Page 1

ЮНИ 2016

6

БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ


ЮНИ 2016

3

Съдържание ТЕМА 2 Сценично изкуство 3 Накратко за сценографското изкуство в България В КАДЪР 6 Венелин Шурелов 8 Рин Ямамура 10 Мариета Голомехова АКЦЕНТ 12 Абсолютен фестивал 14 Самолетно гориво GusGus

АКЦЕНТ 16 Vamos на кино! 10 години Водна кула арт фест 17 Нанасяне на “Корекция” В очакване на Годо 18 Нео Дервиш 19 Лекционни турове ОТБИВКИ 20 В Барселона през юни ЗА ДЕЦА 21 Картон и шевица

ПРОСТРАНСТВА 22 Blie Birds и сандвичите 25 Vista Mare beach 26 Пивоварната 27 Hacienda Beach

ПОСОКИ 28 Наошима - остров за изкуство и медитация

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 30 Рене Карабаш

1


ВИЖ! TEMA

СЦЕНИЧНО ИЗКУСТВО Подреждаме. Разхвърляме. Движим се. Летим. Сънуваме. Искаме да чувстваме. Искаме да не изпитваме нищо. Искаме да виждаме, после търсим пълен мрак. Обичаме силно, но и страстно мразим. Всички тези и още много други състояния си имат и своята обстановка. За някои тя е стандартна като свалена по шаблон от множество филми с подобни сцени. За други тя е напълно неконвенционална и сякаш е девствена за новия смисъл, който ние й придаваме. Понякога сме сценографи, а понякога ползваме услугите на друг сценограф за живота си. Това го прави шарен, разнообразен, а понякога монотонен и скучен. Отдавна искахме да посветим основата от страниците си на този специален талант, заключен в душите и сърцата на сценографите и наближаването на края на театралния сезон сякаш естествено ни побутна да се огледаме. Да видим кой, къде, какво, как, защо… Изборът ни се оказа съвсем субективен, без да стъпва на актуални отличия или друг вид официални признания. Все пак подбрахме представителна извадка от активни имена, които всъщност не излизат от актуалност през последните поне десетина години и имат потенциала да продължат да ни изненадват приятно и занапред. Вече чакаме с нетърпение да се пренесем в някой нов обрисуван, облечен и претворен от тях свят. Мая Стефанова

2


“MERRY GO-ROUND”, РЕЖ. КАРИН ФРОМХАГЕН, РОЗИ УЛРИХ, СЦЕНОГРАФИЯ: ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ

НАКРАТКО ЗА СЦЕНОГРАФСКОТО ИЗКУСТВО В БЪЛГАРИЯ от разговор с Петър Митев, сценограф

Изкуството сценография се родее с всички родове и жанрове изобразителни изкуства. За да стигнем до една визия или решение, можем да използваме всички средства: пластични, скулптура, пространствени, дизайн, графични, живописни. Сценографите са художници, които работят с литература, тескт, драматургия. Изхождаме на първо място от това, което авторът е искал да каже, а на второ - от онова, което ние искаме да внушим като идея. Резултатът е паралел между работата на художника и режисьора. От около сто години този тандем върви успоредно с изграждането на спектакъла, а често тези две професии се допълват или преливат една в друга. Често идеите за пространство, за декор могат да дойдат от режисьора или обратното - за режисурата от художника. Именно тези тандеми са много характерни за съвременния театър. Театърът, поне както аз го разбирам, е изкуство на съвремието. Трябва да поднесете такъв текст, който е par exellence съвременен. Разбира се, има текстове, които са извечни, но те отново тълкуват съвременни теми. Така хората на театъра биват нарочени да водят хората и публиката в съвремието, да ги натискат към нещата, които са важни в момента за дадено общество и да им дават път, посока или решение на даден проблем. Разбира се, през своето развитие това изкуство чисто естетически и чисто формално се е развивало дотолкова, доколкото са се развивали и театралните технологии. Ако бръкнем в историята на театъра ще видим едни по-стари похвати още в древногръцките театри например. През XIX в. има условни декори, използва се кръг и т.нар. коли, които служат за промяна на мястото на действие. Докато съвременният театър се опитва да изгради едни може би по-конвенционални пространства - по-идейни, по-концептуални. Действието може да се развива в баня, на покрива или във влак, а въобще да не става въпрос за влак, но това да придаде по-голяма сила на онова, което иска да каже екипът. Тогава пространството вече се подчинява на други изобразителни задачи, възложени му от художника и респективно режисьора. Рамките, с които се съобразява сценографското изкуство са обективни, но и субективни, доколкото човек може да реши да не се ограничава. Съображенията следват логиката на театъра. Ако започнем от най-малкото, това е мястото - къде се поставя, на каква сцена, с какви възможности. Слава богу сценографите са хората в театъра, които априори са една крачка напред. От тях тръгва модерността, ако мога малко по-грубо да се изразя. Това е свързано с новите технологии, с новите изразни средства. Навлизайки в бита, те естествено стъпват и на сцената. Какви обаче точно похвати ще избере сценографа, за да създадени обстановка, в която зрителят да се потопи и да бъде въведен в материята на драматургият, зависи изцяло от него. Практически за школи би могло да се говори, но изконно българският театър е свързан с европейския. Дори чисто архитектурно в България обикновено е

