Писма от/до брега

75 МОЯТ ЛЮБОВНИК – ВЯТЪРЪТ Да, вятърничав е, но нека пък, та сам да отвява гласа си! “Обичам те” ще е с екот и ще звучи до съмване. Косите ми ще разрошва, (а вчера с пръсти ги гладеше). Ще е щастлив с разкоша – душата му да е гладна. Той всеки ден ще покръства във свойта любов налудничава. И храм ще е подлезът мръсен с трикракото грозно куче. Внезапно ще се обесва като мънисто на шията ми. Ще знае: и аз не съм лесна и няма да го пришия на скрито, по долната риза (подобно копче двуоко). Ще качва, но и ще слиза върха във очите ми мокри.