Bulgarian - 1st Book of Adam and Eve

3Защото–докатодотогавабяхавградинскатаземя,

АдамиЕва

ГЛАВА1

1НатретияденБогзасадиградинатанаизтокна земята,награницатанасветанаизток,отвъдкоято, къмизгреванаслънцето,несенамиранищодруго освенвода,коятообхващацелиясвятидостигадо границитенанебето.

2Анасеверотградинатаимамореотвафли,бистрои чистонавкус,несравнимоснищодруго;такачепрез неговатабистротачовекможедапогледневдълбините наземята

3Икогаточовексеизмиевнего,тойставачистот чистотатамуибялотбелотатаму-дориидаетъмен.

4ИБогсъздадетоваморепоСвоетоблаговоление, защотознаешекаквощесеслучисчовека,когото щешедасъздаде;такачеследкатонапуснеградината, порадипрегрешениетоси,наземятадасеродятхора, измеждукоитоправеднидаумрат,чиитодушиБогще възкресивпоследнияден;когатотесевърнаткъм плъттаси;дасеизкъпятвъвводатанатовамореи всичкитедасепокаятзагреховетеси.

5НокогатоБогизведеАдамотградината,Тойнего поставинасевернатаѝграница,заданесеприближи доводнотомореитойиЕвадасеизмиятвнего,дасе очистятотгреховетеси,дазабравятпрегрешението, коетобяхаизвършили,ивечеданеимгонапомняс мисълтазанаказаниетоим.

6Щосеотнасядоюжнатастрананаградината,Богне благоволешедапозволинаАдамдаживеетам,защото когатовятърътдухашеотсевер,тойщешедамудонесе отюжнатастранавкуснияароматнадърветатав градината

7ЗатоваБогнепоставиАдамтам,заданебидаусети сладкияароматнаонезидървета,дазабрави прегрешениетосииданамериутехазастореното,дасе насладинаароматанадърветатаиданесеочистиот прегрешениетоси 8Отново,същотака,тъйкатоБогемилостивимного състрадателениуправлявавсичкинещапоначин, койтосамоТойзнае–ТойнакаранашиябащаАдамда живеевзападнатаграницанаградината,защотоот тазистраназемятаемногоширока.

9ИБогмузаповядадаживеетамвпещеравскала–Пещератанасъкровищатаподградината

ГЛАВА2

1НокогатонашиятбащаАдамиЕваизлязохаот градината,тестъпвахапоземятаскракатаси,безда знаят,честъпват

2Икогатостигнахадоотворанаградинскатапортаи видяхаширокатаземя,разстланапредтях,покритас големиималкикамънииспясък,тесеуплашихаи разтрепериха,ипаднаханалицатасиотстраха,който гиобзе;ибяхакатомъртви

1БогказанаАдам:„Определихнатазиземяднии години;тиитвоетопотомствощеживеетеищеходите понея,докатосеизпълнятднитеигодините;когатоще изпратяСловото,коетотеесъздалоисрещукоетоси престъпил,Словото,коетотееизвелоотградинатаи теевъздигнало,когатобешепаднал“

2Да,Словото,коетоотновощетеспаси,когатосе изпълнятпеттеднииполовина“

3НокогатоАдамчутезидумиотБогаизавеликите петднииполовина,тойнеразбразначениетоим.

4ЗащотоАдамсимислеше,чедокраянасветащему останатсамопетднииполовина

5ИАдамплакаисемолешенаБогдамугообясни.

6ТогаваБогвСвоятамилосткъмАдам,койтобеше създаденпоНеговобразиподобие,муобясни,четова са5000и500години;икактогаваНякойщедойдеи щеспасинегоипотомствотому

7НоБогпредитовабешесключилтозизаветснашия баща,Адам,съссъщитеусловия,предитойдаизлезе отградината,когатобешедодървото,откоетоЕвавзе плодаимугодадедаяде.

8Тъйкато,когатобащаниАдамизлезеотградината, тойминавашепокрайтовадървоивидякакБогтогава променивъншниямувидвдругаформаикакто изсъхна

9ИкогатоАдамотидетам,тойсеуплаши,трепереше ипадна;ноБогвСвоятамилостговдигнаиследтова сключитозизаветснего

10Иотново,когатоАдамбешедопортатана градинатаивидяхерувимасмечотискрящогънв ръкатаси,ихерувимътсеразгневиимусенамръщи,и Адам,иЕвасеуплашихаотнегоисипомислиха,че искадагиубие.Затовападнахаполицатасиисе разтреперихаотстрах

11Нотойсесмилинадтяхиимпоказамилост;икато сеотвърнаоттях,възлезенанебетоисепомолина Господа,казвайки:

12„Господи,Тимеизпратидапазяприпортатана градинатасогненмеч.

13„НокогатоТвоитеслуги,АдамиЕва,мевидяха, паднаханалицатасиибяхакатомъртвиГосподимой, какводаправимнаТвоитеслуги?“

14ТогаваБогсесмилинадтях,показаиммилости изпратиАнгелаСидапазиградината

15ИсловотоГосподнедойдеприАдамиЕваиги възкреси

16ИГосподказанаАдам:„Казахти,чеследпетднии половинащеизпратяСловотоСиищетеспася.

17„Укреписърцетоси,затова,ипребъдивПещерата насъкровищата,закоятотиговорихпреди.“

18ИкогатоАдамчутовасловоотБога,тойсеутеши оттова,коетоБогмубешеказал.ЗащотоТоймубеше казалкакщегоспаси.

ГЛАВА4

1НоАдамиЕваплакаха,чесаизлезлиотградината, първотоимобиталище

2Инаистина,когатоАдампогледнаплъттаси,която бешепроменена,тойиЕваплакахагорчивозатова, коетобяхасторили.Итетръгнахаислязохабавно надолувПещератанасъкровищата

3Икогатостигнахадонея,Адамсеразплаканадсебе сииказанаЕва:„Вижтазипещера,коятощебъде нашиятзатворвтозисвятимястозанаказание!

4„Каквоетявсравнениесградината?Каквае тясносттаѝвсравнениеспространствотонадругата?“

5„Какваетазискаладоонезигорички?Каквое мрачносттанатазипещеравсравнениесъссветлината наградината?“

6„Каквоетозинадвисналскаленръб,койтодани засели,всравнениесмилосттанаГоспода,коятони осени?

7„Какваепочватанатазипещеравсравнениес градинскатаземя?Тазиземя,осеянаскамъни;ионази, засаденасвкусниовощнидървета?“

8ИАдамказанаЕва:„Вижочитесиимоите,които предитовавидяхаангелинанебето,хвалещи;ите също,непрестанно.“

9„Носеганевиждамекактопреди;очитенистанаха отплът;тенемогатдавиждаттака,кактосавиждали преди.“

10АдампакказанаЕва:„Каквоетялотониднесв сравнениестова,коетобешевпредишнитедни,когато живеехмевградината?“

11СледтоваАдамнеискашедавлизавпещератапод надвисналатаскала;нитопъкнякогабивлязълвнея

12НотойсепоклонинаБожиитезаповедиисиказа: „Аконевлязавпещерата,пакщестанапрестъпник“

ГЛАВА5

1ТогаваАдамиЕвавлязохавпещератаизастанахада семолятнародниясиезик,непознатзанас,нокойто тепознавахадобре

2Идокатосемолеха,Адамвдигнаочиивидяскалата итавананапещерата,коитогопокривахаотгоре,така ченеможешедавидинитонебето,нитоБожиите създанияЗатоватойплачешеисеудряшесилнов гърдите,докатонесестрополиинестанакатомъртъв. 3АЕваседешеиплачеше,защотовярваше,чеТойе мъртъв

4Тогаватястана,протегнаръцекъмБога,молейкиГо замилостисъстрадание,иказа:„Боже,простими грехами,греха,койтоизвърших,инегопомнипротив мен“

5„ЗащотоазсампричинихнаТвояслугадападнеот градинатавтоваизгубеносъстояние;отсветлинатав тазитъмнина;иотобиталищетонарадосттавтози затвор“

6„Боже,погледнинатозиТвойпадналслугаиго

сиидаизпълниТвоятаволя,кактопредисмърттаси“ 8„Ноаконеговъздигнеш,тогава,Боже,вземиимоята душа,задабъдакатонего;инемеоставяйвтази тъмницасам;защотонебихмогълдастоясамвтози свят,асамоснего“

9ЗащотоТи,Боже,сигоприспил,взелсикостот ребратамуисивъзстановилплъттаѝсТвоята божественасила.

10„ИТивземен,костта,именаправижена,светла катонего,съссърце,разумиреч;ипоплът,подобнана неговата;иТимесъздадепоподобиеналицетому,с Твоятамилостисила“

11„Господи,азитойсмеедноиТи,Боже,синашият Създател,Тиси,Койтонисъздадеидваматаведин ден“

12Затова,Боже,даймуживот,задабъдесменвтази чуждаземя,докатониеживеемвнеяпорадинашето прегрешение

13„Ноаконемудадешживот,тогававземимен,мен, кактонего,задаумремидваматавединисъщиден.“ 14ИЕваплакагорчивоипаднавърхубащаниАдамот голяматасискръб

ГЛАВА6

1НоБогпогледнанатях,защототесебяхасамоубили отголямаскръб

2НоТойщешедагиповдигнеиутеши

3ЗатоваТойизпратиСловотоСикъмтях,задасе изправятидабъдатиздигнативеднага

4ИГосподказанаАдамиЕва:„Виепрестъпвахте собственатасисвободнаволя,докатонеизлязохтеот градината,вкоятовибяхпоставил“

5„Пособственаволятипрегрешичрезжеланиетосиза божественост,величиеивъзвишеноположение, каквотоимамаз;такачетелишихотсветлатаприрода, вкоятобешетогава,итенакарахдаизлезешот градинатавтазиземя,суроваипълнасбеди.“

6„СамоданебяхтепрестъпилизаповедтаМиида бяхтепазилизаконаМи,иданебяхтеялиотплодана дървото,докоетовиказахданесеприближавате!Ав градинатаимашеовощнидървета,по-добриоттова 7„НонечестивиятСатана,койтонеостанав

1КогатоАдамиЕвачухатезидумиотБога,теплакаха иридаехаощеповече;нотеукрепихасърцатасивБога, защотосегачувстваха,чеГосподезатяхкатобащаи майка;иточнопорадитазипричинатеплакахапред НегоитърсехамилостотНего

2ТогаваБогсесмилинадтяхиказа:„О,Адаме, направихзаветаСистебинямадасеоткажаотнего; нитощетеоставядасевърнешвградината,докатоне сеизпълнизаветътМизавеликитепетднии половина“

3ТогаваАдамказанаБога:„Господи,Тинисъздадеи нинаправигоднидабъдемвградината;ипредида прегреша,Тинакаравсичкиживотнидадойдатпри мен,задаимдамиме.“

4„ТогаваблагодаттаТибешевърхумен;иаз наименувахвсекиспоредТвоетожелание;иТиги направивсичкиподчиненинамен.“

5Носега,ГосподиБоже,понежепрестъпихТвоята заповед,всичкизверовещесевдигнатпротивменище изядатмениТвоятаслугиняЕва;ищеотсекатживота ниотлицетоназемята

6„ЗатоваТемоля,Боже,щомсиниизвелотградината исинипоставилвчуждаземя,данепозволишна звероветеданинавредят“

7КогатоГосподчутезидумиотАдам,Тойсесмили наднегоипочувства,четойнаистинаеказал,че полскитезверовещесевдигнатищепогълнатнегои Ева,защотоТой,Господ,бешеразгневеннадвамата зарадипрегрешениетоим.

8ТогаваБогзаповяданазверовете,птицитеивсичко, коетоседвижипоземята,дадойдатприАдамидасе доближатдонего,иданебезпокоятнегоиЕва,нито пъкникогоотдобритеиправеднитесредтяхното потомство

9ТогаваживотнитесепоклониханаАдам,според Божиятазаповед;освензмията,срещукоятоБогсе разгневиТянедойдеприАдамсъсживотните

ГЛАВА8

1ТогаваАдамсеразплакаиказа:„О,Боже,когато живеехмевградинатаисърцатанисевъзвисяваха, виждахмеангелите,коитопеехахвалениянанебето,но сеганевиждамекактопреди;дорикогатовлязохмев пещерата,цялототворениесескриотнас“

2ТогаваБогГосподказанаАдам:„Когатобеше подчиненнаМен,тиимашесветлаприродавсебесии затоваможешедавиждашнещатаотдалечНослед прегрешениетотисветлататиприродасеотдръпнаот теб;инетиостанадавиждашнещатаотдалеч,асамо отблизо;споредспособноститенаплътта;защотое груба“

3КогатоАдамиЕвачухатезидумиотБога,теси тръгнаха,хвалейкиипокланяйкисенаНегосъс скръбносърце.

4ИБогпрестанадаобщувастях

1ТогаваАдамиЕваизлязохаотПещератана съкровищатаисеприближихадоградинскатапорта,и тамтезастанахадаяпогледнат,иплакаха,чеса излезлиотнея

2ИАдамиЕваотидохаотпреднатачастна градинскатапортакъмюжнатаѝстранаинамериха тамводата,коятонапоявашеградината,откоренана Дървотонаживота,икоятосеразделяшеоттамна четирирекипоземята

3Тогаватедойдохаисеприближихадооназивода, погледнахаяивидяха,четовабешеводата,която извирашеизподкоренанаДървотонаживотав градината

4ИАдамплака,ридаешеисеудряшевгърдите,че бешеоткъснатотградината;иказанаЕва:--

5„Защосидокаралвърхумен,върхусебесиивърху нашетопотомствотолковамногооттезибедствияи наказания?“

6ИЕвамуказа:„Каквовидяти,чеплачешими говоришпотозиначин?“

7ИтойказанаЕва:„Невиждашлитазивода,която бешеснасвградината,коятонапоявашеградинските дърветаиизтичашеоттам?

8„Ание,когатобяхмевградината,несе интересувахмеотнея;нооткактодойдохмевтази чуждаземя,яобичамеияизползвамезатялотоси.“ 9НокогатоЕвачутезидумиотнего,тясеразплака;и отболкатанаплачаси,тепаднахавоназивода;и искахадасисложаткрайвнея,заданесевърнат никогаповечеидавидяттворението;защотокогато погледнахаделотонатворението,тепочувстваха,че трябвадасисложаткрай.

ГЛАВА10

1ТогаваБог,милостивиблагодатен,гипогледнатака лежащивъвводата,близодосмърт,иизпратиангел, койтогиизвадиотводатаигиположинаморскиябряг катомъртви

2ТогаваангелътсевъзкачиприБога,бешепосрещнат иказа:„О,Боже,Твоитесъзданияиздъхнаха.“

3ТогаваБогизпратиСловотоСинаАдамиЕва,които гивъзкресихаотсмърттаим

4ИАдамказа,следкатовъзкръсна:„О,Боже,докато бяхмевградината,несенуждаехме,нитосегрижехме затазивода;нооткактодойдохмевтазиземя,не можембезнея“

5ТогаваБогказанаАдам:„ДокатобешеподМоя заповедибешеяръкангел,тинепознавашетазивода“ 6„НоследкатосипрестъпилзаповедтаМи,неможеш даостанешбезвода,скоятодаизмиештялотосиида

1ТогаваАдамиЕвапочувствахакакгорятотжажда, жегаискръб.

2ИАдамказанаЕва:„Нямадапиемоттазивода,дори идаумремО,Ева,когатотазиводавлезевъв вътрешноститени,тящеувеличинаказаниятаниина наказаниятанадецатани,коитощедойдатследнас.“

3ТогаваАдамиЕвасеотдръпнахаотводатаинепиха нищоотнея,адойдохаивлязохавПещератана съкровищата

4Нокогатобешевътре,АдамнеможешедавидиЕва; тойчувашесамошума,койтотяиздаваше.Нитопъктя можешедавидиАдам,ночувашешума,койтотой издаваше

5ТогаваАдамсеразплакаотдълбокаскръбисеудари вгърдите;икатостана,казанаЕва:„Къдеси?“

6Атямуказа:Ето,стоявтазитъмнина

7Тогаватойѝказа:„Спомнисисветлатаприрода,в коятоживяхме,докатопребивавахмевградината!

8„О,Ева!спомнисиславата,коятониосеявградината О,Ева!спомнисидърветата,коитонизасенчвахав градината,докатоседвижехмемеждутях“

9„О,Ева!Спомниси,чедокатобяхмевградината,не познавахменинощ,ниден.ПомислизаДървотона живота,отдолу,откоетотечешеводатаикоетони обливашесблясък!Спомниси,о,Ева,градинатаи нейнияблясък!“

10„Помислете,о,помислетезаоназиградина,вкоято нямашетъмнина,докатониеживеехмевнея“

11„ЩомвлязохмевтазиПещеранасъкровищата, мракниобгърна;докатовеченеможехмедасе виждаме;ицялотоудоволствиеоттозиживот приключи.“

ГЛАВА12

1ТогаваАдамударигърдитеси,тойиЕва,ите скърбяхацяланощ,докатонесезазори,ивъздъхнаха задължинатананощтавМиязия.

2ИАдамсебиеше,исехвърлиназемятавпещерата, отгорчиваскръбипорадитъмнината,илежешетам катомъртъв.

3НоЕвачушума,койтотойиздаде,когатопаднана земята,икатогопопипасръце,гонамерикатотруп 4Тогаватясеуплаши,онемяиостанадонего.

5НомилостивиятГосподпогледнасмърттанаАдами мълчаниетонаЕваотстрахоттъмнината.

6ИсловотоБожиедойдеприАдамиговъзкресиот смърттаму,иотвориустатанаЕва,задаможеда говори

7ТогаваАдамстанавпещератаиказа:„О,Боже,защо светлинатанинапуснаитъмнинатаниобзе?Защони оставяшвтазидългатъмнина?Защонимъчиштака?“

8„Икъдебешетазитъмнина,Господи,предидани обземе?Тяетакава,ченеможемдасевидимедин друг.“

9Защото,докатобяхмевградината,нитовидяхме, нитознаехмекаквоетъмнинаАзнебяхскритотЕва, нитотябешескритаотмен,досега,когатонеможеда мевиди;иникакватъмнинанениобзе,задани разделиединотдруг

10„НоазитябяхмеведнаяркасветлинаАзявидяхи тямевидя.Носега,откактовлязохмевтазипещера, мракниобгърнаинираздели,такачеазнеявиждам, нитотямевижда.“

11„Господи,щенинакажешлистазитъмнина?“

ГЛАВА13

1Тогава,когатоБог,Койтоемилостивиизпълненсъс състрадание,чугласанаАдам,Тоймуказа:--

2„О,Адам,докатодобриятангелмибешепослушен, яркасветлинапочивашевърхунегоивърхунеговите войнства.“

3„НокогатотойпрестъпиМоятазаповед,Азголиших оттазисветлаприродаитойстанатъмен“

4„Икогатобешенанебесата,вцарствотона светлината,непознавашенищооттъмнината“

5„НотойпрестъпииАзгосвалихотнебетоназемята; итазитъмнинагообзе.

