Списание "ГРАДЪТ" | Инфраструктура - брой 1, 2018 г. / Spisanie Gradat

1

БРОЙ 1 | ЯНУАРИ - ФЕВРУАРИ | 2018

НОВАТА ПОЛИТИКА НА ЕС: СВЪРЗАНОСТ И КОХЕЗИЯ

ТРАНСПОРТНА ИФРАСТРУКТУРА БЪЛГАРИЯ 2018 - 2023

КОРИДОР 8: ЕВРОПЕЙСКИ ПРИОРИТЕТ ЗА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ

ЕКОЛОГИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА БЪЛГАРИЯ 2018 - 2023

2 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

Брой 1 | 2018 януари - февруари

ISSN 2367-8054

Списание ГРАДЪТ излиза шест пъти в годината в две тела ГРАДЪТ сгради и ГРАДЪТ инфраструктура. РАЗПРОСТРАНЯВАТ СЕ САМО ЗАЕДНО

ГРАДЪТ МЕДИА ГРУП ЦЕНТРАЛЕН ОФИС София 1612, бул. „Акад. Ив. Ев. Гешов“ 104, ет.1, тел. 02 958 88 55 | 850 47 10 | 850 47 15 факс: 02 958 8558 office@thecitymedia.bg www.thecitymedia.bg РЕГИОНАЛНИ ОФИСИ ПЛОВДИВ ул. „Г.М. Димитров“ №5, ет.1, офис 1 тел./факс 032 968 030 ИЗДАТЕЛ БАЛПЕКС ООД ГРАДЪТ МЕДИА ГРУП ИНЖ. ВЕНЕТА КРЪСТЕВА Управител vkrasteva@thecitymedia.bg КАМЕН КРЪСТЕВ Управител kkrastev@thecitymedia.bg МАРИЯ НАЙДЕНОВА Изпълнителен директор 0897 84 62 80 mnaydenova@thecitymedia.bg Действителeн собственик на настоящото печатно издание е Венета Колева Кръстева

РЕДАКЦИЯ НИКОЛАЙ ТОДОРОВ Отговорен редактор „Сгради“ 0898 617 162 ntodorov@thecitymedia.bg МИЛЕНА ЧЕРВЕНОВА Отговорен редактор „Инфраструктура“ 0898 613 130 mvasileva@thecitymedia.bg ХРИСТО НИКОЛОВ Отговорен редактор “Недвижими имоти и инвестиции” 0898 617 160 hnikolov@thecitymedia.bg РАДОСТИНА ПОПОВА редактор 0898 654 704 rpopova@thecitymedia.bg СВЕТЛА ДОБРЕВА Редактор 032 968 030 | 0897 846 284 sdobreva@thecitymedia.bg

Корица Нови европейски коридори

Корица Идея Хоум, София

МАРКЕТИНГ И РЕКЛАМА 02 958 88 55 | 850 47 10 | 850 47 15 факс 02 958 8558

IT МЕНИДЖЪР ДИМИТЪР КАДРЕВ 0898 613 134 reklama@thecitymedia.bg

НАТАЛИЯ ДИМИТРОВА Мениджър „Бизнес развитие“ 0897 84 62 71 ndimitrova@thecitymedia.bg АННА ГЕОРГИЕВА Маркетинг мениджър „Инфраструктура“ 0897 84 62 69 ageorgieva@thecitymedia.bg ТАНЯ ТРИФОНОВА Маркетинг мениджър „Сгради” 0897 84 62 73 ttrifonova@thecitymedia.bg ЙОАНА ИВАНОВА Специалист маркетинг и реклама 0896 662 714 yivanova@thecitymedia.bg

АРТ ДИРЕКЦИЯ ПОСТСТУДИО thecity@poststudio.bg

АНАЛИЗИ И ПРОУЧВАНИЯ НЕЛИ МАКЕДОНСКА Мениджър 0897 846 272 nmakedonska@thecitymedia.bg

ПРЕДПЕЧАТ КОГИТО 0887 50 10 15 office@cogito-ideas.eu

ИВАН ЛИЛОВ Главен администратор 0894 450 847 ililov@thecitymedia.bg

ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН ГЕРГАНА ПЕТРОВА 0898 652 419 gpetrova@thecitymedia.bg

СЧЕТОВОДСТВО И ФИНАНСИ МАРИЯ ЛЕФТЕРОВА 0897 846 276 mlefterova@thecitymedia.bg НИКОЛАЙ СТОЯНЧОВ 0897 846 282 nstoianchov@thecitymedia.bg БАНКОВА СМЕТКА НА БАЛПЕКС ООД „Банка ОББ“ АД, BG81 UBBS 8002 1005 2447 20 BIC UBBSBGSF БАНКОВА СМЕТКА ЗА АБОНАМЕНТ „Икономедиа“ АД „Уникредит Булбанк" АД BG05 UNCR 7630 1078 1197 45 BIC: UNCRBGSF АБОНАМЕНТ 02 93 76 349 abonament@economedia.bg ПЕЧАТ „Алианс Медиапринт“ ЕАД София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3 02 42 25 900

3

БРОЙ 1 | 2018 ЯНУАРИ - ФЕВРУАРИ

СЪДЪРЖАНИЕ 14

14 НОВАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА БАЛКАНИТЕ: СВЪРЗАНОСТ И КОХЕЗИЯ

4

ГРА ДЪТ

ПЪТНИ, ЖП И ЕКОПРОЕКТИ

54 МЮНХЕН, 14 - 18 МАЙ IFAT РЕСУРСИ, ИНОВАЦИИ, РЕШЕНИЯ

34

56 СТРАТЕГИЧЕСКИ КОРИДОР 8 ЕВРОПЕЙСКИ ПРИОРИТЕТ ЗА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ ИЗТОК – ЗАПАД ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ ТРАНСПОРТЕН КОРИДОР №8 ЧАСТ ОТ НОВИЯ ИЗТОЧНОБАЛКАНСКИ КОРИДОР И НОВИЯ ПЪТ НА КОПРИНАТА 68 ОБЩОЕВРОПЕЙСКИ КОРИДОР 10 КОРИДОРЪТ НА СИВ

18 ИСКРА МИХАЙЛОВА МОИТЕ ОЧАКВАНИЯ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО СА: ЗА БЪЛГАРИЯ - РАБОТА, ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РАЗУМ 22 ЛИЛЯНА ПАВЛОВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЗАСЛУГА НА БЪЛГАРИЯ Е ИЗДИГАНЕТО НА ПРИОРИТЕТА ЗАПАДНИ БАЛКАНИ ВИСОКО В ОБЩОЕВРОПЕЙСКИЯ ДНЕВЕН РЕД 28 ИВАЙЛО МОСКОВСКИ В ОСНОВАТА НА КОХЕЗИЯТА МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ СТОИ ОСИГУРЯВАНЕТО НА ДОБРА ТРАНСПОРТНА СВЪРЗАНОСТ

46

34 ЖЕЛЕЗНИЦИ, ЛЕТИЩА, ПРИСТАНИЩА В БЪЛГАРИЯ 2018 - 2023: ПРИОРИТЕТИТЕ ОСТАВАТ 40 НИКОЛАЙ НАНКОВ 2018 ЩЕ БЪДЕ ГОДИНАТА НА АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“. НАЙДОБРОТО МЯСТО ЗА ВТОРИ ТУНЕЛ ПОД СТАРА ПЛАНИНА Е ПЕТРОХАН 46 ПЪТИЩАТА В БЪЛГАРИЯ 2018 - 2023: ОТ ГРАНТОВЕ КЪМ ТОЛ И БЮДЖЕТ 52 ВОДНИЯТ ПРОЕКТ НА СВЕТОВНАТА БАНКА В БЪЛГАРИЯ: ЯЗОВИРИ С ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ

86

70 ЗОРАНА МИХАЙЛОВИЧ ДОВОЛНИ СМЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ФИРМИ. НОВИЯТ НИ ПРИОРИТЕТ СА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ В СЪРБИЯ ПРОФ. ЗОРАНА МИХАЙЛОВИЧ СЪРБИЯ Е НАЙ-ДОБРОТО МЯСТО ЗА ИНВЕСТИЦИИ В РЕГИОНА 80 НЕНО ДИМОВ ОСНОВЕН ПРИОРИТЕТ НА ЕВРОПЕЙСКО НИВО Е ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ ЧРЕЗ УСТОЙЧИВ РАСТЕЖ И „ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА“ 86 ЕКОЛОГИЧНА ВОДНА ИНФРАСТРУКТУРА 2018 - 2022 ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ И МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ВИК МРЕЖИТЕ 94 УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ С ФОКУС ВЪРХУ РЕЦИКЛИРАНЕТО И ЕНЕРГИЙНОТО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ 96 ВЕНЦИСЛАВ ЗАРЕВ НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО И ОСНОВЕН ПРИОРИТЕТ НА „ПЪТПРОЕКТ” СА ХОРАТА

6

ГРА ДЪТ

София, 1408 кв. “Лозенец”, жил. група “Южен парк” ул. „Никола Образописов” № 12 тел.: +359 2 806 67 00, факс: +359 2 806 67 11 e-mail: tracegroup@tracebg.com

www.tracebg.com

9

13

14 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

НОВАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА БАЛКАНИТЕ: СВЪРЗАНОСТ И КОХЕЗИЯ

Деветте ключови коридора след 2013 г.

Atlantic Baltic Adriatic Mediterranean North Sea-Baltic North Sea-Mediterranean Orient - East Med – Ориент/Източно Средиземноморие е българският коридор Rhine-Alpine Rhine-Danube – Рейн-Дунав е много важен за България коридор и минава през цялото българско поречие на р. Дунав Scandinavian-Mediterranean

Източник: https://ec.europa.eu/

КОРИДОРНА ПОЛИТИК А НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДЕСЕТТЕ ПАНЕВРОПЕЙСКИ КОРИДОРА ДО 2013 Г.

I. (север-юг) Хелзинки - Талин - Рига - Каунас и Клайпеда Варшава и Гданск Клон А (железопътен) - Рига - Калининград - Гданск През Балтийско море (E-67) - Хелзинки - Варшава II. (изток-запад) Берлин - Познан - Варшава - Брест - Минск - Смоленск - Москва - Нижни Новгород III. Б рюксел - Аахен - Кьолн - Дрезден - Вроцлав - Катовице Краков - Лвов - Киев IV. Дрезден/Нюрнберг - Прага - Виена - Братислава - Дьор - Будапеща - Арад - Букурещ - Констанца/Крайова София - Солун/Пловдив - Хасково - Истанбул V. ( изток-запад) Венеция - Триест/Копер - Любляна Марибор - Будапеща - Ужгород - Лвов - Киев - 1600 км дължина Клон А: Братислава - Жилина - Кошице - Ужгород Клон B: Риека - Загреб - Будапеща Клон C: Плоче - Сараево - Осиек - Будапеща VI. (север-юг) Гданск - Катовице - Жилина, с клон към Катовице - Бърно

Идеята за създаването на TEN-T мрежите се появи в края на 80-те години на ХХ в. във връзка със създаването на единен общ пазар на ЕС и за засилване на икономическата и социалната КОХЕЗИЯ. Основите на TEN-T мрежата бяха поставени през 1990 г., когато Европейската комисия прие първия план за действие, свързан с Трансевропейските мрежи (транспорт, енергетика и телекомуникации). През 90-те години бяха предложени първите 14 приоритетни проекта, приеха се финансовите инструменти, регулации и насоки за развитие на TEN-T за европейската СВЪРЗАНОСТ. След 2000 г. настъпиха важни изменения в концепцията за Трансевропейските транспортни мрежи. Родиха се 10-те паневропейски коридора - след две срещи на министрите на транспорта: в Крит 1994 г. и в Хелзинки през 1997 г. За да се свържат Стара с бъдещата Нова Европа и Западните Балкани. През 2001 г. към TEN-T мрежата се включи и развитието на пристанищната инфраструктура (морски и речни пристанища, комбинирани терминали за обработка на товари). През 2004 г. бяха приети нови (ревизирани) насоки и финансови регулации (включително по-висока ставка на финансиране до 20%) и

VII. (северозапад-югоизток) р. Рейн - р. Майн - р. Дунав) 2300 km дължина VIII. Д рач - Тирана - Скопие - Битоля - Кюстендил - София - Пловдив - Стара Загора - Бургас - Варна - 1300 км дължина IX. Хелзинки - Виборг - Санкт Петербург - Псков Москва - Калининград - Киев - Любашевка/Роздилна (Украйна) - Кишинев - Букурещ - Русе - Велико Търново - Стара Загора - Хасково - Александруполис. Клон от Люблянска/Рождилна до Одеса - 3400 км дължина. Клон A: Хелзинки до Санкт Петербург до Москва Клон B: Калининград до Киев Клон C: Калининград до Вилнюс до Минск X. З алцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - Скопие Велес - Солун. Клон A: Грац - Марибор - Загреб Клон B: Будапеща - Нови Сад - Белград К лон C: Ниш - София - Пловдив - Димитровград— Истанбул по коридор IV Клон D: Велес - Прилеп - Битоля - Лерин - Игуменица.

разширяване на броя на приоритетните проекти от 14 на 30 (виж каре 2). Четири от тях минават през Балканите. През 2005 г. Европейската комисия събра първата Група на високо равнище, която разгледа предложенията за свързване на TEN-T мрежата с тази на съседните на ЕС държави. След 2007 г. започнаха оценки на водената до този момент политика. Все още основни са 10-те паневропейски КОРИДОРА, пет от които преминават през България. Десетте коридора и 30-те проекта колкото и да бяха добре организирани, се оказаха труден за изпълнение план. Предвидените до 2007 г. за инвестиране 31.82% от средствата се оказаха неизпълнима задача. Същото се отнася и за следващите периоди: за 2007 - 2013 г. 37.90%, през 2014 - 2020 г. 30.28%. Достигна се някъде до 50% от постигане на целите. Поради нарушаване на този баланс завършването на важните проекти се отложи за 2030 г., което беше фиксирано в Бялата книга на транспорта от 2010 г. Къде обаче отиват парите? Установено беше, че се запълваха така наречените тесни места поскоро в старите страни членки, а за по-новите, които изведнъж вместо "външна граница" се превърнаха в "периферия", средствата започнаха да не достигат. Интегрираната мултимодална

15

16 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

30-ТЕ ПРИОРИТЕТНИ ПРОЕКТА 1\ Ж п ос Берлин - Верона/Милано - Болоня - Неапол Месина - Палермо 2\ В исокоскоростна жп отсечка Париж - Брюксел Кьолн - Амстердам - Лондон 3\ Високоскоростни жп оси в Югозападна Европа 4\ В исокоскоростна източна жп ос 5\ Линията Бетуве - завършен 2007 г.

6\ Жп ос Лион - Триест - Дивача/Копер - Дивача Любляна - Будапеща - Украйна 7\ Ж п ос „Игуменица/Патра - Атина - София - Будапеща * 8\ Мултимодална ос Португалия/Испания - останала част от Европа 9\ Жп ос Корк - Дъблин - Белфаст - Странраер завършен 2001 г.

10\ Л етище „Малпенса”, Италия - завършен 2001 г.

11\ Мост „Орезунд” - завършен 2000 г.

12\ Северен пътен/железопътен транспортен триъгълник 13\ П ътна ос Великобритания/Ирландия/Бенелюкс 14\ Главна транспортна линия на западното крайбрежие - завършен 2009 г.

15\ Н авигационна система „Галилео” 16\ Т оварна жп линия Синес/Алгесирас - Мадрид - Париж

транспортна мрежа не може да се определи като ефективно интегрирана. И една от причините за това е разпокъсаното географско пространство на ЕС в Югоизточна Европа на страни членки и кандидат-членки. Затова от януари 2014 г. ЕС постави основите на нова политика в областта на развитие на TEN-T мрежата и я превърна в „разширена” и „ключова” (основна). Така се появиха новите 9 КОРИДОРА (виж каре 3). Започна да се работи не само върху развитието на единна и добре интегрирана мултимодална транспортна мрежа в страните членки, но и за морските пристанища и летища и транспортното развитие на ключови градски центрове в ЕС, които са основните генератори на икономически растеж и заетост. Постепенно се заговори за ново ниво на СВЪРЗАНОСТ. Финансирането на транспортната инфраструктура в периода 2014 - 2020 в евросъюза се увеличи 4 пъти - стана 26.7 млрд. евро бюджет за ТЕN-T (http://ec.europa.eu/transport/themes/ infrastructure/studies/doc/2015-06-fraunhofer-cost-ofnon-completion-of-the-ten-t-summary-note.pdf). Къде отиват тези пари? Отново в големите проекти на старите страни членки. Така ножицата в развитието между "старите" и "младите" все повече се отваря. Европейският съюз забеляза всичко това и се оказа загрижен. КАКВО СТАВА НА БАЛКАНИТЕ СЕГА За балканските страни - членки на ЕС,

17\ Ж п ос Париж - Страсбург - Щутгарт - Виена Братислава 18\ В одоплавателна ос Райн/Мьоза - Майн - Дунав* 19\ В исокоскоростна интермодална жп линия на Иберийския полуостров 20\ Жп ос Фемарн белт 21\ Морски магистрали 22\ Ж п ос Атина - София - Будапеща - Виена - Прага Нюрнберг/Дрезден* 23\ Жп ос Гданск - Варшава - Бърно/Братислава - Виена 24\ Жп ос Лион/Генуа - Базел - Дуизбург - Ротердам/ Антверпен 25\ Автомагистрална ос Гданск - Бърно/Братислава Виена 26\ Жп/пътна ос Ирландия/Великобритания/ континентална Европа 27\ Балтийска жп ос Варшава - Каунас - Рига - Талин -Хелзинки 28\ Eurocaprail по жп ос Брюксел - Люксембург Страсбург 29\ Ж п ос по йонийски/адриатически интермодален коридор 30\ В ътрешен плавателен канал Сайне – Шелт *Важни за България проекти

перспективата се оказа нестабилна. Изградените коридори и големи проекти обслужват предимно интересите на богатите страни на ЕС и в много по-малка степен балканската интеграция. Няма достатъчно собствени финансови ресурси за осъществяване на транспортните проекти. Държавите на Балканите, които все още не са част от евросъюзното семейство, доскоро бяха почти напълно откъснати в транспортен план. Нека си припомним защо бяха създадени първите 10 коридора - за да свържат страните в евросъюза и с Югоизточна Европа, която е пазар и място за аутсорсинг на Централна Европа. В тази връзка Стратегията за развитието на Западните Балкани изчака да изминат около 10 години и беше приета едва сега, на 6 февруари 2018 г., по време на българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г. Основополагащият документ разясни стъпките, които Черна гора и Сърбия следва да предприемат за приключване на присъединителния процес до 2025 г. - те са единствените две държави, с които вече се водят преговори за присъединяване. "Албания и Бившата югославска република Македония отбелязват значителен напредък по пътя си към ЕС и комисията е готова да изготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнените условия. ЕК ще започне изготвянето на становище относно молбата за членство на Босна и Херцеговина, след като получи изчерпателни и цялостни

КОРИДОРНА ПОЛИТИК А НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

отговори на своя въпросник. При непрекъснати усилия и ангажираност Босна и Херцеговина би могла да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност за траен напредък чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и да ускори напредъка си по пътя към ЕС, когато обективните обстоятелства са налице", казва документът. Какъв е смисълът на всичко това? Да се изгради транспортна и комуникационна СВЪРЗАНОСТ. Така в изпълнение на стратегията за Западните Балкани комисията предложи постепенно увеличаване на финансирането по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г. в рамките на разпределените средства по текущия пакет. За 2018 г. вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1.07 милиарда евро в допълнение към близо деветте милиарда евро през периода 2007 - 2017 г. Подготовката на приетата вече стратегия събуди идеята за старите 10 коридора. Най-много привърженици натрупа коридор 8 Бари/Бриндизи – Дуръс/Вльора - Тирана – Кафасан - Скопие - София - Пловдив – Бургас/Варна. Коридор 10 някак успя да се развие преди стратегията. Той се строи с много по-усилени темпове, защото минава през сърцето на Европа. За съжаление най-бавно в пътната и железопътната си част се изгражда в България. Коридор 10 е Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун с клонове: Клон A: Грац – Марибор – Загреб Клон B: Будапеща – Нови Сад – Белград Клон C: Ниш – София – Пловдив – Димитровград— Истанбул по коридор IV Клон D: Велес – Прилеп – Битоля – Лерин – Игуменица. Само ще напомним, че през територията на балканските страни преминават 4 от новите КОРИДОРИ (виж картата): 1. Ориент/Източно Средиземноморие – преминава през територията на Румъния, България и Гърция и включва приоритетни проекти 7, 22 и 29.

2. Рейнско-Дунавски – преминава през територията на България, Хърватия и Румъния и включва приоритетен проект 18.

3. Балтийско-Адриатически - преминава през територията на Словения и обхваща по-голямата част от трасето на приоритетен проект 6.

4. Средиземноморски – преминава през територията на Словения и Хърватия и за Словения отново дублира трасето на приоритетен проект 6. ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОБЯВИ 2018 ЗА ГОДИНА НА МУЛТИМОДАЛНОСТТА Недостатъчна достъпност и лошо качество на данните за пътувания и за трафик, липса на оперативна съвместимост установява проучване, проведено в Европейския съюз в

периода 2015-2017. На негова основа е направен анализ, публикуван на 21 май 2017 г., който допълва Директива 2010/40 ЕС. Като цяло оценките на консултантите за съотношението разходи/ ползи показват положителен резултат от предприемането на действия от страна на комисията в областта на информацията за мултимодални пътувания. Сложните изчисления водят до следния резултат: при стойност 10.3 за т.нар всеобхватен вариант на политиката разходи от 100 милиона евро ще доведат до ползи за повече от 1 милиард евро в рамките на ЕС-28 за период от 15 години. Ето затова 2018 е обявена за година на мултимодалността - за да мобилизира ресурса. В рамките на темата за мултимадолността се заговори и за това как всяка държава членка създава национална точка за достъп. Информация за работата по нея се събира до 1 декември 2019 г. Националната точка за достъп представлява единна точка за достъп на потребителите поне до статични данни за пътувания и за трафик, както и до данни за трафика за предишни периоди, включително актуализации на данните, предоставяни от транспортните органи, превозвачите, управителите на инфраструктура или доставчиците на услуги за превоз по заявка на територията на дадена държава членка - така след всички тези проучвания се стига отново до азбучната истина: за да има мултимодалност, е необходимо да има изградена транспортна и комуникационна инфраструктура. КАКВО Е МУЛТИМОДАЛНИЯТ ТРАНСПОРТ Мултимодалният транспорт е комбинация от два или повече видове транспорт, за да се предложи най-добрата комбинация от транспортни решения за превозването на стоки и товари при оптимални цени. Възможно е да се комбинира сухоземен с жп транспорт, сухоземен с морски и жп, сухопътен с речен и железопътен и т.н. За мултитимодалност се говори още от 2005 г. През 2003 г. Първата група на високо равнище, председателствана от Карел ван Мирт, взема решения за осъвременяване на насоките за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), като впоследствие между страните от региона се подписва меморандум за разбирателство. През 2005 г. Втората група на високо равнище, председателствана от Лойола ди Паласио, обсъжда и приема продължение на главните трансевропейски оси към съседните на Европейския съюз държави и региони и приоритетните проекти за тяхното развитие. Одобрени са пет главни транспортни оси - през територията на България преминава югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив.

17

18 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ИСКРА МИХАЙЛОВА МОИТЕ ОЧАКВАНИЯ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО СА: ЗА БЪЛГАРИЯ - РАБОТА, ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - РАЗУМ Интервю МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

ИСКРА МИХАЙЛОВА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИСКРА МИХАЙЛОВА

завършва Държавния университет за култура и изкуство в Санкт Петербург, магистър по библиотечни науки и информационни технологии в периода 1977 - 1980, има и следдипломна професионална квалификация в САЩ и Германия. В периода 1980 - 1996 е научен сътрудник в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий". През 1996-1997 е главен експерт в Министерството на културата. От 1998 до 2001 г. е в Национална агенция "Сократ", главен експерт по програми „Еразъм“ и „Минерва“. В периода 2001 2005 г. е съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, от 2005 до 2009 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. В периода 20132014 г. е министър на околната среда и водите, а от 2014 г. - член на Европейския парламент, Алианс на демократите и либералите за Европа (ALDE), председател на комисията по регионално развитие (REGI).

ИСКРА МИХ АЙЛОВА , ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Г-жо Михайлова, българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. е в ход. Кои са вашите очаквания от него, целите и задачите му? Кои са предизвикателствата? Първото българско председателство на Съвета на ЕС представлява добра възможност страната ни да бъде активен участник в създаването на европейските политики. Програмата на председателството ни е доста пълна и отговорностите ни са големи. Ние не можем да взимаме решения вместо страните членки, но трябва да моделираме взимането на решения от държавите. Определили сме нашите приоритети и от нас се очаква да работим по абсолютно всички теми, като се започне от енергетиката, включваща пакет от дванайсет законодателни акта, премине се през регламента за Дъблинското споразумение, който влиза за преговори по време на българското председателство, темите за дигитализацията, транспорта, мобилността, търговията на емисии, проекта на многогодишна финансова рамка след 2020 г., кохезионата политика след 2020 г., като по всяко от направленията България ще има сериозен ангажимент, председателствайки отделните съвети и водейки преговори.

Aз се радвам, че бъдещето на кохезионната политика е сред приоритетите на първото българско председателство на Съвета на ЕС. Очакваме на 8 юни 2018 г. в София да се проведе голям форум, посветен на политиката на сближаване. Той ще се състои след публикуването на проекта за многогодишната финансова рамка след 2020 г. и ще представи погледа на страната - председател на Съвета на ЕС – България, на ЕК, на ЕП, на Комитета на регионите и на всички останали институции как ще се развива занапред политиката на сближаване. По време на нашето председателство ще се водят част от преговорите по бъдещата многогодишна финансова рамка. Какви са възможностите? Какви са тенденциите? Ще има ли грантове или само финансови инструменти? В края на пролетта на 2018 г. Европейската комисия следва да предложи проекта на многогодишната финансова рамка, именно по време на българското председателство ще се осъществи дебатът за дизайна, съдържанието на рамката, което е изключително важен процес. На 9 март в София ще се проведе конференция на високо ниво, посветена на бъдещата многогодишна финансова рамка. Очаквам многогодишната финансова рамка след 2020 г. да бъде по-гъвкава, да има по-голям резерв за непредвидени обстоятелства. Надявам се да има сериозни инвестиции в образованието и младежката заетост, за подобряване конкурентоспособността на малките и средните предприятия, за иновации и растеж.

На 9 март в София ще се проведе конференция на високо ниво, посветена на бъдещата многогодишна финансова рамка. Очаквам многогодишната финансова рамка след 2020 г. да бъде погъвкава, да има по-голям резерв за непредвидени обстоятелства. Надявам се да има сериозни инвестиции в образованието и младежката заетост, за подобряване конкурентоспособността на малките и средните предприятия, за иновации и растеж.

Тя следва да се основава на синергията и допълняемостта между различните програми и фондове на ЕС. Успешното комбиниране на грантове, т.е. на безвъзмездна финансова помощ с финансови инструменти, ще предостави допълнителни възможности за растеж на инвестициите и за създаване на повече работни места. В края на миналата година Комисията по регионално развитие, която председателствам, прие становище относно следващата Многогодишна финансова рамка (МФР): подготвяне на позицията на парламента относно МФР за периода след 2020 г., а през март се очаква да бъде приета резолюция на Европейския парламент. В становището се посочва, че финансирането на кохезионната политика следва да продължи да бъде насочено към всички региони на ЕС, и се подчертава, че в случай на съкращения в бюджетите на ЕС е необходимо да се постави по-голям акцент върху основните цели на ЕС и европейската добавена стойност, като вниманието бъде насочено особено към стимулирането на растежа и създаването на работни места, намаляването на неравенствата и на регионалните различия. Еднозначно ли е разбирането на политиката на сближаване на ЕС в различните европейски страни? Какви са промените в средствата за икономическо, социално и териториално сближаване, по целите „Инвестиции за растеж и работни места“ и „Европейско

19

20 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

териториално сътрудничество“? През последните месеци бяха изготвени позиции за кохезионната политика от голям брой страни членки. Комитетът на регионите от своя страна създаде коалиция „Алианс за сближаване” в подкрепа на кохезионната политика. Позициите на страните се доближават с това, че те изтъкват добавената стойност на кохезионната политика за икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС и са в подкрепа на политика на сближаване за всички региони. Също така се подчертава необходимостта след 2020 г. политиката на сближаване да бъде поопростена, доста по-гъвкава и отворена за нови предизвикателства. Средствата по кохезионната политика след 2020 г. ще станат ясни след представянето на проекта на многогодишната финансова рамка. През изминалата година Европейският парламент прие резолюция въз основа на доклад по собствена инициатива на Комисията по регионално развитие относно градивните елементи на политиката на сближаване след 2020 г. В него се посочва, че е необходимо да се разполага с адекватен бюджет за политиката на

сближаване. Политиката на сближаване следва да е насочена към намаляване на неравенствата и — макар и по-специално по-слабо развитите региони — укрепване на всички региони, включително регионите в преход и по-развитите региони. От изключително значение е опростяването на политиката, т.е. бюрократичните тежести за регионите и гражданите да бъдат сведени до минимум. Постигането на по-прости правила във всички инструменти на ЕС би допринесло за поголяма яснота на правилата за бенефициентите и следователно би намалило административната тежест както за тях, така и за институциите, които управляват фондовете. Полезните взаимодействия, допълняемостта на структурните и инвестиционните фондове с другите финансови източници, включително финансови инструменти, трябва да бъдат засилени. Що се отнася до областите на политиката – безработицата, особено след младите хора, е и ще продължи да бъде един от основните проблеми, върху които трябва да се фокусираме. Други ключови области са борбата срещу изменението на климата и демографските

Европейският парламент

ИСКРА МИХ АЙЛОВА , ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

промени, както и подпомагането на иновациите и МСП, интеграцията на мигрантите, както и взаимодействията между градските райони и техните околни селски райони. В тази връзка е необходим също така интегриран подход към планирането и изпълнението в рамките на политиката на сближаване, включително възможността за изготвяне на оперативни програми по линия на няколко фонда. Европейското териториално сътрудничество е от съществено значение за интеграцията на регионите през границите. Средствата по тази цел следва да бъдат увеличени, за да може адекватно да се адресират предизвикателствата по отношение на достъпността, мобилността, сближаването и пр. С две думи - какво ни предстои през следващите 4-5 месеца? Какво да очакваме за България и за Европейския съюз? Мога да предам очакванията си с две думи: за България – работа, за Европейския съюз – разум.

21

Очакваме на 8 юни 2018 г. в София да се проведе голям форум, посветен на политиката на сближаване. Той ще се състои след публикуването на проекта за многогодишната финансова рамка след 2020 г. и ще представи погледа на страната - председател на Съвета на ЕС – България, на ЕК, на ЕП, на Комитета на регионите и на всички останали институции как ще се развива занапред политиката на сближаване.

