Bulgarian - The Gospel of Luke

23Истанатака,чеведнагащомднитенаслужението

Лука

ГЛАВА1

1Доколкотомнозинасасезаелидаизложатпоред декларациязаонезинеща,вкоитонай-сигурносе вярвасреднас,

2Точнокактонигипредадоха,коитоотначалото бяхмеочевидциислужителинасловото;

3Наменсъщомисесторидобре,следкатоимах съвършеноразбираненавсичкинещаотсамотоначало, датипишапоред,превъзходниТеофиле,

4Задаможешдапознаешсигурносттанаонезинеща, вкоитосибилнаучен.

5ИмашевднитенаИрод,царянаЮдея,един свещеникнаимеЗахария,отсемействотонаАвия;и женамубешеотдъщеритенаАаронииметойбеше Елисавета

6ИдваматабяхаправеднипредБога,ходейки непорочновъввсичкиГосподнизаповедиинаредби.

7Итенямахадете,защотоЕлисаветабешебезплоднаи дваматавечебяхавнапредналавъзраст

8Истанатака,чедокатотойизпълнявашеслужбатана свещеникпредБогвреданаредаси,

9Споредобичаянасвещеника,жребиятмубешеда кадистамян,когатовлизашевГосподнияхрам.

10Ицялотомножествоотнародасемолешенавънпо временакаденето

11ИявимусеангелГосподен,стоящотдясната странанаолтаразатамян

12ИкогатоЗахарияговидя,тойсесмутиистрахго обзе.

13Ноангелътмуказа:Небойсе,Захария,защото молитвататиечута;иженатиЕлисаветащетироди синищегонаречешЙоан.

14Ищеимашрадостивеселие;имнозинащесе зарадватнаражданетому.

15ЗащототойщебъдевеликпредГосподаинямада пиенитовино,нитоспиртнопитие;ищесеизпълни съсСветияДухощеотутробатанамайкаси

16ИмногоотсиноветенаИзраилтойщеобърнекъм ГосподатехнияБог

17ИтойщевървипреднеговдухаисилатанаИлия, задаобърнесърцатанабащитекъмдецатаи непокорнитекъммъдросттанаправедните;зада подготвинарод,подготвензаГоспода.

18ИЗахарияказанаангела:Покаквощеразбератова?

защотоазсъмстарчовекиженамиевнапреднала възраст.

19Иангелътвотговормуказа:АзсъмГавриил,който стояпредБога;исъмизпратендаговорястебидати съобщятазирадостнавест.

20И,ето,тищебъдешняминямадаможешда говоришдоденя,вкойтотезинещащесеизпълнят, защотоневярвашнадумитеми,коитощесеизпълнят навреме

21ИхоратачакахаЗахарияисечудеха,чесезадържа толковадълговхрама.

22Икогатоизлезе,неможешедаимговори;ите забелязаха,чеевидялвидениевхрама;защототойим кимнаиостанабезмълвен.

26ИвшестиямесецангелътГавриилбешеизпратенот БогавединградвГалилея,нареченНазарет,

27Надевица,сгоденазамъжнаимеЙосифот Давидовиядом;ииметонадевицатабешеМария

28Иангелътвлезепринеяиказа:Радвайсе, благодатна,Господестеб:благословенаситимежду жените

29Икатоговидя,тясесмутиотдумитемуи размишлявашекакъвдабъдетозипоздрав.

30Иангелътйказа:Небойсе,Мария,защототи намериблаговолениепредБога

31Ието,тищезаченешвутробатасиищеродишсин, коготощенаречешИСУС

32ТойщебъдевеликищесенаречеСинна Всевишния;иГосподБогщеМудадепрестолана бащамуДавида;

33ИтойщецаруванаддоманаЯковзавинаги;и царствотомунямадаимакрай.

34ТогаваМарияказанаангела:Какщебъдетова,като непознаваммъж?

35Иангелътотговориийрече:СветиятДухщедойде върхутебисилатанаВсевишниящетеосени;затоваи товасвятонещо,коетощесеродиоттеб,щесенарече СинБожий

36И,ето,братовчедкатиЕлисавета,тясъщозачена синвстаросттаси;итоваешестиятмесецснея,която сенаричанеплодна

37ЗащотозаБоганищонямадабъденевъзможно 38ИМарияказа:ЕтослугинятаГосподня;неками бъдеспореддуматати.Иангелътсиотидеотнея.

39ИМариястанавонезидниибързоотидев хълмистатаобласт,вединграднаЮда;

40ИвлезевкъщатанаЗахарияипоздравиЕлисавета 41Истанатака,чекогатоЕлисаветачупоздравана Мария,бебетоподскочивутробатай;иЕлисаветасе изпълнисъсСветияДух:

42Итяизвикасъссиленгласиказа:Благословенаси тимеждуженитеиблагословенеплодътнатвоята утроба

43Иоткъдемиетовададойдеприменмайкатанамоя Господ?

44Защото,ето,щомгласътнатвояпоздравпрозвучав ушитеми,младенецътзаигравутробатамиотрадост 45Иблаженаетази,коятоеповярвала,защотощесе изпълнитова,коетойеказаноотГоспод

46ИМарияказа:ДушатамивеличаеГоспода, 47ИдухътмисезарадвавБога,мояСпасител. 48ЗащототойпогледнанизосттанаслугинятаСи; защото,ето,отсеганататъквсичкипоколениящеме наричатблажена.

49ЗащотоСилниятмиизвършивеликинеща;исвятое иметоМу

50ИНеговатамилостевърхуонези,коитоМусебоят отпоколениевпоколение

51ТойпоказасиласръкатаСи;тойразпръсна горделивитевмислитенасърцатаси.

52Тойсвалисилнитеотпрестолатаимииздигна смирените.

53Тойнаситигладниясблага;ибогатитеотпрати празни.

54ТойподкрепислугатаСиИзраил,катосиспомни милосттаСи;

55Кактоговоринабащитени,наАвраамина потомствотомудовека.

56ИМарияостанапринеяоколотримесецаисевърна удомаси

57СегадойдепълнотовременаЕлисавета,задабъде избавена;итяродисин

58Инейнитесъседиинейнитебратовчедичухакак Господпоказаголямамилоствърхунея;итесе зарадвахаснея

59Истанатака,ченаосмиядендойдохадаобрежат детето;игонарекохаЗахарияпоиметонабащаму

60Амайкамувотговорказа:Нетака;нотойщесе наричаЙоан.

61Итейказаха:Няманикойотродати,койтодасе наричастоваиме

62Итенаправихазнацинабащаму,какбиискалдаго нарекат

63Итойпоискамасазаписанеинаписа,казвайки: ИметомуеЙоан.Ивсичкисечудеха.

64Иустатамуведнагасеотворихаиезикътмусе развърза,итойпроговориивъзхвалиБога

65Истрахобзевсички,коитоживеехаоколотях;и всичкитезидумисеразгласихаизцялатапланинска странанаЮдея

66Ивсички,коитогичуха,гисложихавсърцатаси, катоказаха:Какводетещебъдетова?Иръкатана Господабешеснего

67ИнеговиятбащаЗахариясеизпълнисъсСветияДух ипророкува,казвайки:

68БлагословенГосподБогИзраилев;защототой посетииизкуписвоянарод, 69Ииздигнарогнаспасениезанасвдоманаслугата СиДавид;

70КактоказачрезустатанасветитеСипророци,които саотначалотонасвета:

71Задабъдемспасениотнашитевраговеиотръката навсички,коитонимразят;

72Задаизвършимилостта,обещанананашитебащи,и дасиспомниНеговиясвятзавет;

73Клетвата,скоятосезакленанашиябащаАвраам,

74Заданидаде,чекатосеосвободимотръкатана нашитеврагове,можемдаМуслужимбезстрах,

75ВсвятостиправдапредНегопрезвсичкитеднина нашияживот

76Ити,дете,щесенаречешпророкнаВсевишния, защотощеотидешпредлицетонаГоспода,зада подготвишпътищатаМу;

77Задададезнаниезаспасениенасвоянародчрез опрощаваненагреховетеим, 78ЧрезнежнатамилостнанашияБог;скоетоизворът отвисокотонипосети,

79Задаосветиседящитевтъмнинаивсмъртнасянка, заданасочинозетенипопътянамира

80Идететорастешеиукрепвашедухомибешев

1Истанатака,чевонезидниизлезезаповедотЦезар

2(Итоваоблаганеенаправенозапървипът,когато КиринийбешеуправителнаСирия)

3Ивсичкиотидохадасепрепишат,всекивсвояград 4ИЙосифсъщосеизкачиотГалилея,отградНазарет, вЮдея,вДавидовияград,койтосенаричаВитлеем; (защотобешеотдомаироданаДавид:)

5ДасеобложисМария,сгоденатамужена,която бешебременна

6Итака,докатобяхатам,сенавършихадните,когато тятрябвашедароди

7Итяродипървородниясисин,повигоигоположив ясли;защотонямашемястозатяхвхана.

8Ивсъщатастранаимашеовчари,коитоживеехана полетоипазехастадотосипрезнощта

9Ието,ангелътГосподендойденадтяхиславата Господнагиосия;итесеуплашихамного

10Иангелътимказа:Несебойте,защото,ето,азви носядобравестзаголямарадост,коятощебъдеза всичкихора

11ЗащотоднесвисеродивДавидовияградСпасител, койтоеХристосГоспод.

12Итоващебъдезнакзавас;ЩенамеритеМладенеца повитдалеживясли

13Ивнезапносангеласепоявимножествоот небеснотовойнство,коетохвалешеБогаиказваше: 14СлававъввисинитенаБогаиназемятамир,между човецитеблаговоление.

15Истанатака,чекогатоангелитесиотидохаоттяхв небето,пастиритесиказахаединнадруг:Некасегада отидемдоривъвВитлеемидавидимтова,коетосе случи,коетоГосподсъобщинанас

16ИдойдохабързоинамерихаМария,Йосифи Младенеца,койтолежешевясли.

17Икатоговидяха,разгласихадумите,коитоимбяха казанизатовадете

18Ивсички,коиточухатова,сечудеханатова,което имказахаовчарите

19АМарияпазешевсичкитезинещаиги размишлявашевсърцетоси.

20Ипастиритесевърнаха,прославяйкии възхвалявайкиБогазавсичкинеща,коитобяхачулии видели,кактоимбешеказано.

21Икогатосеизпълнихаосемднизаобрязванена детето,иметомубешеИсус,кактобешенареченоот ангела,предидабъдезаченатвутробата

22Икогатосенавършихаднитенанейнотоочистване споредМоисеевиязакон,тегодонесохавЕрусалим,за дагопредставятнаГоспода; 23(КактоеписановГосподниязакон:Всякомъжко,

27ИтойвлезечрезДухавхрама;икогатородителите въведохадететоИсус,задаизвършатзанегоспоред обичаяназакона,

28Тогаватойговдигнанаръце,благословиБогаи каза:

29Господи,сегапускашслугатаСисмирспоред думатаСи

30ЗащотоочитемивидяхаТвоетоспасение,

31Коетосиприготвилпредлицетонавсичките племена;

32Светлиназаосветяваненаезичницитеиславана ТвоянародИзраил

33ИЙосифимайкамусечудеханатова,коетосе говорешезанего

34ИСимеонгиблагословииказанамайкамуМария: Ето,товадетеепоставенозападанетоивъзкръсването намнозинавИзраел;изазнамение,срещукоетощесе говори;

35(Да,мечщепронижеитвоятасобственадуша),зада могатдасеразкриятмислитенамногосърца

36ИимашееднаАнна,пророчица,дъщерянаФануил, отплеметонаАсер;тябешевдълбокавъзрастибеше живяласмъжседемгодиниотдевственосттаси;

37Итябешевдовицанаоколоосемдесетичетири години,коятонесеотделяшеотхрама,нослужешена Богаспостимолитвиденеминощем

38Итядойдевсъщиямиг,благодарисъщонаГоспода иговоризаНегонавсички,коитоочаквахаизкупление вЕрусалим

39Икогатоизпълнихавсичкоспоредзаконана Господа,тесевърнахавГалилея,всобствениясиград Назарет

40Адететорастешеиукрепвашедухом,изпълненос мъдрост;иБожиятаблагодатбешевърхунего.

41ИродителитемуходехавЙерусалимвсякагодина напразникаПасха

42Икогатотойбешенадванадесетгодини,тесе изкачихавЕрусалимспоредобичаянапразника

43Икогатоизпълнихадните,катосевърнаха,детето ИсусостанавЕрусалим;иЙосифимайкамунезнаеха затова

44Ноте,катопомислиха,чеесдружината,изминаха единденпът;игопотърсихасредроднинитеи познатитеси

45Икатонегонамериха,върнахасевЕрусалимдаго търсят.

46Истанатака,чеследтриднигонамерихавхрама, седналвсредлекарите,катогислушашеиимзадаваше въпроси

47Ивсички,коитогослушаха,сечудеханаразумаи отговоритему

48ИкатоГовидяха,смаяхасе;имайкаМуМурече: Сине,защопостъпитакаснас?ето,бащатииазТе потърсихмесъсскръб

49Итойимказа:Защомепотърсихте?незнаетели,че трябвадасезанимавамсработатанаОтцаСи?

50Итенеразбрахадумите,коитотойимказа.

51ИтойслезестяхидойдевНазарет,иимсе покоряваше;номайкаМупазешевсичкитезидумив сърцетоси.

52ИИсуснараствашевмъдростиръст,ив

1Сегавпетнадесетатагодинаотцаруванетона

2ТъйкатоАннаиКаиафабяхапървосвещеници, БожиетословодойдекъмЙоан,синанаЗахария,в пустинята

3ИтойдойдевцялатастранаоколоЙордан, проповядвайкикръщениетонапокаяниезаопрощение нагреховете;

4КактоеписановкнигатанадумитенапророкИсая, койтоказва:Гласътнавикащиявпустинята: ПригответепътянаГоспода,правинаправетепътеките Му

5Всякадолинащесенапълниивсякапланинаихълм щесеснишат;икривитещесеизправят,игрубите пътищащесеизгладят;

6ИвсякатварщевидиБожиетоспасение

7Тогаватойказанамножеството,коетоизлезедасе кръстиотнего,О,поколениеехиднини,койви предупредидабягатеотидващиягняв?

8Итъй,принасяйтеплодове,достойнизапокаяние,и незапочвайтедасиказвате:ИмамеАвраамзабащаси; защотовиказвам,чеБогможеоттезикамънида издигнедецанаАвраам.

9Исегасъщобрадватаеположенаприкоренана дърветата:прочее,всякодърво,коетонедавадобър плод,сеотсичаисехвърлявогъня.

10Ихоратагопопитаха,казвайки:Каквощеправим тогава?

11Тойимотговорииказа:Койтоимадведрехи,нека даденатози,койтоняма;икойтоимамесо,некаправи така

12ТогавадойдохаибирницитедасекръстятиМу казаха:Учителю,какводаправим?

13Итойимказа:Неизисквайтеповечеоттова,което виеопределено.

14Ивойницитесъщогопопитаха,казвайки:Ание какводаправим?Иречеим:Ненасилвайтеникого, нитолъжливообвинявайте;ибъдетедоволниот заплатитеси

15Итъйкатохоратабяхавочакванеивсичкихора размишлявахавсърцатасизаЙоан,далитойбеше Христос,илине; 16Йоанвотговорказанавсички:Азвикръщавамс вода;ноидепо-силенотмен,накоготонесъмдостоен даразвържаремъканаобувкитему;тойщевикръсти съсСветияДухисогън;

21Икогатоцелиятнародсекръсти,станатака,чеи Исус,катосекръстиисепомоли,небетосеотвори, 22ИСветиятДухслезевърхунеговтелеснаформа катогълъбидойдегласотнебето,койтоказа:Тиси МоятвъзлюбенСин;втебсъмдоволен.

