BG Art Class #35 by Evgeni Todorov

Специален гост:

Светлин

Кърлов Гости: Елица Тодорова Гео Калев

съдържание

брой 35:

Линкове към минали броеве.............. 03 Рожденици през октомври.................. 04 Творба от Александър Наничков....... 10 БГ кино: „Кецове“................................ 12 Творба от Славян Стоянов ............... 18 Интервю с Елица Тодорова................ 20 Ние ценим мнението ви...................... 24 Фотография: Гео Калев...................... 26 Специален гост: Светлин Кърлов.................................. 32 I Can Too ............................................. 46 внимание!

Изданието може да съдържа изображения, неподходящи за лица под 18 годишна възраст! 20

За контакт: e-mail: bg_art_class@abv.bg

Корица на броя 2 BG art class ОКТОМВРИ 2011

минали броеве

Прочетете още

Брой 23 Любомир Илиев и Георги Ракидов

Брой 32 Жорж Бонев Братя Вълеви

Брой 27 Светозар Ченишев

Брой 24 Тони Тодоров

Брой 31 Ами Тола

Брой 33 Спиридон Андонов

ОКТОМВРИ 2011 BG art class 3

октомври

♦♦ Източници: ♦♦ http://bg.wikipedia.org ♦♦ http://www.bulgarica.com

Рожденици през октомври

ани Попова-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 година в Севлиево. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). Дебютира с разказ през 1924 г. Първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело е четирилогията “Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува и след застъпничествата на баща й. След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат й да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“. „Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта й без поправ4 BG art class ОКТОМВРИ 2011

ки. В периода 2007-2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки. Умира на 9 юли 1977 г. в София.

Златьо Бояджиев

Златьо (понякога Златю или Злати) Гео ргиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на XX век. Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се присъединява Цанко Лавренов и образуват легендарната група „Бараците“. Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и дясната му половина е парализирана. След няколко години започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив. Народен художник, Герой на Социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Вла-

октомври

димир Димитров - Майстора“. Сред найизвестните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща-музей в Пловдив. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

Апостол Карамитев

е български театрален и филмов актьор, много популярен през 60-те години на 20 век. Роден е на 17 октомври 1923 г. в Бургас. Завършва НАТФИЗ през 1951 година, тогава известен като ВИТИЗ. Дълги години е сред водещите актьори на Народния театър „Иван Вазов“, където създава поредица от забележителни роли. Неговият дебют в киното е във филма “Утро над родината”, през 1951 година. На негово име е наречен драматичният театър в Димитровград.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ - ГЕЦ

е драматичен и киноактьор. Роден е на 4 октомври 1926 г. в село Разпоповци, днес квартал на град Елена. През 1953-91 е в Народния театър в София. Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Играе във филмите „А бях ме млади“, „Осмият“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Баща“ и др. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в „Селянинът с колелото“. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивал.

РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ

е режисьор и актьор, роден на 12 октомври 1928 г. в Кривина, Елинпелинско. Завършил е театрална режисура при проф. Боян Дановски във ВИТИЗ „КръсОКТОМВРИ 2011 BG art class 5

октомври

тьо Сарафов“ (1953). Работи в СИФ „Боя на“ от 1952 като асистент-режисьор и режисьор. Член е на Европейската филмова академия и народен артист. Широко известни са „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“ с оригиналността на художественното му мислене. От 1970 до 1972 г. работи в Чехословакия, където заснема „Лице под маска“ и „Шанс“. После отново в България продължава да изненадва с нестандартните си решения в „Следователят и гората“, „Лачените обувки на незнайния войн“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“. През юли 2006 г. започва дългоочакваното продължение на филма „А сега накъде?“ - 20 години по-късно със заглавие „А днес накъде?“. Избран е за филмов режисьор номер 1 на България през XX век.

Михаил Лермонтов

е руски писател, поет и художник, роден на 15 октомври 1814 г. в Москва, Русия, в благородническо семейство от Тулска губерния и израстнал в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на 17 век). Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 г. и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева, която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ. През 1827 г. двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 г. започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 г. публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Московския университет. През 1832 г., след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище. През 1834 г. Лермонтов става офицер в 6 BG art class ОКТОМВРИ 2011

Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поета“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци. През 1838 г. със съдействието на поета Василий Жуковски Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. В началото на 1840 г. Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 г. се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори планира издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ. На път към частта си е убит при

октомври

дуел в Пятигорск на 27 юли 1841 г. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842 г.

ФЕРЕНЦ ЛИСТ

е австро-унгарски композитор. Роден е на 22 октомври 1811 г. в Райдинг, Унгария, днешна Австрия. Той е пианист и композитор от романтичния период. Бил е един от най-известните изпълнители в Европа през XIX век, признат особено за умението му в изпълнението и представянето и невероятните му пианистки способности. Днес той се смята за един от най-великите пианисти в историята. Лист е признат заради редефинирането на свиренето на пиано, което прави. Неговото влияние още е видимо и днес, както чрез композициите му, така и с наследството му като учител. Той е признат заради откривателството на симфоничната поема, както и на модерния соло пиано рецитал, виртуозността, на който му печели одобрението на композитори и изпълнители едновременно. На 11 годишна възраст започва да дава концерти като смайва публиката с импровизаторските си способности и бива определян като дете-чудо, някои даже го сравняват с Моцарт. Концертира във Виена, Париж, Ваймар и Рим. От 1847 г. е капелмайстор във Ваймар. Той е основоположник на новата виртуозна клавирна школа. През 1854 г. Лист основава „Нововаймарския съюз“. Той е един от основателите (1875 г.) и пръв президент на Акаде мията на музиката в Будапеща. Близък приятел с Рихард Вагнер, който се жени за дъщеря му Козима. Причина за смъртта му е пневмония, от която се разболява по време на пътуване и която не забелязва в началния стадий. Умира на 31 юли 1886 г. в Байройт, Германия.

често от оперните театри по целия свя. Джузепе Верди е роден на 10 октомври 1813 година в село Ронколе край град Бусето в областта Парма, по това време част от френския департамент Таро. На 12-годишна възраст започва да учи в Бусето, където често посещава голямата библиотека на местното йезуитско училище. Още от малък е музикален и свири на орган в местната църква. В Бусето той получава и първите си уроци по композиция. През 1830 година прави първото си изпълнение пред публика в дома на местния търговец Антонио Баредзи. През 1833 година с финансовата помощ на Баредзи Верди заминава за Милано, за да продължи образованието си. Там той взима частни уроци по контрапункт и посещава оперни представления и концерти, главно с германска музика. Посещава салона на Клара Мафеи, където го окуражават да се посвети на театралната композиция. След завръщането си в Бусето Джузепе Верди получава общинска служба като музикант. Баредзи го кани да дава уро-

ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ

е италиански композитор от периода на Романтизма, автор главно на опери. Един от най-влиятелните композитори на 19 век, негови творби и днес се изпълняват ОКТОМВРИ 2011 BG art class 7

