Животът в света на поезията бр 18 by Списание за поезия

Списание за поезия

Брой 18

Списание

Животът в света на поезията Изп. Директор: Цанко Веселинов

Брой 18 Плевен 2014

Списание за поезия

Брой 18

Първото издателство в България от типа печат при поискване (печат при поръчка) от 2010 г.

Списание „Животът в света на поезията” Изп. Директор: Цанко Веселинов Първо издание, Плевен 2014 Брой 18 Всички права запазени: Издателство и печат:

ISSN 1314-9210 Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под каквато и да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие на издателя и автора, с изключение на преводачи, литературни критици и рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона!

Списание за поезия

Брой 18

ВЕСЕЛИ И ЩАСТЛИВИ ПРАЗНИЦИ!!! Скъпи приятели и читатели, представяме ви 18 брой на нашето списание "Животът в света на поезията", който е последен брой за 2014 година. Всички с нетърпение очакваме Новата година, когато ще отворим нова страница за ново начало. Нека Новата 2015 година да бъде по-благоприятна за всички ни. На всички пожелаваме здраве, успехи, радост, щастие и сбъднати мечти! До следващия брой!

От целия екип на списание: Животът в света на поезията

Списание за поезия

Брой 18

Съдържание Всеки който желае може да изпраща своите творби стихове, разкази, есета, своята нова издадена книга, конкурси или събития, хубава новина на адрес:

Стр. 5 Интервю с Таня Дамянова „Неделя Следобед с”...

cankoveselinov@abv.bg

Стр. 9 Ивана Иванова-автор на кулинарния блог „Кулинарна Работилница”

Станете част от нашето списание! Бъдете смели , пишете – очакваме ви!

Стр. 6 Коледни красоти Стр. 7 Катерина Чобанова

Стр. 14 На горещ шоколад с Ели Зарева Стр. 16 Милена Бранимирова Белчева Стр. 22 Интервю със Sanvali Стр. 26 Коледна приказка в Италия Стр. 27 Рубриката: Моя Страна! Моя България!

Париж-Франция

Списание за поезия

Брой 18

Интервю с Таня Дамянова организатор на АРТформата "Неделя следобед с... личностно и духовно израстване. Защо точно "Неделя следобед с....", а не "Петък вечер с..." или "Събота сутрин с....."? Идеята ми беше да е среща, на която да присъстват семейства с деца и да показваме един друг модел на най-малките – децата, които са в основата на нашето общество. Реших неделя, т.к тогава повечето семейства са заедно и вместо да бъдат в мола, да бъдат на среща с позитивна личност.

Коя е Таня Дамянова, и отличава ли се Тя от лъчезарната и усмихната организаторка на "Неделя следобед с..."/www.facebook.com/NedelyasledobedS/? Таня е Таня и в живота, и по време на АРТформата „Неделя следобед с...” . Щастлива съм, когато около мен има усмихнати лица. Усмивката сплотява, помага и прави по-добри. Има моменти в които не съм толкова лъчезарна и усмихната, но все пак си оставам чаровна;-)) Кога и как се роди идеята за АРТформата "Неделя следобед с...."? Малко е дълга историята, но ще се опитам да я разкажа в две изречения;-). Моята приятелка и вдъхновителка Биляна Панталеева ме покани заедно с нея да организираме семинар на наш български, много добър лектор. Покрай тази идея аз се запознах с тогавшната управителка на р-т „Рубаят”/ НДК/ - Светлана Стоянова, която ми каза: „Танче, дай да организираме нещо, което да запълни почивните дни и да вкара клиенти в ресторанта”. Аз имах някакви идеи, които обединих в едно и реших да направя формат, който да показва различни хора, лектори, от към тяхната страна – човешката, както и потемпераметно да си говорим за култура,

Разкажете повече за гостите на "Неделя следобед с...." – Гостите са различни сами по себе си, както и с това, което правят и се чувстват щастливи. До тук са 32, като това лято представих 4-ма от тях и в гр. Варна. Имала съм писатели, поети, лектори, радио водещи, музиканти, артисти, журналисти, имидж консултанти , лайф коуч консултант, художник, фармацефт и др. Ако някой от читателите прояви интерес, да посети АРТформата "Неделя следобед с...", как може да се свърже с вас? За в момента срещите се организират два пъти в месеца, в Studio 5/ гр. София, НДК/ от 15:00 ч. Всяко събитие и гост се обявяват във фейсбук страницата на „Неделя следобед с...” – www.facebook.com/NedelyaSledobedS Също така съвсем скоро ще се излъчва и по Канал 3. Като организатор на прекрасно предаване, в което се срещате с много талантливи хора, какво мислите за успеха? Освен талант, какви други качества трябва да притежава даден човек, за да бъде успял в работата и в живота? Успехът е нещо различно в зависимост от периода в който човек се намира, както възрастта и приоритетите му. Аз считам себе си за успяла, тогава когато се чувствам удовлетворена от това, което ми се случва в живота и ме кара да се усмихвам!

Списание за поезия

Брой 18

Коледни красоти

Незабравим спомен от Вашето детство? Спомените ми са много и най-хубавото е, че са облени в слънчева светлина и ме карат само да се усмихвам. Защото нашето поколение имаше детство, за разлика от сега. Много весело ни беше. Всяка ваканция бях при баба и дядо. Няма да забравя как един обед заедно с братовчедките ми бяхме по бански на брега на язовира, който е на няколко метра от къщата на баба и дядо в село. Докато дядо си вземаше обедната дрямка, ние използвахме и си правихме слънчеви бани. Но в този ден дядо станал по-рано и отишъл да обработва сеното, което е до къщата. И ни вижда как си лежим по бански , и дойде, даде ни по една вила и ни накара и ние да обработваме сеното, а то боде, и ние по бански;-)) Пожелание за всички читатели на списание "Животът в света на поезията"? Пожелавам всеки един от тях да намери своето „нещо”, което ще го накара да се усмихва даже и в трудни дни, ще го кара да променя това, което не му харесва в себе си и ще живее живота си в цялата му багра! И повече усмивки, както за нашите дела, така и за чуждите! Неделя следобед с

Списание за поезия

Брой 18

Катерина Чобанова подмина повика на сърцето си, затова освен с проза и поезия, се занимавам и с танци. Вече 14 години танцувам в денс формация „Косара“ ( танцово студио в моя роден град) и по този начин се чувствам щастлива и цялостна. Била съм на сцена стотици пъти, но усещането винаги е невероятно, незаменимо, неописуемо. Това е моята страст за цял живот.Това е моята страст за цял живот. Това е моят живот!

