__MAIN_TEXT__

Page 1

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 1 (9) / 2017

INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL „PERSPECTIVES“ № 1 (9) / 2017

ИЗДАНИЕ НА:


МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 1 (9) / 2017 Съставител: Ахмед КУЙТОВ Редакционна Колегия: Никола Живков, д-р. Драгомир Маринов, Оливия Богуш Рецензенти: Проф. дфн. Димитър Цацов Проф. д-р. Вихрен Бузов Доц. д-р. Николай Живков Корици: Салим Куйтов ПЕЧАТ: Дейликонт ИЗАТЕЛТВО: Пропелер ISSN 2367-7708 INTERNATIONAL SCIENTIFIC JOURNAL „PERSPECTIVES“ № 1 (9) / 2017 Chief editor: Ahmed KUYTOV Board of editors: Nikola Zhivkov, Dragomir Gaidarov PHD, Oliwia Bogusz Covers: Salim Kuytov Reviewers: Prof. Dr. habil. Dimitar Tsatsov Prof. Dr. Vihren Bouzov Prof. Dr. Nikolay Zhivkov Press house: Deylikont Publishing house: Propeller ISSN 2367-7708

СОФИЯ Август 2017


МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 1 (9) / 2017 АНАЛИЗ НА АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ “НАГЛАСИТЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА В ОБЩИНИТЕ СВИЩОВ И ПАВЛИКЕНИ”. 5 Николай Петров, Ваня Лазарова, Ахмед Куйтов МЛАДЕЖКАТА РАБОТА В ПОДКРЕПА НА АКТИВИЗИРАНЕТО НА МЛАДЕЖИ ОТ РАЗЛИЧЕН ЕТНИЧЕСКИ ПРОИЗХОД. 38 Ваня Иванова ПРИНОСЪТ НА МЛАДЕЖКАТА РАБОТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА МАРГИНАЛИЗАЦИЯТА И АГРЕСИВНАТА РАДИКАЛИЗАЦИЯ. 56 Калоян Ганев ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА МЛАДЕЖКИЯТ РАБОТНИКЦИ ПРИ ПОДГОТОВКАТА НА УЧАСТНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕТО ИМ В МЕЖДУНАРОДНИ МЛАДЕЖКИ ОБМЕНИ. 68 Йоан Йорданов ОНЛАЙН СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ И МЛАДЕЖКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ. Теодора Христова 91 ПОГЛЕД ВЪРХУ ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ КУЛТУРИ НА ТРИ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ, ПРЕДЛАГАЩИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА. 102 Катерина Ковачева AM I A YOUTH WORKER? Marie-Cécile BEC ЗА ОБЩНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ, ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. Доц. д-р Николай Живков СПОСОБИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР. Памела П. Борисова

112

ПОЛИТИЧЕСКОТО

И 118

129

10 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ В SHELL ECO-MARATHON (SEM) Салим Куйтов 143


ПОЛЗИТЕ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ, ВКЛЮЧВАЩО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КООПЕРИРАНЕ ИЛИ СТАЖ ВЪВ ФИРМИ НА НАЦИОНАЛНО И ИЗВЪН НАЦИОНАЛНО НИВО ПО СПЕЦИАЛНОСТТА „БИОМЕДИЦИНСКО ИНЖЕНЕРСТВО“ 147 Аксел Хасанов УСТРОЙСТВОТО НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА И ВРЪЗКАТА Й С ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ КАДРИ, РЕАЛИЗИРАЩИ СЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА, СВЕТОВЕН МАЩАБ 150 Докт. Надежда Панчева Цочева ANALYSIS OF POLISH ECONOMY IN 2005-2016 Adriana Grzemska

155

УСЛОВИЯ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ

164


Министерство на младежта и спорта Национална програма за младежта (2016-2020)

АНАЛИЗ на Анкетно проучване “Нагласите на младите хора в общините Свищов и Павликени” по проект 25-00-61/21.12.2016 г. „Младежки информационно-консултантски център (МИКЦ) – Велико Търново“, финансиран от Министерство на младежта и спорта по Национална програма за младежта 2016 -2020 г.

Изготвен от Николай Петров, Ваня Лазарова, Ахмед Куйтов

– Велико Търново 2017 –

МИКЦ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО гр. Велико Търново, ул. "Хр. Ботев" 15 А, стая306 тел. 062-62 26 96, smdi@mail.b

5


I.

МЕТОДОЛОГИЧЕСКА РАМКА

1. Цел на анкетното проучване: Изследването има за цел да набере и анализира официална социологическа информация за нагласите на младите хора от общините Свищов и Павликени. Анкетното проучване “Нагласите на младите хора в общините Павликени и Свищов” е проведено по проект 25-00-61/21.12.2016 г. „Младежки информационно-консултантски център (МИКЦ) – Велико Търново“, финансиран от Министерство на младежта и спорта по Национална програма за младежта 2016 -2020 г. Проучването е първо по рода си за територията на Област Велико Търново. 2. Задачи на изследването: - Да събере и анализира информация за нагласите на младите хора от общините Свищов и Павликени; - Да се генерира и анализира максимално обективна информация за ценностната система и различните категории ценности на младите хора от целевата група; - Да се запознае широката общественост с резултатите от анкетното поучаване. 3. Целева група: Целевата група в анкетното проучване може да бъде разделена на две подгрупи на база на териториален признак: - Група 1 - младежи на възраст от 15 до 29 години, живущи, пребиваващи, учещи или работещи на територията на Община Свищов; - Група 2 - младежи на възраст от 15 до 29 години, живущи, пребиваващи, учещи или работещи на територията на Община Павликени. 4. Методика на изследването: Настоящият анализ е изготвен въз основа на количествено изследване. Методиката за набиране на първична информация е количествено допитване по стандартизиран въпросник. Анкетното проучване е извършено в периода януари – февруари 2017 г. Въз основа на данните от проведеното анкетно проучване бяха проследени основни мнения, нагласи и предложенията на младите хора от територията на общините Свищов и Павликени.

6


5. Методика на количественото проучване: 5.1. Представителност: Настоящото анкетно проучване е представително и обхваща приблизително 0.5% от младите хора на възраст от 15 до 29 години от общините Свищов и Павликени. 5.2. Метод за регистрация на данните: За регистрация на данните на Група 1 (младежи на възраст от 15 до 29 години, живущи, пребиваващи, учещи или работещи на територията на Община Свищов) и Група 2 (младежи на възраст от 15 до 29 години, живущи, пребиваващи, учещи или работещи на територията на Община Павликени) беше използван подходът на пряка индивидуална анкета с младежите. При представяне на анкетната карта, анкетьорите прочитаха предварително подготвената въвеждаща част. Анкетната карта се състои от три основни части: - Първата част съдържа обща информация за анкетирания - пол, възраст, място на живеене и занимание; - Втората част се състои от 15 въпроса и съдържа конкретна анкетна информация. Предвид целевата група и нейното най-често негативно отношение към подобен вид проучвания, 14 от въпросите са със затворени въпроси и само 1 въпрос отворен, т.е. анкетираният трябва да посочи своето мнение. - Третата част се състои от 1 въпрос с 29 подвъпроса и е насочен към проучване на ценностната система на анкетираните по хоризонталата „модерно - старомодно” в младежката общност на респондента. Подвъпросите са от затворен вид и предполагат ясен отговор само с „да” и „не”. Анкетната карта е разработена така, че да отнема възможно най-малко време за попълване, но да дава най-ясна представа за отношението на младите хора. 14-те затворени въпроса предполагат конкретен отговор, а единственият отворен въпрос провокира анкетирания да изрази конкретно мнение, да даде препоръка или предложения относно развитието на населеното място, където живее. Третата част, свързана с ценностната система на анкетираните, с 29 фиксирани подвъпроса също предполага конкретен фиксиран отговор. Въпросите са зададени така, че да може да се определи реалното отношение на младите хора към темата проучването. След приключване на проведените проучвания данните се обобщават самостоятелно по групи и се изготвя графика за съответната община.

7


6. Обхват на извадката: 6.1. За Група 1 (младежи на възраст от 15 до 29 години от територията на Община Свищов) анкетното проучване беше проведено в 8 населени места (1 град и 7 села) на територията на община Свищов. На екипите от доброволци- анкетьори бяха раздадени общо 200 анкетни карти. Планиран обем: Младежи от община Свищов - 200 Реализиран обем: Младежи от община Свищов – 200 6.2. За Група 2 (младежи на възраст от 15 до 29 години от територията на Община Павликени) анкетното проучване беше проведено в 10 населени места (2 града и 8 села) на територията на община Павликени. На екипите от доброволци анкетьори бяха раздадени общо 200 анкетни карти. Планиран обем: Младежи от община Павликени - 200 Реализиран обем: Младежи от община Павликени - 197 Недействителни анкетни карти: 3 7. Конкретни параметри на проведеното анкетно проучване ГРУПА:

Параметри на извадката по възраст: Параметри на извадката по пол: Параметри на извадката по занимание: Параметри на извадката по населено място:

Група 1 (младежи на възраст от 15 до 29 години от територията на Община Свищов) от 15 до 18 г. – 133 от 19 до 24 г. – 48 от 24 до 29 г. – 19 мъже – 90 жени – 110 ученик – 132 студент – 29 работещ – 27 безработен – 7 друго – 5 голям град – 17 малък град – 160 малко населено място– 23 8

Група 2 (младежи на възраст от 15 до 29 години от територията на Община Павликени) от 15 до 18 г. – 137 от 19 до 24 г. – 43 от 24 до 29 г. – 17 мъже – 95 жени – 102 ученик – 133 студент – 7 работещ – 42 безработен – 11 друго – 4 голям град – 8 малък град – 129 малко населено място– 60


II.

РЕЗУЛТАТИ:

С цел осигуряване на база за сравнение на резултатите от анкетното проучване ще бъдат представени по групи графично - Група 1 и Група 2. Така се създават условия за по-добро възприемане на информацията. В част III. от настоящия анализ е извършено съпоставяне на отговорите на респондентите от двете общини. 1. Група 1: младежи на възраст от 15 до 29 години, живущи, пребиваващи, учещи или работещи на територията на Община Свищов)

Въпрос 1: Според теб, накъде върви България?

Въпрос 1: Според теб, накъде върви България? не мога да преценя 8%

към по-добро 15%

няма промяна 16%

към по-лошо 61%

Както е видно от графиката, по-голямата част от анкетираните младежи от община Свищов - 61% са на мнение, че България отива към по-лошо, 15% споделят, че държавата отива към по-добро, според 16% няма промяна, а 8% не могат да преценят.

9


Въпрос 2: Според теб, накъде върви твоето населено място?

Въпрос 2: Според теб, накъде върви твоето населено място? не мога да преценя 10%

към подобро 22%

няма промяна 24% към по-лошо 44%

Въпрос 3: На кого вярваш? членовете на твоето семейство роднините

Основната група от респондентите - 44% са на мнение, че тяхното населено отива към по-лошо, 22% са на мнение, че отива към по-добро, според 24% няма промяна, а 10% не могат да преценят.

Въпрос 3: вярваш?

На

кого

Според дадените отговори основната приятелите 5% група от анкетирани 28% 4% младежи от Община съседите Свищов вярват на първо съучениците/ 25% 22% място на членовете на колегите политиците семейството си - 28%, на второ място на журналистите приятелите с 25%, на трето място с 22% са роднините, на четвърто място се нареждат съучениците/колегите 5% и на образованите хора - 5%. Доверието към съседите и журналистите е 4%. С 3% се ползват политиците, а най-ниска степен на доверие анкетираните (2%) изпитват към лидерите в общността и добре осигурените материално хора. 3%

4%

2% 5% 2%

10


Въпрос 4: В свободното си слушам музика време...

Въпрос 4: В свободното си време най-често…

20% от младежите от група1 в свободното си гледам телевизия време предпочитат да 5% 3% слушат музика или да 2% 4% спортувам 3% излизат с приятели. Други 20% сърфирам/ играя на 10% предпочитани занимания компютър 20% чета книги/ вестници/ (всяко с по 11%) са 11% списания гледане на телевизия, посещавам областния 11% сърфиране в град 11% посещавам театър/ интернет/игра на музеи/ кино работя за доброволни компютър и спортуването. каузи На шесто място е четенето сърфирам/ играя на на книги/вестници и мобилния си телефон друго списания с 10%. 6 % от респондентите дават предпочитанието си на мобилния телефон. За 4% от анкетираните младежи от Свищов това е работата за доброволчески каузи. 3% посочват посещение на областния град. Отново 3% отговарят друго и на последно място с 2% е посещението на театър/музей/кино. излизам с приятели

Въпрос 5: В последните 12 месеца бил/а ли си свидетел на силов конфликт (сбиване, бой, посегателство)?

Въпрос 5: В последните 12 месеца бил/а ли си свидетел на силов… ДА

2% 46% 52%

НЕ НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ

11

52% от анкетираните младежи от Свищов посочват, че последните 12 месеца са били свидетели на силов конфликт. 46% не са били и 2% не могат да преценят.


Въпрос 6: В последните 12 месеца участвал/а ли си в силов конфликт (сбиване, бой, посегателство)?

Въпрос 6: В последните 12 месеца участвал/а ли си в силов конфликт (сбиване, бой, посегателство)? ДА 26%

НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 2% НЕ 72%

Основната част от респондентите 72% отговарят, че не са участвали в силов конфликт през последните 12 месеца. 26% отговарят утвърдително и 2% не могат да преценят.

Въпрос 7: Членуваш ли в някои от следните организации? Основната част от анкетираните 29% посочват, че са част от спортен клуб. На спортен клуб друго второ място е политическа 29% 23% партия посочено друго 7% като отговорите са разнообразни синдикална организация рок група, НПО, 3% нищо и др. На ученически младежка трето място с съвет организация 22% е посочено 16% 22% участието в младежка организация. На четвърто място е посочен ученически съвет с 16%. 7% са част от политическа партия и на последно място с 3% е посочена синдикална организация.

Въпрос 7: Членуваш ли в някои от следните организации?

12


Въпрос 8: Участвал/ а ли си някога в доброволческа инициатива?

Въпрос 8: Участвал/ а ли си някога в доброволческа инициатива? НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 2%

НЕ 36% ДА 62%

62% от анкетираните младежи от Свищов посочват, че са участвали в доброволческа инициатива. 36% не са, а 2% не могат да преценят. Въпрос 9: Ако някой организира доброволческа инициатива би ли се включил?

Въпрос 9: Ако някой организира доброволческа инициатива би ли се включил? НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 13% НЕ 19% ДА 68%

Огромната част от анкетираните - 68% са склонни да се включат, ако някой организира доброволческа инициатива. 19% не са склонни да участват, а 13% не могат да преценят. 13


Въпрос 10: Какво би подобрил/а в населеното място, в което живееш? Настоящият въпрос е от отворен тип и в него анкетираните Повече Повече млади хора сигурност забавления имаха 4% 30% Друго свободата да 18% посочат Повече работа каквото желаят Повече и по-високи възможности като отговор. Безплатен заплати за спорт интернет 23% 30% от 14% 11% анкетираните желаят повече възможности за забавление, като основните посочени забавления са дискотеки, клубове и кино. 23% са за по-високо възнаграждение и повече възможности за работа. 14% търсят повече възможности за спорт. 11% искат безплатен интернет, а 4% търсят повече сигурност. 18% отговарят друго, без да конкретизират ясно.

Въпрос 10: Какво би подобрил/ а в населеното място, в което живееш?

Въпрос 11: Мислиш ли, че лесно би си намерил/а работа в твоето населено място?

Въпрос 11: Мислиш ли, че лесно би си намерил/а работа в твоето населено място? НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 12%

ДА 29% НЕ 59%

14

На настоящия въпрос 29% от анкетираните младежи от Свищов отговарят утвърдително. 59% са песимисти за лесното намиране на работа, а 12% не могат да преценят.


Въпрос 12: Обмислял ли си вариант да стартираш свой самостоятелен бизнес?

Въпрос 12: Обмислял ли си вариант да стартираш свой самостоятелен бизнес? НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 17%

ДА 48% НЕ 35%

48% от респондентите от община Свищов споделят, че са обмисляли вариант за стартиране на свой самостоятелен бизнес. 35% отговарят отрицателно. Отговор „не мога да преценя” дават 17%

Въпрос 13: Склонен/на ли си да се преместиш да живееш в друго населено място?

НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 15%

13. Склонен/на ли си да се преместиш да живееш в друго населено място? НЕ 14% ДА 71%

15

Почти ¾ от анкетираните 71% са склонни да се преместят да живеят в друго населено място. 14% не са склонни, а 15% не могат да преценят.


Въпрос 14: Склонен/на ли си да емигрираш в чужбина?

Въпрос 14: Склонен/на ли си да емигрираш в чужбина? НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 16% НЕ 26%

ДА 58%

Основната част от анкетираните младежи (58%) споделят готовността си да емигрират. 26% не са склонни да направят тази крачка, а 16% не могат да преценят.

Въпрос 15: Каква е твоята нагласа към бежанците/мигрантите, идващи през южната граница на България? Отговорите на настоящия въпрос бяха от изключителен друго интерес за 5% проучващите. България 43% от не мога да да останат, ако 10% преценя си намерят анкетираните 19% работа младежи от 12% да бъдат община Свищов настанени в да не бъдат са за това бежански допускани бежанците/ лагери в България 11% мигрантите, 43% идващи през южната граница на България да не бъдат допускани в страната. 12% се обявяват за това да останат, ако си намерят работа, 11% са за настаняване в бежански лагери, 10 са за възможността да могат да останат. 5% посочват друго, като тук варират разнообразни възможности като – от пропускане на бежанците/мигрантите до северната ни граница до готовност за физическа саморазправа.

Въпрос 15: Каква е твоята нагласа към бежанците/мигрантите, идващи през южната граница на могат да България? останат в

16


Въпрос 16: Кои от следните ценности са модерни в обкръжението ти и кои са старомодни? Въпрос 16 съдържа 29 подвъпроса, на които може да се отговори само с „да” или само с „не”. Във фиг. 1 са представени графично 15 от тях. Да си скромен - 60% от респондентите определят скромността като старомодна, а 40% са на противното мнение. Като модерно се счита притежаването на автомобил, мотоциклет, както и на маркови дрехи според 69% от анкетираните млади хора от Свищов. 31% са на противоположното мнение. Здравословното хранене също се определя като модерно, според 68% от респондентите, а 32 % го считат за старомодно. Пушенето на марихуана се определя за модерно от 61% от анкетираните, а 39% са на противното мнение. По-голямата част от респондентите (54%) считат за модерно да участват в граждански инициативи, а 46% са на обратното мнение и го характеризират като старомодно. Притежаването на скъп мобилен телефон от 69% се счита за престижно, а 39% го определят като старомодно. Да имаш хоби се приема за модерно от 59% от запитаните, а 41% са на противното мнение. Като старомодно определят участието в политиката 61% от анкетираните, а за останалите 39% е модерно. Почти същата е и нагласата към това да се омъжиш/ожениш - 59% го считат за старомодно, а 41% го определят като модерно. 61% определят пиенето на алкохол като модерно. На противоположното мнение са 37% от запитаните. 69% дефинират честността като старомодно качеството, а за 31% това все още е модерно. Завършването на университет все още се счита за модерно сред младежите от Свищов - 61% отговарят така, а 39% го определят като старомодно. 77% от анкетираните определят като модерно това да си добре материално осигурен, а за 23% това не е така. Като най-модерно се откроява да бъдеш отговорен/а - с цели 78%, а 22% го считат за старомодно. Втората част от 14 подвъпроса, включени във въпрос 16, са представени графично във фиг. 2 За 57% от респондентите е модерно да отделяш внимание на роднините и близките си, а 43% са на противното мнение. Развиването на собствен бизнес е определено като изключително модерно със 71%, като 29% го считат за старомодно. Младежите на Свищов определят пушенето за модерно с 58%, като 42 са на противното мнение. Четенето на вестници, списания и книги се оказва модерно за 54% от респондентите, а 46% са на другия полюс и го определят като старомодно. Да изглеждаш добре се 17


възприема за модерно според 71% от анкетираните, а на противното мнение са 29%. Да бъдеш коректен/ коректна също се възприема за модерно от поголямата част от запитаните - 61%. 55% считат, че да си трудолюбив е модерно, срещу 45% определящи го като старомодно. Като старомодно се възприема слушането на родителите с 56%, а 44% са на противното мнение. Преобладаващото мнение на анкетираните, е че помощта, насочена към другите, е старомодно действие (51%), а 49% го определят като все още модерно. Да бъдеш независим за младежите от Свищов е модерно - 65%, а 35% го намират за старомодно. Активният полов живот се счита за модерен според 63% от анкетираните от група 1, а 37% го намират за старомодно. Присъствието в социалните мрежи facebook и instagram се счита за модерно според 62% от респондентите. 71% определят за модерно наличието на широк приятелски кръг, а за 29% това е старомодно. 70% от респондентите от Свищов определят религиозността като старомодна, а 30% я считат за все още модерна.

18


Фиг. 1- модерно – старомодно част 1

Въпрос 16: Кои от следните ценности са модерни в обкръжението ти и кои са старомодни? Модерни Старомодни60%

Да си скромен/а:

40% 31%

Да имаш собствен автомобил/ мотоциклет:

69% 31%

Да имаш маркови дрехи:

69% 32%

Да се храниш здравословно:

68% 39%

Да пушиш марихуана:

61% 46%

Да се включваш в граждански инициативи

54% 39%

Да имаш скъп мобилен телефон:

69% 41%

Да имаш хоби:

59% 61%

Да участваш в политиката:

39% 59%

Да се омъжиш/ ожениш:

41% 37%

Да пиеш алкохол:

63% 31%

Да бъдеш честен/ честна:

69%

39%

Да завършиш университет:

61%

Да си добре материално осигурен/ а (достатъчно пари):

23% 77% 22%

Да бъдеш отговорен/ отговорна:

78%

19


Фиг. 2 модерно – старомодно част 2

Въпрос 16: Кои от следните ценности са модерни в обкръжението ти и кои са старомодни? Модерни Старомодни43%

Да отделяш време за роднините и близките си:

57%

29%

Да развиваш собствен бизнес:

71% 42%

Да пушиш:

58%

46%

Да четеш книги/ вестници/ списания:

54%

29%

Да изглеждаш добре:

71% 39%

Да бъдеш коректен/ коректна: Да си трудолюбив/а:

45%

Да слушаш родителите си:

44%

61%

55% 56%

51% 49%

Да помагаш на другите: 35%

Да бъдеш независим/а: Да водиш активен полов живот:

37%

Да имаш профил във facebook/ Instagram:

38%

Да имаш широк приятелски кръг (много приятели):

29%

Да си религиозен/а :

30%

20

65% 63% 62% 71% 70%


2. Група 2: младежи на възраст от 15 до 29 години, живущи, пребиваващи, учещи или работещи на територията на Община Павликени) Въпрос 1: Според теб, накъде върви България?

Въпрос 1: Според теб, накъде върви България?

към подобро 5%

не мога да преценя 13% няма промяна 18%

към по-лошо 64%

64% от анкетираните млади хора от община Павликени считат, че България отива към по-лошо. Според 18% няма промяна, а само 5% са оптимистично настроени. 13% нямат категорично становище по въпроса.

Въпрос 2: Според теб, накъде върви твоето населено място?

Въпрос 2: Според теб, накъде върви твоето населено място? не мога да преценя 15%

към подобро 32%

няма промяна 20% към по-лошо 33%

21

33% от респондентите са на мнение, че тяхното населено място отива към полошо. С 1% разлика 33% считат, че нещата се развиват към подобро. За 20% от запитаните не се наблюдава промяна, а 15% не могат да преценят.


Въпрос 3: На кого вярваш? На въпроса „На Въпрос 3: На кого вярваш? кого вярваш?” анкетираните млади хора от членовете на твоето община Павликени семейство 1% роднините отговарят 1% 5% 1% разнопосочно, като 1% приятелите 4% 1% поставят на първо 32% съседите място с 33% членовете на съучениците/ колегите 27% семейството си, с политиците 27% 27% се нареждат журналистите съответно роднините и лидерите в твоята приятелите. 5% общност образованите хора доверие получават образованите хора. добре осигурените материално хора 4% са посочили съучениците и колегите си. С по 1% са- съседите, политиците, журналистите, лидерите на общността и добре осигурените материално хора. Въпрос 4: В свободното си време най-често…

Въпрос 4: В свободното си време... слушам музика излизам с приятели

2% 7%

2%

1%

7% 1%

гледам телевизия

23%

5% 14%

9%

29%

спортувам сърфирам/ играя на компютър чета книги/ вестници/ списания посещавам областния град посещавам театър/ музеи/ кино работя за доброволни каузи сърфирам/ играя на мобилния си телефон

22

29% от анкетираните посочват, че през свободното си време основно излизат с приятели. На второ място с 23% е отделено на слушането на музика. 14% предпочитат спортуването. 9% от респондентите от община Павликени посочват гледането на телевизия. За 7% това е четенето на книги/ вестници/ списания. Други 7% са посочили сърфирането или играта на смартфон. 5% посочват сърфирането и играта на компютър.


2% са отделени съответно на посещаването на областния град и работата за доброволни каузи. 1% са посочили посещение на театър/ музей/ кино и също 1% посочват друго. Въпрос 5: В последните 12 месеца бил/а ли си свидетел на силов конфликт (сбиване, бой, посегателство)?

Въпрос 5: В последните 12 месеца бил/а ли си свидетел на силов конфликт (сбиване, бой, посегателство)? 5%

ДА

59% от анкетираните младежи посочват, че последните 12 месеца са били свидетели на силов конфликт. 36% не са били, а 5% не могат да преценят.

36% 59%

НЕ НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ

Въпрос 6: В последните 12 месеца участвал/а ли си в силов конфликт (сбиване, бой, посегателство)?

Въпрос 6: В последните 12 месеца участвал/а ли си в силов конфликт (сбиване, бой, посегателство)? НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 6%

ДА 17%

НЕ 77%

23

Основната част от респондентите 77% отговарят, че не са участвали в силов конфликт през последните 12 месеца. 17% отговарят утвърдително и 6% не могат да преценят.


Въпрос 7: Членуваш ли в някои от следните организации? Половината от анкетираните млади хора от политическа Павликени партия заявяват, че са 4% друго част от спортен 18% синдикална клуб. На второ спортен клуб организация място с 16% се 50% 1% нарежда участието в ученически съвет ученически съвет. 16% младежка 11% декларират организация участието си в 11% младежка организация. 4% посочват участие в политическа партия. 1% посочва синдикална принадлежност към синдикална организация. 18% са посочили друго, като тук влизат- участие в група, участие в кръжок, участие в читалище и др.

Въпрос 7: Членуваш ли в някои от следните организации?

Въпрос 8: Участвал/ а ли си някога в доброволческа инициатива?

Въпрос 8: Участвал/ а ли си някога в доброволческа инициатива? НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 2%

НЕ 38% ДА 60%

24

60% от анкетираните младежи от Павликени посочват, че са участвали в доброволческа инициатива. 38% не са, а 2% не могат да преценят.


Въпрос 9: Ако някой организира доброволческа инициатива би ли се включил?

Въпрос 9: Ако някой организира доброволческа инициатива би ли се включил? НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ НЕ 12% 11% ДА 77%

77% от младежите анкетирани в община павликени биха се включили в доброволческа инициатива, 11% не са склонни да участват, а 12% не могат да преценят.

Въпрос 10: Какво би подобрил/а в населеното място, в което живееш?

Въпрос 10: Какво би подобрил/ а в населеното място, в което живееш? Повече сигурност Друго 7% 12%

Повече забавления 31%

Безплатен интернет 5%

Повече работа за млади хора 39%

По добри пътища 6%

25

Настоящият въпрос е от отворен тип и в него анкетираните млади хора имаха свободата да посочат каквото желаят като отговор. 39% от респондентите от община Павликени посочват повече възможности за работа за млади хора. 31% са за повече


възможности за забавления. 7% са за повече сигурност. 6% посочват подобри пътища. 5% безплатен интернет, а 12% отговарят друго, без да конкретизират. Въпрос 11: Мислиш ли, че лесно би си намерил/а работа в твоето населено място?

Въпрос 11: Мислиш ли, че лесно би си намерил/а работа в твоето населено място? ДА 22%

НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 4%

НЕ 74%

74% от анкетираните младежи са на мнение, че трудно биха си намерили работа. За 22% това би било лесно, а 4% не могат да преценят.

Въпрос 12: Обмислял ли си вариант да стартираш свой самостоятелен бизнес?

Въпрос 12: Обмислял ли си вариант да стартираш свой самостоятелен бизнес? НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 15%

ДА 33% НЕ 52%

26

33% от респондентите от община Павликени споделят, че са обмисляли вариант за стартиране на свой самостоятелен бизнес. 52% отговарят отрицателно. Отговор „не мога да преценя” дават 15%


Въпрос 13: Склонен/на ли си да се преместиш да живееш в друго населено място?

13. Склонен/на ли си да се преместиш да живееш в друго населено място? НЕ 12%

НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 6%

ДА 82%

82 % от респондентите от община Павликени са склонни да се преместят да живеят в друго населено място. 12% не са склонни, а 6% не могат да преценят.

Въпрос 14: Склонен/на ли си да емигрираш в чужбина?

Въпрос 14: Склонен/на ли си да емигрираш в чужбина? НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ 15% НЕ 25%

ДА 60%

27

Основната част от анкетираните младежи 60%, от община Павликени споделят готовността си да емигрират. 25% не са склонни да направят тази крачка, а 15% не могат да преценят.


Въпрос 15: Каква е твоята нагласа към бежанците/мигрантите, идващи през южната граница на България? Отговорите на настоящия въпрос бяха от да изключителен останат, могат да ако си интерес за останат в не мога да намерят друго България проучващите. преценя работа 3% 1% 10% 64% от 9% да бъдат респондентите настанени в от Павликени бежански младежи от лагери да не бъдат 13% община са за допускани в това бежанците/ България мигрантите, 64% идващи през южната граница на България да не бъдат допускани в страната. 13% виждат решението като настаняване в бежански лагери. 9% посочват, че могат да останат ако си намерят работа. Само 1% е на мнение, че могат да останат. 3% посочват друго без да уточняват и 10% не могат да преценят. Въпрос 15: Каква е твоята нагласа към бежанците/мигрантите, идващи през южната граница на България?

Въпрос 16: Кои от следните ценности са модерни в обкръжението ти и кои са старомодни? Въпрос 16 съдържа 29 подвъпроса, на които може да се отговори само с „да” или само с „не”. Във фиг. 3 са представени графично 15 от тях. За 55% от анкетираните младежи от община Павликени да си скромен е старомодно. 45% са на противното мнение. Според 83% респондентите да имаш собствен автомобил/ мотоциклет се счита за модерно, а за 17% това е старомодно. Според разбиранията на 81% от анкетираните млади хора от група 2 притежанието на маркови дрехи се счита за модерно и само 19% са на противното мнение. За 66% от анкетираните здравословното хранене е модерно, като 34% го определят за старомодно. 4% е разликата между 28


анкетираните, които определят пушенето на марихуана като модерно (52%) и тези, които го считат за старомодно (48%). За 56% от анкетираните младежи от територията на община Павликени включването в граждански инициативи е старомодно, като 44% го определят като модерно. Притежанието на скъп мобилен телефон се счита за категорично модерно според 88% от респондентите и само 12% са на противното мнение. 59% считат за модерно да имаш хоби, а за 41% е старомодно. По-голямата част от анкетираните определят участието в политиката като старомодно (57%), а 43% го определят като модерно. Интересно е отношението към брака- за 52% той все още е нещо модерно, а 48% го намират за старомоден институт. За 57% от анкетираните употребата на алкохол е модерен акт, а 43% го намират за остарял. По-голямата част от анкетираните, 52% считат честността за модерна, а 48% я намират за старомодна. 69% намират завършването на университет за модерно, а 31% са на противното мнение. 79% определят доброто материално състояние за модерно, а 21% го намират за отживелица. 75% младите хора на Павликени определят това да си отговорен като модерно, а ¼ са на противното мнение и го считат за старомодно. Втората част от 14 подвъпроса, включени във въпрос 16, са представени графично във фиг. 4 64% от анкетираните млади хора от група 2 определят отделянето на време за роднините и близките като модерно, а за 36% това е старомодно. За 21% развитието на собствен бизнес е старомодно, а 79% го определят като модерно. Пушенето е квалифицирано като модерно от 60% от респондентите, а за 40% то е старомодно. По-голямата част от младежите (57%) определят четенето на книги/ вестници/ списания за старомодно, а 43% го намират за все още модерно. За 74% „да изглеждаш добре” се приема за модерно, а 26% го намират за старомодно. 63% от респондентите намират това да си коректен за модерно, а останалата част го считат за старомодно. За 58% от анкетираните младежи трудолюбието е модерно, а за 42% са на противното мнение. 3% е разликата между тези, които считат, че е модерно да слушаш родителите (51%) и тези, които го намират за старомодно (49%). 69% намират това да се помага на другите за старомодно, а 31% го определят като старомодно. 65% виждат в независимостта нещо модерно, а 35% го намират за старомодно. За 60% активния полов живот се счита за модерен, а 40% са на противното мнение. Като най-модерно за анкетираните младежи от Павликени се откроява профил в социалните мрежи facebook и Instagram с цели 89%, а само 11% го намират за старомодно. Широкия приятелски 29


кръг се приема за старомоден от 39% от анкетираните, а 61% го намират за нещо модерно. Интересен е и погледа към религията на анкетираните- за 58% това е нещо старомодно, а 42% го намират за модерно.

Фиг. 3- модерно – старомодно част 1

Въпрос 16: Кои от следните ценности са модерни в обкръжението ти и кои са старомодни? Модерни Старомодни55%

Да си скромен/а: Да имаш собствен автомобил/ мотоциклет:

45% 17% 83% 19%

Да имаш маркови дрехи:

81% 34%

Да се храниш здравословно:

66% 48% 52%

Да пушиш марихуана:

56%

Да се включваш в граждански инициативи Да имаш скъп мобилен телефон:

44% 12% 88% 41%

Да имаш хоби:

59% 57%

Да участваш в политиката:

43% 52% 48%

Да се омъжиш/ ожениш:

43%

Да пиеш алкохол:

57% 48% 52%

Да бъдеш честен/ честна: 31%

Да завършиш университет: Да си добре материално осигурен/ а (достатъчно пари): Да бъдеш отговорен/ отговорна:

30

69% 21% 79% 25%

75%


Фиг. 4 модерно – старомодно част 2

Въпрос 16: Кои от следните ценности са модерни в обкръжението ти и кои са старомодни? Модерни Старомодни36%

Да отделяш време за роднините и близките си:

64%

21%

Да развиваш собствен бизнес:

79% 40%

Да пушиш: Да четеш книги/ вестници/ списания:

60%

43%

57%

26%

Да изглеждаш добре:

74% 37%

Да бъдеш коректен/ коректна:

63%

42%

Да си трудолюбив/а:

58%

51% 49%

Да слушаш родителите си: Да помагаш на другите:

69%

31% 35%

Да бъдеш независим/а:

40%

Да водиш активен полов живот:

65%

60%

11%

Да имаш профил във facebook/ Instagram: Да имаш широк приятелски кръг (много приятели):

89% 39%

Да си религиозен/а :

42%

31

61% 58%


Приложение 1

АНКЕТНА КАРТА Здравей, Пред теб е една анкетна карта, създадена от екип – твои връстници, които се интересуват от нагласите и проблемите на младите хора в твоето населено място. Проучването е анонимно и няма за цел да оценява теб или знанията ти, по която и да е тема, а очакваме да получим информация, за да анализираме нагласите и предизвикателствата пред младите хора от твоето населено място. Надяваме се, че ще отговориш на формулираните от нас въпроси, като оградиш отговора/ отговорите, верни за теб. Твоето мнение е важно за нас! Екип МИКЦ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Част 1 Обща информация: Възраст: .............. години

Пол:

Населено място: а) голям град Занимание: а) ученик

б) студент

б) малък град

в) работещ

МЪЖ

ЖЕНА

в) малко населено място (село)

в) безработен

г) друго: .................................... (моля изпишете)

Част 2 Анкетна информация: 1. Според теб, накъде върви България? а) към по-добро; б) към по-лошо;

в) няма промяна;

г) не мога да преценя.

