Специален гост:
Кирил Станчев
съдържание
12
22
брой 36:
Линкове към минали броеве . ........... 03 Рожденици през ноември . ................ 04 Творба от Андрей Каменов................ 10 Коледен концерт................................. 12 Кино: за филма „Тинтин“ ................... 14 Символизъм и Сецесион . ................. 16 Специален гост: Кирил Станчев.................................... 22 Театър: „Завръщане във Витенберг“............... 34 I Can Too ............................................. 38 Творба от Даниел Алеков................... 40 Ние ценим мнението на читателите си................................. 43
внимание! 14
Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под 18 годишна възраст!
За контакт: e-mail: bg_art_class@abv.bg
16
Корица на броя 2 BG art class НОЕМВРИ 2011
минали броеве
Вижте също и...
Брой 32 Жорж Бонев Братя Вълеви
Брой 27 Светозар Ченишев
Брой 34 Влади Въргала
Брой 33 Спиридон Андонов
Брой 24 Тони Тодоров
Брой 31 Ами Тола
НОЕМВРИ 2011 BG art class 3
ноември
♦♦ Източник: http://bg.wikipedia.org
Рожденици през ноември
П
авел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов, роден на 9 ноември 1914 година в София. Израства в Драз махала. В началото на 1930-те години сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др., през 1938– 1944 г. следва философия в Софийския университет. Член на БКП от 1944 г. През есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“. Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“, като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. От 1947 до 1954 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“ и на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в „Българска кинематография“. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели. Народен представител е в 7 Народно събрание. Автор е на романите: „Звездите над нас“, „Нощем с белите коне“, „Произшествие на тихата улица“, „Прилепите летят нощем“, „Следите остават“, „Везни“, „Синият залез“, „За честта на Родината“, „Малки семейни хроники“ -
4 BG art class НОЕМВРИ 2011
ироничен роман. Филмови сценарии: „Бариерата“, „Следите остават“, „Зарево над Драва“, „Тримата от запаса“, „Специалист по всичко“, „Среднощна среща“, „На всеки километър“, „Лавина“, „Нощем с белите коне“, „Произшествие на сляпата улица“. Почива внезапно на 20 декември 1983 г.
Цветан Цеков - Карандаш
е български художник-карикатурист и илюстратор. Роден е на 24 ноември 1924 година в с. Махалата, днес влизащо в състава на град Искър, Област Плевен. През 1947 г. завършва живопис в Художествената академия в класа на професор Дечко Узунов. Още преди да постъпи в Академията учи основи на рисуването при големия български карикатурист Илия Бешков. Псевдонима Карандаш (молив на руски) му измисля журналистът Стоян Нейков, главен редактор на вестник „Нашенец“. Съосновател и член на редколегията на хумористичния вестник „Стършел“, Карандаш редовно публикува там карикатури, за които са характерни остра политическа тематика, лаконичност на рисунъка и отсъствие на текст. Освен в областта на карикатурата Карандаш работи и илюстрации и плакати. Илюстрира детски книги от Асен Босев и Михаил Лъкатник. Съществено място в творчеството му заема образът на революционера Христо Ботев, противопоставен на осмивани от художника съвременни явле-
ноември
ния и образи. Карандаш участва в международни изложби на карикатурата в Берлин, Братислава, Будапеща, Монреал, Пекин, Токио и др. От изложбата „Сатирата в борба за мир“ в Москва, 1969 г. се връща със златен медал. Има самостоятелни изложби в София, гр. Искър (тогава Пелово) и Плевен. Носител е на първата награда на СБХ за карикатура на името на Илия Бешков (1971), двукратен носител на орден „Кирил и Методий“, II степен. През последните десетилетия се занимава с изследване на златното сечение и картинната геометрия в творчеството на Леонардо да Винчи. На 5 май 2005 година Карандаш изнася първата си публична лекция по тази тема в рамките на пролетната лектория „Единство на времената“. Също през 2005 година основава Лабораторията по нестандартна геометрия. На 10 април 2006, за първи път заедно с новите си колеги, изнася информация за дейността на лабораторията в Аулата на НБУ. Впоследствие лекции са провеждани в БАН и Федерацията на научно-техническите съюзи.
През 2009 подготвя поредица от статии за „Списание 8“, от които се публикува само 1-вата „Унищожиха „Тайната вечеря“. На 24 ноември 2009 г. в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ открива Юбилейна изложба „В лабиринта на Лео нардо“ под патронажа на Министерството на културата.
