Bulgarian - The Gospel of Matthew

Матю

ГЛАВА1

1КнигатанародословиетонаИсусХристос,синана Давид,синанаАвраам.

2АвраамродиИсаак;аИсаакродиЯков;иЯковроди Юдаибратятаму;

3ИЮдародиФаресиЗараотТамар;иФаресроди Есром;иЕсромродиАрам;

4ИАрамродиАминадав;иАминадавродиНаасон;а НаасонродиСалмон;

5СалмонродиВоозотРахав;иВоозродиОвидотРут; аОвидродиЕсей;

6ИЕсейродицарДавид;ицарДавидродиСоломон отнея,коятобешеженанаУрия;

7СоломонродиРовоам;аРовоамродиАвия;иАвия родиАса;

8АсародиЙосафат;аЙосафатродиЙорам;аЙорам родиОзия;

9ОзияродиЙоатам;аЙоатамродиАхаз;иАхазроди Езекия;

10АЕзекияродиМанасия;аМанасияродиАмон;и АмонродиЙосия;

11ИЙосияродиЕхонияибратятамуоколовремето, когатобяхаотведенивъвВавилон:

12ИследкатобяхадоведенивъвВавилон,Ехония родиСалатиел;аСалатиилродиЗоровавел;

13ИЗоровавелродиАвиуд;иАвиудродиЕлиаким;а ЕлиакимродиАзор;

14ААзорродиСадок;аСадокродиАхим;аАхим родиЕлиуд;

15ИЕлиудродиЕлеазар;аЕлеазарродиМатан;а МатанродиЯков;

16ИЯковродиЙосиф,мъжанаМария,откоятосе родиИсус,нареченХристос

17Итака,всичкитепоколенияотАвраамдоДавидса четиринадесетпоколения;иотДавиддопреселението въвВавилонсачетиринадесетпоколения;иот преселванетовъвВавилондоХристосима четиринадесетпоколения

18АражданетонаИсусХристосбешепоследния начин:когатомайкамуМариябешесгоденазаЙосиф, предидасесъберат,тясенамерибременнаотСветия Дух

19ТогавасъпругътйЙосиф,понежебешеправедени неискашедаяизобличи,решидаянапуснетайно 20Нодокатотоймислешезатезинеща,ето,ангелът Господенмусеявинасъниказа:Йосифе,сине Давидов,небойседавземешприсебесиМария,жена си;защототова,коетоезаченатовнея,енаСветия Дух.

21Итящеродисин,коготощенаречешИСУС; защототойщеспасинародаСиотгреховетеим 22Сегавсичкотовастана,задасеизпълниреченотоот Господачрезпророка,койтоказва: 23Ето,девицащезабременееищеродисин,ищего нарекатсиметоЕмануил,коетосепревежда:СнасБог. 24ТогаваИосиф,катостанаотсън,направи,кактому бешезаповядалангелътГосподен,ивзеженасипри себеси.

25Инеяпозна,докатотянеродипървородниясисин; итойгонаречесимеИсус ГЛАВА2

1ИкогатоИсуссеродивъвВитлеемЮдейскивдните нацарИрод,ето,мъдрециотизтокдойдохав Ерусалим,

2Казвайки:Къдееродениятцарнаюдеите?защото видяхмезвездатаМунаизтокидойдохмедаМусе поклоним

3КогатоцарИродчутова,смутисеицелиятЕрусалим снего

4Икатосъбравсичкиглавнисвещенициикнижници нанарода,тойгипопитакъдетрябвадасероди Христос

5Итемуказаха:ВъвВитлеемЮдейски,защототакае писаноотпророка:

6Ити,Витлееме,вземятанаЮда,несинай-малкият средкнязетенаЮда;защотооттебщеизлезе Управител,койтощеуправляваМоянародИзраил. 7ТогаваИрод,катотайноповикамъдреците,ги разпитавнимателнокогасеепоявилазвездата.

8ИтойгиизпративъвВитлеемиказа:Идетеи потърсетевнимателнодетето;икогатогонамерите, кажетеми,зададойдаиаздамусепоклоня 9Катоизслушахацаря,тесиотидоха;ието,звездата, коятовидяханаизток,вървешепредтях,докатодойде изастананадмястото,къдетобешемалкотодете 10Когатовидяхазвездата,тесезарадвахаствърде голямарадост

11Икогатовлязохавкъщата,видяхамалкотодетес майкамуМария,паднахаимусепоклониха;икогато отворихасъкровищатаси,поднесохамударове;злато, ливанисмирна.

12ИкатобяхапредупредениотБоганасънданесе връщатприИрод,тезаминахавродинатасиподруг път.

13Икогатотесиотидоха,ето,ангелътГосподенсеяви наЙосифнасъниказа:Стани,вземидететоимайкаму ибягайвЕгипет,ибъдитам,докатотисъобщя,защото Иродщетърсималкотодете,задагоунищожи

14Икатостана,взепрезнощтадететоимайкамуи отидевЕгипет;

15ИбешетамдосмърттанаИрод,задасеизпълни реченотоотГосподачрезпророка,койтоказва:От ЕгипетповикахсинаСи.

16ТогаваИрод,катовидя,чемусеподиграват мъдреците,серазгневиизвънредномногоиизпратида избивсичкидеца,коитобяхавъвВитлеемивъв всичкитемупредели,отдвегодиниипо-малко,според времето,закоетотойусърдноседопитадомъдреците

21Итойстана,взедететоимайкамуидойдевземята наИзраил.

22Нокогаточу,чеАрхелайнаистинацарувавЮдея намястотонабащасиИрод,тойсеуплашидаотиде там;въпрекитова,катобешепредупреденотБога насън,тойсеотбивстранитенаГалилея:

23Идойдеисезаселивград,нареченНазарет,задасе сбъднеказанотоотпророците,чещесенарече Назарянин

ГЛАВА3

1ВонезиднидойдеЙоанКръстителипроповядвашев Юдейскатапустиня,

2Иказа:Покайтесе,защотонаближинебесното царство.

3Защототоваеонзи,закоготоговорипророкИсая, катоказва:Гласътнавикащиявпустинята:Пригответе пътянаГоспода,правинаправетепътекитеМу.

4ИсъщиятЙоанносешеоблеклооткамилскакосаи коженпоясоколокръстаси;имесотомубеше скакалецидивмед.

5ТогаваизлязохапринегоЙерусалимицялаЮдея,и цялатаоколностнаЙордан,

6ИбяхакръстениотнеговЙордан,изповядвайки греховетеси

7Нокогатовидямногоотфарисеитеисадукеитеда идватзанеговотокръщение,тойимказа:О,поколение ехиднини,койвипредупредидабягатеотидещиягняв?

8Итъй,принесетеплодове,достойнизапокаяние:

9Инемислетедаказватевсебеси:ИмамеАвраамза нашбаща;защотовиказвам,чеБогможеоттези камънидавъздигнедецанаАвраам

10Исегабрадватаеположенаприкоренанадърветата: затовавсякодърво,коетонедавадобърплод,сеотсича исехвърлявогъня

11Азнаистинавикръщавамсводазапокаяние;но Този,койтоидваследмен,епо-силенотмен,чиито обувкинесъмдостоенданося;Тойщевикръстисъс СветияДухисогън;

12Чиятоветрилоевръкатамуитойнапълноще очистигумнотосиищесъбережитотосивжитницата; апляватащеизгориснеугасимогън.

13ТогаваИсусидваотГалилеявЙорданприЙоан,за дасекръстиотнего

14НоЙоанмузабрани,катоказа:азтрябвадасе кръстяоттебе,атилиидвашпримене?

15АИсусвотговормуказа:Остависега,защототака ниподобавадаизпълнимвсякаправдаТогаватойго изстрада

16ИкогатоИсуссекръсти,веднагаизлезеотводата;и ето,отворихаМусенебесатаитойвидяБожияДухда слизакатогълъбидасеспускавърхунего 17Иетогласотнебето,койтоказваше:ТозиеМоят възлюбенСин,вКоготоеМоетоблаговоление ГЛАВА4

1ТогаваИсусбешеотведенотДухавпустинята,зада бъдеизкушенотдявола.

2Иследкатопостичетиридесетдниичетиридесет

3Икогатоизкусителятдойдепринего,каза:Акоси БожиятСин,заповядайтезикамънидастанатхлябове.

уста.

5Тогавадяволътгозавеждавсветияградигопоставя навърханахрама,

6Имуказа:АкосиБожиятСин,хвърлиседолу; защотоеписано:ТойщезаповяданаангелитеСиза тебе;инаръцетеситещетеносят,заданебидаси ударишкракасрещукамък

7Исусмуказа:Пакеписано:НеизпитвайГоспода, твояБог.

8ОтноводяволътГозавежданатвърдевисокапланина иМупоказвавсичкитецарстванасветаитяхнатаслава; 9Имуказа:Всичкитезинещащетидам,акопаднеши мисепоклониш

10ТогаваИсусмуказа:Махнисе,Сатана,защотое писано:НаГосподатвояБогдасепокланяшисамона Негодаслужиш

11Тогавадяволътгооставии,ето,ангелидойдохаи муслужеха.

12Исус,каточу,чеЙоанбилхвърленвтъмница, отидевГалилея;

13ИкатонапуснаНазарет,дойдеисезаселив Капернаум,койтоенаморскиябряг,впределитена ЗавулониНефталим;

14ЗадасеизпълниреченоточрезпророкИсаия,който казва:

15ЗемятанаЗавулониземятанаНефталим,попътяна морето,отвъдЙордан,Галилеянаезичниците; 16Хората,коитоседяхавтъмнина,видяхаголяма светлина;изаонези,коитоседяхавобласттаисянката насмъртта,изгрясветлина.

17ОттогаваИсусзапочнадапроповядваидаказва: Покайтесе,защотонаближинебеснотоцарство

18ИкогатоИсусходешекрайГалилейскотоезеро, видядвамабратя,Симон,нареченПетър,ибратму Андрей,коитохвърляхамрежавморето,защотобяха рибари.

19Иимказа:ВърветеследМенеиАзщевинаправя ловциначовеци

20ИтеведнагаоставихамрежитесииГопоследваха. 21Икатоотидеоттам,видядругидвамабратя,Яков, Зеведеевиясин,иЙоан,братму,вкорабсъсЗеведей, бащаим,дакърпятмрежитеси;итойгиповика.

22Итеведнагаоставихакорабаибащасииго последваха.

23ИИсусобиколицялаГалилея,катопоучавашев синагогитеимипроповядвашеЕвангелиетона царството,иизцелявашевсякакваболестивсякаква немощмеждухората.

24ИславатамусеразнесеизцялаСирия:ите

ГЛАВА5

1Икатовидямножествата,Тойсеизкачинапланината; икогатоседна,ученицитеМудойдохаприНего.

2ИтойотвориустатаСиигипоучаваше,казвайки:

3Блаженибеднитедухом,защототяхноенебесното царство

4Блажениплачещите,защототещесеутешат.

5Блаженикротките,защототещенаследятземята

6Блаженигладнитеижаднитезаправдата,защототе щесенаситят

7Блаженимилостивите,защототещебъдат помилвани.

8Блаженичиститепосърце,защототещевидятБога

9Блаженимиротворците,защототещесенарекат Божиичада.

10Блаженигоненитезарадиправдата,защототяхное небеснотоцарство

11Блаженистевие,когатовихулятивигонят,и лъжливоговорятпротиввасвсякаквозлозарадиМене 12Радвайтесеисевеселете,защотоголямаевашата наградананебесата;тъйкатотегонихапророците, коитобяхапредивас

13Виестесолтаназемята;ноакосолтаизгуби благовониетоси,скаквощесеосоли?отсеганататък неставазанищо,освендабъдеизгоненоитъпканоот човеци

14Виестесветлинатанасвета.Град,койтое разположеннахълм,неможедасескрие

15Нитозапалватсветилоигослагатподшиника,ана светилник;идавасветлинанавсички,коитосав къщата

16Таканекасветивашатасветлинапредчовеците,за давидятдобритевиделаидапрославятвашияОтец, койтоенанебесата

17Немислете,чесъмдошълдаразрушазаконаили пророците;несъмдошълдаразруша,адаизпълня.

18Защотоистинавиказвам,докатопреминатнебетои земята,нитоеднайота,нитоеднаточканямада преминеотзакона,докатовсичконесеизпълни.

19Итъй,койтонарушиеднаоттиянай-малки заповедиинаучитакачовеците,най-малъкщесе наречевнебеснотоцарство;акойтогиизпълнии научи,великщесенаречевнебеснотоцарство

20Защотовиказвам,чеаковашатаправедностне надминеправедносттанакнижницитеифарисеите,вие вникакъвслучайнямадавлезетевнебеснотоцарство 21Чулисте,чееказаноотдревните:Неубивай;и всеки,койтоубие,щебъдеизложеннасъда;

22Ноазвиказвам,чевсеки,койтосегневинабратси безпричина,щебъдевиновеннасъда;ивсеки,който каженабратси,Рака,щебъдевиновеннасъвета;но всеки,койтокаже,безумнико,щебъдатвопасностот огненад

23Итака,акопринесешдарасинаолтараиси спомништам,чебраттииманещопротивтебе, 24Оставитамдарасипредолтараисииди;първосе помирисбратсиитогаваелаипринесидараси

26Истинатиказвам:Никоганямадаизлезешоттам,

27Чувалисте,чеебилоказаноотдревните:Не

28НоАзвиказвам,чевсеки,койтогледажена,задая пожелае,вечеепрелюбодействалснеявсърцетоси 29Иакодяснототиокотесъблазнява,извадигоиго хвърлиотсебеси;защотоепо-добрезатебдапогине

хвърленовпъкъла

30Иакодяснататиръкатесъблазнява,отсечияия

еднаотчаститети,анецялототитялодабъде хвърленовпъкъла

31Казаное:Койтонапуснеженаси,некайдаде разводнописмо.

32НоАзвиказвам,чевсеки,койтонапуснеженаси, освенпорадиблудство,якарадапрелюбодейства;и всеки,койтосеоженизанаведена,прелюбодейства.

33Отново,виестечули,чеебилоказаноотонезиот древността:Несекълнинеправда,ноизпълниклетвата сикъмГоспода:

34НоАзвиказвам:Никакнесекълнете;нитоот небето;защотоеБожияттрон:

35Нитоотземята;защотоеНеговотоподножие:нито отЕрусалим;защототоваеградътнавеликияцар

36Инесекълнивглаватаси,защотонеможешда направишнитоединкосъмбялиличерен.

37Нонекавашетообщуванебъде:Да,да;Не,не, защотовсичко,коетоеповечеоттова,идваотзлото

38Чулисте,чееказано:Окозаокоизъбзазъб.

39Ноазвиказвам,ченесепротиветеназлото;ноако някойвиудариподяснатабуза,обърнетемуидругата 40Иаконякойискадатесъдиидативземедрехата, даймуидрехатати

41Икойтотепринудидаизминешеднамиля,вървис негодве.

