Issuu on Google+

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ПО КУЛТУРОЛОГИЯ

МАГИСТЪРСКА ТЕЗА ТЕМА:

Особености на общността на аниме и манга феновете в България

ДИПЛОМАНТ: Маргарита Николаева Укегава ФН 72051

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: Проф. Ивайло Дичев

София 2009


СЪДЪРЖАНИЕ:

Увод 1. Контекст на изследването; Причини за избор на темата..........................Стр. 3 2. Подход, методи за изследване. Понятията култура, субкултура, фендъм,

общност в контекста на настоящото изследване. Изходни хипотези на изследването.................................................................................................. Стр. 9 3. Младежите в Япония; Младежите в България........................................... Стр.15

Глава I. Аниме и манга културата в Япония 1. Аниме и традиционното японско наследство........................................... Стр. 26 2. Аниме и глобалната културна идентичност.............................................. .Стр. 29

Глава II. Аниме и манга културата в България 1. Общността на аниме и манга феновете.......................................................Стр. 34

Глава III.

Заключение............................................................................................ Стр. 54

Библиография...........................................................................................................Стр. 56

Снимки от теренната практика............................................................................Стр. 59

2


Увод 1. Контекст

на изследването; Причини за избор на

темата Японската анимация, или аниме1, както е по-известна в Япония и на запад е феномен на популярната култура. Това означава, че в голяма степен, повечето от продуктите са с кратък живот (с което едва ли биха се съгласили повечето от аниме феновете), известни

или забравени, съобразно популярния вкус и

изискващия жаден пазар. Може или трябва аниме да бъде вземано на сериозно подобно на всепризнатите традиционни културни артефакти от гравюрите укийое до тристишията хайку, с които е световно известна Япония? Може или трябва аниме да бъде възприемано като изкуство или като социален факт, ключ към разбулбането на тайните и несигурностите на днешното японско общество? Според Джон Трийт, един от изследователи в тази област: „Да се тревожим за отношението между популярната към „високата” или официлана култура е все едно да разглеждаме вечния проблем на ценностите – вечен, на първо място защото е толкова дразнещо променлив и второ защото 1

Думата аниме е превод на английската дума анимация. Медийният изследоватвел Имамура Тайхей пръв използва думата през 1940г. вместо използваното до тогава „манга филм”. По нататък в изследването ще разясня детайло понятията аниме и манга, както и ще разясня присъствието и на двете на българска почва. Независимо, че изследването е посветено на аниме и манга, понякога, както тук, ще използвам понятието аниме, като обобщаващо. Това по никакъв начин не означава, че приемам двете понятия за идентични, но в контекстта на конкретното изследване – Фен общността – приемам подобно обобщение за приемливо тъй като по време в проведената теренна практика нито един от информантите (феновете) не делеше рязко аниме и манга, не срещнах никой, който например да харесва аниме, но не и манга, или обратното.

3


търсенето на еднозначно решение само ни разсейва от това да разберем как „високите”, „ниските” и „междинни” култури създават дискурсивни и материални връзки на обмен, договаряне и конфликт помежду си”2

На базата на огромното потребление и неограничения достъп до манга, аниме и всички останали продукти свързани с тази култура е безспорен фактът, че Япония създава нова „визуална генерация”3, която е съставена от консуматори на аниме и манга продукти, както и на криейтъри на такива. Характерна особеност е, че границата между потребителите или консуматорите и създателите на продукта не е рязка, те флуктуират между двете категории, като създават един непрекъснато обновяващ се социо-културен пазар. Те са своеобразни „креативни потребители, защото сами творят и участват в създаването на техния възторг” 4 По-интересното обаче е, че визуалната култура на аниме и манга, отдавна е в непрестанен обмен с културата извън Япония и дори, ако мога така да се изразя, във

взаимодействието

си

с

глобалното,

става

дори

по-традиционна,

преосмисляйки традициите, видяни от дистанция и през погледа на „външния потребител”5, те се разпадат до нови визуални и културни модели, за които не случайно се говори, че са в основата на японския постмодернизъм. Има предположения, че т.нар. „суперплоско изкуство” изразява радикалната същност на аниме. През 2000 г. художникът Мураками Такаши излага в Токийска галерия експозицията "Суперплоско", в която изследва общите черти между 2

John Treat, Contemporary Japan and popular culture, Honolulu: University of Hawaii Press, 1996:12 Терминът “shikaku sedai” – визуална генерация го взимам от Фредерик Скот (Manga! Manga! The World of Japanese Comics, Frederik L. Schodt, Kodansha international, 1983: 149) 4 Япония и България: Модели на разслоено потребление, Мая Келиян, Изд.”Валентин Траянов”, София 2008:201, 5.3. Младежките субкултури: когяру и отаку 5 Умишлено използвам определението „външен”, тъй като за японците, а и за цялата Японска култура разделянето на вътрешно и външно (uchi/soto) е много базово понятие, определящо до голяма степен поведението на японците, избора им как да третират хората, събитията, ситуаациите, според това дали се приема че са вътрешни т.е. близки или външни т. е. чужди, далечни. 3

4


традиционното японско изкуство и модерните - манга и аниме. В тази експозиция Мураками си играе с типичната японска представа за визуалното като двуизмерно, като свързано с една единствена плоскост. Като цяло суперплоските арт-обекти и теории представят възможността за визуален поглед, в който липсват перспектива и йерархия. В това поле всичко съществува равноправно и едновременно. Аниме заема значимо място сред цяла поредица нови явления в японското изкуство и по-специално в начините на представяне и възприемане на явленията, които прекъсват традициите в това отношение. „Все едно аниме е скъсало с всички предишни структури, организиращи възгледите, знанията и самото

общество,

и

приближава

зрителите

до

чистото

усещане

на

постмодернистичната ера.”6

Скоро ми разказаха следната история: През 1993 г. японският критик Уено Тошия посещава Сараево, на територията на раздираната от война по това време Сърбия. Шляейки се сред развалините на наскоро бомбандирания град, той се натъква на впечатляваща гледка. В средата на стария град има полуразрушена стена, съставена от три панела. На първия е бил нарисуван портрет на Мао Дзедунг с уши на Мики Маус, на втория имало написано политическо послание на местната партия за освобождение, а на третия бил нарисуван голям графит, изобразяващ сцена от японския анимационен филм „Акира” на режисьора Отомо Казухиро. Безпорно шедьовърът на техно анимацията Акира е комплексно и провокиращо произведение, което озадачава и вероятно вдъхновява западната аудитория, когато за пръв път през 1990 г. бива показано извън Япония, но едва ли се е очаквало едва 3 години след това сцена от него да се появи като икона на политическата съпротива в една пост-социалистическа страна. Когато за пръв път Акира бива показано на запад, японската анимация е смятана за магринално 6

Thomas Lammare, An Introduction to Otaku Movement

5


изкуство – нещо детско, прекалено абстрактно, далечно. Идеята, че послания от „екзотичния”

японски

анимационен

филм,

биха

могли

да

преминат

международните граници, превръщайки се в политическа трибуна във воюваща Европа, твърде вероятно биха били сметнати за странни или дори абсурдни. Ситуацията обаче се променя и докато „традиционна Япония”, известна с „високите си културни” постижения като хайку или дзен будизъм, „Япония на 90те” започва да развива „нов експортен продукт” – анимационни филми, видео, видео игри, манга, до степен, че японската дума за анимация – аниме влиза в официалните американски речници и дори се използва в кръстословиците на американските списания. Тук ще си позволя да цитирам думи на Осаму Тезука, наричан бащата на японската анимация7, направени през далечната 1983г. с които той започва уводната си статия към книгата на Фредерик Скот8: „Комикс културата днес процъфтява в Америка, Западна Европа, както и във всички социалистически страни, където играе важна роля в предавнето на информация и помага за оформянето на чувствата и поведението на децата и маладежите. Ситуацията в Япония е същата. Всяка година издателствана на тази малка островна страна от Далечния Изток издават стотици милони комикс книги и комикс списания, предназначени за десетки милиони читатели” Причините да се спра на изследване на аниме културата са няколко: 1. Огромната й популярност, освен в Япония, където, определено може да се каже, че се е превърнала в неделима част от ежедневието на хора от всички възрасти, в разговори с мои състуденти по време на периода, прекаран в японски университет, се оказа, че аниме и манга са страшно популярни и в други части на света. И за тримата студенти от Франция, основна причина за започването на сериозно изучаване на японски език е било именно анимето, излъчвано тогава по 7 8

По подробно за него по нататък в изследването Manga! Manga! The World of Japanese Comics, Frederik L. Schodt, Kodansha international, 1983:11

6


френската телевизия. 2. Личния�� ми интерес към японската поп култура, в това число аниме, манга, мода, музика, все неща пряко свързани с визуалната urban среда на Токио, улиците на Шибуя9 и Хараджуку10, нещо като „другата”, „жива култура” на Япония, чието изучаване определено не беше включено в лекциите на специалност Японистика тук. Пейзажът на токийските квартали представлява спектакъл на постмодерното всекидневие, от улицата, на която едни до други редом присъстват неуморно работещи sarari man11и шляещите се млади хора със „странна” външност (често начинът на обличане на японските младежи е продиктуван от изобразяване на конкретен аниме или манга герой на живо, т. нар. cosplay12 – от costume и play, или следват модата на съответната субкултура. Това е илюстрация на все по-засилващата се „диснилизация”13 на съвременното японско обществo, в което измисленият и реалният свят сменят местата си. Желанието и необходимостта ми да попълня знанията си в тази посока, несъзнателно ме превърна в визуален антрополог ли по-скоро „ходещ воайор”14, като опита ми с фотоапарата, случайните разговори с местните хора15 (не познатите от университета), и „нарочните ми изгубвания” сред на пръв поглед хаотично Токио, с цел максимално да се отдам и „да преживея пространството” 16 бяха наистина полезни.

Този ми опит на шляене и поглъщане на местното

9

Квартал в центъра на Токио, символ на масовото младежко потребление. Негова централна точка, емблема е универсалния магазин Шибуя 109 10 Квартал в центъра на Токио, с доста по-ъндърграунд излъчване от Шибуя. Известен със задните си улички Ura Hara, изпълнени с множество бутици на т.нар. „висша мода от улицата”. Уникален с това, че представя най-новите модни тенденции не на мейнстрима на масовата младежка мода, а като място за пазаруване на представители на младежките субкултури в Япония 11 white collar workers 12 За понятието по-подробно ще стане дума по нататък в изследването. 13 Brayman A, 2004, The Disneyization of Society, SAGE Publication Ltd. London, Thousand Oaks, CA &New Delhi 14 Изобретяване на всекидневието, Мишел дьо Серто, ИК „ЛИК” 2002, София, Глава VII, Ходения в града 15 Тук определено ми помогна владеенето на езика, и по-специално старанията ми да се доближа максимално до езика на най-младото поколение, носител на най-атрактивните тенденции. По този начин успях да постигна един вид по-голяма „културна интимност”, в смисълът на Хърцфелд. 16 Пространства на желанието, желания за пространство, етюди по градска антропология, Ивайло Дичев, изд. Изток Запад, 2005: 7

7


определено представлява един вид включено наблюдение, което смятам да използвам при сравнителния си анализ на явлението аниме култура, наблюдавано на местна почва и вече глокализирано – тук. 3. Учудването ми, че хората в България, не само знаещи за аниме, но и страстно интересуващи се от него, определено не са малко, като за този ми извод станаха причина няколко факта: първо, българският аниме портал animes-bg.com е сред топ 100 на найпосещаваните интернет сайтове у нас ( към дата 10.09.09, в категория „Хоби и развлечения” animes-bg.com е на 9 място по посещаемост (изпреварвайки един от най-популярните сайтове за запознанства elmaz.com) с над 30 000 регистрирани потребителя, като „фенщината” на потребителите на сайта и на форума личи по многобройните мнения на потребители, коментиращи предната позиция, цели 719 мнения, за сравнение първият в тази категория amour.bg е коментиран 163 пъти. Второ, все повече хора у нас започват да изучават сериозно японски език в следствие харесването на аниме. Трето, повечето от посъпилите в първи курс японисти17 вече се познават от форума на animes-bg.com, както и от аниме фен сбирки на живо. Измежду всички участници, явили се на конкурса по ораторско майсторство на японски език , ежегодно организиран от Посолството на Япония (тази година общо в двата раздела 15 души) две от темите бяха посветени на аниме: „Аз и анимето”, „Как анимето промени живота ми”, като едната от участничките излезе да произнесе речта си, облечена като манга героиня. Четвърто, появилите се наскоро няколко печатни издания: списание Анимания, манга издание на на български Шогун, както и манга изданията на издателство Гео Либрис, общо 4 досега.

