__MAIN_TEXT__
feature-image

Page 1

#8

Година 2 (2013)

БИО БИО БИО БИО

/ Списание с послание


/ Списание с послание Брой 8, Година 2 (2013) www.provo.bg Редакция

Фотографи на броя

Стилян Манолов – директор Владислав Христов – редактор

Владислав Христов Даниела Михайлова Десислава Маркова Милен Лаземан Affectmedia WonderSwamp

Автори на броя Веселин Цветанов Владислав Христов Десислав Капламаджиев Десислава Маркова Оля Боянова Стилян Манолов Гости на броя Деляна Костадинова Доц. Д-р Владислав Попов Д-р Светла Николова Светослав Георгиев Цанка Миланова


Тема на броя БИО Тема на следващия брой БЪЛГАРИ (ОТ СТАРО ВРЕМЕ) Тема на по-следващия брой СРЕЩУ СТЕНАТА Отговорен редактор за брой 8: Владислав Христов

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЯ: прозрение

просъществуване

БИО-ТО НА ХРАНАТА!

СЪБИРАМЕ ХРАНА, ДАРЯВАМЕ НАДЕЖДА

Десислав Капламаджиев

Интервю на Стилян Манолов с Цанка Миланова

/6

/56 промисли Д-Р СВЕТЛА НИКОЛОВА: БИОСЕКТОРЪТ – НАГОРЕ, НАДОЛУ ИЛИ ГОРЕ-ДОЛУ

проводник

/10

Доц. Д-р ВЛАДИСЛАВ ПОПОВ: БЪЛГАРИЯ ПРИТЕЖАВА ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ УСЛОВИЯ ЗА ПОБЪРЗО И ПО-ШИРОКО РАЗВИТИЕ НА БИОЗЕМЕДЕЛИЕТО Интервю на Стилян Манолов с Доц. Д-р Владислав Попов

пространство

/70

Интервю на Стилян Манолов с Д-р Светла Николова

ХАТОРИ – МЯСТО ЗА ХРАНА, СРЕЩИ И СПОДЕЛЯНЕ Интервю на Стилян Манолов Костадинова

с

Деляна

/16 пробектив ЗА ЧИСТОТАТА НА ПОГЛЕДА ВСЕКИ ДЕН Десислава Маркова

/34

произход СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ: ДА НАМЕРИШ ТОЧНИЯ ПЪТ, КОЙТО ТЕ ВОДИ КЪМ КАЧЕСТВОТО Интервю на Оля Боянова със Светослав Георгиев

/78


про100 ТЮТЮНЪТ – ИСТИНИ И ЛЪЖИ Владислав Христов

/86 провъзгласи ЗАЩО „МИСИЯ“, ЗАЩО „КЕСТЕН“ И ЗАЩО ТОЧНО В СОФИЯ? Веселин Цветанов

/98 пропозиция ПАСТЕТ ОТ АДА Владислав Христов

/104


зрение


зрение

Брой 8, Година 2 (2013) една биологична и надбиологична функция на индивида и характеризира живота – от началото до самият край. Храним се за да живеем, живеем за да се храним.

Quod me alit, me extinguit.

БИО-то на храната

Преди да стане таглайн за обществата на булимиците, тази фраза има смисъл по отношение на храненето на съвременният човек. До голяма степен тя символизира наблюдението, че в наши дни храната от източник на здраве, хармония и удовлетвореност се превръща в средство за манипулация, печалба и в крайна сметка заболяване и смърт. Еволюцията на социума оптимизира досадните подробности по осъществяване на ежедневните нужди – нормално, така стоят нещата и по отношение на храната. В страни от здравословният мързел на всеки нормален човек, като движещи сили в тази посока се представят – потенциалната възможност да се реализира време за индивидуално, надбиологично развитие и глобално – като неотменен ресурс за оптимално възпроизвеждане. Разкачени от нуждата да ловуваме храната си видиш ли – имаме повече време за духовност и за нас си, а оставяйки производството на храна в селскостопанският двор – направо решаваме въпросите със световният глад и разделението на труда. Фактите, трънливи и озъбени обаче са на друго мнение.

Десислав Капламаджиев

Ново и модерно?- Не съвсем!

БИО-то на храната?

„Органичното“ движение в земеделието възниква 1940, като отговор на индустриализацията на селското стопанство и въвеждането на неприемливи според някои, методи за производство и отглеждане на растителна и животинска храна. Лорд Нортбърн (Lord Northbourne /1896-1982/) визионер, агроном и писател пръв прави връзката между индустриалната революция и модерните болести на обществото произтичащи, метафорично казано – от прекъсването на връзката със земята и

Храненето е неотменно ежедневие. Подробностите около храната, преди да седнем на масата чисти и спретнати, притеглени от здравословен апетит и божествено ухание са… удивително сложни и противоречиви. Биологията на храненето включва усвояването на хранителните компоненти в енергиен еквивалент и разпределението им за развитие, изграждане и поддържане на състоянието на живот. На практика, то е в основата на всяка

6


зрение нарушаване на основните закони на живота. В наши дни съществуват стандарти за органично земеделие във всички големи общности по света и въпреки това първоначалната идея на г-н Нортбърн остава забулена от лъскави лога и шарени витрини в био-секции на молове. Последните, внушаващи мнимо благополучие, вместо знание и развитие подмолно и методично ни отдалечават от здравето, защото то е резултат на навици и осъзнаване, а не просто на марка и възможност. Старата максима, че всичко в крайна сметка опира до човешкият фактор илюстрира ставащото – продавача бизнесмен залага на лъскавата страна – мода, брендинг, уникалност, благополучие – все слуги на егото на купувача и волю-неволю той пада жертва на желанията си.

Накратко Няма начин пътя към здравето и просперитета да е сляп и глух. Развитите икономики произвеждат толкова органик и

www.provo.bg конвенционална храна, че тя е в излишък. Бизнеса използва всички физиологични и психологически несъвършенства на „човеците“ и хората отговарят …, никой не е съвършен. За да има излишък – био, органик или конвенционален, метода работи. Храна има в изобилие, а има болни и недохранени и те в никакъв случай не са жертва на ГМО, минерални торове и пестициди, а на найбезпощадният хищник на планетата – homo sapiens.

Десислав Капламаджиев е роден във Варна, завършва II МГ „Д-р Петър Берон“  през 1993 г  , след което завършва медицина във Варненски МУ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“. Специализира съдова хирургия във Варненската УБ „Св.Марина“ и след 3 г. заминава за Япония, където защитава Докторантура в областта на стволовите клетки от костен мозък. Завършва докторантурата и продължава специализацията си в областта на кардиохирургията.

7


мисли


видение

Д-р Светла Николова: Биосекторът – нагоре, надолу или горе-долу Интервю на Стилян Манолов с Д-р Светла Николова Светла Николова е председател на Сдружение „АГРОЛИНК“. От 1999 г. досега е ръководила и участвала в над 40 проекта в областта на биологичното земеделие, анти-ГМО, устойчивото развитие и опазване на околната среда. Член на

10

Брой 7, Година 2 (2013)

Комисията по биологично земеделие, била е два мандата член на борда на Европейската група на IFOAM със седалище в Брюксел. Светла Николова е доктор на науките в областта на природните полимери, с над 20 години стаж като научен работник и преподавател в ХТМУ, СУ „Св. Климент Охридски“, БАН и Аграрния университет – Пловдив. Автор на 6 авторски свидетелства и многобройни научни и популярни статии у нас и в чужбина. Биоградинар, обича да работи с деца в биоградинки. Как се развива секторът биоземеделие в България? Търговията на биопродукцията у нас все още е млада и незряла. Като производство, секторът има растеж. Проблемът е, че не е насочен за българския пазар. Все още няма достатъчно капацитет да се произвеждат


мисли

www.provo.bg

преработени продукти, или поне опаковани. Производителите страдат и от липса на добра организация за реализация на продукцията. Кои са най-големите проблеми българските биоземеделци?

пред

Бих изброила четири проблема: 1. Липсата на сътрудничество с българските търговци. От една страна магазините твърдят, че са отворени към българските производители, а от друга се оплакват, че доставките не са редовни и производството е сезонно. 2. Липсата на достатъчно познания на земеделските производители как да произвеждат био. Просто производителите в България нямат достатъчна култура за биоземеделието. Наскоро попитах един производител с овощна градина защо не произвежда „био“ и той ми отговори така: „Ти виждала ли си биоябълки? Те са малки, сбръчкани и червиви“. Явно този човек въобще не е в час. Тази седмица бяхме с децата от www. biogradinka.agrolink.org при Димитър Стоянов от Бачково и той ми даде биоябълки – големи, лъскави и здрави. И освен това и много сладки, с аромат и витамин С. 3. Производителите с биосертификат спазват стандартите, но използват препарати, които са разрешени в биоземеделието, но правят продукцията много скъпа. Има огромен дефицит на знания как се произвеждат биопродукти, спазвайки принципите на биологичното производство. Според тези принципи препаратите за растителна защита например са на последно място в борбата с болести и неприятели. Преди тях са такива средства като избор на сортове, торене с компост, сеитбообръщение и други практики на добрия земеделец. Биоземеделието не разчита на химикали, които решават проблеми като болести и неприятели. То изисква дълбоки познания за земята, свойствата на растенията, взаимодействието им с всички живи и неживи организми. Много хора определят биоземеделието като „земеделие без химия“. Аз бих казала, че това е „Земеделие с природата

– биоразнообразието, ландшафта, водата, почвата, екосистемата“. Ако човек умее да ги включи всички заедно, то продуктите няма да са скъпи. 4. Напоследък се появиха доста групи за директна връзка между производители и потребители. Там в един калабалък са както биопродукти, така и всякакви „екологично чисти, натурални“ и т.н. Например наскоро ми предложиха картофи, които не са торени. Без дори да познавам производителя познах и проверката потвърди, че картофите са пръскани с химически средства срещу колорадски бръмбар. В тези групи за директи доставки се говори против биомагазините и рекламират домашното и малко производство като по-добрата алтернатива. Това обаче съвсем не означава, че малкото производство е без химикали и в синхрон с опазването на околната среда. Понякога може да е с повече химикали от това в супермаркета. Липсва достатъчно доверие към биопродуктите. Вина за това имат и някои от самите биомагазини, които само предлагат биопродукти, но без познания и разбиране. Има ли търсене на биопродукция у нас? Търсене има, но магазините не са точните места, защото не предлагат продукцията по най-добрия начин. Биомагазините трябва да са по-различни от останалите магазини като разбиране и познаване на целия път на един биопродукт – от полето до рафта. За съжаление единици са българските магазини, които продават с отношение и вътрешна нагласа. Потребителите нямат достатъчно доверие в българските биомагазини и българските биопроизводители, защото те от своя страна не правят достатъчно за да създадат това доверие. Лесно ли успяват да си намерят пазар производителите на био храни у нас? За някои култури е много лесно, но за други продукти е празна ниша. Например плодове и зеленчуци. Огромен проблем е, че зеленчукопроизводителите не произвеждат на

11


мисли

Брой 8, Година 2 (2013)

достъпни цени за потребителите и причина за това отново е незнанието. Производителите използват биологични препарати, което е последният етап за решаване на проблеми като болести и неприятели. Вместо това, те могат да организират стопанството така, че средства като сеитбообръщение, компости и други средства, да направят системата самоподдържаща се и с достатъчно количество добиви. Производителите използват биопрепарати, които са разрешени, но оскъпяват производството. Отново всичко опира до познанието как да се направи достъпно биопроизводството. По отношение на цените, конкурентни ли сме на останалите държави? В Европа местното биопроизводство е с до 20% по-скъпо от конвенционалното. А у нас заради липсата на ефективна организация, цените са от два до три пъти по-високи. Все още липсват познания за маркетинг и продажби на всички нива. Каква е причината големите български производители да изнасят по-голямата част от биопродукцията? Причината е, че навън те намират по-добър пазар. Много по-лесно е да изнасяш на едро, отколкото да се опитваш да продаваш в малко и много на брой магазини. Проблемът е, че у нас няма търговци на едро, които да изкупят продукцията и след това магазините да купуват оттам. Един производител трябва да търси много на брой магазини, а те нямат достатъчно добро сътрудничество с производителите и не се договарят за количества. Производителят не знае колко да произвежда, кога да произвежда. Всичко все още е в етап на създаване на тази система. Какво щяхте да направите Министър на земеделието?

ако

бяхте

В Италия въпреки политическите проблеми и честата смяна на правителства има една линия, която не се променя, който и да е на власт: Италия произвежда качествена храна

12

и биопроизводството е развито на много високо ниво, включително и с подкрепата на държавата. В Австрия политиката е: „Ние сме малка страна, затова трябва да произвеждаме за пазара на качествени стоки. Трябва да запазим традициите в селското стопанство на традиционни австрийски стоки с високо качество. В съвременния свят, това са биопродуктите. В България няма традиции в земеделието. Връзката със земята е скъсана. Но по площ сме толкова, колкото и Австрия. Какви решения предлагате? Сдружение АГРОЛИНК (www.agrolink.org) в момента работи с деца и изгражда биоградина като модел, както за ученици, така и за потребители, производители, преподаватели. Ние работим с доброволци, фирми, училища, неправителствени организации. Тази година издадохме първата книжка за деца за биоградинарство „С децата в биоградинката“. Имаме и филм, който може да се види в сайта www.biogradinka.agrolink.org. Предстои и премиерата на първия в България учебен филм за биоземеделие. Как се създава доверие у биопродуктите? Това е бавен процес, но информацията, преките срещи с потребители, честното отношение са в основата. Блогът на сайта www.armina-bg.com e един от малкото, който представя не само биокозметика, но и материали с какво биокозметиката е подобра от конвенционалната. Какви са ползите за потребителите и какво стои отвъд сертификацията за биопродукт.не можем да приемем кланетата, но не бива и да се намесваме директно.


