diplomna_rabota_maria_katelieva by Biblioteka Kontrasensus

Софийски университет “Св. Климент Охридски” Философски факултет

Социални и културни влияния на туризма върху местната общност (изследване в селата Горно Драглище и Добърско, март – юни 2012)

Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен “магистър”

Дипломант:

Научен ръководител:

Мария Николаева Кателиева

Доц. д-р Даниела Колева

Специалност: Културна антропология фак. № 72084

София, юли 2012

Съдържание: Увод I.

Социални и културни влияния на туризма – Теоретични постановки 1)

Антропология на туризма като отделна изследователска област

Туризмът – същност и мотиви за пътуване 2.1 Туризмът – нова религия и форма на поклоничество? 2.2 Различните типове туристи и мотивация за пътуване

Отношенията домакини - гости и възможните социални и културни

ефекти от туризма 3.1 Ролята на туризма за културните и социални промени 3.2 Потенциални отрицателни ефекти 3.3 Потенциални положителни ефекти 3.4 Други влияния на туризма 4) Развитие на туризма и местната общност или съхраняване на традициите и културата?

II. Теренно проучване в село Горно Драглище, Добърско и Долно Драглище (съпоставка с курорта Банско) 1) Профил на общностите – данни за селата 2) Развитието на туризма в селата 3) Мрежата от участници и ролята на медиаторите 4) Социално и културно влияние на туризма 4.1 Влияние върху общността 4.2 Влияния върху взаимоотношенията в общността 4.3 Влияния върху ежедневието и семейството 4.4 Влияние от личния контакт с туристите 4.5 Влияние върху културата и традициите 4.6 Конструиране на локална идентичност 4.7 Сценичната автентичност 5)

Сравнение с развитието на туризма в Банско

Влиянието на туризма от гледна точка на туристическия бизнес и гостите

III. Заключение - изводи за влиянието на туризма в района IV. Библиография 2

Увод През последните години различни изследвания посочват развитието на туризма като основен източник на социална и културна промяна за много общества. Тъй като се счита, че туризмът е “най-динамично развиващата се индустрия”, широко прието е разбирането, че той притежава силата да нанася щети върху културата от една страна, или да запазва културните традиции от друга. Все повече се говори и за “отговорен туризъм”, който цели да намали отрицателните въздействия върху местната общност и да засили положителните.

Основната изследователска цел е да се установи каква в действителност е ролята на туризма за социалните и културни промени, които настъпват в дадена общност. Кои са промените, които настъпват в следствие от развитието на туризма и можем ли да определим еднозначно дали те са положителни или отрицателни за местната общност? Възможно ли е наистина съществуването на отговорен туризъм, или всяка една среща между домакини и гости води до промени и оставя следа в културата? Смятам, че е важно да се търсят отговорите на тези въпроси, тъй като туризмът действително се развива динамично, а промените, които предизвиква могат и трябва да бъдат разбирани и “управлявани” по начин, който да е в полза на приемащите общности.

Обектът на изследване са малки общности в селата Горно Драглище и Добърско (общ. Разлог), които са в непосредствена близост до гр. Банско. Хората в селата посрещат туристи от няколко години и желаят туризмът да се развива все повече. Избрах тези села, защото тук туризмът все още не е основен поминък и се развива отскоро. Сравнението с развитието на Банско ще ми позволи да разгледам различните влияниия на туризма в зависимост от неговата масовост и етап на развитие.

Предмет на изследването са срещите и взаимодействието между туристи и домакини, и промените, които настъпват като резултат в местната общност. Една от целите е да се установи кои промени действително се дължат на контакта с туристи и кои други особености на съвременното общество биха могли да бъдат източник (миграция, медии и др.). Ще бъдат разгледани и взети

под внимание различните гледни точки (на

местните хора, на предприемачи в туризма, на общините, на туристите), за да се представи обективен анализ на влиянието на туризма.

В първата част на дипломната работа ще разгледам различни теоретични постановки на изследователи ( в сферата на културната антропология и антропологията на туризма), които са изведени като водещи тенденции в културното и социално влияние на туризма. Важно е да се отбележи, че по-голямата част от теориите на тези изследователи са резултат от проведени теренни проучвания в развиващите се държави в Африка, Азия и Южна Америка, и не са напълно приложими към ситуацията в България. Във втората част на дипломната работа ще изложа резултатите от проведеното от мен теренно проучване в Горно Драглище, Добърско и Банско и ще направя анализ на влиянията на туризма, които наблюдавах.

Методология Теренната ми работа включва интервюта с кметовете на селата, собственици на къщи за гости, представители на туристически фирми и екскурзоводи, както и свободни разговори с туристи, от които си водих записки. В една от къщите за гости в Горно Драглище прекарах общо около две седмици, а собствениците бяха ключовите ми информанти. Присъствах и на различни срещи между домакини и гости, на специално организирани програми, посещения на местни забележителности и др. Използвам и някои от методите на “изследването на социалното въздействие” (Social impact assessment), тъй като това е методология, която се прилага при изследвания на общности, подложени на силното влияние на външни фактори и динамични промени. Тези методи включват: създаване профил на общността, проследяване на развитието (на туризма) в годините, установяване на настъпилите промени, опит да се предвидят други потенциални последствия.

I. Социални и културни влияния на туризма – теоретични постановки

1. Антропологията на туризма като отделна изследователска област Въз основа на работата на някои социолози и антрополози1, антропологията на туризма се очертава като отделно направление, което, обобщено от Бърнс (Burns, 1999, 95), има четири основни теми и четири ключови въпроса. На първо място: туризмът като религия и ритуал – може ли да се приеме за съвременна форма на религия и поклонение? На второ място: туризмът като социална промяна – туризмът уврежда ли културата? На трето място: туризмът като символика и митология – може ли туризмът да предложи "рай на земята"? На четвърто място: туризмът и

локално-глобалните

отношения: носи ли туризмът развитие на местната общност? По същия начин и Неш (Nash, 1996)2 обобщава основните аспекти в рамките на Антропологията на туризма. Значителните проучвания в антропологията на туризма започват едва през 1980-те и 90-те години след първоначалното нежелание да бъде

призната като отделно

направление. Днес тази област на науката е по-установена, и сега е много по-широко признато, че антропологията и туризмът (като научно изследване) могат да постигнат синергия, тъй като и двете области се стремят да обяснят културата и мобилността Бърнс (Burns, 1999, 71) твърди, че "тъй като туризмът е глобален набор от дейности, които пресичат много култури, е необходимо по-задълбочено анализиране последиците

на

от взаимодействието между генериращите и приемащите туристите

общества. Смит (Smith, 1989) и Бърнс (Burns, 1999) отбелязват и големия принос на антропологията за

изучаването на туризма, като

“съставянето на сравнителни

характеристики (изучаване на различни явления в различни места, с цел да се идентифицират общите тенденции); холистичния подход (като се вземат предвид социални, екологични и икономически фактори, както и връзките между трите)” и др. По отношение на методологията, антрополозите провеждат теренната работа чрез включени наблюдения и интервюта с хора, пряко и непряко свързани с развитието на туризма (Nash, 1989). Антрополозите обикновено се разглеждат като неутрални наблюдатели и медиатори. Антропологията на туризма разглежда опита на туризма от

Бърнс (Burns, 1999, 74) идентифицира Дюркем, Мос, Зимел, Малиновски, Маркс, и Ван Генеп като основатели на науката за антропология на туризма. 2 Неш (Nash 1996) определя три основни теоретични перспективи в антропологията на туризма: туризмът като форма на развитие или акултурация, като личен преход, и като вид на социалната структура.

гледна точка посетените и на посетителите, но и изследва различните типологии от туристи и тяхната мотивация за пътуване. Според Аманда Стронца (Stronza, Annual Review of Anthropology, 2001) , изследванията в областта на антропологията на туризма са фокусирани винаги само върху една от двете групи (върху домакините, когато се изследва социалното и културно въздействие на туризма; върху гостите, когато се изследват типологията и мотивацията на туристите), но за да бъде едно изследване обективно, трябва да се вземат под внимание както домакините, така и гостите, тъй като те задължително си взаимодействат.

За тази цел ще разгледам накратко

различните типове туристи (в зависимост от тяхната мотивация) и различното въздействие, което оказват те върху местните.

2. Туризмът – същност и мотиви за пътуване 2.1.Туризмът – нова религия и форма на поклонничество? За пътуването винаги има причина и цел, които са определени от културата и се променят през годините. Независимо дали като завоеватели, откриватели, мисионери, търговци или съвременни туристи, пътешествениците са водени както от желанието за ново и различно преживяване, така и от стремежа към “усвояване” на нови пространства. Някои изследователи се съгласяват, че туризмът е нова форма на империализъм (Burns 1999, Smith 1989, MacCannell, 1976), но от друга страна разглеждат пътуването като поклонничество, а посещението на определени места и забележителности като ритуал (MacCannell, 1976). Като основа на това твърдение Бърнс (Burns, 1999) посочва думите на Дюркем, че “съвременното общество постоянно създава от обикновените неща свещени”, хората “заместват истинския свят с друг, измислен” и “системно идеализират” непознатите места и реалности. Освен духовното просвещение, за традиционните общества възнаграждението от поклоническото пътуване е признание, уважение и възможността за морално лидерство сред останалите от общността. Възнаграждението за съвременния турист

се измерва в стойности,

релевантни на модерното общество, като духовно и физическо здраве, социален статус, различно и екзотично преживяване и др. Пътуването се приема и като бягство от ежедневието, а хомогенизацията на културите в модерното общество естествено води до търсене на различното и “автентично” преживяване. Друг мотив за търсене на автентичното, според някои изследователи (Nash 1996; Urry, 1990) е фактът, че ежедневието в модерното общество се характеризира с повърхностни преживявания и

алиенация, а пътуването е търсене на както на разнообразие, така и на нещо “истинско”. Това е и парадоксът на съвременния масов туризъм, който е сред основните източници на промяна в много традиционни култури и става повод за създаване на така наречените “псевдосъбития” и “сценична автентичност”.

2.2 Различни типове туристи и мотивация за пътуване

Типовете туристи се разграничават в много изследвания в зависимост от тяхната мотивация, масовост, търсения и способност за адптация към условията на приемащата общност.

Силата на тяхното въздействие върху местната култура

зависи пряко от техния брой, както и от способността им към адаптация. В “Домакини и гости” Вален Смит (Smith, 1989 стр. 12) предлага следната типологизация на туристите (табл. 1), при която броят е обратно пропорционален на адаптацията към местните условия. “Изследователите” според много автори са поскоро близки до антрополозите, които се сливат с местните и участват активно в тяхното ежедневие, а постепеното масовизиране води до въвеждане на “западни” удобства и промени в начина на живот. Табл. 1 Различните типове туристи

Тип туристи

брой

Адаптация към местната обстановка

Изследователи

Много ограничен

Приемат условията напълно

Елитни

Рядко срещани

Приемат условията напълно

Извън “утъпканите пътеки” Рядко срещани

Приемат условията добре

Необичайни

Нередовни

Приемат условията донякъде

Умерено масови

Стабилен поток

Търсят “западни” удобства

Масови

Постоянен поток

Очакват “западни” удобства

Чартърни

Масови

Изискват “западни” удобства

пристигания

Фиг. 1 Туристическото въздействие върху местната

общност

(белият

триъгълник)

способността за разберане и приемане местната култура (сивият триъгълник) при различните типове туристи: 1.

изследователи

елитни

извън “утъпканите пътеки”

необичайни

умерено масови

масови

чартърни

На фиг. 1 (Смит 1989, стр. 15) ясно се вижда, че колкото по-масов е туризмът, толкова по-голямо е въздействието върху местната общност, като броят туристи не е единствената причина за това. Според Смит (Smith, 1989, стр 14)) “критичната точка е там, където умерено масовите туристи започват да търсят “западните” удобства (например санитарен възел към всяка стая, телевизия, интернет, супермаркет и др.) и това започва да променя средата. Тогава местната общност е на кръстопът и трябва да избира между това да контролира и дори ограничава туризма, с цел да запази своята култура и околна среда, или да развива туризма с икономически цели, като реструктурира своята култура така, че тя да може да го поеме.”

3. Отношенията домакини - гости и възможните социални и културни ефекти от туризма В рамките на изследването на туризма и антропологията на туризма, естеството и въздействието на срещата между туристи (или гости) и техните домакини е от огромно значение и се обсъжда в различни дисциплини. Неш (Nash, 1996) отбелязва, че тези междукултурни срещи и произтичащите от тях социални взаимоотношения", дават ключа към антропологичния анализ на туризма ". Терминът "среща" е използван, за да се акцентира върху личното взаимодействие между гости и домакини, въпреки че Крипендорф ( Krippendorf, 1987, 57) отбелязва, че "за да бъде една среща достойно за това наименование, тя трябва да се характеризира с човешки взаимен интерес, а не предимно финансов, с взаимно желание за разбиране и приемане чрез взаимно

уважение и внимание.” При срещата между гости и домакини е налице не само среща на различни култури, но и на различни социални статуси и роли. От една страна, туристът е мобилен, спокоен, изразходващ ресурси, наслаждава се на свободното си време и на преживяването си от различното място. В контраст на това, домакинът е сравнително стационарен и, ако е нает на работа в туристическата индустрия, прекарва голяма част от времето си като обслужва нуждите и желанията на посетителите. Срещите и взаимодействието между домакини и гости се определят и от характеристиките на социалните групи, към които принадлежат, както и от ситуацията, при която се осъществява контактът (Mathieson & Wall, 1988) Тези срещи могат да бъдат в три основни контекста: когато туристът закупува стока или услуга от домакина, когато гост и домакин се намират непосредствено един до друг (например на плажа ), когато двете страни общуват с цел да обменят на информация и идеи. Бърнс (Burns, 1999) определя две основни теми в проучването на тези срещи - обхватът на междукултурните взаимодействия и културна промяна, както и неравенството между посетител и посещаван. Неш (Nash, 1996) също посочва, че изследователските интереси са предимно насочени към срещите между "по-развитите и силни Европа и Северна Америка и по-слебо развити страни, като например тези в по-голямата част от Африка или Латинска Америка ". Въпреки това, трябва да се отбележи, че напоследък все повече внимание се обръща на проучването на масовия туризъм в по-модерните общества. Важен е и дебатът около понятието "домакини" и "гости". Както Бърнс (Burns, 1999, 99) обяснява, "думите се използват в ироничен смисъл, защото тук не важат същите правила, както при домакините, които приемат своите поканени и желани гости; отношенията тук са търговски". Райзингер допълва, че туристите са "временни посетители, пребиваващи най-малко 24 часа в страната с цел приятно прекарване на свободното време, отдих и ваканция ". Домакините, от друга страна, са определени като хората от посещаваната страна, които са пряко и непряко са заети в туристическата индустрия и предоставяне на услуги на туристите.