17

Всяка година се приемат около 12 души, като за да влезеш е необходим много висок бал от изпит по друг чужд език

8


2. Подход, методи за изследване. Култура, субкултура,

фендъм, общност.

Изходни хипотези за изследването

Подходът ми към изследването ще бъде в следната схема: първо ще се насоча към локалното явление, като се постарая да разбера до каква степен е единствено продукт на местна традиция и дали е повлияно от привнесени елементи. След това ще разширя наблюдението си към мястото му в глобалното пространство. И след това ще се концентрирам към централната тема на изследването ми, а именно: присъства ли на бългаска почва, под каква форма, по какъв начин се локализира или по-скоро глокализира на българаска почва. За да достигна до отговори на тези въпроси ще изследвам общстността, чието централно свързващо звено е именно „фенстването”, или „фенщината” към аниме и манга. Методите, които използвах са следните: -

Различни видове анализ: сравнителен, критически, основан на лични наблюдения (в Япония и тук), както и на досегашни изследвания по темата.

-

Структурирани

или

полуструктуеирани

дълбинни

интервюта

с

преставители на фен общността (С цел да достигна до максимално обстойни и разнообразни отговори в тринайсетте обемни интервюта съм се старала да подбера т. нар „ключови” за общността фенове: създатели или председатели на важни за фен общността групи, като Националния клуб „Накама”,

онлайн аниме портала, крайни фенове, докато в по-

кратките, по време на фестивала Анивенчър да получа мнения от т.нар.

9


нубове18 ) ; Анкета към косплейарите19, която разпространих чрез форума на animes-bg.com; Данни от анкета, попълнена от феновете от цялата страна, посетили фестивала Анивенчър, предоставена ми от национален клуб „Накама” -

Теренно наблюдение е осъществено в рамките на месец и половина – от началото на юли до средата на август 2009г., като този период беше целенасочено избран с цел да мога да присъствам на ежегодните форуми на аниме културата у нас – „Анивенчър” – бългаският фестивал за аниме, манга и японска култура, както и партито, организирано по повод четвъртия рожден ден на сайта animes-bg.com. Наблюдението беше проведено по методологията „казва нещо за нещо”20, като основните цели бяха да се наблюдават кодовете на поведение, вътрешния жаргон, терминология, връзки и отношения в общността, затвореност/отвореност на общността, наличие на инициация, трансгресия на приетите норми, наличие на солидарност, забавление. За да се запозная по-добре със ситуацията станах член на клуб Накама, като присъствах на 2 от ежемесечните им срещи, регистрирах се във форума, както и във торент тракера на amines-bg.com, присъсвах на двата дни на фестивала Анивенчър, на партито по случай рождения ден на amines-bg.com.

-

Използвах рекламни брошури на клуба, както и публикации от списание Анимания и манга изданието Шогун, както и материали, поместени на интернет сайтовете на общността, статия от онлайн изданието21 на

18

От newbie (новобранец в определена дейност, често свързана с Интернет), както се оказа, че ги наричат „по-старите” фенове 19 От cosplay ( costume+play) маскиране и артистично представяне определен аниме герой, като найчесто феновете сами изработват костюмите 20 Клифърд Гиърц, Дълбока игра: бележки върху боя с петли на остров Бали, В паяжината на смисъла, ЛИК 2000: 133 21 Поместена е в приложението

10


общността на ларповете.22 (Един от интервюираните фенове, се оказа, че е деен представител и на ЛАРП общността) -

Снимките от теренната работа са направени от мен – помествам ги в Приложението

-

Японските лични имена са дадени според японския начин на изписване – първо фамилното, после личното име. Японските думи са транскрибирани на кирилица, но според официалната система за транскрибиране на Хепбърн. Където се е налагал превод от японски език е направен от мен.

-

Спецификата на изследваната материя изискваше да изгледам доста на брой и различни по жанр амимета, за да разбера визуланата стилистика, да стана по близка със същинския обект на „фенство”, както и да намеря повече общ език с феновете. Това се оказа изключително важно в последствие.

-

Когато цитирам респондентите предпочитам за да запазя анонимноста им

Още в началото на изследването бях изправена пред това да реша как да определя хората в България, които са свързани с аниме и също така заради аниме. Като субкултура, култура, общност, микрокултура. В тази връзка реших да потърся отправна точка между културата и комуникацията – най-характерния белег на всяка група, каквато и да е тя. Джерами Рифкин дава много добра база за по-нататъшно търсене в тази посока: „Ако културата е, по думите на Клифърд Гиърц, „мрежа от значения”, които хората изплитат около себе си, тогава комуникациите – езикът...аудиозаписите, 22

ЛАРП (от LARP - "Live action role-playing (game) форма на ролева игра, подобна повече на импровизиран театър. Понякога се наричат и „ролеви игри на живо”, тъй като за разлика от настолните такива, при ЛАРП играта се разиграва не „на д��ми”, във въображението на играчите, а на живо - от тях се изисква да отиграват своите персонажи.

11


софтуерът – са инструменти, които хората използват, за да интерпретират, възпроизвеждат, поддържат и променят тези мрежи от значения” Може би най-определящото звено в динамично променящата се комуникативна среда в България това е трайното присъсвие на интернет. Интернет потреблението, така достъпно и изкушаващо, конструира и цялостния нов облик на младежката култура като цяло – групите и общностите се обединяват все почече около стилове на живот, хоби, фенщина (захранвана от неизчерпаемия ресурс на интернет), отколкото около глобални идеи или идеологии. Получава се нещо като това за което говори Ямазаки, в статия за японския весник Асахи „потребяване на фрагменти знания, страст към колекциониране на информация, сякаш предназначена за спечелване на награда в някое шоу-викторина”. Все потрудно можем да използваме понятието „субкултура” именно защото сме свикнали да го възприемаме като нещо, което чрез силна идеология се противопоставя на пошлата масовизация, а специфичният начин на обличане е последица от това, докато това, което наблюдаваме около нас сега е преобличане от една идентичност в друга срез външното проявление и излагане на показ на конкретен стил. Своеобразен

„бриколаж” в смисъла, който влага Лиотар,

говорейки за постмодернизма, определяйки го като: „висока честота от цитати на елементи от предишни стилове и периоди (класически или модерни)23. Именно изхождайки от изключителната важност на комуницацията и връзките, които се оформят в рамките на общността, реших да търся формулировка на понятието общност (community).

С оглед на особеностите на конкретната

общност, която изследвам, в тезата си ще се опирам на четирите фактора, чрез които функционирането на дадна общност се откроява сред другите социални явления, които Нанси Бейм излага в защита на онлайн общностите:”...форми на изразяване (нашите разговори за нашето общество), идентичност(нашто усещане 23

Jean-Francois Lyotard, Defining the Postmodern, The Cultural Studies Reader. Routledge , 1993, Chapter 11: 143

12


за споделена групова идентичност, отношения(нашите връзки и отношения с останалите в общността), норми (правилата и остановените практики, които ние сме приели)24 Феновете в дадена общност (fandom) се намират в йерархична зависимост, която те дори и често не осъзнават, но тя съществува, което всъщност се оказва една от важните предпоставки дадена общност да се нарече fandon, както ще проличи и в самото изследване. „Феновете не винаги рязко разграничават йерархията в рамките на тяхната фен общност... Самите изследователи се колебаят дали да признаят наличието на определени

йерархични

зависимости...Външни

на

общността

хора

(изследователи, журналисти) могат да получат информация за вътрешните правила на общността, само от фенове, които се ползват с определен статут в рамките на общността.”25 За най-близкият до fandom български еквалент, в контекста на изследването приемам формулировката „фен общност” или „общност на фенове”. Умишлено започнах това изследване без ясни хипотези, исках да видя накъде ще ме отведът практиките, които наблюдавах, като се постарах да се отърся от всякакви стереотипи и клишета. В процеса на разгръщане на изследването се появиха две много интересни тенденции, които се откроиха по-ясно посредством теренната практика. Първата е свързана с глокализирането на обекта на фенство и съответно асимилирането му на местна почва. Ясно се наблюдава явление на разминаване 24

Нанси Бейм е цитирана в Computer mediated communications, Social Interaction and the Internet, Crispin Thurlow, Laura Lengel, Alice Tomic, SAGE publications, 2004:111, самият цитат обаче е от книгата й „International relationships in the online community. In Tune in log on: Soaps, fandom and online community, Thousand Oaks, CA:SAGE 25 Fan Cultures, Matt Hills, Routledge, 2002:68

13


между смисъла на фенството в страната от която произхожда и смисъла, които влага асимилиращата страна. Фенствоно към асимилираната култура е избирателно модифицирано според нуждите на местните фенове и особеностите на фен общността на съответната страна. Нещо повече, една култура (а именно силно изразеното фенство свързано с аниме и манга в Япония), която по общо прието мнение се смята за субкултура, след привнасянето й на чужда територия се променя и дори става култура с едва ли не „елитарна аура”. Втората тенденция е свързана със съ-съществуването в рамките са фен общността на онлайн комуниация и директна комуникация на живо. Предварителните ми очаквания, че все по-нарасващото влияние на интернет и улеснената комуникация посредством това има опасност да измести и изцяло замести срещите на живо не се оправдаха. Двата типа комуникация са необходими за феновете, тъй като чрез единият потребяват обекта на фенството (онлайн дейностите – като тук визирам не само ползването на торент тракерите за безплатно сваляне на анимета, а и ползването на форумите, където се „потребява информация”), а чрез другият тип, а именно живият контакт, „изживяват фенштината”, „позират”, „разпалено дискутират”, или ако цитирам един от феновете, с които разговарях „Ако попитам примерно петима мой приятели аниме фенове какво биха предпочели среща на живо или чат и стоене в интернет форума, сигурен съм, че и петимата ще ми отговорят, че биха предпочели срещата. Интернет ни помага да се намерим, запознаем, но личното споделяне между феновете ни помага да общуваме и да популиаризираме тази култура”

14


3. Младежите в България; Младежите в Япония Скоро ми направи впечатление статия във вестник Капитал от 14 февруари 2009 г., която започваше с цитат от филма „Боен клуб” на Чък Палъник: „Нашето поколение няма световна война, нито голяма депресия. Нашата война е духовна. Нашата депресия за животите ни”26. Статията беше посветена на „забравените в прехода” млади, „тук-там ръмжащите по форуми и блогове”, младите, родени след 1989г., които в по-голямата си част „не знаят какво искат да постигнат в живота си”. На основа на данни от изследване върху младите хора, направено от Румяна Бъчварова, се оказва, че дори и младите все пак да твърдят, че членуват в някаква форма на организация (въпреки, че за това поколение е характерна липсата на големи форми на сдружение), то тя е на базата не на идеи или ценности, а на базата на лайфстайл предпочитания, хобита, забавления. Като тези лайфстайл групи са много и разнообразни. Според Бъчварова: „...разделението на толкова много групи, отразява и раздробяването на цялото ни общество.”27 Може ли причината за тези тенденции на разкъсване на традиционните връзки и общности, концентрирани около обща философия или идеология да се търси някъде в полето на разпадане на формациите, съществували априори и предадени съзнателно или несъзнателно от родителите върху децата и релността на прехода? В този ред на мисли е трудно да се определи дали така нареченият преход е наистина „преход” към нещо, движение, премистване в някаква посока 26

Капитал, 14.02.2009, „Изгубеното поколение – родените след 1989г. влизат с ръмжене в големия живот” 27 Пак там

15


или е просто аморфна маса от блуждаещи тревожности. В този момент, найистинското нещо, който можеш да направиш е да се насочиш към потребяване на достъпните сега, в този момент блага и да ги консумираш без да влагаш някакъв особен смисъл от това. Сещам се един пример, който прочетох в книга посветена на увеличаването на младежите в Япония, които предпочитат почасовата работа пред традиционното за Япония доживотно наемане, където изборът на работа се сравняваше с пасивно стоене пред въртящ се пред клиентите кръгъл суши бар, като от тях се изисква само да си протегнат ръката, когато желаният вид суши (зареден от готвача на суши, който стои в средата на бара) „мине” покрай тях. След това друг вид, друг вид и така докато ти омръзне. Тук може да се помисли дали този вид улеснен, свободен, неангажиран вид на избиране на работа (или просто временно занимание, което ти спестява досадни неща като отговорности, отдаденост към фирмата и пр.) не се отнася само до начина на печелене на пари или може горният пример с въртящият се суши бар да бъде пренесен и използван в смисъл на улеснена смяна на лайфстайл, преобличане на идентичности? В един момент си един, в друг си съвсем друг, като не винаги имаш време да се замислиш дали се променяш защото наистина така искаш или защото просто е много лесно. В изследването си „Новите млади и новите медии”, изследователите говорят за това, че младите все повече виждат като свое предимство „адаптивността, подвижността, липсата на биографии, знания или твърди ценности”.28 Много актуални, както за българските, така и за японските младежи ми се струват

