Page 1

МАЙ 2016

5

БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ


МЙ 2016

2

24

Съдържание ТЕМА 2 Май, май 3 Кратка история на независимите издания в България

В КАДЪР 8 Chark 10 Дени Георгиева 12 София 9х13 14 Blood Becomes Water

ЗА ДЕЦА 16 Оцвети ме!

АКЦЕНТ 18 Bebe 20 Само веднъж “Никой не иска нощта” Кино в стил Фасбендер 21 Типофест за специални типове Know-show-how 22 Китарата и Ал ди Меола Sofia Swing dance festival 24 Образи без подобие

ОТБИВКИ 26 Във Варна през май

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 28 Стефан Икога

ГРАДСКИ ХОРА 30 Яна

1


МАЙ, МАЙ Май си е май. Омаен, сладък и много благо настроен към всички онези наши копнежи по живота навън, на въздух, под открито небе, под слънчевите или звездните лъчи. Лесно е да се позиционираш на балкона, в двора или в парка с добро четиво в ръка и да удариш една майна на всички отговорности и задължения, които те чакат някъде там. Затова си и взехме няколко наистина добри причини да пренебрегнем злободневието, но без да бъдем тривиални. Хванахме се за независимите концептуални издания и издателства, колективите и хората, които превръщат образа на списанието и единичните екземпляри от книги в нещо специално. Изкуство, което надгражда стандартните форми на издаване и печат, въпреки трудностите, и търси с жажда необикновения начин за изразяване. Защото не иска да се съобразява с поставените рамки и дори иска да ги разшири. Защото комерсиалният успех не е водещ мотив. Защото нуждата да създадеш е по-силна от всичко. И това заслужава уважение, внимание и подкрепа. И ние им го даваме, макар и в малка и скромна форма. Но пък от сърце. Просто им се възхищаваме и ги чувстваме някак близки. Почти като роднини…

Първоначално потърсихме един по-общ и експертен поглед над тази конкретна среда. В това ни помогна част от екипа на един от най-добрите примери за издателство в този спектър, а именно CHARK. Като натрупали опит в процеса, в различни тематични събития, а и със завършена специалност “Книга и печатна графика” в НХА в биографията си, Виктория Стайкова и Мила Янева определено имат какво да споделят. Мая Стефанова

2


ВИЖ! TEMA

КРАТКА ИСТОРИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ ИЗДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

АВТОР: ВИКТОРИЯ СТАЙКОВА РЕДАКТОР: МИЛА ЯНЕВА

Независимо издадени концептуални книги, или периодични списания и зинове… Може би изглежда, че такъв тип издания не съществуват в България, но, хвърляйки поглед на правилните места, откриваме малка, но силна група от идивидуалности и колективи, а даже и академични специалности, които са просветени в тази сфера на изкуството на печатната медия. Напоследък тенденцията към популяризирането им също нараства, съдейки по мероприятия като Hip Hip Zine Fair и “Как да си направим ЗИН” (Sofia Contemporary). Тези събития са пример за това как интересът към независими издания в последно време е насочен към изкуството на зина. Харизматични списания, предполагащи скромен бюджет, ръчна изработка, предимно черно бяла визия, в чиято същност е спонтанността - както при направата, така и при разпространението на изкуство и идеи. В София, на улица „Кърниградска” 2а се намира Hip Hip Library библиотека, съхраняваща и представяща чудесна колекция от фензини и периодични публикации.

3


4

ВИЖ! TEMA


Hip Hip Library е и инициаторът на Hip Hip Zine Fair, който се проведе между 26 и 27 септември 2015 и представи хората, стоящи зад алтернативните издания от България. Разнолика атмосфера и много позитивни впечатления, предизвикани от фензините на Мартина Вачева с експресивни интерпретации на любими сериали и филми, Мария Налбантова, представяща своя мечи свят, изпълнен с мечки, мечки и... още мечки, както и екипа на Карина Талпова, Жаклина Жекова, Косьо Кокаланов и Галин Ганчев, които изложиха елегантни зинове с калиграфски експерименти. Сред останалите участници, които изпъстриха панаира, бяха и Албена Лимони с нейните графично-линеарни илюстрации, Дени Георгиева с креативни фотографски зинове и арт колективът от София - Blood Becomes Water, чиито представители Rosie Eisor заедно с Десислава Панчева, проведоха работилница за създаване на зинове. Това са само част от авторите, които представят изкуството на зина в България. Сред тях има и такива, на чиито работи може да се натъкнем и на европейската сцена. Такъв например е Борис Праматаров, който често се включва със свои илюстрации и издания в чуждестранни съвместни зинове и изложби.