42Дайнаонзи,койтотипоиска,инесеотвръщайот онзи,койтоискадазаемеоттеб

43Чулисте,чееказано:„Обичайближниясиимрази врагаси“

44Ноазвиказвам,обичайтевраговетеси, благославяйтеонези,коитовипроклинат,правете добронаонези,коитовимразят,исемолетезаонези, коитовиукорявативипреследват; 45ЗадабъдетечаданавашияОтец,койтоена небесата,защотоТойкараслънцетоСидаизгряванад злитеинаддобритеиизпращадъжднаправеднитеи нанеправедните

46Защото,акообичатетези,коитовиобичат,каква наградаимате?несалиибирницитесъщите?

47Иакопоздравяватесамобратятаси,каквоправите повечеотдругите?несалиибирницитетака? 48Итака,бъдетесъвършени,кактоесъвършенвашият Отец,койтоенанебесата

1Внимавайтеданеправитемилостинятасипред

2Затова,когатоправишмилостинятаси,нетръбипред себеси,кактоправятлицемеритепосинагогитеипо улиците,задагиславятхоратаИстинавиказвам,те иматсвоятанаграда.

3Нокогатоправишмилостиня,лявататиръкадане знаекаквоправидяснататиръка;

4Задабъдетвоятамилостинявтайно;итвоятОтец, койтовиждавтайно,щетивъздаденаяве.

5Икогатосемолиш,небъдикатолицемерите,защото теобичатдасемолятизправенивсинагогитеипо ъглитенаулиците,задагивидятхоратаИстинави казвам,теиматсвоятанаграда 6Ноти,когатосемолиш,влезвстаичкатасиикато затворишврататаси,помолисенасвояОтец,койтоев тайно;итвоятОтец,койтовиждавтайно,щети въздаденаяве.

7Нокогатосемолите,неговоретенапразно,както правятезичниците;защототемислят,чещебъдатчути порадимноготосиговорене.

8Итака,небъдетекатотях,защотовашиятОтецзнае откаквоиматенужда,предидапоискатеотНего

9Итъй,виесемолететака:Отченаш,Койтосина небесата,дасесветиТвоетоиме

10ДадойдеТвоетоцарствоДабъдеТвоятаволякакто нанебето,такаиназемята.

11Насъщниянихлябдайниднес

12Ипростинидълговетени,кактоиниепрощаваме нанашитедлъжници.

13Иненивъвеждайвизкушение,ноизбавиниот лукавия,защотоТвоеецарството,исилата,иславата довека.амин

14Защото,аковиепроститеначовеците прегрешениятаим,ивашиятнебесенОтецщепрости навас:

15Ноаковиенепроститеначовецитепрегрешенията им,тоивашиятОтецнямадапростивашите прегрешения.

16Освентова,когатопостите,небъдетепечалникато лицемерите;защототеобезобразяватлицатаси,зада изглеждатпредхората,чепостят.Истинавиказвам,те иматсвоятанаграда

17Ноти,когатопостиш,помажиглаватасииизмий лицетоси;

18заданесепокажешпредчовеците,чепостиш,а предтвояОтец,Койтоевтайно;итвоятОтец,Който виждавтайно,щетивъздаденаяве.

19Несисъбирайтесъкровищаназемята,къдетомолец иръждагиразяжда,икъдетокрадциподкопавати крадат;

20Носъбирайтесисъкровищананебето,къдетонито молец,ниторъждагипояжда,икъдетокрадцине подкопаватинекрадат;

21Защотокъдетоесъкровищетови,тамщебъдеи сърцетови

22Светилонатялотоеокото;прочее,акоокототи бъдечисто,цялототитялощебъдеосветено

23Ноакоокототиезло,цялототитялощебъдепълно стъмнинаИтака,акосветлината,коятоевтеб,е тъмнина,колкоголямаетазитъмнина!

24Никойнеможедаслужинадвамагосподари: защотоилиединиященамрази,адругиящеобикне;

26Вижтенебеснитептици:защотонитосеят,нито жънат,нитовжитницисъбират;новашиятнебесен ОтецгихраниНестелимногопо-добриоттях?

27Койотвас,катосепогрижи,можедадобавиедин лакъткъмръстаси?

28Изащосегрижитезаоблеклото?Помислетеза полскитекремове,какрастат;несетрудят,нитопредат; 29Ивсепаквиказвам,чедориСоломонвцялатаси славанебешеоблеченкатоединоттях

30Затова,акоБогтакаобличаполскататрева,която днесе,аутресехвърлявпещта,нямалидаоблича многоповечевас,о,маловерци?

31Затованесебезпокойтеинеказвайте:Каквоще ядем?илиКаквощепием?или:Скаквощесеоблечем?

32(Защотовсичкотоватърсятезичниците),защото вашиятнебесенОтецзнае,чеиматенуждаотвсички тезинеща

33НовиепървотърсетеБожиетоцарствоиНеговата правда;ивсичкитезинещащевибъдатдобавени.

34Итака,несебезпокойтезаутрешнияден;защото утрешниятденщесепогрижизасебесиДостатъчное наденязлотому.

ГЛАВА7

1Несъдете,заданебъдетесъдени

2Защотоскакъвтосъдсъдите,стакъвщевисъдят;ис какватомяркамерите,стакаващевисеотмери.

3Изащогледашсъчицатавокотонабратси,ане забелязвашгредатавтвоетооко?

4Иликакщекажешнабратси:Дайдаизвадясъчицата отокототи;иетогредавтвоетооко?

5Лицемерце,първоизвадигредатаотсобственотоси око;итогаващевидишяснодаизвадишсъчицатаот окотонабратси

6Недавайтесвятотонакучетата,нитохвърляйте бисеритесипредсвинете,заданегистъпчатскраката сиидасеобърнатпакдавиразкъсат

7Искайтеищевиседаде;търсетеищенамерите; хлопайтеищевисеотвори:

8Защотовсеки,койтоиска,получава;икойтотърси, намира;инатози,койтохлопа,щесеотвори. 9Иликойчовекмеждувас,накоготосинътмупоиска хляб,щемудадекамък?

10Илиакопоискариба,щемудаделизмия?

11Итака,аковие,бидейкизли,знаетедадаватеблага надецатаси,колкоповечевашиятОтец,Койтоена небесата,щедадеблаганаонези,коитоискатотНего?

12Итака,всичко,каквотожелаетехоратадаправятна

15Пазетесеотлъжливитепророци,коитоидватпри васвовчикожи,аотвътресавълциграбители.

16ПоплодоветеимщегипознаетеБератлигроздеот тръниилисмокиниотбодили?

17Такавсякодобродърводавадобриплодове;но лошотодърводавалошиплодове

18Добротодървонеможедадавалошиплодове,нито лошотодървоможедадавадобриплодове.

19Всякодърво,коетонедавадобърплод,сеотсичаи сехвърлявогъня

20Затовапоплодоветеимщегипознаете

21Невсеки,койтомиказва:Господи,Господи,ще влезевнебеснотоцарство;акойтовършиволятана МояОтец,койтоенанебесата

22Мнозинащемикажатвонзиден:Господи,Господи, несмелипророкуваливтвоетоиме?ивтвоетоиме изгонвахмедемони?ивтвоетоимеизвършимного чудеснидела?

23Итогаващеимзаявя,ченикоганесъмвипознавал; махнетесеотменвие,коитовършитебеззаконие

24Затовавсеки,койтослушатезимоидумииги изпълнява,щегоуподобянамъдърчовек,койтое построилкъщатасинаканара;

25Идъждътзаваля,инаводнениятадойдоха,и ветроветезадухаха,исенахвърлихавърхуоназикъща; инепадна,защотобешеоснованвърхускала

26Ивсеки,койтослушатезимоидумиинеги изпълнява,щесеоприличинабезуменчовек,който построикъщатасинапясъка;

27Идъждътзаваля,инаводнениятадойдоха,и ветроветезадухаха,исенахвърлихавърхуоназикъща; ипадна;иголямобешепаданетому

28Истанатака,когатоИсуссвършитезидуми,хората бяхаучудениотучениетоМу:

29Защототойгипоучавашекатоединсвласт,ане катокнижниците

ГЛАВА8

1Когатослезеотпланината,голямомножествого последва

2Ието,единпрокажендойдеиМусепоклони,като каза:Господи,акоискаш,можешдамеочистиш.

3ИИсуспростряръкатаСи,докоснаседонегоиказа: Искам;бъдичистИведнагапроказатамусеочисти

4ИИсусмуказа:Внимавайданеказвашнаникого;но иди,покажисенасвещеникаипринесидара,който Моисейзаповяда,засвидетелствопредтях.

5ИкогатоИсусвлезевКапернаум,дойдеприНего единстотникиГопомоли:

6Иказвайки:Господи,слугатамилежиудома парализиранисеизмъчвамного.

7ИИсусмуказа:Щедойдаищегоизцеля

8Стотникътвотговорказа:Господи,несъмдостоенда влезешподпокривами;нокажисамодумаислугата мищеоздравее

9Защотоазсъмчовекподвластиимамподчинени войници;иказвамнатозичовек:Иди,итойотива;ина друг:Ела,итойидва;инаслугатами:Направитова,и тойгонаправи.

10Исус,каточутова,учудисеиказанаонези,които гопоследваха:Истинавиказвам,нитовИзраилсъм намерилтолковаголямавяра 11Иазвиказвам,чемнозинащедойдатотизтоки западищеседнатсАвраам,иИсаак,иЯковв небеснотоцарство

12Нодецатанацарствотощебъдатизхвърленивъв външнататъмнина;тамщебъдеплачискърцанесъс зъби

13ИИсусказанастотника:Вървиси;икактоси повярвал,такадатибъдеИслугатамубешеизцеленв същиячас

14ИкогатоИсусвлезевдоманаПетър,видямайката наженамулежащаиболнаоттреска

15Итойседопрядоръкатайитрескатаяостави;итя станаиимслужеше.

16Когатосесвечери,доведохаприНегомнозина обладаниотдемони;итойизгонидуховетесъссловото Сииизцеливсичкиболни;

17ЗадасеизпълниреченоточрезпророкИсаия,който казва:Тойвзенашитенемощиипонесенашите болести.

18Сега,когатоИсусвидяголямомножествооколо себеси,тойзаповядадаотидатнадругатастрана

19ИдойдеединкнижникиМуказа:Учителю,щете последвам,къдетоидаотидеш

20ИИсусмуказа:Лисицитеиматдупкиинебесните птицииматгнезда;ноЧовешкиятСиннямакъдеда подслониглаватаси

21Идруготученицитемуказа:Господи,позволими първодаотидаидапогребабащаси.

22НоИсусмуказа:ВървиследМене;инекамъртвите погребватсвоитемъртви

23Икогатовлезевкораба,ученицитеМуго последваха

24Ието,вморетосенадигнаголямабуря,такаче корабътсепокриотвълните,атойспеше.

25ИученицитеМусеприближихаиГосъбудиха,като казаха:Господи,спасини,загиваме

26Итойимказа:Защостестрахливи,маловерци? Тогаватойстанаисмъмриветроветеиморето;и настъпиголямоспокойствие

27Ночовецитесечудехаиказваха:Какъветозичовек, чедориветроветеиморетомусепокоряват?

28Икогатостигнаотдругатастранавстранатана Гергесините,госрещнахадвамаобладаниотдемони, коитоизлизахаотгробовете,твърдесвирепи,такаче никойнеможешедаминепотозипът.

29Ието,теизвикаха,казвайки:Каквообщоимашс нас,Исусе,СинеБожий?дошъллиситукдани измъчвашпредивреме?

30Иимашемногодалечоттяхстадосвине,което пасеше

31Итака,бесоветеГомолеха,казвайки:Акони изпъдиш,оставинидаотидемвстадотосвине 32Итойимказа:ИдетеИкогатоизлязоха,влязохав

34И,ето,целиятградизлезедапосрещнеИсус;икато говидяха,гопомолихадасиотидеоттехнитепредели.

ГЛАВА9

1Итойвлезевкораба,преминаидойдевсвояград

2Ието,донесохаприНегоединпарализиранчовек, койтолежешеналегло;иИсус,катовидявяратаим, казанапаралитика:Сине,дерзай;датибъдатпростени греховетети

3Ието,някоиоткнижницитеказахавсебеси:Този човекбогохулства

4ИИсус,катознаешемислитеим,каза:Защомислите зловсърцатаси?

5Защотокоеепо-леснодакажа:Прощаваттисе греховете!илидакажа:Станииходи?

6Нозадазнаете,чеЧовешкиятСинимавластна земятадапрощавагрехове,(тогаваказана парализирания:)Стани,вземипостелкатасииидиу домаси

7Итойстанаиотидеудомаси

8Нокогатомножестватаговидяха,тесеудивихаи прославихаБога,Койтобешедалтакававластна хората

9ИкогатоИсусизлизашеоттам,видяединчовекна имеМатей,седналнамитницата,имуказа:Следвайме ИтойстанаиГопоследва

10ИкогатоИсусседешенамасатавкъщата,ето, многобирнициигрешницидойдохаиседнахасНегои сученицитеМу

11Ифарисеите,катовидяхатова,казаханаучениците Му:ЗащовашиятУчителядесбирнициигрешници?

12НоИсус,каточутова,речеим:Здравитенямат нуждаотлекар,аболните.

13Новиеидетеинаучетекаквозначи:Милостискам, анежертва;защотонесъмдошълдапризова праведните,агрешницитекъмпокаяние.

14ТогавадойдохаприНегоученицитенаЙоани казаха:Защониеифарисеитепостимчесто,аТвоите ученицинепостят?

15ИИсусимказа:Могатлисватбаритедаскърбят, докатомладоженецътестях?нощедойдатдни,когато младоженецътщеимбъдеотнет,итогаващепостят.

16Никойнеприкрепяпарченовплаткъмстарадреха, защототова,коетосевлага,задасенапълни,отнемаот дрехатаиразкъсванетоставапо-лошо.

17Нитоналиватнововиновстаримехове;иначе меховетесесчупвативинотоизтича,имеховетесе развалят;ноналиватнововиновновимехове,идвете сезапазват

18Докатоимговорешетова,ето,единначалникдойде имусепоклони,катоказа:Дъщерямивечеемъртва; ноелаивъзложиръкатаСинанея,итящеоживее

19ИИсусстанаигопоследва,кактоиученицитеМу

20Ието,еднажена,коятобешеболнаоткръвотечение отдванадесетгодини,дойдеотзадиседопрядокрая надрехатаМу;

21Защототясиказа:Акосамоседокоснадодрехата Му,щеоздравея

22НоИсусгообърнаикатоявидя,каза:Дъще, успокойсе!твоятавяратеизцелиИженатаоздравяот онзичас

23ИкогатоИсусвлезевкъщатананачалникаивидя певцитеинародадавдигашум,

24Тойимказа:Отстъпете,защотослугинятанее умряла,носпи.Итемусеприсмиваха.