видение

www.provo.bg

13


странство


видение

Хатори – място за храна, срещи и споделяне Интервю на Стилян Манолов с Деляна Костадинова Деляна Костадинова или Деа, както я наричат приятелите й е един от основателите и съ-собствениците на био магазин „Хатори“ във Варна, преди това е работила като Мениджър Човешки ресурси в IT сферата. Благодарна е, че за тези години е имала шанса да научи много за работата с хора и отношението към клиентите. Интересува се от медитация и духовни практики и устойчивият начин на живот е естественото продължение на всичко това. Вярва, че всички сме отговорни за изборите, които правим във всеки един момент от живота си и че това в голяма степен влияе на постигането на мечтите ни.

16

Брой 4, Година 2 (2013)

Накратко – с какво се занимавате? Био магазин „Хатори“ отвори през лятото на 2011 г., а мечтата ни за него растеше заедно с нас от 2001 г. Защо избрахте био магазин? Здравословното хранене и духовните практики отдавна ни вълнуват и затова решихме да съчетаем био и здравословни продукти с литература за добрите практики в тази сфера, книги за медитация и самоусъвършенстване, а също и амулети, бижута, картини. Защо Хатори? Избрахме името Хатори, защото много ни хареса посланието, което тези същества носят (Хаторите са група от същества от различни измерения, които съществуват в четвъртото измерение на планетата – б.ред.). Всеки един от нас е отговорен и има силата да променя своята реалност, да я направи по-красива и добра.


странство Поглед върху потребителите? Радва ни това, че с времето имаме все повече редовни клиенти, които ни се доверяват и с които станахме приятели. Радва ни и това, че има много ученици, които идват в магазина и избират да се хранят здравословно, търсят информация за полезните съставки, както и за тези, които трябва да избягват. Има много млади семейства, които искат да отглеждат децата си с чиста, здравословна храна. Все по-често идват и възрастни хора, които искат да се върнат към природните лекове и да намалят или съчетаят, доколкото е възможно, с конвенционалната медицина. От кои продукти се интересуват най-много? Благодарни сме на нашите клиенти, защото непрекъснато споделят какво ново са открили или каква нова рецепта са пробвали и така взаимно се обогатяваме, и сме си полезни.

www.provo.bg Още в началото, клиентите ни оцениха, че им предложихме алтернатива на хляба с мая. Тогава зареждахме хляб с квас от София, но преди година открихме нашата пекарна „Хатори“ и започнахме производството на хляб и сладки в магазина. Всеки ден мелим зърно (лимец, ръж, пшеница, овес) и предлагаме различни видове хляб с квас. Не използваме никакви животински продукти, а технологията за приготвяне на хляба е бавна и щадяща. От скоро имаме и още една мелница, в която се мелят зърна, които не съдържат глутен (нахут, ориз, амарант), за да можем да предложим алтернатива на хората, които имат непоносимост към глутена. Приготвяме много сурови сладкиши, крекери, торти. Каква е разликата между сертифицираните и несертифицираните продукти, според вас и според клиентите Ви? В пекарната, както и в магазина подбираме

17


странство внимателно продуктите, които да предложим. Част от тях са сертифицирани и имат печат за био продукт, но други намираме от малки стопанства и семейни фирми. Те нямат сертификат, но предварително сме се запознали с хората, които ги произвеждат, ходили сме на място и сме видели процеса на създаване на съотвения продукт, проверили сме съставките. Всичко това ни спечели сериозно доверие от страна на нашите клиенти, което, разбира се, е изключително важно за нас. Веднъж месечно организираме и срещи между производителите, които не са био сертифицирани и нашите клиенти, за да се запознаят един с друг. Винаги е добре да се знае от къде идва храната, която слагаме на масата си. Какво е съотношението между родни и вносни биопродукти? В България има все повече продукти, които са създадени с внимание и грижа за здравето ни. Хубаво е да чуеш възрастен човек да казва: „Ех, това е бозата от моето детсво“. Какво мислите, че има в тази боза? Ръж, вода и захар, само това. Или пък да Ви попитат: „Ама този шоколад наистина ли е произведен в България?“ Да, този шоколад е направен в България от малка семейна фирма и в този шоколад са ползвани био какаови зърна, кафява захар, какаово масло и огромната любов на хората, които го произвеждат. От колко време сте на пазара и променят ли се нагласите на клиентите към биопродуктите? Ние забелязваме тенденция на завръщане към традиционни български продукти. Също, през тези години, виждаме, че хората, които обръщат внимание на това, с което се хранят осъзнават, че понякога трябва да платят малко по-висока цена. Няма как един продукт, в който са вложени изкуствени подсладители, хидрогенирани мазнини, съставки, които да увеличават срока на годност да е със същата стойност като продукт, в който има естествени подсладители (кафява

18

Брой 8, Година 2 (2013) зафар, мед, агаве и др.), краве масло или студено пресовани мазнини и в който няма добавени оцветители или консерванти. Но всичко това е въпрос на избор и приоритети. И както казахме по-рано, всеки от нас има отговорността да създава собствената си красива реалност. По данни на Националния статистически институт всеки пети българин гладува, коментара ти? Осъзнаваме, разбира се, че състоянието в България никак не е добро в момента. Има много хора, които гладуват, нямат работа и са на границата на оцеляването.  Затова се включваме в различни инициативи, една от които е „Висящо кафе“. Хубавото е, че и до днес има клиенти, които всяка седмица оставят висящ хляб, чай, курабийки или кисело мляко. Организираме и благотворителни базари, в които заедно с участниците решаваме къде ще отидат събраните средства. В магазина има също и две каси по инициативата „Жълти стотинки“, която събира средства за деца със специални нужди и за детски отделения в различни болници. Кога получавате удовлетворение? Създадохме „Хатори“ и се стараем това да не е само био магазин, а да е място за храна, срещи и споделяне. Клиентите ни казват, че когато влязат в „Хатори“, забравят, че са бързали за някъде. Това е и нашето желание – да отделяме внимание на малките неща – на храната, на музиката, на книгите, на споделените разговори с приятели на чаша ароматен чай. Иска ни се повече деца да растат с нагласата, че да се храниш бавно, усещайки вкуса на това, което ядеш, може да е много по-забавно от „fast food“.архитектурата“. Обича градовете, особено Истанбул, където живее и работи през последната година. След месец и нещо отлита за Ню Йорк за втора магистратура в Parsons The New School for Design с фокус върху мултидисциплинарни проучвания и стратегии за развиващи се градски среди.


19


видение

20

Брой 8, Година 2 (2013)


видение

www.provo.bg

21


видение

22

Брой 8, Година 2 (2013)


видение

www.provo.bg

23


видение

24

Брой 8, Година 2 (2013)


видение

www.provo.bg

25


видение

26

Брой 8, Година 2 (2013)


видение

www.provo.bg

27


видение

28

Брой 8, Година 2 (2013)


видение

www.provo.bg

29


видение

30

Брой 8, Година 2 (2013)


видение

www.provo.bg

31


бектив


За чистотата на погледа всеки ден Десислава Маркова Какво е общото между фотографията и натуралната грижа за кожата,  биха попитали четящите тези редове. Малко и много – чистотата. Разликата е в погледа. Все повече ще ни липсват чистите фотографии – естествените снимки без допълнителна обработка. Все повече ще ни липсват и чистите продукти, които поглъщаме или внасяме директно  в кръвта си, чрез най-големия орган на човешкото тяло – кожата. Оказва се, че фотографията и натуралните продукти имат не само един общ корен – чистотата, но и липсата. Свързват се с все по-голям недостиг на сензетив за света, на дефицит на наблюдателност, на празнина на възприятие, на нужда от естественост. Общото между фотографията и натуралните продукти за кожата  се

34

оказва, че е повече много и по-малко малко. Общо имат онези, които снимат и правят натурални сапуни, например. Всички те са търсачи на естественост в живота. Голяма е вероятността това да са едни и същи хора. Ако не са, със сигурност биха виждали и постъпвали подобно – с грижа за чистотата на погледа на фотограф, с грижа за чистотата на тялото отвътре и отвън. Какво е общото между фотографията и натуралната грижа за кожата, питат ли се още четящите тези редове? Всъщност нищо, освен че със сапун можеш да измиеш тялото си, а с обектив погледа. Серията снимки представя домашни сапуни, приготвени и заснети от DM. Вложени са единствено натурални растителни продукти, любов към чистотата и обектива.


35


36


37


38


39


40


41


42


43


44


45


46


47


48


49


видение

50

Брой 8, Година 2 (2013)


видение

www.provo.bg

51


видение

52

Брой 8, Година 2 (2013)


видение

www.provo.bg

53


съществуване


съществуване

Събираме храна, даряваме надежда! Интервю на Стилян Манолов с Цанка Миланова Българска хранителна банка (БХБ) е учредена през месец януари 2012 г. в резултат от работата на Форум „Хранителни банки”, в рамките на който е постигнат консенсус сред публичния, бизнес и граждански сектори за необходимостта от създаване и развитие на механизъм за допълнително хранително подпомагане на хора в нужда. Повече от 40 държавни, стопански и граждански организации се консолидират около решението за учредяване, формата, структурата и основните стратегии за работа на „Българска хранителна банка“ като организация, развиваща се в национален

56

Брой 7, Година 2 (2013)

мащаб, партнираща на социалния сектор и на хранителната индустрия. Българска хранителна банка работи като междинно звено между даряващите храна и тези, които имат нужда от допълнително хранително подпомагане. Фондация „Българска хранителна банка“  е организация в обществена полза с основен предмет на дейност събиране и управление на дарени храни в съответствие с всички стандарти за безопасност и осигуряване на хранително подпомагане на широк кръг от хора, целогодишно и дългосрочно. Българска хранителна банка стимулира доброволчеството в страната, нейни учредители са 9 фирми и организации, работили заедно в процеса на проучване и планиране на условията в България за създаване на нарочна организация за хранително подпомагане чрез модела на хранителна банка. Това са: Асоциация на месопреработвателите в България, Белла България АД, Био България ООД (Хармоника), Крафт Фуудс, Нетера ЕООД, Пикадили АД (Делез груп), Роуд Ранър ЕООД (БГ меню), Тандем-В ООД, ФОРА – Фондация за общностно


съществуване развитие. Българска хранителна банка е член на Глобалната мрежа на хранителните банки (GFN - www.foodbanking.org) За постигане на висока ефективност и устойчивост в обезпечаването на оперативната си дейност БХБ  разчита на доброволен труд и безвъзмезден принос на партньори, предоставящи услуги. БХБ работи с мрежа от социално ангажирани организации за раздаване на даренията от храна при стриктно прилагане на изискванията за безопасно съхранение и гарантиране качеството на храната. Чрез мрежата от организации за раздаване на даренията от храна и осигуряване на допълнително подпомагане  БХБ  се стреми да достигне до по-голям брой нуждаещи се, до такива, които не са обхванати от съществуващи програми за развитие, до национално представен обхват на механизма за подпомагане. Като ефект от сътрудничеството се търси

www.provo.bg подобряване качеството на услугите, които социалните партньори на БХБ  реализират. Така например, „Мисия без граници“ увеличи с 10 човека групата от бездомни хора, на които предоставя топъл обяд 6 дни в седмицата, „Деца и юноши“ успя да осигури за първи път от година насам прясно мляко в менюто за децата, настанени в кризисния център, който упрявлява, а „Агапедия България“ осигури средства за посещение на курсове по танци за децата, за които се грижи, по Никулден миналата година „Вяра, Надежда, Любов“ във Варна успя да предостави прясна риба на хората, които обслужва, а заради по-голямото количество, дарението достигна и до такива, които не са обхванати в ежедневния график на трапезарията. БХБ  целенасочено работи за устойчиво партньорство с тези организации. Основните ангажименти на  БХБ  са осигуряване на регулярни дарения, отговарящи на нуждите на групите подпомагани, и подпомагане

57


съществуване

развиването на логистичния капацитет на партньорските организации. От своя страна те се ангажират да подобрят качеството на услугите, които предоставят към групите, с които работят. Поради специфичния характер на механизма за хранително подпомагане чрез хранителна банка, насочен приоритетно към спасяване на годна за консумация храна в кратки срокове, БХБ  не поддържа складови наличности на трайни и сухи храни с дълъг срок на годност. БХБ  организира акции за събиране на храни от индивидуални дарители, чиято основна цел е повишаване ангажираността на обществеността по отношение на проблемите с глада и разхищаването на храна. Акциите се провеждат в търговски обекти, където клиентите биват информирани за дейността на  БХБ  и възможността всеки индивидуално да дари хранителни продукти при спазване на всички стандарти за безопасно съхраняване на храната.  БХБ  разработва и изпълнява различни програми, чрез които се цели осигуряване на конкретни групи храни за

58

Брой 7, Година 2 (2013)

конкретни групи нуждаещи се. Такива програми са „ВИТАМИНА“ (събиране, сортиране и раздаване на пресни плодове и зеленчуци и хляб в подкрепа на деца и млади хора) и „Неделна раничка“. Програма  „Неделна раничка“ осигурява балансирана храна на деца в ученическа възраст от крайно нуждаещи се семейства в съботно-неделни и ваканционни дни за три хранения дневно на 50 ученици, страдащи от недохранване и/или в риск от отпадане от училище поради бедност.  За стартиране на програма  „Неделна раничка“  бяха събрани 2 340,00 лв. чрез продажба на билети за премиерна прожекция на филма „Клетниците“, организирана от „Дневник“ в партньорство с „Форум Филм България“, Cinema City, януари 2013 г.  Програмата бе изпълнена пилотно от  БХБ  и Фондация „П.У.Л.С.“ – Перник. Освен осигурените храни като директно подпомагане, чрез програмата бе постигната по-голяма ангажираност на родителите на децата в програмата „Училище за родители“ на партниращата на БХБ организация П.У.Л.С. Чрез „Неделна раничка“ е предоставено


