Page 1

ОКТОМВРИ 2016 Б Е З П Л А Т Н О

М Е С Е Ч Н О

10

И З Д А Н И Е


октомври 2016

4 LOW RESOLUTION Рада Букова, Sariev Contemporary, Istanbul Contemporary 2015

Съдържание ТЕМА 2 Пасаж, проход, галерия 4 Правдолюб Иванов В КАДЪР 6 Мария Василева 10 Наталия Тодорова и Ивана Ненчева 14 Jeff Chieh–hua Hsieh ПРОСТРАНСТВА 16 Червената точка 17 Gallery 2.0

АКЦЕНТ 18 На ръба Кокимото и Матрьошките 19 Идеология и смисъл Снимки на лента 20 Време е за танци Знаменитости на фокус

ДЕТАЙЛ 26 Софийският Монмартър

ПОСОКИ 24 На север от Ню Йорк

ГРАДСКИ ХОРА 30 Теодора и Радослав

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 28 Катерина Стойкова Клемър

1


ВИЖ! TEMA ТЕКСТ: МАЯ СТЕФАНОВА, ИЛЮСТРАЦИЯ: JHONNY NÚÑEZ

2

Неизменно напредва следващо годишно време, но ние ще потърсим начин да останем извън четирите стени. Ще погледнем през прозореца, за да почувстваме и открием нови размисли и страсти, за което най-добър помощник си остава изкуството. Затова влизаме в онзи “покрит път или проход, тесен и частично отворен пасаж край стена”, както през XV в. се определя пространството “галерия”. Там, където се зараждат големите имена - онези, които не просто творят скромно скрити някъде, а с пълна сила преобръщат представите ни за изкуство. Съвременните галерии са нещо като големи и влиятелни компании, които създават, поддържат и защитават пазара на изкуство. Самият Анди Уорхол казва: “Да си добър в бизнеса е най-очарователният вид изкуство”. Някои купуват заради искрен интерес към произведението, други - като инвестиция, а трети, за да се издигнат в обществото. Къде точно попада българската действителност в този контекст и как се задвижва механизмът на галерийното изкуство около нас - това се запитахме и поискахме помощ не от публиката, а от хората пред нея артисти, галеристи и куратори.


3


ВИЖ! TEMA ТЕКСТ И СНИМКИ: ПРАВДОЛЮБ ИВАНОВ

4

Правдолюб Иванов мнозина помнят като автор на едни от най-силните лозунги от протестите през 2013 г. Но в творческите среди е по-известен като уважаван и ценен художник и то сред най-активните от средата на 90-те до наши дни. Автор е не само на картини, но и на инсталации, скулптури, фотографии, а от известно време се занимава и с видео. В работите му почти винаги се усещат въпроси какво и къде е мястото на изкуството в съвремието ни, затова го и потърсихме за разсъждения по темата ни този месец. Да започнем с отговора на въпроса каква е разликата между музей и галерия. Първата институция купува и съхранява произведения, а втората ги продава. Общото е, че и двете институции излагат, представят и защитават качеството на своите автори. Много от музеите предлагат и временни изложби, понякога с външни кураторски проекти, и по този начин разширяват полето на собствените си колекции. Разликата между музей и галерия е добре да се научи още в първи клас, за да не стигаме до културни

оксиморони, като “Музейна галерия”. На българската галерийна сцена, по мое мнение, нещата са много постни и редуцирани до една единствена комерсиална галерия, която работи професионално и в международен контекст. Това е Sariev Contemporary в Пловдив, която инвестира в представяне и промотиране на своите автори както в страната, така и на големи чуждестранни панаири на изкуствата. Това е жалко, защото участието на повече галерии в такива изложения би повишило интереса към българското изкуство. Но как да стане това, когато повечето места, наричащи се галерии, са всъщност магазини за сувенирни картини и малка пластика? Има и такива с формиран лист от сериозни автори, но им липсва желание да рискуват извън удобството на локалната сцена и колекционери. Всеки галерист има собствени мотиви за подбора на лист от автори. Вероятно следва своя индивидуален вкус и предпочитания, съчетани с пазарна


Vienna Contemporary, 2013 Art Brussels, 2015

Галериите са специализирани места за любопитна публика и колекционери, хора, изкушени от изкуството. Много от съвременните галерии, тип “white cub”, нямат дори витрина към улицата, за да разчитат на случайни минувачи за публика. Затова усилията за вкарване на публика трябва да са насочени по-скоро към музеите и отворените независими пространства за изкуство. Това са местата, където започва изграждането на интерес, разбиране и любопитство към изкуството, в това число и към съвременно изкуство. Този интерес би трябвало да се култивира още в ранна училищна възраст чрез учебни програми, както е в много държави, които отдавна са интегрирали интензивното изучаване на тази материя. Качеството на живот и този вид образование са неразривно свързани.

ЛЯВО ГОРЕ

логика, която не винаги е доминирана от идеята за лесна печалба. Галериите, които рискуват, които се опитват да наложат и убедят колекционерите в качествата на своите автори, са истински ценните и заслужаващи уважение медиатори между художниците и пазара. От това зависи и функционирането на една добра галерия – смелост, вяра в качествата на нейните автори и упорита работа, свързана с немалък финансов риск. Успехът на артистите зависи до голяма степен от общите усилия на автор и галерия. Това е синергия, в която трудно може да се определи граница, въпреки че всяка страна върши своята специфична работа от общия процес. Подкрепата е взаимна, включително и в трудни моменти. Индивидуалните успехи на авторите с участия в големи изложби и биеналета подкрепят от своя страна галериите и тяхната видимост. За участие в арт панаири те кандидатстват със CV от изложби и минали участия, както и лист на авторите, което всъщност е профилът на галерията. Конкуренцията е огромна и одобрението за участие вече е само по себе си признание за качествата на дадена галерия и нейните автори. Наличието само на финансов ресурс не гарантира такова участие.

5


ВИЖ!ВВКАДЪР КАДЪР ВИЖ!