6„Ивърхутеб,о,Адам,докатобешевМоятаградина иМисепокоряваше,същопочивашетазиярка светлина.“

7„Нокогаточухзапрегрешениетоти,телишихот оназияркасветлинаНопомилостнетепревърнахв тъмнина,атенаправихтвоетялоотплът,върхукоето разпростряхтазикожа,задаможедапонасястуди жега“

8„АкобяхизлялгневаСивърхутеб,щяхдатепогубя;

Азтеубих

9„НопоМоятамилосттесъздадохтакъв,какъвтоси; когатопрестъпизаповедтаМи,о,Адаме,Азтеизгоних отградинатаитенакарахдаизлезешвтазиземя;ити заповядахдаживеешвтазипещера;итъмнинатеобзе, кактообзеонзи,койтопрестъпизаповедтаМи

10„Така,о,Адаме,тазинощтеизмамиТянямада траевечно;аесамоотдванадесетчаса;когатосвърши, щесезавърнедневнатасветлина“

11„Невъздишай,прочее,нитосепоклащай;ине казвайвсърцетоси,четазитъмнинаедългаисевлачи уморително;инеказвайвсърцетоси,чеазте измъчвамснея“

12„Укреписърцетосиинесестрахувай.Тазитъмнина неенаказаниеНо,о,Адаме,Азсъздадохденяи поставихслънцетовнего,зададавасветлина;зада можететиидецататидавършитеработатаси.“

13Защотознаех,чещесъгрешишищепрестъпиши щеизлезешвтазиземя.Нонеискахдатенасиля,нито датепослушам,нитодатезатворя,нитодатеосъдя зарадипаданетоти,нитозарадиизлизанетотиот

14Защототесъздадохотсветлинатаипожелахда

му,нитодаговкусваш,нитодаседишподнего,нито дамусеподдаваш.“

18„Аконебяхаз,Адаме,инебяхтиговорилза дървото,иакотебяхоставилбеззаповед,итибеше съгрешил–товащешедаепрегрешениеотМоястрана, защотонетибяхдалникаквазаповед;тищешедасе обърнешидаМеобвинишзатова“

19„НоАзтизаповядахитепредупредих,итипадна. ТакачеМоитесъзданиянемогатдаМевинят;но винатаесамовърхутях“

20„И,о,Адаме,Азсъздадохденязатебизадецатати следтеб,задаработятидасетрудятвнегоИ създадохнощта,задасипочинатвнеяотработатаси; изаполскитезвероведаизлизатпрезнощтаида търсятхранатаси“

21„Номалкооттъмнинатаеостаналосега,о,Адаме;и скорощесепоявидневнасветлина“

ГЛАВА14

1ТогаваАдамказанаБога:„Господи,вземидушата миинедаймидавиждамвечетозимрак;илиме преместинанякоемясто,къдетоняматъмнина“

2НоБогГосподказанаАдам:„Истинатиказвам,тази тъмнинащетенапускавсекиден,койтосъмти определил,доизпълнениетонаМоязавет;когатощете спасяищетевърнаотнововградината,вобиталището насветлината,закоетокопнееш,къдетоняматъмнина. Щетезаведатам–внебеснотоцарство“

3БоготновоказанаАдам:„Цялототованещастие, коетотибешепричиненодапоемешвърхусебеси зарадипрегрешениетоси,нямадатеосвободиот ръкатанаСатанаинямадатеспаси“

4„Нощегонаправя.Когатослязаотнебетоистана плътоттвоетопотомствоипоемавърхуСебеСи немощта,откоятострадаш,тогаватъмнината,коятоте обзевтазипещера,щеобземеиМенвгроба,когато бъдавплъттанатвоетопотомство“

5„Ааз,койтосъмбезгодини,щебъдаподложенна пресмятаненагодини,времена,месециидни,ище бъдасчитанзаединотчовешкитесинове,задате спася“

6ИБогпрестанадаобщувасАдам.

ГЛАВА15

ТогаваАдамиЕваплакахаискърбяхазарадиБожието словокъмтях,ченямадасевърнатвградината,докато несеизпълнятдните,определенизатях;нонай-вече защотоБогимбешеказал,чеТойтрябвадастрадаза тяхнотоспасение

ГЛАВА16

1СледтоваАдамиЕванепреставахадастоятв пещерата,молейкисеиплачейки,докатонесезазори утрото.

2Икогатовидяха,чесветлинатасевърнакъмтях,те севъздържахаотстрахиукрепихасърцатаси 3ТогаваАдамзапочнадаизлизаотпещерата.Икогато стигнадовходаѝ,застанаиобърналиценаизток,и

4Тогаватойзаплака,ударисевгърдите,паднаполице наземятаиотправимолбатаси,казвайки:

5„Господи,неменаказвай,нитомеизтребвай,нито отнемайживотамиотземята“

6Защототойсмяташе,чеслънцетоеБог.

7ДоколкотобешевградинатаичугласанаБогаи звука,койтоТойиздавашевградината,исе страхувашеотНего,Адамникоганевидяярката светлинанаслънцето,нитопъкпламтящатаму топлинадокоснатялотому.

8Затовасестрахувашеотслънцето,когатопламенните мулъчигодостигахаМислешеси,чеБогвъзнамерява дагонаказваснегопрезвсичкитедни,коитомубеше отредил

9ЗащотоАдамсъщосиказавмислитеси:„Понеже Богнениепоразилстъмнина,ето,Тойенакаралтова слънцедаизгрееиданипоразиспарещажега“

10Нодокатотойразмишлявашетакавсърцетоси, Божиетословодойдедонегоиказа:

11„О,Адаме,станиисеизправиТоваслънценееБог; ноесъздадено,зададавасветлинапрезденя,закоето тиговорихвпещерата,казвайки:„чезоратащеизгрее ищеимасветлинапрезденя“

12„НоАзсъмБог,Койтотеутешихпрезнощта“

13ИБогпрестанадаобщувасАдам.

ГЛАВА17

1ТогаваАдамиЕваизлязохапрезвходанапещератаи отидохакъмградината

2Нокогатосеприближихадонея,предзападната порта,откоятоСатанаизлезе,когатоизмамиАдами Ева,тевидяхазмията,коятостанаСатана,даидвапрез портатаистъгадаоблизвапрахаидасегърчина гърдитесиназемята,порадипроклятието,коетопадна върхунеяотБога

3Идокатопредизмиятабешенай-възвишенотоот всичкизверове,сегатясепромениистанахлъзгаваи най-златаотвсички,ипълзешепогърдитесииходеше покоремаси.

4Имакарчебешенай-красивотоотвсичкизверове,то себешепроменилоистананай-грознотоотвсичкитях Вместодасехраниснай-добратахрана,сегасеобърна къмпрахтаВместодаживее,кактопреди,нанайдобритеместа,сегаживеешевпрахта.

5Идокатопредибешенай-красивотоотвсички зверове,всичкионемяхапредкрасотатаму,сегато бешеотвратителнооттях

6Иотново,докатотоживеешеведнокрасивожилище,

1КогатопроклетатазмиявидяАдамиЕва,тянаду глава,застананаопашкатасиискървавочервениочи направитака,сякашщешедагиубие.

2ТосенасочиправокъмЕваихукнаследнея;докато Адамстоешенаблизо,плачеше,защотонямашетоягав ръкатаси,скоятодаударизмията,инезнаешекакдая убие

3Носъссърце,горящозаЕва,Адамсеприближидо змиятаияхваназаопашката;когатотясеобърнакъм негоимуказа:--

4„О,Адам,зарадитебиЕвасъмхлъзгавиходяпо корем“Тогава,порадиголяматасисила,топовали АдамиЕваигипритисна,сякашщешедагиубие

5НоБогизпратиангел,койтоотхвърлизмиятаоттяхи гивъздигна

6ТогаваБожиетословодойдепризмиятаиѝказа: „Първоначалнотенаправихгъвкаваитенакарахдасе качвашпокоремаси;нонетелишихотреч“

7„Сегаобачезамълчиинеговориповече,тиитвоят род;защотопърво,гибелтанамоитесъзданиясеслучи чрезтеб,асегаискашдагиубиеш“

8Тогавазмиятаонемяинепроговориповече

9ИпоБожиязаповедотнебетозадухавятър,който отнесезмиятаотАдамиЕва,хвърлиянаморскиябряг итякацнавИндия

ГЛАВА19

1НоАдамиЕваплакахапредБога.ИАдамМуказа:-2„Господи,когатобяхвпещерата,казахТи,Господи мой,чеполскитезверовещесевдигнатищеме погълнат,ищеотсекатживотамиотземята.“

3ТогаваАдам,порадитова,коетомусебешеслучило, ударисевгърдитеипаднаназемятакатотруп;тогава принегодойдеСловотоБожие,коетоговъзкресииму каза:

4„О,Адаме,нитоеднооттезизверовенямадаможеда тенарани;защотокогатонакарахзвероветеидругите движещисесъществададойдатпритебвпещерата,не позволихназмиятададойдестях,заданесенадигне срещутеб,датенакарадатрепериш;истрахътотнея дападневсърцатати“

5Защотознаех,четозипроклетникенечестив;затова небихгопозволилдасеприближидотебсдругите зверове

6„Асегаукреписърцетосиинебойсе.Азсъмстебе докраянадните,коитосъмтиопределил“

ГЛАВА20

1ТогаваАдамсеразплакаиказа:„Боже,преместини надругомясто,заданесевърнезмиятапринасидасе надигнесрещунас,заданенамериТвоятаслугиняЕва самаидаяубие;защотоочитеѝсаотвратителнии зли.“

2НоБогказанаАдамиЕва:„Отсеганататъкнесе бойте,нямадагодопуснадасеприближидовас; прогонихгоотвас,оттазипланина,нитощеоставяв неянищо,коетодавинавреди“

3ТогаваАдамиЕвасепоклонихапредБога„иМу

ГЛАВА21

1ТогаваАдамиЕваотишлидатърсятградината

2Ижегатагиобгаряшекатопламъкполицата;итесе потихаотжегатаиплакахапредГоспода

3Номястото,къдетоплаеха,бешеблизодовисока планина,срещузападнатапортанаградината

4ТогаваАдамсехвърлиотвърханаоназипланина; лицетомубешеизкривено,аплъттамуодрана; многокръвтечешеотнегоитойбешеблизодо смъртта

5МеждувременноЕваостанадастоинапланинатаи даплаченаднего,лежейкитака

6Атяказа:„Неискамдаживеяследнего,защото всичко,коетосиесторил,ебилочрезмен.“

7Тогаватясехвърлиследнего;ибешеразкъсанаи прободенаоткамъни;иостанадалежикатомъртва 8НомилостивиятБог,КойтогледанаСвоитесъздания, погледнаАдамиЕва,когатолежахамъртви,иизпрати СловотоСикъмтях,игивъзкреси

9ИказанаАдам:„О,Адаме,цялототованещастие, коетосипричини,нямадабъдепротивМоето управление,нитощепроменизаветана5500години“

ГЛАВА22

1ТогаваАдамказанаБога:„Вехнаотжегата; прималявамотходенеисъмотвратеноттозисвятИ незнаякогащемеизведешотнего,задасипочина“ 2ТогаваГосподБогмуказа:„О,Адаме,тованеможе дастанесега,недокатонесвършишднитесиТогава щетеизведаоттазиокаяназемя“

3ИАдамказанаБога:„Докатобяхвградината,не познавахнижега,нимързел,нидвижение,ни треперене,нистрах;носега,откактодойдохвтази земя,цялататазибедамесполетя.“

4ТогаваБогказанаАдам:„Докатопазешезаповедта Ми,светлинатаМииблагодаттаМипочивахавърху теб.НокогатопрестъпизаповедтаМи,скръби нещастиетесполетяхавтазиземя“

5ИАдамплакаиказа:„Господи,немепогубвайза това,нитомепоразявайстежкибедствия,нитоми въздайспоредгрехами;защотониепособственаволя престъпихмеТвоятазаповедиизоставихмеТвоязакон,

1ТогаваАдамплакаощеповечеиказа:„О,Боже, смилисенадмен,дотолкова,чедапоемавърхуТеб това,коетощенаправя“

2НоБогвзеСловотоСиотАдамиЕва

3ТогаваАдамиЕвасеизправихананозетеси;иАдам казанаЕва:„Препашисе,иазщесепрепаша.“Итясе препаша,кактоѝказаАдам 4ТогаваАдамиЕвавзехакамъниигипоставихавъв форматанаолтар;ивзехалистаотдърветатаизвън градината,скоитоизбърсахаотлицетонаскалата кръвта,коятобяхапроляли 5Нотова,коетобешепадналонапясъка,теговзеха заедноспраха,скойтобешесмесено,игопринесоха наолтаракатожертваБогу 6ТогаваАдамиЕвазастанахаподолтараиплакаха, молейкиБогатака:„Простинипрегрешениетонии греханиипогледнинисмилосърднотоСиоко.Защото, когатобяхмевградината,нашитехваленияихимнисе издигахапредТебнепрестанно“

7„Нокогатодойдохмевтазичуждаземя,чистата хвалавеченебешенаша,нитоправеднатамолитва, ниторазумнитесърца,нитосладкитемисли,нито справедливитесъвети,нитодълготоразсъждение,нито праведнитечувства,нитосветлатаниприродани напуснаНотялотонисепромениотподобието,в коетобешевначалото,когатобяхмесъздадени.

8„Носегапогледникръвтани,коятосепредлагавърху тезикамъни,ияприемиотръцетени,кактохвалата, коятоТипеехмевначалото,когатобяхмевградината.“

9ИАдамзапочнадаотправяощемолбикъмБога

ГЛАВА24

1ТогавамилостивиятБог,добриятичовеколюбив, погледнаАдамиЕваикръвтаим,коятотебяха принесликатожертвазаНего,беззаповедотНегоза товаНоТойимсеудивииприежертвитеим

2ИБогизпратиотприсъствиетоСияръкогън,който погълнажертватаим

3Тойусетисладкияароматнажертватаимиимпоказа милост.

4ТогаваБожиетословодойдекъмАдамимуказа:„О, Адаме,кактотипролякръвтаси,такащепролеяиаз Моятасобственакръв,когатостанаплътоттвоето потомство;икактотиумря,о,Адаме,такащеумраи азИкактотипостроиолтар,такаиАзщенаправя олтарзатебназемята;икактотипринесекръвтаси върхунея,такаиАзщепринесаМоятакръввърху олтарназемята“

5„Икактотипоискапрошкачрезтазикръв,такаиАз щенаправякръвтаСипрошканагреховетеищезалича престъплениятавнея.“

6„Исега,ето,приехжертватати,о,Адаме,ноднитена завета,скойтотеобвързах,несасеизпълнилиКогато сеизпълнят,тогаващетевърнавградината“

7„Сега,прочее,укреписърцетосиикогатотеобземе скръб,принесиМижертваиАзщебъдаблагосклонен къмтеб“

ГЛАВА25

1НоБогзнаеше,чеАдамимашенамерениечестодасе самоубиваидаМупринасявжертвакръвтаси

2ЗатоваТоймуказа:„О,Адаме,несесамоубивай отново,кактонаправи,катосехвърлишотонази

4„НопоТвоятаблагост,Боже,немеотървавай напълно;нобъдиблагосклоненкъмменвсекипът, когатоумра,имесъживи“

5„Ипотозиначинщестанеизвестно,чеТиси милостивБог,Койтонеискачовекдапогине;Койтоне обичачовекдападне;иКойтонеосъждашникого жестоко,лошоиспълноунищожение.“

6ТогаваАдамзамълча

7ИСловотоБожиедойдепринегоигоблагослови,и гоутеши,исключизаветснего,чещегоспасивкрая надните,определенизанего

8Това,прочее,бешепърватажертва,коятоАдам принесенаБога;итакастананеговнавикдаправи.

ГЛАВА26

1ТогаваАдамвзеЕваитезапочнахадасевръщаткъм Пещератанасъкровищата,къдетоживеехаНокогатоя приближихаиявидяхаотдалеч,тежкаскръбобзеАдам иЕва,когатояпогледнаха

2ТогаваАдамказанаЕва:„Когатобяхменапланината, бяхмеутешениотБожиетослово,коетониговореше;и светлината,коятоидвашеотизток,сияешенаднас 3„НосегаБожиетословоескритоотнас;исветлината, коятосветешенаднас,сепроменидотолкова,че изчезна,иниобзематтъмнинаискръб

4„Иниесмепринуденидавлеземвтазипещера,която екатозатвор,къдетотъмнинанипокрива,такачесме отделениединотдруг;итинеможешдамевидиш, нитопъказмогадавидятеб“

5КогатоАдамказатезидуми,тезаплакахаи протегнахаръцепредБога,защотобяхаизпълненис мъка

6ИтесепомолиханаБогадаимдонесеслънце,зада гиогрее,заданесевърнетъмнинатавърхутяхидане севърнатподтазискалнапокривкаИтепредпочетоха даумрат,отколкотодавидяттъмнината.

7ТогаваБогпогледнанаАдамиЕваинаголяматаим скръб,инавсичко,коетобяхаизвършилиспламенно сърце,зарадивсичкитебеди,вкоитобяхаизпаднали, вместопредишнотосиблагополучие,изаради всичкитенещастия,коитогисполетяхавчуждаземя. 8ЗатоваБогнесеразгневинатях,нитопрояви нетърпениекъмтях,абешедълготърпеливитърпелив

12„Тогаващедойдаищетеспася,о,Адаме,защотоне искамдабъдешогорчен.“

13„Икогатопогледнавсичкитедобринеща,вкоитоси живял,изащосиизлязълоттях,тогавасготовностбих типроявилмилост.“

14„НоАзнемогадапроменязавета,койтоизлезеот устатаМи;иначещяхдатевърнавградината“

15„Когатообачезаветътсеизпълни,тогаващепокажа милостнатебинапотомствототиищевизаведав земянарадост,къдетоняманитоскръб,нито страдание,авечнарадостивеселие,светлина,която никоганепрестава,ихваления,коитоникогане престават,ипрекраснаградина,коятоникоганямада премине“

16ИБоготновоказанаАдам:„Бъдидълготърпеливи влезвпещерата,защототъмнината,откоятосе страхуваше,щебъдесамодванадесетчаса;икогато свърши,щесеиздигнесветлина“

17КогатоАдамчутезидумиотБога,тойиЕвасе поклонихапредНегоисърцатаимсеутешиха Върнахасевпещератапообичаяси,докатосълзисе стичахаоточитеим,скръбириданиеизлизахаот сърцатаимитеискахадушатаимданапуснетялото

18ИАдамиЕвастояхаисемолеха,докатогиобзе тъмнинатананощта,иАдамсескриотЕва,атяот него

19Итеостанахаправивмолитва.

ГЛАВА27

1КогатоСатана,мразещиятвсичкодобро,видякакте продължаватдасемолятикакБогобщувастяхиги утешава,икакеприелжертватаим,Сатанасеяви.

2Тойзапочнаспреобразяванетонасвоитевойнства;в ръцетемуимашеблестящогънитебяхавсилна светлина.