5


Редом до този тип издания, с по-малко публучност, са и авторските и концептуални книги. Откриват се по-трудно заради усложнената им изработка - качествен печат, често нестандартен формат или форма, което води и до ограниченото им разпространение. Концептуалната книга е съвкупност от авторски решения, съчетаващи наратив и визия, чието взаимодействие цели да създаде цялостно преживяване. Тази проблематика се изследва задълбочено в специалност “Книга и печатна графика” на Национална художествена академия, като част от програмата е фокусирана над авторска книга за деца, докато магистърските програми “Изкуството на книгата” и “Илюстрация” надграждат художествената интерпретация на концептуални издания в цялостния им спектър. Поколения завършили студенти вероятно крият из чекмеджетата си по-една готова авторска книга, която рядко може да достигне до широката публика заради невъзможността на издателствата да се впускат в подобен тип рискови проекти. Ентусиасти реализират своите проекти в малки тиражи и от уста на уста ги правят по-достъпни. Анелия Пашова ни запознава с ежедневието на един симпатичен мечок в своята книжка “Времето на Лори”, а Мила Янева надгражда думите на Оскар Уайлд с креативно офромление и илюстраця на “Себелюбивият великан”. Мария Вълкова с “Куб, Топко и Парамидиан”, чиито приключения приемат формата на логически задачи, подхожда към авторската детска книга откъм игрово-образователната ѝ страна, докато Николай Петрусенко застъпва силно концептуални теми и изразни средства. Не липсват и наскоро започнали дейността си формации като CHARK и “Балдур”, обединени в порив към оживление и обогатяване на сцената за млади автори, творящи в областта на книгата, както на местно, така и на международно ниво. Пионери в този стремеж са и “Ко-миксер”, които вече брой след брой съчетават автори и всевъзможни истории в своите тематични издания.

7


CARGOCOLLECTIVE.COM/CHARK

chark

ВИЖ! В КАДЪР


Мила Янева, Андреа Попйорданова и Виктория Стайкова са три броя илюстратори, базирани в различни страни. Обичат да изпробват разнообразни техники. Като колектив на име CHARK се оформят в София, за да се превърнат в международна платформа за представяне на изгряващи илюстратори, автори на книги и писатели, които искат да споделят идеи, проекти и въобще да отворят вратите за колаборации отвъд отделните дисциплини и медии.

КАКВИ ТЕМАТИКИ ИЗСЛЕДВАТ ВАШИТЕ ИЗДАНИЯ?

Колкото по-странно и необяснимо е едно нещо, толкова повече ни се иска ние да му измислим обяснение. Колкото по-на пръв поглед обикновено, толкова повече потенциал за измисляне на истории за него. Пътешествия в космоса и в човешкото тяло, ежедневия с различен коктейл в ръка и случайни предмети, които горещите летни дни ни носят с техните изключителни истории, са само част от любимите ни теми.

КАКВИ ТЕХНИКИ ИЗПОЛЗВАТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕТО ИМ?

Фенове сме на акварела и акрила, привързани сме силно и към ситопечата, а най-любимото ни е експериментът с необичайни за илюстрацията средства.

КЪДЕ МОЖЕМ ДА ГИ ОТКРИЕМ?

Засега се спотайваме в тихите кътове на нашата facebook страница: CHARK, но се появяваме и на различни фестивали и събития, свързани с книжни издания.

КОЕ ВИ ПРИВЛИЧА В ТОЗИ ФОРМАТ НА ИЗДАВАНЕ?

Харесва ни разказването на истории с картини, по начин несъобразен с традиционните правила на книгата. Бягайки от тях, се стремим към книгата като предмет на изкуството и всяко едно креативно решение допринася за крайната визия и идея. Така се получава и една специфична връзка на всеки читател с книгата и неговите приключения из дебрите на нашите истории.

КОЕ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО?

Свободата на избор за най-подходящ начин и форма, която да въплъщава смисъла на идеята. А впоследствие е едно истинско предизвикателство да обясниш на печатницата какво по дяволите искаш от тях.

КОИ СА ЛЮБИМИТЕ ВИ ИЗДАНИЯ ОТ ТОЗИ ВИД? Някои от най-харесваните от нас са “Приказки” на Николай Райнов, илюстрирани от Любен Зидаров, “Panther” на Brecht Evans и “Die Ton-Anbeger” на Marta Ignerska, “Portgal’" на Cyril Pedrosa, “The Encyclopedia of Early Earth” на Isabel Greenbergh и “Iron Man” на Ted Hughes, илюстриран от Laura Carling.

9


BE.NET/DENIGEORGIEVA

дени георгиева

ВИЖ! В КАДЪР


Като фотограф творчеството на Дени Георгиева е основно повлияно от темите за меланхолията и сексуалността. Потърсихме я най-вече заради фензина FATAL, но не само.

КАКВИ ТЕХНИКИ ИЗПОЛЗВАТЕ?

Изразявам се чрез фотографии (дигитални и/или на филм) и манипулация на изображенията чрез дигитална постобработка или колаж. Във фензина FATAL използвах фотографии, заснети изцяло с телефон, за да изразя мнението си, че липсата на техника е само оправдание, освен ако не трябва да се използва за комерсиални цели.

КЪДЕ МОЖЕМ ДА ОТКРИЕМ ВАШИ ИЗДАНИЯ? Зиновете могат да се намерят в Hip Hip library, на ул. “Кърниградска” 2.

КОЕ ВИ ПРИВЛИЧА В ТОЗИ ФОРМАТ НА ИЗДАВАНЕ?

Това, което ме привлича в този формат, е максималната свобода при избора на изображенията и подредбата им в зина, както и непретенциозността му.

КОЕ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИ НЕГО?

За предизвикателство приемам невъзможността винаги да финансирам сама печата на книжките и несигурността, че ще си възвърна вложената сума. Именно поради тази причина имам неиздадени фензини.

КОИ СА ЛЮБИМИТЕ ВИ ИЗДАНИЯ ОТ ТОЗИ ВИД? Харесвам почти всички книги на POGO BOOKS и SSE PROJECT.

11


FB.COM/XPOME82

Софи 9x13

ВИЖ! В КАДЪР


Това единично издание документира алтернативен поглед към началните години на графити сцената в столицата с помощта на аналогови снимки, а за “София 9х13” говорим с неговия автор ХРОМЕ.