25Нокогатохоратабяхаизведени,тойвлезеияхвана заръката,ислугинятастана

26Иславатазатовасеразнесепоцялатаоназиземя 27ИкогатоИсуссиотидеоттам,двамаслепиго последваха,катовикахаиказваха:СинеДавидов, смилисенаднас!

28Икогатовлезевкъщата,слепцитесеприближихадо негоиИсусимказа:Вярватели,чемогаданаправя това?ТеМуказаха:Да,Господи.

29ТогаваТойседопрядоочитеимиказа:Некави бъдеспоредвашатавяра

30Иочитеимсеотвориха;иИсусстрогоимзаръча, катоказа:Внимавайтеникойданеразбере

31Ноте,катосиотидоха,разнесохаславатазаНегопо цялатаоназистрана.

32Икатоизлязоха,ето,доведохаприНегоням, обладанотбяс

33Икогатодяволътбешеизгонен,немиятпроговори; имножестватасечудеха,казвайки:Никоганесее виждалотакованещовИзраил

34Афарисеитеказаха:Тойизгонвабесоветечрез князанабесовете

35ИИсусобикаляшевсичкитеградовеисела,като поучавашевсинагогитеимипроповядваше Евангелиетонацарството,иизцелявашевсякаболести всякаболестмеждухората

36Нокатовидямножествата,съжалисенадтях, защотоизнемощяхаисеразпръснахакатоовце,които няматпастир

37ТогаваказанаученицитеСи:Жетватанаистинае много,ноработницитесамалко;

38ЗатовамолетесенаГосподарянажетватада изпратиработницинажетватаСи.

ГЛАВА10

1Икогатотойповикаприсебесидванадесеттеси ученици,тойимдадевластсрещунечиститедухове,да гиизгонватидаизцеляватвсякакваболестивсякаква болест

2Именатанадванадесеттеапостолисатези;Първият Симон,койтосенаричаПетър,иАндрей,братму; ЯковЗеведеевиятсиниЙоан,неговбрат; 3ФилипиВартоломей;ТомаимитаряМатей;Яков, синътнаАлфей,иЛевей,чиетопрезимебешеТадей; 4СимонХанаанецътиЮдаИскариотски,койтосъщо гопредаде

5ТиядванадесетИсусизпратииимзаповяда,катоказа: Неотивайтепопътянаезичницитеивсамарянскиград

7Икатоходите,проповядвайте,казвайки:Наближи

8Изцелявайтеболни,очиствайтепрокажени,

9Неслагайтенитозлато,нитосребро,нитомедв кесиитеси,

10Нитоторбазапътуванетови,нитодведрехи,нито обувки,нитотояга,защотоработникътедостоенза хранатаси.

11Ивкойтоиградилиселищедавлезете,попитайте койвнегоедостоен;иостанететам,докатоотидете оттам.

12Икогатовлезетевкъща,поздраветея

13Иакокъщатабъдедостойна,некавашиятмирдойде върхунея;ноаконебъдедостойна,некавашиятмирсе върнепривас

14Иаконякойневиприеме,нитопослушадумитеви, когатоизлизатеоткъщатаилиграда,отърсетепрахаот кракатаси

15Истинавиказвам,чещебъдепо-лекозаземятана СодомиГоморавденянасъда,отколкотозатозиград 16Ето,Азвиизпращамкатоовцепосредвълци; прочее,бъдетемъдрикатозмиитеинезлобливикато гълъбите

17Носепазетеотчовеците,защототещевипредадат насъборитеищевибиятвсинагогитеси; 18Ищебъдетеизправенипредуправителиицаре зарадимен,засвидетелствопротивтяхиезичниците

19Нокогатовипредадат,несебезпокойтекакили каквощеговорите;защотовсъщиячасщевиседаде какводаговорите

20Защотоневиеговорите,аДухътнавашияОтец говоривъввас

21Ибратътщепредадебратанасмърт,ибащата детето;идецатащесенадигнатпротивродителитеси ищегиумъртвят

22ИщебъдетемразениотвсичкихоразарадиМоето име;нокойтоустоидокрай,щебъдеспасен.

23Нокогатовипреследватвтозиград,бягайтевдруг; защотоистинавиказвам,ченямадапреминете израилевитеградове,докатонедойдеЧовешкиятСин.

24Ученикътнеенадучителяси,нитослугатанад господаряси

25Достатъчноеученикътдабъдекатоучителяси,и слугатакатогосподарясиАкосанареклигосподаряна домаВеелзевул,колкоповечещенарекатдомашните му?

26Затованесестрахувайтеоттях;защотоняманищо скрито,коетоданесеразкрие;исескри,тованямада сеузнае.

27Каквотовиказвамвтъмнината,говоретегона светло;икаквоточуетенаухо,проповядвайтена покривитенакъщите

28Инесестрахувайтеотонези,коитоубиваттялото, нонемогатдаубиятдушата;апо-скоросестрахувайте отонзи,койтоможедапогубиидуша,итяловпъкъла. 29Неселипродаватдвеврабчетазаединмонета?и нитоединоттяхнямадападненаземятабезвашия Отец

30Ноикосмитенаглаватависавсичкипреброени

31Затованесестрахувайте,виестепо-ценниотмного врабчета

32Итъй,всеки,койтоМенеизповядапредчовеците,и АзщегоизповядампредМояОтец,Койтоена небесата

33Новсеки,койтосеотречеотМенепредчовеците,и АзщесеотрекаотнегопредМояОтец,Койтоена

34Немислете,чедойдохдадонесамирназемята;не мирдойдохдадонеса,амеч.

35Защотодойдохдаразделячовекотбащаму,и дъщеряотмайкай,иснахаотсвекървай

36Ивраговеначовекащебъдатдомашнитему.

37Койтообичабащаилимайкаповечеотмене,нее достоензамен;икойтообичасинилидъщеряповече отмене,неедостоензамен

38ИкойтоневземекръстасииМепоследва,нее достоензаМене.

39Койтонамериживотаси,щегоизгуби;акойто изгубиживотасизарадиМене,щегонамери 40Койтоприемавас,приемаМене,икойтоприема Мен,приемаТози,КойтоМееизпратил

41Койтоприемапророквиметонапророк,щеполучи пророческанаграда;икойтоприемаправедниквимето направедник,щеполучинаградатанаправедника 42Ивсеки,койтонапоиеднооттезималкитесчаша студенаводасамовиметонаученик,истинавиказвам, тойпоникакъвначиннямадазагубинаградатаси

1Истанатака,чекогатоИсуссвършидазаповядвана дванадесеттесиученици,тойзаминаоттам,зада поучаваидапроповядвавтехнитеградове

2ИкогатоЙоанчувзатворазаделатанаХристос, изпратидвамаотученицитеси,

3Имуказаха:Тилиситози,койтотрябвададойде, илидругдаочакваме?

4Исусвотговоримрече:ИдетеипокажетенаЙоан отновотова,коеточуватеивиждате: 5Слепитепроглеждатикуцитепрохождат, прокаженитесеочистватиглухитечуват,мъртвите биватвъзкресяваниинабеднитесепроповядва благовестието

6Иблаженеонзи,койтонесесъблазнивМен. 7Икогатотеситръгнаха,Исусзапочнадаказвана множестватазаЙоан:Каквоизлязохтевпустинятада видите?Тръстика,разклатенаотвятъра?

8Нокаквоизлязохтедавидите?Човек,облеченвмека дреха?ето,тези,коитоносятмекидрехи,савцарските къщи.

9Нокаквоизлязохтедавидите?пророк?да,казвамви, иповечеотпророк.

10Защототоваеонзи,закоготоеписано:Ето, изпращампратеникаСипредлицетоТи,койтоще приготвипътяТипредТебе

11Истинавиказвам:междуроденитеотженинесее

16Нонакакводауподобятовапоколение?Товаекато деца,коитоседятнапазаритеивикатнасвоите събратя,

17Иказвайки:Ниевисвирихме,авиенетанцувахте; ниевиоплаквахме,авиенеплакахте.

18ЗащотоЙоандойде,нитояде,нитопие,атеказват, чебесима

19ДойдеЧовешкиятСин,койтоядеипие,иказват: Еточовеклакомивинопиец,приятелнабирницитеи нагрешницитеНомъдросттаеоправданаотнейните деца

20Тогаватойзапочнадаукоряваградовете,вкоито бяхаизвършениповечетоотнеговитемогъщидела, защотонесепокаяха:

21Горкоти,Хоразин!горкоти,Витсаида!защото,ако вТириСидонсебяхаизвършиличудесата,извършени въввас,теотдавнабихасепокаяливъввретищеи пепел

22Ноазвиказвам,ченаТириСидонщебъдепо-леко вденянасъда,отколкотонавас

23Ити,Капернауме,койтосисеиздигналдонебесата, щебъдешсвалендоада;защото,аковеликитедела, коитосаизвършенивтеб,бяхаизвършенивСодом, тойщешедаостанедоднес

24Ноазвиказвам,чещебъдепо-лекозаземятана Содомвденянасъда,отколкотозавас

25ВоновавремеИсусотговорииказа:БлагодаряТи, Отче,Господинанебетоиземята,защотосискрил тезинещаотмъдритеиразумните,асигиоткрилна младенците

26Такае,Отче,защототакатисевидяугодно.

27ВсичкомиепредаденоотмояОтец;иникойне познаваСина,освенОтец;нитонякойпознаваОтца, освенСинаионзи,комутоСинътискадаГооткрие.

28ЕлатеприМеневсички,коитосетрудитеисте обременени,иАзщевиуспокоя

29ВземетеМоетоиговърхусебесиисенаучетеот Мене;защотосъмкротъкисмиренпосърце;ище намеритепокойнадушитеси

30Защотомоетоигоеблаго,имоетобремеелеко.

ГЛАВА12

1ВоновавремеИсусминавсъботенденпрезжитото; иученицитеМубяхагладниизапочнахадакъсат класовеидаядат.

2Афарисеите,катовидяхатова,казахаМу:Ето, Твоитеученицивършаттова,коетонеепозволенода сеправивсъботенден

3Нотойимказа:НестеличеликаквонаправиДавид, когатоогладняиония,коитобяхаснего?

4КаквлезевБожиядомиядеприсъственитехлябове, коитонебешепозволенодаяденитонанего,нитона онези,коитобяхаснего,асамонасвещениците?

5Илинестеличеливзакона,чевсъботасвещениците вхрамаоскверняватсъботатаисанепорочни?

6Ноазвиказвам,ченатовамястоиманещопо-велико отхрама

7Ноакознаехтекаквозначитова:Милостискам,ане жертва,небихтеосъдилиневинните. 8ЗащотоЧовешкиятСинегосподаринасъботнияден

10Ието,имашечовек,чияторъкабешеизсъхналаИ

11Итойимказа:Койчовекщеимамеждувас,който имаеднаовцаиакотяпадневямавсъботенден,няма лидаяхванеидаяизвади?

12Тогаваколкоепо-добърчовекотовца?Етозащое законнодасеправидобровсъботнитедни.

13Тогаватойказаначовека:ПростриръкатасиИтой гопротегна;ибешевъзстановенцял,катодругия

14Тогавафарисеитеизлязохаисесъвещавахапротив НегокакдаГопогубят

15НоИсус,каторазбратова,сеоттеглиоттам;и големимножестваГопоследвахаиТойгиизцели всички;

16ИимзаръчаданеГоизявяват;

17ЗадасеизпълниреченоточрезпророкИсаия,който казва:

18ЕтослугатаМи,коготоизбрах;възлюбениятми,в коготоблаговолидушатами;щеположадухасивърху негоитойщевъзвестисъдбананародите

19Нямадасекара,нитодавика;иникойнямадачуе гласаМупоулиците

20Намазанатръстиканямадапречупиитлеещлен нямадаугаси,докатонеизпратиправосъдиедопобеда. 21ИнаиметоМущесеуповаватезичниците

22ТогавадоведохаприНегоединобладанотбесове, сляпиням;иТойгоизцели,такачеслепиятинемият проговориипрогледна

23Ицелиятнародсесмаяиказа:Неелитова Давидовиятсин?

24Афарисеите,каточухатова,казаха:Тозинеизгонва бесове,освенчрезВеелзевул,князанабесовете

25ИИсусзнаешемислитеимиимказа:Всякоцарство, разделенопротивсебеси,запустява;ивсекиградили дом,разделенпротивсебеси,нямадаустои;

26ИакоСатанаизгониСатана,тойсеразделипротив себеси;какщеустоитогаванеговотоцарство?

27ИакоазчрезВеелзевулизгонвамбесове,чрезкого гиизгонватвашитедеца?затоватещебъдатваши съдии

28НоакоАзизгонвамдемоничрезБожияДух,тогава Божиетоцарстводойдепривас.

29Иликакможенякойдавлезевкъщатанасилния човекидаограбиимотаму,акопървоневържесилния? итогаватойщеразваликъщатаси.

30Койтонеесмен,тойепротивмен;икойтоне събирасмене,тойразпилява.

31Затовавиказвам,Всякакъввидгряхибогохулство щебъдатпростениначовеците;нохулатасрещу СветияДухнямадабъдепростенаначовеците 32Ивсеки,койтокажедумапротивЧовешкияСин,ще

35Добриятчовекотдобротосъкровищенасърцетоси изнасядобринеща,азлиятчовекотзлотосъкровище изнасязлинеща

36Ноазвиказвам,чезавсякапразнадума,която хоратакажат,тещедадатсметкавденянасъда.

37Защоточрездумитесищесеоправдаешичрез думитесищебъдешосъден

38Тогаванякоиоткнижницитеифарисеите отговорихаиказаха:Учителю,искамедавидим знамениеоттеб

39Нотойимотговориирече:Лукипрелюбодеенрод търсизнамение;инямадамуседадезнамение,освен знамениетонапророкЙона:

40ЗащотокактоЙонасбешетридниитринощив кореманакита;такаЧовешкиятСинщебъдетриднии тринощивсърцетоназемята.

41МъжетенаНиневиящесеиздигнатнасъдстова поколениеищегоосъдят,защотосепокаяхапри проповедтанаЙона;ието,тукепо-голямотЙона.

42Южнатацарицащесеиздигненасъдастова поколениеищегоосъди;защототядойдеоткраищата наземята,задачуемъдросттанаСоломон;ието,туке по-великотСоломон

43Когатонечистиятдухизлезеотчовека,тойминава презбезводниместаитърсипочивка,ноненамира.

44Тогаватойказа:Щесевърнавкъщатаси,откъдето излязох;икогатодойде,гонамерипразен,пометени накичен.