3.1 Ролята на туризма за културните и социални промени

Съществуват редица ефекти, предизвикани от срещите между домакини и гости, които водят до изменения в начина наживот, ценностната система и традициите, и тъй като 9

повечето изследвания на туризма го определят като “най-бързо нарастващата индустрия” , често се смята, че туристите са главните “агенти на културната промяна”. Въпреки това повечето изследователи взимат под внимание другите масови форми на междукултурна комуникация в модерния свят като медиите и миграцията, и се опитват да ги разграничат от ролята на туризма. За да се осигури по-балансиран обзор на възможните ефекти от туризма, в отговор на обвинението, че туризмът нанася щети на културата, трябва да бъдат представени и някои контра аргументи. В Първото издание на Смит на “Домакини и гости” (Smith, 1977), повечето автори срещат проблем при разграничаването на културните промени в следствие на туризма и тези в следствие на модернизацията. Второто издание (1989), предлага по-задълбочени проучвания, които водят до заключението, че като цяло туризмът не е основен елемент на културата промяна в повечето общества, и че не е задължително туристическият бранш да вреди на културата. Твърди се, че "Туризмът и самите туристи не трябва да се превърнат в изкупителни жертви за заболяването на обществото като цяло "(Smith, 1989, 16). Друг ключов момент е, че няма култури, които остават

статични и непроменени във времето.

международният туризъм, няма силата да

Ууд (Wood, 1993) твърди, че

"унищожи" културата, нито пък

да я

"запази". Като отговор на въпроса, дали туризмът е основен агент за културна промяна, Смит (Smith, 1989) предава думите на индонезийски екскурзовод “Туризмът не е толкова важен в нашия живот – ние виждаме света по телевизията всеки ден”. Независимо от степента на влияние на туризма за културните промени, главната задача на проучванията в тази сфера е да бъдат сведени до минимум негативните социални и културни въздействия.

3.2 Потенциалните отрицателни ефекти

В рамките на проучванията на срещите между домакини и гости, се срещат различни мнения, но като че ли преобладава литературата за негативния характер на социално въздействие на туризма. От тази критична позиция, която споделят редица

Бърнс (1999) обобщава, че културната промяна е предизвикана от два процеса: вътрешен- еволюция чрез открития, движен от потребностите на капитализма (и) външен чрез промени, принудени от външноикономически, екологични и културни влияния.

антрополози, възникват два ключови аргумента. Първо: туризмът “уврежда”

културата 5 на приемните общности, а на туристите се гледа като агенти на контакт между културите и те, пряко или косвено, са причина за промяната. Много са важните антропологични понятия, включени в рамките на този дебат, но от особено значение тук са акултурация, комодитизацията на културата (commoditization - превръщането на културата в стока), и нарушаването на личното пространство (Backspace). Акултурацията е процес, при който един или повече елементи на едната културата (обикновено по-силно развитата икономически) се възприемат от другата култура в резултат на техния контакт, който може да бъде с различна продължителност. (Бърнс, 1999 г.; Nunez, в сборника “Hosts and Guests”, Smith, 1989). Така, според Неш (Nash, 1996) общността домакин се адаптира към туризма, като се стреми да задоволи туристическите потребности и да уважи нагласите и ценностите на гостите, и така културата на домакините започва да прилича на култура на туристите. Бърнс от друга страна смята, че този процес на обмен не е балансиран (не винаги домакините се стремят да възприемат културата на гостите), а по-силната култура

доминира и

започва да променя по-слабата (не означава по-ниска) култура в нещо като огледален образ (Burns, 1999). Процесът на акултурация има две основни реакции: хибридизация и “ефект на демонстрацията”. Хибридизация се отнася до процеса, при който две култури се събират и от тях се формира нова култура (среща се и като креолизация). Ефектът на демонстрацията е описан от Бърнс (Burns,1999) като "процеса, чрез който традиционните общества, особено тези социални групи, които са особено податливи на външни влияния, като например младите хора, "доброволно" се стремят да приемат определени модели на поведение и ссмятат, че

натрупването на

материални блага ще им осигури този свободен, хедонистичен начин на живот, демонстриран от туристите”.

Културната промяна а в различните и форми се разглежда като водеща до редица проблеми, като например загуба на местните обичаи и традиции, приемането на негативните модели на поведение, конфликти между различните групи в общността, 4

не се дават точни дефиниции за увреждане, както и не е яснои кой решава, кога нещо е увредено? Какво влияе на въпроса за местната общност, често не са същите, както за туристи, които повдига въпроса кой е в контрола? 5 Културата се определя от Tylor (1871) като "това сложно цяло, което включва знания, убеждения, изкуство, морални закони, обичаи и всички други способности и навици, придобити от човека като член на обществото ".

както и промяна в ценностите (например изместване на фокуса от

семейството,

религията и общността към "хедонистичния " стил на живот). Критици виждат туризма като процес на акултурация, при който културите на развиващите се страни и страни от Третия свят са асимилирани в “материалистичния” начин на живот на “западния” свят.

Друг негативен ефект е превръщането на културата в стока (комодитизация). Терминът "Превръщане в стока" е процес, при който на предмета или елемента от културата се поставя цена в зависимост от интереса към него (Burns, 1999). Този процес води до ерозия на тяхното значение за местната общност (например загуба на смисъла от изпълнение на ритуал) както и до паралелен процес на загуба на чувството за социална солидарност. 6 МакКанъл (MacCannell, 1976, стр 91) твърди, че “тъй като материалните и духовни традиции взаимодействат с туристите на търговското ниво, културата претърпява процес на превръщане в стока, под влиянието на туристите, които

фетишизират

стоките ". MакКанъл (MacCannell, 1976) оприличава "всепоглъщия турист" (allconsuming tourist)

символично с канибал, тъй като туристите консумират не само

ресурси и материални блага, но самите култури, в които попадат. Друга и доста крайна критика към социалното въздействие на туризма е концепцията на Ева Хайд (Goodwin, 2006), активистка за граждански права от Белиз, която казва, че "туризмът е културна проституция" , защото “само проститутките предлагат себе си, а не това, което правят. За да успеят, те (домакините) трябва да се продават усмивката, акцента, наследството, дори баба си." Всички тези критики твърдят, че приемащата култура се продава като атракция за туристите. Като друг проблем антропологията на туризма поставя и нахлуването на туристите в личния живот и ежедневието на домакините, като това е илюстрирано от идеята за личното пространство или “backspace” далеч от мястото, където е срещата с туристите (Gofmann 1959; MacCannel, 1976). Така онези туристи, които търсят автентичност и "реални" преживявания и срещи с местните хора, са критикувани за отрицателно въздействие върху местната култура .

Въпреки това, Боaсвен (Boissevain, 1996, 14) твърди, че "би било сериозна грешка да мислим за местните като пасивно приемащи туристическото влияние " и разглежда различните стратегии, които приемащите общности използват за защита и дори 6

Гийрц (1957) описва културата от антропологична гледна точка като "интегрирана система за значения, чрез които се установява и поддържа реалността

съпротива:

скриване или преместване на техните културни фестивали далеч от

туристите, "local only" ритуали и събития, оргaнизиране на протести и отхвърляне развитието на туризма. Тези примери

повдигат въпроса дали туристите трябва да

бъдат допускани да влязат в “личното пространство” на общността без покана, и дали туризмът може да се управлява отговорно, така че да се гарантира личното пространство и правата на местната общност.

Като други негативни резултати в живота на месната общност

често се споменават

увеличена престъпност, просия, хазарт, унижение на местните хора, увеличаване на проституцията. Като обяснение за това явление се дава така наречената културна инверсия (Burns, 1999, 86), която настъпва в правилата и ценностната система на туристите, когато са далеч от дома, и им позволява да вършат неща, които не биха извършили у дома. Някои автори, обаче подхождат критично към ролята на туризма за увеличаването на престъпността, проституцията и т.н. с аргумента, че това е просто “най-удобното” обяснение за проблемите в едно общество. Несправедливото разпределение на печалбите от туризъм, както и експлоатацията на местните хора са друг основен проблем, който ще разгледам по-късно в точката за “туризмът като империализъм и ролята на медиаторите”. Друга много дискутирана характеристика на срещите между домакини и гости, които са свързани с междукултурното взаимодействие, е състоянието на “чуждост” (strangerhood). Неш (Nash 1996) описва срещата като връзка между непознати, идващи от различни култури и субкултури. Зимел (Simmel, 1950, 402) определя “непознатият” като временно пребиваващ, който не споделя основните характеристики на живота на групата домакин. Като резултат взаимодействието между него и домакините е на поповърхностно безлично ниво, при което туристи и домакини взаимно се възприемат като обекти, а това води и до изграждане на стереотипи. Както Неш (Nash в сборника “Hosts and Guests”, Smith, 1989) обяснява: "хората, който се отнасят към другите като обекти не са под влиянието и ограниченията на личните взаимоотношения и

се

чувстват по-свободни да задоволяват собствените си интереси". Такъв

пример е предвиден от Мауфърт и Мънт (Mowforth & Munt, 2003) които

откриват общата тенденция при масаи, маи и др. племенни общности, да се гледа на тях като на обекти във витрини или "човешки музейни експонати" и която може да се нарече "zooification" на племенните народи (Mowforth & Munt, 2003, 246). От другата страна Крипендорф (Krippendorf, 1987, 59) илюстрира начина, по който туристите също 13

са третирани като обекти и пише, че "когато един пътник търси, той най-често забравя, че това, което е уникално преживяване за него, за местните е поредното повторение на същата ситуация: същите екскурзии, също забележителности, същите фестивали, и същите въпроси - с една нова група туристи, стотици, хиляди от тях ". В заключение Крипендорф (Krippendorf, 1987, 58) твърди, че в своята настоящата форма, туризмът не може да представлява смислена и достойна среща между гости и домакини, тъй като бариерите са огромни. Той е на мнение, че естеството на пътуването сега е променено с появата на масовия туризъм и следователно е "приказката за взаимното опознаване и разбиране сред народите не е нищо повече от самозалъгване... ". В контекста на масовия туризъм, Крипендорф (Krippendorf, 1987, 58) твърди, че "контактът е повърхностен, връзката е просто илюзия. Когато основният мотив за пътуване е да избягаме от ежедневието, когато туристът игнорира съществуването на други хора, когато “техниката на поточната линия” е единствения начин за справяне с огромния брой туристи, когато печалбата е основна цел, когато между домакини и гости има чувство за превъзходство и малоценност, тогава задълбоченият контакт и комуникацията могат да се развиват. Крипендорф след това използва тази гледна точка като основа за създаването на концепцията за "хуманен" “мек” или “отговорен” туризъм, който взима под внимание опазването на околната среда и нуждите и правата на всички, които участват в туризма. Други негативни ефекти7 от развитието на туризма в дадена общност биха могли да възникнат под формата на вътрешни конфликти, породени от конкуренция, завист, или просто сблъсък в интересите на отделните участници. Особено в по-малките населени места (селата) активно ангажираните в туризма хора са малко на брой и в някои случаи отношенията им с останалата част от населението се променят в отрицателна посока.

Тези констатации за характера на срещите между домакини и гости ни накара да мислим как те могат да бъдат управлявани по различен начин, така че взаимоотношенията

да преминат на по-лично ниво и да бъдат по-балансирани от

гледна точка на културната доминация и икономическите ползи. Какво може да се направи, използвайки думите на Декларацията от Кейптаун (Декларацията за отговорен

Тук добавям потенциални ефекти, които според мен са възможни, имайки предвид собствения ми опит и контакти с хора в населени места, където туризмът се развива. Тези ефекти не присъстват никъде в теорията, която ми е позната

туризъм 2002), за да се гарантира, че “туризмът трябва да бъде чувствителен към културите, да поражда уважение между туристи и домакинии, да осигурява по-приятни преживявания за туристите чрез по-смислени контакти с местните хора, и по-добро разбиране на местното културни и екологични особености?

3.3 Потенциалните положителни ефекти

Не липсват и привърженици на тезата, че туризмът има положителни и благоприятни въздействия

върху

приемащата

общност,

като

например

подобряване

на

междукултурното разбирателство, преодоляване на предразсъдъците, намаляване на бедността и възраждане на традициите (което е в противоречие с някои мнения, цитирани в предишния раздел) . Тази вяра в потенциала на туризма за насърчаване на мира и разбирателството между народите е очевидна в различните декларации на Световната туристическа Организация (Декларация за Световния туризъм от Манила 1980, Заседание за Световния туризъм Акапулко (1982),Законопроекта за туризма на правата (1985) и Хартата за устойчив Туризъм (1995))

В началото на 1960, Хунцикер водещ изследовател на туризма, твърди, че туризмът е сред най-благородните инструменти на този век за постигане на международно разбирателство. Той дава възможност за контакти между хора от най-далечните части на света, хора от различни раси, религия, политически убеждения и икономическо положение. Туризъм ги обединява и е инструмент в техния диалог, води до личен контакт, в който хората могат да срещнат разберат нагласи и убеждения, които са били неразбираеми за тях, защото са били твърде далечни. Смит (Smith, 1989) също се съгласява, че тези срещи могат да бъдат мост за оценяване и разбиране на културния релативизъм.

Друго положително въздействие върху местната общност може да бъде по-високата оценка, която местните добиват за себе си в следствие от контакта с гостите. Боасвен (Boissevain, 1996)

установява, че туристите, които създават близки приятелства с

домакините в много случаи започват да се гордеят със страната на домакините. Бърнс (Burns, 1999), твърди че

контактът

повишава самочувствието

на домакините.