Жан-Батист-Симеон Шарден
е френски художник от 18 век, известен най-вече с реалистичните си натюрморти. Роден на 2 ноември 1699 година в Париж в семейството на преуспелия майстор на мебели Жан Шарден и втората му съпруга Жана-Франсоаз Дави. Учи рисуване при Пиер-Жак Каз, художник на религиозни и исторически картини, а след това и при Ноел Куапел. През 1723 г. се жени за Маргарита Сентар, въпреки несъгласието на нейния баща, богат търговец. В 1724 г. е приет в академията „Свети Лука“, наследница на гилдията „Свети Лука“. По това време тя заема второстепенно място, отстъпвайки на Кралската академия за живопис и скулптура. Тъй като привилегията да участват в официалния „Салон“ имат само членовете на Кралската академия, Шарден излага своите картини на ежегодната открита изложба на площад „Дофин“. Тук те са забелязани от академични художници, които съдействат да бъде приет в Кралската академия. Като изпитни работи Шарден представя натюрмортите „Скат“ и „Бюфет“. Въпреки, че натюрмортът се счита за низш жанр според тогавашните академични разбирания, художникът единодушно е одобрен за член на академията на 25 септември 1728 г. През 1735 г. почива първата съпруга на Шарден. От нея той има две деца, момче и момиче, но момичето умира скоро след майка си. През 30-те години, в желанието си да се утвърди като живописец, Шарден постепенно преминава от натюрморта към битовата живопис и жанровите сцени. Промяната е полезна за него и от финансова гледна точка. Към 1740 г. художникът е вече прочут. ПоНОЕМВРИ 2011 BG art class 5
ноември
лучава честта да бъде представен на крал Луи XV. През 1742 г. преживява тежко боледуване, попречило му да участва в „Салона“. През 1744 година се жени за богатата вдовица Франсоаз-Маргарита Пуже. От този си брак има дъщеря, починала в ранна възраст. През 1752 г. Луи XV награждава художника с годишна рента от 500 ливри, а от 1757 г. и с привилегията да има жилище в Лувъра. През 1755 г. Шарден е избран за ковчежник на Кралската академия. Остава на този пост до 1774 г., печелейки уважение с честността си. Оттегля се от него по собствено желание. В късното си творчество художникът се връща отново към натюрморта, въпреки презрението, което му демонстрира новият директор на академията Жан-Батист Мари Пиер. Последният е привърженик на наложеното от класицизма разделение на жанровете, според което натюрмортът заема най-ниско положение. Недоброжелателното отношение на директора е една от причините за оттеглянето на Шарден от активна дейност в Академията. Поради отслабеното си зрение в последните години от живота си Шарден избягва да работи с маслени бои. В този
период създава редица портрети в пастелна техника. Шарден умира на 6 декември 1679 г. в Лувъра, в Париж, който не напуска през поголямата част от живота си.
ВИЛХЕЛМ ХАУФ
е немски поет и новелист, роден на 29 ноември 1802 година в Щутгарт, Германия. Най-популярните му творби са приказките „Малкият Мук“, „Халифът Щърк“, „Корабът на призраците“ (тяхното действие се развива в Ориента), както и „Джуджето Дългоноско“, „Студеното сърце“, „Страноприемницата в Шпесарт“ ( действието им се развива в Германия). Умира на 18 ноември 1827 г. в Щутгарт.
АСТРИД ЛИНДГРЕН
е световноизвестна шведска детска писателка. Творбите й са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната й героиня, „Пипи Дългото чорапче“, е публикувана в Швеция през 1945 г. (първата книга за Пипи в България е от 1968 г.). Астрид е родена в град Вимербю на 14 ноември 1907 г. в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета и израства в Смоланд, Швеция. Тя е второто дете в семейството. Много от книгите й са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството й: бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингейерд. Астрид Линдгрен е известна и с подкрепата за правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца. След смъртта й на 28 януари 2002 г., шведското правителство учредява Възпоменателната награда Астрид Линдгрен за детска и младежка литература. Наградата, която се присъжда е 5 милиона шведски крони.
УИЛЯМ ХОГАРТ
е художник, гравьор и карикатурист. Неговите теми са битови, разработвани с чув6 BG art class НОЕМВРИ 2011
ноември
ство за хумор и критичност. Роден на 10 ноември 1697 година в Лондон, Англия. Хогарт започнал кариерата си като гравьор и скоро се заел с живопис. Макар че вероятно е научил нещо за техниката и цвета от венецианските и френските образци, творчеството му е толкова самобитно, че всъщност той няма истински предшественик. Той се прославил през 30-те години на 18 век с един нов вид тематична картина, която описал като „модерни морални теми, подобни на сценични представления“. Например, серията от шест картини „Моден брак“ (1743—1745) (днес в Лондонската Национална галерия) остроумно критикува нравите на висшето общество от 18-и век. Това е предупреждение, показващо катастрофалните последствия на брака по сметка. Счита се за най-хубавата му работа. Починал на 26 октомври 1764 г. в Лондон.