45Тогаватойотиваивземасъссебесиседемдруги духове,по-злиотсебеси,итевлизатиживеяттам;и последнотосъстояниенатозичовекепо-лошоот първотоТакащебъдеистованечестивопоколение

46Докатотойощеговорешенанарода,ето,майкамуи братятамустояхаотвъниискахадаговорятснего.

47Тогаванякоймуказа:Ето,майкатиибратятати стоятотвъниискатдаговорятстеб

48Нотойотговорииказанатози,койтомуказа:Кояе майками?икоисамоитебратя?

49ИтойпростряръкатасикъмученицитеСииказа: Етомайкамиибратятами!

50Защото,койтовършиволятанаМояОтец,Койтое нанебесата,тойМиебрат,исестра,имайка

ГЛАВА13

1ВсъщияденИсусизлезеоткъщатаиседнанабрега наморето

2Иголемимножествасесъбрахапринего,такачетой влезевкорабаиседна;ицялотомножествостоешена брега

3ИТойимговоримногонещаспритчи,казвайки:Ето, единсеячизлезедасее;

4Икогатосееше,някоисеменападнахакрайпътяи птицитедойдохаигиизядоха;

5Някоипаднаханакаменистиместа,къдетонямаха многопръст,иведнагаизникнаха,защотонямаха дълбокапръст;

6Икогатослънцетоизгря,теизгоряха;ипонеже нямахакорен,изсъхнаха

7Инякоипаднахамеждутръните;итръните поникнахаигизаглушиха;

8Адругипаднаханадобраземяидадохаплод,някои стократно,другишестдесет,другитридесетпъти. 9Койтоимаушидаслуша,некаслуша

10ИученицитесеприближихаиМуказаха:Защоим говоришспритчи?

11Тойимотговориирече:Защотонаваседаденода знаететайнитенанебеснотоцарство,анатяхнее дадено.

12Защото,койтоима,щемуседадеищепреумножи; акойтоняма,щемусеотнемеитова,коетоима 13Затоваимговоряспритчи:защотогледат,не виждат;икатослушат,нечуват,ниторазбират

14ИвтяхсеизпълнявапророчествотонаИсая,което казва:Съсслухщечуете,нонямадаразберете;и гледайкищегледате,инямадавиждате; 15Защотосърцетонатозинародзагрубяиушитеим нечуватиочитесизатвориха;данебинякогадавидят сочитеси,идачуятсушитеси,идаразбератсъс сърцетоси,идасеобърнат,иАздагиизцеля.

16Ноблажениочитеви,защотовиждат,иушитеви, защоточуват

17Защотоистинавиказвам,чемногопророции праведнихорасапожелалидавидяттезинеща,които виевиждате,инесагивидели;идачуететезинеща, коитовиечувате,нонестегичули.

18Итъй,чуйтепритчатазасеяча

19Когатонякойчуесловотонацарствотоинего разбере,тогаваидванечестивиятиграбвапосятотов сърцетомуТоваеонзи,койтополучисемекрайпътя

20Нотози,койтоеполучилсеметовкаменистиместа, етози,койтослушасловотоиведнагасрадостго приема; 21Нотойнямакоренвсебеси,нотраеизвестновреме; защото,когатонастъпискръбилигонениепоради словото,тойведнагасесъблазнява 22Посятотомеждутрънитееонзи,койтослуша словото;игрижитенатозисвятиизмаматана богатствотозадушаватсловотоитоставабезплодно 23Нопосятиятнадобратаземяетози,койтослуша словотоигоразбира;коятосъщодаваплодиражда, коестократно,коешестдесет,коетридесет

24Другапритчаимпредложи,катоказа:Царството небесносеоприличаваначовек,койтоепосялдобро семенаниватаси;

25Нодокатохоратаспяха,врагътмудойдеипося плевелимеждужитото,исиотиде.

26Нокогатоостриетопоникнаидадеплод,тогавасе появихаиплевелите.

27Тогаваслугитенадомакинадойдохаимуказаха: Господине,непосялидобросемевниватаси?откъде тогаваимаплевели?

28Тойимказа:Врагнаправитова.Слугитемурекоха:

32Коетонаистинаенай-малкотоотвсичкисемена;но когатопорасне,тоенай-голямотосредтревитеистава дърво,такаченебеснитептицидолитатисенастаняват вклонитему.

33Другапритчаимказа;Небеснотоцарствоприлича наквас,койтоеднаженавзеисложивтримери брашно,докатовтасавсичкото

34ВсичкотоваИсусказанамножествотовпритчи;и безпритчатойнеимговори:

35Задасесбъднереченоточрезпророка,койтоказва: Щеотворяустатасивпритчи;Щеизреканеща,които сабилипазенивтайнаотсъзданиетонасвета

36ТогаваИсусизпратимножествотоивлезевкъщата; иученицитеМудойдохаприНегоиказаха:Разяснини притчатазаплевелитенанивата

37Тойимотговориирече:Сеячътнадобротосемее ЧовешкиятСин;

38Ниватаесветът;добротосемесадецатана царството;ноплевелитесадецаналукавия;

39Врагът,койтогипося,едяволът;реколтатаекраят насвета;ажътваритесаангелите

40Итъй,тъйкатоплевелитесесъбиратиизгарятв огъня;такащебъдеивкраянатозисвят

41ЧовешкиятСинщеизпратисвоитеангелиитеще събератотнеговотоцарствовсичкинеща,които оскърбяват,итези,коитовършатбеззаконие;

42Ищегихвърливогненапещ;тамщебъдеплачи скърцанесъсзъби.

43Тогаваправеднитещеблеснаткатослънцетов царствотонасвояОтецКойтоимаушидаслуша,нека слуша.

44Отново,небеснотоцарствоприличанасъкровище, скритовнива;което,когаточовекгонамери,тойго скриваиотрадостотиваипродававсичко,коетоима, икупуватазинива

45Отново,небеснотоцарствоприличанатърговец, койтотърсихубавибисери:

46Който,катонамериединскъпоцененбисер,отидеи продадевсичко,коетоимаше,игокупи

47Пакнебеснотоцарствоприличанамрежа,хвърлена вморетоисъбранаотвсякакъввид;

48Което,когатосенапълни,изтеглиханабрега, седнахаисъбрахадобротовсъдове,алошото изхвърлиха

49Такащебъдеивкраянасвета:ангелитещеизлязат ищеотделятнечестивитеизмеждуправедните, 50Ищегихвърлятвогненатапещ;тамщебъдеплачи скърцанесъсзъби.

51Исусимказа:Разбрахтеливсичкотова?ТеМу казват:Да,Господи

52Тогаватойимказа:Затовавсекикнижник,койтое наставензанебеснотоцарство,приличанадомакин, койтоизваждаотсъкровищетосиновиистаринеща

53Истанатака,чекогатоИсусзавършитезипритчи, тойсиотидеоттам

54Икогатодойдевродинатаси,тойгипоучавашев синагогатаим,такачетесеучудихаиказаха:Откъде натозичовектазимъдроститезимогъщидела?

55Неелитовасинътнадърводелеца?майкамунесе ликазваМария?инеговитебратя,Яков,иЙосей,и Симон,иЮда?

56Исестритемунесаливсичкиснас?Откъдетогава

57ИтесесъблазнихавнегоНоИсусимказа: Пророкътнеебезпочит,освенвродинатасиивдома си.

58Итойнеизвършимноговеликиделатампоради тяхнотоневерие

ГЛАВА14

1ВтовавремететрархътИродчузаславатанаИсус, 2Иказанаслугитеси:ТоваеЙоанКръстител; възкръснаотмъртвите;изатовавеликиделасе проявяватвнего

3ЗащотоИродбешехваналЙоан,вързагоигобеше турилвтъмницазарадиИродиада,женатанабратму Филип

4ЗащотоЙоанмуказа:Нетиепозволенодаяимаш 5Икогатоискашедагоумъртви,тойсеуплашиот множеството,защотогосмятахазапророк 6НокогатопразнувахарожденияденнаИрод, дъщерятанаИродиадатанцувапредтяхиугодина Ирод

7Прикоетотойсезаклесклетвадайдадевсичко, каквотопоиска.

8Итя,катобешепоученаотмайкаси,каза:Даймитук главатанаЙоанКръстителнаблюдо

9Ицарятсеразжали;въпрекитовазарадиклетватаи онези,коитоседяхаснегонатрапезата,тойзаповяда дайседаде

10ИтойизпратидаобезглавятЙоанвтъмницата.

11Идонесохаглаватамунаблюдоиядадохана девойката,атяязанесенамайкаси

12Иученицитемудойдоха,взехатялотоиго погребаха,иотидохаиказаханаИсус

13Исус,каточузатова,заминаоттамскорабвпусто мястонасаме;икогатохоратачуха,Гопоследваха пешаотградовете

14ИИсусизлезеивидяголямомножество,исесмили надтях,иизцелиболнитеим.

15Икогатосесвечери,ученицитеМудойдохапри Негоиказаха:Тукепустомястоивреметовечее минало;отпратимножеството,задаотидатвселатаи дасикупятхрана

16НоИсусимказа:Нямануждадаситръгват;дайте имдаядат.

17Итемуказаха:Тукимамесамопетхлябаидвериби 18Тойказа:Донесетемигитук.

19Итойзаповяданамножествотодаседненатревата, взепеттехлябаидветериби,погледнакъмнебето, благословииразчупи,идадехлябоветенаучениците Си,аученицитенамножеството.

20Ивсичкиядохаисенаситиха;исъбрахаот останалитекъсоведванадесетпълникошници

24Нокорабътвечебешевсредморето,блъсканот вълни,защотовятърътбешенасрещен.

25ИвчетвъртатастражананощтаИсусотидепритях, ходейкипоморето.

26Иучениците,катоГовидяхадаходипоезерото, смутихасеиказаха:Духе;итеизвикахаотстрах

27НоИсусведнагаимпроговори,казвайки:Дерзайте; азсъм;несестрахувай.

28АПетърМуотговорииказа:Господи,акосиТи, заповядаймидадойдаприТебеповодата

29Итойказа:ЕлаИкогатоПетърслезеоткораба,той тръгнаповодата,задаотидеприИсус

30Нокатовидясилниявятър,уплашисе;икато започнадапотъва,извика,казвайки:Господи,спасиме!

31ИведнагаИсуспротегнаръкатаСи,хванагоиму каза:О,маловерци,защосеусъмни?

32Икогатовлязохавкораба,вятърътутихна

33Тогаваонези,коитобяхавкораба,сеприближихаи Мусепоклониха,катоказаха:НаистинаТисиБожият Син

34Икогатопреминаха,стигнахавземятаГенисарет

35Икогатохоратаотоновамясторазбрахазанего, разпратихавцялатаонаяоколностидоведохапринего всичкиболни;

36ИгопомолихададокоснатсамокраянадрехатаМу; ивсички,коитоседокоснаха,оздравяха ГЛАВА15

1ТогавакнижницитеифарисеитеотЕрусалим дойдохаприИсусиказаха:

2ЗащоТвоитеучениципрестъпваттрадициятана старейшините?защотонемиятръцетеси,когатоядат хляб.

3Нотойвотговоримрече:защоивиепрестъпвате Божиятазаповедчрезвашетопредание?

4ЗащотоБогзаповяда,катоказа:Почитайбащасии майкаси;иКойтохулибащаилимайка,некаумресъс смърт

5Новиеказвате:Койтокаженабащасиилинамайка си:Товаедар,откаквотоидасевъзползвашотмен; 6Инепочитайбащасиилимайкаси,тойщебъде свободен.ТаканаправихтеБожиятазаповед бездейственачрезвашататрадиция

7Вие,лицемери,добрепророкувазавасИсая,като каза:

8Тозинародсеприближавадоменсустатасииме почитасустнитеси;носърцетоимедалечотмен.

9Нонапразномисепокланят,катопреподаватучения, човешкизаповеди

10Иповикамножествотоиимказа:Слушайтеи разбирайте.

11Нетова,коетовлизавустата,осквернявачовека;но това,коетоизлизаотустата,осквернявачовека

12ТогаваученицитеМусеприближихаиМуказаха: Знаешли,чефарисеитесесъблазниха,каточухатази дума?

13Атойвотговорказа:Всякорастение,коетонее насадилМоятнебесенОтец,щесеизкорени

14Оставетеги:тесаслепиводачинаслепи.Иако слепиятводислепия,идваматащепаднатвямата

15ТогаваПетървотговорМуказа:Изяснинитази притча.

16ИИсусказа:Ивиелиощенеразбирате?

17Ощелинеразбирате,чевсичко,коетовлизапрез устата,отивавкоремаисеизхвърлянавън?

18Нотова,коетоизлизаотустата,излизаотсърцето;и теоскверняватчовека

19Защотоотсърцетоизлизатзлипомисли,убийства, прелюбодеяния,блудства,кражби,лъжесвидетелства, богохулства;

20Товасанещата,коитооскверняватчовека;но яденетоснеизмитиръценеосквернявачовека

21ТогаваИсуссиотидеоттамизаминакъмтирскитеи сидонскитебрегове

22Ието,еднаханаанкаизлезеотсъщитепределии извикакъмнего,казвайки:Смилисенадмен,Господи, СинеДавидов;дъщерямиежестокораздразненаот дявол

23Нотойнейотговоринитодума.ИученицитеМу дойдохаиГомолеха,казвайки:Пустия;защототя викаследнас

24Нотойвотговорказа:Азсъмизпратенсамопри изгубенитеовцеотдомаИзраилев

25Тогаватясеприближиимусепоклони,катоказа: Господи,помогними.

26Атойвотговоррече:Нееприличнодавземеш хлябанадецатаидагохвърлишнакучетата

27Итяказа:Истинае,Господи!Нокучетатаядатот трохите,коитопадатотмасатанагосподаритеим

28ТогаваИсусвотговорйрече:О,жено,голямае твоятавяра;некатибъдекактоискаш.Идъщеряй оздравяотсъщиячас

29ИИсусситръгнаоттамисеприближидо Галилейскотоезеро;исеизкачинаеднапланинаи седнатам

30Иголемимножествадойдохапринего,имайкисъс себесикуци,слепи,неми,недъгавиимногодруги,иги хвърлихапринозетенаИсус;итойгиизлекува:

31Дотакавастепен,чемножествотосечудеше,когато виждаханемитедаговорят,недъгавитедаоздравяват, куцитедаходятислепитедавиждат;ипрославяха ИзраилевияБог

32ТогаваИсусповикаученицитеСиприСебеСии каза:Жалмиезамножеството,защотовечетридни стоятприМенеиняматкакводаядат;инямадаги отпратягладни,заданеприпаднатпопътя.

33ИученицитеМуказаха:Откъдедавземемтолкова многохлябвпустинята,заданаситимтолковаголямо множество?