Катерина Чобанова Родена съм на една прекрасна дата – 1 юни – Денят на детето в далечната за мен, за други не - 1994 година. Родена и израстнала в един прекрасен град в подножието на Родопа планина – Асеновград – малкият Йеросалим. И през летата израстнала във величествено село Манастир, което е найвисокото населено място на Балканите и найкрасивото и емоционално кътче на света. Аз съм пазител и разпространител на българските традиции, на моите здрави родопски корени. Не много голяма и мъдра за крехката си възраст, но в същото време и прекалено съзряла емоционално, сетивно и интелектуално за тези скромни 20 години. Може би всичко това ми помогна да съхраня пламъка на детското в себе си. Студентка съм в Пловдивския университет в една жадувана за мен специалност, а това е точно Българска филология за изненада на мнозина. Обичам да казвам, че съм психолог по душа, защото това ми се отдава, разбирам го и умея да помагам с тези свои качества. Надявам се един ден да специализирам в тази сфера. Обичам да чета разнообразна литература и по този начин обогатявам своята фантазия и обща култура. Като човек на изкуството, колкото и не скромно да звучи, аз не мога да

Добротата, приятелю... посветено на НАРД* и на всички, в чиито сърца гори огънят на доброто и човечността. Автор: Катерина Чобанова Добротата, приятелю, е в сърцето, носеща в себе си радостта и тъгата, тихото удовлетворение от добрината и неразбирането на дълбоката ти душа. Добротата, приятелю, е в душата дълбока и неразбрана като океана. Тя е сладка болка в сърцето, солена и прекрасна като морето. Добротата, приятелю, е магия, понякога поражда се от беда. Добротата, приятелю, е стихия, покоряваща човешките сърца. Добротата, приятелю, е птица. Тя е феникс на любовта докосва всеки тя със светлина и с обич и надежда скрита, тя полита ли, полита... Добротата, приятелю, е необхватна синева, вплита в себе си позитивна, слънчева душа

Списание за поезия

Брой 18

и страдащо сърце, сломено от пошлост и злини, които с твоя помощ, приятелю, ще победи.

БЪДНИ ВЕЧЕР! Автор: Весела Дамянова

Добротата, приятелю, нависоко ще те извиси. Ще падаш, ще ставаш и пак ще продължиш. Душата ти, обидата незаслужена ще премълчи, за да може злото в този свят да победиш.

Утрото ухае на празник, празнично свещта гори, питката с късметчетата да направим, а баба пълни тенджери сърми. Децата правят снежен човек навън, елхата свети - а под нея подаръци, приготвям трапезата голяма винаги на тези празници. Всички сме запретнали ръкави и баницата да направим с лук, плодовете също да не забравим, Бъдни Вечер е тук. Чупим по парче от питката на всички, на кой се пада здраве, щастие, пари, на всички сърцата да греят на тези хубави празнични дни.

Добротата, приятелю, не всеки я разбира, онази малка добрина, която Вселената побира. Понякога потъваш в нея и не се докосваш до същината и древна, с която омагьосваш. Добротата, приятелю, е кръст към Голгота егоисти и тирани ще се опитат да те предадат, защото не могат, не могат да разберат на безкористното ти сърце – дългът. 07.04.2014 ,Пловдив /НАРД – Национален Алианс за работа с добровлци/

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ Автор: Весела Дамянова Изгрев Автор: Катерина Чобанова Погледнах изгрева и нов свят се роди в него хората станаха добри и любовта света покори Погледнах изгрева и чиста стана моята душа сякаш ангел изгря от чудната синева!

Снегът вали натрупва, снежни човеци вървят отвън, празнично камбаните бият нежен песенен звън. Лампичките светят красиво, всичко е в светлини, Дядо Коледа усмихнат, донесъл е безброй игри. Елхата заблестяла нежно, сред хиляди лъчи, весели празници на всички, нека празнично звучи!

Изгрев – звезден прах! Изгрев – Светлина! Изгрев – Красота! Изгрев в моята душа.

Списание за поезия

Брой 18

Ивана Иванова Автор на кулинарния блог „Кулинарна работилница” Наред с представянето на рецептите, предлагам и авторски презентации, които понякога са посветени на историята на самото ястие, на кулинарните традиции в дадена национална кухня или просто са историческа препратка за произхода на определен хранителен продукт. Идеята ми е читателите на сайта да виждат не само вкусната част от кулинарния ми свят, но и да прочетат и научат нещо интересно, свързано с това.

Здравейте! Аз съм Ивана Иванова и съм автор на кулинарния блог „Кулинарна работилница”, който на 7-ми декември ще отбележи своя първи рожден ден – първи от много, надявам се. Ако трябва да кажа какво е готвенето за мен, бих използвала думи като: любов, страст, пътуване, търсене, усещане, усмихване. Допирът ми с кулинарното изкуство датира от детските ми години, когато съм наблюдавала майка си да приготвя различни кулинарни изкушения. В началото съм изпитвала просто обичайното детско любопитство, но с годините любопитството прерасна в странна необходимост аз самата да бъда в центъра на кулинарния процес. Днес съм на 28 години и съм майка на едно прекрасно момченце. Времето, прекарано с него и повечето свободно време през майчинството, ми помогна да събера смелост и да създам страницата „Кулинарна работилница”. В никакъв случай нямам претенциите да умея всичко в кухнята, дори напротив – аз самата се уча на това изкуство, докато подготвям всяка отделна рецепта за страницата.