3


“СТРАХ”, РЕЖ. ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА, СЦЕНОГРАФИЯ: МАРИЕТА ГОЛОМЕХОВА взаимстван германския и австрийския модел, което се свежда до това как е конструирана сградата. Всички течения в изобразителното изкуство минават и през театъра. Същото важи и за теченията във философията. У нас може да се говори за периодични влияния като немско, френско, руско, а в момента, бидейки отворени към света, сме свидетели на цялата палитра на театъра. За българска школа може да се говори дотолкова, доколкото има имена. Има изключително качествени представители на професията у нас. Не бих казал, че има български стил или пък че се работи само по един стил. В момента нещата стоят по-скоро като в модата може да носите широк, а може и тесен панталон. Всичко е един много приятен турлюгювеч. Сред колегите сценографи в театъра веднага мога да откроя Мариета Голомехова, Хана Шварц, от тези, които работят в драматичния театър - Краси Вълканов, Нейко Нейков, Слави Кокалов, Марина Райчинова, при оперните - Иван Токаджиев, но като цяло рискът да бъдат пропуснати много имена е голям. Всяка година обществото става съпричастно с нашата работа под формата на награди като “Аскеер”, “Икар” и отличие за сценография от Съюза на българските художници. Обикновено сред номинираните може да се открият едни от най-добрите заглавия, макар и с доза субективен фактор. Те селектират една представителна извадка на онова, което се прави за един сезон. Според мен във всеки един театър, въпреки трудностите, с които всички работят, има поне 3-4 силни спектакъла и то силни като отношение, качествена драматургия, сериозна работа на режисьора и художника, актьорски превъплъщения. Това, слава Богу, го има. Проблеми в това изкуство има и за съжаление те са повече от всичко казано дотук. Започваме от това, че театърът се менажира от държавата, като се започне от там, че самите сгради в повечето случаи са държавни. Продуктът театър е най-достъпен и най-евтин, а ние като художници се радваме на най-много публика в страната. Това е огромна привилегия, но и отговорност. Но държавата в опита си да се оттегли, тъй като има такива тенденции, за малка страна като България прави груба грешка. В габарита, в който сме, няма начин да не дотираме това изкуство. Липсва ни тщеславие. Тетърът е деликатна среда с деликатни отношения между артистите, където не си сам срещу едно платно, а сред хора, с които трябва да работиш. Има тежко увреждане по отношение на репертоар, заради нагаждане към вкус, съответно тръгване към забавното и комичното. Неслучайно звездите, които преживяват добре, тръгват от телевизионните жанрове, които често са комедийни. Не съм сигурен дали точно така би трябвало да бъде обаче. Перспективата не е добра и като сравнително интелигентен човек съм песимист, но каквото сабя покаже! Работата с изкуство е обричане на бедност, т.е. вие вече сте готови да се лишавате. Оттам нататък всеки може да бъде огрян и докоснат, но гаранция няма. С други думи спектакълът е актьорът, но театърът е цял организъм, който има нужда от грижи и поддръжка.

4


ВИЖ! В КАДЪР “КОРАБЪТ НОЩ”, РЕЖ. СТИЛИЯН ПЕТРОВ

За Венелин Шурелов е трудно да се говори в кратък формат. Просто има толкова много за казване и изброяване, че е невъзможно. Неизброими проекти, които надскачат стандартните форми, събрани в множество самостоятелни и общи изложби, фестивали, инсталации, видео творби, анимации, награди от света и у нас за тях и не на последно място театър под формата на пърформанси, костюми и сценография. Една от последните постановки, които дължат облика си на неговия талант и способност буквално и преносно да изобретява не само среда, но и размисли и страсти, е “Корабът “Нощ”. Той обаче ни разказа и за свършеното наскоро заедно със студенти в САЩ, както и за няколко други проекта под шапката на неговия SubHuman Theater.

Венелин шурелов


КОЙ Е ПРОЕКТЪТ ОТ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА, КОЙТО ВИ ПРЕДИЗВИКА НАЙ-СИЛНО И С КАКВО?

Безспорно това е проектът Post-Everything, който направих в университета Таусън, САЩ. Бях поканен като гост-лектор за около месец с уговорката да работя с шестима студенти в една експериментална магистърска програма. Срещнах изключителна мотивация на студентите и много добри условия за работа. Предизвикателството се състоеше в много неща, като се започне от непознатата среда, кратките срокове, хилядите неизвестни, режисьорската ми позиция, отговорността за създаване на тема и структура - достатъчно категорични и смислово изведени, но същевременно оставящи място за креативност на останалите участници.

КАКВО ПРОВОКИРА СЪЗДАВАНЕТО НА СЦЕНОГРАФИЯТА - ТЕКСТЪТ, РЕЖИСЬОРЪТ, ГЕРОИТЕ, АКТЬОРИТЕ, ВИЕ?

Всяко от изброените неща може да те провокира, но и ограничи. На сцената остава това, което успее да се пребори за правото си да съществува.

КОИ СА НЕЩАТА, КОИТО ВИ ДАВАТ СИЛИ И ВДЪХНОВЕНИЕ?

Разходките в гората ми дават сили, а вдъхновението мисля, че е нещо, което човек носи със себе си винаги и навсякъде. Оскъдните “горски сили”, които си набавям, са всъщност хармонизиращи сили. Те поддържат баланса с обкръжаващата среда и смиряват егото. Понякога си набавям и друг вид сили. Бих ги нарекъл цивилизационни. Те се активизират от чувството за несправедливост, желанието за компенсация, нагона за създаване, състраданието, преследването на смисъл и самоосъзнаване.

С КАКВО ВИ Е ТРУДНО ДА СЕ БОРИТЕ?

С времето. Давам невероятен отпор, но губя, разбира се.

КОЯ Е ПИЕСАТА, КОЯТО МЕЧТАЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ? Честно казано, не съм голям почитател на пиесите. Добрите драматургични текстове винаги са ми изглеждали като произведения сами за себе си, затворени в собствената си съвършенна структура. Непонятен ми е парализиращият страх от тематичната постановъчна работа сред мнозинството режисьори в България.

КОИ СА СВЕТОВНИТЕ ИМЕНА В БРАНША, КОИТО СЛЕДИТЕ С ИНТЕРЕС?

Не бих казал следя, но интерес имам към Ян Фабр, Ромео Кастелучи, Римини Протокол. Същинският ми интерес обаче винаги е бил насочен към периферията, а не към мейнстрийма. Струва ми се, че списъкът със световно неизвестни, но изключително вдъхновяващи автори ще е твърде голям за това интервю.