22 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЗАСЛУГА НА БЪЛГАРИЯ Е ИЗДИГАНЕТО НА ПРИОРИТЕТА ЗАПАДНИ БАЛКАНИ ВИСОКО В ОБЩОЕВРОПЕЙСКИЯ ДНЕВЕН РЕД

ЛИЛЯНА ПАВЛОВА МИНИСТЪР ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС ПРЕЗ 2018 Г.

Първите резултати вече са налице - само преди дни Европейската комисия представи Европейска стратегия за Западните Балкани. На най-високо политическо ниво европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани ще се обсъдят на 17 май в София, където България ще е домакин на среща на лидерите на ЕС с лидерите на страните от Западните Балкани.

МИНИСТ ЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА

Г-жо Павлова, какви са очакванията ви от българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.? Какви са първите ви впечатления? Какви са задачите? Поехме председателството на Съвета на ЕС с увереност и готовност да ръководим и координираме работата му в следващите 6 месеца. Председателството има ключова роля в съвета: да координира и да бъде мост както между държавите членки, така и между европейските институции и различните сектори. Искаме да сме председателство, отворено към гражданите, и да намираме конкретни решения за 500-те милиона европейски граждани. 2018 г. също така е последната година преди изборите за Европейски парламент. Остават по-малко от 18 месеца до момента, когато избирателите ще могат да оценят нашата колективна ефективност и напредък, затова трябва да покажем, че Европа може и постига резултати за гражданите си. Подготовката и началото на българското председателство бяха оценени изключително добре на най-високо ниво, както и на приоритетите ни, представени от премиера Борисов пред Европейския парламент (ЕП) в Страсбург и от мен пред Комитета на председателите на парламентарните комисии на ЕП. Има много предизвикателства пред нас този семестър. Наясно сме, че големият брой важни текущи законодателни досиета и наближаването на края на мандата на институциите на ЕС създава голям натиск и изисква динамизъм в работата ни. Мотивирани сме да придвижим напред законодателната програма на институциите на ЕС по ефикасен, конструктивен и прозрачен начин. По отношение на външните работи искаме ЕС да поеме водеща роля в поддържането на мира и стабилността, както и в международните преговори за климата, Световната търговска организация, ООН. По отношение на вътрешните работи – нужно е ЕС да бъде единен и да осигури стабилността в Европа, както и да гарантира сигурността на външните и вътрешните граници. След проведените широки обществени обсъждания и дискусии разширихте първоначалните приоритети. Бихте ли ги представили и къде е нашата сила в тях? Програмата на българското председателство има четири приоритета и благодарение на проведените обширни дебати с гражданското общество всеки от тях има силно гражданско измерение. Първият ни приоритет е Бъдещето на Европа и младите хора. Европейската икономика набира скорост – създават се повече работни места, инвестициите растат, публичните финанси укрепват, но въпреки това остават известни затруднения – високо ниво на задлъжнялост,

Четвъртият ни приоритет е цифрова Европа. Наследихме 15 законодателни досиета от Естония, а очакваме и нови законодателни предложения, включително в сферата на данъчното облагане на цифрови компании. България пое преговорите по всички тези досиета и нашата цел, но и огромно предизвикателство е възможно най-голяма част от тях да бъдат „затворени“, за да се създаде Единен цифров пазар в ЕС. Сред най-важните законодателни актове са: регламентите по отношение на авторското право, Директивата за договори с цифрово съдържание, аудио-визуалните медийни услуги, доставката на пакети, свободният обмен на нелични данни, защитата на личните данни в електронните съобщения, Кодексът на електронните съобщения… предстои много работа по това направление, за да стане Европа поконкурентна на световно ниво.

На фона на преговорите за Брекзит, на различията и споровете, включително и териториални, между някои от държавите членки, на активизирането на деструктивни процеси в някои региони, на антиевропейските настроения и опитите за влияние от външни фактори българското председателство ще работи за една силна и единна Европа.

23

24 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

Комисията обяви целта си да внесе предложения за Многогодишна финансова рамка (МФР) през май, по време на българското председателство. Още през март ще организираме активен и конструктивен дебат на високо ниво в София, за бъдещия бюджет на Европа. Основна трудност тук е, че трябва да се

намери равновесие между необходимостта от повече средства за справяне с новите рискове – миграция, климат, киберсигурност и недостига на средства поради излизането на Обединеното кралство от съюза, от една страна, а от друга, запазването на традиционните политики като кохезионната политика и селското стопанство.

МИНИСТ ЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА

слабо увеличение на заплатите, безработица сред младите хора – с всички тези трудности ще трябва да се справим заедно. Искаме новите предизвикателства да не са за сметка на обучението и инвестициите в уменията на младите хора. Да не ги забравяме, докато сме концентрирани в другия основен приоритет – сигурността на европейските граждани. Според последни данни от Евробарометър двата найважни въпроса, които притесняват гражданите на ЕС, са тероризмът и миграцията. Ние сме държава членка, намираща се на предна линия, пазеща най-голямата външна граница на съюза, така че разбираме проблемите и рисковете по-добре от всеки друг. През 2016 г. започнаха преговорите относно реформата на Общата европейска система за убежище, т.нар. регламент "Дъблин". Дискусии по тази тема бяха проведени от четири последователни председателства и вече е време да бъде постигнато споразумение, за което българското председателство вече работи усилено. Изключителна заслуга на България, мога да кажа, е издигането на приоритета Западни Балкани високо в общоевропейския дневен ред. В този приоритет залагаме разбирането, че не може да оставим да съществуват граждани и държави, които няма да получат шанса да се развиват и напредват, още повече че те исторически и географски са част от сърцето на Европа. Искаме да дадем ясна европейска перспектива на тези държави, без фалшиви очаквания. Затова България поставя фокуса върху конкретни резултати за гражданите на този регион чрез свързаността - транспортна, комуникационна, енергийна, образователна и цифрова. Трябва да започнем да си взаимодействаме с тях не само в икономическата сфера, но и по въпросите на сигурността, миграцията, борбата с тероризма, отбраната и образованието. Само така ще можем да гарантираме мир, стабилност и просперитет в региона. Искаме да накараме младите хора не само от България, но и от Балканите да останат тук, а не да бъдат мигранти в търсене на по-добър живот другаде за тях и децата им. По аналогия на Силициевата долина България и Балканите могат да станат Дунавската долина на Европа с висококвалифицираните кадри в тази сфера и бързо развиващия се сектор на информационните технологии. Първите резултати вече са налице само преди дни Европейската комисия представи Европейска стратегия за Западните Балкани. На най-високо политическо ниво европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани ще се обсъдят на 17 май в София, където България ще е домакин на среща на лидерите на ЕС с лидерите на страните от Западните Балкани. Естествено стигнахме и до четвъртия ни приоритет – цифрова Европа. Наследихме 15 законодателни досиета от Естония, а очакваме и нови законодателни предложения, включително

в сферата на данъчното облагане на цифрови компании. България пое преговорите по всички тези досиета и нашата цел, но и огромно предизвикателство е възможно най-голяма част от тях да бъдат „затворени“ за да се създаде Единен цифров пазар в ЕС. Сред най-важните законодателни актове са: регламентите по отношение на авторското право, Директивата за договори с цифрово съдържание, аудио-визуалните медийни услуги, доставката на пакети, свободният обмен на нелични данни, защитата на личните данни в електронните съобщения, Кодексът на електронните съобщения… предстои много работа по това направление, за да стане Европа по-конкурентна на световно ниво. Къде в реализацията на поставените цели са повечето предизвикателства - в „мишите стъпки“ към консенсуса, във „високите скокове“ към конкурентоспособността или в „прегръдката“ на кохезионната политика и бъдещата Многогодишна финансова рамка 2020+? Всички тези теми са ключови и по тях ще търсим баланс и компромис между позициите на държавите членки. Комисията обяви целта си да внесе предложения за Многогодишна финансова рамка (МФР) през май, по време на българското председателство. Още през март ще организираме активен и конструктивен дебат на високо ниво в София, за бъдещия бюджет на Европа. Основна трудност тук е, че трябва да се намери равновесие между необходимостта от повече средства за справяне с новите рискове – миграция, климат, киберсигурност и недостига на средства поради излизането на Обединеното кралство от съюза, от една страна, а от друга, запазването на традиционните политики като кохезионната политика и селското стопанство. Кохезионната политика осигурява истинска добавена стойност за гражданите на ЕС и е катализатор за инвестиции за растеж и работни места. Така например в резултат на подкрепата по линия на Кохезионната политика след присъединяването българският БВП се увеличи от 41% спрямо средната стойност за ЕС през 2007 г. на 48% към днешна дата. Кохезионната политика не се ограничава само до преодоляването на регионалните различия и подкрепата за слабо развити региони. Тя е стратегия за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и устойчивото развитие. Въпреки това всички сме наясно, че има какво да се подобри. Основните теми за дискусия по бъдещето на Кохезионната политика включват обхват и приоритети на инвестициите с добавена стойност на ЕС; връзката със структурните реформи; опростяването – което е най-същественото. Българското председателство ще придвижи дискусията за бъдещата Кохезионна политика в съвета. За тази цел ще имаме няколко срещи, посветени на темата, включително Съвет „Общи

25

Българско председателство на Съвета на ЕС 2018 г.

26 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

въпроси“ по кохезията на 12 април и конференция на високо равнище на 8 юни. Важен е и дебатът за Общата селскостопанска политика след 2020 г., който вече започна още в първите месеци на българското председателство. И тук се очакват предложения на комисията през май тази година. Председателството ще постави ударение върху запазване на бюджета на ОСП и върху ефективността на инструментите на сегашната ОСП. Други теми, върху които българското председателство ще насърчава дискусиите, е задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, завършването на Банковия съюз, както и околната среда и климатът и диалогът за напредъка по Парижкото споразумение. Не на последно място – 2018 г. е Европейска година на културното наследство и като страна с богата история и култура имаме шанса не само да покажем предимствата на природата, туризма, храната си, условията за живот и развитие на бизнес, но и уменията на гражданите и да променим изцяло имиджа на страната. Вече виждаме и първите резултати – след началото на председателството публикациите в европейската и световна преса за страната ни станаха предимно положителни и започнаха да обръщат внимание на теми, които преди това не са били от интерес за чуждата преса – природа, икономически растеж, възможности за startup бизнеси и възможността да се превърнем в дигитален хъб на Европа. Председателството дава именно този голям принос – да предоставим възможността на другите да ни опознаят. Те видяха, че България не е „корупция и престъпност“. Те направиха репортажи от улиците, в пограничните райони и се убедиха, че хората живеят спокойно. Имаха среща с цялото правителство и можеха да зададат въпроси лично

на всеки от ресорните министри. Така се променя имиджът - когато дадеш шанс на другите да те опознаят. Защото Европа е ценна със своето многообразие и хората на север например не познават и не живеят с проблемите на хората на юг. Това е шансът да се премахне разделението на Изток-Запад, Север-Юг, бедни и богати, нови и стари държави членки. А ако познаваш България и хората, вие знаете, че няма начин да не се влюбиш в тях – каквото е посланието и на клипа на българското председателство.

The more I give, the more I have, казва Шекспировата Жулиета. И все пак какво ще спечели България от председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.? Какво очаква Европа от България през първите 6 месеца на 2018 г.? Стабилност. Резултати. Приемственост. В продължение на приоритетите на естонското председателство, особено относно Единния цифров пазар. Едно ново начало – за Европа и за Западните Балкани. Единство – защото ние разбираме гледната точка на всяка държава и знаем, че съединението прави силата. Не случайно това е и девизът на нашето председателство. Това ще дадем на Европа през следващите шест месеца. България е член на ЕС от само 11 години и отговорността, която поемаме с председателството сега, ни открива и нови възможности за развитие, за отстояване на нашите позиции и най-вече интересите на гражданите ни. Днес ние сме държава с ускорен икономически растеж от 4%, с безработица под 6%, с нисък външен дълг под 27%, със значим фискален резерв и на практика с нулев бюджетен дефицит. Последните социологически проучвания от началото на председателството показват, че българите не само продължават да бъдат сред най-големите еврооптимисти – над 70% от

Церемонията по встъпването на България в председателството на Съвета на ЕС 2018 г.

МИНИСТ ЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА

населението, но и осъзнават, че като страна получаваме повече, отколкото даваме. От друга страна, България има своя безспорен принос за сигурността и стабилността на Европа. Като държава, която е на първата линия на мигрантския натиск, ние успяхме да го овладеем и сведем към момента на практика до нулев. Продължаваме да доказваме, че сме готови да влезем в шенгенското пространство и сме изпълнили всички критерии, дори повече от други европейски страни, които са в Шенген. И за тези резултати от съществено значение е и доброто ни сътрудничество със съседните държави – Турция, Гърция, Сърбия, Румъния и Бивша югославска република Македония. Ние допринасяме за Общата европейска система за сигурност и нашите европейски партньори разчитат на нас. Не бива да забравяме, че България подчертава настойчиво и необходимостта от продължаване на диалога и сътрудничеството с Турция, като държим да се изпълняват договореностите от Изявлението ЕС - Турция. През март България ще бъде домакин на среща на високо равнище между ЕС и Турция. Ролята на председател ни дава и възможността чрез приоритетите ни да отстояваме разбирането си за необходимостта от обединена и силна Европа. На фона на преговорите за Брекзит, на различията и споровете, включително и териториални, между някои от държавите членки, на активизирането на деструктивни процеси в някои региони, на антиевропейските настроения и опитите за влияние от външни фактори българското председателство ще работи за една силна и единна Европа. Само когато сме заедно и обединени, ние можем да бъдем силни. Съединението прави силата.

27

Като държава, която е на първата линия на мигрантския натиск, ние успяхме да го овладеем и сведем към момента на практика до нулев. Продължаваме да доказваме, че сме готови да влезем в шенгенското пространство и сме изпълнили всички критерии, дори повече от други европейски страни, които са в Шенген. И за тези резултати от съществено значение е и доброто ни сътрудничество със съседните държави – Турция, Гърция, Сърбия, Румъния и Бивша югославска република Македония. Ние допринасяме за Общата европейска система за сигурност и нашите европейски партньори разчитат на нас. Не бива да забравяме, че България подчертава настойчиво и необходимостта от продължаване на диалога и сътрудничеството с Турция, като държим да се изпълняват договореностите от Изявлението ЕС - Турция. През март България ще бъде домакин на среща на високо равнище между ЕС и Турция. По аналогия на Силициевата долина България и Балканите могат да станат Дунавската долина на Европа с висококвалифицираните кадри в тази сфера и бързо развиващия се сектор на информационните технологии.

28 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ИВАЙЛО МОСКОВСКИ В ОСНОВАТА НА КОХЕЗИЯТА МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ СТОИ ОСИГУРЯВАНЕТО НА ДОБРА ТРАНСПОРТНА СВЪРЗАНОСТ Интервю МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

ИВАЙЛО МОСКОВСКИ МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА

Активно работим за изграждане на липсващите трансгранични връзки със съседните държави от Балканите

МИНИСТ ЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ

Министър Московски, познавате транспортния сектор като управляващ от 2009 г. Каква тенденция в развитието на инфраструктурния сектор забелязвате през последните 10 години? Транспортът е един от секторите, които претърпяха значително развитие за 10-годишния период на членство в ЕС. Това има своето логично обяснение и то е, че в основата на кохезията между държавите стои осигуряването на добра транспортна свързаност. С помощта на европейските фондове реализирахме значителни инвестиции в транспортната инфраструктура както на национално ниво, така и при трансграничните връзки. С подкрепата на премиера Борисов и цялото правителство активно работим за изграждане на липсващите трансгранични връзки със съседните държави от Балканите. Неслучайно това е фокусът и наша основна тема по време на настоящото председателство на Съвета на ЕС. Какво е мястото на България в изграждане на свързаност със Западните Балкани? Еврокомисарят за разширяването Йоханес Хан заяви по време на срещата на върха ЕС - Западни Балкани в Триест през юли 2017 г., че ЕС ще предложи финансиране на седем транспортни проекта по Коридор №8 - кои от тях се отнасят и за България, какъв е нашият интерес и проекти? Коридор №8 е изключително важен, защото той осигурява пряка връзка и оперативна съвместимост на транспортните мрежи от Италия, през Албания, Македония и България до Черно море. По време на срещата в Италия, на която присъствахме с премиера Бойко Борисов и голяма част от министрите в кабинета, комисарят Хан заяви, че Европейската комисия има намерението да осигури целево финансиране за изграждането на Коридор №8. Конкретно за нас това означава, че има възможност двата участъка - София - Радомир и Радомир - Гюешево, да бъдат финансирани от европейския бюджет чрез грантово финансиране или друг модел. Индикативните стойности на тези два проекта са изключително големи и ще бъде много трудно да ги финансираме през националния бюджет. По тази причина предстоящите разговори с комисията ще бъдат ключов момент за нас. Ние имаме готовност на ниво технически проект за София - Радомир и сме готови да започнем реално строителство. Паралелно с това в момента проектираме Радомир Гюешево. Знаете, че подписахме меморандум с македонските колеги, с който поемаме ангажимент двете страни да работят заедно за ускоряване изграждането на коридора. Срокът за модернизация на железопътният участък София - Радомир - Гюешево, където има съществуваща линия, която не е в добро състояние, е до края на 2026 г. Между Гюешево и границата с Македония

Еврокомисарят за разширяването Йоханес Хан заяви, че Европейската комисия има намерението да осигури целево финансиране за изграждането на Коридор №8

трябва да изградим нова линия до края на 2027 г. Планираме още да предложим изграждането на балкански коридор за високоскоростен интернет 5G. В проектите за изграждане на Коридор 8 и Коридор 10 сме предвидили полагането на оптични мрежи за свръхбърз интернет. Така ще се подобрят както транспортните, така и виртуалните връзки между хората в региона. Кои са предизвикателствата сега? Как се спазва графикът за изпълнение на проектите от втория програмен период на ОПТТИ и Механизма за свързване на Европа? По какво се различават двата програмни периода? Най-важното за нас през 2018 г. е да приключим с договарянето на проектите на ниво Управляващ орган и Европейска комисия и да започнем сключването на договори с изпълнители. Паралелно с този процес през май 2018 г. в рамките на българското председателство ще бъде представено от ЕК предложение за новия бюджет на съюза. Следващата финансова рамка ще бъде много ключова тема за страните членки. По отношение на двете оперативни програми в сектор „Транспорт“ няма промяна в приоритетите и проектите, върху които работим. Както в жп сектора, така и в пътния продължаваме инвестициите, които започнахме през първия програмен период. Целта ни е да изградим изцяло скоростните пътни и жп направления, защото само така може да се усети реалният ефект от инвестициите. В момента се провеждат търговете за няколко ключови железопътни проекта - скоро обявихме системите за сигнализация и телекомуникации по трасето от Пловдив до Бургас. Те са изключително важен елемент за осигуряване на безопасността на пътниците. Знаете, че по всички обновени трасета изграждаме едни от най-модерните и съвременни системи, гарантиращи високо ниво на сигурност за хората. След продължителни обжалвания рестартирахме и търга за най-тежкия жп участък в този програмен период на ОПТТИ, който е между Елин Пелин и Костенец. С финансиране от Механизма за свързана Европа ще

29

30 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

изградим и оставащите две отсечки - от София до Елин Пелин и от Костенец до Септември. По този начин ще имаме изцяло обновено трасе от София до Бургас през 2022 г. В момента върви проектирането на София - Елин Пелин и очаквам в рамките на февруари да дадем старт на строителството. В края на 2017 г. обявихме търга за изграждане на жп възел София, което включва модернизация на коловозите на Централна гара София, както и участъка София - Волуяк. Крайният срок за подаване на оферти в този търг е средата на февруари. Що се отнася до изграждането на АМ „Струма“, в момента в Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвят формуляра за кандидатстване на лот 3.2. Те работят по варианта, който предвижда разделяне на движението на две самостоятелни пътни платна и който беше одобрен през лятото на миналата година. Очаква се той да бъде подаден при нас за одобрение до средата на тази година, след което през втората половина на годината ние да го представим за разглеждане от Европейската комисия. По същото време се очаква да приключат и тръжните процедури по проекта и се надявам до края на годината да имаме избран строител. Какъв е срокът за завършване на жп проектите София - Елин Пелин, Елин Пелин Костенец, Костенец - Септември, Пловдив - Бургас, фаза 2, София - Волуяк? Срокът за завършване на проектите, финансирани от ОПТТИ, е до края на 2023 г. Това важи за жп отсечките Елин Пелин - Костенец и втората фаза на Пловдив - Бургас. Срокът за София - Елин Пелин, Костенец - Септември и София - Волуяк, които финансираме през механизма, е значително пократък - до края на 2020 г. Поради продължителни обжалвания на обявените тръжни процедури за някои участъци регистрираме известно забавяне, което очаквам до голяма степен да бъде компенсирано след сключване на основните договори с изпълнителите. Какво е развитието на идеята за концесиониране на летище София? А на летище Пловдив? Обявихте търг за консултант на концесията на летище Балчик - на какъв етап е той? Кои са новите концесии в пристанищния сектор, какво още предстои там? Един от основните приоритети в управленската програма на правителството, както и в политиките на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е привличането на повече инвестиции и професионално управление на транспортната инфраструктура и съоръжения. Възлагането на концесия на летище София остава основен приоритет за нас. Както

знаете, сключихме договор със Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за актуализиране на предконцесионните анализи. Очакваме скоро да бъдат готови, за да стартираме процедурата, която ще бъде открита и проведена по новия Закон за концесиите и в пълно съответствие с правото на Европейския съюз. Концесията на летище Пловдив ще доведе до подобряване на съществуващата летищна инфраструктура чрез изграждане на нов модерен карго терминал, повишаване на носимоспособността на пистата, пътеки за рулиране и перони. Това ще спомогне за увеличаването на трафика и развитие на търговските дейности в региона. В ход е и процедурата за избор на консултант за концесията на летище Балчик. Имаме постъпили 3 оферти, които в момента се разглеждат, от назначената комисия. В пристанищния сектор в процес на възлагане за концесия са пристанищните терминали Видинцентър, Русе-изток 1 и 2, Русе-запад и ЗимовникРусе. Повечето от тях са на етап изготвяне на концесионни анализи, които ще обосноват целесъобразността от възлагането им, при съобразяване с новия Закон за концесиите, който влезе в сила на 1 януари тази година. На 6 декември 2017 г. сключихме концесионен договор с оператор за пристанищен терминал Видин-юг, който предстои да влезе в сила. Интермодалният терминал във Варна остана в забвение, какво ще правите с този проект? А ИМТ Русе? Не бих казал, че терминалът във Варна е останал в забвение. Напротив, имаме подписан договор за извършването на всички необходими действия, свързани с устройственото планиране и инвестиционното проектиране на терминала. Към настоящия момент вече има изработен проект на Генерален план на пристанищната зона, който е внесен за разглеждане от Междуведомствен експертен съвет, а след неговото одобрение предстои разработване на технически проект. За интермодалния терминал в гр. Русе имаме готов проект. Предстои НКЖИ да направят допълнителни проучвания за развитие на националната жп инфраструктура по направлението север - юг, след което ще актуализираме и стратегията за изграждането на терминала. Резултатите от тези анализи ще дадат възможно най-обективна и актуална оценка за необходимия капацитет, разположение и времева рамка за изграждането на терминала. Какво правите за БДЖ? Усилията ни в последните години са насочени на първо място към финансовото стабилизиране на дружеството, защото то е предпоставка за цялостното развитие на националния

Пътният надлез при жп гара Тодор Каблешков

МИНИСТ ЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ

Коридор №8 е изключително важен, защото той осигурява пряка връзка и оперативна съвместимост на транспортните мрежи от Италия, през Албания, Македония и България до Черно море. Конкретно за нас това означава, че има възможност двата участъка - София – Радомир и Радомир – Гюешево, да бъдат финансирани от европейския бюджет чрез грантово финансиране или друг модел.

31

Ние имаме готовност на ниво технически проект за София - Радомир и сме готови да започнем реално строителство. Паралелно с това в момента проектираме Радомир Гюешево. Планираме още да предложим изграждането на балкански коридор за високоскоростен интернет 5G. В проектите за изграждане на Коридор 8 и Коридор 10 сме предвидили полагането на оптични мрежи за свръхбърз интернет. Така ще се подобрят както транспортните, така и виртуалните връзки между хората в региона.

32 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

железопътен превозвач. В тази връзка би следвало да отбележа, че през 2017 г. постигнахме положителни резултати в това отношение. Както знаете, в средата на миналата година получихме нотификация от Европейската комисия за исканата от нас държавна помощ и погасихме изцяло един от заемите на дружеството. Темата със задълженията към т.нар. облигационери също се развива по възможно най-добрия начин за нас, очаквам в най-близко бъдеще тя да бъде изцяло приключена. Всичко това ни даде възможността в момента да работим по подготовката на поръчка за купуване на нов подвижен състав, която трябва да стартира в следващите месеци. Това е една от важните крачки към подобряването на предлаганата услуга и съответно осигуряване на висока степен на комфорт и безопасност при пътуването. В сектора винаги сме се стремели паралелно с модернизацията на железопътната инфраструктура да обновим и подвижния състав. Смятам, че по начина, по който се развиват нещата, това ще стане факт. Както вече отбелязахте, по време на българското председателство ще се проведат част от преговорите по бъдещата многогодишна финансова рамка. За кои сектори ще има грантове през периода 2021 - 2027? През първата половина на 2018 г. една от темите, по които ще водим дебати, е именно следващият бюджет на ЕС. Очакваме договаряне на Многогодишната финансова рамка за следващия програмен период, след което ще обсъждаме проектите на национално ниво. По така наречения Blending Call на Механизма за свързана Европа (сектор „Транспорт“) България печели два проекта. Разкажете ни повече за тях - какво представлява всеки от проектите и как ще събере допълнително финансиране? По-различното при тази покана беше, че тя включва съчетаване на безвъзмездна финансова помощ с други финансови инструменти. Добрата новина е, че имаме два одобрени проекта на български частни компании, което още веднъж показва капацитета на българските фирми и факта, че сме конкурентоспособни и на европейско ниво. Първият одобрен проект е за изграждане на мултимодална логистична платформа „Софиязапад“ с бенефициенти „Трансекспрес“ ЕООД, „ТрансЛог Карго“ ЕООД и НК „Железопътна инфраструктура“. НКЖИ няма пряко финансово участие в проекта, а ще оказва техническа и административна помощ на другите два кандидата при необходимост. Проектът е насочен към завършване на мултимодалната логистична платформа "София-запад", разположена на коридор Ориент/Източно Средиземноморие. Предвижда се подобряване на качеството на съществуващата

инфраструктура от гледна точка на сигурност и ефективност, както и отстраняване на съществуващите „тесни места“ и подобряване на свързаността с железопътната и пътната мрежа. В дългосрочен план проектът ще допринесе за прехвърляне на товари от пътния на железопътния транспорт и ще гарантира интегриране на различните видове транспорт и оперативна съвместимост. Финансирането се покрива на 20% от МСЕ - 2.1 млн. евро, собствено финансиране на юридическите лица - 3 млн. евро, и заемно финансиране в размер на 5,5 млн. евро. Другият проект, Central European Ultra Charging, е съвместно с бенефициенти от Австрия, Чехия, Унгария, Италия, Румъния и Словакия. Компанията, участваща от българска страна, е „ОМВ България“. Целта на проекта е изграждане и въвеждане в експлоатация на високоенергийни станции (до 350 кW) за зареждане на електрически превозни средства в Централна Европа, осигуряващи свързано покритие при пътувания на дълги разстояния и трансгранични пътувания в посочените държави. Одобреният бюджет е 61 млн. евро, а съфинансирането по МСЕ е 12 млн. евро. Участието на българския бенефициент по проекта е 400 000 евро. Съгласно регламентите на Механизма за свързана Европа предложенията по тази покана се представят със съгласието на държавите членки от международни организации, съвместни предприятия или публични и частни предприятия или органи, установени в държавите членки. В тази връзка ние подкрепяме участието на бенефициентите, но нямаме ангажимент за финансова подкрепа при реализация на проектите. В момента има отворена втора покана по т.нар. Blending Сall със срок за подаване на проектите до април. Кои са приоритетите в сектор "Транспорт" по време на българското председателство? В рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз ще работим по няколко важни теми в сектор „Транспорт“, като основното предизвикателство ще бъде да намерим баланс между различните приоритети на държавите членки и стратегическите приоритети на ЕС. В програмата ни за следващите 5 месеца е заложено да продължим със законодателните предложения от първия „Пакет за мобилност“. Наша основна цел ще бъде насърчаването на конкурентоспособен, социално и икономически стабилен транспортен сектор, който се развива устойчиво в рамките на Единния европейски пазар. Ще се стремим към прозрачно и балансирано секторно законодателство, тъй като вярваме, че ясните правила и ефективният контрол са ключът към лоялната конкуренция и гладкото функциониране на европейския вътрешен пазар. Председателството ще

МИНИСТ ЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ

постави фокус върху дискусиите в автомобилния транспорт за достъпа до пазара и професията, времето за почивка и командироване на водачите, тахографите, оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и наетите превозни средства. Относно пътното таксуване ще се стремим към понататъшен значителен напредък, целейки осигуряване на стабилна основа за преговори с Европейския парламент по време на следващото председателство на съвета. В областта на гражданското въздухоплаване ще продължим работата по предложението за регламент за защита на конкуренцията във въздушния транспорт. Като тук усилията ни ще са съсредоточени към създаването на работещ инструмент за защита на европейските въздушни превозвачи от нелоялните практики на трети страни и за стимулиране на конкуренцията между превозвачите. През втората половина на март като част от официалната програма на председателството в София ще се проведе конференция на високо ниво на тема „Мултимодален транспорт за Европа“. Участие в събитието ще вземат еврокомисарят по транспорт и мобилност Виолета Булц, както и други министри на транспорта на страните членки. Важно е да се отбележи, че 2018 г. е обявена за година на мултимодалния транспорт и по време на събитието ще обсъждаме допълнително бъдещите общи решения на страните в областта на интермодалния транспорт. Ние вече започнахме преразглеждането на директивата относно създаване на общи правила за комбиниран транспорт на стоки в страните от ЕС. Основната ни задача ще бъде да усъвършенстваме това законодателство за прилагането му в индустрията и да намерим начини за насърчаване на комбинираните превози на товари. Инструментът цели да намали негативния ефект от превоза на стоки върху околната среда - като въглероден диоксид и други емисии, и върху обществото - като задръствания, инциденти, шум чрез прехвърляне на товари от автомобилния превоз на дълги разстояния към железопътния, вътрешноводния и морския транспорт. Съществуващата директива е отпреди 25 години и не е транспонирана еднакво в законодателството на отделните държави, което не позволява да бъде разгърнат нейният потенциал. Вярвам, че в допълнение към очакваните ползи ревизираната директива би могла да се превърне в мощен инструмент за развитие на мултимодални връзки между съществуващите транспортни инфраструктури и изграждането на нови такива в Европейския съюз.

33

В момента върви проектирането на София – Елин Пелин и очаквам в рамките на февруари да дадем старт на строителството. В края на 2017 г. обявихме търга за изграждане на жп възел София, което включва модернизация на коловозите на Централна гара София, както и участъка София – Волуяк. Крайният срок за подаване на оферти в този търг е средата на февруари.