2. Според теб, накъде върви твоето населено място? а) към по-добро; б) към по-лошо; в) няма промяна;

г) не мога да преценя.

3. На кого вярваш (посочи до 3 отговора): а) членовете на твоето семейство; е) политиците; б) роднините;

ж) журналистите;

в) приятелите;

з) лидерите в твоята общност;

г) съседите;

и) образованите хора;

д) съучениците/ колегите;

й) добре осигурените материално хора.

4. В свободното си време най-често (посочи до 3 отговора): а) слушам музика; е) чета книги/ вестници/ списания; б) излизам с приятели;

ж) посещавам областния град;

в) гледам телевизия;

з) посещавам театър/ музеи/ кино;

г) спортувам;

и) работя за доброволни каузи;

д) сърфирам/ играя на компютър;

й) сърфирам/ играя на мобилния си телефон;

к) Друго: ……………………………………………………………………...………….……... /моля опишете/

32


5. В последните 12 месеца бил/а ли си свидетел на силов конфликт (сбиване, бой, посегателство)? а) да б) не в) не мога да преценя 6. В последните 12 месеца участвал/а ли си в силов конфликт (сбиване, бой, посегателство)? а) да б) не в) не мога да преценя 7. Членуваш ли в някои от следните организации? а) спортен клуб; г) синдикална организация; б) младежка организация;

д) политическа партия;

в) ученически съвет;

е) друго: …………………………………………...…. /моля опишете/

8. Участвал/ а ли си някога в доброволческа инициатива? а) да

б) не

в) не мога да преценя

9. Ако някой организира доброволческа инициатива би ли се включил? а) да б) не в) не мога да преценя 10. Какво би подобрил/ а в населеното място, в което живееш? ……………………………………………………………………………...............…….…………... /моля опишете/

11. Мислиш ли, че лесно би си намерил/а работа в твоето населено място? а) да б) не в) не мога да преценя 12. Обмислял ли си вариант да стартираш свой самостоятелен бизнес? а) да б) не в) не мога да преценя 13. Склонен/на ли си да се преместиш да живееш в друго населено място? а) да б) не в) не мога да преценя 14. Склонен/на ли си да емигрираш в чужбина? а) да б) не

в) не мога да преценя

15. Каква е твоята нагласа към бежанците/мигрантите, идващи през южната граница на България? а) могат да останат в България; г) да бъдат настанени в бежански лагери; б) да останат, ако си намерят работа;

д) не мога да преценя;

в) да не бъдат допускани в България;

е) друго: ………………………………...….

/моля опишете/

16. Кои от следните ценности са модерни в обкръжението ти и кои са старомодни? /моля отбележете с  или  / 33


МОДЕРНО:

СТАРОМОДНО:

Да бъдеш отговорен/ отговорна:

Да си добре материално осигурен/ а (достатъчно пари):

Да завършиш университет:

Да бъдеш честен/ честна:

Да пиеш алкохол:

Да се омъжиш/ ожениш:

Да участваш в политиката:

Да имаш хоби:

Да имаш скъп мобилен телефон:

Да се включваш в граждански инициативи

Да пушиш марихуана:

Да се храниш здравословно:

Да имаш маркови дрехи:

Да имаш собствен автомобил/ мотоциклет:

Да си скромен/а:

Да си религиозен/а :

Да имаш широк приятелски кръг (много приятели):

Да имаш профил във facebook/ Instagram:

Да водиш активен полов живот:

Да бъдеш независим/а:

Да помагаш на другите:

Да слушаш родителите си:

Да си трудолюбив/а:

Да бъдеш коректен/ коректна:

Да изглеждаш добре:

Да четеш книги/ вестници/ списания:

Да пушиш:

Да развиваш собствен бизнес:

Да отделяш време за роднините и близките си:

34


А Н А Л И З: 1. Според резултатите от направеното проучване, основната група от млади хора (61% в община Свищов и 64% в община Павликени) са песимисти относно развитието на България. 2. С по-малък процент, но песимизмът сред младите хора надделява и по отношение на развитието на населено място, в което живеят в настоящия момент (33% в община Свищов и 44% в община Павликени). 3. Младите хора и от двете общини посочват, че биха подобрили редица неща в населените си места - повече забавления, повече работа за млади хора и по-високо заплащане, повече възможности за спорт и достъп до безплатен интернет. На лице е разминаване между приоритетите на младите хора на Свищов и тези от Павликени. Първите биха подобрили преди всичко достъпа до забавления (30%), а за вторите категорично са заявили като основен проблемен момент необходимостта от повече работа за младите хора (39%). 4. Анкетираните показват много високи нива на желание за миграция, както вътре в страната, така и в чужбина. Над ¾ от анкетираните млади хора от двете общини декларират, че са склонни да се преместят да живеят в друго населено място (71% за община Свищов и 82% за община Павликени). Малко по-нисък е процентът на анкетираните деклариращи желание за емиграция в чужбина, но все пак той продължава да е над 1/2 (58% за община Свищов и 60% за община Павликени). 5. Желанията за лична миграция контрастират значително с отговорите на въпрос 15. Каква е твоята нагласа към бежанците/мигрантите, идващи през южната граница на България? Основният процент от анкетираните показват категорично несъгласие бежанците/мигрантите да бъдат допускани на територията на България (43% са община Свищов и 64% за община Павликени). Малко над 1/10 виждат решението със създаване на бежански лагери (11% са община Свищов и 13% за община Павликени). Според 12% от младежите на Свищов и 9% от тези на Павликени бежанците/мигрантите могат да останат, ако си намерят работа. Положително „могат да останат” са отговорили 10% от респондентите от Свищов и 1% от респондентите от Павликени. 6. Доверието на младите хора от двете общини е насочено преди всичко към семейството, а чак след това към приятелите и роднините. С найниско доверие се ползват съседите, добре материално осигурените хора, политиците и журналистите. 7. В свободното си време основната част от младите хора от двете общини отделят за слушане на музика, спортуване и излизане с приятели. 35


8. Впечатление прави, че много малък процент от анкетираните са посочили посещаването на културни институции като кино, театър, музеи и др. Нисък е и процентът на младите хора, които в свободното си време посещават областния град. 9. През последните 12 месеца по-голямата част от анкетираните млади хора (59% от община Свищов и 52% от община Павликени) са били свидетели на силови конфликти (бой, сбиване, посегателство), а около 1/5 от респондентите декларират, че са били участници в подобни събития. 10.Разнообразните спортни клубове се явяват основната организация, в която членува основната група от младите хора. На следващите места се посочват младежки организации и ученически съвети. С най-ниска степен на интерес за членуване са синдикалните организации. 11.Основната група от респондентите споделя, че са участвали в доброволчески инициативи и са склонни да се включат в следващи подобни ако някой ги организира. 12.Младите хора и в двете общини считат, че не биха намерили лесно работа в своите населени места, съответно 59% за Свищов и 74% за Павликени. Това влиза в противоречие със състоянието на пазара на труда и в двете общини, където се търси работна ръка. 13.Интересни са нагласите на анкетираните млади хора към предприемачеството и самостоятелната стопанска дейност. Основната група (48%) от община Свищов заявява, че е обмисляла стартирането на собствен бизнес, а за община Павликени този процент е 33%, като отрицателно са отговорили 52%. 14.Цял модул от настоящото проучване беше отделен на ценностите и кои ценности се приемат като „модерни” и/или старомодни: - За основната група от младите хора от двете общини скромността, да помагаш на другите и да слушаш родителите си не са модерни, а са нещо старомодно; - Като все още модерни нагласи се открояват трудолюбието, честността, коректността, отговорността и независимостта; - С много висок процент и в двете общини младите хора определят, че „да изглеждат добре” е модерно; - Материалните придобивки и материалната осигуреност са опредени с висок процент като модерни. За младите хора е модерно притежанието на собствен автомобил/ мотоциклет, маркови дрехи и скъп мобилен телефон. Като изключително модерно е оценено и „да си добре материално осигурен”. В контекста на това, младите хора и от двете общини определят, че е модерно да развиваш собствен бизнес; 36


- Употребата на психотропни вещества (алкохол, цигари и марихуана) също се определя като „модерна” от основната част от респондентите. - Паралелно с тези отговори, основната част от анкетираните заявяват, че здравословното хранене е модерно; - Активният полов живот се определя като нещо модерно; - Интересна е нагласата към брака - за основната част от младите хора на Свищов да се омъжиш/ ожениш се счита за старомодно. Не така стои ситуацията за младите хора от Павликени, които определят брака като нещо модерно; - Респонедените и от двете общини с категоричен процент определят религиозността като нещо старомодно; - Като категорично старомодно е посочено участието в политиката; - В четене на книги, вестници и списания младите хора на Свищов виждат нещо модерно (54%), за разлика от младите хора на Павликени, които определят четенето като старомодно (57%); - Широкият приятелски кръг и отделянето на достатъчно време на близки и роднини също са определени като модерни; - С много висок процент, като модерно се откроява наличието на профил в социалните мрежи facebook и Instagram.

37


МЛАДЕЖКАТА РАБОТА В ПОДКРЕПА НА АКТИВИЗИРАНЕТО НА МЛАДЕЖИ ОТ РАЗЛИЧЕН ЕТНИЧЕСКИ ПРОИЗХОД. Превод: Ваня Иванова Научен редактор: Ахмед Куйтов Младежките работници е нужно да спомагат на младите хора да си задават въпроси, свързани с характера и целта на приемането и многообразието в обществото ни. И по-специално, откъде то произтича посредством разбирането ни за собствената ни личност и отношението ни с другите. Младежкият работник е желателно да умее да разяснява, какво представлява многообразието и защо трябва да се стремят към него? Младежкият работник е нужно да подпомага осъзнаването на младият човек за значението което оказва приемането на различните и положителният ефект който се предава на обществото. Разбиране за приемането и многообразието Съществуват много неща, които могат да бъдат казани за “приемането” и ”многообразието”. Има дълги определения, докторантски дисертации, висши управители назначени в частните и публични сектори, чиито задачи включват формулирането на политики – някои правителства даже назначават министри с “обхватно” портфолио. Тези неща не са негативни сами по себе си, разбира се, но се чудим дали те понякога не създават пречки пред основното разбиране и ангажираността, от които всички имаме нужда, за да приведем нещо в действие? Затова нека започнем с въпрос – и това не е нито първият нито последният път, в който ще задаваме въпроси. И както може би вече сте разбрали, ние вярваме, че именно вие притежавате отговорите на тези въпроси, по същия начин, по който ние вярваме, че младите хора държат отговорите на своите собствени въпроси, които може би някой ден, с помощта на младежките работници, ще си зададат и ще си отговорят сами. Ключът към приемането ~> УЧАСТИЕТО Вместо да даваме определения, ние ще се попитаме друг въпрос. Има ли такова нещо като ключ към “приемането”? Ами според нас има - ключът към “приемането”, както го виждаме ние, е “участието”. Ето от къде ще започнем. Както винаги нека започнем със себе си. Какво ми е нужно, за да бъда “приет”? Дай си време да определиш някои от ситуациите, в които си се почувствал отхвърлен и помисли за това какво би ти помогнало да се почувстваш по-приеман. Ето пример: 38


*Пример: бащата от занимателната група Мъж, разведен с жена си, но с малка дъщеря, за която да се грижи, една сутрин посещава занимателната група (неформална група за деца на предучилищна възраст и техните родители/настойници, където биват въвлечени в игри и занимания за ранно обучение), където знае, че ще има и други деца на възрастта на неговото. Влиза в стаята и изведнъж всичко спира… там има само жени – майки с техните деца… по изненаданите им лица се разбира, че мъже никога не са присъствали на тази група преди. Какъв трябва да бъде, за да бъде “приет”? Той поне се надява да не бъде посрещнат с такова “учудване” отново. Надява се да не се отнасят към него със снизхождение (“… е, готвиш ли ѝ?!”), надява се дъщеря му да бъде третирана по същия начин като останалите деца, а не различно, защото е дошла с баща си, а не с майка си. Може би се надява да бъде питан понякога за неговото мнение, от какво има нужда и т.н. Разбира се, списъкът може да продължи още много… но в крайна сметка той иска да участва както всеки един от останалите в занимателната група. Горепосоченият пример може да се отдалечава много от всекидневието ти, но това е за теб и за това, което те прави неповторим, затова си дай време да помислиш за примери, които са значими за теб. А колкото до нас, ключът към приемането е участието, от което следва, че основният начин за “приемането” на младите хора е в участието им. Пречки към участието Младите хора често се чувстват изключени, без позволение да „участват”. Съществуват спънки, които пречат на младите хора да участват, като ги затрудняват да изразят „личното си мнение”. Понякога тези стени се изграждат преднамерено, друг път се издигат поради пренебрежение (например неразбирателството), някои винаги са били там. Пример: Скейтпаркът Група млади хора отиват на събрание в местната община (общински съвет). Тяхното предложение за изграждане на скейтпарк (скейтборд) зона в близост до мястото, където живеят, се обсъжда от комисия, който има правомощията да вземе подобно решение. Младите хора не са поканени лично, но има публично събрание, затова им е позволено да присъстват. Преди срещата се предлагат чай и кафе (но охраната не позволява на младите хора да си внесат безалкохолната напитка вътре). На срещата има “членове” (местно избрани съветници) и „полицаи” (на тях им е платено да вършат съветническа работа) и местни жители (които не подкрепят 39


предложението за скейтпарк). Всеки е поканен да говори и да изрази своето мнение. На младите хора им е позволено да говорят не повече от пет минути... Предложението е отхвърлено, защото местните жители смятат, че ще има прекалено много шум (въпреки че младите хора обещават да контролират времето за използване на парка). След приключването на събранието младите хора са много ядосани. Ето обобщение на последвалите коментари от тяхна страна:  Не разбрах и дума от това, което казаха!  Не е честно!  Не ме оставяха да довърша...  Беше много плашещо – всички насядали на онази голяма лъскава маса да ме гледат по този начин...  Всички бяха толкова наконтени в техните костюми и вратовръзки...  Онази госпожа Иванова наистина ме издрани – единственото, което прави е да извежда кучето си да се изхожда на мястото, където искаме да караме скейтборд!  Харчат повече пари за премахването на графити от тези, които на нас ни трябват...  Така и не си получих колата обратно... Имаше много пречки за младите хора на тази среща. Нека изброим някои:  Бяха уплашени и изключени от езика (технически термини, жаргони), използван от възрастните;  Почувстваха се некомфортно в заобикалящата ги среда (стаята за среща, официалното облекло);  Трябваше да се съобразяват с различните ценности на възрастните (чай и кафе, но не и кола);  Нямаха възможности за преговаряне;  Нямаха подкрепа – никой не им помогна да преодолеят пречките. При работата с младите хора като младежки работник, изслушването на техните проблеми и след това преминаването към идеите им, е сформирана следната стратегия:  Изпратете покана на двама или трима съветника за среща в местната област – местно публично място близо до мястото, където искат да построят скейтпарка, като използват някоя голяма стая на горния етаж за провеждане на събитието;  Предложи на съветниците, ако желаят, да се облекат в “неофициални” дрехи;  Осигури няколко леки закуски за съветниците заедно с топли и студени напитки; 40


 Събери колкото се може повече млади хора да подпишат петиция в подкрепа изграждането на парка;  Първо събери и подготви групова презентация – с четири или пет младежа- момчета и момичета от различни възрасти, които да говорят;  Помисли предварително за въпросите, които съветниците могат да ти зададат и как да им отговориш;  Попитай дали някой от местните жители, които не са присъствали, би подкрепил идеята. Това е пример за млади хора, които биват изключвани и нямат еднакви равни възможности като възрастните, не биват “включвани”. Освен това е и пример как, работейки с младите хора, давайки им възможност да участват, ги окуражаваш да си отговарят сами, започвайки да премахват пречките, пред които са изправени. Храна за размисъл Никога не подценявай желанието и възможностите на младите за участие. В лондонския квартал Люишам има “Млад кмет”, който представлява младите хора. Той е на 15 и заедно с групата си от младежи имат бюджет от £25,000 за проекти в полза на младежите – с някои от които ще осигурят “графити стена”. Той бе избран – и 48% от младите хора в квартала се включиха в изборите (сравнено с 33% от възрастните, които се включиха в избора за възрастен кмет!). Пример: Румелийската екскурзия Група от по-големи тийнейджърки от азиатски произход, живеещи в голям град. Техните връстници, това са всички останали тийнейджърки в околността, имат възможност да ходят на летни пътувания чрез организирани младежки проекти всяка година в провинцията, на море, яздейки коне, плувайки в морето, карайки кану и т.н. Тези момичета, които наричат себе си “Румелийки” (по името на сладък индийски десерт), искат да правят същите неща, но до този момент не са имали възможност. Както често се случва, причините за това никога не е били изяснени, но има редица предположения, държани от различни хора, с различни нива на невежество, предразсъдъци и знания:  Като туркини, момичетата се молят по няколко пъти на ден и трябва да посещават джамия в петък;  Те не искат да се забавляват, правейки тези неща;  Те няма да бъдат в състояние да получават позволената от Исляма храна извън града; 41


 Извън града, няма да има каквито и да било други азиатци и всеки ще ги гледа -азиатските тийнейджъри се страхуват да не попаднат на расизъм ;  Не трябва да има никакви момчета, около тях и затова те не могат наистина да заминат;  Единственият младежки работник, който е упълномощен и осигурен от общината да придружава групите на път е от мъжки пол и не е мюсюлманин… На тийнейджърки от Румелийската група не им е било искано мнението, но когато най-накрая им е била предоставена възможността да си го изразят, от един или двама възрастни, които ги подкрепят, те постепенно са дали следните отговори (някои, от които са наистина прости), за да се състои пътуването:  Щи отидат на пътуването с "леля" (т.е. по-стара жена, която се приема като отговорен и зрял възрастен от азиатската общност), и по-голяма сестра, която ще участва във всички физически дейности с тях);  Ще отседнат в жилищен център, който биха могли да имат само за себе си (където няма друга пребиваваща по същото време група);  Ще се уверете, че центърът е на самообслужване, така че да могат да си готвят сами (и ще си купят позволената от Исляма храна преди пътуването, като я замразят както е нужно предварително и ще я вземат със себе си) – ако открият ресторант, който може да удовлетвори техните хранителни нужди, може също така да се хранят навън, за да видят какво представлява храната там;  Ще помолят за жени треньори за различните физически дейности;  Мъжът младежки работник също ще дойде, тъй като има определени задачи, които само той има разрешението да направи (като да кара микробуса), но ще има осигурена закуска (някъде като хотел, където към нощувката има и включена закуска) наблизо;  Ще се молят както обикновено и ще се приберат четвъртък вечер, за да са на време за джамията (освен ако не открият джамия някъде близо до центъра);  Стъпка по стъпка ще се справят с отношението на местните към тях – така като всяка една от тях е била жертва на расизма в града много пъти и по много различни начини, те чувстват, че заедно като група ще се справят;  Ще се забавляват! Храна за размисъл

42


За да искаш да бъдеш “приобщаван”, винаги е важно да приемеш незнанието си, това са границите, на нещата, които знаеш, и да си готов да питаш младите какво им се прави, какво искат, тяхното мнение… В горните два примера решението изискваше сътрудничество между младежкия работник и младите хора. Младежкият работник не би достигнал до такова решение без помощта на младите хора и може би обратното. ИНСТРУМЕНТ ЗА ОБУЧЕНИЕ Опитай сам. Напиши списък с млади хора, с които искаш да работиш или да приобщиш към своите дейности. Добави кратко описание и след това помисли за нещо (за предпочитане ново), което може да направиш да приспособиш дейностите си до тези (нови) целеви групи и да ги накараш да се чувстват "по - включени". Можете да включите вашия нов подход в един "приобщаващ" план за действие. ЧИЙ Е ДНЕВНИЯТ РЕД? Като младежки работници ние вярваме, че е важно да си откровен за твоя дневен ред, това са нещата, които искаш да постигнеш, за да може да бъде ясна разликата между твоят ред и дневният ред на младия човек, особено за младежа. Двата дневни реда много рядко са напълно еднакви. Ако си честен и дадеш възможност на младите хора да бъдат честни може да създадете съвместна опорна точка. И от тази отправна точка е възможно да се работи в партньорство, да се включат младите хора в участието, процесът по вземането на решения на всички нива. Пример: смесване на звуци и млади хора Като младежки работник, вашата цел е да се увеличи достъпа до дейностите, които се организират. Има много млади хора, особено тийнейджъри, навъртащи се наоколо по улиците без работа, някои от които вече познавате – освен това знаете, че е имало тормоз на момчета със специални нужди от целодневното училище в града. Искате да помогнете и на двете групи – искате да предоставите възможност за включване на местните момчета и искате да спрете тормоза. Това е вашият план за действие. Обръщате се към групата местните тийнейджъри и откривате, че се интересувате от звукозапис, смесване, аудио и MIDI секвенсери (някои от термините даже не разбирате!), и след кратък разговор им казвате, че сте в състояние да организирате нещо. Разбира се те са заинтересувани. Това е техният план. 43


Въпреки това, им казвате, че има две условия. На първо място, не им го “поднасяте на тепсия”, трябва да се потрудят, за да получат оборудването както и другите ресурси, пари вероятно за да платят на ръководителите, да наемат студиото и т.н. Те казват, че това не е голям проблем, стига да им помогнете. - Добре! Но второ място им казвате, че искате да включите някои от момчетата от училището надолу по улицата в проекта… може и те да се заинтересуват! Изведнъж, има голяма опозиция, лош език, отрицателни изявления, обструктивни въпроси ... но, се сблъскват с вашата настойчивост, избор тип “всичко или нищо”, и след известна съпротива те най-накрая се съгласяват. Вие знаете, че това е само началото на процеса и че ще има почти със сигурност ще бъде трудности за напред, но имате началото. Те се съгласиха да включат другата група в проекта (дори ако все още не са обсъдени пълните споразумения за споделяне). Това е основата на откритото участие. Откровеното споделяне с младите за вашите цели като младежки работник води до разбиране от тяхна страна и сътрудничество, защото разбират “сделката”. В ситуацията по-горе работата на "включването" е разширено на два фронта в същото време: ангажирали сте местните млади хора, които са “изключени” (в смисъл, че не са продуктивни), в проект, който ги интересува (и от който те също ще научат нещо); допълнително сте успели да включите друга група млади хора, които също са били “изключени” (в смисъл, че са били тормозени от местните жители, от които се страхуват). Съвет При работа с млади хора никога, при никакви обстоятелства, не предполагай, че този млад човек е същия като теб, колкото и “прилики” да откривате. Винаги ще има нещо изключително важно и различно в своя опит. Важно е да уважавате и разбирате различните цели. Достигането до общ проект и процес на преговори и обсъждания. Активно участие Всеки приобщаващ проект за младите хора има основната цел да даде права на младите хора – да им даде възможността да си поставят целите и да поемат контрол над процеса. Среда, която създава възможности за младите хора, за да започнат и ръководят дейности, среда, в която вземането на решения е споделяно между младите хора и работници, където ролята на работника е на мотиватор, ментор, треньор. Среда, която дава права на младите хора, като в същото време им дава възможност за достъп да се учат от житейския опит и експертните знания на младежките работници. Прочетете повече за практическа подготовка на SALTO в Coaching Guide : 44


http://www.salto-youth.net/CoachingGuide/ Активно участие е подкрепено от убеждението, че младите хора са експерти в своя собствен живот и следователно са най-добрата отправна точка във всеки опит за учене. Активното участие е различно с това, че:  младите хора са с богато въображение и творчески настроени;  младите хора са склонни да упражняват самонасочване и самоконтрол в преследването на целите, с които чувстват лично ангажирани;  младите хора, при подходящи условия, не само ще приемат, но активно ще търсят отговорност;  работата идва естествено за младите хора като почивката и играта и те искат да се научат. При работа с младежите е полезно да се опита да се определи степента, в която се чувстват включени в различни дейности и процеси. Един ефективен начин да направите това е чрез визуализиране на стълба, като всяко стъпало на стълбата, представлява една стъпка по изкачването към целта за пълно участие. Това е стълба моделът, така както е замислен от Роджър Харт. Първото стъпало представлява нула участие, а осмото стъпало - пълноценно участие. СТЪЛБА НА УЧАСТИЕТО НА ХАРТ 8.Младият човек - Споделени решения с възрастните. Младите хора инициират проекти и вземането на решения се поделя между младежи и възрастни. Тези проекти дават възможност на младите хора, като в същото време им се предоставя възможност за достъп до учене от опит в живота и опита на възрастните. 7. Младият човек - режисьор Тази стъпка е, когато младите хора инициират директен проект. Ролята на възрастният е да бъде ментор.

6.Взематите решения от възрастните са споделени с младите хора.

45


Възрастни инициират проекти, но вземането на решения е само споделено с младите хора. 5. Консултиране и информиране на младите хора. Младите хора са консултирани от възрастен, относно инициирани проекти. Младите хора са информирани как техният принос ще бъде използван за резултатите от решенията, взети от възрастните. 4.Младите хора са целева група за информиране. На младите хора са дадени спецификацията за ролята и информирани за това как и защо те са били ангажирани в проекта. 3. Символично участие. Младите хора се появяват, за да им се даде глас, но в всъщност има малък или никакъв избор за това, което правят или как те участват. 2. Декорация. Младите хора се използват за укрепване на дадена кауза, въпреки че възрастните не се преструват, че водещата причина е младият човек. 1.Манипулация. Възрастни използват младите хора, за да се засили впечатлението към причинно-преструвам, че всъщност причината е довела младият човек. Къде бихте поставили примера на групата подрастващи момчета, описан погоре или някой от другите примери по темата? Вие може да помислите за дейности, в които сте участвали или в момента участвате, във връзка със стълбата. Съвет Най-важното е да не забравяйте, че това е процес на овластяване. Не се страхувайте да приемете, че може да се намирате на по-ниско стъпало от стълбата, когато започвате да работите с група млади и не винаги ще достигнете върха, дори няма да го очаквате. Постижението за вас и за младите хора се намира в изкачването, като го споделяте и осъзнавате. И естествено, не забравяйте да попитате младите хора къде мислят, че се намират на стълбата! Проблемите на групите 46


Отново и отново се отнасяме към “групите”. Току що говорихме за групата на “младите майки”, това е групата на тийнейджърки, които имат деца. Общото нещо между тях, това, което те откриват вътре в групата, че ги свързва, и това, което ние, които не сме част от тази група, определяме за общо е фактът, че са майки и че са млади. За тях цялата поредица от преживявания, нуждите, социалните бариери и външните предразсъдъци им придават колективна идентичност. Често това е в техен интерес като личности да принадлежат към и да участват в тази група. Например работят заедно, за да осигурят грижи за децата, така че да имат време за собственото си обучение, или обменят и споделят бебешки дрехи в зависимост от различната възраст на бебетата и малките деца. В подобни времена да бъдеш част от групата е успокоително, осигурява безопасност. В други случаи принадлеженето към тази група може да бъде ограничаващо за тях като личности. Например някои хора извън групата ги смятат за “глупави”, защото е трябвало да напуснат рано училище или колеж и не са завършили обучението си, докато някои от младите майки сами изглежда са загубили всички лични амбиции. В тези моменти, да си част от групата те ограничава. Има сходна динамика в групата на тийнейджъри, които срещнахме порано – размотаващи се без работа. Това, което те споделят е общ опит в местния район. Когато ние ги срещнахме, те споделяха чувство на "скука", липса на мотивация или посока. От положителна страна, обаче, те изявяваха интерес към музиката и звукозаписа. От отрицателна страна – от външно наблюдение (но може би не тяхно) изглежда да споделят удовлетвореност в колективният тормоз над друга група момчета. Спортът също може да бъде полезен инструмент, за достигне и работа с различни целеви групи. Повече за Включването чрез Спорта в SALTO Fit за интерактивна брошура: https://www.SALTO-YOUTH.net/FitForLife/ АЗ СЪМ "В" - ТИ СИ "НАВЪН" Тази дейност има за цел да накара младите хора да мислят за групите, към които принадлежат и положителните и отрицателните аспекти от това за тях като личности. Накарайте младите хора, които работят индивидуално, да се идентифицират в две групи, към които принадлежат или да определят елементи, които са важни за тях (Например млада майка, гей мъж, човек, имащ увреждане или идващ от определена част на града... и да запише тези отличителни белези. Тогава им кажете да се замислят за ползите от участието в тези групи и вредите от гледна точка на техния опит. 47


За да представите това, може да се отнесете до по-горния пример за младите майки и тяхната група, използвате ваши собствени примери или по-добре попитайте младите хора за предложения. Наблегнете на нещата, които правят и как те се държат в групата и помислете кои от тези неща харесват и кои не. Накарайте ги да съставят списък с тези неща, все още работейки самостоятелно. Сега накарайте всеки младеж да намери партньор и да сподели и обсъди своите открития. Помолете ги да питат и да се опитат да обяснят защо се държат по определен начин във всяка от тези групи. Колко от отговорите са от личен избор и колко са повлияни от избора на други? И накрая се върнете отново като цяла група и помолете за отзиви. Започнете разговор и се опитайте да им обясните как натискът от другите членове на групата ("партньорският натиск") влияе на поведението им. Всички ние принадлежим и се нуждаем от групи. В групите ние намираме сходни интереси, преживявания и нужди. Потребно ни е да се чувстваме “приобщени” – дава ни сигурност. Това е универсално човешко преживяване и нужда. Разбира се, да си част от група, да си “приет”, означава, че има хора, които са вън и не принадлежат към тази група или са част от различна. Това сме “ние” и ”те”, “аз” и ”другите”. И нека да си припомним урока, принципа, който създадохме в отношението "аз" и "другите" – общия опит и че всички можем да бъдем видени като "другите". Независимо от това (и въпреки урока) хората продължават да определят групата (ите), в които участват или не само по определението “вътре” и ”вън”, но често в но често в опозиционните, антагонистични термини и рамки. Поглеждайки назад към групите обсъдени по-горе, всяка една от тях е вероятно да възприема други групи по този начин: младите майки могат да гледат на "старото поколение" като на опоненти, които се държат снизходително към тях; скейт-парк групата на -вероятно ще се чувстват по същия начин относно местните жители и тяхното противопоставяне срещу на проекта им; ромалайската група има вероятност да са ядосани на тези групи от хора, които ги стереотипизират заради вярата им, а също и на тези възрастни от тяхната собствена общност, които искат да ограничат това, което те могат и не могат да правят; а групата местни младежи действат агресивно към друга група от младежи, защото, изглежда са "различни", поради капацитета им на учене. Аз съм “прав” – ти “грешиш” Това упражнение дава възможност на младите хора да проучат и да се справят с някои от отрицателните динамики, които са изпитали във връзка с групата от хора, от които се чувстват различни. 48


Накарайте всеки млад човек да идентифицира група, от която се чувства различен и мисли, че тя има повече възможности (например висшата класа богати деца, белите хора, възрастни, ...) особено когато изпитват чувство на неудовлетвореност или гняв. След това ги накарайте да се замислят за причините, защо те вярват, че имат по-малко възможности или се чувстват изключени и направете списък. Предложете им да разделят причините на “факти” и ”мнение” Пример за факт: не ми позволяват да отида на дискотека Пример за мнение: защото съм черен Пример за факт: не мога да си позволя да ходя на фитнес (прекалено е скъпо) Пример за мнение: защото искат да не допускат определен клас хора След това ги накарайте да работят в малки групи от по трима четирима. Във всяка група накарайте един младеж да започне като представи своя списък. Задачата за останалите от групата е както следва: първо да определят дали са съгласни с разделението на “факт” и ”мнение”; след това да прибавят каквито и да е други причини, които може да са свързани; и накрая чрез въпроси и отговори да разберат дами и ако да - какво може да се направи по въпроса на индивидуално и групово ниво, за да намалят количеството на раздразнение или гняв, за да създадат алтернативни възможности. Например: опитай се да се облечеш подобаващо за дискотеката (ако причината да не те пускат се дължи на дрес-кода) Например: отидете в спортната зала на местното училище или да участвайте в местния клуб по спортни дейности (по-евтино е) Например: напишете писмо, с много подписи, за мениджърите на всяка организация с изискване за тяхната политика. Позволете на всеки човек от групата да вземе участие в презентирането. В края в цялата група или на пазара споделете предложените действия. ВКЛЮЧВАНЕ & РАЗНООБРАЗИЕ: ЗА КАКВО ПОМАГАТ? Групите могат да се отнасят една към друга в положителна посока, концентрирайки се например върху общите ползи, които едната може да донесе на другата и обратно. По същия начин, групите могат да се отнасят една към друг по негативни начини, където едната възприема другия като "заплаха". Връзката между групите е най-важната, основна грижа на проекта "включване" и "многообразие". Чрез разширяване, включване и разнообразие младежката работа цели да насърчи младежите да бъдат поприобщаващи във взаимоотношенията си с други млади хора и групи от 49


такива, които определят като "различни". Но какво трябва да се направи, за да се постигне това? Главният въпрос, върху който искаме да се съсредоточим е “защо”? Защо аз, ти или който и да е млад човек трябва да се интересува? Нека да дадем някои от причините ние, отборът, в които вярваме или можем да определим.  Личностно развитие Това е вярата, която следва от нашите изследвания в главата "Аз и другите", че човек обогатява себе си като влиза в контакт с другите. Другите хора са различни от мен и излагайки се на техния начин на живот, тяхното съществуване, може да означава, че това кой съм аз, моята идентичност, е повлияна по позитивен начин от подобно изживяване. Това изисква отворен ум, любопитство и разбира се – воля за поемане на рискове.  Ангажимент към правата на човека Това е политическо убеждение, че всички хора трябва да имат достъп до една и съща гама от равенства, затова трябва да имат и равни права на включване. Това е залегнало в Конвенцията на ООН за Правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и в много други национални и местни законови рамки.  Отдаденост към разнообразието Това е убеждението, че на по-глобално равнище, отколкото на индивидуално ниво на развитие на личността, човешкото общество като цяло е обогатено чрез потока между различните култури, един вид културното осмоза. С отваряне към влиянието на друга култура, нашата култура се обогатява и съживява.  Прагматична гледна точка Това е убеждението, че общество има икономически ползи от насърчаването на многообразието и по-голямото включване. Тази гледна точка подчертава идеята, че привличането и включването на хора с широк обхват на талантите и опита укрепва икономическите резултати.  Индивидуална социална действителност (реалност) Ако се възприемате като някой, който изпитва изключване независимо от какъв вид и по каква причина, тогава борбата ти да бъдеш включен определя отношението ти (и до някаква степен и отдадеността ти) към интеграция и многообразието. 50


Разбира се, най-накрая, въпросът е един за вас и на свой ред - по един за всеки от младите хора, с които работите. И всяка причина, ако е наистина лична, ще се състои от комбинация на причините, които сме дали и вероятно други, които не сме идентифицирали. Ето един начин, чрез който подходихме в нашите обучителни програми, който лесно би могъл да се използва при работа с младите хора. Разбъркване на купата При въвеждането на тема на дискусия с толкова много възможни пътища, разклонения, канали и т.н. е полезно да използваме метод, който отхвърля бързо мнения. Единият начин е като да разбъркваме купа пълна с храна с много и различни съставки. Някои хора го знаят като "въртележката" (забавната въртележка) – една от онези въртележки по панаирите, обикновено с ярко боядисани животни, на които се качвате и се движите в кръг, но с вътрешни и външни кръгове въртящи се в различни посоки. Накарайте хората да застанат в два кръга с лице един към друг (единият кръг се намира във вътрешността на другия) и след това за кратко време да обсъдят със стоящият пред тях човек какво мислят за редицата изявления (в този случай имащи общо с интеграцията и разнообразието въпреки че този метод може да се използва за много проблеми). Всеки партньор трябва да бъде предоставен с около минута, за да говори, а след това двойката да си размени ролите. След всяко твърдение помолете хората да се придвижат с няколко крачки в една и съща посока така че всеки да се озове срещу различен партньор. Дайте друга тема на разговор между новите двойки. След това се придвижете отново и така нататък. Това са няколко възможни тези:  Целта на интеграцията е всички от обществото да споделят еднакви ценности;  Ако всички имаха достъп до интернет, всички щяха да са интегрирани;  Интеграцията е важна, защото властите на ЕС са я определили като такава;  Основното предизвикателство за интеграционна работа е получаването на финанси.…  и тн. Дайте им само няколко минути за всяка теза. По този начин хората се срещат с много нови непознати и по подразбиране – с редица различни мнения. Обикновено даденото време не е достатъчно за достатъчното обсъждане на темите, така че участниците се оказват с повече въпроси отколкото отговори… Но ние точно това искаме! Съвет 51


Вместо да се държим снизходително към хората, мислейки, че нещата, които предлагаме са мъдри, трябва да работим върху приемането, че: - Всеки най-добре знае сам за себе си какво иска да научи. - Всеки има много знания /мисли/ и опит за споделяне. - Има достатъчно познания и умения в групата. Просто се уверете, че тя процъфтява! КЪДЕ СЕ ВПИСВА СОКРАТ? Задаването на въпроса "защо", е подходът, който приехме по време на нашите обучителни курсове. Обобщихме го в така наречената "Сократова служба" - подход, особено подкрепян от един от членовете на нашия екип. Сократ (оттук прилагателното "Сократичен"), известният гръцки философ, използва устройството (всъщност един много ефективен метод обучение) да отговори на всеки въпрос, с друг въпрос, с убеждението, че всички ние дълбоко в нас имаме отговори за въпросите, които задаваме. Придържайки се към този принцип, ние накарахме участниците в нашите курсове да изразят проблемите, имащи общо с интеграцията и разнообразието, като ги възприемаха като поредица от въпроси. Сократова служба След упражнението “Разбъркване на купата” по време на нашите обучения хората обикновено остават разочаровани или защото са имали прекалено малко време да обсъдят тезата и проблемите, или защото е имало повече въпроси които са искали да попитат или дилеми, на които не е било обърнато внимание. Точно тогава ние използвахме метода Сократова служба (разбира се той може да се използва по всяко време). След като обяснихме за наименованието на този метод, с кратък исторически антракт, Сократ, Древна Гърция, отрова и т.н., поканихме хора да изразят своите въпроси, свързани с включването и разнообразието и да направят списък. Често ще задаваме по-нататъшни въпроси за изясняване на първоначалния въпрос или за да го подчертаем. В нашите курсове е имало въпроси като:      

Какво е чувството да си изключен? Какво е обществото? Какво бихте искали да бъде обществото? Какво е включване? За какво е добро многообразието? Как може да се гарантира интеграцията, включително и на хора в практика (методи и т.н.)

