Provo #3 by PROVO BG

3 # БРАЗИЛИЯ / Списание с послание

Година 2 (2013)

/ Списание с послание Брой 3, Година 2 (2013) www.provo.bg Редакция Стилян Манолов – директор Огнян Антов – главен редактор Иван Цонев – редактор Автори на броя Вероника Вапирова Елена Бали Протуберанс Антонова Стилян Манолов Юри Де Кастро Гости на броя Алекс Фариа Алексис Дантас Ана Мария де Резенде Бен Попов Едуард Марили Ковиск Нето Рафаел Аргемон Роберто Фильо Цезар Пиментел Янко Касела Фотографи на броя Габриел Лордело Тадеу Бианкони Марко Цеото Фабрицио Нороня Цезар Пиментел Stan Photography Интернет Личен архив на Стилян Манолов

Тема на броя БРАЗИЛИЯ Тема на следващия брой ЛИЦА Тема на по-следващия брой ЯПОНИЯ

Съдържание на броя: провидение

профили

ДА НАБЛЕГНЕМ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И УНИВЕРСАЛНИЯ ЕКВИЛИБРИУМ

БЛИЦ. ЕПИЗОД 3

Интервю на Стилян Манолов с Едуард Марили

Редактор на броя Огнян Антов

/6 промисли В САО ПАОЛО НАМЕРИХ ЩАСТИЕТО И СВОБОДАТА Ковиск Нето

/12 прозрение НАЙ-ДОБРОТО РЕШЕНИЕ, КОЕТО СЪМ ВЗЕМАЛ В ЖИВОТА СИ Е, ЧЕ СЕ ВЪРНАХ ОТНОВО В БРАЗИЛИЯ Роберто Фильо

Блиц портрети на Алекс Фариа, Алексис Дантас, Ана-Мария де Резенде, Рафаел Аргемон и Янко Касела

/35 пробектив БРАЗИЛИЯ БЕЗ ДУМИ Фотографии от Мозайко Имагем

/55 просъществуване БРАЗИЛСКА МУЗИКА, БРАЗИЛСКИ ТАНЦИ, БРАЗИЛСКИ ДУХ Елена Бали

/106

/16

проводник

пространство

БЪЛГАРИЯ, КОЯТО МОИТЕ ОЧИ ИСКАТ ДА ВИДЯТ

БРАЗИЛИЯ – МОЕТО ПРОСТРАНСТВО В СЪРЦЕТО МИ

Интервю на Стилян Манолов с Цезар Пиментел

Вероника Вапирова

/112

/22

произход ЧЕТЕТЕ, ЗАЩОТО САМО КУЛТУРАТА И ДУХОВНОСТТА МОГАТ ДА СПАСЯТ БЪЛГАРИЯ Интервю на Стилян Манолов с Бен Попов

/124 пропътуване ФЛОРИАНАПОЛИС - ИЗ ПЪТЕПИСИТЕ НА ЕДИН НЕРЕЛИГИОЗЕН ТУРИСТ Протуберанс Антонова

/132 протон АФРИКАНСКИ РОК ЕНД РОЛ ОТ БРАЗИЛИЯ БЕЗ КЛИШЕТА Юри де Кастро

/140 про100 БРАЗИЛИЯ – СТРАНА НА КОНТРАСТИ Стилян Манолов

/148

видение

видение ДА НАБЛЕГНЕМ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И УНИВЕРСАЛНИЯ ЕКВИЛИБРИУМ Интервю на Стилян Манолов с Едуард Марили Здравей, Едуард, миналото лято multisensorial беше гост на фестивала Videoholica във Варна, разкажи ни повече за проекта, какви са целите му и какви са впечатленията от участието във фестивала в България? Много съм радостен, че взех участие във Видеохолика миналото лято! Бях чувал за този фестивал преди, от един мой приятел, но никога не си бях представял, че един ден ще взема участие в него. Бях впечатлен от усилията, положени от организаторите, от фокуса върху същината на изкуството, а не само от представяне на тези аудио-визуални продукции. А що се отнася до историята на Мултисенсориал - тя е доста дълга. През 2009 тъкмо завършвах научната си степен и трябваше да направя проект по

Брой 3, Година 2 (2013) случай завършването ми. По това време експериментирах с различни медии - текст, аудио, видео, графики и дигитален дизайн. Едновременно с това четях текстове на тема неврология и възприятие... И така, реших да обединя информацията от тези научни текстове с гореизброените медии и да ги съчетая в един проект. Направих инсталация, представляваща голям осмоъгълник, в който хората могат да се разхождат, да взаимодействат с обекта на фона на сензорни стимулации. В средата на осмоъгълника аз заедно с една група възпроизвеждахме звуци, създадени от мен. Всичко това беше заснето на видео, на базата на което по-късно направих проучвания сред участниците и обработих получените данни. Оказа се доста амбициозен проект и накрая бях много уморен и фрустриран. Тези огромни дървени стени, част от инсталацията, в двора ми... голяма бъркотия! Едва година след това събрах сили да изложа инсталацията в една малка галерия в едно френско училище. Този път проектът не беше толкова амбициозен. Изложих само дигиталната част на инсталацията. Всичко това се оказа много успешно, аз се заредих с нови идеи и се появиха нови покани за изложби.

видение

www.provo.bg

медии, защото чрез тях най-ясно мога да изразя умения като пеене, визуализиране, рисуване и имиджово проектиране. Това е така, вероятно защото съм се занимавал с такива неща и преди. Като дете много обичах да създавам истории с картини. Тeзи медии ми помагат да предам найдобре моето послание. Използвам ги, за да подчертая дадена тема, а публиката сама да определи, коя медия им допада най-много. Като човек на изкуството аз не използвам медиите в конвенционалния им смисъл. По-скоро се опитвам да “предизвикам”, да “изкривя” медиите и начина, по който ги използваме. В този ред на мисли, би могло да се каже, че моите проекти са начин на самоизразяване, тъй като тръгват от моето лично пространство. Аз обичам Интересите ти са свързани най-вече с да добавям екстремни и повърхностни музика, видео, перформънс - какви са твоите елементи, за да стимулирам мозъка, а не проявления и какво искаш да покажеш чрез само емоцииите и сетивата. Техническият елемент от инсталациите е един голям тях? безпорядък и винаги се доизгражда. Не съм сигурен, че мога добре да анализирам какво Моят “естествен” подбор са различните През последните няколко години се занимавам единствено с това, да представям моя проект в галерии, на фестивали, художествени студия и т.н. Но този проект е вече история. За последен път той беше изложен на Видеохолика. Основната ми идея беше да провокирам взаимовръзка между посетителите и инсталацията, като накарам хората да използват сетивата си - зрение, слух, обоняние, вкус и допир. Също тяхното проприосептуално усещане, което представлява еквилибриум от двигателната координация на нашето тяло. Когато човек е хипер сензитивен, той е в допир със собствените си емоции и интелект, което кулминира в усещането, че си жив и съществуваш.

видение

точно правя. Сега, след като приключих с Мултисенсориал, се завръщам да завърша един от предишните си проекти. Ще продължа да правя обемни инсталации, но не е изключено да се захвана и с по-малки. Защо да не започна да показвам проектите си парче по парче? Но какво следва непосредствено ще остане в тайна! Надявам се скоро да мога да споделя повече. Ти си от Баия, Салвадор е културен и туристически център, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Как е организиран културният живот, имате ли нужда от държавна помощ при реализация на по-мащабни проекти или разчитате на бизнеса? Всъщност роднините ми по майчина линия са от Салвадор. Аз съм живял там няколко години от детството ми. Израснал съм в южна Бахия. Бахия е огромна, когато ходя до Салвадор, е с някаква цел. Представих там Мултисенсориал на един фестивал преди години. Срещнах се с много колеги и посетих невероятни места там! По това

Брой 3, Година 2 (2013)

време в Салвадор полицията стачкуваше. Чух какви ли не истории, за абсурдния начин, по който се води политика. Периодът, когато бях там, съвпадаше с приготовленията за Карнавала - най-големият културен фестивал в Салвадор. Естествено е да се зароди напрежение, за да може народът да изрази своя глас. Тазгодишният Карнавал е след около 2 седмици и преди дни получих известие, че хората са направили петиция против изграждането на нова арена на един от най-старите площади в Салвадор, наречен Прака Кастро Алвес. Хората в Салвадор ценят изключително много културното си наследство, затова се противопоставят на всеки опит на правителството да налива пари в проекти, които единствено целят да докарат повече туристи. Що се отнася до субсидиите за културни събития, имаме късмет, че държавата ни подпомага до известна степен. От моя опит, зависи много какъв е проектът, например за моята инсталация, никой не ми даде помощ. Инвестицията беше чисто моя, разбира се, мои приятели ми помогнаха и се е случвало галериите, в които излагам, също

видение да помогнат с каквото могат. За последния ми проект успях да получа държавна субсидия. Зависи, понякога нещата могат да бъдат доста сложни.

www.provo.bg въпреки това много хора живеят в крайна бедност. Как ще коментираш това и виждаш ли посока, която трябва да се следва?

Живеем в динамично време, във време на умиращи традиции -оставаме ли ние живи днес? Каква е движещата сила на младите хора, какво се случва в Баия?

Да, има голяма бедност в нашата богата държава. Това е социалното неравенство. Срамувам се, че съществува, но е факт. Аз не се чувствам компетентен да говоря за политика.

Разбира се, че сме живи! Светът е прекрасен! Според мен хората се стремят все повече да запазят традициите. Важно е за нас да запазим старото и да помним откъде сме тръгнали. Еднакво важно е и да вървим напред, но да не бъдем заслепени от прогреса и да искаме да се отървем от всичко, което се струва ненужно на днешното общество. С нетърпение очаквам какво ще се случи през новата 2013!

Наскоро гледах по новините президента Дилма Русеф, която говореше за бездомните хора, които понякога биват горени по улиците докато спят. Когато я чух, просто подскочих - неприемливо е като цяло да има бездомни хора на улицата, какво да говорим за палежите...!? Понякога си мисля, че прекалено сме навикнали на тази “социална криза” и не може да видим цялата картина.

Бразилия е страна богата на ресурси, отбелязва голям икономически подем, но

Толкова много неща трябва да се променят, но това ще отнеме време, нещата не са

видение

само в бяло и черно, само силен морал или здрава религия не са достатъчни. Трябва да наблегнем на човешките права, на универсалния еквилибриум. Какво знаеш за България? Аз не зная много неща за България, но имам един добър приятел, който живееше там, а имам и един приятел, който е българин. Те са ми разказвали истории, давали са ми да слушам българска музика... Оттогава съм в плен на българската култура. За мен ще е чест да посетя България някой ден! У нас има една приказка “музикант къща не храни”, как ще коментираш това? Хм, аз всъщност не съм музикант. Аз смятам това, което правя за моя професия и с това не се отличавам от други професионалисти. Не е лесно, но може би така трябва да бъде! Трябва да не загубваш фокус и да вървиш стъпка по стъпка. Аз лично не търся материално възнаграждение.