34ИИсусимказа:Колкохлябаимате?Атеказаха: Седеминяколкорибки

35Итойзаповяданамножествотодаседненаземята. 36Ивзеседемтехлябаирибите,благодари,разчупиги идаденаученицитеСи,аученицитенамножеството

37Ивсичкиядохаисенаситиха;исъбрахаот останалотонатрошеномесоседемпълникоша 38Аонези,коитоядоха,бяхачетирихилядимъже, освенженитеидецата

39Итойизпратимножеството,качикорабидойдев пределитенаМагдала.

1Дойдохаифарисеитесъссадукеитеи,катосе изкушиха,гопомолихадаимпокажезнамениеот небето.

2Тойимотговориирече:Когатосесвечери,казвате: Щебъдехубавовреме,защотонебетоечервено

3Инасутринта:Днесвреметощебъделошо,защото небетоечервеноиполумрачноО,лицемери,вие можетедаразличителицетонанебето;нонеможете лидаразличитезнацитенавремето?

4Нечестивоипрелюбодейнопоколениетърси знамение;идругознамениенямадамуседаде,освен знамениетонапророкЙонаИтойгиоставиисиотиде

5ИкогатоученицитеМустигнахаотдругатастрана, бяхазабравилидавзематхляб.

6ТогаваИсусимказа:Внимавайтеипазетесеоткваса нафарисеитеисадукеите

7Иразсъждавахапомеждуси,казвайки:Товае,защото несмевзелихляб

8Исус,каторазбратова,имказа:Маловерци,защо разискватепомеждуси,ченестедонеслихляб?

9Ощелинеразбирате,нитопомнитепеттехлябана петтехилядииколкокошницисъбрахте?

10Нитоседемтехлябаначетиритехиляди,нитоколко кошницисъбрахте?

11Какнеразбирате,ченевиказахзахляба,четрябва дасепазитеотквасанафарисеитеисадукеите?

12Тогаватеразбрахакакимказаданесепазятот хлебнияквас,аотучениетонафарисеитеисадукеите 13КогатоИсусдойдевпределитенаКесария Филипова,тойпопитаученицитеСи,катоказа:Според хоратакойсъмЧовешкиятСин?

14Итеказаха:Едниказват,чесиЙоанКръстител; други-Илия;идруги,Йеремия,илиединотпророците 15Казваим:НовиекойМесмятате?

16АСимонПетървотговорказа:ТисиХристос, СинътнаживияБог

17ИИсусвотговормуказа:Блаженсити,Симоне, синеЙонов,защотоплътикръвнесатигооткрили,а МоятОтец,койтоенанебесата

18ИАзсъщотиказвам,четисиПетъринатазискала щесъградяМоятацърква;ипортитенааданямадаму надделеят

19Ищетидамключоветенанебеснотоцарство;и каквотовържешназемята,щебъдевързанона небесата;икаквоторазвържешназемята,щебъде развързанонанебесата.

20ТогаваТойзаръчанаученицитеСиданеказватна никого,чеТойеИсусХристос

21ОттовавременататъкИсусзапочнадапоказвана ученицитеСи,четрябвадаотидевЙерусалимида пострадамногоотстарейшините,главнитесвещеници икнижниците,идабъдеубит,идабъдевъзкресенна третияден

22ТогаваПетърговзеизапочнадагоукорява,като казваше:Данебъдеш,Господи!

23НотойсеобърнаиказанаПетър:МахнисеотМене, Сатана!

24ТогаваИсусказанаученицитеСи:Аконякойиска давървиследМене,некасеотречеотсебеси,нека вземекръстасииМепоследва

25Защото,койтоискадаспасиживотаси,щего

26Защотокакваползазачовека,акоспечелицелия

27ЗащотоЧовешкиятСинщедойдевславатанаСвоя ОтецсъсСвоитеангели;итогаващевъздаденавсеки споредделатаму

28Истинавиказвам,иманякоиотстоящитетук,които нямадавкусятсмърт,докатоневидятЧовешкияСин идещвцарствотоСи

ГЛАВА17

1ИследшестдниИсусвземаПетър,Яковибратму Йоанигизавежданаеднависокапланинанасаме, 2Исепреобразипредтях;илицетомузасиякато слънцето,адрехитемустанахабеликатосветлината.

3Ието,явихаимсеМоисейиИлия,коиторазговаряха снего

4ТогаваПетъротговорииказанаИсус:Господи, добрениедабъдемтук;акоискаш,неканаправимтук трискинии;единзатеб,иединзаМойсей,иединза Илия.

5Докатотойощеговореше,ето,светълоблакгиосени; иетогласотоблака,койтоказа:ТозиеМоятвъзлюбен Син,вКоготоеМоетоблаговоление;чуйтеговие.

6Иучениците,каточухатова,паднаханичкомимного сеуплашиха

7ИИсусдойде,докоснагииказа:Станетеинесе страхувайте

8Икогатоповдигнахаочитеси,невидяханикого, освенИсус.

9Икогатослизахаотпланината,Исусимзаповяда, катоказа:Неказвайтенаникоговидението,докато ЧовешкиятСинневъзкръснеотмъртвите.

10Иученицитемугопопитаха,катоказаха:Защо тогавакнижницитеказват,чепървотрябвададойде Илия?

11ИИсусвотговоримказа:Илиянаистинапървоще дойдеищевъзстановивсичко

12Ноазвиказвам,чеИлиявечедойдеитенего познаха,нонаправихаснегокаквотоискахаПосъщия начиниЧовешкиятСинщепострадаоттях 13Тогаваученицитеразбраха,чеимговоризаЙоан Кръстител

14Икогатодойдохапримножеството,дойдепринего единчовек,койтоколеничипреднегоиказа:

15Господи,смилисенадсинами,защототойе лунатикимногоизнервен;защоточестопадавогъняи

16ИгодоведохприТвоитеученици,нотенеможаха

17ТогаваИсусотговорииказа:О,роденевярващи

МАТЮ

20ИИсусимказа:Порадивашетоневерие;защото истинавиказвам,акоиматевяраколкотосинапово зърно,щекажетенатазипланина:Преместисеоттук там;ищесепремахне;инищонямадаеневъзможноза вас.

21Нотозироднесеизгонва,освенчрезмолитваи пост

22ИкогатотебяхавГалилея,Исусимказа: ЧовешкиятСинщебъдепредаденвръцетенахората;

23ИщегоубиятинатретияденщебъдевъзкресенИ съжалявахаизключителномного

24ИкогатодойдохавКапернаум,онези,които получавахаданъци,дойдохаприПетъриказаха: Вашиятучителнеплащалиданък?

25Тойказа:ДаИкогатотойвлезевкъщата,Исусго попречи,катоказа:Каквомислиш,Симоне?откого взиматмитоилиданъкземнитецаре?насобствените сидецаилинанепознати?

26ПетърМуказа:Отчуждите.Исусмуказа:Тогава децатасасвободни

27Въпрекитова,заданегисъблазним,идитив морето,хвърливъдицатаивземирибата,коятопърва изплува;икогатомуотворишустата,щенамеришпари: вземииимдайзаменизасебеси

ГЛАВА18

1ВсъщотовремеученицитедойдохаприИсуси казаха:Койепо-великвнебеснотоцарство?

2ИИсусповикаедномалкодетеигопоставивсред тях,

3Иказа:Истинавиказвам,аконесеобърнетеине станетекатомалкидеца,нямадавлезетевнебесното царство.

4Итака,койтосесмирикатотовамалкодете,тойе по-великвнебеснотоцарство

5ИкойтоприемееднотаковамалкодетевМоеиме, Менеприема

6Нокойтосъблазниеднооттиямалките,коитовярват вМене,занегобибилопо-добредасеокачи водениченкамъкнавратамуидасеудавивморските дълбини

7Горконасветапорадисъблазните!защототрябвада енеобходимодадойдатоскърбленията;ногоркона тозичовек,чрезкоготоидвасъблазънта!

8Затова,акоръкатаиликракъттитесъблазнят,отсечи гиигихвърлиотсебеси:по-добреезатебдавлезешв животанесигуренилиосакатен,отколкотодаимашдве ръцеилидвакрака,задабъдешхвърленвъввечния огън

9Иакоокототитесъблазнява,извадигоигохвърли отсебеси;по-добреезатебдавлезешседнооков живота,отколкотодаимашдвеочи,задабъдеш хвърленвгеенатаогнена

10Внимавайтеданепрезиратенитоединоттези малките;защотовиказвам,четехнитеангелина небесатавинагигледатлицетонамояОтец,койтоена небесата

11ЗащотоЧовешкиятСиндойдедаспасиизгубеното

12Какмислиш?аконякойимастоовцеиеднаоттях сезаблуди,нямалидаоставидеветдесетидеветтеида

13Иакоетака,четойянамери,истинавиказвам,той

14ТакаинееволятанавашияОтец,койтоена небесата,нитоединоттиямалкитедапогине.

15Освентова,акотисъгрешибратти,идиимукажи винатамумеждусебесиинегонасаме;акотепослуша, спечелилсибратси.

16Ноаконетепослуша,вземисъссебесиощеедин илидвама,задасепотвърдивсякадумаотустатана двамаилитримасвидетели

17Иакотойпренебрегнедагипослуша,кажетегона църквата;ноакопренебрегнедапослушацърквата, некабъдезаваскатоезичникибирник

18Истинавиказвам,каквотовържетеназемята,ще бъдевързанонанебето;икаквотоидаразвържетена земята,щебъдеразвързанонанебето

19Паквиказвам,чеакодвамаотвассесъгласятна земятазанещо,коетопоискат,щеимбъдедаденоот МояОтец,койтоенанебесата

20Защото,къдетодвамаилитримасасъбранивМое име,тамсъмиАзпосредтях.

21ТогаваПетърсеприближиприНегоиказа:Господи, колкопътибратмищесъгрешипротивменищему прощавам?доседемпъти?

22Исусмуказа:Нетиказвамдоседемпъти,нодо седемдесетпътипоседем

23Затованебеснотоцарствоеоприличенонаединцар, койтоискашедасесъобразявасъссвоитеслуги

24Икогатотойзапочнадасмята,доведохамуедин, койтомудължешедесетхилядиталанта.

25Нопонеженямашедаплати,господарятму заповядадабъдепродадентой,женаму,децатамуи всичко,коетоимаше,идасеплати.

26Тогаваслугатападнаимусепоклони,катоказа: Господи,имайтърпениекъмменищетиплатявсичко

27Тогавагосподарятнатозислугасесмили,отвърза гоимупростидълга

28Носъщиятслугаизлезеинамериединот съслужителитеси,койтомудължешестопенса;икато гохвана,хванагозагърлото,катоказа:Платимитова, коетодължиш

29Исъслужителятмупаднавкракатамуигопомоли, казвайки:Имайтърпениекъмменищетиизплатя всичко

30Нотойнепожела,аотидеигохвърливтъмница, докатоизплатидълга

31Итака,когатонеговитесъслужителивидяхакакво сеслучи,темногосъжалихаидойдохаиразказахана своягосподарвсичко,коетобешенаправено

32Тогаванеговиятгосподар,следкатогоповика,му каза:О,ти,нечестивслуга,азтипростихцелиятози дълг,защототимепожела:

ГЛАВА19

1Истанатака,чекогатоИсуссвършитезидуми,той напуснаГалилеяидойдевпределитенаЮдеяотвъд Йордан;

2Иголемимножествагопоследваха;итойгиизлекува там

3ДойдохаприНегоифарисеите,изкушавайкиГо,и Муказаха:позволенолиенамъжаданапуснеженаси повсякаквапричина?

4Итойимотговориирече:Нестеличели,чеОнзи, Койтогисъздадевначалото,гинаправимъжижена, 5Иказа:Потазипричинащеоставичовекбащаи майкаищесепривържекъмженаси;идваматаще бъдатеднаплът?

6Затовавеченесадвама,аеднаплът.Итака,това, коетоБогесъчетал,човекданеразлъчва

7Темуказаха:ЗащотогаваМойсейзаповядадасе дадеразводнописмоидаянапусне?

8Тойимказа:Моисейпорадизакоравяванетона сърцатавипозволиданапуснетеженитеси;но отначалонебешетака.

9ИАзвиказвам,чевсеки,койтонапуснеженаси, освенпорадиблудство,исеоженизадруга, прелюбодейства;икойтосеоженизанапуснатата, прелюбодейства

10УченицитеМуказаха:Акоетаканамъжасженаму, неедобредасежени.

11Нотойимказа:Всичкихоранемогатдаприемат товаслово,освенонези,накоитоедадено 12Защотоиманякоископци,коитосасеродилитака отутробатанамайкаси;ииманякоископци,коитоса билископениотхора;имаископци,коитоса направилисебесископцизарадинебеснотоцарство. Койтоможедагоприеме,некагоприеме

13ТогавадоведохаприНегомалкидеца,задавъзложи ръценатяхидасепомоли;аученицитегисмъмриха.

14НоИсусказа:Оставетедечицаинеимпречетеда дойдатприМене,защотонатакиваенебесното царство.

15Икатоположиръценатях,сиотидеоттам

16Ието,единдойдеиМуказа:Учителюдобри,какво доброданаправя,задаимамвеченживот?

17Итоймуказа:Защоменаричашдобър?няманикой добъросвенедин,сиречБог;ноакоискашдавлезешв живота,пазизаповедите.

18Тоймуказа:Кое?Исусказа:Неубивай,не прелюбодействай,некради,нелъжесвидетелствай, 19Почитайбащасиимайкаси,и:Давъзлюбиш ближниясикатосебеси

20МладежътМуказва:Всичкотовасъмпазилот младосттаси;каквомилипсваоще?

21Исусмуказа:Акоискашдабъдешсъвършен,иди, продайимотасиираздайнабедните,ищеимаш съкровищенанебето;иелаиМеследвай

22Номладежът,каточутезидуми,сиотиденаскърбен, защотоимашеголямоимущество.

23ТогаваИсусказанаученицитеСи:Истинави казвам,чебогатмъчнощевлезевнебеснотоцарство

24Ипаквиказвам:По-лесноекамиладаминепрез иглениуши,отколкотобогатдавлезевБожието царство

25УченицитеМу,каточухатова,многосесмаяхаи казаха:Койтогаваможедасеспаси?

26НоИсусгипогледнаиимказа:Захорататовае невъзможно;носБогвсичкоевъзможно.

27ТогаваПетъротговориимурече:Ето,ние оставихмевсичкоиТепоследвахме;каквощеимаме тогава?

28ИИсусимказа:Истинавиказвам,чевие,коитоМе последвахте,приноворождението,когатоЧовешкият СинщеседненапрестоланаславатаСи,виесъщоще седнетенадванадесетпрестола,съдейкидванадесетте племенанаИзраел

29Ивсеки,койтоеизоставилкъщи,илибратя,или сестри,илибаща,илимайка,илижена,илидеца,или земи,зарадиМоетоиме,щеполучистократноище наследивеченживот.