Що се отнася до изграждането на АМ „Струма“, в момента в Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвят формуляра за кандидатстване на лот 3.2. Те работят по варианта, който предвижда разделяне на движението на две самостоятелни пътни платна и който беше одобрен през лятото на миналата година. Очаква се той да бъде подаден при нас за одобрение до средата на тази година, след което през втората половина на годината ние да го представим за разглеждане от Европейската комисия. По същото време се очаква да приключат и тръжните процедури по проекта и се надявам до края на годината да имаме избран строител.

34 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ЖЕЛЕЗНИЦИ, ЛЕТИЩА, ПРИСТАНИЩА В БЪЛГАРИЯ 2018 - 2023: ПРИОРИТЕТИТЕ ОСТАВАТ Текст МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

През първата половина на 2018 г. една от темите, по която ще се водят дебати, е именно следващият бюджет на ЕС. Очаква се договаряне на Многогодишната финансова рамка 2020+. През май 2018 г. в рамките на българското председателство Европейската комисия ще представи предложение за новия бюджет на съюза. Следващата финансова рамка ще бъде много ключова тема за страните членки, след което ще бъдат обсъждани и проектите на национално ниво.

35

ЖЕ ЛЕЗНИЦИ, ЛЕТИЩ А , ПРИСТАНИЩ А - БЪЛГАРИЯ

НОВИЯТ ТИП ПРОЕКТИ По Механизма за свързана Европа (сектор „Транспорт“) стартира нов тип търгуване. То се нарича Blending Call. В момента има отворена втора покана на Blending Call със срок за подаване на проектите до април. Различното при тези покани е съчетаването на безвъзмездна финансова помощ с други финансови инструменти. По първата покана сред одобрените са и два проекта на български частни компании. Първият е свързан с твърдата инфраструктура и е за изграждане на мултимодална логистична платформа „София-запад“ с бенефициенти „Трансекспрес“ ЕООД, „ТрансЛог Карго“ ЕООД и НК „Железопътна инфраструктура“. НКЖИ няма пряко финансово участие в проекта, а ще оказва техническа и

административна помощ на партньорите си. Проектът е насочен към завършване на мултимодалната логистична платформа "София-запад", разположена на коридор Ориент/ Източно Средиземноморие. Предвижда се отстраняване на съществуващите „тесни места“ и подобряване на свързаността с железопътната и пътната мрежа. В дългосрочен план проектът ще допринесе за прехвърляне на товари от пътния на железопътен транспорт и ще гарантира интегриране на различните видове транспорт и оперативна съвместимост. Финансирането е разпределено така: 20% от Механизма за свързана Европа – 2.1 млн. евро, собствено финансиране на юридическите лица – 3 млн. евро, и заемно финансиране в размер на 5.5 млн. евро. Общата стойност на проекта е 10.6 млн. евро.

ТРАНСПОРТНИ ПРОЕКТИ 2014 - 2023

ПРИСТАНИЩЕ ВИДИН

ПРИСТАНИЩЕ РУСЕ ВИДИН - МОНТАНА

АМ "СОФИЯ - КАЛОТИНА"

АМ "ХЕМУС"

ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА

АМ "РУСЕ - В. ТЪРНОВО"

ВОЛУЯК - ДРАГОМАН СОФИЯ - ВОЛУЯК

ЛЕТИЩЕ СОФИЯ

ЛЕТИЩЕ БУРГАС

СОФИЯ - ЕЛИН ПЕЛИН

ПЛОВДИВ - БУРГАС

ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС

ЕЛИН ПЕЛИН - КОСТЕНЕЦ КОСТЕНЕЦ - СЕПТЕМВРИ ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ АМ "СТРУМА"

ПЛОВДИВ - БУРГАС, ФАЗА 2

СЕПТЕМВРИ - ПЛОВДИВ ИМТ ПЛОВДИВ ЖП ВЪЗЕЛ ПЛОВДИВ ERTMS СОФИЯ - КУЛАТА

КРУМОВО - ПЪРВОМАЙ ПЪРВОМАЙ - СВИЛЕНГРАД

Европейско финансиране за железниците ОП "Транспорт" 2007 - 2013

Механизъм за свързване на Европа с осигурено финансиране

ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020

Механизъм за свързване на Европа

Европейско финансиране за пътища ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 Механизъм за свързване на Европа с осигурено финансиране

Българско или заемно финансиране за пътища Пристанища

Летища

36 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ЖЕЛЕЗНИЦИ

Според министъра на транспорта Ивайло Московски най-важното за страната ни е през 2018 г. да бъде приключено договарянето на проектите на ниво Управляващ орган и Европейска комисия и да се започне сключването на договори с изпълнители. По отношение на двете оперативни програми в сектор „Транспорт“ няма промяна в приоритетите и проектите, върху които се работи. Целта е да бъдат изцяло изградени скоростните жп направления. ЖП ПРОЕКТЪТ СОФИЯ - РАДОМИР - ГЮЕШЕВО - ГРАНИЦА С МАКЕДОНИЯ Жп проектът София - Перник - Радомир - граница с Македония има дълга история. Той се намира по трасето на Коридор 8, който през 90-те години на миналия век беше много модерен. От това време е търгът за известния тунел на Деве баир, който се намира на границата между Македония и България. Следват 20-ина години забвение. Идеята за Коридор 8 се възроди през последните години с промяната в политиката към Западните Балкани - новата насока е свързаност на Западните Балкани със страните от ЕС. Със средства от техническа помощ на ОП "Транспорт" беше изработен технически проект и ПУП за модернизация на жп линията София - Перник - Радомир. Автор на проекта е ДЗЗД "Нет - Италфер - И Кю И", съставено от "Нет инженеринг", "Италфер" и "И Кю И Контрол". Компанията работи и по трасето Радомир - Гюешево - граница с Македония. С този проект страната ни ще кандидатства за финансиране в периода 2021 - 2027. Срокът за модернизация на железопътния участък София – Радомир – Гюешево, където има съществуваща линия, но тя трябва да се модернизира, е до края на 2026 г. Между Гюешево и границата с Македония трябва да бъде изградена нова линия и там срокът за завършване на строителството е до края на 2027 г. След приключване на работата по проектите се очаква да бъдат обявени търгове за строителство в две части:

Строителство на жп участъка Скутаре Оризово

за София - Радомир и за Радомир - границата с Македония. Предполага се, че инвестиционната стойност на жп трасето София - Радомир - Гюешево ще надхвърли 800 млн. евро. ЖП ПРОЕКТ "ПЛОВДИВ - БУРГАС" Жп проектът "Пловдив – Бургас" е на стойност 425 млн. евро и е разделен на 13 позиции, за три от които вече са обявени търгове, а за останалите тези процедури предстоят. Финансира се по ОПТТИ. В проекта се включени и гарите Карнобат, Стара Загора, Нова Загора. В проекта попада и жп възел Пловдив, части от който се финансират по Механизма за свързване на Европа. По Скутаре – Оризово вече се строи. Договор за строителство е сключен на 6 март 2017 г. на стойност 63 498 462.42 лева без ДДС. Изпълнител е обединение "Европейски железници", съставено от „Трейс Груп Холд" АД, "Инфраструктурно строителство" ЕАД, "РВП Илиянци" ЕООД. Строителен надзор упражнява „Ежис – ЕТП – Ай Си Джи“ ДЗЗД, съставено от „Ежис Полша“, „Ежис България“ ЕАД, „Евротранспроект“ ООД, „Инфра консулт груп“ ООД, „МАП Интернасионал“ ООД. Строителството на обекта е в график. По Стралджа - Церковски също се строи. Договорът за изпълнение е сключен на 20 април 2017 г. на стойност 2 млн. евро. Изпълнител е "ВЖП Строй" ДЗЗД, съставено от "Водстрой 98" АД, "ЖП Строй" ЕАД, строителен надзор е „Ежис – ЕТП – Ай Си Джи“ ДЗЗД, в което влизат „Ежис Полша“, „Ежис България“ ЕАД, „Евротранспроект“ ООД, „Инфра консулт груп“ ООД, „МАП Интернасионал“ ООД. Строителството е в ход. Оризово до Михайлово е най-трудната част от жп линията Пловдив - Бургас, фаза 2. Инвестиционната стойност е 153 млн. евро. Предстои търг за строителство. Обявиха търга за проектиране и изграждане за система за сигнализация и телекомуникация за Пловдив - Бургас на

ЖЕ ЛЕЗНИЦИ, ЛЕТИЩ А , ПРИСТАНИЩ А - БЪЛГАРИЯ

стойност 99 млн. евро. Оферти се приемат до 3 март 2018 г. Предстои търг за участъка Ямбол – Зимница на стойност 8 млн. евро. Търг предстои и за проекта за обновяване на стрелки в гара Зимница и в междугарието Зимница – Церковски на стойност 18 млн. евро. За подлези и надлези по трасето на проекта са предвидени 39 млн. евро. В края на целия проект "Пловдив - Бургас", фаза 2, ще бъде направен и защитен лесопояс на Черноград – Айтос. Най-новата добавка към жп проект "Пловдив - Бургас", фаза 2, е жп връзката между жп гара Бургас и летище Бургас. Стойността му е 55 692 443 лв. Автори на идейния проект са ДЗЗД "Тракия консулт", съставено от „Трансгео“ и "Екип 2000". Срокът за завършване на целия проект "Пловдив - Бургас", фаза 2, е краят на 2023 г. ЖП ПРОЕКТ "СОФИЯ - ЕЛИН ПЕЛИН" Жп проектът "София - Елин Пелин" е първият български обект с финансиране по Механизма за свързана Европа. Модернизацията на жп линията София – Елин Пелин е за 72 млн. евро. Изпълнител е обединение "Келет АБ" ДЗЗД, съставено от унгарската "Келет" и българската АВ АД, Хасково. Строителен надзор упражнява обединение "Рубикон – КИГ – АДТ", съставено от българските "Рубикон инженеринг" ЕАД, "Консултантска инженерна група" ООД и гръцката "АДТ - Омега С.А. Консултанти Инженери". Времето за строителни работи е от ноември 2016 до ноември 2020 г., но в момента трасето се проектира. Според МТИТС строителството ще стартира през февруари 2018 г. Завършването на обекта е планирано за края на 2020 г. ЖП ПРОЕКТ "ЕЛИН ПЕЛИН - КОСТЕНЕЦ" След продължителни обжалвания търгът за най-тежкия жп участък в този програмен период на ОПТТИ - между Елин Пелин и Костенец, беше отново открит. Оферти се събираха до 9 февруари, отварянето им беше предвидено за 12 февруари, когато нова жалба стопира обществената поръчка. Индикативната стойност на обекта е 700 млн. евро. На 1 февруари Европейската комисия одобри финансирането на проекта за модернизация на жп линията Елин Пелин – Костенец в размер на 451 млн. евро. С отпуснатите средства ще бъдат модернизирани над 51 км железопътни линии и 5 жп гари, попадащи в обхвата на трасето. Това е най-мащабният железопътен проект в ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ тъй като трасето преминава през сложен планински терен. За да бъдат постигнати проектните скорости от 160 км/ч за пътническите влакове и 120 км/ч за товарнитеq ще бъдат изградени над 20 км тунели, най-дългият от които е 6 км. Предвидено е още строителството на над 23 мостове и виадукти с обща дължина на съоръженията приблизително 3 км. Изграждането на трасето е разделено на 3 участъка: Елин Пелин - Вакарел, Вакарел - Ихтиман и Ихтиман Костенец. Срокът за завършване на проекта е краят на 2023 г. ЖП ПРОЕКТ "КОСТЕНЕЦ - СЕПТЕМВРИ" Модернизация на жп линията Костенец – Септември е за 348 млн. евро. Финансирането е по Механизма за свързана Европа. Търгът беше обжалван, новият срок за предаване на

37

офертите изтича на 16 февруари 2018 г., а отварянето на предложенията е предвидено за 19 февруари 2018 г. Крайният срок за завършване на обекта е 2020 г. ЖП ВЪЗЕЛ СОФИЯ В края на 2017 г. беше обявен търгът за изграждане на жп възел София, което включва модернизация на коловозите на Централна гара София, както и на участъка София – Волуяк. Крайният срок за подаване на оферти за този обект е 19 март 2018 г. Отварянето на предложенията е предвидено за 20 март 2018 г. Модернизацията на жп възел София: София – Волуяк е за 104.211 млн. евро. "Евротранспроект" подготви проект и ПУП за обекта. Дължината на трасето е 10 км. По график завършването му е предвидено за края на 2020 г. ЖП ВЪЗЕЛ ПЛОВДИВ Модернизацията на жп възел Пловдив е за 105 млн. евро. Проектът се състои от няколко части, но за финансиране от Механизма за свързана Европа са предвидени две от тях. Периодът на строителство е 2018 - 2020 г. Проектант е ДЗЗД „Тракия консулт“, съставено от „Трансгео“ и „Екип 2000“. Комуникационно-транспортен пробив, свързващ бул. „В. Априлов” и бул. „Македония”, под жп ареал „Централна гара” – Пловдив, е единият подобект на жп възел Пловдив. Стойността му е 40 млн. лв. Модернизация на жп участък Пловдив – Филипово е вторият подобект на жп възел Пловдив. Стойността му е 74 млн. лв. За реализацията на двата проекта е спечелено финансиране по Механизма за свързана Европа. ТЯГОВИ ПОДСТАНЦИИ ПО ТРАСЕТО ПЛОВДИВ - БУРГАС Модернизацията на тяговите подстанции (ТПС) в Бургас, Карнобат, Ямбол е на стойност 13.670 млн. евро и от ОПТ се финансират по ОПТТИ 2014 - 2020. ТПС Ямбол и Бургас са на стойност 10 669 573 евро и бяха завършени във втората половина на 2017 г. Изпълнител е „Енергоремонт-Холдинг“. ТПС Карнобат е за 3 млн. евро Тя също беше завършена в края на 2017 г. Изпълнител е "ТДВ Инфраструктура" ДЗЗД, съставено от "Водстрой 98" АД, "Т & Д Инженеринг" ЕООД и "Булдени" ООД. ЖП ПРОЕКТ "СОФИЯ - ВИДИН" Жп проектът "София - Видин" е за над 1 млрд. евро. Разделен е на две части. За първата част, Медковец - Руска Бяла и Руска Бяла - Столник, има актуализация и оптимизация на идеен проект, направен от "Вектор – Бул" ООД. За втората част, Видин – Медковец (405 млн. евро), за която се очакваше да бъде реализирана в периода 2014 - 2020 г., вече има актуализиран идеен проект, ПУП и технически проект, подготвени от Обединение "СЕ-22" с основен партньор "Евротранспроект". Засега за проекта не се говори, но той си остава приоритет на МТИТС. БДЖ В средата на 2017 г. МТИТС получи нотификация от Европейската комисия за исканата държавна помощ и беше погасен изцяло един от заемите на дружеството. Предстои решаване на проблема със задълженията към т.нар. облигационери, съобщиха от МТИТС. Работи се по подготовката на поръчка за купуване на нов подвижен състав, която трябва да стартира през следващите месеци.

38 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ЛЕТИЩА

В края на октомври 2017 г.

Lufthansa Technik разшири базата се за ремонт на самолети за 40 млн. евро с хангар и нова офис сграда. Германската компания избра София за център на обслужващите дейности на цялата група. На преден план на снимката е Даниел Хофман, главен изпълнителен директор на "Луфтханза Техник София".

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА

В областта на гражданското въздухоплаване ще продължи работата по предложението за Регламент за защита на конкуренцията във въздушния транспорт. Усилията тук са съсредоточени към създаването на работещ инструмент за защита на европейските въздушни превозвачи от нелоялните практики на трети страни и за стимулиране на конкуренцията между превозвачите. ЛЕТИЩЕ СОФИЯ Сключен е договор със Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за актуализиране на предконцесионните анализи на летище София. След като те бъдат завършени, ще стартира процедурата за концесиониране по новия Закон за концесиите, в сила от 1 януари 2018 г. ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ Концедентът МТИТС е на мнение, че концесията на летище Пловдив ще доведе до подобряване на съществуващата летищна инфраструктура чрез изграждане на нов модерен карго терминал, ще повиши носимоспособността на

пистата, пътеки за рулиране и перони. Това ще спомогне за увеличаването на трафика и развитие на търговските дейности в региона. Стойността на концесията е 82 735 328 лв., срокът е 35 години. В края на миналата година КЗК отхвърли жалбата на "Силк Роуд Пловдив Еърпорт" срещу решението на МТИТС компанията да бъде отстранена от търга за концесия. Решението на КЗК се обжалва. Все пак "Силк Роуд Пловдив Еърпорт" беше отстранен. В търга продължават състезанието китайският гигант HNA Group и обединението между "Тракия икономическа зона" и пловдивския автомобилен превозвач ПИМК. ЛЕТИЩЕ БАЛЧИК В ход е и процедурата за избор на консултант за концесията на летище Балчик. Постъпили са 3 оферти, които се разглеждат от назначената комисия.

ЖЕ ЛЕЗНИЦИ, ЛЕТИЩ А , ПРИСТАНИЩ А - БЪЛГАРИЯ

39

ПРИСТАНИЩА

В пристанищния сектор в процес на възлагане за концесия са пристанищните терминали Видин-център, Русе-изток 1 и 2, Русе-запад и Зимовник-Русе. Повечето от тях са на етап изготвяне на концесионни анализи, които ще обосноват целесъобразността от възлагането им, при съобразяване с новия Закон за концесиите, в сила на 1 януари 2018 г. На 6 декември 2017 г. е сключен концесионен договор с оператор за пристанищен терминал Видин-юг, който предстои да влезе в сила. МУЛТИМОДАЛЕН ТРАНСПОРТ 2018 г. е обявена за година на мултимодалния транспорт. През втората половина на март като част от официалната програма на българското председателство на Съвета на Европа в София ще се проведе конференция на високо ниво на тема „Мултимодален транспорт за Европа“. Участие в събитието ще вземе еврокомисарят по транспорт и мобилност Виолета Булц, както и министри на транспорта от страните членки. Преразглежда се директивата относно създаване на общи правила за комбиниран транспорт на стоки в страните от ЕС, като целта е да се насърчават комбинираните превози на товари, а от друга страна, ще

се намали негативният ефект от превоза на стоки върху околната среда. ИНТЕРМОДАЛЕН ТЕРМИНАЛ ВАРНА Подписан е договор за устройственото планиране и инвестиционното проектиране на терминала. Към настоящия момент вече има изработен проект на Генерален план на пристанищната зона, който е внесен за разглеждане от междуведомствен експертен съвет, а след неговото одобрение предстои разработване на техническия проект. Проектант е ДЗЗД "Енергопроект - Роял Хасконинг", стойност на проектирането - 8 768 800 лв. без ДДС.

ИНТЕРМОДАЛЕН ТЕРМИНАЛ РУСЕ За интермодалния терминал в гр. Русе има готов проект. Предстои НКЖИ да направят допълнителни проучвания за развитие на националната жп инфраструктура по направлението Север - Юг, след което ще бъде актуализирана и стратегията за изграждането на терминала.

4 0 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

НИКОЛАЙ НАНКОВ 2018 ЩЕ БЪДЕ ГОДИНАТА НА АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“. НАЙ-ДОБРОТО МЯСТО ЗА ВТОРИ ТУНЕЛ ПОД СТАРА ПЛАНИНА Е ПЕТРОХАН Интервю МИЛЕНА ВАСИЛЕВА , СВЕТЛ А ДОБРЕВА

НИКОЛАЙ НАНКОВ МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

МИНИСТ ЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ

Г-н Нанков, вие сте министър на регионалното развитие и благоустройството от май 2017 г., но в управлението на МРРБ сте от 2011 г. Можете ли да отличите проекти на десетилетието 2007 - 2017 г.? Много ми се иска да се похваля с проекти от типа на швейцарския тунел „Готард“ под Алпите, който беше пуснат миналото лято и е най-дългият и дълбок влаков тунел в света. За съжаление това са инвестиции в размер на милиарди, които България не може да си позволи, но и за нашата страна изминалите 7 години могат да се определят като едни от найуспешните в пътното строителство. В този период със средства по линия на европейската солидарност бяха напълно изградени магистрала „Тракия“ и нейното продължение „Марица“. И тези пътни артерии са важни не само за България и региона, но и за цяла Европа, защото са част от европейския транспортен Коридор 10. В резултат имаме над два пъти увеличение на транзитния товаропоток – от 3000 товарни автомобила през 2000 г. сега през ГКПП Капитан Андреево минават 5000 - 6000. Подобрените транспортни връзки промениха облика на Южна България, защото магистралата привлече като магнит нови бизнеси и инвестиции. Няма съмнение, че след време ще получим същия ефект и с изграждането на „Хемус“. Магистралата ще „обрасне“ на езика на архитектите с нови индустриални предприятия и не след дълго Северна България ще се развива като Южна България. Пример за успешен инфраструктурен проект от последните 10 години е и 16-километровата Северна скоростна тангента, която извежда голяма част от транзитния трафик извън столицата. Бяха построени и 69 км от АМ „Струма“, която е част от европейския транспортен Коридор 4. Увеличихме автомагистралите с над 300 км. В момента те са над 740 км и всички - от кметовете и гражданите до политическите сили, вече искат модернизация на пътната инфраструктура. Това разбива на пух и прах теориите, че инвестициите в пътища не са важни, защото „асфалт не се яде“. Вижда се обаче, че вървим в правилна посока. Разбира се, не всичко е инфраструктура. Имаме много прекрасни обекти, които бяха изпълнени със средства от ОПРР, и днес обекти като Античния комплекс „Сердика“ в София, остров Св. Анастасия в Бургас и крепостта „Цари Мали град“ в Белчин се превърнаха в туристическа атракция и привличат милиони туристи. С какво ще запомните 2017 г. – с обявените или с обжалваните тръжни процедури? Практиката да се обжалват обществените поръчки за щяло и нещяло е много вредна. Тя не само блокира инвестиционния процес, но носи щети на цялото общество. С близо година например бяха забавени заради обжалвания ремонтите на пътните отсечки Варна - Добрич,

Търговище - Разград, на прохода Петрохан, пътя за пещерата „Леденика“, второто платно на участъка Пловдив - Асеновград и т.н. Ако това не беше станало, тези проекти днес щяха да са на заключителен етап. Знаете какво се случи и с тол-системата. Ако мога образно да се изразя, процедурата за избор на изпълнител мина през 9-те кръга на ада. В продължение на близо две години бяха обжалвани пред КЗК и ВАС почти всички решения на възложителя – от подготовката на документацията до избора на изпълнител. Договорът вече е факт, но реално бе загубено ценно време, а и голям финансов ресурс, който можеше да бъде инвестиран в ремонт и изграждане на нова инфраструктура. Но както се вижда, положителните процеси могат да бъдат забавени, но не и спрени. Затова бих искал да запомня годината не с обжалванията, а с обявените процедури. През 2017 г., за близо 9 месеца от нашето управление, стартирахме проекти за 1.5 млрд. лв. Това са инвестиции в проектиране, ремонт и строителство на участъци от магистралите „Хемус“ и „Струма“, както и в рехабилитация на редица първокласни, второкласни и третокласни пътища. На всеки от тези обекти работят хора, плащат се заплати... Не случайно последните допитвания сред работодателите, извършени от „Менпауър“ в края на 2017 г., показват, че най-търсените кадри през 2018 г. ще са строителите. Секторът е в подем и това е добре за икономиката на страната. Освен това се „отпушиха“ и инвестициите в сгради от образователната инфраструктура – от детски градини до университети. По линия на оперативна програма „Региони в растеж“ вече започна модернизирането им. Акцент са професионалните гимназии, в които освен в подобряване на сградите се инвестира в създаването на модерни лаборатории за професионално обучение, а това също ще бъде в помощ на бизнеса в страната. Кога се очаква да заработи тол-системата? Най-рано през 2019 г., защото за проектиране и изграждане ще са нужни 7 месеца, след което системата трябва да бъде тествана в реални условия. По договор са предвидени 12 месеца за одитиране и проверка. Тогава ще се види как работи и дали има нужда от някакви корекции. Предстои да бъде създадено звено, което ще оперира тола. Голямото предизвикателство е така да бъде извършено тарифирането, че да печелим от повишения трафик, а не камионите да ни заобикалят. Трябва да бъде добре определен и обхватът на мрежата – дали в нея да влизат само магистралите, или да бъдат включени първокласни, второкласни и третокласни пътища. По тези въпроси ще си кажат думата експертите. Ще има обществени обсъждания, но

41

42 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

на финала ще бъде взето политическо решение. Всички знаем, че България не е изключително богата на природни ресурси. Но нашето предимство, нашето „злато“ е географското положение. През нашата страна минават 5 от 10 европейски транспортни коридора и ние трябва да се възползваме максимално от това.

на 28-те участника в процедурата. За да се реализира по-бързо, проектът е разделен на три подучастъка – тунел и участъците преди и след него. Надявам се да няма обжалвания, за да може в края на 2018 г. да имаме подписан договор с избрания изпълнител и да започнем строителството колкото се може по-бързо.

Смятате ли, че тол-системата ще генерира достатъчно ресурс за поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа? Ще има ли европейско безвъзмездно финансиране за пътища в периода 2021 - 2027 г.? Очакваме още през първата година системата да генерира 1 млрд. лв. Но толът не е панацея. Над 6000 км третокласни пътища от републиканската пътна мрежа и над 1500 км второкласни, които не са били ремонтирани през последните 40 години, се нуждаят от спешен ремонт. Отделно трябва да се доизгражда автомагистралната мрежа на страната, затова трябва да се търсят и допълнителни възможности за финансиране. Все още обаче никой не може да каже дали ще има грантови схеми за строителство на пътища след 2020 г. Нашата позиция е, че кохезионната политика трябва да се запази. Тя е сърцето на Европейския съюз. Със сигурност обаче ще настъпят промени. Тепърва ще трябва да се търси отговор на въпросите какво ще се финансира, с колко и как. Това се налага, защото бюджетът на ЕС ще бъде ограничен заради Брекзит, миграционната политика, климатичните промени и други. Затова трябва да се реши кои разходи ще се свият и какви нови източници на финансиране ще се търсят. Ние смятаме, че безвъзмездното финансиране на области като пътната инфраструктура и ВиК отрасъла трябва да се запази.

Големите очаквания на всички са свързани с автомагистрала „Хемус“. Колко километра ще бъдат в строеж през 2018 г.? През март тази година започва строителството на 26 км от „Хемус“. Предстоят първите копки на отсечките от Ябланица до п.в. “Боаза“ и Белокопитово Буховци. Три участъка от „Хемус“ с обща дължина 50 км се проектират. Това са отсечките Боаза – п.в. „Дерманци“, „Дерманци“ – п.в. „Каленик“ и от пътен възел „Каленик“ до пресичането с пътя Плевен – Ловеч. Целта ни е тази година да стартират търговете за строителство и ако процедурите минат без обжалване, ще започне изграждането. Така общо 75 км ще бъдат в процес на строителство. Предстои да възложим на инженеринг участъка от пътя Плевен - Ловеч до Велико Търново, за да може през 2019 г. да започне строителството и на тези три отсечки и в периода 2021 - 2022 г. те да бъдат завършени. Поели сме ангажимент до 2025 г. автомагистрала „Хемус“ да бъде изцяло готова.

Как върви изпълнението на големите инфраструктурни проекти? Спазва ли се графикът? През миналата година работихме много сериозно за подготовката на най-сложния участък от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Успяхме да утвърдим проекта за трасе през Кресненското дефиле, а преди броени дни възложихме и изработването на Подробен устройствен план - парцеларен план за лот 3.2. Делото във ВАС по обжалване на ОВОС-а е на 19 февруари. В следващите месеци предстои да стартираме тръжните процедури за избор на изпълнител и на строителен надзор, за да може през 2019 г. да започне строителството. Напредва и 30-километровата отсечка между Кресна и Сандански. Очаквам до края на годината обектът да бъде готов, което е с около 6 месеца предсрочно. В края на август 2017 г. направихме първата копка и на другия участък от Благоевград до Крупник. Там също работата върви в график. Търгът за изграждане на тунел „Железница“ стартира в края на миналата година. В момента комисията разглежда документите

За развитието на Северна България са важни и вертикалните връзки. Докъде стигна строителството на обхода на Габрово и тунела под Шипка? Обходът на Габрово е сред най-сложните пътни проекти, които се изпълняват в момента. Очаквам до края на годината да бъде завършен. Вече са готови близо 11 км от основното трасе, което е с дължина 20 км. Остават за довършване още 9 км и 3-километровата връзка с прохода Шипка. Напредва строителството на големите съоръжения. Прокопани са 500 м от 540-метровия тунел на обхода, остават само 40 м до неговото пробиване. Работи се и по горното строене на уникалния 640-метров мост, преминаващ над долината на р. Синкевица, кв. „Чехлевци“ и кв. „Войново“, който се изпълнява по метода „конзолно бетониране“. Мостовете на р. Паничарка и над бул. “Трети март” са с положена неплътна асфалтова настилка. Завършен до пътна плоча е и мостът при 14-и километър. Тази година ще стартираме и с тръжните процедури за избор на изпълнител за строежа на тунела. Тук обаче искам да напомня, че България се нуждае поне от още един тунел под Стара планина. И най-обективната локация е именно през прохода Петрохан, тъй като това ще даде шанс за по-бързото икономическо развитие на Северозападна България. Европейско финансиране за такава инвестиция обаче няма. Така че отново погледите ни са насочени към тол-системата и приходите, които тя ще генерира.

МИНИСТ ЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ

Имаме и още една добра новина, свързана с изграждане на скоростния път Видин - Ботевград. Стартираме избора на строител за участъка от Ботевград до Мездра. Завърши и проектирането на 50-километровия участък Видин - Бела Ружинци. Какво е развитието на пътната схема по ОПРР? Стопирано ли е обжалването на търговете? Кои от обектите вече се строят? С финансиране от оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г. рехабилитираме около 215 км второкласни и третокласни пътища. Реконструираме пътя Пловдив - Асеновград. На 10-километровия участък се изгражда второ пътно платно и основно ще се ремонтира съществуващото, с което отсечката ще получи автомагистрални габарити. Ремонтираме над 30 км от второкласния път Варна – Добрич - Кардам, който е най-кратката връзка на Румъния с курортите по българското Черноморие и свързва Добрич и Варна, а също така и третокласния път III-904 Старо Оряхово - Гроздьово – Провадия. Работи се също по пътя Търговище – Разград, по участъка от Враца до пещерата "Леденика" и др. През 2018 г. ще започне строителството на 5 обекта с обща дължина над 71 км. Още 8 проекта за рехабилитацията на 153 км се търгуват. В момента се обжалва решението за избор на изпълнител за рехабилитацията на пътя Раднево – Новоселец и решението за откриване на процедурата за строителството на 3 обекта. Това са рехабилитацията на над 65 км третокласни пътища в Южна България, сред които 27 км от път III-866 Смолян - Стойките Широка лъка, 26 км от път III-507 Кърджали – Мост – Манастир и над 12 км от път IІІ-109 за Мелник. За кои пътища се използват 100-те милиона лева за текущ ремонт и поддържане на РПМ, отпуснати от МС през септември 2017 г.? Част от отпуснатите средства бяха използвани за ремонтни работи по поддръжката на републиканските пътища и подобряване на тяхната безопасност. Сред по-значителните обекти са ремонтите на тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ на „Хемус“, през които днес е удоволствие да се пътува. Възстановена беше и падналата мрежа по магистралата. Ремонтирана беше облицовката на тунел „Мало Бучино“ на АМ „Люлин“. Ремонти бяха направени и на първокласния път Ботевград – София от км 188.850 до км 215.452, на пропадналия участък при спирките „Фара“ и „Кипарис“ от пътя Кранево – Варна – Бургас и други. Какви са приоритетите в регионалната политика за 2018 г.? Добрата регионална политика означава да си наясно откъде тръгва един регион, къде е в момента и накъде искате да отиде. За нас е важно да видим нещата в тяхната цялост и да ги направляваме в желаната посока,

Все още обаче никой не може да каже дали ще има грантови схеми за строителство на пътища след 2020 г. Нашата позиция е, че кохезионната политика трябва да се запази. Тя е сърцето на Европейския съюз. Със сигурност обаче ще настъпят промени. Ние смятаме, че безвъзмездното финансиране на области като пътната инфраструктура и ВиК отрасъла трябва да се запази.

