*** До Варна, Димитър Нарлиев 18. 01. 63 г. Драги адаш, и ние сме притиснати от снега, та си ходим на гости близки приятели и съседи и горе-долу като вас я караме в зимните вечери. Аз ще трябва да отида в София през първите дни на февруари и ще ти се обадя. Ще излиза ново издание на разказите ми, та искам да съм там. Не ми пращай нищо, защото аз няма какво да ти пратя, освен малко орехи. От тях пратих и на Соня Щъркелова. А рибите ти последния път бяха акламирани на едно събрание... И довечера предвиждаме тих и напоителен разговор на петролна ламба... Иначе, като премахнеш склерозата и дъртизма, добре сме.
годините. Нашият съюз има летовище край Варна, но аз не обичам официалните летувания. Нямам нищо против да дойдем през лятото, но знам, че квартирният въпрос не е лесен, та ще премислим с жената какво да направим. Курортният шум на Варна не е за моите нерви, нито пък слънцето. Когато идвам, се къпя сутрин или надвечер...
*** До Варна, Димитър Нарлиев 23.04.63 г. Драги адаш, по един добър приятел, член на нашия тим, ти пращам едната дамаджанка. Другата не е още злоупотребена. Пращам ти и малко сливовица, собствено производство. Мене ме разкарват на стари години по разни журита, четения, разни културни събрания, заседания... Но общо-взето добре съм за
116
*** До Варна, Димитър Нарлиев 08. 01. 64 г. Честити ти всички януарски дамаджано-пържолени празници и