Винченцо Белини
е италиански композитор, известен главно с мелодичните си опери (общо десет на брой): „Капулети и Монтеки“ (1830), „Норма“ (1831), „Сомнамбула“ (1831), „Пуритани“ (1835). Белини се ражда на 3 ноември 1801 година в Катания, Италия, в музикално семейство. Като малък се проявява като дете-чудо - според легендата на година и половина вече изпълнява без грешка една ария от композитора Валентино Фиораванти, на две години се занимава с музикална теория, на три се учи да свири на пиано и на пет вече свири повече от прилично. Учи в консерваторията в Неапол. Първата си опера, „Аделсон и Салвини“, композира на 24 години. Познава славата приживе и става популярен из Европа. Почива едва 33-годишен, край Париж, от остро чревно възпаление. Погребан е в Пер Лашез. НОЕМВРИ 2011 BG art class 7
ноември
Енио Мориконе
е италиански композитор, който е известен със своята филмова музика. Той е написал музиката към повече от 570 филма, само 30 от които уестърни. Въпреки това, той е известен най-вече с тях, като една от най-известните му творби е музиката, която е написал за превърналия се в класика филм на Серджо Леоне, „Добрият, лошият и злият“. Мориконе е роден на 10 ноември 1928 година в Рим и изучава тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. Той започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. През 1956 г. се жени за Мария Травия. През 1964 г. започва прочутото му сътрудничество с режисьора Серджо Леоне, както и с Бернардо Бертолучи. През 1965 г. пише музиката към „За шепа долари“ на Серджо Леоне, а по-късно и към други спагети-уестърни. До 1968 г. той намалява работата си извън
филмовото изкуство, като през тази година написва музика за 20 филма. Той получава първия си Nastro d‘Argento през 1970 г. за музиката към „Представи си, че една вечер на вечеря“ (Metti, una Sera a Cena), а втората идва само след година, за „Сако и Ванцети“. През 1979 г. е номиниран за Оскар за пръв път за музиката към „Райски дни“, през 1986 г. за „Мисията“, 1987 г. „Недосегаемите“, и през 2001 г. за „Малена“. През 2007 г. получава Оскар за цялостно творчество. През март 2008 г. чилийският президент Мишел Башле му връчва Ордена „Пабло Неруда“ за заслуги към изкуството и културата. През 1984 г. написва музиката към знаменития сериал „Октопод“. Често филмовата музика на Мориконе се записва от други музиканти: Уго Монтенегро имал хит от версия на темата от „Добрият, лошият и злият“ в САЩ и в Обединеното кралство, и след това записал албум с музика на Мориконе през 1968 г. Джон Зорн пък записал албума „The Big Gundown“ с музика на Енио Мориконе в средата на 1980-те.
Лопе де Вега,
чието пълно име е Феликс Лопе де Вега Карпо, е испански бароков писател, поет и драматург. Роден е на 25 ноември 1562 година в Мадрид, Испания. Автор е на повече от 2000 пиеси, от които 425 са достигнали до наши дни. Починал на 27 август 1635 г. в Мадрид.
Джонатан Суифт
е английско-ирландски писател и журналист. Роден е на 30 ноември 1667 г. в Дъблин, Ирландия. Учи и завършва Тринити Колидж на Дъблинския университет (1682-1688 г.) Работи като секретар и библиотекар на известния писател и дипломат Сър Уилиам Темпъл. Суифт става свещеник през 1695 г., доктор по богословие и викарий в Ларакол (Ирландия) през 1701 г. Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697 г.) - жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за 8 BG art class НОЕМВРИ 2011
ноември
идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е сборникът „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение. Писал е и под много псевдоними, между които Айзък Бикърстаф (Isaac Bickerstaff). Джонатан Суифт умира на 18 октомври 1745 г.
Анибале Карачи
е италиански бароков художник, роден на 3 ноември 1560 година в Болоня, Италия. Починал през 1609 година. Най-популярният от художническата фамилия Карачи, Анибале заедно с брат си Агостино и братовчед си Лудовико са сред изтъкнатите фигури в италианското изкуство от края на XVI век. Тримата са сред активистите на движинието срещу налагащият се по това време изкуствен стил на Маниеризма. Баща му е бил шивач. Като дете, Анибале започва да усвоява занаята на рисуването и гравюрата, учейки се от малко по-големия си брат Агостино Карачи и братовчед си Лудовико Карачи. По примера на братовчед си, в периода 1580-1582 година, двамата братя предприемат пътуване до Венеция, където се запознават отблизо с изкуството на една от най-изявените школи от северна Италия. През 1582 година тримата основават собствено студио, наричано и академия. Малко след това те получават първата си съвместна поръчка за фреските в Палацо Фава в Болоня, които са изпълнени в периода 1583-1584 година. Следват две поръчки, които Анибале изпълнява сам - през 1585 година, олтарната картина, изобразяваща покръстването на Христос за църквата „San Gregorio“ в Болоня и през 1587 година, картина, изобразяваща Успение на Пресвета Богородица за църквата „San Rocco“ в Реджо нел‘Емилия. През 1587 година Анибале отново предприема пътуване до Парма и Венеция. В периода 1589-1592 година тримата Карачи изпълняват фреските за „Палацо Магнани“ в Болоня. Веднага след това (1593-1594),
те се заемат със стенописите и в „Палацо Сампиери“ отново в Болоня. Успоредно с това Анибале продължава да изпълнява самостоятелни поръчки за картини. Базирайки се на плодотворното и майсторско творчество в областта на фресковата живопис, което Карачи показват в Болоня, Анибале е препоръчан от Дука на Парма - Ранучо І Фарнезе, на брат му кардинал Одоардо Фарнезе, който е искал да облагороди огромните дълбоки зали на римското Палацо Фарнезе. В края на 1595 година Анибале заедно с брат си Агостино заминават за Рим, за да започнат работа по стенописите в залата „Camerino“ по митологични сюжети за Херкулес. Междувременно Анибале рисува стотици подготвителни скици за сводовете на основния салон на двореца, довели до изпълнението на големия шедьовър на художника цикъла „The Loves of the Gods“. Работата му по фреските във „Фарнезе“ ще се превърне в едно от основните вдъхновяващи произведения за художниците от последващото столетие. НОЕМВРИ 2011 BG art class 9
бг таланти
Автор: Андрей каменов а.к.а. Dragon_Phoenix
10 BG art class НОЕМВРИ 2011
музика
♦♦ Галерия Модо: www.modo.bg
Коледен „Концерт на възглавници” на 26.12.2011г. от 11:00 и от 17:00 ч. в Галерия Модо на ул. „Котел“ №8. Само за семейства, с резервации на http://pillows.bg
В
иолончело и роял е музикалното коледно предложение за всички почитатели на „Концерт на възглавници”. Красив, емоционален, топъл и чувствен инструмент, виолончелото е много близък като звучене до човешкия глас. На 26-ти декември, вторият ден на най-
12 BG art class НОЕМВРИ 2011
големия християнски празник, ще срещнем малката и голяма публика с носителя на Златния медал на Guildhall School - найпрестижната награда на британските консерватории - Александър Сомов (виолончело) и Кристиян Бънъцяну (пиано), завършил University of South Florida и Cleveland Institute of Music в САЩ. Двамата музикан-
музика
ти са приятели от музикалното училище в София, където учат в един клас и свирят заедно камерна музика. Музикалната коледна програма на възглавници ще предложи Бетовен - Вариации по тема на Хендел, Георги Златев-Черкин – Севдана, Стравински - Италианска сюита. Досега в общо девет „Концерта на възглавници” са представяни роял, цигулка, виола, виолончело, контрабас, обой, саксофон, флейта, арфа – класическа и келтска, ударни инструменти. Специфичното за този формат събития е, че не ограничава възрастово публиката и поставя акцент върху класическата музика. Настанени удобно на възглавници, малките деца могат да рисуват, могат да танцуват, могат дори да се докоснат до музикалните инструменти.