съществуване хранително подпомагане на регулярен принцип в рамките на два месеца за 68 семейства, живеещи в лишения. Почти всяка седмица Българската хранителна банка организира дарителски акции за доставяне на храна в центровете за настаняване на бежанци във „Враждебна“ и „Военна рампа“. Благодарение на регулярните дарители на храни на банката, които са основно производители и преработватели от средата на септември до момента БХБ е реализирала пет акции, в които осигурява пълната логистика на процеса – приемане, разпределяне, доставяне и раздаване на храните на място в центровете. Така храната достига по най-безопасен начин до нуждаещите се от нея, като БХБ гарантира за нейната безопасност и годност. За банката е важно да гарантира пътя на храната, като не допуска нито да бъде съхранявана, нито транспортирана без гаранции за нейната безопасност и затова БХБ не събира дарения от индивидуални дарители, защото не може да докаже нейния произход.

www.provo.bg От всички свои дарители БХБ  получава сертификати за годност и качество. Банката разполага с лицензиран от Агенцията за безопасност на храните склад и транспорт, за да съхранява и раздава храните съобразно всички нормативни изисквания.  В момента БХБ е  партньор на Столична община, Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и Върховния комисариат за бежанците към ООН по отношение на съдействие за осигуряване на хранително подпомагане за настанените в центровете. Едно от основните предизвикателства пред БХБ  трудното осигуряване на дългосрочни (регулярни) дарения от храни с оглед допълнителната тежест, която всеки дарител на храни към БХБ понася при дарение (заплащане на ДДС). В различните държави, за да бъде приложим режимът, при който даряването към хранителна банка не предизвиква ДДС разход, трябва да бъдат изпълнени определени

59


съществуване

условия, в това число: в Австрия дарената храна трябва да бъде вече негодна за търговско разпространение (напр. срокът на годност наближава или търговецът не може да продаде хранителните продукти поради презапасяване или други причини). Във Великобритания даренията към регистрирани благотворителни организации не предизвикват ДДС разход, в Естония даренията към хранителна банка подлежат на облагане с ДДС, но данъчната основа е равна на по-ниската от цената на придобиване или пазарната стойност. Пазарната стойност на дарената храна е много ниска, когато срокът на годност наближава. В Ирландия, Малта и Великобритания няма ДДС разход при даряване, тъй като голяма част от основните хранителни продукти се ползват от нулева ставка на данъка. В Италия дарената храна трябва да бъде негодна за продажба поради грешки в опаковането, етикирането, претеглянето или наближаване

60

Брой 8, Година 2 (2013) на срока на годност. В Литва стойността на храната, дарена на краен получател не трябва да надвишава 72 евро. В Румъния даренията могат да не предизвикат ДДС разход, ако тяхната обща стойност годишно не надвишава 0.3% от оборота на дарителя. В Унгария търговецът не дължи ДДС, ако са изпълнени определени условия за даряване към благотворителни организации и дарената храна не е била закупена първоначално с цел да бъде дарена впоследствие. Никакъв (или минимален) ДДС разход при дарения към хранителна банка има в 12 държави – Австрия, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Франция. Дарения към хранителна банка с ДДС разход има в 15 държави – Белгия, България, Германия, Гърция, Дания, Испания, Кипър, Латвия, Люксембург, Словакия, Словения, Финландия, Холандия, Чехия и Швеция. За втора поредна година  БХБ  отбеляза Световния ден на прехраната (16 октомври)  реализирайки поредица от събития, насочени към повишаване информираността на обществото относно проблемите, свързани с глада и масовото разхищаване на годни за консумация храни.  Акцент в програмата бе прожекцията на филма „Вкусът на разхищението“. Документалният филм представи различни гледни точки по отношение на причините за разхищаване на годна храна по целия път – от полето до домакинството, както и предизвикателствата пред търсенето на алтернативи за ограничаване на негативните последствия от него.  Прожекцията бе организирана с подкрепата на VIVACOM ART HALL, а зрителите  провокирани от данните във филма  останаха  сериозно  замислени  не само върху потребителските си нагласи. На самия 16ти  октомври  БХБ  раздаде над 400 кг банички и пресни плодове и зеленчуци и 285 литра прясно мляко на различни групи нуждаещи се, сред които деца, лишени от родителски  грижи  или от  бедни семейства, млади хора с увреждания, самотни майки и техните дечица, възрастни самотноживеещи или с ниски доходи. Дарените храни бяха


съществуване осигурени в рамките на установени партньорства с фирми дарители за спасяване на годна храна. За една година оперативна дейност БХБ  е предоставила подкрепа на над 6000 човека в нужда, събраната  храна е над 270 тона и на стойност над 830 000 лева, набрани са над 60000 лева финансови ресурси, реализирани са дарения в над 15 града в страната, осигурени са две складови   пространства с обща площ от 156 м2 за сухо и температурно съхранение на храни, както и две транспортни средства за превоза им. Над   130   доброволеца са дарили над 1600 часа доброволен труд, 20 компании и организации са предоставили експертиза, методическа подкрепа и про боно услуги. В момента  БХБ  разполага с работещ оперативен екип от 5 човека.

В България е три пъти по-евтино храните да се изгорят в екарисаж, вместо да се дарят –това, както и други изключително сериозни данни и факти  сподели  в интервю  за PROVO  Цанка Миланова,  Изп. директор на Българската хранителна банка.

www.provo.bg пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевропейските. По отношение на разходите – 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения. И още нещо тревожно, свързано с бъдещото здраве на нацията – децата в България на възраст от 1 до 15 години (над 1 милион по официални данни на НСИ) се хранят най-зле сред европейските си връстници. Забележете -    34,5% от българските деца нямат възможност да консумират  поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. В България всяко трето дете не може да се храни веднъж дневно с месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят. По този показател далеч зад нас са страни като Словакия и Унгария, където едва 13% от децата нямат всекидневен достъп до месни храни. Същевременно, свидетели сме на огромно количество унищожена храна. Една трета от произведената храна в света се губи и коства

Според данни на НСИ в България всеки пети българин гладува – коментара Ви? Официалната статистика е стряскаща! Нивата на бедност в България са тревожни, въпреки крайните мерки за икономии, които подобряват значително бюджетните позиции. Цената, обаче, е растящо социално недоволство и нарастваща бедност. Ще споделя с вас само няколко статистически данни, които не се нуждаят от коментар. Не е тайна за никой, че България е найбедната страна в Европейския съюз – 49% от населението, 52% от децата и 61% от

61


съществуване

Брой 8, Година 2 (2013) банка. Ние организираме една проста, но ефективна и добре координирана система за оползотворяване на продуктите – спасяваме годна за консумация храна и я предоставяме безплатно на най-бедните и социално слаби хора. Имате ли информация къде е България в класацията за разхищаване на храна годна за консумация?

загуби на световната икономика около 570 милиарда евро. Количеството изхвърлена храна е приблизително 1,3 млрд. тона. Не помалко драматична е картината в Евросъюза – поне 50% от здравословната и годна за употреба храна в ЕС се разхищава, макар 79 милиона европейски граждани да живеят под прага на бедност. Стряскащата статистика принуди Европарламента да призове за мерки, с които разхищението на храни да се намали наполовина до 2025 г. Подобна практика на разхищаване на храна е напълно неприемлива предвид факта, че на ден гладуват 870 милиона души в цял свят. Това е потресаващ феномен! Ние като организация и хранителни банки като нашата в цял свят призоваваме да се предприемат спешни действия за справяне с проблема, тъй като огромното количество храна, което се губи, представлява сериозен потенциал за намаляване на броя на гладуващите. На този фон от почти две години у нас работи Българската хранителна

62

За съжаление в България няма официална статистика по отношение на това какво е истинското количество на унищожаваната храна. Знаем, че в Европейския съюз става дума за около 90 млн. тона годишно. По наши проучвания и анализите на различни институции, както и сравнявайки мащабите на България спрямо Европа, смятаме, че около 400 000 000 килограма храни се изхвърлят на боклука всяка година у нас . Това на практика означава, че повече от 33 млн. кг хранителни продукти се унищожават месечно, въпреки че според официалната статистика има 1,6 млн. българи, които живеят на прага на бедността, едва свързват двата края   и се лишават от храна. Именно разходите за храна са тези, които човек силно редуцира, за да преживее, особено когато трябва да си купува лекарства и да посреща други важни разходи. Тази статистика е повод за сериозен размисъл! Какви мерки трябва да се предприемат в България за да няма пречки пред даряването на храна? Освен обичайните причини за унищожаване на сериозни количества храна, като големите обеми на поръчките, лошо съхраняване, както и претенциите на потребителите, у нас липсват стимули за даряване на храна. Това трябва да се промени. В момента в България е три пъти по-евтино храните да се изгорят в  екарисаж, за което таксите са доста ниски, вместо да се дарят, защото при дарение дарителят понася тежестта на ДДС разхода. Според изследване, направено от Прайс Уотърхаус Купърс в 26 държави


съществуване от ЕС, половината от тях вече са намерили приложими и законосъобразни механизми, които да облекчават данъчната тежест. Това не включва навсякъде изцяло отпадане на ДДС. В 12 от страните разходът за ДДС, който фирмите дарителки понасят, е минимален или равен на нула. При нашата достатъчно строга финансова и фискална политика ние няма да достигнем скоро до нулева ставка на ДДС, но ефектът от стимулиране на даряването на храни може да се постигне по различни начини. Ние работим в тази насока, защото за съжаление в България законовата рамка за корпоративната среда не създава благоприятни условия да бъде насърчавано даряването. Съществуващите европейски практики категорично показват, че има място за размисли, а нашето финансово министерство и други институции биха могли да ползват съществуващи европейски практики за промяна на законовите и технически норми, възпрепятстващи даряването на храни. Например на законодателно ниво може да се намери начин да се минимизира данъчната тежест за дарителите. Някои държави предвиждат нулева ставка за основните хранителни продукти или нулева ставка, когато храните се даряват на благотворителни организации. Такъв е случаят във Великобритания. Там даренията за регистрирани благотворителни организации не предизвикват ДДС разход. На други места облекчения за дарение на храна се прилагат целево, именно за да се насърчи дарителската активност – там има по-ниска ставка на ДДС, или пък когато храните са с наближаващ срок на годност, те могат да бъдат обявени на доста по-ниска цена от пазарната, защото няма да бъдат реализирани с печалба в търговската мрежа. Там разходът за ДДС е дори по-нисък от таксите, които се плащат за унищожаване на храни. И така – във Великобритания, Австрия, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Унгария, дори и в съседна Румъния ДДС е нулев или с намалена ставка. Има страни, в които са поставени ограничения за количеството и стойността

www.provo.bg на дарението, което се прави в рамките на една календарна година. В Литва стойността на храната, дарена на краен получател, не трябва да надвишава 72 евро. В Румъния даренията може да не предизвикват ДДС разход, ако тяхната обща стойност за една година не надвишава 0,3% от оборота на дарителя. В Унгария има друг режим, ако са изпълнени определени условия за даряване от организации и дарената храна не е била закупена първоначално с цел да бъде дарена впоследствие, търговецът не дължи ДДС. Полша е интересен пример, тъй като промяната на ДДС правилата в страната стана след публични дискусии, които доведоха до приемане на благоприятните разпоредби специално в полза на хранителните банки. Преференции няма само в България, Чехия и Словакия. Допълнителни наши проучвания сред бизнеса показват, че фирмите биха били насърчени да предоставят продукти/ услуги за социални дейности, при условие че се осигури неутралност на данъчното облагане във връзка с безвъзмездните доставки/ дарения. Някои от фирмите разглеждат предоставянето на храни с нарушена опаковка/ грешно етикетиране/приближаващ срок на изтичане на годност и т.н. като алтернатива на брак и в този смисъл е логично да се потърси идентично данъчно третиране при безвъзмездните доставки на такива стоки с това при брак, т.е. да се осигури неутралност на облагането с ДДС. По отношение на корпоративното подоходно облагане като допълнителен механизъм за насърчаване на даренията на храни, предлагаме изрично да се предвиди облекчение при дарения в полза на хранителна банка, като се изведе в отделна алинея в рамките на чл. 31 от ЗКПО. Тъй като при въвеждането на данъчни облекчения е необходимо да се гарантират механизми за избягване на злоупотреби с тях, промените в данъчното законодателство могат да се обвържат с регистрационните режими, специалния статут на хранителната банка и изискванията за отчетност, които да се въведат с общи законодателни текстове, касаещи работата на хранителната банка.

63


съществуване Какви са другите алтернативи според вас за разрешаването на проблема? Изгарянето на продукти е без ДДС. Това също трябва да се промени така, че унищожаването на годна храна да бъде достатъчно скъпо. Парадоксално е, забележете, когато се изчака срокът на годност на храните да мине и те бъдат изпратени за изгаряне в екарисаж, от производителите и търговците не се изисква да плащат ДДС за тях. Когато обаче същите храни се предлагат за дарение 10 дни преди да изтече годността им, държавата начислява ДДС, за да избегне държавна помощ. Логиката е доста спорна. По тази причина Българската хранителна банка работи активно с повечето места, където се случва потенциално унищожаване на храна. Това са предимно големи производители, преработватели и търговци, защото там попада голямо количество от храната, която по различни причини, ако не се реализира, отива на сметището. А това е храна, която може да има много висок социален ефект, защото с нея могат да бъдат хранени нуждаещи се хора.

64

Брой 8, Година 2 (2013) Доста по-трудно е общуването с отделния човек, така че да не се похабява храната, която той не би консумирал. С хората наблягаме на образоване, на информиране и създаване на подобра нагласа за разумно пазаруване и разумно отношение към храната. Вече стартирахме нова инициатива, наречена „Да влезем в час”. Първото посещение беше в училище с шестокласници, с които водихме разговори за това какво знаят те за унищожаването на храна, случва ли се това в тяхното всекидневие, как пазаруват и съответно те да са нашите посланици за техните родители. Децата споделиха, че изхвърлят ужасно много храна. Оказва се, че има презапасяване дори с junk food, т.нар. храни боклуци, по които малчуганите залитат и може да се намерят във всяка училищна лавка. Родителите често препълват пазарските чанти, защото се подвеждат по промоции и купуват повече, отколкото е необходимо за семейството. Помагате на бежанците, как се отнасят те към това?