7


“БУРЯТА”, РЕЖ. КАТЯ ПЕТРОВА

ВИЖ! В КАДЪР


РИН ЯМ МУР

Като художник и илюстратор мнозина свързват Рин Ямамура първосигнално с красивата, крехка, но и много мъдра визия за любовта в книжката “Азбука на любовта”. За японката, избрала преди около 15 години България за свой дом, одеждите на сцената и актьорите в кукления театър обаче са сферите, в които се изявява най-забележимо и многобройните номинации за ИКАР и “Аскеер” го доказват. През 2005 г. взима наградата на Съюза на артистите в България за изработката на кукли и сценография за “Карлсон” на театър ЩЕ. Но и без отличия работата й по “Цар Шушумига”, “В Тоскана”, “Генерална репетиция на самоубийство”, “Комедия от лъжи”, “Бурята”, “Колекционерката” и последно в “Жана Д’ Арк” не остава без признания. Дебютира и в киното като художник на супер успешния “Виктория” на Майя Виткова, а ние я хващаме в крачка, докато помага на екип от японската национална телевизия за филм, посветен на България.

КОЙ Е ПРОЕКТЪТ ОТ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА, КОЙТО ВИ ПРЕДИЗВИКА НАЙ-СИЛНО И С КАКВО?

“Жана Д'арк" на режисьора Петринел Гочев с актьорския екип на Габрово. Именно заради екипната работа с тях.

КАКВО ПРОВОКИРА СЪЗДАВАНЕТО НА СЦЕНОГРАФИЯТА - ТЕКСТЪТ, РЕЖИСЬОРЪТ, ГЕРОИТЕ, АКТЬОРИТЕ, ВИЕ? Първите умувания с режисьора в пълна мъгла.

КОИ СА НЕЩАТА, КОИТО ВИ ДАВАТ СИЛИ И ВДЪХНОВЕНИЕ? Първата среща с публиката.

С КАКВО ВИ Е ТРУДНО ДА СЕ БОРИТЕ?

Разминаването между фантазията и нейното реализиране.

КОЯ Е ПИЕСАТА, КОЯТО МЕЧТАЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ? Пиеса за деца без думи.

КОИ СА СВЕТОВНИТЕ ИМЕНА В БРАНША, КОИТО СЛЕДИТЕ С ИНТЕРЕС? Онези, които не са световни имена - децата.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪН, КОЙТО ПОМНИТЕ?

Хубавите сънища явно изчезват. Помня само тъжните чувства без истории.

9


ВИЖ! В КАДЪР

марИЕта голомехова Ако разгледате биографията на сценографа Мариета Голомехова, ще забележите, че няма и година от началото работата й в театъра през 2002 г., в която да не е правила поне едно представление с режисьорката Веселка Кунчева. За силата на този тандем говори не само неговата устойчивост, но и уважението, което то буди сред колеги от театралните среди, както и неизброимите награди и номинации от света и у нас през годините. В последния сезон ни дадоха “Бягства”, а преди това куклен театър за големи “Страх”, “Аз, Сизиф”, “Дъх”, “Вграждане” и… всъщност още много други. Миналата година “Момо” донесе на Мариета Голомехова и поредна номинация за сценография и костюми както за “Аскеер”, така и за “Икар”, а ние открихме до кои образи би искала да се докосне още тя.

“АЗ, СИЗИФ”, РЕЖ. ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА

КОЙ Е ПРОЕКТЪТ ОТ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА, КОЙТО ВИ ПРЕДИЗВИКА НАЙ-СИЛНО И С КАКВО?

„Бягства“, реализиран на сцената на Театър “Азарян” с рижисьор Веселка Кунчева. Предизвикателството беше да намерим образа на вечно търсещата човешка природа с непрекъснатото нараняване, свързано с това търсене. Избрахме патериците като средство. На сцената има над 250 патерици, които са като гнездо и барикада. Те затварят пространството, така че духът има все по-ограничени граници на действие. На финала тези патерици се превръщат в криле, за да ни напомнят, че всяко усилие на търсещия дух има смисъл и дори с патерици може да се лети.

КАКВО ПРОВОКИРА СЪЗДАВАНЕТО НА СЦЕНОГРАФИЯТА?

Всичко е провокация, особено когато темата те вълнува. Театърът е нещо живо и трябва да му позволиш да диша. По-скоро да се научиш да дишаш заедно с него. Имам късмета да работя с режисьор, който има таланта да подбира точните хора, точните теми в точното време и точното място. Аз имам малък дял в това и много късмет.

КОИ СА НЕЩАТА, КОИТО ВИ ДАВАТ СИЛИ И ВДЪХНОВЕНИЕ?

Обикновените неща като топло мляко и купа с плодове, дърветата, отрупани с цвят, дъждът, слънцето, усмивката на човека, когото обичам... Да не забравя тирамисуто, споделено с приятели.


С КАКВО ВИ Е ТРУДНО ДА СЕ БОРИТЕ?

Със собствената си посредственост. С реалността. С бита. Със страховете си. Но не се отказвам да водя битки.

КОЯ Е ПИЕСАТА, КОЯТО МЕЧТАЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ?

Няма конкретна пиеса. Искам да се докосна до гротескните образи на Гогол, Бекет…

КОИ СА СВЕТОВНИТЕ ИМЕНА В БРАНША, КОИТО СЛЕДИТЕ С ИНТЕРЕС?

Май няма нито едно име, което да следя. По–скоро обичам да откривам непозанти имена в световното съвременно изкуство не само в нашия бранш!

ПОСЛЕДНИЯТ СЪН, КОЙТО ПОМНИТЕ?

Аз съм късопаметна. Явно границите на мозъка ми имат ограничения и избирателна способност. Сънищата ми започват, след като се събудя. Реалността остава проспана и незапомнена. Последният ми „буден“ сън е свързан с “Ветрове”.