30Номногоотпървитещебъдатпоследни;и последнитещебъдатпърви ГЛАВА20

1Защотонебеснотоцарствоприличанастопанин, койтоизлезераносутринтаданаемеработницина лозетоси

2Икатосеспоразумясработницитепопенинаден, изпратигивлозетоси

3Икатоизлезеоколотретиячас,видядругидастоят безработанапазара,

4Иимказа;Идетеивиеналозетоикаквотоеправо, щевигодамИтетръгнахапосвояпът

5Тойпакизлезеоколошестияидеветиячасинаправи същото

6Иоколоединадесетиячастойизлезеинамеридруги дастоятбезделни,иимказа:Защостоитетукцялден безработа?

7Казватму:защотоникойнениенаелКазваим: Идетеивиеналозето;ивсичко,коетоеправилно,това щеполучите

8Итака,когатосесвечери,господарятналозетоказва насвоянастойник:Повикайработницитеиимдай заплататаим,катозапочнешотпоследнитекъм първите

9Икогатодойдоханаетитеоколоединадесетиячас,те получихавсекиподинарий

10Нокогатодойдохапървите,мислеха,чещеполучат повече;итесъщополучихавсекипопени.

11Икогатогополучиха,тезароптахасрещустопанина накъщата, 12Казвайки:Тезипоследнитеработихасамоединчас иТигинаправиравнинанас,коитопонесохме бреметоижегатанаденя

13Нотойотговоринаединоттяхирече:Приятелю,

14Вземитвоетоисивърви;напоследниящедам,

15Немилиепозволенодаправякаквотоискамсъс

17ИкатосеизкачиИсусвЕрусалим,отдели дванадесеттеученикапопътяиимказа: 18Ето,възлизамевЕрусалим;иЧовешкиятСинще бъдепредаденнапървосвещеницитеинакнижниците итещеГоосъдятнасмърт, 19ИщеГопредаденаезичницитедасепоругаят,да ГобиятидаГоразпнат;инатретияденщевъзкръсне 20ТогавадойдеприНегомайкатанаЗеведеевитедеца съссиноветеси,кланяйкимусеижелаейкинещоот него

21Итоййказа:Каквоискаш?Тямуказва:Дайтези двамамоисинадаседнат,единиятотдяснататистрана, адругиятотляво,втвоетоцарство.

22НоИсусвотговорказа:Незнаетекаквоискате Можетелидапиетеотчашата,коятоАзщепия,идасе кръститескръщението,скоетоАзсекръщавам? Казватму:Можем

23Итойимказа:Наистинащепиетеотмоятачашаи щесекръститескръщението,скоетоазсекръщавам; нодаседнетеотдясноиотлявонеемоедадавам,но щебъдедаденонаонези,закоитоеприготвеноотМоя Отец.

24Икогатодесеттегочуха,възнегодувахасрещу дваматабратя

25НоИсусгиповикаприСебеСииказа:Виезнаете, чепървенцитенаезичницитегосподстватнадтяхи големцитегивладеят

26Номеждувасданебъдетака;нокойтоискадабъде великмеждувас,некавибъдеслужител;

27Икойтоискадабъдепръвмеждувас,некавибъде слуга;

28КактоиЧовешкиятСиндойденедаМуслужат,ада служиидададеживотаСиоткупзамнозина

29ИкогатотръгвахаотЕрихон,голямомножествого следваше

30И,ето,двамаслепи,седналикрайпътя,каточуха,че Исусминава,извикахаиказаха:Смилисенаднас, Господи,СинеДавидов!

31Имножествотогисмъмри,защототрябвашеда мълчат;нотевикахаощеповече,казвайки:Смилисе наднас,Господи,СинеДавидов!

32АИсусзастана,повикагииказа:Каквоискатедави направя?

33КазватМу:Господи,заданисеотворяточите

34Итъй,Исуссесмилинадтяхиседопрядоочитеим; иведнагаочитеимпрогледахаитеГопоследваха.

ГЛАВА21

1ИкогатосеприближихадоЕрусалимистигнахадо Витфагия,доЕлеонскатапланина,тогаваизпратиИсус двамаученици, 2катоимказа:Идетевселотосрещувасиведнагаще намеритевързанаослицаиослеснея;отвържетегии мигидоведете

3Иаконякойвикаженещо,кажете:Господиманужда оттях;иведнагащегиизпрати.

4Всичкотовастана,задасеизпълниказанотоот пророка,койтоказва:

5КажетенадъщерятанаСион:Ето,твоятЦаридва притеб,кротък,седналнамагареиосле,жребчена магаре

6Иученицитеотидохаинаправихакактоимзаповяда

9Имножествата,коитовървяхаотпредикоито следваха,викаха,казвайки:ОсаннанаСинанаДавид! БлагословенеТози,койтоидвавиметоГосподне! Осаннавъввисините

10ИкогатовлезевЕрусалим,целиятградсе развълнуваиказваше:Койетози?

11Имножествотоказа:ТоваеИсус,пророкътот НазаретГалилейски

12ИИсусвлезевБожияхрамиизгонивсички,които продавахаикупувахавхрама,ипрекатуримаситена менячитенапарииседалкитенаонези,които продавахагълъби,

13Иимрече:Писаное:Моятдомщесенарече молитвендом;новиегонаправихтеразбойнически вертеп.

14ИслепитеикуцитедойдохаприНеговхрама;итой гиизлекува

15Икогатоглавнитесвещенициикнижницитевидяха чудесата,коитоизвърши,идецата,коитовикахав храмаиказваха:ОсаннанаДавидовиясин!тебяха многонедоволни,

16Имуказа:Чувашликаквоговоряттези?ИИсусим каза:Да;Никогалинестечели:Отустатанамладенци икърмачетаТисисътворилхвала?

17ИтойгиоставииизлезевънотградавъвВитания;и тойсенастанитам

18Анасутринта,когатосевърнавграда,огладня.

19Икатовидяеднасмоковницанапътя,дойдепринея, ноненамеринищонанея,освенсамолиста,ийказа: Отсеганататъкданерастеплодоттебдовека.Искоро смокинятаизсъхна

20Иучениците,катовидяхатова,сеудивихаиказаха: Колкоскороизсъхнасмоковницата!

21Исусимотговориирече:Истинавиказвам,ако иматевяраинесесъмнявате,виенесамоще направитетова,коетосеправинасмоковницата,нои акокажетенатазипланина:Преместисеибъди хвърленвморето;щебъденаправено

22Ивсичко,каквотоидапоискатевмолитва,като вярвате,щеполучите

23Икогатовлезевхрама,главнитесвещениции старейшинитенанародадойдохаприНего,докато поучаваше,иказаха:Скаквавластправиштезинеща? икойтидадетазивласт?

24ИИсусвотговоримказа:Азсъщощевипопитам еднонещо,което,акомикажете,иазщевикажас

26Ноакокажем:Отчовеците;страхувамесеотхората; защотовсичкисмятатЙоанзапророк.

27ИтеотговориханаИсусиказаха:НезнаемАтой имказа:Нитоазщевикажаскаквавластвършатези неща

28Нокаквомислитевие?Единчовекимашедвама сина;итойдойдеприпървияиказа:синко,идида работишднесналозетоми

29Тойотговорииказа:Неискам;носледтовасе разкаяиотиде.

30ИтойдойдепривторияиказасъщотоАтойв отговоррече:отивам,господине;инеотиде

31Койоттяхдваматаизпълниволятанабащаси? Казватму:ПървиятИсусимказа:Истинавиказвам, чебирницитеиблудницитевиизпреварватвБожието царство

32ЗащотоЙоандойдеприваспопътянаправдатаи виенемуповярвахте;нобирницитеиблудницитему повярваха;ивие,катовидяхтетова,несепокаяхте после,задамуповярвате

33Чуйтедругапритча:Имашеединстопанин,който насадилозеигооградинаоколо,иизкопавнеголин,и построикула,игодаденаземеделци,иотидев далечнастрана.

34Икогатонаближивреметозаплода,тойизпрати слугитесиприземеделците,задаполучатплодоветеот него.

35Иземеделцитехванахаслугитемуиединнабиха, другубиха,атретиубихаскамъни

36Отновоизпратидругислуги,повечеотпървите;ите постъпихастяхпосъщияначин

37Нонай-послеизпратипритяхсинаси,казвайки:Ще сепокланятнасинами.

38Ноземеделците,катовидяхасина,рекохапомежду си:Товаенаследникът;елатедагоубиемида заграбимнаследствотому.

39Итегохванахаигоизхвърлихавънотлозето,иго убиха

40Итака,когатодойдестопанинътналозето,каквоще направистезиземеделци?

41Темуказват,Тойщеунищожизлощастнотези нечестивихораищедаделозетосинадругиземеделци, коитощемудаватплодоветенавреметоим

42Исусимказа:Никогалинестечеливписанията: Камъкът,койтоотхвърлихазидарите,тойстанаглава наъгъла;товаеделотонаГосподаиечудновнашите очи?

43Затовавиказвам,чеБожиетоцарствощесеотнеме отвасищебъдедаденонанарод,койтопринася плодоветему.

44Икойтопадневърхутозикамък,щесеразбие;но върхукоготопадне,щегостриенапрах

45Иглавнитесвещенициифарисеите,каточуха притчитеМу,разбраха,чеТойговоризатях.

46Нокогатоискахадасложатръкавърхунего,тесе уплашихаотмножеството,защотоговзехазапророк ГЛАВА22

1ИИсусвотговоримговориотновоспритчииказа: 2Небеснотоцарствоприличанаединцар,който направисватбанасинаси, 3Иизпратислугитесидаповикатпоканенитена

4Пакизпратидругислугииказа:Кажетена

5Нотепренебрегнахатоваисиотидоха,единвъв ферматаси,адругвтърговиятаси

6Иостатъкътхванаслугитему,отнесесезлобнокъм тяхигиуби.

7Нокогатоцарятчузатова,тойсеразгневиитой изпратисвоитевойскииунищожитезиубийции изгориградаим

8Тогаватойказанаслугитеси:Сватбатаеготова,но поканенитенебяхадостойни.

9Итъй,отидетепопътищатаиколкотонамерите, поканетезасватба

10Итака,онезислугиизлязохапопътищатаисъбраха всички,колкотонамериха,илоши,идобри;исватбата сенапълнисгости

11Икогатоцарятвлезедавидигостите,видятамедин мъж,койтонебешеоблеченвсватбенадреха:

12Итоймуказа:Приятелю,каквлезетукбезсватбена дреха?Итойонемя.

13Тогавацарятказанаслугите:Вържетемуръцетеи краката,вземетегоигохвърлетевъввъншната тъмнина;тамщебъдеплачискърцанесъсзъби.

14Защотомнозинасазвани,номалцинасаизбрани

15Тогавафарисеитеотидохаисесъветвахакакдаго оплетатвдумитему.

16ИтеизпратихаприНегоученицитесис иродианците,катоказаха:Учителю,ниезнаем,чеси истинениучишБожияпътсистина,нитосегрижишза никого,защотонезачиташличносттанахората

17Кажини,прочее,каквотисеструва?Законнолие даседаваданъкнакесаряилине?

18НоИсусразбранечестиетоимиказа:ЗащоМе изкушавате,лицемери?

19Покажетемипаритеотданъка.ИтеМудонесоха еднамонета

20Итойимказа:Чийетозиобразинадпис?

21Темуказаха:Кесарево.Тогаватойимказа:Итака, отдайтенаКесарятова,коетоеКесарево;инаБога нещата,коитосаБожии

22Каточухатезидуми,тесеудивиха,оставихагоиси отидоха

23Всъщиядендойдохапринегосадукеите,които казват,ченямавъзкресение,игопопитаха: 24Казвайки,Учителю,Мойсейказа:Акочовекумре, бездаимадеца,братмущесеоженизаженамуище въздигнепотомствонабратси

25Амеждунасимашеседембратя;ипървият,когато сеожени,умряикатонямашепотомство,оставижена синабратси;

26Същоивторият,итретиятдоседмия

27Най-послеумряижената

28Итака,въввъзкресениеточияотседминатащебъде жена?защотовсичкияимаха

29Исусвотговоримрече:заблуждаватесе,катоне

32АзсъмБогнаАвраам,иБогнаИсаак,иБогнаЯков?

БогнееБогнамъртвите,анаживите.

33Икогатомножествоточутова,тесеучудихана учениетоМу.

34Нофарисеите,каточуха,чеенакаралсадукеитеда млъкнат,тесесъбраха

35Тогаваединоттях,койтобешезаконник,Гопопита, изкушавайкиГо,иказа:

36Учителю,кояенай-голяматазаповедвзакона?

37Исусмуказа:ДавъзлюбишГосподатвояБогс цялотосисърце,исцялатасидуша,исвсичкиясиум

38Товаепърватаиголямазаповед

39Авторатаподобнананеяе:„Давъзлюбишближния сикатосебеси“

40Натезидвезаповедисекрепицелиятзакони пророците.

41Докатофарисеитебяхасъбрани,Исусгипопита:

42Казвайки:КаквомислитезаХристос?чийсинетой?

Казватму:Давидовиятсин.

43Тойимказа:КактогаваДавидвдухаГонарича Господ,катоказва:

44ГОСПОДказанамояГоспод:Седиотдяснатами страна,докатоположавраговететивтвоеподножие?

45Итака,акоДавидГонаричаГоспод,какмуесин?

46Иникойнеможадамуотговориидума,нито смеешенякойотонзидендамузадаваповечевъпроси

ГЛАВА23

1ТогаваИсусказанамножествотоинаученицитеСи, 2Казвайки:Книжницитеифарисеитеседнахана Мойсеевотомясто:

3Итака,всичко,каквотовикажатдапазите,пазетеи правете;нонеправетеспоредделатаим,защототе казват,аневършат

4Защототевръзваттежкиитежкизаносенебременаи гинатоварватвърхуплещитенахората;носамитете нямадагипомръднатиспръст

5Новсичкитесиделатевършат,задагивидятхората: теразширяватфилактериитесииразширяват границитенадрехитеси,

6Иобичайтегорнитестаинапиршестватаипървите меставсинагогите,

7Ипоздравипопазарите,идабъденаричанотхората Рави,Рави!

8Новиенесенаричайтеучители,защотоедине вашиятУчител,Христос;ивсичкивиестебратя

9Иненаричайтеникогосвойбащаназемята,защото единевашиятОтец,койтоенанебесата

10Нитосенаричайтеучители,защотоединевашият Учител,Христос

11Нопо-големиятмеждувасщевибъдеслуга. 12Ивсеки,койтопревъзнасясебеси,щебъдеунизен; икойтосесмири,щебъдевъздигнат

13Ногорковам,книжнициифарисеи,лицемери! защотовиезатварятенебеснотоцарствопредчовеците; защотонитосамивлизате,нитодопускатеонези,които влизат,давлязат

14Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото пояждатекъщитенавдовицитеипритворносемолите

15Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото

16Горковам,слепиводачи,коитоказвате:Койтосе закълневхрама,неенищо;нокойтосезакълнев златотонахрама,тойедлъжник!