мРИЯ вСИЛЕВ Мария Василева е куратор и критик, който с годините е доказал мястото си в поддържането и представянето на съвременното изкуство у нас. Завършва изкуствознание в НХА, след което специализира в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Член основател е на Института за съвременно изкуство - София, между 2003 г. и 2015 г. - главен уредник на Софийска градска художествена галерия, където инициира създаването на отдела за съвременно изкуство и фотография, на проекта “Място за срещи” и наградата “БАЗА”. През 2010 г. основава и управлява Фондация „Едмонд Демирджиян“, чиято цел е изучаване и популяризиране творчеството на художника, както и подпомагането на млади таланти.

СНИМКА: ГЕОРГИ ВЕЛИЧКОВ

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЪДЕШ КУРАТОР?

6

Да бъдеш куратор означава да визуализираш проблеми, състояния и мечти; да улавяш лични и обществени зони на травми и радост и да се опиташ да ги дискутираш чрез произведения; да познаваш и цениш изкуството, за да разкриваш скритите му страни; да разширяваш границите на свободата, като се позоваваш на смелите, нестандартни и новаторски настроени художници, за които невъзможното не съществува; да балансираш авторските амбиции и интереси с твоите лични и с тези на зрителя; да не подценяваш историята, но най-вече да се целиш в бъдещето; да държиш под око всичко, което се случва и да свързваш локалното с глобалното; да имаш позиция и да разбираш историята на изкуството като част от голямата картина; да умееш да общуваш и формулираш ясно идеите си; да си независим и да имаш чувство за хумор.

КОИ ФАКТОРИ ВЛИЯЯТ НАЙ-СИЛНО НА РАБОТАТА ВИ?

Със сигурност ме зареждат срещите и разговорите с художници, писатели, музиканти, режисьори; гледането на изложби, филми, четенето на книги, слушането на музика, пътуванията и хубавата храна. Това са положителните инспирации. Опитите за конфронтация и саботаж едва ли могат да повлияят на работата ми. Тъй като сме самонаправили се куратори, устояваме на всякакви бури. Не може да ме уплаши нито да пренеса постамент или телевизор, нито да продължа да работя, независимо от враждебната среда. Вътрешната убеденост е най-важният мотив.


СЛЕДВАЩА СТРАНИЦА Сирма Сарафова. Обекти и илюзии, Sariev Contemporary, 2016 Куратор: Мария Василева Снимка: Мария Джелебова

7


КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ВЪВ ВАШАТА ПРОФЕСИЯ?

Не знам дали това е предизвикателство или същност на професията – да съчетаваш прекалено много различни умения в едно. Ние сме и историци, и критици, и мениджъри, и пи-ари, и продавачи, и лобисти, и техници, и носачи, и писачи… Но, за да си добър куратор трябва преди всичко да си визионер и водач. А това не се отдава всекиму.

КАКВИ СА "ЗАКОНИТЕ" ЗА ЕДНА ПОЛЗОТВОРНА ВИЗИТА В ГАЛЕРИЯ?

Надявам се да няма закони. Това е свободна територия, в която и тялото, и духът трябва да се чувстват леко и да се реят безметежно. Вероятно е необходимо да се отдели време, да се почувства, помисли (в този ред). В този контакт не бива да има нито страх, нито плахост, нито почитание. Човек трябва да цени удоволствието от собствения си избор. Харесването не е задължително, но да си отваряш сетивата малко повече, отколкото си свикнал, е препоръчително.

КАКВИ СА СЕГАШНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ В ПРОГРАМИРАНЕТО НА ЕДНО ГАЛЕРИЙНО 8

ПРОСТРАНСТВО?

Има много типове галерии – частни, държавни, комерсиални, некомерсиални, pop-up галерии, галерии тип магазини, алтернативни, класически и т.н. В общи линии критериите остават постоянни – пространството да има своя политика и лице. В България сериозните галерии не могат да си гледат собствената работа, защото трябва да запълват пробойните на художествената сцена, т.е. да изпълняват неприсъщи за тях функции. А това положение се дължи на пълното отсъствие на държавни институции със съвременно мнение и позиция, както и на все по-хилавата образователна система. Нагърбването с много задачи е позитивно, но от един момент нататък размива нещата.

КОЯ ГАЛЕРИЯ/ИЗЛОЖБЕНО ПРОСТРАНСТВО ВИ Е ВПЕЧАТЛИЛА НАПОСЛЕДЪК И ЗАЩО? Тези, които ме впечатляват, го правят от доста години – постоянството е важно. Това са Sariev Contemporary, Пловдив, Contemporary Space, Варна, галерията на Института за съвременно изкуство – София, One Night Stand на Иван Мудов, галерия Ракурси. Това са много различни проекти, но всичките си приличат в едно – не се задоволяват със ситуацията и се опитват да я „изтеглят“ напред и нагоре.


ВИЖ! В КАДЪР СНИМКА: ЛИЛИ ГОРАНОВА

Натали тодорова и Ивана Ненчева

10

Има едно специално място за изкуство в София, което носи името The Fridge. Ако все някога сте попадали на което и да било от събитията в това специфично художествено пространство, знаете, че те никога, ама никога не са случайни и успяват да провокират. За основаването на тази локация основни отговорни са Наталия Тодорова и Ивана Ненчева, които открихме и виртуално на the--fridge.blogspot.com. Към тях се обърнахме с няколко питания за значението на времето и пространството при поднасянето и наслаждаването на съвременното изкуство.


КАКВО ВКЛЮЧВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ГАЛЕРИСТ, АРТИСТ И ПУБЛИКА?

Изкуството, разбира се, е връзката. Или поне би трябвало това да е единствената връзка в едни здравословни и пълноценни взаимоотношения между галерист, художник и публика. Но отговорността да има такава връзка се пада на галеристите. Тези агенти на изкуството трябва постоянно да мислят за качеството на изкуството, за възприемането му от публиката и за това художниците да са доволни. Тези три неща са своеобразната света троица на нашата работа. И състоянието на независимите пространства у нас показва, че дейността може да продължи много дълго дори и с малко средства, но при добра екипна работа.