Брой 3, Година 2 (2013)

Аз бих могъл да живея в някой малък град, да правя уеб страници и да съградя една дървена къща, недалеч от семейството ми. Но наистина, смятам че хората на изкуството не получават нужното възнаграждение срещу страстта, която влагат в творчеството си. Какво се вижда от твоята камбанария? Хм, това е много фундаментален и дълбок въпрос. Както всички останали, аз мога да видя само толкова, колкото очите ми позволяват. Но всеки път, когато се разхождам по плажа и погледна към хоризонта, виждам необятния океан, пълен с мистерия и надежда! Мечтата ти? ...пълзейки с останалите в тези прозрачноразмити тунели в пурпурно синьото небе... Посланието ти за читателите на ПРОВО? Всичко най-добро!

мисли

В САО ПАОЛО НАМЕРИХ ЩАСТИЕТО И СВОБОДАТА Ковиск Нето На 31 години съм, завършил съм финанси, работя като мениджър-продажби. Роден съм в Уберландия, провинция Минас Гераис. Гей съм и съм щастлив! Живея в Сао Пауло, най-големият град в Бразилия. Тук намерих щастието и свободата. Родителите ми никога не приеха моята сексуална ориентация. Помня деня, в който казах на майка си, че не мога повече да бъда някой,

Брой 3, Година 2 (2013)

който не съм и, че тя трябва да се радва за мен. Егоистично ли е това? Не мисля. Родителите отглеждат своите деца с желанието и надеждата един ден целият свят да бъде техен. В Сао Пауло аз открих целия свят, светът на хомосексуалните. Хората с хомосексуална ориентация в Бразилия се чувстват все по-свободни да бъдат себе си и да бъдат приемани в обществото, но това ги превръща в лесна мишена за хомофобите. Откритата проява на хомосексуализъм, показва не само, че дадени хора биват привлечени от същия пол, но също и, че тяхното възприятие и мироглед са много по-разчупени и най-вече, че в основата на междуличностните отношения стои респектът!

мисли

www.provo.bg да има правото на своя гледна точка, колкото и различна да е тя.

Критизирането на нечий начин на живот, без да се познават детайлите, е голям недостатък на човешката природа. Ние живеем в ерата на нарцисизма и е много лесно да „заличим“ това, което не искаме да приемем. В този случай в Сао Пауло, това беше изразено в изгасването на светлините на улица Авенида Паулиста – мястото, където гейовете се срещат, за да започнат тяхното шествие за найголемия гей парад в света. Въпреки всички предразсъдъци, гейовете все по-настоятелно отстояват правото си да бъдат третирани като нормални човешки същества. Би било жалко да живееш в такъв голям град като Сао Паоло и да се опитваш да прикриваш идеите си, ценностната си система, същността си. „Week club“ e най-големият клуб в Латинска Америка, който отвори вратите си за всички, които желаят да изразят своята сексуалност по какъвто и да е начин. Клубът разполага с изключителна техника, качествено озвучаване и е посещаван от едни от найдобрите хомосексуални ди джеи в света. Именно тази колаборация на различни гледни точки кара хората да бъдат потолерантни един към друг. Всеки човек в Сао Пауло, а и в целия свят, трябва

Улица Руа Аугуста в Сао Пауло е пример за подобна толерантност. Няколкото гей барове и ресторанти приветстват всякакъв вид посетители. Според мен възможността, хора с различна сексуална ориентация да бъдат заедно на едно място и да се забавляват, е най-сигурният начин да се справим с предразсъдъците си! На тази улица, по всяко време на денонощието може да срещнете гейове, не-гейове, проститутки, травестити, бизнесмени, бедни, богати, хора с физически недостатъци…Всички те живеят нормален живот в сърцето на забързания ритъм на Сао Пауло. Удоволствието да живееш в град като Сао Пауло се изразява в това да знаеш, че човешкото съществуване винаги ще бъде възвеличавано. Понякога се откриват нови пътеки – от улица Аугуста към улица Паулиста, през тунели и мостове, от Юг на Изток… винаги се заражда нещо ново! Сърцето на Сао Пауло пулсира в ритъм на нови откровения!

зрение

Брой 3, Година 2 (2013)

НАЙ-ДОБРОТО РЕШЕНИЕ, КОЕТО СЪМ ВЗЕМАЛ В ЖИВОТА СИ Е, ЧЕ СЕ ВЪРНАХ ОТНОВО В БРАЗИЛИЯ Роберто Фильо И така. Казвам се Роберто Ф. и съм роден в Бразилия на 11 декември 1964 г, в град на име Нитерой, който е известен с най-добрата и въздействаща гледка към Рио. Разположен е на най-големия градски плаж в света, на второ място след Хонг Конг, Китай. След като живях 26 години в Ню Йорк, се върнах отново в Бразилия, найдоброто решение, което съм взимал в живота си. Обожавам Рио, за Рио една швейцарска агенция казва, че хората там са най-щастливите на земята и наистина срещаш щастливи хора навсякъде. Кариокас – така наричат хората от Рио, те са винаги усмихнати и готови да се забавляват, и как да не са? Навсякъде около тях е толкова красиво, градът със своята натуралност, създаден от Бога, планините са толкова елегантни и екстравагантни на вид. Най-много се гордея с толерантността на бразилците, как приемат всекиго, приятелски и сърдечно. След толкова години в Щатите, където всеки има собствено мнение за това какво и кого харесва или не харесва, тук в Бразилия не съществува изолация или делене, всички съжителстват в перфектна хармония, тук нямаме „черен квартал”, „бял квартал”, или пък клуб на черните. Например ние не казваме – аз съм ирландец от бразилски произход или афро-бразилец.

Бразилия е имигрантска държава - в нея има европейци, африканци, евреи, араби, тук е най-голямото японско общество в света, след Япония и след нападението в Хавай на Перленото пристанище Бразилия става една от страните, в която идват наймного японци. Тук всички отиваме на плажа да празнуваме Нова година – независимо дали сме богати, бедни, средна класа, или черни, всички се обличаме в бяло и пием шампанско. Горд съм от това, че всички се обичат. Не се опитвам да кажа, че няма класово разделение, всъщност богатите са отстъпили пред бедняшките къщи на хълма в Рио, но споделят плажовете, футболния стадион... Срам ме е от липсата на лидери, които да подобрят образованието в обществото на всички нива, от учителите - до условията в класната стая. Страна, която ще е домакин на следващите Олимпийски игри, би трябвало да се грижи и за образованието. Срам ме е от нашите политици, те сигурно са най-зле образованите и корумпирани хора във властта в света и същевременно взимат найвисоките заплати, ако ги сравня със страни като Франция, Америка, Германия... Това е срамота. Те перат пари по всякакъв възможен начин, но благодаря на Бога за нашия нов президент, за когото аз не гласувах, но

видение

сега ме изненадва в много отношения. Дилма Русеф се опитва да намали тези ненормални заплати, а също и да въведе нови закони, които се борят и санкционират корупцията. Предполагам, че българската й кръв е за добро. Имам много и разнообразни хобита, рисувам от 9-годишен, обичам да спортувам и когато си дойдох в Рио, се върнах към сърфа след толкова много години. Обожавам да го правя, действа ми терапевтично и релаксиращо да отида на prainha – найдоброто място за сърфинг в Рио. Музиката и танците са ми страст, планирам да стартирам лаундж съвсем скоро, обожавам хаус и електронна музика, смесени с трайб и соул, тази

www.provo.bg

музика слушам, когато съм в Ибиза, моето най-любимо място след Рио в света. По професия съм фризьор и съм се учил в най-добрата академия в Сао Пауло, след което заминах да се уча в Париж и специализирах в боядисване и смесване на цветове в L’oreal. Това ми осигури успех и в Ню Йорк, но кариерата ми пое в друга посока и се научих на хигургическо възстановяване на коса във Ванкувър, Канада. Сега имам собствена фирма в Бразилия, която се развива много добре. Умея да работя с хора, имам невероятно добре развито чувство за хуманност, могя да си говоря с абсолютно всеки човек – от цар до слуга, с уважение и почит.

зрение Имам умението да направя всеки човек, който е седнал на моя стол - доволен и щастлив, не само защото съм го направил да изглежда красив, но и успявам да разсея тревогите му, да разбере, че е благословен, че нищо не остава същото, че всичко се променя, и ако не си в болница, където да се бориш за своя живот, или на война, или в Хаити, тогава животът е прекрасен. Мисля, че фризьорите сме и много добри психолози. Любимата ми книга е „Малкият принц” на Екзюпери, а

Брой 3, Година 2 (2013) любимата ми песен е the girl from ipanema, изпята от Deborah Cox и миксирана от Dj Ana Paula. България - трима от най-добрите ми приятели в Ню Йорк се случи да са българи и имат същите латино черти на характера – забавни и приятелски настроени :)

видение

www.provo.bg

странство

Брой 3, Година 2 (2013)

БРАЗИЛИЯ – МОЕТО ПРОСТРАНСТВО В СЪРЦЕТО МИ Вероника Вапирова Казвам се Вероника и от 4 години насам, за период от 3 до 6 месеца посещавам ежегодно Бразилия. Тази година дойдох директно с намерението да се установя, нещо което планирам още с първото си стъпване в тази страна.

се оплаква, дори е невъзпитано да се оплакваш, или да не бъдеш усмихнат, някои приемат безкрайното усмихване и добър тон като лицемерно, но дори да е така на моменти, го приемам за приятно и ненатоварващо.

Защо взех такова решение ли? Просто, защото се влюбих в Бразилия от раз. По природа съм темпераментен човек, занимавам се с изкуства и имам нужда от постоянно вдъхновение, и тук открих точно това. От дете мечтаех да посетя тази държава и да живея в нея, стъпвайки тук разбрах, че мечтата ми е била съвсем съзнателна.

Бразилия е страхотен микс от култури и смесени раси, честа смесица тук са японци с бразилци. В Сао Паоло е наймногобройната общност на японци в света. Едно от любимите ми места в Сао Паоло е японският квартал Либердаде, където дори уличните лампи са като в Токио, а неделният пазар и кариоке баровете са истинска атракция. Покрай това дългогодишно присъствие японската култура и дисциплина са силно осезаеми във всичко и това прави Бразилия още по-екзотична и модерна през последните години страна.