понятия

като

„флуидни

идентичности”

или

„втечняване

на

идентичностите”, когато ”вече нищо не е твърдо, няма причина да съм верен на някакво „себе си”, доколкото се идентифицирам с все новите продукти, които технологията ми предлага.” 28

Новите млади и новите медии, Институт Oтворено общество София, 2009

16


Тук ще си позволя екскурс, за да обърна поглед към контекста на постмодернизма и сходните характеристика на обществата като цяло, който той налага. Терминът „постмоде��низъм” за пръв път се употребява през 1934г. като описание на реакция вътре в модерното изкуство, през 60-те години някои го свързват с явления, близки до контракултурата, през 80-те години вече значи нещо „снемащо”, „надхвърлящо”, „иронизиращо” (но не и отхвърлящо) модерното. В по-съвременна среда и в процеса на разпадането на всеки дискурс на множество подсикурси, свързваме постмодерното с думи и понятия като „замъгляване границите на предишните модели”, „приплъзване на установените значения” ,”размиване на разликата между образ и действителност”, „между висше

и

низше”,

„разпадане

на

значенията

на

великите

разкази”,

„еклектика” „фрагменти” и пр. Постепенно става почти невъзможно следването на последователна позиция, много често чрез разпадането на идеите, насочени към бъдещето, погледът, действията и практиките са насочени е една линейна плоскост в който значимият избор е наложителен да бъде взет тук и сега. Разсъждавайки за постмодерното Зигмунт Бауман пише: „Самият свят, в който постмодернизмът действа – за разлика от класическия, модерен свят – е разпокъсан и защото постмодерното време, в противоположност на линейното и непрекъснатото време на класическата Модерност е „сплескано” и разделено на епизоди.”29 Процесите водят към естетизация на всяка страна от живота, понятия за естетика излизат от досегашните си маргинални позиции, като до голяма степен се преобръща и статуквото на разделение на „висока” и ниска” култура. Също така „общото” става сбор от еденици, а не някаква изначална същност, по-важна от всичко съставляващо я (както е характерно за предишни епохи). И ако потърсим тези еденици съставляващи все по-разнообразното понятия за култура, то 29

Живот във фрагменти, Зигмунт Бауман, София, изд. ЛИК, 2000:153

17


постепенно достигаме до момент когато все по-трудно разграничаваме разликата между културен продукт и потребление. Ежедневното приятно прекарване става все по-необходим елемент, като за ресурс за неспирното му задоволяване е безпорно интернет. Трайно се появява се поколение, тясно свързано с виртуалното поле. Психологът Робърт Лифтън нарича това поколение „протееви хора”: „Новите протееви мъже и жени от епохата на достъпа виждат себе се и своя свят доста по-различно от своите родители и деди. Ако предишните поколения мислеха за себе си като хора с „добър характер” или „силна личност”.....това ново поколение започва да мисли за себе си като за „творчески изпълнители”, движещи се с лекота между сценарии и декори, докато разиграват множество драми, съставляващи културния пейзаж”. 30 Постепено „Максимата на Декарт „Мисля, следователно съществувам е заменена от нова максима: „Свързан съм, следователно съществувам”31 В България, младежките общности и микрокултури за силно повлияни от интернет.Той способства за свободната миграция от една микрокултура в друга, „реалното и свръхреалното общуване”32, преосмисля значението изобщо на общуването в традиционния му смисъл. Интернет предоставя на младите „глобална сцена”, която им позволява придвиждания, кръстоски, съ-съществуване на различия, тя е по-скоро нарцистично-естетически мотивирана. Това се отнася както за младежите в

30

Епохата на достъпа, Джереми Рифкин, изд. Атика, София 2001: 216 Пак там, стр.224 32 Новите млади и новите медии, Институт отворено общество София, 2009, Невена Германова, Нова функционалност на младежките микрокултури в пространството на една свръх реалност. 31

18


България, така и за тези в Япония, особено когато говорим за общности групи и лайфстайл. Затваряйки този екскурс за постмодерното, ще се върна към младежите в Япония и някои от съвременните тенденции, свързани с тях. Не би могло да се говори за което и да е явление, свързано с Япония, било то традиционно или съвременно без да се набележат някои основни елементи от социалната среда и спецификите на японското общество. През 1971 г. Дои Такео пише своята критична статия с огромно значение за съвременното японско общество в книгата си „Анатомия на зависимостта”. Една от основните тези на Дои е, че следвоенните поколения японски младежи искат да бъдат глезени и обгрижвани като деца. Както в университетските размирици от 1968 г. до 1970 г., така

и

в

индивидуалистичната

хипи

култура,

Дои

вижда

детинската

раздразнителност на едно проблемно поколение, разглезено от липсата на силен, политически безгрешен ръководител в японската следвоенна демокрация. Едновременно с това, следвоенното младо поколение търпи снизхождение от страна на собствените си днешни родители. Накрая Дои стига до заключението, че цялата поредица постижения, включително политическото предизвикателство по отношение на расово, полово или национално неравенство, са форми на незрялост: „На практика, тенденцията да се отлага разглеждането на особеностите – на възрастен и дете, мъж и жена, образован и необразован, Изток и Запад в полза на универсалната форма на детинското amae (зависимо поведение) може да се определи единствено като връщане назад за човечеството”33. През 1977 г. Оконоджи Кейго, публикува друга ключова статия, озаглавена „Периодът на хората на мораториума” (The Age of the Moratorium People). 33

Doi Takeo, Amae no Kozo, (Tokyo: Kobundo, 1971)

19


Оконоджи свързва инфантилизма на младото поколение на Дои с широко разпространения отказ на гражданското общество в Япония да изпълнява определените, предначертаните роли на зрели хора. „Съвременното общество обхваща все по-нарастващ брой хора, които нямат чувство за принадлежност към никоя партия или организация, а вместо това са ориентирани към нечленуване в нито една професионална организация, бягство от контролирано общество и младежка култура. Аз ги наричам хора на мораториума”. Тук бих искала да вметна едно сравнение със съвременните български младежи, които „като цяло категорично се отдръпват от политиката...които възприемат политикатата като нещо далечно и лошо формулирано.”34 Изследванията за незрелостта и бягството от действителността на съвременното младо поколение е тясно свързана с изследванията, посветени на съвременната култура на манга и аниме. Главната причина за огромната експанзия на манга от медия за деца до значителната масмедия през 60-те, се дължи именно на студентите, които започват да четат детска манга вместо класиците. Прекарвайки часове с носове, заровени в детските манга книги, заклеймените като „оглупелите студенти”

демонстрират

своята

омраза

към

университетската

система,

възрастните и обществото, като цяло. Четенето на манга тогава се счита за един вид нелегално и рисковано занимание. От този период насам качества като незрялост, бягство от действителността и съпротива към влизане в японското общество, решително се свързват с младото поколение, младежката култура и манга. През следващото десетилетие средствата за масова информация и културната индустрия са критикувани за насърчаване експанзията на младежката култура и нейните индивидуалистични стойности във всички слоеве на обществото. През 80-те години младото поколение започва да бъде наричано 34

Новите млади и новите медии, Институт отворено общество София, 2009

20


„кристални хора” - апатични образовани познавачи. Кристалните хора получават името си от заглавието на най-продавания през 1981 г. роман „По някакъв начин кристален” от Танака Ясуо, който се доближава до сложния, но празен и нервен живот на съвременните студенти. „Какво ще стане с Япония, ако обществото продължава да се разпада на тези самодоволни, самонадеяни микромаси? Те живеят в миниатюрни каюти на огромен кораб. Не ги е грижа дали морето е бурно или спокойно, нито каква посока поема корабът.” 35 През 1977 г. Оконоги, прокарва мисълта, че японските млади хора избягват или отказват да пораснат и представя идеята за „продължително юношество”, дискутирайки, че във време, където средната продължителност на живота се е увеличила, старата представа за израстване не е вече актуална. Той смята, че периодът на юношество, който е приключвал на около 22 годишна възраст, сега би могъл да се разтегне до 30. Появата на младежи, които се страхуват да не бъдат наранени от другите, затварят се в собствените си капсули и се опитват да не се ангажират с другите не се ограничава само до Япония. По подобен начин, във Франция социологът Жил Липовецки пише в „Епохата на празнота”36 , че азът, обвит от днешния нарцисизъм, е „празно огледало” което получава и отразява огромно количество информация и анализ, без да отговаря. Именно през този период става известен белетристът Мураками Харуки (вече популярен и в България) с думите на един от геройте му от първият му роман „Чуй песента на вятъра”, който заявява „Животът е празен!”, които стават емблематични за онова време. Празнотата, много често е свързана с изолация и отказ от комуникация. В много от ромните на Мураками Харуки, темите са носочени, към човешките отношения, 35 36

Tanaka Yasuo, Nan to Naku Crystal, Tokyo: Kawade Shobo Shinsha, 1981 Gilles Lipovetsky, L'ère du vide. Essais sur l'individualisme contemporain, Paris, Gallimard, 1983

21


в които хората напразно се опитват да се разберат, сякаш говорят на различен език. В някои от романите героите нямат им��на и се разпознават само чрез символи като „плъх”, „208”, или „209”. Постепенно човешкото общуване се опредметява и заприличва на размяна на вещи. Сещам се за една статия в японско списание, в което беше разказано за 29 годишна секретарка, която работи в чуждестранна съдружническа фирма и идентифицира приятелите си с марковите имена на техните шалове. Когато се сприятелява с някого, тя му купува шал от марката, с която да запомни новия си приятел; или когато някой й подарява шал, тя записва в телефонния си бележник марката, например Версаче, вместо името на човека. Може да се предположи, че тази жена несъзнателно събира имена на марки като символ на усилията си да избегне реални връзки. Масовите медии през 80-те окачествяват определени млади хора като “шинджинруи” (“нов вид човешко същество” или “нова порода”), заради това, че са поколение, което е добре запознато с новите технологии технология и се интересуват повече от визуалната култура, отколкото от писмената, като отхвърлят старите йерархични отношения. В последната половина на 80-те се появява нов термин, описващ определен тип млад човек - “отаку”. Буквалният превод на думата е „вашата къща” уважителна форма на обръщение за второ лице единствено число. Тук може да се предположи, че името е символ на дистанция. Келян цитира изследователя Грасмук, според който отаку „желаят любезно да запазят социалната си дистанция както от доминиращата култура, така и от принадлежащите към собствената си група”.37 Най-общо „отаку” са пристрастени към някакво хоби, което се превръща в смисъл на живота им. Те му посвещават изцяло времето, средствата, чувствата и усилията си, поради което са наричани ентусиазирани, 37

Япония и България: Модели на разслоеното потребление, Мая Келиян, София, изд. Валентин Траянов, 2008:200

22


страстни, и дори маниакални потребители”38.Тъй като Япония е типичен пример за консуматорско общество със силно развита хоби култура, не е трудно да си представим доста благоприятна среда за развитие на отаку. Отаку колекционират различни неща, но най-разпространено е колекционирането на продукти свързани с аниме и манга, затова и отаку постепено се е превъранало в нарицателно за пристрастен аниме и/или манга фен. Обекти на колекционерска страст могат да са манга, аниме, костюми на аниме герои, ролеви игри, различни фигурки са герои от аниме и манга и др. Тук трябва да се спомене, че за разлика от България (за което по-подробно ще стане дума по-нататък) в Япония безплатното теглене от интернет е доста по-слабо разпространено, което до известна степен се дължи на централизирана политика, и в крайна сметка всичките по-горе изброени обекти на колекциониране се купуват и то на доста високи цени. Когато преди 2 години бях в Япония и ходих до квартал Акихабара, т.нар. мека на отаку културата, подобни фигурки или фигурини (от фигура и героиня) варираха по размери и цени, като тези с човешки ръст бяха не по-малко от 3,4 хиляди долара, а най-малките не по-малко от 200 долара. Реално отаку са сериозен и постоянен стимул за японската икономика. В по-голямата си част отаку са мъже на възраст между 13 и 40 години, често неженени и живеещи в големите градове, но напоследък не са редки случай на жени отаку, дори съм попадала на статия, където се описва живота на млада семейна двойка, които много след като започват да живеят заедно разбират, че и двамат са отаку, но ги е било срам да споделят от една страна, че част от смисъла на отаку да се наслаждаваш сам на хобито си и да не споделяш с друг и от друга страна, че и до ден днешен в Япония, споменаването на думата отаку предизвиква подигравателни, а често и отрицателни чувства.