След творческата част обаче, идва и моментът на популяризирането на страницата. Колкото и да се стараеш в създаването на интересно съдържание, няма как да бъдеш забелязан, ако не съумееш да насочиш продукта си към правилната таргет група и точните комуникационни канали. В това отношение обучението ми във Факултета по Журналистика и Масова Комуникация се оказа важен опит, който на този етап прилагам в работата си по „Кулинарна работилница”. Все още не съм напълно уверена, но познанията ми в сферата на масмедиите, видовете комуникация и маркетинг ми помагат да следвам целта си стъпка по стъпка. Изключително важен аспект от популяризирането на „Кулинарна работилница” е и мястото й в социалните мрежи, което е нещо задължително, ако искаш както повече читатели, така и постоянна обратна връзка с тях. Читателите са най-голямото ми вдъхновение, свързано с проекта „Кулинарна работилница”. Връзката ми с тях е не само чрез фен страниците в двете основни социални мрежи – Google+ и Facebook, но и по електронната поща, в която все по-често намирам писма, в които просто ме поздравяват за това, което правя. Сърдечно им благодаря! Съществуват още редица детайли, който трябва да бъдат изчистени по концепцията на

Списание за поезия

страницата, но това ще се случи с времето. Мечтата ми е един ден „Кулинарна работилница” да бъде интерактивен кулинарен сайт, в който да има и рецепти, и статии, и потребителски предложения, и интервюта с интересни личности. Вярвам, че това ще се случи! Декември е месецът, в който честваме един от най-значимите християнски празници – Коледа. Коледа се свързва с трескавото обикаляне по магазините, с цветните елхи с блещукащи светлинки, които са навсякъде – и навън, и в домовете ни, с размяната на дългоочаквани подаръци, а и с подготовката на пищна празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ето защо, изборът на празнични рецепти е много важен. „Кулинарна работилница” ви предлага няколко кулинарни предложения, които можете да включите в коледното меню:

Брой 18

„Кулинарна работилница” е страницата показваща колоритността на домашно приготвената храна. Кулинарни рецепти за ценителите на разнообразната кухня, вкусни предизвикателства и любопитни факти за света на кулинарията. Капама със зелеви сарми, пилешко и свинско месо Приготвянето на капама се свързва със зимната идилия, с пищните трапези през последния месец на годината, със специалното меню за Коледа и коледно-новогодишните празнични дни.

Адрес на сайт: www.kulinarnarabotilnica.com Фен страница във Facebook: https://www.facebook.com/pages/%D0%9A%D1% 83%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%8 0%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82% D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86% D0%B0/1479560968930837 (Кулинарна работилница) Кулинарна група: https://www.facebook.com/groups/1563000770588 385/ (Кулинарна работилница) Страница в Google+: https://plus.google.com/u/0/1011157882337514364 01/posts (Кулинарна работилница)

Необходими продукти: 2 кисели зелки 5 глави кромид лук 400 гр. бял ориз 3 пилешки бутчета (~1.5 кг.) 1 кг. свински ребра (със и без кост) 50 гр. сланина ¼ връзка праз лук 2 с. л. чубрица 1 ч. л. млян черен пипер 1 с. л. червен пипер 5-6 бр. дафинов лист

Рецепти от Ивана Иванова

6 с. л. растителна мазнина

Списание за поезия

Брой 18

2 с. л. мас

Сарми от кисело зеле със свинско месо и булгур

зелев сок (в зависимост от солеността на зелето)

Настоящата рецепта е за сарми със свинско месо, в които оризът е заменен с булгур. Резултатът е божествено вкусно ястие, което ще направи специална делничната ви или празничната ви трапеза. Сармите с кисело зеле със свинско месо и булгур са великолепна идея за част от менюто на Коледа или в навечерието на Нова година.

Лукът се нарязва на ситно и се поставя да се задушава в 3-4 с. л. растителна мазнина. Щом омекне, към него се прибавя измитият и отцеден ориз. Запържва се, докато оризът стане прозрачен, като в същото време се овкусява с чубрицата, черния и червения пипер. Оставя се да изстине. Едната кисела зелка се нарязва на дребни парчета в дълбок съд, след което се смесва с нарязания праз и половината от оризовата плънка. Подготвя се и месото. По желание пилешките бутчета могат да се разрежат на две, а останалите съставки, които се включват към оризовата плънка за сармите (обезкостеното свинско месо и сланината), се нарязват на тънки парчета. Пристъпва се към традиционното изграждане на капама. На дъното на глинения гювеч се налива съвсем малко мазнина, разпростира се пласт от нарязаното кисело зеле с праз и ориз, след него се подреждат завити с оризова плънка сарми, приготвени от листата на втората кисела зелка, над тях се слага от пилешкото, отново от киселото зеле с праз и ориз, парчета от свинските ребра, отново пласт сарми и така, докато глиненият съд бъде запълнен. На всяка цена се спазва правилото: "студен гювеч в студена фурна", като първоначално се включва на 100`С за 10 минути, а след това постепенно температурата се повишава до 160-170`С. На този тих огън капамата се пече 4-5 часа, за да истински да заплени с крехкостта на всичките си отделни съставки.

Необходими продукти: 2 глави кисело зеле 500 гр. свинско месо (плешка без кост) 2 глави кромид лук 1 стрък праз лук (само бялата част) 200 гр. булгур 2 с. л. растителна мазнина 2 с. л. мас ½ ч. л. млян черен пипер 1 с. л. чубрица 2 ч. л. червен пипер сол вода или зелев сок

Свинското месо се измива и нарязва на дребни парчета - колкото хапка. Кромидът и празът се нарязват на ситно, след което в подходящ дълбок съд се смесват с месото, почистеният и измит булгур, подправките и съвсем малко растителна мазнина. Всичко се разбърква много добре и се преминава към подготовката на зелето. Киселото зеле се разделя на отделни листа, а сърцевината му, която няма да е подходяща за сарми, се нарязва на дребно и се поставя на дъното на дълбоката тенджера, в която ще се готви ястието. Всеки зелев лист се разделя на две и полученото парче се оформя като сарма, като се напълва с малко от плънката и се завива от четири страни, за да бъде като пакетче. Всички сарми се подреждат в дълбокия съд,

Списание за поезия

докато го напълнят. Заливат се с вода или зелев сок, колкото да ги покрие, отгоре се слагат 2-3 с. л. мас или растителна мазнина, похлупват се с широка керамична чиния, която да не позволява сармите да развалят формата си, покриват се с капак и щом кипне, ястието се оставя да къкри на тих огън за 2-3 часа до готовност. Тези страхотни сарми могат да бъдат сервирани като предястие или основно ястие. Добър апетит!