съществуване

Нашата хранителна банка помага на бежанците и тези хора са ни много признателни, очакват ни всяка седмица. Ние бяхме сред първите организации, които бяха на място и видяха условията, в които те живеят, и си дадохме сметка, че това са много нуждаещи се от храна хора, изпаднали в беда и крайна нужда. Още на 25 септември направихме първата доставка на мляко във Враждебна. През последните седмици вече по 6 пъти доставяме храни във Враждебна и Военна рампа, а преди дни бяхме и в Ковачевци. През тази седмица подготвяме дарение и за настанените бежанци в лагера в Харманли. Храните, които предоставяме са дарени от наши регулярни дарители. Те откликнаха на нашия апел да се включат с подкрепа. Банката осигурява в тези акции пълната логистика на процеса – приемане, разпределяне, доставяне и раздаване на храните на място в центровете. Този изпитан модел Българската хранителна банка може да приложи и спрямо всички други потенциални желаещи да се включат в акциите дарители на храни, при условие

www.provo.bg

че те са производители, преработватели или търговци на храни. В тази връзка правя и изричното пояснение, че за банката е важно да гарантира пътя на храната, като не допуска нито да бъде съхранявана, нито транспортирана без гаранции за нейната безопасност. В този смисъл БХБ не събира дарения от индивидуални дарители, тъй като не може да докаже нейния произход. При набирането на храни трябва да има възможност всеки гражданин да се включи по адекватен начин. Да се набират храни, които са за директна консумация, защото условията в центровете не позволяват готвене. Когато бъдат създадени такива условия, ние имаме готовност да се включим и с трайни хранителни продукти. На този етап се стараем да се осигури храна за децата и бременните жени, макар че винаги носим количество, достатъчно за всички настанени в центровете. Заради този опит и капацитет БХБ в момента е припозната като партньор на Столична община, Държавна агенция за бежанците

65


съществуване (ДАБ) и Върховния комисариат за бежанците към ООН по отношение на съдействие за осигуряване на хранително подпомагане за настанените в центровете. Мнозина обвиняват, че работещите в институциите са нехайни и неадекватни, какви са твоите впечатления от работата с тях? В обществото има огромна енергия и стимул за осигуряване на подкрепа. Няма, обаче, действащ механизъм за координиране на тези усилия и канализиране на тази енергия за помощ и взаимопомощ. А това е работата на държавата – след като няма достатъчно ресурси и капацитет за решаване на проблемите, то поне да координира и улеснява усилията на множеството неправителствени организации и отделни граждани готови да оказват помощ и да мобилизират подкрепа. Държавата очевидно не може да се справи сама в тази ситуация. Най-малкото, което държавните институции могат да направят е да предоставят надеждна и навременна информация и да се фокусират върху изпълнението на процедурните си ангажименти. За съжаление и това не се случва достатъчно добре. Поради липсата на добра комуникация в началото и на нас ни беше доста трудно. С течение на времето за щастие се създаде процес на комуникация и координиране и ситуацията влезе в по-нормални рамки. С Държавната агенция за бежанците БХБ работи от средата на септември, след като ДАБ се обърнаха с апел към банката да осигуряваме храна в бежанските лагери. В момента работим в координация с комендантите на центровете, за да организираме доставките. Това, което все още липсва, обаче, е да се прави текущо оценка на нуждите и подкрепата да се насочва там, където е най-потребна. Земеделието днес е базирано на химикали и петролни продукти, въпреки това около 1 милиард души днес по света са недохранени или гладуват, какво мислиш за биоземеделието?

66

Брой 8, Година 2 (2013) Това е разумният подход към земята и към храненето въобще. Органичните и здравословните продукти в бедна България сякаш се превръщат в мода и превземат бавно, но сигурно трапезите на по-образованите и на заможните българи. Производството им в нашата страна не е толкова голямо. Развитите икономики, обаче, произвеждат толкова органик и конвенционална храна, че тя е в излишък. Храна има в изобилие, а има болни и недохранени и те в никакъв случай не са жертва на ГМО, минерални торове и пестициди, а на неразумните действия на човека по отношение управлението на земеделската земя. Ще го обясня отново през призмата на разхищаваната храна. Една трета от произведената храна в света не се консумира. Огромните количества неконсумирана храна имат съществен принос за глобалното затопляне, а от хранителните отпадъци се образува метан, който като парников газ е 21 пъти по-силен от въглеродния двуокис. За всеки килограм произведена храна в атмосферата се отделят 4,5 кг CO2. Очевидно е нужна промяна и по-отговорно отношение към обработваемата земя, водата и въздуха като изчерпаеми природни ресурси. По-малко разхищаване на храни би означавало по-ефективно използване на земята, по-добро управление на водните ресурси и положителни последици за целия селскостопански сектор в света, както и засилване на борбата срещу недохранването. Просто е – постига се едновременно висок екологичен, социален и икономически ефект! Въпрос на воля за промяна и повече разумно поведение.


67


водник


водник

Доц. Д-р Владислав Попов: България притежава всички необходими условия за по-бързо и пошироко развитие на биоземеделието Интервю на Стилян Манолов с Доц. Д-р Владислав Попов Доц. д-р Владислав Попов е роден в гр. Кърджали през август 1967 г. Между 1987 и 1990 г. започва образованието си в

70

Брой 8, Година 2 (2013) Тимирязевска селскостопанска академия – Москва. Впоследствие се дипломира във Висш селскостопански институт – Пловдив като агроинженер Растителна защита и специализация по агроекология. Защитил е магистърска степен по екологично земеделие в Аграрния университет – Вагенинген, Холандия върху екологични фермерски системи. От август 2001 до октомври 2005 г. е бил редовен докторант в Университета на Западен Сидни, Австралия, Колеж по околна среда среда и земеделие. От 1996 г. работи в Катедра „Агроекология“, като от 2006 г. е доцент в катедрата и преподавател в областта на „Основи на биологичното земеделие“, „Замърсяване на почвите и въздействие върху екосистемите“, „Агроекология“, „Екологично фермерство“. През 2006 г. е назначен за директор на Агроекологичен център в Аграрния университет в Пловдив и като такъв организира и извежда научноприложни проекти и програми, участва активно и в обучението на фермери, агрономи и специалисти в прилагане на методите и практиките на биологичното и устойчивото земеделие, опазване на околната среда, интегрираното селско развитие и др. Оценител на научни проекти по 7-ма Рамкова програма на Европейската комисия, автор на учебник за студентите в специалност „Биологично земеделие“ на Аграрен университет, член е на няколко международни организации и на екологичната мрежа на Фондация „Авалон“ – Холандия, координатор по биоземеделие на проекта „Новото тракийско злато“, който се осъществява в Източните Родопи. Източните Родопи са приютили едни от найголемите богатства на Европа, както някога са приютявали траките и техните златни съкровища. Български природозащитни организации са потърсили помощ от холандските фондации АРК Натура и Авалон за създаване на нов икономически модел, основан на съчетаването на свободното пашуване на животните (диви и одомашени) в естествена природна среда, развитие на биологично земеделие и алтернативни форми на туризъм. Така всъщност възниква проекта


водник „Новото злато на Тракия“ и благодарение на неговата експертна и финансова помощ на 23 май 2013 в с. Кондово, Община Ивайловград бе открита първата биотаханджийница в България - Биотера – Ивайловград ООД. Предисторията: През 2010 г. група задружни земеделци от района на Ивайловград са консултирани по въпросите на биологичното отглеждане на зърнено-житни култури и сусам от доц. Попов. През 2012 г. проект „Новото тракийско злато“  (НТЗ) предоставя машини за обработка на почвата за справяне с плевелите и комбайн за подобряване качеството на реколтата. По-късно групата земеделци регистрира ООД с цел коопериране и добавяне на стойност към земеделската си продукция и НТЗ отново ги подпомага с оборудване за преработка на сусам в тахан. Така възниква Биотера-Ивайловград ООД, демонстриращ съвременен модел за развитие на биологичното земеделие и преработка в селски район на България.

www.provo.bg Произвеждат и преработват рапица и слънчоглед, след което го преработват в кюспе, паста, тахан. Така завъртат цикъла от производство до преработка и след това на пазара. Българската биотаханджийница произвежда сертифициран биотахан на една разумна цена, което дава възможност на производителите да получат материално и морално удовлетворение от труда си. Двете преработвателни машини, пекарна за изпичане, екструдер, в който влизат печените семена и където камъни стриват и произвеждат маслото имат много голям капацитет,  могат да произвеждат по 100 кг. тахан на ден,  могат да преработват и да добиват паста и от други маслодайни култури. Таханджийницата може да се ползва и от други производители, които не са свързани с проекта, но има изрично условие, че добивът на биотахан ще е с предимство. Биотахана ще се предлага на пазара под етикет „Новото тракийско злато”. Логото е регистрирано в Холандия, слоганите са и

71


водник

Брой 7, Година 2 (2013)

на български и на английски език. Марката може да бъде давана срещу определени условия, независимо дали става дума за сладко, мед или конфитюр. Изискването е да са биосертифицирани или поне да са в процес на сертификация. В района площите от био сусам и зърнено-житни култури са не помалко от 1500 дка.  Редуват се със зърненожитни, защото ако този сеитбооборот не се прави,   добива на сусама  пада  с 50%  . Площите с лимец, спелта, сусам, както и продукти, преработени от лимец и зърненожитни предстои да бъдат увеличени.

био-оператори работят в сектора. България

Как се развива секторът биоземеделие в

от страна на държавата в лицето на

притежава необходимите условия за по-бързо и по-широко развитие на биоземеделието –

разнообразие

незамърсена

на

земя,

регламентирана биологичното

природните

ресурси,

подходящ

климат,

нормативна

земеделие

уредба.

като

начин

Но, на

производство, щадящ околната среда, може и трябва да се практикува в определени райони с подходящи агроекологични условия. Съществува

и

една постоянна

подкрепа

България?

Министерство на земеделието и храните

Биоземеделието се развива с бързи темпове,

биорастениевъдство и биоживотновъдство,

като за последните 3 години ръстът е с

както и установяване на сертификационна

повече от 5 пъти в сравнение с началото на

система в България. МЗХ помага  и за

2010 г. Площите с култивирани растения се

популяризирането на българските биопродукти

увеличават ежегодно, повече от 2600 души

в

72

(МЗХ). Създаде се единна нормативна база за

страната

и

чужбина.

Разплащателна


водник

www.provo.bg

агенция и нейните експерти придобиха опит

декларираните естествени пасища и ливади

и много по-бързо обработват документите

за изхранване на животните.

за кандидатстване за субсидиране на сектора

2.

по мярка 214 на ПРСР. Интересът на бизнеса

биопроизводителите на преден план излиза

също нарасна в последните 3–4 години,

реализацията

защото фирмите осъзнаха, че тази нова

много

ниша на пазарите предизвиква интереса на

се

потребителите.

към напредналите страни на ЕС. И то

С

увеличаването

голям

на

броя

биопродукцията.

процент

експортира

на

от

извън

на Но

биосуровината

страната

главно

само когато производителят е изградил Кои са основните проблеми, които стоят

съответните

собствени

контакти

с

пред българските биоземеделци?

европейските търговци или използва такива на български биотърговци.

Основните проблеми са свързани с почти

3. Веригата се къса, не се достига до краен

всички „играчи“ в маркетинговата верига

(преработен) местен продукт и така в

на биопродуктите:

страната се продават много малко български

1. Култивираните площи с биокултури са

биопродукти като асортимент.

малко и разпокъсани,  повече се разчита

4. Има търсене от страна на магазини,

на естествени находища на диворастящи

ресторанти и търговци, но те или искат

билки,

постоянно

плодове,

гъби

и

др.,

както

и

снабдяване,

което рядко

им

73


водник се

осигурява

Брой 8, Година 2 (2013)

от

производителите,

или

механизми за стимулиране на кооперации и

са принудени да използват скъпи вносни

сдружения на био-производители с цел обща

биопродукти и пакетирани храни.

преработка и маркетинг. Или стимулиране на

Тук, заедно с МЗХ, научните институти

био-фермери, способни да докажат, че реално

и организации, НПО и други трябва да се

опазват околната среда в земеделието, чрез

намери такава формула, че да се покаже

напр. допълнителна субсидия за опазване на

очаквания ефект от насищането на пазара

агро-биоразнообразието от местни видове и

с родна био-суровина. Да се покаже на

сортове растения, животни, птици, насекоми,

агробизнеса в България,

бозайници и др.

че

Най-важните решения,

и

биопродуктите биохраните

своята

имат

ако сте Министър на

маркетингова

Земеделието?

ниша, че има потенциал

Създаване на механизми

за реализиране на по-

и

високи печалби, и така по

структура

естествен начин ще се

м а к с и м а л н о

увеличи преработката

оползотворяване

на

и

Еврофондовете

в

вътрешната

организационна за

търговия с био-продукти. Да се тръгне по

областта на земеделието.

цялата маркетингова верига, да се привлекат

Подкрепа на дребните и средни земеделски

крупни

развитите

стопани и животновъди (специално и в сектора

европейски страни. Защото и сега пазарът

био-земеделие), за да се стимулира тяхното

на билки и лекарствени растения, пшеница,

оставане, работа и живот в селските райони.

лимец, грозде, вино, и други продукти за страни

Осигуряване

като Германия например, е практически

установяването и оперирането на поне 2-3

неограничен.

борси за био-продукти и храни в страната.