КАКВА РОЛЯ ИГРАЕ ПРОСТРАНСТВОТО В ТЕЗИ ОТНОШЕНИЯ?

За съвременното изкуство пространството винаги е било важно, заради специфичните форми, които се простират от живопис до звук или мирис, например. Така някога е възникнал израза "бял куб" - пространство, където ще можеш да разграничиш произведенията от обикновени предмети. Защото спомняте ли си какво стана в една от сериите на "Сексът и градът"? Един човек поиска да купи пожарогасителя. В този смисъл едно съвършено пространство е на разположение само на Капитан Джак Спароу от Карибски пирати, където беше захвърлен насред нищото - без под, без стени и всичко е възможно. Жалко, че не беше куратор. Но в днешно време, разбира се, че пространството е само една условност. Ние в момента работим върху това да организираме изложби и проекти без собствено такова. Пример за това е пилотното издание на The fridge за градски изследвания, проектът “Мултиполис – Образите на града”. Тук форматът изследва град София като сцена, споделено пространство, история и архетип. Участници в проекта тази година са специалисти в

полето на градските изследвания и млади художници, хуманитаристи и музиканти, които проучват заедно явления и проблеми в градската среда и ги документират в творчески проекти. Това мигриращо поведение дава страхотна свобода. Очаквайте ни да се появяваме на най-необичайни места.

А КАКВА Е ВАШАТА РОЛЯ?

Ние не си представяме, че имаме ролята да спасяваме младите художници или да

ДОЛУ Как си го представяш, изложба на Войн де Войн /януари, 2016/ the fridge Фотограф: Гео Калев


запълваме липсите в изложбената дейност. Не се виждаме и като агенти на институционална критика. Но напливът от предложения за изложби при нас и заедно с нас ни кара да вярваме, че имаме не точно роля, но място във всеобщото художествено пространство на София.

КАКВО ПРОВОКИРА СЪЗДАВАНЕТО НА THE FRIDGE? Когато го започнахме, в София нямаше толкова много независими пространства и беше действително място, където за първи път се събирахме и разговаряхме свободно. Нямаше нужда да се организират специални дискусии, защото всичко ставаше от само себе си. Желанието ни да създадем такава мрежа от контакти може би го провокира. И изминалите години потвърждават, че не сме сбъркали.

ИМА ЛИ ТЕНДЕНЦИЯ НА НАРАСТВАНЕ НА МУЛТИДИСЦИПЛИНАРНИТЕ ПРОСТРАНСТВА ЗА СМЕТКА НА КЛАСИЧЕСКИТЕ ГАЛЕРИИ?

Разбира се. Тази тенденция е много по-стара от кураторския проект на Крисчън Янковски за последната Манифеста. Това, че и в България има такива тенденции, смятаме че се дължи на все по-силните позиции на културолозите в кураторската професия. На хора като Владия Михайлова. Защото класическото изкуствознание е причината и за съществуването на класически галирии. Но дори и куратори с класическо образование като Даниела Радева например, имат склонност към това, което наричате "мултидисциплинарно". Но

12

нека да кажем, че самата дума не отговаря напълно на този художествен инстинкт да не се изразяваш само с едно средство. В края на краищата това е в природата на съвременното изкуство от самото начало.

МОГАТ ЛИ В ТЕЗИ УСЛОВИЯ НА БЪРЗА КОНСУМАЦИЯ И ИЗКУСТВО POP-UP ГАЛЕРИИТЕ ДА ИЗМЕСТЯТ ПОСТОЯННИТЕ ТАКИВА?

На първо място бихме си позволили да ви поправим, че изкуството не може да бъде консумирано. Особено художниците са много чувствителни на тази тема - може да погледнете работата на един от нашите любими, Мина Минов, който работи от години върху темата за "консумиране" на изкуство. От друга страна, скоростта на възприемане зависи изцяло от конкретното произведение или изложба. Така че нищо не може да измести бавното наслаждение пред един класически шедьовър. Най-привлекателното място за пикник в София за нас е близо до скулптираният лъв на Андрей Николов до църква “Св. София”.

КОЯ ГАЛЕРИЯ/ИЗЛОЖБЕНО ПРОСТРАНСТВО ВИ Е ВПЕЧАТЛИЛА НАПОСЛЕДЪК И ЗАЩО?

Винаги сме се вдъхновявали от Института за съвременно изкуство - София, както и от изложбите на втория етаж на СГХГ, където обичайно показват съвременните изложби. Харесваме много Swimming pool и с нетърпение очакваме и новите пространства, които наши приятели планират да отворят съвсем скоро.


ВИЖ! В КАДЪР СНИМКА: WANG WEN-NING

Jeff Chieh–hua Hsieh

14

Jeff Chieh–hua Hsieh вероятно е име, което ви попада за първи път. Впечатли ни, защото предстои да го срещнем на предстоящото издание на One Dance Week със спектакъла на неговата компания Anarchy Dance Theatre - “Второ тяло”. И вероятно след това ще го помним дълго. Основан през 2010 г., този съвременен танцов театър се стреми да създава свой танцов речник и да действа като платформа, която позволява колаборации между артисти от всички сфери на съвременното изкуство. Базиран в Тайван, Jeff завършва архитектура, но прави магистратура по танцова хореография. Затова и творбите му се фокусират върху усещането за тялото и неговата връзка с времето, пространството и обществото. И именно заради това негово отношение го разпитахме какви трябва да бъдат съвременните пространства за изкуство.


ДО КОЛКО ПРОСТРАНСТВАТА ВЛИЯЯТ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕДНА ИЗПЪЛНИТЕЛСКА ТВОРБА? В пърформанса Second Body пространството играе особено важна роля. Първата му част се играе на тъмно и публиката чува само звука на движенията на тялото в пространството. Чрез този шум може да бъде усетена връзката между тялото и мястото и да се добие представа за самото тяло. Друг пример е третата част на представлението, където се говори за това как тялото създава и променя пространството, което в крайна сметка променя и самото тяло.