23ИсамиятИсусзапочнадабъденаоколотридесет години,бидейки(кактосепредполагаше)синнаЙосиф, койтобешесиннаХели,

24КойтобешесиннаМатат,койтобешесиннаЛеви, койтобешесиннаМелхи,койтобешесиннаЯна, койтобешесиннаЙосиф,

25КойтобешесиннаМататиас,койтобешесинна Амос,койтобешесиннаНаум,койтобешесинна Если,койтобешесиннаНаге,

26КойтобешесиннаМаат,койтобешесинна Мататиас,койтобешесиннаСемей,койтобешесинна Йосиф,койтобешесиннаЮда, 27КойтобешесиннаЙоана,койтобешесиннаРеза, койтобешесиннаЗоровавел,койтобешесинна Салатиел,койтобешесиннаНери, 28КойтобешесиннаМелхи,койтобешесиннаАди, койтобешесиннаКосам,койтобешесиннаЕлмодам, койтобешесиннаЕр,

29КойтобешесиннаХосе,койтобешесиннаЕлиезер, койтобешесиннаЙорим,койтобешесиннаМатат, койтобешесиннаЛеви,

30КойтобешесиннаСимеон,койтобешесиннаЮда, койтобешесиннаЙосиф,койтобешесиннаЙонан, койтобешесиннаЕлиаким,

31КойтобешесиннаМелея,койтобешесиннаМенан, койтобешесиннаМатата,койтобешесиннаНатан, койтобешесиннаДавид,

32КойтобешесиннаДжеси,койтобешесиннаОвид, койтобешесиннаБооз,койтобешесиннаСалмон, койтобешесиннаНаасон,

33КойтобешесиннаАминадав,койтобешесинна Арам,койтобешесиннаЕсром,койтобешесинна Фарес,койтобешесиннаЮда,

34КойтобешесиннаЯков,койтобешесиннаИсаак, койтобешесиннаАвраам,койтобешесиннаТара, койтобешесиннаНахор,

35КойтобешесиннаСаруч,койтобешесиннаРагау, койтобешесиннаФалек,койтобешесиннаХебер, койтобешесиннаСала,

36КойтобешесиннаКаинан,койтобешесинна Арфаксад,койтобешесиннаСем,койтобешесинна Ной,койтобешесиннаЛамех, 37КойтобешесиннаМатусала,койтобешесинна Енох,койтобешесиннаЯред,койтобешесинна Малелеел,койтобешесиннаКаинан, 38КойтобешесиннаЕнос,койтобешесиннаСет, койтобешесиннаАдам,койтобешесиннаБог. ГЛАВА4

1ИИсус,изпълненсъсСветияДух,севърнаот ЙорданибешеводенотДухавпустинята, 2ЧетиридесетдниизкушаванотдяволаИпрезонези днитойнеяденищо;икогатотесвършиха,следтова тойогладня.

3Идяволътмуказа:АкосиБожиятСин,заповядайна тозикамъкдастанехляб

4АИсусмуотговорииказа:Писаное,ченесамос

5Идяволът,катогозаведенависокапланина,му показавсичкитецарстванасветавединмиготвреме. 6Идяволътмуказа:Цялататазивластщетидами тяхнатаслава,защототовамиепредадено;инакогото искамщегодам

7Итака,акомисепоклониш,всичкощебъдетвое. 8АИсусвотговормуказа:МахнисеотМене,Сатана, защотоеписано:НаГосподатвояБогдасепокланяши самонаНегодаслужиш

9ИзаведеговЕрусалим,поставигонавърханахрама имуказа:АкосиБожийСин,хвърлисеоттукдолу; 10Защотоеписано:ТойщезаповяданаангелитеСиза тебдатепазят

11Инаръцетеситещетеносят,заданеударишкрака сивкамък

12АИсусвотговормурече:Казаное:Неизпитвай Господа,твояБог.

13Икогатодяволътсвършицялотоизкушение,тойсе оттеглиотнегозаизвестновреме

14ИИсуссевърнавсилатанаДухавГалилея;и мълватазаНегосеразнесепоцялатаоколност

15Ипоучавашевсинагогитеим,катобешепрославен отвсички.

16ИдойдевНазарет,къдетобешеотгледан,испоред обичаясивлезевсинагогатавсъботнияденистанада чете.

17ИмубешедоставенакнигатанапророкИсаяИ катоотворикнигата,намеримястото,къдетобеше написано:

18ДухътнаГосподаевърхумен,защотомепомазада проповядвамблаговестиетонабедните;пратимеда изцелявамсъкрушенитепосърце,дапроповядвам избавлениенапленницитеивръщаненазрениетона слепите,дапуснанасвободанаранените,

19ДапроповядватблагоприятнатагодинаГосподня. 20Итойзатворикнигата,дадеяотновонаслужителяи седнаИочитенавсички,коитобяхавсинагогата,бяха вперенивнего.

21Итойзапочнадаимказва:Днестоваписаниесе изпълнивушитеви

22Ивсичкимусвидетелствахаисечудехана благодатнитедуми,коитоизлизахаотустатамуИ казаха:НеелитозисинътнаЙосиф?

23Итойимказа:Непременнощемикажететази поговорка:Лекарю,изцелисебеси;всичко,коетосме чулидасеправивКапернаум,направиитук,втвоята страна

24Итойказа:Истинавиказвам,Никойпророкнесе приемавсобственатасистрана

25Ноистинавиказвам,многовдовициимашев ИзраилвднитенаИлия,когатонебетобешезатворено

27ИмногопрокажениимашевИзраилповреметона

28Ивсичкивсинагогата,каточухатова,сеизпълниха сгняв,

29Истанаха,изгонихаговънотградаигозаведохадо краянахълма,накойтобешепостроенградътим,зада гохвърлятстремглаво.

30Нотой,катоминапрезтях,сиотиде,

31ИслезевКапернаум,галилейскиград,иги поучавашевсъботнитедни.

32ИсечудеханаучениетоМу,защотословотоМу бешесъссила

33Ивсинагогатаимашеединчовек,койтоимашедух нанечистбес,иизвикасъссиленглас,

34Казвайки:Оставетени!Каквообщоимамениестеб, ИсусеотНазарет?дошъллисиданиунищожиш?Знам текойси;СветиятБожий

35АИсусгосмъмри,катоказа:Млъкнииизлезот негоИкогатодяволътгохвърлинасред,тойизлезеот негоинегоповреди

36Ивсичкисесмаяхаисиговореха,казвайки:Щоза думаетова!защотосвластисилатойзаповядвана нечиститедуховеитеизлизат

37Иславатазанегосеразнесеповсичкиместана околността

38Итойстанаотсинагогатаивлезевкъщатана Симон.ИмайкатанаСимоноватаженабешехванатаот силнатреска;игопомолихазанея

39Итойзастананаднеяисмъмритреската;итоя остави;итяведнагастанаиимслужеше.

40Акогатослънцетозалязваше,всички,коитоимаха болниотразличниболести,гидоведохаприНего;и катоположиръценавсекиоттях,изцелиги.

41Ибесовеизлизахаотмнозина,викайкииказвайки: ТисиХристос,БожиятСинИкатогисмъмри,неим позволидаговорят,защотознаеха,чеТойеХристос.

42Икогатосеразсъмна,тойситръгнаиотидев безлюдномясто;ихоратагопотърсихаидойдохапри него,игозадържаха,заданесеотдалечаваоттях.

43Итойимказа:ТрябвадапроповядвамБожието царствоинадругиградове,защотозатовасъм изпратен.

44ИтойпроповядвашевсинагогитенаГалилея ГЛАВА5

1Истанатака,чедокатонародътсепритискашекъм него,задачуесловотоБожие,тойзастанадоезерото наГенисарет,

2Ивидядвакораба,стоящикрайезерото;норибарите бяхаизлезлиоттяхиизмивахамрежитеси

3Итойвлезевединоткорабите,койтобешенаСимон, игопомолидасеотдалечималкоотсушатаИтой седнаипоучавашехоратаизвънкораба.

4Сега,когатопрестанадаговори,тойказанаСимон: Отплувайвдълбинитеихвърлетемрежитесизаулов

5АСимонвотговорМурече:Учителю,ниесе трудихмецяланощинеуловихменищо;въпрекитова потвоятадумащехвърлямрежата.

6Икогатосвършихатова,техванахаголямо множестворибаимрежатаимсеразкъса

7Итенаправихазнакнапартньоритеси,коитобяхав другиякораб,дадойдатидаимпомогнатИте

дойдохаинапълнихаидватакораба,такачезапочнаха дапотъват.

8СимонПетър,катовидятова,паднанаколенетена

9Защототойивсички,коитобяхаснего,сесмаяхаот улавянетонарибите,коитобяхахванали;

10СъщоиЯковиЙоан,синоветенаЗеведей,които бяхасъдружницинаСимонИИсусказанаСимон:Не бойсе;отсеганататъкщехващашхора

11Икогатоизкарахакорабитесинасушата,те изоставихавсичкоиГопоследваха

12Икогатобешевединград,ето,единчовекцялв проказа;който,катовидяИсус,паднаналицетосии Гомолеше,казвайки:Господи,акоискаш,можешда меочистиш.

13Итойпротегнаръкатаси,докоснаседонегоиказа: Искам,очистисе!Иведнагапроказатасеоттеглиот него.

14Итоймузаповядаданеказвананикого;ноидиисе покажинасвещеника,ипринесизаочистванетоси, споредкактозаповядаМойсей,засвидетелствопред тях

15НоощеповечесеразнасяшеслухзаНегоиголеми множествасесъбирахадаслушатидабъдатизцелени отНегоотнедъзитеси

16Итойсеоттегливпустинятаисемолеше

17Ивединден,докатотойпоучаваше,тамседяха фарисеииучителипозакона,коитобяхадошлиот всекиграднаГалилея,иЮдея,иЕрусалим;исилата Господняприсъстваше,задагиизлекува.

18Ието,човецидонесоханалеглоединчовек,който бешепарализиран;итърсеханачиндаговъведатида гоположатпреднего.

19Икатонеможахаданамерятпокакъвначиндаго внесатпорадимножеството,тесекачиханапокриваи госпуснахапрезкеремидатаслеглотомувсредата предИсус

20Икатовидявяратаим,речему:Човече,прощаватти сегреховете.

21Икнижницитеифарисеитезапочнахада разсъждават,казвайки:Койетози,койтобогохулства? Койможедапрощавагрехове,освенединБог?

22НоИсус,каторазбрамислитеим,вотговоримказа: Какворазмишляватевсърцатаси?

23Коеепо-леснодакажа:Прощаваттисегреховете; илидакажа:Станииходи?

24Нозадазнаете,чеЧовешкиятСинимавластна земятадапрощавагрехове(казанапаралитика): Казвамти,стани,дигнипостелкатасииидиудомаси 25Иведнагастанапредтях,взеонова,накоето лежеше,иотидеудомаси,славейкиБога.

26Ивсичкисесмаяха,славехаБогаисеизпълнихасъс страх,катоказаха:Страннинещавидяхмеднес

28Итойоставивсичко,станаиГопоследва

30Нотехнитекнижнициифарисеироптаехапротив ученицитеМу,казвайки:Защоядетеипиетес бирницитеигрешниците?

31АИсусвотговоримрече:оздравелитеняматнужда отлекар;нотези,коитосаболни.

32Недойдохдапризоваправедните,агрешницитекъм покаяние

33Итемуказаха:ЗащоученицитенаЙоанпостят честоиправятмолитви,кактоиученицитена фарисеите?нотвоитеядатипият?

34Итойимказа:Можетелиданакарате младоженцитедапостят,докатомладоженецътестях?

35Нощедойдатдни,когатомладоженецътщебъде отнетоттях,итогаващепостятвонезидни

36Казаимиеднапритча;Никойнеслагачастотнова дрехавърхустара;акоевпротивенслучай,тогаваи новотодаванаем,ипарчето,коетоевзетоотновото, несъвпадасъсстарото

37Иникойненаливанововиновстаримехове;иначе новотовинощепръснемеховетеищесеразлее,а меховетещеизчезнат

38Ноновотовинотрябвадасеналивавновимехове;и дветесазапазени

39Никой,койтоепилстаровино,нежелаеведнага ново;защотоказва:Старотоепо-добро.

ГЛАВА6

1Истанатака,ченавторатасъботаследпървататой минапрезжитнитениви;иученицитеМукъсаха класоветеиядяха,катогитъркахасръце.

2Инякоиотфарисеитеимказаха:Защоправитетова, коетонеепозволенодасеправивсъбота?

3АИсусвотговоримрече:Нестеличелитолкова много,каквонаправиДавид,когатоогладняитой,и онези,коитобяхаснего?

4КаквлезевБожиядом,взеиядехлябовете предложения,идадеинаонези,коитобяхаснего; коитонеепозволенодаядатосвенсамона свещениците?

5Итойимказа:ЧовешкиятСинегосподарина съботата

6ИвдругасъботаТойвлезевсинагогатаипоучаваше; иимашеединчовек,чиятодяснаръкабешеизсъхнала

7АкнижницитеифарисеитеГонаблюдавахадалище изцеливсъботенден;задамогатданамерят обвинениесрещунего

8Нотойзнаешемислитеимиказаначовекас изсъхналатаръка:СтаниизастанинасредИтойстана изастананапред

9ТогаваИсусимказа:Щевипопитамеднонещо; Позволенолиевсъботнитеднидасеправидоброили дасеправизло?даспасиживотилидагоунищожи?

10Икатогиогледанаоколо,казаначовека:Протегни ръкатасиИтойнаправитака:иръкатамустаназдрава катодругата

11Итебяхаизпълненислудост;иговорихапомежду сикаквобихамоглиданаправятнаИсус 12Ивонезиднитойизлезенаеднапланинадасе помолиипрекарацялатанощвмолитвакъмБога. 13Икогатосеразсъмна,ТойповикаученицитеСии

14Симон,коготонаречеиПетър,ибратмуАндрей,

16ИЮда,братътнаЯков,иЮдаИскариотски,който същобешепредателят

17Итойслезестяхизастанавравнината,игрупатана ученицитеМу,иголямомножествохораотцялаЮдея иЙерусалим,иотморскиябрягнаТириСидон,които дойдохадаГослушат,идабъдатизцелениот болеститеси;

18Ионези,коитобяхаизмъчваниотнечистидухове,и тебяхаизцелени.

19Ицялотомножествотърсешедаседокоснедонего, защотосилатаизлизашеотнегоиизцелявашевсички 20ИкатовдигнаочикъмученицитеСи,каза:Блажени бедните,защотовашееБожиетоцарство

21Блаженивие,коитогладуватесега,защотощесе наситите.Блаженивие,коитоплачетесега,защотоще сесмеете

22Блаженистевие,когатовинамразятчовецитеи

изхвърлятиметовикатозлозарадиЧовешкияСин 23Радвайтесевонзиденискачетеотрадост;защото, ето,наградатавиеголямананебесата;тъйкатобащите импостъпвахаспророцитепосъщияначин

24Ногорконавас,коитостебогати!защото получихтесвоятаутеха.

25Горконавас,коитостесити!защотощегладувате Горконавас,коитосесмеетесега!защотощескърбите ищеплачете.

26Горковам,когатовсичкихораговорятдобрезавас! тъйкатобащитеимпостъпихатакаслъжепророците 27Нонавас,коитослушате,казвам:обичайте враговетеси,праветедобронаонези,коитовимразят, 28Благославяйтеонези,коитовипроклинат,исе молетезаонези,коитовиукоряват.

29Инатози,койтотеударипоеднатабуза,поднесеи другата;итози,койтотивземенаметалото,нему забранявайдавземеипалтототи.