Открих, че освен всички природни богатства, карнавал, самба и фавели (с които основно Бразилия се асоциира по света), тук всъщност има прекрасни, позитивни и вдъхновяващо-креативни хора, изключително духовни и респектирани от висшите светове и сили, което предопределя и отношението им един към друг. Позитивизмът им е заразен, с първото „Bom dia! O dia e maravilhosa!” (Добър ден! Денят е прекрасен!). Това се чува от всеки, както от осигурения материално, така и от бедния клошар на улицата. Тук много клошари са такива не по принуда, а заради личния си избор. Срещала съм много, които щастливо разказват, че имат всичката красота – природа и жени, и повече не им е нужно. За толкова време не съм чула някой да

Изключително добре се развива индустрията и инфраструктурата. Архитектурата е впечатляваща, със силен акцент е екологията. Огромно разнообразие от изкуства, интензивна, ежедневна програма от културни и социални събития. Много добро полицейско присъствие навсякъде, незабележими, без напрежение и показност. Разкошен климат – топло, в летния период доста дъждовно и висока влажност до 100%. Това действа страхотно на кожата, както популярната в Европа, скъпа спа терапия „тропически дъжд“, която тук получаваме безплатно от природата.

видение

www.provo.bg

странство

Храната…това е една отделна тема, но ще отбележа, че е абсолютно изкушаваща! Всеки щат е като отделна държава с различна култура от другите, съответно и специфична кухня. Найлюбимо в кулинарното им изкуство за мен е, че много често съчетават някои от тропическите плодове с готвени – солени ястия, както и с цветя (вероятно от азиатското влияние). Японската храна пък, особено в щата Сао Паоло е наложена като национална кухня. Мнението на японци живеещи в Япония е, че тук е най-вкусната и евтина в света японска храна:) Каквото и да хапнете тук, бъдете сигурни, че е чисто и приготвено с любов (това е задължително условие). Идвайки в Бразилия, избрах да живея в Сао Паоло, след като разгледах и Рио де Жанейро. Рио е наистина божествено красив град, сякаш наивно рисуван с четчицата на влюбен художник, толкова невероятно изглежда на моменти, че не

Брой 3, Година 2 (2013)

е за вярване и в буквалния смисъл спира дъха! Има обаче нещо много парадоксално в града, сред всичката красота се усеща едно напрежение във въздуха от миналите през годините мафиотски драми, които все-повече остават в историята. Напрежението идва също и от типичния за града манталитет на кариоките, които в повечето случаи гледат на туриста като на обект за кражба или измама. Там нямам доверие на непознати и наистина си пазя чантата. Преди години ми бяха копирали кредитната карта и ми бяха източили парите от сметката, което за Рио се оказа напълно нормално. И като цяло, кариоките, особено от по-ниските социални класи се считат за благословени да живеят там и считат, че не е нужно много да работят, да бъдат любезни и отзивчиви, както навсякъде другаде в Бразилия. Тези неща за мен, както и за всеки човек, който иска да работи добре и в спокойна среда са наистина отблъскващи. Самите

странство жители обаче, като че ли са пренаситени от туристическия интерес. Мисля дори, че за организирането на предстоящите спортни събития е по-добре да наемат хора от другите части на Бразилия и да не разчитат на тези от Рио-град:) За мен Рио де Жанейро е град за кратка ваканция и развлечения, но не и за постоянно пребиваване. Всичко извън града обаче се променя мигновено в положителна посока. Кариоките от щата Рио, не от града са мили, весели, креативни и дори работливи, както в поголямата част на Бразилия. Много обичам да обикалям около Рио – Нитерой, Ангра дос Рейс, Кабо Фрио и обратно. Всичко по плажната ивица до Сао Паоло е просто нереално красиво, както в цялата огромна като континент държава. След престоя си в Рио разбрах, че за

www.provo.bg млад и много динамичен човек като мен, мегаполиса е рай, в който да започна и развия професионалните си мечти и амбиции. Сао Паоло е икономическия център на цяла Южна Америка и на най-бързо развиващите се икономики в света. Тук наистина пред очите ти всеки ден някой изпълнява „американската си мечта“, тук хората знаят и обичат да работят. Живота в града е поскъпнал неприлично много и най-вече заради наближаващите големи спортни форуми – Световно първенство по футбол през 2014 г. и Олимпийски игри през 2016 г., но пък работа има много и за всички. Хората са супер ентусиазирани и много се вълнуват от предстоящите събития. Сао Паоло е огромен 20 милионен мегаполис, който прилича на микс между Токио и Ню Йорк. За огромния трафик, който има въздуха е поносим, защото градския транспорт и всички

странство моторни превозни средства се движат с еко-гориво от бензин и тръстиков алкохол. Благодарение на това и на много богатата растителност, въздуха е бистър, облаците бели и небето ярко синьо. Само на 40 км. от града са и първите плажове с разкошна природа по ивицата до Рио де Жанейро, Сантос, Гуаража и др. Моите любими места за плажуване са на 3 часа път от Сао Паоло – фантастичните Пауба и острова Иля Бела. В центъра на града Сао Паоло се намира и местния „Сентрал парк“, който се казва Ибирапуейра – в пъти по-красив, изобилстващ от флора и фауна парк от този в Ню Йорк, примерно. Огромен резерват, в който има изключително голямо разнообразие от птици, растителност и някои сладководни риби. Парка, както и много други обекти в града и държавата, са построени от

Брой 3, Година 2 (2013) великия архитект Нимайер. Могат да се видят емблематични сгради инсталации, както от него, така и от други съвременни архитекти и артисти.Тук се помещават: Музея на Африканското изкуство, Музеят на Модерното изкуство, Биеналетата се провеждат в огромна сграда проектирана от Нимайер, където се провеждат: Sao Paulo Fashion Week-SPFW, бианалетата за изящни и приложни изкуства, конференции и други специални изложения, впечатляваща концертна зала, друга изложбена зала, японска градина с фантастични, многоцветни и големи шарани, огромни поляни, ботаническа градина, фонтани, много места за отдих или спорт, храна, изложби, и концерти на открито. Изобщо Ибирапуейра е невероятна ценност за града и аз съм много щастлива да живея съвсем близо до него и да се разтоварвам там при всяка възможност. Много обичам впечатляващите интерактивни изложби, на екологична тематика провеждани на

странство

открито. Най-хубавото е, че изложбите и концерти на открито са безплатни, защото така постигат и образователен ефект спрямо много хора от по-бедните прослойки. Освен всички тези забележителности, тук в Сао Паоло открих и българска общност. Неин основател е Бен Попов (б.ред. интервюто с него можете да прочетете в рубриката ПРОИЗХОД), който заедно с неговите съмишленици прави много за съхранението и популяризирането на Българската култура тук. Обикновено по света общувам с много малко българи тъй като нямам доверие на повечето, но тук всички българи, които срещам са изключителни хора, впечатляващи с историите, живота и способностите си. Като повечето бразилци, така и българите тук са много топли, весели и отворени хора. Гордея се с

www.provo.bg

всички тях и се радвам да ги срещам. Клубният живот в Капитал Паулиста (както още наричат Сао Паоло) е на изключително високо ниво, което с оглед на това, че бразилците обичат страшно много да се забавляват е напълно естествено. Много обичам музиката и танците, и в това отношение тук ме спечелиха веднага. Страхотни клубове, някои с поразителен дизайн, но всички със страхотна атмосфера, публика, звук и завидно богатство от музикални стилове. Много обичам да посещавам D-edge – най-добрия ъндърграунд клуб за електронна музика на континента с прекрасен дизайн и програма. Всяка седмица в него гостуват найголемите и стойностни имена от световната електронна сцена. Обожавам следобедните партита, в някои от

странство баровете във Вила Мадалена (артистичен квартал с много свежи хора и локации), както и в центъра из Лапа или Аугуста. Много ме впечатлиха и партитата на стрийт-денс танцьорите от града, които си правят състезания из някои от клубовете и редовно ме включват в техния кръг за танци Изключително впечатление прави липсата на дискриминация. Тук не се делят на цветнокожи и бели, бедни и богати, всички се обичат и уважават и найхубавото е, че си помагат. Пътувала съм доста, живяла съм и на други места по света, но толкова „у дома” от първи път, дори в България не съм се чувствала. Тук никой не приема

Брой 3, Година 2 (2013) другия като чужденец и не го критикува за избора му на живот, хората са толерантни и солидарни. Всеки уважава избора на другия. Вероятно всичко идва от любовта, която е всеобщата религия тук и се усеща съвсем ясно още във въздуха. Тук е едно от малкото места по света, където никой не си брои килограмите, бръчките и годините, хората просто живеят празнувайки, независимо от обстоятелствата, затова са и толкова младолики и щастливи.Обожават държавата си и красотите си във всички сфери и са готови да докажат на света, че са една държава за целия свят „Um Pais por todo Mundo”

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

фили

Кажи ми няколко думи и аз ще ти кажа какъв си!

3 Д О З И ЕП ДИСТАНЦИОННИ БЛИЦ АНКЕТИ

фили

Име: Алис Гомес де Фариа

Зодия? Стрелец.

Гордея се с? Родителите си и умението си да живея в различни точки на света.

Срамувам се от? От бразилските политици и това, че сме толкова щастливи хора, че всичко за нас е една голяма “самба”!

www.provo.bg

упражнявам хобитата си докато работя, това е най-якото!

Страст? Да попълвам формуляри (помните ли Уондерленд?)... И да помагам на другите.

Професия? Стратегически маркетинг мениджър и Съветник по образованието.

Образование? Туристически и хотелиерски мениджмънт и Стратегически маркетинг мениджмънт.

Хоби?

Специални умения?

Музика... да слушам музика, да виждам как се създава. Да подбирам и сортирам музика... Да ходя на представления. Да танцувам до забрава... Второто ми хоби е да се усмихвам. Постоянно! Искам да мога да

Да съм разделена от майка ми, да редактирам по електронен път на MSOffice, да карам хората да се усмихват. Мога да казвам всичко, което мисля в очите на хората, без срам - това това е моят криптонит!

фили Любима книга? Всичко, написано от Луис Фернандо Верисимо.

Любима песен? Хм... Ако трябва да избирам “Честит рожден ден!”, защото се пее на най-щастливия ден от годината! А от бразилските песни.... “Como Nossos Pais” на Елис Регина - класика в популярната бразилска музика.

Любим филм? “Елитен отряд”. Този филм разкрива ужасна действителност, действителост, която чужденците не знаят, че съществува, когато посещават Бразилия. Филмът показва зародиша на проблемите и истината, която се крие зад красотата и щастието в държавата ни. Дори днес може да забележите хора, които седят и си пият бирата, докато непосредствено до тях се разиграват събития като от този филм!!!