„Концерт на възглавници”
е съвместен проект на развиващите музикални занимания „Бебешка музика” и Галерия Модо. Подробна информация, снимки и видео може да намерите на www.pillows.bg.
Галерия Модо предоставя пространството си на млади артисти, давайки им пълна свобода в представянето на творбите си. Създателите на галерията споделят идеята, че мястото на съвременното визуално изкуство е сред широката публика, а не в елитарна обстановка. Считаме, че възприятието на съвременните визуални изкуства е най-пълноценно, когато те не се представят самостоятелно, а заедно с други изкуства – музика, поезия, танц. Модо организира различни видове концерти и събития, с акцент върху класическата музика. Нашите изпълнители са активни предимно в чужбина и са обикновено в началото на кариерата си. Музикалните програми в серията концерти са подходящи за широката публика и често са придружени от кратки представяния от самите музиканти.
Уникална услуга,
пряко свързана с дейността на Модо, предлага Music Lessons. Това е единственото специализирано студио за музикални уроци за възрастни начинаещи в България. Предлагат се уроци по всички стандартни музикални инструменти, а първият винаги е напълно безплатен. Накрая, но не и по значение, все попопулярните „Концерти на възглавници“ представляват прекрасна възможност за пълноценно общуване за цялото семейство в компанията на класическа музика и артистична атмосфера.
чуйте още и
камерния концерт на Александър Сомов и Кристиян Бънъцяну на 27.12.2011 от 18:30 часа в зала „Панчо Владигеров“ в София, бул. „Евлоги Георгиев“ №94. Билети: http://bg.banatzianou.com
Модо е културно средище
на общество от съмишленици, обединени от страстта си към съвременното изкуство. НОЕМВРИ 2011 BG art class 13
кино
♦ Източници: http://www.imdb.com http://www.cinefish.bg
Сюжет
трейлър на филма можете да изгледате ОТ тук
И
сторията на Приключенията на Тинтин 3D проследява младия и любопитен репортер Тинтин (Джейми Бел) и вярното му куче Снежко, докато двамата разкриват грандиозна тайна, скрита в макет на кораб. Въвлечен в мистерия от преди векове, Тинтин се оказва в полезрението на Иван Иванович Сахарин (Даниел Крейг) – отявлен злодей, който вярва, че Тинтин е откраднал безценното съкровище на подлия пират Ред Рекъм. Но с помощта на Снежко, своен равния капитан Хадък (Анди Съркис) и шантавите детективи Томпсън и Томсън (прочутото британско комедийно дуо Саймън Пег и Ник Фрост), Тинтин ще преброди целия свят, надхитряйки и изпреварвайки враговете си в една бясна гонитба, чиято крайна цел е да се намери лобното място на Еднорога – потънал кораб, който може би крие тайната към огромно богатство... и древно проклятие.
14 BG art class НОЕМВРИ 2011
кино Технически данни: Жанр: Приключенски, семеен Режисьор: Стивън Спилбърг Сценаристи: Стивън Мофат, Едгар Райт, Джо Корниш В ролите: Даниел Крейг, Саймън Пег, Джейми Бел и други Премиера в България: 04.11.2011
и още за “Приключенията на Тинтин - 3D”
интересни факти
П
рез 1929 година 21-годишен белгийски илюстратор създава нов комикс с главен герой смел млад репортер и неговият верен бял фокс териер, които пътуват за приключение в Съветския съюз. Комиксът за Тинтин става мигновен хит сред читателите, но младият художник Ерже едва ли е предполагал колко дълъг живот ще има неговото творение. Пет десетилетия и две дузини издания по-късно, Тинтин се радва на милиони фенове от всички възрасти в почти всяка страна по света, като е неизменна част от живота на децата в Европа, Азия и САЩ. Всяка година книжките намират нови фенове, като за последно са преведени на Хинди. Сега, най-сетне, Тинтин получава заслужената си поява на голям екран с един новаторски филм, който ще ни срещне с любимите герои по невиждан до момента начин. Създателите на филма
са свободни да интерпретират творението на Ерже, защото самият той не се е ограничавал в рамките на чистата реалност. За да вдъхнат живот в света на Ерже и да накарат публиката буквално да усети полъха на виртуалния вятър, художественият департамент прави проучване на множество снимки от локации, които да бъдат декора, на чийто фон Тинтин, Снежко и Хадък се оказват - от врящите води на бурни морета до плаващите пясъци на пустинята Сахара. Безспорно любимата дестинация на аниматорите е въображаемият град Багар в Мароко – изкушаващо място, което крие тайните на Далеч ния изток.