11


ВИЖ! АКЦЕНТ ABSOLUTCREATIVESPACE.BG

бсолютен фестивал За какво бихте използвали огромни метални контейнери за транспортиране на водка, освен по предназначение? Ако сте световноизвестната шведска марка Absolut, ще ги рециклирате и оборудвате, така че да се превърнат в мобилно пространство за създаване на идеи и проекти. Точно такава мащабна инсталация ще пристигне в София директно от Швеция за седемдневния фестивал Absolut Creative Space между 3 и 9 юни. Ще има серия от интересни лекции от български и чужди специалисти в най-различни сфери, които позволяват да бъдат слагани под общия знаменател “устойчиво развитие”. Сред темите са дигитален лайфстайл, дизайн на бъдещето, познаване и опазване на природата, занаятчийството и други важни за марката теми като културата на нощния живот, специално оборудваните контейнери ще са дом и на работилници, изложби, акции и партита. Във всеки един от седемте дни на фестивала ще може да срещнете не само интересни хора, но и идеи. Сред любопитните гости в програмата са нощният кмет на Амстердам Мирик Милан, дигиталното студио Snask, дизайнерът на храна Marije Vogelzang, първата професионална фирма за пластмасов риболов в света Plastic Whale, oснователят и управляващ директор на It's Nice That Алекс Бек, създателите на Half Bike и продуктовият дизайнер Марина Драгомирова. Повече за фестивала ще откриете на сайта absolutcreativespace.bg заедно с информация за откриващото и закриващото парти. Билетите ще са на цена от 10 до 15 лв. на ден или 30 лв. за достъп до цялата фестивална програма.

12


САМОЛЕТНО ГОРИВО GUSGUS Терминалните настроения все са някак актуални по нашите ширини, но в началото на юли ще може да се пренесете в друга страна, като отидете до летището без да се налага да летите. Страната е HippieLandia и се събира в границите на парка край аерогарата на София на 1 и 2 юли. Едни от основните й представители в рамките на двата дни ще бъде любимата ни исландска формация - GusGus. Някои имаха шанса да ги видят преди две години в столицата, но ако не сте сред тях или пък искате да си припомните колко добри са на живо и каква невероятна енергия създават с музиката си, може да си ги причините отново на 2 юли. С токчета или с червен мустак, изненади от Биргир Тораринсон, Даниел Агуст Харалдсон и Хьогни Егилсон винаги трябва да се очакват. Ние си поговрихме с Даниел за какво ли не, а вие междувременно прегледайте и другите гости на HippieLandia, сред които са Netsky & Script MC, Black Sun Empire, & Multiplex Mc, Cooh & Avigea Live, Phirah, Gorgon City, HVOB Live, Riddimbox и Melformator, а целия лайнъп - на страницата на HippieLandia Festival във фейсбук.


КОЙ ОТ ВАС Е МОЗЪКЪТ, КОЙ ДУШАТА И КОЙ ТЯЛОТО НА GUSGUS?

Biggi Veira (Биргир Тораринсон) определено е мозъкът зад GusGus, аз съм душата, а Хьогни е тялото, защото обича да играе баскетбол.

20 ГОДИНИ СЛЕД ПЪРВИЯ ВИ АЛБУМ, КАКВО СЕ ПРОМЕНИ?

Успяхме да минем през някои радикални промени, касаещи както членовете на групата, така и самата музика. Хора идваха и си отиваха и след това се връщаха отново… Аз, например, си взех почивка от турнета за цели седем години, но, когато се завърнах, бях двойно по-вдъхновен и нетърпелив да съм отново част от бандата. Оттогава минаха над девет години и продължавам да чувствам, че имам какво да дам. Всеки член има характер и той резонира много силно върху музиката, която правим. Преминали сме от трип-хоп през техно до хаус и поп.

ЗА ВТОРИ ПЪТ ИДВАТЕ В БЪЛГАРИЯ. КАКВИ СА НАЙ-ПРИЯТНИТЕ ВИ СПОМЕНИ ОТ ПОСЛЕДНАТА ВИ ВИЗИТА В СОФИЯ?

Концертите са едно еуфорично блаженство. Всяко място, на което сме, е нов личен фаворит и моторът на групата се смазва наистина добре. Тълпата се наслаждава. Софиянци не бяха изключение в това преживяване - всички се забавляваха максимално.

КАКВА МУЗИКА СЛУШАТЕ В КОЛИТЕ СИ?

Знам, че Biggi Veira слуша доста странни неща в колата си като Bernard Fever, Black Dog Production и Методи Христов. Хьогни няма музика в колата си, а аз слушам напоследък “Leftism” на Leftfield - албум, който излезе в средата на деветдесетте и продължава да бъде един от любимите ми. Слушам също и новите неща, по които работим в момента. Новият ни албум ще бъде и най-добрият, разбира се!

КАКЪВ Е НАЙ-ГЛУПАВИЯТ ВЪПРОС, КОЙТО СА ВИ ЗАДАВАЛИ ЗА ИМЕТО НА ГРУПАТА?

Няма глупави въпроси, само безмислени отговори… Често ни питат откъде идва името и отговорът е, че идва от един немски арт филм на Рейнер Вернер Фасбиндер, наречен “Angst Essen Seele Auf”. В него немският емигрант Али яде кус кус с местния барман и тяхната връзка се развива около храненето и душевността…

15


ВИЖ! АКЦЕНТ

VAMOS НА КИНО! Вече 23 години поред “Седмица на испанското и ибероамериканското кино” ни дава свежа глътка испаноезични филми, а тази година мотото е “Повече смях, повече сълзи”. Ако сте готови за това, отделете си дните между 1 и 9 юни и се ориентирайте към кината “Люмиер”, G8 и “Евро Синема”. В програмата са общо 17 филма от 8 държави. Заглавията от Испания са заснети през последните две години, така че ще можем да видим нови и актуални теми, подходящи за широката публика. Сред тях са “Труман”, който спечели наградата за най-добър филм на нпоследните награди “Гоя”, “Испанска афера 2”, “Палми в снега” на Фернандо Гонсалес Молина, както и “Никой не иска нощта”, който имаше само една-единствена прожекция за българската публика през май. В седмицата са включени и ленти от Бразилия, Мексико, Аржентина, Чили, Колумбия, Еквадор и Венецуела, като техните прожекции ще са с вход свободен. “Люмиер”, G8 и “Евро Синема” 01 – 09 юни