октомври

ци по музика на дъщеря му Маргерита и малко по-късно, на 4 май 1836 година, двамата се женят. Семейството има две деца, Вирджиния Мария Луиджа (18371838) и Ичилио Романо (1838-1839), кои то умират малки, последвани на 18 юни 1840 година от майка си. Верди, който по това време пише първите си опери, е потресен от преждевременната им смърт. Първата опера на Джузепе Верди, „Оберто, граф ди сан Бонифачо“, е представена на 17 ноември 1839 година в миланския театър Ла Скала. Тя постига известен успех, след което импресариото на театъра Бартоломео Мерели сключва с Верди договор за още две опери. Докато пише първата от тях, „Мнимият Станислав или крал за един ден“, умира съпругата му, а нейното представяне през септември 1840 година претърпява провал. Верди понася тежко тези лични и професионални неуспехи и дори се зарича да се откаже от композирането, но Мерели го убеждава да напише и втората опера, за която са се договорили. Поставена през март 1842 година, „Набуко“ става първият голям успех на Верди, донесъл му широка известност. През следващото десетилетие, което по-късно той нарича „каторжнически години“, Верди пише още 14 опери. С „Ернани“, базирана на известната едноименна пиеса на Виктор Юго, той се прочува и извън границите на Италия и през 1847 година поставя първата си опера в Париж - „Йерусалим“. Постановката следва френската традиция, включваща продължителни балетни сцени и „Йерусалим“ става първата опера на Верди в жанра гран опера. По това време Верди пише и операта „Макбет“, определяна често като неговата най-оригинална опера. За пръв път прави опит за опера без любовен сюжет, нарушавайки едно от основните правила на италианската опера от 19 век. Между 1847 и 1849 година живее в Париж, където се запознава с втората си съпруга - певицата Джузепина Стрепони. От 1851 г. започва нов период в творчеството на Верди. Първите три опери от този период, „Риголето“ (либрето Пиаве), 8 BG art class ОКТОМВРИ 2011

„Трубадур“ (либрето Салваторе Камарано) и „Травиата“ (либрето Пиаве), са посветени на по-общочовешки сюжети и доказват умението на Верди да изгражда и развива до съвършенство оперната форма. Други опери на Верди са „Симоне Боканегра“, „Сицилиански вечерни“, “Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“. По това време Верди написва и едно друго голямо и също така вечно произведение - „Реквием“, посветен на поета Алесандро Мандзони. В последния си творчески период написва само три музикално-сценични творби - „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“. Тези опери се считат за връх на неговото изкуство. Верди написва малко произведения извън оперите. През 1873 г. изнася струнен квартет. Написва и две църковни песни по текст на Данте. Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 година в Милано.

Джузепе Доменико Скарлати

е италиански композитор, представител на барока в музиката. Роден е на 26 октомври 1685 г. в Неапол, Италия, като шестото от десетте деца на композитора и учител по музика Алесандро Скарлати. Смята се, че е учил при композиторите Гаетано Греко, Франческо Гаспарини и Бернардо Пасквини, които са оказали голямо влияние върху неговия музикален стил. Скарлати започва с композиции и органистика в кралската капела в Неапол през 1701 г. През 1709 г. отива в Рим на служба на полската кралица в изгнание Мария Казимиера, където среща Томас Роузингрейв, който по-късно прави възможен горещия прием на сонатите на Скарлати в Лондон. В това време Скарлати вече бил челист. В Рим той композирал няколко опери за театъра на кралица Казимиера. Дори бил и капелмайстор в църквата „Св. Петър“ от 1715 до 1719 г., а по-късно пристигнал в Лондон, за да представи операта си „Нарцис“ в Кралския театър. През 1720 или 1721 г. Скарлати заминава за Лисабон, където работи като учител по музика на принцеса Мария Магдалена Барбара. През 1725 г. се връща в Неапол

октомври

и по време на едно от посещенията си в Рим през 1728 г. се жени за Мария Катерина Джентили. През 1729 г. отива в Мадрид, за да преподава музика на принцеса Мария Магдалена Барбара, която се омъжва за член на испанското кралско семейство. Така тя става кралица на Испания и Скарлати остава в Испания през следващите двадесет и пет години, през което време му се раждат пет деца. След смъртта на съпругата му през 1742 година той се жени повторно за испанката Анастасия Хименес. По време на престоя си в Мадрид Скарлати композира около 500 клавирни сонати. Умира в Мадрид на 71-годишна възраст.

Алберт Якобсзоон Кейп

е роден на 20 октомври 1620 година в Дордрехт, Нидерландия. Той е един от големите нидерландски пейзажни художници на XVII век. Син е на известния портретист Якоб Геритсзоон Кейп.

Алберт Кейп се ражда и умира в град Дордрехт. Цялото му семейство са били хора на изкуството - художници, музиканти и писатели. Кейп е бил сравнително богат и оставя голямо по обем творчество. Твори активно до 1658 година, когато се жени за Корнелия Бошман. След това постъпва на работа в Реформираната църква. По-късно става член на Висшия съд на Нидерландия. Отличителна черта в картините на Кейп е изобразяването на слънчевата светлина, която изпълва цялото платно. Пейзажите, нарисувани от него, създават чувство за пространственост и лекота, а цветовете са наситени. Много от пейзажите му са изображения на реално съществуващи места в Нидерландия, нарисувани по залез или изгрев слънце. Освен много картини, Кейп е сътворил голямо количество рисунки и скици, доказващи майсторството му. Често една такава скица е служела като основа за няколко картини. ОКТОМВРИ 2011 BG art class 9

бг таланти

Автор: Александър Наничков, a.k.a. Inca www.tsabo6.deviantart.com , www.artofinca.com e-mail: artofinca@gmail.com

10 BG art class ОКТОМВРИ 2011

бг кино

Гледайте новия български филм

Кецове Сюжет В началото на лятото шестима младeжи решават да зарежат напрежението и проблемите в големия град и се отправят към едно от последните незастроени местенца по българското Черноморие. Сред девствени пясъци и огнени залези те намират нови приятелства, любов и независимост. Но безкрайният летен купон и опитите им да намерят себе си, са застрашени от група охранители, наети да пазят плажа от нежелани посетители. Агресията на града отново застига шестимата приятели, но този път те нямат намерение да бягат. 12 BG art class ОКТОМВРИ 2011

Участват :

Филип Аврамов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Васил Драганов , Ина Николова, Иво Аръков

Режисьори:

Иван Владимиров и Валери Йорданов

Сценарист:

Валери Йорданов

Продуценти:

Галина Тонева и Кирил Кирилов

Информация за филма:

http://www.facebook.com/ketsove

бг кино

ОКТОМВРИ 2011 BG art class 13

бг кино

♦♦ Автор: Айлин Юмерова

Да се гмурнеш в свободата, обут в кецове... Стиска ли ти ?!

а 18-ти октомври 2011г. Седмицата на българската култура в Брюксел се открива с прожекция на „Кецове”, избран от 700 филма. Предстои и излъчването му на фестивала в Манхайм, Германия, а след това полита и към Маракеш, Мароко (Фестивала на краля на Мароко, а селекцията е извършена от Емир Костурица - шеф на Комисията). Силно вълнение, потисната меланхолия и чувство за освободеност са само част от емоционалната палитра, с която нови-

14 BG art class ОКТОМВРИ 2011

ят български филм зарежда зрителя и го пренася в реалност, колкото близка, толкова и далечна от нас, защото малцина се осмеляваме да пречупим житейските си окови и да си „позволим” свободата, която по право ни принадлежи. Лентата, дело на двамата режисьори - Валери Йорданов и Иван Владимиров, докосва с лекота и провокира бунтарския дух у нас, който често бива заглушаван и потискан. Навярно този успех се дължи на факта, че историите и персонажите във филма са инспирирани от действителни случки и лица (приятели

бг кино

и близки на Валери, който е и сценарист ). Актьорите не играят, а живеят чрез героите си, сливат се с тях. Поражда се усещането за „съучастничество” на зрителя там, на плажа сред приятелите си.

