И всяка вещ превръща в огледало – отново да се види, да се полюбува, дали защото мисли, че не съществува, или защото се страхува, че в другите неща ще се загуби.
Ще се върна някой ден у дома тих, спокоен и мил. Ще целуна вратата, през която са минали дните ми, ще целуна леглото, където съм се повторил, ще целуна и въдуха, който жена ми е дишала. Нека само дъждът не престава да мие света, нека само да светнат пътеките хорски, и нека децата ми вярват в доброто начало на татко си, както някога вярвах и аз. Ще се върна някой ден у дома, като старо корито преминало сто океана, ще напълня лулата със всичките свои мечти и на прага ще я запаля.
СИНИЯТ ПОГЛЕД НА ДЪРВОТО Плувам само край брега избягвам да навлизам по-дълбоко. На формата отдавам повече значение – колко е заоблена и колко на душата ми прилича. Вървя по пътищата, без да се замислям, къде и как ще стигна. Важното е да пътувам като слънцето. Тъгувам толкова, колкото да не загубя тялото си далече от любимата.
Mноãая лета
МЕЧТАТЕЛЯТ
67