Сократова служба – проблеми и въпроси 52


Театрална постановка на въпроса – какво е интеграцията? След това бихме накарали хората да се разделят на групи и да работят върху тези въпроси. Възприемаме групите, с които работим, като речна вода, придържайки се към древна мъдрост – остави реката да тече в посоката, която е поела и използвай нейната енергия и сила без да нарушаваш нормалния ѝ ход. Карайки участниците да поставят инициали до въпросите, върху които искат да разсъждават създаваме групи, които са мотивирани, избирайки да работят върху конкретен въпрос. Методът, който избрахме да използваме за справяне с въпросите и развиване на отговора към тях беше да помолим групите да направят кратко въведение (5 минути) върху избрания въпрос по възможно най-креативния начин, представяйки групово идеите на нейните участници. Презентациите могат да бъдат под формата на театър, плакат, песни или всеки друг творчески метод - най-важното е да се комуникира, така че и другите участници да получат представа за това, което е било обсъждано и разработено в различните работни групи. И не само, че на всички им е интересно, но и придобиват истинско вдъхновение за работата си! Няколко примера Една група подготви шоу на въпроси и отговори, в което един член беше "водещия", а останалите членове на групата - "членове на комисиите". Всеки член на комисията поема ролята на измислено лице и един по един се представят на публиката (всички останали са публиката). Преди началото на тяхното представяне, водещият обяснява, че един от членовете на комисията е ХИВ положителен и е задача на публиката да отгатнат кой (чрез гласуване в края). След като членовете на комисията се представят, те отговарят на въпроси на публиката. На края публиката гласува и ХИВ участника се представя. Характерите на членовете на комисията са базирани на стереотипи и целта на тази дейност е да се покаже как работят предразсъдъците в обществото. Друга група използваха инициалите на имената си за да се изпишат акронима “ДОПУСКАМ” и направиха презентация за предразсъдъците – “Не допускайте всичко за всички”. Една група, проучвайки въпроси, свързани с интеграцията, използва купи с вода, камъчета и листенца. В отговор на твърдение всеки човек от групата е трябвало да постави камъче в купата, ако твърдението е представлявало негативен аспект на интеграцията или листенце, ако е представлявало положителен аспект. Камъчетата потъват, а листенцата плават – символичното представяне е силно. 53


Друга група е разиграла мозъчна атака с цялата група върху въпросите за личностните бариери, включени в техните в тяхната интеркултурната им комуникация: “нараняване”, ”извънредни ситуации”, ”шок”, “излагане” и ”разчистване на свободно време, което да прекарат заедно” бяха някои от отговорите. Театърът, поезията, песните, танците и много други богати и разнообразни, креативни методи са използвани в тези въвеждания.

НАШАТА ПОСЛЕДНА ДУМА ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Определенията за включване винаги се отнасят към “принадлежност”. Идентифицирам също е дума, често използвана от гледна точка на “включването” и ще запомните, че едно от значенията на идентичност е "еднаквост". Едно определение на разнообразието гласи: “Разнообразието е обхватът на човешките различия. Състои се от безброй фактори, включително видими и невидими разлики, например пол, възраст, произход, раса, увреждане, религия, сексуална ориентация и индивидуалност.” Мислейки за включването и разнообразието като за ЕДНАКВОСТ и РАЗЛИЧИЕ изглежда създава противоречие по отношенията и ще се окаже безполезно в нашето разбиране. Но ние опитахме и извън тази умствена работа ние стигнахме до гледна точка, която реши това противоречие. За нас, включване утвърждава убеждението, че всички млади хора СА ЕДНИ И СЪЩИ в правото си да участват във възможностите и ползите, които може да предложи обществото. Включването се отнася до процеса, чрез който това участие е постигнато. По време на този процес, всички млади хора имат правото да запазят своите РАЗЛИЧИЯ, това, което ги прави уникални, което им дава тяхната лична идентичност. И ПОСЛЕДНИ ПОСЛЕДНИ ДУМИ Всички са различни, всеки има различни способности и ресурси. Можем да отпразнуваме разнообразието като считаме всеки за уникален и ценен. 54


Включването се занимава с откриване на способностите и красотата на различията, вместо да се концентрира на недостатъците. Става дума за създаването на среда, в този модерен свят, където духът на сътрудничество и взаимното уважение може да ни вдъхнови да имаме нови преживявания, преоткривайки себе си и другите, обогатявайки живота си с нови перспективи. Включването започва в главата ти, когато започнеш да гледаш на нещата по различен начин. Става дума за чувствителност към различията и желание да ги оценяваме. ОБОБЩЕНИЕ Така, ние разгледахме отблизо разбирането за "включване и многообразие". Ние проучихме следното:            

Основният принцип на работата по “интегриране”. Пречки за участието на младите хора. Неравностойни възможности. Примери за младежка работа за постигане на приобщаване. Изясняване на дневните редове на младежкия работник и младия човек. Активно участие. Прости методи за насърчаване на включването. Естеството и дилемата на групата. Връзката между това, което съм, и това как съм възприемам другите хора. Причини за желанието за постигане на "включване и многообразие". Формулиране на въпроси – Сократовата служба. Едно-две определения. ИЗТОЧНИК:

Оригиналният текстът на английски е достъпен на www.SALTOYOUTH.net/Inclusion / and www.SALTO-YOUTH.net/Diversity/. Текста е част от книгата - ID BOOKLET- IDEAS FOR INCLUSION & DIVERSITY. A practical booklet about making your youth work and your international projects more inclusive and reaching more diverse target groups. За връзка с авторите inclusion@salto-youth.net & diversity@salto-youth.net

55


ПРИНОСЪТ НА МЛАДЕЖКАТА РАБОТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА МАРГИНАЛИЗАЦИЯТА И АГРЕСИВНАТА РАДИКАЛИЗАЦИЯ.1 Превод: Калоян Ганев Научен редактор : Ахмед Куйтов Приносът на работата с младежта чрез методите на неформалното учене за насърчаване на активното гражданство и участие на младите хора в разнообразни и толерантни общества, които възпрепятстват маргинализацията и радикализацията, водеща до агресивно поведение. РЕЗЮМЕ Резултати от експертната група на политици, изследователи и практикуващи засягаща ролята на работата с младите хора относно насърчаването на активна гражданска позиция, предотвратяване на маргинализацията и агресивната радикализация. Експертната група следва в работата си модел на три нива на превенция в обществено, целенасочено и предотвратяващо ниво. Във всяко ниво неформалното и информалното учене оказват важна роля и трябва да бъдат подкрепени по различни начини. Експертната група предоставя в съответствие с различните предизвикателсва, конкретни предложения. Основни резултати от експертната група са: - Практически инструментариум за младежки работници, доброволци и организациите, които ги обучават с насоки как да се насърчи активното гражданство на младите хора с цел предотвратяване на маргинализацията и справяне с пропагандата на радикализацията, водеща до насилствен екстремизъм. - Политически препоръки, адресирани до публичната власт от местно до свикването на Европейско равнище за цялостен подход в превенцията на радикализацията. Практически инструментариум ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЦЕЛИ обхващащи всички млади хора по индиректен начин, чрез оборудването им с житейски умения, които допринасят за

Текста е превод на части от - The contribution of youth work to preventing marginalisation and violent radicalisation. Издание на Европейската комисия., ISBN – 978-92-79-65334-6. 1

56


тяхната демократична устойчивост и по този начин укрепване на демократичните им ценности. Младежките работници на това ниво би трябвало да: -Бъдат медиатори и фасилитатори, когато се обсъждат трудни теми или теми с които не са запознати младите хора. Експертна група посочва конкретния принос на работата с младежта, както и неформалното и информално учене за насърчаване на активна гражданска позиция и участие на младите хора в разнообразни и толерантни общества и превенция на маргинализацията и радикализацията потенциално водещи до агресивно поведение, съгласно работния план на ЕС за младежта 2016-2018 г. Обсъждане на въпроси от значение за младите хора в безопасна заобикаляща среда. - Смело да се обсъждат теми табу; -Познавайки насоките на развитие (тенденциите), решително да се противопоставят в съзвучие с реалностите на младите хора; -Възможност за младите хора да разберат правата на човека и демократичните ценности в практиката. -Младежките работници е нужно да са наясно с младежките ценности и имплицитна (прикрита) идентичност. -Да създават оценка на собствените си способности за самоанализ, критично мислене и емоционална устойчивост. -Да насърчават между културни и между религиозни дискусии, които подчертават общи ценности. -Най-добро оползотворяване на съществуващите възможности за обучение на процесите за превенция на агресивната радикализация. -Да споделят с младежите положителни истории за противодействие на екстремистки идеологии. -Информиране на младите хора за обществени антидискриманционни мрежи. ЦЕЛЕНАСОЧЕНАТА ПРЕВЕНЦИЯ има за цел да достигне до младите хора, които показват тенденции към антидемократични и екстремистки идеологии.

57


Младежките работници в това ниво трябва да: -Са наясно, когато младите хора са с прекъснати връзки с техните социални групи. Това може да бъде признак на агресивна радикализация. -Да търсят и идентифицират сигнали от младите хора, да се оценяват правилно. Те често са зов за внимание. -Създаване/изграждане на доверие в отношенията противопоставянето по идеологическите въпроси.

преди

-Познаване на полето на действие и готовност за намеса на място. -Използване на партньорски образователни дейности за предотвратяване на възможностите за въвличане на младите хора в екстремистки кръгове. -Придобиване на повече информация за мотивите и причините на младите хора за присъединяване към екстремистки кръгове с цел създаване на стратегии и социални алтернативи. - Създаване на среда за включване в диалог, трениране в диалог техники на изразяване на позиции. -Запознаване с процесите и динамиката на крайната радикализация и пропагандата, както и с мотивите и привлекателността на радикализацията. -Да познават ролята на символите в екстремистките групи, защото това спомага да се осъществи контакт с млади хора от тези групи. -Участие в диалога и изслушване на позициите на младежите и демонстриране на демократична и хуманистична гледна точка. -Установяване на сътрудничество с други заинтересувани страни като например неправителствени организации, училища, правосъдието, сигурността и социалните институции. ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ УЧАСТИЕТО на млади хора в екстремистки група/и и с такива, които са съгласни да се разгледа напускането на екстремистката група в която участват. Тази работа е нужно да бъде предоставена на експерти и младежки работници, които са особено подготвени за тази дейност. Младежките работници на това ниво трябва да: - Изградят връзка основана на доверие с младите хора, които ще извеждат от екстремистката група. 58


- Да бъдат сигурни, че могат да отговорят на предизвикателството преди да се намесят. - Да формират съюзи с ключови фигури в общността. - Разбиране на процеса, работа върху причините и разработване на алтернативи. - Сближаване със семейството, опознаване на неговата динамика и да се потърси правилния човек преди намесата. - Разработване на протоколи за сигурност, за да се гарантира сигурността на младия човек и на младежкия работник. - Сътрудничество с експерти от различни сектори, като например неправителствени организации, правосъдие, училища и социални институции. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ Те се основават на факторите подпомагащи успеха, изведен от реализирани практически проекти или политически подходи в цяла Европа. Различните сектори трябва да си сътрудничат в обща програма за ефективна борба с явлението на радикализация водеща до насилствен екстремизъм понеже нито един сектор не може да реши сам проблема. За това е необходим цялостен интегриран подход. Накратко: Сътрудничеството между различните нива се нуждае от време за срещи и разработване на взаимното разбирателство и уважение. По отношение на работата с младежта като цяло, за да му се предостави възможност да изпълнява задачите си в обществена, целенасочена и предотвратяваща превенция, включително персонал, както и инвестиции в инфраструктура, но също така и в областта на образованието и обучението. - На обществено ниво експертите да са съсредоточени върху начините за системно сътрудничество между младежката работа и различните заинтересовани страни. Предложения са направени за това как да бъдат подкрепени младежки работници и педагози, за да се справят с нововъзникващи проблеми. - На целенасочено ниво експертите подчертават важността за създаване на структурни, дълготрайни и устойчиви партньорства между младежкия сектор и формалното образование и секторите на сигурността, здравеопазването и социалните дейности. 59


- На предотвратяващо ниво, експертите насърчават множеството заинтересовани страни за сътрудничество съобразно с конкретните превенции за младежите. В същото време, те поканват сектора за сигурност, да си сътрудничат системно с младежките работници, за да се максимилизира превантивното въздействие по начин, който зачита ценностите на младежката работата. Накрая препоръките подчертават необходимостта от осигуряване на специализирано обучение, необходимите средства за оборудване за младежките работници. ДЕФИНИРАНЕ НА ОСНОВНИТЕ ТЕРМИНИ. РАДИКАЛИЗАЦИЯТА е процес на нарастваща готовност да приеме, преследва и подкрепя дълбоки промени в обществото в конфликт със съществуващия ред. ЕКСТРЕМИЗМЪТ се отнася до позиции, които са силно насочени срещу споделени ценности и морални стандарти в рамките на едно общество. Терминът ''екстремисти'' се отнася за хора, които силно неуважават или дори се бият срещу тези ценности стандарти(включително използват насилие). ПРОПАГАНДАТА е информация с предубеден и подвеждащ характер, използвана за насърчаване на политическа кауза или гледна точка. Психологически механизъм за въздействие и промяна на отношението на населението към конкретна кауза, позиция или политическа програма в опит да се формира консенсус. АКТИВНОТО ГРАЖДАНСТВО е целенасочено и последователно участие на гражданите в икономически социални, културни и политически сфери на живота. В областта на младежта основният акцент е върху учене на необходимите компетенции чрез доброволни дейности. Целта не е само подобряване на знанията, но и мотивацията, уменията и практическия опит за активно гражданство. ДЕМОКРАТИЧНАТА УСТОЙЧИВОСТ се отнася до способността да се виждат различни гледни точки, емоционалната гъвкавост е способността да се чувстват солидарни, идентифицирани, с доверие към хора от различни среди, за да преговаря за "сложното търсене на значение в съвременния свят" и социално разнообразие (готовност и способност да се преговаря и поддържат връзки с хора от различен произход).

60


ОБЩЕСТВЕНА ПРЕВЕНЦИЯ (също наречена първична превенция) е всяка форма на намеса, информираност, обучение насочени към цели групи или групи от населението, за да се предотврати определено поведение или опасности. Обществената превенция включва мерки свързани с намаляване на риска и засилване на защитните фактори. Перспективата е в дългосрочен план и започва в ранен етап на живота. ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ПРЕВЕНЦИЯ (наречена също вторична превенция) се занимава с ранно откриване на вече съществуващи симптоми, проблеми и поведенчески отклонения в отделни групи и хора. Тя е насочена към лица и групи с потенциално висока степен на риск, за да се предотврати деградацията и е в подкрепа на пострадали. ПРЕДОТВРАТЯВАЩА ПРЕНЕВЦИЯ (наричана още третична превенция) има за цел отделни хора показващи поведение засегнати от заплахата, по-малко акцент се поставя върху оценката дали отговаря на общественото влияние, както и ценностите на общността. Независимо от това училището и семейството са важни за интервенцията. Тя има за цел да предотврати следващи проблеми и рецидиви. Това включва мерки за рехабилитация и социална интеграция. СОЦИАЛНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА е широко понятие обхващащо широк спектър от дейности от социално-културен, образователен или политически характер, както с и за младите хора. Все почесто се включват спорта и услуги за млади хора. МЛАДЕЖКАТА РАБОТА принадлежи на "извънучилищното образование, както и дейности специфични за свободното време. Самостоятелната младежка работа е форма на улично-базирана работа с младежта, която работи без използване на център и заема място, където младите хора, географски се развиват. Тя е насочена към осъществяване на контакт по улицата с "трудно-достигаемите" или "необвързани млади хора". АУТРИЧ МЛАДЕЖКА РАБОТА е форма на социално-възпитателна работа, която се извършва с млади хора на собствена територия и е метод на работа който поддържа сложен младежки център или проект, базиран на работа с младежта. Главно се използва за информиране на младите хора за услуги които съществуват на местно ниво и да ги насърчи да използват тези услуги.

61


КАКВО ? Експертната група за ролята на работата с младите хора за активно гражданско участие, предотвратяване на маргинализацията и радикализацията проследява заключенията от Парижката декларация2, относно ролята на младежкия сектор в борбата с насилствена 3 радикализация и Съобщението на Комисията за подпомагане на предотвратяване на радикализацията, водеща до насилствен екстремизъм4. Мандатът на Експертната група е да определи "конкретното участие на младежката работа, както и неформалното и информалното обучение за насърчаване на активна гражданска позиция и участието на младите хора в разнообразни и толерантни общества и превенция на маргинализация и радикализацията, потенциално водеща до агресивно поведение". В състава на експертната група участието на държавите-членки е било доброволно и те могат да се присъединят по всяко време. Следните държави-членки са назначени представители: Белгия, Чехия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Хърватска, Италия, Литва, Латвия, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Словакия.Европейският младежки форум беше поканен като постоянен участник. ЗАЩО? Успешността на терористичните нападения в Европа през 2015 г. и 2016 г., с участието на млади хора, които са родени и отгледани в Европа, както и за увеличаване на инцидентите на омраза, престъпления и ксенофобия, подчерта, че за да се поддържат открити и отворени общества, радикализацията водеща до насилие и екстремизъм, трябва да бъде предотвратена на по ранен етап. Ролята на обучението. В това отношение от решаващо значение е внушаването на младите хора с необходимите житейски умения и ценности, как правата на човека могат да допринесът за развитието на положителна идентификация, да ги направи устойчиви срещу екстремистките идеологии. Младежкият работник е нужно да изпълнява важна роля в овластяването на младите Декларация за насърчаване на гражданството и общите ценности на свобода, толерантност и недискриминация чрез образование от 17.03.201 5г. 3 Ролята на младежкия сектор в един интегриран и междусекторен подход за предотвратяване и борба срещу крайното радикализиране на младежта 9460/16/01.06.2016г. 4 СОМ(2016)379/14.06.2016г. 2

62


хора да бъдат активни граждани и по този начин да ги предпази от екстремистки идеологии. Тя помага на младите хора да придобият умения и компетенции чрез неформалното учене, като работа в екип, лидерство, междукултурни познания, решаване на проблеми и критично мислене. Тя подкрепя младежите в трудните въпроси на идентичността, които могат да възникнат в юношеска възраст, които са изложени на риск от маргинализация и социално изключване, с техните проблеми като им дава възможност да се спра- вят с предизвикателствата на израстването в многообразно плуралистично общество. КАК? От експертната група бе поискано да разгледа приноса на неформалното и информалното учене и ролята на младежката работа, за: - Насърчаване на активна гражданска позиция; - Предотвратяване на маргинализацията; -Предотвратяване на радикализацията, водеща до насилие и екстремизъм (в резултат на маргинализация); Експертната група структурира съгласно подход на базата на по-нататъшен модел на превенция три нива: Обществена превенция, Целенасочена превенция, Предотвратяваща превенция. Образованието в неговия по-широк смисъл включва неформално и самостоятелно учене. В частност както неформалното и информалното учене имат силен включващ аспект, тъй като те са адресирани не само до познавателните умения, но също така дават възможност и на емоционалните и социалните умения. Съставянето на този модел е вдъхновен (наред с други) от модели за превенция, разработени от Г. Каплан, Р. Гордън и С. Йохансон. Практически инструментариум Този инструментариум е насочен към всички младежи, които биха могли да бъдат изложени на риск от агресивна радикализация и също към организации, които обучават младежки работници и търсят съвет по този въпрос. Инструментариумът представя съвети и насоки, които са извлечени от различни проекти с добри практики в цяла Европа.

63


ОБЩЕСТВЕНА ПРЕВЕНЦИЯ Тя е насочена към всички млади хора. Предотвратяването на това ниво е непряко, като развива в младите хора умения за живот, които допринасят за тяхната демократична устойчивост и по този начин укрепва демократичните ценности. Един силен аспект на това ниво в да се даде възможност на младежите да направят своя избор следвайки тези ценности. Въпреки това се изисква чувство на бдителност, както и на неотложност около огромните предизвикателства пред, които нашите общества са изправени. Агресивната радикализация е разрушителна сила на социалната тъкан която е тук, за да остане и да се отрази на всички части на обществото. Това е така, защото младежките работници, трябва да бъдат готови да допринесат за изграждащия самоличността процес. По долу младежките работници и организации, ще намерят практически съвети за обществената превенция, следвани от кратки пояснения. - Младежкият работник да бъде медиатор и посредник при обсъждането на теми, които не са познати. Има трудни теми за младежкия работник, но те трябва да се обсъждат и да не се отклонява от тях поради страх от недостатъчно познания. Осигуряването на отговор не винаги е крайно важно, но все пак е от решаващо значение, за да посредничи и да се улесни разговора с младите хора, докато приема възгледите и опасенията на младия човек, в същото време младежкия работник, трябва да отхвърли екстремистката идеология водеща до агресивно поведение. - Обсъждане на въпроса за смисъла с младите хора в безопасна среда. Младите хора, като част от процеса на оформяне на идентичността си представят основно човешки и екзистенциални въпроси, които могат да доведат до намалено самочувствие в безопасна среда и това означава, че младите хора трябва да се третират с необходимата сериозност, внимание, дискретност и разбирането, че това са важни въпроси за тях, без да се опасяват, че ще бъдат критикувани. - Смело да се обсъждат теми табу. Младежкият работник не трябва да избягва, обсъждането на теми табу като сексуална ориентация, расизъм, политически възгледи, културни различия религия или психично-здравни проблеми. Между младежът и младежкият работник няма теми табу, които не могат да бъдат обсъждани. Младежкият работник е нужно да се включва в разговори, който не поставя младежите 64


в атмосфера да се чувстват неудобно или отхвърлени при обсъждането на тези теми. НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, СЛУШАНЕТО Е ПО-ВАЖНО, ОТКОЛКОТО ОТГОВАРЯНЕТО. - Съзвучие с реалностите на младите хора, познаване на тенденциите и ангажиране в разговор(диалог). За да бъде по-ефективна, тя трябва да бъде приспособена към младежта. Например, в търсене на отговори за възхода на интернет и присъствието на социалните медии в нашето ежедневие. Младите хора са очаровани от градски митове ,паранормалното, конспиративни теории и екстремни идеологии. Основни познания за текущите тенденции и проблеми във връзка с екстремистки движения, които са привлекателни за младите хора е от съществено значение. Младежките работници, трябва да са в състояние да създават образователни дейности въз основа на неформални и информални методи за обучение където практически въпроси на теоретически концепции могат да бъдат адресирани(например чрез семинари адресирани до правата на човека). При стартиране или участие в дискусии по въпроси, които засягат младите хора всички възгледи, трябва да се вземат насериозно. Не се изисква опит в идеологии и религии (вместо това разбиране на несправедливостта, което често е гореща тема за един млад човек) може да бъде отправна точка за една честна дискусия, което напрактика означава. че младежките работници, трябва да използват неутрален умерен език, като се избягва<<ние и те>> дискусии. Важно е за младежките работници, да покажат, че имат ясна ориентирана за себе си позиция за демокрация и права на човека. - Насърчаване на междукултурните и междурелигиозните дискусии, които подчертават общите ценности. Младежките работници следва да приемат необходимостта на младежите да изразят своите страхове и разочарования в отношенията на междукултурните и междурелигиозните въпроси. -Осигуряване на положителни истории с цел противодействие на екстремистки идеологии. Младежките работници, трябва да могат да предоставят на младите хора контраразкази за насилствени екстремистки идеологии. Чрез алтернативният разказ и представените факти, трябва да се предложи алтернативно решение/я на духовни, политечески, социални и 65


психологически нужди(желания и тревоги) или разнищване на разказ, който да дава на младия човек възможност да анализира критично екстремистката идеология и развенчае своите неадекватни отговори на тези нужди. -Информиране на младежите на обществени антидискраминационни мрежи. Младите хора, често не са наясно за съществуването на обществени структури, които могат да осигурят подкрепа и защита срещу дискриминационни практики. Това може да доведе тях до това,да не се чувстват защитени и да ги отвори към екстремистки мрежи. -Разпознаване на сигнали за радикализация при младите хора. Младежкият работник, трябва да оценява сигналите правилно. Драстичната промяна в поведението или външния вид може да е сигнал, че този млад човек претърпява много промени или проблеми отвътре. Дори ако един млад човек показва драстична промяна в поведението, което младежките работници виждат у него, те трябва да запазят своя положителен подход, да предложат пространство и овластят младия човек да работи с тези предизвикателства. Младежкият работник, трябва да обърне внимание на потенциалните сигнали за начално преминаване към насилствен екстремизъм и в същото време да са наясно с риска да (погрешно) заклеймяват младия човек като потенциален екстремист. - Приемане на фундаменталистки ислямски дрескод. Често се възприема, че млад човек облечен по този начин вече е станал "салафист" (върховното радикалстично религиозно течение в исляма, което обаче се отхвърля от нормалния ислям). Младежкият работник може да се поколебае да се обърне към такъв млад човек. Това е погрешно схващане, защото това може да е сигнал, че този млад човек преживява големи вътрешни промени и се нуждае от повече внимание и затова младежкия работник, не трябва да се колебае да се включи в разговор с него. Може да се окаже, че този млад човек не е в състояние да даде отговори за специфични религиозни въпроси. При това положение младежкия работник, трябва да поддържа по-близък контакт и да се съсредоточи върху внимателно изслушване на младия човек с цел да се подбере найправилният подход за прилагане според ситуацията.

66


ЗАКЛЮЧЕНИЕ Много е важно да се подчертае, че сами по себе си темите за маргинализацията и радикализацията сред младите хора придобиват все поголямо и дълбоко значение от гледна точка на днешните реалности в контекста на европейското ни общо бъдеще. И маргинализацията и агресивната радикализация, застрашават преди всичко благоденствието, развитието и бъдещето на младите хора. Младежката работа има да играе важна роля в изграждането на демократичната устойчивост и овластяване на младите хора да станат активни участници в европейското демократично общество. В отделните страни от голямо значение е и силното междусекторно сътрудничество между младежката работа, правосъдието, социалните структури, училищата и формалната образователна система, за насърчаване, по нататъшно развитие и интегриране на младежта. Чрез интегриран подход изграждане на капацитет на младежкия сектор, развитие на устойчиви партньорства и увеличаване на наличните ресурси, тъй като маргинализацията и насилтвения радикализъм са съвсем реални заплахи за нашите демократични ценности в рамките на Европейския съюз.

67


ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА МЛАДЕЖКИЯТ РАБОТНИКЦИ ПРИ ПОДГОТОВКАТА НА УЧАСТНИЦИ ЗА ВКЛЮЧВАНЕТО ИМ В МЕЖДУНАРОДНИ МЛАДЕЖКИ ОБМЕНИ Превод - Йоан Йорданов Научен редактор: Ахмед Куйтов

Чували ли сте историята за това, как супер героят си подготвя изчистено бельо всяка вечер преди да легне... Най-вероятно не сте го чували, защото да си супер герой не е нужно само това! Началото… Еее, може би не сте супер герои, но младежите очакват да бъдете точно такива и поради тази причина е добър модел за следване. Подходът на супер героя е да планува и подготвя всяка стъпка от пътя и винаги да знае какво и защо го прави – от началото до края... Предварително означава да се предвидят всички онези неща, които са очаквани или неочаквани (чувства, действия, факти и др.) и могат да се случат по време на едно международно събитие, включващи младежи, които не са свикнали да пресичат дори улицата. Предварително означава да сме готови за всички непредвидени въпроси, поведение или ситуации възникнали в процеса на развитие на тези младежки дейности. Предварително означава заедно младежките работници и младежите да са отдадени на работата си заедно по време на подготовката, изпълнението и оценката на инициативите. Предварително означава да осъзнаваме значимостта на това да сме подготвени за всичко и навсякъде. Предварително е „рецептурна книга” съдържаща жизненоважните елементи необходими за осъществяване на международен младежки обмени приготвен така, че да е най-голямата вкусотия, която младежите са вкусвали. В тази част от книжката не гледаме важността от очакванията (на младежките работници и младежите, както и отнасящата се социална рамка), мотивацията (включително мониторинга и продължаващото 68


оценяване), тиймбилдинга (като основополагащия камък при работата в групи), мултикултурна осъзнатост (в широк смисъл на думата, не само расова или стереотипна), оценка на риска (не да се бърка с резолюция на междуличностните конфликти) неподминаващите се парични въпроси и практическия планов процес. ОЧАКВАНИЯ Когато се осъществява международно събитие, където младите хора са включени в планирането (определяне на цели, дейности, разписания, ресурси и т.н.), изпълнението и оценката, е от есенциално значение работата да се фокусира върху нуждите и очакванията не само на младежите, но и младежките работници, бюрократи, родители и т.н., защото развитието на нещата няма да обхване само младежите, но и участниците в тяхното социално обкръжение. Допълнителната стойност, която допринася социалното обкръжение, е възможността проекта да достигне до по-голяма публика и да създаде чувство за „принадлежност” сред по-голяма част от обществото.

Младежки работник

Родител

Други

Бюрократи

Един от начините за осъществяване на дейностите е да се установи визуализацията на общите очаквания на всички участници,концептуализирани около общите и допирни точки. Това пресичане или кръстосване може да бъде фундаментално за базирането на проекта и да помогне за задържането на всички участници в инициативата.

Използвайки тези съвети като база по участието си в международни проектни дейности, ще съумеете да сте по-организирани, подготвени и инициативни по време на изпълнението. Важен момент тук е и умението да се планира и предвиждат изходите от всяка ситуация при работата с хора и ресурси. По този начин се следи за ефективността и рационалното използване на човешкия фактор и ресурс.

69


ОЧАКВАНИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА Подготовка на багаж Един от начините да се справим с очакванията на младежите е да се дискутират кои са важните неща като багаж. Ето и пример как да го организираме: Материали: листове хартия, цветни химикалки, свободно място (стена или бяла дъска) Подготвяме няколко хартиени листа с картини, графики и информация. Инструкции за младежите: ”Вие ще пътувате за чужда страна. Напишете поне 10 неща (материали, очаквания: неща, които очаквате да се случат, нагласи и др.), които смятате за нужни при това пътуване” Дайте на младите хора 5 или 10 минути да изготвят своите списъци и ги помолете да сложат „багажа” на стената или бялата дъска. Заедно всички направете ревизиране на „пречките” относно „багажа”: нагласи, материални въпроси, очаквания и др. Опитайте се да идентифицирате с максимална точност какво очакват младежите и какво не. Скицирайте според вашата гледна точка кое е реалистично и кое не. С краката си на Земята се опитайте да накарате младежите да си поставят реалистични и достижими цели. Помнете, че при работата си с млади хора обхвата на дейност ви е обвързан с положително поведение и толерантна нагласа относно живота и разнообразие. Съвет: Направете го лесно. Използвайте малко думи и лесни за следване инструкции, където обяснявате дейността. Може да има нужда да адаптирате инструментите, които са подходящи за специфичните нужди на вашата група. Ако имате младежи с трудности при четенето и писането, просто вземете стар куфар от вашия гардероб и помолете младежите да сложат всичко, от което смятат, че имат нужда за целите на пътуването. Използвайте въображението си и бъдете супергерой. Съвет: Оценяването на дейностите е от съществено значение. Колкото по-ясно изяснени са дейностите и резултатите, толкова поголяма е добавената стойност. Не просто „правете” дейностите. Есенциално е да преминете през брифингите и оценката, за да позволите на младите да оценят свършеното до момента, да повишат своя опит и да решат какво да правят след това. Прекарвайте време след всяко събитие да преговорите случилото се и обсъдите наученото 70


и да ги насочите как могат да го приложат във своя живот. Не можем да променим миналото, но можем да влияем на бъдещето. Всяко ново преживяване кара мозъка и мисълта да навлизат в нови измерения по пътя на своето развитие. Всичко до тук ще им помогне да подобрят способностите си за планиране, работа в екип и ще спомогне за развитието и практическата приложимост на научените или подобрени компетенции в професионалният им живот. Така те ще добавят стойност към уменията си и своята Автобиография за по-лесното им реализиране на трудовия пазар. ОЧАКВАНИЯ ЗА СОЦИАЛНОТО ОБКРЪЖЕНИЕ Как се идентифицират очакванията на другите участници? Лесно е! Живеем в общество на нови технологии за комуникация и разпространение на информацията: Интернет, СМС, e-mails, и много традиционни медии като телевизия, телефони, радио, или дори говоренето! Станете журналист за ден: Горещи новини!  Помолете младежите да съберат виждания и мнения от техните родители, връстници, съседи и роднини за международните инициативи, в които участват.  Информацията може да се събира по различни начини: видео и звукови записи, СМС-и, бележки или снимки и др.  Когато цялата информация бъде събрана, накарайте младите участници да я анализират като синтезират общото и филтрират това, което смятат за излишно. Съвет: Тази дейност може да се използва и за намирането на финансиране или публична администрация, която да спомогне дейността. СЪБИРАНЕТО НА ВСИЧКИ ОЧАКВАНИЯ Може да се получи така, че различните участници да имат различни очаквания. Това, което младежите очакват да научат и изжевеят може да е напълно различно от това, което очакват техните родители или 71


финансиращи организации. Съществуват различни начини такава ситуация да се превърне в положителна и за двете страни. За младите хора е от съществена важност прозрачността на действията и мислите, които са насочени към тях. По този начин им се показва, че работиш с удоволствие и желание с тях, а не поради някакво нареждане или документ и така се нагаждат за взаимната работата по даден проект. Обяснете им за международната работа, документацията за водене, процедурите, насоките и целите, финансирането и фондовете (Общини, Регионални и Областни административни единици, Европейската Комисия), също и въведение как е възможно да се постигнат сходства в очакванията при взаимната работа чрез адресиране на проблемите. За финансиращите и членовете на социалното обкръжение е добре да са непрекъснато информирани за всички решения и промени, които се предприемат, за да се избегна неразбирателства. Уважавайте принципите на включването като ги включвате директно в процесите и вземането на решението и правете промени според тяхното мнение, очаквания и сходни нужди или желания, когато е възможно и практично. Интересното тук е, че по този начин участниците се научават да правят маркетингово проучване и се опитват да видят и осъзнаят нещата от различните гледни точки. На база това анализират и систематизират желанията и очакванията на раязличните страни и намират точката на удовлетвореност (където се срещат на едно място нуждите и желанията на всички засегнати) Следващите стъпки ще помогнат за процесите: Когато порасна искам да бъда... Целта на упражнението е да се обвържат очакванията на младите хора и формалностите по проекта. Първата стъпка е да се създаде основата за разбиране на „целите”. Стартираме като покажем следната бланка:

Основни данни • Моето име е... • Аз живея в... • Очаквам от живота... • Когато порасна бих искал да бъда... 72


После попитайте младежите каква е тяхната концепция за своята цел по отношение на какво искат да постигнат за кратък, среден и дълъг период от време (да имат мотоциклет, да си намерят работа, да имат прекрасен рожден ден и др.). След това ги питайте какво смятат, че трябва да направят, за да постигнат желаното като по този начин осъзнаят, че процесът е „стъпка по стъпка”. Следващият етап е да се напишат (или прожектира с лаптоп и медиа) формалните цели, да се дискутират и приоритетизират като се набележат стъпките, през които трябва да се премине, за да се постигне целта. Приключете дейността като проверите дали младежите са разбрали процеса и обвързаността му със основните очаквания, които сме набелязали (като пример може да се направи списък). Много добър начин за този процес и придаването на официалност е „направата на паспортите”. Моят пръв паспорт: Когато младежите установят своите лични очаквания, помолете ги да направят личния си паспорт и изготвят списък с очакванията и целите си относно проекта. След това ги помолете да споделят своите списъци с вас и другите участници (само, ако имат желание да споделят) и се съгласете на общ метод за оценяване като например: символ върху целта или очакването, подпис, Х, усмихнато личице или др.