Когато градският въздух

започва да задушава, а човешкият фактор – непоносимо да разочарова, 6-тима младежи се насочват към своя Рай - последните девствени брегове на родното Черноморие и преоткриват приятелството, доверието и човешкото у човека. Те очертават границите на своята мечтана България – дива, красива и справедлива. Всеки един от тях оголва душата си, отговаряйки на въпросите: Кой си ти? Какво обичаш? Какво мразиш? От какво те е страх? За какво мечтаеш? Каква е твоята идея? И го правят толкова естествено, че отговорите предизвикват размисли и за собствените ни желания, страсти и страхове. Ако в началото на филма героите се развива индивидуално, то след срещата на плажа започват да живеят като едно цяло.

На много места

сюжетната линия щрихира метафората за бягството на Запад, като спасение на душата и на честта. Толерантността се въздига над расизма и представя родината през погледа на един чужденец – замбиец, който свири на гайда и е влюбен в

българския фолклор… както и в „ракийката и женичките”, разбира се. Деликатен хумор и кадри с плуващи делфини освежават настроението. Но „цивилизацията” бързо разрушава тази химера и пропъжда своите талантливи, вдъхновени и обичащи бунтари отвъд границите на пропастта, а на тях им остава изборът: да бъдат свободни в разума си или в сърцето си… И те решават да полетят на Запад.

Актьорският състав

е страхотно попадение. Играта на Филип Аврамов (Коса), Иван Бърнев (Иво), Васил Драганов (Дебелия), Валери Йорданов (Сив) и на дебютантите Ива Николова (Ема) и Иво Аръков (Малкия) грабва така силно и непринудено, че и след края се поражда желанието за продължение. Любопитно е, че Ина дори няма актьорско образование, но сваля шапката на редица български псевдоактриси. В реалния живот тя е аниматор, занимава се с фотография и също като героинята си, тя е тренирала бокс дълги години. При една схватка между нея и Валери тя го нокаутира, а каскадьорът се сдобива с цицина на главата. Затова екипът заснел някои от сцените само в един или два дубъла (защото след третия можело снимките да спрат). Филип Аврамов пък свири на китара и хармоника, а талантът му като певец си проличава и в мюзикъла Ритъм енд ОКТОМВРИ 2011 BG art class 15

бг кино

Блус в Малък градски театър Зад канала. Не само киноактьор, но и театрален - такъв е Иван Бърнев („Полет над кукувиче гнездо”, „Ръкомахане в Спокан”, „Чайка”). Ако има отредена роля за непринудено комичен образ, то тя идеално пасва на Васил Драганов. Иво Аръков и в живота е не по-малко бунтар от героя си Малкия (но не и до кръв). Споделя, че чувства близък своя персонаж, който търси мъжа в себе си и силата да поема по-големи отговорности. Снимачният терен се превръща във втори дом за целия екип.

Китари, тарамбуки, хармоника

изпъстрят музикалното оформление, а операторската работа е поверена на Рали Ралчев, който редува кадри от професионална и аматьорска камера. Кирил Добрев пък е виновникът за пленяващия саундтрак, който се очаква да излезе за16 BG art class ОКТОМВРИ 2011

едно с дивидито на филма към Коледа. ***** „- Какво искаш да станеш като пораснеш? - Мъж. - Да не мислиш, че е лесно? - Не, рядко е!” ***** „- Какво мразиш? - Мразя хората… По-точно тези, които ме карат да изпитвам срам…” ***** „- Ама той не е българин?! Ебаси якото!“ ***** „На Изток вярват, че когато човек умре,

бг кино

душата му полита на Запад” … „Когато на война дълго са му обещавали щастие и богатство, а е получавал само унижения той просто си тръгва.”

обичаме истински и да защитаваме приятелството си. Най-ценното във филма е, че всеки може да открие частица от себе си и своите проблеми.

Това са едни от най-любимите ми

Може би

цитати, които дълго след края на прожекцията продължаваха да глождят съзнанието ми. Но моментът, който ме кара истински да настръхвам е, когато на фона на гайдата Сивия (Валери Йорданов) изпява родопска песен. Мистиката на българския фолклор се преплита по страхотен начин с шума на вълните на Карадере. И при финалния въпрос: „Някой ще слиза ли?” някои от героите слизат от колата, но само за да си събуят кецовете и отново да се качат и да потеглят заедно по „новия път”. Тази сцена ми напомни, че не само можем да мразим силно и да бъдем индивидуалисти (черти, които българинът придоби с времето), но и да

написаното от мен звучи като нравоучителна лекция, но в крайна сметка киното е въпрос на усещане, на емоция, а „Кецове” се оказа моето творческо вдъхновение. А каква ще бъде вашата интерпретация… гледайте и споделяйте!

N.B.!

„Този филм трябва да се гледа не с очите, а със сърцето!” (Джералдин Чаплин )

Ако ти стиска... Скачай !

ОКТОМВРИ 2011 BG art class 17

бг таланти

Автор: Славян Стоянов - kreksofin http://kreksofin.blogspot.com http://kreksofin.hit.bg e-mail: kreksofin@gmail.com

18 BG art class ОКТОМВРИ 2011

музика

20 BG art class ОКТОМВРИ 2011

музика

♦♦ За контакт: www.ElitsaTodorova.com

Елица Тодорова... ритъм и любов Тя е първата българка, която изведе България на 5-та позиция в света в Евровизия 2007 с песента “Вода” заедно със Стоян Янкулов. Тя е първата българка, пяла в UNESCO – Париж, 2008. Тя е първата българка, пяла в UNITED NATIONS в Ню Йорк 2011. Тя е българката, която първа посвети песен на световния мир 2011. Тя е най-младата звезда със звездичка на алеята на славата в България 2010. Тя е най-младата музикантка в България, удостоена с почетното звание „Следовник на народните будители“ 2011. Тя е единствената жена в света, създала и патентовала Космическо дърво с височина 2,10 и повела хоро от 1300 българи в носии на олимпийския стадион в Берлин 2011. Тя е Елица Тодорова - жената, която пее и свири с ритъм и любов, пръска позитивизъм и винаги пожелава “Да ви върви по вода!”. BG Art Class:

Здравей, Елица! Изключително много се радвам, че въпреки натоварената си програма, се съгласи да ни гостуваш, като споделиш нещо за себе си. С какво се гордееш най-много?

Елица Тодорова:

Най-голямата награда за мен е любовта и оценката на публиката. И моите малки ученици с ударните инструменти! Те ще покоряват световните сцени! Предусещам го. ОКТОМВРИ 2011 BG art class 21

музика

нас в този момент! А вчера, пътувайки, видях едни баба и дядо, които ядяха грозде и се гледаха толкова влюбено и усмихнато, че това ме накара да се изпълня с топлина и любов! Очарована съм да видя такива топли и искрени взаимоотношения между хора, преминали през толкова житейски бури и отново пълни с любов! Беше очарователно! BG Art Class:

Да кажем нещо и за дисковете, които си издала. Елица Тодорова:

BG Art Class:

Ще ни разкажеш ли нещо, което силно те е впечатлило? Елица Тодорова:

Представянето ми на Олимпийския стадион в Берлин е вторият покорен от мен огромен връх и 1300 българи, които танцуваха на стадиона за честта българска! Когато цялата публика се вдигна на крака и започна да скандира „БЪЛГАРИЯ!“, имах чувството, че цялата Вселена тържествува с 22 BG art class ОКТОМВРИ 2011

Да, това са: 2004 Диск Дръмбой CD Drumboy 2010 Диск Вода CD Water, издател Стефкос мюзик. Може да бъде закупен и в Интернет! 2012 предстои да излезе новият албум!!! Очаквайте много изненади и колаборации със световни звезди! BG Art Class:

А върху какво работиш в момента? Елица Тодорова:

Върху новия албум текат усилени записи с много ритъм и любов! BG Art Class:

Иначе какво предстои?

