действително самосъзнание, отрицава себе си в своето висше, но единствено като мислено битие, но именно затова тя в своето въплътено битие се оказва отчуждена от самата себе си: „абстрактная сущность отчуждена от себя, она обладает природным наличным бытием и действительностью, наделённой самостью; это её инобытие или её чувственная наличность возвращается обратно посредством второго иностановления и устанавливается как снятая, как всеобщая“(Пак там). Единствено благодарение на тази своя двойствена отрицателната божествена същност, самата се превръща в битие за себе си, което тя сама по себе си не е била, не притежава действително битие за себе си и самосъзнание. Нейното непосредствено налично битие е външно на нея, ще се снеме и издигне във висша мислена реалност, затова в тази двояка смърт на божествената същност има възкресение в качеството на духа. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Хегел 2011: .Г.Хегел. Феноменология на духа. Изток-Запад, 2011 2. Гегель: Г.Гегель. Философия религии: в 2-х т. М.: Мысль, 1977. Т. 2 3. Hodgson: P.Hodgson. Hegel and Christian Theology. OXFORD, 2005
151