НОЕМВРИ 2011 BG art class 15
арт
♦♦ Текст: Антон Ганев, Изображения: Интернет
Символизъм и Сецесион присъства символика, но тук има висока степен е течение в европейското изкуство от края на 19индивидуалност - крайти век и началото на 20-ти. но личностно. Появява се във ФранОсобености на течението: ция и бързо се разпросидейно-естетически порядък, философски идеи, транява из цяла Европа. самата форма става съдържателна. По-важен и - Музиката като найстремителен става художника, автора. Набляга се на идеята, проблемите, които го вълнуват - вътреш- символично изкуство; - Живописта, като ната му същност. Една материализация на един най-масово сред изобдруг свят като тревожност дори. В хронологически разителното изкуство, план на историята на европейското изкуство също предимно се занимава с общи и глобални теми.
Символизъм
Автори:
Густав Муро - “Саломея“, Мунк - „Писък“, Одеон Редон, Морис Дени, Пиови дьо Шаван - „Светата Гора“ (стенопис), Уилям Блейк - “Тя ще бъде наречена жена“.
Темите, които се разглеждат
Одеон Редон 16 BG art class НОЕМВРИ 2011
са смъртта и любовта, теми за близкия и далечен изток, интерпретация на религиозни теми, но най-важното съдържание е символа.
арт
Пиови дьо Шаван НОЕМВРИ 2011 BG art class 17
арт
В Архитектурата:
скелетни конструкции, използване на нови способи (алуминий, желязо, цветни стъкла - витражни конструкции).
Автори:
Антонио Галди - освобождаване от правите линии и конструктивни начала, създава органична архитектура “Саграда Де Фамилия“, Анри Ванден Велдем.
В Живописта: Уилям Блейк
Сецесион
Заражда се в Европа около 1900-та година, по-късно в САЩ и Япония. Продължава 20-30 години.
началото на Бал Халс
Автори:
Бонар - „Жена в градина“, „Средиземно море“, Густав Климп -“Целувката“, Оскар Кокошка, Толус Лотрек, Егон Шиле.
Възниква спонтанно
в различни точки на Европа и с различни наименувания във всяка страна. „Сецесион“ означава прекъсване, тоест прекъсване на стиловете с идеята за изграждане на нещо ново. За първоизточник се води Австрия. Очертава се като стил поради налагането му първоначално в архитектурата - строят се нови сгради с нови материали.
Особености:
декоративен стил, освен в архитектурата, намира израз и в плаката, дизайна, но с най-малко присъствие остава живописта. Формирането му идва от далекоизточните изкуства - Китайски съдове, Японски щампи. Плоскостно третиране на цвета, линеарно изображение, сюжета остава на заден план - формата придобива смисъл заради линеарната стилистика. Колорита придобива роля, внимание се отделя на орнаментиката - стилизирани растения и животни вкарани в мрежа.
18 BG art class НОЕМВРИ 2011
Егон Шиле
арт
Оскар Кокошка
Густав Климп НОЕМВРИ 2011 BG art class 19
специален гост
Кирил Станчев ♦♦ За контакти: http://www.kirilart.com
Представям си жизнения път на човек като наниз от разноцветни мъниста Кирил Станчев е завършил Художественото училище в София и оттогава работи самостоятелно. Негови картини са притежание на частни колекции и галерии в САЩ, Канада, Австралия и почти всички европейски страни.