10 ГОДИНИ ВОДНА КУЛА АРТ ФЕСТ Артистичната инициатива “Водна кула арт фест” вече се наложи като задължително събитие в календара за интересни летни занимания, а юбилейното десето издание между 16 и 25 юни съвсем няма да е за пропускане. Ще видим над 80 артистични предложения идващи от над 10 европейски държави, както и от Доминикана, Индия, Канада, САЩ и Япония. Сред тях е пърформансът “Вечеря в бяло”, създаден специално за дома в парка в психиатрична клиника “Св. Иван Рилски”, Курило, който се превръща и в нова локация за фестивала. От Япония гостуват артисти, представящи акции като пътуваща вагон-будка за приятелства, пърформанс молитвено четене, както и проект, в който участва ароматът на българската роза. Проект от Канада на име “Potato and Pola” пък се базира върху картофа като символ на свръхконсумацията. Програмата съвсем не свършва дотук, но за повече от нея прегледайте сайта. 16 - 25 юни, watertowerartfest.com ОТКРИВ НЕ: 16 юни, Фабрика 126


НАНАСЯНЕ НА “КОРЕКЦИЯ” Юбилейното, 10-то издание на инициативата Световен театър в София 2016 и “Салон на изкуствата” ни предлагат наистина интересна програма. За да ни нанесат своята “Корекция”, от Чехия пристигат компания “ВерТеДАнс”, авторът и режисьор Иржи Хавелка и пражкият квартет Clarinet Factory, които ще изпълняват музиката към спектакъла на живо. “Корекция” е спектакъл за липсата на свобода, изолацията, силата да взимаме решения и пресъздава свят, в който колкото и да се опитваш да се придвижиш напред, оставаш винаги на същото място. В него танцьорите са поставени пред необичайни препятствия. Изкусно, оригинално и с фино чувство за хумор, представлението се занимава с противоречивите разбирания за свободата. През 2014 г. „Корекция” получава наградата на чешката критика за „Най-добро танцово представление“. Най-забележителни сред отличията му са награда на публиката на Европейски фестивал „ВЕ“ Бирмингам 2015, награда на фестивала МЕSS – Сараево и номинация за британската награда Total Theatre. Театър “ зар€н”, 10 юни, 19 ч.

В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО Големият режисьор Димитър Гочев (1943 - 2013) започва приживе постановка по емблематичната пиеса “В очакване на Годо” от Самюел Бекет в “Дойчес театър”, но така и не успява да я завърши. Волфрам Кох и Самуел Финци, както и режисьорът Иван Пантелеев са сред близките театрални сподвижници на Гочев. Благодарение на изричното желание на актьорите постановката стига до сцена, като режисьорската работа по нея продължава Пантелеев, а за ролята си Владимир Финци е избран за актьор на 2015 г. от списание Theater Heute. „В очакване на Годо“ предизвиква силен отзвук. Всички изтъкват виртуозността и изключителната енергия в играта на Кох и Финци. Журито на наградата Пръстен „Гертруд Айзолд“ през 2014 г. определя постановката като едно от най-добрите театрални партньорства през последното десетилетие. Тя е и сред десетте „най-забележителни постановки“, поканени на театралния фестивал „Театрални срещи Берлин” 2015. Народен театър “Иван Вазов” 15 и 16 юни, 19 ч.


ВИЖ! АКЦЕНТ

NEO DERVISH

Хореограф, танцьор и дервиш от Анкара, изпълнител на суфи инструмента ней от Истанбул, джаз музикант на тъпан от Скопие, електронен продуцент и визуален артист от Троян, актьор от Русе и оператор, фотограф и режисьор от Варна. Смесицата от тази цветна палитра от хора, култури, талант и знания ще гледаме на сцената на Народен театър “Иван Вазов” в авторския танцово-музикален и визуален спектакъл Neo Dervish само на 26 и 27 юни. За него няма точни определения - “нещо отвъд думите… в областта на чувствата и усещанията”, казват авторите и обещават да докоснат душата и съзнанието. Дервишът, хореограф и танцьор е Зия Азази, който след първите си проекти в Държавния театър на Истанбул се мести във Виена, където е признат и като танцоьр на 1999 г.. Бурак Малчок пък е един от 5-те най-добри изпълнители в света на традиционния суфи инструмент ней. Роденият в Скопие джаз музикант на тъпан е Александър Петров, който завършва консерваторията в Париж и живее и свири в Ню Йорк. Също като него с ритмите обича да експериментира и Иван Шопов - музикантът, продуцент и визуален артист, известен по света и у нас под псевдонимите Cooh или Balkansky. Актьорът Валентин Ганев завършва Всерусийски държавен институт по кинематография в Москва. Не на последно място е съавторът, режисьор и продуцент на спектакъла Neo Dervish Стефан Ненков, познат и като 3in3pirit. През 2015 г. излиза първият му пълнометражен игрален филм “Някой посети душата ми” с Мариус Куркински. Народен театър “Иван Вазов” 26 юни, 20 ч. / 27 юни, 21:30 ч.


КАКВИ "ТАЙНИ" КРИЯТ ЛОКАЦИИТЕ В ТУРА И ЗАЩО ГИ ИЗБРАХТЕ? Съвременното изкуство е всяка проява на изкуство, която се създава в наши дни, но разбира се качеството и стойността е различна. Затова е добре да имаш добър гид за ориентиране в тази доста пренаселена среда. Идеални за целта са лекционните турове на художника Лъчезар Бояджиев - всеки от тях с различен маршрут, концепция и места, сред които попадат музеи, галерии, както и публични пространства в центъра и периферията на София. Първият от общо четири се проведе през май, а на 11 юни предстои вторият и ако искате да се включите (съвсем безплатно), трябва да се запишете предварително на assistant@openarts.info. Инициативата е част от образователната платформа “Въведение в съвременното изкуство” на фондация “Отворени изкуства” и галерия SARIEV Contemporary в Пловдив и София, която се провежда за шеста поредна година и се подпомага от Столична програма “Култура”. Ако този вариант не е вашият, през ноември предстои и друг лекционен цикъл с гост-лектори и водещ Вера Млечевска от СГХГ. А ние разпитахме Лъчезар Боаджиев за неговите обиколки.