КАКВИ ТЕХНИКИ ИЗПОЛЗВАТЕ?

Целият лейаут е направен на ръка, включително и текстовете са ръкописни от съответните автори (Dilom, Телето, Nasimo, Mills on / XNRG, Cats, Shlomo).

КЪДЕ МОЖЕМ ДА ОТКРИЕМ ВАШЕТО ИЗДАНИЕ? Аналоговите страници от оригинала са сканирани и отпечатани с дигитален печат в лимитиреан тираж от 50 бройки. Съответно тиражът е вече изчерпан, но пък има безплатен онлайн вариант. (http://pdfsr.com/pdf/sofia-9x13-web.pdf)

КОЕ ВИ ПРИВЛИЧА В ТОЗИ ФОРМАТ НА ИЗДАВАНЕ?

Огромното предизвикателство беше да събера текстове от хората. Този процес ми отне близо 4 години, като дори едно крю отпадна от финалния вариант, защото така и не ми върнаха страниците с написан текст, а снимките бяха единични екземпляри.

КОИ СА ЛЮБИМИТЕ ВИ ИЗДАНИЯ ОТ ТОЗИ ВИД? Харесвам изданията на Blood Becomes Water и се кефя, че бях поканен да се включва още в началото им.

13


BLOODBECOMESWATER.TK

blood becomes water

ВИЖ! В КАДЪР


Арт колективът Blood Becomes Water е съставен в София през 2010 г. от Rosie Eisor & Raya Rayax. Четири години по-късно към тях се присъединява и белгийският илюстратор Робин Ренард. С годините изданията със същото име се развиват. Всяко отделно е различно и ограничено като тираж с фокус върху визуалните творби, но понякога и с текст и музика. Blood Becomes Water организират и арт събития, презентации, уъркшопи и концерти. Освен това е и издател на други лимитирани издания и работи на свободна практика по проекти от различно естество.

КАКВИ ТЕМАТИКИ ИЗСЛЕДВАТ ВАШИТЕ ИЗДАНИЯ?

Темите, върху които избираме да работим, са винаги такива, каквито ни вълнуват в даден момент. В зина “Хюманимал” накарахме артисти да работят по двойки и заедно да направят илюстрации на хибриди между човек и животно. В “Ревайвъл” поканихме артисти да направят нови творби от класически произведения. В “Тетрафобия”, например, работихме върху страха в някои от азиатските страни от числото 4, което на мандарин е сходно с думата смърт.

КАКВИ ТЕХНИКИ ИЗПОЛЗВАТЕ ЗА СЪЗДАВАНЕТО ИМ?

Използвали сме ситопечат, както и типография от тази класическата, в която си подреждаме текста буква по буква и където и празното пространство е от значение. Няма как да не ползваме и дигитален печат, но пък винаги прибавяме по нещо от нас.

КЪДЕ МОЖЕМ ДА ГИ ОТКРИЕМ?

Зиновете ни могат да бъдат намерени в София единствено в Hip Hip Library, както и в Gallery Daeppen в Базел, във Freaks в Барселона, в Spazio O’ в Милано и в WIELS в Брюксел. Издаваме в ограничен тираж, максимум 100 броя и затова често публикациите се изчерпват бързо и не се намират за продан.

КОЕ ВИ ПРИВЛИЧА В ТОЗИ ФОРМАТ НА ИЗДАВАНЕ?

Печатното издание е интересно с това, че на него може да се гледа като на галерия, в която се курира пространство и артисти. Харесва ни и това, че ни позволява да показваме нашите работи като колектив.

КОИ СА ЛЮБИМИТЕ ВИ ИЗДАНИЯ ОТ ТОЗИ ВИД?

Има страшно много издания, които харесваме, но не ги следим заради самите тях. Харесват ни артистите, които участват в тях или дизайнерското оформление, различната хартия или начин на печат.

15


Bebe

18

ВИЖ! АКЦЕНТ


Испанската певица идва за четвърти път в България за среща с почитателите си. Концертът на 9 юни в клуб *Mixtape 5* е част от серията High Summer 2016 и този път представя нейния четвърти албум “Cambio de Piel”, който излезе в края на миналата година ни среща с една по-зряла, но все така енергична и ексцентрична личност, озарена от акомпанимента на пианото. Поговорихме си в аванс за името Bebe, за ритъма на Испания, как си почива и разбрахме какво последно си е тананикала под душа.

РАЗКАЖИ НИ КАК MARÍA СЕ ПРЕВЪРНА В BEBE.

Името Bebe даже на съм го избирала аз, по-скоро съм го наследила от моята майка. Bebe идва от Nieves, което е името ми, а и майка ми се казва така. Още откакто съм се родила винаги са ме наричали Bebe. Отначало само в семейството, а после и всички останали.  

ЖИВОТЪТ В ИСПАНИЯ Е ИЗВЕСТЕН СЪС СВОЯ СПЕЦИФИЧЕН РИТЪМ. КАК ВЛИЯЕ ТОЙ НА МУЗИКАТА ТИ? Израснала съм с този ритъм - с песните на Хулио Иглесиас, Алберто Кортес, с фламенко, които се слушаха вкъщи, когато бях малка. Но обичам да слушам и съвсем различна музика. А песните ми са отражение на това, което се случва в мен самата, насочени навътре, като ги пиша, и навън, когато ги пея.  