Оценката отвън води до висока самооценка вътре в обществото домакин. Например природните богатства, които местните хора често приемат като даденост, започват да 15

правят по-голямо впечатление, което води и до засилване на грижата за природата и околната среда. Същото се отнася и за културното наследство (материално и нематериално), което в много общества, стремящи се към модернизация, е изгубило своето значение, не представлява интерес, а в някои случаи дори е срамно (например диалектите или традиционните облекла). В противоречие на твърдението, че туризмът уврежда културата е, според някои изследователи, способността на туризма да поддържа и възражда местните традиции. Смит (Smith, 1989) посочва редица примери със занаятчийски индустрии в Бали, при ескимосите и при някои индиански общности, които показват, че туризмът служи за регенериране на традиционните индустрии, като предоставя пазар за местните продукти. Боасвен (Boissevain, 1996) също илюстрира как именно

“превръщането

на

културата

стока”

дава

възможност

на

някои

маргинализирани общности общности с намаляващо население да запазят своята жизнеспособност и местните традиции. Друг положителен ефект от срещата с туристите8 в някои случаи може да бъде и това своебразно бягство от ежедневието. Културният диалог е двустранен прооцес, и ако за туриста посещението на ново място е “бягство” от неговото обичайно местообитание и ежедневие, то за някои домакини срещата с различни хора и култури също е вид “пътешествие” без физическо преместване. Въпреки сравнително рутинния процес на туристическото обслужване, тези срещи могат да бъдат уникални и разнообразни, като това, разбира се пряко зависи от броя и типа туристи, които посещават мястото, както и от възможността (и желанието) на местните за близък и свободен контакт. От друга страна развитието на туризма в по-малките населени места и обединяването около подобна обща кауза може да подсили социалната солидарност, за която по-рано стана дума, че би могла да бъде нарушена от развитието на туризма. Загрижеността на местната общност за природното и културно богатство, както и стремежът създаване на привлекателен “имидж на дестинацията’ могат да доведат до стабилни социални връзки вътре в общността.

Като цяло за положително въздействие се счита икономическия ефект за местната общност, но и тук има изключения, като например туризма под формата на

“империализъм”, за който ще стане дума в следващата точка. Кофи Анан (TravelMole, 2006), генерален секретар на Организацията на обединените нации също заявява, че "туризмът може да играе решаваща роля за облекчаване на тежкото положение на милиони хора по целия свят ". Допълнителни доказателства за ползите от туризма в справянето с бедността, се предоставят от Световната туристическа организация и публикациите на Туристическата организация Propoor (Ашли, C., Гудуин, Х. и др. www.propoortourism.org.uk).

3.4 Други влияния на туризма

За някои форми на взаимодействие не съществува твърда позиция по въпроса дали ефектът за местната общност е отрицателен или положителен.

Самото общуване

между двете групи (гости и домакини) е индивидуално и трудно може да се определи като плюс или минус за местните хора. За разлика от акултурацията, която според изследователите настъпва при срещи между страни с голяма разлика в икономическото развитие, при срещите между близките по ниво на развитие страни, говорим за постепенен преход към културна симбиоза и асимилация (Burns, 1999). Първоначално туристите в дадено населено място са малко и не правят впечатление, съжителството с местната общност е спокойно и хармонично, но с нарастване на броя туристи, отношенията постепенно преминават през етапите на сегрегация (когато в населеното място се оформят отделни райони за туристи и за местни) и опозиция (местните отблъскват туристите, които според тях парадират с материалното си състояние, а туристите от своя страна отбягват местните, като смятат, че те искат единствено да “им вземат парите”). Постепенно двете групи започват да виждат взаимен интерес от общуването, приближават се и постигат симбиоза.

Друг въпрос, по който мненията са крайно противоположни е този за локалната идентичност – заличава ли се, или се създава тази идентичност благодарение на туризма? Много туристически организации, които се грижат за устойчивото развитие на туризма поддържат мнението, че опитите на местното население да адаптират средата и условията към изискванията на туристите води до хомогенизация и загуба на културната идентичност.9 Ако приемем, обаче, че културната идентичност е резултат от 9

направих проучване сред сайтовете на подобни организации от различни държави, в които това твърдение е масово –

минали исторически събития, но и плод на съвремието, ще се съгласим, че тя не може да остане константна. Проблемът с хомогенизацията съществува главно в големите курорти за масов туризъм, където услугите са стандартизирани и почти отсъстват особеностите на съответната култура. В населените места (без изкуствено създадените туристически селища), където се развива туризъм, локалната идентичност е тази, която привлича посетителите и тя често се “изобретява” в случаите, когато мястото не е поразлично от другите места наоколо. Хомогенизацията в много случаи е настъпила, но не поради развитието на туризма, а като част от процеса на глобализация, а туристическата индустрия е тази, която създава локалната идентичност. Много от популярните днес туристически дестинации дължат своята идентичност именно на пътешествениците в миналото. В “Изкуството на пътуването” (De Botton, 2002) британският журналист Алън де Ботън говори за символното значение на места, посещавани от известни пътешественици - писатели и художници (например Гюстав Флобер, Ван Гог, Едуард Хопър, Александър фон Хумболд, Джон Ръскин и др.), които ги митологизират чрез своето творчество и това става повод за много посещения от други хора. Според Алън де Ботън популярността на местността Прованс във Франция, например, до голяма степен се дължи на картините на Ван Гог. Важна роля за формирането на локалната идентичност днес изиграват така наречените “медиатори” между местната общност и гостите – те могат да бъдат туристическите фирми, както и журналисти и автори на “туристическа литература” и пътеводители, които представят на своята аудитория местата по начин, който в много случаи е субективен. В много случаи туроператорите и различните туристически организации пряко участват в конструирането на локалната идентичност под формата на различни “обучения по анимация в туризма”.

Тук логично се появява въпроса за автентичността на културното преживяване на туриста. В търсенето на това автентично преживяване, туристите често не си дават сметка, че то е навсякъде около тях. Ако целта на тяхното пътуване е да “видят как живеят другите”, то това се случва през цялото време, което те прекарват сред местните (при своите домакини, в магазините, на улицата). Проблемът тук, според МакКанъл е в 1. 2. 3. 4. 5.

http://www.icrtourism.org/?s=phd.&search_404=1 http://www.thetravelfoundation.org.uk/ http://www.responsibletourism.org.nz/introduction.html http://www.respect.at/content.php?id=102&m_id=99&ch_id=205&lang=1 http://www.responsibletravel.bg/2012-01-12-14-02-03

съвременното възприятие за “реалното” и “истинското”. Това, което туристите очакват да видят, и на което биха повярвали (често повод за това са снимки в брошури, списания и филми) е именно “сценичната автентичност” (MacCannell, 1976), която местните хора създават, за да не разочароват своите гости. МакКанъл (1976) обяснява понятията автентичност и сценична автентичност чрез опозицията “frontspace” (“преден двор”) и “backspace”(“заден двор”), с която Ървинг Гофман (Gofmann, 1959)10 описва структурното разделение на социалните контакти и възприятията за “истина” и “реалност” в съвременното общество. Това символично разделяне на пространството автоматично мистифицира “задния двор” и създава усещането за нещо интимно, “автентично” и скрито от погледа на госта, като го разграничава от “предния двор”, който е фасада, сцена и шоу за туристите. С други думи, за да се създаде убедителна “социална реалност”, трябва част от нея да остане скрита. В основата на желанието на госта да надникне “зад кулисите” (MacCannell,1976) е, както вече споменахме, алиенацията и липсата на социална солидарност в неговото ежедневие (туристът може да не се интересува от своите съседи, град и дори семейство, но изпитва интерес към тези на своите домакини – именно чувството, че е “един от тях” дава на госта усещането за автентично преживяване). Като примери за “заден” план, МакКанъл посочва кухните или пералните помещения в местата за настаняване на туристите. Според него, обаче понякога е трудно за госта да разграничи “предния” от “задния” план, тъй като домакините умело конструират “сценичната автентичност” (например стаите в къщите за гости се аранжират с лични вещи на домакина и създават усещането, че това всъщност са техните лични стаи). Сценичната автентичност може да бъде отнесена не само до оформянето на пространството, но и до всички дейности в ежедневието на домакините, тяхното облекло, ритуали и др.

4.Развитие на туризма или съхраняване на културата и традициите? “Развитието на туризма и местната общност и същевременно съхраняване на културата и традициите” е сред основните цели на Декларацията от Кейп Таун (Декларация за отговорния туризъм 2002), но в много случаи двете цели са взаимно изключващи се и постигането на баланса е трудно. Тук логично можем да си зададем и въпроса “Защо трябва по изкуствен начин да съхраняваме традиции, които умират?” – дали тези

Гофман (1959) твърди, че понякога не е достатъчно да бъдеш себе си, за да бъдеш приет като “истински”, а трябва да “изиграеш” реалността

традиции ще продължат да имат същите функции, както преди, или вече ще служат единствено за привличане на туристи? •

Туризмът като империализъм

Между туристическата индустрия (която в много случаи е външна) и местната общност често възниква конфликт на интереси и тогава говорим за туризма като форма на империализъм (Nash, в сборника “Hosts and Guests”, Smith, 1989). Според Неш държавите и големите метрополии, които генерират голяма част от туристическия поток често са тези, които избират местата, в които трябва да се развива туризъм и ги оформят като дестинации.11 Когато туризмът се управлява по този начин, за местната общност става трудно да обслужва собствените си интереси, хората стават жертва на експлоатация и икономическата полза от развитието на туризма е спорна. Важна роля за запазването на баланса изиграват така наречените медиатори или “културни брокери” (Nash в сборника “Hosts and Guests”, Smith, 1989), които в повечето случаи са представители на местната общност, но познават добре културата и езика на гостите и имат по-висока степен на образование и международен опит от домакините (например екскурзоводи, представители на местни туристически фирми и организации и др.). През последните години организациите, поддържащи развитието на “отговорен туризъм” разработват много проекти и обучения, които целят да “упълномощят” местното население да управлява туризма, но тъй като тези организации също могат да бъдат разгледани като “империалисти” или “мисионери” е трудно да се прецени дали техните обучения и съвети са винаги в интерес на местното население. •

Културната инволюция

Едновременното съществуване на икономическо развитие и модернизация и съхраняването на културата и традициите все пак е възможно, ако приемем теорията за “културната инволюция” на МакКийн (McKean в сборника “Hosts and Guests”, 1989). Той заимства термина инволюция от “агрикултурната инволюция”12 на Клифърд Гийрц (Geertz, 1963). МакКийн адаптира термина към културата, като отбелязва, че общността може да се развива и да претърпява социокултурна еволюция именно чрез завръщане 11

Като определение за империзлизъм Неш посочва “разрастването на интересите на обществото отвъд неговата територия” 12 Гийрц (1963) определя като културна инволюция традиционните методи, използвани в селсклото стопанство на индонезийските острови Джава и Бали, но приписва тези традиции не на древни статични социокултурни модели, а смята, че са силно повлияни от колониализма

към традициите. Традиционните занаяти, песни и танци са тези, които привличат туристите, а развитието на туризма от своя страна води до развитието и нововъведенията, необходими на обществото, за да се адаптира към съвременната реалност.

Различните начини, по които туризма повлиява приемащата общност и нейната култура, зависят пряко от степента на развитие на туристическата индустрия на даденто място. Социалните и културни промени могат да бъдат предизвикани пряко от контакта с пристигащите туристи, но могат да се дължат и на местната туристическа индустрия, която се стреми да адаптира условията към търсенията на туристите. Туристическата индустрия може да “управлява” социалните и културни промени в общността, тъй като от нея зависи броя и типа туристи, които посещават мястото.

Повечето теренни проучвания, свързани със социалното и културно влияние на туризма са провеждани в развиващите се страни, които се превръщат във водещи туристически дестинации през последните десетилетия. Тъй като става въпрос за срещи между различни култури и нива на жизнен стандарт, често се смята, че туризмът е основната причина за промените в начина на живот на местните общности. В развитите страни и модерните общества е особено трудно е да се разграничат промените, настъпили в следствие от туризма, от тези, причинени от цялостния процес на глобализация. Въпреки това потенциалните отрицателни и положителни ефекти могат да се вземат под внимание при управлението на туризма в дадена дестинация, и да бъдат контролирани. В много случаи е трудно да се определи кои са “отрицателните” и кои “положителните” ефекти, тъй като социално-икономическото развитие би могло да бъде в противоречие с опазването на културните традиции или природата. Противоречия в гледните точки могат да възникнат и между местната общност и външни организации и фирми, свързани с туризма, тъй като те имат различни интереси. Важно е да бъдат изяснени приоритетите за местната общност и да се запази баланса там, където туризмът оставя следи – в обществото, икономиката, културата и природата.

II. Теренно проучване в селата Горно Драглище, Добърско и Долно Драглище (съпоставка с курорта Банско) Теренното проучване се проведе в периода септември 2011 – май 2012, като посетих селото 4 пъти и прекарах общо около три седмици в района. От Горно Драглище пътувах до Банско, Добърско и Долно Драглище, за да допълня проучването чрез съпоставка между селата и развития курорт Банско. Отсядах в къща “Дешка”, която е първата къща за гости в селото (от 2004 г.), а сега освен че посреща по-голямата част от гостите в селото се е превърнала и в атракция за туристите и е основна причина за това хората да отсядат в селото. От разговорите със собствениците на къщите и представителите на туристическите агенции стана ясно, че домакините на къща “Дешка” са медиаторите, които свързват туристическия бизнес с хората в селото и неформало разпределят гостите в различните къщи, тъй като много често къщата не може да поеме всички групи. Запознах се със собствениците на къщата, Дешка и Владимир през пролетта на 2011, благодарение на работата ми в Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), в която те членуват. През септември 2011 участвах в работна среща със собственици на къщи за гости от близките села (Горно Драглище, Долно Драглище и Добърско), която имаше за цел да набележи основните социалноикономически, културни и екологични ефекти в следствие от развитието на туризма в региона. Тази среща стана повод за избора ми на тема за дипломна работа, а резултатите от срещата (тези, които се отнасят до социалното и културно въздействие) са включени в теренното проучване. По време на следващите ми посещения, собствениците на къща “Дешка” ми оказаха голямо съдействие за провеждане на изследването и самите те бяха ключови информанти. При първото ми посещение организирахме среща със собствениците на няколко къщи за гости от трите села, а след това последваха индивидуални интервюта с домакините на къща Дешка,

кметовете на Горно

Драглище и Добърско, собствениците на хотел “Руди” (Горно Драглище), собствениците на хотел Пирила (Долно Драглище), собствениците на Хаджипопова къща (Банско), представители на две туристически фирми, които изпращат групи в селата,

един от водачите на групите, две от жените които участват в

“анимационната програма” за туристите (баба Рада от Добърско и баба Вили от

Горно Драглище). В емпиричния материал включвам и перифразирани изказвания или кратки цитати от свободни разговори, които не са записани (с хора в кръчмата на Горно Драглище; жените, които участват във фолклорната програма; туристи; собственичката на къща Яна в Горно Драглище) Освен интервютата и разговорите си водих записки от включени наблюдения при посрещането на гостите в къщите, представянето на фолклораната програма, демонстрациите на някои обичаи, селския събор в Горно Драглище и др. При първоначалното ми посещение бях част от работната група на БААТ, която въпреки служебния характер на посещението си, беше посрещната от домакините на къща Дешка “както се посрещат гости” 13 . При всяко следващо посещение отношението на домакините към мен се променяше и постепенно от гост започнах да ставам част от домакинството – даваха ми работа, вечеряхме заедно, приготвях си закуска сама, ходехме заедно на гости в Горно Драглище и Добърско. Това ми позволи да наблюдавам разликите в отношението към туристите (които тук наричат “гости”) и другите гости, които са близки, роднини и приятели. Помогна ми и да открия елементите на създадената за целите на туризма “локална идентичност” и “сценичната автентичност”, които тук (в Горно Драглище и Добърско) са трудно разпознаваеми, поради липсата на масов туризъм и стандартизирани туристически услуги. Ключов момент за мен беше, когато Дешка категорично отказа да плащам за престоя си (нощувките и храната) и аз занесох подарък, който от своя страна много зарадва домакините. Това се случи при третото ми посещение и тогава усетих разликите в посрещането на гостите-туристи и другите гости. От този момент започнах да помагам на домакините доброволно, защото се чувствах задължена, а те от своя страна вече не ме “обслужваха” като турист. Престоят ми при семейството беше изключително полезен, тъй като домакините са една от основните причини за развитието на туризма в селото, тясно обвързани са и с туризма в Добърско, и така успях да намеря другите важни участници в развитието на туризма.