С КАКВО СЕ РАЗЛИЧАВА ПРОЦЕСЪТ ПО СЪЗДАВАНЕ НА ЕДНА SITE SPECIFIC ТВОРБА? Когато става дума за site specific творба, това означава че трябва да се създаде диалог между работата и самото място. Затова по време на процеса е много важно да се наблюдава пространството, да се усети и да се добие лична гледна точка, за да се случи този диалог. Нещо повече - да се въвлекат и елементи от мястото като обекти, светлина, сянка, звук от обкръжението и така нататък, за да се направи този перформънс уникален.

УСПЯВА ЛИ СВЕТЪТ НА ИЗЛОЖБЕНИТЕ ПРОСТРАНСТВА ДА НАВАКСА РАЗВИТИЕТО НА НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ИЗКУСТВОТО ДОСТАТЪЧНО БЪРЗО? Успяват или не, всъщност най-важното за наваксването на темпото на развитие са хората. Да бъдем гъвкави и с отворено съзнание ще бъде ключът към този бързо развиващ се свят.

КАКВО ПРИТЕЖАВА ИДЕАЛНОТО ИЗЛОЖБЕНО ПРОСТРАНСТВО НА БЪДЕЩЕТО? Не съществува идеално изложбено пространство. Всяко притежава свой собствен характер. Никога не можеш да намериш пространство, което да е подходящо за всички видове пърформанси и изложби.

КОЕ ИЗЛОЖБЕНО ПРОСТРАНСТВО ВИ Е ВПЕЧАТЛИЛО НАПОСЛЕДЪК И ЗАЩО? WRO Аrt Center във Вроцлав, Полша е много впечатляващ за мен. Независимо, че не притежават най-грандиозното пространство, центърът е изпълнен със страст и позитивна енергия. Точно този характер ще направи всичко възможно в него. Нямам търпение да следя тяхното развитие.

15


Тази есен галерия ЧЕРВЕНАТА ТОЧКА навършва три години и ще отпразнува подобаващо, като събере в залата над депото си цели 21 автори в 6 различни жанра. Юбилейната изложба „МОИТЕ ТРИ…“ ще обедини изминалите години в едно преживяване, изпълнено със спомени, романтични моменти, часове на съзерцание, мигове на ярост и още пократки просветления. Сред авторите, поканени в нея има такива, които са поставяли вече самостоятелни изложби в галерията, както и млади художници, които за първи път показват творбите си там. За изминалите три години ЧЕРВЕНАТА ТОЧКА организира над 45 изложби и представи в самостоятелни и групови експозиции близо 100 български артиста. Най-хубавото е, че и до днес тя запазва своя фокус върху младите автори и качествената си селекция на оригинални творби на артисти, работещи в дърво, което я откроява от останалите галерии в столицата. „Опитът ни през трите изминали години не ни

отказа от идеята, че пластичното изкуство има място в съвременния ритъм на живот и има потенциал да се превърне в част от ежедневието ни, правейки го по-изящно и по-цветно.“, споделя Нина Мирчева, ПР и галерист на ЧЕРВЕНАТА ТОЧКА. От началото на тази година галерията откри ново и много по-широко място за експозициите си, с просторно депо за картините и пластиките, които предлага. Ще го откриете в близост до Министерството на регионалното развитие – на ул. “Кирил и Методий” 24. Удачен адрес за културно средище, нали? Помни се лесно и е в широкия център на София. Не забравяйте да потърсите ЧЕРВЕНАТА ТОЧКА и онлайн на chervenatatochka.bg. Сред авторите, поканени да споделят тайнството на числото три и чиито творби можете да видите от 11 октомври, има художник от Франция, фотограф от Шотландия, скулптор от Италия и автор на колажи, който работи в Щатите.


Галерия 2.0 е от онези места, които дишат с ритъма на града и постоянно се променят, за да бъдат в синхрон с неговата динамика. Удобно разположена на един от ъглите на Малките пет кьошета, тя бързо се превърна в любимо споделено пространство за изкуство и събития.

Програма Октомври Всеки понеделник от 19:30 Лекция по история на изкуството за любители ВСЯК СРЯД ОТ 17:00 И СЪБОТ ОТ 11:00 Съвременен танц за деца 6-9г. 18.10 - 23.10 Фотографска изложба "Фотография и музика" 25.10 - 2.11 Изложба "Daydreaming" - Калина Христова - акрил и графика 31.10 Парти с костюми за деца и лекция "Изкуството на страха"

Галерията е от този нов тип артистични пространства, които събират в себе си картинна галерия, авторски магазин, кът за кафе и място за работа, срещи и лекции. Едни от любимите ни родни брандове също са там - “Шевица”, “Бяла лодка” и “Чекмедже” ще приковат погледа ви още от улицата, наред с творбите на Павел Койчев, Цветелина Спиридонова и канадката Тобегот. И ако си мислите, че галериите са само за големи, то случаят тук съвсем не е такъв. 2.0 е любимо творческо пространство и на децата, където те опознават историята на изкуството чрез лекции, рисуване или танц. А ако в главата ви се въртят креативни идеи, галерията може да се превърне в домакин на вашето частно или корпоративно събитие в съвременна и артистична атмосфера. Галерия 2.0 ще откриете на улица “Шести септември” 26 или на gallery20.eu


КОКИМОТО И МАТРЬОШКИТЕ Малцина са младите български артисти, чиито произведения се радват на колекционерски интерес. Точно такъв е случаят обаче с работите на Калоян Илиев Кокимото, чиито закачливо-провокативен стил отдавна се е превърнал в запазена марка. Поредна порция причудливи образи, които ни люшкат между реалиите на нашето „вчера” и „днес” е подготвил Кокимото в галерия „А+”. Този път темата е MATRYO$KA. Запазил само външния облик на руската кукла, артистът създава съвсем нов образ, повлиян от съвремието. MATRYO$KA включва серия от дванадесет оригинални гипсови скулптури и три графики, проектирани, изработени, ръчно рисувани, отпечатани и подписани от Кокимото. Това е тридесетата самостоятелна изложба на Калоян Илиев. Новият световен ред, ролята на съвременните икони в обществото, религията, социалните проблеми – това са само част от темите, които вълнуват автора. Към това трябва да прибавим и артистичния му отпечатък, който като на шега създава нови светове и взаимоотношения. Кога: 18 октомври – 1 декември Къде: галери „+”