Разкажи ни някоя история за твоя град, която не може да се прочете в туристически пътеводител? Градът, в който живея се казва Бело Оризонте (Красивият хоризонт). Намира се в найголямата провинция в Бразилия Минас Гераис (Централни мини). В момента това е шестият по големина град в държавата, на югоизток граничещ със Сао Паоло и Рио де Жанейро. Бело Оризонте

Брой 3, Година 2 (2013) е град с много дълбоки традиции, големи семейства и хора, които завършват деня си на по бира в местния бар. Казват че, хората са “тихи”, което означава, че са дискретни и без големи претенции. Те дават вид на хора с добри маниери и поведение, а момичетата имат техният елегантен начин да поискат услуга :) Красотата на белохоризонтците е всеизвестна! Момичетата по улицата сякаш за излезли от корицата на модно списание. Прекрасна гледка за окото! Голямо парти или посещение в някой бар, ще ви накарат да видите “красивия хоризонт”! Бъдете подготвени да се влюбите... Повече от един път... за един ден :)

Коя е най-добрата черта на бразилците? Една поговорка казва “За всичко си има начин... освен за смъртта”. Така че ние винаги намираме начин! За всичко!

Коя е най-лошата черта на бразилците? Бразилците обичат драма! Особено под формата на сапунени сериали и клюки, когато имат много по-важни неща за правене.

Кое е най-странното нещо, на което си била свидетел? Забавен факт е как бразилците обичат да се редят на опашки. Те биха се наредили на опашка в квартала, просто за да се поразтъпчат. Редят се на опашка

фили за билети за мачове и коцерти с дни! Виждала съм опашка пред банка, която се извива от спирката на автобуса, през първия до третия етаж! Опашки за гласуване, за парти, за кинопрожекции... Виждала съм хора, които се редят на опашка без да знаят защо! Съвсем сериозно, любовта към опашките е странно нещо! Забелязвам също как тази любов се трансформира в трафик по улиците...

Кой е най-невероятният факт, който ти знаеш, а ние не за Бразилия? Бразилците никога не спират! Ние работим от 8 сутринта, на смени от по 10 часа, след това ходим на вечерни класове до 11 вечерта и след това в бара за по питие... Някои дори отскачат до фитнес залата между 6 и 7 сутринта. Нищо чудно, че бразилците постоянно закъсняват за нещо, но имат късмет, че винаги могат да кажат, че трафикът е виновен!

Какво в чуждестранната култура те изумява най-силно? Това как всички коворят за Бразилия и как 99% от хората обичат бразилците без причина!

www.provo.bg Как си представяш Бразилия след 50 години? Дори с всичките ми познания по икономика, политика, човешки права и маркетинг ще кажа - Нямам никаква идея! Или ще сме на върха или на дъното.

Коя е най-голямата грешка на бразилците в развитието им? Световното по футбол 2014 ще е в Бразилия и целият свят се вълнува! Милиарди ще бъдат инвестирани в инфраструктурата(стадиони, пътища, хотели, ресторанти, туризъм и т.н.), но като че ли всички забравиха за бедността, за Фавелата, за лошата образователна система и здравеопазване. Само времето ще покаже кое е било грешка и кое е било правилно решение от страна на държавата.

Кое е най-великото нещо, което Бразилия е дала на света? Карнавала!!! (Също и Амазонка, но все пак тя е съществувала много преди да се появим ние).

Кои знания искаш да предадеш на децата си?

Коя държава искаш да посетиш и защо?

Да не вярват на всичко, което виждат и чуват.

Ирландия, защото смятам, че ирландците приличат на бразилците - обичат традициите и алкохола, но я няма бедността и Самбата.

Кажи ни с 20 думи, защо си заслужава да посетим Бразилия? Имаме евтина бира, красиви хора, изумителни забележителности и

фили дори и да се наредите на някоя опашка, ще е много забавно.

Избери си един въпрос и сама ни отговори на него? Кога е най-добре да посетиш Бразилия? Вчера? - Невъзможно! Днес? - Не става! Утре? - Твърде скоро!

Брой 3, Година 2 (2013) Възможно най-скоро! Живейте днес! Възползвайте се от всяка възможност! Срещнете нови хора! Отворете съзнанието си! Отървете се от предразсъдъците си и вижте сами! Помнете, че всички сме различни, но имаме нещо общо! Живейте, смейте се, споделяйте! Никога не съжалявайте за нищо! Целувам Ви!

фили

www.provo.bg

Име:

Професия?

Алексис Торибио Дантас

Професор по Икономика

Зодия?

Образование?

Риби.

Икономист.

Гордея се с?

Специални умения?

С моето прекрасно семейство.

Умея да преподавам.

Срамувам се от? От бедността, която все още съществува на много места по света.

Хоби? Футбол.

Страст? Футболен клуб „Флуминензе”.

Любима книга? „Dom Casmurro” на Макадо де Асис.

Любима песен? “My love” на Пол Макартни.

Любим филм? “ Somewhere in time” на Жено Шварц.

фили Разкажи ни някоя история за твоя град, която не може да се прочете в туристическия пътеводител? Едно време в Рио де Жанейро имаше много езера, които бяха пресушени и сега на тези места са едни от основните булеварди в града.

Коя е най- добрата черта на бразилците? Ние бразилците, просто обичаме живота, колкото и труден да е той.

Брой 3, Година 2 (2013) Как си представяш Бразилия след 50 години? Според мен, нещата отиват към все по-добро.

Коя е най-голямата грешка на бразилците по пътя на развитието им? Огромната концентрация на блага и доходи в ръцете на малка група хора.

Кое е най-великото нещо, което Бразилия е дала на света?

Коя е най-лошата черта на бразилците?

Културата ни.

Бразилците могат да бъдат много инатести.

Кои знания искаш да предадеш на децата си?

Кое е най-странното нещо, на което си бил свидетел?

Да ходят на училище и да бъдат щастливи и независими.

Доста странно, но съм срещал бразилци, които не обичат да ходят на плаж :)

Кажи ни с 20 думи, защо си заслужава да посетим Бразилия?

Кой е най-невероятният факт, който ти знаеш, а ние не за Бразилия? Бразилците са много добросърдечни хора....о, но това всеки го знае!

Какво в чуждестранната култура те изумява най-силно? Липсата на толерантност.

Коя държава искаш да посетиш и защо? Толкова са много...

Ако харесвате плажове - ние имаме толкова много, ако харесвате гори и планини - и от това имаме много, а ако обожавате да пеете и танцувате - няма друго такова място като Бразилия!

Избери си един въпрос и сам ни отговори на него?

Какво да очаквате от Бразилия? Бразилия предлага много и разнообразни места за посещение. Само понякога трябва да се въоръжите с търпение в сферата на обслужването.

фили

www.provo.bg

фили

Брой 3, Година 2 (2013)

Име:

Образование?

Ана Мария де Резенде

Икономист.

Зодия?

Специални умения?

Близнаци

Умея да се сработвам с хората.

Най-много се гордея с?

Любима книга?

Моето семейство, съпруга ми Алексис, дъщеря ми Джулия и сина ми Луис Фелипе.

“Ръбът на бръснача” от Съмърсет Моъм.

Най-много се срамувам от? Бразилските политици.

Хоби? Обичам да плета, да правя бижута и да снимам.

Страст? Да помагам на хората.

Професия? Кредит мениджър.

Любима песен? “Моя любов” на Пол Макартни.

Любим филм? “Love actually” на Ричард Къртис.

Разкажи ни някоя история за твоя град, която не може да се прочете в туристическия пътеводител? Моят роден град е Рио - един от най-демократичните градове в света! Разпределението на благата в Рио е много неравномерно,но

фили ние все пак успяваме да живеем в хармония и да сме заедно на плажа, в парковете... А сега, когато нещата във фавелите се поуспокоиха, се появиха и много нови ресторанти, които всеки може да посети и да се наслади на божествена самба!

Кое харесваш най-много в бразилците? Ние бразилците работим по много, обичаме живота, обичаме да се забавляваме, обичаме музиката, танците, самбата, футбола. Не се нуждаем от скъпи неща, за да бъдем щастливи. Един залез на плажа плюс студена бира в ръка, могат да направят всеки бразилец щастлив! Наслаждаваме се на всеки безценен момент от живота!

Коя е най-лошата черта на бразилците? Много се оплакваме от нещата, които не са наред, без да правим нищо, за ги оправим.

Кое е най-странното нещо, на което си била свидетел в Бразилия? Грозните фасади на къщите във фавелите, но като влезеш вътре те са безупречно чисти и не поразлични от всеки един дом.

www.provo.bg на кожата или религията им.

Коя държава искаш да посетиш и защо? Те са толкова много и причините са различни. Трудно ми е да назова само една.

Как виждаш Бразилия след 50 години? Нещата ще бъдат много по-добре от сега.

Коя е най-голямата грешка, която Бразилия прави по пътя на развитието си? Недостатъчните инвестиции в сферата на образованието.

Най-значимото нещо, което Бразилия е дала на света? Бразилците!

На какво искаш да научиш децата си? Да бъдат добри, щастливи и независими.

Кажи ни с 20 думи, защо трябва да посетим Бразилия? Хубаво време, хубави хора, невероятна природа, страхотна храна, страхотна музика, приключения, страст, изумителни плажове и парти, парти, парти!!!!

Кой е най-интересният факт за Бразилия, който ти знаеш, а ние не?

Избери си сам един въпрос и му отговори.

Всички бразилци са бразилци! Няма афро-бразилци, бели бразилци, индийски бразилци... Ние всички сме бразилци и се гордеем с това.

Какво да очаквате, ако посетите Бразилия?

Кое в чуждестранната култура те изумява най-много? Нуждата да се поставят “етикети” на хората въз основата на цвета

Очаквайте вашето преживяване да бъде единствено по рода си, различно от описаното, в който и да е пътеводител. Не се страхувайте за сигурността си, няма да ви се случи нищо повече от това, което може да ви се случи във всеки един голям град.

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

Кажи ми няколко думи и аз ще ти кажа какъв си!

3 Д О З И ЕП ДИСТАНЦИОННИ БЛИЦ АНКЕТИ

видение

www.provo.bg

фили

Име: Рафаел Сезар Аргемон

Зодия? Водолей

Най-много се гордея с?

Брой 3, Година 2 (2013)

Превеждам филми, телевизионни сериали и анимация.

Образование? Журналист

Специални умения?

Готварските си умения.

Много съм добър в реденето на пъзели

Най-много се срамувам от?

Любима книга?

Паметта си

“Кръвният Меридиан” от Кормак Маккарти

Хоби? Видеоигри

Страст? Кино

Професия?