17Вие,безумниислепи!Коеепо-голямо,златотоили храмът,койтоосвещавазлатото?

18И:Койтосезакълневолтара,товаенищо;нокойто сезакълневдара,койтоевърхунего,тойевиновен 19Вие,безумниислепи!Коеепо-голямо,дарътили олтарът,койтоосвещавадара?

20Итъй,койтосезакълневолтара,кълнесевнегои въввсичко,коетоенанего

21Икойтосезакълневхрама,кълнесевнегоивОнзи, койтоживеевнего

22Икойтосекълневнебето,кълнесевБожияпрестол ивСедящиянанего.

23Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото плащатедесятъкотмента,анасоникимион,асте пропусналипо-важнитевъпросиназакона,правосъдие,

оставятедругото

24Водачислепи,коитопрецеждатекомар,апоглъщате камила!

25Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото виечиститеотвънчашатаиблюдото,аотвътреса пълнисграбежиизлишък

26Ти,слепифарисею,изчистипървовътрешносттана чашатаиблюдото,задабъдечистаивъншнатачаст. 27Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото приличатенаваросанигробове,коитонаистина изглеждаткрасивиотвън,ноотвътресапълнискости намъртвихораисвсякакванечистота

28Такаивиеотвънизглеждатеначовецитеправедни, аотвътрестепълнислицемериеибеззаконие.

29Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото градитегробницитенапророцитеиукрасявате гробоветенаправедните,

30Икажете:Акобяхмевднитенабащитеси,нямаше даучастваместяхвкръвтанапророците

31Затовавиестесвидетелинасебеси,честедецана онези,коитоубихапророците

32Тогавадопълнетемяркатанабащитеси

33Вие,змии,вие,поколенияехиднини,какможетеда избегнетепроклятиетонаада?

34Затова,ето,Азизпращамприваспророци,мъдри мъжеикнижници;инякоиоттяхщеубиетеиразпнете; инякоиоттяхщебиетевсинагогитесиищегигоните отграднаград;

35Зададойдевърхувасцялатаправеднакръв,пролята

38Ето,къщатависеоставяпуста

39Защотовиказвам,ченямадамевидитеотсега нататък,докатонекажете:Благословенидещиятв иметоГосподне.

ГЛАВА24

1ИИсусизлезеисиотидеотхрама;иученицитеМу дойдохаприНего,задаМупокажатсградитенахрама 2ИИсусимказа:Невиждателивсичкотова?истина виказвам,нямадаостанетуккамъквърхукамък, койтоданебъдесъборен

3ИкогатоседешенаЕлеонскатапланина,учениците дойдохаприНегонасамеиказаха:Кажиникогаще бъдетова?икаквощебъдезнамениетозатвоето идванеизакраянасвета?

4АИсусвотговоримрече:Внимавайтенякойданеви прелъсти

5Защотомнозинащедойдатвмоеимеищекажат:Аз съмХристос;ищеизмамимнозина

6Ищечуетезавойниислуховезавойни;гледайтеда несесмущавате,защотовсичкотоватрябвадасе сбъдне,нокраятощенее

7Защотонародщевъстанесрещународ,ицарство срещуцарство;ищеимаглад,имор,иземетресенияна различниместа

8Всичкотоваеначалотонаскърбите

9Тогаващевипредадатнамъкиищевиубият;ище бъдетемразениотвсичкинародизарадиМоетоиме

10Итогавамнозинащесесъблазнятищесепредадат единдруг,ищесенамразятединдруг.

11Имноголъжепророцищесеиздигнатищезаблудят мнозина

12Итъйкатобеззакониетощесеумножи,любовтана мнозинащеохладнее

13Нокойтоустоидокрая,тойщебъдеспасен

14Итоваевангелиенацарствотощебъде проповядванопоцелиясвятзасвидетелствонавсички народи;итогаващедойдекраят

15Итака,когатовидитемерзосттаназапустението,за коятоговорипророкДаниил,дастоинасвятомясто (койточете,некаразбира):

16Тогаваонези,коитосавЮдея,некабягатв планините;

17Койтоенапокрива,данеслизадавземенещоот къщатаси;

18Икойтоенаполето,данесевръщаобратнода вземедрехитеси.

19Игорконабременнитеинакърмачкитевонезидни!

20Новиесемолетебягствотовиданебъдепрез зимата,нитовсъботенден;

21Защототогаващебъдеголямаскръб,какватонее ималоотначалотонасветадосега,нитощеима

22Иакотезиднинебъдатсъкратени,никояплътняма дабъдеспасена;нозарадиизбранитетезиднище бъдатсъкратени

23Тогава,аконякойвикаже:Ето,тукеХристосили там;невярвайте

24Защотощесепоявятлъжехристиилъжепророции щепокажатголемизнаменияичудеса;дотолкова,че акоевъзможно,тещезаблудятиизбраните

26Затова,аковикажат:Ето,Тойевпустинята;не

28Защотокъдетоидаетрупът,тамщесесъберати орлите

29Веднагаследскръбтанаонияднислънцетоще

30ИтогаващесеявизнамениетонаЧовешкияСинна небето;итогававсичкиземниплеменащескърбяти щевидятЧовешкияСиндаидвавнебеснитеоблаци съссилаиголямаслава

31ИтойщеизпратиангелитеСисъссилентръбензвук

32Сеганаучетееднапритчазасмоковницата;Когато клонътмуомекнеисеразлисти,знаете,челятотое близо;

33Такаивие,когатовидитевсичкитезинеща,знайте, чееблизо,дорипривратите

34Истинавиказвам,товапоколениенямадапремине, докатовсичкитезинещанесеизпълнят.

35Небетоиземятащепреминат,ноМоитедуминяма дапреминат

36Нозаонзиденичасникойнезнае,нитонебесните ангели,асамоМоятОтец

37НокактобяхаднитенаНой,такащебъдеи идванетонаЧовешкияСин.

38Защотокактовднитепредипотопатеядяхаипиеха, женехасеисеомъжвахадоденя,когатоНойвлезев ковчега,

39Инезнаеха,докатонедойдепотопътинегиотнесе всичките;такащебъдеипришествиетонаЧовешкия Син.

40Тогавадвамащебъдатнаполето;еднотощесе вземе,адруготощесеостави

41Двеженищемелятнамелницата;еднотощесе вземе,адруготощесеостави

42Бдете,прочее,защотонезнаетевкойчасщедойде вашиятГоспод.

43Нознайтетова,чеакостопанинътнакъщатазнаеше вкоястражащешедадойдекрадецът,тойщешедабди инямашедаоставикъщатамудабъдеразбита.

44Затоваивиебъдетеготови,защотовчас,койтоне мислите,ЧовешкиятСинщедойде.

45Тогавакойеверенимъдърслуга,коготогосподарят муепоставилгосподарнаддомочадиетоси,задаим давахрананавреме?

46Блаженонзислуга,чийтогосподар,катосидойде, гонамеридаправитака

47Истинавиказвам,чещегопоставивладетелнад всичкитесиимоти

48Ноакотозизълслугакажевсърцетоси,Моят

50Господарятнатозислугащедойдевден,когатоне гоочаква,ивчас,койтонезнае,

51Ищегоразсече,ищемуопределидялслицемерите; тамщебъдеплачискърцанесъсзъби.

ГЛАВА25

1Тогаванебеснотоцарствощесеоприличинадесет девици,коитовзехасветилницитесииизлязохада посрещнатмладоженеца.

2Ипетоттяхбяхамъдри,апетбяхаглупави

3Неразумнитевзехасветилницитеси,номаслоне взехасъссебеси;

4Амъдритезаедносъссветилницитесивзехамаслов съдоветеси.

5Докатомладоженецътсебавеше,всичкизадрямахаи заспаха

6Ивполунощсенададевик:Ето,младоженецътидва; излезтедагопосрещнете

7Тогававсичкитетезидевицистанахаиоправиха светилницитеси.

8Иглупавитеказаханамъдрите:Дайтениотвашето масло;защотосветилницитениугаснаха

9Номъдритеотговориха,казвайки:Неетака;задане стигнеизанас,изавас;ноидетепо-добрепри продавачитеикупетезасебеси

10Идокатоотидохадакупят,младоженецътдойде;и готовитевлязохаснегонасватбата;иврататасе затвори

11Следтовадойдохаидругитедевицииказаха: Господи,Господи,отворини

12Нотойвотговорказа:Истинавиказвам,неви познавам.

13Итъй,бъдетебудни,защотонезнаетенитоденя, ниточаса,вкойтоЧовешкиятСинщедойде

14Защотонебеснотоцарствоекаточовек,пътуващв далечнастрана,койтоповикасвоитеслугииим предадеимотаси

15Инаединдадепетталанта,надругдва,анатрети един;навсекичовекспореднеговитеспособности;и веднагапредприесвоетопътуване

16Тогаваонзи,койтополучипеттеталанта,отидеи търгувастях,иимнаправидругипетталанта 17Итака,койтополучидве,спечелиидругидве 18Ноонзи,койтополучиедна,отидеиразровив земята,искрипаритенагосподаряси

19Следдълговремегосподарятнаонезислугиидваи серазчитастях.

20Итака,този,койтобешеполучилпетталанта,дойде идонеседругипетталанта,казвайки:Господарю,ти мидадепетталанта;ето,спечелихосвентяхощепет таланта

21Господарятмуказа:Добре,добриивернислуго!В малкосибилверен,надмногонещащетепоставя; влезврадосттанагосподаряси

22Приближисеионзи,койтобешеполучилдва таланта,иказа:Господарю,тимидадедваталанта;ето, спечелихощедваталантаосвентях 23Господарятмуказа:Добре,добрииверенслуго!в малкосибилверен,надмногонещащетепоставя: влезврадосттанасвоягосподар

24Тогавасеприближитози,койтополучиединия талант,иказа:Господи,знаехте,чеситвърдчовек, жънеш,къдетонесисял,исъбираш,къдетонесисял;

25Иазсеуплаших,отидохискрихталантативземята;

26Господарятмуотговориимуказа:Злиилениви слуго,тизнаеше,чежъна,къдетонесъмсял,и събирам,къдетонесъмсял;

27Итака,титрябвашедададешпаритемина обменницитеитогава,когатодойда,щяхдаполуча своитеслихва.

28Затовавземетеотнеготалантаигодайтенатози, койтоимадесетталанта

29Защотонавсеки,койтоима,щеседадеитойще имаизобилие;нооттози,койтоняма,щесеотнемеи това,коетоима.

30Ихвърлетебезполезнияслугавъввъншната тъмнина;тамщебъдеплачискърцанесъсзъби

31КогатоЧовешкиятСиндойдевславатаСии всичкитесветиангелисНего,тогаващеседнена престоланаславатаСи,

32Ипреднегощесесъбератвсичкинародиищеги отделиедниотдруги,кактопастирътразделяовцетеси откозите;

33Ищепоставиовцетеотдяснатасистрана,акозите отляво

34ТогаваЦарятщекаженаонезиотдяснатаМу страна:Елате,вие,благословениотОтцаМи, наследетецарството,приготвенозавасот основаванетонасвета:

35ЗащотогладенбяхиМенахранихте;жаденбяхи Менапоихте;странникбяхиМеприбрахте;

36ГолбяхиМеоблякохте;боленбяхиМепосетихте; БяхвтъмницаидойдохтеприМене.

37ТогаваправеднитещеМуотговорятищекажат: Господи,когаТевидяхмегладениТенахранихме?или жаден,итенапои?

38Когатевидяхместранникитеприбрахме?илиголи теоблякоха?

39ИликогаТевидяхмеболениливтъмницаи дойдохмеприТебе?

40ИЦарятщеотговориищеимкаже:Истинави казвам,доколкотостегонаправилинаединоттези Моинай-малкибратя,виестегонаправилинаМен 41Тогаващекажеинатезиотляво:ИдетесиотМене, виепроклети,въввечнияогън,приготвензадяволаи неговитеангели;

42Защотоогладнях,инеМидадохтедаям;жаденбях, инеМенапоихте;

43Странникбяхинемеприбрахте;голбяхинеме облякохте;боленивтъмницаинемепосетихте. 44ТогаваитещеМуотговорят,казвайки:Господи, когаТевидяхмегладен,илижаден,илистранник,или гол,илиболен,иливтъмница,инеТипослужихме? 45Тогаватойщеимотговори,казвайки:Истинави

1Истанатака,чекогатоИсуссвършивсичкитези

2Виезнаете,чеследдвадниепразникътПасхаи ЧовешкиятСинщебъдепредадендабъдеразпнат.

3Тогаваглавнитесвещеници,икнижниците,и старейшинитенанародасесъбрахавдворецана първосвещеника,койтосенаричашеКаиафа, 4ИсесъветвахадахванатИсуссхитростидагоубият 5Нотеказаха:Ненапразника,заданенастане размирицисреднарода.

6АкогатоИсусбешевъвВитания,вкъщатана прокаженияСимон,

7Принегодойдееднажена,коятоимашеалабастрова кутиясмногоскъпоценномиро,игоизлянаглавата му,докатоседешенамасата.

8АученицитеМу,катовидяхатова,възнегодувахаи казаха:Закаквоетовапрахосване?

9Защототовамироможешедасепродадескъпоида сераздаденабедните

10Исус,каторазбратова,имказа:Защобезпокоите жената?защототяизвършидоброделовърхумен.

11Защотобеднитевинагисасвас;номенневинаги имаш

12Защотокатоизлятовамировърхутялотоми,тяго направизапогребениетоми

13Истинавиказвам,къдетоидасепроповядватова благовестиепоцелиясвят,щесеразказваитова,което тазиженаизвършизанеинспомен

14Тогаваединотдванадесетте,наимеЮда Искариотски,отидеприглавнитесвещеници, 15Иимказа:Каквощемидадетеищевигопредам?И

тесеспоразумяхаснегозатридесетсребърника

16Иоттогаватойтърсешевъзможностдагопредаде.

17АвпървияденнапразникаБезкваснихлябове ученицитедойдохаприИсусиМуказаха:Къдеискаш даТиприготвимдаядешпасхата?

18Итойказа:Идетевградапритакъвчовекиму кажете:Учителятказва,Моетовремееблизо;Ще направяпасхатавдоматисученицитеСи.

19ИученицитенаправихакактоимзаповядаИсус;и приготвихапасхата

20Акогатосесвечери,Тойседнасдванадесетте.

21Икогатоядяха,тойказа:Истинавиказвам,чеедин отвасщеМепредаде

22Итесенаскърбихатвърдемногоизапочнахавсеки единоттяхдаМуказват:Азлисъм,Господи?

23Атойвотговорказа:Койтопотопиръкатасисмен вблюдото,тойщемепредаде.