НА РЪБА Когато говорим за пространства за изкуство, няма как да не споменем Центъра за съвременно изкуство "Баня Старинна" в Пловдив. Там през октомври ще попаднете на впечетляваща ретроспективна изложба на група "Ръб" - една от първите неформални артистични групи в България, започнала да се занимава със съвременно изкуство преди повече от 20 години. В началото на 90-те, сред хаоса на зараждащата се демокрация, из градските пространства на Пловдив изникват артистични провокации. Смелите опити на групата да привлече общественото внимание са облечени в дръзка естетика, която „нахлува” в артистичния живот и ежедневието на хората. Зад името „Ръб” застават 12 пловдивски творци. Групата съществува няколко години, но наследството й е съхранено и до днес. В изложбата „Музеят Ръб” в “Баня Старинна” са събрани платна, скулптури, документални кадри от акциите, както и от живота на групата. Така те оформят един временен музей в мястото с 6-вековна история, създаващо усещането за обсерватория на времето, в която се оглеждат посланията на съвременното изкуство.

18

Кога: 3 септември - 15 октомври Къде: Бан „Старинна”, Пловдив


ИДЕОЛОГИЯ И СМИСЪЛ Назад към времето на социализма, с неговия бит и ежедневен живот ни провокират да погледнем Георги Лозанов и Георги Господинов. Необичайната творческа комбинация е част от проекта на Софийската градска галерия „Другото око”, а изложбата „Следобедът на една идеология” е поредно стъпало в развитието на инициативата. Проектът „Другото око” се ражда през 2010 година по идея на Мария Василева. Целта е хора, които изпробват въображението си в други области на духовното, да подложат на своя интерпретация картините във фонда на Градската галерия. А какво са открили там критичното око на Георги Лозанов и поетичният поглед на Георги Господинов ще разберем в изложбата „Следобедът на една идеология”. Отвъд високопарните фрази и клишета, двамата надникват към дребните детайли и дейности в ежедневието на комунистическа България. Във фокуса на вниманието са хората и техните емоции, а произведенията ще бъдат представени в залите на първия етаж на галерията, които вече са с обновено осветление. Кога: 16 септември - 27 ноември Къде: СГхг

СНИМКИ НА ЛЕНТА Как от никому неизвестна детегледачка можеш да се превърнеш в един от най-интересните фотографи на 20 век? Разбира се, подобна история изисква мистерия, упоритост и мъничко късмет. И трите съставки можем да намерим в биографията на Вивиан Майер, за която разказва документалната лента „Да откриеш Вивиан Майер”. С нея ще се открие поредният сегмент от фестивала „Фотофабрика” „Кинофабрика” на 3 октомври в кино „Одеон”. В програмата ще открием и заглавия като „Куделка снима Светите земи”, посветен на работата на чешкия фотограф Йозеф Куделка и „Военен фотограф”, посветен на Джеймс Нахтуей. „Светлина от сенки - през обектива на Иво Хаджимишев” е българското заглавие в афиша на „Кинофабрика”. Автор на лентата е Христо Илиев - Чарли, а прожекцията й е на 9 октомври. С историята на един от бащите на съвременната фотожурналистика - французинът Робер Доано, ще ни срещне последното заглавие в селекцията. Филмът за живота му ще бъде представен на 21 октомври. Кога: 3 – 21 октомври Къде: кино „Одеон”, Чешки културен център и Френски културен институт


ВРЕМЕ Е ЗА ТАНЦИ Усещаме, че загрели от безкрайните плажни вечери, вече ви се е пританцувало и на софийска почва. Затова надникнахме в календара на клуб „Mixtape 5”, сигурни, че ще намерим предложение за всеки фен. На 7 октомври се завръща поредицата „90’s Kids”, стигнала вече до своето 6 издание. Prodigy, Nirvana, Fatboy Slim и още куп хубавини ще ни припомнят годините на безграничната свобода и безкрайните купони. На 13 октомври легендарната вълна продължава с партито „Tribute to Legends” Vol. 2, където песните на най-големите имена на световната Funk Soul, RnB и Jazz сцена ще чуем на живо от Бобо, Евден Димитров, Николай Данев и Волен Милчев. Ако пък и вас вече ви е налегнала носталгията по отминалото лято, спрете да гледате снимките във фейсбук и се насочете към Mixtape 5 на 14 октомври, когато ще прозвучат най-танцувалните парчета на сезона. 21 октомври е отреден за Dancehall, Grime, Trap, Rap и Reggae със селекция, поверена на Jahmmi Youth, BoBo, Zafayah, Chibook, Secta, MC НЕМА и Bashment. На 23 октомври пък е гвоздеят на програмата – живо изпълнение на един от най-колоритните съвременни хип хоп артисти Saul Williams. За финал на 31 октомври ще разгоним злите духове с Haloween Party.