Име.................... • Цели................... • ........................... • Очаквания......... • ........................... МОТИВАЦИЯ БОРДНИ КАРТИ ЗА ВСИЧКИ След като се установят общите цели и очаквания, следващата стъпка е да се поддържат всички мотивирани и отдадени на „каузата”. Тази стъпка може да бъде нож с две остриета – от една страна имаме комплект от цели, към които всички да се стремят, а от друга страна имаме нетърпеливи (надяваме се!) хора, които да държим заинтересовани! 73


ВЪВЛИЧАНЕТО И ЗАДЪРЖАНЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА Най-трудната задача в работата включваща младежи е те да се държат мотивирани и заинтересовани в международните дейности, които са на светлинни години от реалността и ежедневието. За това е важно да потвърдим, потвърдим и пак потвърдим твоята увереност и увереността на другите в собствените и колективни възможности да срещат целите и очакванията. Как младите хора използват собственото си време е важен критерий на този етап от проекта. Ако това, което предлагате е скучно и неатрактивно за младежите, най-вероятно ще предпочетат да си прекарват времето по друг начин. Вие трябва да създадете комфортна среда, в която младите да участват фокусирани и да смятат дейността за важна и интересна. Най-важното от всичко е да се създаде такава обстановка, която едновременно да енергизира, укоражава предприемането на действия, активизира вземането на участие и да бъде подпомагаща и стимулираща. Нормално е да се обръщате за помощ, дори и супергероите го правят от време на време! „Трите основни момента” Основната разлика между преобладаващите и „включващите” проекти е подкрепата. Включването опира до равнопоставеността във възможностите. Всеки млад човек и всяка група е различна, за това е важно да се адаптира проекта за таргет групата. За да се оптимизира чувството за успешност, трябва да се вземе под внимание следното:  Целите трябва да са предизвикателни, за да стимулират чувството за успешност ( „направихме го!”). Също се взема предвид, че ако целите са твърде амбициозни, могат да уплашат участниците (комплект от по-малки цели е по-приемлив).  Проекта трябва да се адаптира спрямо капацитета на младите хора (малките и постоянни успехи завишават самочувствието и подобряват уменията).  Темите трябва да са свързани със света на младежите (тематични и забавно, мотор за мотивация и отдаденост е чувството за принадлежност: „нашия проект”) Задържането на вниманието на младежите и минаването им по пътя на изследването и откриването на нови неща се придружава от нуждата, те да бъдат съпътствани от някой по-опитен и уравновесен, за да може той да ги 74


прокара през пътя - стъпка по стъпка без да остава никой на заден план или на някоя граница например. Та, как ще го направите? Стъпка по стъпка разбира се! Опасни умове Добър начин да накарате младите хора да се включват и участват е да се използва тематичен филм. Филмът Опасни умове е добър пример. Морски офицер напуска военната си кариера, за да стане учител по английски език. Въпреки тежката обстановка, трудностите свързани със социалната й обкръженост, отхвърляне от семейството, подозрителни нагласи от страна на младежите тя с цялата си същност и собствен стил успява да достигне до тях и всички да повярват в себе си. Идеята е да се види филма от различни ъгли: Какво мислят младежите? Припознават ли се с характерите от филма?, Доближава ли се до действителността или е твърде нереалистично? Използвайте резултатите от дискусията да направите карта, свържете я с целите на проекта и това, което те могат да направят и което не могат (както във филма). Съвет: Младежите могат да повтарят тази дейност заедно с хора от обкръжението им. Не е нужно да се ползва точно този филм, просто да се ползва неговата идея. По този начин чрез аудио-видео, динамика, привлекателност на метода да се постигне желания резултат. Поддържането на мотивацията на хората е трудна задача. Факт е, че по времето на подготвителните етапи енергията и отдаденост спадат, също като есенни листа. Добър начин за презареждане на батериите и преустановяване на дейностите е направата на парти: Мотивационно парти Ключови моменти за добро парти:  Да няма много гости  Да има достатъчно място  Да има музика и забавления  Сигурност и смях Делегирайте в рамките на здравословното и безопасното следните организационни задачи:  Забавленията 75


 Храни и напитки  Комуникации  Бюджета  Декорацията  Сигурността Делегирането на задачи е добър начин за окуражаване на младите хора да поемат отговорности като по този начин се подготвят за бъдещи такива. Като знаем това е много важно да прекараме време дискутирайки придобития опит след като свърши партито. Съвет: Не забравяйте влиянието и значимостта на обкръжението на младите хора. Може би работите с млади хора, които са контролирани от техните родители или са под правови ограничения. Важно е да разбирате начина на живот на вашата група и да включвате членове с подобен начин на живот, където е удачно. Не ги канете само на партита, но ги и окуражавайте да допринасят с техните знания и експертиза за развитието на групата и проекта. Изграждане на мостове Цел: Да се обвържат очакванията с мотивацията. Да се анализират нивата на участие, личностно развитие, сътрудничество, комуникация и взаимовръзки. Ресурси: ножици, листи, цветни картончета, гумени пръчки, найлон, цветни моливи, химикали, тетрадки, въображение и креативност Времетраене: 45-60 минути Сценарий: Вие сте представител на известна строителна компания и сте получили договор за построяването на мост от Дания до Швеция, или от Франция до Англия или от Гърция до Италия. Възползвайте се от шанса да накарате младите хора да покажат географията на Европейския съюз: ползвайте карти (може Google Map или нещо, което не са ползвали до сега поради неинформмираност), презентации и др. Друга компания е получила същия договор за построяването на същия мост от другата страна. Как ще се справите със ситуацията, ще работите ли заедно с другата компания? Правила: Всяка група може да си избере супервайзър и човек-обществени взаимоотношения. Всяка група (компания) стартира работата си без да комуникира с другата компания. Супервайзъра, следвайки напътствията на фасилитатора, може да бъде демократичен, Лесе-фер или диктатор. 76


На групите се дават две възможности да изпратят хората-обществени взаимоотношения да се срещнат с другата група. Всяка група може да комуникира с другата само на майчин език. Когато свърши времето, двете групи се опитват да съединят мостовете си – най-вероятно е невъзможно! Прекарайте време на края да дискутирате случилото се и да установите защо така се е получило и как може да се предотврати за в бъдеще. Откриете ключовите моменти за изграждането на успешен взаимен проект като този с построяването на моста. Нека си извадят изводи и направят оценка, записвайки ги. МОНИТОРИНГ След като сте сготвили най-хубавия пай, помислете какво трябва да направите, за да имате тези жизненоважни съставки, да са пресни и значими за вашите намерения и цели. Не забравяйте да искате второ мнение от обкръжаващата ви среда по време на тестовите сесии! Мониторинга не означава непрекъснато да питате: „Как си?”, „Добре ли си?”, „Как ти е мотивацията днес?”. Разбира се, че това са важни моменти, но непрекъснатото задаване на въпроси най-вероятно няма да ви доведе до очакваните отговори или въобще до такива! Бъдете креативни, уверете се за методите, които ползвате да са въвличащи, атрактивни и интересни. Полезен инструмент за тази цел е Горещи новини. За хронологията ще дадем статусите от активноста: „Преди”, „По време” и „След” Ако искате повече дълбочина на познанието за груповата динамика, защо не се заемете с пътуване из дълбокия космос: Корабен дневник “U.S.S. Entersuprise, звездна дата 03990400, близо до Орионската мъглявина...” „Капитански корабен дневник”: Накарайте младежите да поддържат съвместен дневник, в който да се включват снимки, рисунки, песни или друго. В последния пример ще видите секция за лични мнения, които създават възможност за младите да наблюдават своето лично развитие, развитието на групата и проекта като цяло. Съвет: Както при предходните стъпки, делегирайте отговорността за дизайна на дневника и отговорността по процеса за допринасяне. И разбира се не забравяйте да проверявате нивата на мотивираност чрез разговори! 77


Събирания/Оперативки Винаги е добре да се седне и разговаря за нещата. Помнете обаче, че не всички млади хора имат увереността да говорят пред много хора, за това препоръчваме да не се разчита основно на този метод.

ТИЙМБИЛДИНГ НАЦИОНАЛНА ДИНАМИКА НА ГРУПАТА Тиймбилдинга е процес стъпка по стъпка, в който участниците опознават себе си и околните и по този начин се постига работата в екип и спомага реализирането на общите цели и стремежи. Отговорността за подсигуряването на положитлен резултат от тиймбилдинга за всички участници се пада на младежките работници. За тази цел се препоръчва те да са добре обучени или предварително да се направи пресъздаване на ситуациите около тиймбилдинга. Тиймбилдинга е предизвикателство, както за младежките работници така и за младите хора. Процеса отнема време и усилия, но ако се напътства ефективно, довежда до задоволяващи резултати. Следващите дейности са за цел да ви помогнат да адресирате често възникващите ситуации: ДОВЕРИЕ И УВЕРЕНОСТ Хвърляне на яйца Помолете младежите да се наредят в редица. Поискайте някой доброволец да застане отстрани и му подайте сурово яйце. Инструктирайте човека с яйцето да го подхвърли към всеки от редицата, без те да се местят от мястото си. След като хванат яйцето, те го хвърлят обратно на доброволеца. Заниманието става все по-трудно с отдалечаването на подаванията към по-далечните хора в редицата. Съвет: Бъдете сигурни, че имате достатъчно яйца, при положение възникнали малки инциденти и разбира се с нещо да почистите след това! Тиха нощ Привържете очите на половината група, така че да не виждат. Кажете на другата половина да са безшумни и тихи. Тихите трябва да водят 78


„заслепените” през стаята, която ще е пълна с препятствия, без помощта на вербалното общуване. Мрежата Не става въпрос за интернет, ами за реална мрежа. Прокарайте въже сред дърветата образувайки мрежа или импровизирайте, ако е на закрито. Всички младежи трябва да преминат през всяка от дупките в мрежата, за да стигнат до другата страна. Всяка пролука може да се ползва само веднъж и самата мрежа не трябва да се докосва. За целта цялата група трябва да си помага, за да изпълни успешно задачата. Изграждане на групови задачи След като сте изградили доверие и увереност, следващата стъпка е да вкарате екипната работа в действие: делегирането на необходимите подготвителни задачи като комуникацията с други национални групи, комуникацията с медии, спонсори и други членове на социалното обкръжение, за да се промотира и печели подкрепа за вашия проект. Племена Разделете групата на по-малки групи. Разпределете листове хартия с различни имена на племена (ползвайте въображението си и гледайте да е забавно, може и тематично). Обвързано със специфична подготвителна задача всяка група трябва да си изгради собствена култура, поведение, правила, цели и стремежи. На края на заниманието „племената” трябва да обяснят за своята култура на голямата група. Оставете време за дискусия около постижимостта и целесъобразността на резултатите. Съвет: Винаги има добро извинение да се направи парти, защо не и парти на „племената”, организирано от младежите. Освен, че е забавно, тук има възможност да се види колко добре се справят младежите и как прилагат наученото до момента. Всичко изброено до тук е просто частица от нещата, които могат да се направят и е с цел да ви мотивира да използвате подходящи методи за вашата група или да си създадете свои. Ясно е, че освен добрата подкрепа, както фасилитирането на процеса така и оценяването са важни. Има редица ресурси, към които да се обърнете за вдъхновение и помощ как да изградите оценяващ процес за подобни упражнения. Моля вижте повече инструменти за Социалното включване или SALTO Toolbox на https://www.salto-youth.net/ 79


Силният отбор, както силната лична връзка се основава на общи вярвания и принципи. Силен и ефективен отбор е този, който има:  Общи цели и стремежи  Ясна и ефективна посока  Яснота на ролите и отговорностите  Чувство за принадлежност и гордост от постиженията

МЕЖДУНАРОДНА ОСЪЗНАТОСТ Ако погледнете сградата на Европейския Съюз, ще я видите като приказка на междукултурния обмен. Работата със социалното включване или младежко включване е не по-различна от международните проблеми. Двете са предизвикателни стереотипове и разпознават разнообразието. ОТВОРЕНИ СРЕЩУ ЗАТВОРЕНИ УМОВЕ Първата стъпка е да се предизвика нашата стереотипна гледна точка с тази на другите култури, традиции и вярвания. Културните различия ще съществуват във вашата група. Вашата роля е да създадете обстановка, която да приветства различното и обединява групата в това различие. Преди да адресирате международните различия с младите хора е важно самите вие разбирате тематиката и да прекарате време за обмисляне на собствените си нагласи, мисли и разбирания и как те могат да въздействат върху обучението. Вашата подготовка трябва да включва контакт със опитни хора в тази сфера и останалите важни ресурси. Остров Албатрос Ресурси: дрехи, малко грим (не е задължително), храна, напитки, чаши и чинии, три стола и килим Разделете групите, както следва:  Една група от две момчета и две момичета  Една група с едно момче и едно момиче  Останалата част от участниците са наблюдатели Сценарй/Участнически брифинг: Вие ще посетите друга култура, Островът Албатрос. Групата от четирима (2 момчета и 2 момичета) са посетители. Групата от двама (момче и момиче) са островитяните.

80


Островитяните идват на сцената красиво и прекрасно облечени и гримирани. Момчето сяда на „президентския” стол, момичето се настанява с колена на земята до момчето. Посетителите пристигат. Островитянката (Рея например) се изправя на босите си крака и почва да опипва с интерес посетителите по ръцете, раменете, краката, колената и стъпалата. Рея сваля обувките на момичетата и ги поставя на колене до столовете. Поставя момчетата на столовете седнали. Островитянинът (Ром например) и Рея си разменят подсвирквания и звуци с език. Когато рея коленичи до Ром, той я докосва по главата и прави индикация със своята. Тогава Ром става и поздравява всеки мъжки посетител като се здрависва с двете ръце, разтягайки техните рамене и докосвайки горната част на техните крака с противоположното коляно. След това Ром сяда и докосва главата на Рея отново. Рея реагира и става, отива при жените и им предлага храна и напитки, индикирайки им да се самообслужат. Рея отива при другите мъже и ги обслужва със храна и напитки. По време на този процес Ром непрекъснато говори на Рея на техния език. Накрая Ром става отново и индикира на Рея (която се е върнала на колене) да отиде с него при жените посетителки. Рея им помага да станат и след като докосва краката на посетителките, докато води разгорещен разговор със Ром. Ром хваща под ръка една от гостенките и изчезва от сцената придружен от Рея. Пояснения: Поканете младежите да споделят своите виждания и възприятия от случилото се на Острова. Наблюдателите ще си вземат бележки от всички коментари, както по времето на изпълнението, отбелязвайки и езика на тялото, реакциите, диалозите, израженията и прочие. Следва моментът на истината: обяснете културата на Албатрос Айлънд на групата. Обитателите на Острова комуникират чрез телепатия, за това ползват звуци само за привличане на вниманието. Върховата фигура на Албатроското Общество е жената, за това само тя оторизирана да докосва Майката Земя с голите си крака (ходила или колене). Само тя може да докосва храната и напитките. Мъжът трябва да моли за внимание чрез звуци и малки докосвания. Символ на красотата са женските ходила, при това, колкото по-голям размер са те, толкова повече контакт с Майката Земя има тя, затова Ром и Рея избират респективно посетителката с най-големи ходила. 81


Завършете събитието като разделите групата на суб-групи да дискутират сентенцията: „ПРЕДИ, ние си мислехме това... СЕГА, ние смятаме това...”. Както във ролева игра, уверете се, че отделяте време да подпомагате участниците да влизат и излизат от роля и да съблюдавате емоциите, които възникват от дейността. В оценителната фаза е важно да вдъхновите участниците да обобщят ролевото изживяване относно знанието, уменията и отношението, които са били засегнати повреме на междукултурното осъзнаване.

ВПУСКАНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КУЛТУРИ Вземете инициативата и посетете различни места около вашето населено място или близки градове от съседни държави, които имат различна култура. Свържете се с хората, които желаете да посетите, предварително. Обяснете им защо искате да посетите точно тях и какво се опитвате да постигнете. Попитайте дали може да интервюирате някого, да направите снимки, видео и напревете от тях информационно табло. Съвет: Защо да не си направите културно парти. Поканете членовете от социалната мрежа, която сте установили и разбира се хората, които сте интервюирали и заснели. Междукултурна седмица: Разработете различни активности свързани с различни казуси от всяка култура в различните дни: Понеделник може да гледате тематичен филм, Вторник може да направите тематична храна, Сряда можете... да си използвате въображението например или попитайте младежите! Съвет: Както винаги, не забравяйте социалната мрежа и спонсориращите организации, с които си взаимодействате и подпомагате! ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ Да, вярно е, че много хора не са участвали в международни проекти и им липсват компетенции да комуникират на чужди езици или просто не се чувстват комфортно. Както и да е, ние вярваме, че участията в международни проекти са възможни и без познания по чужди езици. След едно такова участие може участвалите да се мотивират да започнат чуждоезиково обучение!!! 82


Може да не се чувстваме комфортно като младежки работници боравейки на английски (пример като най-разпространен език в Европейската младежка сфера). В допълнение на факта, че може да търсим партньори в другите страни, които споделят същия чужд език с теб (немски, френски, руски и др.). Може да решите да си кооперирате със същата национална група като вашата, но намираща се в друга държава. Организират се курсове за младежки работници по програмата Еразъм+, КД1, сектор - Младеж, която спомага англоезиковите умения на младежките работници, които желаят да се включат в международни младежки проекти. Свържете се със вашата Национална Агенция относно програмата и разберете за възможностите. Има много международни проекти, които включват доста младежи, които не всички ползват чужди езици. Тези проекти ползват креативни начини да подпомогнат участниците: основно чрез неформални техники и методи, чрез творчество, спорт и други адаптирани методи.

ОЦЕНКА НА РИСКА Виждали ли сте телевизионните предавания, където абсолютно всички знаят какво да правят, къде да застанат и какво да кажат? Разбира се, че те имат възможността да дублират сцените и да променят сцените, ако и в живота беше така! Без значение колко сме подготвени, винаги нещо може да се обърка, пригответе се да очаквате неочакваното. За да покрите възможно най-много променливи и евентуални ситуации винаги си носете подпомагащи материали (като тази книжка) План Б, План В и може План Г. Мислете за тези планове като за вашата аптечка при бързо реагиране и така ще можете лесно и спокойно да се справяте с възникналите казуси. Направете списък със всички възможни инциденти, грешки, неразбирателства, които могат да възникнат по време на проекта. Бъдете реалистични (няма нужда да предотвратявате слънчев удар в Дания през Ноември, или да третирате отровно ухапване от змия през зимата в Германия). Погледнете за начини по предотвратяването на проблеми още преди да са възникнали. Номерата на Червения Кръст, Полицейското управление или Консулство, копия от списъка с участниците, застраховки и други значими документи, или предварително отиграване и брифинг със участниците може да са достатъчни за менежирането на риска. От друга 83


страна, ако идентифицирате това, което смятате за високо рисково като гребането във воден басейн с участници не можещи да плуват, може да се наложи да се прибегне до друг вариант. Преосмислете ситуациите, при които риска е твърде голям, за да се осъществят. Съвет: Допринесете за опита по оценка на риска като ангажирате младите хора в професионално фасилитирани симулационни игри и дейности. Правителството и НПО-тата занимаващи се в сферата на Извънучилищтното Обучение, други специалисти и организации като Червения кръст и Червения полумесец може да разполагат с хора подходящи за този тип тренинг. Оценка на риска пример Дейност/ Мероприятие: Младежки обмен, 23-30 Април 2017 гр. Свищов, Хотел Манастира – нощувки и Екип: Никола Живков(групов лидер), Марин Маринов, Любослав Лесичков Активност

Опасности

Лекции, игри, групови занимания, междуезикови занимания;

Опасности

дейност

Кой може да Съществуващи Оценка на риска/ Оценяващи бъде наранен? мерки за идентифициране - подпис контрол на последващи действия

Да се загуби Всеки някой в участник, който гората; не се допитва до отговорниците; Да се нарани по Всеки, който не (особено непознаване е фокусиран внимание на на върху тези сред обстановката; дейността природата) Други

Активност

основна

Няколко младежки работника участващи в обучението, внедрени в създалите се работни групи;

Нисък риск при въвличаща програма; Висок риск при междукултурни неразбирателства

Интересна програма

Кой може да Съществуващи Оценка на риска/ Оценяващи - подпис бъде мерки за идентифициране наранен? контрол на последващи действия

84


Изчезнали хора

Участниците/ Брифинг Нисък фактор Екипа относно поради добра опасностите от усведоменост и загуба супервайзърство Спешен контакт при подобни Не се изискват ситуации допълнителни Уговорка за действия мястото на информиране при загубен човек, който не е намерен за кратък период

Активност

Опасности

Кой може Съществуващи Оценка на риска/ Оценяващи да бъде мерки за идентифициране - подпис наранен? контрол на последващи действия

Разпространени Участници/ Медицинска или естествени екип информация болести вписана във форми за съгласие Медицински условия Застрахователно покритие на мястото за Домашни международно заболявания пътуване

Достъп до телефон за контакт с дома

85

Нисък риск

Участниците са прекарвали време извън дома по друг повод


Активност

Опасности Кой може да Съществуващи Оценка на Оценяващи - подпис бъде мерки за риска/ наранен? контрол идентифициране на последващи действия

Нисък риск Контакт с Участниците/ Всички екипа буболечки участници се и животни настаняват със същия пол или Без последващи самостоятелно действия Оглед на околната среда ( ден едно) Контакт с неприятни индивиди Настаняване със Градски самостоятелен забележителности санитарен възел (ден втори) Хотел (настаняване)

Без споделяне със представители на други организации

Стаите на екипа са непосредствено до тези на участниците

Участниците са придружени от екипа през цялото време

86


Активност Опасности

Кой може Съществуващи Оценка на риска/ Оценяващи да бъде мерки за идентифициране - подпис наранен? контрол на последващи действия

Наранявания Участници/ Брифинг за Нисък риск Екип подходящо поведение и здравословна Последващи безопасност действия: при пристигането брифинг за изходите и безопасността

Съвет: Оценката на риска е не само за младите хора, но и за всички участници в проекта като цяло. Важно е да се вземат всички неща под внимание, когато се извършва оценка на риска. Може да планувате приключение надолу по реката, но родителите и финансиращите може да са на друго мнение! Оценката на риска трябва да ясно обяснена на всички страни и представяна по време на проекта непрекъснато. За повече информация: http://youth-partnership/publications/T_kits/T_kits ПАРИЧНИ ВЪПРОСИ Не сме способни да живеем без финанси (нали?). Има нужда да купуваме храна и дрехи, покрив над главите си и се нуждаем от парични средства, за да изпълняваме международни проекти. Основното финансиране на международните проекти може да дойде от програмата на Европейския съюз - Еразъм +, но разбира се има и други финансиращи организации, към които да се обърнем. За повече информация: www.eurodesk.org или http://youthpartnership/publications/T_kits/T_kits За да се идентифицират общите финансиращи нужди и достъп до допълнително финансиране (понякога външното финансиране не е достатъчно), трябва да сме сигурни, че всички младежи, без значение от икономическото им състояние, имат еднакакво количество „джобни пари”. 87


За да се справим с този казус, имаме нужда да проучим разходите, необходими за престоя в чужда страна. Представете идеята за „общ фонд”, за да адресирате икономическата неравнопоставеност и да финансирате конкретни нужди за международната активност: наръчник за пребиваване в съответната страна, чуждоезиков наръчник и пр. Дефиниране на ролите: кой ще менежира „общия фонд”, кой ще отговаря за съхранението на сметките и документацията. Друга позитивна и реалистична идея е да се отвори банкова сметка на групата, в която са всички младежки работници и младежи (в зависимост от отговорностите, участието и възрастта), като държатели на сметката. Включването на младите хора във фондовия процес с формалностите: ако работите с младежи, които имат ниско академично ниво, това е прекрасна възможност да повишите „отчетните” им способности. МЕНЕЖИРАНЕТО НА ФИНАНСИТЕ Практическите дейности са най-добрия начин да се представи на младежите ежедневния финансов мениджмънт в различен контекст (като този в чужда страна например). Уличния пазар: Свързан с международната осъзнатост и международните уикенд дейности споменати по-рано, може да попитате младежите дали искат да подготвят маса на справедливата търговия. Това ще повиши осъзнатостта относно всички стъпки и фази относно финансовия мениджмънт: как да придобиваме продукти, как да правим продукти, как да поставяме цена на продуктите, колко пари ще са нужни за „пазара” и накрая, осчетоводяване и банкиране на парите в края на пазарния ден. Съвет: За да се фасилитира общия мениджмънт в общото разиграване като в това на „Монополи”. Адаптирайте играта, така че да подхожда на проекта, като изготвите игрова дъска и валута, които отговарят на условията в чуждата страна. ПРАКТИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ Доброто практическо панира не е реалистично, подходящо за нуждите на групата и добре подготвено с място за обратна връзка и де-брифинг. Активностите трябва да са ясно обвързани със изначалните цели, ако е 88


възможно и с тези на другите участващи групи. Планирането и подготовката на активностите може да бъде добре балансирана между практичното и креативното: прекалено много листи и инструкции могат да отегчителни, но недостатъчно може да означава, че се пропуска важна информация за нуждите на мероприятието. Седмичните планови графици са добър начин за постигане на баланс. ПОДГОТОВКА ЗА ПОТЕГЛЯНЕ – ИЗПРАЩАНЕ<>ПОДГОТОВКА ЗА КАЦАНЕ-ХОСТИНГ Симулация Локалните разходки или къмпинг пътувания са добри възможности да подготвите младите хора за подобно занятие. Дейностите могат да бъдат разработени като при Островът Албатрос и вие можете да включите участници от социалното обкръжение (социална мрежа) като гости или „посетители” от друга държава. Това ще даде идея на младежите какво могат да преживеят по време на международното пътуване (проект). (Пътувания извън граница, разработване на съвместни инициативи със участниците от други страни или обмен на култура например). Чеклисти: Обвързано с „Подготовка на багажа” в началото на описанията в този раздел, сега е шанса да го направите реално. Работете с младите хора по идентифицирането на практически стъпки, които ще са им необходими, за да може преживяването да е позитивно. Представете евентуалните резултати във формата на чеклиста, която младежите предпочитат. Най-накрая чеклистата трябва да включва: родителско/настойническо съгласие, важна медицинска информация, пътнически детайли, съпътстващи детайли, джобни пари във валута на „домакинстващата” страна, изискванията за виза, паспорти, наръчник за законите на домакинстващата страна, контактни детайли при спешност (в къщи и чужбина), подходящи дрехи, копия от Оценката на риска, всякакви други нужни приготовления, Базови правила или „Договор за подходящо поведение”. Комуникация Важно е да се установят отворени канали за комуникация между младежките работници и младите хора по време на цялото плануване по международния проект. Може да се използват традиционните начини за комуникация: писма, снимки, поща и др. Това всичко отнема време и в 89


сегашния климат на трансфер на данни. Защо да не помислим за оптимален вариант „супер магистрала”: Имейли, Уеб камери, СМС, Чат, Видео трансфер. Например: можете да представите идеята на младите хора да направят електронно съобщение (или дори „истинско” медийно виждане) или кратко видео относно групата, нейните членове, очаквания относно обмена, поздравителни съобщения до партниращите групи и пр. Защо да не мотивирате групите от младежи да разменят тези основни моменти по реалния проект, за да се създаде по комуникативна среда и кооперация между участниците, с които реално ще се срещат? Това ще създаде въодушевление за различните страни и позитивна настройка за предстоящото събитие. Съвет: В случай, че решите да работите с видео (споделете го с партниращата група чрез публичното пространство като Youtube.com, Google+ и други адекватни за целта. Осигурете си, че сте обсъдили всички възникнали въпроси по отношение на малолетните и включете съгласието на родителите им. ПОДГОТОВКА ЗА КАЦАНЕ Със малко очаквания (надявайте се, че няма нужда от виза за придвижване във вашата собствена страна) предхождащите активности в тази секция се прилагат равномерно за Домакинстващите проекти. Колкото е предизвикателство да домакинстваш международен проект, толкова и изпращането на младежите в друга държава. Ключът към успеха е планирането и подготовката, също така може да се чувствате нервни и притеснени, че може нещо да не протече по план. Бъдете спокойни и хладнокръвни и ако нещо се обърка, имате план Б, В, и Г! ИЗТОЧНИК: Оригиналният текстът на английски е достъпен на www.SALTOYOUTH.net/Inclusion / Текста е част от книгата – GOING INTERNATIONAL OPPORTUNITIES FOR ALL! A booklet with practical inclusion methods and advice for preparing, implementing and following-up on international projects with young people with fewer opportunities. За връзка с авторите - inclusion@salto-youth.net 90


ОНЛАЙН СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ И МЛАДЕЖКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ Теодора Христова ONLINE SOCIAL NETWORKS AND YOUTH ORGANIZATIONS Teodora Hristova Abstract: Youth work and projects in their forms are linked through the environment in which they are held. This requires different work styles. In recent years young people communicate with each other in a new environment - online. They rely on social media in every aspect of their life. Online social networks tools can be used to supplement existing youth work as main tools of youth workers to acquaint themselves to new work models/ methods and promoting services for young people. Social networking can keep young people’s interest and awareness about youth organizations services and their relationship with each other and at the same time they can create bridges between different groups and encouraging continued cooperation on projects. Key words: online social networks, social media, youth work, youth workers. Младежката работа и проекти в различните им форми винаги са свързани с посредничеството на средата, в която се провеждат - различни стилове на работа се налагат в зависимост от това, къде се случват, а през последните години младите хора избират да общуват помежду си в нова среда - онлайн. Днес младежите разчитат на социалните медии във всеки един аспект от живота и ежедневието си. Те използват активно онлайн социалните мрежи (социалните мрежи) за поддържане на връзка с връстници; създаване на нови контакти; споделяне на съдържание и медии; проучване на своите самостоятелно създадени идентичности онлайн, достъп до информация и неформално обучение. Участието в онлайн социалните мрежи може би е най-бързо развиващата се онлайн активност сред младите хора (O’Neill et al., 2011, 22-26), поради това е необходимо младежките организации да работят активно в тази среда. Инструментите на онлайн социалните мрежи могат да бъдат използвани за допълване на съществуващата младежка работа като основни инструменти на младежките работници, помагащи им да се запознаят с нови модели/методи на работа и насърчаване на услугите за младите хора и включването им в тях. Те могат да осигурят начини за поддържане на 91


интереса и информираността на младите хора относно услугите, които предлагат, и връзката им един с друг, за да изградят мостове между различни групи, както и да насърчат продължаващо сътрудничество по проекти. Сайтовете на социалните мрежи могат да осигурят платформа за споделяне на творческите усилия на младите хора и/или да им дадат възможност да придобият и упражнят обществен глас, изразявайки гласно мнението си по въпроси, които ги засягат. Онлайн социалните мрежи също предлагат възможност за нови форми на онлайн работа на терен и/или за работа с групи с общи интереси от обширен географски район. Онлайн социалните мрежи на индивида се състоят от всички хора, с които има връзка (например семейство, приятели, учители, колеги, младежки работници и т.н.). Социалните мрежи включват създаване на нови връзки (например чрез откриване на хора с общи интереси, посещаващи едни и същи събития, срещи с приятели на приятели и др.) и поддържане на връзка с хората, с които вече имат връзка. Именно специфичните особености на онлайн социалните мрежи и начините, по които работят, създават множество възможности за потребителите както за индивидите, така и за фирми и организации. В момента младежките организации са представени в интернет чрез собствени уеб сайтове, Facebook страници и профили в Twitter и Instagram. Валидна е метафората за уличния ъгъл, макар и в друга среда. Този тип присъствие прилича на централно-базираната работата с младежите, позволяваща свързване с младите хора директно тяхното „обитание”, на мястото, където се събират. Онлайн социалните мрежи променят този начин на работа, пренасяйки го в онлайн пространството, повдигайки въпроса дали начинът на работа може да остане същия? Метод Изхождайки от целта на тази статия да се очертаят ползите, които предоставят онлайн социалните мрежи за младежката работа и младежките организации, разглеждаме характеристиките на социалните медии и в частност на онлайн социалните мрежи на основа на изследванията на Бойд и Елисън (2007, 211-214), както и на Милър и Арнолд (2003, 73-94) и отношението им към младежките организации и работници и работа като цяло. Литература Младежка работа Терминът „младежка работа” обхваща широк спектър от дейности и мерки, от тези, свързани с развлекателни дейности, до подкрепа за 92


включване и работа с младежта относно гражданската им ангажираност и много други разнообразни дейности. Различни участници са включени в осъществяването й – понякога осигурена от държавни институции, но найчесто от третия сектор и доброволци, или комбинация от двете, с произход от различни области и разнообразие от житейски опит и мотивация. Целите на работата с младите хора са разнообразни и могат да са насочени към всички младежи или само към определени групи. Въпреки това е трудно да се определи какво точно е младежката работа, дори сред работещите с младежи от различни страни, може да бъде трудно да се определят дейностите и работата им, която осъществяват, и да ги сравнят с с тези в другите страни. Онлайн социалните мрежи Онлайн социалните мрежи представляват едновременно група от онлайн услуги и инструменти, както и оперативен метод на работа (Hintikka, 2010, 7). Използвайки онлайн общностите в онлайн социалните мрежи, младежките работници неволно упражняват външна, целенасочена комуникация, насочена към насърчаване на чувство за общност, взаимодействие, активно участие, ангажираност, забавления и/или онлайн диалог. Много от потребителите на онлайн социалните мрежи непрекъснато произвеждат нова информация, за да поддържат или увеличават своите мрежи от контакти чрез коментари, разговори под снимки, мнение/статус, връзка, статия, видеоклип, молби за приятелство в различните социални мрежи. Нарастващият брой на потребителско генерирано съдържание умножава и сигналите, използвани за създаване на онлайн идентичност. Представянето ни онлайн изисква целенасочена селекция на текст, снимки, графики и звук, за създаване на впечатление. Милър и Арнолд (2003, 73-94) твърдят, че е необходимо действие, за да се създаде индивидуален профил, чрез целенасочени решения за начините, по които хората организират и класифицират своите действия и тези на другите. Налице е широк консенсус, че онлайн социалните мрежи са по-уместни и целесъобразни средства за комуникация, създаване на идентичност и проучване на управление на впечатлението (Boyd, 2006; Ivcevic & Ambady, 2012, 38-45). Общоприетата дефиниция за онлайн социалните мрежи е предложена от Бойд и Елисън (2007, 211-214). Те ги определят като уеб-базирани услуги, които позволяват на хората да (1) изграждат публичен или полу-обществен профил в рамките на ограничена система; (2) да артикулират списък с потребители, с които споделят обща връзка; (3) имат възможност да 93


