72 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018
Телекомуникациите не са във вашия ресор, но споменахте на пресконференцията, че въпросът с роуминга е обсъждан по време на разговорите. Министър Московски обобщи най-ясно - до 6 месеца ще има намаление в пъти на цените на разговорите и мобилния интернет в роуминг между Сърбия и България. По кои други проекти за свързаността, извън темата за транспорта, работите? Както каза министър Московски, имаме общ проект в ЕК за оптична свързаност на мрежите на България, Сърбия и Румъния. Помолихме за съдействие Европейския съюз, защото нито една от държавите не разполага със заделен бюджет. Надяваме са на положително становище, за да осигурим финансиране през различни европейски схеми. Целта е устойчиво развитие на целия регион. Похвалихте се с концесията на летището в Белград. Какво направихте, какво искате да постигнете? Концесията на летището в Белград е много успешна, тя е за 25 години. Почти две години работихме по нея. Причината, за да започнем концесията на аеропорта „Никола Тесла“, е фактът, че това е най-бързо развиващото се летище в региона. Преди година и половина броят на пътниците, преминал през летището, беше 3 милиона. С еднократната такса, която ще съберем, с дофинансиране ще направим от летището най-големия хъб в Сърбия - транзитно регионално летище, което има полети до Канада и САЩ. Търсим нови дестинации и ще продължаваме да се развиваме. Очакваме тази транзакция да се осъществи до края на лятото, а договорът с френската компания да бъде сключен най-късно след 2 месеца. Четири инвеститора подадоха оферти за концесията на летище "Никола Тесла" в Белград, спечелиха французите от Vinci Airports, които ще вложат 1.5 млрд. евро в летището. Преди две години бяхте уверена, че Западните Балкани ще се свържат транспортно със страните от ЕС. Сега имате ли съмнения? Не. Завършването на Коридор 10 ще позволи на Сърбия да се възползва от географското си положение, като стане ключов транспортен възел между Западна Европа и Изтока. Големите инфраструктурни проекти също са важен импулс за икономически растеж и създаване на работни места. Ние работим в тясно сътрудничество и с други страни в региона (Албания например) за създаването на нови проекти, за които ние се опитваме да спечелим подкрепата на ЕС. Ние силно вярваме, че Западните Балкани скоро ще имат значително по-добра транспортна връзка със страните от ЕС. Някои от примерите са проектите, които обсъдихме, например бърза железопътна линия между Белград и Будапеща, завършването на Коридор 10, електрификация на железопътната линия от Ниш до българската граница. Освен това страните от Югоизточна Европа са съсредоточени върху граничнопропускателните проблеми, особено за железниците, както и за бъдещите съвместни инвестиции. Доволна съм, че проведохме такива ползотворни срещи с двамата министри - Ивайло Московски и Николай Нанков.
*LNG Masterplan Rhein-Main-Danube предвижда да бъдат създадени точки по Рейн, Майн и Дунав, по които да има малки терминали за доставка, съхранение и по-нататъшна реализация на LNG. Консорциумът, който участва в този мастерплан, включва 33 компании от 17 държави. Пристанищата Ротердам и Антверпен са основните партньори в консорциума заедно с ProDanube, Австрия.
Започнахме строителство в 2 жп участъка – от Белград до Стара Пазова и от Стара Пазова до Нови Сад. Това стана преди 2 седмици. Преди 2 дни (в края на януари 2017 г.) започнахме преговори за трета отсечка от трасето – от Нови Сад до Унгария, с Китай. Целта ни е да изградим високоскоростна железница. Този проект се превръща в един от най-големите в Европа. Нашето финансиране е за 1.45 млрд. евро, а на Унгария – за още 1 млрд. евро. Целият проект е на обща стойност 2.5 млрд. евро. Най-важното е, че вече го осъществяваме. В момента за обработка на товарите на границата са необходими по 2-2.5 часа, а пътниците чакат по час – час и половина. Всичко това вреди на конкурентоспособността. За нас приемливият вариант е на границата да има българскосръбски екипи, които да проверяват товарните превозни средства на едно място, а не на две.