74

биоинвеститори

Да

се

от

намерят

финансови

на

финансов

ресурс

за


изход


видение

Брой 7, Година 2 (2013)

Светослав Георгиев: Да намериш точния път, който те води към качеството Интервю на Оля Боянова със Светослав Георгиев

78


изход Седим си със Славето и Марето, пием си мастичката, някои – малиновото винце (все пак то е повода за нашия разговор), печката бумти, бебенцето засега кротува, и започваме с първия въпрос от интервюто за PROVO. На редактора – Наздраве! Представи се първо на нашите читатели: Казвам се Светослав Георгиев (Славето – б.ред.), управител на фирма „Устрем“, много борбена фигура. Справям се добре с всички начинания в живота и преодолявам всички проблеми благодарение на моята съпруга – Марето. Да започнем с историята на малинките. Разкажи ни как стана така, че избра малинките и защо точно тях? Минали сме през много перипетии в живота, занимавали сме се със земеделие, животновъдство и всяко едно нещо го предприемаме от днес за утре. Бързо взимаме решения. Така стана и с малините. Чухме, че някой си отглеждал малини и намирал пласмент за продукцията си, решихме и ние да се захванем. Имаше добри индикации за развитие на външния и вътрешния пазар.

www.provo.bg внимание, и нямаш право на грешки, защото грешките тук са непоправими. Кога изкарахте първата реколта? Малините ги насадихме 2003-та година – късна есен. На следващия ден, след като ги насадихме, точно навреме,  като по поръчка падна обилен сняг. Първата реколта беше 2004, но беше много малка, което е нормално за млади насаждения. А от кога е първата реколта вино?  През 2005-та година направихме успешно първия експеримент,   а 2007-ма е първата официална реколта „Трастена“ от 750мл., която беше бутилирана за нас в изба „Златовръх“, с която продължаваме да работим съвместно. Какво е търсенето у нас и имате ли възможност да сте конкурентно способни на външния пазар?

С колко насаждения малини започнахте и колко са в момента? Ние сме хора максималисти. Не може да правиш бизнес с един декар, или с 5 декара. Започнахме с 50 декара и сега вече са 95. Какъв е пътят до бутилката? Труден. Първо трябва да произведеш качествена малина. И това е само една трета от пътя до бутилката. А това е невероятно капризен сорт малини. Имаме по 12 обработки годишно, като по-голяма част от обработките са ръчни и много малка част механизирани. След това трябва да направиш хубаво вино и накрая да се погрижиш продукта ти да изглежда добре. Всяка една от стъпките изисква много време, финансови средства и

79


изход

Брой 7, Година 2 (2013)

В България ние сме производителите на найхубавото малиново вино. Най-харесваното и най-качественото. Има и други, които опитват, но те главно се опитват да го правят, а ние го правим както трябва. За да си успешен, трябва да си задаваш точните въпроси и съответно така да получаваш правилните отговори. Не си ли задаваш правилните въпроси, не успяваш да намериш точният път, който те води към качеството. Имаме амбиции за външния пазар, борбени сме и съм сигурен, че ще успеем да достигнем високо ниво. Какви са пречките, които развитието на бизнеса?

срещате

в

Най-трудната задача е да се справяме с всички предизвикателства на природата. Останалото е добра организация и качествен контрол. В тоя ред на мисли няма пречки, ако се появят – преодоляваме ги с удоволствие. Какво би направил, ако беше Министър на земеделието?

80

Хмм! Ще направя всичко възможно целия бизнес свързан със земеделието да тръгне на 100 %. Ще финансирам всички земеделски стопани с безлихвени, или нисколихвени кредити с гратисен период от 3 – 4 години, в зависимост от дейността им може и подълъг период. Изключително преферинциални условия за закупуване на техника. Ще осигуря държавна земя за обработка на начинаещи земеделци с минимална аренда, даже никаква, защото има много пустеещи държавни земи. Ще осигуря посадъчни материали. За да тръгне най-силното звено на България, трябва да се вложат страшно мого усилия и средства. Другото нещо, което бих организирал, ако съм Министър на земеделието е изкупуването на продукцията да става на държавно ниво, за да не се мачкат земеделците от прекупвачите, които взимат по-голямата част от печалбата, без да са рискували нищо и без да са работили. Ще направя екипи във всички общини, които да се занимават с административната част по изготвяне на проектите и след това да наставляват земеделците по изпълнение на съответните мерки. Така ще освободя хората,


изход

www.provo.bg

които не са достатъчно образовани да се борят с институции и бумащина, но имат амбицията да се занимават със земеделие. Държавата ни губи милиони, дори милиарди неусвоени средства заради неизпълнени проекти, точно поради изброените причини. Защо избра да отглеждаш екологично чиста продукция? Защото така трябва. Преди време имахме цех за сладки и никога не сме използвали консерванти. Сега имаме малинови насаждения и не третираме растенията с отрови и химикали. Това е начин на отговорно мислене. Използването на химични торове и пестициди при конвенционалното производство ли налага високата цена на био продуктите? Да, защото добивите са различни. При наторените с химични торове и препарати насаждения добивите са двойни и тройни. Пестицидите убиват вредителите и това вдига още повече добивите. Така можеш да си позволиш да продаваш евтино. Но глобалните тенденции са други – чисти и натурални продукти. Това се търси повече. Био земеделците получават субсидии, НО… тук има един проблем и той е породен от корупционни схеми. Идват едни к…а (спестено поради политиката на редакцията – б.ред.), правят грешка в замерването на терените, казват ти, че всичко е наред и след това получаваш писмо, което гласи, че си намалил насаждението с над 10% и субсидията ти е отрязана, и освен това дължиш на държавата субсидията, която си получавал последните пет години. Появяват се като по поръчка след това господа, Разкажи ни за хижата, я малинките, виното?

промениха

туристи, който ежегодно се засилва. Всички посетители опитват от малиновото вино и се връщат отново. Имаме амбициите да развием района и да осигурим на посетителите, които биха ти „помогнали“ да си вземеш парите обратно, но 50% са за тях. Гадни и грозни схемички, които мачкат развитието на бизнеса. И това не е частен случай, а е редовна практика.  многообразни развлечения и варианти за отдих. Надяваме се в бъдеще децата ни да желаят да поемат бизнеса, който ние със съпругата ми започнахме! Какъв е съветът ти към младите хора, които искат да се занимават със земеделие? Осигурете си собствени средства за старт, защото тук няма условия за финансиране от банки. Ако сте на кредит, няма да успееш. Отглеждайте екологично чиста продукция. Борете се за субсидии, но не разчитайте на тях, защото или много се бавят, или ще се намери някой, който да Ви ги отреже. И накрая, но не на последно място – работете в големи мащаби, иначе само си губите времето!

ли

Хижата е с дълга история… Ние я взехме, за да я използваме като база за насажденията. Оказа се, че хижата е с голямо стратегическо значение. Тя е част от туристическия маршрут „Ком – Емине“ и има голям поток от

81


видение

82

Брой 8, Година 2 (2013)


видение

www.provo.bg

83


100


100

Тютюнът – истини и лъжи Владислав Христов Владислав Христов е освен международно известен писател и фотограф, и  Доктор на селскостопанските науки – Генетика на тютюна. ИСТОРИЯТА Името на тютюна идва от латинското название на растението тютюн (Nicotiana tabacum), кръстено на Жан Никот, френски посланик в Португалия. Той изпраща семена и листа на тютюн от Бразилия в Париж на

86

Брой 8, Година 2 (2013)

Катерина Медичи през 1560 г. и така слага началото на разпространението му в Европа. Nicotiana tabacum има тропически произход – от Южна Америка. Най-добре расте при топъл климат. Въпреки тропическия си произход, тютюнът вирее добре и на по-северни места. В България е култивиран още през 1717 г. Развива се върху леки, пропускливи или варовити почви. Трябват му между 100 и 120 дни за достигане на пълна зрялост след засаждането. За първи път през 1828 г. двама студенти по химия извличат никотин от тютюна и му дават това име. Nicotiana tabacum се среща и в дивата природа, но по-често се отглежда с търговски цели за производство на цигари, пури, емфие и др. Растението принадлежи към семейство Картофови (Solanaceae). В миналото тютюнът се е смъркал, или дъвчел и е бил широко популярна билка. Основното му приложение е било като релаксант. Листата на Nicotiana tabacum имат изключително


100 спазмолитично, наркотично и диуретично действие. ИНДУСТРИЯТА Световното производство на тютюн достига 6 млн. тона годишно. В сектора заетите са около 1,5 млн. души. В момента в ЕС всяка година се добиват по 250 хил. тона. Отглеждащите тютюн в Европа са над 400 хил. души. Тютюнът се произвежда в над 120 страни. Първите места се заемат от Китай, САЩ, Индия, Турция, Русия, Бразилия, Египет и България. Тютюнът е най-отглежданото растение в света, което не се използва за храна. Над 15 милиарда цигари се продават в света всеки ден. Търговията с кубински пури също „е в добро здраве“ с оборот през 2013 г. от 447 милиона долара, или увеличение от 8% спрямо предходната година. Опитите да се отучат хората от вредния навик, чрез визуални методи за сега не водят до положителен резултат. Надписите по цигарените опаковки никак не са случайни. В някои европейски държави дори вече има поставени изображения на хора с различни заболявания, причинени от тютюнопушенето. Те въздействат доста по-силно от един надпис, но за съжаение статистиката не посочва това да спира, който и да е пушач. Производството на тютюн изисква употребата на големи количества пестициди. Смята се, че са необходими до 16 вида подобни препарати и то само в периода между засаждането на семената в оранжерии и пренасянето на младите растения за засаждане навън. Пестицидите често вредят не само на околната среда. Тютюнът е едно от най-силно абсорбиращите пестициди растение, които чрез цигарите директно попадат в организма на пушача. Той е и на едно от челните места по абсорбиране на тежки метали от почвата, които също се отлагат в организма и нанасят непоправими щети. КЪДЕ СМЕ НИЕ? Предполага се, че тютюнът е пренесен на

www.provo.bg Балканския полуостров през XVII век. В България отглеждането на тютюн от дълги години е един от основните поминъци на населението. Промишленото тютюнопроизводство в страната ни, започва да се развива в началото на XX век. Днес браншът тютюн заедно със сегментите производство, търговия, преработка и реализация на тютюневи изделия генерира в хазната над 1,7 млрд. лева годишен приход. Eкспортът на тютюн и обработени заместители на тютюн е с найголям дял в общия селскостопански износ на България – 13,7 % или 384 млн. USD през 2009 г., и 10,52 % или 365 млн. USD през 2010 г. Ориенталският тютюн се реализира главно на силно взискателни пазари – САЩ, ЕС и Близкия изток. Като експортен продукт върху неговото развитие сериозно влияние оказват предизвикателствата на глобалния тютюнев пазар, промяната на субсидиране в ЕС и националната аграрна политика. Тютюнът и по-конкретно ориенталският, осигурява най-пълноценно използване на бедните, нископродуктивни почви, разположени върху наклонени терени, с плитък почвен хоризонт, които са почти непригодни за други култури. Културата заема едва 0,89 % от обработваемите площи на страната, а формира 2,1 % от стойността на брутната продукция в отрасъла. Тютюнът осигурява заетост на около 50 000 човека и поминък на над 200 000, които произвеждат, манипулират и преработват тютюн. Демографската му роля се определя от съхраняване на част от населението в полупланинските и планински райони. В света се произвеждат около 250 хил. тона ориенталски тютюн, основно на Балканите. Прогнозата е българското производство на ориенталски тютюн да се установи на 15 000 – 18 000 тона – или общо от всички сортови групи тютюни на около 25 000 – 27 000 тона. ЛЕГАЛНИ ИЛИ НЕЛЕГАЛНИ? Заради рязкото вдигане на акциза върху тютюневите изделия една трета от легалния пазар буквално е изчезнал. Това сочи последният анализ на Института за пазарна

87


100 икономика. През 2018 г. България трябва да стигне минималния акциз върху цигарите от 90 евро (176 лева) за 1000 къса, докато сега е 75 евро (148 лева). Ако се разпредели на пет стъпки в петте години до 2018 г., ръстът от 20% на облагането ще се отрази минимално върху цените. Или при равни други условия средното годишно поскъпване на кутия цигари от плавно увеличавания акциз ще е около 10 стотинки на кутия. В противен случай, ако се извърши еднократно, както шоково това беше направено през 2010 г., поскъпването на кутия ще е с около един лев. Когато по идея на финансовия министър Симеон Дянков от началото на 2010 г. акцизът се е вдигнал с 50%, поскъпването на цигарите бе с около една трета или от средна цена на кутия от 3 лева тя скочи на 4 лева. Ефектът от рязкото вдигане на акциза е един – рязко свиване на легалната продажба на цигари и увеличаване на черния пазар. Официалните данни на Министерството на финансите показват, че ако през 2008 г. легално са продадени около 22 млрд. къса цигари, то през 2010 г продажбата е само на 11 млрд. къса, или почти двойно послаба. При всяко рязко покачване на цената има известен отлив от покупка, но след това нишата се запълва от нелегалните продажби, които за 2010 г. скачат с около 30% спрямо две години по-рано. С други думи, всяка трета цигара през 2010 г. е била купена от нелегалния пазар. Той от своя страна генерира огромни печалби, защото в себестойността на една кутия цигари 80% са акциз и ДДС и според изследванията в световен мащаб печалбите от нелегалния пазар на цигари съперничат по мащаби на печалбите от наркотици при много по-малък риск от тежки санкции. РЕЗУЛТАТЪТ Над 1,1 милиарда души по света консумират ежедневно тютюн,  близо 100 млн. от тях са европейци. На всеки 8 секунди някой по света умира от последиците на тютюнопушенето. Цигарите убиват около 6 млн. души годишно, като през 2030 г. броят се очаква до достигне 8 млн. Непушачите също са силно застрашени.  600 хил. за година умират