Любима песен? “Безпомощно” на “Шугър”

Любим филм? “Добрият, лошият и злият”

фили Разкажи ни някоя история за твоя град, която не може да се прочете в туристическия пътеводител? В моя град можеш да срещнеш хора от всяка точка на страната ни, ако знаеш къде да ги търсиш.

www.provo.bg Дисниленд!

Как виждаш Бразилия след 50 години? Бразилия става следващата Америка и управлява света.

Кое харесваш най-много в бразилците?

Коя е най-голямата грешка, която Бразилия прави по пътя на развитието си?

Че сме добри хора.

Образователната ни система е зле.

Коя е най-лошата черта на бразилците?

Най-значимото нещо, което Бразилия е дала на света?

Корумпирани сме.

Футболът.

Кое е най-странното нещо, на което си бил свидетел в Бразилия?

На какво искаш да научиш децата си?

Борба по сумо.

Кой е най-интересният факт за Бразилия, който ти знаеш, а ние не? Ние знаем повече от всеки друг за света!

Кое в културата ви, те изумява наймного?

Аз не искам да имам деца. Това е достатъчен урок.

Кажи ни с 20 думи, защо трябва да посетим Бразилия? Защото културата ни е такъв микс, който не съществува никаде другаде по света.

Храната.

Избери си сам един въпрос и му отговори.

Коя държава искаш да посетиш и защо?

Кой е най-великият футболен отбор в Бразилия?

Америка, защото искам да отида в

Коринтианс!

фили

Брой 3, Година 2 (2013)

Име:

Пътуванията.

Янко Касела

Професия?

Зодия?

Анализатор, по-точно софтуерен менажер в Б.И. компания в Ню Йорк. С научни степени в компютърните науки и проектното управление.

Козирог

Най-много се гордея с? Най-горд се чувствам от това да се наслаждавам на най-доброто, което животът може да ми предложи и същевременно да постигам професионални успехи.

Специални умения и способности?

Най-много се срамувам от?

Любима книга?

Най-много се срамувам от това, че забравям да звъня на далечни приятели от време навреме.

“Активирай гения в теб” на Кристофър Лий Нътър

Хоби?

Притежавам убийствена усмивка и силата да обръщам глави след себе си.

Любима песен?

Фотография, гурме.

Fragma vs. Mariah Carey - We belong together / Toca’s Miracle

Страст?

Любим филм?

фили

www.provo.bg

“Снежанка и ловеца”, също така “Хуго” на Скорсезе

да разбираме много от собствените си велики постижения.

Разкажи ни история за вашия град, която никога не бихме прочели в пътеводителя?

Кое е най-странното нещо, на което си бил свидетел в Бразилия?

Най-новия тренд в Сан Пауло е да се устройват невероятни танцовомузикални партита след работно време и то на най-необичайни места като запустял порно театър, стриптийз клуб, места за суинг и подобни.

Коя е най-хубавата черта у бразилците? Нашата жилавост, способността ни да се смеем на собствените си проблеми и да ги преодоляваме.

Кое е най-лошото у бразилците? Ние сме най-върлите си критици – надценяваме чуждите култури без

Преди около 2 години имаше един тип в Рио, който се движеше из Южна зона /Копакабана и Ипанема/ на колело с мощна стерео система. Колелото беше цялото накичено, украсено в крещящи цветове и той го караше сякаш това е Мерцедес Бенц, без да го е еня за насмешките и шегите на минувачите. Нещо друго, от природен аспект - в река Амазонка има място, където тя се слива с Рио Негро /Черната река/ и в продължение на километри двете реки текат заедно, без да смесват водите си /Амазонка има кални на цвят води, може ясно да се види разделителната линия между черните и калните води на двете реки/.

фили Кой е най-интересният факт за Бразилия, който ти знаеш, а ние не? Ние сме страна на контрасти, различни прослойки и драстични икономически различия, но същевременно в повечето случаи сме страна, в която толерантността преобладава и наистина виждате как хора от различен произход се събират и общуват заедно. Добър пример за това е карнавалът празненство, произхождащо от фавелите, но в което взимат участие всички. Ако отидете на репетиция за летния бал на школата по самба в Рио или Сан Пауло, ще видите не просто хора от местната общественост, а бедни и богати танцуващи заедно.

Коя част от чуждестранната култура ви удивлява? Обичам да пътувам и откривам, така че цялата чужда култура ми е интересна. По-специално се увличам по древна история /тъй като Бразилия няма такава/ и любими са ми Гръцките, Римските паметници и Египетските пирамиди.

Коя страна конкретно бихте искали да посетите и защо? Австралия, много хубави неща съм слушал за техния “Mardi Gras” и бих искал да сравня преживаването с нашия карнавал.

Как виждаш Бразилия след 50 години? Бразилците казват “ние сме

Брой 3, Година 2 (2013) благословени от бога и красиви по природа” и това е вярно, не сме имали колосални катастрофи /земетресения, вулкани, торнадо или циклони/, ние сме държава с размерите на континент с благодатен тропически климат през цялата година и огромни природни ресурси и като резултат, ще владеем света един ден.

Кои са най-големите грешки на Бразилия, които е допуснала в развитието си? Най-голямата грешка беше да следваме патриархалния социален модел, което със сигурност ни е върнало много назад, но след края на военният режим и завръщането на демокрацията ние се превръщаме във все по-отворена страна и повечето табута и предразсъдъци отпадат.

Най-великото нещо, което Бразилия е дала на света? Със сигурност - Карнавалът. И само в Бразилия, място на толкова много контрасти, може най-известият ни празник да бъде и сериозно състезание. В началото Карнавалът може да изглежда просто като уличен парад, но не е. Има повече от 10 различни елемента на добрата самба – съгласуваност /всеки блок не бива да оставя празнини в подредбата си и текстът на самбата трябва да разказва история, която да е в синхрон с това, което представят костюмите на блока /представителна първа редица/, първият ред от хора,

видение

www.provo.bg

фили които откриват парада за всеки отделен блок - най-добрите барабанисти и перкусионисти - те биват оценявани за това колко добре поддържат самбата и колко перфектно се синхронизират при пауза, оставяйки само на певците да продължат самбата и рестартиране на ударите на барабаните. Има оценка и за време – около 4000 души трябва да пресекат алеята за по-малко от 1:15 мин, в противен случай губят точки.

Какво знание искате да предадете на децата си? Същото, което моята баба е предала на мен. Живей живота, живей момента и изследвай света!

Брой 3, Година 2 (2013) Нека умът ти е открит за нови идеи.

Кажете ни с около двайсетина думи защо трябва да посетим вашата страна? Защото ние сме няколко държави в едно /култури, природно изобилие, климат/ и бразилците винаги са готови да помагат и общуват. Истинска свобода – Америка е известна като страната на свободата, но това не е така. Там съществуват твърде много правила и контрол, докато в Бразилия си наистина свободен да изразиш себе си и да експериментираш. Имаме най-прекрасните арт изложения на графити насред градовете и всички ги оценяват.

видение

www.provo.bg

Изключително трудно е да добиеш представа за една толкова голяма, красива и разнолика страна като Бразилия с няколко снимки…

бектив Следвайки максимата, че 1 снимка е равна на 100 думи избрахме да я погледнем през погледа на Gabriel Lordello, Tadeu Bianconi и Marco Ceotto от фотографска агенция Mosaico Imagem.

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

100

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

101

видение

102

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

103

съществуване

Брой 3, Година 2 (2013)

БРАЗИЛСКА МУЗИКА, БРАЗИЛСКИ ТАНЦИ, БРАЗИЛСКИ ДУХ Елена Бали “Самба”, “карнавал”, “Копа кабана”, “Рио де Жанейро”, “кафе”, “капоейра”, “боса нова”, футбол... Това изниква веднага, щом кажем “Бразилия”! Представяме си пищни карнавални шествия с многохилядни зрители и екзотични фиести, плажове, палми, знойни мулатки, романтика, музика и танци... И наистина, тази екзотика е в кръвта на бразилците и с нея те радват и привличат нас, жадуващите за вечно лято и горещи страсти! И така, какво ще чуете в Бразилия? Много, много музика - самба, форо, ламбада, боса нова, нови стилове. На повече от музикалните стилове съответстват и танци. Самбата е в толкова разновидности! - Карнавална самба, пагоджи, гафиейра, самба-фънк, самба-реге, самба-рок, самбааше... Карнавалната самба ще я познаете по невероятния заряд, по динамиката, батукадата и взривяващата енергия! Танцът се нарича “самба но пе” (самба с крака) и презентира великолепието на телата и на костюмите, индивидуалността на всеки танцьор. Самба де пагоджи е популярна, забавна, масова, мелодична самба, която всеки бразилец запява и ситно танцува с обутите в джапанки крака. Едни от най-известните певци са

106

Даниела Меркури, Мартино да вила, Ивете Сангало, Алешандре Пирес. Самба де гафиейра се танцува по двойки. Ако гледате изпълнението на някоя от уникалните състезатели (защото това са бразилските състезателни танци), дъхът ви ще спре и ще се чудите как е възможна такава красота, хармония, романтика и страст в едно! Самбафънк, самба-реге, самба-рок говорят сами за себе си, това са “самбирани” модификации на съответните стилове, които могат да се танцуват и соло, и по двойки. Интересен стил е самба-аше. Представете си екзотични млади мъже и жени, танцуващи под палмите, галени от бриза, пресъздаващи с движенията си темите на песните. Това всъщност са корените на зумбата - танц-аеробика с изключителна пластика, настроение, артистизъм и динамика! Перфектна е за хората, които учат португалси език (в бразилския му вариант). Всеки е готов да запее: “Делисия, делисия, аси восе ме мата, ай се еу те пего, ай ай се еу те пего...” на Мишел Тело. Някои от най-известните групи за самба-аше са “Е О Чан”, “Аше Баия”, “Чакабум”, “Аз менинас”... Говорейки за боса нова и за форо, да кажем, че това са два различаващи се жанра и бразилците се “разделят” на два лагера относно пристрастията си: едните обичат боса нова,а другите -

видение

форо! Първите обожават изкуството, джаза, лиричното, изтънчено и романтично звучене на боса нова - стил, създаден от музикантите Антонио Карлос Жобим и Жоао Жилберто, не може да не сте чували “Момичето от Ипанема”, “Дезафинадо”, “Корковадо”... Другите скачат, щом чуят форо и започват скокливо, игриво и свободно да танцуват, сами или с партньор, да изразяват емоциите с телата си. Форо е масова музика (и танц), напомняща жанрово балканските увеселителни стилове, само че в латино вариант, с акордеон и ударни инструменти и весели, лесно запомнящи се мотиви. Ламбада!!! Каома е изпълнителката, разпространила този невероятен, типичен бразилски стил, който всеки от нас асоциира с танци на плажа, флирт, развяващи се дълги коси, къси поли и небрежен сексапил.

