Page 1

ЯНУАРИ 2016

БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ

1


нуари 2016

5

19

Съдържание ТЕМА 2 Внимавай в картинките 3 Българската следа в илюстрираните издания В КАДЪР 5 Люба Халева 8 Кирил Златков 11 Борис Праматаров АКЦЕНТ 14 Островът на съкровищата 15 Световно анимационно кино 16 Фестивал на българската драматургия Go Sofia Underground

18 Синята страна на джаза Лура и музиката на Кабо Верде 19 Бягства 20 Sofia MENAR film fest

ПОСОКИ 26 Лицата на Тайланд

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 30 Отмъщението

ОТБИВКИ 21 В Пловдив през януари ПРОСТРАНСТВА 22 Фабрика Дъга ЗА ДЕЦА 24 Вие ми се цвят

ДЕТАЙЛ 32 Иван Асен II - град в града

ГРАДСКИ ХОРА 34 Мария

1


ВИЖ!

TEMA

Внимавай в картинките Филм без изображения, дом без картини, детство без цветни книжки. Първото е абсурд, второто - вероятно липса на отношение, но последното… Последното е болезнено. Накъде щеше да ви отведе животът, ако бяхте израснали с други детски книжки, с други илюстрации, с други образи или пък съвсем без никакви? Щяхте ли да харесвате Малкия принц повече, ако беше модерен, пеещ образ в анимация на “Уолт Дисни”, вместо онзи мил къдрав русокоско от оригиналните рисунки на Антоан дьо Сент-Екзюпери? Щяхте ли да научите по-лесно буквите, ако букварът приличаше на речник вместо на книжка с картинки? Замислихме се за това покрай януари и началото на новата година, която тепърва ще съществува във времето и пространството, но засега е само в мислите и въображението ни. Затова обърнахме поглед към илюстраторите на книги, които обагрят, дават форма и облик на мисли, текстове, звук. Най-вече в детския жанр у нас има дългогодишна традиция, набрала силна инерция по време на социализма. Тогава художници и специализирани издателства работят усилено, за да утолят нуждата от цветни картинки и допир с доза въображение в иначе уеднаквения стандарт на живот. С прехода идва ред на нови теми, нови похвати, на повече свобода, но и на много по-оскъдно подпомагане. Идва и сблъсъкът с безмилостния филтър на свободния пазар, където вкусовете и интересите на читателите диктуват голяма част от продукцията сред илюстрираните издания. Не ни се искаше да се затваряме само в света на детските книжки, но това се оказа трудна задача. С много малки изключения, илюстраторите тук работят предимно в рамките на приказките и детските истории, разкази и стихотворения. През последните няколко години обаче авторски художествени изображения отново започнаха да красят и други типове литература като публицистика и стихосбирки. Българските четива отново придобиха свойството да носят не само духовна, но и естетическа наслада. А това, ако не друго, е една добра основа за красиви идеи, мечти и блянове по неродени бъдещи мигове. текст: Мая Стефанова

2


Традиции, утвърдени имена и примери от миналото много, но кой e добрият пример в света на художниците-илюстратори на книги в България сега? Направихме собствено претърсване, но все пак поискахме авторитетното мнение на художника, журналист и автор на книгата “Кратка история на българския комикс” Антон Стайков. Помолихме го да ни спретне кратък ориентир за тенденциите в илюстрирането на книги и българските имена, открояващи се през последните 50 години. Ние пък си поговорихме с трима от тях. Фокусирахме се върху конкретни издания, които не ни излизат от главите и очите вече доста време. Трудно ще ги подминете в книжарницата, а освен изключително приятни четива, илюстраторите са ги превърнали и в средства за естетическа наслада.

Българската следа в илюстрираните издани от Антон Стайков

През XXI век на българския книжен пазар се появяват много преводни илюстрирани издания. Но и българската илюстрация се радва на качествени достижения на няколко поколения художници-илюстратори. Преобладават изданията за деца и юноши. От класическите български илюстратори най-активен е Любен Зидаров (р. 1925) с нови версии на илюстрирани от него по-рано книги. Той е още по-свободен в изказа. На 92 годишна възраст се втурва в ново приключение – рисува съвременното продължение на Стивънсъновия разказ – “Силвър”. Тоня Горанова (р. 1949) с виртуозните си акварели, Петър Станимиров (р. 1952) с чудовищната си работоспособност и Виктор Паунов (р.1957), съчетание на учител и творец, са между тези, които утвърждават качествата на средното поколение. Ясен Гюзелев (р. 1964) е явление в българското изкуство на книгата. Неговите появи са знак за успех – “Алиса в

3


на предната страница от ляво на дясно: Пенко Гелев - Приказка за вълшебната флейта (Юлия Спиридонова) Ясен Гюзелев - Пинокио (Карло Колоди)

