознаеш традициите на една чужда страна. А всичко това става вълшебно, когато се озовеш на място, където сякаш цял един святсе е събрал точно там. Защото красотата няма цвят! Прекрасното няма граници! То просто съществува и е там, където години наред е било и с нетърпение очаква ощетуристи, хора, които обичат и са влюбени в красотата на природата, които оценяват тази неземна красота. Истински хит са и елегантните хотели и вкусната местна кухня,включваща различни ястия с ориз, дивеч и езерна риба. Живея на 100 км. от това красиво и вълшебно езеро, в което се влюбваш още от пръв поглед и сърцето ти остава там завинаги. Защото веднъж докоснеш ли се до чудото на природата, в сърцето ти остава онази хубост, която те е пленила за цял живот. Всички издигащи се околни хълмове придават на езерото невероятно преливане в зелено, наред със слънчевите лъчи, отразяващи се в кристално синьото езеро. И не само морският бриз и чистия въздух, но и пленителният и величествен връх Монте Балдо, разположен на източния бряг, предлага отлични възможности за планински походи. А гледката от върха е направо супер-фантазия, с която заспиваш и се събуждаш всеки божи ден, с

едничкото желание - да бъдеш отново на това вълшебно място! Споделям моите снимки за всички вас, читатели и приятели, за да ви пожелая прекрасно лято, сбъднати мечти и успех, със моите спомени и страхотното езеро Лаго ди Гарда! http://travel.spisanie.to/%D0%B5%D0%BA%D1% 81%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B7%D0%B8 %D0%B8/192%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%BE% D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%82% D0%BE%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD% D0%B0%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B5% D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8#!prettyPhoto[gallery3fcdc06a4 c]/0/

ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКАТА РОЗА В БОСТЪН Фестивалът се проведе на 15 юни 2014 от 11.00 часа в Бостън. Организатор: Bulgarian-American Center MADARA (Българо - Американски център Мадара) Фестивалът се провежда един път в годината! Тази година имаше музика, танци, изненади, томбола и прочутите казанлъшки кюфтета за всеки!

2014

Животът в света на поезията брой 15

Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов Редактор: Ели Зарева Дизайн корица: Весела Дамянова Предпечатна подготовка :Весела Дамянова Връзки с обществеността – Ели Зарева и Весела Дамянова cankoveselinov@abv.bg Първо издание, Плевен 2014 Брой 15 Всички права запазени. За контакти: https://www.facebook.com/spisanie.poeziq?fref=ts Страницата на България най- красивата страна в света https://www.facebook.com/pages/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8 F-%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/465933666883599?fref=ts Издателство и печат: ФОРМАТ А4 ISSN 1314-9210