Тази година ще стартираме тръжните процедури за изпълнител на тунела под Шипка.

През 2017 г., за близо 9 месеца от нашето управление, стартирахме проекти за 1.5 млрд. лв. Това са инвестиции в проектиране, ремонт и строителство на участъци от магистралите „Хемус“ и „Струма“, както и в рехабилитация на редица първокласни, второкласни и третокласни пътища. На всеки от тези обекти работят хора, плащат се заплати… Не случайно последните допитвания сред работодателите, извършени от „Менпауър“ в края на 2017 г., показват, че най-търсените кадри през 2018 г. ще са строителите.

43

4 4 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

а не да сме в позицията на Сляпата Вайша от разказа на писателя Георги Господинов, която с едното си око гледа в миналото, а с другото – в бъдещето. Затова през тази година предстои да анализираме внимателно демографските процеси в българските региони, развитието на икономиката и работната сила … На база на този анализ ще се определят приоритетни области за инвестиции и ще се разработят стратегически документи за териториално развитие, а впоследствие и новите програми за съфинансиране от ЕС. През 2018 г. ще бъде извършена и промяна в броя и териториалния обхват на 6-те района от ниво 2 - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен. Подготвили сме три варианта за ново териториално деление на страната, които ще бъдат подложени на обществен дебат. Предприемането на тази стъпка се налага заради промените в броя на населението. Според европейските изисквания районите от ниво 2 трябва да са с население над 800 000 жители. Населението на Севрозападния район обаче е намаляло под този праг, а в близките две години това ще се случи и със Северен централен район. Това ще наложи ново райониране на страната. Предстои вариантите да бъдат потвърдени от Министерския съвет, след което ще ги представим за широки обществени обсъждания. Окончателното решение ще бъде взето през есента на 2018 г. През тази година по време на българското

председателство МРББ ще се включи активно и в дебата за двата модела на териториално развитие в ЕС – моноцентричният, при който финансовият ресурс и икономическите дейности се съсредоточават в големите градове, и полицентричният, при който във фокуса на вниманието са и по-малките градове и региони. Ние сме за балансирано развитие и на по-малките градове, защото обратното би довело до нежелани деформации. Няма как да стъпваш добре и да вървиш напред, ако единият ти крак е в лачена обувка, а другият – в джапанка. Има ли разлика между двата програмни периода – 2007 - 2013 и 2014 - 2020 г., по отношение на развитието и мениджмънта на проектите? Забелязвате ли тенденции? Една от основните разлики е свързана с това, че през новия програмен период финансирането по ОПРР 2014 - 2020 е на база разработените интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Проектите взаимно се допълват, така се постига по-голям общ ефект за градовете, в които те се изпълняват. Проектите се подават и управляват изцяло по електронен път със система ИСУН 2020. Това оптимизира процеса и намалява административната тежест за бенефициентите. Какъв е напредъкът по ОПРР 2014 - 2020 г. и какъв ще е ефектът от наддоговарянето по програмата? Към края на 2017 г. можем да отбележим, че по програмата са публикувани 12 процедури за БФП на стойност 2.344 млрд. лв.,

Изграждане на обхода на Габрово

МИНИСТ ЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ

или 78% от бюджета й. Сключени са 451 договора за безвъзмездна финансова помощ с общ размер на предоставената БФП от близо 2 млрд. лв., или 66% от бюджета на програмата. През второто тримесечие на 2017 г. УО на ОПРР 2014 - 2020 предприе стъпки за наддоговаряне на бюджета на програмата с цел постигане на заложените цели. В резултат бяха сключени 14 договора за безвъзмездна финансова помощ, с които ще бъде извършена модернизация на 82 учебни заведения. Така чрез създаване на модерна, здравословна и красива учебна среда подкрепяме образованието, което е основен приоритет на правителството. Какви механизми са заложени в Стратегията за финансиране на ВиК отрасъла за привличане на допълнителен финансов ресурс за развитие на остарялата водопроводна и канализационна инфраструктура и съоръженията за пречистване на отпадъчните води? В стратегията са направени разчети за развитие на отрасъла до 2047 г., като се предлагат мерки за постигане на качество и устойчивост на ВиК услугите в съответствие с европейските изисквания и се посочват източниците на финансиране за постигане на тези цели. Предлага се например въвеждане на субсидирана цена на ВиК услугите за социално уязвимите. За тях питейната вода ще е безплатна в рамките на 50 литра дневно, или 1.5 куб. метра за месец. Предлага се също въвеждане на такса „солидарност за съответствие“, парите от която ще се преразпределят към онези оператори, които имат най-сериозни нужди. Разглежда се също подобряването на възможностите за достъпа до частно финансиране и създаване на специална програма за подпомагане на изоставащите региони. Важно е да се подобри и ефективността на ВиК операторите. Работата по стратегията е на финален етап и в началото на тази година документът ще бъде представен за широко обществено обсъждане. Регионалните прединвестиционни проучвания, на база на които ще се финансират ВиК проектите по оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г., вече са финализирани. Кога се очаква да започне кандидатстването и има ли приоритетизирани райони и общини, които спешно се нуждаят от средства през 2018 г.? Вече са одобрени прединвестиционните проучвания за агломерациите с над 10 000 е.ж. в обособените територии на 14 ВиК оператора и са изготвени формулярите за кандидатстване. Необходимо е да бъде направен преглед на идейните проекти за линейната инфраструктура. Според одобрения график изпълнение на строително-монтажни работи се предвижда да започне още през тази и следващата година. За да стане това, ВиК операторите, които са бенефициенти през този програмен период,

трябва да проведат съответните тръжни процедури. Предстои такива да стартират за проектите с висока степен на готовност – те са за инженеринг за пречиствателни станции за отпадъчни води и за водопроводи и канализация. Проектът за обновяване на язовирите остава в сянката на пътищата и санирането. Ще има ли завършен язовир през 2018 г.? На какъв етап е развитието на отделните обекти в проекта на Световната банка? Финансираният със заем от Световна банка Проект за развитие на общинската инфраструктура е изключително важен, защото изпълнението му ще осигури непрекъснато водоподаване за над 185 000 потребители в страната. Това ще стане чрез доизграждането на язовирите „Пловдивци“ и „Луда Яна“ и рехабилитацията на яз. „Студена“. В най-напреднал етап е изпълнението на яз. „Пловдивци“, който ще водоснабдява около 40 хил. души в общините Мадан и Рудозем. Съоръжението трябва да бъде въведено в експлоатация през тази година. Строителните работи по него вече приключиха и започнаха процедурите по завиряването му. С изграждането на яз. „Луда Яна“ ще се реши проблемът с водоснабдяването в община Панагюрище, която изпитва сериозен недостиг на питейна вода и по тази причина през 2017 г. обяви бедствено положение. Строителството на язовира и пречиствателната станция към него трябва да приключи в средата на 2019 г. В началото на следващата година трябва да завърши и рехабилитацията на яз. „Студена“, която се изпълнява изцяло под вода. Използват се напълно нови за България методи и се разчита на помощта на водолази, за да се гарантира непрекъснатото водоснабдяване на близо 100 000 потребители в област Перник, включително индустриални.

Голямото предизвикателство при толсистемата е така да бъде извършено тарифирането, че да печелим от повишения трафик, а не камионите да ни заобикалят. Трябва да бъде добре определен и обхватът на мрежата – дали в нея да влизат само магистралите, или да бъдат включени първокласни, второкласни и третокласни пътища. По тези въпроси ще си кажат думата експертите.

45

46 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ПЪТИЩАТА В БЪЛГАРИЯ 2018 - 2023: ОТ ГРАНТОВЕ КЪМ ТОЛ И БЮДЖЕТ

47

ПЪТНИ ПРОЕКТИ 2014 - 2023 ВИДИН

РУСЕ

ВРАЦА МОНТАНА

ВАРНА

ГАБРОВО

СЛЪНЧЕВ БРЯГ

СОФИЯ

БУРГАС

ПЛОВДИВ СТАРА ЗАГОРА КУЛАТА

КУЛАТА

МАКАЗА

в строеж

бъдещ проект

пътища I, II и III клас

в проект

тръжна процедура

съществуващо трасе

2020 г. ще "дойде" само след 2 години, съвсем скоро. Тогава завършва вторият (за нас) програмен период от европейското ни членство и ще започне третият. Ще има ли след 2020 г. европейски средства за пътища, ще се запази ли кохезионната политика в този й вид? На тези въпроси ще бъдат дадени отговори във времето на българското председателство на Съвета на ЕС. "Дали и след 2020 г. ще има европейски грантове за пътища? Нашата позиция е, че кохезионната политика трябва да се запази. Тя е сърцето

на Европейския съюз. Със сигурност обаче ще настъпят промени. Ние смятаме, че безвъзмездното финансиране на области като пътната инфраструктура и ВиК сектора трябва да се запази." Такива са позицията и надеждите на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Какво ще се случи ще се изясни след обсъжданията по Многогодишната финансова рамка в периода март - май 2018 г., в края на българското председателство на Съвета на ЕС.

48 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

През 2017 г. започна работата по проекти за 1.5 млрд. лв. Това са инвестиции в проектиране, ремонт и строителство на участъци от магистралите „Хемус“ и „Струма“, както и в рехабилитация на редица първокласни, второкласни и третокласни пътища. КАК ЗАПОЧНА 2018 Г. На 15 януари беше подписан договорът за внедряване и изграждане на тол-системата в България. Изпълнител за 150 млн. лв. без ДДС е австрийският консорциум "Капш Трафик Солюшънс". До 7 месеца, през които има проектантски работи, ще стане ясно кои републикански пътища ще попаднат в обхвата на тол-системата - 8000 км РПМ, съставена от магистралите и пътища от първи и втори клас, или 75% от всички републикански пътища. Тарифирането е втората задача, която следва да бъде решена в тези 7 месеца. Тол-таксата ще важи само за автомобилите над 3.5 тона. Собствениците на леки автомобили ще продължат да плащат винетки, които ще са електронни, като ще се даде възможност и за уикенд или еднодневна винетка. Целта на МРРБ е още през първата година след внедряването на тол-системата (най-рано 2019 г.) приходите да са около 1 млрд. лева. АМ „СТРУМА“ - ЛОТ 3 Целият проект за АМ „Струма“ се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет - чрез ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 г. В края на август 2018 г. беше направена първата копка и на лот 3.1 от АМ „Струма“ - от Благоевград до Крупник. Строителството на обекта върви по график. Изпълнител е ДЗЗД „АМ Струма 3.1“, съставено от „Агромах“ ЕООД, АБ АД, „Хидрострой“ АД, „Пътища Пловдив Груп“ ЕООД, „Пътища Пловдив“АД, „Алве консулт“ ЕООД за 154 999 999 лв. без ДДС и срок за изграждане 1280 дни. Търгът за изграждане на тунел „Железница“ стартира в края на миналата година. В момента комисията разглежда

документите на 28-те участника в процедурата. За да се реализира по-бързо, проектът е разделен на три подучастъка - тунел и участъците преди и след него, с обща дължина 4.6 км, като 2 км е дължината на тунела. Индикативната стойност на поръчката е 250 млн. лв. без ДДС. В търга участват компании от България, Турция, Гърция, Италия. През 2017 г. беше утвърден проектът за трасе на най-сложния участък от АМ „Струма“ - лот 3.2 през Кресненското дефиле. В края на януари 2018 г. беше възложено изработването на Подробен устройствен планпарцеларен план за лот 3.2. Делото във ВАС по обжалване на ОВОС е на 19 февруари. - Очаква се апликационната форма да бъде подадена в Управляващия орган в МТИТС до средата на тази година, след което през втората половина на 2018 г. да бъде представена за разглеждане от Европейската комисия. В следващите месеци предстои старт на тръжните процедури за избор на изпълнител и на строителен надзор, за да може строителството на лот 3.2 от АМ „Струма“ да започне през 2019 г. Лот 3.3 от Кресна и Сандански се строи. Обектът найвероятно ще бъде готов до края на 2018 г., т.е. 6 месеца предсрочно. Изпълнител е Обединение „Струма Лот 3.3“, съставено от „ГБС Инфраструктурно строителство", „Главболгарстрой“, „Пътстрой 92“ и „Геострой“ за 234 123 012 лв. без ДДС и срок за изпълнение 1280 дни. Строителен надзор упражнява „Пътинвестинженеринг“. АМ „ХЕМУС“ През март тази година започва строителството на 26 км от „Хемус“. Предстоят първите копки на отсечките от Ябланица до п.в. “Боаза“ и Белокопитово - Буховци. Договорите с изпълнителите бяха подписани в последното тримесечие на 2017 г. Изпълнител на 9.3 км от Ябланица до п.в. “Боаза“ е дружеството "ХВП Ябланица" ДЗЗД, в което участват: "Хидрострой" АД, "Водстрой 98" АД и "Пътстрой Бургас" ЕООД. Договорът за проектиране и строителство е на

ПЪТНИ ПРОЕК ТИ - БЪЛГАРИЯ

стойност 54 990 000 лв. без ДДС. Строителният надзор на участъка между п.в. "Ябланица" и п.в. "Боаза" е възложен на ДЗЗД "Консултанти Хемус 1 - 2016". В дружеството участват "Пи Ес Консулт" ЕООД, "Евроконсулт" АД и "Строл-1000" АД. На 29 септември 2017 г. Агенция "Пътна инфраструктура" подписа договор за 16.32 км трасе Белокопитовци Буховци с изпълнителя ДЗЗД "ХЕМУС - 16320", съставено от "Инфра Експерт" ЕООД, "Пътинженерингстрой-Т" ЕАД, "Автомагистрали - Черно море" АД и "Трансконсулт-22" ООД. Цената е 119 785 000 лв. без ДДС. Разработеният идеен проект е от км 298.895,07 до км 327.260 с габарит 29 м. Съгласно заданието за изработване на технически проект този документ следва да бъде направен за участъка от км 310.940 до км 327.260 с габарит 27 м, какъвто е предвиден за магистрали в актуализираните норми за проектиране на пътища. В идейния проект са включени нови големи съоръжения. Виадуктите са 6, съответно на км 313.080, км 313.800, км 315.855, км 316.520, км 316.875 и на км 318.180, предвиден е и мост на км 325.804. Обектът се изпълнява по договорните условия на FIDIC Жълта книга. Строителен надзор упражнява от ДЗЗД "Консултанти Хемус 1 - 2016". В дружеството участват "Пи Ес Консулт" ЕООД, "Евроконсулт" АД и "Строл-1000" АД. Три участъка от „Хемус“ с обща дължина 50 км се проектират. Това са отсечките Боаза - п.в. „Дерманци“, „Дерманци“ - п.в. „Каленик“ и от пътен възел „Каленик“ до пресичането с пътя Плевен - Ловеч. Целта е тази година да стартират търговете за строителство. Завършването на 75-те км трасе е предвидено за периода 2021 2022 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков потвърди, че е поел ангажимент АМ „Хемус“ да бъде изцяло готова до 2025 г. АМ „СОФИЯ - КАЛОТИНА“ АПИ стартира тръжните процедури за пътната част от София до Калотина през 2017 г. и се очаква още през 2018 г. да започне реалното строителство на двата участъка - от Сърбия до Драгоман и от Драгоман до Сливница.

49

Дванайсет са отворените на 9 януари 2018 г. оферти за избор на изпълнител за техническия проект и модернизация на път І-8 Калотина - Софийски околовръстен път от км 1.000 до км 15.500 и етапна връзка. Това е участъкът след ГКПП Калотина до пътния възел при Драгоман. Общата му дължина е 14.5 км. Индикативната стойност на проекта е 141 667 715 лв. без ДДС. Част от средствата са осигурени от Механизма за свързване на Европа. Дванайсет са отворените на 10 януари оферти за избор на изпълнител за технически проект и модернизация на път І-8 Калотина - п.в. "Храбърско" от км 15.500 до км 32.447.20 и етапни връзки. Това е участъкът между Драгоман и Сливница с дължина 16.98 км. Индикативната стойност на проекта е 117 млн. лв. без ДДС и ще се финансира от републиканския бюджет. Кандидатите в двете процедури са едни и същи, само редът на подаване на офертите е различен. Третият участък от аутобана е от км 32.447 до Софийски околовръстен път (виж бр. 6/2017 г. на сп. "Градът Инфраструктура"). За него има проект и според министър Нанков трасето ще бъде рехабилитирано с българско бюджетно финансиране. ОБХОД НА ГАБРОВО Обходът на Габрово е сред най-сложните пътни проекти, които се изпълняват в момента. Той ще бъде завършен до края на 2018 г. Готови са близо 11 км от основното трасе, което е с дължина 20 км. Остават за довършване още 9 км и 3-километровата връзка с прохода Шипка. Напредва строителството на големите съоръжения. Прокопани са 500 м от 540-метровия тунел на обхода. Работи се и по горното строене на 640-метровият мост, който се изпълнява по метода „конзолно бетониране“. Мостовете на р. Паничарка и над бул. “Трети март” са с положена неплътна асфалтова настилка. Завършен до пътна плоча е и мостът при 14-и километър. ТУНЕЛ ПОД ПЕТРОХАН Според експертите най-добрата локация за още един тунел

50 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

под Стара планина е през прохода Петрохан, тъй като това ще даде шанс за по-бързото икономическо развитие на Северозападна България. Той ще бъде изграден, ако толсистемата заработи и осигури планираните приходи. През 2018 г. ще стартира предпроектно проучване за тунел под Петрохан, каза инж. Дончо Атанасов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. През тази година ще се ремонтират 43 км от пътя през прохода Петрохан, които са на територията на Софийска област. Рехабилитацията на участъка, финансирана от ОП "Региони в растеж", ще завърши през есента на 2018 г. С успешното изпълнение на обекта ще приключи цялостният ремонт на пътя през прохода, тъй като участъкът на територията на област Монтана беше ремонтиран през 2015 г. С преминаването по път II-81 - през Петрохан, пътуването между София и Монтана се съкращава с около 50 км. СКОРОСТЕН ПЪТ ВИДИН - БОТЕВГРАД През 2018 г. Агенция "Пътна инфраструктура" ще стартира тръжните процедури за избор на изпълнители за строителство и надзор при изграждането на два участъка от път І-1 (Е-79) Видин - Ботевград. Това са отсечките от Видин до Ружинци - 52 км, и от Мездра до Ботевград - 33 км. Видин - Ботевград е приоритетен проект в инвестиционната програма на АПИ и МРРБ до 2022 г. С цялостното хомогенизиране и модернизация на трасето от Дунав мост II до Ботевград - общата му дължина е 167 км, ще се осигури бърза и удобна връзка с автомагистралите "Хемус", "Тракия" и "Струма". Участъците Видин - Ружинци и Мездра - Ботевград ще се финансират със средства от републиканския бюджет. Предвижда се строителството да започне в началото на 2019 г. АМ „РУСЕ - БЯЛА - ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ През 2018 г. ще стартират тръжните процедури за изграждането на автомагистралата "Русе - Велико Търново". Началото им се отложи с 6 месеца заради подадена жалба

от жители на село Хотница. Министър Николай Нанков каза, че аргументите на жалбата не са точни: "Нито, че ще заобикаля с 30 км, нито, че се увеличава маршрутът между Русе и Велико Търново." Министър Нанков опроверга също и твърденията, че магистралата ще "виси" над село Хотница: "Ще има мостови съоръжения на 250 - 300 метра, както и шумозащитни съоръжения." Строителството на АМ "Русе - Велико Търново" ще бъде разделено на няколко лота, за да може да се работи едновременно на няколко участъка. Самият проект е разделен на три участъка: Русе - Бяла (от 0.400 до км 40.357), обход на гр. Бяла (от км 40.357 до км 76.000) и Бяла - Велико Търново (от км 76.000 до км 133.240). Първият търг ще е за отсечката от Русе до Бяла, която заедно с пътя през Кресненското дефиле е с голяма концентрация на пътни инциденти. През ноември декември 2017 г. бяха проведени обществените обсъждания на Доклада за ОВОС на инвестиционното предложение за АМ "Русе - Велико Търново“. Изграждането на аутобана е сред приоритетните обекти, тъй като направлението осигурява транзитния трафик по коридор №9 и международен път Е-85. АМ "Русе - Велико Търново" ще бъде основна връзка на втория мост над река Дунав при Русе с Велико Търново, с път I-4 София - Велико Търново - Варна, път I-3 София - Плевен Русе и бъдещия участък от АМ "Хемус", тя е съобразена и с индустриалната зона на града, която е източно от моста. Началото на проекта АМ "Русе - Велико Търново" е на 3 км източно от съществуващия Дунав мост при Русе, а краят е след Дебелец, по посока на път II-55. В разработените варианти на трасе са проучени възможните технически решения за изграждане на автомагистралата по нов терен извън съществуващия път I-5.

ITS НА АМ „ТРАКИЯ“ Агенция "Пътна инфраструктура" спря на 15 януари 2018 г. търга за изграждане на ИТС на магистрала "Тракия" заради жалба на "Диджикорп Технолоджис" ЕООД от 8 януари 2018 г. Производството е открито на 10 януари 2018 г. Прогнозната стойност на поръчката е 7 261 500 лв. без ДДС. Срокът

ПЪТНИ ПРОЕК ТИ - БЪЛГАРИЯ

за изпълнение е 730 дни. Финансирането на проекта е чрез оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020. В поръчката беше включено: внедряване на интелигентна система за автоматична идентификация на инциденти, управление на трафика и модернизация на тунел "Траянови врата"; доставка и монтаж на електронни информационни табели (Variable message signs - VMS) в различни участъци от АМ "Тракия" с възможност за отдалечен контрол в реално време; доставка и монтаж на сензори за претегляне на МПС в движение (Weigh in motion WIM); доставка и монтаж на камери за измерване на средна скорост и мониторинг на трафика с цялото прилежащо оборудване в определени участъци от АМ "Тракия". ПЪТЯТ БУРГАС - СЛЪНЧЕВ БРЯГ: ОБХОД НА ПОМОРИЕ На 15 август 2017 г. Агенция "Пътна инфраструктура" сключи договор с избрания изпълнител за строителството на обхода на гр. Поморие. Това е ДЗЗД "Поморие 2015", съставено от "ПСТ Груп" ЕАД и "Понсстройинженеринг" ЕАД. Общата стойност на пътно-строителните дейности е 17 208 886.62 лв. без ДДС. Поръчката беше обявена още през 2015 г., но поради обжалване нейното финализиране се забави с близо две години. Изпълнението на обхода на Поморие включва реконструкция на 5.848 км от път I-9 Слънчев бряг - Поморие от км 217.000 до км 222.849. Обектът се финансира само със средства от републиканския бюджет по програма "Ново строителство" на АПИ. Проектът за обходен път на Поморие е разработен от обединение ВИП, в което влизат "Виа План" ООД, "Трансконсулт - 22" ООД и "Пътконсулт 2004" ООД. Целта на проекта е да осигури добра транспортна връзка по път І-9 в направление Слънчев бряг - Бургас. ПЪТЯТ БУРГАС - СЛЪНЧЕВ БРЯГ: ОБХОД НА АХЕЛОЙ На 2 ноември 2017 г. започна строителството на обходния път на град Ахелой, част от път I-9 Слънчев бряг - Бургас. Със средства от републиканския бюджет ще се изгради изцяло ново трасе, с което транзитният трафик ще се изведе извън Ахелой. Изпълнител на строително-монтажните

51

работи е "Трейс Груп Холд" АД. Стойността на договора за строителство е 19 367 639.21 лева без ДДС. Срокът за изпълнение е 365 календарни дни. Строителният надзор ще осъществява ДЗЗД "План Инвест Сърч", в което участват: "План инвест Пловдив" ЕООД, "Инфра Инвест" ООД, "Сърч Корпорейшън СРЛ" и "НТСС Консултинженеринг" ЕООД. Авторски надзор упражнява Обединение ВИП, съставено от "Виа План" ЕООД, "Трансконсулт-22" ООД и "Пътконсулт 2004" ЕООД. Авторският надзор за големите съоръжения и пътната връзка е на "Трафик Холдинг" ЕООД. Договорът за строителство с "Трейс Груп Холд" беше подписан на 25 октомври 2017 г. В рамките на проекта ще бъде построена отсечка с дължина 4.5 км от път I-9 "Слънчев бряг - Бургас", участък Обход на Ахелой от км 207.726.37 до км 212.233.06. Новото трасе ще бъде с габарит Г20 с две самостоятелни платна с по две ленти за движение. ПЪТНИ ПРОЕКТИ ПО ОПРР С финансиране от оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г. се рехабилитират около 215 км второкласни и третокласни пътища. Реконструира се пътят Пловдив Асеновград. Ремонтират се над 30 км от второкласния път Варна - Добрич - Кардам, който е най-кратката връзка на Румъния с курортите по българското Черноморие и свързва Добрич и Варна, а също така и третокласният път III-904 Старо Оряхово - Гроздьово - Провадия. Работи се също по пътя Търговище - Разград, по участъка от Враца до пещерата "Леденика" и др. Изграждането на тези отсечки се забави с повече от година заради обжалване на тръжните процедури. През тази година ще се ремонтират 43 км от пътя през прохода Петрохан. Ще започне изграждането на 5 обекта с обща дължина над 71 км. Още 8 проекта за рехабилитацията на 153 км са в тръжни процедури. В момента се обжалва решението за избор на изпълнител за рехабилитацията на пътя Раднево - Новоселец и решението за откриване на процедурата за строителството на други 3 обекта.

52 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ВОДНИЯТ ПРОЕКТ НА СВЕТОВНАТА БАНКА В БЪЛГАРИЯ: ЯЗОВИРИ С ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ Водата е в центъра на икономическото и социалното развитие. Тя е от жизненоважно значение, за да се поддържа здравето, да се отглеждат храни, да се управлява околната среда и да се създават работни места. Въпреки значимостта на водата над 663 милиона души все още нямат достъп до чисти източници на питейна вода. Групата на Световната банка - най-големият източник на финансиране за водоснабдяване и канализация в развиващите се страни, понастоящем контролира портфолиото на ВиК за кредитиране от приблизително 13.5 милиарда долара, което представлява повече от половината от всички операции, свързани с водата. Проектът на Световната банка в България е на стойност 81 млн. евро. Първоначално в него бяха включени четири язовира, но поради недостатъчно финансиране яз. "Нейковци" отпадна.

КАКВО ФИНАНСИРА СВЕТОВНАТА БАНКА В БЪЛГАРИЯ Световната банка финансира чрез заем Проекта за развитие на общинската инфраструктура в страната ни. Изпълнението му ще осигури непрекъснато водоподаване за над 185 000 български граждани. Това ще стане чрез доизграждането на язовирите „Пловдивци“ и „Луда Яна“ и рехабилитацията на яз. „Студена“. Банката финансира и прединвестиционни проучвания. ЯЗОВИР „ПЛОВДИВЦИ“ Язовир „Пловдивци“ е в най-напреднал етап на изпълнение. Той осигурява вода на около 40 хил. души в общините Мадан и Рудозем. Съоръжението трябва да бъде въведено в експлоатация през 2018 г. Строителните работи по него вече приключиха и започнаха процедурите по завиряването му. Яз. "Пловдивци“ и пречиствателната станция за питейни води към него е комплексен обект. Той ще бъде вторият язовир в България с водоплътен елемент и асфалтобетонова диафрагма. Изпълнител е консорциум „Пловдивци“ с водещ партньор „Зарубежводстрой“ – Русия, и партньори „Арема“, Испания, и ГБС – Инфраструктурно строителство“. Стойността на обекта е 47.4 млн. лева. ЯЗ. „ЛУДА ЯНА“ На яз. „Луда Яна“ разчита населението на община Панагюрище, която изпитва сериозен недостиг на питейна вода. През 2017 г. там беше обявено бедствено положение. Строителството на

язовира и пречиствателната станция към него трябва да приключи в средата на 2019 г. Според експертите язовир „Луда Яна“ е най-комплексният от всички в проекта на Световната банка, защото включва язовирна стена, прилежащи съоръжения, помпени станции, ПСПВ, електропроводи, тръбопроводи. Строител е консорциум „Щрабаг“ – „Станилов“ с водещ партньор „Щрабаг АГ“ – Австрия, и партньори „Станилов“ ЕООД, България, и „Щрабаг“ ЕАД, България. Стойността на обекта е 56 млн. лева. ЯЗОВИР „СТУДЕНА“ Рехабилитацията на яз. „Студена“ следва да завърши в края на 2018 г. Интересното за този обект е, че работата по него се извършва изцяло под вода, което в България се прави за пръв път. Използват се нови за страната ни методи и се разчита на помощта на водолази, за да се гарантира непрекъснатото водоснабдяване на близо 100 000 потребители в област Перник, включително и индустриални. Изпълнител е консорциум „Хидроконструкция – Хидепито Солетанж Баши Мeлялапозо“ (ХБМ) – Капри“, като водещ партньор е "Хидроконструкция", Румъния, а партньори - "Хидепито Солетанж Баши Мeлялапозо“ (ХБМ), Унгария, и „Капри Тех“ – Холандия. Стойността на обекта е 32 млн. лева. СТРАТЕГИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ВИК СЕКТОРА В Стратегията за финансиране на ВиК сектора са

ВОДНИЯТ ПРОЕК Т НА СВЕТОВНАТА БАНК А

Язовир "Пловдивци"

направени разчети за развитието му до 2047 г. Предлага се въвеждане на субсидирана цена на ВиК услугите за социално уязвимите. За тях питейната вода ще е безплатна в рамките на 50 литра дневно или 1.5 куб. метра за месец. Планира се също въвеждане на такса „солидарност за съответствие“, парите от която ще се преразпределят към онези оператори, които имат най-сериозни нужди. Проучва се възможността за частно финансиране и създаване на специална програма за подпомагане на изоставащите региони. Работата по стратегията е на финален етап и предстои в началото на тази година документът ще бъде представен за широко обществено обсъждане. ПРЕДИНВЕСТИЦИОННИ ПРОУЧВАНИЯ Одобрени са прединвестиционните проучвания за агломерациите с над 10 000 е.ж. в обособените територии на 14 ВиК оператора и са изготвени формулярите за кандидатстване. Необходимо е да бъде направен преглед на идейните проекти за линейната инфраструктура. Строителството е предвидено за тази и следващата година. Тъй като през този програмен период бенефициенти са ВиК операторите, тръжните процедури следва да проведат именно те. Ще се започне от проектите с висока проектна готовност. Търговете ще бъдат на инженеринг – за ПСОВ и за ВиК.