Брой 18

което фолиото се отстранява, фурната се намалява на 200`С и котлетите се пекат до готовност, като върху всеки от тях се поставя кубченце масло. Сочните котлети могат да се сервират с печени картофи или друга гарнитура по избор. Сервирайте с чаша бяло или червено вино! Наздраве!

Коледни орехови сладки с бяла глазура Мариновани свински котлети с червено вино и соев сос на фурна Необходими продукти: 3 бр. свински котлети 1 глава кромид лук

В това кулинарно предложение ще разберете как да си приготвите коледни сладки от ароматно маслено тесто с подчертано орехово присъствие и меко празнично ухание на ром... Не се колебайте да ги направите част от своята Коледа! Заслужава си! Необходими продукти:

100 мл. червено вино

~350 гр. брашно

5 с. л. соев сос

125 гр. пудра захар

3 с. л. захар

1 щипка сол

млян черен пипер

150 гр. смлени орехови ядки

сол

250 гр. немско краве масло

50 гр. краве масло

1 жълтък

Размразените свински котлети се измиват, начукват се и се поставят в подходяща тава. От виното, лука, захарта и соевия сос се приготвя марината, с която котлетите се заливат и се оставят в хладилник за 3-4 часа. След това се вадят, натъркват се със сол и черен пипер, към марината се добавя малко вода и месото се слага да се пече под фолио на силно загрята фурна на 250`С. Печенето продължава около един час, след

5 с. л. вода 4 мл. сладкарска ромова есенция За украса: 1 белтък ~150 гр. пудра захар

Списание за поезия

Брашното, пудрата захар и смлените орехи се смесват добре, след което към тях се прибавя размекнатото масло и се замесва тесто. Жълтъкът се разбива с водата и ромовата есенция и се излива в тестото. Меси се до получаване на гладко тесто, което се завива в стреч-фолио и се поставя в хладилник за 1 час. Когато се извади, се разделя на две-три части и всяка част се разточва на кора с дебелина около 0.5 см, като работният плот предварително е поръсен с брашно. С помощта на формички се изрязват звезди, елхички, кръгове и т. н. Подредени в тава, постлана с хартия за печене, сладките се пекат 12-15 минути до нежно златисто на 180`С. Щом всички сладки са готови, се оставят да изстинат добре. Приготвя се глазурата, като хубаво се разбият белтъкът и пудрата захар. По желание тя може да бъде оцветена в различни цветове, след което с нея се украсяват сладките. За финал могат да бъдат поръсени с кокосови стърготини, шоколадови или цветни пръчици. С посочените дози могат да се получат приблизително 70 броя сладки. Да ви е сладко!

Традиционен тиквеник Ароматната сладка баница с тиква е едно от любимите кулинарни изкушения, приготвяни за трапезата на Бъдни вечер или Коледа. Трудно може да се устои на леко хрупкавата му коричка и сочна вътрешност с тиква и много орехи. Необходими продукти: 500 гр. готови кори 800 гр. тиква 200 гр. орехи 250 гр. захар

Брой 18

½ ч. ч. растителна мазнина 70 гр. масло (в коледния вариант) Тиквата се почиства и се настъргва на едро ренде. Орехите се натрошават на дребни парчета. Корите се разстилат върху работния плот. Върху всеки слой, който се състои от 2-3 листа, се поръсва малко растителна мазнина, част от настърганата тиква, 2 с. л. захар и орехови ядки. Навива се на стегнато руло, което се поставя в центъра на намазнена тава, завито като спирала. С всяка следваща кора се действа по същия начин и всяка следваща се завива около предходната. Накрая цялата повърхност на тиквеника се поръсва с олио (или разтопено масло), след което се поставя в предварително загрята фурна на 180`С и се пече до нежно златисто. Щом бъде изваден от фурната, празничният тиквеник може да се поръси с пудра захар.

Пълнени сушени чушки с боб и ориз

Истинска наслада за сетивата са обичайно приготвяните за Бъдни вечер пълнени сушени чушки с пълнеж от ориз, боб, царевица, булгур, гъби и още много възможни съставки. В добавка с уханни подправки като чубрица, джоджен, мащерка, черен пипер и др., пълнените сушени чушки са сред постните ястия, които ще получат най-много овации в тази свята вечер. Ето защо, не се лишавайте от тях и погледнете предложението за уникално вкусните пълнени сушени чушки с боб и ориз!

Брой 18

Списание за поезия

На горещ шоколад с Ели Зарeва Продължава рубриката „На горещ шоколад” с Ели Зарева в която тя ще представя писатели, поети, художници, фотографи и още много други талантливи българи за вас читателите! Насладете се на шоколада на следващите страници с Валентин Панков и Алекс от Кюстендил с много любов!

https://www.facebook.com/FotografiValentinPank ov?fref=ts

1. Животът е приказка... 2. Щастието...

Валентин Панков

3. Фотографията...

Фотографията за мен е една магия! Да виждам невидимото за повечето хора,

4. Не обичам... 5. Мечтатели на 21 век...

да го запечатвам и да разказвам историята със снимки! Снимките ми са плод на огромна любов към нашата страна! Обичам природата, планината, реките и ги посещавам непрекъснато! От многото ми обикаляния в цяла Европа и Азия съм

стигнал до убеждението, че по-красива от България няма! Страница във Фейсбук на Валентин Панков

1. Където и да си, каквото и да правиш, каквото и да се случва, никога, никога не забравяй мечтите си. дори да изглеждат нереални, невъзможни, неизпълними. 2. В живота не е важно от къде идваш и къде отиваш, а дали успяваш да си щастлив по пътя! 3. Художника изразява своите мисли с четка, а фотографа със светлини и сенки.Всяко занимание, което твори красота, е изкуство.

Брой 18

Списание за поезия

4. Аз не обичам изхода фатален ...Аз не обичам с клюки да се калям...Аз не обичам да съм двуличен... Аз не обичам нож в гърба... 5. Реалността е фалшива. Само мечтите са истински. Човек е толкова голям,колкото са големи мечтите му.