В следващите няколко страници ще представя историята на развитието на туризма в селата и ще изведа основните форми на културно и социално въздействие в следствие от туризма, които са изведени от включеното наблюдение и интервютата. Разговорите при първоначалната среща през септември 2011 ме насочиха към

думи на Дешка, собственичка та на къща Дешка в Горно Драглище

хипотезата, че развитието на туризма в селата оказва силно влияние върху цялата общност, но в последствие започнах да установявам, че поради все още малкия брой туристи, промените (положителни и отрицателни) в начина на живот се отнасят главно до хората, пряко или косвено ангажирани в туризма. И все пак те, като част от общността, водят до някои социални и културни изменения в нея. 14

1. Профил на общностите •

Горно Драглище

Селото е разположено в северната част на Разложката котловина, на 13 км от град Разлог и на 10 км от град Банско. Селото е електрифицирано, водоснабдено, частично канализирано и асфалтирано. Население: 900 души (290 къщи) Религия: предимно православни християни Етнос: Българи (има две ромски семейства) Основен източник на доходите: селско стопанство, животновъдство, дървен материал, туризъм (работни места в хотелите в Банско, къщи за гости) Миграция: някои семейства работят сезонно в чужбина, 5 семейства са се преместили за постоянно, младите хора работят Разлог и Банско, има три семейства, които не живеят постоянно тук, а ползват къщите си за почивка Туристически ресурси: къщи за гости, ресторант, кафенета и магазини, “валевица” като културна забележителност, пешеходни туристически пътеки и водопад (25 м.) в Национален парк Рила, фолклорни групови изпълнения, 100 годишно дърво, пещера Брой на туристи на година: по-голямата част в Къщa Дешка, над 70% от всички нощувки са чрез две туристически фирми от София (Одисея-Ин и Зиг Заг Холидейз) Основните туристически сезони: юни - август (летен) и декември - април (зимен) Транспорт: 7 пъти / ден автобуси до / от Разлог (вкл. училищен автобус) Селото разполага с детска градина, основно училище, (гимназията е в Разлог), зъболекар, лекар, културен център (мъжка и женска фолклорна група и футболен клуб). Липсва местна организация за вземане на решения, регулиране и управление на 14

информацията е изведена от интервютата с кметовете на Добърско и Горно Драглище

туризма. Развитието на туризма се дължи в голяма степен на туристически фирми от София и проекти към община Разлог и Банско.

Хронология на развитието на туризма в Горно Драглище Основни събития: 1989 комунистическия режим пада 1990 консултанти, финансирани от швейцарски проект & USAID осигуряват обучение за развиване на къщи за гости и туризъм 2003 швейцарският проект приключва 2004 появява се първият “случаен” гост при Дешка и Владимир (български архитект, който живее в Израел) 2005 г. първите къщи за гости отварят врати в Горно Драглище (официално местата за настаняване са три къщи за гости и един хотел, но в определени периоди, когато има много туристи, Къща Дешка разпределя гости в много други къщи) 2007 Първите организирани туристически групи пристигат (първоначално две туристически фирми изпращат групи, сега фирмите са повече) 2009 Туроператорите от Банско започват да водят гости от хотелите в Банско на еднодневни екскурзии до Горно Драглище, за да ги запознаят със “селския бит” •

Добърско

Селото е разположено на 1050 м. Надморска височина, на 18 км от град Разлог и на 17 км от град Банско. Население: 650 души Религия: предимно православни християни Етнос: Българи Основен източник на доходите: селско стопанство, животновъдство, дървен материал, туризъм (работни места в хотелите в Банско, къщи за гости) Миграция: сезонна работа в Гърция; няма емигрирали семейства Туристически ресурси: средновековна

църква “Св. Теодор Тирон и Теодор

Стратилат” в (част от 100те национални туристически обекта, пешеходни туристически пътеки; фолклорни изпълнения на “Добърските баби”, представяне на обичаите шиене на феруглица (сватбарско знаме), честване на Св. Варвара с празнични огньове (декември) 25

Основните туристически сезони: юни - август (летен) и декември - април (зимен)

Хронология на развитието на Туризма в Добърско 1977 Църквата в Добърско е обявена за паметник на културата – започват да идват посетители, но не остават в селото 2003 Нина Байкова създава инициативна група за развитие на туризма в Добърско 2005 получават финансиране по проекти 2005 БААТ вкарва в системата за категоризация на местата за настаняване категория “къща за гости” и първите къщи започват да работят легално (първоначално къщите са повече, но сега са останали четири: къща Васил, къща “Македонка”, къща “Ради”, къща “Вили”) 2008 църквата преминава към Националния исторически музей

2. Развитие на туризма в селата Първоначално туристи започват да пристигат само в Добърско, за да посетят църквата в селото, която и до сега е единствената културно-историческа забележителност в района на трите села.“През 1977 г. църквата в Добърско се обявява за паметник на културата. Тогава започва този интерес с единични посещения, с увеличаващите се посещения се стига до днешни дни, когато тя е паметник на културата с национално значение. Включена е в стоте национални туристически обекта под номер 3. Често е давана по телевизията, по вестници за самата църква, за историята и това предизвиква интерес. От 2008 г. е към Националния исторически музей и бидейки под шапката на музея Божидар Димитров в предаването си „Памет българска” често споменава за нея. Даже имаше специално предаване”. 15 В началото туристите са само посетители на църквата и не остават да нощуват или да се хранят в селото, а го правят в Банско. Развитието на Добърско преминава през процеса на постепена асимилация и симбиоза между местните и туристите. По това време хората в Добърско смятат, че в Банско се случва нещо лошо, заради появата на повече хотели и туристи, и не искат това да се случи в тяхното село. Постепенно местните хора започват да виждат ползата от туризма и искат да задържат гостите в селото, а общината в Разлог и инициативната група на Нина Байкова започват да провежда срещи и обучения за посрещане и настаняване на гости. “Значи като започнахме в

интервю с Никола Найденов, кмет на Добърско

началото на века да развиваме тая дестнация Добърско, защото ние започнахме в Добърско, но то след това се превърна в Разлога, защото постепенно взехме да слизаме и в другите села, но Добърско си остана водещо и най-популярно. Като започнахме в началото заработихме с туроператорите за алтернативен туризъм... има постетители на църквата, но туристи има сега от новия век, когато се появиха едни хора 35 души за Нова Година. Добърско има повече ресурс – има църква и е последното село преди планината...така работихме 3 години – туроператорите пращат хора, аз на място организирам за новите години, защото с тях започнахме.” 16

По това време къщите не са категоризирани, а Държавната агенция по туризъм прави

проверки, но според местните хора, не е имало проблем. В момента в Добърско има четири къщи за гости, собственост на местни жители и един комплекс (хотел с механа и басейн), построен от фирма от София. В продължение на няколко години, къщите са посрещали много гости, но според местните хора и кмета на селото, в последните 3-4 години има отлив “заради кризата”, а туроператорите, които водят групи (най-големия процент от туристите) ги настаняват предимно в Горно Драглище. Обяснението на собственика на една от туристическите фирми е, че “къща Дешка предлага найнеподправеното посрещане и най-вкусната кухня – това са нещата, които нашите туристи търсят”17 Друг представител

на туристическа фирма споделя, че настанява групите в къща

“Дешка” поради същата причина, а църквата в Добърско се “използва”, за да се уплътни програмата по време на престоя в района. В Горно Драглище започват да пристигат гости сравнително късно – през 2003 година – когато съседното Добърско вече се е превърнало в позната дестинация. Причината за това е, че за разлика от Добърско, Горно Драглище не разполага с културно или архитектурно наследство, което да се счита за забележителност. Гостите започват да пристигат поради близостта до ски-пистите и природните ресурси, но когато се появяват първите желаещи да отседнат в селото, местните хора нямат готовността да ги настанят. Домакинята на първата къща за гости Дешка разказва как е започнала да настанява гости “Е ке стана...Един немаше дека да го тураа. Един човек, остана в една каща, близо беше до наш‘та. Те таа каща уж я готвеа да я напраа пак така каща за гости, и изгърмува му бойлеро там и ми се обаждаа на мене , че, я да го приема, оди 16

интервю с Нина Байковa, основател на инициативната група за туризъм в Добърско интервю с Любомир Попйорданов, собственик на туристическа агенция ( туристите, които водят можем да причислим към категорияте “умерено масови” според фиг. 1, имайки предвид техния брой и способност за адаптация към местните условия) 17

кой може друг да реагира така бързо, за половин един час. И я така – опраих на децата леглата, дека да го сложиме, ама дойде човеко уж за две вечерови, ай осем дена, ай докара и други след това... И на мене ми беше много странно де, да дойде тука па да точно такъв туризъм да иска, такаа почивка...” 18 В селото наричат туристите гости и силно се акцентира на факта че настаняването е в “къщи за гости”, които се разграничават хотелите, но и от “стаите” и “квартирите”, тъй като е важен контакта с домакините и “гостуването” - “то не е идеята в една селска къща да земеш човека да го запечатиш в стаята и край”. В случая с Горно Драглище това възниква по естествен начин, защото в началото хората нямат възможността да отделят “гостите” в специални стаи и помещения за хранене. Това казва Дешка за първите гости “условията са таа вечер да ми е част от семейството, не искам да се чувства като турист а като част от семейството ми. И той го ареса яденето и ме пита дали може да му готвя и така...Владо го караше до Семково, той даже си оставяше колата тука, тука ядеше, айде след това рукна още, освободихме му холу, ама холу беше голям студ де...”. Междувременно домакините имат шивашки цех и работят с гръцки клиенти, но работата им е тежка и носи все по-малко приходи, така че решават да се насочат към туризма и посещават обучение в Разлог-“аз после ходих на едно обучение за устойчив туризъм просто да ми мине времето и малко от шиене да си почина...толкова ми бяха писнали гърците, че само главоболия...”19 По този начин се свързват с туристическа фирма от София, която започва да изпраща групи (според домакините, в момента 60% от гостите, които посрещат са изпратени от тази фирма). В началото домакините не са запознати с изискванията и очакванията на гостите, но научават много неща за услугите от обучението, получават съвети от представителите на туроператора, от водачите на групите и от самите гости. Постепенно получават финансиране по различни програми за регионално развитие и устойчив туризъм и строят пристройка към къщата, а паралелно с това съседите им ремонтират къщата си и започват да посрещат част от гостите, за които няма място в къща “Дешка”. Междувременно през 2008 г. отваря врати хотел Руди, който е напълно съвременна постройка с модерно обзавеждане. Собственикът е местен, но жена му е от Добърско и според местните все още не е “приета” в селото, не общува с тях, а само с гостите. Според собствениците туризмът се развива бавно и едва през последните години започват да идват повече гости. Те не желаят да работят с туроператори и да посрещат 18 19

интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка в Горно Драглище интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка в Горно Драглище

чужденци - “ние работим само с българи, отворили сме за хората, които искат да си починат от големите градове, да дойдат тук събота и неделя, по празници” 20 . Междувременно в къща “Дешка” в периода април-октомври пристигат групи всяка седмица, а когато готите са много, тя ги разпределя в още 3 къщи, но не изпраща гости в хотел “Руди”. Собствениците не се харесват помежду си, според Дешка в хотела са “неприветливи са, то нема усмивка, не ти е убаво да си думате”, а според собствениците на хотела в къща “Дешка” е “мръсно е малко, неподдържано. Аз не знам на тия хора как не им прави впечатление. То верно е, че тя вкусно готви, ама и другото си е важно”21. В последните години къща “Дешка” започва да посреща групи туристи от хотелите в Банско, които идват на еднодневно посещение с обяд, обучение в занаяти и народни танци. Самите собственици организират “зелени училища” с ученици от София, Разлог и други близки градове и села, като първоначално са започнали работа с местна природозащитна организация за опазване на глухаря и рилската иглика - “От 2009 година почнахме, знаеш ли ке стана? Това нещо ми беше хрумнало горе в центъра, дето открихме, в Добърско, дето е пункта там, накрая на селото, нали един център има там – за глухаря и рилската иглика. Те даваха грантовете там, за малкия и средния бизнес. И там споделих, че искам да направя такова нещо, и една женска беше първата като ми се обади и ми каза „искаш ли да пробваме с една група“ 22 . Работата с неправителствени организации изиграва важна роля за създаването на връзки между местните хора и туристическите фирми, училища и др. Домакините в другите къщи (където Дешка изпраща част от гостите) също са участвали в обучения и са присъствали на срещи с тези организации, но за тях е било “прекалено трудно и неразбираемо” да кандидатсват за финансиране, или да комуникират с туристическите фирми (от другите 3 къщи, където посрещат гости, собствениците не пожелаха да ги интервюирам и проведохме само няколко кратки разговора, като въпросите очевидно ги притесниха). Според Дешка има много хора в селото, които искат да посрещат гости но се притесняват от контакта, както с туристическите фирми, така и със самите гости - “Значи имаше едни хора, които искаа да го напраяа, но като дойде некой и се шпиртосаа, не може да думаа. Иначе много

интервю с Вили, собственичка на хотел Руди в Горно Драглище интервю с Вили, собственичка на хотел Руди в Горно Драглище 22 Интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка в Горно Драглище 21

хора искаа да започнаа такова нещо, много! Просто язико им се вързува като дойде некой чужд. Иначе усетиха, че има смисъл от всичкото това нещо”23 Собствениците на къща Дешка се превръщат в нещо като местни “медиатори” между останалите домакини в къщите и туристическия бизнес. Домакините в другите къщи почти изцяло разчитат на гостите, изпратени от тях. От друга страна домашните гозби на домакинята стават много популярни и привличат не само много български гости, но и медии, и през последните две години селото добива голяма популярност. Собствениците на хотел “Руди” отказват да работят не само с туристически фирми, но и с НПО, които провеждат обучения и предлагат консултантски услуги. За едно посещение от такава организация казаха “и те ми дошли тука трима – една журналистка и двамата консултанти – посрещнахме ги, настанихме ги и те ни дават съвети какво трябва да направим в къщата още: не бил архитектурния стил традиционен за българското село, не знам си какво...въобще не знаеха какви ги говорят тия хора, ама изобщо не бяха наясно. Хич не ми трябват повече такива...”24 Междувременно през 2008 година в Долно драглище (на разстояние 4 км. От Горно драглище) отваря хотел Пирила, собственост на семейство ангичани, които решават да дойдат в България и да се занимават с туризъм. Те работят предимно с туристи от Великобритания, без да си партнират с местни фирми и организации и така развитието на техния хотел остава независимо от мрежата, която се създава в другите две села. Туризмът в селата се развива сравнително бързо, но преките участници са малко. Къща Дешка и хотел Руди създават своя мрежа, която включва около 50 човека (другите къщи за гости, предлагащите услуги в селото – магазини, кръчми и жените, които участват във фолклорната програма). Добърско и Горно Драглище са в пряка взаимна зависимост, защото едните имат “културно-историческия ресурс”, а другите – доброто настаняване и кухня. Това поражда съвместна работа между хората, но и от части вражда и завист.