38

Пак там 200 стр.

23


През 1988 г. в Япония се появява сериен убиец, който жестоко убива 3,4 годишни момиченца. След като бива разкрит, в стаята му са намерени стотици томове манга и дискове аниме. Дори и сега, когато т. нар. първоначална „отаку паника”да е отминала терминът отаку, малко или много ще продължава да бъде асоцииран с младежи с девиантно поведение, социопати, дори педофили, а събирателното му значение ще е символ на едно поколение, откъснато от социалния и морален свят на другите, „изгубено поколение”, търсещо убежище в хобито си, подобно на „симулакрум”, както би го определил Бодрияр. Както ще стане дума по нататък, самите японци не харесват как изглеждат и винаги са искали да изглеждат като не-азиатци. Всеки, който е гледал поне едно аниме или манга знае, че много характерно за визуалните изображения на героите са „големите очи”, определено не типични японски. Тук искам да дам един реален пример, който е представителен за много съвременни младежки практики в Япония. Напредъкът в технологията на контактните лещи дава възможност на всеки да променя цвета на очите си. Евтини, непрозрачни, сменяващи се контактни лещи променят напълно цвета на окото и дават възможност на младите хора да се доближават до неестествените очи на техните любими герои от аниме и манга. В допълнение към цвета, промяна може да се направи и по отношение на формата на окото. Когато учих в Япония, постепено създадох стабилна среда от японски приятелки. Живеех в апартамент в града и имах на разположение един, два свободни комплекта завивки и постелки, така че приятелки можеха да пренощуват при мен, ако сме били до късно навън и са изпуснали последния влак до отдалечените си домове в предградията. По този начин научих за една от тайните на обикновените японски жени: ленти и лепило за клепачите. Това са временни начини да се повдигне клепача малко нагоре, за да се създаде

24


впечатление за дълбока гънка. Моите приятелки трябваше да свалят лентите преди лягане и тъй като не разполагах с такива неща като тампони или балсами за коса, те трябваше да ги пазят внимателно за нанасяне с лепило на сутринта. Процесът отнемаше много време и те трябваше да стават по-рано от мен. Трябваше да почистват

клепачите си, използвайки пинсети, за да отстранят

тънката прозрачна лента и да я сложат около 3 мм по-високо, където растат миглите. Съществуването на ленти и лепила за клепачи ми даде обяснение защо толкова много жени, почиващи в морски курорти, отказват да влизат във водата. Освен това, разбрах, че ако някой свикне да вижда собственото си лице с точно такива повдигнати клепачи, предприема и следваща стъпка – прави си постоянна клепачна гънка с хирургическа намеса, което спестява време и, в крайна сметка, пари. Операцията, наричана на разговорен език „операция за двойни клепачи”, се счита за най-често извършваната козметична процедура в Япония.

25


Аниме и японското традиционно наследство Причините за процъфтяването на японското аниме може би се крият както в специфичното японско културно наследство, така и в определени ключови икономически реалии в областта на изкуството и търговията от края на двадесети век. Най-явният икономически факт за развитието на аниме, колкото и странно да звучи на пръв поглед, е нарастващото превъзходство на Холивуд на глобалния филмов пазар. Произвеждат се отлични японски филми, но те са принудени да се състезават за място на пазара, наводнен от американски хитове. Често откриваме, че седем от десетте най-касови продукции в Япония са американски филми, а броят на японските е спаднал до минимум. На този фон има изключения, именно когато се създават качествени анимации. Например, през 1988 г. „Завръщането на джедаите” на Акира стана филмът номер едно в Япония. Напоследък епичната поема на Миязаки Хаяо „Принцеса Мононоке” се превъръща в номер едно касов филм (докато не е изместен от „Титаник”). Произведени с безкрайно малко пари в сравнение с холивудските хитове, тези две японски произведения са истинско чудо на въображението и творчеството. Очевидно е, че анимацията е може би основната сфера на японската филмова индустрия със силен търговски и художествен потенциал. Оправдано е кино-производителите да влагат пари и усилия в една художествена форма, която не се конкурира директно с холивудските суперпродукции, но въпреки това разполага с широка аудитория. Културните причини, криещи се зад популярността на аниме са по-сложни. Без съмнение една от най-очевидните е връзката между аниме и японската манга (японски комикси) от двадесети век. Въпреки че думата „манга” често се превежда на английски като „комикс”, манга са не само напълно различни от американските комикси, но имат и много по-силно влияние върху японското общество, отколкото американските им еквиваленти в тяхното. Причините за това са двустранни. Най-напред това е огромното многообразие. Те включват

26


както ориентираните към децата сюжети, истории за спортни клубове, предназначени за момчетата – изпълнени с битки, роботи, приключения, изобретения, красиво изрисуваните шоджо манга за малките момичета, така и голямо разнообразие от манга за възрастни – от манга, посветена на етичните норми, така и т. нар. „дамски комикси” (реедизу комикку), които са всъщност изключително еротични и адресирани към жените. Втората причина за силното влияние на манга върху съвременното общество произлиза от първата. Широкият обхват на манга гарантира факта, че всички ги четат, от деца до работници на средна възраст. Дори някои статистики стигат дотам в предположенията си, че 40% от публикуваните в Япония печатни произведения са под формата на манга. Както казва Фредерик Щодт: „Япония е първата страна в света, където комиксите станаха пълноправно средство за изразяване”.39 Важно е да се разберат връзките между аниме и богатия и увлекателен свят на манга. Най-очевидна е тази на визуалния стил. Въпреки че би било твърде опростено да кажем, че аниме може да се счита за вид анимирана история в картини истината е, че има много изобразителни сходства между двете медии. Нещо повече, както смята специалистът-аниматор Лука Рафаели, характерните очертания, разчитащи на въображението на зрителя, движещо анимираната история, без съмнение идват от уникалната манга форма на визуалния разказ, която е много различна от повечето западни комикси и графични романи, наситени с интензивен диалог. Другата важна връзка между двете медии е фактът, че много, ако не всички, аниме се опират на истории, появили се за първи път като манга. Тези аниме версии често са твърде различни от оригинала, не само поради включената 39

Frederick Skodt, Dreamland Japan, Stone Bridge press 1996:20

27


различна медия, но и защото често се режисират от хора, нямащи нищо общо с оригиналната манга, понякога това са просто нейни негодуващи поклонници. Горните примери излагат някои от основните разлики между аниме и манга, но е важно да се отбележи, че и двете медии споделят общо културно наследство, за което повечето учени са съгласни, че то толерира визуалната форма много повече от западното. Повечето изследователи на манга предполагат, че произходът на тази форма ни връща назад във времето до периода Едо (1600-1868), като някои го търсят дори и по-рано, в дзен рисунките от средновековния период и комичните животински рисунки от десети век. Със сигурност в работите от периода Едо има образи, които изглежда правят директна връзка както с манга, така и с аниме, по-специално с kibyoshi, (илюстрирани книги често с хумористично и/или еротично съдържание, и с отпечатъците от дървени модели, известни като ukiyoe, пресъздаващи не само актьори и куртизанки, но с течение на времето, все повече гротескни и въображаеми обекти като демони, духове. И макар да не може със сигурност да се каже доколко днешните аниматори съзнателно са повлияни от визуалното наследство на своята традиционна култура, определено изглежда, че културна традиция на пиктоцентризъм е под въздействието на мащабното и вездесъщо присъствие на аниме и манга.

28


Аниме и глобалната културна идентичност Към края на 90-те години на миналия век става ясно, че аниме е едновременно повлияно и влияе на преситеността сред западните културни продукти. Ето какво пише филмовата изследователка Сюзън Пойнтън в японското списание Аера: „Невъзможно е да се игнорира постоянното кръстосано опрашване и масово културно заимстване, което усложнява и обогатява текстовете на аниме. В поголямата си част техните създатели са млади японски творци на около двадесет и тридесет години, които от раждането си са били изложени на западно влияние. Освен японския им облик, много от тези филми отдават излишна и скрупульозна почит на източници, различни от американските телевизионни полицейски шоу програми

от седемдесетте, европейските ГлемРок фешън от осемдесетте и

новата вълна във френското кино от шестдесетте.”40 Идеята на Пойнтън за „постоянното кръстосано опрашване”, появяващо се между аниме и популярните западни културни текстове, е много важна. За повечето японски потребители на аниме, тяхната култура не е вече чисто японска (и всъщност тя най-вероятно не е била през по-голямата част от последните век и половина). Най-малкото в развлекателната сфера те еднакво се интересуват и са повлияни от западните културни течения, както и от специфично японските. Подобен процес се наблюдава и на запад, където все повече младежи се отварят за чуждата култура в областта на развлечението. Това се отнася до следващия въпрос, върху който се спира Пойнтън - за нуждата от разглеждане на съвременните медийни култури като „зони и пресичания, където се сблъскват и мутират елементите на различните култури”.41 Освен безспорно японския си произход, аниме все повече съществува като свързващо звено в глобалната култура; тази позиция му дава възможност да заема една нова аморфна медийна 40 41

Susan Pointon, Transcultural orgasm as apocalypse, AERA, Jinrui gaku ga wakaru Пак там

29


територия, която пресича и дори се смесва с националните граници. Тази му особеност го прави атрактивно както в Япония, така и по света. Киноизследователят Йошимото Мацухиро коментира така: "Един от най-спорните въпроси сред изучаващите глобалния културологичен образ засяга връзката между глобалната циркулация от образи и регионални граници… Съответно въпросът е къде в тази глобална нова динамика трябва да се ситуира образът. Дали глобално циркулиращите образи просто се включват в раздвояващата тенденция на глобализация или вместо това, засилват идентичността на страните, като противопоставяне на глобализма и локализацията?42 Ще се опитам да потърся отговори на тези въпроси в контекста на аниме. Първо, подходящият отговор на въпроса дали аниме се „включва” в глобалната култура изглежда е „все още не”, въпреки че расте неговото влияние сред глобалната масова култура. Например, много привърженици на аниме виждат в „Цар лъв” на Дисни от 1994 г. сериозно „заимстване” от класическото „Кимба, бялото лъвче” на Тезука Осаму43. (самият Осаму Тезука, при създаването на първите си анимета взаимства от похватите на Дисни) Отговорът на втората част от въпроса на Йошимото дали „глобално циркулиращите

образи”

в

действителност

не

засилват

националната

идентичност, е много сложен. В някои отношения съдържанието на аниме – неговите конкретни теми, проблеми и изображения – неизбежно е специфично локално. Например, много аниме комедии нападат училището, тъй като образованието е една от основните оси, около които се върти японското общество. Тези и други анимета, рисуващи специфични аспекти на японското общество са непонятни за западните фенове. Също така много анимета използват 42

Yoshimoto Matsuhiro, Global/ Local: Cultural production and the Transnational Imaginary, Duke University press, 1996:107 43 Тезука е виден японски аниматор, допринесъл много за създаването на съвременната аниме визия. „Наричан бащата на анимето в Япония”

30


исторически японски сюжети като материал за различни драми, комедии. Но един от най-популярните жанрове на аниме, научната фантастика, е най-малко обвързан с чисто локалните традиции. Макар много аниме с научно фантастични сюжети да съдържат елементи, свързани със съвременни японски проблеми, обикновено те се поставят сред фантастичен мизансцен на градове от бъдещето, извън конкретна държава, или в отдалечени галактики. Освен това, както скоро забелязва всеки зрител, както споменах и по-горе, героите в аниме често не изглеждат съвсем по японски, те са част от нещо, което може да се нарече специфичен аниме стил. Най-точно може да се каже, че аниме историите, дори когато включват ярки и специфични в културно отношение ситуации, по-скоро проблематизират същността на японската идентичност, а не я подсилват. Всъщност, редица японски изследователи са избрали за определяне спецификата на аниме думата “mukokuseki,” която означава „без националност” или „без национална идентичност”. С това, че се прави в Япония, аниме изглежда доста екзотично на за запада, но светът на аниме заема свое собствено пространство, което не съвпада задължително с японското. За разлика от всъщност по-представителното пространство на конвенционалния филм с живи актьори, който обикновено пресъздава вече съществуващи обекти в рамките на предварително