ЗНАМЕНИТОСТИ НА ФОКУС След куп платинени албуми, награди и завиден брой концерти, канадският музикант Браян Адамс получава признание и за едно от любимите си хобита – фотографията. Хоби, което му носи публикации в най-престижните модни списания като Vogue, Zoo, Vanity Fair. Адамс публикува част от своите проекти и в книги, като в библиографията му вече са записани четири печатни издания. През 2013-та излиза „Exposed” – серия от портрети на известни личности, която сър Елтън Джон описва като “силно интимни, интензивни проучвания, някои от които се превръщат във фотографски икони сами по себе си”. В проекта са включени кадри на кралица Елизабет, Мик Джагър, Дъстин Хофман, Стинг, Ейми Уайнхаус, Моника Белучи, Кейт Мос, Виктория Бекъм, Шон Пен, Лана дел Рей, Луиз Буржоа, Бен Кинсли, Пинк и Мики Рурк. И ако ви се зави свят от този звезден списък, тук е моментът да добавим, че кадрите ще гостуват в София, при това представени лично от Браян Адамс. Това ще се случи на 11 октомври в галерия VIVACOM Art Hall, която канадецът ще посети малко преди концерта си в зала „Арена Армеец”. Гостуването е поредна спирка от световното му турне, на което той представя последния си студиен албум “Get up”. Изложбата ще можем да видим до 12 ноември. Входът е свободен. Кога: 11 октомври - 12 ноември Къде: VIVACOM Art Hall


Есента ни въвлича във вихъра на забързаното ежедневие, но това не трябва да ни кара да забравим да се погрижим за себе си и околните. Защото е важно да умеем да забавяме темпото и да следваме естествения хармоничен ритъм на живота. За да се почувстваме по-добре в собствената си кожа. Така смята и симпатичният малък екип на "еЛек", който работи с много любов и желание, за да създава билкови лечебни веган мехлеми и натурални кремове. Философията им за живота е проста – каквото сложим върху кожата си, това можем да сложим и в устата си. Стремят се да направят лековитата сила на природата по-близка до съвременния човек и затова продуктите, които създават, са изцяло натурални и лековити. За направата им използват само разградими съставки без никаква агресивна термична обработка и синтетични екстракти. Имат си и чудесна малка инициатива - събират използваните опаковки от продуктите и ги предават за рециклиране.

В производството на своите мехлеми "еЛек" са решили да заложат на изпитана през времето рецепта старият български метод, наречен маслен извлек. Вълшебните им мазила са подходящи както за неуморните малчугани, така и за млади хора, активно спортуващите и по-възрастните. Кремовете им са изцяло от натурални и етерични масла и тъй като "еЛек" знаят, че всяка кожа изисква специални грижи, са се погрижили независимо от вида на вашата, бързо да й помогнат да постигне сияен и здрав външен вид. Имат продукти и за по-малките и деликатни зони, както и есествен заместител на конвенционалната паста за зъби. Ако се чудите къде да ги откриете вече година “еЛек” са в уютното си пространство в София на улица “Пареснов” 12, както и онлайн на tovaelek.com.


ВИЖ! ПОСОКИ ТЕКСТ И СНИМКИ: МАРГРЕТА КОСТАДИНОВА

на север от ню йорк

24

В града на безспирния ритъм и неограничените възможности е лесно да си представим разнообразието от изложбени пространства. Свободата да изразяваш себе си по всеки начин, който смяташ за правилен, позволява всяко кътче да служи за галерия - от поп-ъп изложби в гаражи или фабрични пространства, през тротоарите на шумящите улици, изпразнените училища и покривите на жилищни блокове. Наред с пространствата-институции, за които всички сме чували, като Музеят за модерно изкуство MoMA, впечатляващия с количеството на колекцията си Metropolitan Museum of Arts и редицата престижни галерии в Chelsea, също толкова неуморно стоят и още хиляди малки и големи галерии, музеи и студиа. Всички те, заедно и равностойно, оформят жужащия творчески заряд на Ню Йорк толкова цветен, смел и безсънен като самия него. Ако сте решили да обиколите всички пространства за изкуство в Ню Йорк, ще ви отнеме месеци и то дори ако подбирате само спрямо своя собствен вкус. В това приключение ще ви помогнат разнообразни пътеводители, блогове и статии на всеки преминал през това преди вас и решен да разкаже за него. Колоритно, от много ъгли и във всички сезони. Затова, за да не преповтаряме тендециите, решихме да ви препоръчаме няколко впечатлили ни места. Извън града.


ЛЯВО ГОРЕ

Alice Aycock, Storm King Dan Flavin, Dia:Beacon

Dia:Beacon е съвременно изложбено пространство, което се намира на 60км северно от Ню Йорк и е разположено в бивш завод за печат на опаковки. Арт центърът е второто за Dia Art Foundation място след основаването й през седемдесетте години с мисия да показва и колекционира широкоформатно изкуство. Огромните й изложбени зали и външни пространства позволяват разгръщането на тази концепция, отличаваща се със силен кураторски подход и смели избори на проекти, голяма част от които site-specific (изработени за конкретното пространство). Освен в своите обекти и областта на Ню Йорк, Dia се грижат и за прозведения в Германия като “The Vertical Earth Kilometer” на Walter De Maria - дълъг един километър месингов прът, вкопан в земята. Особено впечатляваща работа от тези на показ в момента в Dia:Beacon е светлинната инсталация untitled (to you, Heiner, with admiration and affection) от 1973 г. на Dan Flavin. Разположена в подземията на центъра, тя въздейства на сетивата със своята зелена флуорисцентна светлина като отмива възприятието за цвят, след който реалността изглежда като че ли сте попаднали на чужда планета със розово слънце. Продължавайки още двайсетина километра на север от Dia:Beacon, се открива и едно забележително изложбено пространство, този път обаче изцяло на открито. Storm King Art Center събира най-голямата колекция от широкоформатни съвременни скулптури в Съединените Щати, разположени на терен от два квадратни километра. С променливия си терен, редуващ полегати хълмове, водни площи и малки гори, денят в центъра те омагьосва, все едно си попаднал в сцена на новия световен ред - огромни зелени открити пространства, изпълнени с изкуство, и спокойни зрители, които наистина се интересуват от него. Е, или поне ние си представяме бъдещето така!

