Снимки, шаржове, портрети Нещо като пътеводител, нещо като скалпел, нещо като игла и конец за съшиване на фрагменти в общ сюжет… Анчо Калоянов
С
поред намерението на съставителите на тази книга за мен – Иван Станков и Димитър Михайлов, трябва да има и приложение със снимки в ограничен брой (40). Числото е свещено и предимно поминално. То ме и оправдава пред онези, които ще отсъстват, а за тези от тях, за които знам, че ще ги заболи, съм предвидил да ги „посетя“ с един брой от издадената книга (с тук написаното извинение). Поради немара почти всичките ми снимки са в кутии и без пояснение, но само за малка част не успях да възстановя датите. Подреждането им е улеснено и от външния вид, според който моят живот отчетливо се дели на „чернобял“ (в първите четири десетилетия) и „цветен“ (в последните три десетилетия). Наличното противопоставяне има и друго измерение – „черният“ е за най-светлите ми години (до 1986 г.), минал под знака „все по‑нагоре“, а „цветният“ е в „равното“. Все пак като плета „по радичковски“ своята сиджимка, с която в края „да вържа“ читателя, аз трябва да призная, че пиша този „пътеводител“ с охота, защото ми достави съновидения наяве и възможност да допълня отговорите си на въпросите на Иван Станков в анкетата. И особено на незададения му въпрос към мен: „Как гледаш на себе си?“ 307