преглеждат своя и този на други потребители в рамките на системата. В последствие отразяват и техническите и социалните промени: мрежови платформи, в които участниците 1) имат еднозначно разпознаваеми профили, състоящи се от потребителско създадено съдържание, такова предоставено от други потребители, и/или система за данни; 2) могат публично да изграждат връзки, които могат да се видят и проследят от други; 3) може да се консумира, произвежда и/или взаимодейства с потоци потребителско създадено съдържание, предоставено от техните връзки в мрежата. Новите комуникационни технологии извеждат на преден план виртуалните общности. Те са сред най-очевидните прояви на интернет социалните мрежи. Тези нови общности или пространства са виртуални, защото вече не са обвързани с определено място или време. Интернет общността е въобразена - продукт на общия интерес на нейните членове - и реална - трайно формирование, което моделира свои правила и ценности. Никъде това не е по-очевидно, отколкото в съвременните онлай социални мрежи. Освен част от виртуалната аудитория, всеки участник в мрежата е автор и/или съавтор на съдържанието там, както и разпространител на съобщения като речи, презентации, статии, медийни участия, събития и други или с други думи всеки потребител в онлайн социалните мрежи разпространява линкове към текстове, снимки и видео клипове, като много често към тях добавя съдържание, създадено от него. Инструментите, които най-често се ползват са тази цел са бутоните „харесвам” и „сподели”. Те са едни от основните инструменти на социалните мрежи. Участвайки в различни общности, хората постоянно се оказват в нови роли, включително творчески и такива с възможности за социално въздействие чрез публичното действие на групата, към която част е. Те разгръщат своите умения и интереси, използвайки различни материални, културни и/или символни средства. На теория хората могат да получат достъп до съдържание, което е устойчиво, възпроизвеждащо се, мащабируемо и се поддава на търсене в широки откоси в пространството и времето. Това означава, че познаването на аудиторията е от значение, когато трябва да се определи какво е социално подходящо да се каже или това, което ще бъде разбрано от слушателите. Публиката е много важна за контекстта. Дори когато първичната публика се подразбира, потенциалната аудитория може да бъде много по-голяма и от различни контексти, непредполагани от комуникаторите. Създава се нова 94


публичност: частната и публичната сфера (свободно изразено мнение) (Хабермас, 1995, 215) се препокриват. Социалните медии в полза на младежите и младежките организации и работници Младите хора, които са активни в младежките организации, имат шанс да придобият опит и познания. Те могат да развиват своите лични умения, преодолявайки страховете си, и да се научат как да вземат решения и да правят препоръки за други. Също така стават по-толерантни и придобиват напълно нов поглед върху въпросите на младежта и различните култури. Тези млади хора обикновено са наистина мотивирани да правят нови неща, те са креативни и имат свежи идеи. Поради това обмените дават възможност на младежите да се слушат един друг и да разбират нуждите на конкретната целева група в проектите. Всички младежки организации имат по някакъв начин различен обхват на работа и съсредоточат усилията си върху различни аспекти от работата с младите хора. Въпреки това всички се опитват да работят по въпроси, които най-вече се отнасят до младежите днес и търсят/предлагат възможни решения за техните проблеми. Някои от областите, в които младежките организации работят включват: правата на човека, социално включване, социална справедливост, гражданско участие, безработица, европейската идентичност и т.н. Участието на младите хора в тези процеси им дава възможност да придобият нови умения, знания и нагласи, които в крайна сметка ще им помогнат да действат като отговорни граждани. Повечето младежки организации се основават на подобни ценности, които включват зачитане на правата на човека и равенството. Много хора могат да се застъпват/защитават своя интерес, но и много от тях изпитват трудности. Социалните медии са новите центрове на влияние. Тези мощни средства могат да бъдат използвани по много начини, един от тях е застъпничеството. То има и ролята на поддръжник, подпомагащ достъпа до информация и услуги. Застъпничеството в социалните медии е начин да се повлияе върху процеса на вземане на решения чрез използването на: вестници, радио, телевизия, списания и социални мрежи като Facebook, Twitter, Instagram и много други. Социалните медии дават възможност на хората по целия свят да обменят идеи, гледни точки, опит, дебати по различни въпроси, които ги засягат, и насърчават други хора да бъдат активни. Освен това са много силни, когато става дума за разпространение на послание. Някои от найполезните и най-използваните инструменти за целите на застъпничеството 95


включва Facebook и Twitter, както и по-нови инструменти като Pinterest, Tumblr и Instagram, които придобиват по-голяма популярност през последното години. Онлайн социалните мрежи и младежките организации Младежката работа започва там, където са младите хора. Това е може би основният принцип, който определя насоката в работата с младежите практиката, политиката и изследванията. Ние сме склонни да се концентрираме върху въпросите днес и да ги използваме като отправна точка за бъдещите ни планове. Това понякога прави работата с младежи несигурна и крехка. Липсата на историческо съзнание прави работата с младежи уязвима към инструментализирането. В тази връзка социалновъзпитателната работа е социална и педагогическа практика, която трябва да се адаптира към много различни исторически, географски и социални контексти, но все още има някои основни допускания, които са структурирани практики и политики, които продължават да се прилагат. Днес големи и малки организации създават профили и страници в рамките на онлайн социалните мрежи, за да повишат информираността относно своите проекти и инициативи, изграждайки връзки с потенциалните си поддръжници и/или целеви аудитории. Комуникацията може да бъде двупосочна, което позволява на организациите да използват своите профили и присъствие в онлайн социалните мрежи, за да получат информация от своята целева аудитория. Неправителствените организации могат да използват социалните медии освен, за да повишат осведомеността за своите услуги и да организират своите комуникации, създавайки онлайн общности чрез скъсяване на дистанцията с младежите. За да бъдат ефективни в ангажирането на младите хора, идеите на организациите трябва да бъдат набавени от самите млади хора. Не е достатъчно да се изчака младежите сами да обърнат внимание на стандартните предложения. Фокусът трябва да е насочен към създаването на дейности, които ще привлекат младите хора към обсъждане на дейности, които те искат да се развиват, по какъв начин да ги развиват, както и предоставянето на време и пространство, за да се създаде това, което те искат да се случва. Интернет предлага тази възможност и младежките работници трябва да се възползват от тази възможност. Ако една тема е от значение за младите хора, те ще намерят или ще създадат онлайн платформа за нея, използвайки собствения си език. Това означава, че ангажирането на младите хора вече се случва, ако се съди по степента на тяхната дейност онлайн. 96


Ролята на младежките организации е да тренира младите хора чрез процесите, като се гарантира, че това, което е направено отразява вярванията, идеите и програмите за младите хора. Въз основа на доброволния принцип младежките работници могат да взаимодействат с младите хора в рамките пространствата в онлайн социалните мрежи и основателно да се преодолеят различни проблемите, свързани с достигането до младите хора - осигурявайки участието им в различни проекти. Услугите предоставяни от социалните мрежи могат да осигурят достъпен и мощен инструментариум за привличане на интереса и ангажиране на младите хора в дейностите и проектите на младежките организации. Чрез онлайн социалните мрежи организациите могат да организират дейности, събития или групи, за да се запознае по-широката аудитория с възможностите, които предлагат, създавайки своя онлайн общност от млади хора, които имат интерес към тяхната дейност и работа. Младежките работници могат да надграждат съществуващите модели на използване на онлайн социалните мрежи от младите хора чрез: насърчаване на ангажираността с творчески изкуства; политическо участие; дигитална грамотност (особено умения в идентифицирането на реклама и е в състояние да критична оценка на информацията, намираща в онлайн пространството); помогне на младите хора да развият своите технически и социални умения, насърчавайки младежите да общуват с млади хора от различен произход; насърчаване участието им в различни каузи и инициативи. Онлайн социалните мрежи подкрепят младежите в процеса на поддържане на връзка с връстници, помагайки им да изградят и поддържат социални мрежи с млади хора от различни среди, страни и култури, създадени в резултат на младежки обмени. По данни на Евростат за ЕС през 2015 година 57% от населението от 16 до 24 години използват онлайн социални мрежи, а а от 25 до 29 години процентът е 45%. Има различни приложения, насоки и/или политики на работата с младежи в социалните мрежи. Например една политика може да се гради върху следните подходи: - индивидуален подход – социалните мрежи могат да се използват за директна връзка с млади хора, с които организациите вече имат създадени професионални отношения; - публичен профил в социалните мрежи или група може да се използва за популяризиране на проект. Външните комуникации и онлайн социалните мрежи Тъй като уеб-базираната младежка работа често се извършва чрез онлайн социалните мрежи те вече представляват вид външна комуникация. 97


От друга страна, външните комуникации са част от младежката трудова дейност. И двата аспекта трябва да бъдат взети под внимание при планирането на външните комуникации в работата с младежи. В зависимост от това към какви публики е насочена бизнес комуникацията може да бъде външна и вътрешна. Външните комуникации са тези, които се създават, изграждат и поддържат между организацията, в това число и неправителствени организации, и външни публики: институции, компании, обкръжаваща среда. Външни комуникации са тези, които се създават, изграждат и поддържат между организацията, в това число и неправителствени организации, и външни публики: институции, компании, обкръжаваща среда. Вътрешна бизнес комуникация се създава, изгражда и поддържа между различните равнища в йерархията и в организационната структура, в подразделения в организацията. Хипотезата е, че при неправителствените организации тази комуникация има свои специфики, като се избягват йерархизацията и бюрокрацията. Целта на външните комуникации в работата с младежи най-често е свързана с повишаване на осведомеността относно нова или съществуваща услуга или събитие и приобщаването им към идеята и ценностите на организацията. Външните комуникации са комуникационните мерки насочени към повишаване на информираността за работата, извършена от организациите, както и за съдържанието на работата сред различните целеви групи. Поради естеството на социалните медии е полезно да се мисли за целите на онлайн комуникацията. Външните комуникации са свързани с дейността на организацията чрез онлайн социалните мрежи. Например работата с младежите може да се осъществява най-често чрез Facebook страницата на организацията. Тя включва едновременното използване на външен инструмент за комуникация (Facebook страница) и метод на работа (комуникация с младите хора) за разпространение на информация за младежки услуги и общински дейности, проекти, обучения, семинари и др. Планирането на външни комуникации включва анализ на социалната медийна среда. Целта на анализа е да се определи кои онлайн социални мрежи клиентите на организацията да използват. Планът за външни комуникации следва да включва мерки, избрани въз основа на анализа на работната среда. Трябва да се отбележи, че различните целеви групи използват различни социални мрежови сайтове (социални мрежи). Следователно съдържанието трябва да бъде насочена по различен начин в зависимост от целевата група. Трябва да се има предвид, че целевите групи 98


на външните комуникации в работата с младежи се състоят от различни видове заинтересовани страни като например младежки организации, спонсори, медии, родители и служители от други клонове на администрацията и/или организации. Мерките за комуникация могат да се изпълняват постепенно чрез тестване на това, което работи на практика и кое не (Timonen, 2011, 908– 914). Планирането на външните комуникации на организацията започва с определяне на целевите групи и изучаване на техните предпочитани социални медийни услуги и онлайн идентичност. Стратегия Когато се създава социално медийна стратегия, трябва да се разбират ползите и свързаните с тях рискове. Ако поставените цели не са изпълнени в резултат на създадената стратегие, трябва да се преразглежда вече създадената стратегия. Стъпките при изграждането на стратегия са следните: - проучване: откриване на подходящата социална платформа за конкретната организация; - разбиране на ползите: участието в онлайн социалните мрежи не е свързано само с видимостта на организацията, то предоставя много други ползи например насърчаването на отворени диалогови прозорци с младежите е възможност за по-бързо приамне на конкретен проект и/или за обратна връзка, тези дискусии могат да послужат за подобряване на настоящите предложения; - разбиране на рисковете: важно е да се разбере, че медийните кампании в социални медии идват с определени рискове - цялото съдържание се проверява от конкретната аудитория; - разбиране на процеса: всички онлайн социални мрежи имат някои общи неща – регистрация и създаване на профил; намиране и изграждане на своя мрежа от приятели, които да участват чрез публикуване на коментари, дискусии, споделяне на съдържание, включително връзки и други; - интеграция - създаване на медийна грамотност у младежите според мнозина е ключова стратегия за намаляване на рисковете и увеличаване на възможностите онлайн (Byron, 2008, 28-49); - дигитално разказване на лични истории - практика, която съчетава онлайн личен разказ с дигитално съдържание, включително кратко видео, изображение или звук, за да се предадат автентичен житейски 99


опит и истории на публиката; дигиталните истории позволяват на хората да обсъждат, споделят идеите си, да развиват критично мислене, решаване на проблеми, изграждане на собственото си разбиране или запознаване с ново съдържание; днес това е практика, използвана за ангажиране на общността; - създаване на онлайн кампания. Анализирането на видимостта на организацията е една част от комуникациионното планиране. Инструментите на социалните медии могат да се използват за проучване на онлайн присъствие на организацията и използването на нейните услуги. Най-простият начин да се провери онлайн идентичността на организацията или онлайн присъствието й е да се събере информация с помощта на уеб търсачки и услуги за социални мрежи. Допълнителна информация като например Потребителски статистики може да бъде получена чрез инструменти като Google Analytics, които позволяват на организацията да проследява например броят на посетителите, времето, прекарано в сайта, както и степента на отпадане. Освен това в онлайн социалните мрежи комуникаторът (т.е. организацията) следва да гарантира, че съдържанието и информацията като например новини са на разположение и могат да бъдат препратени до различни дестинации с помощта на Уеб каналите (RSS). Дискусия Младежката работа отразява промените в света, а през последните години акцентът върху нея се увеличава, тъй като тя е все по-ориентирана към развитието на младите хора, насърчавайки уменията им, необходими в днешния контекст. Младите хора имат всички възможности да бъдат организационни и обществени лидери, както и да развиват своите контакти и взаимодействия с други младежи, идващи от различни страни. Включването на младите хора в местни и международни проекти е явен знак, че това има огромен потенциал. Младежките работници могат и да допринесат и за намирането на форми на взаимно допълване между различните роли, които имат формалните, непредставителните и неформалните образователни институции, работещи в тази област (Scardigno, 2009, 230-252). Използвайки възможностите, които предоставят социалните медии и в частност онлайн социалните мрежи, работата на младежките организации и работници се променя, но и пред нея се откриват нови възможности. Онлайн социалните мрежи не само улесняват достигането до младежите, но и дават възможност на организациите да ги включат още по-активно в проектите и 100


да подсилят техният интерес и ентусиазъм, правейки ги част от много поголяма общност. ЛИТЕРАТУРА: Хабермас, Ю.: Юрген Хабермас, Структурни изменения на публичността, София: Университетско издателство, 1995 Byron, T.: T, Byron, Safer Children in a Digital World: The Report of the Byron Review, London: Department for Children, Schools and Families, and the Department for Culture, Media and Sport, 2008 Boyd, D.: Danah Boyd, Friends, Friendsters, and Top 8:Writing Community into Being on Social Network Sites, First Monday, 11, Bridgman: A Great Cities Initiative of the University of Illinois at Chicago, 2006 Boyd, D. & Ellison, N.: Danah Boyd & Nicole Ellison, Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship, Journal of Computer-Mediated Communication, 13(1), Washington: International Communication Association, 2007 Eurostat, Individuals internet activities, retrieved from http://ec.europa.eu/eurostat/web/digital-economy-and-society/data/main-tables, 2017 Hintikka, K.: Kari Hintikka, Social media as a tool, Somus seminar. NGO workshop, Helsinki: retrieved from http://www.slideshare.net/ubiq/somusjrjesttypaja-12112010-sosiaalinen-media-tykaluina, 2010 Ivcevic, Z., & Ambady, N.: Zorana Ivcevic & Nalini Ambady, Personality impressions from identity claims on Facebook, Psychology of Popular Media Culture, 1(1), Washington: American Psychological Association, 2012 Miller, H., & Arnold, J.: Hugh Miller & Jill Arnold, Self in web home pages: Gender, identity and power in cyberspace, In G. Riva, & C. Galimberti (Eds.), Towards CyberPsychology: Mind, Cognitions and Society in the Internet Age, Amsterdam: IOS Press, 2003 O’Neill, B., Livingstone, S., McLaugh, S.: Brian O’Neill, Sonia Livingstone, Sharon McLaugh. Final recommendations for policy, methodology and research, London: LSE, 2011 Scardigno, F.: F. Scardigno, The Informal Choices of Italian Young People: between increase and erosion of family cultural capital. Italian Journal of Sociology of Education, 2(2), Padova: Padova University Press, 2009 Timonen, P.: Päivi Timonen, Using social media in youth work communications, In Timonen P., Merikivi J., Tuuttila L. (Eds.) Charged Up and Online: Advances in Youth Work Helsinki: HUMAK, 2011

101


ПОГЛЕД ВЪРХУ ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ КУЛТУРИ НА ТРИ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ, ПРЕДЛАГАЩИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА Катерина Ковачева Abstract: Within the current text are represented the results of an empirical study of 106 employees working on a fixed term contract in three Bulgarian nongovernmental organizations in Sofia which offer social service for children and their families. Subject of the study is the organizational culture. The study was held in March 2017 with two different questionnaires measuring, firstly, the dimensions of the culture and, secondly, the type organizational culture. The age of the participants is from 20 to 55 years. The analysis from the received empirical evidence shows that, overall, it is the market oriented and the adhocracy type of culture which prevail in the organizations. However, dimensions as the culture of emotionality, collectivity, preference of a more liberal leading style etc. have been submitted. This shows that there is a complex cohesion between the two, on first look, opposite types of culture. Key words: non-government organization, organizational culture, clan, adhocracy, market, hierarchy Теоретична рамка Следва първо да изясня термина „организационна култура“. В тази връзка ще представя структурата на организационната култура, нейните характеристики и чак след това ще разгледам отделните типове, които са описани в литературата. Още в началото правя уточнението, че що се отнася до термина “организационна култура” на практика са на лице две многопластови понятия, които са обединени в едно, като неговите дефиниции варират от „начина, по който се вършат нещата тук“ (Deal & Kennedy 1982, 4) до „колективно програмиране на ума“ (Hofstede 1980, 25), което различава членовете на една група хора от друга. Тоест, културата на дадена организация може да се разглежда като система от публично и общо приети от служителите й значения (Илиева 1998, 187; Карабельова 2011, 58). Тези колективни значения предполагат и общи за групата ценности, представи и модели на поведение. Ето защо някои автори подчертават ролята на разказите, митовете и легендите, които имат функцията да пренасят споделените ценности (Питърсън и Уотърман 1988; Schein 1990 по Илиева 1998, 187). От всичко казано дотук става ясно, че организационната култура 102


е сложна в същността си и включва различни елементи, като повечето от тях са експлицитни и невинаги дават вярна представа за истинската културна идентичност на субекта, който ги изразява. За разлика от външните елементи (видимите), имплицитните могат да стоят в основата на разбирането на същинските причини за дадено наблюдаемо поведение. Казаното тук е обобщение на модела на Шейн (1985), който разглежда организационната култура като съвкупност от артефакти, ценности и принципни основания, като артефактите най-общо са видими организационни структури и процеси и именно в тях личат най-много специфичните прояви. Възприетите ценности пък намират израз в стратегията и целите на организацията. Що се отнася до принципните основания, те изразяват несъзнателните процеси, мисли, чувства и вярвания и са същинските източници на ценности и действия. Тези идеи, свързани с разбирането, че наблюдаваното поведение като израз на конкретна организационна култура се основава на вярванията на служителите, намират израз в сравнението на Уилямс (1989, 12) на организационната култура с езеро с водни лилии. Независимо от това обаче става ясно, че могат да се изведат две основни роли или функции, които организационната култура изпълнява в дадена организация. Първата функция е смислообразуваща, тъй като културата „дава на членовете на организацията начина, по който трябва да разбират и интерпретират фактите и процесите, и така придава смисъл на събитията и символите“ (Илиева 1998, 189). Тоест, включена е идеята за относителната стабилност на ценностите и нормите, които неминуемо насочват поведението на служителите и тук идва втората (ценностна) роля на културата – тя служи като ориентир при предприемане на дадено действие и помага да се оцени кое е правилно и кое – не. Всичко това отвежда отново към необходимостта организационната култура да се разглежда като взаимосвързаност между ценности, норми и символи, или иначе казано може да се говори за трикомпонентна структура, където водеща роля имат ценностите, тъй като те са основата, върху която се изграждат нормите. Символите пък най-общо могат да се разглеждат като носители на конкретните организационни ценности. На базата на тази теоретична основа са изведени четири типа организационна култура, които са формулирани от Камерън и Фриймън (1988) като йерархична, кланова, адхократична и пазарна (Meschi & Roger, 1994 по Илиева 1998, 207), като тук отново са вземат предвид особеностите на конкретната организация, нейната стратегия, свързващата част на организацията, както и стила на управление на мениджъра, като последното 103


представлява особен интерес за нас предвид разглежданата тема в рамките на този текст. По отношение на първия тип организационна култура – йерархичната – се наблюдава фокус върху процесите, протичащи вътре в дадената организация, като се поставя „приоритет върху стабилността, реда, точните правила и процедури“ (Илиева 2005, 4). Иначе казано, налице е директивен подход, който предполага ниска степен на включеност на служителите в процеса на вземане на решения (Илиева 2006b, 48). Това отвежда до идеята, че ръководителите в организации с такъв тип култура имат съществена роля при координацията на членовете на трудовата група и при организирането на работния процес. Тоест, налице е необходимостта от комуникация отгоре надолу, която, е характерна най-вече за авторитарния лидерски стил (в термини на Левин). Използвайки друга терминология, може да кажем, че йерархичният тип организационна култура предполага транзакционен стил лидерство, основаващ се на възнагражденията, мениджърските умения и ясно разпределените задължения на подчинените. Важно обаче е да се каже, че лидерите с транзакционен стил имат предимства във всички типове организационна култура. Що се отнася до клановия тип организационна култура, самото название акцентира върху значимостта на традициите в организацията. Ето защо тук е уместно да се повдигне въпросът за лоялността, добрите междуличностни отношения и екипността, които са високо ценени. У служителите е налице и привързаност към организацията, която най-често се възприема като „по-голямото семейство“ (пак там). В така създадения организационен климат лидерът изпълнява по-скоро менторски функции и има за задача да направлява работния процес. По отношение на целите на подобен тип кланови организации с приоритет са „развитието на човешките ресурси и постигането на висока степен на привързаност и трудов морал“ (пак там). В подобен организационен климат е допустимо да се говори за демократичен лидерски стил, ако използваме термина на Левин, а също и за трансформиращо лидерство, ако използваме по-съвременна терминология, където налице са необходимостта от индивидуален подход към всеки служител, както и идеята за лидера като вдъхновяващ и мотивиращ (Илиева 2006а, 167). Въпреки това изследванията показват, че трансформиращият стил няма очакваното голямо влияние върху организационния климат (Илиева 2006а, 171). Адхократичният тип организационна култура пък, за разлика от йерархичния, е с фокус навън, което предполага организационните ценности да се основават на идеята за креативност на служителите, непрекъснат растеж и въвеждане на иновации, което неминуемо предполага 104


работа в динамична обстановка. Тази среда изисква ръководителите в организацията да са склонни да поемат риск, но и да са адаптивни, тоест предприемаческите качества са високо ценени. Тук обаче конкуренцията не е сред водещите ценности, както е в случая с пазарния тип организационна култура, където стратегическите цели предполагат високи постижения и конкурентоспособност. Това в повечето случаи изисква ръководителите да отчитат влиянието на факторите от външната среда. Ето защо „мотивацията за постижения и решителността са предпоставките за ефективен лидерски стил при пазарна организационна култура“ (пак там). Метод Изследвани лица Извадката се състои от 106 души, като всички са служители на постоянен трудов договор в три различни български неправителствени организации, чиято дейност е в областта на предоставянето на социални услуги за деца и техните семейства. Взелите участие в настоящото изследване работят на територията на гр. София. В зависимост от възрастта изследваните попадат в четири различни възрастови групи - до 25 години; 26-35 години; 36-45 години; 46-55 години. От тях 20 са мъже, а останалите 86 – жени. По отношение на работата в тези три конкретни организации 35,5% от служителите имат стаж до 1 година, 16% - между 1 и 2 години, 26,5% - между 3 и 5 години и 22% - между 6 и 10 години. Между изследваните е направено разграничение и във връзка с позицията, която заемат в йерархията на организацията. Има пет представители на висшето ръководство, 11 на средния мениджмънт, а останалите 84 са служители на ниво “изпълнители”. Материали За целите на настоящото изследване е използван въпросник, който е съставен от 5 различни теста - два са за измерване на типа организационна култура и в рамките на тази статия ще разгледам резултатите от тях. Те се отнасят до 1) измеренията на културата и 2) типовете организационна култура. Другите три въпросника измерват съответно 1) мотивация и психологически капитал, 2) ценности и предпочитания относно работата и 3) удовлетвореност от работата, но в рамките на настоящия текст няма бъдат обстойно разгледани. Включени са и 9 въпроса, целящи да се получи демографска информация за участниците (пол, възраст, години трудов стаж, позиция в йерархията на организацията), както и друга обща информация, която е релевантна на целите на изследването, като например вид на 105


организацията (държавна, частна, неправителствена), националност и сфера на дейност на организацията. Първият въпросник включва 16 айтема, представени като дименсии, като изследваните лица следва да посочат (от 0 до 10) в каква степен всяка от характеристиките е представена в съответната организация. Примерни характеристики, които са включени тук, са Емоционална-Неемоционална култура; Специфична-Дифузна култура; Колективизъм-Индивидуализъм и т.н. Следващата скала съдържа също 16 твърдения, които респондентите трябва да оценят по 5-степенна скала. Примерни въпроси тук са следните: “Моята организация е като едно голямо семейство за мен” и “Бюрократичните процедури обикновено определят действията на хората”. Процедура На изследваните лица, участвали в проучването, се предоставя предварително подготвеният въпросник, включващ общо 99 айтема. Част от стимулния материал са и двата въпросника, които разглеждам тук. В състава им влизат 32 айтема, с помощта, на които се изследват измеренията на културата и типовете организационна култура. Респондентите отговарят и на други 9 въпроса, които целят да се получи демографска информация за участниците, както и да организацията, в която те са наети. В началото на въпросника е посочено, че попълването му е анонимно и че резултатите ще се използват за научно-изследователски цели. Пояснено е, че за адекватността на научния анализ е важно отговорите да бъдат искрени. Следват конкретни инструкции преди всеки отделен въпросник. Оценяването се извършва от ИЛ като заграждат цифрата, която според тях е най-подходяща за съответното твърдение. Участниците разполагат с неограничено време за попълване на въпросника. Резултати Профил на културата Резултатите от дескриптивната статистика сочат, че най-изявената характеристика на културата в изследваните организации е ориентацията към сътрудничество в работата (М=2). Колективизмът и екипността в управлението също са силно изразени (М=2,438). По скалата емоционална култура-неемоционална култура, резултатите говорят по-скоро за наличие на емоционален тип култура (М=3,25). Същата стойност е получена и във връзка с убедеността на респондентите, че най-ефективното лидерство е 106


демократичното. От друга страна, високи стойности са получени и във връзка с дименсията “слабо планиране на целите - силно планиране на целите”, като резултатът е М=7,688, което свидетелства за значително приближаване към десния край на скалата или това е наличието на цели, които са предварително планирани в голяма степен. На следващо място респондентите са посочили, че организацията, за която работят, е по-скоро дифузна (М=6,938), което е свидетелство за наличие на готовност за споделяне на лична информация и за желание за поддържане на приятелски отношения между колегите. Друга особеност, която отличава тези култури, е фактът, че служителите разчитат основно на себе си, за да се придвижат в йерархията на организацията. Други характеристики на трите култури, които са получили сравнително високи стойности, са във връзка с наличието на: строго планиране на времето и прагматичен начин на мислене. Сравнително висока стойност е получена и по измерението “централизациядецентрализация”, като служителите по-скоро са убедени, че найефективната система е децентрализираната. Средни стойности се получават по измерението “избягване на несигурността - приемане на несигурността”, което отвежда към идеята за балансиране на двата полюса. Интересно е да се отбележи, че не се констатираха значими различия в резултатите на служителите от различните организации. Типологизиране на културата Резултатите от дескриптивната статистика сочат, че най-високи стойности има пазарно-ориентираната организационна култура (М=4,406). Тя се характеризира с ориентация към производството, постигане на целите чрез конкуриране и обмен със средата (Илиева 2006, 82). Тук лидерът се възприема като “решителен и мотивиран към постижение, а стратегическата насоченост на организацията съдържа търсене на конкурентни предимства, установяване на превъзходство и доминиране на пазара” (пак там). Адхократичната култура е на второ място (М=4,172), като тя се основава върху “ценностите на динамизма, иновациите, растежа, адаптивността и креативността” (пак там). В този смисъл лидерите са също иноватори и предприемачи и се характеризират със склонност към поемане на рискове. С по-ниски стойности е клановият тип организационна култура (М=3,547), което е изненадващо, тъй като по отношение изследваните ценностни предпочитания същите респонденти са посочили като най-важно социалното благополучие на работното място (М=4,687), като по отношение на удовлетвореността водещи характеристики на работата са добри взаимоотношения между ръководство и служители, възможност за избор на 107


собствен начин на работа и добра работа в екип. Получените данни от въпросника, изследващ измеренията на културата, също подкрепят наличието на характеристики като емоционалност, колективизъм, дифузност и ориентация към сътрудничество. Въпреки това наблюдението сочи, че е налице постоянно текучество на персонал, което е в разрез с една от основните специфики на клановият тип култура, а именно “чувство за принадлежност към по-голямо семейство и...привързаност” (Илиева 2006a, 82). Най-ниски стойности има йерархичният тип култура, което се потвърждава от извършеното наблюдение, анализа на артефактите на културата на организацията, както и от качествените данни, получени по време на емпиричното изследван. Дискусия Резултатите, получени по двата теста, на пръв поглед са в известна степен противоречиви. Както показват част от емпиричните данни, налице са добри социално-личностни отношения между служителите в различните отдели, като те са ориентирани по-скоро към сътрудничество, емоционална подкрепа и към колективизма като цяло. Подобни измерения на културата са противоположни и привидно изключващи се с преобладаващите два типа организационна култура, а именно пазарна и адхократична. Ако обаче се вземе предвид, че изследваните организации са неправителствени и предоставят услуги в сферата на социалните дейности, става ясно, че подкрепата на нуждаещите се е ключова цел, а оттук и ценност за служителите. Това предполага и наличие на по-неформална комуникация, както и известна дифузност на културата. Налице е и предпочитание към либералното лидерство, което е във връзка с възможността служителите в известна степен сами да определят начина си на работа в зависимост от конкретния случай и потребностите на различните клиенти. Подобни специфики на дейността могат да обяснят привидните противоречия, но анализът на данните показва, че всъщност подобно съчетание от различните измерения на културата е уместно за неправителствен тип организации, които претендират да са водещ доставчик на социални услуги, които са конкурентно способни и постигат високо ефективни резултати. Конкретно, различията се състоят в това, че, респондентите посочват като основни, предимно характеристики, които се отнасят по-скоро до клановия тип култура. Сред тях са резултатите, насочващи към идеята, че културата е по-скоро емоционална, за която са характерни 1) ориентацията към сътрудничество в работата, 2) колективизмът и екипният дух, както и 108


убедеността, че най-ефективното лидерство е демократичното. Заедно с това като присъщи за организациите са посочени и характеристики, типични за пазарния и адхократичния тип култури, а именно: 1) силно планиране на целите, 2) строго планиране на времето и 3) прагматичен начин на мислене. Именно тези резултати по първия тест, отнасящи се до измеренията на културата, се потвърждават и чрез втората методика, измерваща типовете организационна култура. По-конкретно, получените резултати във връзка с типологизирането на културата отвеждат към идеята, че за разглежданите тук организации едни от водещите ценности са конкуренция и най-вече цялостна ориентация към външната среда. Това не е изненадващо предвид факта, че организациите претендират да са едни от най-специализираните доставчици на социални услуги и следователно непрекъснато се стремят да поддържат високи нива на ефективност на постигнатите резултати. И още нещо, в случая под пазарната култура се има предвид не толкова дадена пазарна ситуация, колкото ориентация към ключови институции и партньори. Поконкретно, тъй като са неправителствени организации, дейността им, а и съществуването им като цяло в голяма степен зависи от различни донорски организации и корпоративни партньори. Това предполага влагане на голямо количество усилия в това да се привлече вниманието на бизнеса към социалната сфера и по-конкретно към дейността на тези организации. Оттук идва и идеята за характерния конкурентно-ориентиран тип култура, където критериите за ефективност не са насочени към пазарен дял, което е характерно за бизнес организациите, а към постигане на целите и удовлетворяване на изискванията на клиентите. Тоест, акцентът е поставен върху непрекъснатото подобряване на качеството и количеството на услугите и в създаване на партньорство с различни институции, с партньорски организации и с бизнеса. Всичко това, съчетаването с високите стойности, които получава адхократичния тип култура, пък добавя друг нюанс, който се отнася до това, че високо ценени тук са креативността на служителите, непрекъснатият растеж и въвеждането на иновации. Тоест, подобни резултати сочат за наличие на динамична обстановка, която е обуславяна и от характеристиките на социалната политика и цялостната ситуация в България. В обобщение може да се каже, че двата преобладаващи типа култура не са в конфликт помежду си, а се допълват взаимно. Освен преобладаващите типове култура обаче, интерес представлява и типът, който е получил най-ниска стойност (М=3,172), а именно йерархичният. Тоест, между респондентите има известно съгласие, че 109


организациите, за които работят, не притежава характеристики на високо йерархичните организации, каквито, например, са бюрократичните. Това отвежда към идеята за наличие по-скоро на плоска структура, което се вижда и от извършеното наблюдение и от анализа на артефактите на културата им. Налице е сравнително малка дистанция от властта, което е видимо преди всичко от неформалния характер на общуването между ръководство и изпълнители, както и в предпочетената “ти”-форма за обръщение. Подобна констатация е подкрепена и от факта, че е налице двупосочна комуникация. Тоест, служителите на тези организации могат да адресират въпрос, молба или предложение към изпълнителния директор (лично или по имейл), без да е необходимо да се следва специална процедура за това или пък да се уведомяват всички мениджъри в йерархията. Последно, извършеното наблюдение, както и изследването на ценностите и удовлетвореността на служителите сочат, че служителите са подкрепени в това да участват в процесите на взимане на решение, разпределението на задачи, както и имат контрол над собственото си изпълнение, като могат да извършват професионалните си ангажименти по собствен начин. Всичко това дава основание да се твърди, че в изследваните три неправителствени организации е налице организационна култура, за която са присъщи високата ориентация към клиентите, както и високата конкурентоспособност, което кореспондира и с пазарно-ориентираната стратегия. В допълнение организациите действат в сравнително динамична външна среда и това поставя изискването за наличие на култура, за която са присъщи гъвкавостта и координацията на усилията и получените емпирични потвърждават наличието им. В заключение може да се каже, че е налице сравнително добро съответствие между стратегията на организациите и типовете култура. Последното се потвърждава и от факта, че стратегиите на организациите се преразглеждат генерално през известен период от време, така че да може да предлаганите услуги и заложените стратегически цели да отговарят на актуалните потребности на клиентите, от една страна, но и на изискванията на външната среда като цяло.