лечение! След 1 месец Алекс трябва да замине за трети път за Израел! Това ще бъде възможно само с ваша помощ! Достоен за уважение е опитът на това малко момче, сам да събере необходимите средства за лечение, като продава сам картините си във Фейсбук. Всяка неделя точно в 20.00 часа той представя своите картини в личната си страница, които е сътворил с много труд и любов през изминалата седмица. Той не иска нищо даром! Труди се всеки ден много здраво и ви моли да се сдобиете с късче красота, ПОМАГАЙКИ! Страница във Фейсбук:

https://www.facebook.com/pages/HelpAlex/116130961801927?sk=timeline

Алекс от Кюстендил и прекрасните му картини

DMS ALEX на 17 777 Дарителсската сметка на Алекс е : BG 26 UBBS 800210 129 048 30 Александър Спартаков Ангелов ОББ-клон Кюстендил bic кода на обб . UBBS BGSF Алекс в момента е на 16 години! Вечно усмихнато, лъчезарно дете, с една единствена мечта, да пребори болестта си и един ден да се изправи на крака! Той страда от мускулна дистрофия тип Бекер, а и според лекуващият го екип лекари в Израел и един от най-важните центрове в мозъка -Хипоталамуса- не работи! Ходенето по мъките продължава вече 7 години! Колкото и да се опитва, неговото семейство помощ в България не намира, и е принудено да я потърси в чужбина! Така миналата година Алекс започна лечение в Израел разделено на етапи, които според лекуващият го професор трябва да бъдат 5! Всеки един е на стойност 9553 евро! До момента с помощта на всички приятели и съграждани са проведени 2 курса на

Списание за поезия

Брой 18

МИЛЕНА БРАНИМИРОВА БЕЛЧЕВА

МИЛЕНА БРАНИМИРОВА БЕЛЧЕВА Родена съм на 28.04.1977г в гр.Варна. Завършила съм висше образование във ВСУ „Черноризец Храбър“, през 2000г, специалност „Моден дизайн“ и втора специалност „Педагогика“. През 2013 г. се дипломирах като квалифициран журналист към ИПО-ИУ-Варна. Творчески път: Посещавала съм поетична школа „Прибой“-Варна, с ръководител Венета Мандева. Участвала съм в радио, телевизионни интервюта, училищни мероприятия и редица културни прояви.Имам публикации в електронни сайтове за изкуство: „Хулите“: http://www.hulite.net/, „Отворена позитивна медия“: http://openom.eu/bg/ „Общобългарският портал”: http://portalbg1.ning.com/, „Откровения“: http://otkrovenia.com/ „Стихове БГ“: http://www.stihovebg.com/,„ Е-lit“ :http://e-literatur.blogspot.com „Буквите“: http://www.bukvite.bg/,„Простори“: http://prostori.ning.com/„Изкуството“: http://izkustvoto.com/,„Бунтарите“: http://www.tetradka.buntarite.com/

Мои материали са били отпечатани във вестниците: „Вестник за жената“, „КИЛ“, „Всичко за жената”, в-к „Поглед“, „Ретро“,,„Нещата от живота“, „Женски свят“, „Уикенд“, „Аз, жената“, „Изгрев ”, сп.„Простори“, сп.Знаци, сп. Понеделник„, сп.“Антимовски хан“,списание „Родители“, сп.”На кафе“ и др. Имам една издадена поетична книга, озаглавена „Ванилено небе“ /2007г., ИК СТЕНО, Варна/ Мои творби са участвали издание на читалище „Просвета“-гр.Кула „Кулски поетичен панаир“, 2007г. , в „Нова българска литература-алманах поезия“ на издателство „Буквите“, 2009г. и 2014г., издание на Литературен клуб към ИУ-Варна през 2011г., Алманах „Културна палитра“ 2012г., Алманах „Mil&co” 2013г., в който съм и автор на предговора, Поетичен сборник на „Сръбскобългарско приятелство”

През 2007г. спечелих първа награда с есе на тема „"БожеНствения дар" в конкурс, организиран Unicusbulgaria“.Участвала съм във всички балове на поезията, организирани от Ваня Маркова /галерия Арт Маркони/, като на Есенния бал през 2011г. спечелих приза „Пръв сред равни“ за най-красиво описание на есента, както и първа награда от конкурса „Есенно настроение в думи“, организиран от изданието Аз-жената.Същата година рецензирах стихосбирката „Смисъл в сълзата“ на Радостина Драгоева. По три мои стихотворения са направени песни, изпълнявани от Гери и Красимир Кацаров. През 2013г. бях удостоена с: I награда от Националния конкурс за нравствено-религиозна поезия „Под манастирската лоза“ I награда от Националния конкурс за поезия на вестник „Литературен глас”

Списание за поезия

Брой 18

I награда от конкурс за „Поетични звуци“ на сайта Besedkata.com

Осиновяване на (не)възможност Автор: Милена Бранимирова Белчева

Награда на Радио Пловдив в Националния конкурс за поезия „Добромир Тонев“

...и мигчета крада тебеприсъствие, да прося предстоящи е излишно. С копнежа си - до крайчеца на пръстите в тих унес се опитвам да те вдишна. Мълчанието прави ни безформени и слети с празнотата нежнолика. Разсипват се неслучените спомени в бездънните покои на тъмника. Блаженството в зениците ти вперени присяда в чисто голите чаршафи. Дори и да сме нямали доверие разбираме сами - животът прав е... Желано паралелно съществуване, в едно и също звездно настояще. Приканвам те за сънища бленувани, стрелките нелюбезно те отпращат. Не мисля за причини и последици и не е ли за обич твърде късно. Жар-птицата топи в роса крилете си, но само в огън може да възкръсне.

ІІ награда от литературен конкурс „Багри над Лом“ ІІІ награда- от втори Международен конкурс за поезия „Лирични гласове“ ІІІ награда-от Х-ти юбилеен Национален конкурс за поезия „Пролет моя“ Поощрения- от поетичните конкурси: “Искри над Бяла“, „Магията любов“ През 2014 г. получих: Първа награда в проекта Матрицата на Стефан Бонев и в Национален конкурс „Георги Давидов”-Шабла, заедно с Елена Денева, призово място в Национален конкурс „По стъпките на лятото”, заедно с Мария Иванова, втори места в конкурсите: „Жени и вино“,„ЗЛАТЕН ЯВОР“, „Пролет моя” и „Белоцветните вишни”, трета нарада в конкурса за детска поезия„Стоян Дринов”. Член съм на Сдружението на Варненските писатели и клуб Юнеско-Варна.