www.provo.bg

И ето че ламбадата толкова години не само не остарява, а се развива и придобива нови форми - един от наймодерните стилове, набиращи скорост в последните години е Ламбада зук (ламбазук или зук бразилски стил). Танцува се по двойки. Това е модифицирана ламбада на зук музика, родена на френскоговорящите Кариби и разпространена през Франция в Африка и Португалия. Парадоксално е, че на една и съща музика зук (зук - лов на френски език, зук на португалски, ремиксирана музика със зук бийт) може да се танцува по минимум три различни начина - френски стил (от Гуаделупе и Мартиника), Кизомба (от Ангола) и Ламбазук (Бразилия). Капоейра е още едно от емблематичните бразилски изкуства. Това е бойна тренировка във формата на танц под музикален съпровод от беримбау и други

107

съществуване

Брой 3, Година 2 (2013) със съдействието на Джуниор де Оливейра от Бразилия, живеещ в Брюксел. - Александрина Димитрова (капоейра, самба но пе и афро-бразилски танци, група “Самба Бразилейро”)/ Facebook: Sasha Samba - Меги Гюрова (“Бразлатино фитнес” - самба-аше и фрево)/ Facebook: Meggy Gurova

инструменти. Според легендата капоейра възниква като прикрита подготовка за бунтове на робите в Бразилия, маскирано зад танци с много пластика, демонстрация на качества, красота на движенията, интересна комуникация на телата. Много хора си мечтаят да се докоснат до тази автентична култура, да усетят жегата, тръпката и непознатата екзотика на Бразилия! Някои успяват да сбъднат мечтата си и да осъществят пътуването до Рио, до Сао Пауло и други градове, да вкусят карнавалната тръпка и да останат пленени завинаги! Други пазят мечтата си и очакват възможност да я сбъднат. В България контактът с бразилската култура е все по-нарастващ! По Jazz FM всеки ден можем да чуем боса нова, бразилектро, самба. Капоейра се практикува от повече от 12 години. Вече са формирани няколко самба школи. А от 2011 се преподава и ламбазук. Това се осъществява чрез българи, работещи с бразилски “майстори” на капоейра, самба и ламбазук. Ако искате да се запишете на бразилски танци, школите в София са: - Елена Бали, хореограф на сценична група “Амазония”, инструктор по самбааше (за големи и малки), форо и ламбазук

108

Все по-често се организират бразилски партита с уъркшопове, шоу демонстрации и анимации за желаещите да се докоснат до бразилските танци. Сред най-активните организатори са Тудо Бразил (Facebook: Tudo Brasil) и Глобал Вижън Съркъл (Facebook: Global Vision Circle). Тудо Бразил организира първия международен бразилски фестивал в София (юни 2012), многобройни партита и музикални вечери (най-често с групата “Самбразил”). Глобал Вижън Съркъл пък са с най-голям опит в клубните събития с бразилска музика. Последното им събитие е “Глобал карнавал” на 13-ти февруари в Кълчър бийт. Така че, както салса-та презве социалния живот на хората, така и бразилската култура набира скорост за феновете на екзотиката, движението и фиестите.

видение

www.provo.bg

109

водник

Брой 3, Година 2 (2013)

БЪЛГАРИЯ, КОЯТО МОИТЕ ОЧИ ИСКАТ ДА ВИДЯТ Интервю на Стилян Манолов с Цезар Пиментел Цезар Пиментел е от Витория, Провинция Еспирито Санто, Бразилия. Завършва висше образование „Комуникации” и става професионален фотограф и художник. Има опит като арт директор в агенции за реклма и PR, както и в реномирана фотографска агенция. Използва средствата на фотографията по един по-различен начин: пресъздава истории, създава сценарии и след това снима. Неговата работа е силно повлияна от поезията и така наречената „маргинална бразилска култура”. Имал е самостоятелни изложби в Рио де Жанейро, Витория, София и Варна. Автор е на фотографиите към книгата „Meninos espirito-santenses: a nova identidade capixaba”. В момента работи над проект, наречен Ромарам, мултимедия обединяваща поезия, фотография, музика и видео арт.

и красив. За мен българския език е езикът на любовта,тъй като жена ми е българка, аз говоря езика заради нея - заради любовта. За пръв път дойдох в България пролетта на 2007 и изкарах цяло лято във Варна. Исках да направя нещо, някакъв малък проект и реших да снимам. На плажа видях един дядо с шапка-кораб от вестник и това много силно ми напомни за Бразилия, за детството ми, когато си правехме такива шапки. Тогава пожелах да видя България през очите на българина, затова и по-късно кръстих изложбата си - “България, която моите очи искат да видят”.

Кога и защо дойде в България и какви ти бяха първите впечатления?

Каква я видя тогава и каква я намираш сега, виждаш ли промяна?

Дойдох в България, защото жена ми е българка и семейството й живее тук. Съвсем нормално в началото всичко беше ново за мен, не знаех нито дума български. Започнах да уча азбуката и след 2 месеца вече успявах да прочитам различни неща на български. Влизах в магазините и си пазарувах сам и въпреки че на някои места искаха да ми помогнат като ми обясняват на английски или испански, аз държах да ми говорят само на български. Много заобичах българския език и сега, когато вече говоря по-добре, още повече го обичам, намирам го за много интересен

Аз искам да видя България такава, каквато Вие я виждате във вашите представи. За съжаление обаче много българи не отварят очи за красотите на страната, България е невероятно красива страна, с 4 сезона, с планини, реки, море, с вкусни плодове и с най-вкусните домати на света. Искам да видя една България с по-добри условия за живот, пълна с щастливи хора, в която да се родят децата ми и в която да се пенсионирам...

112

Какви прилики намираш между България и Бразилия?

видение

Бразилия също е много красива страна, топла страна, но в България има нещо, което е много специфично и го няма на друго място. Бразилия е страна с много ресурси, но трябват много години и много инвестиции в култура и образование. За съжаление си приличаме и по някои лоши неща, като високите нива на корупция. Посоката, която според теб трябва да следваме в развитието си? България е много добре разположена географски и трябва да стане “вратата” на Турция и Китай (Азия) за Европа. Другото много важно нещо, което България трябва да направи е възможно най-бързо да вземе мерки за да задържи талантливите си млади хора, защото те са бъдещето й.

www.provo.bg

Какво ни пречи? Слушате как чужденци говорят лошо за България и нищо не казвате! България има много проблеми, но е вашата страна и вие трябва да казвате: “НЕ! Не можеш да говориш така за моята страна”. Аз също понякога, когато съм стресиран, изказвам негативни мнения за България и до сега само един човек, моя тъст - Проф. Пилев ми е казал, че нямам право да говоря така за България. Вече гледам по-малко да приказвам и повече да действам, сам или с приятели да давам своя принос и да помагам с каквото мога... Трудно е, но проблеми има навсякъде, но при всички случаи трябва да си патриот - винаги! Другото нещо, което според мен пречи най-много е корупцията.

113

видение

114

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

115

водник На кои места в България си бил?

Брой 3, Година 2 (2013)

Бил съм във Варна, София, Велико Търново, в Родопите. Много ми хареса Дряново, градчето е малко, много красиво и ми прилича на кинодекор от филм. Две от снимките, които използвах в изложбата ми са от Дряново и то стана известно вече и в Бразилия.

чаша от която пия... вино, може би е вярно, това, което казва бащата на жена ми, че виното е кръвта на поета. Обичам и да чета, хубавите книги също ме вдъхновяват. Много ме вдъхновява природата, обичам да слушам птиците, морето, а най-силно се вдъхновявам, когато се събудя сутрин и видя жена ми до мен.

Къде ти харесва най-много?

Къде те намираме в момента?

Много харесвам Варна, въпреки 1000 неразрешени проблеми в града и поредния мандат на вечния им кмет, който не дава път на младите, които искат и могат да направят града си толкова красив, колкото заслужава да бъде. Сигурен съм обаче, че това е въпрос на време, все някога Варна ще стане това, което заслужава да бъде. Нужно е обаче младите хора да са по-активни и да работят за града си въпреки политиците. В момента Варна не е добра реклама, с лоша инфраструктура, привлича малко и не добри туристи.

В момента съм във Витория, вкъщи, слушам Теодосий, “моята песен” Yunus Emre и работя, наближава карнавалът...

За момента виждам, че София “диша”, правят се инвестиции в метро, има екотаксита, много нови арт-галерии и пространства в хубави малки улички и много други неща, които помагат за изграждане на лицето на града, личи си, че сега сърцето й бие бързо. Какво те вдъхновява? Преди години ме вдъхновяваха хората, просто като ги гледам и ми идваха идеи. В последно време обаче все по-рядко се случва. Слушам много музика, тя ми дава идеи. Бразилската музика е голяма

116

В какво вярваш? Всеки ден в различни неща, аз не съм религиозен. Вярвам в живота, в жена ми, в семейството, в приятелите, в чистото изкуство, вярвам, че парите не са всичко... Мечтата ти? Мечтая да живея в България, в една хубава България, искам да си направя ателието си в България, работя за това да съм с приятелите си и заедно да спомогнем за развитието на страната. Аз съм бразилец, но сърцето ми е българско, наистина! Посланието ти за читателите на PROVO? Четете PROVO, защото PROVO е мечта, идеал, който обединява и аз съм щастлив, че участвам в този проект. Сърдечни поздрави от Бразилия!

видение

www.provo.bg

117

“

България има много проблеми, но е вашата страна и вие трябва да казвате: “НЕ! Не можеш да говориш така за моята страна”. Вече гледам по-малко да приказвам и повече да действам.

“

120

изход

Брой 3, Година 2 (2013)

ЧЕТЕТЕ, ЗАЩОТО САМО КУЛТУРАТА И ДУХОВНОСТТА МОГАТ ДА СПАСЯТ БЪЛГАРИЯ Интервю на Стилян Манолов с Бен Попов Здравей Бен, разкажи ни кога и как „откри” Бразилия?

и компании и същевременно милиони живеещи в крайна бедност?

Емигрирах в САЩ през 1997 г. , където се запознах с една бразилка, която понастоящем е и моя съпруга. С нея решихме да дойдем в Бразилия, да видим дали ще можем да се установим и живеем тук, оказа се възможно и така вече 13 години успешно пребиваваме.

И руснаците и бразилците са страшно горди, че са такива, без значение какво се случва в страните им. Знаят си проблемите, говорят за тях помежду си, но са големи патриоти и живеят със самосъзнанието, че са велики сили и навсякъде се веят флаговете им. Различното обаче е, че руснаците имат по-развито гражданско общество, събират се по публични мероприятия, митинги, протестират, докато в Бразилия не е така. Тук общо взето е всеки за себе си и не знам какво трябва да се случи за да излезе бразилец на демонстрация, аз такова нещо тук не съм виждал.

