ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО
Емоции Много сериозно учене и практики в болничните отделения на Великотърновската болница, много емоции и много приятели. И нали съм си читанка ученолюбива, за да не се разсейвам, си рецитирах (четях) на глас. Най-интересни бяха нощите преди изпит - съпругът „спи“, а ти четеш на глас микробиология или анатомия, или пък физиология. Какво по-добро от това: един чете, двама се ограмотяват. Завърших Медицинския с отличен, родих син и когато беше на 1 годинка, получих покана от директора на Медицинския да започна работа като преподавател по практика. Предизвикателство щастливо и ново като изпитание. Довчера на скамейката на обучаващ се, а „днес“ - гласуваното доверие да обучаваш. Медицинският институт е стартът не само на професионалното ми развитие, а и началото на „любовта“ ми към социалната работа, която със същата тръпка и страст, и най-вече с огромно удоволствие, имам възможността да споделям. Благодарна съм за изпитанието, което съдбата ми изпрати, и наистина вярвам и винаги с надежда си казвам, че след лошото идва доброто и всичко се преодолява. Кога сложи короната на майчинството и как се промени животът ти? Няма по-красиво, вълнуващо и желано събитие в живота на всяка жена и семейство от раждането на дете. В 3-ти, последен курс от обучението ми в Медицински институт в гр. Велико Търново и като сбъднато желание, забременях и на 21 години станах майка на прекрасния ни син Мартин. През 1988 г. името все още не бе популярно, даже предизвикваше въпроси защо Мартин и на кого е кръстен, а пък аз гордо 8
І МАЙ 2020
отговарях - на дядо си Минчо. Истината е, че със съпруга ми по време на бременността харесахме името Мартина на героиня от филм, който гледахме с интерес. Истина е и че бях с нагласа, че съм бременна с момиче, но в 9-ия месец по „бабешки“ ритуал ми предрекоха, че ще родя момче, както и стана. Вълнуващо е да изучаваш медицинска
специалност, да си на практически обучения и държавен стаж в родилно отделение и само няколко месеца след това да си и пряк участник с наученото. Кърмиш, къпеш, сменяш пеленки, люшкаш, разхождаш, смееш се, плачеш, първо зъбче, първи думи, първи крачки, най-красивата страница на книгата без аналог - животът. Хората, които те познават, срещат в теб голям приятел. Телефонът ти непрекъснато звъни с молби за помощ! И ти успяваш да отговориш на всички! Как се случва това? Кога разбра, че животът ще ти на-
прави този голям подарък, а именно да работиш това, което толкова обичаш? Хубаво е да чуеш такава оценка, приятно усещане и усмивка на благодарност от сърце. Работата в Медицинския институт в гр. Велико Търново, както споделих, ме срещна с голямата ми любов към социалната работа. В Медицинския се обучаваха и студенти-социални работници и аз имах невероятния шанс и голям късмет да водя учебна практика и на тези студенти. И именно тогава усетих тръпката и онова вълнуващо докосване, което ти приляга, което пасва на характера и