30Давайнавсеки,койтотипоиска;иотонзи,койтоти отнемаблагата,негиискайотново

31Икактожелаетехоратадапостъпватсвас,такаи виепостъпвайтестях

32Защото,акообичатеонези,коитовиобичат,каква благодарностимате?защотоигрешницитеобичат онези,коитогиобичат

33Иакоправитедобронаонези,коитоправятдобро навас,какваблагодарностимате?защотои грешницитеправятсъщото

34Иакозаематенатези,откоитосенадяватеда

37Несъдетеинямадабъдетесъдени;неосъждайтеи нямадабъдетеосъдени;прощавайтеищевибъде простено:

38Давайте,ищевиседаде;добрамярка,натъпкана, изтръсканаипрепълненащедадатвпазватави.Защото скакватомяркамерите,стакаващевисеотмери

39Иказаимпритча:Можелислепиятдаводислепец?

нямалиидваматадападнатврова?

40Ученикътнеепо-горенотучителяси,новсеки съвършенщебъдекатоучителяси

41Изащогледашсъчицатавокотонабратси,ане виждашгредатавтвоетооко?

42Иликакможешдакажешнабратси:Брате,позволи мидаизвадясъчицатавокототи,когатотисамне виждашгредатавокотоси?Лицемерецо,първоизвади гредатаотсобственотосиокоитогаващевидишясно даизвадишсъчицатаотокотонабратси

43Защотодобротодървонедавалошплод;нитолошо дърводавадобриплодове.

44ЗащотовсякодървосепознавапосвояплодЗащото оттрънинесебератсмокини,нитооткъпинисебере грозде.

45Добриятчовекотдобротосъкровищенасърцетоси изнасядоброто;излиятчовекотзлотосъкровищена сърцетосиизваждазло;защотоустатамуговорятза това,коетопрепълвасърцетому

46ИзащоМенаричате:Господи,Господи,ане правитетова,коетоказвам?

47Всеки,койтодойдеприменеичуедумитеми,иги изпълни,щевипокажанакогоеподобен:

48Тойприличаначовек,койтопостроикъща,изкопа дълбокоипоставиосноватанаскала;икогатосе надигнапотопът,потокътсеударисилновърхутази къщаинеможадаяразклати,защотобешеоснована

наскала

49Нокойтослушаинеизпълнява,приличаначовек, койтобезосноваепостроилкъщаназемята;срещу койтопотокътнаистинабиешеяростноиведнагападна; иразорениетонатазикъщабешеголямо

ГЛАВА7

1ИкогатосвършивсичкитеСидумипреднарода,Той влезевКапернаум

2Ислугатанаединстотник,койтомубешескъп,беше боленинасмърт.

3ИкаточузаИсус,тойизпратипринего старейшинитенаюдеитедагомолятдадойдеида излекуваслугатаму

4ИкогатодойдохаприИсус,веднагаГопомолиха, казвайки:Тойедостоен,закоготоданаправитова:

5Защототойобичанашиянародиниепостроил синагога

6ТогаваИсустръгнастяхИкогатобешевеченедалеч откъщата,стотникътизпратиприятелипринего,като муказаха:Господи,несебезпокой,защотонесъм достоендавлезешподпокривами; 7Затоваиазнесметнахсебесизадостоендадойда притеб;нокажиеднадумаислугатамищеоздравее 8Защотоиазсъмчовекподвласт,имамподчинени войници,иказвамнаедин:Иди,итойотива;инадруг:

Ела,итойидва;инаслугатами:Направитова,итойго направи.

9Каточутезинеща,Исусмусеучуди,обърнасеи

10Иизпратените,катосевърнахавкъщата,намериха здравслугата,койтобешеболен

11Инаследващиядентойотидевград,нареченНаин; имногоотученицитемувървяхаснегоимногонарод 12Икогатосеприближидоградскатапорта,ето, изнасяхамъртвец,единствениятсиннамайкаси,атя бешевдовица;имногохораотградабяхаснея

13ИкатоявидяГоспод,смилисенаднеяийказа:Не плачи

14Итойдойдеиседопрядоносилницата;аонези, коитогоносеха,спряха.Итойказа:Младежо,казвам ти,стани

15ИумрелиятседнаизапочнадаговориИтойго предаденамайкаму.

16ИстрахобзевсичкииславехаБога,казвайки:Велик пророксеиздигнамеждунас;ичеБогепосетилсвоя народ.

17ИтозислухзанегосеразпространипоцялаЮдеяи поцялатаоколност

18ИученицитенаЙоанмуизвестихавсичкотова.

19ИЙоанповикадвамаотученицитесиигиизпрати приИсусдапопитат:Тилисионзи,койтотрябвада дойде?илидатърсимдруг?

20КогатомъжетедойдохаприНего,казаха:Йоан Кръстителниизпратипритебдапитаме:Тилиси Онзи,койтотрябвададойде?илидатърсимдруг?

21Ивсъщиятозичастойизцелимнозинаоттехните немощииязви,иотзлидухове;инамнозинаслепи дадезрение.

22ТогаваИсусвотговоримказа:Идетеикажетена Йоанкаквостевиделиичули;какслепитепроглеждат, куцитепрохождат,прокаженитесеочистват,глухите чуват,мъртвитевъзкръсват,набеднитесепроповядва благовестието

23Иблаженеонзи,койтонесесъблазнивМен. 24ИкогатопратеницитенаЙоансиотидоха,той започнадаговоринанародазаЙоан:Каквоизлязохте впустинятадавидите?Тръстика,разклатенаотвятъра? 25Нокаквоизлязохтедавидите?Човек,облеченв мекадреха?Ето,тези,коитосавеликолепнооблечени иживеятизискано,савдвороветенацарете.

26Нокаквоизлязохтедавидите?пророк?Да,казвам ви,имногоповечеотпророк.

27Тозиеонзи,закоготоеписано:Ето,изпращам пратеникаСипредлицетоТи,койтощеприготвипътя ТипредТебе

28Защотовиказвам,чемеждуроденитеотжениняма

32Теприличатнадеца,коитоседятнапазараивикат еднонадругоиказват:Ниевисвирихме,авиене танцувахте;скърбяхмезавас,авиенеплакахте

33ЗащотоЙоанКръстителдойде,нитохлябяде,нито винопи;авиеказвате:Тойимадявол.

34ЧовешкиятСиндойде,койтоядеипие;иказвате: Етолакомникивинопиец,приятелнамитарии грешници!

35Номъдросттаеоправданаотвсичкитесидеца

36ИединотфарисеитегопомолидаядеснегоИтой влезевкъщатанафарисеяиседнадатрапеза

37Ието,еднаженавграда,коятобешегрешница,като разбра,чеИсусседнанатрапезавдоманафарисея, донесеалабастърнакутиясмиро,

38Изастанаприкракатамуотзадиплачеше,изапочна дамиенозетемусъссълзи,игиизтрискосмитена главатаси,ицелувашенозетему,игипомазвашес миро

39Афарисеят,койтогобешепоканил,катовидятова, сиказа:Тозичовек,акобешепророк,щешедазнаекоя икакваетазижена,коятоседокосвадонего,защотое грешница.

40АИсусвотговормуказа:Симоне,имамдатикажа нещоИтойказа:Учителю,казвай

41Имашеединкредитор,койтоимашедвама длъжници:единиятдължешепетстотиндинария,а другиятпетдесет

42Икогатонямахаскакводаплатят,тойискрено простиинадваматаЗатовакажимикояоттяхщего обичанай-много?

43Симонотговорииказа:Предполагам,четози,на коготоепростилповечеИтоймуказа:Правилноси отсъдил

44ИтойсеобърнакъмженатаиказанаСимон: Виждашлитазижена?Влязохвкъщатати,тинеми дадеводазанозетеми;нотяизминозетемисъссълзи игиизбърсаскосмитенаглаватаси.

45Тинемидадецелувка;нотазижена,откактовлязох, непрестанадацелувакракатами

46ТинепомазаглаватаМисмиро,нотазижена помазанозетеМисмиро

47Затоватиказвам,греховетей,коитосамного,са простени;защототяобичашемного;нонакогото малкосепрощава,тоймалкообича

48Итоййказа:Прощаваттисегреховете

49Ионези,коитоседяхасНегонатрапезата, започнахадасиказват:КойеТози,койтоигрехове прощава?

50Иказанажената:Твоятавяратеспаси;вървисис мир

ГЛАВА8

1Истанатака,чеследтоватойобиколивсекигради село,проповядвайкиивъзвестявайкирадостнатавест заБожиетоцарство;идванадесеттебяхаснего, 2Инякоижени,коитобяхаизцелениотзлидуховеи недъзи,Мария,нареченаМагдалена,откоятоизлязоха седембеса, 3ИЙоана,женатанаХуза,управителянаИрод,и Сузана,имногодруги,коитомуслужехаот имуществотоси

4Икогатосесъбрамногонародидойдохапринегоот всекиград,тойказаспритча: 5Единсеячизлезедапосеесеметоси;идокатосееше,

6Инякоипаднаханаскала;ищомпоникна,изсъхна, защотомулипсвашевлага

7Инякоипаднахамеждутръните;итръните поникнахазаедноснегоигозаглушиха

8Адругипаднаханадобраземя,изникнахаидадоха плодстократенИкатоказатова,извика:Койтоима ушидаслуша,некаслуша

9ИученицитеМугопопитаха,казвайки:Какваби могладабъдетазипритча?

10Итойказа:Наваседаденодазнаететайнитена Божиетоцарство,анадругитевпритчи;чекатогледат, даневиждат,икаточуват,данеразбират

11Апритчатаеследната:СеметоеБожиетослово 12Тезикрайпътясатези,коитослушат;тогаваидва дяволътиотнемасловотоотсърцатаим,задане повярватидасеспасят

13Тезинаскалатасаонези,които,каточуят,приемат словотосрадост;итезиняматкорен,коитовярватза известновреме,авъввременаизкушениеотпадат 14Атова,коетопаднамеждутръните,саонези,които, каточуят,излизатисезадушаватотгрижи,богатстваи удоволствиянатозиживотинедаватплоддо съвършенство.

15Атова,коетоенадобраземя,сатези,коитовчисто идобросърце,каточуятсловото,гопазятидаватплод стърпение.

16Никой,когатозапалисвещ,неяпокривасъссъдили яслагаподлеглото;ногопоставянасветилник,зада могатвлизащитедавидятсветлината.

17Защотоняманищотайно,коетоданестанеявно; нитонещоскрито,коетонямадасеузнаеидаизлезе наяве.

18Итъй,внимавайтекакслушате;защотокойтоима, щемуседаде;акойтоняма,щемубъдеотнетоитова, коетоизглежда,чеима.

19Тогавамайкамуибратятамудойдохапринегоине можахадасеприближатдонегопорадинарода 20Инякоимуказаха,чемайкатиибратятатистоят отвъниискатдатевидят

21Итойвотговоримказа:Майкамиибратятамиса тези,коитослушатсловотоБожиеигоизпълняват. 22Итака,вединденТойвлезевкорабсученицитеСи иимказа:Дапреминемнадругиябрягнаезерото.Ите тръгнаханапред

23Нодокатоплаваха,тойзаспа;инадезеротосе

27Икогатоизлезенасушата,вънотградагосрещна единчовек,койтоимашебесовеотдълговремеине носешедрехи,нитоживеешевнякоякъща,ав гробовете.

28Той,катовидяИсус,извика,паднапредНегоиказа съссиленглас:каквоимамазсТебе,Исусе,Синена ВсевишнияБог?Умолявамте,немеизмъчвай 29(Защототойбешезаповядалнанечистиядухда излезеотчовекаЗащотомногопътитойгохващаше;и тойбешевързансверигиивокови;итойразкъса оковитеибешеизгоненотдяволавпустинята)

30ИИсусгопопита,казвайки:Каксеказваш?Итой каза:Легион,защотомногодемонивлязохавнего.

31Итегопомолихаданеимзаповядвадаотидатв бездната

32Итамимашемногостадосвине,коетопасешена планината;итегопомолихадаимпозволидавлязатв тяхИтойгиизстрада

33Тогавадемонитеизлязохаотчовекаивлязохав свинете;истадотосеспуснанадолупостръмното мястовезеротоисеудави

34Икатовидяхастаналото,онези,коитогипасеха, побягнаха,отидохаиразказахавградаивселата

35Тогаваизлязохадавидяткаквоестанало;идойдоха приИсусинамерихачовека,откоготобяхаизлезли бесовете,седналпринозетенаИсус,облеченив здравиясиум;исеуплашиха

36Ионези,коитовидяхатова,имказахаскаквобеше изцеленбесният

37ТогавацялотомножествоотГадаринскатаоколна странагомолешедасеоттеглиоттях;защототебяха обхванатиотголямстрах;итойсекачивкорабаисе върнаобратно

38Човекът,откоготобяхаизлезлибесовете,гомолеше дабъдеснего;ноИсусгоизпрати,катоказа:

39Върнисевсобственатасикъщаиразкажиколко великинещатиесторилБог.Итойотидеиразгласииз целияградкаквивеликинещамубешесторилИсус

40Истанатака,чекогатоИсуссевърна,хоратаго приехасрадост,защотовсичкиГочакаха.

41И,ето,дойдеединчовекнаимеЯир,койтобеше началникнасинагогата,паднавнозетенаИсусиго помолидавлезевкъщатаму.

42Защототойимашееднаединственадъщеря,на околодванадесетгодини,итяумирашеНодокатоси отиваше,хоратаготълпяха.

43Иеднажена,коятоимашекръвотечениеот дванадесетгодини,коятобешепохарчилацелияси имотзалекари,нитоможешедабъдеизцеленаот никой,

44Дойдеотзадиседопрядокраянадрехатаму;и веднагакръвотечениетойспря.

45ИИсусказа:Коймедокосна?Когатовсичкисе отрекоха,Петърионези,коитобяхаснего,казаха: Учителю,множествототепритискаипритиска,ати казваш:Койседопрядомен?

46ИИсусказа:Някоймедокосна,защотоусещам,че силатаеизлязлаотмен

47Икогатоженатавидя,ченесеескрила,тясе приближиразтреперанаипаднапреднего,имуказа предцелиянародпокаквапричинасебешедокоснала

48Итоййрече:дъще,успокойсе;твоятавярате изцели;вървисисмир.

49Докатотойощеговореше,дойдеединотначалника насинагогатаимуказа:Дъщерятиумря; неприятностиненаУчителя.

50НоИсус,каточутова,муотговорииказа:Небойсе, самовярвайитящебъдеизцелена

51Икогатовлезевкъщата,непозволинаникогода влезе,освенПетър,ЯковиЙоан,ибащатаимайкатана момичето

52Ивсичкиплакахаияоплакваха;нотойказа:Не плачете;тянеемъртва,носпи

53Итемусеприсмиваха,катознаеха,четяемъртва. 54Итойизгонивсичките,хванаязаръкатаиизвика, казвайки:Девойко,стани!

55Идухътйсевърнаитяведнагастана;итой заповядадайдадатхрана

56Иродителитейсеудивиха;нотойимзаповядадане казватнаникойзастаналото.

ГЛАВА9

1Тогаватойсъбрадванадесеттесиученицииимдаде силаивластнадвсичкидяволиидалекуватболести

2ИгиизпратидапроповядватБожиетоцарствоида изцеляватболните

3Итойимказа:Невземайтенищозаизпът,нито тояга,нитоторба,нитохляб,нитопари;нитоиматпо двепалта

4Ивкоятокъщавлезете,тамоставайтеиоттамси тръгвайте.

5Иаконякойневиприеме,катоизлезетеоттозиград, отърсетепрахаоткракатасизасвидетелствопротив тях.

6Итетръгнахаиобикаляхаградовете,като проповядвахаблаговестиетоиизцеляваханавсякъде 7АтетрархътИродчузавсичко,коетобешенаправено отнего,исесмути,защотонякоиказваха,чеЙоане възкръсналотмъртвите;

8Иотнякои,чеИлиясееявил;аотдруги,чеединот старитепророциевъзкръснал

9ИИродказа:Йоаназобезглавих;нокойетози,за коготочувамтакиванеща?Итойпожеладаговиди. 10Иапостолите,когатосевърнаха,муказахавсичко, коетобяханаправилиИтойгивзеиотиденасамев пустинномясто,принадлежащонаграда,наречен Витсаида

11Ихората,каторазбрахатова,гопоследваха;итой гиприеиимговоризаБожиетоцарствоиизцелионези, коитоимахануждаотизцеление

12Икогатоденятзапочнадаотминава,тогава дванадесеттедойдохаимуказаха:Пуснимножеството,

16Следтовавзепеттехлябаидветериби,погледна къмнебето,благословиги,разчупиидадена ученицитедараздаватпредмножеството

17Итеядохаивсичкисенаситиха;иоткъсовете, коитоимостанаха,бяхасъбранидванадесеткошници.