музика

Елица Тодорова:

Подготвям нещо, което тотално ще надгради досегашните ми проекти! Нещо, което ще Изстреля България във Световен мащаб и светът ще се поклони за пореден път пред Силата на Българския фолклор. BG Art Class:

Чудесно! Ще се радвам да споделиш нещо повече, когато си готова. Имам и един по-личен въпрос: Винаги преливаш от енергия. Какво е в състояние да те умори? Елица Тодорова:

Аз съм самурай - нямам време да се уморявам (намига). BG Art Class:

И за финал да пожелаеш нещо на нашите читатели? Елица Тодорова:

Желая ви здраве, ритъм и любов! Очаквам ви през новата 2012 година в групата ми за всички желаещи да свирят на тарамбуки с мен - с много ритъм и любов! BG Art Class:

Много ти благодаря за това интервю. Посетете сайта на Елица Тодорова, за да следите за предстоя щите й участия и концерти: www.ElitsaTodorova.com ОКТОМВРИ 2011 BG art class 23

Ние ценим мнението на читателите си

овото покрай списание „BG Art Class“ е, че отсега нататък ще има тема във форума, в която всеки наш читател вече ще може да изкаже мнението си, да даде предложения как списанието да стане по-добро, да каже какво му харесва или не му харесва в сегашния му вариант. Очакваме да разберем какво още бихте искали да включим в следващи броеве, с кой български художник, писател, поет, музикант, актьор или друг български талант бихте искали да направим интервю, кои материали са ви харесали и кои не са. Какво още би ви било интересно да прочетете на страниците на списанието. За да отидете в темата, в която можете да напишете мнението си, кликнете на този линк: http://forum.amazonkibg.info/YaBB. pl?num=1321368823 Очакваме мненията ви. А най-интересните коментари ще бъдат публикувани и в списанието.

вижте И брой 34, в който С ВЛАДИ ВЪРГАЛА ГОВОРИМ ЗА ФИЛМА МУ „оПЕРАЦИЯ шМЕНТИ КАПЕЛИ“

фотография

Официалния сайт на фестивала е: www.buskersfestivalbarcelona.org повече снимки: www.facebook.com/geokalev автор: Гео Калев / www.studiofo.net

Busker`s фестивал за свободна и жива музика Бускерс фестивал 7 Барселона, 4-7 август 2011

26 BG art class ОКТОМВРИ 2011

фотография

ускерс фестивал, 7-мо по ред издание, се проведе традиционно в Барселона - фестивал за улична музика и улична култура. На 12 сцени в квартал Барселонета на плажа в Барселона всеки ден можеше да се чуят и видят по 12 групи на ден. Жива музика, танци и импровизации, най-доброто за публиката, която обича свободната комуникация. На фестивала бяха представени 19 групи от различни краища на света. Различни по стил и звучене. Моя любима банда стана Dinatatak, със своя фюжън темперамент и нежност ме носи из плажните улици претъпкани с хора. Ох, каква атмосфера – плаж, жива музика на всеки 100 метра, танци, и пак музика и все нови различни стилове и нрави, богат фестивал. Всеки ден на различна сцена се представяха групите участници, на всяка сцена по две банди на вечер, рокади, всяка група свири на всички сцени, всяка вечер звученето беше различно, колорит и изненада. Сцените бяха

малки, но на различни места, пред плажа, над плажа на мост, в квартала, пред катедралата, зад пристанището и на площада. Основните музикални стилове бяха Ска, фюжин, натурал транс, класическа китара, фламенко, фламенко нуево, Ар-Ем–Би, Рап, Дъб степ, танцуваща беше хилядната публика, усмихната и щастлива. Фестивалът беше най–успешния в 7 годишната си история. Той се финансираше от големите организации за подпомагане на културата в Барселона, основен спонсор беше месната голяма марка за бира, но публиката беше изкушена да пуска колкото иска пари в шапката след всеки концерт. Казвам успешен, защото групите постигнаха един достоен хонорар, публиката ги възнагради за прекрасната атмосфера. Колко просто, всеки сам избира колко да пусне в бускер – шапката след като е свършил концерта. Тазгодишнато ми впечатление от Барселона беше изненадващо, не бях посещавал този град от 8 години, преди това живях там близо година. Любимото ми беше уличната ОКТОМВРИ 2011 BG art class 27

фотография

култура, уличната музика и атмосферата на представление на всеки ъгъл, но бях потресен – нещата са се променили. Има толкова много забрани, закони, които ограничават изразяването. Забранено е почти всичко. Не може да свириш на улицата, 11 вечерта е часът, полицията дебне и налага глоби, забранена е играта с топка на плажа, забранено е също воденето на кучета и пр. Хората казват „всичко е заради кризата“, и какво се оказва, кризата намалява доходите, а правителството намалява възможностите да се чувстваш свободен. „Дясна политика“ казват други - младите хора притесняват гражданите, а какво правят те? Заети са, вечно заети със свойте доходи, които намаляват, омагьосана работа... Именно в този контекст Бускерс фестивал остава един огромен подарък, една индианска лула на мира и веселието.

28 BG art class ОКТОМВРИ 2011

фотография

ОКТОМВРИ 2011 BG art class 29

фотография

30 BG art class ОКТОМВРИ 2011

фотография

ОКТОМВРИ 2011 BG art class 31

специален гост

Светлин Кърлов ♦♦ За контакти: ♦♦ timkarlo@gmail.com ♦♦ http://timfilm.hit.bg

Мисля, че няма да се върна към игралното кино BG Art Class:

Здравей. Би ли казал първо няколко думи за себе си?

светлин кърлов:

Здравей. Да. Казвам се Светлин Кърлов, роден съм през 1970 година. Занимавам се с компютърна анимация от 1990 година. Тази година се дипломирам като кино и тв режисьор от Нов Български Университет. Режисирах и заснех по собствен сценарий „ДЪРВОТО“ - 52 мин., модерен телевизио нен театър. Камерна история за младо семейство, което е готово да се разпадне, но попада в дърво, което е като къща и изживява приятни емоции, които сближават 32 BG art class ОКТОМВРИ 2011

двойката. Заснет е изцяло на син фон! Работих около десет години за ТВ ЕВРОКОМ БЪЛГАРИЯ в Пловдив, като Ръководител на екип аниматори. Организирах реализацията на проекта „ВИРТУАЛНО СТУДИО“ - система за тримерни компютърни декори. Направих анимационен филм – „ЧИПОНОСКО“ - 6 мин., за широк екран, на 35мм филмова лента. Националната филмова академия ме удостои с награда за 2009 за режисьорски дебют в анимационното кино. Снимах ТВ реклами с всички HD камери в България, за да усвоя технологиите и да се подготвя за „Звездния търговец“... първия български анимационен пълнометражен 3D