написано

съдържание,

анимираното

пространство

има

възможността да бъде свободно от съдържание, извлечено изцяло от въображението на аниматора или художника. Поради това то е подходящо за участие в транснационалната култура без граници. В откритата дискусия между критика Уено Тошия и аниматорите Ошии Мамору и Ито Казунори аспектът mukokuseki на аниме често се явява израз на това, което в началото на двадесет и първи век се приема като силно проблематична японска културна идентичност. Позицията на Уено обяснява аниме като продукт, който според него е Техно-ориентализъм, друго виждане за Япония от запада, който я

31


разглежда само като технологична дистопия или понякога като утопия. По този начин аниме може да се приеме като тъмно огледало, което отразява Япония за запада, а до някаква степен и обратното, тъй като аниме представя на японските зрители характерни черти от не-японския свят. Всъщност, ако много аниме текстове включват герои с руса коса, вероятно ще бъде по-коректно да кажем, че вместо „западен” стил фигура, героите са вкарани в нещо, което може да се нарече стил „аниме”. Този стил варира от гротескните рисунки на герои със смалени торсове и големи глави, от някои аниме комедии, до удължените фигури с огромни очи и безкрайни падащи коси, които се срещат в много любовни и приключенски истории. И докато много от героите са руси или светло кестеняви, други имат странно оцветяване на косата като розова, зелена или синя. Много изследователи изтъкват, че това бавно де-японизиране на характерите е в унисон с постепенното усилие на съвременните японци да избягат от факта, че са японци, като тук се сещам за интервю, дадено от режисьора Миязаки Хаяо, в което той какзва че „японците мразят собствените си лица”.Може да се каже, че японските аниматори и публиката им гледат „от другата страна на огледалото”, по-специално към Запада, и се опитват от онзи свят да създадат „отделен от реалността на днешна Япония, „друг свят” (isekai). Анимираното пространство, с неговата възможност за свободно творчество, е в много отношения свят, който съществува като противопоставяне на съвременна Япония. В действителност,

може

би

най-фундаменталната

причина за

популярността на анимацията в Япония не са икономическите ограничения и естетически традиции, а гъвкавостта, творчеството и свободата на самата медия, място за съпротива срещу конформизма на японското общество. Ако тази хипотеза е вярна, тя може също да обясни растящата популярност на аниме извън

32


Япония, тъй като изглежда основателно убеждението, че това е апел, излизащ извън ограниченията на която и да е определена култура. Самото качество "без националност” крие нарастващо очарование в нашата глобална култура. Всъщност всяка една публика все повече копнее за разнообразни форми на развлечение или е уморена от собственото си досегашно лице. Всъщност, популярността на аниме в Япония и чужбина говори за един нов вид хибрид от страна на глобалното младо поколение, което все повече и повече научава по електронен път за огромното разнообразие на популярната култура по света. В безопасността на фентъзи пространството без граници, предлагано от аниме, японци и чужденци участват в опита за едно многообразие, което може да се нарече „пост-етническа” идентичност. Макар да е истина това, че фентъзи пространство е продукт на японската развлекателна индустрия и следователно може да има икономически или други аспекти, свързани с нея, средата на аниме именно защото често изтъква характери и обстановка, които не са нито определено западни, нито чисто японски – предлага пространство за изследване на идентичността, където публиката, и по-специално фенове могат по безопасен начин да се отдадат на характерност, непостижима за никоя друга съвременна медия.

33


Глава III Аниме и манга културата в България Общността на аниме и манга феновете Започнах теренната практика изцяло (или почти изцяло) на чисто, като от самото начало просто се стараех да наблюдавам и откривам неща, които сами да ми разкажат за себе си. За мен анимето беше познато по скоро от японската гледна точка, т.е. бях гледала по-скоро анимета, много популярни в Япония, а и по света, пълнометражните така наречени „фамилни анимета” на студио Гибли44, които както се оказа са познати тук но далеч не са обект на фенщина. Веднага се открои фактът, че тукашните фенове харесват различни анимета от японците. Както понататък ще стане дума аниме общността в България е концентрирана около два основни центъра. От една страна Национален клуб за аниме и манга „Накама” и от друга най-големият сайт за аниме и манга, порталът animes-bg.com. За да достигна до феновете и за да присъствам на реалните им срещи бях въведена от мой приятели японисти, по-навътре от мен, от които единият е изследовател на японската поп култура, а другият доскорошен модератор в amines-bg.com. Както в последствие разбрах, че ”ако един нов фен отиде на среща ще го посрещнат хладно”. Още при първия ми допир с феновете, осъзнах, че трябва да говоря на техния език, за да ме разберат, а имено да съм гледала повечето от аниметата, които те харесват. Не защото планирах да си говорим за конкретни анимета, сюжети и пр., просто кодът за общуване се оказа самият обект на фенщината. Получи се интересно, когато по Skype (доста от феновете използват Skype) сподлих на фенка, че съм гледала конкретно аниме, което се оказа, че и тя харесва, тя ми каза следното:”Радвам се, че се разбираме”, което не беше изразът, който очаквах да чуя и първоначално леко ме озадачи, но после осъзнах, че не просто харесването н аниме, а харесването и оценяването на конкретно аниме, 44

Студио Гибли (Ghibli), или както много от японците го наричат Джибли, е едно от най-големите студия в Япония и може би най-известното на запад. Произвело класики като „Princess Mononoke”, Spirited Away” Сравняват Гибли с Дисни.

34


скъсява дистанцията, отваря ти врата за общуване, допуска те, очертава границата между просто интересуващия се и „истинския фен”. Първата ми пряка среща с аниме общността у нас беше на рожденния ден на найголемия аниме портал на Балканския полуостров (както самият администратор на сайта се похвали), този на animes-bg.com Преди да отида бях затрупана с множество

цифри

като

колко

хиляди

са

регистрираните

и

дневните

посетители(12,000!) на сайта, но предпочетох да се отдам да предизвикателството и с широко отворени очи да отида на купона. Провежда се в Sofia Party Center на 4-ти километър. На входа има голям плакат на събитието, чакат младежи на около 14,15 г. не могли да влязат заради таксата вход, която е 10лв. По пътя срещам двама около 15 годишни младежи. Той е с фанелка с щамповано лого на animes-bg.com, тя е с характерна блуза, като манга героиня. На входа има двама здрави бодигарда, които ми взимат шишето с минералната вода, за да не подбивам търговията вътре. Веднага щом влизам се натъквам на председателката и някои от заместник председателите на клуб Накама, които още на входа раздават флайари за другото голямо събитите (но вече организирано от тях) – Анивенчър. Периодът между двете събития е около месец. Там е и председателката на друг по-малък клуб, често наричан от феновете „детската градина на Накама”, клубът „Кокодоко”, към 18-то училище, където се изучава японски още от първи клас. Парти центърът е съставен от предверие и две големи зали. В едната е подчертано тъмно, има много силна транс музика (самият администратор на amines-bg е с ник Трансър, почитател е на тази музика, освен това е и ИТ специалст), на канапетата на малки групички от по 3,4 човека са насядали младежи определено под 20г. Пие се предимно минерална вода или бира, в центъра на залата има маса, на която е поставена огромна торта – все пак това е 4-ти рожден ден от официалното регистриране на сегашния домейн. Има нещо като подиум, на който тече игра с награди. Самият администратор и част от

35


модераторите, обявяват наградите на микрофон, извикват наградените, наградите са осигурени от спонсорите и партньорите са събитието (както става ясно не винаги е ясна разликата по между им) – манга изданието Шогун, фирма Артлайн (единствена в България, която внася малки пластмасови фигурки на аниме и манга герои), издателство Гео либрис, издаващо манга на български, плакати от анимета. На голям екран зад сцената текат AMV (Anime Music Video), много харесвани и криейтвани от феновете, представляват части от едно или повече анимета, монтирани и съчетани със съвсем отделна песен (най-вече рок, хеви метъл, транс, японски рок, японски поп). Почти до входа има шандове за продаване на манга изданието Шогун (6лв.) и на изд. Гео Либрис.(5-10лв.) Сайтът и по-специално форумът на animes-bg.com е институция със строги правила и йерархична структура. Правилата за ползване са доста и се иска време да ги прочетеш и научиш (варират от това с какви шрифтове да не пишеш до това, до това по никакъв начин да не обиждаш другите посеители). В този смисъл спазването на правилата във форума е един вид инициация с приетите норми. Най-отгоре в йерархията стой администраторът, после са главните модератори, след това модераторите по теми. Модератор може да станеш ако пишеш качествено по различни теми във форума, администраторът те забележи и ти изпрати лично съобщение. За потребителите се изисква отделна регистрация за форума и за торент тракера, след това можеш веднага да теглиш. Аниметата са с много добро качество, има много преведени на български. Има дискусии на найразлични теми, прави впечатление, че постовете в графата разни са много повече от дискусиите за аниме. Темите, които са предоставени за да ограмотят посетителите за това що е то японска култура и не се изчерпват само до аниме и манга. Тук ще си позволя леко отклонение с цел да изброя някои характерните за общността думи и изрази, появили се в хода на изследването: нубове – от

36


английското newbie, новобранец, новак; нарутари – фенове, които гледат само анимето

„Наруто”,

смятат

се

за

„абсолютни

новаци”,

„непосветени”;

OST(оригинален саундтрак на аниме) Музиката в анимето се дели на два вида саундтрака, който е като фон по време на анимето и песните, които се изпълняват в началото и в края на анимето т. нар. опенинги и ендинги. Песните се изпълняват от много известни певци, които най-често се занимават само с такъв жанр изпълнения, изнасят концерти, известни като Anisong изпълнители; Фен Арт – рисунки, инспирирани от аниме и манга, любителски манги; Фенфикшън или както повечето фенове по форумите го наричат фенфиков�� – дописване, променяне края на дадено аниме или манга във вид на фентъзи разказ; фенскусии – дискусии между фенове; hardcore фенове, биват три вида – едните са фенове, които освен, че гледат много аниме, четат манга, участват в събития, организирани от общността, криейтват фенфикове и фенарт, но също така и косплейват (изработване на костюми, маскиране и представяне артистично на конкретен манга герой, или както е при най-запалените форми на косплей, когато се косплейва не конкретен герой, а си измисляш герой, който да е събирателен образ на определен тип персобажи от анимета.) Вторият тип hardcore фенове са задълбочени в една конкретна на фенството област (AMV, игри, рисуване на манга). Третият тип са „обожаващи всичко, свързано с Япония”, за които цялата култура, свързана пряко или непряко с анимето е „начин на живот”, които често дори косплейват и в реалния живот, знаят добре японски (такъв тип фенове са рядкост за България) За много други микрокултури в България може да се каже, че съществува нееднозначност, противоречие в това да можеш да се определиш към коя култура принадлежиш. При аниме феновете, когато са запитани дали се определят като аниме фенове, всички открито заявяват: „Аз съм аниме фен!”(за разлика от

37


музикалните култури, където се наблюдава честа смяна, размиване на микрокултурно ниво) Анимето и фенкултът, фенщината, фенството, свързани с него са главната сила, която събира феновете, сплотяващото звено. Фенщината води в две посоки: първата е приятелски срещи, среда на общи интереси, свързани със споделянето на нещо, което е приятно за всички, втората е когато фенството от много силно изразено хоби се превърне в професия (това е много характерно не само за България, но и за другите страни, където има фен общност.) Шестима от аниме феновете, с които се срещнах бяха се реализирали професионално, благодарение на отдадеността си на аниме фенщината – AMV криейтър, който е станал главен монтажист в една телевизия, художници, започнали като фенове на манга, самите издатели на изданията, посветени на аниме споделят, че „запалването” по анимето ги е накарало да предприемат рискованата стъпка да издават, независимо от все още не добре развития пазар на аниме културата у нас. Забелязва се интересното явление, че при привнасянето на аниме субкултурата от Япония, на тукашна почва, тя престава да е субкултура, а се превръща в нещо едва ли не елитно. Далечната, екзотична аура се оказва с много по-силно влияние от истинската същност на субкултурата, както е в „страната майка”. Забелязва се ясно различие между асоциалните потебители на аниме продукти отаку и социално активните, творчески ориентирани аниме фенове тук. На местно равнище, след един вид привнасяне, глокализиране на субкултурана на крайната фенщина (отаку), се развива нов тип култура, която взима избирателно най-привлекателните модели от първоизточника, като понякога дори и видоизменя някои значения (например понятието отаку в Япония по-скоро е с отрицателен смисъл, докато в други страни извън Япония, както и до голяма степен и у нас, обръщението за някой с отаку, означава, че той едва ли не е „посветен”, „навътре е в нещата”. Феновете са селективни към това, което е