Локациите са общи места на паметта, но паметта за тях не е обща. Превръщам ги в места на мъдростта, където аргументите на изкуството, както и на всеки друг дебат, прибавят нещо ново в общия „фонд” на локацията. Като всяка мъдрост и тази на местата има тайни. Всяка разходка разконспирира някои от тях и ги прави всеобщодостъпни. Всеки се разхожда, всеки разказва, всеки трупа мъдрост. Изборът им е комбинация от лично и общо.

КАКВО НЕ УСПЯХТЕ ДА ВКЛЮЧИТЕ, А БИХТЕ ИСКАЛ?

Новоизлюпеният паркинг с над 50 служебни паркоместа зад храм-паметника "Св. Александър Невски". Смятам, че общинарите не трябва да се ползват с никакви привилегии в града, който е на всички. Същото важи за депутатите, правителството, синода, или който и да било друг, освен може би полицията, когато си върши работата.

ИМА ЛИ МИТОВЕ В БЪЛГАРСКОТО СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО И РАЗБИВАТЕ ЛИ ГИ ПО ВРЕМЕ НА ОБИКОЛКИТЕ?

Митове има навсякъде и във всичко, особено в България – от историята, до територията и съвременността. Без митове не може, но е добре да ги познаваме, а не да ги имаме за факти или истини, неподлежащи на съмнение. За жалост съвременното изкуство в България в най-актуалните свои примери и автори са навряни в тъжната ниша на безпаричие, безвнимание, безпублика, безпазарност, безколекционерство и т.н. Същевременно същите тези много често са ценени извън България и това е мит, който съвпада с истината и факта, лесно проверими през Google Search. Мит са разбива само, ако го има... Разбивам мита за липсата на връзка между съвременното изкуство с живота на хората и на града София в днешна България.

19


ВИЖ! ОТБИВКИ

В Барселона ПРЕЗ Юни В първия откровено летен месец тази година пътуваме към Барселона, където наш гид в културния живот е Десислава Станева. След следване и три години работа като интериорен дизайнер в България рязко я стяга шапката и багажа и с малко испански думи в джоба заминава да си пробва късмета в Испания. Там открива нещата, които наистина обича да прави. Следва, продава сокове, рисува, работи в бар, прави дрехи и осъществява идеите, които ѝ хрумват. Шест години по-късно е един от основателите на онлайн списанието за изкуство и музика bizzare.co.uk, организира мероприятия за изкуство, инсталации за фестивали и работи с артисти в по-голямата част от времето си. Има и котка на име Мишка, а ето къде ни насочи да отидем този месец:

GÉNESIS CAPÍTULO IV - PLANTAS BY ZOSEN

Началото разказва, че Господ създал света за седем дни. Вдъхновен от тази идея, арт проектът Genesis кани през 2016 г. седем улични артисти да интерпретират всяка една от тези глави на “Сътворението” и на 15 юни е ред на глава IV - Растенията. Нея ще можем да видим през погледа на Zosen, като по стените на Metric Market ще се появят две нови творби. 15 юни, 20 ч. Metric Market, Avenida Diagonal, 505, 08029

SÓNAR 2016

Кой не знае Sonar, кой не е чувал за него. 23-ото издание на един от най-големите фестивали за електронна музика на Испания и не само отново ще превърне града в сцена на много добър звук, музика, творчество и технологии. Програмата на 16, 17 и 18 юни е пълна с невероятни и супер актуални изпълнители като Four Tet, James Blake, Jamie Woon, Jean-Michele Jarre, Kenny Dope, Booka Shade, Flume, Kode9, John Talabot, Skepta и Laurent Garnier. 16-18 юни, всичко за локации и билети на sonar.es

OFF METRIC 2016

По време на Sónar в Барселона пристигат много изпълнители, които организират допълнителни партита заради големия поток от хора, които идват само заради това, а тази серия от мероприятия в рамките на четири дни определено не е за изпускане. 15 - 16 юни, Metric Market, Avenida Diagonal, 505, 08029 Barcelona

EAT STREET AT DISTRICTE CULTURAL DE L'H

Eat Street е фестивал за “улична храна” в комбинация с музика. Напомня много на Берлин и можеш да прекараш на него цял ден без да си дадеш сметка как е отлетяло времето. Входът е свободен, а максималната цена на ястие е 5 евро. Има и ледено студени бири, музика на живо, диджеи и парти изненади през по-късните часове. 4-5 юни, Carrer de Rosalía Castro, 11, 08901 l'Hospitalet de Llobregat


ВИЖ! ЗА ДЕЦА

К РТОН И ШЕВИЦ

Винаги сте искали да се научите да шиете, бродирате, плетете или просто да сте достатъчно сръчни и ловки, когато се окажете с плат, кука, игла и конец в ръка. Желанията обаче не винаги срещат желаните резултати и в крайна сметка понякога просто трябва да се примирите, че никога няма да може да направите наистина свястна шевица за поколенията след вас. Какво остава да предадете знания за това на прекия ви наследник. Но! Накъде без “Но!”, особено откакто видяхме марката за супер готини шалове и аксеосари “Шевица” да представя най-новата си супер свежа идея. Веднага ни спечели и за миг оставихме бляновете по изящен шев и кройка заради техния конструктор за мотиви “Направи шевица”. Играта е вдъхновена от фигурите, ритъма и цветовете на самоковската везба и един интересен сходен проект на Yafei Wang, от която получава и одобрение. Комплектът съдържа една картонена рамка с размери 250х250 х7 мм, 14 картонени фигури и три картонени правоъгълника. С тяхна помощ може заедно с децата или пък тайно от тях да си правите най-различни свои мотиви. Достатъчно е да нареждате картонените фигури една върху друга без да мислите за правилно или грешно. Такива комбинации просто няма. Въображението ви може да се отдаде на каквито иска сборове от цветове и форми. Освен това “Направи шевица” е и на съвсем достъпна цена от 16 лв., което автоматично прави конструктора идеален за вас и вашето дете, както и за подарък. А що за чуден сувенир би бил само! Препоръчва се да го насочвате към деца над 3 години и да започнете да си го поръчвате от сайта на shevitza.eu от 10 юни насетне.