24ЧовешкиятСинсиотива,кактоеписанозаНего;но горконатозичовек,откоготоЧовешкиятСине предаден!бибилодобрезатозичовек,аконесебеше родил

25ТогаваЮда,койтоГопредаде,отговорииказа: Учителю,азлисъм?Тоймуказа:Тиказа.

26Икогатоядяха,Исусвзехляб,благословиго, разчупигоидаденаучениците,иказа:Вземете,яжте; товаемоетотяло

27Ивзечашатаикатоблагодари,дадеимяиказа: Пийтеотнеявсички;

28ЗащототоваеМоятакръвнановиязавет,коятосе проливазамнозиназаопрощениенагреховете 29НоАзвиказвам,ченямадапияотсеганататъкот тозиплодналозатадоонзиден,когатощегопияновс

30Икатоизпяхахимн,излязоханаЕлеонската

31ТогаваИсусимказа:Всичкивиещесесъблазните

32Носледкатовъзкръсна,щевипредварявГалилея

33ПетървотговорМурече:Макаривсичкидасе съблазнятотТебе,азникоганямадасесъблазня.

34Исусмуказа:Истинатиказвам,четазинощ,преди петелътдапропее,тищесеотречешотМенетрипъти 35ПетърМуказа:ДориидаумрасТебе,нямадасе отрекаотТебеСъщотоказахаивсичкитеученици 36ТогаваИсусидвастяхнамясто,наречено Гетсимания,иказванаучениците:Седнететук,докато отидадасепомолятам

37ИкатовзесъссебесиПетъридваматаЗеведееви синове,започнадаскърбиидаскърби

38Тогаваимказа:ДушатаМиенаскърбенадосмърт; останететукибдетесМене.

39Итойотидемалкопо-нататък,паднаналицетоСии семолеше,казвайки:ОтчеМой,акоевъзможно,нека Меотминетазичаша;нонекактоАзискам,нокакто Тиискаш

40Икатодойдеприучениците,намеригизаспали,и казанаПетър:Какво,неможахтелиединчасдабдите сМене?

41Бдетеисемолете,заданепаднетевизкушение: духътебодър,ноплъттаеслаба.

42Ипаксиотидевторипътисемолеше,казвайки: ОтчеМой,аконеМеотминетазичаша,бездаяизпия, дабъдеТвоятаволя.

43Идойдеипакгинамеризаспали,защотоочитеим бяханатежали

44Итойгиостави,отидепакисепомолитретипът, катоказасъщитедуми

45ТогаватойидваприученицитеСииимказва:Спете ощеисипочивайте;ето,часътнаближииЧовешкият Синсепредававръцетенагрешниците

46Стани,давървим;ето,наблизоеонзи,койтоме предава.

47Идокатотойощеговореше,ето,Юда,единот дванадесетте,дойде,иснегоголямомножествос мечовеиколове,отглавнитесвещениции старейшинитенанарода

48Аонзи,койтогопредаваше,имдадезнак,казвайки: Коготоцелуна,тойе;дръжтегоздраво.

49ИведнагадойдеприИсусиказа:Здравей,учителю! игоцелуна.

50ИИсусмуказа:Приятелю,защосидошъл?Тогава тедойдоха,сложихаръценаИсусиГохванаха 51Ието,единотонези,коитобяхасИсус,протегна ръкатаси,извадимечасииударислугатана първосвещеникаимуотрязаухото 52ТогаваИсусмуказа:Върнимечасинамястотому;

МАТЮ

Мехванете?Всекиденседяхсвасипоучавахвхрама, инемехванахте.

56Новсичкотовастана,задасеизпълнятписанията напророците.Тогававсичкиученицигоизоставихаи избягаха.

57Ионези,коитобяхахваналиИсус,гоотведохапри първосвещеникаКаиафа,къдетобяхасъбрани книжницитеистарейшините.

58НоПетъргопоследваотдалечедодворецана първосвещеника,влезеиседнасъсслугите,задавиди края

59Аглавнитесвещенициистарейшинитеицелият съветтърсехалъжливисвидетелствапротивИсус,зада Гоубият;

60Нонеоткриха:да,въпрекичедойдохамного лъжесвидетели,тененамериханитоедин.Най-накрая дойдохадвамалъжесвидетели,

61Иказа:Тозиказа:МогадаразрушаБожияхрамида госъградязатридни.

62Ипървосвещеникътстанаимуказа:Нищолине отговаряш?каквосвидетелстваттияпротивтебе?

63НоИсусмълчеше.Апървосвещеникътвотговорму каза:ЗаклевамтевживияБогданикажешдалиси Христос,БожиятСин

64Исусмуказа:Тиказа;ноАзвиказвам,отсега нататъкщевидитеЧовешкияСиндаседиотдяснона силатаидаидвавнебеснитеоблаци

65Тогавапървосвещеникътраздрадрехитесииказа: Тойбогохулства;какваощенуждаимамеотсвидетели? ето,сегачухтенеговотобогохулство

66Каквомислиш?Теотговорихаиказаха:Тойе виновензасмъртта

67Тогаватегозаплюхавлицетоигоблъскаха;адруги гоудряхасдланитенаръцетеси,

68Казвайки:Пророкувайни,Христе,Койетози,който Теудари?

69АПетърседешеотвънвдвореца;иеднамомадойде принегоиказа:ИтибешесИсусотГалилея

70Нотойсеотречепредвсички,катоказа:Незнам каквоговориш.

71Икогатотойизлезенаверандата,другаслугиняго видяиказанаонези,коитобяхатам:Тозисъщобешес ИсусотНазарет.

72Ипаксеотреческлетва:Непознавамчовека

73Иследизвестновремеонези,коитостояха,се приближихадонегоиказаханаПетър:Наистинаити сиединоттях;защоторечтатитеиздава

74Тогаватойзапочнадакълнеидасекълне,казвайки: НепознавамчовекаИведнагапетелътпропя

75ИПетърсиспомнидуматанаИсус,коятомуказа: Предидапропеепетелът,трипътищесеотречешот Мене.Итойизлезеиплакагорчиво.

ГЛАВА27

1Когатосеразсъмна,всичкиглавнисвещениции старейшининанародасенаговорихапротивИсусда Гоубият:

2Икатоговързаха,отведохагоигопредадохана управителяПилатПонтийски.

3ТогаваЮда,койтогобешепредал,катовидя,чее осъден,серазкаяивърнатридесеттесребърникана

теказаха:Каквониетова?вижтова.

5Итойхвърлисребърницитевхрамаисиотиде,отиде исеобеси

6Иглавнитесвещеницивзехасребърницитеиказаха: Неепозволенодагитуритевсъкровищницата,защото товаеценатанакръвта

7Итесепосъветвахаикупихастяхниватана грънчаря,задапогребватвнеячужденци

8Затоваоноваполесенаречеполенакръвидоднес. 9ТогавасеизпълниреченотоотпророкЕремий,който казва:Итевзехатридесеттесребърника,ценатанатози, койтобешеоценен,когототеотсиноветенаИзраил оцениха;

10Игидадохзаниватанагрънчаря,кактомизаповяда Господ.

11ИИсусзастанапредуправителя;иуправителятго попита,казвайки:ТилисиЮдейскиятцар?ИИсусму каза:Тиказваш.

12ИкогатоГообвинявахаглавнитесвещениции старейшините,Тойнеотговоринищо

13ТогаваПилатМуказа:Нечувашлизаколконеща свидетелстватпротивТебе?

14Итойнемуотговоринитодума;дотакавастепен, чеуправителятмногосеучуди.

15Сеганатозипразникуправителятимашеобичайда пусканахоратазатворник,когототепожелаха

16Итогаваимахаединизвестензатворник,наречен Варава

17Итака,когатосесъбраха,Пилатимказа:Кого искатедавипусна?Варава,илиИсус,койтосенарича Христос?

18Защотознаеше,чеотзавистгобяхапредали

19.Когатотойседнанасъдийскияпрестол,женаму изпратидонегодакажат:Неправинищонатози праведник,защотоднеснасънмногопострадахзаради него.

20Ноглавнитесвещенициистарейшинитеубедиха множествотодапомолятВараваидапогубятИсус 21Управителятимотговориирече:Когоотдвамата искатедавипусна?Теказаха,Варава

22Пилатимказа:Итака,какводаправясИсус,който сенаричаХристос?ВсичкиМуказват:Некабъде разпнат

23Иуправителятказа:Каквозлоесторил?Нотеоще повечевикаха,казвайки:Некабъдеразпнат!

24Пилат,катовидя,ченищонеможедапомогне,аче севдигасмут,взеводаиизмиръцетесипред множеството,катоказа:Азсъмневинензакръвтана тозиправеденчовек;гледайтевие

25Тогавацелиятнародотговорииказа:КръвтаМуда бъдевърхунасивърхудецатани 26ТогаваимпуснаВарава,аИсускатобичуваГо

МАТЮ

преклонихаколенепредНегоиМусеподиграваха, казвайки:Здравей,ЦарюЮдейски!

30Итегозаплюха,взехатръстикатаигоудряхапо главата.

31ИследкатоМусеподиграха,съблякохаМу мантиятаиГооблякохавНеговитедрехи,иГо отведохадаГоразпнат

32Икатоизлязоха,намерихаединкиринеецнаиме Симон;негопринудихаданосикръстаМу

33Икогатостигнахадомясто,нареченоГолгота,което щерече,мястоначерепа,

34Дадохамудапиеоцет,смесенсжлъчка;итой,като вкуси,неискашедапие.

35ИтеГоразпнахаиразделихадрехитеМу,като хвърляхажребий,задасесбъднереченотоотпророка, черазделихадрехитеМипомеждусиизаоблеклото михвърлихажребий

36Иседнали,тегогледахатам;

37Ипоставинадглаватамунадписасобвинениетому: ТОЗИЕИСУС,ЮДЕЙСКИЯТЦАР

38ТогавасНегобяхаразпнатидвамаразбойници, единиятотдясно,адругиятотляво.

39Аминаващитегохулеха,катоклатехаглави, 40Иказвайки:Ти,койторазрушавашхрамаиго съграждашзатридни,спасиСебеСи.АкосиБожият син,слезоткръста

41Посъщияначиниглавнитесвещеницис книжницитеистарейшинитеМусеприсмиваха, казвайки:

42Тойспасидруги;себесинеможедаспасиАкотой ецарнаИзраел,некасегаслезеоткръстаиниещеМу повярваме

43ТойседоверинаБога;некагоизбависега,акоиска, защотоказа:АзсъмБожиятСин.

44Иразбойниците,коитобяхаразпнатисНего,го хвърлихавзъбитеМу

45Аотшестиячаснастанатъмнинапоцялатаземядо деветиячас

46ИоколодеветиячасИсусизвикасъссиленглас, казвайки:Ели,Ели,ламасавахтани?коетощерече: Божемой,Божемой,защосимеоставил?

47Някоиотстоящитетам,каточухатова,казаха:Този викаИлия.

48Иведнагаединоттяхсезавтече,взегъба,напълния соцет,надянаянатръстикаиМудадедапие

49Останалитеказаха:Остави,давидимдалиИлияще дойдедагоспаси

50Исус,катоизвикаотновосъссиленглас,издъхна.

51Ието,завесатанахрамасераздранадвеотгоредо долу;иземятасеразтресе,искалитесеразцепиха;

52Игробоветесеотвориха;имноготелана починалитесветиивъзкръснаха,

53Иизлезеотгробоветеследвъзкресениетоси,ивлезе всветияград,исеявинамнозина

54Акогатостотникътионези,коитобяхаснего, коитопазехаИсус,видяхаземетресениетоитова,което стана,тесеуплашихамногоиказаха:НаистинаТози бешеБожиятСин

55Имногоженибяхатамигледахаотдалече,които следвахаИсусотГалилеяиМуслужеха.

56СредкоитобешеМарияМагдаленаиМария, майкатанаЯковиЙосей,имайкатанадецатана Зеведей

57Когатосесвечери,дойдеединбогатчовекот Ариматея,наимеЙосиф,койтосъщобешеученикна Исус:

58ТойотидеприПилатиизмолитялотонаИсус ТогаваПилатзаповядадапредадаттялото.

59ИкогатоЙосифвзетялото,тойгозавивчиста лененакърпа,

60Игоположивсобственатасиновагробница,която бешеизсекълвскалата;итойтъркулнаголямкамъкдо врататанагробаисиотиде.

61ИтамбяхаМарияМагдаленаидругатаМария, коитоседяхасрещугроба

62Анадругияден,койтопоследваденяна подготовката,първосвещеницитеифарисеитесе събрахаприПилат,

63Казвайки:Господине,помним,чеонзиизмамник каза,докатобешеощежив,Следтриднищевъзкръсна

64Затовазаповядайгробътдабъдесигурендотретия

откраднат,идакажатнахората,Тойвъзкръснаот мъртвите:такапоследнатагрешкащебъдепо-лошаот първата.

65Пилатимказа:Виеиматестража;върветеси, уверетесе,колкотоможете

66Итака,теотидохаинаправихагробасигурен,като запечатахакамъкаипоставихастража

ГЛАВА28

1Вкраянасъботата,когатозапочнадасеразсъмва къмпървияденотседмицата,МарияМагдаленаи другатаМариядойдохадавидятгроба

2Ието,станаголямоземетресение;защотоангелът Господенслезеотнебето,дойде,отваликамъкаот врататаиседнананего

3Лицетомубешекатосветкавицаиоблеклотомубяло катосняг;

4Иотстрахотнегопазачитесеразтресохаистанаха катомъртви

5Иангелътвотговорказанажените:Небойтесе, защотозная,четърситеразпнатияИсус

6НямаГотук,защотовъзкръсна,кактоказаЕлате, вижтемястото,къдетоележалГоспод.

7ИдибързоикажинаученицитеМу,чеевъзкръснал отмъртвите;ието,ТойотивапредвасвГалилея;там щеговидите;ето,казахви

8Итебързоситръгнахаотгробасъсстрахиголяма радост;исезатичадасъобщинаученицитеСи 9ИкогатоотидохадакажатнаученицитеМу,ето,

13Казвайки:Кажете,чеученицитеМудойдохапрез нощтаиГооткраднаха,докатониеспяхме.

14Иакотовастигнедоушитенауправителя,ниеще гоубедимищевиосигурим.

15Итака,тевзехапаритеинаправиха,кактобяха научени;итазипоговоркасеразгласявасредюдеитедо денднешен

16ТогаваединадесеттеученикаотидохавГалилея,на еднапланина,къдетоИсусимбешезаповядал

17Икатоговидяха,темусепоклониха;нонякоисе усъмниха

18ИИсусдойдеиимговори,казвайки:ДадеМисе всякавластнанебетоиназемята.

19Итъй,идетеинаучетевсичкитенароди,катоги кръщаватевиметонаОтцаиСинаиСветияДух: 20Учейкигидапазятвсичко,коетосъмвизаповядал; и,ето,Азсъмсваспрезвсичкитеднидосвършекана светаамин