38


“cool” за тях, за приятелите им от общността и избягват неща, които смятат за непривлекателни, като например аниметата, които са свързани с най-различни фетиши (крайните хентай45 анимета), кървави битки и др. „Българската аниме общност е много по-различна от японската, японските отаку са силно повлияни от системата, продукт са на консуматорското общество, от стреса, затова се изолират, затварят се в собствен свят.”, споделя един от феновете, „ние тук сме фенове на нещо много различно от нас, на което се дивим и искаме да споделяме” Гледана от дистанция, аниме културата „набъбва”, става по-атрактивна. Тукашните фенове знаят анимета, за които и самите японци не са чували. Докато тукашните фенове, в по-голямата си част се интересуват от всички стилове аниме, в Япония са много по-селективно насочени. В японските университети има клубове по интереси например, концентрирани около една единствена манга, която продължава да се издава години наред (Такъв е случая с „Хаджиме но иппо” – манга за едно малко момче, което иска да стане боксьор и с много усилия постига мечтите си). Докато тук най-много се харесват фентази аниметата, анимета с гигантски роботи (меча аниме46), приключенски, то в Япония се харесват най-вече такива, които са свързани със сцени от бита на японците, реалния живот. Всичко, което е свързано с някакъв вид организираност на феновете започва когато през 2000г. когато един от феновете (от Варна, много запален, наймалкото защото в последствие записва японска филология, пръв създава майлинг лист в Yahoo: „С един приятел решихме да създадем мейлинг лист, чрез търсачката на Yahoo търсехме всеки, който е търсел от България, нещо свързано с аниме, манга, японска поп култура, после му издирвахме майла и го 45 46

Анимирано порно Аниме с роботи, мошини, научна фантастика

39


включвахме в мейлинг листа. В началото бяхме 5 човека, после станахме около 20.” Друг от интервюираните добавя в тази връзка: „По онова време беше забавно, защото чрез този вид свързаност получаваш всеки коментар като отделно съобщение, и до ден днешен си пазя съобщенията.” „Още в началото (2001г.), когато анимето изобщо не е популярно, когато кажеш че си аниме фен те възприемат странно – смяташе се или за нещо детинско или за порно, тъй като тогава точно стартираха free сърварите и имаше много хентай, имахме нужда да намерим хора като нас, за да споделяме фенството с тях” Всъщност още преди каквито и да е наченки на интернет свързаност между феновете, всеки един от тях по отделно вече е гледал анимета, както посочват почти всички по сателитните телевизионни канали, достъпни тогава в България – най-вече немски и италиански, по-малко френски и полски, и съответно по Българската национална телевизия „в ранните години на демокрацията, а може би и в късните години на соца...” Много малко българи всъщност знаят, че анимационни

филми

като

„Пчеличката

Мая”,

„Кимба

бялото

лъвче”,

„Барбароните”, „Малката Мемол”, Тайнствените златни градове”, „Синбад мореплавателя”, „Ейнджъл - детето на цветята”, „Сладката Канди” са всъщност японски коопродукции с други страни, най-вече Франция, както е с Барбароните, но винаги идеята и визията са японски. Един от феновете казва „Повечето българи са неосъзсати аниме фенове” именно в тази връзка. Повечето от феновете споделят, че преди да се срещат с други фенове дълго време са гледали сами, като са си мислели, че никой като тях не харесва аниме. Началният период на гледане по сателитните канали е доста интересен и важен, защото това е „основната зарибявка за феновете’, дори и аниметата тогава да са детски (най-вече приключенски сериали като Сейлър муун – много популярен между феновете тогава, един от тях споделя, че даже е видял случайно в магазин за платове плат с щамповани герои от филмчето, веднага си го е купил, ушил си е

40


елече, което и ден днешен пази) Някои от феновете си спомнят как са бягали от училище за да гледат поредния си любим аниме епизод, молили са роднини да им го запишат. Интересно е да се спомене, че някои от феновете дори не са знаели, че това са японски анимета, тъй като са ги гледали на чужд език. Друг важен момент от този период е научаването, или поне започването да се разбира езика на анимето, т.е. езика, на който е преведено - полски, италианси (една от запалените фенки дори в последствие записва италианска филология), немски. От тогава се запазва и тенденцията един фен първо да стане аниме, а в последствие и манга фен. В някои други държави момчета са предимно аниме фенове, докато момичетата са манга фенове, в последствие и по-добри художници на манга, докато момчетата са по-добри създатели на AMV(Anime Music Video) например, докато в България тенденция повече аниме в сравнение с манга да гледат момчета не се забелязва ясно, но тенденцията при художниците на манга и AMV създателите се запазва. Интересно е да се отбележи, че от този ранен период са и повечето никове на феновете. Пазят се като спомен за любим герой от ранните, детски анимета. Характерно е, че феновете си общуват предимно с никове, не само онлайн, но и ан живо. На срещите на Националния клуб „Накама”, на мащабни събития, като фестивала за японска аниме и манга култура Анивенчър, когато говорят по между си, на микрофон пред феновете, а също и когато коментират друг, не присъстващ фен почти винаги използат ник нейм. Това от една страна ги сплотява, създава, неофициални вътрешни кодове в рамките на групата, но от друга страна, както коментира един от феновете, нечленуващ в Накама: „Създава нещо като стена, за посетителите, интересуващитете се от тази култура, които още не са сигурни дали биха искали да станат членове, колебаещи те се” (според анкета, проведена на самия фестивал Анивенчър и попълнена от около 20% от посетилите събитието47, на въпроса искате ли да станете член на Клуб Накама 47

Данните от анкетата са ми предоставени от Ръководството на Национален клуб „Накама”

41


26% са отговорили положително, а 39.8% са дали отговор:”Колебая се, искам да науча повече” ) Всъщност фактът, че телевизията, а не интернет открехва феновете към анимето води до коментари като: „Форумите, тракерите са сравнително отскоро, докато анимето има повече от 60 годишна история”. Интернет е способ за разпространение на аниметата, както и на информация за тях, улесняване запознаването между нови фенове, но не и единствен начин за общуване между тях”, ”Интернет просто уесни ситуацията, аз ходех до Варна с hard disk-а си за да си обменяме анимета. Винаги е имало начин, интернет просто много улесни нещата.” „Феновете обичат да се виждат, интернет ни помага да се намерим. Анимето свързва хората, едно е да гледаш сам, съвсем друго е с човек, който като теб харесва и да споделяш. Да усетиш, че някой те разбира, преди години нямаше много фенове, но сега всичко е много по-весело. Едно аниме може да бъде разбрано различно от различните хора.” След мейлинг листа в Yahoo, след като се увеличават, феновете започват комуникация чрез IRC чат канала манга, след това към форума на dir.bg, клуб манга (който и досега функционра, което е учудващо дори и за самите фенове) след това, когато броят на феновете в различните градове в страната се увеличава, през 2003г. се създава сайтът anime.ludost.net, който привлича голям контингент фенове, всъщност и от тогава започва по-активно да се мисли в посока на организиране на по-мащабни сбирки на живо между феновете. „В anime.ludost.net нямаше човек, който да не е фен, сега с навлизането на помладите общността е по-шарена, излязохме от кибритената кутийка” Тук трябва да спомена една особеност на интернет общуването по интернет в Япония и това в България. В Япония в голямата си част общуването по форуми, писането, изказванията не се подписват дори и с ник нейм, анонимни са. В

42


България не е така, всеки иска да се изяви, покаже, изрази пред общността, не само във форума, но и на живо. През 2000г. е първото събиране на живо на аниме фенове. На тази среща, провела са в ресторант около площад Славейков, феновете обсъждат как да популиаризират анимето в България. След това след разрастването на форума на anime.ludost.net, се създава клуб Фумецу, започват и срещите на Попа (всяка събота от 18часа), които продължават и до днес. Някои от феновете предпочитат да се срещат на малки групи от по 2,3 човека, други предпочитал по-големите сбирки. При срещи се подбират теми свързани с аниме културата, но понякога срещите представляват просто свободни „приятелски напивания”, не винаги свързани с анимето. Общуването представлява „събиране на приятели с общи интереси”. Един от феновете споделя: „Интернет ни помогна да се намерим, да започнем да се срещаме и да споделяме помежду си, но също така много ни помогнаха и американците, които масово превеждат аниме – това е и основното, което прави по-голяма групата от фенове. Ако нямаше преведени анимета на английски, нямаше да има аниме култура!” Тъй като от аниме феновете само 1,2% знаят японски на ниво да го разбират и да получават удоволствие от гледането, въпросът с езиците, на които се гледа аниме или превежда аниме е много важен. Превеждането е доста трудоемко занимание от цяла фен-съб група (от фен и субритри). Състои се от 5 етапа: превод, тайминг – напасване на репликите в подходящото време, редакция на превода, корекции на пунктуацията, стайлинг и дизайн. В случаите когато се превежда и качва онлайн манга, процеса се казва сканлейтинг(от scan и translaiting). Освен дълъг процес, фенсъб парктиката също така е може би най-важната в целия процес на обмен на информация между феновете и безвъзмездно предоставяне на обекта на фенщина на принципа „От фенове за фенове”(който израз почти като мантра се чуваше по време на

43


изследването). Може да се каже, че дарът, до голяма степен сплотява общността. Обменът при феновете представлява нещо като: ”Вземи ме (като получател), дай ме (като дарител), като ме дариш, отново ще ме придобиеш.”48 Проявлението на дара е всестранно, рисуват се манги, за да се зарадват феновете, прави се косплей, като „най-голямата награда след тежкия труд да си направиш костюм, е когато се появиш шред феновете и те бурно те аплодират”. При обмена при феновете с пълна сила важи твърдението на Мос, че „дарът е тотален социален факт”, който прави възможно възпроизводството на социалните позиции”49. Самият портал на animes-bg.com – който е основен ресурс за анимета е създаден със средства на администратора (който е млад 21годишен ИТ специалист, който е по-финансово независим) и отчасти от дарения на феновете.”Сайтът и да бъде натъпкан с реклами, пак няма да може да си избие парите за сървъра” Тук бих искала да добавя нещо за двустранната връзка между изучаването на японски език и фенството. Все повече фенове започват да учат японски, но в доста от случаите се отказват, тъй като японският език изисква много усилия и най-вече много време. Когато обаче нещата преминат на академично ниво, както езикът и японската култура са много полезни за феновете за да получат поголямо удоволствие от анимето, така и мангата и анимето помагат на изучаващите по-лесно да усвоят езика.”Интервюираните студенти японисти, споделят, че четенето на манга им е било невероятно полезно при изучаването най-вече на младежкия, съвременен език”

50

. Във Велико Търново, около

специалността приложна лингвистика с англиийски и японски има много аниме и

48

Марсел Мос, Дарът, Критика и хуманизъм, софия 2001:151 Ивайло Дичев, Културни превъплащения на дара в модерната епоха, 2002:10 50 (The influence of Japanese Manga on Young People: Language, Behaviour, values, Spas rangelov, Maya Kelian, Boyko Pavlov, статия на английски, поместена Студии по кореистика, книга 5, изд. Ексел – М, 2001, София). 49

44


манга почитатели. Всяка година се организира Фестивал на японската култура (Бунка сай), на който често се прожектират анимета. Веднъж изчаквах приятел на попа, когато забелязох до мен да стои момиче, което държеше рекламен флайар за предстоящия Анивенчър. Към нея се приближи момче, което за поздрав каза „Охайо”, което на японски е здравей, след това надойдоха и други тинейджъри, които поздравиха по същия начин. В последствие в разговор с фен разбрах, че „много малко от феновете знаят езика, но много от тях използват конкретни японски думи за здрасти, чао, как си... В процеса на изследването постепено се оформи и елитарска линия –съставена от фенове-познавачи, „стари фенове”. Има мнения като:”Ако човек е гледал само Наруто в началото ще те приемат лошо, но ако не ти пука и си готов да се учиш, ще ти се препоръча какво е добре да гледаш. Ако изчетеш темите в animesbg.com ще бъдеш въведен в дълбоките дебри.Това означава да придобиеш усет кое е добро и кое не е. Като изгледаш 100-200 анимета постепенно си изграждаш усет, вече си преминал през всеядния период и различаваш качествените анимета. Можеш да водиш дискусии (фенскусии) на по-високо ниво – за студия, течения при различните стилове, да следиш аниме фронта”. Акумулирането на знания за обекта на фенство е изключително важно, за „се чуе за теб във фен средата”. Тук интересно е твърдението на Мат Хилс, който, разглеждайки характерните черти на фандъма, разделя понятиято за „субкултурния капитал”, познато ни от Сара Торнтон на „социален фен капитал” – свързан с мрежата от контакти между феновете и „символен фен капитал”, който представлява информацията и знанията, които за феновете са изключително важни51 . Пак поради елитарния еленент, някои от феновете не желаят манга и аниме много да се популиаризира, за да остане нещо като елитна култура, но тези фенове са по-малко.

