obr_kom

като отхвърляне от общността (групата, класа и т.н.). В същото време тези случки отразяват много ясно как режимът е присъствал на институционално ниво в детския свят – чрез учителите като инстанция. В тази си роля те губят човешките си характеристики и се превръщат в инструменти на властта за налагане на желания от нея ред и изолиране на онези, които по едни или други причини не го усвояват. В този аспект приобщаването преобръща значението си с всички възможни психоемоционални последици. Разбира се, намесени са множество фактори и едва ли подобна постановка е принцип на късния „реален социализъм”, но тя вероятно е била валидна и извън рамките на този конкретен случай. Би могло да се предположи, че поскоро представлява остатък от принципи, следвани в по-ранните периоди, съществуващ на отделни места. В други случаи механизмите на контрол се възприемат като естествено средство за връщане в „правия път”. Тогава налице е сблъсък, но не толкова сериозен, че да остави болезнени спомени (П.С. „...ама ако те види некой даскал, веднага те гони, да се смени това нещо. И различно. Ако е нещо на български – минава метър, обаче ако е нещо на латиница, да речем си написал AC/DC,…директно ти е намалено поведението.”). Други истории разкриват отслабващия ефект и замирането на някои процедури за осъществяване на тесен и пряк контрол (Я.Б. „Случвало се е да те върнат и да се преоблечеш…Е, забележки. Пишеше се в раздела за забележки в бележниците – „Идва с дънки на училище” (смеем се). Ей такива глупости, които май никой не ги вземаше много на сериозно”, И.Б. „А не правеха ли проблеми като си ходил така, от училище?, Ми не, не си спомням да е имало нещо.”). А това показва в кои посоки се е реализирала либерализацията в училището в края на 80-те и може би, че е била допускана предимно в училищата в големите градове, където се предполагат по-ниски нива на консервативност в поведението (Я.Б. и И.Б. са учили в София, докато П.С. е учил в с.Летница) Елементи на културния образец Западните стоки – представляват важна част от реалността на това поколение. Притежанието им се е възприемало като привилегия и събитие, и е носило много позитивни емоции, тъй като достъпът до тях е бил ограничаван (Ж.В. „Те ми носеха дрехи, най-различни неща. Гел!”, М.А. „Беше голяма радост ако докопаш шоколадово яйце от Кореком.”, Я.Б.„Техника вкъщи имаше, която не се е купувала ей така в 95