АКО МОЖЕ ДА ОБЕДИНИШ В НЯКОЛКО ДУМИ ПОСЛАНИЕТО НА "CAMBIO DE PIEL", КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ТЕ? Може би бих избрала част от първата песен в

албума - “Respirar” (Дишай): “El amor nos da la vida y su ausencia mata un poco cada día” (Любовта ни дава живот и липсата ѝ ни убива по малко всеки ден). Липсата на обич, на любов, празнотата - това е, което ни убива.

РОДИТЕЛИТЕ ТИ СЪЩО СА МУЗИКАНТИ. ЧУВСТВАШЕ ЛИ СЕ НЯКАК ПРЕДОПРЕДЕЛЕНА ДА СЕ ЗАНИМАВАШ С МУЗИКА?

Имам трима братя и една сестра и вкъщи постоянно се слушаше музика. Майка ми беше учителка, баща ми работеше в банка. Не са професионални музиканти, но имаха любителска музикална група. Баща ми пее великолепно. Винаги сме били заобиколени с китари и всякакви инструменти. Не бих казала, че съм се чувствала предопределена за музиката, по-скоро се чувствах много щастлива и свободна. Занимавах се с музика и с театър още от малка.

КЪДЕ И КОГА ПРЕДПОЧИТАШ ДА СИ САМА?

От момента, в който се роди дъщеря ми, искам да споделям целия свят с нея. Не мога да прекарвам времето си без нея, не искам да се разделяме изобщо. Искам да се будим заедно, да ставаме заедно. Да си пускаме музика в колата на път за училище и да пеем с цяло гърло.

КОЯ Е ПОСЛЕДНАТА МЕЛОДИЯ, КОЯТО СИ ТАНАНИКАШЕ ДНЕС?

Точно днес сутринта под душа си тананиках една стара моя песен “Espejismo” (Мираж), която мислех да включа в последния си албум “Cambio de Piel”, но в крайна сметка остана за някой друг път.

19


ВИЖ! АКЦЕНТ

Само веднъж „Никой не иска нощта“ Вдъхновен от съдбата на Робърт Пиъри, който изпреварил Руал Амундсен в надпреварата за покоряването на Северния полюс, “Никой не иска нощта” преплита историите на две жени, които остават сами с природните стихии на дългата полярна нощ. Кинопродукцията с участието на носителката на “Оскар” Жулиет Бинош, почетения със “Златен глобус” Гейбриъл Бърн и номинираната за “Оскар” Ринко Кикучи ще бъде представена в България с една-единствена прожекция на 11 май от 20 ч. в киното на мола на бул. “Александър Стамболийски” 101. През 2015 г. филмът бе избран да открие Берлинале, а тази година спечели четири от деветте си номинации за “Гоя”. Историята в “Никой не иска нощта” проследява борбата за оцеляване на две напълно различни жени в ледената пустош на Гренландия по време на дългата полярна нощ, която трае 178 денонощия. Сценарист е Мигел Барос, а режисьор - Изабел Койшет. Cinema City (Mall ot Sofia) 11 май, 20 ч.

Кино и винил в стил Фасбиндер Липсват ви немските филми от втората половина на миналия век? Кинопанорамата, посветена на един от емблематичните представители на течението “ново немско кино” Райнер-Вернер Фасбиндер, ще ви оправи настроението между 10 и 18 май в Дом на киното. Заглавията, селектирани от проф. Мая Димитрова, са пет от най-успешните му продукции - “Катцелмахер” (Katzelmacher, 1969 г.), “Лили Марлен” (Lili Marleen, 1981 г.), “Бракът на Мария Браун” (Die Ehe der Maria Braun, 1979 г.), “Лола” (Lola, 1981 г.) и “Германия през есента” (Deutschland im Herbst, 1978 г.). Ако само кино не ви стигне, предвидена е и парти част за допълнително удовлетворение. Така на фаталния петък, 13 май, за да се опитат да претворят музикално стила на Фасбиндер, зад винилите ще застанат DJ André Pahl (Берлин) и DJ Emil Doesn't Drive (София), което ще преобрази Дом на киното в нестандартна денс зона. Подробности за прожекциите може да откриете в обновената платформа на арт фондация ДОМА, организатор на кинопанорамата - www.domaartfest.com. Дом на киното, 10 - 18 май