специален гост

стереоскопичен приключенски филм... Занимавам се с компютърна анимация от памтивека. Аз съм първият аниматор в България, който направи компютърни герои за телевизионна реклама, а не само букви (“летящи надписи”, както се наричат в бранша). Това беше реклама за една фирма, която в далечната 1990-та година произвеждаше мрежи против комари. Направихме керактър анимация. Гордея се с това, че за първи път въведохме и герои в телевизион ната реклама. За първи път прехвърлихме и компютърна анимация на кинолента. Шапките на Съни филмс, на Александра филмс... имаше една разпространителска агенция, която се казваше Ади филмс, са компютърна анимация, направена с компютър и се прожектираха в киносалон. Това правихме на компютър, а отделно направихме собствена система филмрекордер, коя то да прехвърля компютърната анимация на кинолента, за да може да се прожектира

в киносалоните. Направихме и анимационен филм “Чипоноско” - 6 минути, който също е на 35 мм лента. Все ме привличат новите технологии. На сайта могат да се видят откъси от тези филми и филмрекордера. За телевизия Евроком България правех телевизионни кашове, така че съм много навътре и с телевизионната продукция. Живял съм и съм спал в телевизия.

BG Art Class:

Реклами или шапки на предавания?

светлин кърлов:

Шапки на предавания, съвети, консултации. Ние започнахме от нулата и нямаше нито един от старата генерация служители, които да подсказват кое как се прави – като се започне от техника и се завърши с правоговор на водещия на новините. Интересното е, че натрупахме толкова опит, че

ОКТОМВРИ 2011 BG art class 33

специален гост

всъщност Евроком вече не съществува, а хората, които работеха за Евроком, работят за големите телевизии – bTV, Нова телевизия. Но за телевизия не ми се говори – това е дълбока вода и можем цял ден да коментираме темата. Та, завърших – още малко ми остава да се дипломирам “Кино и телевизионна режисура” в Нов Български университет. Междувременно започнах и работа върху първия български фантастичен анимационен филм “Звездният търговец”. Вече е в напреднал етап. То, в киното и в анимацията има степени – продукция, препродукция, подготовка, преподготовка на филма, а пък с новите технологии (имам предвид компютърните) се появиха малко по-различни етапи. Поне аз така смятам, на базата на опита, който вече имам със “Звездния търговец”. Има етап моушън кепчър, преди това етап запис на героите, друг етап - лицева анимация. Сега има етап строене на декори, което си е моделиране. След това ще има текстуриране.

BG Art Class:

Имате ли истински декори?

светлин кърлов:

Филмът е изцяло анимационен. Но аз понеже съм кинорежисьор и идвам с термини от киното – за мен стаята, в която се намират актьорите е декор. Космическият кораб отвън е екстериора. Разбираш ли ме? Просто самата терминология съвпада с кино-терминологията. 34 BG art class ОКТОМВРИ 2011

Та, в момента сме на етап изграждане на декорите за филма – това са космически кораби, интериор и екстериор, бази, моделиране... Първоначално си мислех, че ще бъде доста страшно, понеже обектите и местата, които посещават са много, но всъщност виждам, че работата не е чак толкова страшна.

BG Art Class:

Как се прави анимационен филм?

светлин кърлов:

Със сценарий, както всяко едно кино.

BG Art Class:

Значи, идва някой със сценарий и ти казваш “Да” или “Не”... или примерно, ти измисляш сценария?

светлин кърлов:

Да. В момента аз съм си го измислил, защото не съм попаднал на история, която да покрие 2 часа кино. В интерес на истината, “Чипоноско” беше част от един проект, който си представях, че би бил интересен – това са 13 български приказки, които си заслужават да бъдат направени като анимационен сериал. Но търсейки приказки от автори като Ангел Каралийчев и други от българската класика, не успях да си подбера достатъчен брой (имам предвид 13 приказки), които според мен да заслужават внимание да се екранизират за българските деци. В интерес на истината събрах, но

специален гост

сценарият е в основата на всичко. Смятам, че ако сценарият е добре направен, всичко останало е просто техническо изпълнение – реализацията на филма.

BG Art Class:

При 3D анимациите от техниката ли зависи само дали ще стане хубав продукт?

светлин кърлов:

Като се говори за 3D анимация, оставам с впечатлението, че се разграничава, т.е. че се разглежда като нещо специално. А то всъщност не е специално. Компютърът е просто инструмент, който използваме, за да правим някакви картинки – дали ще се мърдат или не, това е друга тема. Но е просто инструмент за създаване на изображения. От такава гледна точка, няма разлика с някаква друга анимация. Има класическа анимация, коята е рисуваната анимация (аз я наричам Дисни стил). Така да се каже, използваме инструментите на компютъра, както самия молив не може да нарисува геройчето, като говорим за класическата рисувана анимация. Той просто си стои. Същото се отнася и за компютърната анимация, затова не бих искал да я разграничавам – поне това е моето мнение. Важното нещо и при двете е човека. Компютърната анимация не е по-различна, просто ползва различен инструмент. Съгласен съм, че инструмента е много силен, много мощен. Но един молив струва стотинки, един компютър със софтуера струва 10 000. В крайна сметка за разликата в парите се получава

и хилядния инструментариум. Но, ако го няма човека и въображението, и сценария, и всичките съпътстващи странични неща, какъвто и инструмент да има, е все едно. Човекът е в основата, той е по-интересният – самият сценарий. Слушам много от моите колеги, дори режисьори, не знаят от къде да го подхванат сценария, пък търсят от къде ще вземат осветление... нямало пари и други такива по-следващи етапи. Всъщност, филма започва от сценария. Сценарият започва от историята, а много хора не му обръщат нужното внимание. Малко се претупва и ей така “давайте да се хвърляме на новите технологии”. Говори се за компютрите, за HD, за софтуера... В САЩ в момента всичките телевизии се излъчват на HD. Ако в България самочувствието ни е доста високо, седейки си тук, като отидем в чужбина, всъщност се вижда, че светът е с 10 крачки напред. Ако погледнем - не знам защо ми се върти в главата политиката – как щели да намаляват заплатите, годините за стаж и т.н. В смисъл, говорейки на тази тема, слушайки отстрани тези изказвания, смятам, че хората си мислят, че тук ги разбираме нещата и на това казвам “високо самочувствие”. А всъщност, оттатък границата – имам предвид Германия, Франция, Италия, Англия, Съединените щати – там тези неща са решени по друг начин и те работят. И никой от хората, които са в България, не желаят да погледнат и да видят какво се случва оттатък, да вземат 1 към 1 системата, технологиите и нещата въобще. Има някакво

ОКТОМВРИ 2011 BG art class 35

специален гост

36 BG art class ОКТОМВРИ 2011

специален гост

такова затваряне, как да го нарека... като както Китайската стена я били построили да ги пази от хуните, но всъщност китайците са си стояли около 5 хиляди години затворени и изобщо не са се интересували какво се случва извън Китай. Въобще не са проявявали никакъв интерес, защото те са си произвеждали всичко сами и не са имали нужда от кой знае какви допълнителни неща. Имам чувството, че в момента ние сме като китайците от преди хиляди години.

BG Art Class:

Да, разбирам какво искаш да кажеш.