Стойността на проекта на Световната банка е 81 млн. евро. Освен изграждането на 2 язовира и рехабилитацията на язовирната стена на трети в проекта има и меки мерки – подготовка на глобална стратегия за развитие на ВиК сектора и разработване на мастерплановете за ВиК. Строителството на язовирите следва да бъде завършено до края на 2019 г.

53

54 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

МЮНХЕН, 14 - 18 МАЙ IFAT - РЕСУРСИ, ИНОВАЦИИ, РЕШЕНИЯ

IFAT е водещият световен панаир за технологии в околната среда - водоснабдяване, канализация, управление на отпадъчни води, управление на отпадъци и вторични суровини - това е мястото за намиране на успешни стратегии и дългосрочни решения за използване на ресурси при интелигентни цикли. Изложението стартира през 1966 г. в Мюнхен и днес вече се провежда на различни локации в света под мотото resources.innovations.solutions като все по-популярна платформа за иновации в сектора. Ключови теми са добивът на чиста вода, управлението на отпадъците, рециклирането на вторичните суровини. Глобалната мрежа на IFAT включва IE expo China и IE expo Guangzhou в Китай, IFAT India, IFAT Eurasia в Турция и IFAT Africa в ЮАР. Паралелната програма включва разнообразни събития.

ФОРУМ ВОДА Специализираният форум в палата В2 е с фокус върху няколко държави - Иран, Йордания, Индия, Южна Америка, Южна Африка, Китай. Темите включват интегрирано и устойчиво управление на ресурсите и Индустрия 4.0 - дигитализация на водната индустрия. ФОРУМ РЕЦИКЛИРАНЕ Специализираният форум в палата В4 е за отпадъци и вторични суровини с фокус върху Индия, Йордания, Украйна и Балканите, Южна Америка. Дневният ред включва регулаторна рамка, технологии и иновации, ефективност на индустриално водоснабдяване, третиране на индустриални отпадъчни води, рециклиране на строителни отпадъци, жизнен цикъл и кръгова икономика, ресурсна ефективност, енергия от отпадъци. Планирано е провеждането на Втора европейска конференция за ресурси.

ADVERTORIAL

55

НАГРАДИТЕ GREENTEC С GreenTec Awards на 13 май стартира изложението. От основаването му през 2008 г. това е най-значимото световно събитие в сектора от такъв характер с подкрепата на 120 партньорски организации. Форумът насърчава т.нар. Green Lifestyle и осигурява платформа за бизнеса, неправителствения сектор, известни личности и активисти за представяне на най-добрите проекти за защита на околната среда. ЗОНА ВОДА Събитията в рамките на инициативата включват Ден на общините за защита от наводнения и порои, форум на Германската водна асоциация "Повторната употреба на водата - устойчиви решения", форум "Биогаз": Нови пазарни условия и изисквания към операторите, 7-и иновационен форум за управление на водите, 6-а конференция на Европейската водна асоциация и др. УСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО НА ПЪТИЩА За пръв път програмата включва теми за устойчиво пътно строителство. Специални прояви от 24 до 28 май адресират ресурсоефективните процедури, машини и материали за пътно строителство. За повече информация: www.ifat.de Представителство в България: тел. 02/81630 27, e-mail: kremena.valcheva@ahk.bg

НАД 230 000 КВ.М изложбени площи (2016)

136 885 посетители

3097 изложителя от

ОТ 168 ДЪРЖАВИ (47% международни посетители)

59 ДЪРЖАВИ (45% международни изложители)

БОГАТА паралелна програма

56 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

СТРАТЕГИЧЕСКИ КОРИДОР 8 ЕВРОПЕЙСКИ ПРИОРИТЕТ ЗА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ

57

КОРИДОР 8

ГДАНСК 6 9

БЕРЛИН

КАЛИНИНГРАД

ПОЗНАН

2

ВАРШАВА

6

1

ДРЕЗДЕН 3 4

КАТОВИЦЕ

ПРАГА

5

ЛВОВ

НЮРНБЕРГ БЪРНО 4

КИЕВ

3

5

6

ЖИЛИНА 6

ЗАЛЦБУРГ

5

БРАТИСЛАВА 9

10

ГРАЦ

ОДЕСА

БУДАПЕЩА

5

БУКУРЕЩ

БЕЛГРАД

ВЕНЕЦИЯ

КОНСТАНЦА

10

ВАРНА ПЛОЧЕ

8

СОФИЯ

5

СКОПИЕ

ИСТАНБУЛ БАРИ

ДУРЪС 9 10

СОЛУН

ИГУМЕНИЦА 10

АЛЕКСАНДРУПОЛИС

4

58 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

В последните месеци Коридор №8 Бари/Бриндизи – Дуръс/Вльора - Тирана – Кафасан - Скопие - София Пловдив – Бургас/Варна влезе в обсега на общественото внимание. Наистина ли той ще донесе изключителни икономически изгоди не само за България, но и за редица други държави от Европа и Азия? Как един такъв проект може да бъде гарант за стабилност и сигурност в региона и как ще възобнови братските отношения и социални контакти от двете страни на границата България/Македония? Какво всъщност знаем за един от най-мащабните геостратегически проекти? Всички тези въпроси ще бъдат засегнати в проучването и ще се потърсят отговори.

Текст ИНЖ. ИВАН К АЦ АРОВ, БЪЛГАРСКИ ФОРУМ "ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТ УРА" Консултант ПРОФ. Д .ИК.Н. ИНЖ. НИКОЛ АЙ МИХ АЙЛОВ, АСОЦИИРАН ЧЛЕН НА БАН И ПРЕДСЕД АТЕЛ НА БЪЛГАРСКИ ФОРУМ "ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТ УРА"

България и Македония заемат изключително важно и стратегическо положение в съвременната геополитическа карта не само на Европа, но и на света. Страните ни очертават границата между Турция, Близкия и Далечния изток, с вътрешността на Европейския съюз и Украйна, Молдова, Русия. Това е причината през годините немалка част от стратегическите транспортни коридори на международно ниво да минават през територията на страните ни. За съжаление обаче за разлика от транспортните артерии Север - Юг хоризонталните връзки, които трябва да осигурят движението на хора, товари и услуги, са слабо осигурени въпреки близостта между държавите ни. Тази действителност, обединена с необходимостта от бързо реализиране на свързаността в района, задава бързите темпове, с които трябва да се вземе решение за осигуряване на движението чрез подходяща транспортна артерия. Нуждата от свързаност в посока Изток – Запад е осъзната от нашите северни и южни съседи, което се изразява красноречиво и във връзките, които те изградиха през последните години, някои от тях поемащи движението, което по пътя на най-ниското съпротивление самό заобиколи териториите на страните ни.

ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩЕ Когато става дума за Коридор №8, трябва да е ясно, че като трасе той е доста подревен, отколкото си мислим. Тук говорим за възстановяване на един от древните пътища от Адриатическо до Черно море. Той е започвал от Драч (днес Дуръс), като при Битоля (днешна Македония) се е разделял на юг за Солун и на североизток, през днешната територия на България, стигал до Черно море. В съвременната история първообразът на Коридор №8 датира от 1897 г., когато тогавашното българско правителство решава да строи жп линия от Радомир, през Кюстендил до село Гюешево с перспективата да продължи до Македония. През 1904 г. е подписано споразумение с тогава все още Османската империя, според което до 1910 г. България трябва да изгради жп инфраструктурата до Гюешево и границата с Македония. Османската страна трябва да подготви отсечката от Куманово до Крива Паланка и границата. Така със заем от 100 млн. лева през 1910 г. влакът стига до село Гюешево. Инициативата за създаване на транспортен коридор Запад - Изток по направление Италия - Албания - Република Македония - България и свързването му със страните от Кавказкия регион и Близкия изток е подета през 1990 и регламентирана с Протокол от срещата на министрите на транспорта на България,

59

КОРИДОР 8

ОЧАКВАНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТИ ОТ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРОЕКТ ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ТРАНСПОРТЕН КОРИДОР ЗАПАД - ИЗТОК ПРЕЗ БЪЛГАРИЯ Транспортът, икономическата, енергийната и информационната свързаност имат ключова роля за икономическото и обществено развитие, за мобилността на трудовите ресурси, за предлагането на услуги и за конкурентоспособността на икономиката като цяло. Такава транспортна, а и не само, артерия би била ключов елемент на националната и европейската транспортна мрежа и е естествено продължение на автомагистрала "Тракия", свързвайки главните източни центрове на стопанско развитие по Черноморието – Варна и Бургас, чрез Македония с Албания и Италия, с основната посока на стоки и услуги – Турция и Близкия и Далечния изток – на юг и на север – със страните, генериращи най-голямо количество туристическо движение и източници на основни суровини за най-широк спектър отрасли.

Изграждането на транспортна връзка Запад – Изток от Бари/Бриндизи, през Дуръс, Скопие, София, Бургас и Варна ще окаже влияние върху икономическото развитие на страните и на двата крайбрежни района – Адриатически и Черноморски, като ще допринесе за: ъздаване на по-добри условия за развитие на с туризма в крайбрежните зони посредством подобряване на транспортната достъпност и насочване на транзитния и товарен трафик по автомагистралата, като се намаляват екологичните рискове в крайбрежната зона

сигуряване на по-добро транспортно о обслужване на регионалната и местна икономика, т.е. по-добър (бърз и безопасен) достъп до пазарите на стоки и суровини, ще повиши конкурентоспособността на регионалните продукти чрез модернизация и развитие на транспортната ос е стимулира развитието на нови щ икономически дейности в някои от по-малките градски центрове, което ще допринесе за развитие на полицентричния модел на мрежата от населени места

одобряване на транспортното обслужване п на областите посредством намаляване на времето за пътуване между държавите в региона

ъздаване на информационна свързаност с посредством високоскоростен интернет, недостъпен до момента за някои страни от региона

ренасочването на тежкотоварния трафик п към автомагистралата ще създаде по-добри условия за подобряване безопасността на движение и ще оптимизира разходите за поддръжка на пътната мрежа

в ъзможност за изграждане на енергийни връзки.

Република Македония и Албания, проведена в София на 19-20 ноември 1991. Към тази инициатива впоследствие се присъединяват Италия и Турция, а на по-късен етап и Гърция. Съгласно решенията на втората Общоевропейска конференция на министрите на транспорта (Крит, 1994), препотвърдени от третата конференция в същия формат (Хелзинки, 1997), Коридор №8 е включен в Системата на общоевропейските транспортни коридори. Значението на Общоевропейски транспортен коридор 8 нараства след сключването на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитие на коридора Европа – Кавказ (1998), тъй като трансконтиненталният маршрут Европа – Коридор №8 – Азия осигурява най-пряка транспортна връзка от Южна Европа и Средиземноморието към Кавказ, Централна Азия и Далечния изток. Главно направление на Общоевропейски транспортен коридор №8 е Бари/Бриндизи – Дуръс/Вльора - Тирана - Кафасан - Скопие - София - Пловдив - Бургас/ Варна. Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железниците, летищата. През 2003 г. Група на високо равнище I, председателствана от Карел ван Мирт, взема решения за осъвременяване на насоките за развитие на Трансевропейската транспортна

мрежа, като впоследствие между страните от региона се подписва меморандум за разбирателство. През 2005 г. Група на високо равнище II, председателствана от Лойола ди Паласио, обсъжда и приема продължение на главните трансевропейски оси към съседните на Европейския съюз държави и региони и приоритетните проекти за тяхното развитие. Одобрени са пет главни транспортни оси - през територията на България преминава югоизточната главна ос, свързваща европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив. На 1 август 2017 г. в Скопие министърпредседателите Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха споразумението за добросъседство. Заедно с договора двете държави подписаха още осем споразумения, като за приоритетен от страна на двете правителства бе определен инфраструктурният проект Коридор №8. Той има амбициозната цел да свърже пристанищата Бари и Бриндизи в Италия с крайбрежието на Албания, продължава през Македония, минава през България - Кюстендил, София и Пловдив, и достига до пристанищата във Варна и Бургас. Като един от 10-те паневропейски транспортни коридора той трябва да свърже Адриатическо с Черно море.

60 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ ИЗТОК – ЗАПАД ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ БУДАПЕЩА

РУМЪНИЯ

УНГАРИЯ

ТИМИШОАРА СИБИУ

СЪРБИЯ

БЕЛГРАД

БУКУРЕЩ КОНСТАНЦА

ПИТЕЩИ

БЪЛГАРИЯ

ВАРНА

Политическата и икономическата обстановка в Европа в момента диктуват транспортна ориентираност с основна посока Юг - Север, което води след себе си стремглавото изграждане на транспортни артерии със същата посока и поради тази причина регионалната обвързаност с посока Изток - Запад остава във времето на заден план. Това налага необходимостта да се осигурят връзки, които да способстват за движението на товарите, пътниците и осъществяването на услугите. Връзките Запад Изток, които минават през територията на България, понастоящем са слабо осигурени, което е причина успешно да бъдем все по-често заобикаляни чрез по-ускорено изграждащата се транспортна инфраструктура на нашите съседи. КОРИДОР ИЗТОК - ЗАПАД НА СЕВЕР ОТ БЪЛГАРИЯ Румъния изгражда магистралата Констанца - Букурещ - Питещ - Сибиу - Тимишоара - Арад - унгарска граница (продължава към Будапеща) с много добри темпове. Коридорът се представлява от две автомагистрали: автомагистрала А2 - Констанца - Букурещ - 200 км - изцяло в експлоатация. От румънска страна е имало планове тя да бъде продължена до границата с България, но липсата

на еквивалентни транспортни условия от другата страна спират тези намерения. Автомагистрала А1 - Букурещ - Арад - от общо 600 км са изградени 400 км, като 51 км са в строеж (Дева - Тимишоара) и за следващите 4 години са предвидени останалите. Магистралата е построена като част от Трансевропейската транспортна мрежа и се финансира основно с европейски средства- 85% от финансирането идва от европейския бюджет. От изток има връзки през Черно море до Русия, Кавказ и Близкия и Средния изток, а от запад връзка с развитата автомагистрална мрежа на Централна и Западна Европа. Това, комбинирано с водния път Рейн - Майн Дунав, завършващ от изток с пристанище Констанца, поема вече голяма част от транспортния трафик Изток - Запад в региона. Пристанище Констанца - инвестиции над 1.5 милиарда долара за 25 години, нарастване на товарооборота 10 пъти - от трето пристанище в Западното Черноморие след Бургас и Варна, в момента има товарооборот над 57 милиона тона, или три пъти по-голям от този на пристанищата Бургас и Варна, взети заедно. Има реална опасност и българският износ на зърно, който съставлява една трета от товарооборота на пристанище Варна, да се пренасочи

61

КОРИДОР 8 Коридор Изток - Запад на север от България, в Румъния: магистрала Констанца укурещ - Питещ - Сибиу Тимишоара - Арад унгарска граница (продължава към Будапеща)

Коридор Изток - Запад на юг от България, в Гърция: магистралата "Егнатия Одос" - дължина 670 километра, 76 тунела с обща дължина 99 километра (най-дълъг тунел 4700 м ) и 1650 моста (13 толстанции и обща инвестиция близо 7 милиарда евро).

СЪРБИЯ

До Истанбул, но и относително близо до България се изгражда найголямото летище в света, което се планира да поеме 150 милиона пътници годишно. Това изцяло променя световната карта на важните трансферни летища.

ВАРНА БЪЛГАРИЯ

ПЛОВДИВ

СКОПИЕ ТИРАНА

БАРИ

АЛБАНИЯ

ИСТАНБУЛ

ГЪРЦИЯ

ИТАЛИЯ

СОЛУН

АЛЕКСАНДРУПОЛИС

ТУРЦИЯ

ИГУМЕНИЦА

към Констанца поради по-добра техническа осигуреност на пристанищната инфраструктура. Летище Букурещ - за 10 години - от 2005 до 2015 г., увеличава повече от три пъти пътникопотока и през него вече надминава над 10 милиона пътници годишно. За сравнение - през летище София годишно преминават малко под 5 милиона души. КОРИДОР ИЗТОК - ЗАПАД НА ЮГ ОТ БЪЛГАРИЯ От юг - Гърция разполага с изцяло изградената АМ Егнатия - Одос. Автомагистралата свързва Адриатическо с Черно море и е с дължина 670 км със 76 тунела с обща дължина 99 км (най-дълъг тунел 4700 м) и 1650 моста (13 тол-станции и обща инвестиция близо 7 млрд. евро). Финансирането за нейното изграждане идва основно от ЕС и на практика силно конкуира Коридор №8. Въпрос на време е и договаряне между Гърция и Турция за продължението на аутобана до Одрин и Истанбул. Пристанище Пирея в момента е взето на концесия от китайски оператор (COSCO). Също така в началото на тази година и пристанище Солун е отдадено на концесия на германско-френско-китайски консорциум срещу 1.1 милиарда евро. Всички тези факти засилват геополитическата позиция на Гърция, поставяйки ни в още по-неизгодна позиция.

През последните години Турция въпреки политическите трусове, през които преминава, е вложила над 50 млрд долара в жп инфраструктура, която изгражда с много високи темпове, осъзнавайки, че е порта между Изтока и Запада. Цялата тази жп мрежа, гонейки западноевропейските пазари, има 2 възможни начина за достъп до тях - през България и Македония или през Гърция. Досегашният опит показва, че такъв жп коридор е напълно възможно да бъде реализиран от гръцка страна, докато ние трудно успяваме да построим и свържем изграждащите се в момента коридори на българска територия. Още повече, че предстои изграждане на високоскоростно трасе от Солун до Будапеща. Близо до Истанбул, но и относително близко до България се изгражда най-голямото летище в света, което се планира да поема 150 милиона пътници годишно. Това изцяло променя световната карта на важните трансферни летища. Със сигурност наличието на такъв обект влияе на развитието на инфраструктурата в доста голям териториален обхват, а ние нямаме никаква готовност за това предизвикателство. В случая се очаква въздушният трафик над българска територия да нарасне с 50%.

62 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ТРАНСПОРТЕН КОРИДОР №8 ЧАСТ ОТ НОВИЯ ИЗТОЧНОБАЛКАНСКИ КОРИДОР И НОВИЯ ПЪТ НА КОПРИНАТА

Още от древността е доказано, че добрата инфраструктура води след себе си повече инвестиции, по-добра търговия и повече движение. Резултатът от това се изразява в подобряване на условията за живот за местното население, което се възползва от тези дадености.

Балканите заемат едно от най-важните геостратегически места в Европа и са предмостието към Азия. В различни исторически периоди, например по времето на социализма, не е можело да се използват предимствата на местоположението поради политическото разделение на нашата част от Европа, довело до почти физически разделителни граници между Изтока и Запада, преминаващи по нашите западни и южни граници. Поради тази политическа ситуация и ориентираност основното направление на връзките, които се чертаят в България тогава, са с основно направление Изток. В този период – втората половина на двадесети век – период на най-динамично и бързо инфраструктурно развитие на Европа в нейната централна и западна част, Балканите се оказват периферна територия, където се градят основно бариери и отбранителни линии, а не връзки. При настоящата обстановка на Балканите и Европейския съюз – обстановка на финансови дефицити, проблеми пред икономическото развитие и недостатъчни ресурси, е изключително важно при вземането на конкретни решения за изграждане на следващите трасета, те да бъдат обосновани, да водят до максимален ефект за икономиката и населението и да са част от ясно обмислена поредица от стъпки, водещи до крайната цел – максимално добро използване на геостратегическата ни позиция за развитието и просперитета в региона.

Сложната транспортна обстановка на Балканския полуостров и свързаността в региона към настоящия момент се характеризират с мрежа, изградена от високоскоростни транспортни артерии, които са разпокъсани и свързани помежду си с такива от понисък клас, което нарушава целостта и равномерното придвижване на пътниците и товарите. Това в комбинация с нарастването на движението в перспектива и постоянно увеличаващия се трафик в посока Изток – Запад води след себе си належащата нужда от доизграждане на преди години начертаните коридори. Тези обстоятелствата успоредно с бързото транспортно развитие на заобикалящите ни съседи е важно да бъдат взети предвид, за да може своевременно да бъдат предприети правилните и навременни решения. Това в комбинация със съществуващата и новостроящата се пристанищна инфраструктура (Констанца, Бургас, Варна, Текирдаг, Дуръс, Бари и т.н.), включително и летищата (в Истанбул, Бургас, Варна, Констанца, София, Скопие, Бари), би генерирало огромен транспортен поток. Преминаването на този транспортен поток през нашата територия би следвало да се осъществи по най-краткия и лесен път. В такъв смисъл може да се постави акцент върху Транспортен коридор №8. Този коридор (и пътен, и

63

железопътен) е най-късото разстояние между Черно и Адриатическо море. Към момента отделни елементи от трасето са в процес на изграждане и/или реконструкция. Трасето включва всички детайли на интермодалния транспорт, автомагистрали, жп линии, летища и дори петролопровод. Коридорът ще осигури една от най-бързите преки връзки от Южна Европа и Средиземноморието, през Балканите към Кавказ, региона на Централна Азия и Далечния изток. За целта трябва да се построят железопътната и пътната връзки, за да се осигури лесното и безпроблемно движение на товари и пътници. Но Коридор №8 е много повече от транспортна артерия – той е освен това и енергийна, и информационна връзка. Направлението на коридора гарантира взаимодействието му с още три общоевропейски транспортни коридора. На българска територия Коридор 8 се пресича или се свързва пряко с трасетата на коридори 4, 9 и 10. Тук е мястото да припомним, че освен с паневропейските транспортни коридори той се пресича и с още 2 транспортни коридора, които осъществяват връзка Север – Юг и не са част от пан-европейската транспортна мрежа, но са със същото голямо значение за страните, които те обслужват. В случая става дума за

DYNAPAC

СТАРТИРАХА ШЕСТА СЕРИЯ МАЛКИ АСФАЛТОВИ ВАЛЯЦИ СОМИРА-М ЕООД ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ЗА БЪЛГАРИЯ

НОВИЯ ИЗТОЧНОБАЛКАНСКИ ТРАНСПОРТЕН КОРИДОР за който стана дума в средата на 2017 г., отново с подписване на меморандум между страните България и Румъния. Той има за цел да осъществи най-пряката връзка между Турция и Далечния изток със страните от Европа и Черноморския басейн, като в същото време е част и от идеята за черноморски магистрален пръстен. От другата страна Коридор №8, а именно от запад, се свързва с Адриатическо-Йонийската магистрала, която има за цел от своя стана да свърже страните от Адриатическо-Йонийския морски басейн чрез сухопътна връзка по цялото протежение на крайбрежието му, тръгвайки от Триест и завършвайки в най-южната част на полуострова. По този начин транспортното значение на Коридор №8 се засилва значително, превръщайки го в единствената хоризонтална връзка в Европа с посока Изток - Запад, пресичаща цели 5 транспортни коридора не само с регионално и европейско значение, но и със световно. Тове е връзка с многостранен характер, която освен пътна, жп е и информационна и енергийна. Транспортният коридор има капацитет да съкрати времето за превоз на товари, пътници и да осъществи немалко услуги за значително помалко време и на много по-ниска цена от досегашната. Нека не забравяме, че горепосоченият коридор по естество и посока автоматично става част от Пътя на коприната, или по-скоро от НОВИЯ ПЪТ НА КОПРИНАТА свързан с инициативата Belt and Road – план за финансиране на инфраструктурни проекти по протежение на икономическия интерес на Китай в размер на над 8 млрд. долара. Това е оста, по която става снабдяването и обмена на стоки между Европа и Близкия и Далечния изток. Реализирането на подобна транспортна връзка доказано би съкратило времето за превози на стоки от Китай до сърцето на Европа с цели 2 седмици. Това само по себе си е огромно подобрение и би се превърнало в една от основните оси на икономиката и растежа между Европа и Изтока.

1113 София, ул. "Н. Хайтов" 8А Тел. 0888735595 e-mail: sradeva@dianic.net цялата гама продукти на www.somira.bg

64 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

БОСНА И ХЕРЦОГОВИНА СЪРБИЯ

СПЛИТ ЧЕРНА ГОРА

4 ПОДГОРИЦА

12 11 10

9

13 ДУРЪС

18

СКОПИЕ

17 16

14 15

ТИРАНА АЛБАНИЯ

© GOOGLE

8

7 5

6

65

КОРИДОР 8

РУМЪНИЯ

ВИДИН

РУСЕ

ВАРНА

1 4 7 5

3

СОФИЯ

2

6

БУРГАС

ПЛОВДИВ

ТУРЦИЯ

ГЪРЦИЯ

66 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

КОРИДОР 8 НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Общата дължина на трасето през българска територия възлиза на 640 км. Като автомагистралите и скоростните пътища са около 70%. Трасето се дели на следните пътни участъци: 1\ 1 Варна – Бургас – трасе с дължина 130 км и с планове за изграждане на автомагистрала „Черно море“, част от Нов източнобалкански транспортен коридор. Пътят е рехабилитиран изцяло.

2\ ургас – София – 361 км по АМ "Тракия", изцяло 2 Б завършена и в експлоатация.

3\ офийски околовръстен път – до АМ „Люлин“ 3 С – 32 км, отчасти завършена магистрала, като перспективата е в близко бъдеще да бъде изцяло завършена.

4 АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ до Дупница 4\ – 56 км – в частта, предмет на Коридор №8, участъците са изцяло завършени и в експлоатация.

5\ т Дупница, през Кюстендил до Гюешево 5 О 60 км – Път II-62 и I-6 – реабилитирани с възможност за изграждане на автомагистрала или скоростен път. Основните жп проекти по коридор 8 са два: 6 ж п проект София - Радомир - с готов 6\ технически проект.

7 ж п проект Радомир - Гюешево - в подготовка 7\ на технически проект.

На 1 август 2017 г. министърът на транспорта, информационните технологи и съобщенията Ивайло Московски и министърът на транспорта и съобщенията на Македония Горан Сугаревски подписаха Меморандум за разбирателство за развитието на железопътните връзки между София и Скопие. Документът ще послужи като основа за бъдещата съвместна работа по изграждането на железопътната връзка между столиците на двете държави. Европейската комисия категорично показа, че Коридор №8 е в основата на интеграцията на Западните Балкани и за него ще се търси целево финансиране, каза Ивайло Московски по време на двустранната среща. Българската страна пое ангажимент до 2027 г. да изгради жп линията София – Перник – Радомир – македонска граница. Македония, от своя страна, се ангажира да построи жп участъка Крива паланка – Деве баир – българска граница до края на 2025 г. Министър Ивайло Московски допълни, че в този програмен период е предвидено цялостното проектиране на отсечката София – Перник – Радомир – македонска граница. За жп линията от София до Радомир са изготвени технически проекти и подробни устройствени планове, които са на етап съгласуване, а за останалата част от отсечката в момента се подготвя документация за проектиране. Анализите показват, че ще бъдат необходими около 800 млн. евро за модернизация на цялата жп линия от София до Гюешево.

67

КОРИДОР 8

КОРИДОР 8 ТЕРИТОРИЯТА НА МАКЕДОНИЯ

КОРИДОР 8 ТЕРИТОРИЯТА НА АЛБАНИЯ

Частта от Коридор 8, която преминава през територията на Македония, е с дължина около 300 км.

На територията на Албания преминават 150 км от Коридор 8.

8\ 8 От границата с България до Куманово пътят е 77 км, които са в лошо експлоатационно състояние.

9\ 9 Участъкът Крива паланка - Ранковце има дължина 26 км, които са в сравнително лошо състояние, за пътя има обявена тръжна процедура за избор на изпълнител. Геометричните елементи на трасето са направени за скорост на движение 110 км/ч. Предполагаемата стойност на строителството е 78 млн. евро. Средствата са осигурени със заем от Световната банка.

0\ 10 От Куманово до Миладиновци (Е-75) има рехабилитиран магистрален участък с обща дължина 23 км и рехабилитация на стойност 5.10 млн. евро.

1\ 11 Околовръстният път на Скопие е с дължина 26 км, изграден е с автомагистрален габарит през 2009 г.

2\ 12 Скопие - Тетово - Гостивар (Е-65) – автомагистрала в експлоатация.

3\ 13 Гостивар - Кичево - национален път (Е-65), със завършен проект за автомагистрала (около 47 км), предстоят тръжни процедури за избор на изпълнител.

4\ ичево - Охрид – това е автомагистрала 14 К в строителство (Е-65), стойността й е около 374 млн. евро, дължината й е 56.7 км. Строителството започва през 2014 г. и трябва да завърши през 2018 г. От магистралата са завършени 90%.

5\ частъкът от македонската граница до 15 У Елбасан е в изключително лошо състояние, изграден е с елементи за ниска проектна скорост, с множество спускания и изкачвания в комбинация с поредица от хоризонтални криви с радиуси за ниска проектна скорост.

6\ отсечката след Елбасан и преди Тирана има 16 В изградена автомагистрала.

7\ ирана няма обходен път и това към 17 Т момента се решава с преминаване през самия град - сега околовръстното на Тирана е в етап на изграждане.

8\ тсечката от коридор 8 между столицата 18 О Тирана и Дуръс е с дължина 35 км и там вече има изпълнена автомагистрала.

68 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ОБЩОЕВРОПЕЙСКИ КОРИДОР 10 КОРИДОРЪТ НА СИВ* Текст МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

Две срещи на европейските министри на транспорта, едната състояла се в Крит през 1994 г., и другата – в Хелзинки от 1997 г., са основните за определяне на десетте Европейски транспортни коридора, от които пет - 4, 7, 8, 9 и 10, минават през територията на България. Коридор 10 е конституиран и има документална сила след конференцията

в Хелзинки през 1997 г. „Движи“ се в посока на Трансевропейската автомагистрала „СеверЮг“. Общата дължина на пътищата по него е 2300 км, железниците са 2528 км, летища - 12, а речните и морските пристанища са 4. На територията на България в чистия си вид от границата със Сърбия до София той е 60 км.