25


ВИЖ! ДЕТАЙЛ ТЕКСТ И СНИМКА: ЕМИЛ ДАНАИЛОВ

Софийският Монмартър

26

„Аааа – каза Надя Павлова от галерия „Париж“, – не е това софийският Монмартър. Там е улично изкуство, а тук са галерии.“ Откога пък сравнението с Монмартър е обидно, казах си аз, къде е Париж, къде е София! Кой крив, кой прав – не е ясно. Аз обаче за удобство ще нарека тези няколко софийски улици „нашия Монмартър“. Каквото си имаме – това е. Тук ателиета не са имали нито Моне, нито Матис, нито Модиляни (М като Монмартър, нали!), нито техният български еквивалент, но все пак има нещо от онази артистична атмосфера, станала модел за живот, а и за подражание по цял свят. На нашите улици „Цар Самуил“, „Княз Борис I“ и „Солунска“ вече има толкова галерии за изобразително изкуство, че те са поставили печат върху облика им и със сигурност немалка част от крачещите по тротоарите им хора са дошли в тая част на града нарочно и с едничката цел да погледат, а и да си купят нещо, което не се яде и не се облича, но затова пък трябва дълги години да бъде бърсано от прах. За такива непрактични хора тези няколко преки са техният жадуван мол – и също толкова удобен – понякога галериите са буквално врата до врата и като истински търсач на съкровища можеш без губене на време да се наслаждаваш, да сравняваш и да пазаруваш. За улеснение има и ателиета за рамки. Цикълът е затворен. Изкуството също е стока. И така, първа, струва ми се, е галерията „Проф. Асен Василев“ на „Солунска“. Отдавна в района е и „Астри“. Освен нея на „Цар Самуил“ са и „Абсент“ (отново френска връзка), „Алгара“, „Куклите“, „Маестро“, споменатата вече „Париж“ (Франция направо трябва да им връчи ордена на Почетния легион) и най-новата и най-голямата, която ще бъде отворена


съвсем скоро – „Контраст“. Някои от тези галерии си имат своята запазена марка. Специалитетът на „Астри“ е годишната изложба живопис „Формат 30х30“. „Абсент“ представя само акварели, „Куклите“ пък, както подсказва името й, е царството на куклите и играчките, където съвсем закономерно има и зала за занимания с деца. Какво е положението на „Княз Борис I“? Галерия „Дега“ (ех, каква плътна сянка е хвърлила Франция върху изобразителното изкуство!), галерия „10“ – най-новата, само от няколко месеца, и галерия „Миниатюра“. „10“ означава, че в нея имат участие точно 10 художници. А „Миниатюра“ – че е пълна с малките, но много затрогващи пластики на скулптора Никола Личков. Споменах ли улица „Бистрица“? Ако не – ето я. На нея често можете да видите Михаил Камберов как рисува отвън пред ателието си някоя голяма картина. Това вече не е ли един истински Монмартър? Колкото и да са различни и с различна публика, тези галерии имат и нещо общо. Това е съботният арт-брънч, който организират заедно преди Коледа. Тогава разглеждането на колекциите им е приятно съчетано с чаша вино или кафе, почерпка от галеристите. Чувството за общност е най-ясно изразено чрез сайта sofia-art-galleries.com, създаден и поддържан с доброволния труд на Боби Павлов от галерия „Париж“. Сайтът си е една малка енциклопедия за артистичния живот в столицата. Какъв е моят избор от тази софийска Мека на изкуството? Това са живописните платна на Кирил Митовски и Богомил Арсов. А къде можете да ги намерите, трябва да откриете сами!

27


ВИЖ! МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

КАТЕРИНА СТОЙКОВА - КЛЕМЪР Следим Катерина отдавна, защото е от тези автори, които не следват течението, а като че ли създават свое собствено. Нейните стихове се движат с твърдото и стабилно темпо на речна вода, която ни води до очаквани и неочаквани развръзки. Често толкова реални, че дори и през смях ни действат отрезвително. Катерина е двуезичен автор и обичайно творбите й съществуват и на английски, и на български, превеждани от самата нея. Родена в Бургас, тя живее в Лексингтън, Кентъки, където основава издателство Accents Publishing, развиващо обмена на литература между езици и култури. Текстовете й са издавани и на двата езика, което й носи и много отличия. Двуезичната й стихосбирка "Въздухът около пеперудата” (издателство Факел Експрес) е удостоена с “Дъбът на Пенчо” (2010) за принос в модерната българска литература, а „Как наказва Бог“ (издателство ICU) е носител на Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2014).

28


Ода за раната

Разговор

възпявам раната отваря се и се затваря като уста като цвете като езеро зима след зима с лед от собствената си вода възпявам раната отваря се и се затваря като утроба възпявам раната и упоритостта и непредсказуемата и мъдрост непогрешимото знание кога да разцъфти кога да потъне възпявам красотата и растоянието което ме принуди да измина възпявам раната отваря се и се затваря като мида възпявам упоритата перла на лечението възпявам раната отваря се и се затваря като капан възпявам твърдата и ръка отваря се и се затваря като юмрука на сърцето като вратата към миналото като опакован подарък безсилната ярост че не е зараснала изненадата че ме изненадва когато се отваря и затваря с една стъпка ме изпреварва с една стъпка ни раздалечава после още една и още една

Татенце, защо ти е тъжно лицето? Защото майка ти почина, Катенце. Защо ходиш всеки ден на гроба, татенце? Катенце, тя всеки ден е там. Татенце, възглавницата ти горчи от сол. Това въпрос ли е, Катенце? *** Зашити като труп в чувал, древни като самата мен—куклите ми, детските ми играчки пристигат от България със самолет. С измачкани коси, полуоткъснати уши, и разлепени ретини, те заемат толкова място, колкото и преди. Сега какво, питат ме презрително. Ще живеем заедно, отговарям убедително.