3Следтоватойпоставитронасиблизодовходана пещерата,защотонеможешедавлезевнеяпоради молитвитеим.Итойхвърлисветлинавпещерата, докатопещератазаблестянадАдамиЕва;докато неговитевойнствазапочнахадапеятхвалебствия

4ИСатананаправитова,задаможеАдам,когатовиди светлината,дасипомисли,четоваенебеснасветлина ичевойскитенаСатанасаангели;ичеБоггие изпратилдабдятвпещератаидамудаватсветлинав тъмнината

5Такаче,когатоАдамизлезеотпещератаигивиди,и АдамиЕвасепоклонятнаСатана,тогаватойще победиАдамстоваищегосмиризавторипътпред Бога

6КогатоАдамиЕвавидяхасветлината,въобразявайки си,чееистинска,теукрепихасърцатаси;нотъйкато трепереха,АдамказанаЕва: 7„Вижтетазивеликасветлинаитезимногобройни хвалебственипесни,итовамножество,стоящоотвън, коитонеидватпринас,нениказвайтекаквоказват, илиоткъдеидват,иликаквоезначениетонатази светлина;каквисатезихвалебствия;защосаизпратени тукизащонеидват.“

8„АкобяхаотБога,щяхададойдатпринасв пещератаиданикажаткаквоправят“

9ТогаваАдамсеизправиисепомолинаБогас пламенносърце,казвайки:

10„Господи,ималинасветадругбогосвенТеб,Който

11„Ноето,виждаметезивойнства,коитостоятна входанапещерата;тесавголямасветлина;тепеят гръмкихваления.АкосаотнякойдругбогосвенТеб, кажими;иакосаизпратениотТеб,съобщими причината,порадикоятосигиизпратил“

12ЩомАдамказатова,впещератамусеявиангелот Богаимуказа:„О,Адаме,небойсеТоваеСатанаи неговитевойнства;тойискадатеизмами,кактоте измамивначалотоПървияпъттойбешескритв змията;нотозипъттойдойдепритебвобразанаангел насветлината;задаможе,когатомусепоклониш,той датепленявавсамотоБожиеприсъствие“

13ТогаваангелътсеотдалечиотАдам,хванаСатана привходанапещерата,съблечегоотпреструвката, коятосибешеприел,игодоведевсобственияму отвратителенобразприАдамиЕва;коитосеуплашиха отнего,когатоговидяха.

14ИангелътказанаАдам:„Тозиотвратителенобразе

дасеприближидотебвнего;затовасепреобразив ангелнасветлината“

15ТогаваангелътпрогониСатанаинеговитевойнства отАдамиЕваиимказа:„Небойтесе;Бог,Койтовие създал,щевидадесила“

16Иангелътсиотидеоттях

17НоАдамиЕваостанахадастоятвпещерата;не намерихаутеха;мислитеимбяхараздвоени

18Икогатосезазори,тесепомолихаиизлязохада търсятградината,защотосърцатаимбяхаувлечениот неяинеможехаданамерятутеха,чеябяханапуснали ГЛАВА28

1НокогатохитриятСатанагивидя,чеотиватв градината,тойсъбравойскатасиисеявивърхуоблак, решендагиизмами

2НокогатоАдамиЕваговидяхатакавъввидение,те сипомислиха,чесаангелиБожии,дошлидагиутешат, чесанапусналиградината,илидагивърнатотновов нея

3ИАдампротегнаръцекъмБога,молейкиГодаму покажекаквопредставляватте

4ТогаваСатана,мразещиятвсичкодобро,казана Адам:„О,Адаме,азсъмангелнавеликияБог;ивиж войнствата,коитомеобграждат“

5„Богизпратименитяхдатевземемидатезаведем досеверниякрайнаградината;добреганачистото

6ТезидумипроникнахавсърцетонаАдамиЕва

10Нокогатостигнахадопланинатанасеверот градината,многовисокапланина,безникаквистъпала довърхаѝ,ДяволътсеприближидоАдамиЕваиги накарадасекачатнавърхавдействителност,аневъв видение;желаейки,кактонаправи,дагисвалииубие, идазаличииметоимотземята;такачетазиземяда останесамозанегоинеговитевойнства

ГЛАВА29

1НокогатомилостивиятБогвидя,чеСатанаискада убиеАдамсмногобройнитесихитростиивидя,че Адамекротъкибезлукавство,БогговоринаСатанас високгласигопрокле

2Тогаватойинеговитевойнстваизбягаха,аАдами Еваостанахадастоятнавърханапланината,откъдето видяхаподсебесиширокиясвят,високонадкойто бяхаНоневидяханикогоотвойнството,коетоскоро бешедотях.

3Теплакаха,кактоАдам,такаиЕва,предБогаиГо молехазапрошка

4ТогаваСловотоотБогадойдекъмАдамимуказа: „ЗнайиразбериотноснотозиСатана,четойсестреми даизмамитебипотомствототиследтеб“

5ИАдамплакапредГосподаБогаиГомолешеи умолявашедамудаденещоотградината,катознак,с коетодасеутеши

6ИБогпогледнанамисълтанаАдамиизпратиангел Михаилчакдоморето,коетостигадоИндия,зада вземеоттамзлатнипръчкиидагидонесенаАдам

7ТованаправиБогвСвоятамъдрост,задамогаттези златнипръчки,бидейкисАдамвпещерата,даблестят съссветлинавнощтаоколонегоидасложаткрайна страхамуоттъмнината.

8ТогаваангелМихаилслезепоБожиязаповед,взе златнипръчки,кактоБогмубешезаповядал,иги донесенаБога.

ГЛАВА30

1СледтезинещаБогзаповяданаангелГавраилда слезевградинатаидакаженахерувима,койтоя пазеше:„Ето,Богмизаповядадавлязавградинатаида вземаоттамблагоуханнитамяннипалмиидагидамна Адам“

2ТогаваангелГавриилслезепоБожиязаповедв градинатаиказанахерувима,кактоБогмубеше заповядал.

3Тогавахерувимътказа:„Добре“ИГавриилвлезеи взетамяна

4ТогаваБогзаповяданаангелаСиРафаилдаслезев градинатаидакаженахерувимазамалкосмирна, коятодададенаАдам

5ИангелРафаилслезеиобадинахерувима,кактоБог мубешезаповядал,ихерувимътказа:„Добре“Тогава Рафаилвлезеивзесмирната

6ЗлатнитепръчкибяхаотИндийскоморе,къдетоима скъпоценникамъниТамянътбешеотизточната границанаградината,асмирнатаотзападнатаграница, откъдетогорчивинатадойдевърхуАдам.

9ИангелитенаправихакактоБогимбешезаповядал,и дадохавсичкитезинещанаАдамиЕванавърхана планината,накоятоСатанагибешепоставил,когатосе опитадагиунищожи.

10ИкогатоАдамвидязлатнитепръчки,тамянъти смирната,тойсезарадваизаплака,защотосипомисли, чезлатотоезнакзацарството,откъдетоедошъл,че тамянътезнакзаяркатасветлина,коятомуебила отнета,асмирнатаезнакзаскръбта,вкоятосе намираше

ГЛАВА31

1СледтезинещаБогказанаАдам:„Типоискаот Мененещоотградината,задасеутешишснего,иАз тидадохтезитризнаказаутеха,задаседоверишна МениназаветаМистеб“

2„Защотощедойдаищетеспася;ицаретещеМи донесат,когатосъмвплът,злато,тамянисмирна; златокатознакнаМоетоцарство;тамянкатознакна Моятабожественост;исмирнакатознакнаМоето страданиеинаМоятасмърт“

3„Но,о,Адаме,сложитовадосебесивпещерата: златото,задатеосветявапрезнощта;тамянът,зада усетишсладкиямуаромат;исмирната,задатеутеши вскръбтати“

4КогатоАдамчутезидумиотБога,тойсепоклони предНегоТойиЕваМусепоклонихаиМу благодариха,защотоимбешепроявилмилост 5ТогаваБогзаповяданатриматаангели,Михаил, ГавраилиРафаил,всекидадонесетова,коетотой бешедонесъл,идагодадатнаАдамИтегонаправиха единпоедин.

6ИБогзаповяданаСуриелиСалатиелдавдигнат АдамиЕваидагисвалятотвърханависоката планинаидагиотведатвПещератанасъкровищата. 7Исложихазлатотоотюжнатастрананапещерата, тамянаотизточнатастрана,асмирнатаотзападната, защотовходътнапещератабешеотсевернатастрана. 8ТогаваангелитеутешихаАдамиЕваиситръгнаха 9Златотобешеседемдесетпръчки;тамянътдванадесетпаунда;асмирната-трипаунда.

10ТезиостаналиотАдамвДоманасъкровищата; затоватойбилнаречен„наскривалището“.Нодруги тълкувателиказват,чебилнаречен„Пещератана съкровищата“зарадителатанаправеднимъже,които биливнего

11ТезитринещададеБогнаАдамнатретияден,след

1ИАдамиЕваостанахавПещератанасъкровищата доседмияден;тенитоядохаотплодоветеназемята, нитопихавода.

2Икогатосезазоринаосмияден,АдамказанаЕва: „О,Ева,помолихмесенаБогаданидаденещоот градинатаиТойизпратиангелитеСи,коитони донесохатова,коетобяхмепоискали“

3„Носегастанете,некаотидемдоморетосводи,което видяхмевначалото,инеказастанемвнего,молейкисе Боготноводабъдеблагосклоненкъмнасиданивърне вградината;илиданидаденещо;илиданидадеутеха внякоядругаземя,освентази,вкоятосме“

4ТогаваАдамиЕваизлязохаотпещерата,отидохаи застанаханабреганаморето,вкоетопредисебяха хвърлили,иАдамказанаЕва:

5„Ела,слезнатовамястоинеизлизайотнегодокрая натридесетдни,когатощедойдапритеб.Исемолина Богаспламенносърцеисладъкгласданипрости“

6„Азщеотиданадругомястоищеслязатам,ище правякатотеб.“

7ТогаваЕваслезевъвводата,кактоѝбешезаповядал АдамАдамсъщослезевъвводата;итестояха молейкисеимолехаГосподадаимпрости прегрешениетоимидагивъзстановивпредишнотоим състояние

8Итестояхатакаисемолехадокраянатридесети петтедни

ГЛАВА33

1НоСатана,койтомразивсичкодобро,гипотърсив пещерата,нонегинамери,въпрекичегитърсеше усърдно

2Нотойгинамеридастоятвъвводатаидасемолят,и сипомисли:„АдамиЕвастоятвтазиводаисемолят наБогадаимпростипрегрешениетоим,дагивърнев предишнотоимсъстояниеидагивземеизподръката ми.“

3„НоАзщегизаблудя,такачещеизлязатотводатаи нямадаизпълнятобетаси“

4ТогавамразещиятвсичкодобронеотидеприАдам,а приЕва,иприеобразанаБожиангел,хвалейкии ликувайки,иѝказа:

5„Мирти!Радвайсеиликувай!Богеблагосклонен къмтебимеизпратиприАдамДонесохмублагата вестзаспасениеизатова,чещебъдеизпълненсярка светлина,кактобешевначалото“

6„ИАдам,врадосттасизасвоетовъзстановяване,ме изпратипритеб,зададойдешпримен,задатеувенча съссветлинакатонего.“

7„Итоймиказа:„КажинаЕва;аконедойдестеб, разкажиѝзазнамението,когатобяхменавърхана планината;какБогизпратиангелитеСи,коитони взехаинидоведохавПещератанасъкровищата;и положихазлатотоотюжнатастрана;тамянот източнатастрана;исмирнаотзападнатастрана“Сега елапринего“

8КогатоЕвачутезидумиотнего,тясезарадвамного и,мислейки,чеявяванетонаСатанаеистинско,излезе

9Тойтръгнапреднея,атягопоследва,докато стигнахадоАдам.ТогаваСатанасескриотнеяитяне

крайводатаисерадвашенаБожиятапрошка. 11Икогатотягоповика,тойсеобърна,намериятами заплака,когатоявидя,иударигърдитеси;иот горчивинатанамъкатасипотънавъвводата.

12НоБогпогледнананегоинанеговотонещастие,и натова,чеенапътдаиздъхнеИБожиетословодойде отнебето,издигнагоотводатаимуказа:„Изкачисе нависокиябрягприЕва“ИкогатосеизкачиприЕва, ѝказа:„Койтиказа:„Елатук“?“

13Тогаватямуразказадумитенаангела,койтоѝсе бешеявилиѝбешедалзнамение

14НоАдамсенаскърбииѝдадедаразбере,четовае СатанаСледтоваявзеидваматасевърнахав пещерата

15Товаимсеслучивторияпът,когатослязохадо водата,седемдниследкатоизлязохаотградината 16Тепостихавъвводататридесетипетдни;общо четиридесетидвадни,откактобяханапуснали градината

ГЛАВА34

1Инасутринтаначетиридесетитретияденте излязохаотпещерата,наскърбенииплачещи.Телата имбяхамършавииизсъхналиотгладижажда,отпост имолитваиоттежкатасискръбпорадипрегрешението си.

2Икогатоизлязохаотпещерата,тесеизкачихана планинатаназападотградината

3Тамтестояхаисемолеха,молейкиБогадаим простигреховетеим

4ИследмолитвитеимАдамзапочнадаумоляваБога, казвайки:„О,Господимой,БожемойиСъздателмой, Тизаповяданачетиритеелементадабъдатсъбрани заедноитебяхасъбранипоТвоязаповед“

5„ТогаваТипростряръкатаСиимесъздадеотедин елемент,отпръсттаземна;имезаведевградинатав третиячас,впетък,имисъобщизатовавпещерата“ 6„Тогава,отначало,непознавахнитонощ,нитоден, защотоимахсветлаприрода;нитосветлината,вкоято живеех,някогамеоставяшедапознавамнощилиден 7„Итогава,Господи,втретиячас,вкойтосиме създал,Тимидоведевсичкизверове,лъвове,щраусии птицинебесни,ивсичко,коетоседвижипоземята, коетосисъздалвпървиячаспредменвпетък“

8„ИТвоятаволябешедагиназовавсички,единпо един,сподходящоимеНоТимидадеразумизнание,

11„Иакомебешенаказал,кактоказа,съссмърт,щях даумравсъщиямиг.“

12„Освентова,когатомизаповядазадървото,азне трябвашенитодасеприближа,нитодагодокосна.Ева небешесмен;Тиощенеябешесъздал,нитопъкя бешевзелотмоятастрана;нитопъктяощебешечула тазизаповедотТеб“

13„Тогава,вкраянатретиячаснаонзипетък,Господи, Тимеобзеотдрямкаисън,иаззаспахибяхобзетот сън“

14ТогаваТиизвадиреброотребратамиигосъздаде помойобразиподобиеТогавасесъбудихикогатоя видяхиразбрахкояе,казах:„Товаекостоткоститеми иплътотплъттами;отсеганататъктящесенарича жена“

15„ПоТвоятаблагаволя,Боже,Тимидонеседрямкаи съниведнагаизведеЕваотребратами,докатотя излезе,такаченевидяхкакебиласъздадена;нито можехдасвидетелствам,Господимой,колкострашна ивеликаеТвоятаблагостислава“

16„ИпоТвоятаблагосклонност,Господи,Тинисъзда идваматастелаотсветлоестествоининаправидвама едноцяло;иТинидадеТвоятаблагодатиниизпълни схвалениянаСветияДух,заданебъдемнитогладни, нитожадни,нитодапознавамекаквоескръб,нито отпадналостнасърцето;нитострадание,пост,нито умора“

17Носега,Боже,понежепрестъпихмеТвоятазаповед инарушихмеТвоязакон,Тинизаведевчуждаземяи нинанесестрадание,изтощение,гладижажда 18„Сега,прочее,Боже,молимТисе,дайнинещоза яденеотградината,задаутолимгладасиснея;инещо, скоетодаутолимжаждатаси“

19Защото,ето,отмногодни,Боже,несмевкусили нищоинесмепилинищо,иплъттаниеизсъхнала, силатаниеизтощена,исънятеизчезналоточитениот слабостиплач.

20Тогава,Боже,несмеемдасъбираменищоот плодоветенадърветата,порадистрахотТебеЗащото, когатовначалотопрегрешихме,Тинипощадиинени накарадаумрем

21Носегасипомислихмевсърцатаси,чеакоядемот плодоветенадърветатабезБожиятазаповед,Тойще нипогубитозипътищениизтриеотлицетоназемята

22„ИакопиемоттазиводабезБожиятазаповед,Той щенидовършиищениизкорениведнага.“

23„Сега,прочее,Боже,щомстигнахдотовамястос Ева,молимТеданидадешотплодоветенаградината, задасенаситимстях“

24„Защотониежелаемплода,койтоеназемята,и всичкоостанало,коетонилипсвавнея“

ГЛАВА35

1ТогаваБогпогледнаотновокъмАдаминеговияплач истенание,иСловотоБожиедойдекъмнегоиму каза:--

2„О,Адаме,когатобешевМоятаградина,тине знаешенитодаядеш,нитодапиеш;нитодаизпитваш слабост,нитодастрадаш;нитодаизпитваш измършавяваненаплътта,нитопромяна;нитосънят

напуснаочитетиНооткактопрегрешиидойдевтази чуждаземя,всичкитезиизпитаниятесполетяха.“

ГЛАВА36

1ТогаваБогзаповяданахерувима,койтопазеше портатанаградинатасогненмечвръка,давземеот плоданасмокиновотодървоидагодаденаАдам. 2ХерувимътпослушазаповедтанаГосподаБога,влезе вградинатаидонеседвесмокининадвеклонки,всяка смокинявисящаналистаси;тебяхаотдвеот дърветата,междукоитоАдамиЕвасескриха,когато Боготидедасеразхождавградината.ИСловото БожиедойдеприАдамиЕваиимказа:„Адам,Адам, къдеси?“

3ААдамотговори:„Боже,етоме.КогаточухТвоя звукиТвояглас,сескрих,защотосъмгол“

4Тогавахерувимътвзедвесмокиниигидонесена АдамиЕва.Ноимгихвърлиотдалеч,защотоне можехадасеприближатдохерувимапорадиплъттаси, коятонеможешедасеприближидоогъня

5Отначалоангелитетреперехаотприсъствиетона АдамисестрахувахаотнегоНосегаАдамтрепереше предангелитеисестрахувашеоттях

6ТогаваАдамсеприближиивзееднатасмокиня,аЕва същодойдеивзедругата

7Икатогивзехавръце,тегипогледнахаиразбраха, чесаотдърветата,междукоитосебяхаскрили.