В РАЗШИРЕНИЯ СИ ВИД ТРАНСПОРТЕН КОРИДОР 10 ЗАПОЧВА ОТ ЛОНДОН И СВЪРШВА В КАЛКУТА. В континенталната част на Европа той минава по трасето Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - Скопие - Велес Солун и има няколко важни разклонения: Грац - Марибор - Загреб Будапеща - Нови Сад - Белград - Ниш - София - Пловдив - Димитровград - Истанбул - нашият унгарско-сръбскобългарски коридор Велес - Битоля - Лерин - Флорина - Виа Игнатиа Игуменица. Този коридор има славата на „Коридора на СИВ*", защото като изключим Гърция, която Чърчил не даде на Сталин, останалите държави са от бившия социалистически лагер. Общоевропейският транспортен коридор №10 (Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - София) провежда международните потоци между Европа, България и Турция в комбинация с Общоевропейски транспортен коридор 4 посредством българския участък ГКПП Калотина - София - Пловдив - Свиленград - ГКПП Капитан Андреево, като осигурява връзка между Европа и Азия. Направлението на коридор 10 през българската територия е едно от найинтензивните и отдавна утвърдено в международния транзит, отговаря на международния транзит в голямата си част, но се нуждае от доизграждане и модернизация на съставната инфраструктура, особено в участъка София граница със Сърбия. КАКВО Е ИЗГРАДЕНО И КАКВО НЕ ОТ КОРИДОР 10 НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЪРБИЯ И БЪЛГАРИЯ, или в разклонението Будапеща – Нови Сад – Белград – Ниш София. Изграждането на пътищата по коридор 10 в Сърбия ще завърши до средата, най-късно до края на 2018 г., каза вицепремиерът и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия Зорана Михайлович. В Сърбия в строеж са все още около 30 км път в Гърделичката и Сичевичката клисура в участъка от

Димитровград до Калотина. В България се провеждат 2 търга за трасето от границата със Сърбия до Сливница с обща дължина около 32 км. След избора на изпълнител ще започне изграждането на трасето, което ще продължи около 2 години. За останалите около 16 км до Софийския околовръстен път има готов проект и също се очаква строителство. Западната дъга на СОП е изградена. Железницата в Сърбия от Ниш през Димитровград до границата с България е подсигурена финансово със 134 млн. евро заемни средства от ЕИБ и 73 млн. евро безвъзмездна помощ по Инвестиционната рамка за Западните Балкани. Общата стойност на проекта е 268 млн. евро. Предстоят търгове и начало на модернизация на линията, която не е електрифицирана. Проектът за реконструкция и модернизация на жп линията Ниш - Димитровград включва реконструкция, модернизация и електрификация на съществуващата жп линия, както и изграждането на нов (с един коловоз) електрифициран железопътен байпас около Ниш с дължина около 22 километра. Железницата в България София - Драгоман - границата е електрифицирана, но се нуждае от модернизация. Търгът за предпроектни проучвания по трасето от Драгоман до Сърбия, обявен през август 2018 г., беше прекратен. ПУП и технически проект за частта от Драгоман до София вече са изготвени от консорциум, съставен от австрийската „Цирл Консулт ZT“ Гмбх и българската „Тест Консулт“ ООД. Най-големият за Сърбия жп проект от Белград до Будапеща се изчислява на стойност 2.5 млрд. евро, като 1.5 млрд. евро ще струва трасето в Сърбия до границата с Унгария. Строителството на първите два участъка - от Белград до Стара Пазова и от Стара Пазова до Нови Сад според Зорана Михайлович е стартирало в началото на тази година. От края на януари се водят преговори с Китай за финансиране за третия участък от трасето – от Нови Сад до Унгария, потвърди Михайлович.

КАЛИНИНГРАД

69

КОРИДОР 10

БЕРЛИН ВАРШАВА

2

1

ДРЕЗДЕН 4

3 3 ПРАГА

5

ЛВОВ

НЮРНБЕРГ БЪРНО 4

КИЕВ

КАТОВИЦЕ

5

6

БРАТИСЛАВА

ЗАЛЦБУРГ 10 ГРАЦ

ОДЕСА

БУДАПЕЩА 9

БУКУРЕЩ

БЕЛГРАД

ВЕНЕЦИЯ

КОНСТАНЦА

ВАРНА ПЛОЧЕ

8

СОФИЯ

5 СКОПИЕ

ИСТАНБУЛ ДУРЪС 8 9 10

4

10

АЛЕКСАНДРУПОЛИС СОЛУН

ИГУМЕНИЦА 10 © GOOGLE

АСОЦИАЦИЯ „КОРИДОР 10 ПЛЮС“ Асоциация „Коридор 10 Плюс“ е основана през декември 2008 г., за да насърчава сътрудничеството между управителите на железопътна инфраструктура за развитието и модернизирането на Паневропейски транспортен коридор 10 по направление към границата с Турция. ДП НКЖИ e съосновател на Асоциация "Коридор Х Плюс", в която членуват още управителите на железопътната инфраструктура на Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия. Основната цел на асоциацията е преобразуването на съществуващия "Коридор Х Плюс" в нов Товарен железопътен коридор 10 - „Алпи - Западни Балкани“, създаден съгласно Регламент 913/2010 на ЕС.

БАЛКАНСКИ КОРИДОР ЗА ВИСОКОСКОРОСТЕН ИНТЕРНЕТ 5G. Според министър Московски България планира да предложи изграждането на балкански коридор за високоскоростен интернет 5G. В проектите за изграждане на Коридор 8 и Коридор 10 е предвидено полагането на оптични мрежи за свръхбърз интернет. Така ще се подобрят както транспортните, така и виртуалните връзки между хората в региона. *СИВ - Съвет за икономическа взаимопомощ, организация на страните от социалистическия режим, съществувала в периода 1949 - 1991 г. Създаден е в условията на студената война като отговор на икономическия съюз, сключен от страните на Европейската общност.

70 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ЗОРАНА МИХАЙЛОВИЧ ДОВОЛНИ СМЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ФИРМИ. НОВИЯТ НИ ПРИОРИТЕТ СА ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ Интервю МИЛЕНА ВАСИЛЕВА

ЗОРАНА МИХАЙЛОВИЧ ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА СТРОИТЕЛСТВОТО, ТРАНСПОРТА И ИНФРАСТРУКТУРАТА НА СЪРБИЯ

ПРОФ. ЗОРАНА МИХАЙЛОВИЧ

беше гост на министрите Ивайло Московски и Николай Нанков (на транспорта и на регионалното развитие) на 30 януари 2018 г. С тях тя договори подписване на споразумения в областта на водния и железопътния транспорт. Разговора с нея проведохме след пресконференцията. Проф. Зорана Михайлович е родена през 1970 г. в Тузла. Завършва икономика в белградския университет. Докторската й дисертация е свързана с енергетиката и икономическото развитие и е анализ на взаимозависимостта между Сърбия и страните от Европейския съюз. Член е на сръбската Прогресивна партия от 2009 г. От 2012 г. е зам.-председател на партията и депутат в сръбския парламент, когато е назначена за министър на енергетиката и опазване на околната среда на Република Сърбия. Заема този пост до края на април 2014 г., когато е назначена за зам. министър-председател и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия. © НИКОЛАЙ ТОДОРОВ

ПРОЕК ТИТЕ НА СЪРБИЯ

Г-жо Михайлович, кои са основните приоритети на Сърбия в инфраструктурата? Като се каже инфраструктура, се разбира пътна, железопътна, водна, въздушна. Имаме напредък във всички сектори. Много години мислехме само за пътищата. Но от две години и половина, когато приехме Стратегията за развитие на инфраструктурата, поставихме железниците на първо място. За нас през последните години най-важен е железният път от Белград до Будапеща. Това е много важен проект. Започнахме строителство в 2 секции - от Белград до Стара Пазова и от Стара Пазова до Нови Сад. Това стана преди 2 седмици. Преди 2 дни (в края на януари 2017 г.) започнахме преговори за трета секция от трасето - от Нови Сад до Унгария, с Китай. Целта ни е да изградим високоскоростна железница. Този проект се превръща в един от найголемите в Европа. Нашето финансиране е за 1.45 млрд. евро, а на Унгария - за още 1 млрд. евро. Целият проект е на обща стойност 2.5 млрд. евро. Най-важното е, че вече го осъществяваме. През 2015 г. подписахте меморандум за разбирателство с Китай и Унгария за проучване и изграждане на бърза жп линия Белград - Будапеща? Това ли е проектът, който сега развивате? Разкажете подробности. Предпроектното проучване беше завършено до юни 2015. То ни позволи да започнем работата по модернизация и изграждане на бърза железопътна линия Белград - Будапеща. Този проект е важен за целия регион и особено за Сърбия, като се има предвид колко морално остаряла е нашата железопътна мрежа. Достатъчен ли ви е този железен път? Не, не ни е достатъчен. Ние искаме да се движим и да се свързваме с железници във всички посоки. От Белград до Ниш и Калотина, от Белград до Скопие. Преди два дни (в края на януари) подписахме договор за финансиране от Европейската инвестиционна банка на стойност 265 млн. евро, в който се включват реконструкцията, модернизацията и електрификацията на железницата Ниш - Димитровград Калотина и на жп обхода на Ниш. Означава ли железопътният ви устрем, че с пътищата сте приключили? Там имаме план. Имаме Коридор 10 към България, имаме Коридор 11 към Черна гора до пристанището Бар. Ще имаме нова магистрала Ниш - Скопие. Търговете ни са прозрачни, всички могат да получат информация за тях. Български компании участват в изграждането на сръбските магистрали. Доволни ли се от тях? Всички знаят „Трейс“ и не са само тях. В Сърбия строят 4-5 компании, сред които и „Евроалианс“. Доволни сме от българските фирми - имат машини, оборудване, спазват сроковете. Завършен ли е пътят от Белград до Калотина? От Белград до Димитровград магистралата вече е готова. Не са завършени около 35 км в Гърделичката и Сичевичката клисура в участъка от Димитровград до Калотина. За последните 5 години сме изтеглили 850 млн. евро заеми за Коридор 10 - за южната част Белград - Скопие и за източната Белград - Калотина. За изминалите 2 години вече построихме 200 км магистрали по Коридор 10.

71

Кога се очаква да бъда завършена магистралата Белград - Калотина? До средата на тази година (2018). Все говорим за големите инфраструктурни проекти, но за нас са особено важни преносът на товари и пътници през границата. Какво очаквате от България в този смисъл? В момента за обработка на товарите на границата са необходими по 2-2.5 часа, а пътниците чакат по час - час и половина. Всичко това вреди на конкурентоспособността. За нас приемливият вариант е на границата да има българскосръбски екипи, които да проверяват товарните превозни средства на едно място, а не на две. Министър Московски каза, че е възможна дерогация (частична отмяна на разпоредбите), за което е нужно съгласието на ЕС. За нас е важно да решим въпроса не само с физическите бариери, но и с пречките от този вид. При встъпването ви в длъжност държавният секретар в министерството на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия Деян Трифонович каза пред медии, че пътните проекти по коридори 10 и 11 са на стойност близо 2 млрд. евро, а железопътните - близо 3 млрд. евро. Каква част от тях ще дойдат от предприсъединителните фондове на Европа, откъде ще намерите останалите средства? Финансирането се основава предимно на кредитни споразумения с международни финансови институции (Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка), както и други двустранни споразумения като тези с Китай и с Азербайджан. Европейският съюз участва чрез средствата по Инструмента за предприсъединителна помощ само под формата на надзор на строителството на Коридор 10, който е на стойност 10 милиона евро и включва следните раздели: E 75 Грделица - Царичина долина, Царичина долина тунел "Манайле", тунели "Предеяне" и "Манайле"; E80: Чифлик - Пирот и паралелния път Бела паланка - Пирот. Кои проекти в Сърбия подкрепя Европейската банка за възстановяване и развитие? Приоритетните проекти, финансирани от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), включват Коридор 10, на трасето Ниш граница с Република България (Цървена река - Чифлик, Чифлик - Пирот-изток, Пирот-изток- Димитровград) и магистрала Е-75, Белградски околовръстен път. България проявява интерес към газовата междусистемна вразка със Сърбия. Вие готови ли сте вече за нея? За газопровода Ниш - Димитровград ние говорим от повече от 10 години. Вече всичко е договорено и ще се финансира от европейските фондове с 60 млн. евро. Оттук нататък са ни необходими поне 2 години, за да завършим този проект. Нашият интерес е към изграждане на LNG терминал за втечнен газ, какъвто имате в България. Той е единственият в страната ви и е изграден по програмата на ЕС Masterplan Rhein-Main-Danube*. Какво включва споразумението за водния и железопътния транспорт? Тепърва ще работим по него, но аз вече ви казах кои от проектите са важни за нас железопътният проект Ниш - Калотина и LNG терминалът.

72 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

Телекомуникациите не са във вашия ресор, но споменахте на пресконференцията, че въпросът с роуминга е обсъждан по време на разговорите. Министър Московски обобщи най-ясно - до 6 месеца ще има намаление в пъти на цените на разговорите и мобилния интернет в роуминг между Сърбия и България. По кои други проекти за свързаността, извън темата за транспорта, работите? Както каза министър Московски, имаме общ проект в ЕК за оптична свързаност на мрежите на България, Сърбия и Румъния. Помолихме за съдействие Европейския съюз, защото нито една от държавите не разполага със заделен бюджет. Надяваме са на положително становище, за да осигурим финансиране през различни европейски схеми. Целта е устойчиво развитие на целия регион. Похвалихте се с концесията на летището в Белград. Какво направихте, какво искате да постигнете? Концесията на летището в Белград е много успешна, тя е за 25 години. Почти две години работихме по нея. Причината, за да започнем концесията на аеропорта „Никола Тесла“, е фактът, че това е най-бързо развиващото се летище в региона. Преди година и половина броят на пътниците, преминал през летището, беше 3 милиона. С еднократната такса, която ще съберем, с дофинансиране ще направим от летището най-големия хъб в Сърбия - транзитно регионално летище, което има полети до Канада и САЩ. Търсим нови дестинации и ще продължаваме да се развиваме. Очакваме тази транзакция да се осъществи до края на лятото, а договорът с френската компания да бъде сключен най-късно след 2 месеца. Четири инвеститора подадоха оферти за концесията на летище "Никола Тесла" в Белград, спечелиха французите от Vinci Airports, които ще вложат 1.5 млрд. евро в летището. Преди две години бяхте уверена, че Западните Балкани ще се свържат транспортно със страните от ЕС. Сега имате ли съмнения? Не. Завършването на Коридор 10 ще позволи на Сърбия да се възползва от географското си положение, като стане ключов транспортен възел между Западна Европа и Изтока. Големите инфраструктурни проекти също са важен импулс за икономически растеж и създаване на работни места. Ние работим в тясно сътрудничество и с други страни в региона (Албания например) за създаването на нови проекти, за които ние се опитваме да спечелим подкрепата на ЕС. Ние силно вярваме, че Западните Балкани скоро ще имат значително по-добра транспортна връзка със страните от ЕС. Някои от примерите са проектите, които обсъдихме, например бърза железопътна линия между Белград и Будапеща, завършването на Коридор 10, електрификация на железопътната линия от Ниш до българската граница. Освен това страните от Югоизточна Европа са съсредоточени върху граничнопропускателните проблеми, особено за железниците, както и за бъдещите съвместни инвестиции. Доволна съм, че проведохме такива ползотворни срещи с двамата министри - Ивайло Московски и Николай Нанков.

*LNG Masterplan Rhein-Main-Danube предвижда да бъдат създадени точки по Рейн, Майн и Дунав, по които да има малки терминали за доставка, съхранение и по-нататъшна реализация на LNG. Консорциумът, който участва в този мастерплан, включва 33 компании от 17 държави. Пристанищата Ротердам и Антверпен са основните партньори в консорциума заедно с ProDanube, Австрия.

Започнахме строителство в 2 жп участъка – от Белград до Стара Пазова и от Стара Пазова до Нови Сад. Това стана преди 2 седмици. Преди 2 дни (в края на януари 2017 г.) започнахме преговори за трета отсечка от трасето – от Нови Сад до Унгария, с Китай. Целта ни е да изградим високоскоростна железница. Този проект се превръща в един от най-големите в Европа. Нашето финансиране е за 1.45 млрд. евро, а на Унгария – за още 1 млрд. евро. Целият проект е на обща стойност 2.5 млрд. евро. Най-важното е, че вече го осъществяваме. В момента за обработка на товарите на границата са необходими по 2-2.5 часа, а пътниците чакат по час – час и половина. Всичко това вреди на конкурентоспособността. За нас приемливият вариант е на границата да има българскосръбски екипи, които да проверяват товарните превозни средства на едно място, а не на две.

ПРОЕК ТИТЕ НА СЪРБИЯ

73

ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОЕКТИ В СЪРБИЯ

В момента в Сърбия се изпълняват пътни и жп проекти на обща стойност 16 млрд. евро. Това, което медиите отбелязват, е това, което анализаторите тръбят: Сърбия е строителна площадка. „Нашата стратегическа цел е, че чрез проекти за модернизиране на жп линията Ниш - Димитровград, изграждането на магистрала на мира "Ниш - Мердаре - Прищина“, свързана с Босна, за която ние започваме преговори, завършването на Коридор 10 до Гърция и

България и Коридор 11 към Черна гора и пристанището Бар да постигнем по-добра връзка между Сърбия и Европейския съюз." Това каза Зорана Михайлович, вицепремиер и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия, при подписването на договора за безвъзмездни средства за Ниш - Димитровград на 31 януари 2018 г. Така Сърбия работи по общо 23 крупни проекта, сред които железопътни, пътни, въздушни и вътрешноводни.

ПЪТИЩА Пътната мрежа на Република Сърбия е с дължина 40 845 километра, от които 415.7 км са магистралите, по които се събират пътни такси; 246.5 километра са с такси за изминат участък, 5525 км са първокласни пътища, 11 540 км регионални пътища (2-ри и 3-и клас) и 23 780 км са местните пътища. Нейни приоритети са основно коридорите 10 и 11. ИЗГРАЖДАНЕТО НА КОРИДОР 10 ЩЕ ЗАВЪРШИ НАЙКЪСНО ДО КРАЯ НА 2018 Г. До средата, а най-късно до края на 2018 г. ще завърши изграждането на Коридор 10, който с източното и южното си разклонения ще осигурява свързаност с България и Македония, а на северозапад – с Унгария. Това каза вицепремиерът и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия Зорана Михайлович.

1\ АМ „НИШ – ГРАНИЦА С БЪЛГАРИЯ“ Възложител е „Коридори Сърбия“, в строителството участват „Актор“, „Терна, „Конструкционе Рубау“ и „Трейс“. Надзор е "Ептиса", IRD „Сафаж“, а проектант и Институтът по пътища. За начало на строителството се смята октомври 2011 г.. Общата стойност е 332 млн. евро. Финансирането е от Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП). Дължината на трасето е около 109 км. За тази година остават за изпълнение трудните километри – около 30, в Гърделичката клисура. Президентът на Сърбия Александър Вучич откри на 16 септември 2017 г. 30.5 км от автомагистралния път Ниш

- Димитровград. Българският строителен холдинг "Трейс Груп Холд" първи приключи своя обект от европейския магистрален път в края на 2016 г. "Трейс" работи на два участъка с обща дължина 14.311 км. За движение бяха пуснати три участъка от Пирот до Димитровград от етапната връзка покрай бензиностанцията "Блу Петрол", близо до пиротския тунел Сарлах, до ГКПП Градина: подучастъкът на гръцката компания "Актор" от Сарлах до п.в. "Пирот изток", включително и самият възел, трасето Пирот – Димитровград, започнат от австрийската "Алпине", и довършен в края на миналата година от българския строителен холдинг "Трейс Груп Холд", както и обходът на Димитровград, чието изграждане започна "Алпине", продължи "Трейс" и довърши "Актор". Двата тунела са на гръцката "Терна", електромашинното оборудване е на италианската "Елеф".

2\ АМ „НИШ – ГРАНИЦА С МАКЕДОНИЯ“ Проектът е възложен от „Коридори Сърбия“. Изпълнители са „Терна“, Azvi, „Тадей“, „Трейс“ – „Мостовик“, Консорциум Алианс Х: „Интеграл Инжениъринг“, „Интер-кор Мисар“ и „Приейдорпрутеви“, Конструсионес Рубау“, "Актор“. Надзорът е на „Луис Бергер" – "Егнатия Одос" – "Ептиса" и "Геоконсулт". Проектант е „Геопът“ – „Институт по пътища“. Стойността на проекта е 415 млн. евро. Началото на строителството е януари 2011 г. Финансирането отново е комбинация от заеми от Световната банка, Европейската инвестиционна банка, средства от държавния бюджет на Сърбия и от Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП).

74 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

3\ ОБХОДЪТ НА БЕЛГРАД Възложител е „Пътища Сърбия" и „Коридори Сърбия“, проектант е Институтът по пътища. Стойността е 195 млн. евро, като началото е поставено през 2016 г. и се предвижда да бъде завършен през 2019 г.

„Коридори Сърбия“, проектант е Институтът по пътища. Стойността на проекта е 308 млн. евро, началото на строителството е август 2012 г. Изграждането е със заем на стойност от 300 млн. евро от Азербайджан и 8 млн. евро от бюджета на Сърбия. Общата дължина на трасето е 40 км.

4\ МОСТЪТ ЗЕМУН – БОРЧА Проектът е с възложител община Белград и Република Сърбия. Изпълнител е China Road & Bridge corporation Serbia Branch. Надзор упражнява консорциум „Луис Бергер SAS“, „Еуро Гарди Груп“ и „Луис Бергер“. Това трасе е Северна тангента на Белград и е в категорията градска магистрала. Стойността му е 255 млн. щатски долара. Проектът вече е завършен. Финансирането му е следното: 15% от бюджета на Сърбия, останалото е кредит от Ексимбанк, който ще бъде върнат поравно от община Белград и от сръбската държава.

9\ ДЕОНИЦА ОБРЕНОВАЦ – УБ И ЛАЙКОВАЦ – ЛИГ Проектът е с инвеститор „Пътища Сърбия“ и сръбската държава. Строител е China Shandong International Economic & Technical Cooperation Group Ltd Of Shandong Hi-speed Group Co Ltd. Shandong Hi-speed Group Mansion. Надзор упражнява Институтът за пътища, който е и проектант. Стойността на инвестицията е 333.74 млн. сръбски динара (около 2 781 267 евро). Началото е поставено през юни 2014 г. Цялата дължина на трасето е около 50 км. Финансирането е с кредит от Ексимбанк – около 301 млн. щатски долара, и от бюджета на Сърбия – 32.74 млн. долара.

5\ ДЕОНИЦА СРЪБСКА КУЧА – ЛЕВОСОЕ Инвеститор е „Пътища Сърбия“, изпълнител и „МБА Милкович“, надзор упражнява „Коридори Сърбия“, проектант е Строителният институт ЦИП. Стойността на проекта е над 4 млрд. динара (около 3 млн. евро) от бюджета на Сърбия. Началото на изграждането му е през август 2015 г.

6\ ФРУШКОГОРСКИ КОРИДОР – ОТ НОВИ САД ДО РУМА Стойността на проекта е 93 177 000 млн. евро. Името на магистралата е свързано с парка „Фрушка гора“, край който ще минава аутобанът. За финансирането му засега се предвиждат средства от държавния бюджет. КОРИДОР 11 И МАГИСТРАЛАТА НА МИРА НИШ - МЕРДАРЕ – ПРИЩИНА Коридор 11 е най-бързата пътна връзка между Сърбия и Черна гора, както и Адриатическо море, по-глобално погледнато - от Тимишоара, Румъния, до пристанище Бар в Черна гора. ЕС подкрепя проектите по тези коридори за подобряване на инфраструктурата на Западните Балкани, за които сега се предвиждат 1.1 млрд. щатски долара - от тях 110 млн. долара са безвъзмездни средства по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП). Най-важният регионален проект, който ще бъде изграден съвместно с ЕС, е автомагистралата на мира Ниш - Мердаре – Прищина – започват преговори за европейско финансиране. Работи се по т.нар. Коридор Морава, свързващ Какак, Тръстеник, Крушевац и Чичевац и двата стратегически коридора от Пояте до Прелжина.

7\ МОСТЪТ „ЛЮБОВИША – БРАТУНАК“ Заедно с Босна и Херцеговина Сърбия завършва моста "Любовиша - Братунак", в който се включва и съвместен граничен пункт. Инвеститори са Сърбия, Република Сръбска и Босна и Херцеговина. Изпълнител е „МБА – Ратко Митрович“, Белград, надзор е „Строителен институт ЦИП“, Белград. Стойността на проекта е 13 млн. евро. За проекта Сърбия е отделила 716 000 000 динара (около 6 млн. евро). Строителството на територията на Сърбия започва през октомври 2015 г.

8\ ДЕОНИЦА ЛИГ – ПРЕЛИНА Възложители са Сърбия и "Коридори Сърбия", изпълнител е AzVirt LLI – Република Азербайджан, надзор упражняват

10\ МАГИСТРАЛА БЕЛГРАД - САРАЕВО Правителството на Сърбия е взело решение да се изгради трасето Белград - Сараево. То следва да продължи от Позега през Ужисе до Босна и Херцеговина. ЖЕЛЕЗНИЦИ Събрия провежда цялостна реформа и в железниците. Само през 2017 беше планирано да започне строителството на 255.1 км жп линии, като инвестицията за тях е почти 856.2 млн. евро. Сръбските железници подписаха договори с 43 международни спедиторски компании, които използват сръбските жп линии за паневропейски транспорт. Приоритет на Сърбия е развитието на проекта Белград – Будапеща – 1.5 млрд. евро за територията на Сърбия и 1 млрд. евро за територията на Унгария, съобщи Зорана Михайлович. Държавната железопътна компания "Железници Сърбия" планира да осъществи проекти за развитие на инфраструктурата и подмяна на подвижния състав на стойност 2.5 млрд. евро.

11\ СЪРБИЯ ОСИГУРИ ФИНАНСИРАНЕ ЗА ЖП ЛИНИЯТА НИШ – ДИМИТРОВГРАД На 31 януари 2018 г. по време на конференцията "Европейският съюз - Сърбия 2018: инвестиции, растеж и заетост" Сърбия подписа 2 споразумения с Европейската инвестиционна банка, свързани с реконструкцията, модернизацията и електрификацията на железницата Ниш – Димитровград – Калотина и с жп обхода на Ниш. Първият документ е за 73 млн. евро безвъзмездни средства от Инвестиционната рамка за Западните Балкани, в която участва Европейската комисия, и които са предназначени за изпълнението на инвестиционни проекти с принос за развитието на инфраструктурните връзки в региона. Второто споразумение е за 134 млн. евро заемни средства от ЕИБ. Общата стойност на жп проекта е 268 млн. евро. Железопътната линия Ниш - Димитровград е единственият участък в цялата дължина на международния Коридор 10, която не е електрифицирана. Проектът за реконструкция и модернизация на жп линията Ниш - Димитровград включва реконструкция, модернизация и електрификация на съществуващата жп линия Ниш - Димитровград, както и изграждането на

75

ПРОЕК ТИТЕ НА СЪРБИЯ

ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА НА СЪРБИЯ ПО ВИДОВЕ ДЪЛЖИНА НА ПЪТНАТА МРЕЖА 40.485 км

ДЪЛЖИНА НА ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА 959 км

ДЪЛЖИНА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА МРЕЖА 3 809 км

БРОЙ НА ЛЕТИЩАТА 2

БРОЙ ЧАСТНИ ПРИСТАНИЩА 11

12

АРАД СУБОТИЦА

ХЪРВАТИЯ

ТИМИШОАРА

12

РУМЪНИЯ

НОВИ САД

6 4 9

7

10

3

БЕЛГРАД

13

8 ВИДИН

КРАГУЕВАЦ САРАЕВО

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

БЪЛГАРИЯ

СЪРБИЯ

НИШ

2

1 11 5

© GOOGLE

76 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

нов (с един коловоз) електрифициран железопътен байпас около Ниш с дължина около 22 километри. По този начин се създават условия за по-голям транзитен жп трафик през Сърбия и частично се решава въпросът с жп възел Ниш.

12\ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЖП ПРОЕКТ Е ОТ БЕЛГРАД ДО БУДАПЕЩА Според Зорана Михайлович жп проектът Белград - Будапеща е най-важният. Строителството му, стартирало в началото на тази година, е в 2 секции – от Белград до Стара Пазова и от Стара Пазова до Нови Сад. От края на януари се водят преговори с Китай за финансиране за третия участък от трасето – от Нови Сад до Унгария. Финансирането за сръбската част възлиза на 1.5 млрд. евро, а на унгарското - 1 млрд. евро. ДРУГИ ЖП ПРОЕКТИ В СТРОЕЖ Нови Сад - Белчин Рума - Голубница Белград - Панчево Мала Кресна - Велика Плана Сопот Космайски - Младеновач - Ковачевач Жилие - Куприе - Парацин. ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ Сърбия има две големи летища – „Никола Тесла“ и международно летище в Ниш. Аеропортът във Върсак се използва само за вътрешни полети с нетърговска цел, обучение и авиация за свободното време, като скоро се очаква да му бъде издадена международна сертификация. От Белград е възможно да се лети за почти всяка дестинация в света. От 23 юни 2016 г. националният въздушен превозвач "Еър Сърбия" въведе директни полети до Ню Йорк. Сърбия възнамерява да преобразува всичките си военни летища, общо осем, в търговски. Най-големият успех за страната, с който се похвали вицепремиерът Зорана Михайлович, е отдаването на концесия на летището „Никола Тесла“ в Белград .

13\ 1.5 МЛРД. ЕВРО ИНВЕСТИРА КОНЦЕСИОНЕРЪТ VINCI AIRPORTS В ЛЕТИЩЕ „НИКОЛА ТЕСЛА“ Vinci Airports, победителят в търга за 25-годишната концесия на Aerodrom Nikola Tesla, плаща 501 млн. евро при старта на сделката и ще инвестира впоследствие 732 млн. евро. Сръбското правителство е собственик на 83.1% от Aerodrom Nikola Tesla, досега оператор на летището в Белград. Останалите кандидати за концесионери на белградския аеропорт бяха консорциум между френските Meridiam Eastern Europe Investments и Eiffage заедно с швейцарската Zurich Airport; обединение от индийската GMR Infrastructure Limited и гръцката Terna; консорциум между южнокорейската Incheon International Airport Corporation, турската Yatirimlar ve isletme и руската VTB Capital Infrastructure. Едно от изискванията на сръбското правителство беше кандидатите в процедурата да не притежават повече от 20% в други летища на разстояние 450 км от белградското, през които са минали повече от 1 млн. пътници през 2016 г., или да не са концесионери на летища в същия радиус и със същия пътникопоток.

ВЪТРЕШНОВОДЕН ТРАНСПОРТ Сърбия има изключителен потенциал за речен транспорт основно по Сава и Дунав, осигуряващ общо 959 км безопасни плавателни пътища.

588 км от международната река Дунав представлява найнадеждният плавателен маршрут, който може да се използва за транспортиране през цялата година. Международната система от изкуствени канали Рейн - Майн - Дунав позволява превоз на товари върху шлепове между Северно море и Черно море и по участъците Дунав - Тиса - Дунав. Река Сава, която свързва държавите Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, е в процес на придобиване на статут на международен плавателен маршрут. Правителството също така планира да инвестира близо 550 млн. долара за вътрешни водни пътища, основно за проекти, свързани с околната среда и за отстраняване на нередности в басейна на река Дунав. СЪРБИЯ МЕЧТАЕ ЗА LNG ТЕРМИНАЛ Сърбия мечтае за LNG терминал, какъвто България има, и то единствено в Русе. (LNG e втечнен природен газ, който може да замени дизеловото гориво на корабите.) Той е частен и е на „Булмаркет“. Реализиран е чрез проекта LNG Masterplan Rhein-Main-Danube, който предвижда да бъдат създадени определени места по Рейн, Майн и Дунав, на които да са разположени терминали за доставка, съхранение и по-нататъшна реализация на LNG. Консорциумът, който участва в този мастерплан, включва 33 компании от 17 държави. Пристанищата Ротердам и Антверпен са главните играчи в консорциума, те работят заедно с ProDanube, Австрия. "АГРОМАХ" СПЕЧЕЛИ ТЪРГ ЗА ДРАГАЖНИ РАБОТИ ПО КРИТИЧНИ СЕКТОРИ НА РЕКА ДУНАВ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЪРБИЯ "Агромах" ще извършва драгажни работи по тесни места на река Дунав на територията на Сърбия. Договорът бе подписан на 6 юни 2017 г. в Белград и е на стойност 7.6 млн. евро. Срокът за изпълнение на проекта е 3 години. Очаква се същинската работа да стартира през лятото на 2018 г. В международния консориум освен българската компания участват и две сръбски фирми. Възложител е Министерството на финансите на Сърбия. Финансирането е предоставено от ЕК чрез предприсъединителните фондове. Корекциите на река Дунав и други водни пътища на територията на Европа са сред приоритетите на Европейската комисия в настоящия програмен период. Виктор Велев, изпълнителен директор на "Агромах": "Този договор е само началото на международната дейност и експанзия на "Агромах" в региона на Балканите. Вече заявихме тази своя цел, която е естествено продължение на лидерската ни позиция в България. Удовлетворен съм, че институциите и колегите от Сърбия оцениха нашия професионализъм и експертиза."