18ИкогатоТойсемолешесам,ученицитеМубяхас Него;иТойгипопита,катоказа:ЗакойсъмМене хората?

19Тевотговорказаха:ЙоанКръстител;нонякои казват:Илия;адругиказват,чеединотстарите пророциевъзкръснал

20Тойимрече:АвиекойМесмятате?Петърв отговорказа:ХристосБожий.

21Итойстрогогизаповядаиимзаповядаданеказват наникоготованещо;

22казвайки:ЧовешкиятСинтрябвадапострадамного идабъдеотхвърленотстарейшините,главните свещенициикнижниците,дабъдеубитидабъде възкресеннатретияден.

23Иказанавсички:Аконякойискадавървислед Мене,некасеотречеотсебеси,неканосикръстаси всекидениМепоследва.

24Защото,койтоискадаспасиживотаси,щего изгуби;нокойтоизгубиживотасизарадиМене,той щегоспаси.

25Защотокакваползаимачовек,акоспечелицелия свят,асебесизагубиилибъдеотхвърлен?

26Защотовсеки,койтосесрамиотМенеиотМоите думи,отнегощесесрамиЧовешкиятСин,когато дойдевСвоятаславаинаСвояОтец,инасветите ангели.

27Ноистинавиказвам,чеиманякоиотстоящитетук, коитонямадавкусятсмърт,докатоневидятБожието царство.

28ИоколоосемдниследтезидумиТойвзеПетър, ЙоаниЯковисеизкачинапланинатадасепомоли

29Идокатосемолеше,видътналицетомусепромени идрехитемустанахабелииблестящи

30Ието,двамамъжеразговаряхаснего,коитобяха МоисейиИлия:

31КойтосеявивславаиговоризаНеговатасмърт, коятощешедаизвършивЕрусалим

32АПетърионези,коитобяхаснего,бяханатежали отсън;икогатосесъбудиха,видяхаславатамуи дваматамъже,коитостояхаснего

33Икогатотеситръгвахаотнего,ПетърказанаИсус: Учителю,добрениедасметук;инеканаправимтри шатри;единзатебе,иединзаМоисея,иединзаИлия; бездазнаекаквоказа

34Докатотойговорешетова,дойдеоблакигизасенчи; итесеуплашиха,катовлязохавоблака

35Иотоблакадойдеглас,койтоказа:ТоваеМоят възлюбенСин;слушайтеГо

36Икогатогласътотмина,ИсуссенамерисамИте криехатоваинеказахананикоговонезиднинищоот онезинеща,коитобяхавидели

37Истанатака,ченаследващияден,когатослязохаот хълма,многохорагосрещнаха

38Ието,единчовекотгрупатаизвика,казвайки: Учителю,умолявамте,погледнисинами,защототойе единственотомидете

39Ието,духгограбваитойвнезапноизвика;иго

41АИсусвотговорказа:О,роденеверениизвратен, докогащебъдасвасищевитърпя?Доведисинаси тук.

42Икогатотойощеидваше,дяволътгохвърлидолуи горазкъсаИИсуссмъмринечистиядух,изцелидетето игопредаденабащаму

43ИвсичкибяхаудивениотмогъщатаБожиясилаНо докатовсичкисечудеханавсичко,коетонаправиИсус, ТойказанаученицитеСи:

44Некатезидумивлязатвушитеви,защото ЧовешкиятСинщебъдепредаденвръцетенахората. 45Нотенеразбрахатазидумаитябешескритаоттях, ченеяразбраха;итесестрахувахадагопопитатза тазидума.

46Тогававъзникнаспормеждутяхкойоттяхдабъде по-голям

47ИИсус,каторазбрапомислитенасърцетоим,взе еднодетеигопоставидоСебеСи,

48Иимказа:КойтоприеметовадетевМоеиме,Мене приема;

49ИЙоанотговорииказа:Учителю,видяхмеединда изгонвабесовевтвоеиме;иниемузабранихме, защотоневървиснас.

50АИсусмуказа:Немузабранявайте,защотокойто неепротивнас,тойезанас

51Истанатака,чекогатодойдевреметодабъде въздигнат,тойрешидаотидевЕрусалим,

52Иизпратипратениципреднего;итеотидохаи влязохаведносамарянскосело,задаприготвятзанего.

53Инегоприеха,защотолицетомубешекаточе щешедаотидевЕрусалим

54ИкогатоученицитемуЯковиЙоанвидяхатова, казаха:Господи,искашлидазаповядаменаогънда слезеотнебетоидагипогълне,кактонаправиИлия?

55Нотойсеобърнаигисмъмри,катоказа:Незнаете какъвдухсте

56ЗащотоЧовешкиятСиннедойдедапогуби човешкитедуши,адагиспаси.Иотидохавдругосело. 57Истанатака,чедокатовървяхапопътя,единчовек Муказа:Господи,щеТепоследвам,къдетоида отидеш.

58ИИсусмуказа:Лисицитеиматдупкиинебесните птицииматгнезда;ноЧовешкиятСиннямакъдеда подслониглаватаси

59Иказанадруг:СледваймеНотойказа:Господи, позволимипърводаотидаидапогребабащаси

60Исусмуказа:оставимъртвитедапогребатсвоите мъртви,атиидиипроповядвайБожиетоцарство

1СледтезинещаГосподопределиидругиседемдесет игиизпратиподвамапредсебесивъввсекигради място,къдетосамияттойщешедадойде.

2Затоватойимказа:Жетватанаистинаеголяма,но работницитесамалко;затовасемолетенаГосподаря нажетватадаизпратиработницинажетватаСи.

3Върветеси;ето,изпращамвикатоагнетамежду вълци

4Неносетенитокесия,нитоторба,нитообувкиине поздравявайтеникогопопътя

5Ивкоятокъщавлезете,първокажете:Мирнатази къща!

6Иакосинътнамирабъдетам,вашиятмирщепочива върхунего;аконе,тойщесеобърнеотновокъмвас.

7Иостанетевсъщатакъща,яжтеипийтекаквотови даде;защотоработникътзаслужавазаплататасиНе ходетеоткъщанакъща.

8Ивкойтоградвлезетеивиприемат,яжтекаквотови сложат;

9Иизцелявайтеболните,коитосавнего,иимкажете: Божиетоцарствосеприближидовас

10Новкойтоградвлезетеиневиприемат,излезтепо улицитенасъщияикажете:

11Дорипрахаотвашияград,койтоеполепналвърху нас,ниеизтривамепротиввас;нобъдетесигурнив това,чеБожиетоцарствоенаближилодовас.

12Ноазвиказвам,чевонзиденнаСодомщебъдеполеко,отколкотонатозиград

13Горкоти,Хоразин!горкоти,Витсаида!защото,ако вТириСидонбяхаизвършенивеликитедела,които бяхаизвършенивъввас,теотдавнасебяхапокаяли, седейкивъввретищеипепел.

14НонаТириСидонщебъдепо-леконасъда, отколкотонавас

15Ити,Капернауме,койтосисеиздигналдонебето, щебъдешнизвергнатдоада

16Койтослушавас,Менеслуша;икойтопрезиравас, Менепрезира;икойтопрезираМене,презираТози, КойтоМеепратил

17Иседемдесеттесевърнахасрадостиказаха: Господи,дорибесоветенисепокоряватчрезТвоето име

18Итойимказа:ВидяхСатанадападаотнебетокато светкавица.

19Ето,давамвивластданастъпватезмииискорпиони инадцялатасиланаврага:инищонямадавинарани.

20Независимооттованесерадвайте,чедуховетеса виподчинени;арадвайтесе,защотоименатависа написанинанебесата

21ВонзичасИсуссезарадвадухомиказа:Благодаря Ти,Отче,Господинанебетоиземята,чесискрилтези нещаотмъдритеиразумните,асигиоткрилна младенците;такае,Отче;защототакатисестори добре

22ВсичкомиепредаденоотмояОтец;иникойнезнае койеСинът,освенОтец;икойеОтец,аконеСинъти този,накоготоСинътискадагооткрие 23ИтойгообърнакъмученицитеСииказанасаме: Блаженисаочите,коитовиждатнещата,коитовие

24Защотовиказвам,чемногопророциицареса

25Ието,единзаконникстанаиГоизкушаваше,като каза:Учителю,какводанаправя,заданаследявечен живот?

26Тоймуказа:Каквопишевзакона?какчетеш

27Атойвотговорказа:ДавъзлюбишГосподатвоя Богсцялотосисърце,исцялатасидуша,исвсичката сисила,исвсичкиясиум;иближниясикатосебеси 28Итоймуказа:Правилноотговори;направитоваи щеживееш.

29Нотой,катоискашедасеоправдае,казанаИсус:А койемоятближен?

30АИсусвотговоррече:Единчовекслезеот ЕрусалимвЙерихонипопаднанакрадци,коитого съблякохаотдрехитемуигонараниха,иситръгнаха, оставяйкигополумъртъв.

31Ислучайноединсвещеникслезепотозипътикато говидя,минаотдругатастрана

32Същоиединлевит,когатобешенамястото,дойдеи гопогледна,иминаотдругатастрана

33Ноединсамарянин,катопътуваше,дойдетам, къдетобеше;икатоговидя,смилисенаднего, 34Иотидепринего,превързаранитему,катоналя маслоивино,игокачинасобствениямузвяр,иго заведевстранноприемницата,исепогрижизанего.

35Инаследващияден,когатосиотиде,тойизвадидва пенсаигидаденадомакина,имуказа:Погрижисеза него;икаквотоповечепохарчиш,когатосевърна,ще тиговърна

36Койоттезитримаспоредтеббешеближенна попадналиясредкрадците?

37Итойказа:Онзи,койтомупоказамилостТогава Исусмуказа:Идиитинаправитака

38Икатовървяха,тойвлезеведносело;иеднажена наимеМартагоприевкъщатаси

39ИтяимашесестранаимеМария,коятосъщо седешепринозетенаИсусислушашесловотоМу. 40НоМартабешеотегченаотмноготослужене,дойде приНегоиказа:Господи,нетелиегрижа,чесестра мимеостависамадаслугувам?затоваяпоканидами помогне

41АИсусвотговорйрече:Марто,Марто,тисе грижишибезпокоишзамногонеща;

42Ноеднонещоенеобходимо:иМарияизбраонази добрачаст,коятонямадайсеотнеме.

1Икогатосемолешенаедномясто,когатоспря,един отученицитеМуказа:Господи,научинидасемолим, кактоиЙоаннаучиученицитеси

2ИТойимказа:Когатосемолите,казвайте:Отченаш,

5Иречеим:Койотвасимаприятелиотидепринегов полунощимукаже:Приятелю,дайминазаемтри хляба;

6Защотоединмойприятелповременапътуванетоси дойдеприменинямамкакводамупредложа?

7Итойотвътрещеотговориищекаже:Неме безпокойте;врататаевечезатворенаидецатамисас менвлеглото;Немогадастанаидатидам.

8Казвамви,въпрекиченямадастанеидамудаде, защотомуеприятел,нопорадинастойчивосттамуще станеищемудадетолкова,колкотомуенеобходимо 9ИАзвиказвам:искайтеищевиседаде;търсетеище намерите;хлопайтеищевисеотвори.

10Защотовсеки,койтоиска,получава;икойтотърси, намира;инатози,койтохлопа,щесеотвори 11Акосинпоискахляботнякойотвас,койтоебаща, щемудаделикамък?илиакопоискариба,щемудаде лизмиявместориба?

12Илиакопоискаяйце,щемупредложилискорпион?

13Итака,аковие,бидейкизли,знаетедадаватеблага надецатаси,колкоповеченебесниятвиОтецщедаде СветияДухнаонези,коитоискатотНего?

14Итойизгонвашебес,койтобешенямИстанатака, чекогатодяволътизлезе,немиятпроговори;ихората сечудеха.

15Нонякоиоттяхказаха:Тойизгонвабесоветечрез Веелзевул,началниканабесовете

16Адруги,катогоизкушаваха,искахаотнего знамениеотнебето

17Нотой,катознаешемислитеим,имрече:Всяко царство,разделенопротивсебеси,запустява;икъща, разделенасрещукъща,пада

18АкоиСатанасеразделисампротивсебеси,какще устоицарствотому?защотоказвате,чеАзизгонвам демоничрезВеелзевул

19ИакоазчрезВеелзевулизгонвамдемони,чрезкого гиизгонватвашитесинове?затоватещебъдатваши съдии

20НоакоазсБожияпръстизгонвамбесове, несъмненоБожиетоцарстводойдевърхувас.

21Когатосиленмъж,въоръжен,пазидворецаси, имотамуевмир;

22Нокогатопо-силенотнегосенахвърливърхунего игопобеди,тойотнемаотнеговсичкитемудоспехи, накоиторазчиташе,иразделяплячкатаму

23Койтонеесмене,тойепротивмен;икойтоне събирасмене,тойразпилява

24Когатонечистиятдухизлезеотчовека,тойминава презбезводниместаитърсипочивка;икатоненамери нищо,каза:Щесевърнавкъщатаси,откъдетоизлязох

25Икатодойде,намерияпометенаинакичена

26Тогаватойотиваивземаприсебесиседемдруги духове,по-злиотсебеси;итевлязохаисезаселиха там;ипоследнотосъстояниенатозичовекепо-лошо отпървото

27Истанатака,докатотойговорешетезинеща,една женаоткомпаниятаизвисигласасиимуказа: Благословенаеутробата,коятотееносила,игърдите, коитосисукал

28Нотойказа:Да,блаженисатези,коитослушат словотоБожиеигопазят

29Икогатохоратасесъбрахазаедно,тойзапочнада

30Защото,кактоЙонабешезнамениезаниневийците, такаиЧовешкиятСинщебъдезатовапоколение 31Южнатацарицащесеиздигненасъдасмъжетеот товапоколениеищегиосъди;защототядойдеотнайкрайнитекраищаназемята,задачуемъдросттана Соломон;ието,тукепо-великотСоломон 32МъжетеотНиневиящесеиздигнатнасъдастова поколениеищегоосъдят:защототесепокаяхапри проповядванетонаЙона;ието,тукепо-голямотЙона. 33Никой,катозапалисвещ,неятурянаскришно място,нитоподшиника,анасветилника,задавиждат светлинатаонези,коитовлизат.

34Светилонатялотоеокото;затова,когатоокототие чисто,ицялототитялоесветло;нокогатоокототие зло,итялототиепълносмрак.

35Итъй,внимавайсветлината,коятоевтеб,дане бъдетъмнина

36Итака,акоцялототитялоесветло,бездаима тъмначаст,цялотощебъдесветло,кактокогатояркото сияниенасвещтеосветява

37Идокатоговореше,единфарисейГопомолида вечеряснего;итойвлезеиседнадаяде

38Ифарисеят,катовидятова,сеучуди,ченесебеше измилпредивечеря.

39ИГосподмуказа:Сегавие,фарисеите,чистители чашатаиблюдотоотвън;новътрешносттавиепълнас грабителствоинечестие.

40Глупаци,ненаправилионзи,койтонаправитова, коетоеотвън,итова,коетоевътре?