Какви прилики и разлики намираш между българи и бразилци? Много са общите черти. И двата народа обичат много да се веселят, да хапват вкусна храна и хубави питиета. Толерантно настроени са към чужденците, дружелюбни са, добронамерени и отворени към света. Разликите са обусловени от някои културни различия. Бразилците не могат да казват Не, бразилец може да си го мисли, но никога няма да ти го каже и ако не си свикнал на тоя тип изразяване, често се получават конфузни ситуации. Аз намирам това за лицемерно, а в исторически аспект една нация, която не може да казва Не, не може да бъде и борчески настроена. Ако нещо не им харесва, те никога няма да се изправят открито срещу него. Бразилия си прилича с Русия до голяма степен и двете държави са с огромни територии и природни ресурси, с големи социални контрасти, много богати хора

124

Разкажи ни една бразилска история? Тъй като в момента сме в Карнавал ще разкажа как е започнало всичко. Карнавалът в Рио е започнал в началото на 20-ти век по подобие на европейските аристократични маскени балове. Богаташите в Рио са си устройвали празненства с маски и костюми, но е нямало как да изключат чернокожото население, което в този момент живее в гета, защото робството вече е било премахнато и по този начин през годините се е получила тази смесица от африкански ритми и танци, и европейски бални костюми и маски , която цял свят познава като Бразилския карнавал.

видение

Най-хубавата и най-лошата черта у бразилците според теб? Най-хубавото у бразилците е, че без значение дали живеят в барака, на улицата или в голяма къща се чувстват щастливи. За лоша черта, споменах за това, че не умеят да казват Не, което намирам за лицемерно. Чувстваш ли носталгия? Аз не чувствам носталгия по България, изпитвам носталгия по определени събития и места, но не като цяло. Живял съм в България до двайсетата си годишнина в едно трагично комунистическо общество, което ми втълпяваше, че нищо не зависи от мен. По-скоро чувствам липсата на някои места и хора, при определени обстоятелства, но не бих нарекъл това носталгия, защото носталгията според

www.provo.bg

мен е тъжно чувство, което те тормози, докато аз си спомням за нещата, за които говоря с добри чувства. Какво е първото нещо, което те питат, когато разберат, че си българин? Питат ме каква музика слушаме, какви храни харесваме, много бразилци знаят също и, че президентката им Дилма Русеф е с български корени… На какво смяташ, че се дължи чувството на българина, да чака някой от някъде да дойде за да ни „оправи”? Обяснявам си това с историческото минало и най-вече с изминалите 45 години тоталитаризъм, в които на поколения българи им беше втълпявано, че нищо не зависи от тях и, че животът им е предначертан от Партията. Беше ни втълпявано, че сме малка държава,

125

видение

че сами не можем да се справяме и, че „големият брат” ще се погрижи за всичко, било то Русия или впоследствие САЩ. Ако сравним България и Холандия например ще видим, че ние сме близо три пъти по-големи по площ, а същевременно те са близо три пъти повече по население, както и с три пъти по голям БВП на човек от населението!? Мисля, че това е достатъчно показателно за това, кой какво може… Как ще коментираш негативните кампании на някои страни от Европа срещу българските емигранти? Мисля, че това са медийни кампании, медиите целят да достигат до повече хора и да се продават, лошото е, че е за сметка на имиджа на държавата ни. Въпреки, че повечето

126

Брой 3, Година 2 (2013)

нетолерирани прояви из Европа са дело на представители на малцинствените ни групи, по света хората не правят разлика между българин-ром, български турчин и т.н, за тях всички са българи. Отделно, в исторически план погледнато имаме и някои народи -„недоброжелатели”, още от времето на Османската империя, например, англичаните не ни обичат. Другото, което искам да изтъкна, е че има и голяма доза тенденциозност, защото поляците правят точно това, от което англичаните се оплакват от българите и румънците, обаче Полското правителство защитава своите граждани от подобни кампании и има механизми за влияние, докато аз не виждам българското правителство да прави нещо по този въпрос. Какво би те накарало да се върнеш в

изход България? За постоянно мисля, че няма какво да мме накара към този момент. Искам да имам повече свободно време, което да прекарвам в България, защото за последните 13 години от когато съм тук съм бил в България 4 пъти за по един месец. И в двете държави има сериозни социални контрасти и икономически различия, на какво мислиш, че се дължи това? На първо място на лошото разпределение на благата. Вижте в северноевропейските държави хората колко данъци плащат и как се разпределят после те, и вижте както в България, така и в Бразилия как се разпределят, от там идват и високите нива на корупция. Разкажи ни за други българи в Сао Пауло, как общувате? Къде е твоето, тяхното, вашето място? Моето място е в едно планинско градче на 200 км. от Сао Пауло. В един момент решихме, че не издържаме повече да съжителстваме ежедневно с тези над 20 милиона в този мегаполис, при този трафик, с толкова мръсен въздух и същевременно скъп живот. Искам да отбележа и че имахме избор, защото много други искат, но не могат, поради най-различни причини, най вече свързани с работата. Сао Пауло е финансовия и икономически център не само на Бразилия, а и на цяла Латинска Америка и е съвсем естествено да има и много българи. Аз лично познавам над 100 човека, които живеят в Сао Пауло и околностите му. Някои от тях са успели да направят свои фирми, а други работят за големи бразилски или международни компании.

www.provo.bg Имаме българско училище тук, събираме се на всички по-големи празници като Великден, Гергьовден, празнуваме рождени дни заедно. Малко ни е обществото, но сме много задружни, имаме си фейсбук страница https://www.facebook.com/ groups/321696978874/, сайт http://bulgarosnobrasil.org/, общо взето живеем добре и сплотено. Специалист си по телекомуникации, с какво по-точно се занимаваш в Бразилия и какво те мотивира? Фирмата ми се занимава с телекомуникации по интернет, не сме традиционен телеком, всичко, което правим, го правим през интернет. Причината е проста, когато дойдох тук, разговорите и особено международните бяха много скъпи, спомням си, че първата месечна сметка, която платих беше около 500 $. Започнах да търся варианти за комуникации и така започнах първоначално да продавам услугите на една английска фирма, в последствие през 2003 г. създадох собствена фирма, с необходимата инфраструктура и започнах да предлагам този тип услуги. Така, както много често се случва, нуждата от нещо и липсата му на пазара предизвика и моят интерес и желанието ми да се захвана с това. Кога според теб България и Бразилия ще станат по-добри места за живеене? Относно Бразилия ще изброя три неща, върху които трябва най-вече да се помисли за да се получат за в бъдеще по-добре нещата. Това са лошото разпределение на благата, корупцията и образованието. Те са и взаимосвързани. В момента Бразилия е в подем, на много

127

изход хора им се подобрява жизнения стандарт и това се усеща осезаемо. За България ми е трудно да кажа, въпреки, че се информирам редовно и следя процесите, близките ми са в България, но така от разстояние е трудно. Генерално, хората в България трябва да си променят начина на мислене, да избягат от инертността. Искам да обърна внимание и на един сериозен според мен проблем – докато другите държави от източния блок имат икономически проблеми, в България те ескалираха и в духовни. Това се дължи на масовото и продължаващо обедняване нахората за сметка на една малка група, която става все по-богата. Другото, което ми прави впечатление са еталоните за подръжание – какъв мироглед да има младия човек в България, като вижда, че за да „просперира” не е необходимо да учи и да се образова!? Мнението ти за управлението на Дилма Русеф? Бразилия върви напред, това се вижда от всички. Мисля, че сериозен проблем представляват данъците, таксите и тяхната събираемост. В Бразилия данъците са много големи, но проблема е, че не се връщат обратно. В Норвегия например таксите са близо 70% върху приходите, но срещу това получаваш безплатно медицинско обслужване, образование, изключително добра инфраструктура и т.н. Причината за този проблем в Бразилия според мен е, че не е балансирана системата, например това, което се събира като данъци и такси от щата

128

Брой 3, Година 2 (2013) Сао Пауло не се връща изцяло в него както е редно, а се разпределя и по други щати, които са с по-малки възможности, респективно приходи, където обаче нивото на корупция е високо и те също не разпределят по най-добрия начин. Когато тези проблеми се разрешат Бразилия наистина ще стане световна сила. Дилма Русеф работи за разрешаването им, но й трябва време, не става с магическа пръчка. Предишните две правителства платиха целия външен дълг на страната натрупан в годините, едва ли днес има много други страни по света без външен дълг. Дилма е продължител на водената преди нея политика, хубаво е, че има приемственост. Какво е за теб свободата и кое поражда усещането за свобода у бразилците? Всеки воюва за свободата си. Аз не се чувствах свободен в България и затова я напуснах преди години. За бразилците свободата е даденост, те се раждат с това чувство и живеят с него до последно. Мечтата ти? В личен план да продължавам да се развивам, да успея да възпитам сина си така, че в живота му да има баланс между духовното и материалното, който да му позволява да се наслаждава и на двете. Посланието ти за читателите на PROVO? Четете PROVO, защото само културата и духовността могат да спасят България!

видение

www.provo.bg

129

пътуване

Брой 3, Година 2 (2013)

ФЛОРИАНАПОЛИС - ИЗ ПЪТЕПИСИТЕ НА ЕДИН НЕРЕЛИГИОЗЕН ТУРИСТ Протуберанс Антонова Най-красивото място, на което ходих докато бях в Бразилия беше Флорианополис. Единствената столица на щат, изцяло разположена на остров. Не за друго, защото е много близко до брега. Там се бяха преселили всички богати германци, когато в Европа се е разсмърдяло по време на Втората световна война . И всички са отишли на едно място. Къде са виждали те остров!? Казали са си – тук е мястото. И сега повечето хора са на един мост от континента, но предпочитат да си го гледат от балконите. Всичко е чисто, спретнато модерно и по немски перфектно. Всички са високи и руси, имат си Октоберфест през лятото и бели къщички с кафяви диагонални греди като в Тиролска коледна картичка. Никой вече не говори немски, всички пият кашаса и танцуват самба, и е очарователно. Острова има най-висок стандарт на живот в Бразилия и найвисок индекс на развитие в страната. И всичко това се случва на остров с 425 километрови плажове, който може да бъде обиколен с кола за един ден. Има и 8 вътрешни лагуни. В топ 10 на найдинамичните градове в света, виждах само млади хора. Бидейки бразилци хората се държаха коренно различно от европейците и бях сигурна, че това е моят дом. От втория ден. Една голяма част от заселниците във Флорианополис са тези, които са били осъдени да изгорят на кладата от Светата Инквизиция в Европа. За вещерство. В някакъв момент някой