110


БИБЛИОГРАФИЯ: Илиева 2006a: Сн. Илиева. Организационна култура: същност, функции и промяна. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”. София, 2006. Илиева 2006b: Сн. Илиева. Организационно развитие. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”. София, 2006. Илиева 2005: Сн. Илиева. Управление на човешките ресурси и промяна на организационната култура. В: Трети национален конгрес по психология. София, 2005. Илиева 1998: Сн. Илиева. Привързаност към организацията. Изд. „Албатрос“. София, 1998. Карабельова 2011: С. Карабельова. Психологически особености на културните практии в български контекст. Годишни на СУ „Св. Климент Охридски“, кн. Психология. Т. 102. София, 2011. Deal, Kennedy 1982: T. Deal, A. Kennedy. Corporate cultures: The rites and rituals of corporate life. Reading, MA: Addison – Wesley, 1982. Hofstede 1980: G. Hofstede. Culture’s consequences: international differences in work-related values. Beverly Hills, CA: Sage, 1980. Williams 1989: A. Williams. Changing Culture. Institute of Personnel Management. London, 1989.

111


AM I A YOUTH WORKER? Marie-Cécile BEC bec.mc15@gmail.com

What should I write to define myself as a Youth worker? How can my experiences match with the idea of being a European youth worker? What can my experience and sharing it bring to others? I question myself because I have never seen myself as a youth worker. Through this essay, I will try to answer these questions. I am a student at the University Clermont d’Auvergne5 – which was before UBP, Université Blaise Pascal – in the city of Clermont-Ferrand, in the Auvergne region, in France. My degree is called European Studies in English and I am currently finishing the last year of the bachelor. I spent my two first years of my degree in France and the last one was divided into two: the first semester was in Poland as an Erasmus student and the second semester was as an intern at the Association “Institute Perspectives”. During my two first years in France6, I studied European law, the European Institutions and European History, Literature and Cultures. I visited the European Parliament in Strasbourg in order to understand better the functions of the European Union. The last year of my studies7, I spent my first semester at the University of Wrocław8, in the south west region of Silesian Lowlands in Poland. There, my specialisation was Central and Eastern Europe politics and History in the postcommunist period. I also learn a Slavic language meaning Polish. I develop my knowledge about International Relations and Globalisation. While I am writing this essay, I am currently an intern as the Association “Institute Perspectives”9 in Svishtov, in Bulgaria. My missions, here, are various and at different levels. First, I had to look for international partner in order to participate in different European projects for the end of the year.

5

Website of the University in France: http://www.uca.fr/ From September 2014 to June 2016. 7 From September 2016 to July 2017. 8 Website of the University of Wrocław: https://international.uni.wroc.pl/en 9Website of the NGO “Institute Perspectives”: http://www.institute-perspectives.com/ 6

112


Secondly, I had the chance to take part of a Youth Exchange in Svishtov10. It allowed me to get deeper into the Erasmus + Programme’s aims and various fields. 40 participants from eighth different countries gathered together in order to deal with the topic “Against Youth Unemployment through Social Entrepreneurship”. The participants learn how to create a model of social entrepreneurship and how to involve the target group which was the NEETs during this exchange. They gathered their ideas in a book published by “Institute Perspectives”11. Then, I took part in local events such as the development of the Idea of the European Union among young Bulgarians. However, before this degree, I graduated at the University Blaise Pascal in Clermont, in France and I already lived two years abroad. Hence, my experiences that I will explain, will be those I acquired during these last past years. My first degree was LLCE (Lettres, Langues et Sciences Humaines – Literature, languages and Human Sciences) with the specialisation in Spanish philology. This degree lasted for three years and I spent the last year with the programme Erasmus12 in Burgos, in Spain. My speciality was linguistic and Spanish literature. There, by leaving by myself for the first time, I learn how to adapt and I became more open minded to new cultures, languages and traditions. I became more independent, responsible and autonomous. Erasmus is an unbelievable and rich experience to live. Young people learn to become more independent and to open their mind and habits to other cultures. It develops self-respect but also respect towards other cultures. After my year in Spain in Erasmus, I was not ready to come back to France. Moreover, I noticed that my English was not good and that I will need it for the future if I wanted to travel more and being able to communicate better with other people from different countries. I also understood that English will be necessary if I wanted to find a good job with an international dimension. There were the reasons why I decided to take a gap year and go to Ireland as an au pair. I was looking for a family with whom I would not speak French. I wanted an Irish family and in the countryside because it seemed easier and more familiar 10

It took place from April 22nd, 2017 to April 30th, 2017.

11

Website where it is possible to find the published book: http://www.instituteperspectives.com/resursi “Social entrepreneurship against Youth Unemployment”. 12

From 2012 to 2013 and Erasmus + was not implemented yet. It came into force in 2014. 113


to me. At this moment, I had never lived in a big city and it was scaring me. But, after few interviews with some family, I choose one which was half Irish, half French and living in Dublin. Thus, I can say that I did not respect the limits I put to myself. But I do not regret this choice because I think everyone should be able to go over its fears and try new experiences which do not fit with your first idea and expectations. This year in Ireland13, in Dublin, I learned English and new culture, new way of thinking and a new language. The Erasmus programme was the first step which allow me to understand that going abroad studying or working always brings you richness at a professional but also personal level. I realised thanks to these two years abroad that I could travel easily and meet people from different cultures, backgrounds and I was part of a special group: the European group. I could travel without visa, and I went to countries which are part of the euro zone which makes things even easier. I wanted to be involved in this idea of Europe or European Union. This is the reason why I applied to the degree European Studies in English in Clermont because I wanted to know more about the functioning of the European Union. But I also had another reason which was the fact that during the third and last year of this degree, we had a chance to go abroad again for studying but also for working as an intern within an organisation. I found the idea of theory and practice interesting and I wanted to be part of it. The two first year that I spent in France, I learn about European Institutions, European law and European culture, History and literature. But something was missing. We mostly focused on the western countries such as France, Germany and the United Kingdom and I was hoping that we will also deal with central and eastern Europe. During those two years I learned that if we look from a History point of view, we are all influencing each other across the centuries. Moreover, I could notice that it is going faster nowadays and we can notice it better through our way of thinking, the languages we learn or the people we meet. The third and last year of this degree, I was sent to Poland for the first semester14 under the Erasmus + programme again. I took polish classes in order to integrate better the society like I did in Ireland or Spain. I chose classes dealing with politics in Central and Eastern Europe as long as classes which topics were international relations and Anthropology in post-communist countries.

13

From September 2013 to July 2014.

14

From September 2016 to February 2017. 114


I changed my point of view. I was not seeing things with a western point of view anymore. I had to learn and think with a central European point of view but also an ex-communist history background. It was necessary in order to understand better the way of thinking and the current situation in Poland. From this moment, I got even more interested in central and eastern Europe. I could notice that as a western, the intercultural, political and economic exchange was not real. It was mostly on way, always western towards eastern Europe, not barely the contrary. For me, it is a shame that western Europe does not get more interested in central and eastern Europe. Indeed, I am sure that central and eastern Europeans are resourceful and important as much as western Europeans. Thanks to the polish teachers and the classes I took in Poland, I understood better the political, economic and cultural challenges of nowadays. Concerning my second and last semester of study, I had to find an internship abroad and if possible, in the field that I would like to work for, in my future professional life. I had two choices. The first one was to stay in Poland, at the University of Wrocław which was looking for an intern within the department of Political science in order to promote the activities – conferences, seminars- on line and at the university. And the second offer was to go to Bulgaria, to Svishtov and integrate a young Bulgarian NGO, “Institute Perspectives”. I have always been interested in NGOs and their work. Hence, the second choice seemed to me to be the best option. In this way, I decided to leave Poland in order to discover a new culture, new way of thinking and to discover better South-East Europe. My internship lasts three months from 27th March 2017 to 30th June 2017. Different missions have been given to the interns: - Research of international partners for European projects - Part of the organisation during the Youth Exchange in Svishtov. - Creation and organisation of three new projects for the summer. - Local training courses which aim was to promote the European Union among young Bulgarians. The two first projects are finished. The first one consisted in looking for European or international partners in order to participate to new Erasmus + projects such as Youth exchanges or Training Courses but also in order to find new Strategic partners. Then the second project which is finished already was the Youth Exchange. It took place in Svishtov, in Bulgaria from 22th April 2017 to 30th April 2017. Association “Institute Perspectives” received five participants from seven different European countries for ten days. There were representatives from 115


the Association Aveiro Viva, in Portugal, Association Langues et Compagnies, in France, Association Comitato D’Intesa, in Italy, Association Centre for European Progression, in Belgium, Association ADEL Slovakia, in Republic of Slovakia, Alba Lulia municipality, in Romania and Association USB (United Societies of Balkans), in Greece. Each of this team had one team leader and four participants from the age of 15 years old up to 40 years old. First, we had to prepare the project. We had to prepare the arriving of the participants. First, we went to the hotel where the participants will be housed in order to fix the schedule of the meals, the organisation of the rooms by separating boys and girls rooms and also to fix the final price. We had few meetings to organise the team and what each person had to do and to finalise the schedule. I was in charge of the administration. It means that I had to make participants fulfil European declaration of participation at the Youth Exchange called “Against Youth Unemployment Through Social Entrepreneurship” or as known as AYUTSE. I had to collect all the travel tickets in order for them to be reimbursed. Then, during the Youth exchange “AYUTSE”, participants arrived on April 22nd, 2017 in the evening. They were welcomed, had dinner and organised some ice-breakers for them to get to know each other. From Sunday to Tuesday, participants had presentations and reflexions about social entrepreneurship, NEETs, how to design a model, social economy and money flow conception. Those presentations were important because they help the participants to introduce them into the social entrepreneurship conception and to start their reflexion about what kind of social business they want to undertake. The following step was to divide them into groups which had the same ideas of social business. Six groups were formed. They had to draw their idea into a project of social entrepreneurship. They had to define who they will help, for example NEETs, immigrants, farmers…; through which way they will involve them and how and where they will have money from. These ideas were shared through the creation of a Handbook and the making of videos. During the Youth exchange, I was in charge of the administration but also the communication between the members of the organisation and the team leaders in order to update them about the schedule of the day. Indeed, it changed during the week according the availability of some professionals such as the mayor of Svishtov, Mr. Gencho Genchev or the meeting with the professionals who set up their own business who could not come the day they were planned to. As a result, a Handbook had been written by the participants and a translation in Bulgarian had been made. It is possible to find videos that explain 116


the different ideas of social entrepreneurship that the groups created during this week. As a conclusion, I am learning many different skills thanks to this diversity of activities and projects. I acquire a better knowledge about Erasmus + programme and its different domains. I am able to look for international partners, to create a local and international event and to learn a new way of teaching youth through non-formal education. I developed organisational and management skills, self-confidence, public speaking competences, autonomous and adaptability skills and time management. Concerning the development of the professional network, I am, now, able to participate in other Erasmus+ programme such as Youth Exchange and Training Course in order to develop further my ideas about non-formal education, youth worker, social entrepreneurship as long as extending it to immigration and minorities integration ideas. These experiences allowed me to discover better Central and South-East Europe. It changed my point of view over the way people can think, about what we, sometimes, take for granted but it is not always the case in other countries. It shows me that we cannot keep imposing our western cultures but we should accept the other European countries the way they are. I learn professional and personal skills such as organisational skills, project management, intercultural exchanges, respect, tolerance, going out of your comfortable zone, face sexism, better understanding of discrimination and resolution of conflict, new technics such as Non-formal education, to start small, make change at a local level and it will change the international level at the same time, time management, diplomacy, political and social interest, sociable, trust, self-confidence, public speaking, public relation, adaptability, empowered young people around yourself, give opportunities to those who have few and take those offered to you, understand and respect better the minority groups and patience. Do you remember the questions that I ask myself at the beginning? Any young people can be a youth worker. I am a European youth worker because I got involved through my studies and professional or volunteering experiences in order to change the way that people can think or act. I tried to understand better the world and its functioning through meeting people and exchanging ideas and points of view. I want to be active and help to lead the European Union towards a better integration and a better empowerment of young people. They are the future which means that we should help them to develop their skills and key competences.

117


ЗА ОБЩНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ, ПОЛИТИЧЕСКОТО И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО Доц. д-р Николай Живков Резюме: Въз въз основа на теоретичните постановки за националната общност се обоснова връзката й с политическото и гражданското общество и доказва необходимостта от разглеждането им като нейни структури. Ключови думи: национална общност, политическо общество, гражданско общество, общност на гражданите и други. Abstract: On the basis of the theoretical statements for the national community, its connection with political and civil society is justified, and it proves the need to consider them as its structures. Key words: national community, political community, civil community, community of citizens etc. Уводни бележки Жизнеспособността на съвременното общество се обуславя не само от устойчивостта на различните по форма сдружавания, свързани с производството на материални блага и възпроизвеждането на човешкия живот, но и от инициативността на гражданите посредством общностите в които се обединяват за действия, осъществяващи ръководенето на материалните им отношиния. Целта на настоящото изследване е въз основа на теоретичните постановки за нацията да се обоснове връзката с политическото и гражданското общество като формиращи нейната същност, мисия и структура. 1. За националната общност на гражданите от теоретична гледна точка Въпросът за националната общност като теоретичен проблем не е преставал да вълнува изследователите в новото време. Натрупани са изследвания, 118


изказани са различни мнения и тези за същността и мисията й. Те подтикват към по-нататъшни проучвания по издигнатите във връзка с тази проблематика идеи. В изследването си „Етнос, нация, национализъм. Аспекти на теорията и практиката“ В. Тодоров обръща внимание, че формулировките на Й. Сталин, Макс Вебер и Ернст Ренан за нацията са класически, не само защото са едни от най-ранните по време или най-изчерпателните по съдържание, но и защото в една или друга степен те оказват значително влияние върху поновите разработки по тези въпроси като поставят началото на цели теоретични школи.15 В началото на XX век болшевизмът в лицето на Й. Сталин дефинира нацията като исторически създала се устойчива общност на езика, територията, икономическия живот и психическото устройство, което се проявява в общността на културата.16 Сталин определя нацията като „исторически създала се устойчива общност”, характеризираща се с общност на езика, територията, икономическия живот и културата. Аргументите на М. Вебер за същността на нацията, са от културно естество. Според него тя е „общност на чувствата, която ще се прояви „адекватно в своя собствена държава“ или „нацията е общност, която нормално се стреми да образува своя собствена държава“17. С други думи нацията се конституира като културна общност, спецификата и обликът, на която се определя от общността на чувствата, т.е. на идеалите, които се споделят от тези, които я създават. Едва след това се проявява стремежът към образуване на собствена държава. Ернст Ренан разглежда нацията като духовна категория. Тя е духовна общност, състояща се от минало и настояще. Ето защо отхвърля държавно образуващият елемент при формирането й. Какво може да бъде миналото ако не общи традиции и историческа памет за съвместен живот. А настоящето чувства идеали и цели за постигането, на които има желание да се работи заедно. Според В. Тодоров условието на Е. Ренан за определение на една група от хора за нация е да имат „общо минало и съзнание за това, че са били обединени в миналото (т.е. историческо съзнание за обща съдба) и които имат желанието настоящето и бъдещето да бъдат обединени и да се развиват като едно цяло“.18

15

Тодоров, В. „Етнос, нация, национализъм. Аспекти на теорията и практиката“, С 2000, с. 50 Тодоров, В. „Етнос, нация, национализъм. Аспекти на теорията и практиката“, С 2000, с. 55 17 Пак там, с. 55 18 Паок там, с. 50-51 16

119


За Сталин територията и икономическия живот са водещи за разбиране същността на нацията. М. Вебер разглеждат националната общност като културна общност, а за Е. Ренан тя е духовна общност, състояща се от минало и настояще. За разлика от М.Вебер и Е.Ренан, Д. Шнапер определя нациятя като особена форма на политическо единство, която „се дефинира чрез нейния суверенитет, упражняван вътре в нея за интегриране на групите населения, които тя включва, а на вън – за нейното утвърждаване като исторически субект в един световен ред, основан върху съществуването и отношенията на нациите като политически единства. Но нейната специфика е, че тя интегрира населението в общността на граждани, чието съществуване легитимира вътрешното и външното действие на държавата.“ 19 Посредством гражданството национална общност ги признава за свои действащи лица. Необходимо условие за всички, които влизат в нея като граждани е да споделят „идеята, че съществува политическа област, независима от частните интереси и че трябва да съблюдават правилата на нейното съществуване“.20 От анализираните мнения е видно, че Й. Сталин поставя акцента върху устойчивостта на нацията като общност и посочва виждането си за факторите, които я обуславят. М. Вебер и Е. Ренан разглеждат националната общност най-вече като културно-историческа. За разлика от тях Д. Шнапер я характеризира изключително като политическа. Тезите на М. Вебер, Е. Ренан и Д. Шнапер са две духовни по своята същност характеристики на националната общност. Те ни насочват към и сега използваните в политическата литература понятия – гражданско и политическо общество. Обозначаваните от тези понятия явления, според нас, имат много непосредствено отношение и връзка с изказаните от М. Вебер, Е. Ренан и Д. Шнапер тези за спецификата на националната общност. 2. Политическо и гражданско общество Политическото общество „е структурата, която се самоорганизира обществото като цяло, за да създаде силата и инструментариума, чрез който да се самоуправлява и саморегулира политическата власт“21. В живота му участват гражданите с избирателно право те упражняват волята си при конституиране институциите на държавата, чрез участие в живота на политическите партии, борещи се за тяхното овладяване. Като управлява 19

Шнапер, Д. Общността на гражданите (върху модерната идея за нацията), С 2000, с. 22-23 Пак там ,. с. 38 21 Семов, М. Теория на политиката, С 2000, с. 267 20

120


или от името на гражданите осъществяват ръководенето на съвместния им живот с помощта на закони, в създаването на които участват. В този смисъл гражданите с политически права, партиите и държавата, характеризират облика на политическото общество днес. Гражданите като субекти на политическата общност със своето участие в живота на партиите и дейността на държавните органи дават израз на своите интереси. От органите на държавата те се материализират в правни норми за регулиране на обществените отношения. С други думи субектите на политическото общество- гражданите, партиите и държавата участват в регулирането на общестения живот чрез правни норми, а за прилагането им се прибягва до използването и на административни средства. В последните десетилетия на XX век. се формира понятие за гражданското общество, обединяваща различни форми на сдружаване, които не принадлежат нито към политическото общество – държавните институции и политически партии, нито към икономическото общество – пазара и свързаните с него форми на икономическо сдружаване. С възникването на гражданските сдружения според Йежи Шацки, е заложена „възможността за съществуването на автономна обществена сфера – гражданско общество, което фактически, а не само на теоретично ниво, може да бъде отделено както от политическото, така и от икономическото общество “. 22 Гражданското общество се формира като автономен субект със самостоятелна културна мисия. Освен това то е още партньор и опонент на политическото общество в ръководенето съвместния живот на гражданите. Участва в регулирането на междуличностните отношения със средствата „морала“ и „убеждението“. 23 Разгледано от тази позиция, гражданското общество включва институции и сдружения, които изразяват и регулират определени групови интереси, които не са обект на вниманието на партиите и държавата, но са не по-малко важни както за хората, с чиито интереси са свързани, така и за устойчивото развитие на обществото. Тази мисия те осъществяват от позицията на националния интерес. Ето защо са партньори, а и опоненти на държавата в ръководенето на съвместния живот на гражданите. Към тях се отнасят посочените от Хабермас институти и обединения на гражданите: църквите, културните обединения и академиите, независимите медии, спортните съюзи и съюзите за прекарване на свободното време, дискусионните клубове, гражданските форуми и гражданските инициативи и други 24. Със 22

Шацки, Й. Либерализъм след комунизъм, С 1996, с. 155 Живков, Н. Гражданско общество и толерантност, В : Глобализация и толерантност, Съставители: Доц. д-р Лазар Копринаров, Доц. д-р. Борис Михов, Доц. д-р. Калин Лозев, С 2010, с. 90-94 24 Хабермас, Ю. Структурни изменения в публичността, С 1995, с. 43 23

121


своята спецефична мисия те участват в регулирането на съвместни дейности на гражданите чрез формирането на етични норми на общуване и тяхното внушаване посредством общественото мнение. По-горе обърнахме внимание, че една от тезите за същността на националната общност е представянето й като културна и историческа общност. На нея съответства научното понятие гражданско общество и субектите, които то включва. Те изразяват интерсите на гражданите, но мотивират действия си в тяхна защита от позициите на националния интерес със средствата на убеждението и общественото мнение. Другата отстоявана теза за същността на националната общност е политическа, т.е. националната общност се представя изключително като политическа общност, която най-добре се обхваща от понятието политическо общество. Водеща роля в него има държавата, която регулира обществените отношения посредством закони. От направената характеристика на мисията на политическото и гражданското общество едва ли има основание националната общност да се разглежда само като културно- историческа или политическа общност. Тя включва както политическата, така и културно- историческата структура. Те изпълняват ролята на активния фактор, мобилизиращ гражданите за постигане на общите им цели. А в съвременните условия целите , както на национално, така и на цивилизационно ниво в рамките на Европейската общност. В подкрепа на извод за мисията на двете структури е и факта, че за всяка една от тях в междуличностното общуване, в политическия живот и особено в художествената литература се използват и метафорите Отечество и Родина. Какво точно обозначават в общуването тези две свещени за всеки гражданин думи? Ако разтворим Български синонимен речник изд. 1987г. ще констатираме, че думата „Родина” и „Отечество” не се разграничават по смисъл и съдържание.В същия речник на стр.158 срещу думата „Отечество” е записано „вж. родина", а срещу родина- отечество,татковина25. По подобен начин стоят нещата и в Тълковен речник.По един и същ начин се пояснява съдържанието на двете думи : „Страна ,в която човек се е родил”26.

25 26

Български синонимен речник С. 1987г. с. 215 Български тълковен речник С. 1973, с. 607, с. 683.

122


В научната литература също има отъждествяване на съдържанието , което се влага в думите родина и отечество.27 Има и опити за тяхното разграничаване. Например, според Н. Куртев, „Родината е исторически формирала се природна и обществена среда, в която човек е свързан с многобройни връзки кръвно, езиково, териториално (по местожителство), исторически(минало, обичаи, традиции и пр.), която има спецефични, своеобразни неповторими природо-географски, историкосоциални черти, присъщи на обществената среда, както и на отделния човек”28 Отечеството, според Н. Куртев, има социално- политическо съдържание. От съдържателна гледна точка в тази дума той влага още държавата, народа, територията, културата, езиковите и стопанските връзки29. Двете думи са различени по това, че от съдържателна гледна точка в думата Родина акцента е върху природната среда и историко- социалните и културни черти, присъщи на обществената среда и човека, а в думата Отечество са включени държава, народ, територия и стопански връзки. Видно е, че са очертани разграничителни линии. В едната преобладават културно-исторически компоненти, а при другата държавнотериториални.По тази линия на разграничаване могат да бъдат добавени и други характерни особености.Например в есето на Янко Янев „Философия на родината”са направени следните разграничения: В чувството към Родината има една съдбовност, но „Ако тази съдбовност има политически характер, родината става отечество.Родината е митологична същност , а отечеството-политическа.Родината е поема, отечеството –епос. Родината е женствено начало, тя е първомайчиния Свети дух на битието. Отечеството е мъжествено и войнствено начало.30 Направените разграничения насочват към две различни по смисъл съдържание и словоупотреба думи. От етимологична гледна точка думата Родина има за свой корен –„род”. Родът е общността, в която в миналото е отглеждан всеки, както сега за такава общност приемаме семейството. За възпитанието на подрастващите еднакво важни са както природната, така и обществената среда, свързана с обичаите, традициите, вярванията и др.А всички тези културни проявления чрез сдруженията, които ги поддържат и развиват днес се включват в понятието гражданско общество. Ето защо метафората Родина като „Свети дух на битието“ от съдържателна гледна точка включва отношения , 27

Куртев, Н. Социалистическият патриотизъм и българският народ С., 1985г. с. 40-41. Пак там, с.41 29 Пак там , с.61 30 Янев, Я. Филиософия на Родината, с. 348 28

123


свързани с традициите идващи от миналото, още с тези които днес се обозначават с понятието гражданско общество, но и имащите отношение към утрешния ден. Думата Отечество от етимологична гледна точка е свързана със старобългарската дума „отец”, която означава „баща”. Тя внушава ролята на бащите за отглеждането и възпитанието на подрастващите върху притежаваните от тях земи и защитата им с помоща на държавата.В този смисъл метафората Отечество вкючва отношенията между субектите на съвременното политическо общество , които създават и прилагат правните норми за регулиране отношенията между гражданите, но тя държи във вниманието си още опита на миналите и потребностите на утрешните поколения. За да изпълнява националната общност мисията си, свързана с ръководенето на съвместния живот на гражданите, тя е и устойчива общност на граждани. 3.За националната общност като устойчива общност на граждани Националната общност трябва да се разглежда и като устойчива общност на граждани, защото именно те участват в живота й чрез структурите на политическото и гражданското общество.Нейната устойчивост зависи както от дееспособността на политическото и гражданското общество, така и от културата на гражданите й да се включват активно и с отговорност в структурите им за осъществяване на дейностите, свързани с тяхната ръководна мисия. Човекът като гражданин е пълноправен член на националната общност. Статутът му в нея, първо има правна страна, която се регулира от държавата чрез гражданството и второ етизираща, която се формира в индивидуалноличностното му развитие от общественото мнение чрез сдруженията на гражданското общество По въпроса за гражданството от първостепетнно значение е неговото придобиване. На първо място, е месторождението на родителите. Още от древните гърци е утвърдено правилото, че децата на родители граждани на дадена държава също стават нейни граждани. Децата могат да се родят и извън територита на държавата, но това не променя статута им. Те могат да получат гражданство и в случаите, когато един от родителите е гражданин на държавата. Въпреки различията в процедурните правила почти всички държави се придържат към признаването на този източник на гражданство. На трето място, е емигрантството или миграцията. 124


Във всички държави има правно регламентирани правила и процедури както за придобиване така и отказ от гражданство. Различията са в изискванията към кандидатите, защото могат да възникнат проблеми, някои от които са политчески като тези за малцинствата, двойното гражданство, миграцията и човешките права. Всяко лице с признати граждански права от определена възраст, обикновено от 18 години, е пълноправен участник в живота на политическото общество. Той има политически права, които му предоставят възможност да избира или да бъде избиран в оргните за политическо ръководство на обществото. Поема отговорности, произтичащи от конституцията, към национолната общност да спазва на установения от нея правен ред и законност. За тази своя гражданска роля той се подготвя през годините на своето израстване. Придобитите черти на отговорност към националните интереси и произтичащите от тях закони на хуманно и толерантно отношение към другите граждани, след това се развиват през целия му живот. Те са част от неговата личностна характеристика и го представят като носител на определени граждаснски добродетели-любов към отечеството и цивилизационната общност, любов към себе си или гражданско достойнство. Всички тези черти щрихират неговата национална и цивилизационна принадлежност. В съвременните условия във връзка с националната принадлежност, която в основата си има политико- правни измерения е актуален и въпросът за културната принадлежност на гражданите като пол, възраст и представители на етноси или малцинствени групи в пределите на определена национална общност. В тази връзка нараства ролята на сдруженията на гражданскто общество, които с културно- просветните си форми на работа с тях, са в състояние да ги приобщават към идеалите на националната и европейската цивилизационна общност. От направените уточнения следва, че понятието гражданин включва не само политически черти и качества, но и от културно естество. Ето защо всички граждани от метафорична гледна точка са чеда на националната общност.Тази метафора най - често се използва в художествената литература. Направените изводи за връзката на политическото и гражданско общество с националната общност има свойте основания при разглеждането им в исторически план

125


4.Исторически поглед върху формирането на националната общност и нейните структури. През погледа на историческото развитие основите на формирането на националната общност се полагат в условията на архаичното общество като общност на родове31. В този смисъл може да се тълкува бърлгарската дума „народ”. Предлога „на” има събирателно значение и от тази гледна точка думата „народ” може да се тълкува като живеещи заедно родове или общност от родове. Ето защо думата народ в архаичното общество е първообраза на националната общност. Тя обозначава устойчивата общност от родове, отношенията в които и между които се регулират посредством норми, имащи характер на обичаи. Те се внушават като съзнание на членовете на родовите общности от общественото мнение посредством устната художествена култура. В условията на цивилизацията европейските народи живеят в териториални общности. Създават се нов тип обединения, които израстват от племенни общности. Те се ръководят от представителна институция - държавата. Тя първоначално обединява дейности от правно- административен и обичайнообреден характер. От тях в условията на християнската цивилизация се обособяват в самостоятелни ръководни структури държвата с административните си органи и практики /обединява поданиците в теологична политическа общност/ и институцията на църквата, с теологичната по своя характер култура, която обединява поданиците в общност на миряни и има водеща роля при формиране на народностите в средновековието. 32 На съвременния етап от своето развитие европейските народи в това число и българският са обединени в държавно-териториални общности. Всяка една от тях се конституира в национална общност като устойчива общност от граждани. Тенденциите на обособяването на европейките народи в национални общности са две. Едната се свързва с Англия, Франция и САЩ, където водеща е ролята на политическото единство, основано върху волята на народа, живеещ върху една територия, т. е. водеща е ролята на формиращото се модерно политическо общество.Другата съответства на възникването на нацията в Германия и Източна Европа където водещи фактори са държавната традиция и езиковата принадлежност, т. е. ролята на културната 31

Филипов, Д. За нацията С. 1987. Предпоставките за възникване и формирането на българската нация от него се поставят в зората на Българската държава с. 213-254 32 Ангелов, Д. Образуване на българската народност С. 1971г

126


традиция, религията и езика33. С други думи формирането на европейските нации се поставя във връзка с политически и културно-исторически фактори, имащи отношение както към политическото така и гражданското общество. Развитието на всяка европейска национална общност и съвременният й просперитет се определя от дееспособността на политическото общество, което има за източник на своята власт не Божията воля, а на народа. Той е суверен на властта, упражнявана от субектите на политическото общество-гражданите с избирателни права, партиите и държавата34. Факт е, че всяка национална общност като устойчива общност на граждани включва не сам тези социални групи, които са изиграли водеща роля при формирането й, но и други етноси, законно получили гражданство и политически права. За приобщаването както на тях така и на всички социални, възрастови и други групи към националната общност, нараства ролята и на гражданските сдружения с културно - просветна насоченост.В този смисъл съвременната национална общност чрез дейността на структурите на гражданското общество се формира и като културна общност35. 5.Заключителни бележки От позициите на изказаните мнения за общността на гражданите като национална общност и направените уточнения за мисията на политическото и гражданското общество имаме основание да твърдим, че националната общност обединява население в ролята му на граждани с цел ръководене на техния съвместен живот.Второ, тази своя мисия тя разгръща в рамките на две структури.В съвременните условия едната има политически характер и чрез нейните субекти изразява и защитава както интересите на гражданите , така и целостта и единството на националната общност , в която са обединени като лица с политически права.Другата е с културноисторически харакер, тя със средствата на убеждението участва във формирането самосъзнанието на всички възрастови групи, признати за нейни граждани. В новото време европейските народи са обединени в държавнотериториални общности. Всяка една от тях се конституира и като

33

Тодоров, В. „Етнос, нация, национализъм. Аспекти на теорията и практиката“, С 2000, с. 64-74. Шнапер, Д. Общността на гражданите (върху модерната идея за нацията), С 2000, с. 22-23 35 Според М. Вебер нацията е „общност на чувствата, която ще се прояви „адекватно в своя собствена държава“, а чувствата намират израз в културата. В:Тодоров, В. „Етнос, нация, национализъм. Аспекти на теорията и практиката“, С 2000, с. 55 34

127


устнойчива общност на граждани.Тя представя съвременният облик на националната общност. Просперитета на националната общност като общност на граждани се определя от дееспособността на политическото и гражданското общество, които имат за източник на своята легитимност волята на народа, т.е. на активното гражданство. В десетилетията след Втората световна война, успешното развитие на европейските народи зависи не само от съвместната им стопанска активност, но и от тяхното сътрудничество на политическа и не правителствена гражданска основа в междудържавен аспект като строители на Европейската цивилизация. Използвана литература: 1. Тодоров, В. „Етнос, нация, национализъм. Аспекти на теорията и практиката“, С 2000, 2. Шнапер, Д. Общността на гражданите (върху модерната идея за нацията), С 2000 3. Семов, М. Теория на политиката, С 2000, с. 267 4. Шацки, Й. Либерализъм след комунизъм, С 1996, с. 155 5. Живков, Н. Гражданско общество и толерантност, В : Глобализация и толерантност, Съставители: Доц. д-р Лазар Копринаров, Доц. д-р. Борис Михов, Доц. д-р. Калин Лозев, С 2010, 6. Хабермас, Ю. Структурни изменения в публичността, С 1995, 7. Български синонимен речник С. 1987г. 8. Български тълковен речник С. 1973 9. Куртев, Н. Социалистическият патриотизъм и българският народ С., 1985г 10. Янев, Я. Филиософия на Родината. 11. Филипов, Д. За нацията С. 1987 12. Ангелов, Д. Образуване на българската народност С. 1971г

128


СПОСОБИ ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР Памела П. Борисова I.