88

Брой 8, Година 2 (2013) вследствие пасивно пушене. Повече от 770 млн. деца на планетата са изложени на действието на пасивното тютюнопушене. По данни на ЕС всяка година свързаните с консумацията на цигари болести костват около 25 млн. евро. Тютюневият дим съдържа над 4000 вредни вещества. Тютюнопушенето е главна причина за възникване на заболявания на дихателните органи, на сърдечно-съдовата система и за някои ракови заболявания. Около 30% от смъртните случаи, причинени от рак, се дължат на употребата на тютюн. Приема се, че до 15% от всички смъртни случаи се дължат на този вреден навик.  България е първа в Европа и втора в света, след Куба, по брой пушачи, на глава от населението.  У нас, броят на пушачите надвишава 3 000 000 души. Всеки трети българин изпушва 2400 цигари годишно. Според националната статистика 40% от мъжете и 20% от жените у нас са заклети пушачи.  От време на време пушат едва 10% от българите и българките, а непушачи са 50 на сто от мъжете и 70 на сто от жените. Данните на НСИ сочат, че най-заклети пушачи са мъжете между 25-44 години – над 55 на сто от активно пушещите българи. Здраво пушат също мъжете между 45-64 години – 46% от заклетите пушачи. Най-малко сред страстните привърженици на тютюна са мъжете над 65 години – едва 12%. Найактивни пушачки пък са дамите между 25-44 години, а най-малко пушат жените над 65 – едва 2%. Още по-плашеща е статистиката за детското тютюнопушене. По този показател българчетата се нареждат на първо място в света. 48,8 на сто от 16-годишните деца в България пушат. 39 % от тях са пропушили под 13-годишна възраст. Цигарите у нас причиняват близо 1000 умирания на 100 хил. души, докато според данните в ЕС – този коефициент е 633 на 100 хил.  Всеки трети мъж и всяка шеста жена – активни пушачи – са с  повишено артериално кръвно налягане, като всеки втори активен пушач е с повишени стойности на холестерола в серума, сочи изследване на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи


100 (НЦОЗА). 21,6 на сто от смъртните случаи в България са вследствие на заболявания, причинени от тютюнопушене. Пушачите живеят средно с около 22 години по-малко от непушачите. Близо половината от активните пушачи-мъже и 55 на сто от жените пушачки в страната ни имат силно желание да спрат с вредния навик. Въпреки това разходите за алкохолни напитки и цигари в страната ни се увеличават с 6.8% през първото тримесечие на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. и възлизат на 44 лв. средно на лице от домакинството. Тенденциите в Европа са на обратния полюс. През 2012 г. година 100 хил. европейци са се отказали от цигарите.  България е на седмо място по активност за отказване от тютюнопушенето. Слаба светлина в тунела се вижда едва след налагането на забраната за тютюнопушене в заведенията. Броят на инсултите през 2013 г. е намалял с 1600 – обнадеждаващ показател за всички, който се колебаят дали да се погрижат за здравето си. ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДАРА Насоките на европейските институции започват все повече да клонят към затягане на мерките срещу пушенето, а не либерализацията им. След няколко месеца дебати европейските депутати одобриха предложенията на Европейската комисия и забраниха използването на ментола и други добавки, които, по думите на комисаря по въпросите на здравето Тонио Борг, „маскират“ вкуса на тютюна. След корекция от страна на европейския парламент, обаче ще бъде правена разлика между сортовете. Така реално се защитават правата на производителите на ориенталски тютюни, каквито са повечето сортове, отглеждани в България. На пакетите с цигари ще има поголеми надписи, предупреждаващи за риска от пушенето – те ще заемат 65% от кутиите. Ограничават се и продажбите на електронни цигари. Мотивът на европейските законодатели за електронните цигари е, че те също съдържат никотин и съвсем не са по-безопасни за здравето от обикновените

www.provo.bg цигари. Целта на тези мерки е да се ограничи привлекателността на цигарите сред младите хора. Според експерти в областта построгите регулации не са решение – те могат да доведат само до контрабанда на цигари, което ще се окаже още по-голям проблем. На този етап страните в ЕС вече губят по 10 млрд. евро годишно от контрабандата на цигари. Всъщност позицията на ЕК в областта на тютюнопушенето е доста непоследователна. От една страна чиновниците предлагат все повече ограничения за производителите на цигари. Под предлог липса на алтернатива, те все още разрешават отпускането на субсидии за производителите на тютюн. Като се вземе предвид съпротивата на производителите – и на цигари, и на тютюн, както и на пушачите – тютюневият дим трудно ще изчезне от публичните места. Русия от своя страна вече затегна режима за тютюнопушене на обществени места. От 1 юни 2014г. е забранено да се пуши в ресторантите, кафенетата и закусвалните, в хотелите и общежитията, на пероните на гарите, във влакове и кораби.Тютюневи изделия няма да може да се продават по будките и чрез амбулантна търговия, а само в магазини и търговски павилиони, като цигарите няма да бъдат изложени, а ще се предлагат чрез каталог или списък. В ресторант цигара ще може да се запали, само ако заведението има лятна тераса. Забранява се продажбата на цигари на териториите на гарите, летищата, пристанищата. ЕФЕКТИТЕ Случаите на преждевременно раждане и на деца с остри дихателни проблеми са спаднали рязко само година след въвеждането на ограничения за тютюнопушенето на обществени места. Това е валидно както за Северна Америка, така и за страните в Европа, където забраните са вече факт. Такива са изводите от първия систематичен метаанализ, проверяващ ефектите от забраните за пушене, публикуван в медицинския журнал

89


100 The Lancet. Анализът включва 11 различни проучвания, проведени в САЩ и Европа, които заедно обхващат наблюдения върху 2.5 милиона новородени и 250 хиляди деца с астма. Във фокуса на мета-анализа са съответно броят на преждевременно родените и честотата, с която децата с респираторни проблеми посещават болница по спешност. Най-отчетливата тенденция според изследователите е, че за една година след като забраните влизат в сила, пристъпите при децата с астма намаляват с 10%, или поне тези, заради които се налага спешна лекарска помощ. Видимо се е намалил и броят на преждевременно родените бебета, а с 5% по-малко са и случаите, при които бебето се ражда под нормалното тегло, дори да е в термина си. Тенденцията има и солиден материален израз – медицинските разходи за деца с астма в САЩ през 2007 г. надхвърлят 50 млрд. долара, а в Европа – 20 млрд. долара. Ако разходите вървят надолу заедно с броя на приетите случаи в болница т.е. с по 10% – Щатите и стария континент заедно ще пестят по повече от 7 млрд. долара годишно, изчисляват авторите на анализа. Към момента само 16% от населението на света е обхванато в различните закони за ограничаване на тютюнопушенето. Така, над 40% от децата са ежедневно излагани на тютюнев дим и са превърнати в пасивни пушачи от рано.  В страната ни данните са още по-страшни.  57.5% от българските деца са изложени на пасивно тютюнопушене в домовете си. Пушат 45.7% от бащите и 39.0% от майките, като бебетата им се раждат със 100 гр. по-ниско тегло. Само 42.5% от децата живеят в дом без тютюнев дим. Ако обаче се включи и факторът „тютюнопушене на други възрастни“ (баба, дядо и роднини пушачи), относителният дял на тези домове намалява до 39%. Това сочат резултатите от национално представително проучване на Националния център по обществено здраве и анализи в 28-те региона на страната през периода декември 2012 г.

90

Брой 8, Година 2 (2013) – декември 2013 година. Анкетирани са 2914 родители на деца от 3 до 7-годишна възраст от случайно подбрани детски градини. Според данните преобладават случаите с един пушач (съответно 32% и 31%). Двамата родители пушат в една-четвърт от случаите, а с 3-5 пушачи са 5% от семействата. Наймного са родителите-пушачи в Силистра (81.9%) и Добрич (78.1%), Враца (76.7%) и Видин (72.1%), а най-малко в София област (40.7%), Ямбол (41.6%), София-град (43.5%) и Бургас (43.7%). Отчита се намаление на броя на застрашените деца в сравнение с проучванията в предходните 2002 г. и 2008 г., съответно с 14% и 11%. Оказва се, че в 11.9% от семействата през бременността са пушили и двамата родители, в 45.4% – само бащата, а в 2.9% – само майката. Непушачи през бременността са 51,7% от семействата. Разликата по региони е значима, като найголям е относителният дял на бащите-пушачи в Силистра (68,4%), Добрич (66,2%), Видин (64,3%), Разград (60%). Най-много майки са пушили през бременността в Търговище (28.2%), Стара Загора (24.2%), Монтана (20.0%) и Видин (19.2%). До днес все още голяма част от родителите омаловажават риска от пасивното тютюнопушене за здравето на детето, като продължават да пушат в негово присъствие или в помещения, в които „то прекарва най-малко време“. Доказано е, че основната мотивация за започване на тютюнопушене при децата се определя от стремежа им да изглеждат като възрастни – чрез подражание. От тази гледна точка, най-действен е примерът на семейството. Натискът на връстниците и примерът на групата, с която детето се идентифицира, дори без да е нейн член, също водят до възприемане на тютюнопушенето като приемливо поведение при съществен процент от подрастващите. БЪЛГАРИЯ – А СЕГА НАКЪДЕ? На 12 декември 2013 г. след четири часа дебати парламентът запази пълната забрана за пушене на закрити обществени места. Предложените от „Атака“ промени в закона


100 за здравето бяха отхвърлени с 64 гласа „за“, 107 „против“ и 7 „въздържал се“. Тези на левицата бяха отхвърлени със 76 гласа „за“, 106 „против“ и 8 „въздържали се“. Проектът на „Атака“, който предвиждаше да се разреши пушенето в обособени помещения и във всички нощни заведения, беше подкрепен от 44 депутати от БСП, 9 – от ДПС, и 11 – от „Атака“. Против гласуваха 84 представители от ГЕРБ, 13 от БСП и 10 – от ДПС, а един от ГЕРБ, 7 от левицата и 9 от ДПС се въздържаха. За предложението на 9 депутати от БСП да се върне пушенето в обособени самостоятелни помещения в ресторанти, питейни и нощни заведения, кафенета, игрални зали, както и на стадионите гласуваха 50 депутати от левицата, 15 от ДПС и 11 от „Атака“. Против бяха 85 от ГЕРБ, 12 от БСП и 9 от ДПС, шестима от БСП и двама от ДПС гласуваха с „въздържал се“. Министърът на здравеопазването Таня Андреева се обяви против отмяната на пълната забрана и обяви данни, според които най-високият дял сред причините за смъртност при младите мъже и жени на възраст между 35 и 44 години е тютюнопушенето. Няколко месеца след забраната за пушене отново е на път да раздели управляващи и Министерство на здравеопазването. Докато депутатите обмислят да предложат новалиберализация,то в здравното ведомство смятат да предложат още по-строги санкции и ограничения. Идеята на Министерството е да се забрани пушенето и в зимните градини на заведенията т. е. на всички места, които имат покрив и са с поне три стени без значение от какъв материал са. Както и без значение дали „конструкцията е постоянна или временна“, пише още в законопроекта. На практика това означава, че се забранява пушенето във всички пристройки към заведенията, обясниха експертите. Сред другите идеи за промени в Закона за здравето е и увеличаване на санкциите. Министерството предлага да се отнема разрешението за дейност за месец на всяко заведение, което повторно е нарушило правилата за пушене. Тепърва идеята ще се обсъжда с бизнеса и с

www.provo.bg управляващите. Те от своя страна се очаква да внесат промяна в закона до лятната депутатска ваканция на 2014г. Според новите разпоредби, чийто основен автор е Хасан Хаджихасан от ДПС, пълната забрана за пушене ще остане единствено за малките ресторантчета и кафенета. За сметка на това в нощните заведения ще се разреши пушенето след 21 часа. Прави се реверанс към големите заведения – в тях употребата на тютюн ще е свободна в обособени за това помещения. Голяма част от собствениците им обаче махнаха загражденията веднага след като бе наложена забраната. В същото време проверките по заведенията продължават с доста нетраен ефект въпреки санкциите. Над 1 млн. лв. са общо събраните глоби за нарушаване на забраната за пушене на закрити места. По данни на Министерството на здравеопазването в периода юни 2012 г. – май 2014 г. са направени общо 406 923 проверки. При тях са издадени 2576 предписания, съставени са 2365 актове за констатирани нарушения и са издадени 1752 наказателни постановления. Сред проверените обекти 77 078 са за хранене и развлечение, 52 011 – детски и учебни заведения, както и 103 786 лечебни и здравни заведения. Проверени са и над 132 355 бръснарски, фризьорски и козметични салони, фитнес зали, хотели и мотели, СПА центрове, магазини, игрални зали и гари. Истината е, че никога не е спирало да се пуши в селата и в малките градчета на България. Инспекторите признават, че непрекъснатото говорене на депутати срещу закона окуражава нарушителите и след всяка нова парламентарна кампания за връщане на пушенето, борбата с дима става потрудна. Данните за 2013 г. на агенция Ноема сочат, че 44% от българите не подкрепят пълната забрана за пушене. Интересен факт в изследването, е че делът на хората, подкрепящи пълната забрана за пушене в заведенията, е намалял с 14% до 34% за една година. Отбелязва се и намаление на процента

91


100 на непушачите, които подкрепят забраната. През 2013 г. техният брой е 46%, а през 2012 г. – 61%. Тук е добре да се попитаме – не трябва ли да се вложат повече средства за образоване и повишаване на здравната култура на хората, отколкото за заплати на инспектори, чиято дейност както всички се убеждаваме не носи нужната ефективност. ЗАМЕСТИТЕЛИТЕ Колко безвредни са електронните цигари? Първите 500 000 електронни цигари са произведени в Китай през 2004 г. от фирмата „Руян“. Те са продадени по за 1 евро парчето и са разграбени като топъл хляб. Откритието е рекламирано като терапия за отказване от пушенето. Китайското правителство дори връчва почетна награда на “Руян”. Фирмата работи върху него 5 г. Изпреварва големи компании като „Рейнолдс“, която през 1996 г. тества марката „Хай кю“. Това е цигара, която не изгаря тютюна, а само го загрява, колкото да се отделят никотинът и други ароматни вещества. В днешния си вид електронната цигара обаче си остава китайско изобретение. То става особено популярно по цял свят заради увеличаващите се забрани за пушене. Вече има много модели и марки на „почти цигарите“. Производителите копират основния модел и пускат свои продукти с малки вариации. Продават се на различни цени. Има евтини и по за 20 евро, а скъпите стигат до 150 евро. Несъмнено ползите от електронната цигара са налице. При пушенето без дим липсват стотиците вредни субстанции, които се отделят при изгарянето на тютюна. От тях поне 50 са обявени за канцерогенни. Вдишват се само никотин и аромати. На пазара се предлагат различни видове – с мирис на шоколад, плодове или цветя. Всичко дотук звучи добре. Пет години след появата им на пазара Американската агенция по храните и лекарствата публикува анализ, в който се казва, че рекламираните като напълно безвредни заместители на истинските цигари също крият опасности