страната на чудесата” (спечелила куп международни и национални награди), “Алиса в огледалния свят” (в по-светла гама, но също толкова магична), пропитата с мъгла “Оливър Туист” (издадена и от Уолкър букс). Най-нова е авторската му версия на “Пинокио”. Тя представя художника от по-различна страна – стилизирани ъгловати рисунки и изящни високи композиции – просветлени прерафаелитски видения. Пенко Гелев (р. 1968) е особено активен през 90-те години с илюстрации, комикси и книжни корици. 2013 г. е премиерата на неговата фантастична интерпретация на “Вълшебната флейта”,която се радва на огромен успех сред критици, художници и читатели. Гелев е един от най-активните автори с илюстрации в стил фентъзи, комикси и детски книги. Яна Левиева и Капка Кънева експериментират с възможностите на книжното тяло – за тях илюстрацията е неразделна част от книгата,

която трудно може да бъде експонирана сама по себе си. Кирил Златков и Люба Халева боравят с техники и технологии, близки до изящната графика и доказват, че компютърната ера не е унищожила чувствеността и поетичността, съществувала още в началото на XX век в европейската илюстрация. Ясен Згуровски, Юлиян Табаков и Аля Маркова работят с повишена цветност, цитати, импровизация и изненада. Талантлива птица от младите е и Борис Праматаров. Вдъхновен от страшното, маските и ужаса, той може да функционира с различни текстове, като набелязва тенденция за автономия и независима арогантност към текстовете дори на класически автори. Радостно е, че по книжарниците могат да се видят различни подходи и почерци от художници от всички поколения. Това доказва жизнеността на българската илюстрация и през XXI век. 22 декември 2015, София

4


ЛЮБ ХЛЕВ 5


Ако е вярно, че за книгата може да се съди по корицата, то книгите с корици от Люба Халева са прелестни създания. А какво остава за онези, които и отвътре са пълни с нейни илюстрации. Пътешествието и сред образите от книгите започва, след като печели международен конкурс за корица на “Лолита” от Набоков. Сега вече има цял рафт с нейни корици и илюстрирани книжки в каталога на издателство “Жанет 45”. А ние още сме в плен на начина, по който видяхме чувствената поезия на Е.Е. Къмингс в “Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)”. Как ви подейства "Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ на Е. Е. Къмингс и на какво заложихте в нейнито визуализиране? При първият прочит, смущаващо. Поради особената пунктуация, структурата на стихотворенията плюс оскъдната ми компетентност по отношение на поезията въобще. Почувствах дори неудобство, сякаш надничам в неща, твърде лични. След това започнах да ги чета на глас и думите се втурнаха да рисуват образи. След тях и аз така хаотично се втурнах, че

беше накрая беше необходимо заедно с Манол Пейков да преосмислим и отсеем „семето от плявата“. Разкажете ни за процеса на илюстриране по даден текст. Кое е лесното и кое трудното? Респектът ми към пишещите хора е голям. Толкова, че чак започва да вреди на работата ми понякога, защото всяка дума и смисъл ми се струват важни, а пък илюстрацията от своя страна трябва да е не просто ляв текст, добре е да бъде още един поглед, изненада и, ако е необходимо, дори противоречие. Коя е първата книга с ваши илюстрации и с какво ще я помните? Първите илюстрации, които направих, бяха за книгата „Събрани съчинения (и други разкази)“ на гватемалския писател Аугусто Монтеросо към поредицата „Кратки разкази завинаги“ на издателство “Жанет 45”. Бях в абсолютна еуфория и възторг. А кой е любимият ви проект от досегашните? Нямам любим, чета и работя по страхотни книги. Обвързвам се с тях професионално, лично и всякак.

Кои са любимите ви илюстратори в България и в световен мащаб? Какви тенденции наблюдавате? Нямам задълбочени наблюдения по отношение на тенденциите, но ми се струва че има известно завръщане към “Ренесанса” в илюстрацията. Връща се рисунката, направена на ръка, с не толкова абстрактен вид и с минимална компютърна намеса. С известна доза наивност дори, което и вдъхва повече живот и душа. Коя е първата книжка с картинки от детските години, която никога няма да забравите? „Пинокио“, „Френски приказки“ с илюстрациите на Марайа и Сантен бяха сред съкровищата ми заедно с опаковките от чуждестранни шоколади и колекцията от салфетки. Какъв проект много бихте искали да осъществите, но в момента не можете? Защо? Желанията ми се сбъдват и напоследък идеята за клониране на човека с цел ефективност и краткосрочност в паралелното осъществяване на няколко мечти ми се струва не чак толкова зловеща.

7


КИРИЛ ЗЛТКОВ Кирил Златков е стъпил здраво в различни области от визуалните изкуства: графика, живопис, плакат, стенопис, графичен дизайн, илюстрация, калиграфия и шрифт. Няма да изброяваме многобройните му изяви в българското културно пространство. Само ще споделим, че сърцето ни спря за момент, докато разгръщахме „Когато искам да мълча” по текст на Зорница Христова (издателство „Точица”). После сърцето ни започна да бие отново, а останалото е мълчание.