Граница Автор: Милена Бранимирова Белчева Притиснати. А плъзва между двама ни една несподеленост нежелана. Сърцата преградихме с думи - камъни и може би пролука не остана. Привидно е желаното примирие пълзят змии в любящите ни скути, дори когато устните допираме в пресъхнали от чакане минути. Не пазим тайни, нито територии и крепостите вече са превзети. Понякога преплитат тихо корени намерили се в тъмното ръцете. Защо кървим, щом всеки допир нежен е?

Списание за поезия

Брой 18

За миг ме пускаш в своите представи,

набъбва. И потича невъзпитано.

но после на брега изхвърляш мрежите

Дъх

и тягостно затишие ни дави.

Автор: Милена Бранимирова Белчева

Пределите на близост очертани са, а чувствата са забранена тема.

Отминало и идно - само скреж,

И ти за мен остана само граница,

полепнал по гръдта на храста розов.

която ни изпраща, ни приема...

Попарени в тъга ще изгорят.

Иваница, Сърбия

Когато си готов да отдадеш не стискай жадно падналия цвят.

Солени акварели

На истини не вярвай под хипноза.

Автор: Милена Бранимирова Белчева Наднича онз Снежецът ням е само продължение

Автор: Милена Бранимирова Белчева

на твоето изчезващо присъствие, щом чувствата изписват с дъх: "Студено е...",

и повик милостив

а мислите припомнят трезво - късно е!

от плахите зеници на ескиза,

Косите ми до кръста са се спуснали

в които свърши въгленът неук.

от мъка по дланта ти незабравена.

Преминеш ли битийния си риф

Усмихнати за други са ти устните.

ще бъдат безгранични "там" и "тук".

И всичко мимолетно е - по правило.

Сега усещам твоя дъх наблизо... Под миглите стаен е светъл дим,

Дали е този град с черти намръщени

погълнал зимно миговете къси

или е състарен от дълголетие?

и тайните на път неразгадан.

Билети не продават за завръщане.

Блажено чист и неопределим,

Листенцата надежда са изметени...

като седеф в предутринната длан,

Сезонът е такъв - мъглив и вирусен.

живот разпръсква тихо същността си.

Рисковано - напразното ми скитане. А любовта в зелените ми ириси

Списание за поезия

Брой 18

Отстояние

Спасителна е само пробитата гемия

Автор: Милена Бранимирова Белчева

Автор: Милена Бранимирова Белчева Тя е винаги празна и пътува към никъде,

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,

оглупяла от разум, ослепяла за викове,

в душата ни страници тихо прогизват от влага.

от прегръдки безръка бди над дни непогалени

Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,

и ръждата от мъка смива в хладните заливи

а някой неверник последния изход отлага. Жълтиците - време нехайно в прахта разпилени са. Под хладните пръсти немее греховно вретено. Буксува сърцето, вземено в битийната мелница, но пак не оставя да бъде докрай съкрушено кръвта, прималяла, защо не признава умората; какво още иска, след бягства по зъбери коси,

Онзи флирт наблюдава между показ и криене яхти, тежки от слава - гонят лодки хартиени; сънни бризове сплашват с нежношепотни припеви урагани ревящи и разбойници дрипави... Суетата е лихва за пресрочени истини. И светът се усмихва, зърнал всичко безсмислено. И часовникът спира неизбежното цъкане. Раят пак е квартира, но на пряка от пъкъла.

в ненужната клопка на опит и памет, затворено,

И е пристан смъртта ми, но за няколко вечери -

нима свойто бреме човешко докрай ще износи?

ще ме кротне, нахрани, после пак ще ѝ преча и

Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,

ще ме спусне да пия само суша и корени-

дъха си велурен над урви и бездни възнася.

уморена гемия от воаяжи престорени,

Далечен и мъдър - приличаш на него. Единствено

в самотата дълбока и в тъма теменужена,

в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.

без весла и посока, капитан незаслужила... Ала без съпротива в безметежно доверие съм безмерно щастлива, че за мене намерил е: дъх-подслон да подремна, подир бродене в стръмното, милостивост неземна - поглед-стих за осъмване. Онзи, Който без име ще мълвя из Вселените и през облака димен ще пренася спасените.

Списание за поезия

Брой 18

Изпращам се до ъгъла, след който...

Скреж по скулите на миналото идно

Автор: Милена Бранимирова Белчева

Най-краткият ни път е извървеният.

Бях тънък връх от празнична елхичка

Най-истинската мъдрост - непризната.

По правило чупливо-уязвим.

Мълчанието е опровержение,

И после стъклен прах посипа всичко.

че има лек по-скъп от самотата.

Дори и теб. Но нека си простим.

И не една следа ме е препъвала -

Камбанка бях, полюшната звънливо,

душата ни е опитно стърнище.

отмерваща с вините си мигът,

Изпращам се по мръкнало до ъгъла,

след който някой бързо си отива,

след който няма никого и нищо.

а мислите напразно го зоват.

След който е единствено затишие

Подаръче – но само за украса,

и пулсът е незрим, но осезаем.

привързано с бонбонен целофан.

Последните ми воли са издишани

Ала сега не зная и коя съм –

от тялото, получено назаем,

объркан ред, смутено зачертан;

от пясъка на замъци рисувани,

нелепо сиропираната фраза

от устните на земните съблазни.

от картичка, написана за друг...

Приемеш ли отвесното пътуване,

Онази нощ, в която сам отказа

ръцете ти е нужно да са празни.

прегръдките по-нежни от памук.

Зад теб отдавна всичко се е сринало,

Навярно съм...но не това, а просто

едничка пепелта до бяло свети.

предчувствие за коледния дух,

Разбирам, че и ти си само минало.

сълзата на смирение пред Господ,

Но в камъка дори пониква цвете...