21


BLUE BIRDS и САНДВИЧИТЕ

Вероятно вече сте попадали на събитие или друго мероприятие, на което менюто или кетърингът е дело на холистичния проект Blue Birds. Неизбежно сте останали впечатлени от отношението им към здравословното хранене, индивидуалния подход към всеки клиент и поставянето на храната като основен двигател за творчество. Всичко, до което са се докоснали, не само изглежда добре, но по-важното има вкус, който се запечатва в спомените на обонянието и послевкуса.


Сега на дневен ред при тях са и страхотни сандивичи. Вдъхновени от нуждата за качествена локална и устойчива улична храна, те замесват и местните фермери и партньорите, с които работят неотдавна. Всичко в един сандвич обезателно започва от хляба - в случая той е квасен и излиза изпод талантливите ръце на Братя Хлебари. Следват биологичните млечни продукти на harmonica и се стига до трудно достъпните местни храни от локални фермери. Целият процес по окомплектоването на тази устойчива идея отнема половин година, но удовлетворението е голямо, както за авторите, така и за клиентите им. Освен това с тях ще откриете, че може и с малко време да си набавите качествена, чиста и богата на хранителни вещества храна. С пълна сила ще осъзнаете, че продуктите и произходът им са от основно значение за плътността на вкуса, а за свежестта и креативността, която ще добавят в деня ви, няма нужда и да споменаваме. Остава само да ги опитате, а местата за целта са веригата магазини “Биомаг”, betahaus, магазин Laika.bg, както и други подбрани локации, за които може да прочетете повече нa sandwiches.bluebirds.bg.

23


ВИЖ! ПРОСТРАНСТВА

ОПЪВ МЕ ПЛ ТН Т

Вече пренаредихте гардероба си и настанихте на първия ред летните одежди. Ние пък започнахме да подреждаме някои от интересните места, на които да обърнем внимание, когато се запътим към Южното Черноморие и въобще няма да се бавим да ги споделим. 24


Vista

Mare beach

Плаж, море, вкус на лято, мигове безвремие и вечни спомени. Ресторант Vista Mare предлага комплект от всичко това, примесено с нежен полъх от залива Св. Анастасия, гледка с дъх на Средиземноморие, вино, погалено от много слънчеви лъчи и храна, приготвена с любов. Ще го откриете в сърцето на парк Отманли, само на 15 километра южно от центъра на Бургас. Слънчевите песъчинки на просторния плаж се превръщат в красив фон за едно наистина приказно преживяване за небцето и душата. Може да го изберете както без повод, така и за сватби, рождени дни, семейни събирания, организирани мероприятия, романтични срещи и за всички останали безименни, но паметни мигове с най-близките за вас хора. Менюто е изпъстрено с всякакви изтънчени изкушения, събрали опита на готвачите с подбрани продукти, рецепти, вдъхновени от добрите традиции на Италия, Франция и Гърция, както и внимание към детайла. А бризът, ах бризът… Той е специалната съставка и е едновременно прелюдия и епилог за Vista Mare. Пуснете го да ви погали на неговия бряг. Vista Mare beach открий в залив “Св. Анастасия”, Отманли, както и на beach.vistamare.bg


ЖИВА БИРА ОТ КРАНА Какво е лято без бира? Почти като лято без море, че даже и по-зле. Затова е най-добре да имаш изобилие и от двете, а “Пивоварната” в Бургас предлага идеалната комбинация. Това е единственото място в морския град, където може да вкусите цели четири вида истинска жива бира, сварена на място. Нещо повече! Към халбата си може да добавите и обилно количество добра натурална храна, приготвена на място. С други думи - жажда и глад се утоляват лесно и с удоволствие. Мястото е подходящо за малки и големи компании и всякакви поводи от сутрин до мрак, защото за доброто пиво няма неподходящ час. През лятото градината е перфектен вариант за глътка прохлада с аромат на хмел под естествената сянка и зеленината на дърветата. Може да се настаните и на закрито с уютен изглед към красивите метални казани, в които се вари бирата. Просто си отбележете, че морските ви планове няма да са пълни, ако пропуснете “Пивоварната” в Бургас. Ще я откриете лесно - сред шарената сянка на градинката срещу входа на Централна гара. Като тръгнете натам, си оставете и достатъчно място за бирата, защото само една няма да ви стигне, има четири вида за опитване, а и със сигурност ще се върнете за още. Пивоварната / The Brewery Бургас, ул.”Хан Крум” 6 / 0879 321 333