Въведение

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях – чл. 8, ал 1 ЗЗД. То е съглашение не просто на две лица, а на две страни, всяка една от който може да включва повече от един правен субект, договорът не само може да създаде и уреди определени отношения, но може да има правопораждаща, правоприлагаща, правоохранителна и правопрекратяваща функция.36 Договорът съставлява единство на две насрещни волеизявления, необхдимо е волеизявленията на едната страна да се съгласува по съдържание с волеизявленията на другата страна.37 Когато волеизявленията съвпадната, тогава договорът е сключен. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, те са свободни като се съобразят с действащите нормативни актове да сключат договори при такива по съдържание клаузи, които най-добре ще обслужват техните интереси. В избора на тези клаузи се състои свободата на договаряне.38 1. Обща характеристика Сключването на договора често е предхождано от воденето на преговори, чрез тези преговори страните изясняват своите позиции. Воденето на преговори, това е всяко взаймодействие, което няма характер на предложение, между две лица, чиято цел е сключването на договор. 39 При сключването на договор не се обхваща воденето на преговори, като етап от сключването, защото преговорите не изискват конкретизиране на елементите на бъдещия договор. Поради това и те не са елемент от фактическия състав на сключването на договора. Необходимо е да се уточни, че при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение, съгласно чл. 12 ЗЗД. Обезщетението, дължимо поради недобросъвестно отклонение, да се сключи договор, за който са били водени

36

Ганев, В. Обща теория на правото, т. I, С., 1947 г., с. 27-29 Решение № 1035 от 26.01.2005 г. по т. д. № 165/2004., ВКС, II т.о., докладчик Кръстьо Яначков, Кунчев, К., Закон за задълженията и договорите. Задължителна съдебна практика Част 1: Сключване и действие на договорите (чл. 1 - 25) 38 Решение № 6 от 3.II.1995 г. по гр. д. № 968/1994 г., V г. о. , цит. по Апис 6.0 39 Стойчев, К. Преговори за сключване на договор и преддоговорна отговорност. С., 2007, с. 11 и 76. 37

129


преговори, произтича и се основава на своеобразен фактически състав, а не на договора, за сключването на който са били водени преговорите.40 Сключването на договора преминава през няколко етапа. Първоначално е необходимо да се осъществи предложение, то се отправя от една от страните по бъдещия договор до едно определено лице. Като по този начин едната страна предлага да се сключи договор на другата страна. Тази страна се нарича „предложител“ или още така наречена „оферент“. Лицето до което се оправя предложението се нарича „адресат на предложението“ или още може да се нарече „адресат на офертата“ ,то може да го приеме или да го отхвърли. Ако лицето до което е направено предложението приеме, тогава имаме налице приемане на предложението и лицето след като е приело предложението вече ще се нарича „ приемател“ или „акцептант“. Обратно ще се получи ако лицето отхвърли предложеноето, тогава то ще откаже предложението и ще има налице „отхвърляне“. Покрие ли се предложението с насрещното волеизявление се счита, че е налице съгласие и договорът е обявен за сключен. Общата нормативна уредна на сключването на договорите се съдържа в чл. 13 и 14 ЗЗД, правилата на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД имат диспозитивен характер , защото са установени в интерес на страните, и отклонения от разрешенията им са допустими.41 2.Предложение Предложението е покана за сключване на договор. Предложението се отправя от един правен субект до друг. Има няколко предпоставки при които няма да бъде налице предложение. Нямаме предложение, ако изявлението не съставлява покана за сключване на договор, това ще представлява съобщение съдържащо определена информация. Тук е редно да се уточни, че изпращането на ценоразписи или каталози на неопределен кръг от лица не представлява предложение за сключване на договор. В другия случай, имаме налице едно изявление съставляващо покана за сключване на договор, но то няма характер на предложение, ако не е достатъчно пълно. Това налага извода, че предложителят все още не е окончателно решил дали да сключи договора. Предложението трябва да съдържа всички съществени условия на договора, който ще бъде сключен. Не е непълно предложението, с което се предоставя на другата страна, тя да определи в исвестни рамки някоя съществена клауза 40 41

Решение № 2844 от 11.XI.1972 г. по гр. д. № 1865/72 г., I г. о., цит. по Апис 6.0 Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2010, с. 75

130


на бъдещия договор. Също така предложението трябва да посочва и всички онези отклонения от диспозитивните правила на закона, на които оферентът държи. От важно значение е изискванията, да се отправи предложение, трябва да са изпълнени кумулативно. Това са изискванията отправени до страните и изискванията към съдържанието и формата. В противен случай ако липсва някое от изискванията, може да е налице покана за преговори. Важно е да може да се идентифицира предложителят. Това ще се осъществи, когато при писмена форма, физическото лице посочи име и адрес, а когато договорът подлежи на вписване и данни от документа за самоличност. Също така предложението трябва да е адресирано до определено лице или лица. Независимо че неадресираното предложение не е уредено в ЗЗД, то следва да бъде допустимо, защото офертата е едностранно изявление, а едностранните изявления могат и да са неадресирани.42 Налице е възможност да се отправи публична оферта и тя се съдържа в чл. 291 ТЗ. Предложението се счита отправено само, ако предложителят е направил всичко необходимо, за да достигне изявлението му до другото лице. Това означава, че когато предложителя е отправил предложението до другото лице за сключването на договора лично или чрез телефон, писмо или пратеник се счита, че предложението е отправено до другото лице чрез необходимите условия, които трябва да се изпълнят. Предложението може да бъде отправено и до неопределен кръг лица, както се отбеляза по-горе. Това предложение до неопределен кръг лица, може да се осъществи чрез излагане на стоки на витрина или чрез статия във вестник. Трябва е да е изразено сериозно желание за сключване на договор, да е налице намерение за правно обвързване.43 Намерението за договаряне трябва да се изведе чрез тълкуване на предложението – чл. 20 ЗЗД. Волята на договарящите страни се търси след тълкуване на всички отделни уговорки в договора и при изявена неясност или двусмислие на израза, подлежащ на тълкуване.44 Предложението трябва също така да бъде пълно, да съдържа съществените елементи за дадения вид договор. Трябва да може да се определи какъв вид договор се сключва и да може той да се приеме само с едно просто „да“ , изречена от другата страна. В ТЗ се съдържа възможност да се предостави уточняването на някои от елементите на другата страна или на трето лице, тази възможност се съдържа в чл. 299 ТЗ. 42

Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С., 1973, С. 202. Чл. 2: 201 от Принципа на Европейското договорно право. 44 Решение № 559 от 17.V.1993 г. по гр. д. № 1724/92 г., IV г. о., докладчик съдията П. Мойнова, цит. по Апис 6.0 43

131


Предложението може и да съдържа уговорки, които се отклоняват от разрешенията на диспозитивните правни норми. Поради това съгласно чл. 200 ЗЗД плащането на цената при продажбата трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.45 Предложението трябва да е в изискуемата форма за действителност. Трябва да отговря на изискванията на специалните закони. В случай на празнина режимът на сключването на договори може да бъде разширен чрез прилагане по аналогия на някои разрешения от Виенската конвенция, но трябва да са налице изискванията на чл. 46, ал 2 ЗНА. Нормативната уредба за сключване на договори се съдържа и в специални закони.46 Някой от тях са: ЗОП,ЗППЦК, наредбите за търговете и за конкурсите и други. 3.Действие Предложението трябва да има обвързваща сила, да обвързва предложителя. Ако предложителят е определил срок на другото лице в който срок предложението му следва да бъде прието, офертата го обвързва до изтичане на този срок, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЗД, като тук е без значение дали предложението се отправя до присъстващ или отсъстващ. Когато няма налице определен срок, през който предложението може да бъде прието, тогава е нужно да се прави разграничение, дали се прави на присъстващ или отсъстващ. Предложението, което е направено на присъстващ, обвързва предложителя в случай на незабавно приемане. Ако не се осъществи незабавно приемане, то губи силата си, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗД.47 Присъстващи са и лицата, които преговарят по телефон или чрез други средства, задължителен елемент е страните или техните пълномощници лично да разговарят. Когато предложението е направено до отсъстващ, то обързва предложителя толкова време, колкото е необходимо, нужно според наличните обстоятелства, за да пристигне приемането.(чл. 13, ал. 3 ЗЗД). Необходимото време е времето, което е нужно да достигне предложението до адресата си; времето, което според обстоятелствата, естеството на офертата и добросъвестността се счита за нужно48, за да се провери и обсъди предложението и да се вземе решение за приемането му. И също така времето, което при нормални обстоятелства е необходимо, за да достигне 45

Решение № 2113 от 7.XII.1995 г. по гр. д. № 996/94 г., IV г. о., докладчик съдията Мария Логофетова, цит. по Апис 6.0 46 Марков, М. Частноправни процедури за сключване на договори. – Търговско право, 2004, №5 , 5-20. 47 Решение № 485 от 9.062010 г. по гр. д. № 1451/2009 г., ВКС, III г., о., докладчик Емил Томов - Кунчев, К., - Закон за задълженията и договорите. Задължителна съдебна практика 48 Решение от 10.02.1999 г. по МАД № 32/98 г., цит, по Апис 6.0

132


отговорът до предложителя. Ако след това, необходимо време, предложението не бъде прието, то губи силата си. Колко време е необходимо за пристигане на предложението се решава конкретно, продължителността може да бъде от няколко часа до няколко месеца.49 Обвързаността на предложителя се изразява в това, че той не може да оттегли или промени офертата си. Също така не може да прави едно и също предложение до друго лице, тогава има възможност да възникне отговорност по чл. 12 ЗЗД. Отговорността му може да бъде за засягане както на позитивния, така и на негативния интерес на адресатите на предложението - чл. 12, чл. 187 и др. ЗЗД. Здължителната сила на предложението е установена в защита на лицето, на което се прави предложението. Това е така поради уреденото в чл. 13, ал. 2 ЗЗД правило, че предложителят не може да оттегли предложението си, след като го е направил, освен ако съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. Нормата на чл. 13, ал. 2 ЗЗД е диспозитивна. Допустимо е предложителят да се откаже от въможността да оттегля предложението.50 Полученото от адресата предложение има обвързваща сила. Което означава, че след като е породило действие, то не може да бъде изменено или отменено от предложителя, ако бъде прието, се сключва договор, дори и когатото предложителят е решил да промени своята волята. Нормите които уреждат действието на предложението – чл. 13, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД,51 имат диспозитивен характер и предложителят може да се отклонява от тях. Предложителят може да заяви на адресата на предложението, че предложението му няма да го обвързва и след получаването на 52 предложението. Този извод може да се направи от обстоятелството, че правилата за сключване на договорите са установени в полза на страните, а не в обществен интерес. Договорът ще се счита валидно сключен и ако предложителят умре или бъде поставен под запрещение, след като вече е отправил офертата си до другото лице, съгласно чл. 14, ал. 2 ЗЗД.

49

Диков, Л. Цит. съч., 228-229; Георгиев Е. Цит. съч., с. 24 Георгиев, Е Цит. съч., с. 25. 51 Решение № 72 от 26.I.1979 г. по гр. д. № 743/78 г., III г. о., цит. по Апис 6.0 52 Стойчев, К. Цит. съч., с. 71. 50

133


4.Приемане Приемането се нарича още съгласие, акцепт. Съгласието трябва да е ясно и недвусмислено и да разкрива сериозно намерение за обвързване.53 Приемането е изявление за пълно съгласие с предложението54, то трябва да произлиза от това лице на което предложението е направено, може да се допусне и от неговите наследници. Също така трябва да бъде отправено до предложителя, негов представител или наследници. Трябва да е с изразено желание за сключване на договора. Приемането трябва да бъде безусловно и да съвпада изцяло с това на предложението.55 Няма да имаме приемане ако то съдържа насрещни условия или ако то се осъществи с резерви. По изключение може да има налице съгласие при отклонение в количеството или ако цената е по-изгодна, но това може да се осъществи, само ако изрично не се държи на насрещното. Отклоняващото се приемане може да се разглежда като насрещна оферта, но това е възможно, ако отговаря на изискванията за това. Разбирането, че приемането трябва да е като огледален образ на предложението, разкрива исвестни слабости. То забавя сключването на договора. В повечето случаи изобщо няма да се постигне съгласие. Често се случва страните да започнат изпълнение без да са постигнали необходимото съгласие по всички уговорки. Тук е редно да се отбележи, че по американското право и е немската съдебна практика се приема, че договорът може да се сключи, дори и да липсва съгласие по съществените елементи на договора. При този случай не доминира волята на нито една от страните. Договорът може да е непълен или да е неопределен, но съдът може да включи в съдържанието му лиспващите уговорки.56 По нашето законодателство в ТЗ се уреждат два случая, при които съдът може да определи липсващи уговорки на търговски сделки. Това са случаите, когато страните са уговорили трето лице да определи една или повече уговорки, като това трето лице е длъжно да се съобразява с целта на договора , със съдържанието му, както и с търговските обичай- чл. 299, ал 1 ТЗ. Ако третата страна не се съобрази с тези изисквания, всяка страна може да поиска от съда да извърши определянето- чл. 299, ал 2 ТЗ. Вторият случай, при който съдът може да определя уговорки от договора, е налице, ако страните се уговорят при настъпване на определени условия да 53

Според чл.19, ал. 1 и 2 на Виенската конвенция приемането е отговор на предложението, който „цели да бъде приемане“. 54 Решение по арб. д. № 29/1978 г., цит. по Апис 6.0 55 Кожухаров, А. Цит. съч., с. 44. 56 Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2010, с. 84

134


допълнят договора, но при настъпването им не могат да постигнат съгласие. При тази хипотеза, всяка страна може да поиска от съда да допълни договора, а той трябва да се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и също така и с търговския обичай – чл. 300 ТЗ. Правилата съдържащи се в нормите на чл. 299 и чл 300 от ТЗ са създадени с определена цел и тя е да се осъществи ускоряване на търговския обмен. Тези правила нямат приложение за нетърговски отношения. Приемането трябва да се осъществи в определената форма за действителност. То може да се осъществи както изрично така и мълчаливо. Изрично е когато, волята за сключване на предложения договор си личи от изричните изрази, които се използват от приемащия. А мълчаливо е когато, от действията на приемащия се съди за неговото решение. Бездействието и мълчането на адресата на предложението не водят до сключване на договор, защото липсва външно обективирана воля. Изключения се допускат само ако са предвидени в закона. В ТЗ се уреждат повече случаи на мълчание чл. 292, ал, 1 ТЗ.57 По ТЗ мълчанието е равнозначно на приемане на офертата, ако тя е отправена до търговоец, с когото предложителят е в трайни търговски отношенияи и ако то не бъде отхвърлено веднага от търговеца, до който е отправено.58 При тези обстоятелства се счита, че мелчанието се приравнява към приемане на предложението. В чл. 236 от ЗЗД, можем да разгледаме друг случай при който, ако наемателят продължи да ползва наетият от него имот след изтичането на наемния срок, но със знанието и без противопоставянето на наемодателя, се сключва нов договор за наем. Тук ще се приеме, че мълчанието на наемодателя се счита за съгласие.59 Приемането може да бъде оттеглено. Изявлението за приемане губи силата си, ако съобщението за оттеглянето му стигне до предложителя преди или едновременно с първото, съгласно чл. 13, ал 4 ЗЗД. Относно късното пристигане на приемането чл. 13, ал. 5 ЗЗД ни дава изрично разяснение по този въпрос. „Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.“

57

Таджер, В., Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С., 1973, с. 212 Решение№ 523 от 20. 10. 2008 г. по т. д. № 274/2008 г., ВКС, I т. о., докладчик Любка Илиева – Кунчев, К., - Закон за задълженията и договорите. Задължителна съдебна практика Част 1: Сключване и действие на договорите (чл. 1 - 25) 59 Кожухаров, Ал., Отделни видове облигационни отношения, с. 436 58

135


II. Сключване Сключването се осъществява чрез съгласието на страните за сключване на договора. Имаме ли налице приемане на предложението, между преговарящите страни е постигнато съгласие. Съгласието най-общо казано е съвпадението на волеизявленията на двете страни по съдържание, когато това липсва се нарича „разногласие“ или „несъгласие“. Съгласието представлява пълно покриване на волите на двете страни, а по правило то е пълно покриване на предложението с приемането. При това за да има сключен договор, за да се постигне съгласие то трябва да обхваща не само съществените елементи от договора, но и онези несъществени елементи, които страните смятат за важни. Така например ако предложителят смята за важно мястото на сключването на договора или начина на плащане, съгласието трябва да обхваща и тези елементи. Договорът се счита сключен, ако е спазена изискваната от закона форма, щом приемането достигне до предложителя.60 Съгласието трябва да обхваща всички съществени условия на договора, а също така и трябва да е постигнато съгласие и по второстепенните клаузи на договора, стига една от страните да смята, че и по тях трябва да се споразумеят. Договорът не се счита за сключен, докато не се постигне съгласие и по второстепенните клаузи. Съшо така и той не е сключен, когато страните са уговорили договорното съглашение да приеме една или друга писменна форма, докато това не стане. Договорът не е сключен, докато не бъде спазена установената форма за неговата действителност.61 По нашето право единствено изявената воля може да породи правни последици. Намеренията и желанията, които не са обективирани, са без значение. Единствено валидна е волята на странта- автор на волеизявлението, това е така наречената субективна теория, а според обективната теория- волята на страните трябва да се тълкува както с оглед на очакванията на насрещната страна, така и във връзка с обществени икономически и правни съображения. Несъгласието е липса на съвпадение между волеизявленията на договарящите.62 Трябва да се различава липсата на съгласие от липсата на съответсвие между изявлението на една от страните с това, което тя действително иска. В последния случай не съпоставяме изявленията на двете страни , за да видим дали те се съвпадат по съдържание, а волеизявленията на едната страна с действителното, вътрешно съдържание 60

Решение № 207 от 29.III.1985 г. по гр. д. № 1037/84 г., II г. о., цит. по Апис 6.0 Агарков, М., пос. съч., I , № 441. 62 Решение № 2095 от 14.Х.1966 г. по гр. д. № 1466/66 г., I г. о., цит. по Апис 6.0 61

136


на нейната воля. Съпоставяме волята на тези страни с нейното проявление, за да проверим дали дадено лице действително е искало това, което е изявило, дали изявлението му е съгласно в неговата воля. Поначало за правната сделка важи изявеното, защото само то може да бъде възприето от други, договорът е валиден и когато изявлението не съответства на действителната воля на изявяващия. Това се установява в интерес на сигурността на отношенията възникващи между хората. Но все пак, всеки трябва да бъде обявързан съобразно волята си. Липсата на съответствие между воля и изявление се счита за основание да бъде унищожен един сключен договор. Породеното несъответствие може да се дължи както на грешка, така и на измама или заплашване.Това ще породи основание за неговото унищожаване.63 Разногласието може да бъде явно, съзнавано и скрито. Тогава договорът не се счита за сключен. Явно е несагласието, което е обективирано и очевидно. Особен случай на явно несъгласие е този, при който съдържанието на волеизявлението на някоя от страните е изменено от трето лице, което го пренася . Договор не е сключен, а третото лице отговаря на извъндоговорно основание, освен ако законът го освобождава от отговорност.64 При скритото несъгласие, страните мислят, че са се съгласили върху всичко, когато всъщност волеизявленията им се отклоняват едно от друго и то без те да съзнават това. Липсата на съвпадение на волеизявленията не се съзнава от страните. Най-честият пример за скрито несъгласие е използването на термини, в които всяка от страните влага различно съдържание. Скритото несъгласие води до нищожност на целия договор, освен в установените от закона случай – чл. 26, ал. 4 ЗЗД.65 Случаите на скрито несъгласие трябва да се отличават от хипотезата на порок на волята. Страните са постигнали съгласие, договорът е сключен, но волята на едната от двете страни е опорочена. Основните случаи на порок на волята са при грешка, измама и заплашване. Важно е да се отбележи, че когато имаме порок на волята, има действителен договор, вепреки че е унищожаем. 1.Момент на сключване на договора Договорът се счита сключен, когато се постигне пълно съгласие върху всичко. Различни са моментите на сключване на договора между присъстващи и между неприсъстващи. 63

Новицкий, И ., Сделки, Исковая давность, М., 1953., с. 21 и сл. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2010, с. 83 65 Решение № 183 от 7.II.1961 г. по гр. д. № 8802/60 г., IV г. о., цит. по Апис 6.0 64

137


Предложението, което е направено на присъстващ лице в лице или по телефон, се зачита когато е прието незабавно, чл. 13 ал. 3 ЗЗД. Има изключения, ако е даден определен срок за приемането му. Ако не бъде прието незабавно, то губи силата си. Когато предложението се приеме, вече имаме постигнато съгласие. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗД, моментът на сключване на договора е моментът в който приемането бъде получено от предложителя, това е моментът на обективиране на волята за приемане, който се покрива с момента на получаването на приемането от предложителя. Когато имаме договори сключвани между отсъстващи, може да се приеме, че договора е сключен в момента, в който адресатът на офертата заяви, че в приема. Във фактическия състав на сключването на договори между отсъстващи се включва получаването на предложението, изявяване на волята за приемането му и получаване на приемането от предложителя.- чл. 14, ал 1 ЗЗД. Договорът е сключен в момента, в който адресатът на офертата е ипратил съобщението си до предложителя, че приема офертата или в който изпратеното съобщение за приемане на офертата е стигнало до предложителя. Също така договорът се счита за сключен и в момента, в който предложителят е узнал, че неговото предложение е прието. А когато е при електронно приемане се счита за сключен, когато бъде потвърдено от получателя му. Нашето право поддържа „теорията за получаването“ чл. 14, ал. 1 ЗЗД, договора е сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. В съветското гражданско право моментът на сключването на договора се определя според „теорията на получаването“, приема се че договорът е сключен, след като съобщението за приемане на предложението е получено от оферента.66 Както вече беше отбелязано, приемането може да стане както изрично, така и мълчаливо. Мълчаливото приемане не поставя проблеми в отношенията между присъстващи, договорът ще бъде сключен в момента на извършването на коклудентни действия, с което се изявява волята на приемащата се страна. Ако договорът е реален, необходимо е да се извърши действието, което е елемент от фактическия състав, пораждащ правните последици. При формалните договори, се поражда действие след като е спазена необходимата форма за действителност. Правилата за определяне на момента на сключване на договора са диспозитивни и страните могат да ги изменят. Моментът на сключване е важен, тъй като определя закона, по който се урежда договорът. Определя 66

Ст. 134 ГК РСФСР.

138


дееспособността на страните. Значението на момента е съществен за определяне на мястото на сключване и изпълнение, за прехвърляне на собствеността и риска, а също и за определяне на сроковете. 2.Местосключване Съгласно чл.14, ал.3 ЗЗД: Договорът се смята за сключен в мястото, където е направено предложението. Мястото на сключването е важно, защото договорът се урежда от законите на държавата, в която е сключен. Формата на договора трябва да се съобразява с изискванията на закона по местосключването му Ако мястото на сключването на договора съвпада с местонахождението на вещта или местожителството на длъжника, то може да определя и мястото изпълнението на договора- чл. 68 ЗЗД.67 Въпросът за мястото на сключване е важен, поради проблемите във връзка с приемането на собствеността и риска. Например когато се продава определена вещ, собствеността върхи нея преминава върху купувача от момента на сключване на договора- чл. 24, ал. 1 ЗЗД. 3.Сключване на договор по етапи Законодателството не съдържа правила относно сключването на договори на етапи, но то може да се изведе от диспозитивния характер на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД, а също така и от уредения в чл. 9 ЗЗД, принцип за автономия на волята. Необходимостта от сключване на договор по етапи, изхожда от това, че на практика преговорите между страните могат да се окажат дълги и трудни. 4.Сключване на договор чрез търг или конкурс Това е особен начин, който е уреден в ТЗ чл. 337-341 и също така в чл. 44 ЗДС, чл. 35 ЗОС, чл. 32, ал. 1 и 2 ЗПСК и в други. Предложението се прави от участник в търга или конкурса. Това предложение трябва да отговаря на поставени от насрещната страна изисквания, отправени предварително. Договорът се сключва с този, чиято оферта в най-висока степен отговаря на предварителните изисквания поставени от насрещната страна. 5.Продажба на публичен търг Съгласно чл. 337 – 341 ТЗ, договорът се смята сключен с възлагане на стоката на лицето, което ръководи наддаването. При публична продан по чл. 465 и сл. ГПК не се сключва договор.

67

Решение № 1339 от 9.VI.1959 г. по гр. д. № 2753/59 г., II г. о., цит. по Апис 6.0

139


Сключването на договор е уредено в чл. 13 – 14 ЗЗД, в тях се съдържат общите правила относно сключване на договор. За да се сключи един договор първо трябва да е налице предложение. Предложението е волеизявление за сключване на договор, което едно лице отправя до друго. За да се осъществи приемането трябва да са спазени определените изисквания на предложението. Те трябва да се изпълнят кумулатовно. Ако липсва някое от изискванията, може да е налице покана за преговори. Изискванията на предложението се отправят по отношение на страните и към съдържанието и формата. По отношение на страните се изисква да може да се индентефицира предложителят, както и , да е адресирано до определено лице или лица. Като при последното изискване се наблюдава уредената в чл. 291 ТЗ, втзможност да се отправи публична оферта. Относно изискванията към съдържанието и формата е необходимо да е изразено сериозно желание за сключване на договор, то да бъде пълно, да съдържда поне съществените елементи за дадения договор, да е в изискуемата форма за действителост и също така да отговаря на изискванията на специалните закони – ЗОП, ЗППЦК и др. Трябва предложението неминуемо да обвързва предложителя. Това означава, че предложителят не може да отегли или да промени офертата си, а също така и не може да прави същото предложение до друго лице. Ако последното се осъществи, може да възникне отговорност по чл. 12 ЗЗД. Следващият етап, който трябва да се осъществи е приемането. То се изразява във волеизявление за пълно съгласие с офертата. В определени случаи има задължение за приемане, това са по закон и по договор, например при предварителен договор. Може да има налице отговорност за вреди при неизпълнение. Приемането също следва определени изисквания, те са както при предложението, по отношение на страните и към съдържанието и формата. По отношение на страните, акцептант трябва да е адресатът на офертата, да е адресирано до предложителя. Към съдържанието и формата е необходимо да е осъществено с изразео желание за сключване на договора, също така и да е безусловно, пълно и огледално. Необходимо е да се уточни, че по изключение може да има съгласие при отклонение в количеството или в по-изгодната цена, освен ако изрично не се държи на насрещното. Необходима е също така да е изразено в определената форма за действителност. Относно срока, той трябва да следва предложението и да бъде получено в срока на обвързващата сила, но е достатъчно да е изпратено навреме – чл. 13, ал.5 ЗЗД. Приемането между присъстващи има действие в същия момент, приемането се извършва веднага. Когато е между неприсъстващи, голямо значение има изпращането. Вследствие на 140


осъществявянето тези два елемента предложение и приемане се стига до съгласие и сключване на договор. Съгласието е налице при пълно покриване в съдържанието на предложението и приемането. Моментът на сключване между присъстващи се осъществява с обективиране на приемането, когато е между неприсъстващи е важен моментът на получаване на приемането – чл. 14, ал, 1 ЗЗД. А когато съгласието се постига на етапи, страните трябва да уговорят кога договора ще се счита за сключен. III.Заключение Често при сключването на един договор се извършва непосредстствено преди това водене на преговори, между страните. Чрез тези преговори страните изясняват своите позиции. За да се осъществи сключване на договор, трябва да имаме налице съгласието на страните за сключване на договора. Имаме ли налице приемане на предложението, между преговарящите страни е постигнато съгласие. Съгласието най-общо казано е съвпадението на волеизявленията на двете страни по съдържание, когато това липсва се нарича „разногласие“ или „несъгласие“. Съгласието представлява пълно покриване на волите на двете страни, а по правило то е пълно покриване на предложението с приемането. При това за да има сключен договор, за да се постигне съгласие то трябва да обхваща не само съществените елементи от договора, но и онези несъществени елементи, които страните смятат за важни. Ако предложителят смята за важно мястото на сключването на договора или начина на плащане, съгласието трябва да обхваща и тези елементи. Договорът се счита сключен, ако е спазена изискваната от закона форма, щом приемането достигне до предложителя. Договорът се счита сключен, когато се постигне пълно съгласие върху всичко.

141


Използвана литература: 1) Ганев, В. Обща теория на правото, т. I, С., 1947 г., с. 27-29 2) Георгиев, Е Цит. съч., с. 25 . 3) Диков, Л. Курс по гражданско право. Облигационно право. Обща част. Том III. С., 1934, с. 232. 4) Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2010, с. 83 5) Кожухаров, А. Цит. съч., с. 44. 6) Кожухаров, А. Цит. съч., с. 48; 7) Кожухаров, А., „ Облигационно право – кратък курс“ , С., 2002., „ Св. Кл. Охридски“. 8) Кунчев, К., - Закон за задълженията и договорите. Задължителна съдебна практика 9) Част 1: Сключване и действие на договорите (чл. 1 - 25) Марков, М. Частноправни процедури за сключване на договори. – Търговско право, 2004, №5 , 5-20. Новицкий, И ., Сделки, Исковая давность, М., 1953., с. 21 и сл. Стойчев, К. Преговори за сключване на договор и преддоговорна отговорност. С., 2007, с. 11 и 76. Стойчев, К. Цит. съч., с. 71. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С., 1973, С. 202. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С., 1973, с. 212 Торманов, З., „ Договорът“ , С., 2012 , Сиби; ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ АПИС

142


BULGARIA 10 YEARS IN SHELL ECO-MARATHON (SEM) Salim Kuytov Abstract: Shell Eco-marathon is a unique competition that challenges students around the world to design, build and drive the most energy-efficient car. With three annual events in Asia, Americas and Europe, student teams take to the track to see who goes further on the least amount of fuel. Key words: Energy-efficient, Future, Innovation, University of Rousse, SEM 2017, Design, Challenger event, Make the future, Transport, Bulgaria 10 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ В SHELL ECO-MARATHON (SEM) Салим Куйтов Shell Eco-marathon (SEM) е състезание за енергийна ефективност в транспорта между ученици и студенти от цял свят на възраст между 16 и 25 години. Целта, която те си поставят, е с построени от самите тях автомобили да изминат максимално дълго разстояние с единица енергия. SEM дава възможност на младите специалисти да се изявят като ръководители и участници в международен проект и да се състезават със свои връстници от цял свят. Състезанието обединява усилията на училища и университети, от една страна, и на бизнеса, от друга, за разработването на иновативни и енергийно ефективни решения в транспорта. Инициатор и организатор на инициативата е Shell - компания с операции в петролно-газовата индустрия в цял свят. Shell има богат опит и традиции в разработване на иновации в сферата на енергийната ефективност. SEM се провежда всяка година в Азия, Северна и Южна Америка и Европа, като в европейското състезание участват и африкански отбори. Българските участници са част от европейското състезание. Shell провежда състезанието в Европа за 33-ви път, като ще се състои в Лондон от 25 до 28 май. Освен традиционните горива, отборите използват алтернативни източници на енергия – водородна клетка, електроенергия, слънчева енергия, компресиран природен газ. Макар в началото състезанието да се е провеждало на писта, преместването му по улиците на голям европейски град показва, че иновативните и икономични автомобили са приложими и устойчиви в градски условия. Освен това по този начин надпреварата привлича по-широка публика. 143


Общо 192 отбора от 27 страни от Европа и други континенти ще вземат участие в Shell Eco-marathon Европа 2017. Състезанието, което отбелязва своето 33-то издание тази година, ще се проведе в Лондон, а по време на надпреварата в олимпийския парк „Куин Елизабет“ от 25 до 28 май ще бъде организиран фестивалът „Изгради бъдещето“. 2 Отборите ще премерят сили в две категории - „Прототипи” и автомобили от „Градски тип”. В категорията „Прототипи“ се надпреварват автомобили, в чийто дизайн са използвани футуристични аеродинамични форми. Те са конструирани по начин, който да спомогне за подобряване на аеродинамиката и икономията на гориво. В категорията „Градски тип” се състезават по-разпознаваеми автомобили, които изглеждат като обикновено пътническо превозно средство. Shell Eco-marathon играе важна роля в развитието на интелигентната мобилност, защото вдъхновява младите инженери и учени да мислят креативно по отношение на икономичността на горивата и да използват иновативни идеи на практика. Инициативата стимулира развитието на технологии и иновации за енергийно-ефективен и екологичен транспорт. Shell Eco-marathon среща настоящи и бъдещи лидери, чиято страст е намирането на устойчиви решения на едно от най-големите предизвикателства на планетата недостигът на енергия. Shell Eco-marathon е проява на желанието на Shell да допринесе за посрещане на нарастващите енергийни нужди на планетата по отговорен и устойчив начин, като използва интегриран подход, обединяващ студенти, партньори и широката публика. Чрез състезанието Shell допринася за провеждането на дебат на тема устойчиви решения, които да посрещнат нарастващите енергийни нужди на планетата. Shell Eco-marathon е образователна инициатива, която насърчава учениците и студентите да бъдат активни и да развиват ценни качества за бъдещата им професионална реализация. Shell Eco-marathon е основан на успешния модел на партньорство между бизнеса и академичните институции. Shell Eco-marathon насърчава толерантността и работата в среда на разнообразни култури и нации. Участниците преодоляват бариерите помежду си, обединени от идеята за устойчиво бъдеще за всички. Те се учат да работят по проект, както и в екип, и така още от студентската скамейка придобиват професионални умения. Тази година българските отбори ще участват в Shell Eco-marathon за десета поредна година. На международната сцена на Shell Eco-marathon в резултат от постоянството и отдадеността на българските участници за този период, 144


България има репутация на страна, от която идват смели, амбициозни и талантливи млади хора с визия за бъдещето. Българските отбори имат честта и отговорността да запазят вече изградената и да развият още по-високо репутацията на страната на международно ниво чрез участието си в Shell Eco-marathon Вече десетилетие на българското участие в Shell Eco-marathon се гледа като на истински празник на българския инженерен талант на тема Иновации и устойчиво развитие Редица иновации бележат участието на българските отбори в Shell Ecomarathon от 2008 г. насам с всяка изминала година натрупват все повече умения и знания, намират все по-иновативни енергийно-ефективни решения, постигат все по-добри резултати по време на състезанието и се чувстват по-уверени. Тази година, страната ни ще бъде представена от четири отбора - Русенски университет „Ангел Кънчев” (Avtomobilist), Технически университет – София (TUS team), Професионалната гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Н. Вапцаров” – гр. Чепеларе (BlueChepelare) и Технически университет - Варна. Отборът на Русенски университет „Ангел Кънчев“ е с ръководител доц. д-р Симеон Илиев,капитан на отбора е Салим Куйтов, управлението на автомобила е поверено в ръцете на Иляна Минковска и Елица накова. Студентите ще се състезават в категория „Прототипи“ с автомобил, задвижван от електрическа батерия. Най-доброто им постижение е 409 км с 1 кВтч. Тази година Автомобилист залагат на нов подобрен контролер за управление, с който се цели подобряване на изразходваната енергия. Изцяло ново окачване за по-добра динамика и още много нови подобрения. Русенският университет „Ангел Кънчев“ участва в Shell Eco-marathon от 2014 г. Отборът на Технически университет - София е ръководител доц. д-р инж. Пламен Пунов. Те ще се състезават в категория „Градски тип“ автомобили, задвижвани от водородна горивна клетка. Техният автомобил се казва „Феникс“. Отборът се класира три пъти на второ място в своята категория – през 2012, 2013 и 2015 г. Участва в Shell Eco-marathon от 2008г. Отборът на Професионалната гимназия по селско, горско стопанство и туризъм „Н. Вапцаров” - гр. Чепеларе е с капитан инж. Тодор Лазаров. Учениците за трета поредна година ще премерят сили в категория «Прототипи» с автомобил, задвижван от електрическа батерия. Найдоброто постижение на отбора са изминатите 178 км с 1 кВтч. Състезава се в Shell Eco-marathon от 2013 г. 145


Отборът на ТУ – Варна е с ръководител гл. ас. Росен Христов. Те ще се състезават в категорията Градски тип“ на водородна клетка. През 2015 г. зае 6-то място в категорията “Градски тип“ автомобили на бензин с постижение от 105 км с литър гориво. В Shell Eco-marathon участва от 2009г. Безопасността е приоритет №1. Някой от изискванията са да се шофира с каска и с 5-точков колан, екипите да са огнеупорни. Има правилник за безопасност, който всеки участник трябва да познава. Познаването и спазването му са условие участниците да бъдат допуснати до пистата. Участъците в Лондон, по които се шофира, също са добре обезопасени. Всъщност автомобилите не развиват високи скорости, защото целта е ефективност и икономия. Целта е да се измине максимално разстояние за единица гориво, не за единица време. На пистата автомобилите се движат средно с около 30 км в час. През 2017 г. Shell организира нов предварителен кръг под името Shell Ecomarathon Challenger Event. Това е отделна надпревара, по време на която отборите, заявили участие за първи път, ще могат да тестват и правят подобрения по своите превозни средства, преди да станат част от голямото състезание догодина. Тази година Shell Eco-marathon Challenger Еvent ще се провежда във Франция и в Турция. Три нови български отбора ще премерят сили в предварителния кръг. Те са от: Професионална гимназия по механотехника в Русе, втори екип от Русенския университет „Ангел Кънчев“ и учениците от Професионална гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт в Казанлък. Всички те ще участват с автомобил от категория „Прототипи“. Въпреки пряката конкуренция, в която се намират отборите, те работят съвместно и активно си сътрудничат в духа на състезанието Shell Ecomarathon.

Източници: http://www.shell.com/energy-and-innovation/shell-ecomarathon.html

146


ПОЛЗИТЕ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ, ВКЛЮЧВАЩО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КООПЕРИРАНЕ ИЛИ СТАЖ ВЪВ ФИРМИ НА НАЦИОНАЛНО И ИЗВЪН НАЦИОНАЛНО НИВО ПО СПЕЦИАЛНОСТТА „БИОМЕДИЦИНСКО ИНЖЕНЕРСТВО“ Аксел Хасанов Abstract: Training involving the possibility of cooperation or internship in companies at the national and international level in the specialty "Biomedical Engineering" is extremely attractive for the students' training. As a result, they will be confident that they have the necessary professional knowledge, skills and experience to find a job faster and easier. Their education will be effective and useful in achieving their goals. Students will graduate with knowledge of their profession, gaining confidence in the benefits of their career development and contacts with biomedical engineers. The opportunities they will have in life will significantly increase their chances of working where they want. Students will graduate with gained professional experience. Key words: education, cooperation, internship, Biomedical Engineering, professional knowledge, experience.