ГЛАВА37

1ТогаваАдамказанаЕва:„Невиждашлитези смокиниилистатаим,скоитосепокрихме,когато бяхмелишениотсветлатасиприрода?Носегане знаемкаквинещастияистраданиямогатдани сполетят,акогиядем“

2„Сега,прочее,Ева,некасевъздържимиданеядемот тях,тииаз;инекапомолимБогаданидадеотплода наДървотонаживота“

3ТакаАдамиЕвасевъздържахаинеядохаоттези смокини

4НоАдамзапочнадасемолинаБогаидаГоумолява дамудадеотплоданаДървотонаживота,казвайки така:„О,Боже,когатопрестъпихмеТвоятазаповедв шестиячаснапетък,бяхмелишениотсветлата природа,коятоимахме,инеостанахмевградината следпрегрешениетосиповечеоттричаса“

5НовечертаТиниизведеоттам.Боже,ние прегрешихмепротивТебеединчасивсичкитези изпитанияискърбинисполетяхадоднес

6„Итезидни,заедностозичетиридесетитретиден, неизкупватонзиединственчас,вкойто

7„Боже,погледнинисоконамилостиненивъздай споредпрестъпванетонаТвоятазаповедпредТвоето

8„О,Боже,дайниотплоданаДървотонаживота,за

живота,заданеядемотнегоидаживеем,идане познаемнищозаслабост,следкатопрестъпихме.“

10„Носега,Господи,ето,ниеизтърпяхмевсичкитези дниипонесехместрадания.Направитезичетиридесет итридниравностойнинаединиячас,вкойто прегрешихме“

ГЛАВА38

1СледтезинещаСловотоБожиедойдеприАдамиму каза:

2„О,Адаме,щосеотнасядоплоданаДървотона живота,закойтоискаш,нямадатигодамсега,а когатосеизпълнят5500годиниТогаващетидамот плоданаДървотонаживотаищеядешищеживееш вечно,ти,Еваитвоетоправеднопотомство.“

3„Нотезичетиридесетитриднинемогатда компенсиратчаса,вкойтотипрестъпиМоятазаповед“

4„О,Адаме,Азтидадохдаядешотсмокиновото дърво,вкоетосисескрилИдиияжотнего,тииЕва“

5„Нямадаоткажамолбатати,нитощеразочаровам надеждатати;затова,потърпидоизпълнениетона завета,койтосключихстеб“

6ИБоготтеглиСловотоСиотАдам

ГЛАВА39

1ТогаваАдамсевърнаприЕваиѝказа:„Стани,вземи сиеднасмокиня,аазщевземадруга;идаотидемв пещератаси“

2ТогаваАдамиЕвавзехапоеднасмокиняиотидоха къмпещерата;времетобешеоколозалезслънце;и мислитеимгинакарахадаядатотплода

3НоАдамказанаЕва:„Страхмеедаямоттази смокиняНезнамкаквоможедамисеслучи“

4ИАдамсеразплакаизастана,молейкисепредБога, казвайки:„Утолигладами,бездаенужнодаямтази смокиня;защото,следкатояизям,какващемие ползата?ИкаквощепожелаяищепоискамотТебе, Боже,когатотясвърши?“

5Итойпакказа:„Страхувамседаямотнего,защото незнамкаквощемисеслучичрезнего“

ГЛАВА40

1ТогаваБожиетословодойдеприАдамимуказа:„О, Адаме,защонесиималтозистрах,нитотозипост, нитотазигрижа?Изащонесиималтозистрах,преди дапрегрешиш?“

2„Нокогатодойдедаживеешвтазистранназемя, животинскототитялонеможешедабъденаземятабез земнахрана,коятодагоукрепваидавъзстановява силитему“

3ИБоготтеглиСловотоСиотАдам

ГЛАВА41

1ТогаваАдамвзесмокинятаиясложиназлатните пръчкиЕвасъщовзесмокинятасииясложивърху тамяна.

2Итеглотонавсякасмокинябешеколкотодиня; защотоплодоветенаградинатабяхамногопо-големи отплодоветенатазиземя 3НоАдамиЕваостанахаправиипостехапрезцялата оназинощ,докатосезазори.

4Когатослънцетоизгря,тесемолехаиАдамказана Ева,следкатоприключихасмолитвата:

5„О,Ева,еладаотидемдокраянаградината,гледайки наюг;домястото,откъдетотечерекатаисеразделяна четиричастиТамщесепомолимнаБогаищеГо помолимданидадедапиемотВодатанаживота“

6„ЗащотоБогнениехранилсДървотонаживота,за данеживеем.ЗатоващеГопомолимданидадеот Водатанаживотаидаутолимжаждатасиснея,анес водаоттазиземя“

7КогатоЕвачутезидумиотАдам,тясесъгласи;и дваматастанахаидойдохадоюжнатаграницана градината,набреганарекатасвода,наизвестно разстояниеотградината.

8ИтезастанахаисепомолихапредГоспода,молейки Годагипогледнетозипът,даимпростиидаизпълни молбатаим.

9Следтазимолитваиотдвамата,Адамзапочнадасе молисгласпредБогаиказа:--

10„Господи,когатобяхвградинатаивидяхводата, коятотечешеизподДървотонаживота,сърцетомине пожела,нитотялотомиимашенуждадапиеотнея; нитопознавахжажда,защотоживеех;ибяхнадтова, коетосъмсега“

11„Такаче,задаживея,нямахнуждаотхранана живота,нитопихотводатанаживота.“

12Носега,Боже,азсъммъртъв;плъттамиежадна Даймиотводатанаживота,задапияотнеяида живея.

13„СТвоятамилост,Боже,спасимеоттезибедствияи изпитанияимезаведивдругаземя,различнаоттази, аконемипозволишдаживеявТвоятаградина.“

ГЛАВА42

1ТогаваБожиетословодойдеприАдамимуказа: 2„О,Адам,щосеотнасядотова,коетоказваш: „Заведимевземя,къдетоимапокой“,тонеедруга земяосвентази,аенебеснотоцарство,където единственоимапокой

3„Нотинеможешдавлезешвнегосега;аедваслед катотвоятаприсъдаеотминалаисееизпълнила“

4Тогаващетевъзнесавнебеснотоцарство,теби твоетоправеднопотомство;ищедамнатебинатях почивката,коятоискатесега

5„Иакокажеш:„Даймиотводатанаживота,задапия идаживея“–тованеможедастанеднес,авденя,

8„ЗащотоМоятакръвщебъдезатебводанаживотав оновавреме,инесамозатеб,ноизавсичкиоттвоето потомство,коитощеповярватвМен;задаимбъдеза веченпокой.“

9ГосподотновоказанаАдам:„О,Адаме,когатобеше вградината,тезиизпитаниянетесполетяха

10„НотъйкатотипрестъпиМоятазаповед,всички тезистраданиятесполетяха.

11„Сега,плъттатисенуждаеотхранаипиене;пий тогаваотводата,коятотечепокрайтебполицетона земята“

12ТогаваБоготтеглиСловотоСиотАдам

13ИАдамиЕвасепоклониханаГосподаисевърнаха отрекатасводавпещератаБешепладне;икогатосе приближихадопещерата,видяхаголямогънкрайнея

ГЛАВА43

1ТогаваАдамиЕвасеуплашихаиспряха.ИАдам казанаЕва:„Каквоетоваогъндопещератани?Ниене правимнищовнея,задапредизвикаметозиогън“

2„Нямаменитохлябдапечемтам,ниточорбада готвимтамЩосеотнасядотозиогън,незнаемнищо подобно,нитознаемкакдагонаречем“

3„НооткактоБогизпратихерувимасогненмеч,който блестешеисветешевръкатаму,отстрахоткойто паднахмеистанахмекатотрупове,невидяхмели подобнонещо?“

4„Носега,Ева,ето,товаесъщиятогън,койтобешев ръкатанахерувима,койтоБогизпратидапази пещерата,вкоятониеживеем.“

5„О,Ева,товаезащотоБогеразгневеннанасищени прогониотнего“

6„О,Ева,ниеотновопрестъпихмеНеговатазаповедв оназипещера,такачеТойизпратитозиогъндагори околонеяиданипопречидавлеземвнея“

7„Акотованаистинаетака,о,Ева,къдещеживеем?И откъдещебягамеотлицетоГосподне?Защото,щосе отнасядоградината,Тойнямаданипозволида пребивавамевнеяиниелишилотблагатаѝ;ноние поставилвтазипещера,вкоятосмепонасялитъмнина, изпитанияитрудности,докатонай-накраяне намерихмеутехавнея.“

8Носега,следкатониеизвелвдругаземя,койзнае каквоможедасеслучивнея?Икойзнаедали тъмнинатанаоназиземяможедаемногопо-голямаот тъмнинатанатазиземя?

9„Койзнаекаквоможедасеслучивоназиземяденем илинощем?Икойзнаедалищебъдедалечилиблизо, о,Ева?КъдетоБогщеблаговолиданипостави,може биедалечотградината,о,Ева!ИликъдетоБогщени попречидаГовидим,защотосмепрестъпилиНеговата заповедизащотосмеМуотправялимолбипрезцялото време?

10„О,Ева,акоБогщениотведевдругачуждаземя, освентази,вкоятоданамеримутеха,тотрябвадабъде, задаумъртвидушитениидазаличииметониот лицетоназемята“

11„О,Ева,акосмепо-отчуждениотградинатаиот Бога,къдещеГонамеримотновоищеГопомолимда нидадезлато,тамян,смирнаималкоплодовеот смокиновотодърво?“

12„КъдещеГонамерим,заданиутешивторипът? КъдещеГонамерим,задасиспомнизанасотносно завета,койтоесключилотнашеиме?“

13ТогаваАдамнеказанищоповече.Итепродължиха

14НотозиогънбешеотСатанаЗащототойбеше събралдърветаисухитреви,игибешедонесълв пещерата,игибешезапалил,задапогълнепещератаи каквотоимашевнея

15ЗадабъдатАдамиЕваоставенивскръб,итойда отсечедовериетоимвБогаидагинакарадасеотрекат отНего.

16НопоБожиятамилосттойнеможадаизгори пещерата,защотоБогизпратиангелаСиоколо пещерата,задаяпазиоттакъвогън,докатонеугасне. 17ИтозиогънпродължиотпладнедозазоряванеТова бешечетиридесетипетиятден

ГЛАВА44

1АдамиЕваобачестояхаигледахаогъня,ноотстрах неможехадасеприближатдопещерата

2ИСатанапродължавашеданосидърветаидаги хвърлявогъня,докатопламъкътмусеиздигнависоко ипокрицялатапещера,мислейкисивумасида погълнепещератасголямогънНоангелътГосподеня пазеше.

3ИвъпрекитоватойнеможешедапрокълнеСатана, нитодагонаранисдума,защотонямашевластнад него,нитопъксеосмелявашедагоправисдумиот устатаси

4Затоваангелътготърпеше,бездакаженитоедна лошадума,докатонедойдеБожиетослово,коетоказа наСатана:„Махнисеоттук;веднъжпредитовати измамислугитеМи,атозипътсестремишдаги погубиш.“

5„АконебешеМоятамилост,щяхдаизтребятеби твоитевойнстваотлицетоназемятаНотърпястебдо краянасвета.“

6ТогаваСатанаизбягаотлицетонаГосподаНо огънятпродължавашедагориоколопещератакато въглищапрезцелияден;товабешечетиридесети шестиятден,койтоАдамиЕвабяхапрекарали, откактоизлязохаотградината 7ИкогатоАдамиЕвавидяха,четоплинатанаогъня донякъдесееохладила,тезапочнахадавървяткъм пещерата,задавлязатвнея,кактобяханавикнали;но неможахапорадитоплинатанаогъня

8Тогаваидваматасеразплакахазарадиогъня,който гиразделяшеотпещератаикойтосеприближаваше къмтях,изгаряйкиги.Итесеуплашиха.

1ТогаваАдамстанаисепомолинаБога,казвайки: „Виж,тозиогънниразделиотпещерата,вкоятоТини заповядадаживеем;носега,ето,неможемдавлеземв нея“

2ТогаваБогчуАдамимуизпратиСловотоСи,което каза:--

3„О,Адам,вижтозиогън!Колкоразличниса пламъкътитоплинатамуотградинатананасладитеи хубавитенещавнея!“

4„КогатобешеподМоявласт,всичкисъзданиятисе подчиняваха;носледкатопрестъпизаповедтаМи, всичкитесеиздигатнадтеб“

5Боготновомуказа:„Виж,о,Адаме,какСатанатее възвеличил!ТойтеелишилотБожественосттаиот възвишеносъстояниекатоМенинееспазилсловото сикъмтеб;новкраянакраищатаестаналтвойвраг Тойе,койтоенаправилтозиогън,вкойтое възнамерявалдаизгоритебиЕва“

6„Защо,Адаме,неспазидоговорасистебнитоедин ден;ателишиотславата,коятобешевърхутеб,когато тисеподчининазаповедтаму?“

7„Мислишли,Адаме,четееобичал,когатоесключил товаспоразумениестеб?Иличетееобичалиеискал датевъздигненависоко?“

8„Ноне,Адаме,тойненаправивсичкотоваотлюбов къмтеб;ноискашедатенакарадаизлезешот светлинатавтъмнината,отвъзвишеносъстояниев унижение;отслававунижение;отрадоствскръб;иот покойвпостиприпадък.“

9БогказаощенаАдам:„Вижтозиогън,запаленот Сатанаоколопещератати;вижтовачудо,коетоте обгръща;изнай,четощеобгърнекактотеб,такаи потомствототи,когатосевслушашвволятаму;четой щетепоразисогън;ичещеслезетевада,следкато умрете.“

10ТогаващевидитепламъканаогъняМу,койтоще гориоколовасивашетопотомствоНямадаима избавлениеотнегозавас,освенприМоетоидване; такакактосеганеможетедавлезетевпещератаси порадиголемияогъноколонея;недокатонедойде МоетоСлово,коетощенаправипътзавасвденя, когатоМоятзаветсеизпълни 11„Няманачиндаизлезешоттук,задасипочинеш, докатонедойдеМоетоСлово,КойтоеМоетоСлово. ТогаваТойщенаправипътзатебитищеси починеш.“ТогаваБогпризовасъсСловотоСиогъня, койтогорешеоколопещерата,дасераздели,докато АдамнепреминепрезнегоТогаваогънятсераздели поБожиязаповедибешенаправенпътзаАдам 12ИБоготтеглиСловотоСиотАдам.

ГЛАВА46

1ТогаваАдамиЕваотновозапочнахадавлизатв пещерата.Икогатостигнахадопътямеждуогъня, Сатанадухнавогънякатовихрушкаинаправивърху АдамиЕвапламтящогънотвъглища;такачетелата имбяхаопърлени;иогънятотвъглищагиизгори.

4ИБогказанаАдам:„ВижлюбовтанаСатанакъмтеб, койтосепреструваше,четидаваБожественосттаи величието;ието,тойтеизгарясогънисестремидате унищожиотлицетоназемята“

5„ВижтогаваМене,о,Адаме;Азтесъздадохиколко пътисъмтеизбавялотръкатаму?Аконе,небилите унищожил?“

6БогпакказанаЕва:„Каквоетова,коетотиеобещал вградината,казвайки:„Вчаса,когатоядетеотдървото, очитевищесеотворятищестанетекатобогове, познаващидобротоизлото.“Ноето,Тойеизгорил телатависогънивиенакаралдавкуситевкусана огъня,зарадивкусанаградината;ивиенакаралда видитеизгарянетонаогъня,злотомуивластта,която тойиманадвас?

7„Очитетивидяхадоброто,коетоТойтиеотнел,и наистинаТойтиеотворилочите;ивидяградината,в коятобешесМен,ивидязлото,коетодойдевърхутеб отСатанаНощосеотнасядоБожеството,Тойне можедатигодаде,нитодаизпълнисловотоСикъм тебНе,Тойбешеогорченпротивтебитвоето потомство,коетощедойдеследтеб“

8ИБоготтеглиСловотоСиоттях.

ГЛАВА47

1ТогаваАдамиЕвавлязохавпещерата,всеоще треперещиотогъня,койтобешеобгорилтелатаим ЗатоваАдамказанаЕва:

2„Ето,огънятеизгорилплъттанивтозисвят;нокак щебъде,когатосмемъртвииСатанащенакаже душитени?Неелинашетоизбавлениедългои далечно,освенакоБогнедойдеисмилосткъмнасне изпълниобещаниетоСи?“

3ТогаваАдамиЕвавлязохавпещерата, благославяйкисе,чеотновосавлезливнеяЗащото, когатовидяхаогъняоколонея,симислеханикога повечеданевлязатвнея.

4Нокогатослънцетозалязваше,огънятвсеоще горешеисеприближавашедоАдамиЕвавпещерата, такачетенеможехадаспятвнего.Следкато слънцетозалезе,теизлязохаотнегоТовабеше четиридесетиседмиятден,следкатоизлязохаот градината

5ТогаваАдамиЕвадойдохаподвърханахълмадо градината,задаспят,кактоимаханавик

потомство,коетоданаследицарството,коетоще останемоесобственовладение;тогаваБогщеима нуждаотменищемевъзстановитамсмоитевойнства ГЛАВА48

1СледтоваСатанаповикавойскитеси,коитовсички дойдохапринего,имуказа:--

2„О,Господинаш,каквощенаправиш?“

3ТогаваТойимказа:„Виезнаете,четозиАдам, коготоБогсъздадеотпръстта,етози,койтовзенашето царствоЕлате,некасесъберемидагоубием;или хвърлетекамъквърхунегоивърхуЕваигисмажетес него“

4Когатосатанинскитевойскичухатезидуми,те дойдохадочасттанапланината,къдетоАдамиЕва спяха

5ТогаваСатанаинеговитевойнствавзехаогромна скала,широка,равнаибезнедостатък,исипомислиха: „Аковскалатаимадупкаикогатопадневърхутях, дупкатавскалатаможедасестоваривърхутяхитака тещесеизбавятинямадаумрат.“

6Тогаватойказанадомакинитеси:„Вземететози камъкигохвърлетевърхутях,заданесетъркулнеот тяхдругаде.Акогатогохвърлите,бягайтеинесе бавейте“

7ИтенаправихакактоимзаповядаНокогатоскалата паднаотпланинатавърхуАдамиЕва,Богзаповядада сепревърневнещокатонавеснадтях,койтонеим навредиИтакастанапоБожиязаповед 8Нокогатоскалатападна,цялатаземясеразтресе заедноснеяисеразтресеотразмеранаскалата 9Идокатосетресешеиразтърсваше,АдамиЕвасе събудихаотсънисеозовахаподскала,подобнана навесНотенезнаехакакетова;защотокогато заспаха,бяхаподнебето,анеподнавес;икогатого видяха,сеуплашиха.

10ТогаваАдамказанаЕва:„Защопланинатасеогъна иземятасеразтресеиразтърсизарадинас?Изащо тазискаласеразпрострявърхунаскатошатра?“

11„ДалиБогвъзнамеряваданинакажеиданизатвори втозизатвор?Илищезатвориземятанаднас?“

12„Тойеядосаннанас,защотоизлязохмеотпещерата безНеговатазаповед;изащотогонаправихмепо собственожелание,бездасепосъветвамесНего, когатонапуснахмепещератаидойдохменатова място“

13ТогаваЕваказа:„Акоземятасееразтреслазаради наситазискалаешатърнаднаспорадинашето прегрешение,тогавагоркони,Адаме,защото наказаниетонищебъдедълго“

14„НостаниисепомолинаБогаданипокажетоваи какваетазискала,коятоеразпрострянавърхунаскато шатър“

15ТогаваАдамстанаисепомолипредГоспода,зада мупокажетовазатруднениеИАдамстоешетакаисе молешедосутринта.