ВИЖ! ПОСОКИ

Ако попадна някога на самотен остров, надявам се да е поне малко като Наошима. Защото и Наошима е от онези места, които е най-добре да преживееш в относителна самота, за да можеш наистина да разбереш и оцениш. Целият остров сякаш е създаден с идеята да те прати в някакво медитативно безвремие на изкуство – от архитектурата на брилянтния Тадао Андо и колекциите на галериите и музеите, през скулптурата и инсталациите на открито до гледките, които футуристичните сгради разкриват към спокойните води на японското Вътрешно море. Годината би могла да бъде и 1216. Ясни индикатори за време липсват и в минималистичните форми в бетонните сгради на Андо, и в супер модерните технологии вътре в тях. Дори рецепциониската в Benesse House с отсечените си движения и автоматичните си фрази за момент прилича на робот. Наошима е малък и достъпен от Киото или Осака остров, който през последните няколко десетилетия от дом на рибари и миниатюрна индустрия се преобразува във вълнуваща дестинация за любителите на модерно изкуство, които искат да стъпят встрани от отъпканите туристически пътеки. Преживяването Наошима за мен започна още на гарата в Окаяма. Там по силата на чистата случайност се качих на първия възможен влак, който се оказа пуснатият наскроо специален експрес La Malle de Bois. В страната, в която влаковете впечатляват със скорост, този е изключение, защото се движи бавно, сякаш за да удължи максимално удоволствието от пътуването. Креслата и бар столовете в двата вагона на композицията осигуряват най-добрата възможна гледка през панорамните прозорци, докато стюардеси разнасят кафе и коняк, правят снимки на пътниците и се грижат да не пропуснеш някой арт обект по трасето на влака. На гарата в Уно пък местни доброволци правят бързи индивидуални турове в района на пристанището, където има изложени творби от тазгодишното триенале. Пътуването с ферибота от Уно до Наошима е не повече от половин час. За да

наошима остров за изкуство и медитация от Емил Христов


обиколиш острова от край до край с всичките му музеи и галерии, дори и пеш, трябват ден или два при добра организация. Трансформацията на Наошима започва през 1985, когато частната издателска компания Benesse придобива южната половина от острова и започва да сътрудничи с тогавашния кмет Чикацуго Мияке. На Тадао Андо получава редкия шанс да да разгърне на воля фантазията си и създава някои от най-впечатляващите си сгради точно тук. Benesse House е открита през 1992, а по-късно се появяват и Benesse House Museum – музей с хотелски стаи на втория и третия етаж, както и Овалът – футуристично здание с още шест стаи за гости на върха над хотела. През 2004 Андо открива и сградата на музея Chichu, който помещава малка, но впечатляваща част от арт колекцията на Benesse. Тук могат да бъдат видяни Водните лилии на Моне, както и пространствени инсталации от американските артисти Джеймс Тюрел и Уолтър де Мария, създадени специално за това място. Последните попълнения на острова са музей, посветен на творчетвото на родения в Корея артист Лий Уфан, както и галерия, излагаща работата на самия Тадао Андо. На Наошима има още няколко частни галерийни пространства, а всичко това е обилно гарнирано с още изкуство на открито, достъпно за всички посетители. Най-впечатляващото сред тях са скулптурите на японката Яйои Кусама – особено жълтата тиква на черни точки, сякаш излязла от халюцинация и застанала на ръба на морето, която вече е нещо като емблема на острова. Миянура, малкото пристанищно селце и спирка на ферибота, крие и други изненади. Тук е “I <3 YU” – съоръжение, създадено от японския артист Шинро Охтаке, което е едновремнно произведение на изкуството и действащо сенто. При повече късмет в тази градска баня-колаж можеш да се окажеш и напълно сам, потапяйки се едновременно в топлите води на басейна и в артистичното безвремие на Наошима.


ВИЖ! МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ


Рене Карабаш Рене Карабаш в собствените си представи е “горски мъх зелен”, а за останалите е Ирена. Рядко ще я срещнете да виси безцелно сред литературните кръгове, но е добре позната там. Особено след излизането на дебютната ѝ стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“ в каталога на “Жанет 45”, която Марин Бодаков определи като жилаво и неумолимо, истински обичливо въже за двойно самоубийство. Другата ѝ голяма тръпка е театърът, където е ексцентричен млад режисьор, който прави “Театър в колата” с публика в автомобили и с насочено към нея оръжие, или пък “Мляко с ориз - пиеса без актьори” в тъмните подземия на града. Неотдавна безграничните ѝ идеи след среща с тези на Илиян Любомиров (Августин Господинов) родиха чудото Творческата академия “Валери Петров” в НДК. А ние се оставихме на допира на думите ѝ, които изкусно галят, така и умело хапят и те поглъщат.

*** не мога да поправя  счупените си приятели мога само да повтарям счупеното носи щастие *** след войната помежду ни една малка възглавница остана да напомня за чувалчето в окопите върху което двете изморени слагахме глави и чакахме с дни на бойното поле да поникне трева която да стъпчим отново докато си играем на войници *** ами брах шипки за майка ми и одрах лицето си в храстите твоя белег от какво е? играх с баща ми на самолет аз скачах той ме хващаше изпусна ме и си сцепих веждата извини ли й се извиних й се извини ли му се извиних му се после играем на една игра ти шипка ли си? самолет съм ти самолет ли си? шипка съм белезите светят в тъмното —  за първи път се виждаме

31


Издава се от:

Екип:

Creative Cat Design ltd. София, ул. П. Евтимий 36A Бургас, Лазур, бл. 20 office@vijsofia.bg

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg

ВИЖ! СОФИЯ 2012-2016 ЧАСТ ОТ МРЕЖАТА НА ВИЖ! Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали. ТИРАЖ 8 000бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития в града. Печата се в печатница "Хеликс прес" на рециклирана хартия.

МЕНИДЖЪР Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg РЕКЛАМА office@vijsofia.bg 0896 804 368 Янина Минкова yanina.minkova@vijsofia.bg АВТОРИ В БРОЯ Емил Христов Мая Стефанова Рене Карабаш Петър Митев ФОТОГРАФИ Павел Червенков / стр. 1 Венелин Шурелов / стр. 2, 6 Иван Дончев / стр. 4, 10 Иван Григоров / стр. 8 Стефан Ненков / 3inSpirit / стр. 18 Николета Петрова / стр. 26 Емил Христов / стр. 28 Николай Петков / стр. 30 КОРИЦА Мария Съботинова проект “Неон” mariyasabotinova.com ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd. VIJSOFIA.BG Мартин Стайков

Виж! София

Виж София

vijsofia


Виж! София vol. 6  

гайд за култура и градски начин на живот

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you