51

Fan Cultures, Matt Hills, Routledge, 2002

45


На въпросът ми, а също и на подобен въпрос, включен в анкета проведена от Накама: „Как се сдобивате а анимете и манги?” Почти 100% от отговорилите отговарят чрез интернет. Бяха ми изредени към 10,15 български и международни сайта от които доста лесно, често без дори нужда от регистрация можеш да теглиш свободно. Тук, когато се постави въпроса дали е легално качването и тегленето, отговорите се оформиха около това, че дори и да има аниме, което е качено на тракера (аниметата първо се свалят от международни тракери, превеждат се на български от фен съб група или направо на английски) и се качват на българския тракер), ако започне продажба на лицензиртано DVD (както е случая с Pro films, които започнаха да издават филмите на студио Гибли, и списанието Анимания, което издава лицензирано DVD на Fullmetal Alchemist) веднага се сваля от тракера, за да може по този начин да се поущри лицензираното издаване, пък и Pro films са ценни като спонсори за събития, както и за онлайн реклама. Общо взето цари една солидарност между фенове, посилно асоциирани с Накама или animes-bg.com (На Анивенчър, който се организира от Накама, основният медиен партньор е animes-bg.com), както и между спонсорите, партньорите и издателите. Както споделя една фенка ”Може и да не се обичаме много по между си, но когато стане въпрос за аниме, или популиаризирането му, всички сядаме на една маса” След като темата ми е свързана с фенство и общността около него, неизбежен беше въпроса „Какво ти харесва в анимето?” Отговорите определено бяха интересни: „Героите, разнообразието, интригата, аниме има за всички – всеки може да намери аниме със сюжет и история, а и визия, лично за себе си” , „...не са толкова детински, има философки, дълбоки образи”, „Анимететата са със силно изразен морален заряд – повечето анимета са за тинеджъри, като историята представя главния герой (най-често момче, но според сюжета може и момиче), който е съвсем обикновен човек (не както при повечето американски анимации,

46


като Спайдър мен, например, където героят е супермен, или френските, където историята е абстрактна, с неясни послания), който има мечта, силна амбиция и докато я преследва, помъдрява и с цената на много усилия успява да я постигне, но не винаги, понякога типично по-японски, ходът на съдбата се променя и той се примирява с неуспеха”. „Историята на пръв поглед е ясна и позната от безброй други филми, но при анимето е важна не самата история, а представянето й, похватите, които се използват за да се представи историята максимакно увлекателно, но и в същото време реално”. „Няма я тази розавост – по реалистично е!” „При аниметата много въздействаща е и звуковата картина, гласовете на озвучителите (сейю), които са на изключителна почит в Япония, които понякога дори се обличат като аниме герои и се представят на живо пред феновете, докато при мангите хубавото е, че те карат „максимакно да си развихриш въображението”. „В началото гледах една серия, но нищо не разбрах, от интерес продължих и постепенно се влюбих в специфичната визия, на английски eye candy, наслада за очите.” „Анимето ме отделя от действителността – позволява ми да витая! Анимето ми прави щастие, магичен свят”. „Историята и виждането на героите за света”. „Анимето не е плоско!”Стига се до същите изводи, но по-различен начин, а това за уморените ни глави е много свежо!” На въпроса ми, колко са аниме феновете в България получих различни отговори: „15,000 пасивни, 2,000 активни (най-вече във форуми), 10,000. ”Трудно е да се каже калко са аниме феновете в България, защото аниме обществото е доста разпокъсано: в animes-bg.com има 34 000 регистрирани, но около половината са фенове, на Анивенчър дойдоха над 1,000 посетители, но много не можаха, защото не са от София, има много малки форуми, които са като отделни общества, има много фенове, които просто гледат аниме”. На въпроса от колко до колко годишни са аниме феновете, ако мога да обобщя отговорите – от 13 до 40, като най-много са от 16 до 25 годишни. Независимо, че още от създаването на

47


общността повечето фенове да са били момчета, наблюдава се тенденция момичетата да са все повече. Какво е да си аниме фен? „Нужно е просто да гледаш и да харесваш аниме!”, „Иделният фен е социално ориентиран, успял в областта в която се занимава, гледа много анимета”. „Не е нужно нещо специално за да си аниме фен. Философията е колкото повече, толкова повече!” „Да се радваш на изкуството и да правиш разлика между японско и не японско аниме” „Да си просто fan boy, да можеш да дистанцираш аниме от другото.” „Общността е съставена от любопитни фенове, за нас това не е начин на живот или философия, това е просто хоби” Един от феновете описа периодите на фенстване: „Първите 2,3 години, когато се запалиш са върховите моменти. То си е направо заплашително количеството, което поглъщаш - за здравето ти, за училището или други дейности. Много помага това да намериш сродна душа, като се запознаеш, като влезеш по тези форуми, като започнеш да ходиш по срещи, това подклажда страстта много повече като има с кого да говориш, искаш просто да се върнеш в къщи, да гледаш нещо и после пак да говориш. Общуването е най-хубавата част. Постепено опознаваш тези хора, затова тези първи години са толкова важни, защото говориш за аниме, но и опознаваш хората. След това има един лек спад, защото вече си изгледал доста анимета, а и хората са ти станали доста близки и това насищане води до следващият период, когато гледаш малко, но качествено...Аз понякога се питам, Боже, ами ако утре престана да харесвам аниме, какво ще правя...и така вече 2,3 години” Национален клуб за Аниме и Манга „Накама”52 е първият по рода си у нас. Както пише в брошурката, която ми дадоха, когато станах член: „Накама” е кръг от приятели на модерната японска култура”. На първата среща, на която отидох ме 52

Накама на японски означава приятел, приятелски кръг

48


заведоха, но никък не беше трудно да стана член, попълних заявление, дадох една снимка паспортен формат и си платих едномесечния членски внос в размер на 2лв. На срещата присъстваха около 20 човека, нямаше някакъв отличителен белег между тях освен, че 3,4 човека бяха с атрибути характерни за хеви метъл микрокултурата – кубинки, мешки, дълги коси (в последствие разбрах, че и слушат тази музика). Едночасовата среща се проведе в неделя (по правило срещите са месечни, в неделя) в клуб „Лиляна Димитрова”, в една от залите, предварително осигурена от „Накама”. Когато отидох в стаята имаше към 30 човека, два лаптопа, донесени от организаторите. Председателят на клуба и петте заместник председатели (всеки се занимава/отговаря за отделна под-дейност на клуба – манга, видео игри, косплей) стояха отпред. Срещата може да се каже беше разделена на 3 части – в първата се разискваше организацията на предстящо събитие, в случая Анивенчър (разпределяше се кой с какво ще се занимава, какво ще включва събитието...), втората част беше посветена на лекция на конкретна тема(в случая един от зам.председателите ни разказа за японските отаку, като ни пуснаха и филмче по темата) третата част беше за игра-викторина, в която се пускаше откъс от дадено аниме и който от феновете познае кое е, получава награда(най-често тефтерче, плакат). Членовете на „Накама” в голямата си част са от anime.ludost.net. Официално учредяват клуба преди една година. Основното събитие, което се организира от Накама – Фестивалът „Анивенчър” всъщност е по-стар от „Накама”, а е и една от основните причини официално да се регистрира Неправителствена организация клуб. С цел огранизиране на по-мащабни проекти, идеята е общността да се концентрира в София и да се намерят спонсори, а „спонсорите ще ни вземат на сериозно”(както споделя председатетят), само ако сме официално регистрирани. Целта на Накама е „да ангажира дейно феновете”, „да покажем, че ни има, не гледаме скришно анимета”. На въпроса ми какво трябва да направи даден фен за

49


да го изключите от общността, отговорът е: „Да злепостави клуба по някакъв начин” Българският фестивал за Аниме, Манга и Японска култура „Анивенчър” – или българският аниме конвеншън53 тази година се провежда за четвърти път, като е двудневен и е в три от залите на х-л Родина. Първите два фестивала, съответно през 2004 и 2006 г. са се провеждали на хижи в планината и естествено са събирали по-малко фенове, някои фенове ги наричат „приятелски срещи”, но като цяло са се представяли подобни неща като тези от 2008 и 2009, които са в София. По статистика, предоставена ми от Накама, посетителите, платили вход тази година (5лв. на ден) са около 1000 – за сравнение:2004 – 60, 2006 – 150, 2008 – 600 човека. Аз лично бях стъписана от мащабността на събитието. Преди да отида прочетох статии за събитието на две места (Капитал лайт, Една седмица в София) и очаквах да е добро, но това, кото видях, бяха много, много фенове, които буквално се тъпчеха по залите и коридорите на х-л Родина. От организаторите в последствие разбирам, че един от тях е теглил заем, който после са връщали с парите от продадените билети, и в крайна сметка са били на плюс! Програмата и през двата дни беше много разнообразна – лекции, алея на художниците, мейд/хост кафе54, лекции на различни теми, игри, уъркшопове, гейм турнири, благотворителен арт търг, AMV контест, косплей шоу. Както повечето фенове твърдят „За да косплейваш добре даден аниме герой, трябва наистина да си сериозен фен, иска се талант и смелост”. Шоуто преставляваше представяне по отделно или на групи на отделни фенове, маскирани, като аниме герои, като това включва дефиле от вратата в дъното на залата до сцената, представяне на фена и на това кой герой косплейва и заемане 53

Anime convention е прието по-света да се наричат големи сбирки, фестивали на аниме фенове Maid café е много популярен вид заведение, част от окаку културата в Яония. Посетителите, обикновено мъже, отивайки в това заведение са посрещнати от обслужващия персонал на кафето – млади момичета, облечени като прислужнички с думите: „Добър ден, господарю”Следват разговори с мейдката, а после сметката е доста солена. Host café e подобно заведение, но предназначено за жени. 54

50


на характерна за героя поза или казване на характерна реплика. Препълнената от феновете зала се изпълваше в виковете им при появяването на всеки косплейър, като за добре представен герой(костюм и присъствие) издигаха табели, съответно EPIC/FAIL(В приложението има снимки на шоуто). На мен ми беше интересно да попитам феновете идентифицират ли с героя, но получих не еднозначни отговори, каквато е и самта фенщина: ” Косплейвам само герои, с които имам нещо общо като характер. И евентуално, тъй като са по-изчистени като характери, от някои характерови и физически черти не бих отказал”, „по-скоро не, ��ефи ме тръпката хората да те гледат.” Докато изследвах въпроса дали има връзка между стил музика и аниме феновете се появиха интересни тенденции. „В общността има много хеви метъл фенове, защото те имат желание „да се изпъчат”, „по-големи индивидуалисти са”, „не се притесняват да опитат нещо ново”. Тук трябва да кажа, че повечето AMV са на рок, транс, хеви метъл парчета. В аниме средата има и малко по-бойно настроени фенове, но те са рядкост, наричани себе си УБСЕ – Универсални бойни сексуални еденици, които, както казват останалите фенове, са агресивни по-скоро по форумни дискусии, отколкото на живо. Има и много млади момичета, които харесват японски boy банди, много често заради стила в анимето (yaoi)55Дори се чу мнение, че някои фенове слушат чалга по купони. Общо взето музикалните вкусове варират, като най-трайна е връзката между рока и хеви метъла. Макар и причината за това да не е много ясна(интересено е, че само в България се появява тази особеност), налагащото се мнение е, че самата микрокултура на метълите фаресва фентъзи, ЛАРП, а анимето(най-вече фентъзи аниметата) имат сходни черти с тези две течения. Сред предметите, атрибутите, които са най-разпространени сред феновете са тениски, тефтерчета и тетрадки с образи на аниме-герои, плакати, химикалки. 55

Тип манга за чувства между млади мъже

51


(Най-вероятно защото са най-достъпни, аниме продукти могат да се закупят и по интернет, но те са доста скъпи) Много от феновете, интервюирани на Анивенчър, споделят, че са дошли имено да си купят ръчно рисувана тениска, значки. На срещите на Накама за награди от игрите-викторини се предоставят най-често тефтерчета, плакати. Ако говорим за стил на обличане българските фенове „предпочитат да се обличат по свой си начин”, за разлика от японците, които наистина се обличат странно в сравнение с далечните на субкултурата японци, но постепенно заприличват на останалите като тях. „...Желанието за разграничаване често води до резултат обратен за рамисления. Моделите на потребление и стилът на живот на младите хора, включени в дадена субгрупа стават толкова сходни, че се превръщат в своебразни техни униформи” 56 Малко от българските фенове са пристрастени колекционери, подобно на японците, но някои от тях споделят: „Аз съм луда на темата колекциониране! Най-добре е ако мога да го имам, задължително си купувам всичко ново което излезе на пазара!” Може да се каже, че в този случай фенът се идентифицира с колекцията си – моята колекция, това съм аз! Родителите на повечето фенове не им пречат да се интересуват от аниме, „нашите смятат това за доста безопасно занимание, аниме феновете пият предимно бира, далеч са от дрогата”. Някои дори им помагат за ушиването на костюми за косплей. Повечето фенове са много млади за да се занимават с политика, но тези, които по форуми изразяват някаква позиция, то тя е националистично-радикална, клоняща към Атака, но те са незначително количество.