Програмите за бакалавърска биомедицинска техника в международен мащаб значително се увеличиха. Пряк отзвук от тази тенденция е и предлаганата в ХТМУ - гр. София, възможност за бучение по специалността „Биомедицинско инженерство“. Наблюдавайки предизвикателствата, пред които е изправено човечеството, непрекъснатото развитие и усъвършенстване на образователните програми в това число и по специалността „Биомедицинско инженерство“ е от изключително значение, с оглед тяхната атрактивност като предпочитана от студентите специалност, така и възможностите, които се предлагат за бъдещата им реализация. Разбира се, дисциплините, които съпътстват това обучение дават добра теоретична и практична подготовка на студентите, но с оглед успешната им професионална реализация, препоръчително е включването на по-широкоспектърен практичен опит. Една подобна възможност е създаването на модел за учебни модули, включващи възможности за коопериране или стаж във фирми на национално и извън национално ниво. Това е много важно за студентите, тъй като ще им даде възможност да придобият изключително важен опит в условията на реалния живот. По този начин те ще могат да се потопят реално в работните процеси на биомедицинското инженерство. Това би било страхотно предизвикателство - съчетаването на учебно-теоретичен (в университета) с учебно-практичен (на терен) процес. 147


Естествено, студентите са по-склонни да развиват своите професионални умения по-ефективно чрез практически опит на терен, отколкото чрез изключително обучение в учебните зали. Добре би било, ако образованието обръща особено внимание на значението на кооперативното обучение и опита. Това ще осигури на студентите възможност да комбинират професионален опит и силна теоретична подготовка. По този начин ще се формира отличен образователен модел за обучение на студенти по професионалната програма на специалността „Биомедицинско инженерство“. Това ще им помогне да придобият необходимия практически опит в тази област и да се възползват от възможностите за учене чрез опит. Така по време на цялото обучение ще се увеличава практическия опит, придобит от студентите. Те ще могат професионално да си взаимодействат с инженерите, работещи в областта на болничната апаратура, както и с болничния персонал - лекари, медицински сестри и др. Ще имат възможност да развиват своите професионални компетенции в насока, която да отговори на изискванията на биомедицинските промишлени или клинични условия. Освен това, този модел на обучение би улеснил студентите в проучването на реалистични аспекти на работните процеси в областта на биомедицинското инженерство. Обучението на работното място наистина допълва това, което студентите научават в учебните зали и лабораториите. Предлагания модел на обучение ще позволи на студентите да прилагат своите инженерни познания и медицински умения. В практичен план те ще придобият експертни познания, ще се научат как да намират решения на реални и практически проблеми, свързани със същността на тяхната работа. Ученето по подобен модел ще подобри предвидената изчерпателност на обучението на студентите, което от своя страна би се доказало като благоприятно и продуктивно при дипломирането на компетентни и подготвени професионалисти. Те ще могат да оценят собствените си интереси и да развият необходимите практически умения, за да успеят в кариерата си. Този модел би подобрил цялостното обучение на студентите, тъй като ще им даде възможност освен да придобият професионални умения, работата на терен ще ги научи и на други характерни за трудовия процес неща - работа в екип, съобразяване с крайни срокове, справяне с проблеми и неуспехи, документиране, докладване на резултатите, трудова дисциплина, преодоляване на разликата от учебната зала до работното място, възможност да дадат реална самооценка на способностите си, да придобият умения за: учене, усъвършенстване, планиране и организиране на трудовата си дейност. Всичко това е един комплексен потенциал, необходим за получаване на желаните работни места след дипломирането им. Важно е да се отбележи факта, че чрез този модел на обучение, включващо възможности за коопериране или стаж във фирми, ще спечелят 148


всички, които участват, а именно студентите, фирмите на национално или международно ниво, които предоставят подобна възможност на студентите и университета. В условията на нелеката социално-икономическа действителност в България, съчетана с високата степен на безработица при младите хора с висше образование, подобен интегриран модел на образование по специалността „Биомедицинско инженерство“ би бил освен безкрайно привлекателен за обучение на студентите, а и за придобиване на увереност, че ще притежават необходимите професионални знания, умения и опит, чрез който да си намерят по-бързо и по-лесно работа. Придобитото от тях образование ще бъде ефективно и полезно при реализиране на целите им. Студентите ще се дипломират вникнали в тънкостите на професията си, придобили увереност в ползата от кариерно развитие и усъвършенстване и вече осъществили контакти с професионалисти в областта на биомедицинското инженерство. Възможностите, които ще имат в реалния живот ще са безценни и значително ще увеличат шансовете им да бъдат наети след това там, където те желаят да работят. Те ще се дипломират с придобит професионален опит в теоретичен и практичен аспект, който ще им даде силно предимство в конкурентната професионална среда, тъй като същите тези студенти ще бъдат изправени пред своите силни страни самоувереност и опит, който ги е подготвил да посрещат и преодоляват предизвикателствата на глобалното биомедицинско инженерство. Резултатите, които ще даде предлагания модел на „Обучение, включващо възможност за коопериране или стаж във фирми на национално и извън национално ниво по специалността „Биомедицинско инженерство“ ще могат да се наблюдават в дългосрочен план, тъй като ще бъдат създадени успешни професионалисти, притежаващи опита и амбицията за въздействие, както върху резултатите от обучението, така и върху благополучието на глобалната общност. Използвани източници: 1. http://science-girl-thing.eu/bg/jobs/biomedicinski-inzhener; 2. http://mmu2.uctm.edu/presentation/uploads/QH-BME-bachelor-19-04-13.pdf; 3. http://biomed.bas.bg/bg/; 4. https://www.topmagistraturi.com; 5. http://www.ueapme.com.

149


УСТРОЙСТВОТО НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА И ВРЪЗКАТА Й С ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ КАДРИ, РЕАЛИЗИРАЩИ СЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА, СВЕТОВЕН МАЩАБ Докт. Надежда Панчева Цочева

THE STRUCTURE OF THE EDUCATION SYSTEM AND ITS CORRELATION WITH THE FUTURE EMPLOYEES AND THEIR PROSPECTS ON LABOUR MARKET WORLDWIDE Abstract: Youth unemployment has grown over the past decade strongly and it has already become a problem of crucial importance for our modern society. A number of studies on this issue point out that the insufficient level of obtained education at primary and secondary schools and universities has led to the these high unemployment rates. However, a change in this direction requires basic measures to really resolve this problem. A book of John Gatow reveals the audience some inadequate measures in this direction. Keywords: education, unemployment, expert, abilities, labor, inability, adapt

Броят на безработните на възраст между 15 и 24 години е цифров измерител, който дава по – ясна представа за състоянието на рецесия в дадена икономика. Така например, през 2013 г. Международната организация на труда (МОТ) оповестява рекордните 13,2% младежи, останали извън пазара на труда през същата година. В редица икономически всекидневници този ръст бива обяснен с финансовата криза в периода 2007 – 2008 година и затрудненото финансово състояние на редица банкови и кредитни институции по света. Друга статистика от 2015г., представяща безработицата в европейските държави на граждани на възраст между 20 и 64 години, разкрива, че за едно десетилетие средната безработицата на Стария континент се е увеличила с 2,2%

150


Източник: По данни Евростат, Основни таблици и База данни http://ec.europa.eu С изключение на държавите Словения, Холандия, Кипър, Италия, Хърватска, Испания, Гърция, Дания, които реализират намаляване на безработицата за 10 години, макар и с минимален процент, останалите държави бележат ръст в този показател. Числата от последната статистика ясно разкриват неспособността на голяма част от трудоспособното население да се адаптира към бързо изменящите се условия на пазара на труда, характерни за 21 - то столетие. В тълковен речник терминът „адаптацията“ е определен като процес на приспособяване на организимите към различни условия чрез физиологични и морфологични изменения, но и чрез поведенчески промени. Това съществено за по – нататъшното развитие на индивидите умение се придобива главно по време на ученическите години. Американският автор и дългогодишен учител Джон Гатоу цели с книгата си „Истината за държавното образование“ да разкрие същността 151


на образователната система в Съединените Американски Щати (САЩ), а и много други страни развити и развиващи се индустриални държави. В своята разработка, подчинена на дългогодишни наблюдения и работа в сферата на образованието, Джон Гатоу лансира няколко начина, чрез които средните и висши училища създават професионални кадри, разчитащи единствено на поставената им оценка за техните умения от корпоративни институции и които се чувстват значими главно чрез производството и консумацията на материални блага, а именно: 1. Когнитивен дисонанс Американският автор разкритикува силно многообразието от предмети, с които биват изпълнени часовете, прекарани в образователните институции. Така например в едно средностатистическо американско държавно средно общообразователно училище се преподават едновременно предмети като астрономия, геометрия, алгебра, езикознание, литература, танци, гражданско право, софтуерно програмиране, противопожарна и аварийна безопасност. Предметите биват преподавани сепаратно един от друг, предоставяйки сингулярни факти от съответната дисциплина. Създалата се дисхармония кара учащите се да „колекционират“ факти. Реално това възпрепятства нормалният човешки ритъм за осмисляне и разбиране на информацията. Така напускайки скамейките, учащите се придобиват повърхностни знания в областта на естествените науки, икономиката, социологията. Пример за това е България. През 2015 г. международното изследване PISA класира българските деца на 45 – то място от 72 страни, участвали в три познавателни области – природни науки, математика и четене, тъй като 37,9% от младежите в България са функционално неграмотни по природоматематическите науки, а по четене и математика процентът е даже по – висок. Младите хора в училище трябва с биенето на училищния звънец да напуснат класната стая и да се насочат към следващия кабинет, където ще бъде изучаван друга учебна дисциплина. В края на един учебен час остава без значение фактът, дали е преподадено, заложеното в учебния план съдържание. Явен е и фактът обаче, че тази незавършеност на учебния процес не бива контролирана от която и да е институция. На паратекстово равнище в съзнанието на голяма част от учащите бива заложена по този начин нагласата, че неизпълнената до край работа не води след себе си до сериозни последствия. Това пък от своя страна е първопричината, при проведени изследвания на Българската стопанска камара сред бизнеса в страната, голяма част от младите хора до 34 – годишна възраст да бъдат определяни като нискоквалифицирани. 152


2. Равнодушие Описаната в предходната подточка ситуация с бързото преминаване от дисциплина в дисциплина по време на учебния ден кара учащите да пренебрегнат ентусиазма на застаналия пред тях обучаващ. Създалият се условен рефлекс у учениците уеднаквява всички процеси в тяхното подсъзнание. По този начин много плавно бива променяна човешката психика, правейки я апатична към всяко едно начинание и чувство. Ефектът бива неимоверно засилен и от технологичното разрушаване на социалните общности посредством новите технологии. Погледнато в сферата на трудовия пазар, равнодушието отнема на работещия стремежа за самоусъвършенстване, и в същото време затруднява реакцията му при временна загуба на препитание.

3. Интелектуална зависимост Въвличането в образователната система успява да „школува“ индивите така, че и появата на на най – малките несъвършенства в тяхното ежедневие да предизвиква търсенето на специалист от определена сфера, който да предостави решение, т.е. създава се определена зависимост на ниво ординарен човек – специалист. Този процес перманентно обзема човешкото съзнание във времето на пребиваване в образователната институция и лишава голяма част от индивидите от креативност и самоинциативност за справяне с дадена комплицирана задача. Така например, на трудовата борса незаетите на възраст от 15 до 35 години рядко предприемат самоинициатива в търсене на тяхното ново работно поприще. В повечето случаи те предават тази отговорност в ръцете на различни социални служби или посреднически агенции за намиране на работа. Подобно поведение логично води след себе си до една условна самооценка за личните възможности. Индивидът започва да се осланя на преценката на сертифицирани лица за неговите/нейните възможности. Въз основа на тези изводи индивидът достига до определени представи за своето професионално развитие и място в обществото. В днешно време все по – явно училището и социалните мрежи буквално окупират времето на подрастващите. Според автора Джон Гатоу от общо 168 часа, с които всеки от нас разполага всяка седмица, юношите прекарват средно по 56 часа в сън, 55 часа пред телевизора, 30 часа в училище, 8 часа в пътуване, 7 часа за писане на домани работи. Така всяка 153


седмица юношите разполагат с 12 часа, през които могат да формират своята индивидуалност. Замислени от Хорас Ман, Сиърс и Харпър от Чикагския университет, Торндайк от Колумбийския педагогически колеж училищата успяват умело да произвеждат професионални кадри по шаблон. На базата на направения анализ биха могли да бъдат обособени следните изводи:  Образователната система в световен мащаб създава кадри, които са неподготвени за живота извън стените на училищата.  Широко прилаганата схема на преподаване лишава младежите от способността им да разсъждават индивидуално. Те се оповават на външни авторитети за изграждането на собствената си самооценка и решаване на персонални проблеми.  Образователната система заема значителна част от времто на хората във възрастта от 15 до 30 години, ограничавайки значително времето им за лично усъвършенстване.  Създаденото шаблонно поведение в училищна възраст и изолираността от външния свят, продиктувана от прекомерното натоварване с информация и прекараното време в социалните мрежи, силно ограничава възможностите за адаптация в бързопроменящата се социално – икономическа конюнктура. Прогресивно нарастващият брой на безработните младежи по всяка вероятност ще се увеличава освен ако не бъдат приложени някои кардинални промени в усвояването на знания. Учащите се следва да бъдат обучени как сами да достигнат до знанието, независимо от вероятните грешки.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: София 2010: Дж. Гатоу. Скритата цел на държавното образование, 1992

154


ANALYSIS OF POLISH ECONOMY IN 2005-2016 Adriana Grzemska Abstract: In the world of increasing globalization more often innovations are getting to be the basic tool of development, both for business entities as well as for regions or even states. It is like that due to the fact that innovations allow creating competitive advantage starting from the level of companies then sectors and whole economic systems. In this publication Author focused on the innovativeness of Polish companies due to its huge importance for the development and innovativeness of the country. Based on detailed analysis of the study results conducted by Eurostat, GUS68 and INE PAN69 Author tried to answer the following research hypothesis: ‘The development of innovativeness of Polish enterprises took place in 20062014’. Moreover, Author tried to determine the position and the ability of the Polish innovative economy in the period of 2005-2016 by using the values of the indicators obtained in the rankings. The innovation of Polish economy was combined with other EU countries and several non EU-countries. Key words: Poland’s economy, innovation, innovativeness, EIS, GII, Bloomberg Innovation Index Basic concepts The need to increase the innovativeness of economy and society become the main slogan of 21st century resulting mainly from striving to improve the quality of life of both individuals as well as the entire population. The literature concerning future indicates that due to innovation we observe profound changes in the world economy, development of science and technology, changes in the management systems in culture and customs, and ultimately we see that ‘the world becomes a global village’. Therefore it is not surprising that in the age of globalization innovation plays a key role in building the competitiveness. Analysis of statistical data in the field of innovation Current sources of dynamic economic growth in Poland are slowly becoming exhausted, therefore, innovation should replace them. Over the past quarter century, economic growth in our country has been rapid, despite the low level of innovation in the Polish economy. It was mainly based on the influx of 68 69

Central Statistical Office in Poland Institute of Economics Polish Academy of Sciences

155


modern technology from abroad, the rapid accumulation of capital, and the dynamic growth of the level of education of the society. The opening up of the Polish economy to the world markets, especially to the European market and the influx of foreign direct investment made us learn to create added value more effectively. Thanks to this and due to the boom in education, a considerable part of the distance dividing Poland from Western European countries has been overcome, especially taking into account human capital and physical capital expenditures in production processes. Nevertheless, the potential for further dynamic growth at a low level of innovation will gradually decline as under the current conditions, it is unrealistic to maintain the human and physical capital growth as fast as the last quarter of the century. Therefore, in this paper Author decided to focus on the analysis of changes in the level of innovation of Polish industry, with an attempt to respond to the first research hypothesis, stating that: ‘The development of innovativeness of Polish enterprises took place in 2006-2014’. Author decided to analyze industrial companies due to the fact that the vast majority of technical innovations are generated in industry and the great emphasis on industrial development is also reflected in the recommendations of the European Union70. The work was mainly based on data from the Central Statistical Office (GUS). The assumption in this paper is that the most active role in shaping the innovation of industry in Poland is played by the activity of enterprises on the basis of research and development (R&D). The share of innovative enterprises in the total number of industrial enterprises is a good synthetic measure of the innovative activity of companies in the industry. During the period under review, there is a clear downward trend in the percentage of these companies from 23.7% in 2006 to 16,5% in 2012, i.e. in the fifth year of a significant inflow of EU Structural Funds. In subsequent years a slight increase to 17.5% in 2014 is observed71. The analysis of the data enabled for finding reasons of this situation. Firstly, there was a decline in the percentage of industrial enterprises spending on innovation: respectively from 37.3% to 28.8%, during the period 2006-2012. This percentage increased slightly to 29.5% in 2014. In addition, in 2008-2012, there was a significant decrease in outlays on innovation (in current prices). It can be assumed that this drop occurred as a result of the economic crisis, which did not bypass the Polish companies. The inflow of funds from the European Union did not compensate for this loss. The level of novelty of introduced product innovations is also very low: from 2008, when the rate was 9.4%, its successive decline was recorded until 2012, where only 5.6% of industrial enterprises have significantly improved or new products at least national level. 70 71

EUROSTAT, Innovation Union, EC, Brussels 2010. GUS, Działalność innowacyjna przedsiębiorstw w latach 2010-2012 i 2012-2014

156


There was also a decrease in the share of net sales of innovative products in total net sales in industrial enterprises from 13.5% at the start of the period under review to 10.8% at the end of this period. You may suspect that this is the result of a reduction in their outlays on innovation. The percentage of industrial companies co-operating with other entities in the innovation business has decreased more than twice, from 11.3% in 2006 to 5.6% in 2014. It is worrying that the main partner in the innovation business and their most important source of information are not scientific units but equipment and software suppliers72. It should be added that in 2012-2014 only 10.6% of innovative companies reported inventions for protection in the Patent Office of the Republic of Poland (2.0% of all industrial enterprises), where 6.7% of all inventions submitted during the period were the result of their own R&D work conducted in the enterprise73. It can be concluded that the patent activity of Polish entrepreneurs is low. Data on total expenditure on innovative activities of industrial enterprises (current prices) shows that in 2008, the level of outlays was the highest, then gradually decreased to the lowest level in 201174. However, the downward trend was halted and in 2014 the level of outlays was only 5% lower than in the "best" of 2008. Similarly, investment expenditure on fixed assets for innovation, which reached its maximum level in 2008, also increased, then gradually decreased until 2013 and reached PLN 16.68 billion in 2014, which accounts for 83% level of expenditure from 2008. It should be stressed that the positive effect is that expenditure on research and development (although given in current prices) shows an upward trend throughout the period under review, with the exception of 2011. On the other hand, during the period under review outlays on the purchase of scientific and technical knowledge from outside sources show irregular fluctuations without a clear trend tendency. However, the average value of outlays on knowledge acquisition in total innovation was only 1.8%; the highest (4%) was recorded in 2010 and, what was disturbing, the lowest (0.9%) was in 2014. It can be noted that in its innovation activity, Polish companies instead of choosing to purchase R&D results, they decide to base mainly on their own scientific and technical solutions, which undoubtedly results in a low level of novelty and modernity of innovations introduced to the market. Total R&D expenditure (GERD) in Poland is on an upward trend75. These expenditures, both from domestic and foreign sources (at current prices) at the end of the 8-year period, were 142% higher than those of 2007. Nevertheless, it 72

GUS, Działalność innowacyjna przedsiębiorstw w latach 2012-2014, Warszawa, 2015, 104. GUS, Nauka i technika w roku 2014, Warszawa, 2015, 155-156. 74 GUS, Nauka i technika w roku 2011; Nauka i technika w roku 2014 75 GUS, Nauka i technika w roku 2011; Nauka i technika w roku 2014 as well as own calculations 73

157


should be noted that in the period under consideration, the inflow of funds from abroad (mainly European Union funds) increased by 4.8 times, with a double increase in 2010. On the other hand, the share of national resources in total R&D expenditures declined sharply from 93.3% in 2007 to 86.6% in 2014. Moreover, the growth rate of national outlays has clearly decreased from 17.1% in 2008 to 7.2% in 2010. Year (compared to the previous period), and then increased significantly and reached a maximum (22%) in 2012. Nevertheless, in 2008 it recorded the lowest value and amounted to only 0.8%, after which in 2014 it approached the average value of all periods. It can be noted that progress is being made between national and EU funds substitution. With the rapid increase of EU funds, there has been no simultaneous surge in domestic R&D expenditure, which could have diminished the distance to Europe. The main source of funding for innovation activities in 2014 was own resources, which accounted for 69.2% of all expenditures in industrial enterprises. By analyzing the involvement of own resources in research and development funding, this percentage was even higher and amounted to 77.2% of the total R&D expenditure incurred by business entities76. It can be noted that companies investing in research from their own resources show either a tendency to prevent or obtain external funding is still difficult for them or costly. Therefore, public support for Polish companies in the form of financial, advisory or information is necessary. The scale of public support for innovation and R&D in 2014 is still too low compared to the needs of Polish companies at the present stage of development, although the share of the state budget in financing the innovative activity of industrial enterprises has increased by more than four times compared to 2012 (about 2%)77. Data on the development activities of Polish enterprises show that, firstly, the number of employees employed in companies in the R&D sector has been on an upward trend since 2009, and by the end of the analyzed period it was 148% higher than in 200778.. This proves that the R&D potential of enterprises is growing, but still represents only slightly over 25% of Poland's total R&D potential (measured by the number of R&D staff)79. In addition, in the audited period, the intensity of R&D work, as measured by the size of enterprise expenditures in relation to GDP (BERD / GDP), increased over 2.5 times, i.e. from 0.17% in 2007 to 0.44% 2014. Besides, the share of R&D expenditures in enterprise outlays on innovation has also increased and at the end of 2014 it was 2.4 times higher than at the beginning of the period considered: from 8.1% to 19.6%. 76

GUS, Nauka i technika w roku 2011, Warszawa, 2012, 66, 131. GUS, Nauka i technika w roku 2012, Warszawa, 2013, 140. 78 GUS, Działalność innowacyjna przedsiębiorstw w latach 2012-2014; Nauka i technika w roku 2014 79 Jasiński 2006, 34. 77

158


Domestic expenditures on R&D financed from abroad in the enterprise sector (in current prices) increased in the years 2007-2014 over 6.5 times: from PLN 103.9 million to PLN 680.9 million. On the other hand, the number of active research institutions in the sector of enterprises using foreign funds has increased over this time by 5.6 times, but still they are only 467 companies. It can be noted that the role of foreign funds, certainly of the EU, has certainly increased in the financing of R&D work. EIS for Poland and other moderate innovators Sweden, Denmark, Finland, Germany and the Netherlands (ordered in decreasing value of their innovation index) are the Innovation leaders whose innovation results are definitely classified above the average according to the European Innovation Scoreboard ranking drawn up in 2016. On the other hand, Austria, Belgium, France, Ireland, Luxembourg, Slovenia and the United Kingdom are Strong Innovators with innovation performance above or near the EU average. The results of Croatia, Cyprus, the Czech Republic, Estonia, Greece, Hungary, Italy, Lithuania, Latvia, Malta, Poland, Portugal, Slovakia and Spain are below the EU average. These countries are therefore included in the group of Moderate Innovators. Bulgaria and Romania are weak innovators with innovation performance far below the EU average. In a global context, the EU's innovation rate is still lower than in South Korea, United States and Japan, however the differences between the EU and the last two countries have decreased. Whereas, South Korea, has managed to improve its results at a much faster pace than the one of European Union countries for the past eight years. In fact the EU still has a significant advantage over many other countries, including China. However, China is catching up, and the rate of innovation growth in that country is five times higher than in the EU. According to the latest report entitled European Union Scoreboard 2016, Poland reached the synthetic innovation index at 0.292 and was ranked 23rd out of 28 European Union countries and 28th out of all 36 countries included in this ranking. Compared to the previous year, Poland remained among the Moderate Innovators, ahead of Lithuania (0.282), Latvia (0.281), Croatia (0.280), Bulgaria (0.242) and Romania (0.180). Nevertheless, the value of the synthetic innovation index for Poland is one of the lowest among the countries included in this group. Furthermore, Poland is characterized by one of the lowest average annual variations of this index (0.1%). In comparison, for Poland, the lower pace of change among EU Member States was reached only by Greece, Finland, Cyprus, Spain, Luxembourg, Croatia and Romania. In terms of all eight dimensions of innovation, Poland is below the EU average, especially in terms of such dimensions as Linkages & entrepreneurship or the Open, excellent and attractive research systems. In addition, most of the obtained indicators are significantly lower than the EU average. 159


The strongest part of the Polish economy is definitely human capital. Both indicators Percentage population aged 30-34 having completed tertiary education and Percentage youth aged 20-24 having attained at least upper secondary level education are above EU average. The value of the index concerning Non-R&D innovation expenditures as percentage of turnover as well as the index of Community designs per billion GDP are also higher than the European average. Relatively among the weaknesses one can find: participation of foreign PhD students Outside the EU, PCT patent applications in societal challenges (environment-related technologies; health) per billion GDP, R&D expenditure in the business sector as a percentage of GDP, License and patent revenues from abroad as a percentage of GDP and Public-private co-publications per million population. High growth rates were observed for the following indicators: R&D expenditure in the business sector as a percentage of GDP (15%) and License and patent revenues from abroad as a percentage of GDP (15%). The negative growth rate was noted in the scope of: Innovative SMEs collaborating with others as a percentage of SMEs 12%) or SMEs introducing a marketing or organizational innovations as a percentage of SMEs (-9.7%). Bloomberg Innovation Index for Poland Developed by Bloomberg in 2016 Global Innovation Index shows the most innovative world economies. This study includes seven equally-valued categories whose scores are summed up and consist of a score of 0 to 100. The classification examines categories such as: a number of registered patents, number of researchers, tertiary education level, density of local high tech companies, productivity, share of industry in added value per capita and share of Gross expenditure on R&D as a % GDP. According to the analyzed data, the leader of this ranking is South Korea (received 91.31 points). Poland was ranked 23rd with a total of 71.64 points, which means a 2-point gain in comparison to its result in 2015. The highest position in the ranking Poland achieved in the sector of modern technology. On the other hand, Polandâ&#x20AC;&#x2122;s industry share of GDP was ranked 17th in ranking, and in terms of registration of patents, Poland was 21st. Taking into account the level of higher education, Poland took 26th position and in terms of productivity â&#x20AC;&#x201C; 28th. The evaluation of R&D expenditure and the number of researchers and researchers gave the 36th position each. As Bloomberg points out, the emergence of the 50 largest economies in the world "can mean growth in the long run".

160


Global Innovation Index 2016 for Poland The Global Innovation Index that is published in 2016, is already the ninth edition, consists of 82 indicators and covers 128 economies, accounting for 92.8% of the world population and 97.9% of the world gross domestic product. European countries are on the top of this ranking, that is: Switzerland, Sweden and the United Kingdom. The first non-European country is the United States, which this year was ranked fourth. Of the 25 highest-rated countries, 12 are the European Union member states. The first 24 places in the ranking were occupied by economies classified as high-income countries. On the 25th in the ranking, China was ranked as an upper middle economy. The Republic of Moldova, which is in the 46th position, is the first country in the ranking and recognized as a lower-middle income country. Among the low income countries, the highest (83th) was Rwanda. Poland occupied 39th place (among 128 classified countries). The value of the global innovation index, measured on a scale from 0 to 100, reached 40.20 for Poland. In comparison to 2015, Poland's position in the overall ranking has increased by seven places, and 24 European Union countries are ranked higher. In addition, the GII has placed Poland in the ranking behind Hungary (33rd place), Latvia (34th place) and Malaysia (35st) and Lithuania (36st), Slovakia (37st) and Bulgaria 38th place). If you look at our neighbors, only Ukraine (56th place) and Belarus (79th place) are worse. Germany occupied the 10th place, and the Czech Republic - 27th. The slightly higher (39th) Poland was ranked in terms of the value of the factor entitled Innovation Input Sub-Index. In the same ranking Poland also ranked 46th in terms of Innovation Output Sub-Index. The ranking also includes countries in terms of Efficiency Ratio. This indicator shows the value of innovation inputs in relation to their effects. In this respect, Poland was only ranked 66th. Information on the position of the country in the ranking relative to the values of the indexes of the global index of innovation (GII) makes it possible to isolate the strengths and weaknesses of the analyzed economy. In the ranking of 2016, Poland has achieved very high values of the following indicators: PISA scales in reading, maths, & science and applied tariff rate, weighted mean, %.., as well as cultural & creative services export as a % of total trade (which puts Poland at 9. The index of the creative goods exports as a % total trade (guaranteed Poland 11th place in the ranking), the overall index of trade, competition, & market scale (which makes Poland 15th in the ranking), and ease of getting credit (which puts Poland in the 18th place in the ranking). On the other hand, Poland has achieved a very low position in the case of FDI net outflows, % GDP (ranking 110th place in Poland), the total investment index (89th place in the ranking) as well as the number of new enterprises per 1000 inhabitants of the population aged 15-64 (Ranked 86th in the ranking) 161


Conclusions, recommendations, and innovative challenges Based on a profound analysis of the results of surveys done by GUS 80, Eurostat and INE PAN81, it has to be stressed that there was no improvement in the innovativeness of Polish industrial enterprises in the analyzed period 20052014. Companiesâ&#x20AC;&#x2122; weak R&D activity leads to low level of their innovativeness, which results in small innovativeness of industry as well as the whole economy. Only a small percentage of companies operating in Poland are engaged in R&D activities or are involved in the implementation of innovation. In addition, these companies are concentrated in a relatively small number of industries, mainly in manufacturing, where their investment in new technologies involves the purchase of new machinery and equipment. The main reasons for this are the lack of a fully formed innovation and R&D market, including a relatively low demand for enterprise innovation, low level of knowledge transfer and diffusion of innovation between enterprises, and ineffectiveness in the commercialization of innovation. In addition, one can observe insufficient cooperation between R&D and business sectors or low level of innovation culture in enterprises as well as insufficient level of public support for enterprises in their innovation and especially R&D activities. Taking into account presented macroeconomic indicators of innovation, the level of innovation in the Polish economy should be defined as low (possibly "Moderate" according to the European Union Scoreboard. In addition, international innovation rankings show that the Polish economy is less innovative in comparison with other EU and OECD countries. The level of innovation in the Polish economy must increase, so that the economic process of catching up of the EU-15 countries is similar to that of the previous one, bearing in mind that the sources of economic growth, that is, the accumulation of human and physical capital, are subject to the law of decreasing revenues, so their role will be Reduce the future. The increase in innovation is a chance for Poland to continue to make up the distance that separates it from highly developed countries. With the current state of its resources, they are essential. At the same time, it is essential to step aside from the dominance of imports of innovative production techniques and technologies or methods of management and organization of work for the active creation and implementation of innovations in the country - independently and in cooperation with foreign partners.

80 81

Central Statistical Office Institute of Economics Polish Academy of Sciences

162


Bibliography 1. Działalność innowacyjna przedsiębiorstw w latach 2010-2012, GUS, Urząd Statystyczny w Szczecinie, Warszawa, 2013. 2. Działalność innowacyjna przedsiębiorstw w latach 2012-2014, GUS, Urząd Statystyczny w Szczecinie, Warszawa, 2015. 3. Jasiński 2006: A.H. Jasiński, Innowacje i transfer techniki w procesie transformacji, Difin, Warszawa, 2006. 4. Nauka i technika w 2011 r., GUS, Urząd Statystyczny w Szczecinie, Informacje i Opracowania Statystyczne, Warszawa, 2012. 5. Nauka i technika w 2012 r., GUS, Urząd Statystyczny w Szczecinie, Informacje i Opracowania Statystyczne, Warszawa, 2013. 6. Nauka i technika w 2014 r., GUS, Urząd Statystyczny w Szczecinie, Informacje i Opracowania Statystyczne, Warszawa, 2015.

163


УСЛОВИЯ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ В ПЕРСПЕКТИВИ

За журнала: „Перспективи“ има за цел да даде възможност за изява на студенти, докторанти и млади изследователи от цял свят. Като няма ограничения спрямо темите, по които може да се пише. Препоръчително е предоставените ръкописи да предлагат алтернативи и решения. В журнала могат да публикуват студенти, преподаватели и учени от всички специалности. Желателно е авторите да предложат на достъпен език проблем от тяхната област и да предизвикат интерес към съответната проблематика.

Каква е формата на ПЕРСПЕКТИВИ? До момента са издадени девет броя, в които общо са публикували повече от 220 студенти, докторанти, преподаватели и изследователи от 17 български и 12 чуждестранни научни институции. През 2018г. ще бъдат издадени още два броя, всеки от които ще е с обем до 300 страници А5.

Какви са изискванията за текстовете? 1.Разработката да е в обем до 10 страници (основен текст, списък на използваната литература). 2.Резюме на английски език и ключови думи (7-8 изречения). 2. Текстът да е оформен в съответствие със следните изисквания: - Шрифт: Times New Roman, Размер: 14 (Regular), Разстояние между редовете (Line spacing): Single; - Заглавие: 14, Главни букви (All caps), Одебелен (Bold), Центриран (Centered); 3.Цитирането в текста е по т.нар. Оксфордска система: - пример за цитиране в текста: (Иванов 1999, 61-63) В списъка с използвана литература, след основния текст, се изписва цялото наименование на източника. Пример: Иванов 1999: Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София, 1999. 164


4. Име и фамилия на автора (12, Italic) 5.След използваната литература е нужно да се предостави кратка информация за автора (университет, специалност, курс, е-mail адрес). 6.Страниците не трябва да бъдат номерирани. Изпращане на материалите: На електронната поща на редакцията на следният имейл адрес: philosophiclub@abv.bg За повече информация и въпроси, пишете ни! До 48 часа ще получите отговор.

От редакционната колегия на „Перспективи”

165


Publish your impressions, attitudes and ideas, so that we can have a better society in: International Scientific Journal „PERSPECTIVES” Our journal enables mostly young people to propose their impressions, observations and viewpoints on their surroundings. There is no thematic constraints. We welcome texts, which are not just informative or critically oriented, but which propose new solutions in areas where problems have been identified. The official languages of our journal are Bulgarian, English and Russian. Terms and deadlines: Please submit your manuscripts throughout the year electronically at: Philosophiclub@abv.bg. You will receive an e-mail confirming the submission. All authors will receive also the Editorial board decision for approving or rejecting of their manuscripts within seven days time limit. Manuscripts accepted for publication will be published in the order of which they are received and they will appear as soon as possible. Authors of the accepted manuscripts will receive one copy of the issue containing their papers with a charge to recover the mail costs. About the form of the journal: Nine issues have appeared so far, where more than 220 students, doctoral candidates and young reseachers from 17 Bulgarian and 12 foreign universities have been published. In 2018, another two issues will be produced, and for each of the two, the total volume of pages shall be up to 300 pages in A5 format. Technical instructions: 1.Manuscripts should not exceed 10 pages (abstract, main texts, footnotes and references). 2.Manuscripts should contain a short abstract and key words. 3.Manuscripts must be prepared in the following style: - Times New Roman, letter size: 14 (Regular), line spacing: Single; - Title: All caps, Bold, Centered, letter size:14. 4.Author’s name - letter size: 12, Centered, Italic 166


5.Authors must use the Oxford style for all quotations. - in the main text, for example: (Ivanov 1999, 61-63) All references must be found in the list with works cited at the end of the articles. For example: Ivanov 1999: P.Ivanov. The street of dreams. Sofia, 1999. 6.Finally, authors must provide short information for themselves: university, university town, major, year of studying and a valid e-mail address). 7.Pages must not be numbered. Editorial Board Veliko Turnovo, 2017

Contacts: For more information and about the technical conditions write us an Philosophiclub@abv.bg.

e-mail at:

УТОЧНЕНИЕ Всички изложени тези, идеи и мнения принадлежат на авторите. Те не отразяват официалните позиции на Националната програма за младежта 2016-2020, Министерство на младежта и спорта, Сдружение за младежки дейности и инициативи „Младежки дом“ – Велико Търново, Сдружение „Институт Перспективи“.

167

Profile for Vtu PhilosophyClub

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 1 (9) / 2017  

МЕЖДУНАРОДЕН НАУЧЕН ЖУРНАЛ „ПЕРСПЕКТИВИ“ Бр. 1 (9) / 2017  

Advertisement