ГЛАВА49

1ТогавадойдеБожиетоСловоиказа:

2„О,Адаме,койтепосъветва,когатоизлезеот пещерата,дадойдешнатовамясто?“

3ИАдамказанаБога:„Господи,дойдохменатова мястопорадижегатанаогъня,койтониобзевътрев пещерата.“

4ТогаваГосподБогказанаАдам:„О,Адаме,тисе страхувашотжегатанаогънязаеднанощ,нокакще бъде,когатоживеешвада?

5„Но,о,Адаме,небойсе,нитоказвайвсърцетоси,че съмразпрострялтазискалакатотентанадтеб,задате нараняснея“

6„ТовадойдеотСатана,койтотибешеобещал Божественосттаивеличието.Тойе,койтохвърлитази скала,задатеубиеподнея,иЕвастеб,ипотози начиндатипопречидаживеешназемята“

7Ноотмилосткъмтеб,точнокогатооназискала падашевърхутеб,Азѝзаповядахданаправитентанад теб;искалатаподтебдасесниши

8„Итовазнамение,о,Адаме,щемисеслучи,когато дойданаземята:Сатанащеповдигнеюдейскиянарод, задамеубие;итещемеположатвскала,ище запечататвърхуменголямкамък,иазщеостанавтази скалатридниитринощи

9„Нонатретияденщевъзкръснаитоващебъде спасениезатеб,Адаме,изатвоетопотомство,да вярвашвМенНо,Адаме,нямадатеизведаизподтази скала,докатонеминаттридниитринощи“

10ИБоготтеглиСловотоСиотАдам.

11НоАдамиЕвапрекарахаподскалататридниитри нощи,кактоБогимбешеказал

12ИБогимпостъпитака,защотобяханапуснали пещератасиибяхадошлинасъщототовамястобез Божиятазаповед

13НоследтридниитринощиБоготворискалатаиги изведеизподнеяПлъттаимбешеизсъхнала,аочитеи сърцатаимсесмутихаотплачискръб

ГЛАВА50

1ТогаваАдамиЕваизлязохаивлязохавПещератана съкровищатаистояхавнея,молейкисепрезцелияден, довечерта

2Итовасеслучивкраянапетдесетдни,следкато бяханапусналиградината

3НоАдамиЕвасеизправихаотновоисемолехана Богавпещератапрезцялатаоназинощ,молейкиГоза милост

4Икогатосезазори,АдамказанаЕва:„Ела!Да отидемдапоработимзателатаси“

5Итака,теизлязохаотпещератаистигнахадо севернатаграницанаградинатаипотърсиханещо,с коетодапокрияттелатаси.Ноненамериханищоине знаехакакдаизвършатработатаНотелатаимбяха

1КогатоАдамчутезидумиотБога,тойвзеЕваия преместиотсеверниякрайнаградинатанаюготнея, прирекатасвода,къдетонякогасапостили.

2Нодокатовървяхапопътяипредидастигнатдотова място,Сатана,нечестивият,чуБожиетословода говорисАдамотноснонеговотооблекло.

3Товагонатъжиитойпобързакъммястото,където бяхаовчитекожи,снамерениетодагивземеидаги хвърливморетоилидагиизгорисогън,заданеги намерятАдамиЕва

4Нокогатосеканешедагивземе,Божиетослово дойдеотнебетоиговързазатезикожи,докатоАдами ЕвасеприближихадонегоНокогатосеприближиха донего,тесеуплашихаотнегоиотужасниямувид.

5ТогаваБожиетословодойдеприАдамиЕваиим каза:„Товаеонзи,койтобешескритвзмиятаикойто виизмамиивисъблечеотдрехатанасветлинатаи славата,вкоятобяхте“

6„ТоваеОнзи,Койтовиобещавеличиеи божественост.Къдеетогавакрасотата,коятобеше върхуНего?КъдеебожественосттаМу?Къдее светлинатаМу?Къдееславата,коятопочивашевърху Него?

7„Сегаобразътмуеотвратителен;тойстана отвратителенмеждуангелите;изапочнахадаго наричатСатана.“

8„О,Адаме,азпожелахдативзематазиземнадреха отовчикожиидаяунищожа,иданетипозволяда бъдешпокритснея.“

9„Какваетогавакрасотатаму,чедагопоследваш?И каквоспечели,катогослушаш?Вижзлитемуделаи послепогледникъмМен;къмМен,твояСъздател,и къмдобритедела,коитотиправя“

10„Виж,вързахго,докатодойдеиговидя,ивидя слабосттаму,такаченемуостананикаквасила.“

11ИБоггоосвободиотоковитему

ГЛАВА52

1СледтоваАдамиЕванеказаханищоповече,а плакахапредБогазарадисвоетосътворениеителата си,коитосенуждаехаотземнопокривало

2ТогаваАдамказанаЕва:„О,Ева,товаеживотинска кожа,скоятощесепокрием.Нокогатояоблечем,ето, знакзасмъртщенисполети,тъйкатособствениците натезикожисаумрелиисасеизтощили.Такаиние щеумремищепреминем“

3ТогаваАдамиЕвавзехакожитеисевърнахав Пещератанасъкровищата;икогатобяхавътре,те застанахаисепомолиха,кактообикновено.

4Итепомислихакакданаправятдрехиоттезикожи; защотонямахаумениязатова

5ТогаваБогизпратипритяхСвояангел,задаим покажекакдагонаправятИангелътказанаАдам: „Излезидонесималкопалмовитръни.“ТогаваАдам излезеидонесе,кактомубешезаповядалангелът 6Тогаваангелътзапочнапредтяхдаоплитакожите, кактонякойприготвяриза.Ивзетрънитеигизабив кожитепредочитеим

7Тогаваангелътотновосеизправиисепомолина

бъдатсякашсъшитиседнанишка 8Итакастана,поБожиязаповед;тестанахадрехиза АдамиЕваиТойгиоблечестях.

9Оттогаваголотатанателатаимбешепокритаот погледанаочитеим

10Итовасеслучивкраянапетдесетипървияден. 11Следтова,когатотелатанаАдамиЕвабяха покрити,тестанахаисепомолиха,итърсехамилости прошкаотГоспода,иМублагодариха,чесесмилинад тяхипокриголотатаимИнепрестанахадасемолят презцялатаоназинощ.

12Тогава,когатомайкатасезазориприизгревана слънцето,теказахамолитвитесиспоредобичаясии следтоваизлязохаотпещерата.

13ИАдамказанаЕва:„Тъйкатонезнаемкаквоима назападоттазипещера,некаизлеземиявидим днес.“Тогаватеизлязохаисеотправихакъмзападната граница

ГЛАВА53

1Небяхамногодалечотпещерата,когатоСатана дойдекъмтяхисескримеждутяхипещерата,под форматанадваненаситнилъва,триднигладни,които дойдохакъмАдамиЕва,сякашзадагиразкъсатна парчетаидагипогълнат.

2ТогаваАдамиЕваплакахаисемолеханаБогдаги избавиотлапитеим

3ТогаваБожиетословодойдепритяхипрогони лъвоветеоттях

4ИБогказанаАдам:„О,Адаме,каквотърсишна западнатаграница?Изащосинапусналдоброволно източнатаграница,къдетобешетвоетожилище?“

5„Асегасевърнивпещератасииостанивнея,зада нетеизмамиСатана,нитодаизвършивърхутеб намерениетоси“

6„Защотовтазизападнаграница,о,Адаме,оттебще излезепотомство,коетощеянапълни;икоетощесе осквернисгреховетесиисотдаванетосина заповедитенаСатанаикатоследваделатаму“

7Затоващедокарамвърхутяхводитенапотопищеги залеявсичкитеНощеизбавяостаналитеотправедните междутяхищегизаведавдалечназемя;иземята,в

8СледкатоБогимбеседвашетака,тесевърнахав ПещератанасъкровищатаНоплъттаимбеше

стигнахадоизточнатаграница,отвъдкоятонямаше повечепространство.

3Ахерувимът,койтопазешеградината,стоешена западнатапортаияпазешеотАдамиЕва,данеби внезапнодавлязатвградината.Ихерувимътсеобърна, сякашзадагиубие,споредзаповедта,коятоБогму бешедал

4КогатоАдамиЕвастигнахадоизточнатаграницана градината–мислейкивсърцатаси,чехерувимътнеги наблюдава–докатостояхадопортата,сякашискахада влязат,внезапносепоявихерувимътсблестящогнен мечвръка;икогатогивидя,излезедагиубиеЗащото сестрахувашеданегопогубиБог,аковлязатв градинатабезНеговатазаповед

5ИмечътнахерувимасякашпламтешеотдалечНо когатоговдигнанадАдамиЕва,пламъкътмуне пламна

6Затовахерувимътсипомисли,чеБогеблагосклонен къмтяхигивръщавградината.Ихерувимътстоеше учуден

7Тойнеможешедасевъзкачинанебето,задаузнае Божиятазаповедотносновлизанетоимвградината; затоваостанадастоидотях,неспособендасеотдели оттях;защотосестрахуваше,чещевлязатвградината безпозволениеотБога,койтотогаващегопогуби.

8КогатоАдамиЕвавидяхахерувимадаидвакъмтях спламтящогненмечвръка,тепаднаханалицатасиот страхибяхакатомъртви.

9Втовавременебетоиземятасеразтресоха;идруги херувимислязохаотнебетовърхухерувима,който пазешеградината,иговидяхасмаяноимълчаливо.

10Тогавадругиангелислязохаблизодомястото, къдетобяхаАдамиЕваТебяхаразделенимежду радостискръб.

11Тесерадваха,защотосмятаха,чеБоге благосклоненкъмАдамиискатойдасевърнев градината;иискашедамувъзвърнерадостта,накоято някогасеерадвал

12НотескърбяхазаАдам,защототойбешепаднал катомъртвец,тойиЕва;исиказахавмислитеси: „Адамнееумрялнатовамясто;ноБоггоепредална смърт,защотоедошълнатовамястоиеискалдавлезе вградинатабезНеговотопозволение.“

ГЛАВА55

1ТогаваБожиетоСловодойдеприАдамиЕваиги възкресиотмъртвотоимсъстояние,казвайкиим: „Защодойдохтетук?Докторе,възнамеряватеда влезетевградината,откоятовиизведох?Тованеможе дастанеднес;асамокогатозаветът,койтосъм сключилсвас,сеизпълни.“

2ТогаваАдам,когаточуСловотоБожиеитрептенето наангелите,коитоневидя,асамочугласаимсушите си,тойиЕвасеразплакахаиказаханаангелите:--

3„О,духове,коиточакатеБога,погледнетемеимоята неспособностдавивидя!Защото,когатобяхв предишнатасисветлаприрода,тогаваможехдави видяПееххвалениякактовие;исърцетомибеше многопо-високоотвас.“

4Носега,следкатопрегреших,тазисветлаприродаси

5„Ивсепаксега,о,ангелиБожии,молетесеотБога заедносмендамевъзстановитам,къдетобяхпреди; дамеизбавиоттованещастиеидапремахнеотмен смъртнатаприсъда,коятоТойминаложи,защото прегрешихпротивНего.“

6Тогава,когатоангелитечухатезидуми,всичките скърбяхазанего;ипроклехаСатана,койтобеше измамилАдам,докатотойнедойдеотградинатав нещастие;отживотавсмъртта;отмиравбедата;иот радосттавчуждаземя.

7ТогаваангелитеказаханаАдам:„ТипослушаСатана иизоставиСловотонаБога,Койтотеесъздал;и повярва,чеСатанащеизпълнивсичко,коетотие обещал“

8„Носега,о,Адаме,щетиразкажемкаквонисполетя чрезнего,предипадениетомуотнебето.

9„Тойсъбравойскитесиигиизмами,обещавайкиим даимдадевеликоцарство,божественаприрода;и другиобещания,коитоимдаде.“

10„Неговитевойнициповярваха,чесловотомуе истина,затовамусеподдадохаисеотрекохаот Божиятаслава.“

11„Тогаватойниповикаспоредзаповедите,които трябвашедаполучим–дасеподчинимнанегова командаидасевслушамевпразнотомуобещание.Но ниенеискахмеинепослушахмесъветаму“

12СледкатосеборисБогаиседържешесмелосНего, тойсъбравойскитесиивоюваснас.Иаконебеше Божиятасила,коятобешеснас,небихмемоглидаго надвиемидагосвалимотнебето

13„Нокогатопаднаизмеждунас,нанебетонастана голямарадост,защотослезеотнасЗащото,акобеше останалнанебето,нищо,нитоединангелнямашеда останевнего.“

14„НоБогвСвоятамилостгоизгониизмеждунасв тазитъмназемя;защототойсебешепревърналв самататъмнинаивдеятелнанеправдата.“

15„Итойпродължи,о,Адаме,давоювасрещутеб, докатотеизмамиитеизведеотградината,втази странназемя,къдетотесполетяхавсичкитези изпитанияИсмъртта,коятоБогмудонесе,Тойдонесе инатеб,о,Адаме,защототимусепокориипрестъпи Бога.“

16ТогаваангелитесезарадвахаипрославихаБогаиГо помолихаданеунищожиАдамтозипът,защотосе бешеопиталдавлезевградината;адаготърпидо изпълнениетонаобещанието;идамупомагавтози свят,докатосеосвободиотръкатанаСатана

4„НокогатотипрестъпиипослушаСатана,тистана неговгостсредангелитему,коитосапълниснечестие; идойденатазиземя,коятотираждатръниибодили“

5„О,Адаме,помолионзи,койтотееизмамил,дати дадебожественатаприрода,коятотиеобещал,илида тинаправиградина,какватоАзбяхсъздалзатеб;или датеизпълнисъссъщатасветлаприрода,скоятоАзте бяхизпълнил.“

6„Помолигодатинаправитяло,подобнонатова, коетоАзтисъздадох,илидатидадедензапочивка, кактоАзтидадох;илидасъздадевтебразумнадуша, кактоАзсъздадохзатеб;илидатепреселиоттукна другаземя,освентази,коятотидадох.Но,о,Адаме, тойнямадаизпълнинитоедноотнещата,коитотие казал“

7„ПризнайтогаваМоятаблагосклонносткъмтеби Моятамилосткъмтеб,Моесъздание;ченети отмъстихзапрегрешениетотипротивМен,нов Своетосъжалениекъмтебтиобещах,чевкраяна великитепетднииполовинащедойдаищетеспася“

8ТогаваБоготновоказанаАдамиЕва:„Станете, слезтеоттук,даневипогубихерувимътсогненмечв ръка“

9НосърцетонаАдамсеутешиотБожиитедумикъм негоитойсепоклонипредНего.

10ИБогзаповяданаангелитеСидаескортиратАдам иЕвадопещератасрадост,вместосъсстраха,койтоги бешеобзел.

11ТогаваангелитевзехаАдамиЕваигиспуснахаот планинатапрезградинатаспесниипсалми,докатоги доведохадопещерата.Тамангелитезапочнахадаги утешаватидагиподкрепяват,аследтовасеоттеглиха оттяхкъмнебето,притехнияСъздател,койтогибеше изпратил.

12НоследкатоангелитесиотидохаотАдамиЕва, дойдеСатана,засрамен,изастананавходанапещерата, вкоятобяхаАдамиЕва.ТогаватойизвикаАдами каза:„О,Адаме,еладаговорястеб“

13ТогаваАдамизлезеотпещерата,мислейкиси,чее единотБожиитеангели,дошълдамудадедобърсъвет. ГЛАВА57

1НокогатоАдамизлезеивидягрозниямуобраз,той сеуплашиотнегоимуказа:„Койсити?“

2ТогаваСатанамуотговорииказа:„Азсъм,койтосе скрихвзмиятаиговорихсЕваияизмамих,докатотя непослушазаповедтами.Азсъмтози,койтояизпрати схитросттанаречтаси,задатеизмами,докатотиитя неядетеотплоданадървотоинеизлезетеизпод Божиятазаповед“

3НокогатоАдамчутезидумиотнего,тоймуказа: „Можешлидаминаправишградина,какватоБоге направилзамен?Илиможешлидамеоблечешв същатасветлаприрода,вкоятоБогмееоблякъл?“

4„Къдеебожественатаприрода,коятообещадами дадеш?Къдееоназитвоякрасивареч,коятони говорешевначалото,когатобяхмевградината?“

5ТогаваСатанаказанаАдам:„Мислишли,чекогато съмговорилснякогозанещо,някогащемугодонеса илищеизпълнядуматаси?НеетакаЗащотоазсамият

6„Затовападнахитенакарахдападнешчрезтова,

приемесъветами,падачрезнего.“

7„Носега,Адаме,порадипадениетоси,тисиподмоя властиазсъмцарнадтеб,защотосимепослушалиси престъпилпротивтвояБог.Инямадаимаизбавление отръцетемидоденя,обещантиоттвояБог“

8Ипакказа:„Понеженезнаемденя,уговоренстебот твояБог,ниточаса,вкойтощебъдешизбавен,затова щеумножимвойнаиубийствасрещутеби потомствототиследтеб.“

9„Товаенашатаволяинашетоблаговолениедане оставимнитоединотчовешкитесиноведанаследи нашетоцарствонанебето.“

10„Защотощосеотнасядонашетожилище,о,Адаме, тоевгорящогън;иниенямадаспремзлотосида вършимнитоден,ниточас.Иаз,о,Адаме,щепосея огънвърхутеб,когатовлезешвпещерата,зада живеештам“

11КогатоАдамчутезидуми,тойплакаискърбешеи казанаЕва:„Чуйкаквоказа;ченямадаизпълнинищо оттова,коетотиказавградинатаНаистиналитогава тойстанацарнаднас?“

12„НощепомолимБога,Койтониесъздал,дани избавиотръцетеМу“

ГЛАВА58

1ТогаваАдамиЕвапротегнахаръцекъмБога, молейкисеиумолявайкиГодапрогониСатанаоттях; данеимнасилваиданегипринуждавадасеотричат отБога.