ะขะธะฟะพั„ะตัั‚ ะทะฐ ัะฟะตั†ะธะฐะปะฝะธ ั‚ะธะฟะพะฒะต ะžั‚ 2004 ะณ. ะฝะฐัะฐะผ โ€œะขะธะฟะพั„ะตัั‚โ€ ะต ะฟั€ะฐะทะฝะธะบัŠั‚ ะฝะฐ ัˆั€ะธั„ั‚ะฐ, ะบะฐะปะธะณั€ะฐั„ะธัั‚ะฐ ะธ ั‚ะธะฟะพะณั€ะฐั„ะธัั‚ะฐ ัƒ ะฝะฐั. ะขะพะน ะพะฑะตะดะธะฝัะฒะฐ ะพะฝะทะธ ั‚ะธะฟ ั…ะพั€ะฐ, ะบะพะธั‚ะพ ัะต ะฒัŠะปะฝัƒะฒะฐั‚ ะพั‚ ั‚ะตะผะฐั‚ะฐ ะธ ะธะผะฐั‚ ะฝัƒะถะดะฐ ะดะฐ ัั€ะตั‰ะฝะฐั‚ ัั€ะพะดะฝะธ ะดัƒัˆะธ, ะบะฐะบั‚ะพ ะธ ะดะฐ ะพะฑััŠะดัั‚ ะธ ะฟั€ะตะดัั‚ะฐะฒัั‚ ัะฒะพัั‚ะฐ ั€ะฐะฑะพั‚ะฐ. ะขะฐะทะธ ะณะพะดะธะฝะฐ ะธะทะดะฐะฝะธะตั‚ะพ ัะต ะฟั€ะพะฒะตะถะดะฐ ะผะตะถะดัƒ 24 ะธ 29 ะผะฐะน ะฒ ะกะพั„ะธั ะธ ะฒ ะŸะปะพะฒะดะธะฒ. ะ“ะพัั‚ะธ ัะฐ 15 ะผะตะถะดัƒะฝะฐั€ะพะดะฝะพ ะฟั€ะธะทะฝะฐั‚ะธ ะธ ะธะทะฒะตัั‚ะฝะธ ะผะฐะนัั‚ะพั€ะธ ะฝะฐ ัˆั€ะธั„ั‚ะฐ. ะกั€ะตะด ั‚ัั… ัะฐ ะฟั€ะพะดัƒะบั‚ะพะฒะธัั‚ ะดะธั€ะตะบั‚ะพั€ ะฝะฐ FontLab ะะดะฐะผ ะขะฒะฐั€ะดะพั…, ะดะธะทะฐะนะฝะตั€ัŠั‚ ะฝะฐ ะบะธั€ะธะปัะบะธ ัˆั€ะธั„ั‚ะพะฒะต ะพั‚ Paratype ะะปะตะบัะฐะฝะดั€ะฐ ะšะพั€ะพะปะบะพะฒะฐ, ะฐะฒั‚ะพั€ัŠั‚ ะฝะฐ ะฟั€ะธะปะพะถะตะฝะธะตั‚ะพ Kalliculator ะธ ะฝะฐ ั€ะตะดะฐะบั‚ะพั€ะฐ ะทะฐ ั€ะฐะทั€ะฐะฑะพั‚ะฒะฐะฝะต ะฝะฐ ัˆั€ะธั„ั‚ะพะฒะต RoboFont ะคั€ะตะดะตั€ะธะบ ะ‘ะตั€ะปะฐะฝ, ะธะทะฒะตัั‚ะตะฝ ะฟะพะด ะธะผะตั‚ะพ TypeMyType, ััŠะฐะฒั‚ะพั€ัŠั‚ ะฝะฐ ัˆั€ะธั„ั‚ะฐ ะทะฐ ะฝะพะฒะพั‚ะพ ะปะตั‚ะธั‰ะต ะฝะฐ ะ‘ะตั€ะปะธะฝ ะ“ะตะพั€ะณ ะ—ะฐะนั„ะตั€ะด, ะฅะตะฝะธะฝะณ ะšั€ะฐัƒะทะต ะพั‚ Monotype, ััŠะทะดะฐั‚ะตะปัั‚ ะฝะฐ ัˆั€ะธั„ั‚ะพะฒะต ะฟะพ ะฟะพั€ัŠั‡ะบะฐ ะทะฐ Der Spiegel, Le Monde ะธ Metro ะ›ัƒะบะฐั ะดะต ะ“ั€ะพะพั‚, ะฟะพะฟัƒะปัั€ะตะฝ ั Calibri, ะบะฐะบั‚ะพ ะธ ะผะฝะพะณะพ ะดั€ัƒะณะธ ะธะฝั‚ะตั€ะตัะฝะธ ะธะผะตะฝะฐ ะพั‚ ัะฒะตั‚ะฐ ะฝะฐ ั‚ะธะฟะพะณั€ะฐั„ะธัั‚ะฐ. ะกะพั„ะธ, ะŸะปะพะฒะดะธะฒ 24 - 29 ะผะฐะน