3. Мрежата от участници и ролята на медиаторите В момента най-голямата част от туристическите групи се настаняват в Горно Драглище, а в Добърско посещенията са по-скоро случайно индивидуални и по-често 23 24

Интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка в Горно Драглище интервю с Вили, собственичка на хотел Руди в Горно Драглище

от българи. Освен къщите, в които се настаняват, гостите (и от трите села) посещават църквата в Добърско и почти всички присъстват на фолклорната програма на Добърските баби, които пеят народни песни, танцуват и правят демонстрация на шиене на

феруглица

. Според кмета на Добърско, селото не предлага на гостите

възможности за хранене извън къщите, както и никакви сувенири, изработени от местните хора, и това ограничава контактите на гостите до техните домакини и Добърските баби. За разлика от това, в Горно Драглище, гостите посещават кръчмите и магазините за хранителни стоки, имат възможността да си купят сладка, мед, плетени чорапи и други сувенири от местните хора. Няколко жени от фолклорната група към читалището също изпълняват фолклорна програма за гостите в хотел Руди и къща Дешка. Домакините от къща Дешка водят гостите си при местни животновъди, където те имат възможността да доят крави и да си купят мляко. Това прави и Хейзъл (собственичката на хотела в Долно драглище). По този начин повече хора участват в предлагането на услуги и имат пряк контакт с гостите. Участниците от трите села са обвързани и помежду си, като някои от тях (които можем да наречем медиатори) изиграват важна роля за създаването на тези връзки и разпространяването на влиянието от туризма. В този случай може да се твърди, че “агентите на промяна” не са единствено самите туристи, а и медиаторите •

Ролята на медиаторите:

Когато говорим за медиатори, това могат да бъдат както хора от приемащата туристите общност, така и външни лица. Медиаторите изиграват важна роля от една страна за създаване на връзките между туристите, които искат да посетят дадено място хората, които могат да ги посрещнат и настанят. В случая с Добърско и Горно Драглище, медиатор първоначално е Нина Байкова, която създава инициативната група и свързва туристически фирми от София с местните собственици на Къщи за гости. Постепенно подобна роля започва да играе и собственичката на къща Дешка, която в момента създава основните контакти с туристическите фирми и разпределя голяма част от туристите в другите къщи в селото. Собствениците на къща Дешка праща успяват да разширят още мрежата от участници в туризма, като предлагат на гостите си различни “допълнителни услуги” от местното население. Няколко жени от местния фолклорен състав подготвят фолклорна програма за гостите, а едно от забавленията, които се предлагат на туристите е посещение при местни животновъди, където се учат да доят

сватбарско знаме

крави. В къща Дешка се продават и различни сувенири (плетени чорапи, сладка, боров мед), произведени от местните хора. Домакините често организират обяд или вечеря за групите в кръчмата в Горно Драглище. Такава е и ролята на водачите на групи – освен да превеждат и да улесняват комуникацията между чуждестранните туристи и домакините, те често представят на гостите “допълнителните услуги” и по този начин създават повече контакти с местната общност. “Една от основните задачи на водача е да представя домакините, много често те се скриват и водачът трябва да ги вика, за да се запознаят с групата”26 От своя страна някои от домакините имат силно желание да общуват с гостите и очакват от водача да превежда какво казват, защото не говорят чужди езици. Работата на водача има много важна роля за успешната комуникация и отношенията между гости и домакини.

Фиг. 2 Мрежата от участниците в туристическото предлагане и ролята на медиаторите (в жълто).

интервю с Михаил Михов, водач на туристически групи

4. Социално и културно влияние на туризма

4.1 Влияние върху общността В първоначалната среща през септември 2011, която организирахме с помощта на домакините от къща Дешка, взеха участие собственици на къщи за гости от трите села, както и кметът на Горно Драглище. Направи ми впечатление способността на Дешка да организира хората, както и готовността, с която те се отзовават на нейните покани. Веднага пролича, че я възприемат като връзка между тях и различните туристически организаци и фирми. Целта на срещата беше да се набележат социално-икономически, културни и екологични ефекти от туризма в района, които в последствие да се вземат под внимание от туроператорите, които изпращат туристически групи. Като основен социално-икономически ефект участниците откроиха приходите от туризъм и факта, че някои млади хора са останали в селата, за да помагат в къщите за гости, а и много от тях работят в хотелите в Банско, но остават да живеят в селата. След промените през 1989 година е настъпил труден период и развитието на туризма в последните години е много важно. Участниците разказваха и за местните инициативи в селата, организирани от собствениците на къщите за гости, като почистване и маркиране на туристическите пътеки в планината, създаване на природозащитен “Център за глухаря и рилската иглика” в Добърско (с помощта на община Разлог), реставриране и поддръжка на валявицата, построяване на нов параклис в Горно Драглище и др. Като друг важен ефект се открои “връщането на децата в селото”, което се дължи на зелените училища, организирани в къща Дешка. Според участниците в срещата е много важно “че децата научават повече неща за природата, за работата на село, учат занаяти и народни танци”. Друг важен ефект от развитието на туризма е популяризирането на селото, привличането не само на още туристи “от целия свят”, но и вниманието на медиите. Това внимание води до повишаване на самочувствието и възприемане на местната култура и природа по различен начин. В много от случаите, когато питах “Какво ви дава това, че посрещате гости ?” получавах отговори като “идват при теб всички, ти дето си никой”, “свето идва да ни види”, “ние няма нужда никъде да ходим, защото светът идва при нас”27. Често ми разказваха и за телевизиите, които са идвали да снимат къща Дешка и Добърските баби “сичките телевизии се изредиа, е 27

използвани са цитати от срещата със собственици на къщи за гости в селата през септември 2011 г.

сега Иван Звездев беше тука една седмица при Дешка” или за различните места, от които идват туристи “тука тез Германия, Франция, румъния – те са нашенски. Тука идват от Венецуела, от Южна Африка, от Япония” “Е, имаше оня ден едни...той мъжа църен църен, само едни бели зъби се видяа” 28 Според домакините в къщите, гостите са ги научили на много неща, свързани с опазването на природата, като например разделното събиране на боклука “Те идват и питат “Това къде да хвърлиме? Онова къде да хвърлиме?” Викам на Владо “Леле, Владо, срамота е да хвърляме всичко на едно место.” И ти лека полека вземеш да се съобразяваш. Хвърлиш го първия пач, ама се усетиш, че има човек край тебе и си викаш “Не мойе така. Трябваше там да го хвърля”29 Интересът на гостите към природата кара местните хора да оценяват природното богатство и да се грижат повече за планинските пътеки и околността – “И те също ни научиа да си цениме това, което ни е даденост – природата. Не само от них, де. Но и от них, като ти кажат “Тука колко е хубаво”.Има некои държави, които жадуваа за това, което ние го имаме. “30 Промените, настъпили в следствие от туризма се възприемат от местните изцяло като положителни и най-силно присъства твърдението, че “гостите” разнообразяват всекидневието, разсейват ги и така не им остава време да мислят за проблемите си. – “това ни е разтоварването, не остаа време да мислим за проблеми, за заеми...пък то проблеми има”, “като ни рукнат “айде у Дешка” я веднага съм готова, хич не искам да си тръгвам”31 Това са думи, които се чуват най-често от жените-домакини в къщите за гости и от тези, кооито се занимават с фолклорната програма. Честото повтаряне на този наратив създава впечатлението, че домакините искат да убедят в своето гостоприемство и това, че за тях наистина е удоволствие да посрещат гости. По време на престоят ми през май 2012 в Горно Драглище се проведе ежегодният селски събор. По това време в къщите бяха настанени три групи (общо околко 60 човека), които присъстваха на събора. В програмата на групте за този ден е било включено посещение на църквата в Добърско, но туристите са пожелали да останат в Горно Драглище на събора. Това е един от малкото случаи, в които туристите присъстват на събитие, което не е специално подготвено за тях. Гостите бяха много 28

цитатите са от разговор с жените, които подготвят фолклорната програма в Горно Драглище интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка (3 март 2012) 30 интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка (3 март 2012) 31 цитатите са от разговор с жените, които подготвят фолклорната програма в Горно Драглище 29

впечатлени от събора, а няколко жени от фолклорната група споделиха, че за тях е било “чест”, че гостите са избрали събора, пред посещението на църквата. Може да се каже, че това е един от малкото случаи, в които гостите навлизат “зад кулисите” на сценичната автентичност, на която обикновено са публика. По-интимния характер на селския събор привлича интереса им и оставя различни впечатления.

Църквата в Добърско като основна предпоставка за развитието на туризма в селото е силно посещавана, особено през уикендите. Тъй като голяма част от посетителите са българи и пристигат с лични автомобили, главната улица в селото се превръща в паркинг в определени дни. Според кмета на селото, това не притеснява местните хора, но въпреки това, на площада е поставена табела с надпис “Забранено паркирането на площада” - “Аз мисля, че тука сме сложили една табела „Паркинг”. Очертали сме улицата. Естествено когато има повече туристи, колите не могат да се поберат в този паркинг, но не съм съгласен на площада да се паркира. Това не е паркинг. Някои се правят, че не са видяли табелата. В София забелязват всички знаци, тук не виждат”32 Въпреки че приходите от входната такса за църквата не остават за общината, а за НИМ, църквата има важно значение за местните хора и е повод за гордост. Създадени са две работни места (на екскурзовод и градинар) и като цяло икономическото влияние от този туристически ресурс не е голямо, защото по-голямата част от туристите са само преминаващи. Въпреки това, като паметник на културата, църквата става източник на финансиране за селото “Естествено, когато потърсиме нещо, ужким за църквата пък можем да го ползваме и за кметството, не се отказва... ние сме се разбрали с тях, като имаме нужда поискаме нещо за църквата, пък го влагаме в селото.”33 Според кмета, грешката е на местните хора, че не се опитват да направят заведения за хранене или да продават сувенири и така да се възползват от туристическия поток.

4.2 Влияние върху взаимоотношенията в общността В следствие от развитието на туризма се появяват промени в отношенията между местните хора, което стана ясно, след като започнах да се срещам с хората поотделно, тъй като на първоначалната среща всички твърдяха, че са “обединени около една цел”.

32 33

интервю с Никола Найденов, кмет на Добърско интервю с Никола Найденов, кмет на Добърско

Наблюденията ми върху отношенията са предимно в Горно и Долно Драглище. В Горно Драглище попитах няколко човека какво мислят за къща Дешка и за това, че привличат толкова чужденци към селото и получих отговори като “е, хубаво е това, нека, трябва и нас да дойдат да ни видат”, “живна селото, като излязаа да пеяа и играа на улицата” (става дума за гостите), “е, как, известни станахме, идва тука Иван Звездев оня ден”, а за домакините от Къща Дешка казват “при Дешка ни е забавленито”, “убаво праят, помагат ни, пращат гости, работят много”. На домакините на къща Дешка разчитат много хора и за продажбата на сладка и сувенири: “ние продаваме много сладка, не от мене де, я не мога да смогна да приготвя, но тука хората – кой чайове, кой сладка, черджи, шушони, тарлъци. Който може да продаде нещо го продава и всекой вика „Дешко, я че ти дам това.“ Така, че тия усещаа. Работи им се, обаче контакта...не са свикнали”. 34 Същевременно в селото все още малко хора са въвлечени в посрещането на гости и това според домакините в къщите поражда завист - “викат ни, с вас вече не може да се дума, вие станахте бизнесмени” 35

Променят се отношенията между собствениците на къщите за гости и останалите хора, тъй като домакините са заети и прекарват повече време с гостите. Дешка казва “Я немам време за такиа работи, те се събираа тука, обсъждаа, ама ке да ида...”. На селския събор (26 май), когато всички се събраха в читалището, домакините в къща Дешка и хотел Руди не присъстваха на празненството и разказаха, че така се случва и по големите празници (Великден, Коледа, Нова година), когато имат много работа. Посещенията на туристите повлияват и работата на жените във фолклорния състав – една от тях казва “много често се събираме и пеем, всяка седмица като дойде група, иначе репетираме, мислиме, е тука имаме наша песен дето сме си я написали ние, с текста, със всичко...” 36 Между основните домакини (къща Дешка и хотел Руди) се появява конкуренция и вражда. Когато исках да направя интервю със собствениците на хотел Руди, Дешка ми каза “недей, само главоболия е това...нека не показваме таа страна на Драглище(смее се)” Според нея собствениците не са гостоприемни, при тях е “студено” като хотел и няма домашен уют. В интервюто със собствениците на “Руди” стана ясно че те смятат всичко, което другите къщи правят за туристите за “фалшиво” и казват “ние не сме

интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка интервю с Владимир (съпруг на Дешка) 36 разговор с баба Янка (една от жените от фолклорния състав на Горно Драглище) 35

такива, нашето село е модерно, едно от малкото села с канализация...нови къщи са, не живеем по тоя начин като преди сто години, не говорим диалект”37 От една страна между тях съществува конкуренция, но противоречията са свързани и със създаването на локалната идентичност. През годините къща Дешка е станала популярна с непринудената домашна обстановка, вкусната домашна кухня, диалекта, и тези елементи са пренесени върху останалите къщи за гости и цялото село. Собствениците на хотела предлагат “лукс” и не желаят да ги възприемат като “селяни”.

