Публиката искаше драматични сюжети, жълти материали, леки и забавни четива. Сериозната журналистика отстъпваше позиции, а хората отделяха за четене все по-малко време, някои дори бяха забравили да четат... Челният материал за утрешния брой провокира спомените на Първанова. Недоспала, разтревожена и изнервена, тя лесно се подаде на емоциите за втори път през последното денонощие. Мъката я хвана за гърлото и главната редакторка потърси носна кърпичка, за да избърше сълзите, които не успя да излее наведнъж още преди петнайсет години. Тогава, отчаяна, че не срещна голямата любов и ще остарее сама, Нета направи най-дръзкото нещо в иначе монотонния си живот – подложи се на инвитро процедура от неизвестен донор. Месеци наред се готвеше психически, планираше всичко до най-малката подробност, но за зла участ не можа да износи бебето. Наложи се редукция в софийска клиника, тъй като към края на третия месец от бременността околоплодните ѝ води намаляха драстично. Тя беше добре, но плодът в нея умираше... – Шефке, почваме първа, ясни ли са материалите? – беше главният страньор, който единствен от предпечатния отдел имаше привилегията да влиза по всяко време в първа стая, без дори да почука. – Ъъъъ, почнете с последна, оставете на всяка страница място за рекламните карета и наредете спорта. Второто чело ще го имаме в късния следобед. То ми е най-важно, понеже е за катастрофата. – Ясно. В приемната чака екип на „Регион ТВ“, питат дали ще коментираш катастрофата ... – Да влязат. Нета рязко смени настроението си и стана да посрещне колегите си. Макар и по лош повод, интересът към „Полет“ бе добре дошъл заради възможността за безплатна реклама. Като приключи с интервюто, колегите ѝ обещаха, че ще го излъчат във вечерния си информационен блок. Час след 19
това файлът с утрешния брой беше напълно готов. Изпратиха го по интернет в печатницата, а по-късно към нея отпътува втората кола с един охранител. Междувременно Нета даде още няколко изявления за сайтовете и кореспондентите на национални медии. Новината за катастрофата влезе в обращение светкавично. В социалните мрежи се коментираха най-различни хипотези. Имаше негативни изказвания, откровени оплювки по вестника, но общо взето, преобладаваха положителните коментари и солидарността към репортерския екип. От прекия конкурент – вестник „Северен глас“, също се обадиха и изказаха съпричастност. За утрешния си брой готвели принципна позиция срещу насилието над журналисти. 3. ОПИТ ЗА ПОКУШЕНИЕ ВЪРХУ ЕКИПА НА „ПОЛЕТ“? ВОДИ СЕ СЛЕДСТВИЕ СРЕЩУ НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ! УВРЕДЕНИ УМИШЛЕНО СПИРАЧКИ НА СЛУЖЕБНИЯ АВТОМОБИЛ НА ВЕСТНИКА РАЗСЛЕДВАТ ПОЛИЦАИТЕ ВЧЕРАШНИЯТ БРОЙ НА „ПОЛЕТ“ НЕ ДОСТИГНА ДО ЧИТАТЕЛИТЕ, ПОЛИЦИЯТА НЕ ИЗКЛЮЧВА АТЕНТАТ СРЕЩУ ВЕСТНИКА
С такива заглавия сайтовете и националните ежедневници отразиха инцидента на следващия ден. Обширен репортаж на първата си страница публикува и самият „Полет“. В него неофициално се цитираше оперативен служител на МВР, според когото спирачките на буса са пипани, но с уточнението че се чакат резултатите от автотехническата експертиза. В статията се посочваше, че тестът на шофьора е чист от 20
наркотични вещества и алкохол, а той самият бе категоричен, че изобщо не е задрямал зад волана, каквито коментари се появиха. Според него джипът от насрещното предприел рисково изпреварване и въпреки дистанцията и навреме ударените спирачки последвал удар. Автор на статията беше криминалният репортер Дончо Стоянов. Журналист от кариерата, с огромен опит в тежкия ресор, той знаеше как да си набави достоверна информация от най-малко двама независими източника, както изискваше професионализмът. Дончо бе отличен интерпретатор на фактите, така че майсторски внушаваше на аудиторията своята гледна точка. Въобще завършен манипулатор, както го наричаше шефката. Статията даваше няколко хипотези за мотива на евентуалното престъпление, но общо взето, подтекстът бе, че в изборната година недоброжелатели целят да сринат репутацията на най-влиятелния областен всекидневник. А това чисто и просто на езика на медиите означаваше по-малко приходи от търговска и политическа реклама. С две думи – без доверие рейтингът пада, читателите намаляват, продажбите също. Във втората част на статията обиграният журналист акцентираше на безспорната популярност на „Полет“. За целта той цитираше две от най-мощните национални социологически агенции, които по традиция излизаха с няколко проучвания в година на избори. Веднъж тестваха шанса на кандидатите за кметове и общински съветници в по-големите областни градове, и втори път – това, което беше целта на статията – популярността и влиянието на електроните и печатните медии в цялата страна. Така партийните централи се ориентираха къде да насочат финансовите си ресурси по време на избори, а „Полет“ беше информационен лидер в Централна Северна България и се бореше за солидни приходи от политическа реклама. 21