92

Брой 8, Година 2 (2013) за здравето. По данни в края на 2012 г. потребителите на електронни цигари в САЩ са около 2,5 млн. души. Експерти установиха, че в 19 вида от продаваните на пазара в САЩ електронни папироси се съдържа нитрозамин. Това е канцерогенно вещество, от което има и в истинските цигари. Всичките уличени изделия са произведени в Китай. В тях е открит и диетиленгликол. Това е съставка, която се използва и за производството на антифриз. Имало и модели, при които на опаковката пишело, че не съдържат никотин, а такъв все пак е открит, макар и в малки количества. В същото време повечето европейски държави се отнесоха доста либерално към електронната иновация. Търговията с тях не е подлагана на ограничения, а и по интернет човек може да си поръча дори от чужбина. Във Великобритания броят на употребяващите този продукт вече надминава 650 000. В България продажбите на електронни цигари не спират да бележат огромен ръст след въвеждането на забраната за тютюнопушене през юни 2012 г. Дали европейските законодатели си затварят очите за вредата от електронните цигари за да може търговията с тях да върви, всеки сам може да си отговори на този въпрос. САЩ – на нож През май 2014г. Агенцията по храни и лекарства на САЩ (FDA) предложи нови правила, според които продажбата на електронни цигари ще е забранена за хора под 18 години. Разрешен обаче ще остане достъпът им до ароматните пълнители, както и правото на компаниите да се рекламират и да продават продуктите си онлайн. Производителите вече няма да могат да промотират продуктите си с безплатни мостри, или да ги включват в улични автомати, откъдето всяко дете може да си купи. Ще бъдат задължени също така да предупреждават на опаковките, че никотинът води до пристрастяване. Те ще имат две години да променят опаковките от влизането в сила на проектозакона, който ще бъде подложен на публично обсъждане


100 до лятото на 2014г. Предложението за регулация на двумилиардната индустрия на електронните цигари е чакано отдавна. Много от производителите се опасяваха, че то ще съдържа строги рестрикции, но предложението се оказа доста по-либерално. Освен това вероятно ще са необходими години, преди да заработи напълно, обясняват експерти. Според анализатори то е дори „позитивно“ за индустрията, която според прогнозите до десетилетие ще изземе пазара на цигарите за 85 млрд. долара на година. Документът обаче беше и разкритикуван за това, че позволява свободната реклама. Според противниците му, рекламите ще подведат много младежи и ще създадат поколение с нов вид пристрастяване, при това към млад продукт, от който все още не са ясни дългосрочните ефекти. БИО ЦИГАРИТЕ – ТЪРГОВСКИ ТРИК ИЛИ РЕАЛНОСТ? Една нова тенденция идваща от САЩ, завладява малко по-малко Европа – консумацията на био цигари. Наред с всевъзможните био продукти предлагащи се в магазините, потребителите са изкушени от още един артикул – натурални цигари. Можем ли да наречем това е хитър ход на търговците, или поредна мода сред био консуматорите – само бъдещето може да покаже. В Америка цената на био цигарите е с около 2 щадски долара по-висока от средната цена за кутия. С тази цена натуралните цигари всъщност могат да изгорят портфейла ни, още преди да сме запали една. Но нека кажем, че цената не е проблем или че сме готови да дадем малко повече пари за нещо, което – предполага се, е чисто, или че е по-безопасно за тялото ни.  Явява ли се пушенето им е безопасна алтернатива на “не-натуралните” цигари? Или това е просто евтина реклама?  Дали купувайки нещо „натурално” всъщност помагаме на земята или на земеделските стопани по какъвто и да било начин? Що се отнася до косвената безопасност на натуралните цигари, чували ли сте фразата

www.provo.bg „Няма такова нещо като безопасна цигара”. Това е така, дори търговци на био цигари ще ви кажат това. Върху опаковката на продукти на „American Spirit”, единствената марка в САЩ, произведена от сертифициран 100% биологичен тютюн, пише: „Био тютюнът не означава безопасни цигари”. На своите натурални цигари, те отбелязват: „Липсата на добавки в нашия тютюн не означава безопасни цигари“. Остава въпросът – натуралните цигари по-малко вредни ли са от „не-биологичните” цигари?  Противно на общоприетите представи, при отглеждането на тютюн за био цигари се използват пестициди.  Биологичното земеделие, според интернет страницата на Агенцията за защита на околната среда, отглежда и обработва храни, които не използват синтетични торове или пестициди. Такива, получени от естествени източници (като биологични пестициди) могат да бъдат използвани в производството на органично отглеждани храни. Те се ползват най-вече за борба с вредителите, обикновено са ефективни в малки дози и често се разлагат бързо. Биохимичните пестициди са естествени и нетоксични. Според „American Spirit”, техните цигари, съдържащи естествени и натурални тютюни, не съдържат добавки. Какво е необходимо да знаем за добавките? Не всички добавки в цигарите са вредни. През 1994 г. шест големи компании за цигари публикуват одобрения списък на правителството на САЩ с 599 добавки за използване в производството на цигари. Вода, оцет, розмарин масло и сок от сини сливи са част от това, което може да се види в този списък. Много от тези добавки са доброкачествени. И все пак, когато горят, някои от тях създават токсични съединения, за повече от 50 от които е известно, че причиняват рак. Очевидно е подобре тези отрови да не навлизат в белите ни дробове и да натравят кръвта. Човек си мисли, че, изключвайки лошите добавки и избягвайки химическите пестициди, тютюнопроизводственият процес следва да доведе до „по-добра“ цигара, че има по-малко отрови в органичните цигари. Донякъде

93


100 е вярно. Но да анулираме тези вредни и екологично нездрави елементи от дима все още не значи, че пушенето ни вече е нетоксично или неканцерогенно. Никотинът сам по себе си не е канцероген. Тютюнът обаче, горейки, дори и в най-чистия си вид, произвежда въглероден окис и катран, които са канцерогени. Естествено срещащи се при консервирането на тютюна и процесите на ферментация са нитрозамините – вид химически канцероген, който се намира в много храни, включително риба, бира, пържени храни и месо. Някои нитрозамини причинияват рак при лабораторни животни и могат да увеличат риска от рак при хората. Може би био цигарите подават ръка на околната среда и икономиката? Може би. Производството на тютюн от средата на деветдесетте години, когато „тютюневите спорове” взривиха американската общественост, продължава да бъде трудна тема за производителите. А земеделските производители, отглеждащи “Вирджиния “ и “Бърлей” сортове (най-често срещаните видове в цигареното производство) имат органичени конкурентни ходове. Очевидно е, че търсенето на натурални тютюневи листа се удвоява всяка година, следвайки променящите се времена в развитието на тютюневата индустрия.  Биологичното тютюнево земеделие изглежда е спасителния ход за земеделските производители да се задържат на повърхността и дори да се разрастват в една трудна индустрия. Биологичното земеделие като цяло, включително отглеждането на тютюн, е наистина по-щадящо за околната среда. Био производителите отбелязват завръщането на дивата природа след преминаването си към биологично производство. Няма съмнение, че дейността на органичното тютюнево производство създава търсене, което стимулира хората да правят по-добър бизнес и да вредят на околната среда по-малко.  Но дали 7-9-доларова опаковка на „American Spirit” ще спаси природата, или по-скоро ще спаси

94

Брой 8, Година 2 (2013) бизнеса на фермерът Джон? Био тютюнът може да изглежда малко нелепо в концепцията за околната среда и въздействието върху здравето. Въпреки това, тютюневите култури, които са отглеждани по биологичен начин, са все повече и започват да си изграждат база лоялни клиенти. Ще застрашат ли производителите на био тютюни големите тютюневи монополи? Едва ли, но със сигурност ще заемат трайно място на пазара с постоянно покачващ се дял. Доколко био тютюните са био? За да се счита една култура за натурална, тя трябва да отговаря на определени изисквания и норми, които трябва да се спазват. Потребителите очакват, че натуралният продукт ще бъде минимално преработен, като в същото време се избягва контакта с вредни пестициди, хербициди и разни токсини. Био производителите се стремят към устойчиво развитие на селското стопанство, така че е възможно техните култури да имат по-слабо въздействие върху околната среда.  Биологично отглежданият тютюн минава през минимална обработка и се обработва по начин, който е екологично чист. Примамливостта на цигарите от био тютюн за хора, които предпочитат био продукти, е в липсата на пестициди, използвани за тютюневата реколта.  Вместо да се използват химически пестициди и хербициди се използват естествени средства, за да се поддържат растенията здрави и защитени от вредители. Обаче цигарите, изработени от натурален тютюн, ще продължават да съдържат елементи, които са вредни за здравето на хората и са вредни за околната среда. Повечето експерти твърдят, че единственият начин наистина да излезем „ на чисто” с тютюна, е да се откажем от пушенето като цяло.  В действителност, някои тютюневи изделия, които се рекламират като естествени, всъщност са по-вредни за здравето на пушачите, тъй като част от елементите на тютюна –


100 като катран или никотин – всъщност са в повисок процент в тези продукти, отколкото в обикновените цигари. Проучвания на здравните агенции на САЩ и на германското правителство са открили значителни нива на токсични химикали, дори в чисти от добавки тютюневи изделия. В крайна сметка изборът какви цигари ще консумират остава в ръцете на потребителите. ДАТИТЕ НА КОИТО СЕ СЕЩАМЕ 31 май Световният ден без тютюнев дим. Той се провежда в страните по целия свят, като се подчертават рисковете за здравето, свързани с употребата на тютюн, и се призовава за ефективна политика за намаляване нивата на потребление. Световният ден без тютюнев дим се създава през 1987 г. по инициатива на Световната здравна организация. За първи път се отбелязва на 31 май 1988 г. Мотото,

www.provo.bg определено от СЗО за 2014г. беше ”Повишаване на данъците върху тютюневите изделия”. 20 ноември Международният ден без тютюнопушене. За първи път през 1971г., в град Рандолф, американецът Артър Р. Мълейни накарал своите съграждани да спрат да пушат поне за един ден. По този начин те спестили средства, изразходвани за ежедневната им нужда от цигари, и с тях основали фонд към местното училище за отпускане на стипендии. Към средата на 70-те години на миналия век идеята на А.Мълейни придобила голяма популярност в САЩ, след което през 1977г. Американската общност за борба с рака (ACS) обявява всеки трети четвъртък от месец ноември за ден против тютюнопушенето. Този ден вече се отбелязва и в много други страни по света, тъй като се чества официално и от страна на Международния съюз за борба с рака (UICC).

95


възгласи


видение

Защо „мисия“, защо „кестен“ и защо точно в София? Веселин Цветанов Като всяка хубава идея и тази се роди изведнъж, като от нищото, но за да достигне до своята реализация, тя беше отгледана с голяма любов и грижа. И за разлика от децата, тази идея я родихме заедно, четирима мъже – Румен Георгиев, Владо Загорски, Христо Йорданов  и аз,  Веселин Цветанов. Докато идеята растеше обилно и грижовно я поливахме с надежда, любопитство, бира, а понякога и с чай. И тя порасна и стана много по-хубава и голяма от нас. А това е радостта на всеки един родител, нали?

98

Брой 8, Година 2 (2013)

Та, знаете ли, приятели, колко са кестените в София? Ами, никой не знае. Не го знаят в общината, не го знаят в университета, не го зная аз, не го знае и Христо. А на Христо един хубав ден, докато събирахме листата на кестените в квартала, му хрумна да попита: „Абе, момчета, не може ли да направим едно такова нещо с тез нови всичкоможещи телефони, че като отидеш при един кестен и хоп да му кажеш на телефона, той да запомни къде е този кестен?”  Кратък отговор от страна на Владо:  „Може.”  Мълчание…  „Абе защо да не го направим това?” „Добре, ще го направим.”  И Владо и Румен наистина го направиха и то наистина работи и всички вие можете да си го свалите на умните си машинки и да запомняте кестените в София. Приложението вече го има в Google Play и iTunes. А защо всъщност ни трябва да знаем колко и къде са кестените? Ами защото горките дървета страдат от една купчина лоши неща, които им се случват в нашия хубав град. Ужасно ги мъчи сушата през лятото, тормози


възгласи ги солта, която хвърляме по улиците през зимата, нападат ги разни лоши гъби, мори ги рак, а на всичкото отгоре листата им ги яде един зловреден, наречен „листоминиращ” молец. Така кестените гинат без никой да прави нищо смислено по този въпрос. Една от основните причини никой нищо да не прави е това, че никой не знае колко всъщност сериозни са тези проблеми на дърветата. Никой не знае колко ще ни струва да ги лекуваме, колко от тях трябва да отрежем и никой не се е замислял, не е ли по-добре поне част от тях да сменим с други, по-издръжливи на многото неприятели, които кестена среща в града ни. За да можем да си отговорим на тези въпроси, преди всичко трябва да знаем какъв е мащабът на проблема, т.е. колко са кестеновите дървета в София. След това трябва да разберем къде са тези дървета. Трябва да научим как се чувстват те и внимателно да наблюдаваме какво им се случва година след година.

www.provo.bg Така, заедно с учениците от 5 училища от София – 19-то СОУ „Елин Пелин”, 20-то ОУ „Тодор Минков”, 38-мо ОУ „Васил Априлов”, 119то СОУ „Акад. Михаил Арнаудов” и 129-то ОУ „Антим I”, тази есен, ние тръгнахме на мисия да правим точно това. Броихме кестени в шест градини и се постарахме да почистим листата изпод дърветата, в които зимува злият молец. През зимата ще наслагаме и къщички за синигери, с което искаме да ги поканим по-близо до нашите кестени, за да могат да похапват сладко-сладко от вкусния за тях молец. А после ще сложим и капани за него, за да не му разрешим да яде листата на любимите дървета. Защо, обаче, точно кестеновите дървета са толкова важни за нас? Отговорите са три, различни по своята същност, но еднакво важни. Първо, кестенът е дървото символ на нашия град и за нищо на света не бива да позволяваме да загубим този величествен

99


възгласи

знак. Второ, дори и да не знаем колко точно са конските кестени в София, всички сме съгласни с едно – те са МНОГО. Всички знаем колко важно е всяко едно дърво, особено в големите градове, където те спомагат за това микроклимата и въздуха да бъдат подобри за нас. Трето, но не и по важност, големият проблем, който кестените имат, а именно листоминиращият молец, е такъв, че всеки един от нас, жителите на града ни, може да се бори с него. Не се изискват някакви специални познания или употреба на скъпи и потенциално опасни препарати и инструменти. Достатъчно е да премахваме окапалите листа наесен или в ранната пролет и да се стараем синигерите да се чувстват добре дошли около дървото, за което се грижим. За да пазим тези красиви и любопитни птички наоколо, можем да им даваме храна през зимата, когато им е най-трудно да си намират такава и да се грижим да имат вода през горещите и сухи лета. В мисията, която сме подхванали, ние и нашата малка фондация „Цвете” се радваме на помощ от много хора. Страхотно ни помагат нашите

100

Брой 8, Година 2 (2013)

партньори в проекта от „Списание 8”, които бяха и първите, организирали кампанията „Да спасим в суматохата кестените”. Помага ни  Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (http://www. ngogrants.bg), която ни осигурява така нужното финансиране за мисията. Подкрепя ни  дирекция „Зелена система”  на Столична община, с която обсъждаме най-добрите варианти по които информацията която имаме ще бъде  използвана и доразвита. Подкрепя ни и  Българското дружество за защита на птиците, без чиито мъдри съвети ние нямаше да можем да стигнем до тук. Ако и вие сте сред хората, които искат да ни помогнат, използвайте приложението и отбелязвайте дървета (и за двете платформи, iOS и Android приложението се казва Mission Chestnut), грижете се за кестените и синигерите около вас, разгледайте сайтаhttp://kesteni. bg  и ни пишете какво мислите, харесайте страницата ни във Facebook (Мисия Кестен) или направо се присъединете към нас, като станете доброволец в акциите ни с децата!