132

католик се е светнал, че вместо да осъждат тогавашните астролози на публично убийство по особено жесток начин – могат да ги пратят да заселят онзи континент с кафето, мрамора, дървото и мините. И така и направили. Но корабите с вещиците, вещерите, странните, специалните и тези със специални умения и сили акостирали около Флорианополис. И резултата много години по-късно ме накара да стоя зяпнала около час, докато ми разказваха за вещиците. Вещиците за нас са същества от приказките. Те са само лоши и знаем, че не съществуват, защото доброто винаги ги е побеждавало. Вещиците за светата инквизиция са били екстрасенски, контактьорки, хора с пророчески умения, свъхнадарени деца, хора които са можели да лекуват, да пътуват из времето и пространството, да виждат отвъд материята и да владеят финните енергии. В повечето случаи това са били нормални и добри хора. Хора, които са искали да знаят защо земята трябва да е плоска. Защо звездите се движат и защо луната е различна всяка вечер. И защо трябва да се упражнява кръвопускане, когато може да се лекува с билки. Те са били олицетворявани със злото, защото църквата не е приемала нищо различно от подаденото им като стандарт за норма. В момента, в който тези хора са били спасявани и „заточвани“ във Флорианополис те са изграждали свои общности, сключвали са бракове, имали

видение

са деца, които са имали деца, чийто деца бяха на моята възраст сега. И при тях това с вещиците не беше шега. Първичния ми смях на историята беше посрещнат все едно току що съм излязла от джунглата. И след като чух историята разбрах, че всъщност аз – европейката, която си мислех, че отивам в джунглата при примитивните хора, всъщност съм толкова осакатена от средата, в която бях живяла до тогава, че си мислех, че тази кутия, в която се бях затворила е голямото “outside the box”. Всъщност при тях вещерството беше традиция, наследство, което те бяха получили от своите предци и ревностно съхраняваха и пазеха. Уважаваха го и се гордееха с него.

www.provo.bg

Това, което бабите и прабабите им са можели са го предали на младите и дори физиотерапевтката, на която ми се наложи да ходя (онази с европейските дипломи и перфектния английски) ми обясняваше с гордост, че е трето поколение вещица. Нещата не спираха до там. Имаше и фестивал на вещерството по време, на който се изкарваха сергийки и палатки, където човек можеше да види и опита всякакъв вид магия – кристални топки, гледане на ръка, викане на духове, екзорсизъм и всякакъв вид африканска магия, която неизбежно беше пренесена с робите, строили тази държава. И така по едно и също време всяка година високи и руси хора с мистични дарби и семейни традиции си правеха

133

видение

уъркшоп с левитации, изпадане в транс, пророчества и всичко магично и непривично за нормалния човек. По време на фестивала се избираше един плаж, който беше официалния плаж за кацане на вещици. Не е ясно дали някога са кацали, но поверието си гласеше, че те бръмчат с метли и трябва някъде да кацнат по някое време. Избраният плаж се ползваше за уършопите и на него се рисуваха писти за кацане със свещи. И всичко това на сериозно, докато католиците в града пускаха жалби до общината за спиране на фестивала, обявяваха го за ерес и даваха

134

Брой 3, Година 2 (2013)

последен шанс на хората да се покаят. В най-голямата католическа общност в света всеки вярвяше в каквото си иска и боговете на океана, гората и женската сила бяха повече, отколкото можех да помня. Флорипа е място, което със сигурност ще разшири мирогледа на всеки, който отвори сърцето си за Бразилия.

“

И след като чух историята разбрах, че всъщност аз – европейката, която си мислех, че отивам в джунглата при примитивните хора, всъщност съм толкова осакатена от средата, в която бях живяла до тогава, че си мислех, че тази кутия, в която се бях затворила е голямото “outside the box”.

“

видение

136

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

137

тон

Брой 3, Година 2 (2013)

АФРИКАНСКИ РОК ЕНД РОЛ ОТ БРАЗИЛИЯ БЕЗ КЛИШЕТА Юри де Кастро Признавам честно, че за първи път се заинтересувах от българската музика, когато от PROVO ме помолиха да разкажа за бразилската музика на читателите на списанието. Оттук нататък нещата последваха своя ход... Ако някой ме накара да прочета материал за българската музика, не мога да се концентрирам единствено върху певци и банди, които взимат участие във фестивали като Евровизия, нали? Все пак трябва да си призная моя “туристически” вкус, относно нашите бразилски трансгрерсорски артисти... И така, аз реших, че днешна Бразилия може да предложи много повече, от това, което философията на суетата определя. Но може донякъде да се доближа и до клишето... Представете си как бразилската самба и религията се преплитат, колко приятен е този звук за ухото! Това резонира в една от най-значителните демонстрации на рок, композиран от млади хора в Бразилия! Рок, който не цели да възвеличае техния живот, нито пък е класически рок, който възпява градската действителност.

Мета Мета

Групата Мета Мета се формира в Сао Паоло, създавайки един от най-иновативните и богати видове съвременна музика в Бразилия. Типична картина на техните концерти са тълпи от фенове, танцуващи почти в транс под звуците на китарата на Кико Динучи, саксофона и флейтата на Тиаго Франс и хипнотизиращия глас на Жукара Маркал. Техният първи албум намира място почти във всички местни топ класации. В края на 2012, албумът им “Метал-Метал” вече е без конкуренция, но успехът на групата все още остава само в границата на родината им. Населението на Брязилия са предимно

140

Католици и малка част Протестанти. Традициите са на почит. Трудно е да се приеме това музикално трио, което смесва португалския език с Йоруба, диалект характерен за населението на южна Сахара. За жалост, голяма част от бразилците все още свързват мистицизма на африканската култура и наследство с черната магия и вуду. Мета Мета, според мен, е найзначимата група в Бразилия в момента, а дори и в цяла Латинска Америка. Феновете реализираха това дори още преди да се появи култовият албум “Метал Метал”, чието заглавие идва от шумотевицата, която триото вдига на сцената в комбинация с името им. Но с появата именно на този албум, сякаш нещата се избистриха! Кико Динучи се посвещава на създаването на нови и неповторими акорди със своята китара, Тиаго Франс все по-агрсивно надува саксофона, а Жукара Маркал загубва мекотата на гласа си, давайки израз на нещо, което врзивява ума... „Не си позволяваме да сме меки в звученето си. Не желаем да бъдем наричани “нежни”, споделя вокалистът на групата. “Няма справедливост, ако страдаме. Няма справедливост, ако се страхуваме”, пее Маркал в песента “Оба Ина”, от първия им албум. “ Едно тяло не може да понесе толкова много страст. Кръвта се стопля, достигаш апогея...” С други думи Мета Мета пеят за неща, различни от тези, от които се интересуват тинейджърите в Бразилия. Мета Мета пеят за любовта и омразата и ги превръщат в храна за душата. Но преди всичко, това е рок енд рол. Как се чувствате след прочетеното: объркани, провокирани!? Това е целта! Може да свалите “Метал Метал”: www.kikodinucci.com.br

видение

www.provo.bg

141

видение

142

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

143

видение

144

Брой 3, Година 2 (2013)

145

100

Брой 3, Година 2 (2013)

БРАЗИЛИЯ – СТРАНА НА КОНТРАСТИ Стилян Манолов На 22 април 1500 г. Педру Алвареш Кабрал открива Бразилия за Европа. Територията е колонизирана от Португалия през 16 17 в. Името на страната идва от дървото Цеселипина екината (Caeselipina echinata), така наричаното “пау бразил”. Това дърво съдържа червен пигмент, който се използва от португалците за боядисване на тъкани. Федеративна република Бразилия е найголямата (площ: 8,5 милиона км2) и найнаселена страна (184 милиона) в Латинска Америка и петата по големина и население в света. Дължина на границите: 15 700 км. Дължина на бреговата линия: 7 400км. Единствената държава в двете Америки, в която официалният език е португалски със столица Бразилия (2,2 милиона жители). Бразилия е президентска република, чийто Президент Дилма Русеф е с български корени. Държавното устройството на Бразилия е федерално. Президентът на републиката се избира чрез всеобщо гласуване и управлява с помощта на федерални министри. Страната има 26 щата, всеки от които се управлява от губернатор, избран чрез общо гласуване и от местно правителство, съставено от държавни секретари. Една трета от площта на Бразилия представлява част от Амазония – найголямата низина на Земята. В Амазония се намират най-обширните екваториални гори в света, наречени “селвас”. На много

148

места тук все още не е стъпвал човешки крак. Никой не знае какъв е броят на различните растителни и животински видове в Амазония, но безспорно е, че биологичното разнообразие в тях е най-голямото в света. Според учените видовете растения и животни в Амазония са повече 5 млн., а това представлява почти 1/3 от всички познати видове живи организми на нашата планета. Амазония е изключително богата на ендемити различни видове палми, лиани, орхидеи, водни лилии и други. Амазония е родина и на много култури със стопанско значение - какаово, хининово, памуково, каучуково дърво хевея и други. Невероятно богат е и животинският свят - маймуни, ягуари, пуми, ленивци, мравояди, тапири, много птици - колибри, тукани, папагали и други. В речните води се срещат над 2000 вида риби - сред тях са хищната пираня и електрическата риба. Амазония изобилства от насекоми и влечуги, различни видове мравки, комари, пеперуди. Разполага с 25% от тропическите гори в цял свят, най-големият производител на кафе и 100% енергийно независима. Реката с най-голям дебит в света е в Бразилия - Амазонка, както и найголямата ВЕЦ (на границата с Парагвай). Водопадът Игуасу, намиращ се на границата с Аржентина, е едно от чудесата на природата в Бразилия. При водослива на реките Игуасу и Парана от височина 72 метра се спуска 3,6-километрова водна стена, която се разбива в дълбините на бездната.

видение

Североизточната част на Бразилия се нарича “област на сушата”, тъй като понякога тук не вали в продължение на 11 месеца. В Бразилия живеят между 7 и 9 милиона бездомни деца, които преживяват чрез просене, кражби и проституция. Статуята на Христос Спасителя, разположена на хълма Корковадо в Рио де Жанейро, е едно от седемте чудеса на света.

www.provo.bg

Бразилската катедрала е своеобразен връх на модернизма в църковната архитектура, една от найвпечатляващите забележителности в цяла Южна Америка. Футболът е най-популярният спорт в страната. Бразилия е единствената страна печелила 5 пъти световната титла, предстоящото световно първенство през 2014 ще е в Бразилия, а безспорно най-известна по света е с Карнавала си.

149

видение

150

Брой 3, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

151

видение

Брой 3, Година 2 (2013)

„Асоциация на учени, артисти и спортисти“ - сдружение с нестопанска цел регистрирано в обществена полза на 17 май 2010 г. - издател на provo.bg

154