77

НОВА ГЕНЕРАЦИЯ ГРАДСКА ДИСТРИБУЦИЯ Градовете стават все по-големи и това повишава необходимостта от интелигентни транспортни решения. За щастие, ние се справяме с тази задача. Знаем, че трябва да се приспособявате към средата около Вас и града, в който оперирате. Ето защо новата L – серия, градската P-серия и екипажната кабина на Scania, заедно с 7-литровия дизелов двигател и 9- и 13-литровите газови двигатели, могат да бъдат приспособени за единствения бизнес, който има значение. Вашият.

Научете повече на www.scania.bg или се свържете с Вашия местен дилър.

78 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ПРОФ. ЗОРАНА МИХАЙЛОВИЧ СЪРБИЯ Е НАЙ-ДОБРОТО МЯСТО ЗА ИНВЕСТИЦИИ В РЕГИОНА

През последните две години и половина, колкото продължава провежданата реформа, делът на строителния сектор в националния БВП нарасна от 4% на 5.5%. Ние няма да спрем, докато този дял не достигне 7%, защото имаме достатъчно възможности да постигнем това. За да илюстрирам този факт, ще цитирам официалните данни на CEOP, които показват, че в момента в Сърбия има около 8500 активни строителни площадки. Подадени се общо 11 816 заявления за разрешения за строеж, а от този брой 9779 са с положителен резултат. Това само по себе си показва колко важни са реформите в строителния сектор, техния принос за осъществяване на инвестициите и създаването на нови работни места.

ЕЛЕКТРОННИТЕ РАЗРЕШИТЕЛНИ Уверенa съм, че инвеститорите ще имат най-добрите възможни условия за инвестиране и разширяване на бизнеса си в Сърбия. Едно от предимствата, които страната ни има, са електронните разрешителни, които напълно промениха възприятието на строителния сегмент и осигуриха прозрачност, като същевременно намалиха корупцията до минимум и позволиха на инвеститорите бързо да придобият документите, необходими за започване и завършване на техните проекти в най-краткия възможен срок. Бих искала да ви напомня, че до въвеждането на тази електронна услуга в Сърбия средното време за изчакване на разрешенията е било 264 дни, а днес този период е намален само на пет работни дни. За нея гордо казвам, че е движещата сила и причина за ръста в строителния сектор. Планираме и създаването на електронни пространствени планове, т.е. дигитализация на устройствените документи. Понякога периодът на изчакване за изготвяне на устройствен план може да продължи до няколко години. Нашата цел е да завършим дигитализацията в рамките на три до дванадесет месеца. При осъществяването на тези реформи аз разчитам на подкрепата от всички заинтересовани страни и асоциации на инвеститорите, на тяхното мнение и предложения, за да намерим възможно най-доброто решение, което в крайна сметка ще бъде полезно както за държавата, така и за бизнеса - без значение дали капиталите са местни или чуждестранни. РЕФОРМА В ПОЗЕМЛЕНИЯ РЕГИСТЪР Приоритетът за следващия период за нас със сигурност ще бъде провеждане на задълбочена реформа на поземления

регистър, за да може инвеститорите да регистрират имотите си само за няколко дни. Нашата амбиция е да осъществим точно така, както внедрихме революционната процедура за електронно разрешение. Това също е доказателство, че ние в министерството, на което съм начело, започнахме и осъществихме реформи, които нашите предшественици не са или не знаят как да прилагат от десетилетия. Ние също така доказахме, че ако работим като екип, можем напълно да трансформираме определени сегменти. ЦЕЛИТЕ Всички мерки, които изпълняваме, имат една цел - Сърбия да се присъедини към клуба на 20-те най-големи страни в света в класацията на Doing Business на Световната банка. Планираме да премахнем използването на печати, да позволим онлайн плащане на имуществения данък, да отменим парафискалните такси... Убедена съм, че ще се изкачим в стълбичката на Doing Business и никой не може да ни спре в това. За да се развива нашата бизнес среда, правителството създаде работна група заедно със Съвета за чуждестранни инвеститори. Нашата цел е да идентифицираме и премахнем всички бариери за правене на бизнес и да осигурим възможно най-добрите бизнес условия за инвеститорите. Сърбия е страна, която предлага на инвеститорите политическа стабилност. ИНФРАСТРУКТУРНИТЕ ПРОЕКТИ Общата стойност на инфраструктурните проекти, изпълнявани от Сърбия в момента, възлиза на около 4 милиарда евро, докато новите проекти възлизат на 4.87 милиарда евро, което прави общо от около 9 милиарда евро.

79

ПРОЕК ТИТЕ НА СЪРБИЯ

В последната класация "Правене на бизнес" нашата страна е сред първите 10 по отношение на реформите. Доскоро заемахме 47-ото място - найдоброто, което Сърбия е имала от съществуването на Doing Business. Само за две години сме скочили с 44 места напред и всичко това се дължи на въвеждането на електронните разрешителни за строеж

След завършването на всички приоритетни проекти ще се укрепи позицията на Сърбия като транзитен център за региона и като страната, която инвеститорите ще изберат на първо място в тази част от Европа. ОБНОВЕНИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ Започнахме и ще продължим с цялостна реформа на железопътните компании. Разделихме сръбските железници на четири отделни компании - "Сърбия Карго", "Сърбия Воз", "Инфраструктура Железни" и "Железници Сърбия", така че да започнат да работят по пазарни принципи и да не разчитат за субсидиите от държавния бюджет до такава степен. Стартирахме инфраструктурни проекти, които бяха в застой в продължение на години, и започнахме да модернизираме железопътния транспорт. Не толкова отдавна средната скорост на влака в Сърбия беше 50 км/ час, а в някои участъци влаковете се движеха с 30 км/час. Днес средната скорост на влака в определени отсечки е около 120 км/час. Само тази година (2017) планираме да започнем строителството на 255.1 километра железопътни линии, което е инвестиция на стойност приблизително 856.2 милиона евро. Нашата цел е да имаме обща оперативна съвместимост с железопътните линии на ЕС. Реконструираме железопътния участък в посока Черна гора, т.нар. железопътна линия "Бар". ПЪТИЩАТА Завършваме изграждането на пътните отсечки на Коридор 10 - нещо, което нашите граждани чакат от 30 години. В резултат ще имаме директна връзка по магистралата с Унгария и Хърватия, а след това и с България и Македония. Това, което остава да бъде направено през 2018 г., е

Изграждане на път Лиг - Прелина Изграждане на обхода на Белград

съсредоточено в най-трудните участъци. Коридор 10 е много важен за бизнеса - по протежение на трасето му през последните две и половина години са отворени 55 фабрики и производствени съоръжения. Заради тази близост с магистралата произведените в Сърбия стоки могат да стигнат до Европа по възможно най-бърз начин. Работим усилено и по Коридор 11, който ще ни даде излаз към Черна гора. Той е най-бързата пътна връзка между Сърбия и Черна гора и Адриатическо море. Ще търсим партньори за изпълнение на участъците от Позега, през Пестер до Болжаре. За най-важния регионален проект, който ще бъде изграден съвместно с ЕС - автомагистрала Ниш Мердаре - Прищина, се завършва проектната документация и започват разговори за финансирането. Ще се задълбочи и работата по т.нар. Коридор Морава, свързващ Какак, Тръстеник, Крушевац и Чичевац. Това е магистрала, която ще свърже двата стратегически коридора от Пояте до Прелжина. Във Войводина ще започнем работа по изграждането на трасе от Нови Сад до Рума и неговото финансиране. Заедно с Босна и Херцеговина очакваме да завършим моста "Любовиша - Братунак" със съвместно гранично преминаване. Беше взето решение и за изграждането на автомагистрала Белград - Сараево, която ще продължи от Позега през Ужисе до Босна и Херцеговина. След изпълнението на тези проекти се очаква през следващите няколко години Сърбия да постигне високи темпове на икономически растеж. По материали от сръбските медии Превод Магдалена Йончева

80 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

НЕНО ДИМОВ ОСНОВЕН ПРИОРИТЕТ НА ЕВРОПЕЙСКО НИВО Е ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ ЧРЕЗ УСТОЙЧИВ РАСТЕЖ И „ЗЕЛЕНА ИКОНОМИКА“ Интервю СВЕТЛ А ДОБРЕВА

НЕНО ДИМОВ МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

НЕНО ДИМОВ

е роден на 20 септември 1964 г. в София. Завършил е френската езикова гимназия в столицата и СУ „Климент Охридски”. Магистър е по математика и доктор по физика. Научен сътрудник I степен (2002 - 2010) в Геофизичен институт, БАН. Член на Генералната асамблея на регионалния екологичен център в Сентандре, Унгария (1998 - 2002).

2001-2002 е бил директор на дирекция „Програмиране и информация” към Изпълнителната агенция по околна среда. Член на УС на Европейската агенция по околна среда (1997 - 2002). Бил е главен секретар на МОСВ и заместник-министър на околната среда и водите (1997 - 2001). Участвал в над 20 международни конференции и проекти. Има над 20 научни доклада и публикации, от които 11 на английски език. Носител е на Ордена на Кралство Швеция Officer First Class (2000) за принос в процеса на европейска интеграция на Република България. Избран е за министър на околната среда и водите на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.

МИНИСТ ЪР НЕНО ДИМОВ

Министър Димов, изграждането на базова екологична инфраструктура е основен приоритет на МОСВ. Какви са основните тенденции в сферата на опазването на околната среда през последните 10 години? През последните години се открои като сериозно предизвикателство, а сега вече и важен приоритет, опазването на чистотата на въздуха и спазването на изискванията на законодателството на ЕС в тази област. За да се постигнат установените норми за нивата на фини прахови частици (ФПЧ10), бяха взети мерки по подпомагане на властите в 28 общини за подобряване качеството на атмосферния въздух. Целта е и да се избегне налагането на финансови санкции срещу България след решението по делото на Съда на ЕС за неспазване на нормите. Основна мярка, която е в процес на изпълнение в момента, е разработването на Национална програма за качество на атмосферния въздух със съдействието на СБ. Програмата трябва да очертае допълнителните мерки, отговорните институции, сроковете за изпълнение, финансирането, възможностите за прилагане на финансови облекчения. Междуведомствени работни групи търсят решения в две посоки - за ограничаване на съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите за битово отопление и на замърсяването от транспорта в най-големите градове в страната. В ход е процедура по оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014 2020 г. за общинските програми за качеството на атмосферния въздух – вече са сключени договори с 11 общини. Положени са сериозни усилия за опазване и подобряване състоянието на водите. Приета е стратегическата рамка – с плановете за управление на речните басейни до 2021 г., както и планове за управление на риска от наводнения и морската стратегия. Важна е ролята на мащабните инвестиции в изграждане, рехабилитация и модернизиране на ВиК инфраструктура със средства от ОПОС. Друг приоритет е увеличаването на дела на оползотворяване и рециклиране на отпадъците чрез изграждане на нова инфраструктура, както и доизграждане на системата от съоръжения за екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци. Както през изминалите години, така и сега България не остава встрани от световните усилия за ограничаването на изменението на климата. Въведена е и продължава успешно да функционира Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Реализирани са редица проекти за намаляване на емисиите на парникови газове. За намаляване на административната тежест върху бизнеса бяха направени промени като преминаване от разрешителен към уведомителен

режим за предприятията с нисък рисков потенциал за голяма авария с опасни химични вещества, съвместяването на процедурите за контрол на големи аварии с процедурите по ОВОС и по издаване и преразглеждане на комплексни разрешителни. Какви са поуките от реализираната оперативна програма „Околна среда“ 2007 - 2013? Можете ли да откроите поважните екологични проекти, завършени през първия програмен период? Основният извод от ОПОС 2007 - 2013 г. е, че трябва да се върви към опростяване на процедурите за поефективно управление на програмата и побързото й администриране. Сериозен напредък е информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020), благодарение на която целият процес по кандидатстване и изпълнение на проекти вече става по електронен път. Работата с ИСУН е средство за улесняване на целия процес. Това е категорична промяна в сравнение с изминалия програмен период. През първия програмен период успешно изпълнени са общо 428 проекта и са усвоени над 3.42 млрд. лв. Изградени и реконструирани са 50 пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) – Благоевград, Бургас, Бяла Слатина, Варна, Вършец, Габрово, Етрополе, Казанлък, Карлово, Кнежа, Козлодуй, Костинброд, Кричим, Кубрат, Кърджали, Ловеч, Лозница, Луковит, Мездра, Момчилград, Монтана, Несебър, Нови пазар, Павликени, Панагюрище, Пещера, Пирдоп, Поморие, Провадия, Първомай, Раковски, Руен, Свиленград, Свищов, Септември, Созопол, Сопот, Стамболийски, Трявна, Троян, Тунджа, Хисаря, Червен бряг, Ябланица, Бяла-Русе, Бургас (Банево), Силистра, Исперих, Ботевград, Белене. Всички те са еднакво важни екологични проекти, тъй като благодарение на тях почти 900 000 жители се ползват от подобрените условия във ВиК сектора. Изградени и реконструирани са над 2600 км ВиК мрежа. Построени са 19 регионални депа за твърди битови отпадъци - Аксаково (Варна), Ботевград, Бургас, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Луковит, Малко Търново, Никопол, Панагюрище, Перник, Плевен, Самоков, Стара Загора, Столична община (I и ІI фаза от големия проект на Столичната община), Хасково, Ямбол, Разлог. Немалко беше направено и по отношение на мерките за подобряване качеството на атмосферния въздух (КАВ). Със средства по ОПОС 2007 - 2013 г. са доставени 126 екологични автобуса, с което се постига принос в намалението на вредните емисии в атмосферния въздух в София. Доставени са 20 нови модерни мотриси и 10 метровлака. Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен получиха общо 100 нови тролейбуса. В ОПОС 2014 - 2020 г. усилията за подобряване на КАВ са обединени в цяла

81

82 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

отделна приоритетна ос. Чрез ОПОС 2014 - 2020 г. министерството подпомага общините подобре да оценят източниците на замърсяване и техния принос, както и да планират адекватни и пропорционални мерки за решаването на проблема. Кои са предизвикателствата сега? Как върви изпълнението на договорите по ОПОС 2014 - 2020? Колко са обявените процедури към началото на 2018 г.? Условие за изпълнението на оперативната програма през този период е фокусът първо върху постигането на конкретни резултати и след това върху усвояването. Стремежът ни е да имаме качествени проектни предложения, които да са готови за изпълнение, и всички проблеми да се решават още на етап оценка. Целта е да се предотврати забавяне при договарянето и сключването на договори с изпълнители и така да се осигури успешното финансово и физическо изпълнение. Обявени са 29 процедури на обща стойност над 1.6 млрд. лева, или 47% от ресурса на програмата. Сключените договори за безвъзмездна финансова помощ са 54 на обща стойност над 800 млн. лв., или 24% от ресурса. Планираните инвестиции за водни инфраструктурни проекти през 2018 г. са големи, което предполага и много сериозна строителна дейност. Кога ще бъде обявен целият финансов ресурс в сектор „Води“ на ОПОС 2014 - 2020? Кои ВиК проекти предстои да бъдат стартирани през 2018 г.? Продължават усилията за подобряване на ВиК инфраструктурата и за изпълнение ангажиментите на страната по управление на отпадъците. По първата приоритетна ос - „Води“, са обявени 11 процедури на стойност 881 млн. лв. Сключените договори са за над 600 млн. лв. Предвижда се през 2018 г. да бъдат обявени 3 процедури за изграждане на ВиК инфраструктура с бенефициенти консолидирани общо 16 ВиК оператора на територията на административните области - Смолян, Бургас, Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Перник, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол и Столична община. Общата индикативна стойност на трите процедури е 1.770 млрд. лв. Чрез тези процедури ще бъде предоставена съществената част от инвестициите по приоритетна ос 1 "Води" на ОПОС 2014 - 2020 г. за строителството на ВиК инфраструктура. Останалите процедури за обявяване през тази година са за подготовка на стратегически документи – плановете за управление на речните басейни, морската стратегия, регионалните прединвестиционни проучвания, за надграждане и оптимизиране на мрежите за мониторинг на химичното състояние на подземните води. Чрез

През първия програмен период успешно изпълнени са общо 428 проекта и са усвоени над 3.42 млрд. лв. Изградени и реконструирани са 50 пречиствателни станции за отпадъчни води и над 2600 км ВиК мрежа. Всички те са еднакво важни екологични проекти, тъй като благодарение на тях почти 900 000 жители се ползват от подобрените условия във ВиК сектора. Построени са и 19 регионални депа за твърди битови отпадъци.

Обявени са 29 процедури на обща стойност над 1.6 млрд. лева, или 47% от ресурса на програмата. Сключените договори за безвъзмездна финансова помощ са 54 на обща стойност над 800 млн. лв., или 24% от ресурса.

МИНИСТ ЪР НЕНО ДИМОВ

тези процедури и предстоящото предоставяне на финансови инструменти по ос "Води" се планира да бъде обявен целият ресурс, заложен в програмата в периода 2014 - 2020 г. Правилното третиране на отпадъците е един от приоритетите на МОСВ. С финансова помощ от ОПОС 2014 - 2020 продължава изграждането на съоръжения за предварително третиране и компостиране на битови отпадъци в 28 региона, както и на инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци. Колко проекти и на каква стойност предвижда годишната инвестиционна програма в сектор „Отпадъци“ на ОПОС? Всички процедури за финансиране на общини в регионални сдружения за управление на отпадъците според заложеното в Националния план за управление на отпадъците бяха обявени през 2016 и 2017 г. Те са за изграждане на инсталации за компостиране, анаеробни инсталации и инсталации за предварително третиране на битови отпадъци. През тази година ще бъдат обявени само две процедури. Едната е за финансиране на трета

фаза на интегрираната система – завода за отпадъци на Столичната община. Предвижда се изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София. Другата процедура е за пилотни и демонстрационни проекти, която е в много ранен етап на подготовка. Индикативната стойност на тази процедура е 9 779 150 лв. Един от акцентите в политиката на МОСВ е намаляването на регулаторната тежест върху бизнеса и гражданите. Първата стъпка в тази посока направихте с въвеждане на стандартизирани документи за обществени поръчки при изграждане на пречиствателни станции и ВиК мрежа. Предвиждате ли и други облекчителни мерки? Ценя постигнатото в работата на министерството с Камарата на строителите в България по изработването на стандартизираните документи за обществени поръчки при изграждане на пречиствателни станции и ВиК мрежа. МОСВ е първото министерство, което въведе такава стандартизация. Това е голяма стъпка в процедурата за обществени поръчки. Процесът за облекчаване на бизнеса ще

83

Модерната регионална система за управление на отпадъците в Луковит

84 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

продължи. Знаете, правителството прие редица решения с конкретни мерки, при това с кратки срокове за изпълнение. Екипът на МОСВ работи активно с работодателските и браншовите организации, които ни предложиха мерки за намаляване на административната тежест и съкращаване на срокове за издаване на документи от компетентността на ведомството. Акцент в политиката е намаляване на регулаторната тежест не само за бизнеса, но и за гражданите. Вече е направен детайлен преглед на регулаторните режими и предоставяните административни услуги и виждаме възможности за намаляване на административната тежест в няколко области - опростяване на взаимодействието с други администрации; намаляване на срокове по процедури, оптимизиране на процеса по обявяване на обществен достъп до документи, намаляване броя на изискваните от заявителите документи на хартиен носител, за които е възможно да бъдат изискани по служебен път (например премахва се изискването за предоставяне от заявителите на удостоверение за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства от Агенцията по вписванията).

Освен по ОПОС 2014 - 2020 г. през 2018 г. МОСВ предоставя допълнително средства на общините и чрез Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда (ПУДООС) и Националния доверителен екофонд (НДЕФ). Какъв е размерът на осигурения финансов ресурс и към какви проекти е насочен? През 2018 г. за политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда от ПУДООС са предвидени над 75.6 млн. лв. по няколко бюджетни програми. За опазване на водите са предвидени над 30 млн. лв., за управление на отпадъците – 40.202 млн. лв. По програмата за съхранение и възстановяване на екосистеми са заделени 800 хил. лв., по изменение на климата – 450 хил. лв., а по информиране и прилагане на механизмите за контрол – 3.8 млн. лв. Предстои УС на НДЕФ да одобри бюджета за 2018 г. В него са предвидени около 13 млн. лв. за продължаване изпълнението на инвестиционна програма за климата. Малко повече от 1 млн. лв. са средствата за схемата за насърчаване използването на електромобили. Около 2.5 млн. лв. са насочени специално за подобряване на енергийната ефективност на сгради на лечебни заведения. Около 2 млн. лв. са предвидени за проекти за енергийна ефективност на общински и

Новата пречиствателна станция за отпадни води на град Раднево с капацитет 13 140 жители

МИНИСТ ЪР НЕНО ДИМОВ

държавни обекти. Продължава и изпълнението на 9 проекта по програма „Минерални води“, където се очаква да бъдат усвоени около 2.8 млн. лв. ЕК подготвя промени в директивата за питейни води, свързани със завишаване на изискванията към материалите, от които се произвеждат водопроводните мрежи. Предвиждате ли през 2018 г. ревизия на законодателството в сектор "Води"? Резултатите от прегледа на директивата за питейна вода, иницииран от Европейската комисия, от една страна, показаха, че правилното й прилагане е един от ключовите инструменти за гарантирането на качеството на питейната вода, консумирана на територията на Европейския съюз. От друга страна, се идентифицираха редица проблемни области, в които има нужда от подобрение. Например въпросите, свързани с предоставянето на информация на потребителите, стандартите за качество и др. Промени в българското законодателство могат да се очакват след окончателното приемане на промените в директивата - по време на австрийско или румънско председателство. На национално ниво за въвеждането на новите разпоредби отговаря Министерството на здравеопазването.

В качеството си на председател на Съвета на ЕС по околна среда кои са приоритетните теми в областта на околната среда на българското председателство на Съвета на Европейския съюз? Приоритетна тема на българското председателство на ЕС, както казах и в началото, е подобряване качеството на атмосферния въздух. Друг важен приоритет е свързан с приемането на стратегията за пластмасите в кръговата икономика - по темите в нея българското председателство ще предложи дебат, защото тя ще е част от дневния ред в на работните органи на Съвета на ЕС. Основен приоритет на европейско ниво е запазването на високите стандарти за опазване на околната среда и качеството на живот на населението чрез устойчив растеж и „зелена икономика“. Държавите в тройката, в която е и България, поставят акцент в общата си програма върху прехода към кръгова икономика при ефективното използване на ресурсите и намаляването на въздействието върху околната среда. Приоритет на трите председателства е и прилагането на договореностите по Парижкото споразумение в областта на климата чрез приемане на законодателството в сектора за периода до 2030 г.

85

86 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ЕКОЛОГИЧНА ВОДНА ИНФРАСТРУКТУРА 2018 - 2022 ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ И МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ВИК МРЕЖИТЕ

87

88 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ОП „Околна среда“ 2014 - 2020 предоставя ресурс в размер на 2.3 млрд. лв. за изпълнение на проекти по приоритетна ос „Води“. До момента са обявени 11 процедури на обща стойност над 881 млн. лв., а сключените договори са за над 600 млн. лв. Предвижда се през 2018 г. да бъдат обявени 3 процедури за изграждане на ВиК инфраструктура с бенефициенти, консолидирали общо 16 ВиК оператора на територията на административните области - Смолян, Бургас, Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Перник, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол и Столичната община. Общата индикативна стойност на трите процедури е 1.770 млрд. лв. С реализирането на тези проекти се цели изпълнение на изискванията на две ключови директиви на ЕС - Директивата за питейните води и Директивата за пречистване на градските отпадъчни води. Работи се активно върху изпълнението

Новата пречиствателна станция за отпадъчни води на Враца

ВИДИН

ТУТРАКАН ТЕРВЕЛ ДОБРИЧ ВРАЦА

ПЛЕВЕН ВАРНА

АЙТОС ЯМБОЛ

СТОЛИЧНА ОБЩИНА

ПРИМОРСКО

ЧИРПАН АСЕНОВГРАД БАНСКО ПЛОВДИВ

СМОЛЯН

ЕЛХОВО

ЕКОЛОГИЧНА ВОДНА ИФРАСТРУК Т УРА

на т.нар. ранни и фазирани ВиК проекти с бенефициенти общините Асеновград, Плевен Долна Митрополия, Добрич, Приморско, Чирпан, Елхово, Айтос, Враца, Банско, Варна - Златни пясъци, Видин, Тервел и Ямбол. През 2017 г. приключиха първите два фазирани проекта – пречиствателните станции на Шумен и Раднево. НАД 65 000 ДУШИ ЩЕ БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ КЪМ ПСОВ - АСЕНОВГРАД В напреднала фаза на изпълнение е мащабният проект за рехабилитация на ВиК мрежата с изграждане на Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) на Асеновград. Общият размер на инвестицията е над 106 млн. лв., от тях безвъзмездната финансова помощ по ОПОС 2014 - 2020 е в размер на 80 млн. лв. Дейностите по изграждането и рехабилитацията на канализационната мрежа на Асеновград са изпълнени 95%, а на водопроводната мрежа изпълнението е над 90%. Строителството на ПСОВ е изпълнено 80%, като довеждащият водопровод е напълно изграден. Пречиствателната станция за отпадъчни води на Асеновград е с капацитет 65 350 еквивалент жители и ще е една от най-големите в България. Разположена е на площ 50 декара. Цялото технологично оборудване е доставено и започва поетапното му инсталиране. Изпълнител на инженеринга е консорциум "Асеновград 90" с членове: "Интерпром" ЕООД, "Витковице Пауер Инджиниринг" АД, "Аква Екопроект Системс" ООД и "Уотър Технолоджи МС" ООД. Стойността на договора е 31 430 400 лв. Изпълнението на канализационната и на водопроводната мрежа е разделено на два лота, като в единия изпълнител е ДЗЗД „Станимака 2013“ с водещ партньор "Джи Пи Груп" АД, а на другия - "ИСА 2000" ЕООД. ВОДНИЯТ ЦИКЪЛ НА ДОБРИЧ Първата копка беше направена през лятото на 2017 г. Проектът е от голяма важност за Добрич, тъй като ще реши дългогодишните проблеми с остарялата градска ВиК мрежа. Инвестицията е в размер на 114.9 млн. лв., 86.2 млн. лв. от тях безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2014 2020. ПСОВ "Добрич" в с. Врачанци е построена през 1986 г., но досега не е реконструирана. Съоръжението изцяло се разширява и модернизира, осигурява се биологично пречистване на водата с отстраняване на азот и фосфор, което ще предотврати по-нататъшно замърсяване на р. Добричка. След изпълнение на проекта ПСОВ "Добрич" ще обслужва 92 498 души. Стойността на СМР възлиза на 31 913 683 лв. с ДДС. Изпълнител е Обединение "ГИС АКВА БГ", София, с членове „ГИС Аква Австрия“ ГмбХ, „Битумина“ ГмбХ и „Инфра Експерт“ ЕООД. Строителен надзор упражнява обединение "Ен Ар - Трафик" ("Ен Ар Консулт" ЕООД и "Трафик Холдинг"

ЕООД). Проектът включва и рехабилитация на близо 80 км водопроводи и 4 км канализационни колектори, както и реконструкция на 3 каналнопомпени станции. Обществената поръчка за подобряване на ВиК мрежата е за близо 74 млн. лв. с ДДС и е разделена на три лота. Избраните изпълнители, са: "Хидрострой" АД (лот 2), ДЗЗД "Добротица 2016" с участници "Инжстройинженеринг" ЕООД и "Автомагистрали София" ЕООД (лот 3). Забавянето на лот 1 от водния цикъл се дължи на промяна на трасето при изграждане на главния канализационен колектор. Това решение е взето от комисия експерти от Управляващия орган, общината и ВиК, след което е прекратена процедурата за избор на изпълнител и е обявена нова, за която оферти се приемаха до 3 януари, подадени са 4 оферти. В момента със средства от ОПОС 2014 - 2020 г. се подготвя регионално прединвестиционно проучване на територията на област Добрич, на базата на което ще бъдат финансирани и други проекти във водния сектор. ИНТЕГРИРАН ВОДЕН ЦИКЪЛ ПЛЕВЕН - ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ Първият мащабен воден проект, в който се обединяват усилията на две общини, е Интегрираният воден цикъл Плевен - Долна Митрополия. Договорът е на стойност 117 150 300 лв. и се финансира по оперативна програма „Околна среда“ 2014 - 2020 г. 12 686 жители ще се ползват от подобрено водоснабдяване, 111 300 жители ще бъдат с подобрено пречистване на отпадъчни води. Ядрото на водния цикъл е разширението и модернизацията на ПСОВ - Плевен, която е изградена през 80-те години на миналия век край с. Божурица и досега не е рехабилитирана. С настоящия проект на стойност 33.6 млн. лв. се предвижда цялостна реконструкция по линията на водата и линията на утайките, както и пълно пречистване на отпадъчните води чрез изграждане на съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. Прогнозният капацитет на модернизираното съоръжение е 130 000 екв. жители. В края на януари т.г. поръчката за инженеринг беше прекратена след обжалване на решението за нейното откриване пред ВАС и предстои нейното повторно обявяване. Важна част от инвестицията е изграждането на водния цикъл на четири населени места - Ясен, Буковлък, Долна Митрополия и Тръстеник, които ще бъдат свързани към ПСОВ – Плевен. Ще бъдат изградени 76 км водопровод, 85 км битов канал и 2.3 км дъждовен. В Долна Митрополия и Тръстеник вече са извършени част от предвидените строителномонтажни работи по изграждане на битова канализационна мрежа и рехабилитация на водопроводната мрежа. Работи се и по изграждането на свързващ колектор към

89

90 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

пречиствателната станция за отпадъчни води - Плевен, която вече ще обслужва и градовете Долна Митрополия и Тръстеник. Полага се асфалт на завършените улици. Изпълнител на ВиК мрежата на Долна Митрополия на стойност над 25 млн. лв. е ДЗЗД "ВиК Инженеринг 2014" с партньори "Джи Пи Груп" ООД, "Автомагистрали – Черно море" АД и "Доми 97" ООД. В гр. Тръстеник договорът за инженеринг за близо 38 млн. лв. се реализира от обединение „ВиК Тръстеник 2014“ с партньори „Станилов“ ЕООД (водещ), „Аква Темпус“ ООД, „Билд България“ ООД, „Би Ес Проект“ ЕООД, „Акваинс“ ЕООД и АРЕМА, Испания. За другите две населени места - с. Ясен и с. Буковлък, община Плевен, процедурата по избор на изпълнители е финализирана и предстои сключването на договори с избраните изпълнители – „Запрянови 03“ и обединение „Аква Билд Плевен“ с партньори "Виа Конструкт" ЕООД и "Фор Райс" ЕООД.

