obr_kom

включи в тази система и е черната овца на семейството. Никога не е била партиен член или член на…ОФ.”). Това поведение се представя като напълно целенасочено и в два от случаите внушава гордост от успеха на значимите други да се противопоставят на някои от нормите в името на собствените си принципи (Ж.С..”Никога не е искала да става и така си се опази.”). В случая на Ю.Г. преживяването е различно, то в голяма степен остава в премълчаното, но моето предположение е, че това е следствие от вътрешно несъгласие с линията следвана от бащата. Причината е в последствията за личността в детството (Ю.Г. „Е, това беше проблемът! Че баща ми не беше от точно еднаквите (смее се).”). Реакцията, както и други моменти от разказа подсказват за проблеми в адаптацията и социализацията към средата, приписвани на родителя. Очевидно споменът е болезнен, а емоционалният компонент е водещ в преживяването. В другите две интервюта също се обръща внимание на това как „опазването” повлиява детския свят (Ж.С. „…и питат майка ти и баща ти къде членуват и мен ме беше срам да кажа, че никъде не членуват…И аз се чувствах много така непълноценна в това отношение.”, М.З. „...защото е имало някакъв момент в който не са разрешавали на някого да си контактува с тебе, защото родителите не са угодни на…”), но този опит изглежда е преработен, а вината или отговорността за него се приписва на политическия и обществен строй. Отново разговорите в дома, бележките и коментарите са основният източник за изграждане на критичност към заобикалящата действителност (М.З. „Говорело се е. В смисъл, разказваха се вицове. Обсъждаха се някакви хора, които са отявлени партийни деятели…”, „Нищо не се е криело или изопачавало като истина или информация.”, Ж.К. „Много се говореше. Те нали се събираха на купони, пееха, свиреха и там се обсъждаха много неща.”, Ю.Г. „Да, известни въпроси са били дискутирани.”). Другият източник е прякото наблюдение на поведение и участието в семейни практики, които не са в съзвучие с установения ред ( М.З. „Другото, което ми е направило впечатление тогава – ходенето на църква. Това много не го правеха, защото беше забранено. Обаче ние, на Коледа-не, но на Великден винаги ходехме”, Ю.Г. „Да, беше забранено и ходехме в други градове. Ходехме на хотел. С колата вечерно време. Обикаляли сме църквата, палели сме свещички.”, „У дома в петък вечер (когато се пускат руските филми – моя бел.) телевизор не се пускаше.”, Ж.К. „И майка ми, хубаво, връзваше ме на плитки, но категорично отказваше да ми сложи от тези руските панделки…”). Всички тези прояви на несъгласие обаче са насочени към определени аспекти на режима, отнасящи се до настоящето (М.З.„И винаги е било нещо от рода „А бе мани го тоя, тоя 86