22 BG art class НОЕМВРИ 2011
специален гост
Р
оден съм през 1974-та година в старинния и живописен крайдунавски град Русе. Първите ми спомени, свързани с рисуване се вплитат с тези от първия ми учител – моят дядо, заслужилият художник Кирил Станчев, чието име нося. От най-ранна детска възраст израстнах в обкръжението на учениците на дядо, а вечер сядах на коляното му и показвах детските си рисунки, на които той прилежно поставяше оценка. Предполагам още по това време на подсъзнателно ниво се е зародила идеята да се занимавам с рисуване сериозно, а живописта да се превърне в начин на възприятие към света. Днес си представям жизнения път на човек като наниз от разноцветни мъниста. Топлите тонове (червено, оранж, жълто) са за красивите и нежни моменти, студените (синьо, зелено, виолет) - за мрачните и ностал-
гични усещания, а сивото - за безличните и скучни дни. Щастлив за мен е този човек, който реди на броеницата на своя живот ситните бледо-жълти зрънца на надеждата, примесени с ярко оранжевата окраска от мънистата на добротата и желанието да помага на околните и алено-червени, подхранвани от любовта. Разбира се, никой не може да избяга от трудните моменти - тогава се появяват студените нюанси, но общата цветност не позволява на мъката да го потопи в мрачни тонове, страданието и болката блестят с нежен синьо-виолетов отблясък и когато в края на пътя си се отдалечиш от броеницата на живота, ще видиш само ярки цветове - огнено червено, дълбоко като бездна синьо, сив-виолет, изгарящо жълто – мъниста, блестящи като перцата на колибри, докоснати от усмивката на слънчев лъч. НОЕМВРИ 2011 BG art class 23
специален гост
24 BG art class НОЕМВРИ 2011
специален гост
НОЕМВРИ 2011 BG art class 25
специален гост
Именно поради тази причина, обект на част от самостоятелните ми изложби са били елементи от заобикалящия ни свят: изложбата “Водата – отражение на човешките емоции” и цикъла “Огнени метаморфози” са с идеята да покажа красотата на емоцията, независимо от това дали е положителна или отрицателна и как аз я откривам навсякъде в природата. В емо цията на пейзажа хората откриват действителни моменти от своя личен живот. Спомням си интересната реакция по време на откриването на изложбата “Водата – отражение на човешките емоции”. Различните посетители споделяха свои съвсем лични преживявания, открити в платната от експозицията. За мен бе много интересно да науча как всеки индивидуално пречупва през своето Аз моето възприятие за околния свят. Често получавам въпроса – защо 26 BG art class НОЕМВРИ 2011
точно пейзажи? Моят “Извор на живот” в творчески аспект е преклонението пред величественото спокойствие на природата, като противовес на динамиката на човешкия разум, нейната непреходност, макар и непрекъснато меняща се, способността й да изненадва във всеки момент. Няма нищо в модерния свят, което да наподобява дори бегло усещането от съзерцанието на пробождащ небесния хоризонт силует на планински хребет, надиплил склонове чак до спокойните морски води. Любовта ми към природата се допълва от страстта ми към пътуването – винаги, когато имам възможност, се отправям на пътешествие, за да отгърна още една страница от живота. Както е казал Свети Августин: “Светът е една голяма книга и тези, които не пътуват, прочитат само първата страница от нея.”
специален гост
Замисляли ли сте се над това, как се създава едно платно? Как протича живота на една картина от момента на първите щрихи до последния й дъх някъде по света? Заставайки пред празното платно, загубваш увереността, че си рисувал дадени елементи стотици пъти. Поемаш дълбоко дъх - първите стъпки са лесни, груби и несигурни, залиташ от единия край на платното към другия, страхът, че можеш да развалиш всичко постигнато с един замах, все още е далеч. Първите форми са реалност, бавно изплуват една след друга, изпълват с живот празното пространство. Мисълта започва да тече по-ясно, ръката става по-уверена, а окото по-критично. Преценяваш всяка стъпка, връщаш се назад още при първа грешка, за да не се налага накрая да извървиш целия път обратно. С напредването на работния
процес идват и новите отговорности, изтикващи мисълта за самото рисуване на заден план - дали тази картина ще е по-добра от предходната, дали хората ще усетят желанието, с което си я рисувал и най-вече дали самият Ти ще си доволен от крайния резултат. Времето вече не е фактор, съществувате само ти и картината, като при първо влюбване. Не мислиш за бъдещето, градиш с безумно упорство момента, докато не е изчезнал от крехкото убежище на съзнанието ти. А когато умората надделее и се налага да спреш, очакваш с нетърпение утрешния ден, за да се срещнете отново. Заставаш пред платното, съзнанието
НОЕМВРИ 2011 BG art class 27
специален гост
ти е леко и свежо, сякаш се събуждаш до скъп и любим човек и осъзнаваш цялата красота на мига. Вече се познавате добре, галиш с четка извивките на сюжета, отместваш детайл встрани като немирен кичур коса. Мислите в главата ти вече са в съвсем друг порядък, бягаш от рутината, не си позволяваш да се движиш по вече познатия път, а експериментираш, търсейки верния път напред. С времето измамния уют на познанството с картината те обгръща с коварна нежност, не трябва да си позволяваш да се отпускаш точно сега, вече си на крачка от това да постигнеш нещо повече, да надминеш себе си, макар и с прашинка. Напрежението е най-голямо - или получаваш
28 BG art class НОЕМВРИ 2011
върховното удоволствие да надскочиш постигнатото досега или правиш стъпка назад, от която боли много. Детайлите се трупат един върху друг, тесни мазки с четката, бързи подскоци по платното, нови багри от палитрата, отново танц върху картината. Стига, стоп! Стоиш и наблюдаваш творбата от дистанция. Вече е настъпил мига за равносметка, след всичко изживяно до момента, се налага да осмислиш пътя, изминат дотук и да оставиш живи само най-ценните мигове. Връщаш се бавно към онази идея, с която си започнал. Четката заличава дребнавите моменти, сивите петна в съзнанието. Образът се избистря като отражение върху водна повърхност, по която само преди ми-
специален гост
нута си хвърлил камък. Фонът се губи ефирно в далечината, предният план започва да разказва, сюжетът се събужда за свой живот и това е момента, в който вече си ненужен на картината. Тя е готова да поеме собствен път, далеч от твоите радости и тревоги, приключение, което за нея едва сега започва. Време е за разказа на нейния личен живот. Като мъничко хлапе се крие зад гърба ти в галерията. После любопитството надделява и картината осъзнава, че света извън ателието не е толкова страшен.