41Нопо-добредавайтемилостиняоттова,коетоимате; ието,всичкоечистозавас

42Ногорковам,фарисеи!защотовиедаватедесятък отмента,рутаивсякакъввидбилкиипренебрегвате правосъдиетоиБожияталюбов;товатрябвашеда правитеидруготоданеоставятенесторено

43Горковам,фарисеи!защотообичатепървитеместа всинагогитеипоздравитепопазарите

44Горковам,книжнициифарисеи,лицемери!защото виестекатогробове,коитонесевиждат,ихората, коитоходятпотях,негипознават

45ТогаваединотзаконницитевотговорМурече: Учителю,катоказваштова,тиукорявашинас.

46Иказа:Горкоинавас,законници!защотовие натоварватечовецитесбремена,тежкизаносене,авие самитенедокосватебреметатаснитоединотпръстите си

47Горконавас!защотоградитегробоветена пророците,абащитевигиубиха.

48Наистинастесвидетели,чедопускатеделатана

51ОткръвтанаАвелдокръвтанаЗахария,който загинамеждуолтараихрама:истинавиказвам,Това щесеизискваоттовапоколение

52Горковам,законници!защотовиевзехтеключана знанието;виесаминевлязохтеинавлизащите попречихте

53Идокатоимказатезинеща,книжницитеи фарисеитезапочнахаяростнодагоувещаватидаго предизвикватдаговоризамногонеща:

54Причаквахагоитърсехадауловятнещоотустата му,задагообвинят

ГЛАВА12

1Междувременно,когатосесъбрабезбройно множествохора,дотолковачесетъпчехаединдруг, тойзапочнадаказванаученицитесипървонавсички: Пазетесеотквасанафарисеите,койтоелицемерие

2Защотоняманищоскрито,коетоданесеразкрие; нитоскрит,тованямадасеузнае 3Затовавсичко,коетостеговориливтъмнината,щесе чуенасветлината;итова,коетостеговорилинаухов стаите,щебъдепрогласенонапокривите

4Иказвамнавас,приятелимои,несестрахувайтеот онези,коитоубиваттялотоиследтованяматкакво повечеданаправят

5Нощевипредупредяоткоготрябвадасестрахувате: Бойтесеотонзи,койтоследкатоеубил,имавластда хвърливада;да,казвамви,бойтесеотнего

6Неселипродаватпетврабчетазадвамонетиинито еднооттяхнеезабравенопредБога?

7Ноикосмитенаглаватавивсичкисапреброени Затованесебойте:виестепо-ценниотмноговрабчета 8Казвамвисъщо,всеки,койтоМенеизповядапред човеците,негоиЧовешкиятСинщеизповядапред Божиитеангели;

9Нокойтосеотречеотменпредхората,щебъде отреченпредБожиитеангели

10Ивсеки,койтокажедумапротивЧовешкияСин,ще мусепрости;нонатози,койтохулиСветияДух,няма дасепрости

11Икогатовизаведатвсинагогите,ипри магистратите,ипривластите,несезамисляйтекакили каквощеотговорите,иликаквощекажете:

12ЗащотоСветиятДухщевинаучивсъщиячаскакво трябвадакажете.

13Иединотмножествотомуказа:Учителю,говорина братмидаразделинаследствотосмен.

14Итоймуказа:Човече,коймепостависъдияили делителнадвас?

15Итойимказа:Внимавайтеисепазетеоталчността, защотоживотътначовеканесесъстоивизобилиетона нещата,коитопритежава

16Иказаимпритча,катоказа:Земятанаединбогаташ родиизобилно;

17Итоймислешевсебеси,казвайки:Какводаправя, защотонямамкъдедадамплодоветеси?

18Итойказа:Товащенаправя:щесъборяхамбарите сиищепострояпо-големи;итамщедамвсичкитеси плодовеиблага.

19Ищекажанадушатаси:Душо,имашмногоблага, натрупанизамногогодини;успокойсе,яж,пийисе весели

20НоБогмуказа:Безумнико,тазинощдушататище бъдепоисканаоттеб;тогавачиищебъдатнещата, коитосиприготвил?

21Такаесонзи,койтосъбирасъкровищезасебеси,а небогатеевБога.

22ИказанаученицитеСи:Затовавиказвам:Несе безпокойтезаживотасикаквощеядете;нитозатялото, каквощеоблечете

23Животътеповечеотхрана,итялотоеповечеот облекло.

24Помислетезагарваните:тенитосеят,нитожънат; коитоняматнитосклад,нитоплевня;иБоггихрани; Колкостепо-добриотптиците?

25Икойотвас,катосегрижи,можедаприбавикъм ръстасиединлакът?

26Итака,аконеможетеданаправитетова,коетое най-малкото,защосегрижитезаостаналото?

27Погледнетекремоветекакрастат:несетрудят,не предат;ивсепаквиказвам,чеСоломонвцялатаси славанебешеоблеченкатоединоттях

28Итъй,акоБогтакаобличатревата,коятоднесена полето,аутресехвърлявпещта,колкоповечещеви облече,маловерци?

29Инетърсетекаквощеядетеиликаквощепиете, нитосесъмнявайте.

30Защотовсичкотоватърсятнародитенасвета;и вашиятОтецзнае,чеиматенуждаоттова

31Нопо-скоротърсетеБожиетоцарство;ивсичкитези нещащевибъдатдобавени

32Небойсе,малкостадо;защотовашиятОтец благоволидавидадецарството.

33Продайтетова,коетоимате,идайтемилостиня; осигуретеситорби,коитонеостаряват,съкровищена небесата,коетонеизчезва,къдетокрадецнесе приближава,нитомолецпокварява

34Защотокъдетоесъкровищетови,тамщебъдеи сърцетови.

35Некакръстътвибъдеопасанисветлинитеви запалени;

36Ивиесамитекатомъжете,коиточакатсвоя господар,когатотойщесевърнеотсватбата;такато дойдеипочука,веднагадамуотворят

37Блаженионезислуги,коитогосподарят,когато дойде,щенамерибудни:истинавиказвам,четойще сепрепасаищегинакарадаседнатзатрапеза,ище

38Иакотойдойдевъввторатастражаилидойдев

39Изнайтетова,чеакостопанинътнакъщатазнаеше

Лука

владетелнаддомочадиетоси,задаимдадетяхната частотмесотонавреме?

43Блаженонзислуга,чийтогосподар,когатосидойде, гонамеридаправитака.

44Истинавиказвам,четойщегонаправивладетел надвсичко,коетоима

45Ноакотозислугакажевсърцетоси:Господарятми себависидванетоси;ищепочнатдабиятслугитеи девойките,даядатидапиятидасенапиват;

46Господарятнатозислугащедойдевден,когатотой негоочаква,ивчас,когатотойнезнае,ищего разсече,ищемуопределисвоядялсневерниците

47Ионзислуга,койтоезнаелволятанасвоягосподар инесееподготвил,нитоенаправилспоредволятаму, щебъдемногобит

48Ноонзи,койтонеезнаелиеизвършилнеща, заслужаващиудари,щебъдебитсмалкоудари Защотонавсеки,накоготоедаденомного,отнегоще сеискамного;инакоготохоратасаповерилимного, отнегощеискатощеповече

49Дойдохдаизпратяогънназемята;икаквоще,ако вечеезапалено?

50Ноимамкръщение,скоетодасекръстя;икаксъм притеснен,докатосеизпълни!

51Мислители,чесъмдошълдадаммирназемята?

Казвамви,не;апо-скороразделение:

52Защотоотсеганататъкпетимаведнакъщащебъдат разделени,тримасрещудвамаидвамасрещутрима.

53Бащатащесеразделипротивсинаисинътпротив бащата;майкатасрещудъщерятаидъщерятасрещу майката;свекървасрещуснахасииснахасрещу свекърваси

54Иказаощенахората:Когатовидитеоблакдасе издигаотзапад,веднагаказвате:Идвадъжд;итакае.

55Икогатовидитедадухаюженвятър,казвате:Ще имажега;итовасесбъдва

56Виелицемери,виеможетедаразличителицетона небетоиназемята;нокакнеразпознаватетовавреме?

57Да,изащодориотсебесинесъдитекаквое правилно?

58Когатоотивашспротивникасиприсъдията,докато синапътя,постарайседабъдешизбавенотнего;дане бидатезаведеприсъдиятаисъдиятадатепредадена слугата,аслугатадатехвърливтъмница

59Казвамти,нямадаситръгнешоттам,докатоне платишипоследнаталепта.

ГЛАВА13

1Презтовавремеприсъстваханякои,коитомуказаха загалилейците,чиятокръвПилатсмесистехните жертви.

2АИсусвотговоримрече:Мислители,четези галилейцисабилигрешнициповечеотвсички галилейци,понежесапретърпелитакиванеща?

3Казвамви,не,ноаконесепокаете,всичкище загинетепосъщияначин.

4Илионезиосемнадесет,върхукоитопаднакулатав Силоамигиуби,мислители,четебяхагрешници повечеотвсичкихора,коитоживеехавЕрусалим?

5Казвамви,не;но,аконесепокаете,всичкище загинетепосъщияначин

6Казаитазипритча;Някойсиимашесмоковницав

7Тогаватойказаналозаряналозетоси:Ето,вечетри годиниидвамдатърсяплоднатазисмокиняине намирам;отсечетея;защогопрегръщаземята?

8Атойвотговормурече:Господи,оставигоитази година,докатогоразкопаяинаторястор; 9Иакодадеплод,добре;иаконе,тогаващего отсечешследтова

10Итойпоучавашеведнаотсинагогитевсъбота

11Ието,имашееднажена,коятоимашедухнанемощ отосемнадесетгодиниибешепрегърбенаипоникакъв начиннеможешедасеизправи

12ИкогатоИсусявидя,повикаяприсебесиийказа: жено,освободенасиотнемощтаси.

13Итойположиръцевърхунеяитяведнагасе изправиипрославиБога

14Иначалникътнасинагогатаотговорисвъзмущение, защотоИсусизцеливсъботнияден,иказанахората: Имашестдни,вкоитохорататрябвадаработят:втях, следователно,идвайтеибъдетеизцелени,анев съботенден

15ТогаваГосподмуотговориирече:Лицемерце,не отвързваливсекиотвасвсъботаволасиилимагарето сиотяслитеинегиводиданапоят?

16Инетрябвалитазижена,коятоедъщерянаАвраам, коятоСатанаевързал,ето,тезиосемнадесетгодини,да бъдеосвободенаоттазивръзкавсъботнияден?

17Икогатотойказатезинеща,всичкитему противницисезасрамиха;ицелиятнародсезарадваза всичкиславнидела,извършениотнего

18Тогаваказа:НакаквоприличаБожиетоцарство?и накакводагооприлича?

19Тоекатосинапенозърно,коеточовеквзеихвърли вградинатаси;итопораснаистанаголямодърво;и небеснитептицисенастанихавклонитему.

20Ипакказа:НакакводауподобяБожиетоцарство?

21Тоекатоквас,койтоеднаженавзеисложивтри мерибрашно,докатовкиснавсичкото.

22Итойминапрезградоветеиселата,катопоучаваше ипътувашекъмЕрусалим

23ТогаванякойМуказа:Господи,малциналисатези, коитосеспасяват?Итойимказа:

24Боретеседавлезетепрезтяснатапорта;защото, казвамви,мнозинащепоискатдавлязатинямада могат

25Когатостопанинътнакъщатастанеизатвори вратата,ивиезапочнетедастоитеотвънидачукатена вратата,катоказвате:Господи,Господи,отворини!и

30Ието,имапоследни,коитощебъдатпърви,иима първи,коитощебъдатпоследни.

31ВсъщиядендойдоханякоиотфарисеитеиМу казаха:Излезисиидиоттук,защотоИродщетеубие.

32Итойимказа:Идетеикажетенатазилисица:Ето, изгонвамдемонииправяизцеленияднесиутре,ана третияденщебъдасъвършен

33Въпрекитоватрябвадавървяднес,иутре,и вдругиден;защотонеможепророкдазагиневънот Ерусалим

34О,Ерусалиме,Ерусалиме,койтоизбивашпророците иубивашскамъниизпратенитедотеб!колкопътисъм искалдасъбератвоитедеца,кактококошкасъбира пилоподкрилетеси,инеискахте!

35Ето,вашиятдомвисеоставяпуст;иистинави казвам,нямадамевидите,докатонедойдевремето, когатокажете:Благословенетози,койтоидвавимето Господне

ГЛАВА14

1Икогатовлезевкъщатанаединотглавнитефарисеи даядехлябвсъботенден,теГонаблюдаваха

2Ието,преднегоимашеединчовек,койтоимаше воднянка.

3ИИсусвотговорговориназаконницитеифарисеите, катоказа:Позволенолиедаселекувавсъбота?

4Итемълчаха.Итойговзе,изцелигоигопусна;

5Иимотговориирече:Накойотвас,акомупадне оселиливолвяма,тойнямадагоизвадиведнагав съботенден?

6ИнеможахадаМуотговорятотновонатезинеща

7Итойизложипритчанаонези,коитобяхапоканени, когатоотбелязакактеизбрахаглавнитестаи;казвайки им,

8Когатонякоймъжтепоканинасватба,несядайв горнатастая;данебипо-почтенчовекоттебдабъде поканенотнего;

9Итози,койтопоканитебинего,дойдеитиказа:Дай мястонатозичовек;изапочвашсъссрамдазаемаш най-нискатастая

10Нокогатотепоканят,идииседнивнай-долната стая;такогатодойдеонзи,койтотеепоканил,дати каже:Приятелю,качисепо-високо;тогаващеимаш поклонениевприсъствиетонаонези,коитоседятна масатастеб.

11Защотовсеки,койтопревъзнасясебеси,щебъде унизен;акойтосесмирява,щебъдевъздигнат.

12Тогаваказаинатози,койтогопокани:Когато правишобядиливечеря,непризовавайприятелитеси, нитобратятаси,нитороднинитеси,нитобогатитеси съседи;данебидатепоканятотновоидатисе отплати

13Нокогатоправишугощение,поканисиромасите, сакатите,куците,слепите; 14Ищебъдешблагословен;защототенемогатдати отплатят;защотощетисеотдадепривъзкресениетона праведните

15ИкаточутоваединоттрапезницитесНего,речему: Блаженеонзи,койтоядехлябвБожиетоцарство. 16Тогаватоймуказа:Единчовекнаправиголяма

17Иизпратислугатасивъввреметозавечерядакаже

18Ивсичкиведингласзапочнахадасеизвиняват. Първиятмуказа:Купихпарчеземяитрябвадаотида

19Идругказа:Купихпетчифтаволовеиотивамдаги изпитам;моляте,извиниме.

20Идругказа:Оженихсезаженаизатованемогада дойда

21Итака,онзислугадойдеисъобщинагосподаряси тезинещаТогавастопанинътнакъщата,разгневен, казанаслугатаси:Излезбързопоулицитеиулиците наградаидоведитукбедните,осакатените,мъртвитеи слепите

22Ислугатаказа:Господарю,направеное,кактоси заповядал,ипакимамясто

23Игосподарятказанаслугата:Излезпопътищатаи живитеплетовеигипринудидавлязат,задасе напълникъщатами

24Защотовиказвам,ченикойотпоканенитенямада вкусиотмоятавечеря.

25Иснеговървяхаголемимножества;итойсеобърна иимказа:

26Аконякойдойдепримениненамразибащаси,и майкаси,исъпругата,идецата,ибратята,исестрите си,да,исобствениясиживотсъщо,тойнеможеда бъдемойученик.

27ИкойтоненосикръстасииневървиследМене,не можедабъдеМойученик

28Защотокойотвас,когатовъзнамерявадапострои кула,несядапърводапресметнеразходите,далиима достатъчнодаядовърши?

29Данеби,следкатоеположилосноватаинеев състояниедаязавърши,всички,коитоягледат,да започнатдамусеприсмиват,

30Казвайки:Тозичовекзапочнадаградиинеможада свърши

31Иликойцар,отивайкидаводивойнасрещудруг цар,несядапървоинесесъветвадалиможесдесет хилядидапосрещнетози,койтоидвасрещунегос двадесетхиляди?