4.3 Влиянието върху ежедневието и семейството Влиянието от туризма се открива най-ясно при домакините в къщите за гости, които имат пряк контакт с гостите. Основния ефект от посрещането на гостите е навлизането в личното пространство (backspace) “Нема спирка, требува да си на разположение 24 часа на госту, иначе не става. Абе тая работа значи, че нямаш лично време. Всяка една друга работа имаш лично време. Нямаш лично пространство, нямаме лични стаи (смее се). Ама е добре това...ето сутринта се изредиха всичките да идват да видят печката, пък викам на Владо „оти е много чисто сега, тука мивката ми е пълна“, я не че ме срам...дойдеа сичките, снимаха я печката, какво да правиш (смее се) е па така ли не са виждали?” 38В нейната къща гостите могат да влизат навсякъде, включително и в кухнята. Дешка и съпругът и Владо понякога дават и собствената си стая на гостите и спят на дивана в кухнята. Така е и в къщата на баба Рада в Добърско – мястото за хранене е в кухнята, заедно с домакините и цялата къща е отворена за гостите. В повечето къщи (къща “Яна”, къща “Васил” в Добърско и др.) има отделни стаи или етажи за домакините, но те също споделят, че трябва да отделят цялото си време за гостите. Постоянното присъствие на туристите променя живота на семейството, домакините са заети постоянно. Най-заети са по време на големите празници (Коледа, Великден), като задължително ги прекарват заедно с гостите. За собствениците на къщите е важно да бъдат на разположение постоянно, защото често туристите се появяват без прдварителни резервации. Това ограничава възможностите им да пътуват и почиват извън селото. Въпреки това контактът с гостите се оказва по-скоро приятен, а домакините определят работата като “по-приятна” и “разнообразна” в сравнение с предишните си работни места. 37 38

интервю с Вили, собственичка на хотел Руди интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка

“Е убава е, таа работа е много убава. Много по-добре от предишните. Значи от всичките, едно време съм била в пощата, после краварка, е децата като бяха мънинки съм гледала крава, и цвекло и краставици, не сме спирали...култивирана печурка сме гледали, с хлеб сме се занимавали 10 години, шиенето 15 години. На цехо му плащам наем още, щото не се знае какво може съдбата да отреди, пък има много машини. Шия още понякога, ето на внука носия исках да му направя, но то се случва рядко. Това тука нещо много надделя. Това е най-приятното нещо, туризмът – то няма обяснение, специално аз не мога да дам обяснение какво е усещането.”39 За повечето мести хора, периодът между 1989 г. и 2000 г. е бил труден, с малко възможности за работа в селата. След 2004 г. някои хора работят в хотели в Банско, а когато туристите започват да идват към селата, посрещането на гости се възприема като много добра възможност за работа. За някои от домакините, туризмът не е единствен поминък, тъй като потокът туристи не е постоянен. “Хубаво е, идват хора интересни, все има какво да ти кажат. Ние и с друго се занимаваме, събираме плодове и гъби, и ги сушим, билки, правим чайове, много неща, долу и супермаркета е наш, там има много работа. Но това искаме да ни е найосновното”40 В няколко от къщите, които посетих, домакините споделиха, че за тях е хубаво това, че децата им остават при тях и помагат в работата. Много от младите хора работят в хотели в Банско през зимата, но лятото помагат предимно в къщите.

4.4 Влиянието от личния контакт с туристите Контактът с гостите е интересен за местните хора, въпреки трудностите които имат, защото не владеят чужди езици - “е това ни е най-голямата грешка, че не говорим езици” или “който знае език, той е велик човек” 41 . В кръчмата в Горно Драглище наблюдавах как двама британски туристи гледат мач заедно с трима мъже от селото и го “дискутират” с жестове и отделни думи на английски. Направиха ми впечатление и ситуации, при които гостите заговарят на английски децата в селото (например на селския събор, където присъстваха и чуждестранни туристи) и те им отговарят несигурно, но въпреки това провеждат диалог. Пряк контакт с гостите имат и жените, които участват във фолклорните програми, готварските уроци и “занаятчийските

интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка интервю с Вили, собственичка на хотел Руди 41 цитатите са от разговори със собственици на къщи за гости 40

ателиета”. Въпреки че гостите обикновено са с български водач, който превежда, жените винаги се обръщат към тях, а не към водача. Според тях е много важно преводачът да е добър, защото иначе не се получава хубаво “И аз обяснявам ама има некой преводчици дето превеждаа дума по-дума, ама има некой дето като рече Абее.. и тоо.. край”42 Въпреки че не владеят чужди езици, жените се разбират с гостите и често може да се види как “фолклорната програма” постепенно преминава в свободно общуване и “слизане от сцената” “Остава ни време да си общуваме, като си имат водачи, пък и тия австралийци дето беха без водач, пак се рзабрахме, пак се веселиме. И бабите даже се разбираа, нямаме проблеми, с език, без език, все човек се разбира, стига да иска”.43 Появата на гостите ги разтоварва, а срещата с тях е вълнуваща и интересна: “ Я много искам да ги разпитам. Ама то си иска като сега както сме седнали ти си преводчик и да кажуваме. Интересувам се какъв им е стандарта на живот. Те сигурно са богати. То нашта България беше и тя богата. Ама сега стана на опачи.”44 Въпреки че за домакините е ясно, че гостите са от държави с по-висок жизнен стандарт, тук рядко може да се открие така наречения “демонстрационен ефект”, при който местните се стремят да приемат елементи от поведението и културата на гостите, в желанието си да се приближат до техния стандарт и начин на живот. Собствениците на хотел Руди например не одобряват демонстрирането на селския бит и местния диалект и имайки предвид модерната обстановка, създадена в хотела, би могло да се твърди, че се стремят към стандарта на своите гости (предимно българи). Колкото до чуждестранните туристи, тук също се открива широко възприетия в България стереотип за “западния турист”, който е “нещастен” и “не умее да се забавлява” - “Ами почти всичките чужденци, горе-долу ми е направило впечатление, че са много нещастни. Много, верно е това. И ей така, като им направим малко купонче...защото имам чувството, че тея не знаяа как да се веселят, поне я такова впечатление имам, де...и като им направим малко купонче ги наблюдавам из страни, имам чувството, че това са го чекали, чекали, чекали всичкото да им се случи – с много различна физиономия ги гледаш, а бе изцяло се променяа. Утрото им се връща същата физиономия – едни унили, загрижени ги усещаш. Такова ми е усещането за

интервю с баба Вили, която прави фолклорната програма при Дешка интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка 44 интервю с баба Вили, която прави фолклорната програма при Дешка 43

всичките държави, че са много нещастни, не са като нас българите. Българите сме чака-рака и сме по-друго яче. Но тия са некак си по...”45 Въпреки това, домакините знаят, че могат да научат различни неща като общуват с гостите и оценяват техните съвети. Когато на срещата със собствениците на къщи за гости зададох въпроса “Притеснявате ли се, че контактите с туристите може да ви променят?” получих единодушен отговор, който гласеше, че те искат да се променят, да опознаят навиците и желанията на гостите, за да се научат да ги посрещат и обслужват по-качествено. Това може да се определи като форма на акултурация, която се отнася предимно до условията, които се предлагат в къщите за гости и до начина на живот на домакините, но не би могла да засегне цялата общност.

4.5 Влияние върху културата и традициите Интересна е промяната в отношението на местните към традиционните занаяти и култура – според Дешка другите хора в селото не са се интересували от тях и са “гонели лукса”, докато не е станало ясно, че тези традиции могат да бъдат източник на приходи “като взехме да напраим занаятчийското ателие, още от самото начало от селото ми викаа, че не съм с всичкия си, щото събирам всички боклуци – разбой, врътка, е такива...значи за нас тава не е интересно” 46 . Тук може да се види “културната инволюция”, при която хората се завръщат по изкуствен начин към тези елементи от културата, за да ги използват за развитие на туризма и местната икономика. В Горно Драглище се организират уроци по занаятчийство в ателието на Дешка, в Добърско фолклорната група “Добърски баби” изпълнява програма с песни, танци и шиене на феруглица. Функцията на тези “традиции” сега е да привличат и забавляват туристите и може да се твърди, че става въпрос за комодитизация на културата, но в този случай това не е с отрицателен знак, тъй като тази култура, така или иначе е била забравена и дори отречена от местните преди да започнат да я адаптират за целите на туризма. Именно годините, през които тези “традиции” са били забравени са причина за това, сега те да бъдат “изобретени”47 отново. Добър пример за това може да бъде обичаят “амкане” на празника Заговезни, на който присъствах в Горно Драглище. Бабите, които забавляват 45

интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка 47 “изобретената традиция се приема, че означава комплекс от практики, нормално управлявани от открито или прикрито възприети правила от ритуално или символично естество, чрез които се цели да се включат определени ценности, и норми на поведение чрез повторение, което автоматично загатва континюитет с миналото” - Hobsbawm (1983, 1) 46

гостите в къща Дешка завързаха с връв едно яйце и го въртяха, докато някое от децата не го хване. Докато усукваха връвта спореха какви цветове трябва да бъдат конците и едната каза “а, може и така да е, аз това не съм го правила никога”48. Друг такъв пример е шиенето на сватбената феруглица в Добърско, където сега “традицията” няма връзка със сватбите, а се представя като “култура-модел” 49 тогава, когато има група туристи, които искат да я видят. Макар и лишени от някогашните си значение и символика, тези “традиции” сега не изпълняват единствено търговска функция. Изобретяването на традициите се превръща в ежедневна работа на жените от фолклорния състав, защото те смятат, че това, което правят не е достатъчно и може да омръзне на гостите “Ама на туристите искам да им измислим” “Ама на големите се много чуда по цяла нощ.”” Това пушетата съм си го измислила. И децата им е интересно”50 Интересен е случаят с хотел Пирила в Долно Драглище, чиито собственици са англичани и живеят в селото от 2006 г. Домакините приготвят сами традиционните български ястия, но за разлика от другите къщи за гости не предлагат фолклорна програма “ние им показваме просто селския живот, без да навлизаме в детайли за културата, тъй като не я познаваме достатъчно. Но на нашите гости им е достатъчна срещата сбългарското село, което е толкова различно и спокойно”51 Това са единствените домакини, които запознават гостите си със съвременното българско село, без да акцентират върху традициите, фолклора и историята. Тъй като самите те в началото са били в ролята на туристи и са останали силно впечатлени от спокойния селски живот, смятат именно тази култура за достатъчно интересна и привлекателна.

4.6 Конструиране на локална идентичност Един от основните ефекти от културния и селски туризъм, който се развива в района, е конструирането на локална идентичност, необходима за да се отличи и популяризира дестинацията. Това не се случва в следствие от прякото влияние на туристите, а от стремежа на местните да отговорят на очакванията, предварително формирани у 48

цитатът е от включено наблюдение при представяне на обичая термин в антропологията на туризма, който се използва за изкуственото представяне на традиции и обичаи извън контекста на събитието, с което са свързани (например шиенето на сватбено знаме без да има сватба) тъй като туристите рядко имат възможността да попаднат на истинското събитие (Smith 1989) 50 интервю с баба Вили, която прави фолклорната програма 51 интервю с Хейзъл, собственичка на хотел Пирила в долно Драглище 49

техните гости. Тези очаквания могат да бъдат породени от туристическите фирми, които предлагат “запознанство със селския бит”, “духът на българското село”, “представяне на традиционни обичаи” и “автентична атмосфера”. Тук отново изиграват важна роля медиаторите, които познават интересите на туристите и възможностите за формиране на културната идентичност на местните. Нина Байкова и собственика на една от туристическите фирми са започват да описват в туристически сайтове и пътеводители местния фолклор в Добърско, записват песните, а по-късно създават и информационен сайт

за селото и традициите. “Този спектакъл ние го описахме.