Първи дни:
Сама! Непознати ръце я поемат и подреждат между други картини. Всичко е интересно, минават хора, поспират се,
поглеждат... всеки различен по своему. Някой се взира съсредоточено във всеки детайл, друг говори по телефона, докато обхожда с реещ се поглед стените. Ден след ден минават различни типажи, към едни картината протяга невидими ръце да ги докосне, да бъде предпочетена пред останалите, пред други се свива, криейки се в несигурното убежище на рамката, с молба да я подминат. До голяма степен съдбата на една картина, се определя от първия й собственик. Дали ще стои зад вазата с изкуствени цветя в кухнята или в просторна стая с големи празни стени, чакащи именно нея!
Първи месеци:
Вече сдобила се със своя първи собственик, било то изискан колекционер НОЕМВРИ 2011 BG art class 29
специален гост
или младоженци, получили я на сватбата, тя има при кого да живее. Първи дом, в който да е част от семейството. Сияе от щастие, иска да покаже радостта си пред всички в къщата. Всеки миг, в който някой й подари замечтан поглед, е повод за празненство. Месец след месец се нижат, времето лети, а картината помъдрява.
Първи години:
За някои от тях това е трети, пети или дори десети собственик, други са още щастливи със семейството, в което са отраснали. При всички тях времето е оставило почти незабележим отпечатък върху платното, детински чистите тонове са леко приглушени. Наяве излиза дълбочината на сенките, нежните полутонове в предния план, а все още игривите детайли пленяват окото. Картина30 BG art class НОЕМВРИ 2011
та наблюдава света и се учи от своето място на стената. Ням свидетел на бегрижна радост или нечовешка мъка, страст, ярост, вярност и предателство... Изучава нашия род, тихо и безмълвно изписва в мислите си ред след ред от човешката история.
Зряла възраст:
Видяла е какво ли не, безброй очи са впервали поглед в нея, чула е безброй определения за себе си, вече започва да се чуди, коя е всъщност. Объркването, разочарованието от човешкото неразбиране, я карат да загуби невинността си, любопитството към останалите отдавна е минало. Остарява в своите мисли, докато не осъзнае от позицията на времето, че е много повече от нас, хората, и че, ако именно ние не я унищожим, ще остане заклю-
специален гост
чена завинаги в своя самотен свят. Цветовете са приглушени, носталгично усещане за това, което е безвъзвратно отминало.
Свидетел на историята:
Създателят й отдавна е починал, трудно е да си го спомни, спомня си трудно дори собствената младост, годините за нея се измерват вече в столетия - 1, 2... 5 - периоди на величие и падение, странстване в далечни земи, завръщане в родината, отново далеч, тълпи от хора, непознати отвън, но в същността си изучени до болка... хора, все така неуспяващи да прекрачат границата на краткото си съществуване. Огорчението и объркването отдавна
са отминали, отново стои на стената, но от позицията си на учител. Учител, предаващ частица от историята на безбройните наследници на този, който някога е създал нея. Постигнала е равновесие със себе си, за да дочака някой ден и своя край.
Краят:
Героичен или тривиално скучен - пожар, човешка глупост, война или шега на природата, причините са безброй... картината бавно се стапя в историята, която сама е изтъкала. Цветовете се загубват един след друг, докато се слеят в едно последно издихание. Време е следващото поколение да заживее свой живот.
НОЕМВРИ 2011 BG art class 31
специален гост
32 BG art class НОЕМВРИ 2011
специален гост
НОЕМВРИ 2011 BG art class 33
театър
♦♦ Автор: Антония Фо ♦♦ Фотограф: Симон Версано
Завръщане във Витенберг
34 BG art class НОЕМВРИ 2011
театър
П
редвид на това, че съм човек, безвъзвратно запленен от театралното изкуство във всичките му форми, превъплъщения и интерпретации, изпитвах известно неудобство от факта, че при всичкото ми прекарано време по всевъзможни театри, театрална работилница Сфумато (по необясними за мен причини) оставаше в непрекъснато очакване на първото ми посещение. С голяма радост мога да заявя, че най-сетне тази първа среща се състоя и беше толкова успешна и запленяваща, че съвсем не остана единствена, напротив - очакванията и надеждите са за още безброй други. Усещането, което те завладява с навлизане в това пространство е интригуващо и загадъчно. Поне при мен ефектът е точно такъв. С всяко едно изживяно представление там досега, това, което според мен изпъква найсилно е задълбоченото и сериозно творческо изследване, вълнуващите пътешествия и търсения през различни светове. Едно от най-новите сред тях е театралната постановка на Иван Добчев и Георги Тенев „Завръщане във Витенберг”, вдъхновена от „Хамлет” на У. Шекспир и „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви” на Том Стопард.
Сред една атмосфера,
която не бих определила толкова като мрачна, колкото като загадъчна и мистична, случващото се те потапя и обгръща в сенки и видения. Предизвиква към размишления за пагубните последици на властолюбието; за сблъсъка на човека с неговите ценности в паралел с времето, в което му е отредено да живее. Светът се е превърнал в място за забавление, в отдушник, където желанието за власт взема връх над човешките ценности и се е превърнало във водещ принцип на поведение.