Дървената лъжица Мама готвеше с нея и когато се разболя аз готвих с нея и когато заминах татко готвеше с нея и когато се върнах за кратко да проверя дали все пак мога да го обичам взех лъжицата и от тогава не съм сготвила нищо. 29


ВИЖ! ГРАДСКИ ХОРА СНИМКА: ГЕОРГИ ВЕЛИЧКОВ

30

Теодора и Радослав Теодора и Радослав са от онези млади хора, които могат да те увлекат в разговор на непознати теми, който да те остави просветлен и вдъхновен. Точно това превръщат и в своя работа. След като и двамата завършват “Изкуствознание”, търсят начин да предадат академичния си опит на достъпен език. Така се ражда платформата “Art and culture today”, в която ни разказват за връзката между нашето “сега” и световното изкуство на artandculture.today и под формата на регулярни лекции. Следващата им лекция от поредицата ще се случи в “Дом на киното” на 5 ноември, а какво се крие в дебрите на съвременното изкуство ще ни разкажат те сами.


КАКВО ВИ СЪБРА И КАК СЕ РОДИ "ART AND CULTURE TODAY"?

Теодора: Събра ни преди всичко интуицията... и оформилото се с времето усещане за устойчива свръзка между миналото и настоящето. Историята на изкуството и културата не е „в историята“, тя се създава сега, ние сме част от нея, жива е. Така се роди и идеята да създадем своя собствена независима платформа, чрез която свободно да споделяме и обсъждаме с публиката вечно актуални теми. Радослав: За нас е удоволствие и професионална страст да разглеждаме и осмисляме най-актуалните и най-значимите процеси в съвременното изкуство и култура. Желанието ни е да извлечем есенцията от наученото и да го синтезираме в разкази, които коментират фундаментални теми по простичък начин.

ЗАЩО СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО ВСЕ ОЩЕ ЗВУЧИ СТРАШНО?

Теодора: Звучи „страшно“, защото често пъти темата за съвременното изкуство е обвързана с ненужна претенция, че е нещо „елитарно“, недосегаемо и неразбираемо. Като изкуствоведи чувстваме и една професионална отговорност да бъдем посредници между съвременната публика на съвременното изкуство Радослав: У нас все още аурата на това понятие се подхранва от една особена претенциозност. Ако откровено изразиш критиката или неразбирането си, рискуваш да те възприемат за невеж. На възхищението пък се гледа с насмешка. Слабото съвременно изкуство има комфорта да се прикрива зад завоалирана маниерност, която ти внушава, че си неспособен да вникнеш в „дълбокия замисъл”. Това обърква и отблъсква...

КАКВО СЕ КРИЕ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА?

Теодора: Много приятното чувство, че се

намираш на кръстопът! Радо има по-голям опит с Изтока (живял е дълго време в Китай), а аз съм по-„Западно“ ориентирана (живяла съм в Германия и Австрия). Именно в този ни разностранен опит намираме допирни точки и се убеждаваме постоянно в „близостта на различията“. Радослав: Крият се само и единствено нови възможности. Да поживееш на различни места по света в юношеските си години е наистина облагородяващо. В един момент забелязваш, че някои хора са предразположени да забелязват предимно различията, а други сходствата, криещи се отвъд тези различия. Аз съм по-скоро от вторите.

КАКВО ВИ ВРЪЩА В СОФИЯ?

Теодора: София е вкъщи. Ние обичаме града си – преди всичко! Осъзнаваме необходимостта от повече смислени културни събития и огромния потенциал за тяхното реализиране – особено в последно време! Усещаме, че си заслужава да се работи в тази насока и се надяваме да допринесем и за това. Радослав: Усещането, че има осезаемо „раздвижване” сред младите хора и част от тези на средна възраст. Запознаваме се с все повече готини връстници, с добри идеи и с реална преценка за потенциала им.

КОИ СА ЛЮБИМИТЕ ВИ МЕСТА, КЪДЕТО СЕ СКРИВАТЕ ОТ ГРАДСКИЯ ШУМ?

Теодора: Много ни е любим литературен клуб „Перото“, също и кафенето на PhotoSynthesis. Радослав: Гледаме филми в „Дом на киното” и „Евро Синема”, „G8”. Понякога похапваме в „Махалото” на Попа.

АКО ДРУГИЯТ БЕШЕ КАРТИНА, КОЯ БИ БИЛА ТЯ?

Теодора: Хуан Миро, „Танцьор“, 1925 г. Радослав: Василий Кандински, „Плитко-Дълбоко“, 1930 г.

31


Издава се от:

Екип:

Creative Cat Design ltd. София, ул. П. Евтимий 36A Бургас, Лазур, бл. 20 office@vijsofia.bg

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg

ВИЖ! СОФИЯ 2012-2016 ЧАСТ ОТ МРЕЖАТА НА ВИЖ! Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали. ТИРАЖИ “Виж! София” 8 000 бр. “Виж! Бургас” 5 000 бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития. Печата се в печатница "Хеликс прес", Варна на рециклирана хартия. ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd. VIJSOFIA.BG Мартин Стайков web@vijsofia.bg

МЕНИДЖЪР Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg РЕКЛАМА office@vijsofia.com 0896 804 368 Мина Димитрова contacts@vijburgas.com 0893 608 843 Мария Якова maria.yakova@vijsofia.bg 0886 837 818 КУРАТОР ТЕМА Маргрета Костадинова АВТОРИ В БРОЯ Гергана Гайдарова Емил Данаилов Камелия Величкова Катерина Стойкова - Клемър Маргрета Костадинова Мая Стефанова ФОТОГРАФИ Правдолюб Иванов, архив / стр. 1, 4, 5 Георги Величков / стр. 7, 30 Мария Джелебова / стр. 8 Лили Горанова / стр. 10 Гео Калев / стр. 11 Wang Wen-Ning / стр. 14 Александър Новоселски / стр. 17 Маргрета Костадинова / стр. 24 Емил Данаилов / стр. 26 ИЛЮСТРАЦИИ Jhonny Núñez / стр. 2 jhonny.myportfolio.com

vijsofia.bg

vijburgas.bg

КОРИЦА “Do you love me?”, Благовеста Желязкова, фотография: Галерия Червената точка


София ул. Г. С. Раковски 44 0887 625005 bakerbrothers.bg facebook: BratyaHlebari instagram: BratyaHlebari

Виж! София vol. 10  

гайд за култура и градски начин на живот

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you