56

Япония и България: Модели на разслоено потребление, Мая Келиян, Изд.”Валентин Траянов”, София 2008

52


Заключение Аниме и манга фен общност в България има и това е неоспорим факт. Именно наличието на фен общност(fandom) е причина за основни изводи от изследването. Процесът на

засилване на фенството е свързан както с все по-

53


силно желание за гледане на аниме, четене на манга, трупане на знания – практиките, които акумулират символния капитал на феновете, така и с трансформацията на феновете от потребители в създатели на фен-продукти за другите фенове. Именно тази непрекъсната връзка на обмен на блага между феновете, крепи общността. В процеса на изследването се появиха много разлики между аниме и манга феновете у нас и тези в Япония и именно наличието на общност на феновете у нас е първата. В Япония всеки фен потребява, консумира обекта на фенство изолирано без да има нужда да го споделя или да обменя блага на фенство с други подобни на него – фенството е във вакум, насочено навътре. В България феновете са социално активни и освен, че имат желание да споделят с другите фенове аниметата, които гледат, мангата, която четат, те са насочени и в посока навън от границите на общността, към всички други, които са потенциални, неосъзнати фенове. Принципа на даров обмен „от фенове за фенове” е много важен фактор, който в Япония почти не съществува, но при аниме общностите извън Япония е много важен заради непрекъснатото превеждане на аниме и манги. В България ситуацията изглежда така: теглене на аниме→влизане по форуми→ходене по срещи→гледане на аниме→дискутиране с фенове→създаване на творчески продукт, свързан с фенството. В Япония ситуацията изглежда така: купуване на аниме→гледане→купуване на продукти, свързани с анимето→колекциониране. В този смисъл може да се каже, че ясно се наблюдава явление на разминаване между смисъла на фенството в страната от която произхожда и смисъла, които влага асимилиращата страна. Разликата придобива дори по-ясни очертания, когато съпоставим отаку суб културата на японска почва с изцяло екстровертната, дори

с елемент на

елитарност фен култура тук. В дадения контекст сме свидетели на явление при което при преноса на символни и визуални форми, които от локални се

54


трансформират в глобални и после отново в локални, не само загубват първоначалния си вид, но изцяло променят смисъла си. Фен общността съдържа в себе други по-малки общности, в които съществуват ясни йерархически взаимоотношения между феновете – не толкова на основата на възраст, а на това доколко имаш изграден усет, знания за анимето. Дори и на пръв поглед отворени за всеки нов фен, общността веднага го поставя в периферията си, ако гледа само конкретен стил аниме, който по всеобщо мнение е не качествен. Също така може да бъде изключен от обществото, ако не спазва строгите правила на форума, не избира подобаващо поведение за ползване на форума или злепостави клуба по някакъв начин. Може да се каже, че инициацията на нормите във фен общността е сбор от фенски но също така и чисто човешки фактори. За аниме и манга феновете, гледането, дискутирането и криейтването на фен продукти не е начин на живот, философия, идеология. За голяма част от феновете това е начин да си прекарат приятно, да избягат от релността посредством невероятното разнообразие, което предлагат аниме и манга, и едновременно с това чрез общуването между феновете. Както казва един от феновете „Предпочитам да общувам с хора, които харесват и се кефят на това, на което и аз, по приятно е, много и ссвежо за уморените ни глави” Друго важно нещо, което трябва да се спомене като извод от проведеното изследване е съществуването в рамките са фен общността, както на онлайн комуниация, така и на директна комуникация на живо. Устойчиво е мнението сред феновете, че интернет определено е улеснил начина феновете да се откриват по между си, но никога не би могъл да измести така важните за феновете срещи, споделяне на живо, започнали още при зараждането на тази култура, както и партитата, конвеншъните, които се организират и

55


представляват апотеоз, кулминация на фенштината чрез практики като маскиране като героите, фенарт и др. Както феновете, регистрирани във форума на animes-bg.com могат да бъдат видяни на срещите и събитията, организирани от Накама, така и повечето, ако не и всички членове на Накама теглят анимета от торент тракера на animes-bg.com. По същият начин фен общността изисква съществуването и на двата типа комуникация – онлайн и на живо.

БИБЛИОГРАФИЯ: 1. Сп. „Социологически Проблеми”, 2004, кн. 3-4, „Потребление и дигитални

стоки във всекидневието” Марк Постър, 2. Арджун Ападурай, Свободната модерност, Културни измерения на глобализацията, Лик, 2006 София 56


3. Новите млади и Новите Медии, Отворено общество, 2009 София 4. Зигмунт Бауман, Живот във фрагменти, Лик, 2000 София 5. Ървинг Гофман, Представянето на аз-а във всекидневието, Петър Берон, 1999 6. Джереми Рифкин, Епохата на достъпа. Новата култура на хиперкапитализма, в която целият живот е платено преживяване, Атика, 2001 7. К. Леви-Строс, Дивото мислене, ЕА, Плевен 2002 8. Майк Федърстоун, Скот Лаш, Роланд Робертсън, Глобални модерности, КХ, 2004 9. Бенямин, 2000, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост, Критика и хуманизъм, 2000 11. Ивайло Дичев, Пространства на желанието, желания за пространство, изд. Изток Запад, София 2005 12. Ивайло Дичев, Културни превъплъщения на дара в модерната епоха, София, 2002 13. Евгений Дайнов,Забавленията на другата половина, УИ „Св. Климент Охридски” София, 1991 14. Ултрамодерна история, Дамян Яков, София 2007 15. Мая Келиян, Япония и България: Модели на разслоеното потребление, изд. „Валентин Траянов” София 2008 16. Марсел Мос, Дарът, форма и основание за обмена в архаичните общества, Критика и Хуманизъм, София 2001 17. Морис Пенге, Доброволната смърт в Япония, ЛИК, София 2001 18. Филип Форест, 50 ключови думи на съвременната обща култура, изд. Кибея, София 2001 19. Кенет Хеншал, История на Япония, изд. Рива, София 2007

57


20. Робер Калве, Японците – историята на един народ, изд. Рива, София 2005 21. Мишел дьо Серто, Изобретяване на всекидневието, ЛИК, София 2002 22. Майкъл Хърцфелд, Културната интимност, изд. Просвета, София 2007 23. Бойка Цигова, Пътят на словото в Япония, УИ „Св. Климент Охридски”, София 2006 24. В паяжината на смисъла, текстове по символна антропология, ЛИК, София 2000 25. Gelder, K., Thornton, S., eds. (1997) The subcultures Reader, London and NY: Routledge 26. Frederick Schodt, Manga! Manga! The World of Japanese Comics, Kodansha International, Tokyo 1983 27. The influence of Japanese Manga on Young People: Language, Behaviour, values, Spas Rangelov, Maya Kelian, Boyko Pavlov, Journal of Korean Studies, Sofia 2001 28. Boye Lafayette De Mente, Japan’s Cultural Code Words, Tuttle Publishing 2004 29. Ruth Benedict, The Chrysanthemum and the Sword, Pettrns of Japanese Culture, Tuttle Publishing 1946 30. Tom Mes, Jasper Sharp, New Japanese Films, Stone Bridge Press, 2005 31. Angela McRobie, Postmodernism and Popular Culture, Routledge, 1994 32. Sandra Buckly, Encyclopedia of Contemporary Japanese Culture, Routledge, 2002 33. Matt Hills, fan Cultures, Routledge 2002 34. Thomas Lammare, an Introduction to Otaku Movement 35. The Cultural Studies Reader, edited by Simon During, Routledge, 1999 36. Dick Hebdige, Subculture the meaning of style, Routledge, 1979 37. Cinema Anime, Critical Engagements with Japanese Animation, Edited by Steven Brown, Palgrave, 2006 58


38. Yoshio Sugimoto, an Introduction to Japanese Society, Cambridge University Press, 2002 39. Anne Allison, Millenial Monsters, Japanese Toys and the Global Imagination, University of California Press, 2006 40. Johanna Wyn, Rob White, Rethinking Youth, Allen & Unwin, 1997 41. Robin Brenner, Understanding Manga and Anime, Libraries Unlimited, 2007 42. Doi Takeo, Amae no Kozo,Tokyo: Kobundo, 1971 43. Aera Mook – Asahi Shinun Extra Report & Analysis 8, 1995 Bunka Jinruigaku ga Wakaru 44. John Treat, Contemporary Japan and popular culture, Honolulu: University of Hawaii Press, 1996 45. Brayman A, 2004, the Disneyization of Society, SAGE Publication Ltd. London, Thousand Oaks, CA &New Delhi 46. Crispin Thurlow, Laura Lengel, Alice Tomic Computer mediated communications, Social Interaction and the Internet, SAGE publications, 2004 47. Tanaka Yasuo, Nan to Naku Crystal, Tokyo, Kawade Shobo Shinsha, 1981 48. Gilles Lipovetsky, L'ère du vide. Essais sur l'individualisme contemporain, Paris, Gallimard, 1983 49. Frederick Skodt, Dreamland Japan, Stone Bridge press 1996 50. Yoshimoto Matsuhiro, Global/ Local: Cultural production and the Transnational Imaginary, Duke University press, 1996

СНИМКИ ОТ ТЕРЕННАТА ПРАКТИКА:

59


Сн. 1 Анивенчър, картина от изложбата фенарт, озаглавена „Японска сакура и българска роза”

Сн. 2 Трима представители на ръководството на клуб „Накама”. На рожденния ден на animes-bg.com

60


Сн.3 Посетители на рожденния ден на animes-bg.com

Сн. 4 Лекция за манга, в рамките на Анивенчър

61


Сн. 5 Анивенчър, maid caffe („клиент”, говори с мейдката)

Сн.6 „Меню” за избиране на различна мейдка

62


Сн. 7 Анивенчър, щанд за продажба на фигурки на аниме героини (фигурини)

Сн. 8 Анивенчър, конкурс за рисуване на манга

63


Сн. 9 Анивенчър, лекция за начините и техниките на косплей. (този слайд показва стилове на оформяне на косата, като долната в ляво беше дадена за пример, как да не прави – да си намажеш косата с латекс)

Сн. 10 Анивенчър, уъркшоп оригами

64


Сн. 11 Анивенчър, по коридорите на х-л Родина

Сн. 12 Анивенчър, посетители

65


Сн. 13 Анивенчър, посетители

Сн. 14 Нубове (новаци), които харесват само едно аниме „Наруто”, в случая, рекламират сайт, посветен на него

66


Сн. 15 Атмосферата, преди започване на Косплей шоуто – кулминацията на Анивенчър

Сн. 16 Водещите на косплей шоуто

67


Сн. 17 Сцена на косплей

Сн. 18 Сцена на косплей

68


Сн. 19 Обща сцена на косплей

Сн. 20 Обща снимка на косплейъри, след шоуто

69


Сн. 21 Снимки с косплейъри, след шоуто

Сн. 22 Снимки с косплейъри, след шоуто

70


Сн. 23 Японска съвременна ърбън мода, повлияна от аниме и отаку културата

Сн. 24 Японска съвременна ърбън мода, повлияна от аниме и отаку културата

71


Сн. 25 Японска съвременна ърбън мода, повлияна от аниме и отаку културата

Сн. 26 Японска съвременна ърбън мода, повлияна от аниме и отаку културата

72


[Title will be auto-generated]