2ТогаваБогведнагаизпратипритяхСвояангел,който прогониСатанаоттяхТовастанаоколозалезслънце, напетдесетитретияден,следкатобяхаизлезлиот градината

3ТогаваАдамиЕвавлязохавпещерата,изправихасе иобърнахалицатасикъмземята,задасепомолятна Бога

4Нопредидасепомолят,АдамказанаЕва:„Виж,ти видякаквиизкушениянисполетяхавтазиземя.Ела, некастанемидапомолимБогданипростигреховете, коитосмеизвършили;инямадаизлеземдокраяна деняследчетиридесетия.Иакоумремтук,Тойщени спаси“

5ТогаваАдамиЕвастанахаисеобединихавмолитва къмБога

6Тепрекарахатакамолитвитесивпещерата;ине излизахаотнея,нитонощем,нитоденем,докато

избави,итъйкатонямадаизлязатотпещератадокрая начетиридесетияден.“

2„Итъйкатотещепродължатдасемолят,кактои дваматасасеспоразумелиданаправят,Тойщеги избавиотръцетениищегивърневпредишнотоим състояние,вижтекаквощеимнаправим“Ивойнствата мумуказаха:„Твояесилата,о,Господинаш,да направиштова,коетоТиеугодно.“

3ТогаваСатана,великвнечестие,взевойскитесии влезевпещератавтридесетатанощотчетиридесеттеи първияден;итойпоразиАдамиЕва,докатогиостави мъртви

4ТогаваБожиетоСловодойдеприАдамиЕва,което гиизвадиотстраданиетоим,иБогказанаАдам:„Бъди силенинесестрахувайоттози,койтотоку-щодойде притеб.“

5НоАдамплакаиказа:„КъдебешеТи,Божемой,та мепоразихастакиваудариитанисполетятова страдание;мениЕва,Твоятаслугиня?“

6ТогаваБогмуказа:„О,Адаме,виж,тойегосподари господарнавсичко,коетоимаш,онзи,койтоказа,че щетидадебожественост.Къдеетазилюбовкъмтеб? Икъдеедарът,койтотиеобещал?“

7„Защотоведнъжмуебилоугодно,о,Адаме,дадойде притеб,датеутеши,датеукрепи,дасезарадвастеби даизпративойскитесидатепазят;защотосиго послушалисисеподдалнасъветаму;исипрестъпил заповедтаМи,асипоследвалволяму?“

8ТогаваАдамзаплакапредГосподаиказа:„О, Господи,понежесъгрешихмалко,Тименаказа жестокозатова;моляТедамеизбавишотръцетему; илипъксесмилинадмениизвадидушатамиот тялотомисегавтазичуждаземя“

9ТогаваБогказанаАдам:„Дабешесамотова въздишанеимолитвапреди,предидасъгреши!Тогава щешедаимашпокойотбедата,вкоятосенамираш сега.“

10НоБогпроявитърпениекъмАдамиоставинегои Евавпещерата,докатонеизтечехачетиридесеттедни 11НощосеотнасядоАдамиЕва,силатаиплъттаим изсъхнахаотпостимолитва,отгладижажда;защото небяхавкусилинитохрана,нитопиене,откакто напуснахаградината;нитофункциитенателатаим бяхавсеощеустановени;итенямахасилида продължатвмолитваотгладдокраянаследващияден, четиридесетия.Тебяхападналивпещерата;нокаквато иречдаизлезеотустатаим,бешесамовхвалебствия

ГЛАВА60

1Тогава,наосемдесетидеветияден,Сатанадойдев пещерата,облеченвсветладрехаиопасансъссветъл пояс

2Връцетесидържешежезълотсветлинаи изглеждашеужасен,нолицетомубешеприятно,а речтаму–сладка, 3Потозиначинтойсепреобрази,задаизмамиАдами Еваидагинакарадаизлязатотпещерата,предидаса изпълниличетиридесеттедни 4Защотосиказваше:„Сега,следкатоизпълнят четиридесетдневнияпостимолитва,Богщеги

направи,пакщебъдеблагосклоненкъмтях;идорида

5ТогаваСатанасеприближидопещератавтози прекрасенвидиказа:

6„О,Адаме,стани,изправисе,тииЕва,иелатесмен вдобраземя;инесебойте.Азсъмотплътикости катовас;иотначалобяхсъздание,създаденоотБог“

7„Икогатомесъздаде,Тоймепоставивградинана север,награницатанасвета“

8„ИТоймиказа:„Останитук!“Иазостанахтам споредНеговотослово,нитопрестъпихНеговата заповед

9Послемепогълнаотдрямкаитеизведе,о,Адам,от моятастрана,нонетенакарадаостанешпримен.

10„НоБогтевзевбожественатаСиръкаитепостави вградинанаизток“

11Тогаваскърбяхзатебе,защотоБогтебешевзелот моятастрана,нонетебешеоставилдаостанешсмен 12„НоБогмиказа:„НескърбизаАдам,когото изведохоттвоитеръце;никаквавреданямадамусе случи“

13„Защотосегаизвадихотребратамуподобнапомощ имудадохрадост,катонаправихтова.“

14ТогаваСатанаказаотново:„Незнаехкаксе намиратевтазипещера,нитокаквотоидабилозатова изпитание,коетовисполетя,докатоБогнемиказа: „Ето,Адам,коготобяхвзелоттвоетоутроба,е престъпил,иЕва,коятобяхвзелотнеговотоутроба;и гиизгонихотградината;накарахгидаживеятвземя наскръбинещастие,защотопрестъпихапротивМени послушахаСатанаИето,тестрадатдотозиден, осемдесетия.“

15ТогаваБогмиказа:„Стани,идипритяхиги накарайдадойдатнатвоетомясто,инедопускай Сатанадасеприближидотяхидагиизмъчва.Защото сегатесавголямаокаяностилежатбезпомощниот глад“

16„Тоймиказаоще:„Когатогивземешприсебеси, дайимдаядатотплоданаДървотонаживотаидайим дапиятотводатанамира;иоблечигивдрехаот светлина,игивъзвърнивпредишнотоимсъстояниена благодат,инегиоставяйвнещастие,защотосадошли оттебНонескърбизатях,нитосеразкайвайзатова, коетогиесполетяло.“

17„Нокогаточухтова,сенатъжихисърцетомине можадагопонесетърпеливозарадитеб,детемое.

18„Но,о,Адаме,когаточухиметонаСатана,се уплашихисиказах:Нямадаизляза,данебидаме впримчи,кактонаправисдецатами,АдамиЕва“

19Иказах:„Боже,когатоотидапридецатаси,Сатана щемесрещненапътяищевоювапротивмен,както воювапротивтях“

20ТогаваБогмиказа:„Небойсе;когатогонамериш, ударигостоягата,коятоевръкатати,инесе

21Тогаваказах:„Господимой,старсъминемогада

22НоБогмиказа:„Ангелитенаистинанесакатотяхи

защототесатвоепотомствоикатотеб,ищеслушат каквоговориш.“

23Богмиказаоще:„Аконямашсиладаходиш,ще изпратяоблакдатеносиидатеоставипривходана пещератаим;следтоваоблакътщесевърнеищете оставитам“

24„Иакотедойдатстеб,щеизпратяоблакданоситеб итях.“

25ТогаваТойзаповяданаоблакитоймеиздигнаиме доведепритеб;ипослесевърна

26„Асега,децамои,АдамеиЕва,вижтебелитеми косиикрехкотомисъстояние,иидванетомиотонова далечномясто.Елате,елатесменнамястозапокой.“

27ТогаватойзапочнадаплачеидаридаепредАдами Ева,исълзитемусеизляхапоземятакатовода 28ИкогатоАдамиЕваповдигнахаочиивидяха брадатаму,ичухасладкитемудуми,сърцатаим омекнахакъмнего;тегопослушаха,защотовярваха, чееистинен.

29Иимсестори,ченаистинасанеговопотомство, катовидяха,челицетомуекатотяхнотособствено;и муседовериха.

ГЛАВА61

1ТогаватойхванаАдамиЕвазаръкаизапочнадаги извеждаотпещерата

2Нокогатосебяхаотдалечилималкоотнего,Бог разбра,чеСатанагиепобедилигиеизвелпредидасе изтекатчетиридесеттедни,задагиотведенанякое далечномястоидагипогуби.

3ТогавасловотонаГосподаБогадойдеотновои проклеСатана,игоизгониоттях

4ИБогзапочнадаговоринаАдамиЕва,казвайкиим: „Каквовинакарадаизлезетеотпещератанатова място?“

5ТогаваАдамказанаБога:„Тилисъздадечовек прединас?Защото,когатобяхмевпещерата,внезапно дойдепринасединдобърстарец,койтониказа:„Аз съмпратеникотБогакъмвас,задавивърнананякое мястозапокой“

6„Иниеповярвахме,Боже,четойепратеникотТеб;и излязохмеснего;нонезнаехмекъдедаотидемснего.“

7ТогаваБогказанаАдам:„Виж,товаебащатана злитеизкуства,койтоизведетебиЕваотГрадинатана наслажденията.Исега,наистина,когатовидя,четии Евастесеобединиливпостимолитваиченесте излезлиотпещератапредикраяначетиридесеттедни, тойпожеладанаправинамерениетовинапразно,да разкъсавзаимнатавивръзка;даотсечевсяканадежда отвасидавиотведенанякоемясто,къдетобимогъл давиунищожи.“

8„Защотонеможешедатинаправинищо,освенаконе сеявипотвойобраз“

9„Затовадойдепритебслицекатотвоетособственои започнадатидавазнамения,сякашвсичкитебяха истина.“

10„НоАз,помилостиблаговоление,коетопоказах къмвас,немупозволихдавипогуби,агоизгонихот вас.“

11„Сега,прочее,Адаме,вземиЕваисевърнив пещератаси,иостанивнеядоутрешнияденна

четиридесетияАкогатоизлезеш,тръгникъм източнатапортанаградината.“

12ТогаваАдамиЕвасепоклониханаБога,

13ТогаваАдамиЕвастанахаисголямоусърдиесе помолиханаБогадасеизбавиотнуждатаим,защото силатаимгибешенапусналапорадиглад,жаждаи молитваНотебдяхапрезцялатанощисемолехадо сутринта

14ТогаваАдамказанаЕва:„Стани,даотидемкъм източнатапортанаградината,кактониказаБог.“

15Итесепомолиха,кактоправехавсекиден;и излязохаотпещерата,задасеприближатдоизточната портанаградината.

16ТогаваАдамиЕвастанахаисепомолиха,и умолявахаБогадагиукрепиидаимизпратинещо, коетодазадоволигладаим.

17Нокогатосвършихамолитвитеси,теостанахана местатасипорадиотслабналитесисили

18.ТогаваБожиетоСловоотноводойдепритяхиим каза:„О,Адаме,стани,идиидонеситукдвесмокини“

19ТогаваАдамиЕвастанахаиотидоха,докатосе приближихадопещерата.

ГЛАВА62

1НонечестивиятСатаназавиждашезарадиутехата, коятоБогимбешедал

2Итака,тойгипопречи,влезевпещерата,взедвете смокиниигизаровиизвънпещерата,заданеги намерятАдамиЕваТойсъщотакаимашенамерение дагиунищожи.

3НопоБожиятамилост,щомтезидвесмокини поникнахавземята,БогосуетиплананаСатана относнотяхигинаправидвеплоднидървета,които засенчвахапещерата,защотоСатанагибешепогребал отизточнатастрананапещерата

4Икогатодветедърветапораснахаисепокрихас плодове,Сатанасенаскърбииоплака,иказа:„Подобребибилодабяхмеоставилитезисмокиникакто бяха;защотосега,ето,тестанахадвеплоднидървета, откоитоАдамщеядепрезвсичкитеднинаживотаси Ааз,когатогипогребах,имахпредвиддагиунищожа напълноидагискриязавинаги.“

5„НоБогосуетимоетонамерениеинепожелатози свещенплоддапогине;иТойизяснимоетонамерение иосуетисъвета,койтобяхнаправилпротивНеговите слуги“

6ТогаваСатанасиотидезасрамен,защотонебеше

1НоАдамиЕва,когатосеприближихадопещерата,

3„Ивсепак,Ева,некавлеземвпещератаиданамерим внеядветесмокини;защототоваенашатапещера,в коятобяхмеНоаконенамеримдветесмокинивнея, тогаватянеможедабъденашатапещера.“

4Тогаватевлязохавпещератаипогледнахав четиритеѝъгъла,ноненамерихадветесмокини

5ИАдамсеразплакаиказанаЕва:„Данебидасме попадналивгрешнапещера,Ево?Струвамисе,четези двесмокиновидърветасадветесмокини,коитобяхав пещерата“АЕваказа:„Аз,щосеотнасядомен,не знам“

6ТогаваАдамсеизправиисепомоли,казвайки:„О, Боже,Тинизаповядадасевърнемвпещерата,да вземемдветесмокинииследтовадасевърнемпри Теб“

7„Носеганесмегинамерили.Боже,Тилисигивзели сипосялтезидведървета,илиниесмесезаблудилив земята?Иливрагътниеизмамил?Акоеистина,тогава, Боже,разкрийнитайнатанатезидведърветаина дветесмокини“

8ТогаваБожиетословодойдеприАдамимуказа:„О, Адаме,когатотеизпратихдадонесешсмокините, Сатанаотидепредтебдопещерата,взесмокинитеиги заровиотвън,наизтокотпещерата,мислейкидаги унищожи;инегипосясдобринамерения.“

9„Несамозарадинего,прочее,тезидърветаизраснаха изведнъж;ноАзсесмилихнадтебиимзаповядахда растат.Итеизраснахавдвеголемидървета,зада бъдешзасенченотклонитеимиданамеришпокой;и задатинаправядавидишМоятасилаиМоитечудни дела.“

10„Исъщо,задавипокажаподлосттанаСатанаи злитемудела,защотооткактоизлязохтеотградината, тойнеепрестанал,нитозаединден,давипричинява злоНонесъммудалвластнадвас“

11ИБогказа:„Отсеганататък,Адаме,радвайтесе зарадидърветата,тииЕва;ипочивайтеподтях,когато сечувстватеуморениНонеяжтеотплодоветеим, нитосеприближавайтедотях“

12ТогаваАдамсеразплакаиказа:„О,Боже,щени убиешлиотново,илищенипрогонишотлицетоСии щеизтребишживотаниотлицетоназемята?“

13„О,Боже,моляТе,акознаеш,чевтезидърветаима смъртилинякакводругозло,кактопървияпът, изкоренигиотблизосттананашатапещераиги изсуши;иниоставидаумремотжега,гладижажда.“

14„Защотознаем,чеТвоитечуднидела,Боже,са великиичечрезТвоятасиламожешдаизвадишедно нещоотдруго,безчовешкаволяЗащотоТвоятасила можеданаправискалитедастанатдървета,адърветата –скали“

ГЛАВА64

1ТогаваБогпогледнанаАдаминасилатанадухаму, наиздръжливосттамунаглад,жаждаижегаИ превърнадветесмокиновидърветавдвесмокини, кактобяхаивначалото,иказанаАдамиЕва:„Всеки отвасможедавземепоеднасмокиня“Итегивзеха, кактоГосподимзаповяда. 2Иимказа:„Влезтевпещерата,яжтесмокинитеисе нахранете,заданеумрете“

3Итака,кактоБогимзаповяда,тевлязохавпещерата околовремето,когатослънцетозалязваше.ИАдами Евастанахаисепомолихаповременазалязващото слънце.

4Тогаваседнахадаядатсмокините;нонезнаехакак дагиядат,защотонебяхасвикналидаядатземна хранаБояхасесъщо,данеби,акоядат,стомахътим дасенатовари,плъттаимдасевтвърдиисърцатаим дахаресатземнатахрана

5Нодокатотеседяхатака,Бог,отсмилиекъмтях, изпратиимангелаСи,заданезагинатотгладижажда 6ИангелътказанаАдамиЕва:„Богвиказва,че няматесиладапоститедосмърт;яжте,затова,и укрепвайтетелатаси;защотосегастеживотинскаплът, коятонеможедасъществувабезхранаипиене“ 7ТогаваАдамиЕвавзехасмокинитеизапочнахада ядатоттяхНоБогбешесложилвтяхсмесотвкусен хлябикръв

8ТогаваангелътсиотидеотАдамиЕва,коитоядоха отсмокините,докатонесенахранихаПослесложиха останалото;нопосилатанаБогасмокинитесе наситихакактопреди,защотоБоггиблагослови.

9СледтоваАдамиЕвастанахаисепомолихас радостносърцеиобновенасила,ихвалехаисерадваха изобилнопрезцялатаоназинощ.Итовабешекраятна осемдесетитретияден

ГЛАВА65

1Икогатосесъмна,тестанахаисепомолихаспоред обичаяси,иследтоваизлязохаотпещерата.

2Нотъйкаточувствахаголямамъкаотхраната,която бяхаялиискоятонебяхасвикнали,тесеразхождаха изпещератаисиказвахаединнадруг:

3„Каквонисеслучисяденето,ченисполетятази мъка?Горкони,чещеумрем!По-добреезанасда бяхмеумрели,отколкотодабяхмеяли;идабяхме запазилителатасичисти,отколкотодагиосквернимс храна“

4ТогаваАдамказанаЕва:„Тазиболканение сполетялавградината,нитопъксмеялитакавалоша хранатамМислишли,Ево,чеБогщенинакажечрез храната,коятоевнас,иличевътрешноститенище излязатнавън;иличеБогискаданиубиестазиболка, предидаеизпълнилобещаниетоСикъмнас?“

5ТогаваАдамсепомолинаГосподаиказа:„Господи, неканепогинемотхраната,коятоядохмеГосподи,не нипорази,нопостъписнасспоредголяматаСимилост инениоставидоденянаобещанието,коетосини дал“

6ТогаваБоггипогледнаиведнагагинаправигодниза храна,кактоеидоднес,заданепогинат.

7ТогаваАдамиЕвасевърнахавпещерата,натъжени иплачещизарадипромянатавприродатаимИ

Ниевеченепринадлежимкъмобитателитена градината;ноотсеганататъксмеземнииотпръстта,и отобитателитеназемятаНямадасевърнемв градинатадоденя,вкойтоБогеобещалданиспасии данивърнеотнововградината,кактониеобещал.“

10ТогаватесепомолиханаБогадаимсесмили;след коетоумътимсеуспокои,сърцатаимсесъкрушихаи копнежътимсеохлади;итебяхакатостранницина земятаТазинощАдамиЕвапрекарахавпещерата, къдетоспахадълбокопорадихраната,коятобяхаизяли ГЛАВА66

1Когатосесутринта,наследващияденследкатобяха ялихрана,АдамиЕвасепомолихавпещератаиАдам казанаЕва:„Ето,поискахмехранаотБогаиТойния дадеНосеганекаГопомолимиданидадедапием вода“

2Тогаватестанахаиотидоханабреганапотокасвода, койтобешенаюжнатаграницанаградината,вкоято предисебяхахвърлилиИзастанаханабрегаисе помолиханаБогадаимзаповядадапиятотводата.

3ТогаваБожиетословодойдеприАдамимуказа:„О, Адаме,тялототиестаналогрубоисенуждаеотвода, задапие.Вземиипий,тииЕва;благодаретеи хвалете“

4ТогаваАдамиЕвасеприближихаипихаотнея, докатотелатаимсеосвежиха.Следкатопиха,те прославихаБогаиследтовасевърнахавпещератаси, кактопредиТовасеслучиследосемдесетитридни

5Тогаванаосемдесетичетвъртияденвзехадве смокиниигиокачихавпещератазаеднослистатаим, задаимбъдатзнакиблагословияотБогаИги поставихатам,докатосепоявипотомствооттях,което щевидичудеснитенеща,коитоБогимбешенаправил

6ТогаваАдамиЕваотновозастанахаизвънпещерата ипомолихаБогдаимпокажехрана,скоятода нахраняттелатаси

7ТогаваБожиетословодойдепринегоимуказа:„О, Адаме,слезназападотпещерата,чакдоземястъмна пръст,итамщенамеришхрана“

8ИАдамсевслушавСловотоБожие,взеЕваислезев земястъмнапочваинамеритампшеница,растящана класовеиузряла,исмокинизаядене;иАдамсе зарадванатова

9ТогаваБожиетословоотноводойдеприАдамиму каза:„Вземиоттазипшеницаисинаправиотнеяхляб, задахраништялотосиснего.“ИБогдадемъдростна сърцетонаАдам,задаобработвазърното,докатостане хляб

10Адамизвършивсичкотова,докатонесеизмории несеуморимного.Следтовасевърнавпещерата, радвайкисенанаученотоотпшеницата,докатотяне сепревърневхлябзанечияупотреба ГЛАВА67

1НокогатоАдамиЕваслязохавземятаначернатакал исеприближихадопшеницата,коятоБогимбеше показал,иявидяхаузрялаиготовазажътва,тъйкато нямахасърп,скойтодаяпожънат–тесепрепасахаи

започнахадаскубятпшеницата,докатонесвърши

2Тогаватегонаправиханакупчинаи,прималелиот

3НоСатанавидякаквобяханаправилиАдамиЕваИ

АдамиЕвавсичкозатазипшеница,скоетода подкрепяттелатаси–ието,тедойдохаинаправиха купчинаотнея,иотмалелиоттрудасегаспят–елате, неказапалимтазикупчиназърноияизгорим,инека вземемоназибутилкасвода,коятоедотях,идая излеем,заданенамерятнищозапиенеидагиубиемс гладижажда“

4„После,когатосесъбудятотсънясиисеопитатдасе върнатвпещерата,ниещегизастигнемпопътяище гиподведем;такачедаумратотгладижажда;когато можебищеотрекатБогаиТойщегипогубиТакаще сеотървемоттях.“

5ТогаваСатанаинеговитевойнствахвърлихаогън върхупшеницатаияпогълнаха

6НооттоплинатанапламъкаАдамиЕвасесъбудиха отсънясиивидяхакакгорипшеницатаикофатас водадотяхсеизлива

7Следтоватеплакахаисевърнахавпещерата.