Бабите преди си ходеха по фестивалите. Но те Симана Марковкса и Любомир Попйорданов откриха тези села за туризма. Аз имам снимки от първата анимация, където участваха и мъже. Там има силна певческа фолклорна група. Тогава успяхме пак със собствени средства да направим един запис”52 В сайта на Добърско 53 са представени именно тези елементи, които конструират локалната идентичност (история, традиции, култура, забележителности), без всъщност да се дава информация за селския бит, хората и съвременния начин на живот. Идентичността на местата, които искат да развиват селски туризъм в повечето случаи се гради на базата на селския бит и култура от миналото, защото именно тази носталгия по миналото е привлекателна за западните туристи, които искат да избягат от забързания градски живот. Тъй като съвременното българско село се смята за недостатъчно интересно и различно, се набляга на това “пътуване във времето”. Според Нина и кмета на Добърско, традициите (шиенето на феруглица и огньовете на Св. Варвара) в селото са пазени с векове и съществуват единствено в Добърско, а фолклорната група “Добърски баби” от 30 години изпълнява автентичен български фолклор. “Тия традиции са останали през вековете. Никога... Някой се оправдават, че през времето на комунизма не се разрешаваше... не спираме да си ги правим тия празници. За разлика от всички други селища, които сега като подухнаха малко по други ветрове се пъчат едва ли не – вижте ние сме открили топлата вода. Ние това си го правиме от край време”54 Необходимостта тези традиции и фолклор да се обединят и представят като идентичност на Добърско се подсилва от интереса на гостите, които първоначално

интервю с Нина Байкова, основател на инициативната група за развитие на туризма http://www.dobarsko.org/ 54 интервю с Никола Найденов, кмет на Добърско 53

идват заради църквата. Самата църква, според думите на кмета, става известна едва когато се включва в 100те национални туристически обекта и след като става тема на телевизионно предаване. Различен е случаят с Горно Драглище, където липсват културно-исторически забележителности или запазени традиции, които да формират идентичността. Поради липсата на подобни, общи културни елементи, идентичността се гради по-скоро на ниво домакинство, а селото става известно с “неподправеното гостоприемство и вкусни гозби”. Тъй като къща “Дешка” е първата, която посреща туристи, съвсем естествено нейните домакини задават посоката на формирането на идентичността. Това отново се случва с помощта на представители на туристически фирми и НПО, с които домакините работят. “Дешка приготвяше още тогава страхотни гозби, а и наистина си беше много огостоприемна. Просто е удоволствие да си говориш, а те са си съвсем естествени и до сега ми се виждат съвсем непроменени...Казвали сме им е интересно на туристите,

от

какво биха

се впечатлили,

някои

основни

неща за

настаняването...”55 Домакините научават, че неща като местния диалект и

кухня ги отличават, и се

стремят да ги пазят (въпреки че диалектът не е по-различен от този в Добърско, местните твърдят, че говорят на “драглишки”). За последните две години къща “Дешка” участва няколко пъти в телевизионни предавания на кулинарна тема, както и в отделни репортажи и различни кулинарни събития, а селото става известно с домашните рецепти и характерния диалект. Къщите за гости акцентират върху домашната обстановка и селската работа (отглеждане на зеленчуци в градината, животни). Имената на къщите също акцентират върху гостоприемството на домакините, носейки техните собствени имена (“Дешка”, “Яна”, “Васил”). Интересен е конфликтът, който възниква при изграждането на локалната идентичност между “селските къщи” и собствениците на хотел Руди. Те представят селото като “модерно” и “с канализация”, смятат диалекта и селският бит за изкуствени и нехарактерни за тяхното село. Хотелът е съвременна постройка с ясно разграничаване на стаите за гости, механата и помещенията, в които живеят домакините. Отсъства акцента върху “домашното”, а фолклорната програма според домакините е “шоу” и не претендира за автентичност. Според домакините е важно гостите да се чувстват добре -

интервю с Любомир Попйорданов, собственик на туристическа агенция

“създаваме обстановка, която е близка до техния дом, леглата да са удобни, да има баня, да е чисто”56. Според домакините е недопустимо “да сложиш яденето на хората в изгорялата тава на масата и така”, и “не може да не ремонтираш, поне и да създадеш необходимите условия”. Единствено в този случай може да се говори за акултурация и адаптиране на условията към изискванията на гостите. Но тъй като гостите тук са предимно българи, не можем да говорим за повлияване от чужда култура, а за противопоставяне между “селския бит” и съвременния “градски” живот. Фактът, че хората понякога възприемат селото, като място, което не се развива, обижда на хотела – “ами ние живеем като останалите – телевизия гледаме, книги четем, пътуваме, в чужбина сме работили няколко години. Тука почти няма семейство, което да не е ходил някой на работа в чужбина.” 57 Собствениците на хотела се занимават и със събиране на билки, горски плодове и гъби, които продават и в хотела. Стаите в хотела носят наименования като “малина”, “боровинка” , “къпина” , което допълнително ги отличава от селските къщи и създава индивидуален облик на хотела. Предпочитанията на чуждестранните туристи към “селските къщи” потвърждава необходимостта от изграждането на “автентичната” селска атмосфера. Както вече стана ясно, това е свързано с изкуствено завръщане към миналото и създаване на “сценична” автентичност.

4.7 Сценичната автентичност Сценичната автентичност е един от най-видимите и лесно разпознаваеми резултати от влиянието на туризма. Това може да се отнася както за обзавеждането и декорацията на помещения (в механи, къщи, магазини, ателиета), така и за представянето традиционни обичаи, песни, танци и др. Къщите за гости в Горно Драглище, Добърско, както и хотел Пирила в Долно Драглище са съвременни постройки (селски къщи, строени през 60-те и 70-те години на миналия век), но определени части на къщите са обзаведени и декорирани в стила, възприет за традиционен за българското село. Всяка къща има механа, която е декорирана с народни носии, музикални инструменти, стари предмети от бита, семейни снимки и др. Навсякъде могат да се открият характерните черги и покривки с народни мотиви, както и типичната троянска керамика. В желанието си да създадат “домашна обстановка”, домакините подреждат тази своеобразна сцена, в която някои вещи са действително лични, а други са същите като в 56 57

интервю с Вили, собственичка на хотел Руди интервю с Вили, собственичка на хотел Руди

магазините за сувенири. Трудно е да се определи границата между “автентичен” и “неавтентичен”, но ако приемем, че свързваме автентичното с действителността и оригинала, можем да твърдим, че голяма част от действителния живот, дом и вещи на местните хора остават скрити за гостите, зад “сцената”, която са построили за тях. Причината за това е от една страна, желанието на домакините да запазят личното си пространство, но също и фактът, че не възприемат съвременния си бит и ежедневие за достатъчно “атрактивни”. По този начин се заражда желанието на гостите да погледнат “зад кулисите”, както в случая на къща Дешка, където всички гости искат да видят кухнята – “...ето сутринта се изредиха всичките да идват да видят печката, пък викам на Владо „оти е много чисто сега, тука мивката ми е пълна“, я не че ме срам...дойдеа сичките, снимаха я печката, какво да правиш (смее се) е па така ли не са виждали?”58 В къща Дешка е особено трудно разграничаването на истинското от “сценичното”, или на “предния” и “задния” двор, тъй като гостите имат достъп навсякъде, всичко е за тях и същевременно всичко е “домашно”. Въпреки това личи кои пространства са “подредени” специално за тях. Механата на къщата е декорирана по характерния за механите начин, а непосредствено до нея се намира “занаятчийското ателие”, в което гостите се учат да тъкат и плетат. Ателието прилича на малък етнографски музей, но въпреки това създава усещането за домашен уют. В тези пространства са поставени и различни снимки с гости, картички и писма, които домакините са получавали от тях, както и различни награди и сертификати за къщата.

занаятчийско ателие в къща Дешка 58

Домакините Дешка и Владимир

интервю с Дешка, собственичка на къща Дешка

писмо от гости на къщата

механата в къща Дешка

На вторият етаж, където са кухнята и спалнята на домакините, снимките по стените са само на семейството, а “автентичните” селски битови предмети отсъстват. Стаите за гостите са обзаведени, така както преди, когато ги е

ползвало семейството, а по

рафтовете са подредени детските играчки и вещите на домакините. По този начин гостите преминават от “сцената” в механата и ателието към действителността в живота на домакините, в чиито стаи са настанени. В кухнята също се преплитат традиционното и модерното, и редом с “автентичната” печка на дърва, стои миялната машина. От една страна се откриват обособени лични пространства на домакините, а фактът, че те са достъпни за гостите, действително създава усещането за “гостуване”.

За разлика от къща Дешка, в другите къщи, които посетих, стаите са обзаведени с нови мебели, а личните вещи на домакините изцяло отсъстват. Сценичната автентичност е по-силно осезаема, тъй като контрастът между декорираната механа и изчистените стаи е голям. Въпреки това, в някои случаи трудно може да се направи подобно разграничаване. Така е например в къщата на баба Рада в Добърско, където гостната стая също е украсена с носии, но от собствения чеиз на домакинята, а някои престилки са тъкани от самата нея.

къщата на баба Рада в Добърско

баба Рада със съпруга си и прителка

Сценичната автентичност се открива и в начина, по който се посрещат туристите, както и в забавленията, които им се предлагат. В Горно Драглище няколко жени от фолклорния състав, облечени в носии посрещат гостите с питка пред къщата, в която ще бъдат настанени, пеят няколко песни, подаряват им здравец и т.н. По-късно вечерта продължават с програма, която включва песни, народни танци и обличане на гостите в носии. За разлика от жените, които забавляват гостите, домакините са облечени в ежедневните си дрехи, но също се включват в програмата. Тъй като няма сцена, която ясно да отделя жените от гостите, забавлението изглежда напълно естествено и непосредствено. Сценичното поведение се открива трудно, но въпреки това, начинът, по който жените общуват с гостите се различава от начина, по който общуват помежду си - когато заговорят на ежедневни теми се променя тонът, а усмивката вече не е задължителна.

баба Янка и баба Вили, които подготвят фолклорната програма за гостите

В Добърско посрещането на туристите е в двора на църквата, също с песни и танци в изпълнение на “Добърските баби”, но тук дистанцията е по-голяма – има ясно обособена програма и жените от състава общуват с гостите само докато показват как се шие феруглица, или стъпките на някой танц.

Добърските баби пеят в двора на църквата

. Продължителният ми престой в къща Дешка ми позволи да забележа разликите в отношението към гостите-туристи и гостите-приятели и близки. Въпреки че Дешка казва “Аз по принцип така си посрещам гостите. И до ден днешен така ги посрещам”

има някои разлики, които се отнасят предимно до старанието и вниманието, което се отделя на гостите. Забелязах, че колкото повече време прекарвах в къщата, толкова пообикновен ставаше престоят ми – първоначално вечерях с туристите в механата, а постепенно Дешка започна да ме кани в кухнята, където вечерях с нея и съпруга и Владо. Когато приготвяше вечеря, няколко пъти ми каза “тука сега ще турим от наш’те чинии, неофициалните” или “тука малко по селски така”, което издаваше леко притеснение, но и същевременно промененото им отношение към мен. Темите, на които разговаряхме също се промениха – първоначално ми разказваха обичайните неща, от които се интересуват туристите (за селото, историята, природата), а по-късно се появиха по-личните истории за семейството. Няколко пъти разговарях и с една от жените, които участват във фолклорната програма и ми направи впечатление, че тези разговори далеч от туристит са на съвсем различни теми – по-често ставаше въпрос за ежедневието, положението в държавата, за “едно време”, пенсиите и т.н. Няколко пъти спомена, че работата с гостите е единственото разтоварване

“Едно време никъде не съм одила. То имаше един ден почивка в петък. Пък сега се разтоварвам по-често. Я веднъжи си бех оставила телефона горе, па бех отишла на нивата. И после съм се замислила и си работя нещо, ма съм се и понатъжила малко, че никой не ме бере. И Еленка се показва и тя не може да ме гледа такава. И ми рука „Превключвай. Отивай в Къща Дешка и превключвай.” И превключваме и вече и-ха-ха. То е да се разтовариш, никой не е дошъл тука да те гледа намръщен “

Именно “превключването” е преминаването от ежедневието към сценичната празничност, и въпреки че се превръща в задължение, се възприема като разнообразие и по-скоро положителна емоция.

Влиянието на туризма на този етап в селата се възприема като положително, въпреки отделните негативни ефекти, които споменах. Местните хора имат желание да посрещат повече гости, но не желаят селото да се превърне в дестинация за масов туризъм. Познават ситуацията в Банско и не я одобряват, тъй като разбират, че развитието на туризма привлича по-големи инвестиции, а това би могло да се отрази на семейния бизнес. Ако имаме предвид графиката за влиянието на туризма (фиг. 1), развитието на туризма в Горно Драглище и

интервю с баба Вили, която прави фолклорната програма при Дешка

Добърско все още не е достигнало критичната точка, при която влиянието става силно и обхваща цялата общност. На този етап, голяма част от местните хора нямат пряк контакт с туристите, промените, които засягат цялата общност не се възприемат като отрицателни.

5. Сравнение с развитието на туризма в Банско Ще направя сравнение с развитието на туризма в Банско, защото така ясно може да се открои кога туризмът започва да влияе и отрицателно на местното население. Поради разликата в големината на селищата, Горно Драглище и Добърско не могат да достигнат този етап на развитие, но от друга страна случаят с Добринище е показателен за това, как малко населено място може да се превърне в голям курорт само за няколко години. В Банско проведох само едно интервю със семейство Хаджипопови, собственици на къща за гости. От интервюто става ясно какви са резултатите от развитието на курорта за техния семеен бизнес, както и за други семейства, които посрещат гости. Според домакините основният проблем е, че след 1989 г. хората нямат друг поминък и започват да разчитат предимно на туризма.

“Поминъкът беше заводски. Имаше завод за мебели, телефонен и слаботоков. Три завода, а другите беха в ТКЗС-то – тутун, ягоди, сливи, круши. Говедовъдство и овцевъдтсво. Изнасяхме сирене, кашкавал, месо...До 89-та година. Това беше ония комунистически рай, където за всекиго имаше по нещо, не много, но нещо.“60

През 90-те започват да работят първите къщи за гости и тъй като вече има ски-писти и лифт (Шилигарника е построен през 1986 г.) има туристи, а и някои туроператори започват да водят групи. Според домакините, къщите за гости работят добре до 2004 година, когато започват да се строят хотелите.

“2004 година, когато се построява целия комплекс. Тогава с откри кабинката и цялото оборудване...Тогава дойдоха много хора, но тогава нямаше хотели. Тогава бяха само къщи, къщи. Ние бяхме първите. Ние работим тайно, против комунистическите

интервю със сем, Хаджипопови, собственици на Хаджипопова къща в Банско

закони с квартира от 1985 г. Аз към Балкантурист съм бил щатен. Имаше много немски групи – руснаци и немци. Само хотел Пирин беше тогава. “61

Иван Хаджипопов работи дълги години като планински водач и спасител и има богат опит в сферата на туризма. От разговора стана ясно, че той, както и други местни предприемачи не са против развитието на туризма, строежа на ски-писти и лифтове. За местното население проблемите са свързани със построяването на големите хотели. Появата на хотелите води до спад в работата на къщите за гости, тъй като те предлагат “all inclusive”

на по-ниски цени и са в непосредствена близост до пистите.

Презастрояването нарушава пейзажа, а заетостта на хотелите е само в продължение на една трета от годината. Това осигурява работа на местните хора за четири месеца и същевременно води до спад в туризма през летния сезон. “ Банско стана строителна площадка. Започнаха големите хотели, казарми. Но това са техните хотели, на тогава управляващите и те си идваха с техни разрешителни и нашия кмет нищо не можеше да направи. 100% застроявай”62 Тук може да се говори за туризма като форма на империализъм, въпреки че не е ясно дали става дума за чужди инвеститори. Според Иван голяма част от местните хора са купили и апартаменти в “апартхотелите” близо до пистите, които сега също са празни през по-голямата част от годината. “Една грешка има държавата. Отдаде ски-зоната на хора, които не са банскалии. В Австрия не дава на никого, а задължава местните да се организират. И всички си имат хотели, механа, транспорт, на лифта, на магазина. Така е в Австрия концесионера е долу на селото.” Според семейство Хаджипопови е грешка, че туризмът се възприема като основен поминък за Банско и трябва отново да има земеделие и животновъдство. Възприемането на посрещането на гости като основен източник на приходи променя и отношението към работата, очакванията са по-големи, а срещите с туристите действително придобиват изцяло търговски характер. В Банско промените в следствие от развитието на туризма се откриват навсякъде – появата на големи хотели, механи, барове, магазини за сувенири и др. Попитах

61 62

интервю със сем, Хаджипопови, собственици на Хаджипопова къща в Банско интервю със сем, Хаджипопови, собственици на Хаджипопова къща в Банско

няколко човека в Банско какво мислят за промяната в облика на града и получих следните отговори63: “На времето да е имало не повече от 7-8 механи... Еми тая механа няма нищо общо с това, което е била. Всичко вътре е реставрирано, всичко е махнато, всичко е обновено. А аз мисля, че е много важно да влезеш в едно истински старинно нещо”.