светлин кърлов:

Човекът строи магистрали и хората плюят срещу тези магистрали. Разговаряйки с румънец, той казва: “Ние нямаме пътища в Румъния. За да отидем от едното село в другото, където по права линия би трябвало да има шосе, трябва да обиколим през 10 други села отстрани, за да стигнем.”. В Германия магистралите са с такъв асфалт, дето не съм го виждал в България. Нямам представа какво е, но е някаква нова технология. Същото се отнася и до компютърната графика. Но новите технологии идват с нови проблеми и задачи за решаване.

BG Art Class:

Отново се връщам на този въпрос, защото мисля, че 2D филмите се рисуват на ръка, затова трябва да се разграничават двете, докато ти казваш, че не разграничаваш 2D и 3D филмите.

светлин кърлов:

Разграничаването идва от крайния продукт, крайната визия.

BG Art Class:

Процесът на работа също е много различен според мен.

светлин кърлов:

Да, различен е. Ако куклената анимация и рисуваната анимация са от, да го наречем “компютърната ера”, то “компютърната

ера” дава възможност да се прави по-лесно куклена анимация, защото анимацията, която наричаме 3D, всъщност е изграждане на фигурка, на моделчето, което ще раздвижваме след това. Но в крайна сметка, то изглежда и се работи по подобен на куклената анимация начин – в смисъл, не се рисува на ръка всяка една фаза, както е при рисуваната, а с малко придвижване в, да го наречем, тримерното пространство, процесът е същия, както се прави куклена анимация. Аз съм съгласен, че новите технологии могат да позволят куклената анимация да изглежда по същия начин, както и рисуваната.

BG Art Class:

Като че ли повече детайли се вкарват така.

светлин кърлов:

Въпрос на финално виждане. Могат да се вкарат детайли и в рисуваната анимация. Аз не ги разграничавам. За мен е важен крайния облик дали е добър и дали върши работа като стил и визия. Примерно, гледах един испански анимационен филм, завършен преди няколко месеца, който е в категорията “2D рисувани филми”. Малко демоде е като стил, като анимация. Някак си ми се видя безсмислено да се харчат пари да се прави такова нещо. Това е все едно в днешно време да похарчим (в Европа харчат милиони в буквалния смисъл на думата за такива продукции, без да се смеем) пари и да направим черно-бял ням филм. Нали, филмът може да е готин, но не, че е демоде, защото е въпрос на артистично виждане на режисьора и в крайна сметка, ако успее да намери пари, защо да не направи и такова кино... но за мен киното е стока. Буквално. Гледам на филма като на стока, като на предмет, който ми се иска да донесе приходи, левове, долари, кеш. И не само приходи, а печалба. Интересувам се от печалбата на филма. Докато голяма част от артистите, режисьори, продуценти могат да забегнат в по-артистична визия, като чернобяло кино или рисувана анимация, която не мисля, че носи кой знае какви приходи. ОКТОМВРИ 2011 BG art class 37

специален гост

Аз се интересувам повече комерсиално. Не са ми интересни любовни истории или социалистическото минало на България, или някакви философско-психологически фантасмагории относно бъдещето или настоящето на някаква човешка драма, или някаква душевност. Интересувам се от някакво приключение. “Чипоноско” е приключение. “Дървото” може би беше малко по-философско-психологически и видях, че това не е моето, въпреки че стана готино кино. Аз го премонтирах – беше 52 минути, направих го 20-минутна версия и стана много яко кино. Такова не сме гледали в България (имам предвид българско производство, българска продукция). Много му се кефя. Получи се. “Звездният търговец” по същия начин – едно приключение в Космоса. Гледам на него като на лично изживяване. В смисъл, че онова, което искам на мен да ми се случи, си мечтая, работейки в сферата на изкуството – няма как да ми се случи да летя в Космоса. Така бих могъл да го преживея чрез героите. Така пресъздавам в този филм това, което искам да видя и да ми се случи. Голямо удоволствие беше писането на сценария. Смятам, че ако един сценарий е за шестица, филмът също би могъл да е за шестица, но ако сценария е за четворка, който и режисьор да го поеме, филма няма начин да стане хубав. Мисълта ми е, че всичко се вижда в самия сценарий – дали филма ще бъде хубав или не.

BG Art Class:

Как се нагърби да направиш нещо, което не е правено досега у нас?

светлин кърлов:

Не е нагърбване, говорим за “Дървото”, нали – значи, 50 минути екранно време, изцяло заснета телевизионна постановка (аз го наричам модерен телевизионен театър, понеже е камерен – двама герои играят на син фон). Филма го снимахме отдавна и имаше няколко версии: 50-минутна, пък после звука, сега го използвах за 20-минутна дипломна работа. Такова нещо не е правено, защото е въпрос на режисьорско виждане. Част от българските режисьори 38 BG art class ОКТОМВРИ 2011

не знаят до къде се простират визуалните ефекти, как може да се използва компютърната анимация и да се моделират декорите. Иска страшно много знания и умения – от гледна точка на режисьор, да знае докъде може да се простре като продукция, като създаване на някаква картина. В България имаме страшно много талантливи хора. Горе, в Бояна, зная работят много хора за визуални ефекти за филми за чужбина. Някои от ТВ рекламите са направени на такъв принцип и то качествено направени. А аз си позволих да направя цял един филм. А “Звездният търговец” е изцяло компютърна анимация и удоволствието е безгранично. Боря се с всичко, няма никакви компромиси, които да съм допуснал до този момент. Много се кефя на самия процес на създаване. Моушън кепчъра – с актьори изиграхме действието и го прехвърлихме на компютърните модели. И да ти кажа, много интересно изглежда, защото това е хем компютърен модел, хем изглежда така леко реалистичен. Всъщност, никого и не лъжем, че е компютърен – не е супер реалистичен модела, а пък се движи като истински човек. Не е като истински човек, но не е и като анимация – да има някакви деформации на обекта. Като визия, много забавно се получава.

BG Art Class:

Можеш ли да разкажеш нещо повече за процеса на работа. Наскоро четох за “Тинтин” – той също е правен с моушън кепчър.

светлин кърлов:

Да, “Звездният търговец” е подобие на “Тинтин” като визия и като технология. От технологична гледна точка, актьори с маркери по телата си изиграват действието така, както биха го изиграли на снимачната площадка – падат, стават, вървят. Просто не са на снимачната площадка, а се намират в зала, екипирана с техника. Технологичната страна е простичка – няколко камери от различни ъгли снимат фигурите, всъщност се виждат само тези маркери, които са закачени по телата на актьорите, а софтуерът, от своя страна, разпознава къде се намират

специален гост

тези маркери в тримерното пространство. От там насетне пък върви обратен процес – движението на тези маркери в тримерното пространство, прикачени са към скелет и всъщност маркерите движат скелета, а пък този скелет от своя страна, движи тримерната кукла. Същата кукла, за която говорих одеве в куклената анимация. Понеже движението е много специфично като темпо, като амплитуда (имам предвид човешкото поведение) и класическият художник-аниматор много трудно би могъл да го пресъздаде, да го нарисува, без да има такива помощни средства. Тази технология идва още от зората на рисуваната анимация – Уолт Дисни прави първият пълнометражен анимационен филм “Снежанка”, в който са сложени всички тези техники, да го наречем, в правенето на анимация. Та там самата Снежанка е направена по подобен начин – моушън кепчър. Те го наричат ротоскопинг, това е стар термин, но принципът е подобен – използва се истинско движение - заснета е с камера истинска актриса, върху която са рисували, за да направят образа на героинята. В съвременната компютърна анимация се използва нещо подобно: заснема се истинския актьор, който извършва някакво действие и след това неговото действие се прехвърля на тримерния модел. Като технология, би могло да се сравни. Интересно и забавно е, защото могат да се правят корекции по всяко едно време. Има по-голяма свобода на изпипване на нещата. Режисьорът, ако е заснел действието на снимачната площадка с актьори и декори, след това много трудно могат да се направят някакви корекции. Хората не са идеални. Не, че се правят грешки, но ако в последствие ти се иска нещо ново, по-лесно е да изпипаш нещата. Процесът е странен и забавен. Поне аз го правя за първи път и ми беше много приятно през няколкото сесии, които направихме. Имаше няколко екшън сцени с айкидо майстор, тъй като главният герой имаше умения в бойното изкуство айкидо, всъщност, неговата роля се изигра от айкидо майстор. Не беше необходимо самия актьор да го прави. Аз дори играх част от сцените. ОКТОМВРИ 2011 BG art class 39

специален гост

BG Art Class:

Значи, има камери, разположени под различни ъгли, които снимат действието в центъра, така ли?