8Нокогатосеизкачвахаотподножиетонапланината, къдетобяха,Сатанаинеговитевойнствагисрещнаха въвформатанаангели,хвалейкиБога.

9ТогаваСатанаказанаАдам:„О,Адаме,защотолкова страдашотгладижажда?Струвамисе,чеСатанае изгорилпшеницата.“ИАдаммуказа:„Да.“

10СатанаотновоказанаАдам:„Върнисеснас;ние смеангелиБожииБогниизпратипритеб,задати покажемдруганивасжито,по-добраоттази;аотвъд неяимаизворсдобраводаимногодървета,къдетоще живеешблизодонегоищеобработвашниватасподобрацелоттази,коятоСатанаепогълнал.“

11Адамсипомисли,чееистиненичеангелите,които говорятснего,саангели;исевърнастях

12.ТогаваСатаназапочнадазаблуждаваАдамиЕва осемдни,докатоидваматападнахакатомъртвиот глад,жаждаислабостСледтоватойизбягас войнстватасиигиостави.

13

ГЛАВА68

1ТогаваБогпогледнанаАдамиЕваинатова,което имбешедошлоотСатана,икакгибешенакаралда погинат

2Итака,БогизпратиСловотоСиивъзкресиАдами Еваотсъстояниетоимнасмърт.

3ТогаваАдам,когатовъзкръсна,каза:„О,Боже,Ти изгориинивзецаревицата,коятонибешедал,иизля

5„НоСатана,твоятгосподар,етози,койтогонаправи; той,накоготосисеподчинил;Моятазаповед междувременноеотмененаТойе,койтоизгори житотоиизляводатаикойтотееподвел;ивсички обещания,коитотиедал,наистинасасамо фалшификация,измамаилъжа“

6„Носега,о,Адаме,щепризнаешдобритеМидела, коитотисторих.“

7ИБогказанаангелитеСидавзематАдамиЕваида гиотнесатнаниватаспшеница,коятонамерихакакто преди,скофата,пълнасвода

8Тамтевидяхадървоинамерихананеготвърдаманна; исеудивляваханаБожиятасила.Иангелитеим заповядахадаядатотманната,когатоогладнеят

9ИБогзаклеСатанаспроклятиеданесевръщаида неунищожаваниватасжитото.

10ТогаваАдамиЕвавзехаотзърнотоигонаправихав жертва,иговзехаигопринесоханапланината, мястото,къдетобяхапринеслипърватасижертваот кръв

11Итепринесохаотновотозиприноснаолтара,който бяхапостроилипървоначално.Истанахаисе помолиха,иумолявахаГоспода,казвайки:„Така,Боже, когатобяхмевградината,нашитехвалениясе възнасяхакъмТеб,катотозипринос;инашата невинностсевъзнасяшекъмТебкатотамянНосега, Боже,приемитозиприносотнасинениотвръщай, лишениотТвоятамилост.“

12ТогаваБогказанаАдамиЕва:„Тъйкато направихтетазижертваимияпредложихте,Азщея направяМояплът,когатослязаназемята,задави спася;ищенаправядабъденепрестаннопринасянана олтарзапрошкаимилостзаонези,коитояприематпо заповед.“

13ИБогизпратияръкогънвърхужертватанаАдами Еваияизпълнисблясък,благодатисветлина;и СветиятДухслезевърхутазижертва.

14ТогаваБогзаповяданаединангелдавземещипки заогън,подобниналъжица,истяхдавземежертваи даядонесенаАдамиЕва.Иангелътнаправитака, кактоБогмубешезаповядал,иимяпредложи 15ИдушитенаАдамиЕвасепросветлиха,асърцата имсеизпълнихасрадостивеселиеисхвалениякъм Бога

16ИБогказанаАдам:„Товащетибъдеобичайда правиштака,когатотесполетибедаискръб.Но избавлениетотиивлизанетотивградинатанямада бъдат,докатонесеизпълнятдните,кактоеуговорено междутебиМен;аконебешетака,Аз,отМоята милостисъжалениекъмтеб,бихтевърналвМоята градинаивМоетоблаговолениезарадижертвата, коятотоку-щонаправинаМоетоиме.“

17Адамсезарадванатезидуми,коиточуотБога;и той,иЕвасепоклонихапредолтара,накойтосе поклониха,иследтовасевърнахавПещератана съкровищата

18Итовасеслучивкраянадванадесетияденслед осемдесетияден,отвремето,когатоАдамиЕва излязохаотградината

19Итестояхацяланощисемолехадосутринта;и тогаваизлязохаотпещерата

20ТогаваАдамказанаЕвасрадоствсърцетоси,

21Итъйкатотесесъгласихапомеждусистезидуми, Богбешедоволенотмислитеимиотрешението,което всекиоттяхбешевзелзаедно

22СледтоваБожиетословодойдекъмАдамиказа:„О, Адаме,тисиопределилпредварителнодните,вкоито щеМесполетятстраданията,когатостанаплът;защото товасачетвъртатасрядаипетъкът,денятна подготовката“

23„Нощосеотнасядопървияден,внегосъздадох всичкинещаивъздигнахнебесата.Иотново,чрез Моетовъзкресениеотнововтозиден,щесъздам радостищевъздигнанависокоонези,коитовярватв Мен;о,Адаме,принеситазижертвапрезвсичкитедни наживотаси“

24ТогаваБоготтеглиСловотоСиотАдам

25НоАдампродължидапринасятазижертвапотози начин,всякаседмицатрипъти,докатонесеизминаха седемседмициИнапървияден,койтоепетдесетият, Адамнаправижертва,кактобешенавикнал,итойи ЕваявзехаидойдоханаолтарапредБога,кактоТой гибешенаучил

ГЛАВА69

1ТогаваСатана,мразещиятвсичкодобро,завистлив къмАдамикъмжертватаму,чрезкоятотойнамери благоволениепредБога,побързаивзеостъркамък измеждуостритежелезникамъни;явисевчовешки образиотидеизастанадоАдамиЕва

2ТогаваАдампринасяшежертванаолтараибеше започналдасемолисръце,протегнатикъмБога.

3ТогаваСатанабързосехвърлисострияжелезен камък,койтоимашесъссебеси,ипрободеАдамот дяснатастрана,откъдетопотекохакръвивода,иАдам паднавърхуолтаракатотрупИСатанаизбяга

4ТогаваЕвадойде,взеАдамигопоставиподолтара Итамостана,плачейкинаднего;докатопотокоткръв течешеотребратанаАдамвърхужертватаму

5НоБогпогледнасмърттанаАдамТогаваТой изпратиСловотоСи,възкресигоимуказа:„Изпълни приносаси,защотонаистина,Адаме,тойструвамного иняманикакъвнедостатъквнего.“

6БогказаощенаАдам:„Такащесеслучиисменна земята,когатобъдапрободеникръвиводащепотекат отребратамиищесеразлеятпотялотоми,коетое истинскатажертваикоетощебъдепринесенона олтаракатосъвършенажертва“

7ТогаваБогзаповяданаАдамдазавърши

сеизпълнизаАдамиЕвастоичетиридесетдни, откактоизлязохаотградината.

10Тогаваидваматастанахапрезнощтаисепомолиха наБога.Икогатосезазори,теизлязохаислязохана западотпещерата,домястото,къдетобешежитотоим, итамсипочинахаподсянкатанаеднодърво,както обикновено

11Нокогатоето,множествозверовегиобградиха, товабешеделонаСатанавнеговотонечестие,зада обявивойнасрещуАдамчрезбрака ГЛАВА70

1СледтоваСатана,мразещиятвсичкодобро,прие образанаангел,аснегоидвамадруги,такачете изглеждахакатотриматаангели,коитобяхадонеслина Адамзлато,тамянисмирна

2ТеминахапредАдамиЕва,докатотебяхапод дървото,ипоздравихаАдамиЕваскрасивидуми, пълнислукавство

3НокогатоАдамиЕвавидяхакрасивияимвидичуха сладкатаимреч,Адамстана,посрещнагиигидоведе приЕва,итеостанахавсичкизаедно;сърцетонаАдам презцялотовремесерадваше,защотосипомислиза тях,четовасасъщитеангели,коитомубяхадонесли злато,тамянисмирна

4Защото,когатодойдохаприАдамзапървипът,от тяхдойдохамирирадост,защотомудонесохадобри знаци;затоваАдамсипомисли,чесадошливторипът, задамудадатдругизнаци,скоитодасезарадва Защотонезнаеше,четоваеСатана;затовагиприес радостисеприсъединикъмтях 5ТогаваСатана,най-високиятоттях,каза:„Радвайсе, Адаме,исерадвай.Ето,Богниизпратипритебдати кажемнещо“

6ИАдамказа:„Каквоетова?“ТогаваСатанаотговори: „Товаелеконещо,ноесловоБожие.Щегочуешлиот насищегоизпълнишли?Ноаконечуеш,щесе върнемприБогаищеМукажем,ченеискашда приемешсловотоМу.“

7ИСатанапакказанаАдам:„Небойсеитрепетдане теобземе;ненилипознаваш?“

8НоАдамказа:„Невипознавам.“

9ТогаваСатанамуказа:„Азсъмангелът,койтоти донесезлатоигозанесевпещерата;този,другият,е същият,койтотидонесетамян;атретият,тойесъщият, койтотидонесесмирна,когатобешенавърхана планината,итезанесевпещерата.“

10„Ащосеотнасядодругитеангели,нашитесъбратя, коитовидонесохадопещерата,Богнегиеизпратилс настозипът;защотониказа:„Достатъчнистевие““

11ИкогатоАдамчутезидуми,тойимповярваиказа натезиангели:„ГоворетесловотоБожие,задаго приема“

12ИСатанамуказа:„Закълнисеимиобещай,чеще гополучиш“

13ТогаваАдамказа:„Незнамкакдасекълнаида обещавам“

14ИСатанамуказа:„Простриръкатасииясложив ръкатами.“

16ИАдамсезаклетака

17ТогаваСатанамуказа:„Ето,вечееизвестновреме, откактосиизлязълотградината,инезнаешнито нечестие,нитозлоНосегаБогтиказвадавземешЕва, коятоеизлязлаоттвоетолоно,идасеоженишзанея, задатиродидеца,задатеутешатидаотстранятот

иманякаквасъблазънзатебвнего.“

ГЛАВА71

1НокогатоАдамчутезидумиотСатана,тоймногосе натъжизарадиклетватасииобещаниетосииказа:„Да прелюбодействамлисплъттасиискоститесиида съгрешалипротивсебеси,задамепогубиБогидаме изличиотлицетоназемята?

2„Защото,когатовначалотоядохотдървото,Тойме изгониотградинатавтазичуждаземяимелишиот светлатамиприрода,имидонесесмъртАкотогава направятова,Тойщеотнемеживотамиотземятаище мехвърливада,ищемемъчитамдълговреме“

3„НоБогникоганееговорилдумите,коитомиказа;и виенестеБожииангели,нитопъкстеизпратениот НегоАвиестедяволи,елатеприменподфалшивия виднаангелиМахнетесеотмен;виепроклетиот Бога!“

4ТогаватезидяволиизбягахаотАдамИтой,иЕвасе вдигнаха,исевърнахавПещератанасъкровищата,и влязохавнея.

5ТогаваАдамказанаЕва:„Акосивидялакакво направих,неказвай;защотосъгрешихпротивБога, катосезаклехвНеговотовеликоиме,ипаксложих ръкатасивръкатанаСатана“ТогаваЕвазамълча, кактоѝказаАдам

6ТогаваАдамстанаипротегнаръцекъмБога, молейкиГосъссълзидамупростисторенотоИАдам останатакаправисемолешечетиридесетднии четиридесетнощи.Тойнитояде,нитопи,докатонесе строполиназемятаотгладижажда

7ТогаваБогизпратиСловотоСинаАдам,койтого вдигнаотмястото,къдетолежеше,имуказа:„О, Адаме,защосезаклевМоетоимеизащосключи споразумениесъсСатанадругпът?“

8НоАдамсеразплакаиказа:„О,Боже,простими, защотонаправихтованесъзнателно,вярвайки,чеса Божииангели“

9ИБогпростинаАдам,казвайкиму:„Пазисеот Сатана“

10ИТойоттеглиСловотоСиотАдам

11ТогавасърцетонаАдамсеутеши;итойвзеЕва,и

15ТогаваАдампротегнаръкатасииясложивръката наСатана;когатоСатанамуказа:„Кажисега–кактое жив,разумениговорещБог,Койтоевъздигнал

14НоСатанаимзавиждашеиискашедагипогуби ГЛАВА72

1ТогаваСатанаидесетотнеговитевойнствасе преобразихавдевици,несравнимисникоядругав целиясвятпоблагодат

2ТеизлязохаотрекатавприсъствиетонаАдамиЕваи сиказаха:„Елате,щевидимлицатанаАдамиЕва, коитосаотхоратаназемятаКолкосакрасивииколко различеневидътимотнашитесобствени лица“ТогаватедойдохаприАдамиЕваиги поздравиха;истояхаудивенинатях.

3АдамиЕвасъщогипогледнаха,удивихасена красотатаимиказаха:„Ниматогаваподнасимадруг святстакивакрасивисъзданиякатотези?“

4ИтезидевойкиказаханаАдамиЕва:„Да,наистина, ниесмеизобилнотворение“

5ТогаваАдамимказа:„Нокаксеразмножавате?“

6Итемуотговориха:„Имамесъпрузи,коитони ожениха,иимраждамедеца,коитопорастватикоито насвойредсеженятибиватомъжени,исъщораждат деца;итакасеразмножавамеИакоетака,о,Адаме, нениповярваш,щетипокажемсъпрузитесиидецата си.“

7Тогаватеизвикаханадреката,сякашзадавикат мъжетесиидецатаси,коитоизлязохаотреката,мъже идеца;ивсекидойдеприженаси,адецатамубяхас него

8НокогатоАдамиЕвагивидяха,теонемяхаиимсе чудеха.

9ТогаватеказаханаАдамиЕва:„Виждатенашите съпрузиинашитедеца,оженетесезаЕва,кактониесе оженихмезаженитеси,ищеиматедеца,същитекато нас“ТовабешехитростнаСатана,задазаблудиАдам 10Сатанасъщосипомисли:„Боготначалозаповядана Адамотносноплоданадървото,казвайкиму:„Неяж отнего,иначеотсмъртщеумреш“НоАдамядеот него,ноБогнегоуби;Тойсамомуопределисмърт, бедствияиизпитаниядоденя,когатощеизлезеот тялотоси

11„Сега,прочее,акогоподведаданаправитованещо идасеоженизаЕвабезБожиятазаповед,тогаваБог щегоубие“

12ЗатоваСатанаизвършитоваявлениепредАдами Ева;защотосестремешедагоубиеидагонакарада изчезнеотлицетоназемята

13МеждувременноогънятнагрехаобзеАдамитой помислидаизвършигряхНосевъздържа, страхувайкисе,чеакопоследватозисъветнаСатана, Богщегоумъртви

14ТогаваАдамиЕвастанахаисепомолиханаБога, докатоСатанаинеговитевойнстваслязохаврекатав присъствиетонаАдамиЕва;задаимпокажат,чесе връщатвсвоитеместа

15ТогаваАдамиЕвасевърнахавПещератана съкровищата,кактообикновено;околовечерта. 16ИдваматастанахаисепомолиханаБогапрезонази нощАдамостанаправвмолитва,нонезнаешекакда семоли,порадимислитенасърцетосизасватбенатаси Ева;ипродължитакадосутринта

17Икогатосезазори,АдамказанаЕва:„Стани,нека слеземподпланината,откъдетонидонесохазлато,ида попитамеГосподазатова“

18ТогаваЕваказа:„Каквоиматова,Адаме?“

19Атойѝотговори:„ЗадапомоляГосподадамикаже забракастеб;защотонямадагонаправябезНеговата заповед,заданенипогуби,тебименЗащототези демониразпалихасърцетомисмислизатова,коетони показахавгреховнитесивидения“

20ТогаваЕваказанаАдам:„Защодаслизамепод планината?Некапо-скоростанемидасепомолимв пещератасинаБога,заданикажедалитозисъвете добър,илине.“

21ТогаваАдамсеизправивмолитваиказа:„О,Боже, Тизнаеш,чепрегрешихмепротивТебеиотмомента,в койтопрегрешихме,бяхмелишениотсветлатаси природа;итялотонистанагрубо,нуждаещосеот хранаипиене;исживотинскижелания“

22„Заповядайни,Боже,данеимсеподдавамебез Твоятазаповед,заданенидокарашдонищоЗащото, аконенидадешзаповед,щебъдемпобедениище последвамесъветанаСатана;иТиотновощени направишдапогинем“

23„Аконе,тогававземидушитениотнас;некасе отървемоттазиживотинскапохот.Иаконенидадеш никаквазаповедотноснотованещо,тогаваотделиЕва отменименотнея;инипоставидалечединотдруг“

24„Ощеведнъж,Боже,когатониразделишединот друг,бесоветещениизмамятсвидениятаси,ще разрушатсърцатаниищеосквернятмислитениедин спрямодруг.Ноаконеевсекиотнасединспрямодруг, товъввсекислучайщебъдечрезтяхнатапоява,когато нисепокажат“ТукАдамзавършимолитватаси

ГЛАВА73

1ТогаваБогпогледнанадумитенаАдам,катогивидя истинниичетойможедългодачакаНеговатазаповед, отнасящаседосъветанаСатана

2ИБогодобриАдамвтова,коетобешепомислилпо тозивъпрос,ивмолитвата,коятотойбешеотправилв Неговоприсъствие;иСловотоБожиедойдеприАдам имуказа:„О,Адаме,самодабешеималтази предпазливостотначало,предидаизлезешот градинатавтазиземя!“

3СледтоваБогизпратинаАдамангелаСи,който бешедонесълзлато,ангела,койтобешедонесълтамян, иангела,койтобешедонесълсмирна,задамусъобщят засватбенатамувечер

4ТогаваангелитеказаханаАдам:„Вземизлатотоиго дайнаЕвакатосватбенподаръкиясгоди;послеѝдай малкотамянисмирнакатоподарък;ибъдетевие,тии

5Адампослушаангелите,взезлатотоигосложив

7ТогаваиАдам,иЕваприехадумитенаангелите;и ангелитеситръгнахаоттях.