32Иливпротивенслучай,докатодругиятеощедалече, тойизпращапосланичествоиискаусловиязамир

33Посъщияначин,койтоидаеотвас,койтоне изоставивсичко,коетоима,неможедабъдемой ученик

34Солтаедобра,ноакосолтаеизгубилаароматаси,с какводасеподправи?

35Неставанитозаземята,нитозабунището;но мъжетегоизхвърлятКойтоимаушидаслуша,нека слуша.

1ТогавасеприближавахаприНеговсичкибирниции

4Койотвас,катоимастоовце,акоизгубиеднаоттях, неоставядеветдесетидеветтевпустинятаинетръгва следизгубената,докатоянамери?

5Икатогонамери,слагагонараменетесирадостен.

6Икогатосеприбереудома,тойсвикваприятелитеи съседитеси,катоимказва:Радвайтесесмен;защото намерихизгубенатасиовца

7Казвамви,чепосъщияначинщебъдеповечерадост нанебетозаедингрешник,койтосекае,отколкотоза деветдесетидеветправедници,коитоняматнуждаот покаяние

8Иликояженаимадесетсребърника,акоизгубиедна сребърница,незапалвасвещинепомитакъщата,ине търсиусърдно,докатоянамери?

9Икатогонамери,свикваприятелитеисъседитесии казва:Радвайтесесмен;защотонамерихпарчето, коетобяхизгубил

10Посъщияначинвиказвам,чеимарадоств присъствиетонаБожиитеангелизаедингрешник, койтосекае

11Итойказа:Единчовекимашедвамасина: 12Ипо-младиятоттяхказанабащаси:Татко,дайми часттаотимота,коятомисепадаИтойимраздели прехранатаси

13Инеследмногоднипо-малкиятсинсъбравсичкии заминазадалечнастранаитампропиляимотасис разпуснатживот

14Икогатотойизхарчивсичко,настанасиленгладв оназиземя;изапочнадаизпитванужда

15Итойотидеисеприсъединикъмедингражданинна тазистрана;игоизпративнивитесидапасесвине.

16Итойискашеданапълникоремасислюспите, коитосвинетеядяха,ноникойнемудаде

17Икатодойденасебеси,каза:Колконаемницина бащамииматдостатъчнохляб,аазумирамотглад!

18Щестанаищеотидаприбащасиищемукажа: Татко,съгрешихпротивнебетоипредтебе, 19Ивеченесъмдостоендасенаричамтвойсин; направимекатоединоттвоитенаемници

20Итойстанаидойдеприбащаси.Нокогатобеше ощедалече,бащамуговидяисесмили,изтича,падна навратамуигоцелуна

21Исинътмуказа:Татко,съгрешихпротивнебетои предтебинесъмвечедостоендасенаричамтвойсин

22Нобащатаказанаслугитеси:Донесетенайхубаватадрехаигооблечете;исложипръстенна ръкатамуиобувкинанозетему; 23Идонесететукугоенототелеигозаколете;ида ядемидасевеселим:

24Защототозисинмибешемъртъвиоживя;беше изгубенисенамериИзапочнахадасевеселят 25Сегапо-големиятмусинбешенаполето;икогато дойдеисеприближидокъщата,чумузикаитанци

26Иповикаединотслугитеипопитакаквоозначават тезинеща

27Итоймуказа:Браттидойде;ибащатиезаклал угоенототеле,защотогоеприелживиздрав.

29Итойвотговорреченабащаси:Ето,толкова годинитислужаинитоведнъжнесъмпрестъпил

32Добребешедасевеселимидасевеселим,защото тозитвойбратбешемъртъвиоживя;исеизгуби,исе намери

ГЛАВА16

1ИказаощенаученицитеСи:Имашеединбогатчовек, койтоимашенастойник;исъщиятбешеобвиненпред него,чеепрахосалимуществотому 2Итойгоповикаимуказа:Какчувамтовазатеб?дай сметказауправлениетоси;защототиможедане бъдешвеченастойник

3Тогаванастойникътсиказа:Какводаправя?защото господарятмиотнемаотменуправлението;немогада копая;дамолямеесрам

4Решенсъмкакводанаправя,такаче,когатобъда отстраненотуправлението,дамеприематвдомовете си

5Итака,тойповикавсекиединотдлъжницитенасвоя господариказанапървия:Колкодължишнамоя господар?

6Итойказа:Стомеримасло.Итоймуказа:Вземиси сметката,седнибързоинапишипетдесет

7Тогаваказанадруг:Атиколкодължиш?Итойказа: Стомерижито.Итоймуказа:Вземисметкатасии напишиосемдесет

8Игосподарятпохвалинесправедливиянастойник, защотобешепостъпилмъдро:защотодецатанатози святсавсвоетопоколениепо-мъдриотдецатана светлината

9ИАзвиказвам:Направетесиприятелисбогатството нанеправдата;че,когатосепровалите,темогатдави приематвъввечнижилища

10Койтоеверенвнай-малкото,еверенивмногото;а койтоенесправедливвнай-малкото,енесправедливи вмногото

11Итака,аконебяхтевернивнеправеднотобогатство, койщевиповериистинскотобогатство?

12Иаконестебиливернивтова,коетоечуждо,кой щевидадетова,коетоевашето?

13Никойслуганеможедаслужинадвамагосподари: защотоилищенамразиединия,ащеобикнедругия; иначещесепривържекъмединияищепрезирадругия НеможетедаслужитенаБогаинамамона

14Ифарисеите,коитобяхаалчни,чухавсичкотоваи

Лука

18Всеки,койтонапуснеженасиисеоженизадруга, прелюбодейства;ивсеки,койтосеожениза напуснататаотмъжаси,прелюбодейства

19Имашеединбогатчовек,койтосеобличашев багреницаифинвисонивсекиденсехранише разкошно;

20ИимашеединпросякнаимеЛазар,койтолежеше предпортатаму,пъленсязви,

21Икатоискахадасенахранятстрохите,които паднахаоттрапезатанабогаташа,освентовакучетата дойдохаиближехаранитему

22Истанатака,чепросякътумряибешеотнесенот ангелитевАвраамовотолоно;богатиятсъщоумряи бешепогребан;

23Ивада,катобешевмъки,вдигнаочитесиивидя отдалечАвраамиЛазарвлонотому.

24Итойизвикаиказа:ОтчеАврааме,смилисенад мениизпратиЛазар,заданатопивърханапръстаси въвводаидаохладиезиками;защотосеизмъчвамв тозипламък

25НоАвраамказа:Сине,спомниси,четиполучи добритесинещапрезживотаси,асъщоиЛазарзлите неща;носегатойсеутешава,атисеизмъчваш

26Иосвенвсичкотова,междунасивасимаголяма пропаст,такачеонези,коитоискатдапреминатоттук привас,немогат;нитомогатдапреминаткъмнас, товащедойдеоттам

27Тогаватойказа:Итака,моляте,татко,даго изпратишвбащиниямидом;

28Защотоимампетимабратя;задаимсвидетелства, данебиитедадойдатвтовамястонамъчение.

29Аврааммуказа:ИматМойсейипророците;некаги чуят

30Итойказа:Не,отчеАврааме,ноаконякойдойде притяхотмъртвите,тещесепокаят

31Итоймуказа:АконеслушатМоисеяипророците, нямадасеубедят,доринякойдавъзкръснеот мъртвите

ГЛАВА17

1Тогаваказанаучениците:Неевъзможнодане дойдатсъблазните;ногорконаонзи,чрезкоготоидват!

2По-добрезанегодасеокачиводениченкамъкна вратамуидасехвърливморето,отколкотода съблазниединоттезималките.

3Внимавайтенасебеси:Акобратвисъгрешипротив вас,смъмретего;иакосепокае,простиму.

4Иакотойтисъгрешиседемпътинадениседемпъти наденсеобърнекъмтебикаже:Покайвамсе;тище мупростиш

5ИапостолитеказаханаГоспода:Увеличинашата вяра

6ИГосподказа,Акоимахтевяраколкотосинапено зърно,бихтемоглидакажетенатовадървосмида, Изтръгнисескоренаибъдинасаденвморето;итрябва дависеподчинява.

7Нокойотвас,катоимаслуга,койтоореилипасе добитък,щемукажемалкоследкатосидойдеот полето:Идииседнидаядеш?

8Инямадамукажепо-скоро:Пригответекаквода вечерям,препашетесеимислужете,докатоямипия;и

10Такаивие,когатоизвършитевсичко,коетовие заповядано,кажете:Ниесмебезполезнислуги; извършихметова,коетобешенашдългданаправим. 11ИкатоотидевЙерусалим,тойминапрезСамарияи Галилея

12Икогатовлизашеведносело,срещнахагодесет мъжепрокажени,коитостояханадалеч

13Итеиздигнахагласасииказаха:Исусе,Учителю, смилисенаднас!

14Икатогивидя,речеим:Идете,покажетесена свещениците.Истанатака,чекатовървяха,тесе очистиха

15Иединоттях,катовидя,чееизцелен,върнасеи съссиленгласпрославиБога,

16ИпаднаничкомпринозетеМу,катоМу благодареше;итойбешесамарянин

17АИсусвотговоррече:Небяхалидесеточистени? нокъдесадеветте?

18Никойнесевърна,задаотдадеславанаБога,освен тозистранник.

19Итоймуказа:Стани,идиси;твоятавяратеизцели 20Икогатобешепопитанотфарисеитекогащедойде Божиетоцарство,тойимотговорииказа:Божието царствонеидванезабележимо;

21Нитощекажат:Етотук!илиетого!защото,ето, Божиетоцарствоевътревъввас.

22Иказанаучениците:Щедойдатдни,когатоще пожелаетедавидитеединотднитенаЧовешкияСин, нонямадаговидите.

23Итещевикажат:Вижтетук;иливижтетам:не върветеследтях,нитогипоследвайте

24Защотокактосветкавицата,коятосветваотедната странаподнебето,светидодругатачастподнебето; такащебъдеиЧовешкиятСинвсвояден

25Нопървотойтрябвамногодапострадаидабъде отхвърленоттовапоколение

26ИкактобешевднитенаНой,такащебъдеивдните наЧовешкиясин.

27Теядяха,пиеха,женихасе,омъжвахаседоденя,в койтоНойвлезевковчегаидойдепотопътиги унищоживсички.

28СъщокактобешевднитенаЛот;ядяха,пиеха, купуваха,продаваха,садяха,строяха; 29Новсъщияден,когатоЛотизлезеотСодом,валя огънисяраотнебетоигиунищоживсички

30Такащебъдеивденя,когатоЧовешкиятСинсеяви 31Вонзиден,койтоенапокрива,авещитемусав къщата,данеслизадагивземе;икойтоенанивата, същоданесевръщаобратно

32ПомнетеженатанаЛот

33Койтоискадаспасиживотаси,щегоизгуби;и

34Казвамви,воназинощщеимадвамаведнолегло;

35Двеженищемелятзаедно;еднотощесевземе,а

36Двамадушищебъдатнаполето;еднотощесевземе, адруготощесеостави.

37ИтевотговорМуказаха:Къде,Господи?Итойим каза:Къдетоидаетялото,тамщесесъбератиорлите.

ГЛАВА18

1Итойимказапритчазатазицел,чехоратавинаги трябвадасемолятиданеприпадат;

2катоказа:Вединградимашесъдия,койтонесе боешеотБога,нитозачиташечовека;

3Иимашееднавдовицавтозиград;итядойдепри негоиказа:Отмъстиминамояпротивник.

4Итойнеискашеизвестновреме,носледтовасиказа: ВъпрекиченесестрахувамотБога,нитозачитам хората;

5Нопонежетазивдовицамепритеснява,щейотмъстя, данебидамеизмориспостояннотосиидване

6ИГосподказа:Чуйтекаквоказванеправедниятсъдия.

7ИнямалиБогдаотмъстизаСвоитеизбрани,които викаткъмНегоденинощ,акоидасебавистях?

8Казвамви,ческорощеимотмъсти.Нокогато ЧовешкиятСиндойде,щенамериливяраназемята?

9Иказатазипритчананякои,коитовярвахавсебеси, чесаправедни,апрезирахадругите:

10Двамамъжесекачихавхрамадасепомолят; единиятфарисей,адругиятмитар

11Фарисеятзастанаисемолешевсебеситака:Боже, благодаряТи,ченесъмкатодругитехора,грабители, неправедници,прелюбодейциилидорикатотози бирник.

12Постядвапътивседмицата,давамдесятъкот всичко,коетопритежавам

13Амитарят,застаналотдалече,неискашедориочите сидавдигнекъмнебето,носеудряшевгърдитеи казваше:Боже,бъдимилостивкъмменегрешния!

14Казвамви,тозислезеудомасиоправдан,анеонзи; защотовсеки,койтопревъзнасясебеси,щебъде унижен;акойтосесмирява,щебъдевъздигнат

15ИтедонесохаприНегоибебета,задагидокосне; ноученицитеМу,катовидяхатова,гисмъмриха

16НоИсусгиповикаиказа:Оставетедецатададойдат приМенеинеимпречете,защотонатакиваеБожието царство

17Истинавиказвам,койтонеприемеБожиетоцарство катомалкодете,нямадавлезевнего.

18Иединначалникгопопита,казвайки:Учителю добри,какводанаправя,заданаследявеченживот?

19АИсусмуказа:ЗащоМенаричашблаг?никойнее добър,освенедин,тоестБог

20Тизнаешзаповедите:Непрелюбодействай,Не убивай,Некради,Нелъжесвидетелствай,Почитай бащасиимайкаси

21Итойказа:Всичкотовасъмпазилотмладосттаси

22АИсус,каточутезинеща,муказа:Едноощети липсва:продайвсичко,коетоимаш,игораздайна бедните,ищеимашсъкровищенанебето;иела, последвайме

23Икаточутова,многосенаскърби,защотобеше многобогат.

24ИИсус,катоговидя,чебешемногонаскърбен,каза: КолкотруднощевлязатвБожиетоцарствоонези, коитоиматбогатство!

25Защотопо-лесноекамиладаминепрезиглениуши, отколкотобогатдавлезевБожиетоцарство.

26Ионези,коиточуха,казаха:Койтогаваможедасе спаси?

27Иказа:Невъзможнитенещазахоратасавъзможни заБога

28ТогаваПетърказа:Ето,ниеоставихмевсичкоиТе последвахме

29Итойимказа:Истинавиказвам,нямачовек,който даеоставилкъща,илиродители,илибратя,илижена, илидеца,зарадиБожиетоцарство,

30Койтонямадаполучимногоповечевсегашното време,авбъдещиясвятживотвечен.

31ТогаваТойвзеприСебеСидванадесеттеиимказа: Ето,възлизамевЕрусалимивсичко,коетоеписаноот пророцитезаЧовешкияСин,щесеизпълни.

32Защототойщебъдепредаденнаезичницитеище бъдеподиграван,злобноумолениоплют;

33Ищегобичуватищегоумъртвят;инатретияден тойщевъзкръсне

34Итенеразбраханищооттова;итазидумабеше скритаоттях,нитотеразбрахаказаното.

35Истанатака,чекогатосеприближидоЕрихон, единслепецседешекрайпътяипросеше:

36Икаточуминаващотомножество,попитакакво означаватова

37Иказахаму,чеИсусотНазаретминава

38Итойизвика,казвайки:Исусе,СинеДавидов,смили сенадмен!

39Ионези,коитовървяхаотпред,госмъмрихада мълчи;нотойизвикаощеповече:СинеДавидов, смилисенадмен!

40ИИсуссеизправиизаповядадагодоведатпри Него;икогатосеприближи,гопопита:

41Казвайки:Каквоискашдатинаправя?Итойказа: Господи,задапрогледам

42ИИсусмуказа:Прогледай;твоятавяратеспаси. 43Итойведнагапрогледаигопоследва,славейкиБога; ицелиятнарод,катовидятова,въздадехваланаБога ГЛАВА19

1ИИсусвлезеиминапрезЕрихон.