Know-Show-How ะะบะพ ะธัะบะฐั‚ะต ะดะฐ ะฟั€ะธะดะพะฑะธะตั‚ะต ะทะฝะฐะฝะธั, ะฝะพ ะธ ะดะฐ ะดะตะผะพะฝัั‚ั€ะธั€ะฐั‚ะต ั‚ะฐะบะธะฒะฐ, ะผะตะถะดัƒะฝะฐั€ะพะดะฝะฐั‚ะฐ ะปัั‚ะฝะฐ ะฐะบะฐะดะตะผะธั ะทะฐ ะบั€ะตะฐั‚ะธะฒะฝะพ ะผะธัะปะตะฝะต ะธ ะดะธะทะฐะนะฝ ะฟั€ะพั†ะตัะธ Know-How / Show-How ะผะตะถะดัƒ 11 ะธ 22 ัŽะปะธ ะต ะผััั‚ะพั‚ะพ ะทะฐ ะฒะฐั. ะ—ะฐ ะดะฐ ัะต ะฒะบะปัŽั‡ะธั‚ะต ะพะฑะฐั‡ะต, ัั€ะพะบัŠั‚ ะทะฐ ะทะฐะฟะธัะฒะฐะฝะต ะต ะดะพ 30 ะผะฐะน. ะะบะฐะดะตะผะธัั‚ะฐ ะต ะฝะฐัะพั‡ะตะฝะฐ ะบัŠะผ ัั‚ัƒะดะตะฝั‚ะธ ะธ ั€ะฐะฑะพั‚ะตั‰ะธั‚ะต ะฒ ัั„ะตั€ะฐั‚ะฐ ะฝะฐ ั‚ะฒะพั€ั‡ะตัะบะธั‚ะต ะธะฝะดัƒัั‚ั€ะธะธ, ะบะพะธั‚ะพ ะธะผะฐั‚ ะฝัƒะถะดะฐ ะพั‚ ะดะพะฟัŠะปะฝะธั‚ะตะปะฝะพ ะพะฑัƒั‡ะตะฝะธะต ะฒ ั‚ะฐะทะธ ะฝะฐัะพะบะฐ. ะะบั†ะตะฝั‚ ัะต ะฟะพัั‚ะฐะฒั ะฒัŠั€ั…ัƒ ะผะธัะปะตะฝะตั‚ะพ ะฒ ะบะพะฝั‚ะตะบัั‚ ะธ ะบะฐะบ ัะต ััŠะทะดะฐะฒะฐั‚ ั‚ะฒะพั€ั‡ะตัะบะธ ะบะพะฝั†ะตะฟั†ะธะธ, ะบะพะธั‚ะพ ะธะผะฐั‚ ัะพั†ะธะฐะปะตะฝ ะธ ะธะบะพะฝะพะผะธั‡ะตัะบะธ ะฟั€ะธะฝะพั. ะขะฐะทะธ ะณะพะดะธะฝะฐ ั‚ะตะผะฐั‚ะฐ ะต RE-connect ั ั„ะพะบัƒั ะฒัŠั€ั…ัƒ ะตะบัะฟะตั€ะธะผะตะฝั‚ะฐ ะธ ะฒะทะฐะธะผะพะดะตะนัั‚ะฒะธะตั‚ะพ ั ะพะฑะตะบั‚ะธั‚ะต, ะผะพะดะตะปะธั€ะฐั‰ะธ ะฝะฐัˆะฐั‚ะฐ ะบัƒะปั‚ัƒั€ะฐ. ะ’ ะฟั€ะพะดัŠะปะถะตะฝะธะต ะฝะฐ 11 ะดะฝะธ ะธะผะฐั‚ะต ะฒัŠะทะผะพะถะฝะพัั‚ ะดะฐ ัƒั‡ะฐัั‚ะฒะฐั‚ะต ะฒ 4 ะฟะตั‚ะดะฝะตะฒะฝะธ ัƒัŠั€ะบัˆะพะฟะฐ, ะดะฐ ัะต ัั€ะตั‰ะฝะตั‚ะต ั 6 ะผะตะฝั‚ะพั€ะฐ ะพั‚ ะฒะพะดะตั‰ะธ ะตะฒั€ะพะฟะตะนัะบะธ ะฐะบะฐะดะตะผะธะธ ะฟะพ ะธะทะบัƒัั‚ะฒะฐ ะธ ะดะธะทะฐะนะฝ, ะดะฐ ัะปัƒัˆะฐั‚ะต 12 ะปะตะบั†ะธะธ, ะดะฐ ะณะปะตะดะฐั‚ะต 4 ะฟั€ะพะถะตะบั†ะธะธ, ะดะฐ ัั‚ะต ะณะพัั‚ ะฝะฐ ะตะดะฝะพะดะฝะตะฒะตะฝ ั„ะพั€ัƒะผ ััŠั ัะฟะตั†ะธะฐะปะฝะธ ะณะพัั‚-ะปะตะบั‚ะพั€ะธ ะธ ะดะฐ ัะต ะฒะบะปัŽั‡ะธั‚ะต ะฒ ั€ะฐะทะณะพะฒะพั€ะธ, ะฒะดัŠั…ะฝะพะฒะตะฝะธั, ั‚ะฒะพั€ั‡ะตัะบะฐ ะฐั‚ะผะพัั„ะตั€ะฐ ะธ ะดะฐ ััŠะทะดะฐั‚ะตั‚ะต ะผะฝะพะถะตัั‚ะฒะพ ะผะตะถะดัƒะฝะฐั€ะพะดะฝะธ ะบะพะฝั‚ะฐะบั‚ะธ. ะกั€ะพะบ ะทะฐ ะทะฐะฟะธัะฒะฐะฝะต: 30 ะผะฐะน


Китарата и л ди Меола

SOFIA SWING DANCE FESTIVAL

Когато китарата си намери майстора, нещата придобиват виртуозен привкус. Такъв е случаят с американския музикант от италиански произход Ал ди Меола, когото отново ще можем да чуем на живо в България - този път на откриването на първото издание на Sofia GuitArt Festival на 27 май в зала “България”.

В София суингът отдавна е покълнал стабилно из клубове и приятелски кръгове. Дошло е време и зa големия фестивал под името Sofia Swing Dance. Между 26 и 29 май всеки с точки на роклята, по-завъртян перчем в косите и въобще със суинг в душата ще може да се наслади на серия от партита, състезания и уъркшопи. Ще има общо 24 часа уроци с музика на живо, общо 4 партита с 3 лайв бенда и трима диджеи, 10 изключителни представления, сред които International Cabaret Night, както и общо около 500 суинг танцьори от над 30 държави.

Световноизвестният изпълнител ще представи на публиката най-новия си албум Elysium, по който работи от началото на миналата година. Това не е първата визита на Ал ди Меола в България, като през 1996 г. дори идва заедно с популярното Guitar Trio с Джон Маклафлин и вече покойния Пако де Лусия. Известен е като пионер в смесването на етно музиката и джаза и в продължение на десетилетия експериментира със музикални стилове като фламенко и танго, както и с музика от Близкия Изток, Бразилия и Африка. Зала “Българи” 27 май, 20 ч.