“Не може да се правят изкуствени работи. Всичко е сменено, всичко е преобразено”.

“Едно време калдаръмът по улиците беше с песък. Сега нали си минавала и си видела, че е с цимент между камъните. Сега би требвало пак да са го направили с песък за да си остане автентичното старо Банско. Сега разкопаха – дека асфалт, дека... лошо е.” Колкото по-силен е стремежът към привличане на туристи, толкова повече се говори за “автентичното” и по-осезаема става ”сцената”. Пред една от механите в Банско чух следната реплика за привличане на клиенти: “имаме тристагодишна история и езерце с рибки и костенурки. Елате да усетите духа на хайдутите” Влиянието на туризма в Банско е по-скоро влияние на инвестициите и развиващия се бизнес. Туристите сами по себе си не са “агентите на промяната”, но интересът към мястото, благоприятните условия за развитие и привлечените инвестиции водят до значителни изменения.

6. Влиянието на туризма от гледна точка на туристическия бизнес и гостите От историята на развитието на туризма в Горно Драглище и Добърско стана ясно, че в продължение на няколко години различни неправителствени организации са провеждали обучения за “селски” и “алтернативен” туризъм съвместно с община Разлог, както и многобройни срещи с местните хора. Туристическият бизнес също изиграва важна роля за начина, по който се развива туризма. Местните хора в селото често казват, че получават съвети от представителите на туристическите фирми, както и от водачите на групите.

цитатите са от свободни разговори с жители на Банско

Говорих с представители на две туристически фирми, които са основният източник на туристи за Горно драглище и Добърско (според местните хора, около 60 % от туристите). Попитах ги как виждат влиянието на туризма върху местната общност и какво отличава фирмите, които практикуват така наречения “отговорен туризъм”64

“Преди всичко това е туризъм от хората за хората – запазва се човешкия облик на туристическата услуга, за туристите, които търсят не просто консумация, а преживяване. Срещата очи в очи с хората оставя различно усещане и у гости и у домакини. Гостите се интересуват какво оставят след себе си, а домакините обръщат внимание на това, което предлагат – домашна храна, топло посрещане. Това не е мода или тенденция, а потребност на много хора от съвременното общество, които искат да забавят темпото.”65 Това описание на “отговорния туризъм”

кореспондира с идеята за алиенацията в

съвременното общество като мотив за пътуване и търсене на нещо “истинско” и на човешка близост. Отговорният

туризъм има за цел преди всичко да разпределя

приходите между повече участници в приемащата общност, както и да следи за културното и екологично въздействие. “ Не е възможно туризмът да не оказва влияние. Всяка група и всеки човек допринасят за това влияние – социално, икономическо, културно и екологично. Ролята на политиките на отговорния туризъм е да ограничава негативните ефекти доколкото е възможно. Това, разбира се, е пряко свързано с разрастването на туризма – колкото повече стават туристите, контролът става по-труден. Но мисля, че за повечето села все още не съществува опасност. Има значение и какви са хората. Голяма част от отговорността трябва да носят самите те. ”66

Имайки предвид разликите във влиянието на туризма между селата и Банско, действително може да се твърди, че броят на туристите преди всичко е от значение. Колкото до различните типове туристи (според фиг. 1) е трудно да се определи към коя категория точно спадат посетителите на Горно Драглище и Добърско, но може да се каже, че са сравнително способни към адаптиране към местните условия. Според 64

Според Крипендорф (1987) отговорният туризъм цели да развие и представи такива туристически практики и форми на туризъм, които ще донесат възможно най-добрите ползи за всички участници, без да причиняват екологични, социални или други щети върху дестинацията (Крипендорф, 1987), 65 интервю с Любомир Попйорданов, собственик на туристическа агенция 66 интервю с Росица Лозанова, управител на туристическа агенция

представителите на двете туристически фирми, водачите на техните групи изиграват изключително важна роля в контрола над влиянието от туризма. При посещенията в селата, водачите често предлагат различни възможности за “допълнителни услуги”, (като например кулинарни или занаятчийски уроци в някоя от къщите, посещения при животновъдите и доене на кравите), които действително разпределят приходите от туристите между повече участници. В случая с Горно Драглище и Добърско тези “допълнителни услуги” са измислени и предложени от туристическите фирми. Водачите също “напомнят” на гостите да оставят бакшиш, а освен социалноикономическото влияние на туристите, следят и за “отговорното поведение” сред природата. Проведох интервю и с един от водачите на тези туристически фирми, който ми разказа някои неща за своята роля на “културен брокер” или “медиатор” между гостите и домакините (виж “3. Мрежата от участници и ролята на медиаторите”). Попитах го и как влияе на домакините срещата с гостите. “По-скоро домакините и местните искат да общуват с туристите, отколкото самите туристи. Винаги някой идва и пита “Къде бяхте, какво видяхте, ами там ще отидете ли, хареса ли ви?”...”67 Според него от друга страна много често домакините “се скриват” и негова задача е да ги срещне и запознае с гостите -“Хората, ако поискат, могат много неща да научат от гостите” Като ефект от туризма Михаил вижда и взаимното влияние и промяната в отношенията вътре в общността – “Някъде другаде в селото нещо се променя и това ти влияе и на тебе, защото виждаш, че някой забогатява” Според него не е задължително това да поражда лоши взаимоотношения, а по-скоро мотивира хората да работят.

Освен социално-икономическите и екологични ефекти от туризма, в политиките на отговорния туризъм често се говори и за културния ефект, който често се възприема като негативен (комодитизацията на културата, акултурацията, унищожаването или изкуственото поддържане на традициите) “Поддържането и възстановяването на традиции не зависи от туризма – ако ние не ги живеем тия традиции, те ще останат само атракция, но то не зависи от туристите, а от нас. Придава се някаква значимост на туризма, но според мен не е

интервю с Михаил Михов, водач на туристически групи

решаващ...хората просто вече нямат нужда от някои неща, предимно свързани с вярата. Ако някой прави нещо, по-скоро идва от града и прави нещо уж “селско, но то не е истинското...така че традициите, ако им е дошло времето...”68 Въпреки че в брошурите, предлагащи пътуванията (културен и селски туризъм) на фирмата, в която работи Михаил, представят българското село като “запазило ритъма на живот от преди няколко века” той казва: “Не бихме могли да пожелаваме на местните те да не се развиват, за да останат “автентични” да не се обогатяват, за да може аз като отида и на мен да ми е готино там. Трябва да има традиции, когато те са необходими, когато има вяра в тях”69 Може да се каже, че ролята на отговорния туризъм е свързана повече със социалноикономическите и екологични ефекти, а не с промените в културно отношение. Както стана ясно, “традициите” и “автентичността”, представени в Горно Драглище и Добърско не са част от съвременната култура и начин на живот на местната общност, така че не би могло да се говори за “увреждане” или “превръщане на културата в стока”. За да разбера как туристите възприемат “културния продукт”, който им е предложен, говорих с няколко човека от една германска група, която гледаше програмата на “Добърските баби”. Когато попитах какво мислят за изпълнението (и дали го възприемат като изкуствено), получих отговори като “Харесва ми това, че са много истински, правят го от сърце”, “знам, че го правят само заради нас, но това не го прави по-лошо”. Попитах и за шиенето на феруглица в Добърско и танците и песните на “бабите” в Горно Драглище, и от всички отговори личеше, че гостите са наясно със създадената “сценична автентичност”, но въпреки това харесват програмата. По време на една от фолклорните програми в Горно Драглище, където обличат туристите в носии, един мъж от групата (туристи от Холандия) ми каза “и при нас има нещо такова, подобно на карнавал, казва се “Proud to be wrong” и всеки се облича като нещо, което не е. “ От разговорите с туристите научих, че силно ги впечатлява това, че “хората косят тревата с коса”, “че пътуват с каруци” или че “готвят на печки с дърва”. Това са нещата от бита, които им “напомнят детството”, и предизвикват приятно чувство на носталгия по миналото в техните страни. Това казва и Хейзъл, 68 69

интервю с Михаил Михов, водач на туристически групи интервю с Михаил Михов, водач на туристически групи

собственичката на хотел Пирила в Долно Драглище “англичаните обичат българското село, защото то е като английското село преди 60 години. Възхищават се на това, че хората сами отглеждат зеленчуците си, защото в Англия вече почти никой не го прави” В този смисъл може да се каже, че има елементи на селския бит и култура, които могат да се възприемат като автентични и истински, но те често са пренебрегвани както от домакините, така и от туристическия бизнес.

III. Изводи за влиянието на туризма Проведеното

теренно

проучване

показва

основните

културни

социално-

икономически ефекти в следствие от развитието на туризма, които поради все още малкия брой участници в туристическото предлагане, засягат малка част от общността. Една от по-мащабните промени в селата е самото популяризиране на района, в следствие от медийно отразяване и все по-силен туристически интерес. Това води до редица други резултати, като по-висока самооценка на местната общност за природните и културни дадености и засилена грижа за околната среда. Голяма част от жителите на селата имат желание да се включат в туристическото предлагане, но за много от тях трудност представлява контактът с туристическия бизнес и гостите. Въпреки това, поради големия туристически поток в някои части от годината, много от домакинствата посрещат гости, които не могат да бъдат поети от съществуващите къщи за гости. Това оформя специфична мрежа от участници, в която има ключови медиатори и постепенно разпространение на влиянието от туризма сред общността. Това влияние се възприема предимно като положително от местната общност и хората не се притесняват от промените, които могат да настъпят, а по-скоро се стремят към тях. Преките контакти с “гостите” се възприемат като интересни, приятни и полезни, а самото посрещане на гостите създава усещането за празничност и отделяне на ежедневието. Това би могло да се промени с увеличаване броя на гостите, постепенно да се превърне в рутина и премине от по-личното “посрещане на гости” към изцяло търговски взаимоотношения. Имайки предвид примера с Банско, друга потенциална промяна е привличането на външни инвестиции, което би превърнало туризма в своеобразен империализъм, като това няма да гарантира работни места за местните. От развитието на туризма в Банско можем да направим извода, че не самите туристи, а по-

скоро местните или външни предприемачи са “агентите на промяна”, тъй като те управляват предлагането и потока от туристи. Това важи в голяма степен и за селата Горно Драглище и Добърско, където за развитието на туризма съдействат създадената местна инициативна група, както и туристически фирми и консултанти. Би могло да се каже, че промените в следствие от туризма на този етап са по-скоро ендогенни и не са свързани с външното влияние на пристигащите туристи.

Трудно е да се определи влиянието върху местната култура, защото посещенията на туристите са организирани така, че те рядко имат достъп до съвременния начин на живот в селата (освен в къщите на своите домакини). Туристите рядко навлизат в личното пространство и макар и в повечето случаи остават пасивни наблюдатели на “сценичната автентичност”, въпреки че ясно разграничават действителността от сценичността. В този смисъл не би могло да се говори за “увреждане на културата”, тъй като на туристите се “предлагат” фолклор, традиции, обичаи и занаяти, които в много случаи вече не са част от всекидневието на местната общност. В някои случаи се твърди, че причина за “прекъсването” на традициите е социалистическия режим, но според местните хора, това се дължи и на желанието за адаптиране към модерното общество. Завръщането към традициите, фолклора и занаятите цели привличане и забавление на туристите, което в много случаи води до “изобретяването на традициите”. Те вече имат различна функция, свързана с развитие на туризма и икономически резултати и затова говорим за “културна инволюция”. Може да се каже, че на този етап туризмът няма силата да “унищожава” или “запазва” културата, тъй като няма реален достъп до нея. Това би могло да се случи, ако се навлезе по-силно в личното пространство (например ако повече туристи започнат да посещават селските събори и това стане неприятно за местните хора, или събитието се превърне от “местен празник” в “туристически продукт”).

В резултатите от теренното проучване не могат да се открият силни негативни ефекти от развитието на туризма, имайки предвид гледната точка както на местните хора, така и на туристическия бизнес. Туризмът действително се развива силно през последните десет години, но не е достигнал критичната точка, при която настъпват големи промени. Това се дължи в голяма степен на факта, че селата все още не са обект на интерес от страна на масовия туризъм, а фирмите, които са основен източник на туристи следят и управляват влиянието, което което имат върху местната общност. 57

IV. Библиография 1. 2. 3. 4. 5.

Boissevain, J. (1996) Coping with Tourists – European Reactions to Mass Tourism Burns, P. (1999), An Introduction to Tourism and Anthropology De Botton, A. 2002, The Art of Travel Gofmann, E. (1959) The Presentation of Self in Everyday Life Goodwin, H. (2006) Measuring and Reporting the Impact of Tourism on Poverty Proceedings 6. Hobsbawm, E. (1983) The Invention of Tradition 7. Krippendorf, J. (1987) The Holidaymakers: Understanding the Impact of Leisure and Travel 8. MacCannell, D. (1976) The Tourist – A New Theory of the Leisure Class 9. Mathieson, A., Wall, G. (1988) Tourism – Change, Impacts and Opportunities 10. Mowforth, M., Munt I., (2003) Tourism and Sustainability – New Tourism in the Third World 11. Nash, D., (1996) The Anthropology of Tourism 12. Smith, V. (1989), Hosts and Guests – The Anthropology of Tourism 13. Stronza, A. (2001), “Anthropology of Tourism: Forging New Ground for Ecotourism and Other Alternatives”, Annual Review of Anthropology, vol. 30, 261-283 14. Urry, J. (1990) The Tourist Gaze – Leisure and Travel in Contemporary Societies 15. Wolff, K. (1950) The Sociology of Georg Simmel 16. източници в интернет http://www.capetowndeclaration.org/ http://www.travelmole.com/ http://www.icrtourism.org/?s=phd.&search_404=1 http://www.thetravelfoundation.org.uk/ http://www.responsibletourism.org.nz/introduction.html http://www.respect.at/content.php?id=102&m_id=99&ch_id=205&lang=1 http://www.responsibletravel.bg/2012-01-12-14-02-03 http://www.dobarsko.org/ http://www.socialimpactassessment.net/