За предстоящата кампания през есента обаче доходите бяха не само въпрос на чест, но и на оцеляване за Издателската къща. И понеже наистина ставаше дума за купища пари, които потичаха предимно към черните каси на медиите, някои социолози услужливо натъкмяваха въпросите и отговорите в полза на „правилните“ медии. А шефовете им после връщаха жеста на агенциите в размер на поне пет процента от официалните доходи от политическа реклама. В случая „Полет“ цитираше проучване, поръчано от най-мощните софийски ежедневници, и затова цифрите за регионалните издания и собственият му рейтинг бяха напълно коректни. Данните показваха отличен резултат за вестника, който въпреки стагнацията на медийния пазар успяваше да задържи трайно осемнадесет-двадесетхилядна аудитория най-вече благодарение на сайта си. Списанието вървеше на загуба и това бе личната болка на Нета, защото то буквално бе нейна рожба, личен авторски проект. Тя стартира с него като главен редактор и въпреки интересните рубрики скоро стана ясно, че за такава медия няма място в ограничения регионален пазар. В списанието, което излизаше веднъж месечно, работеше три пъти по-малък екип, отколкото в титуляра на издателската къща – вестник „Полет“. Но хората бяха кадърни, разбираха си от занаята и освен всичко друго издържаха семейства – особено мъжете от Предпечата. Журналистите също държаха ниво, а в няколко съседни области в Северна България нямаше друго списание. Абсолютен нонсенс – макар и без конкуренция, вместо да печели пари и аудитория, две трети от обичайния тираж на списанието залежаваше първо по вестникарските сергии, а оттам – и в склада на Издателска къща „Антика“. Само че предстоящият му брой щеше бързо да се изчерпа заради инцидента, бяха убедени в редакцията. Даже имаха готовност да пуснат допълнителен тираж с подробности за катастрофата, както и обширни 22
материали за многобройните случаи на насилие над журналисти в последните години. Публиката обичаше да чете точно такива истории. Беше жадна за криминални сюжети, драми, интриги и сензации. За жълти и леки текстове, които приспиваха инстинктите, разсейваха хората от важните теми на деня, вместо да ги провокират към размисли. Мислещите читатели, мислещите журналисти, мислещите политици бяха на изчезване. Или по-скоро всеки мислеше за себе си. Немалко българи бяха заети с мисълта за оцеляване в безперспективния си живот, лишен от материални и духовни радости. Други се стремяха да получат бърза слава, купища пари, безгрижен живот. На трети целта беше да умножават властта, банковите сметки и влиянието си. Мнозина търсеха късмет и реализация в чужбина. Животът беше шарен също като лотарийните билети, които подобно на бацили пълзяха навсякъде и буквално заразяваха колективното съзнание на нацията. Хората търкаха билетчета от сутрин до вечер, а някои даваха последните си стотинки за игрите на щастието вместо за хляб. Така на нацията се внушаваше, че успехът се дължи само на късмет вместо на образование и труд. Повърхностен живот, повърхностна журналистика, повърхностна политика... 4. Сутрешният мониторинг на пресата, изготвен старателно от многобройния пиарски екип, подразни кмета Пламен Радев. Медиите щедро отразяваха инцидента с „Полет“ за сметка на собствените му изяви предишния ден. А той беше свикнал на журналистическо внимание и по негова поръка всяка сутрин пиарите му грижливо отбелязваха с дебел червен флумастер информациите в централната и местната преса, в които се споменаваше името му. Преди години като прохождащ млад политик Радев се дразнеше много от публикациите по негов адрес. С времето 23
обаче разбра, че няма нищо по-хубаво от безплатната реклама. Както казваше една негова позната журналистка – няма лошо да те пишат по вестниците, стига да не ти бъркат името. Другият урок, който Радев проумя, натрупвайки личен опит, беше свързан с властта. Към средата на първия си мандат вече знаеше, че за мъжете с его, амбиции и влияние няма нищо по-възбуждащо от нея. Може да преспиш с най-красивата и секси жена на света и на другата нощ просто да не я поискаш отново. Преспиш ли обаче дори и само една нощ с властта, я искаш за цял живот. А на него далеч не му липсваха нито женско внимание, нито романтични забежки. Беше добре изглеждащ мъж, в средата на петдесетте. Енергичен, със стройна осанка, плюс принадената стойност, която му носеше властта, Радев много се харесваше на жените. Това, че е кмет, безусловно го правеше още по-желан и интригуващ. Самият той също не оставаше равнодушен пред женските прелести, макар че много внимаваше. Някои жени го провокираха с интелект, други – с визия, а трети го отблъскваха, кудкудякайки шумно в присъствието му само и само да бъдат възнаградени с една от прословутите му леко снизходителни усмивки. Сякаш, усмихвайки се, внушаваше, че е роден победител. Тази сутрин обаче не му беше до жени. А и предната нощ беше освободил мъжкото си напрежение в нежната компания на новата си пиарка Магдалена. Млада, наперена, амбициозна, дискретна и… мръсница в секса. Идеална за неангажираща връзка и бързо чукане без чувства. Единствените две жени, които Пламен обичаше безрезервно, бяха възрастната му майка и порасналата му дъщеря. Някога към този тесен интимен кръг се числеше и жена му, но откакто стана кмет – вече три и половина години, любовта му към нея просто си отиде.
24