прокапала над къшея ти сух... Следица от премръзнала сърничка или мъгла над ледената глеч. Отдала бих от нищото си - всичко, но вече си безпаметно далеч... Не ми е жал. Изпълва ме тъгата

Списание за поезия

Брой 18

по-искрена от първия ми стих.

и светло се повдига към върха си.

Не мога да премина днес оттатък

Не следва път или повеля блага

дланта ми пусна в тъмното...А бих...

и повече прозрения не проси. Разбрал, че само примката затяга,

Еклиптика

дори и с неизречени въпроси...

Автор: Милена Бранимирова Белчева

Животът непрестанно се открива, но ние го загръщаме с представи.

Гални ме закачливо с пух от облаче

Едно листенце пада доверчиво -

и в мъркащо безвремие кротни ме.

без драма, че калта ще го удави.

В изтичащия миг не искам повече,

Без мисъл за раздяла и за болка-

достатъчен е полъхът интимен.

издъхва и на никого да пречи в самотната си мъдрост. Ала колко

А чувствата-искри-какво ли значат те,

приемат този сетен миг за вечен?

щом литват като сенки мимолетни? И после дълго стискаме клепачите с илюзия, че в мрака ще просветне...

И нека прероси покой след сушите, пропукали битийните ни вени. И да замра, в усмивката ти сгушена, в прохладата на сладостно забвение.

Което кипне-ще се изпари Автор: Милена Бранимирова Белчева Несигурният само е свободен въжетата на вярата не търси. Изтръгнал е човешкия си коре

Списание за поезия

Брой 18

Интервю със Sanvali Във всеки стих съм вградила частица от себе си. да си водя дневник в който описвах разбиранията си за света. Поезията почука на вратата ми в един миг, който аз реших да приема, да се отдам, да развия… Какво ви вдъхновява?

Sanvali е поетичен псевдоним, който реших да ползвам, когато прописах поезия. От санскрит означава „мъглявина“. Обръщайки сетивата си навътре, изследвайки вътрешния си свят, търсейки отговори,се сблъсках с ограничено виждане, което ми напомняше усещането да си в мъгла.

Най-много ме вдъхновява тишината. Мога да пиша само, когато наоколо е тихо. Повечето ми стихотворения са написани сред природата. Там получавам най-голямото си вдъхновение. Сетивата ми се пълнят с красота, вдишвам дълбоко, освобождавам съзнанието си от ежедневните мисли и позволявам на божествената искра да ми шепти с полъха, слънцето, птичките, цветята, аромата…

Когато започнах да избистрям вътрешната си картина, осъзнах, че не съм статично същество, сложено в рамки и характеристики. Започнах да зачитам всеки миг, защото той е нов, той е промяна, към която аз се старая да се адаптирам.

Любимите ми хора са също мое вдъхновение – това са мъжът ми и синът ми. Ежедневно обменяме енергиите си, обичта си, отношението един към друг, усмивките си, прегръдките си, милувките си…

Коя е Sanvali, и различава ли се Тя от поетeсата в нейните стихове?

Във всеки стих съм вградила частица от себе си. За мен поезията е процес на творене, който е съвкупност от осъзнаване, интелигентност, отдаденост, извисеност на духа, душевна светлина… Кога и как започнахте да пишете поезия? Започнах да пиша миналата пролет – физически да записвам вътрешните сисветоусещания. Творческата искра я имам още от малка, когато рисувах с часове, това което виждаха очите ми и усещаше сърцето ми. Също така обичах

Понякога ставам сутрин и в главата ми звучи стих, който аз не записвам веднага. Ако в продължение на деня, той продължава да кънти в мен, да напомня за себе си, хващам химикала и го записвам. Обикновено този кънтящ ред става и заглавие на цялото стихотворение.Такива стихотворения са „ Сънувам ли свят на поезия“, „Играя с вятъра една игра“ и други. Кога написахте първото си стихотворение и имате ли любим стих?

Списание за поезия

Първото си стихотворение написах миналата пролет в съвсем свободен стил – бях се вдъхновила от рождения ден на сина ми. С времето се научих на стихосложение и започнах да пиша бели и класически стихотворения, като предпочетох да остана в класическия жанр, за сега.

Брой 18

хора които им носят радост, които ги карат да танцуват, да пеят, да се чувстват леки като перца. Да не забравят, че всеки миг е ценен и да уважават Съществуването.

Любими стихотворения нямам. Всички те са минали мигове, в които съм потънала цялостно, влязла съм във връзка с вътрешното си пространство и съм се отворила за Божествената искра. Незабравим спомен от Вашето детство? Нямам ярък спомен от детството си. Усещането ми е за безгрижно и хубаво време. Наблягала съм както на игрите, така и на учението. През лятната ваканция, когато родителите ми взимаха отпуск, прекарвахме преди всичко на морето. Какво бихте казали на любимите си хора? На първо място бих им казала, че много ги обичам. На второ бих им благодарила за това, че съществуват и аз мога да споделя тези ценни мигове с тях. Благодарна съм за вярата им в мен, като развиващо се същество, за ежедневната им подкрепа, за обичта с която ме даряват ежеминутно, за топлината и уюта на семейното огнище. Пожелание към читателите на списанието? Пожелавам им да съдействат на добротата, любовта, усмивката, вътрешната сила. Да отправят вниманието и енергията си към неща и

ВИЖ, ЛЮБОВ ЗАВАЛЯ Sanvali В късчета синьо небе, сложил си Вечност омайна. Може би, самовглъбен с тихо внимание мамиш. Поглед нагоре хвърли, виждаш светът на обратно. Лазят в краката бодли, драскат с отрова душата. Свети свенливо луна – бисерче скрито в сърцето. Сееш ненужна вина, луташ се плах и безцелно. Вярвай, една е Земя, дъх поеми по-особен. Виж, любовта заваля, пълни те Бог отвисоко. КОСАЧ Sanvali Косач коси тревата. Дъждовен аромат. Денят дъга извайва, над ниви пълни с цвят.

Списание за поезия

Брой 18

Косачо, виж: луната, показва се без страх. И тайни в теб пренася, чрез звездния си прах.

връзваш си облаци в синьо-дантелено, можеш ли бездна да шиеш.

Коси, Косачо Пътя! Зелена е нощта… Покоят ме съпътства, щом в Теб е Любовта.