22

Откриващото и закриващото парти на фестивала ще са в залите на организаторите от Lindy Hop Bulgaria с участието на The Brazz Association Lindy Combo. Партито на 27 май ще e в НДК с DJ Nazli и The Speakeasies Swing Band, a на следващият ден ще е най-голямият от всички купони на фестивала - отново в НДК. Лъснете си танцовите обувки и загрейте добре, защото ще има терен за голямо разкършване. НДК и залите на Lindy Hop Bulgaria 26 - 29 май, SOFIASWING.COM


Образи без подобие Няма как да не помните онази корица на National Geographic с пленителното и очарователно афганистанско момиче с очи дълбоки като океан. Винаги, когато ѝ попаднете, сякаш я познавате отдавна. Авторът на този и още много подобни емблематични кадри Стив Маккъри ще представи свои фотографии в галерията на Телефонната палата между 25 май и 17 юни с вход свободен. Американецът успява да улови като хроникьор промените в света чрез образи и разкази за изчезващи култури и последствията от глобализацията. Маккъри е пътувал в множество държави на общо шест континента. Макар да прави поредици, всеки кадър е сцена от отделна картина, която разказва цяла история. Себе си той описва като фотограф, който живее на ръба на конфликтите. Става международно известен през 1979 г., когато преоблечен като муджахидин изнася контрабандно първите снимки от окупиран Афганистан. Няколко години по-късно, в бежански лагер в Пакистан, той прави най-известната си снимка - фотографията на афганистанско зеленооко момиче, която впоследствие се превръща в икона. С годините Стив Маккъри се е превърнал в една от най-ярките личности в съвременната фотография. Роден е във Филаделфия. Следва кинематография в Щатския университет на Пенсилвания. Удостоен е с някои от най-престижните награди, сред които златен медал Robert Capa, наградата National Press Photographers, както и безпрецендентите първи четири награди от конкурса World Press Photo. Vivacom Art Hall, 25 май - 17 юни

24


ВИЖ! ОТБИВКИ

ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ МАЙ Пролетта се разлиства и край морето става все по-привлекателно, макар че и зимата там има своя чар. Обърнахме се към Добромир Мързов за съвети какво да посетим този месец във Варна. От 2004 г. насам Добо прави редица радиопредавания, а в последно време се е посветил най-вече на предаването за музика по БНР-Варна “45 оборота в минута”. Освен това е баща, колекционер на грамофонни плочи с особено отношение към 7-инчовия формат, както и диджей със страст към соул музиката от 1992 г. насам.

ВТОРО ИЗДАНИЕ НА КИНО ФОРУМА "5 И 1/2 СКАНДИНАВСКИ ВИЗИИ ЗА КУЛТУРА"

Тази година периметърът е разширен с филми, специално подбрани за младежка публика. А тъй като акцентът в това издание е Швеция, в част от лекторските модули артистичният директор на форума Елица Матеева ще представи творческата биография на актрисата Алисия Викандер ("Оскар" за поддържаща женска роля в "Момичето от Дания”). Програмата включва прожекции на филмите "Целуни ме бе, дебил" (Норвегия), "Его" (Швеция), "Старчето" (Исландия), "Хотел" (Швеция/Дания), "Срещата на випуска" (Швеция). Фестивален и конгресен център (бул. "Сливница" 2) и Център за съвременно изкуство contemporary space (ул. "Марко Балабанов" 23), 2-5 май.

„НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ“ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

В инициативата ще се включат музеи, голяма част от галериите, творчески пространства, заведения. В петъчната вечер на 20 май ще бъдат открити изложби, ще се проведат концерти и представления в алтернативни пространства, партита в заведения и клубове. На следващия ден участващите пространства ще организират специална дневна програма, а кулминацията на събитията ще бъде времето от 18 до 01 ч., когато музеите и галериите ще работят при вход свободен. Посетителите ще се ориентират чрез специална Нощна карта на Варна. 20 и 21 май

THE SPACE IN BETWEEN

The Space In Between е танцов пърформанс - първото представление в рамките на проекта Performance Room. Това е покана за разговор с едно човешко тяло, което изследва своите собствени (а и тези на зрителите) граници на социален комфорт и активно търси начин да преосмисли и преработи пораждащите се знаци, подчинени на правила и вкоренени вярвания. Център за съвременно изкуство contemporary space (ул. "Марко Балабанов" 23), 14 май, 18:00 и 20:00 ч.

26


ВИЖ! МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

Стефан ИКога Стефан Икога е на 26 години, поне един джойнт и обича София. Пише, защото да си писател е готино, а готиното и Стефан са неразривно свързани. Гризе си ноктите и предпочита кучките пред котките. Дебел е и се храни предимно с удоволствие, хляб и пасти, каквото е останало. Това си го е написал сам, за да се прави на интересен.