2Ието,имашеединчовекнаимеЗакхей,койтобеше началникмеждубирницитеибешебогат.

3ИтойпоискадавидиИсускойетой;инеможешеза пресата,защотобешемалъкнаръст

4Итойизтичанапредисекачинаявора,задаговиди, защототрябвашедаминеоттам.

5ИкогатоИсусдойденатовамясто,погледнанагоре иговидя,имуказа:Закхей,побързайислездолу; защотоднестрябвадаживеявтвоядом 6Итойпобърза,слезеигоприесрадост 7Икатовидяхатова,всичкизароптаха,казвайки,чее

9ИИсусмуказа:Днесспасениетодойдевтозидом, понежеитойесиннаАвраам.

10ЗащотоЧовешкиятСиндойдедапотърсиидаспаси изгубеното.

11Икаточухатезинеща,тойдобавииказапритча, защотобешеблизодоЕрусалимизащототемислеха, чеБожиетоцарствощесепоявиведнага

12Затоватойказа:Някойзнатенчовекотидевдалечна страна,задаполучизасебесицарствоидасевърне

13Итойповикадесеттесислугииимдадедесетлири, иимказа:Заемете,докатодойда

14Ногражданитемугонамразихаиизпратихавест следнего,казвайки:Неискаметозичовекдацарува наднас

15Истанатака,чекогатотойсевърна,следкато получикралството,тогаватойзаповядадаизвикаттези слугипринего,накоитобешедалпарите,задаможе дазнаеколкоеспечелилвсекиоттърговията

16Тогавадойдепървиятиказа:Господарю,твоята лираспечелидесетлири

17Итоймуказа:Добре,добрислуго!Понежесибил веренвмногомалко,имашвластнаддесетграда.

18Ивториятдойдеиказа:Господарю,твояталира спечелипетлири

19Итойказасъщоинанего:Бъдиитинадпетграда.

20Идругдойдеиказа:Господи,етотвояталира,която държахсложенавсалфетка:

21Защотосестрахувахоттеб,защототисистрог човек;Взимаштова,коетонесисложил,Ижънеш, коетонесипосял

22Итоймуказа:Отсобственитетиустащетесъдя, злислугоТизнаеше,чесъмстрогчовек,вдигам,което несъмположил,ижъна,коетонесъмсял;

23Защотогаванедадепаритемивбанката,такато дойда,дасипоискаммоитеслихва?

24Итойказанатези,коитостояханаоколо:Вземетеот неголиратаиядайтенатози,койтоимадесетлири.

25(Итемуказаха:Господи,тойимадесетлири)

26Защотовиказвам,ченавсеки,койтоима,щесе даде;иотонзи,койтоняма,щемусеотнемеитова, коетоима

27Ноонезимоиврагове,коитонеискахадацарувам надтях,доведететукигиубийтепредмен.

28Икатоказатова,тойотиденапредисеизкачив Ерусалим

29ИкогатосеприближидоВитфагияиВитания,на планината,нареченаЕлеонскапланина,изпратидвама отученицитеСи,

30катоказа:Идетевселотосрещувас;вкоято,като влезете,щенамеритевързаноосле,накоетоощечовек неесядал;отвържетегоигодонесететук

31Иаконякойвипопита:Защогоразвързвате?така щемукажете:защотоГосподимануждаотнего

32Иизпратенитеотидохаинамерихаточнокактоим бешеказал

33Икогатоотвързвахаослето,стопанитемурекоха: Защоотвързватеослето?

34Атеказаха:Господимануждаотнего

35ИгодоведохаприИсус,метнахадрехитесивърху

38Казвайки:БлагословендабъдеЦарят,койтоидвав иметоГосподне:мирнанебетоислававъввисините 39ИнякоиотфарисеитеизмеждумножествотоМу казаха:Учителю,смъмриученицитеСи.

40Итойимотговорииказа:Казвамви,чеакотия млъкнат,камънитеведнагащеизвикат

41Икогатосеприближи,тойвидяградаиплаказа него,

42Казвайки:Дабешепозналдорити,поневтозитвой ден,нещата,коитосазатвоямир!носегасаскритиот очитети

43Защотощедойдатвърхутебдните,когатовраговете тищенаправятокопоколотеб,щетеобкръжатищете задържатотвсякъде, 44Ищеположиназемятатебидецатативтеб;иняма даоставятвтебкамъквърхукамък;защотонезнаеше времетонапосещениетоСи

45Итойвлезевхрамаизапочнадаизгонваонези, коитопродавахавнего,ионези,коитокупуваха; 46катоимказа:Писаное:Моятдомедомзамолитва, авиегонаправихтеразбойническивертеп.

47ИтойпоучавашевсекиденвхрамаНоглавните свещеници,книжницитеиначалницитенанарода искахадагопогубят,

48Инеможахаданамеряткакводанаправят,защото целиятнародбешемноговнимателендагослуша ГЛАВА20

1Истанатака,чевединотонезидни,докато поучавашенародавхрамаипроповядваше Евангелието,главнитесвещенициикнижницитесе натъкнахананегозаедносъсстарейшините, 2Имуговори,казвайки:Кажини,скаквавласт правиштезинеща?иликойетози,койтотиедалтази власт?

3Итойвотговоримрече:Иазщевипопитамедно нещо;имиотговори:

4КръщениетонаЙоанотнебетолибешеилиотхората? 5Итеразсъждавахапомеждуси,казвайки:Акокажем: Отнебето;тойщекаже:Защотогаванемуповярвахте? 6Ноакокажем:Отхората;всичкителюдещениубият скамъни,защотосаубедени,чеЙоанепророк

7Итеотговориха,ченемогатдакажатоткъдее. 8АИсусимказа:НитоАзщевикажаскаквавласт правятезинеща

9Тогаватойзапочнадаговоринанародатазипритча; Единчовекнасадилозеигодаденаземеделци,иотиде

13Тогавагосподарятналозетоказа:Какводаправя?

Щеизпратялюбимиясисин:можебищегопочитат, когатоговидят

14Ноземеделците,катоговидяха,разсъждаваха помеждуси,казвайки:Товаенаследникът;елатедаго убием,задабъденаследствотонаше

15Итака,тегоизхвърлихаотлозетоигоубихаИтъй, каквощеимнаправигосподарятналозето?

16Тойщедойдеищепогубитезиземеделци,алозето щедаденадругиИкатогочуха,казаха:Богдапрости

17Итойгипогледнаиказа:Каквоетова,коетое написано:Камъкът,койтоотхвърлихазидарите,той станаглаванаъгъла?

18Койтопадневърхутозикамък,щесеразбие;но върхукоготопадне,щегостриенапрах 19Ивсъщиячасглавнитесвещенициикнижниците поискахадасложатръценаНего;итесеуплашихаот народа,защоторазбраха,чеТойбешеказалтази притчапротивтях.

20Итегонаблюдавахаиизпратихашпиони,които трябвашедасепреструватнасправедливихора,зада могатдахванатдумитему,такачедамогатдаго предадатнавласттаивласттанауправителя

21Итегопопитаха,казвайки:Учителю,ниезнаем,че казвашиучишправо,нитоприемашлицетонанякого, ноучишистиннонаБожияпът:

22Позволенолиедадавамеданъкнакесаряилине?

23Нотойразбраковарствотоимиимказа:Защоме изкушавате?

24ПокажетемипениЧиеизображениеинадписима? Теотговорихаиказаха:Кесарево.

25Итойимказа:Итака,отдайтеКесаревотонаКесаря, аБожието-наБога

26ИнеможахадауловятдумитеМупреднарода;ите сеучудиханаотговораМуимлъкнаха

27Тогавадойдохапринегонякоиотсадукеите,които отричаха,чеимавъзкресение;итегопопитаха, 28Казвайки:Учителю,Мойсейниписа:Аконанякого умребрат,койтоимажена,итойумребездеца,брат мудавземеженамуидавъздигнепотомствонабрат си

29Итъй,имашеседембратя;ипървиятвзеженаи умрябездетен.

30Ивториятявзезаженаиумрябездетен

31Итретиятявзе;ипосъщияначиниседмината;ите неоставихадецаиумряха.

32Най-послеумряижената

33Итъй,въввъзкресениеточияоттяхщебъдежена? защотоседемяимахазажена

34АИсусвотговоримказа:Децатанатозисвятсе женятисеженят;

35Ноонези,коитосеудостоятдаполучатонзисвяти възкресениетоотмъртвите,нитосеженят,нитосе омъжват;

36Нитомогатвечедаумрат,защотосаравнина ангелите;исадецанаБога,бидейкидецана възкресението.

37Сега,чемъртвитесевъзкресяват,дориМоисей показаприхраста,когатонаречеГосподаБогна Авраам,иБогнаИсаак,иБогнаЯков. 38ЗащотоТойнееБогнамъртвите,анаживите, защотозаНеговсичкисаживи

39Тогаванякоиоткнижницитевотговорказаха: Учителю,добреказа.

40Иследтоватенепосмяхадамузададатникакъв

41Итойимказа:Какказват,чеХристосеДавидовсин?

42ИсамиятДавидказвавкнигатанаПсалмите, ГОСПОДказанамояГоспод:Седниотдяснатами страна,

43Докатоположавраговететивтвоеподножие

44ЗатоваДавидГонаричаГоспод;кактогаваТойе неговсин?

45ТогававслушанетонацелиянародТойказана ученицитеСи,

46Пазетесеоткнижниците,коитожелаятдаходятв дългиодеждииобичатпоздравлениятапопазарите,и най-високитеместавсинагогите,иглавнитестаина пиршества;

47Коитопояждаткъщитенавдовицитеизапоказ отправятдългимолитви:тещеполучатпо-голямо осъждане

ГЛАВА21

1Итойпогледнанагореивидябогатитехорада хвърлятдароветесивсъкровищницата.

2Итойсъщовидяеднабеднавдовицадахвърлитам двелепти

3Итойказа:Истинавиказвам,четазибеднавдовицае пусналаповечеотвсичкитях;

4Защотовсичкитехвърлихаотизобилиетосив приносинаБога,атяотоскъдносттасихвърливсичко, коетоимаше

5Идокатонякоиговорехазахрама,какеукрасенс хубавикамъниидарове,тойказа,

6Колкотодотезинеща,коитовиждате,щедойдатдни, вкоитонямадаостанекамъквърхукамък,койтодане бъдесъборен.

7Итегопопитаха,казвайки:Учителю,нокогаще бъдетова?икаквознамениещеима,когатотезинеща сеслучат?

8Итойказа:Внимавайтеданебъдетеизмамени; защотомнозинащедойдатвмоеимеищекажат:Аз съмХристос;ивреметонаближава;затованетръгвайте следтях

9Нокогаточуетезавойниивълнения,несе ужасявайте:защототезинещапървотрябвадасе случат;нокраятнеескоро 10Тогаваимрече:Народщевъстанепротивнарод,и царствосрещуцарство;

11Иголемиземетресениящеиманаразличниместа,и глад,имор;ищеимастрашнигледкииголеми знаменияотнебето.

12Нопредивсичкотоватещесложатръцевърхуваси

16Ищебъдетепредаденииотродители,иотбратя,и отроднини,иотприятели;инякоиотвасщеумъртвят.

17ИщебъдетемразениотвсичкихоразарадиМоето име.

18Нокосъмотглаватавинямадазагине.

19Стърпениетосипритежаватедушитеси

20ИкогатовидитеЕрусалимобкръженотвойски, тогавазнайте,чезапустениетомуеблизо.

21Тогаваонези,коитосавЮдея,некабягатв планините;иония,коитосавсреднего,некаизлязат;и онези,коитосавстраните,даневлизатвтях

22Защототовасаднитенавъзмездието,задаможе всичко,коетоеписано,дасеизпълни.

23Ногорконабременнитеинакърмачкитевонези дни!защотощеимаголямобедствиевземятаигняв върхутозинарод.

24Итещепаднатотостриетонамечаищебъдат отведенивпленмеждувсичкинароди;иЕрусалимще бъдетъпканотезичниците,докатосеизпълнят временатанаезичниците

25Ищеимазнамениявслънцето,влунатаивзвездите; иназемятабедствиенанародите,снедоумение; моретоибучещитевълни;

26Сърцатанахоратапримиратотстрахиоточакване нанещата,коитоидватназемята;защотонебесните силищесеразклатят

27ИтогаващевидятЧовешкияСиндаидвавоблак съссилаиголямаслава.

28Икогатотезинещазапочнатдасеслучват,тогава погледнетенагореивдигнетеглавитеси;защото изкуплениетотинаближава.

29ИТойимказапритча;Етосмоковницатаивсичките дървета;

30Когатотесегаизстрелват,виевиждатеизнаете сами,челятотовечееблизо

31Такаивие,когатовидитедасесбъдваттезинеща, знайте,чеБожиетоцарствоеблизо.

32Истинавиказвам,товапоколениенямадапремине, докатовсичконесеизпълни

33Небетоиземятащепреминат,ноМоитедуминяма дапреминат

34Ивнимавайтенасебеси,данебисърцатавида бъдатпретоварениотпреяждане,пиянствоижитейски грижи,ионзидендависполетинеочаквано

35Защотокатопримкащедойдевърхувсички,които живеятполицетонацялатаземя.

36Затовабъдетебудниивинагисемолете,задасе удостоитедаизбегнетевсичкитезинеща,коитощесе случат,идазастанетепредЧовешкияСин

37Ипрезденяпоучавашевхрама;ипрезнощтатой излезеиостананапланината,нареченаЕлеонска планина.

38ИцелиятнароддойдераносутринтаприНегов храма,задаГослуша ГЛАВА22

1Анаближавашепразникътнабезкваснитехлябове,

2ИпървосвещеницитеикнижницитетърсехакакдаГо

3ТогаваСатанавлезевЮда,нареченИскариот,който бешеотчислотонадванадесетте.

4Итойотидеисеразговаряспървосвещеницитеи началницитекакдаимГопредаде.

5Итесезарадвахаиседоговорихадамудадатпари. 6Итойобещаипотърсивъзможностдаимгопредаде вотсъствиетонамножеството

7Идойдеденятнабезкваснитехлябове,когато трябвашедасезаколипасхата

8ИизпратиПетъриЙоан,катоказа:Идетеини пригответепасхата,задаядем

9Итемуказаха:Къдеискашдаприготвим?

10Итойимказа:Ето,когатовлезетевграда,щеви срещнечовек,койтоносистомнасвода;последвайте говкъщата,къдетотойвлиза

11Ищекажетенастопанинанакъщата:Учителятти казва:Къдеестаятазагости,къдетощеямпасхатас ученицитеСи?

12Итойщевипокажеголямагорница,настлана;там пригответе

13Итеотидохаинамерихакактоимбешеказал;и приготвихапасхата.

14Икогатодойдечасът,тойседнаидванадесетте апостолиснего

15Итойимказа:Сголяможеланиепожелахдаямтази пасхасвас,предидастрадам;

16Защотовиказвам,чевеченямадаямотнего, докатонесеизпълнивБожиетоцарство.

17Ивзечашата,благодарииказа:Вземететоваиго разделетепомеждуси

18Защотовиказвам,ченямадапияотплоданалозата, докатонедойдеБожиетоцарство

19Ивзехляб,благодари,разчупигоиимдаде,като каза:ТоваеМоетотяло,коетозавасседава;това праветезаМоевъзпоменание

20Същоичашатаследвечерята,катоказа:Тазичашае новиятзаветвмоятакръв,коятосепроливазавас. 21Ноето,ръкатанаонзи,койтомепредава,есменна масата

22ИнаистинаЧовешкиятСинсиотива,кактобеше определено;ногорконатозичовек,откоготое предаден!

23Итезапочнахадасепитатпомеждусикойоттях трябвашеданаправитованещо

24Имашесъщоираздормеждутяхкойоттяхдасе смятазапо-голям.