ДУШАТА Е ПЪТЯТ

ЖЪНАТ БЕЗСТРАШНИ ЖЪТВАРИ Sanvali Поглеждам нагоре и ето, небето отваря врата, през погледа чист до сърцето във мене вестта долетя. Люлее се облак ефирен, събрал светлина, тъмнина… Дали заваляват сапфири, пречистени в лъч семена. Поглеждам надолу и ето, посреща ме блага земя, и раждат се цветни полета, засети от вяра една. Към Бога душата разтварям, безкрайна е таз синева… Днес жънат безстрашни жътвари, дочули на Господ зова. СЛЕДВАЙ СЕ… Sanvali Няма страдание, само представа. Лее се бяла безбрежност, слушаш сърцето си – тиха китара, шепнат ти капките – време. Има ли болка, показва нередност. Свиваш се – вехнещо цвете, чакащо повей в коруба гореща, скрито е нежното, светло. Следвай се – Пътят е тежка пътека. Дръзваш ти, малка прашинка,

Sanvali Затворени в собствени клетки на мисли, на чувства, желания… Животът се случва далеко от нашето схващане – в блатото. Мечтаем, копнеем – реалното, а сбъдва се то на момента, останали голи, за малко светът ни без Аз-а – блаженство е. Нашепва ни Егото сигурност, от минало с мъртво стенание, крепи ни надежда пасивна и бъдеще сънно донася. Минават ни дните – еснафски, прихванати в свойте си сламки, Душата е Пътят, не знаеш ли… Ти следвай я смело във тласъка. ЩЕ ДАМ… Sanvali Ще дам любовта си на вятъра и нека погали дърветата. Ще цъфнат ли пъпки в обятие, родено извън Битието ни. Ще дам и сълзите на облака, да сбира солта от душата ми… Дъждът е пречистен от образи, пои зажадняла земята ни. Ще дам топлината в очите си, да цъфне кокиче сред зимата. И стопли вините вестителят, за Пътя във бяло – незримия. Ще дам част от себе си – смелата, дано запулсират сърцата, загубили вяра в съмнение и сила се влее в делата им.

Списание за поезия

ОЧАКВАНЕ Петър Пацев Знам, че ме търсиш в мрака, изопната струна в нощта, протягаш ръка и ме чакаш, полегнала възнак - сама… Моите устни те парят макар недокоснати - знам, често броди кошмарът в твоя свят поруган. Самотна и плаха си нощем, бледолика и скръбна луна… Очите ти влажни са още не открили за обич мъжа. Моето тяло те среща в любимия, дивен романс любовта с воал те обгръща, може би за последния танц Знам,че ме търсиш в мрака, изопната струна в нощта, протягаш ръка и ме чакаш, но не смееш да кажеш това. Една е Любовта. Една сред всички! Автор: Ели Зарева Любувах се на тишината, на пеперудите и на житата. Любувах се на светлината, на гларусите и на морето. Любувах се на слънцето, на розата и на полята. Любувах се на луната, на звездите и на нощта. И колкото и да се взирах, живееше навсякъде любов. И колкото и да я търсех, една е Любовта една сред всички, заради която се усмихваме. И колкото и да я жадувах, без теб ми беше студено, една е любовта една сред всички, която ни стопля.

Брой 18

МОЛИТВА Автор: Ели Зарева Дай, Боже, на всеки светлина и път, по който да върви! Всеки да намери своя път към щастието и добротата. Нека всички хора по света да бъдат много обичани и да раздават топлота и усмивка! Дари, Боже, на нуждаещите помощ, на слепите очи, за да се радват на всеки един красив ден, на болните здраве, за да се събуждат усмихнати и доволни, щастливи и весели! Дай, Боже, на всеки светлина и път, по който да върви! Всеки да открие вярната пътека, която ни отвежда до щастието и добротата! Нека във всички хора по света свети слънцето на честността и вярата, за да раздават топлота и усмивка! Дари, Боже, вяра, надежда и мечти! Защото без вярата ще се погубим. Без надеждата ще настъпи тъмнина. А без мечтите ще се превърнем в пустиня. Засмей се, сърце! Автор: Ели Зарева Засмей се, сърце! Какво ти трябва друго? Ти имаш всичко. Богатството на цялото небе и обичта на цялата Вселена. Засмей се, сърце! Не ти е нужно нищо друго. Щом имаш мен и моите мечти. Засмей се, сърце! Животът е кратък и нека с усмивка продължим, да изживеем всеки миг, всяка секунда напред. Засмей се, сърце! Кой може да ни спре? По-силни сме от вятъра. Мечтатели, които нямат спирки и сбъдват чудеса.

Списание за поезия

Брой 18

Коледна приказка в Италия На 14 декември 2014 г. В гр. Арзиняно /Италия/ се проведе коледен марш. 1500 души бяха облечени в костюми на Дядо Коледа и обикаляха центара тържествено като забавляваха малки и голями. Обиколката продължи 3 км като целия център се озвучаваше от приятна коледна музика!

Автор на снимките: Весела Дамянова

Списание за поезия

Брой 18

РУБРИКАТА: МОЯ СТРАНА! МОЯ БЪЛГАРИЯ! Продължава и в този брой ! Един проект за красивата ни Родина която ще представим на света! Вашите снимки с кратко описание, може да изпращате на ел. поща: cankoveselinov@abv.bg Тодорините очи Марин Наталиев

Стария Пловдив Валентин Панков

Хасково Снимки: Димитър Чорлев

Пловдив Валентин Панков

Списание за поезия

Брой 18

ЕКИП Сп: „Животът в света на поезията” Изпълнителен Директор: Цанко Веселинов Редактор: Ели Зарева Дизайн корица: Весела Дамянова Предпечатна подготовка: Весела Дамянова Връзки с обществеността: Ели Зарева,Весела Дамянова cankoveselinov@abv.bg Първо издание, Плевен 2014 Брой 18 Декември Всички права запазени. За контакти: cankoveselinov@abv.bg Страницата ни във фейсбук: https://www.facebook.com/pages/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82%D0%B2-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%9F%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/356464331150151 https://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/577598102276051 Издателство и печат: ФОРМАТ А4 ISSN 1314-9210