Където духовната свобода и решимост към действие са непригодни и съразмерни с „лудостта”. Изречените думи се изгубват като ехо; отекват като нещо далечно, но в същото време и като нещо познато и приближаващо. Остава усещането за нещо погубено, но и с поне малка надежда за спасение и промяна. Можем ли наистина да променим нещо?! Имаме ли избор и ако да - кой е правилният НОЕМВРИ 2011 BG art class 35
театър
36 BG art class НОЕМВРИ 2011
театър
път, по който да поемем?! Способни ли сме да изберем?! От кого зависи решението и ще успее ли да промени нещо?!
Дания и Витенберг
са противопоставени като две възможности, пред чиито вечен избор сме изправени - добро или лошо; редно или нередно; дълг или бягство?! Дания - като неблагоприятното място, което обитаваме, но и Витенберг - като утопия, където все пак се прокрадва надежда за едно по-добро бъдеще, за закъсняла, но все пак възможна справедливост. Изправени пред подобен избор, кое е това, кое то ни кара да продължаваме да се съмняваме, да се бавим в решенията си и да не предприемаме действия?! Въобще способни ли сме да направим своя избор или ни е по-удобно да сто-
им на вечен кръстопът?! При постоянната неудовлетвореност на чувствата (независимо от поколенията и епохата) лесното предаване и приемане на обстоятелствата, един от спасителните знаци може да се приеме образът на Офелия - като олицетворение на любовта.
Любовта,
която може да бъде както окриляваща и споделена, така и пагубна, самотна и унищожителна.Такава, която е способна да те направи още по-сам, но и да те предизвика да намериш смисъл, да провокира човешкото у всеки, защото каквато и да е тя, любовта е една от главните задвижващи човешки сили и желание за живот. Способна е да те накара да търсиш, да се надяваш, а защо не и да направиш своя избор!
НОЕМВРИ 2011 BG art class 37
I can too
Шоколадът на Chef Petrov с грижа за здравето в подкрепа на “I Can Too”
К
ой не обича да похапва шоколад!? Пораснали и непораснали деца - малки, големи, стари, млади – всички се усмихват само при вида на какаовото удоволствие! Ценители или не, със сигурност ще ви заинтригува невероятния нов шоколад на Chef Petrov, който ще бъде представен в Сердика Център от 1-4-ти декември в пространство, предоставено безвъзмездно за благотворителната инициатива. На откриването на 2-ри декември (петък) от 18.00
часа, етаж -1. Ще ви очаква самият създател на здравословното лакомство; много български звезди; пирамида от шоколади, томбола с изненади, както и музикална изненада от новите лица на фондация И АЗ МОГА/ I Can Too – Voiceland, които ще пеят на живо.
Chef Petrov
създава сладкото изкушение, уникално с полезните си съставки и за любителите на здравословния начин на живот. Една от тях е естествено добитият от захарно цвекло заместител на захарта – Изомалт. Той е източник на антиоксиданти, подсилващи имунната система, забавящи стареенето на органиизма и стимулира производството на ендорфин (хормонът на щастието). С този свой здравословен и изключителен продукт Chef Petrov реши да подкрепи инициативите на И АЗ МОГА, като процент от всеки продаден шоколад ще бъде дарен за благотворителност.
Целта на I Can Too
е да помага на децата в нужда. През изминалите 38 BG art class НОЕМВРИ 2011
години фондацията създаде много инициативи, медийни събития и културни изяви, с които популяризира проблемите на тези деца и необходимостта от създаването на медицински центрове за техните нужди. Актуалната цел на И АЗ МОГА е създаването на Център за деца с аутизъм в гр. Пловдив.
И ВИЕ МОЖЕТЕ
да помогнете като изпратите sms на 1415, поръчате Коледни картичкиа на: cards@ icantoo.eu или си закупите тениска със социално послание, защото с тениска I Can Too – носиш надежда!
За контакт:
Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34 тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too
Дарителска сметка: Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България IBAN: BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF
бг таланти
“да пребориш планината” Автор: Даниел Алеков www.dancakes.com ; www.memod.deviantart.com e-mail: dan@dancakes.com
40 BG art class НОЕМВРИ 2011
бг таланти
НОЕМВРИ 2011 BG art class 41
вижте също И брой 35, в който: съС светлин кърлов ГОВОРИМ ЗА ФИЛМА МУ първият български пълнометражен 3D стереоскопичен анимационен филм, Ще прочетете още и интервюто ни с Елица тодорова ...както и други интересни материали
о! в о
Н
! во о Н
! во о Н
Ние ценим мнението на читателите си
О
т този месец всеки читатетел на списание „BG Art Class“ вече ще може да изкаже мнението си в специално отворена за целта тема във форума, да даде предложения как списанието да стане по-добро, да каже какво му харесва или не му харесва в сегашния му ва риант. Очакваме да разберем какво още бихте искали да включим в следващи броеве, с кой български художник, писател, поет, музикант, актьор или друг български талант бихте искали да направим интервю, кои материали са ви харесали и кои не са. Какво още би ви било интересно да прочетете на страниците на списанието. За да отидете в темата, в която можете да напишете мнението си, кликнете на този линк: тема за мнения А най-интересните коментари ще бъдат публи кувани и в списанието. и ав н
м ме
Оч
ва к а
ят
и ен