ЕООД, „Инфра Експерт“ АД); ДЗЗД „Блек Сий Груп“ („Джи Пи Груп“ АД, „Соф Проект Инженеринг“ ЕООД, „Евробилд“ ООД, „Агуа Ресидуос и Медно Амбиенте“ АД); „Строително предприемачески холдинг“ ЕООД и обединение „Кюприа“ („Райкомерс Конструкшън“ ЕАД, „ИСА 2000“ ЕООД, „Уотър Енвайро Проджект“ ЕООД). Действащата ПСОВ е изградена преди 37 години и капацитетът й е за 28 750 екв. жители. До момента не е подменяно технологичното оборудване и голяма част от него е амортизирано. С новия проект пречиствателната станция ще бъде разширена, като капацитетът й ще бъде за 55 000 еквивалент жители. Предвижда се изграждане на трето стъпало на ПСОВ – за отстраняване на азот и фосфор. В момента отпадъчните води минават само през механично и биологично пречистване, след което се вливат в река Караагач, а оттам – в Черно море.

СТАРТИРА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ В АЙТОС Целта на проекта е да се изгради ПСОВ за над 10 000 екв. жители, да се доизградят главните канализационни колектори - 2515.40 м, реконструкция на вътрешна канализационна мрежа и нова довеждаща ВиК инфраструктура до ПСОВ. Инвестицията е за близо 19 млн. лв. През януари 2018 г. община Айтос подписа договорите с избраните изпълнители. На „КА Айтос“ ДЗЗД с членове "Каро Трейдинг“ ООД и „Аквариус Ен Ди“ е възложен инженерингът (работен проект и строителство) на пречиствателната станция и довеждащата инфраструктура. Договорът е на стойност 11 972 475 лв. без ДДС. Проектът предвижда съвременна технология за пълното биологично пречистване на отпадъчната вода в биобасейн и отстраняването на фосфора в отделен селектор. Обеззаразяването на пречистените води ще става със специални UV лампи. Изграждането на колекторните съоръжения е поверено на ДЗЗД „Водоканал Айтос 2017“, в което си партнират „Артстрой“ ООД и „Хидрокан“ ЕООД, с предложена цена 1 683 134 635.77 лв. без ДДС.

ТЪРСЯТ ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА НОВАТА ПСОВ ЕЛХОВО В ход е обществената поръчка за работно проектиране и строителство на пречиствателна станция за отпадъчни води, включително довеждащ колектор до нея, и частична рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията на града. В края на март 2017 г. беше подписан договор за безвъзмездна финансова помощ по ОП „Околна среда“ на стойност 18 867 785 лв. Новата ПСОВ ще е с капацитет 11 100 екв. жители, а 10 347 души ще ползват рехабилитираната водоснабдителна мрежа, а загубите на питейна вода ще бъдат намалени. Обществената поръчка за инженеринг е разделена на две обособени позиции. Първата е за проектиране и изпълнение на ПСОВ - гр. Елхово, включително външни връзки към нея (съгласно договорните условия на ФИДИК - Жълта книга). Прогнозната й стойност е 12 408 836.96 лв. с ДДС. Новата пречиствателна станция ще бъде разположена на 21 дка общински имот, който се намира в непосредствена близост до бившите кравеферми около река Тунджа в град Елхово (Стария път за Тополовград). Втората обособена позиция е за рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на гр. Елхово (съгласно договорните условия на ФИДИК - Червена книга). Инвестицията възлиза на 5 396 690.77 лв. с ДДС.

ПЕТИ КАНДИДАТА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ПСОВ - КИТЕН Проект „Интегриран инвестиционен проект във водния сектор на агломерация Приморско – Китен“ се финансира с 22.27 млн. лв. В ход е обществена поръчка за осъществяване на пълен инженеринг за реконструкция, разширение и модернизация на Пречиствателната станция за отпадъчни води в Китен. В момента тече оценка на офертните предложения на петте кандидата: ДЗЗД „ПСОВ Приморско-Китен“ („Главболгарстрой" АД, „Кристална вода“ АД и „Риск инженеринг“); ДЗЗД „Аква Приморско-Китен“ („ГИС Аква Австрия“ Гмбх, "Битумина" ГМБХ - България“

14 МЛН. ЛВ. ЗА НОВАТА ПСОВ - ЧИРПАН През януари община Чирпан стартира открита процедура по ЗОП за изпълнение на инженеринг на новата Градска пречиствателна станция за отпадъчни води и довеждащите колектори. Прогнозната стойност на поръчката е 14 113 782.58 лв. с ДДС. В нея са включени дейности по изготвяне на работни проекти за ПСОВ и съпътстващата инфраструктура и

91

ЕКОЛОГИЧНА ВОДНА ИФРАСТРУК Т УРА

довеждащи колектори, СМР, доставка на машини и съоръжения, въвеждане в експлоатация и обучение на персонала, авторски надзор. Срокът за цялостната реализация е до 5 април 2020 г. Проектният капацитет на пречиствателната станция е 19 641 еквивалент жители. Довеждащите колектори от канализационната мрежа ще осигурят включване на приблизително 70% от населението на града към ПСОВ – Чирпан. ДО ЛЯТОТО ЩЕ Е ГОТОВА ПСОВ - ВИДИН На 30.10.2017 г. с подписване на Акт обр.11 бе дадено началото на втората фаза на строежа на ПСОВ - Видин. След проведена процедура по ЗОП за изпълнение на доизграждането на обекта е сключен договор с „Хидрострой” АД на стойност 18 849 500.15 лв. с ДДС и срок 266 календарни дни. Пречиствателната станция е с капацитет 56 000 екв. жители и включва съоръжения за механично пречистване, пълно биологично пречистване, както и за биологично и химично отстраняване на азот и фосфор. Утайките ще бъдат анаеробно стабилизирани в метантанк и ще се обезводняват механично с филтър преси.

НА ФИНАЛ Е ВЪВЕЖДАНЕТО В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ПСОВ - ВРАЦА 94 хил. жители във Враца ще ползват подобрено пречистване на отпадъчните води след завършване на строителните дейности по интегрирания проект за водния цикъл на град Враца, който премина през много проблеми. Общата инвестиция по проекта е почти 115 млн. лв., от които над 80 млн. лв. са осигурени по ОП “Околна среда”. Проектът предвижда да бъдат рехабилитирани общо 111 км водоснабдителна мрежа. Ще бъде реконструирана и новоизградена общо 46 км канализационна мрежа. Въпреки сериозното забавяне проектът върви към приключване. Вече е подписан Акт 15 за въвеждането в експлоатация на пречиствателната станция, чийто изпълнител е ВМВ ДЗЗД („Водстрой 98“ АД, "Масе Арътма Системлери Иншаат Санаи ве Тиджарет" и „Велдер Инженеринг“ ООД). Етапи 1 и 2 от реконструкцията на градската ВиК мрежа също са готови. Предстои да започне работата по четвъртия етап на проекта, който е най-рисков. Това е реконструкция и доизграждане на 33.3 км

В края на 2017 г. се рестартира доизграждането на ПСОВ - Видин

92 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

довеждащ водопровод от яз. „Среченска бара“, разположен на територията на 2 области и 4 общини. ЗАПОЧНА МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА ПСОВ ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ Стойността на проекта е малко над 37.1 млн. лв., от които безвъзмездната финансова помощ е 28.7 млн. лв. Пречиствателната станция на Златни пясъци е въведена в експлоатация през юли 1983 г. Тя е предназначена за пречистване на отпадъчните води на не повече от 20 хил. жители, а в пиковите моменти на активния сезон в комплекса има 50 хил. гости и заети в обслужващата сфера. Изграденото дълбоководно заустване беше спасителен вариант. То бе въведено в експлоатация на 16 април 2014 г. и в момента отпадъчните води от пречиствателната станция се отвеждат на 2321 м навътре в морето. След модернизацията съоръжението ще може да обслужва 72 122 екв. жители през летните месеци и 18 000 през зимния период. Предвидената технология ще осигури необходимото пречистване на отпадъчните води, включително отстраняване на общ азот и общ фосфор. По проекта се изгражда и канализационната мрежа в СО „Ален мак“ с 4 главни гравитачни битови канализационни клона с обща дължина около 5 км и 265 отклонения. Отпадъчните води от тях ще бъдат включени в действащи колектори, заустени в ПСОВ - Златни пясъци. Очаква се новата пречиствателна станция да е готова за сезон 2019 г. Изпълнител на проекта е „Хидрострой“ АД. ИЗБИРА СЕ ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА ДОИЗГРАЖДАНЕ НА ПСОВ - ЯМБОЛ Общата стойност на втората фаза на проекта е 44 419 346.93 лв., от тях 36.7 млн. лв. е безвъзмездното финансиране по ОП „Околна среда“ 2014 - 2020. Със средствата ще продължи изграждането на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на Главен колектор IX – гр. Ямбол, както и строителството на канализационна помпена станция за отвеждане водите от индустриалната зона и довеждащия колектор - част от втори етап на обект „Разширение и реконструкция на канализационната и водопроводната мрежа на гр. Ямбол“. Новата пречиствателна станция ще обслужва цялото население на областния град, включително пречистване на водите от индустриалната зона. Предвидена е с капацитет за 110 417 еквивалент жители. В изграждането й е заложена тристепенна технологична схема за пречистване на отпадъчната вода - първично стъпало – механично утаяване; вторично стъпало – биологично пречистване, и третично стъпало – отстраняване на азот и фосфор. Предвидени са също така съоръжения за обеззаразяване

и за оползотворяване на отделения газ от стабилизиране на утайката метан – когенерация. На 13.11.2017 г. община Ямбол обяви обществена поръчка за доизграждане на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на Главен колектор IX - гр. Ямбол. Прогнозната стойност е 29 068 918.8 лв. с ДДС. ЗАВЪРШВА ДОИЗГРАЖДАНЕТО НА ВОДНИЯ ЦИКЪЛ НА БАНСКО Втората фаза на проект „Рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр. Банско с изграждане на ПСОВ“ е на стойност 33 млн. лв., от които 26 млн. лв. са безвъзмездна финансова помощ по ОПОС. Дейностите по проекта се изпълняват и в момента, като те включват изграждане, реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежата на гр. Банско, както и изграждане на нова пречиствателна станция за отпадъчни води, която да обслужва града. Предвидено е завършване на строителномонтажните работи в източната и западната част на Банско, засягащи ВиК мрежата, както и завършване на работите по ПСОВ, включително външните ѝ връзки. Изпълнител е ЕЙРА ДЗЗД, съставено от "Водстрой 98", "Балканстрой" и "Балканстрой София". Отделно от това като специфичен компонент на работите е и цялостно завършване на корекцията на река Глазне с цел предпазване от заливане на площадката на пречиствателната станция. Първата фаза на проект „Рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа на град Банско с изграждане на ПСОВ“, която беше изпълнена през предходния програмен период, беше на стойност 50 млн. лева. ПРЕД ПУСК Е МОДЕРНИЗИРАНАТА ПСОВ ТЕРВЕЛ Реконструкцията на пречиствателната станция за отпадъчни води в Тервел завърши в края на 2017 г. Инвестицията в съоръжението е 6 199 965.60 лв. Капацитетът на пречиствателната станция нараства до 11 000 еквивалент жители и ще бъде в състояние да пречиства отпадъчните води от напълно изградената чрез приключената първа фаза на проекта канализационна мрежа на гр. Тервел. Около 75 на сто от технологичното оборудване в станцията вече е доставено и монтирано. Започнало е и обучение на персонала. Изпълнител на строителните дейности е ДЗЗД СКИТИЯ ("Понстройинженеринг" ЕАД, "Прострийм груп" ЕООД, "Уотър Енвайро Проджект" ЕООД).

93

94 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ С ФОКУС ВЪРХУ РЕЦИКЛИРАНЕТО И ЕНЕРГИЙНОТО ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ

В сектор „Отпадъци“ на ОП „Околна среда 2014 - 2020“ са предвидени инвестиции в размер на 497 млн. лв. Фокусът е върху рециклирането и повторната употреба чрез изграждане на инсталации за компостиране, анаеробни инсталации и инсталации за предварително третиране на битови отпадъци. Общата цел на приоритетна ос 2 „Отпадъци“ е до 2023 г. да се осигури допълнителен капацитет за рециклиране на отпадъци от 105 000 тона годишно. Това ще доведе до намаляване количеството на депонираните битови отпадъци с 12.27%. Всички процедури за финансиране на общини в регионални сдружения за управление на отпадъците според заложените цели и мерки в Националния план за управление на отпадъците бяха обявени през 2016-2017 г. КЪМ МОМЕНТА ИМА СКЛЮЧЕНИ 7 ДОГОВОРА НА СТОЙНОСТ НАД 100 МЛН. ЛВ. с РСУО на Сандански, Мадан, Разград, Петрич, Гоце Делчев, Троян и Пазарджик. Те са по комбинираната процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци . ПЪРВИЯТ ПОДПИСАН ДОГОВОР Е С ОБЩИНИТЕ САНДАНСКИ, КРЕСНА И СТРУМЯНИ Компостиращата инсталация ще обслужва над 43 000 жители, а инсталацията за предварително третиране ще преработва отпадъците на над 47 000 жители. Съоръженията ще бъдат разположени в административните граници на община Сандански. Общият размер на инвестицията е над 9.3 млн. лв. Крайният срок за изпълнение на дейностите е до юли 2020 г. Обявена е обществена поръчка за инженеринг на основна и довеждаща инфраструктура, доставка и монтаж на инсталация за компостиране на разделно събрани зелени отпадъци и инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци с прогнозна стойност 6 888 000 лв. без ДДС.

ОБЩИНИТЕ МАДАН, ЗЛАТОГРАД И НЕДЕЛИНО ще изграждат две инсталации на площадката на Регионално депо за ТБО, гр. Мадан, в землището на с. Шаренка. Общият им капацитет е 4200 т годишно и ще обслужват над 27 500 жители. При реализацията на проекта ще се въведе система за разделно събиране на зелени и биоразградими отпадъци на територията на трите общини. Общият размер на инвестицията е над 9 млн. лв. Инсталациите трябва да заработят до октомври 2020 г. ОБЩИНА ПЕТРИЧ По проекта ще се изградят компостираща инсталация с капацитет 4150 т годишно и инсталация за предварително третиране на битови отпадъци с капацитет 10 841 т годишно. Двете съоръжения ще бъдат разположени в близост до регионалното депо Петрич и ще обслужват близо 50 000 жители. Ще бъде въведена система, която включва разделно събиране на градински отпадъци от домакинствата в Петрич и селата Първомай, Марикостиново, Михнево и Кърналово. Системата обхваща обществени паркове и градини във всички населени места в община Петрич. По проекта ще бъдат купени съдове за разделно събиране на зелените отпадъци от домакинствата и два сметосъбиращи камиона за транспортиране на разделно събраните зелени отпадъци до инсталацията за компостиране. Общият размер на инвестицията е над 10.3 млн. лв. Крайният срок за реализация е април 2020 г. РАЗГРАД И ОЩЕ ШЕСТ СЪСЕДНИ ОБЩИНИ Двете съоръжения за обработка на отпадъци ще обслужват 110 000 жители от общините Разград, Исперих, Кубрат, Завет, Лозница, Самуил и Цар Калоян. По проекта ще се изградят инсталация за предварително третиране с капацитет 30 932 т годишно и компостираща инсталация с капацитет 4168 т годишно. Общият размер на инвестицията е над 13.5 млн. лв., а крайният срок за въвеждане в експлоатация е юли 2020 г.

ЕКОЛОГИЧНА ИФРАСТРУК Т УРА - ОТПА ДЪЦИ

95

Инсталацията за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF гориво

ОБЩИНИТЕ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ, ГЪРМЕН И ХАДЖИДИМОВО Двете съоръжения ще обслужват 53 500 жители от трите общини. По проекта ще се изградят инсталация за предварително третиране на смесени битови отпадъци с капацитет 12 300 тона годишно и компостираща инсталация с капацитет 2100 тона годишно. Предвижда се въвеждане на система за разделно събиране на зелени отпадъци, в т.ч. контейнери с вместимост 1.1 куб.м (268 бр.) и сметоизвозваща машина. Отредената площадка с площ 12.5 дка е разположена в рамките на действащото регионално депо за битови отпадъци – регион Гоце Делчев. На обекта има изградена инфраструктура и не се налага изграждането на нова. Общият размер на инвестицията е над 9.1 млн. лв. Срокът за изпълнение е до март 2020 г. ОБЩИНИТЕ ТРОЯН И АПРИЛЦИ Инсталацията за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци ще е с капацитет 6300 тона годишно. Ще бъде изградена и необходимата съпътстваща инфраструктура към площадката. Компостиращата инсталация за разделно събрани зелени отпадъци е проектирана с капацитет 2200 тона годишно. Двете съоръжения ще обслужват 35 000 жители. По проекта ще се осигури необходимото оборудване, съоръжения и техника за разделно събиране на зелените отпадъци, включително специализирани автомобили за тяхното събиране. Общият размер на инвестицията по проекта е в размер на 6.2 млн. лв. През февруари стартира обществена поръчка за инженеринг с първоначална стойност 4 259 734.27 лв. без ДДС и срок за подаване на оферти 6 март 2018 г. В сектор „Отпадъци“ предстои да бъде обявена процедурата за ТРЕТАТА ФАЗА НА СИСТЕМАТА ОТ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ТРЕТИРАНЕ НА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА Предвижда се построяването на инсталация за оползотворяване на RDF горивото на площадката на ТЕЦ

"София". Към момента прогнозната стойност на проекта е 145 млн. евро без ДДС. Очаква се намаляване с около 10% от разходите на природен газ, който в момента се използва в „Топлофикация София“. С реализацията на проекта се предвижда от RDF гориво да се произвеждат около 135 000 МWh електроенергия и около 390 000 МWh топлоенергия, които са достатъчни за нуждите на 25 000 до 30 000 домакинства. Предстои Столичната община да стартира обществена поръчка за избор на изпълнител за работни проектиране и строителство на третия етап. СЪС СРЕДСТВА НА ПУДООС ЩЕ СЕ ФИНАНСИРАТ НОВИТЕ РЕГИОНАЛНИ ДЕПА НА БЛАГОЕВГРАД И ДУПНИЦА Пред старт е първия етап на Регионалната система за управление на отпадъците на регион Благоевград. Срокът за завършен е до края на септември 2018 г. и ще обслужва общините Благоевград, Симитли, Рила, Кочериново и Бобошево. Има избран изпълнител, с който е сключен договор на 14 декември 2017 г. Това е Обединението "Кобека" с партньори "Копекс и Ко" ЕООД, "Каро Трейдинг" ООД, "БГ Ленд Ко" ООД и "Гипстрой" ЕООД. Стойността на СМР възлиза на 22 918 485 лв. с ДДС. Безвъзмездната финансова помощ от ПУДООС е близо 17.5 млн. лева. Предвидената за изграждане на регионалното депо площадка е разположена непосредствено до пътя за с. Бучино, с обща площ 106 дка. Община Дупница все още финализира обществената поръчка за изготвяне на комплексен проект за инвестиционна инициатива за обект: Регионално депо за неопасни отпадъци, съдържащ ПУП и работен проект. Единствената подадена оферта е на „Баугранд Институт КНИРИМ“ ООД – София. Регионалният център ще се намира в землищата на селата Джерман и Грамаде. Предвидената площадка е с площ 223.823 дка и е съставена от 9 имота. След изготвяне на проекта общините в сдружение „Рила еко“ ще кандидатстват пред ПУДООС за осигуряване на финансиране на първата клетка, кантар и съпътстваща инфраструктура. Прогнозният размер на инвестицията е около 10 млн. лв.

96 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

ВЕНЦИСЛАВ ЗАРЕВ НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО И ОСНОВЕН ПРИОРИТЕТ НА „ПЪТПРОЕКТ” СА ХОРАТА

ИНЖ. ВЕНЦИСЛАВ ЗАРЕВ УПРАВИТЕЛ НА "ПЪТПРОЕКТ" ЕООД

ИНЖ. ВЕНЦИСЛАВ ЗАРЕВ

е роден на 28 декември 1982 г. Завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия през 2007 г. със специалност строителен инженер магистър по пътно строителство. От 2005 г. работи в „Пътпроект” ЕООД последователно като проектант, заместник главен инженер, заместник-управител. От 2012 г. до момента е управител на „Пътпроект” ЕООД.

"ПЪТПРОЕКТ" НАВЪРШИ 70 ГОДИНИ

"ПЪТПРОЕК Т" НА 70 ГОДИНИ

Инж. Зарев, управлявате 70-годишна компания. Разкажете ни за историята й. Върху какво стъпихте? Кои са хората, върху чиито умения се доизгради новият „Пътпроект“ ЕООД? Преди 70 години, през месец февруари, е поставено началото на първата организация за проектиране на пътища и мостове от екип от 43ма инженери и техници. През първите няколко години се проектират много нови пътища - предимно в Родопите и Добруджа, реконструират се участъци от главните пътища: вариант „Витиня - Търново - Хаинбоаз”, вариант „Вакарел” и др., както и големи мостове над Тунджа в Ямбол и Гурково, над Янтра при Бяла и Велико Търново и много други. По-късно, през 1963 г., проектирането преминава в две фази, както и към асфалтово покритие на пътищата. В проектирането на съоръжения започва да се прилага предварително напрегнат стоманобетон, а по пътя Пирдоп - Розино за пръв път е приложен пълзящ кофраж при изпълнение на високи колони за монтаж на тежки греди с помощта на монтажна ферма. През 1972 г. започва по-мащабното и масово използване на електронно-изчислителна техника в пътното проектиране и „Пътпроект” може да се гордее, че е една от първите проектантски организации в тази дейност. През 1970 г. голямото увеличение на трафика поражда необходимостта от проектиране и строителство на автомагистрали едно от най-значителните постижения и отговорности на „Пътпроект”. В този период са проектирани участъци от АМ „Хемус” - Яна - Правец - Боаза; АМ „Тракия” - Пазарджик - Пловдив - Чирпан; АМ „Марица” - Харманли - Любимец Свиленград. През последните 10 години част от по-значимите проектирани от нас обекти са: Обходен път на гр. Габрово; допълнително проектиране на АМ „Марица”, лот 1, лот 2 и лот 3; идейни и технически проекти за различни участъци на АМ „Хемус” и други. Може би тук е мястото да спомена с благодарност проектантите Георги Миков, Кирил Матов, Петър Тодоранчев и Атанас Кацарски, Светослав Ранков, Славейко Димитров, Марин Маринов, Иванка Димитрова, Илия Гаврилов, Соня Шуркова, Кольо Радев, Пенчо Шишков, Панайот Джелебов, Станчо Брадински, Рачо Димов, Рашко Рашков, Мартинов и Нина Танева, Гаврил Гаврилов, Дена Паланкова, Румил Гърнев, Борис Вълков, Петър Минчев, Драгомир Драгоев, Румен Митов, Иван Коларов, Георги Тодоров, чиито всеотдайност, талант и усилия изграждат „Пътпроект”. Върху основата, поставена от тях, и с усилията на инженерите Ванчо Тошев, Венета Христова, Кремена Захариева, Нели Вукова, Иван Златков, Румяна Дойнова, Любомир Пенчев, Найден Венев, Венцислав Руменов, Мая Ризакова, Димитър Димитров, Иван Ангелов, Ангел Божков, Камен Дойчев, Йончо Влахов, Тодор Тодоров, Николай Величков, Кубер Найденов, Михаил Михайлов, Екатерина Пенчева, Митко Цанев, се доизгради новият „Пътпроект” ЕООД. Най-голямото богатство и основен приоритет на „Пътпроект” са хората - в момента служителите ни са 70, от които 20 са млади специалисти. Стремим се да назначаваме млади хора, с добро образование, които да се обучават в процеса на работа, и по този начин да осигурим непрекъсната приемственост между тях и по-възрастните и с богат професионален опит проектанти. Политиката ни е насочена към запазване и надграждане на състава, стремим се да осигурим на хората адекватно заплащане и оценяване

97

на труда им, а насреща виждаме мотивираност, желание за работа и усъвършенстване. Кои са проектите, с които най-много се гордеете? Особено предизвикателство и възможност за проявяване на проектантско творчество през годините представлява пресичането на Стара планина от АМ „Хемус” и АМ „Тракия” и конструирането на виадуктите, сред които „Бебреш” е безспорно най-голямото съоръжение у нас. Кои са новите ви проекти? Върху какво работите сега - моля ви да изброите проектите и да споменете някои особености на всеки от тях, т.е. предизвикателствата, с които се сблъсквате? Част от обектите, които проектираме в момента, са участъкът на АМ „Хемус” от пътен възел „Боаза” до пресичане с път ІІІ-307 Дерманци - Угърчин с дължина 15 км и обходът на Кърджали. Голямо предизвикателство представлява изработването на идейния проект за „Калотина - СОП”. Там трасето преминава в близост и през населени места и прилежащи вилни зони, близо до съществуващата жп линия Калотина - София и прилежащи реки до трасето на път І-8. Платната за движение се разделят на различни нива, за да не се пресича с движението по международната жп линия. Изготвят се проектни решения за укрепване на скални откоси поради малкия съществуващ габарит и прилежащия релеф. Особеност на проекта представлява и необходимостта от съобразяване с прилежащите инфраструктурни съоръжения, както и с проектите „Модернизация на жп линията София - Драгоман” и „Междусистемна газова връзка България Сърбия”. Какво според вас следва да се промени в законовите регулации, особено за големите линейни обекти? Както неведнъж сме подчертавали, изключително неудачно е възлагането на строителството на линейни обекти на инженеринг. При тези обекти последният елемент на проекта е парцеларният план. При разработката на работните проекти винаги възникват множество проблеми както с допълнителната изработка на парцеларни планове и проекти, така и с необходимостта от извършване на допълнителни отчуждения, поради което рискът за изпълнение на проекта в договорения срок става голям. Възлагането на строителството на инженеринг за линейни обекти е възможно само при рехабилитация на същите, и то при изяснени условия и строго установени изисквания. В останалите случаи следва да се работи само по технически проекти, със съответните заложени в тях количества. Друг проблем, чието разрешаване зависи от промяна в законовата регулация (Закон за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане), е липсата на диференциация на проектантските фирми в зависимост от вида и категорията на строежите, които ще бъдат проектирани и при строителството на които ще бъде осъществяван авторски надзор. Необходима е нова регламентация на дейността на проектантите, която да осигури реалното и качествено упражняване на авторски надзор при строителството. Считам за удачно и наложително извършването на диференциация на проектантите в зависимост от вида и категорията на строежите, като бъдат въведени специфични изисквания

98 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018

за оборот, брой на проектантите с пълна проектантска правоспособност, техническо оборудване и др., по аналогия с категоризацията на строителните фирми по Закона за камарата на строителите. Проектантите да бъдат вписвани в регистър, като във всяка група се обособят съответни подгрупи и категории в зависимост от спецификата на извършваните услуги (аналогични на тези, определени в Закона за Камарата на строителите, респ. Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя и ЗУТ). В момента КИИП издава удостоверения за проектантска правоспособност единствено на физическите лица проектанти. При поискване може да бъде издадено и удостоверение на фирмата проектант, но то има пожелателен характер. Малките, т.нар. гаражни, проектанти създават некачествени проекти поради липса на екипност и достатъчно квалифицирани специалисти. Това води и до размиване на отговорността – фирмите проектират ту с един, ту с друг проектантски екип, а впоследствие нямат възможност да осигурят кадрите, които да осъществяват авторския надзор при строителството на проектирания обект. Некачественият и непълен проект впоследствие изисква преработване и допълване, което води до забавяне на процеса на строителството, както и до неминуемо увеличаване на оферираната стойност на обекта. В същото време с промяната в законодателството в края на 2012 г. бе въведено задължителното осъществяване на авторски надзор по всички части на проекта. През цялото време на строителството е необходимо на обекта да присъства проектант, който да приема извършените работи и да подписва съставените актове и протоколи. Проектантска фирма с недостатъчно квалифицирани специалисти и капацитет не би могла да се справи с това задължение, освен ако не го изпълнява формално. Проблемът се задълбочава и от ниското заплащане на проектантския труд, несъответстващо на сложността и отговорността на тази дейност. Голяма грешка е да се пести от проектиране, особено като се имат предвид големите инвестиции, които се влагат в изграждането на автомагистрали, пътища и мостове. Вложените в проектирането средства многократно ще се изплатят с по-качествени, потехнологични и криещи по-малко изненади проекти. Проектирате ли в чужди страни? Дали това е една от бъдещите ви цели? През годините фирмата е проектирала в Мароко, Алжир, Либия, но в последните 30 години за съжаление нямаме такива обекти. Това обаче наистина е една от бъдещите ни цели. Познавате големи европейски проекти - кои от тях определяте за най-добри – например в Германия, Франция, Швейцария, а също и на Балканите? Много съм впечатлен от пътните проекти на Хърватия. Там за 8 години се проектираха и построиха 1000 км прекрасни магистрали със стотици центрове за отбивки и почивка, с прелези над пътя за дивите животни, за да не се нарушава екоравновесието, със специална звукоизолационна защита край населените места и т.н. Като имате впечатления от своето семейство и от хората, с които работите, кое е най-характерното за

пътните проектанти? Каква „порода“ са те? Какво ще им пожелаете по повод 70-годишнината на компанията? Хората, с които работя, ежедневно ме вдъхновяват с професионализма и лоялността си, но най-вече с любовта си към това, което правят. Те са едновременно мечтатели с богато въображение и хора, стъпили здраво на земята. Пожелавам на всички тях здраве и просперитет.

В момента служителите ни са 70, от които 20 са млади специалисти. Стремим се да назначаваме млади хора, с добро образование, които да се обучават в процеса на работа, и по този начин да осигурим непрекъсната приемственост между тях и по-възрастните и с богат професионален опит проектанти

През последните 10 години част от по-значимите проектирани от нас обекти са: Обходен път на гр. Габрово; допълнително проектиране на АМ „Марица”, лот 1, лот 2 и лот 3; идейни и технически проекти за различни участъци на АМ „Хемус” и други Изключително неудачно е възлагането на строителството на линейни обекти на инженеринг

ВОДЕЩAТА УЕБ ИНФОРМАЦИОННА ПЛАТФОРМА ЗА: ПЪТНИ ПРОЕКТИ ЖП ПРОЕКТИ ПРИСТАНИЩА ЛЕТИЩА ИНТЕРМОДАЛНИ ТЕРМИНАЛИ ВиК ПРОЕКТИ ДЕПА ЗА ОТПАДЪЦИ ГРАДСКА СРЕДА ИНТЕГРИРАН ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ ТРАФИК И МОБИЛНОСТ ИНОВАТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ И РЕШЕНИЯ

INFRASTRUCTURE.BG

103

10 4 ГРА ДЪТ ЯНУАРИ / ФЕВРУАРИ 2018