28


ТЪЖНО Желето яде сладолед “Кри Кри” и си тананика под носа, а аз се чудя в кой джоб съм си оставил тревата и ме обзема паника, подобна на тая, когато си заклещя главата в пуловера. В устата си нося ей такава цигара и паникьосан, дърпам по навик. Нося облак дим след себе си. Като балон, ама за възрастни. Марто вика - “Крий, крий!” - но думите му закъсняха достатъчно и ни арестуваха за три грама марихуана, която се оказа, че през цялото време е била в Марто. Желето изяде цигарата. После ни разхождаха с патрулка из София, а бензинът го плащаха данъкоплатците. Кой по дяволите си плаща данъците? Ние не. Возим се безплатно в патрулката и умираме от смях, щото полицаите не спират да ни повтарят „Не е смешно!“. От смеха ни единият полицай много се ядоса, получи инфаркт и умря. За щастие не беше шофьорът. Той доста се разстрои. Опита да заплаче, ма ние май го притеснявахме нещо, щото, както си седеше, както и ние си седяхме, точно където ни бяха поставили, посгъчкани, потни и симпатични на задната седалка, почна да ни крещи – “Малоумници, махайте се от колата!” Ми, хубаво, ама не е лесно. Аз съм два метра висок, Марто - три, а Желето е зодия риби, и ни беше супер удобно в колата. Едва я навихме да слезе. Слезнахме и продължихме по пътя си, макар че наникъде не бяхме тръгнали. Разхождахме се и си говорихме за санирането, кой как би убил Фандъкова и за възраждането на порно индустрията. Бялата кола излетя с около сто километра. Пак с толкова, двеста метра по-надолу, се заби в един стълб и в миг избухна. Тримата се спогледахме и усетихме, че рядко на човек се удава да гледа такава сцена извън киното. Единият полицай гореше и изобщо не му пукаше, беше умрял. Живият гореше и тичаше в кръг около колата, явно в опит да се изгаси. Виждал съм и други горящи хора и те тичаха доста и точно като тях, след няма и минута и той спря, падна на колене и последва колегата си. Имаше доста дим, миришеше на скара, а ние бяхме доста напушени и гладни, та първото, което подхванахме на тръгване беше дали бихме си чупнали парченце от някой от прясно изпечените полицаи. Бяхме единодушни – бихме. След още няколко крачки на обилно слюноотделяне Желето спря и хвърли нещо като тъжен поглед към пламъците. - Фак. Това беше кофти. - Ти пък, за двама полицаи ли си? - Тц, ама тревата ни е в колата, а мене вече ме пуска. - Фак, тъжно. - Катастрофално, ако питаш мен. – но никой не ме питаше.


ВИЖ! ГРАДСКИ ХОРА


Яна е от онези къдрави и лъчезарни същества, след които се обръщаш с чувството, че си се разминал със сън наяве. Освен че е изключително чаровна, под външността се крие още повече красота творческа мисъл и любов към детайла. Със стабилно художествено образование зад гърба си Яна твори по всяко време, а един от най-успешните ѝ проекти е “Столчето на Мил”, което създават заедно със съпруга си Любо за тяхното малко момче.

ОПИШИ НИ СЕ КРАТКО И СЛАДКО. Аз съм Яна.

С КАКВО СЕ ЗАНИМАВАШ В РАБОТНОТО И В СВОБОДНОТО СИ ВРЕМЕ?

В работното съм графичен/уеб дизайнер. Свободното си време изкарвам в игри и занимания с моето малко момче. А в останалото свободно време (което е супер малко), се занимавам по малко със “Столчето на Мил”. Обичам да рисувам, да шия, да създавам неща от вдъхновения, най-общо казано. Напоследък все по-силно мечтая за повече свободно време, в което да мога да правя нещата, който обичам.

КОИ СА ПОСТИЖЕНИЯТА, С

КОИТО НАЙ-МНОГО СЕ ГОРДЕЕШ?

На първо място с това, че станах майка и по-скоро с резултата от това (смее се). Иначе от нещата, които съм постигнала, има такива, с които се гордея. Но като цяло мисля, че повод за гордост е не материалният резултат, а умът, който създава.

А КЪМ КАКВО СЕ СТРЕМИШ СЕГА?

Напоследък се стремя към откриване на идеалната работа за мен.

КАКВО ХАРЕСВАШ И КАКВО НЕ ОДОБРЯВАШ В СОФИЯ?

Обичам София! Много харесвам старата виенска архитектура, парковете и малките улички, но това, което най-много обичам, са все по-често срещаните невероятни местенца - магазинчета, ресторанти, кафенета, работилници, социални места... Местата, създадени с любов и ентусиазъм... Това, което не харесвам, е наглостта, алчността и безумието в управлението... Няма да коментирам. Всички знаем за какво става въпрос.

НА КАКВО ТИ УХАЕ ПРОЛЕТТА? Ммм, ухае на нещо ново и вълнуващо.


Издава се от:

Екип:

Creative Cat Design ltd. София, ул. П. Евтимий 36A Бургас, Лазур, бл. 20 office@vijsofia.bg

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg

ВИЖ! СОФИЯ 2012-2016 ЧАСТ ОТ МРЕЖАТА НА ВИЖ! Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали. ТИРАЖ 8 000бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития в града. Печата се в печатница "Хеликс прес" на рециклирана хартия.

МЕНИДЖЪР Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg РЕКЛАМА office@vijsofia.bg 0896 804 368 АВТОРИ В БРОЯ Виктория Стайкова Мая Стефанова Мила Янева Стефан Икога ФОТОГРАФИ Борислав Ченков / стр. 26 Николета Петрова / стр. 30 ИЛЮСТРАЦИИ Nybull / стр. 16 ЗИНОВЕ /ДЕТАЙЛ/ Blood Becomes Water / стр. 2 Мартина Вачева / стр. 3 Албена Лимони / стр. 4, 5 Борис Праматаров / стр. 6 Мария Налбантова / стр. 7 КОРИЦА Андреа Попйорданова, CHARK "Няколко коктейли" cargocollective.com/ andreapopyordanova ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd. VIJSOFIA.BG Мартин Стайков

Виж! София

Виж София

vijsofia


Handmade jewelry by Yanina Minkova

facebook.com/thearcaneboutique


Виж! София vol. 5  

гайд за култура и градски начин на живот

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you