светлин кърлов:

Да, това са видеокамери и те са разположени на различни места, за да може да се заснемат и виждат маркерите по всяко едно време, защото, ако имаме маркери на гърдите, камерите, които са зад фигурата в дадения момент, не виждат тези маркери, които са закрити от тялото. Затова трябва да има камери отвсякъде, за да покриват цялата площ на игралното поле.

BG Art Class:

И в последствие преценяваш от къде да е гледната точка?

светлин кърлов:

Не, не. Тези камери служат само да се заснеме движението на маркерите в пространството. Изображението от тези камери е обикновено видео, което всъщност е черно-бяло. Цялото изображение е черно, а самите маркери са просто малки бели точи40 BG art class ОКТОМВРИ 2011

ци, които се движат в пространството. Това е крайния резултат от тези камери – движат се точици. Следва математическа обработка на този видеоматериал – триангулиране, решаване на триъгълник – учи се в гимназията. Има математика, която преценява вече в пространството къде се намират тези маркери и как се движат. Стават 3D топчици, които се движат в пространството. Примерно, има маркер на главата, маркер на китката, маркер на коляното и това са точици – думата “маркер” е сложна дума, става въпрос за малки точици, които движат скелета, за да се прехвърли движението на 3D героя. Забавно е и като технология. Беше необходимо да се запозная из основи с целия този процес как точно се прави всичко. В буквалния смисъл из основи, за да мога да го реализирам. Резултатът е страхотен. Направо съм втрещен. Мисля, че няма да се върна към игралното кино. Тази технология ми носи голяма свобода.

BG Art Class:

Сам ли правиш филма?

светлин кърлов:

Да, бих могъл да го кажа. За нещата,

специален гост

които не мога да свърша, каня хора. Поканих няколко 3D моделери да моделират декорите, да моделират героите, но нещата са свързани с пари и с време. Много хора нямат време, много хора пък искат много пари. А пък знанията, които натрупах през годините, ми дават възможност сам да се справя. Аз се чувствам като писател и като художник. В смисъл, някои казват, че киното било колективно изкуство – абсолютно съм съгласен, но когато знаеш кое как се прави и можеш да го направиш, и онова, което можеш да направиш е достатъчно добро, значи можеш да го свършиш и сам. Един художник сам си рисува картините. В киното се появи “скрипт доктор” – човек, който преглежда сценария и поправя разни неща по него. Художникът няма нужда от “пейнтинг доктор”, който да му поправя картината. Писателят по същия начин – той сяда и си пише това, което той намери за добре. За него това е индивидуално изкуство. Аз мисля, че навлизаме в ера, в която, с новите технологии, натрупвайки необходимите знания и умения, може да се прави и индивидуално кино. С всички тези фотоапарати и камери, които станаха достъпни за масата хора, много повече започнаха да се снимат филми. Едно време това беше

приоритет само на малцина. Докато сега много повече хора могат да изразят онова, което имат в главите си – да го заснемат и да го покажат. Така че това не е самоцелно, а не е и лошо.

BG Art Class:

Ще споделиш ли нещо за сюжета на филма или още е тайна?

светлин кърлов:

Двама приятели тръгват да продадат софтуер на края на Галактиката и ги напада боен космически кораб Берзърк. Какво да кажа – космически приключенски филм с много битки, живописен Космос (с изображения, които не сме виждали дори в големите продукции. Виждали сме детайли, но тук ще бъде удвоено и утроено). Иска ми се да се появи и компютърна игра. Иска ми се да предизвикам у хората желанието да се занимават с търговия. Не зная дали в момента мога да изкажа тази си мисъл, защото все още е като усещане, но смятам, че започваме да живеем в един по-отворен свят и хората трябва да станат търговци, за да могат да оцелеят. Ходенето на работа не ти дава никаква сигурност за бъдещето. Но ОКТОМВРИ 2011 BG art class 41

специален гост

това е философско отклонение.

BG Art Class:

Търговци на какво?

светлин кърлов:

На кой каквото може. Да търгуваме, да купуваме, да продаваме. Това е нещо, което в училище не се учи. Учим литература, учим математика, физика, химия... Даже вчера точно това си мислех – формулите на Вийет са били приоритет на големите, докато сега дори седмокласници учат сериозни неща, които едно време са били сериозни, пък сега просто се изучават в училище. А търговия не се учи.

BG Art Class:

Изкуство също не се учи вече.

светлин кърлов: Да, съгласен съм.

BG Art Class:

Кога очакваме да бъде завършен филма?

светлин кърлов:

Много неща вече са направени. Звукозаписа е направен, лицевата анимация е готова, анимацията на телата е готова, дори са поставени камерите, в смисъл, маркирани са сцените с камерите, но в момента трябва да се направи декора. Предполагам, че до февруари това нещо ще бъде готово. А до юни ще се занимавам със звука. Живот и здраве, юни месец трябва да е готов филма за първи показ. Относно звука ми се иска да му обърна много сериозно внимание – имаме много талантливи музиканти в Пловдив и ще ги използвам - филхармония, имаме няколко училища, които са създали талантливи изпълнители. Музиката ще я направим с жив симфоничен оркестър. Няма да бъде компютърна, а със симфонична оркестрация.

BG Art Class:

Ще кажеш ли нещо за героите?

42 BG art class ОКТОМВРИ 2011

светлин кърлов:

Байки е 60-годишен тандариец. Той е добър. Обикновено в киноисториите извънземните са все някакви зверове и са лошите. Галактиката е осеяна с множество различни видове. Нашият герой е от добрите. Той е като гуру, като по-възрастен приятел на Тим Карло, главния герой. Те търгуват из Космоса с различни стоки. Те са търговци, които се опитват да си въртят бизнеса, без да се въвличат в конфликти с когото и да било. Когато попаднат в някакъв конфликт, предпочитат да избягат, отколкото да се бият. Женският образ е приятелката на Тим Карло и отиват при нея, за да занесат софтуера, да й го продадат. Получи се много добър модел и имаме готовност да направим още една сцена с нея, за да подсилим нейното участие във филма. Берзърка е боен космически кораб с изкуствен интелект, чиято основна цел е да унищожава живота когато и където го намери. Нашите герои трябва да се измъкнат. Някой казваше, че стрелянето срещу Берзърка е като пикаенето срещу вятъра... Как ще се измъкнат ще видим във филма. Удоволствие е да се наблюдават взаимоотношенията между Тим и Байки, защото това са различни поколения. Тим е млад и нахъсан такъв, “да, да, добре...”, докато Байки е по-уравновесен, по-спокоен. Взаимоотношенията им са чисто приятелски, в смисъл, не са баща-син, а просто приятели с различна възраст. Смятам, че това прия телство илюстрира всички подобни приятелства, дори и между приятели, които са на една възраст. Мисля, че приятелството изчезва или поне изчезва в средите, които аз виждам. Аз съм закърмен с приятелства. През различните години съм имал различни приятели и тук точно олицетворявам всички възможни приятелства, които могат да се случат на един човек. Не знам, може би света става материален, не съм сигурен какви са причините, но не виждам това приятелство, което съм виждал, когато съм бил по-млад. Това е нещо, което се губи – приятелството между двама души. Чиста проба приятел. Да имаш приятел, примерно, с който да ходите да играете на