8ТогаваАдамиЕвазапочнахадапостятидасемолят докраяначетиридесеттедни;итогавасесъбраха, кактоимбяхаказалиангелите.Иотвремето,когато Адамнапуснаградината,докатосеоженизаЕва, минахадвестадвадесетитридни,тоестседеммесецаи тринадесетдни.

9ТакавойнатанаСатанасАдамбешепобедена

ГЛАВА74

1Итеживееханаземята,работейки,задапродължатв благополучиетонателатаси;ибяхатака,докато деветтемесецанаЕванесвършихаиненаближи времето,когатотятрябвашедароди.

2ТогаватяказанаАдам:„Тазипещераечистомясто порадизнаменията,извършенивнея,откакто напуснахмеградината;иниеотновощесемолимвнея.

Тогаванееподобаващодараждамвнея;некапо-скоро сеобърнемкъмскалата-защита,коятоСатанахвърли върхунас,когатоискашеданиубиеснея;нотябеше задържанаиразпънатакатотентанаднаспоБожията заповед;иобразувапещера“

3ТогаваАдампреместиЕвавоназипещера;икогато дойдевреметодароди,тясемъчешемногоАдам скърбешеисърцетомустрадашезарадинея,защототя бешеблизодосмъртта,задасеизпълнисловотоБожие къмнея:„Встраданиещеродишдетеивскръбще родишдететоси“

4НокогатоАдамвидязатруднението,вкоетобеше Ева,тойстанаисепомолинаБога,казвайки:„Господи, погледнимесокотонаТвоятамилостияизведиот утеснениетоѝ.“

5ИБогпогледнанаслугинятаСиЕваияизбави;итя родипървородниясисин,иснегодъщеря

6ТогаваАдамсезарадванаизбавлениетонаЕва,а същоинадецата,коитотямубешеродилаИАдам служешенаЕвавпещератадокраянаосемдни;когато нарекохасинаКаинидъщерятаЛулува.

7ЗначениетонаиметоКаине„мразещ“,защототой намразисестрасивутробатанамайкаим,предида излязатотнея.ЗатоваАдамгонаречеКаин.

8НоЛулуваозначава„красива“,защотоебилапокрасиваотмайкаси

9ТогаваАдамиЕваизчакаха,докатоКаинисестраму станаханачетиридесетдни,когатоАдамказанаЕва: „Щенаправимжертваищеяпринесемвжертваза децата“

10ИЕваказа:„Щенаправимединприносза първородниясин,аследтоващенаправимощеединза дъщерята.“

ГЛАВА75

1ТогаваАдамприготвилжертваитойиЕвая принеслизадецатаси,катоядонеслинаолтара,който първоначалнобилипостроили

2ИАдампринесежертватаисепомолинаБогада приемежертватаму.

3ТогаваБогприеАдамовияприносиизпрати

4ТогаваАдамслезеотолтараитесезарадваха;и АдамиЕвачакаха,докатодъщерятанавърши осемдесетдни;тогаваАдамприготвижертваиязанесе наЕваинадецата;итеотидоханаолтара,където Адамяпринесе,кактобешенавикнал,молейкиГоспод даприемежертватаму.

5ИГосподприежертватанаАдамиЕваТогаваАдам, Еваидецатасеприближихазаедноислязохаот планината,радвайкисе

6Нотенесевърнахавпещерата,вкоятобяхародени; адойдохавПещератанасъкровищата,задаяобиколят децатаидабъдатблагословенисъсзнаците,донесени отградината

7Носледкатобяхаблагословенистезизнаци,тесе върнахавпещерата,вкоятобяхародени

8Обаче,предиЕвадапринесежертвата,Адамявзеи отидеснеядорекатасвода,вкоятотесехвърлиха първоначално;итамсеизмихаАдамизмитялотоси,а Еваинейното,следстраданиетоимъката,коитоги бяхасполетели.

9НоАдамиЕва,следкатосеизмихаврекатасвода, всякавечерсевръщахавПещератанасъкровищата, къдетосемолехаибяхаблагословени;иследтовасе връщахавпещератаси,къдетосеродихадецата 10ТакаправехаАдамиЕва,докатодецатапрестанаха дасучат.Следтова,когатобяхаотбити,Адампринесе жертвазадушитенадецатаси;освентритепъти, когатоправешежертвазатях,всякаседмица 11Когатоднитенакърменетонадецатасеизпълниха, Еваотновозаченаикогатоднитеѝсеизпълниха,тя родидругсинидъщеря;итенарекохасинаАвел,а дъщерятаАклия.

12Следтова,следчетиридесетдни,Адамнаправи жертвазасинаси,аследосемдесетднинаправидруга жертвазадъщерясиинаправичрезтях,кактобеше направилпредитовасКаинисестрамуЛулува

13ТойгизаведевПещератанасъкровищата,където получихаблагословия,аследтовасевърнавпещерата, къдетосеродихаСледражданетоимЕвапрестанада раждадеца

ГЛАВА76

1Идецатазапочнахадаставатвсепо-силниида растат;ноКаинбешекоравосърдеченивластвашенад по-малкиясибрат.

2Ичесто,когатобащамуправешедар,тойоставашеи неотивашестях,задапринеседар

3НощосеотнасядоАвел,тойимашекроткосърцеи

6ОсвентовабащамуАдаммуразказазаделатаБожии изаградината;иследтоватойостаназадбащасипрез цялатаоназинощвПещератанасъкровищата

7Исъщатанощ,докатосемолеше,Сатанамусеявив образаначовек,койтомуказа:„Честосиподтиквал бащасидаправижертва,дапостиидасемоли,затова щетеубияищетенаправядапогинешоттозисвят“

8ААвелсепомолинаБогаипрогониСатанаотсебе си;инеповярванадумитенадяволаАкогатосе съмна,явимусеангелБожийимуказа:„Нескъсявай поста,молитватаиприносанатвояБогЗащото,ето, ГосподприемолитвататиНесестрахувайотобраза, койтотисеявипрезнощтаитепрокледосмърт.“И ангелътситръгнаотнего

9Икогатосесъмна,АвелдойдеприАдамиЕваиим разказавидението,коетобешевидял.Ноте,когатого чуха,многосенаскърбиха,нонемуказаханищоза него,асамогоутешиха

10НощосеотнасядокоравосърдечнияКаин,Сатана дойдепринегопрезнощта,явимусеимуказа:„Тъй катоАдамиЕваобичатбраттиАвелмногоповече, отколкотообичаттеб,иискатдагооженятза красивататисестра,защотогообичат;ноискатдате оженятзазлобнатамусестра,защототемразят; 11„Сега,прочее,съветвамте,когатонаправяттова,да убиешбратси;тогавасестратищетиостане,асестра мущебъдеизоставена“

12ИСатанасеоттеглиотнего.Нолукавиятостанав сърцетонаКаин,койтомногопътитърсешедаубие братму

ГЛАВА77

1НокогатоАдамвидя,чепо-големиятбратмразипомалкия,тойсеопитадасмекчисърцатаимиказана Каин:„Вземи,синемой,отплодоветенасеитбатасии принесижертванаБога,задатипростиТой нечестиетоигрехати“

2КазаощенаАвел:„Вземиотпосевасиипринеси жертва,ияпринесиБогу,задапростиТойнечестието тиигрехати“

3ТогаваАвелпослушагласанабащаси,взеотпосева муипринеседобърпринос,иказанабащаси:Адаме, „Еласмендамипокажешкакдагопринеса“

4Итеотидоха,АдамиЕваснего,имупоказахакакда принеседарасинаолтара.Следтовастанахаисе помолихаБогдаприемежертватанаАвел

5ТогаваБогпогледнанаАвелиприежертватаму.И Богбешепо-доволенотАвел,отколкотоотжертвата му,зарадидобротомусърцеичистотомутялоВнего нямашеиследаотлукавство 6Следтоватеслязохаотолтараиотидохавпещерата, вкоятоживеехаНоАвел,порадирадосттасиоттова, чебешенаправилжертватаси,яповтаряшетрипъти седмично,следвайкипримеранабащасиАдам 7АщосеотнасядоКаин,тойнесерадвашеда принесежертва;носледголемиягнявотстранана бащаси,тойпринеседарасиведнъж;икогатопринесе жертва,окотомубешенасоченокъмжертвата,която направи,итойвзенай-малкатаотовцетесизажертваи окотомуотновобешенасоченокъмнея

8ЗатоваБогнеприежертватаму,защотосърцетому

9Итакавсичкитеживеехазаедновпещерата,вкоято

години,аАвелдванадесет.

ГЛАВА78

1ТогаваАдамказанаЕва:„Виж,децатапораснаха; трябвадапомислимкакдаимнамеримжени“

2ТогаваЕваотговори:„Какможемдагонаправим?“

3ТогаваАдамѝказа:„ЩеомъжимсестратанаАвелза Каин,асестратанаКаинзаАвел.“

4ТогаваЕваказанаАдам:„НехаресвамКаин,защото екоравосърдечен;нонекачакат,докатопринесем жертванаГосподазатях.“

5ИАдамнеказанищоповече

6МеждувременноСатанадойдеприКаинвобразана човекнаполетоимуказа:„Ето,АдамиЕвасе посъветвахазабракавидвамата;исесъгласихада омъжатсестратанаАвелзатеб,атвоятасестраза него.“

7Ноаконетеобичах,нямашедатикажатоваНоако приемешсъветамиимепослушаш,щетидонесав денянасватбататикрасивидрехи,изобилиеотзлатои сребро,ироднинитемищетепридружават

8ТогаваКаинсрадостказа:„Къдесатвоите роднини?“

9ИСатанаотговори:„Роднинитемисаведнаградина насевер,къдетонякогавъзнамерявахдадоведабаща тиАдам;нотойнеприепредложениетоми.“

10„Ноти,акоприемешдумитемииакодойдешпри менследсватбатаси,щесипочинешотнещастието,в коетосенамираш;ищесипочинешищебъдешподобреотбащасиАдам“

11ПритезидуминаСатанаКаинотвориушиисе наведекъмдумитему.

12Инеостананаполето,аотидепримайкасиЕва,би я,проклеяиѝказа:„Защоискашдавземешсестрами, задаяомъжишзабратми?Нимасъммъртъв?“

13Майкамуобачегоуспокоиигоизпратинаполето, къдетобешебил

14ИкогатодойдеАдам,тямуразказакаквобеше направилКаин

15НоАдамскърбешеимълчеше,инеказанитодума 16АнаследващияденАдамказанасинасиКаин: Вземиотовцетеси,младиидобри,игипринесив жертванатвояБог;иазщекажанабраттидапринесе вжертванасвояБогжито

17ИдваматапослушахабащасиАдам,приеха

21Нотойостанадастоипредолтара,раздразнени разгневен,гледайкикъмбратсиАвел,задавидидали Богщеприемежертватамуилине 22ИАвелсепомолинаБогадаприемежертватаму. Тогавабожественогънслезеипогълнажертватаму.И Богусетисладкияароматнажертватаму,защотоАвел ГообичашеиМусерадваше

23ИпонежеБогбешедоволенотнего,Тоймуизпрати светълангелвчовешкиобраз,койтобешеучаствалв жертватаму,защотоТойбешеусетилсладкияаромат нажертватаму,итеутешихаАвелиукрепихасърцето му

24АКаингледашевсичко,коетоставашесжертвата набратму,исеразгневизарадитова

25ТогаватойотвориустатасиипохулиБога,защото небешеприелжертватаму.

26НоБогказанаКаин:„Защоелицетотитъжно? Бъдиправеден,задаприемажертвататиНепротив „Ментироптаеше,носрещусебеси.“

27ИБогказатованаКаин,катосмъмриГо,защотосе отвратиотнегоиотжертватаму

28ИКаинслезеотолтара,цветътмусепромени, лицетомустананаскърбено,идойдеприбащасии майкасииимразказавсичко,коетомусебеше случило.ИАдаммногосенаскърби,защотоБогне приеКаиновияпринос

29ААвелслезерадостенисвеселосърцеиразказана бащасиимайкасикакБогеприелжертватаму.Ите сезарадвахаицелунахалицетому

30ААвелказанабащаси:„ПонежеКаинмеизгониот олтараинемипозволидапринесадарасивърхунего, азсинаправихолтарипринесохдарасивърхунего“

31НокогатоАдамчутова,тоймногосенатъжи, защототовабешеолтарът,койтопървоначалнобеше построилинакойтобешепринесълсобственитеси дарове

32ЩосеотнасядоКаин,тойбешетолкованамръщен итолковаядосан,чеотиденаполето,къдетоСатана дойдепринегоимуказа:„ОткактобраттиАвелсе прибраприбащатиАдам,понежетигоизгониот олтара,тецелунахалицетомуисерадватзанего многоповече,отколкотозатеб“

33КогатоКаинчутезидуминаСатана,тойсеизпълни сяростинеиздаденаникогоНотойдебнешедаубие братси,докатогозаведевпещератаимуказа:

34„О,братко,странатаетолковакрасиваиима толковакрасивииприятнидърветавнея,очарователни загледане!Нобратко,тиникоганесибилнитоедин деннаполето,задасенасладишнанего“

35„Днес,о,браткомой,многобихискалдадойдешс меннаполето,дасеповеселишидаблагословиш нивитеистадатани,защототисиправедениазте обичаммного,о,браткомой!Нотисисеотчуждилот мен“

36ТогаваАвелсесъгласидаотидесбратсиКаинна полето

37Нопредидаизлезе,КаинказанаАвел:„Чакайме, докатодонесатояга,порадидивизверове“

38ТогаваАвелстоешеичакашевневинносттасиНо Каин,предният,взетоягаиизлезе.

39Ите,КаинибратмуАвел,започнахадавървятпо пътя;Каинмуговорешеигоутешаваше,задаго накарадазабравивсичко

1Итакатепродължиха,докатостигнахадоедно уединеномясто,къдетонямашеовце;тогаваАвелказа наКаин:„Виж,браткомой,уморенисмедаходим; защотоневиждаменитодърветата,нитоплодовете, нитозеленината,нитоовцете,нитокаквотоидаеот нещата,закоитомиказаКъдесаонезитвоиовце, коитомиказадаблагословя?“

2ТогаваКаинмуказа:„Ела,скорощевидишмного хубавинеща,новървипредмен,докатосекачапри теб.“

3ТогаваАвелтръгнанапред,аКаиностаназаднего 4ААвелходешевневинносттаси,безлукавство,без давярва,чебратмущегоубие.

5ТогаваКаин,когатосеприближидонего,утешигос думитеси,катовървешемалкозаднего;послепобърза игоудряшестоягата,ударследудар,докатотойсе зашемети, 6НокогатоАвелпаднаназемята,виждайки,чебрат муискадагоубие,тойказанаКаин:„О,браткомой, смилисенадмен!Виметонагърдите,коитосме сукали,немеудряй!Виметонаутробата,коятоние носилаиниедовеланасвета,немеудряйдосмъртс тозижезъл!Акоискашдамеубиеш,вземиединот тезиголемикамъниимеубий“

7ТогаваКаин,коравосърдечниятижестокубиец,взе голямкамъкиударибратсиснегопоглавата,докато мозъкътмуизтечеитойсеразтопивкръвтасипред него.

8ИКаиннесеразкаязастореното

9Ноземята,когатокръвтанаправеднияАвелпадна върхунея,серазтресе,докатопиешекръвтаму,и искашедаунищожиКаинзарадитова

10ИкръвтанаАвелвикашетайнственокъмБога,зада отмъстизаубиецаму.

11ТогаваКаинведнагазапочнадакопаеземята,в коятодаположибратси,защототреперешеотстрах, койтогообзе,когатовидя,чеземятатреперизаради него

12Тогаватойхвърлибратсивямата,коятобеше изкопал,игопокриспръст.Ноземятанегопое,а веднагагоизхвърлинавън

13Каинотновоизкопаземятаискрибратсивнея;но

БогадойдеотнебетокъмКаинимуказа:„Къдеебрат тиАвел?“

17ТогаваКаинотговорисгордосърцеигрубглас: „Боже,каксъмазпазачнабратси?“

18ТогаваБогказанаКаин:„Проклетадаеземята, коятоепилакръвтанабраттиАвел;атитрепериисе тресе;итоващетибъдезнак,чекойтотенамери,ще теубие.“

19НоКаинплака,защотоБогмуказатезидуми;и КаинМуказа:„Боже,койтоменамери,щемеубиеиаз щебъдазаличенотлицетоназемята“

20ТогаваБогказанаКаин:„Койтотенамери,нямада теубие“,защотопредитоваБогбешеказалнаКаин: „Щесеоткажаотседемнаказаниянаонзи,койтоубие Каин“ЩосеотнасядословотоБожиекъмКаин: „Къдеебратти?“,Боггоказаотмилосткъмнего,зада гонакарадасепокае

21Защото,акоКаинсебешеразкаялтогаваибеше казал:„Боже,простимигрехамииубийствотонабрат ми“,тогаваБогщешедамупростигреха

22Ищосеотнасядотова,чеБогказанаКаин: „Проклетадаеземята,коятоепилакръвтанабратти“, товасъщобешеБожиятамилосткъмКаинЗащотоБог непрокленего,апроклеземята;макарченеземята бешеубилаАвелибешеизвършилабеззаконие.

23Защотобешереднопроклятиетодападневърху убиеца;носмилостБогтакауправлявашемислитеСи, ченикойнегоузряинесеотвърнаотКаин.

24ИТоймуказа:„Къдеебратти?“Атойотговори: „Незная“ТогаваСъздателятмуказа:„Трепериисе тресе.“

25ТогаваКаинсеразтрепериисеужаси;ичрезтова знамениеБоггонаправипримерпредцялототворение, катоубиецнабратси.Богсъщотакадонесетрепети ужасвърхунего,задаможетойдавидимира,вкойто бешевначалото,идавидисъщотрепетаиужаса, коитоизтърпянакрая;задаможедасесмирипред Бога,дасепокаезагрехасиидапотърсимира,на койтосерадвашевначалото

26ИвсловотоБожие,коетоказва:„Щесеоткажаот седемнаказаниянавсеки,койтоубиеКаин“,Богнее искалдаубиеКаинсмеч,аеискалдагонакарада умреотпост,молитваиплаччрезсуровоправило, докатонедойдевремето,когатобъдеизбавенотгреха си

27Аседемтенаказаниясаседемтепоколения,през коитоБогочаквашеКаинзаубийствотонабратму 28АщосеотнасядоКаин,откактоубибратси,тойне можаданамерипокойникъде;асевърнаприАдами Ева,треперещ,ужасениоскверненскръв