възгласи

www.provo.bg

101


позиция


позиция

Пастет от ада

Брой 7, Година 2 (2013)

Историята

на Франция и управител на Страсбург, казва на своя готвач Жан-Пиер Клоз знаменитата фраза: „Днес искам да поднеса на гостите си истинска френска кухня!“. Младият човек измисля своя рецепта – приготвя гъши дроб в сланина и го обвива с тесто. Резултатът е поразителен. Клоз приготвя нова порция от деликатеса, който отнасят в двореца на Луи XVI. За благодарност кулинарят получава 20 разкошни пистолета, а маршалът – прилично парче земя в Пикардия.

Заедно с трюфелите и черния хайвер, фоа гра (foie gras – „тлъст дроб“, фр.) е един от култовите деликатеси на всички народи и времена. Хората губят ума си по него от незапомнени времена. С пристрастие към гъшия дроб се славят още древните египтяни. Те първи забелязват, че ако дивите гъски преядат, черният им дроб „бухва“, става  помазен и крехък и най-важното – невероятно вкусен. С времето гъските се одомашняват и започват да ги хранят по специален режим. Римляните наследяват традицията и ги угояват с фурми. Египтяните пък са угоявали гъските със смокини. След залеза на империята с рецептата за вкусния пастет разполагат само евреите. Постепенно обаче се научават да го правят и в Югозападна Франция и Елзас. Именно оттам през 1778 г. тръгва съвременната история на ястието. Тогава маркиз дьо Контад, маршал

Скоро Клоз напуска господаря си, жени се за вдовицата на прочут сладкар и  фоа гра тръгва „сред народа“. Когато рецептата стига до готвача на парламента на Бордо, той я обогатява с черни трюфели от Перигор. Така се оформя окончателната формула на класическото фоа гра: „пастет от от гъши дроб по страсбургски в перигорски трюфели“. В края на XIX век във Франция вече има обявени стандарти за отглеждането на птиците. Когато царевицата пристигнала в Европа, французите започнали да угояват гъските с царевична каша, от което вкусът на черния им дроб значително се подобрил. През 1803 г. в Страсбург вече работи поточна линия за фоа гра във фабриката на Филип Арцнер и Фредерик Фейел. Днес всеки уважаващ себе си ресторант просто е задължен до съвършенство да владее поне една от рецептите за деликатеса.

Владислав Христов

104


позиция Продуктът По разнообразие на хранителните вещества гъшия черен дроб е най-ценен между всички останали субпродукти. В 100 гр. суров продукт се съдържат – белтъчини – 16,4 гр., въглехидрати – 6,3 гр., мазнини – 4,3 гр., натрий – 140 мг., калий, 230 мг., холестерол – 515 мг., калории – 133. Повечето белтъци в дроба са пълноценни, над половината му въглехидрати са фосфати от екстративните вещества преобладават – гликоген, креатин, холин, аминокиселини и др. Що се отнася да минералните вещества, той се слави с един от продуктите с най-високо съдържание на желязо - 30,5 мг. освен него съдържа още калций, цинк и мед. Богат е и на мастноразворими витамини- В1, В2, В6, РР. При топлинна обработка черния дроб силно се обезводнява. Затова е подходящ предимно за прозводството на пастети. Гъшият пастет, обаче който се предлага в търговската мрежа в България, не е гъши. Той е смесица от различни отпадъчни птичи продукти, най-вече от мюлари – хибрид между пекинска патица и мускусна патица, подправки и консерванти.

www.provo.bg Тези пастети се правят от отпадъци и изрезки от кланиците. Освен със свински остатъци се тъпчат и с пилешки прат. Това е субпродукт, който се получава чрез много фино смилане на човки, крака, пера, глави – въобще всичко, което остава след отделяне на месото. Тази смес има свойството да поема много голямо количество вода и да набъбва. После овкусената с подправки получена каша или се кръщава пастет, или отива за пълнеж на кренвирши и колбаси. Технологията Целта на гушенето на гъските е да се получи уедрен черен дроб. Едновременно с това се получават и някои допълнителни продукти – гъша мас, тлъсто месо и пера. Един от основните фактори, от които зависи успехът на получаването на голямо количество качествен черен дроб, е използваната порода, т.е. генетическите заложби на гъската. Найдобри породи за тази цел са Ланденската, Унгарската бяла и Бенковската гъска. Издевателството върху гъските за гушене започва след като птиците навършат

105


позиция

8-10-седмична възраст. Начинът, по който се произвежда мазният дроб, е следният – птиците се затварят в самостоятелни клетки, в която няма накъде да мърдат. Те не могат да разперят криле и дори да се изправят на краката си. Остава им единствено възможността да протегнат напред човки, за да пият вода. Клетката е с размери 20 см. широчина, 45 см. дълбочина и 30 см височина. Горната част е отворена, за да може гъската да пие вода и да бъде насилствено хранена. Прилага се и отглеждане в боксове, като на 1 кв.м. площ от бокса се настаняват 5-6 гъски за гушене. В някои ферми птиците се държат на тъмно почти през цялото време. През първите три дни гъските се гушат 2 пъти на ден, а от четвъртия – 3 пъти, като сутрин или вечер се провежда второ, допълнително гушене 30 мин. след първото. Птицата се храни, като на 20-30 см. дълбочина в шията й се натиква дебела тръба, през която машина изсипва нужната доза висококалорична храна. Това е царевично брашно, омесено с мазнина, за да може по-лесно да се вкарва в стомаха на птицата. Изсипва се с пневматичен механизъм или посредством въртящ се в тръбата

106

Брой 8, Година 2 (2013)

винт. Количеството храна надвишава почти трикратно нормалното и достига до 500 гр на хранене. То се влива за 40-60 сек, а с пневматичен механизам – за 2-3 сек. Гушенето започва сутрин в 3-4 часа и завършва вечер в 22 часа. То трябва да се извършва по график, който задължително се спазва. По този начин храносмилателният канал се поддържа винаги пълен, птиците са сити, което е предпоставка за уголемяване на дроба. Гушенето се прекъсва, когато царевицата в хранопровода стигне на равнище, около 2 см по-ниско от гръкляна. Тъй като животното е неподвижно и няма как да изразходва приетата калорична бомба, черният му дроб затлъстява. Мъчението продължава 14-18 седмици. Птиците се колят най-често, преди да издъхнат от гушенето. За 2-3 седмици черният дроб се увеличава почти петткратно от нормалния си размер и спира да функционира. Угоените гъски са тежки 7-8 кг., като началната маса е увеличена със 70-90%. Движението е много затруднено и гъските стоят приклекнали до земята а при изправяне залитат. Умирайки, птицата дава 800 гр. дроб, който поема своя път към магазините и ресторантите.


позиция Бизнесът В страната ни за момента гъши дроб може да опитате само в луксозните ресторанти, като цената за 200 грама порция е около 40 – 60 лева. В големите вериги супермаркети можете да намерите единствено пачи дроб на цена в диапазон 30-50 лева за килограм, в зависимост от качеството. Производство на гъши дроб е много ефективно, защото има значително по-висока възвръщаемост от много други селскостопански продукти. Като се извадят разходите от приходите за една птица, тя носи доход за българския фермер от 4-5 лв. през лятото и 2-2.50 лв. през зимата. Разходите за една патица са около 22-23 лв., а приходите са около 27-28 лв. Безспорният лидер в производството на деликатеса е Франция. Тя е отговорна за близо 80% от световната продукция на гъши и патешки дроб. Гъши дроб в момента се произвежда в 5 страни от ЕС – България, Франция, Белгия, Испания и Унгария. В България интересът към производството на продукта започва през 60-те години. До 2011 г. Унгария

www.provo.bg ни води в производството му, но сега България е вторият най-голям производител в Европа с 11% пазарен дял. На наша територия действа Брезово АД – част от френската група Groupe Euralis. Износът на компанията за 2011 г. е надхвърлил 2600 тона гъши дроб на стойност 80 млн. евро. Най-големият пазар е Франция. За там се изнасят около 1700 тона годишно, следвани от Испания, Белгия и Холандия, като общо за тях износът е 800 тона. За Румъния се изнасят около 50 тона, колкото е и местната консумация в България. Интересен е начинът на ценообразуване на гъшия дроб. Ако по коледните празници консумацията е добра, тогава цените за следващата година стартират добре. Това е феномен, който има просто обяснение – 50% от гъшия дроб се пласира на Коледа. Така че браншът знае през цялата година колко продукция ще произведе, но на Коледа се разбира каква ще бъде печалбата или загубата за следващата година. Цената на най-качествения гъши дроб варира между 20 и 35 EUR за килограм. У нас ежегодно се отгледат 5,5 млн. патици. Секторът дава хляб на 5000 души работещи във фермите в Пловдив, Хасково, Добрич, Ямбол и Ловеч.

107


позиция Международната реакция В днешно време много организации за защита на животните са се обявили срещу производството и разпространението на гъшия дроб, заради начина, по който се угояват птиците. Още през 1998 г. е правено подробно европейско изследване за това дали гъските и патиците страдат при гушенето. „Проведени са както физиологически тестове, така и наблюдения върху поведението на птици, подложени на насилствено хранене. Насилствено хранените птици се дърпат от работника, който им дава ядене.“ пише в доклада. Гъши и патешки дроб може да се произвежда и при нормално отглеждани птици. Той обаче не отговаря на изискването на французите за фоа гра и няма необходимата маслена структура. Гъшият и патешки дроб е забранен в 10 държави – Чехия, Дания, Финландия, Германия, Италия, Люксембург, Норвегия, Полша, в 6 провинции в Австрия, в Турция и в още няколко американски щата, един от които е Калифорния. Там през 2004 г. производството е забранено със закон от губернатора на щата Арнолд Шварценегер. Извън закона се намира и в Аржентина, Холандия, Израел, Швеция, Швейцария и Великобритания. Сред защитниците на забраната е и френската актриса и активистка Бриджит Бардо. „Франция не спазва регулациите на европейската общност, свързани с животинското царство“, казва тя. Българската позиция През октомври 2012 г. италианският евродепутат Андреа Занони и седем негови колеги настояха за пълна забрана за отглеждане на водоплаващи птици чрез гушене в ЕС, а

108

Брой 8, Година 2 (2013) така също и на търговията с пастет. Те се мотивираха пред Европарламента с факта, че милиони патици и гъски търпят мъчения, защото производството изисква птиците да се хранят насилствено посредством пневматични тръби. Според тях така нареченото гушене на патиците и гъските е „отвратителна и варварска практика“. Призивът на членове на Европарламента беше посрещната на нож от близо 5000 души, заети в сектора у нас. Основният аргумент на българските птицевъди е, че гъските и патиците вече не се отглеждат в тесни клетки и изискванията за благосъстоянието на птиците са спазени. Зад производителите доста популистки застана и тогавашният земеделски министър Мирослав Найденов, който заяви, че България и Франция ще се противопоставят по категоричен начин на забраната. „В случая конструктивното е да се предложат определени мерки, насочени към отглеждането на тези животни, но да се спре – това няма как да стане“, коментира Найденов по време на свое посещениев Париж. „При положение, че и най-силната страна в аграрния сектор в ЕС – Франция, би била засегната, смятам, че няма да позволи това нещо да стане“, заяви той. „България е вторият производител на този продукт в Европа след Франция и затова ще обсъдим този проблем и с френския ми колега на нашата среща“, каза още Найденов. По думите му двете страни имат извоювани позиции на пазара на този продукт и не бива те да се губят, при това без да има механизъм за компенсиране на производителите. Пореден случай на лакейничене и съобразяване с бизнеса и повелите на големите. Този път на гърба на беззащитните птици. Докога?!


109


/ Списание с послание


видение

112

Брой 8, Година 2 (2013)

„Асоциация на учени, артисти и спортисти“ - сдружение с нестопанска цел регистрирано в обществена полза на 17 май 2010 г. - издател на provo.bg

Profile for PROVO BG

Provo #8  

Provo #8  

Profile for provo.bg
Advertisement

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded

Recommendations could not be loaded