специален гост

шах – нищо повече. Може да сте различни: единия да е по-богат или по-беден, да е по-стар или по-млад. Просто приятелството е свързано с някакъв общ интерес, но е чисто, безкористно. Не са свързани пари или „той ми е приятел, защото може някой път да ми помогне“. Не. Просто съвпадане на интереси, а дали ще може да ми помогне или не, ако ми се случат някакви неприятности (както се случват на двамата герои във филма), това е друга тема. Те са приятели, защото се вълнуват от едни и същи неща и е приятно, когато видиш, че не е лошо да имаш приятели. Да ги видиш на екран и да си кажеш: “Да, и аз искам да бъда като него, защото той има много близък приятел”. Има една песен на “Щур ците”, на която много ми се иска да й намеря място. На-

рича се “Имаш ли приятел” и е леко забравена. Като дойде време да се занимавам със звука, ще се опитам да направим кавър версия, защото като мелодия е много силна, а като текст е точно на място в нашия филм. Имам предвид за приятелството. Освен, че е екшън филма, има и някои така леко психологически нишки вътре. Не е чиста проба холивудски екшън.

BG Art Class:

Като е готова продукцията, къде мислиш да бъде представен филма?

светлин кърлов:

Очаквам да разбера колко добър е филма от българския пазар. Имам предвид българските киносалони. Естествено, имаме готовност ОКТОМВРИ 2011 BG art class 43

специален гост

да го направим и 2D, за да се прожектира и в Смолян, защото там нямат 3D киносалон. В Благоевград също нямат такъв киносалон. Там ще го прожектираме 2D. Максимален брой зрители искам да го видят в България, за да разберем дали е достатъчно добър. А иначе има интерес из цяла Европа, като видяха картинките, като чуха сюжета, имат интерес филма да се прожектира и в техните държави, да се разпространява международно. Самата история е такава, че го позволява.

BG Art Class:

Миналия месец ходи до Мюнхен. Как беше?

светлин кърлов:

Хората в Европа теглят пари от европейски фондове. Нискобюджетен филм в

44 BG art class ОКТОМВРИ 2011

Европа вече се нарича филм, за който са похарчени 1 милион евро. Даже 1 милион е малко. Цената на услугите през последните 5 години се е вдигнала страшно много. Трупат опит и произвеждат. Но моето мнение е, че филмите все още не са така направени и с такава популярност като на Дисни и Пиксар, при все, че се използват същите технологии. То е въпрос и на творчество, имам предвид, на човешко умение. Технологиите, които се използват в Европа са същите като в Америка, но явно въпроса е творчески. Произвеждат се страшно много анимационни филми. Аз бях приятно изненадан колко много филми са произведени. Но за мен качеството идва от друго. Това е бизнес. Ако искаш да правиш просто изкуство – няма лошо, но ако ще вземаш пари от европейските фондове, не е много добра идея. Американците нямат такива фондове

специален гост

и са произведени много качествени неща. Всичко е произведено с мисълта колко ще спечелят, не е произведено с пари от фондове, които са дадени ей така и не трябва да се върнат. Не съм чувал за фондове за писатели или за художници. Те също се занимават с изкуство. Живели сме 40 години в социализъм. Социализмът не просъществува, той е държавно управление. Когато няма основна цел печалба, нещата просто не вървят. Не се получава. При това говорим за личностна печалба – ето този е продуцент и той е спечелил едиколко си пари от този проект. Пътеводна звезда. Аз искам да бъда като него – да стана богат. У много хора е насадено, че да искаш да си богат е лошо. Много поколения още трябва да минат в България, за да се превъзмогне това и целта ти да станеш богат да е една хубава цел в живота.

светлин кърлов:

BG Art Class:

На кого каза, че си представил сюжета и картинки от филма? Каза, че са го приели добре.

Да. Ами, разпространители, агенции, продуценти. Та, това е Европа в момента. И ние имаме шанс. Имаме много колеги, които успяват да получат финансиране от еврофондовете. Иска ми се да е някак си по-комерсиално, за да имаме пример, да имаме стимул. Колегите, които в момента завършват кинорежисура и въобще някаква такава специалност – всички говорят за пари, а се оказва всъщност, че никой не печели. Виж, Владо (Въргала) направил 700 000 лв приходи. Странно каква част са за него.

BG Art Class:

Да. А с каква 3D програма работиш?

светлин кърлов: Мауа.

Много ти благодаря за това интервю. Като стане готов филма, надявам се да зарадваме читателите си с повече подробности. ОКТОМВРИ 2011 BG art class 45

I can too

D2 с благотворителен концерт в помощ на децата с аутизъм

а 8 октомври (събота) в 22.00 часа, клуб Студио 5 се превърна в сцена не само на добрата музика, а и на добрите каузи. Международната музикална конференция SeeMe и фондация И АЗ МОГА / I Can Too организираха благотворителен рок концерт на група D2 в помощ създаването на Център за деца с аутизъм.

Община пловдив

предоставя на I Can Too за безвъзмездно ползване помещение в сградата на „ДКЦ VI” за създаването на такъв Център. Помещението е в много окаяно състояние. С този концерт И АЗ МОГА и D2 се обръщат към обществото за помощ за по-бързо реновиране на помещението... Всеки - с това, което Може най-добре (с контакти, с идеи, с работа и материали, с дарение, с sms на 1415, със закупуване на аксесоар I Can Too по време на концерта или като стане доброволец на инициативата). Целта на И АЗ МОГА е Центърът да заработи възможно най-скоро.

На сцената

на столичния клуб D2 представиха 50минутен сет, включващ и песни от предстоящия им албум. Заедно с тях излезе и 18-годишният талант Росен Карамфилов – лице на И АЗ МОГА. 46 BG art class ОКТОМВРИ 2011

От две години И АЗ МОГА популяризира, чрез инициативи и културни събития, необходимостта от откриването на Център за деца с аутизъм в Пловдив (където броят им е над 6 000 по данни на ДАЗД.) Проектобюджет на пространството можете да видите тук: http://icantoo.eu/center-autizam.php

Американският блус-рок китарист Ерик Сардинас стана посланик на идеите на И АЗ МОГА. Станете и Вие част от създаването на Центъра!

За контакт: Фондация И АЗ МОГА: гр. София, ул. Гурко 12, ет. 7, офис 34 тел.: + 359 2 937 78 62 www.icantoo.eu Facebook: I Can Too

Дарителска сметка: Фондация И АЗ МОГА ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България IBAN:BG15BPBI79421080910101 SWIFT (BIC): BPBIBGSF