25Итойимказа:Царетенаезичницитегосподстват надтях;итези,коитоупражняватвластвърхутях,се наричатблагодетели

26Новиеданебъдететака;апо-големиятмеждувас некабъдекатопо-малкия;итози,койтоеначалник, катотози,койтослужи.

27Защотокойепо-голям,този,койтосединамасата, илионзи,койтослужи?неелитози,койтоседина масата?ноазсъммеждуваскатоонзи,койтослужи 28Виестетези,коитоустояхтесменвмоите изкушения.

29ИАзвиопределямцарство,кактоМоятОтецмие определил;

30Задаможетедаядетеипиетенатрапезатамив

31ИГосподказа:Симоне,Симоне,ето,Сатанапожела датеима,задатепресеекатожито;

32Ноазсемолихзатебвярататиданеотслабне;и когатосеобърнеш,укрепибратятаси.

33Итоймуказа:Господи,готовсъмдаотидасТебеи втъмница,инасмърт

34Иказа:Казвамти,Петре,петелътнямадапропее днес,предидасеотречештрипъти,чемепознаваш.

35Итойимрече:Когатовиизпратихбезкесия,без торбаиобувки,липсвашеливинещо?Итеказаха: Нищо

36Тогаватойимказа:Носега,койтоимакесия,некая вземе,същоиторбичкатаси;акойтонямамеч,нека продадедрехатасиинекасикупи

37Защотовиказвам,четова,коетоеписано,трябва ощедасесбъдневмен,итойбешепричисленкъм престъпниците;защотонещата,коитосеотнасятдо мен,иматкрай

38Иказаха:Господи,етодвамеча.Итойимказа: Достатъчное

39Итойизлезеиотиде,кактобешеобичайно,на Елеонскатапланина;последвахагоиученицитему.

40Икогатобешенамястото,тойимказа:Молетеседа непаднетевизкушение

41Итойсеотдръпнаоттяхсхвърляненакамъки коленичи,исемолеше,

42казвайки:Отче,акожелаеш,отминиотменетази чаша;нонемоятаволя,аТвоятадабъде.

43Имусеявиангелотнебетоигоукрепи

44Икатобешевагония,тойсемолешепо-усърдно;и поттамубешекатоголемикапкикръв,падащина земята

45ИкатостанаотмолитваидойдеприученицитеСи, намеригизаспалиотскръб,

46Иимказа:Защоспите?станетеисемолете,задане паднетевизкушение

47Идокатотойощеговореше,етомножество,итози, койтосенаричашеЮда,единотдванадесетте,вървеше предтяхисеприближавашедоИсус,задагоцелуне

48НоИсусмуказа:Юда,сцелувкалипредаваш ЧовешкияСин?

49Когатоонези,коитобяхаоколонего,видяхакакво щепоследва,рекохаму:Господи,даударимлисмеч?

50Иединоттяхударислугатанапървосвещеникаи муотрязадяснотоухо

51АИсусвотговорказа:Оставетедотук.Итойсе допрядоухотомуигоизцели

52ТогаваИсусказанаглавнитесвещеници, началницитенахрамаистарейшините,коитобяха дошлиприНего:Катосрещукрадецлистеизлезлис ножовеиколове?

53Когатовсекиденбяхсвасвхрама,виене протегнахтеръцепротивмен;нотоваевашиятчаси власттанатъмнината

54Тогаватеговзеха,заведохагоиговъведохав къщатанапървосвещеникаАПетъргоследваше отдалеч.

55Икогатотезапалихаогънвсредатаназалатаи седнахазаедно,Петърседнамеждутях

56Ноеднаслугиняговидя,докатоседешедоогъня,и

57Итойсеотречеотнего,катоказа:жено,него познавам.

58Иследмалкодругговидяиказа:ИтисиоттяхИ

59Иоколоединчасследтовадругуверенопотвърди, казвайки:НаистинаитозибешесНего,защотое галилеец

60ИПетърказа:Човече,незнамкаквоказваш.И веднага,докатотойощеговореше,петелътпропя

61ИГосподсеобърнаипогледнаПетърИПетърси спомнисловотонаГоспода,какмубешеказал:Преди дапропеепетелът,трипътищесеотречешотМене 62ИПетъризлезеиплакагорко.

63Имъжете,коитодържахаИсус,сеподигравахас негоигоудряха

64Икатомузавързахаочите,удряхагополицетоиго питаха,казвайки:Пророкувай,койетози,койтоте удари?

65Имногодругибогохулстваизговорихапротивнего.

66Ищомсеразсъмна,народнитестарейшини, главнитесвещенициикнижницитесесъбрахаиго заведохавсвоясъвет,катоказаха:

67ТилисиХристос?кажиниИтойимказа:Акови кажа,нямадаповярвате;

68Иаковипопитам,нямадамиотговорите,нитоще мепуснете

69СледтоваЧовешкиятСинщеседнеотдяснона Божиятасила.

70Тогававсичкирекоха:ТогаваБожиятСинлиси?И тойимказа:Виеказвате,чесъм

71Итеказаха,Каквоимаменуждаотоще свидетелства?защотониесамисмечулиот собственитеМууста

ГЛАВА23

1ИцялотоиммножествостанаиГозаведеприПилат. 2Итезапочнахадагообвиняват,казвайки:Намерихме, четозичовекразвращаванародаизабранявадаседава данъкнакесаря,казвайки,чесамияттойеХристосЦар. 3ИПилатгопопита,казвайки:Юдейскиятцарлиси? Атоймуотговорииказа:Тигоказваш

4ТогаваПилатказанапървосвещеницитеинанарода: Ненамирамникаквавинавтозичовек

5Итебяхаощепо-свирепи,катоказваха:Той възбужданарода,катопоучаваизцялатаеврейсказемя, катозапочнеотГалилеядотук

6КогатоПилатчузаГалилея,попитадалитозичовеке галилеянин

7Ищомразбра,чепринадлежикъмюрисдикциятана Ирод,тойгоизпратиприИрод,койтосъщобешев Ерусалимпотовавреме.

8ИкатовидяИсус,Иродсезарадватвърдемного,

11ИИродсвоеннитесимъжегопренебрегнаимусе подигра,облечеговразкошнадрехаигоизпрати отновоприПилат

12ИвсъщияденПилатиИродстанахаприятели, защотопредибяхавъввраждапомеждуси.

13ИПилат,катосвикапървосвещениците, началницитеинарода,

14Казаим:Виедоведохтетозичовекприменкато човек,койторазвращаванарода;ието,аз,катого разпитахпредвас,ненамерихникаквавинавтози човекпоотношениенанещата,вкоитогообвинявате; 15Не,нитоощеИрод;защототеизпратихпринего;и ето,нищодостойнозасмъртнемуесторено.

16Затоващегонакажаищегопусна

17(Защотопонеобходимосттойтрябвадаимпусне единнапразника.)

18Итеизвикахавсичкиедновременно,казвайки: МахнитозичовекинипусниВарава!

19(Койтобешехвърленвтъмницазаизвестно въстаниевградаизаубийство)

20ТогаваПилат,катоискашедапуснеИсус,паким говори.

21Нотевикаха,казвайки:РазпниГо,разпниГо!

22Итретипътимказа:Каквозлоесторил?Не намерихпричиназасмърттавнего;затоващего накажаищегопусна

23Итенастояхасъссиленглас,катоискахадабъде разпнат.Игласоветеиминаглавнитесвещеници надделяха

24ИПилатзаповядадабъдекактоискат

25Итойимпуснатози,койтобешехвърленвтъмница забунтиубийство,когототеискаха;нотойпредаде Исуснатяхнатаволя

26Икатогоотведоха,техванахаединСимон, киринеец,койтоидвашеотполето,ипоставихавърху негокръста,задагоносиследИсус

27Иследвашегоголямомножествоотхораижени, коитосъщогооплаквахаигооплакваха

28НоИсуссеобърнакъмтяхирече:дъщери ерусалимски,неплачетезамен,ноплачетезасебесии задецатаси

29Защото,ето,идватдни,вкоитощекажат:Блажени безплоднитеиутробите,коитонесараждали,и гърдите,коитонесасукали

30Тогаващезапочнатдаказватнапланините:Паднете върхунас!икъмхълмовете:Покрийтени.

31Защото,аковършаттезинещаназеленодърво, каквощесторятнасухо?

32Имашеидругидвамазлосторници,водениснего,за дабъдатубити

33Икогатостигнахадомястото,коетосенарича Голгота,тамразпнахаНегоизлодейците,единия отдясно,адругияотляво

34ТогаваИсусказа:Отче,простиим;защототене знаяткаквоправятИразделихадрехитемуихвърлиха жребий

35Ихоратастояхаигледаха.Иначалницитесъщос тяхмусеприсмиваха,казвайки:Тойспасидруги;нека сеспаси,акоеХристос,избраниятотБога

36Ивойницитемусеподиграваха,катоидвахапри негоимупредлагахаоцет, 37Иказвайки:Акотисиюдейскиятцар,спасисе

38Инаднегобешенаписаннадписсгръцки,латински

40Нодругиятвотговоргосмъмри,катоказа:Несели боишотБога,катосинасъщотоосъждение?

41Иниенаистинасправедливо;защотоние получавамезаслуженатанаградазанашитедела;но тозичовекнеенаправилнищолошо

42ИтойказанаИсус:Господи,спомнисизамен, когатодойдешвцарствотоСи

43ИИсусмуказа:Истинатиказвам,днесщебъдешс Меневрая.

44Бешеоколошестиячасинастанатъмнинапоцялата земядодеветиячас

45Ислънцетопотъмняизавесатанахрамасераздра презсредата

46ИкатоизвикаИсуссъссиленглас,каза:Отче,в Твоитеръцепредавамдухаси!Икатоказатова, издъхна

47Астотникът,катовидястаналото,прославиБога, катоказа:Наистинатозичовекбешеправеден.

48Ицелиятнарод,койтосесъбранатазигледка,като видястаналото,сеудряшевгърдитеисевръщаше

49Ивсичкитемупознатиижените,коитого последвахаотГалилея,стояхаотдалечигледахатова

50Ието,имашеединчовекнаимеЙосиф,съветник;и тойбешедобърчовекисправедлив:

51(Тойнебешесъгласенсъссъветаиделотоим;)той бешеотАриматея,граднаюдеите;койтосъщо очаквашеБожиетоцарство.

52ТозичовекотидеприПилатиизмолитялотона Исус

53Итойгосвалиигоувивплатно,игоположивгроб, койтобешеизсеченвкамък,вкойтоникогапрединее билположенчовек

54Итозиденбешеподготовкатаисъботата наближаваше

55Ижените,коитодойдохаснегоотГалилея,го последвахаивидяхагробаикакбешеположенотялото му

56Итесевърнахаиприготвихаароматиимиро;иси починавсъботнияденспоредзаповедта.

ГЛАВА24

1Сега,впървияденотседмицата,многорано сутринта,тедойдохапригроба,носейкиароматите, коитобяхаприготвили,инякоидругистях 2Инамерихакамъкаотваленотгроба 3Ивлязоха,ноненамерихатялотонаГосподИсус 4Истанатака,докатотебяхамногообърканиоттова, ето,двамамъжезастанахадотяхвблестящидрехи: 5Итъйкатотесеуплашихаинаведохалицатасикъм

9Исевърнаотгробаиказавсичкитезинещана единадесеттеинавсичкиостанали.

10МарияМагдалина,ЙоаннаиМария,майкатана Яков,идругижени,коитобяхастях,бяхатези,които казахатезинещанаапостолите.

11Идумитеимимсесторихапразниприказкиинеим повярваха

12ТогаваПетърстанаиизтичадогроба;икатосе наведе,видялененитедрехи,поставениотделно,иси отиде,учуденвсебесинатова,коетосеслучи

13Ието,двамаоттяхвсъщияденотидохаведносело, нареченоЕмаус,коетобешенаоколошестдесетстадия отЙерусалим.

14Итеразговаряхазавсичкитезинеща,коитосебяха случили

15Истанатака,чедокатотеразговаряхаи разсъждаваха,самиятИсуссеприближиитръгнастях 16НоочитеимбяхазадържаниданеГопознаят 17Итойимказа:Каквисатезиразговорипомеждуси, катоходитеистетъжни?

18Иединиятоттях,чиетоимебешеКлеопа,вотговор муказа:ТисамостранниклисивЕрусалиминезнаеш каквосеслучитампрезтезидни?

19Итойимказа:Каквинеща?Итемуказаха:Относно ИсусотНазарет,Койтобешепророк,силенвделои словопредБогаицелиянарод:

20ИкакпървосвещеницитеинашитеначалнициГо предадоха,задабъдеосъденнасмърт,иГоразпнаха.

21Нониеседоверихме,чеТойбеше,Койтотрябваше даизкупиИзраел;иосвенвсичкотова,днесетретият ден,откактобяхаизвършенитезинеща.

22Да,инякоижениотнашатакомпаниясъщони учудиха,коитобяхаранопригроба;

23Икатоненамерихатялотому,дойдохаиказаха,че савиделиивидениеотангели,коитоказаха,чеежив

24Инякоиоттях,коитобяхаснас,отидохадогробаи гонамерихаточнотака,кактоказахажените;нонего невидяха

25Тогаваимрече:О,безумниибавнипосърце,зада повярватенавсичко,коетосаговорилипророците!

26НетрябвашелиХристосдапострадатезинещаида влезевславатаСи?

27ИкатозапочнаотМойсейивсичкитепророци,той имизяснивъввсичкитеписаниянещата,коитосе отнасяхазанего

28Итесеприближихадоселото,къдетоотидоха;и тойнаправитака,чедаотидепо-нататък

29НотеГопринудиха,катоказаха:Останиснас, защотоепривечериденятедалечИтойвлезеда останестях

30Икатоседнанатрапезатастях,взехляб, благословиго,разчупииимдаде.

31ИочитеимсеотворихаитеГопознаха;итой изчезнаотпогледаим

32Итеказахаединнадруг:Непламтелисърцетонив нас,докатониговорешепопътяидокатони разкривашеписанията?

33ИтестанахавсъщиячасисевърнахавЕрусалим,и намерихаединадесеттесъбранизаедноионези,които бяхастях, 34казвайки:Господнаистинавъзкръснаисеявина Симон

35ИтеразказахакаквостанапопътяикакГопознаха приразчупванетонахляба.

36Идокатоговорехатова,самиятИсусзастанавсред тяхиимказа:Мирвам!

37Нотебяхаужасенииуплашениимислеха,чеса виделидух

38Итойимказа:Защосесмущавате?изащосераждат мисливсърцатави?

39Вижтеръцетемиинозетеми,чесъмсамиятаз; докоснетемеивижте;защотодухътнямаплътикости, кактовиждате,чеазимам

40Икатоказатова,ТойимпоказаръцетеинозетеСи 41Идокатотеощеневярвахаотрадостисечудеха, тойимказа:Имателитукнещозаядене?

42Итемудадохапарчепеченарибаимеденапита 43Итойговзеиядепредтях.

44Итойимказа:Товасадумите,коитовиговорих, докатобяхощесвас,чевсичкинещатрябвадасе изпълнят,коитобяханаписанивзаконанаМойсей,ив пророците,ивпсалмите,относномен

45ТогаваТойотворитехнияразум,задамогатда разбератписанията,

46Иимказа:ТакаеписаноитакатрябвашеХристос

47Ичепокаяниетоиопрощаванетонагреховете трябвадасепроповядватвнеговоимесредвсички народи,катосезапочнеотЕрусалим

48Ивиестесвидетелинатезинеща.

49Ието,АзизпращамобещаниетонаМояОтецвърху вас;новиеостанетевградЕрусалим,докатосе облечетесъссилаотгоре.

50ИтойгиизведечакдоВитания,вдигнаръцетеСии гиблагослови

51Истанатака,чедокатогиблагославяше,тойсе отделиоттяхисевъзнесенанебето

52ИтемусепоклонихаисевърнахавЙерусалимс голямарадост.

53Ибяхапостоянновхрама,хвалейкии благославяйкиБогаамин