9


Как ви подейства “Когато искам да мълча” от Зорница Христова и на какво заложихте в нейнито визуализиране? Текстът на Зорница ми подейства като необикновено силен земетръс, нещо което се помни винаги. Фактът, че познавам и тектоничните структури, които са го предизвикали, ме разтърси допълнително. За визуализирането заложих на дългите летни дни и липсата на близък дедлайн. А също и на няколко маркера Copic плюс специална хартия за тях. Случаят „Когато искам да мълча“ е по-различен от всичко друго, с което съм се захващал. Преведох на езика на книжната илюстрация мои картини, правени в периода 2008 - 2011 (и добавих няколко нови), за да се получи книга по гениалния текст на Зорница. Разкажете ни за процеса на илюстриране по даден текст. Кое е лесното и кое трудното? Нищо „лесно“ не може да бъде красиво. Понятието „лесно“, особено когато става дума за творческа дейност, е нещо негативно, синоним на повърхностно. Коя е първата книга с ваши илюстрации и с какво ще я помните? Учебно помогало по английски език за начален курс в едно училище. Илюстрациите не се получиха никак добре, въпреки голямото ми старание.

А кой е любимият ви проект от досегашните? Всички книги, в изработването на които съм участвал, са ми любими. Аз чета. Всяка книга е различна, колкото е разнообразен животът около нас и по-далеч. Не искам да ги подреждам в каквато и да е класация, дори лична. Кои са любимите ви илюстратори в България и в световен мащаб? Какви тенденции наблюдавате? Туве Янсон, Ингрид Ванг Нюман, Миглена Папазова, Люба Халева, Франческа Ярбусова, Росица Ралева, Ребека Дотремер, Романа Романишин и Андрий Лесев, Олга и Андрей Дугини, Вики Книш, Гюстав Доре, Мария Налбантова, Любен Зидаров, Клаус Енсикат, Ясен Гюзелев, Дамян Дамянов, Пенко Гелев, Ина Бъчварова, Ина Павлова, Иржи Трънка, Илия Бешков, Ася Колева, Хауърд Пайл, Шон Тан... Тенденции, разбира се има, но най-хубавата е появяването на повече добре илюстрирани и оформени книги в България през последните години. Коя е първата книжка с картинки от детските години, която никога няма да забравите? “Пипи Дългото Чорапче” и “Малкият принц”. Какъв проект много бихте искали да осъществите, но в момента не можете? Защо? Проектът „Жорко“ и проектът „Поркия“. Защото изтиквам съкровените неща за часовете преди да се предам на умората.

10


БОРИС ПРМТРОВ На 26 години Борис Праматаров вече има шест самостоятелни изложби в Брюксел и София, четири авторски арткниги, както и няколко илюстрирани издания, сред които приказки на Жорж Санд, Пиер Лабуле и руски вълшебни приказки за издателство СОНМ. Академичният му път минава през НХА, Кралската академия по изкуства в Гент, Висшето училище за изящни изкуства “Синт Лукас” и Женския университет „Дуксунг“ в Сеул. Но не това ни привлича в него. По-скоро сме пленени как не губи никакво време, а работи трескаво по различни проекти. Както и от това, че той е страшен… Или по-скоро неговите работи са страшни по един приятно плашещ начин.

11


Как ви подейства “Вълшебни приказки” на Афансиев и на какво заложихте във визуализирането им? Когато прочета една приказка, която трябва да илюстрирам, вадя интересните за мен образи и ги използвам за отправна точка. Започвам да ги развивам и градя върху тях. Опитвам се да не пресъздавам текста едно към едно, а да го разширявам с допълнителни визуални образи. Разкажете ни за процеса на илюстриране по даден текст. Кое е лесното и кое – трудното? Когато имаш текст, лесното е, че светът вече е създаден и от теб се иска да работиш върху него. Трудното е да успееш да надмогнеш стените на този свят и да въплътиш своя собствен свят чрез визуалния образ. Коя е първата книга с ваши илюстрации и с какво ще я помните? Една от първите ми книги е “Бабини приказки” на Жорж Санд. Началото е трудно. Още не си бъркал достатъчно, че да имаш опит и е лесно да се загубиш в текста. Но мисля, че основните неща и принципи се учат в работата.

А кой е любимият ви проект от досегашните? Любимият ми проект си остава първата ми авторска книга “My Demons”, както и изложбата, която направих след това с работите от книгата в “Хип Хип Ателие”. Кои са любимите ви илюстратори в България и в световен мащаб? Какви тенденции наблюдавате? Личният ми вкус е към авторските книги. Бих казал, че издателства като Le Dernier Cri и United Dead Artists във Франция са по мой вкус и там намирам някои от любимите си автори. Коя е първата книжка с картинки от детските години, която никога няма да забравите? Харесвах поредицата “Боско” - омайният свят на Тони Улф. Разглеждах световете на джуджетата отново и отново и никога не ми омръзваха. Какъв проект много бихте искали да осъществите, но в момента не можете? Защо? Бих искал да направя серия с шарки, които да се отпечатат на платове. Надявам се това да стане в правилния момент с правилните хора.

13


ВИЖ!

АКЦЕНТ

Островът на съкровищата половин век по-късно Мнозина помнят “Том Сойер”, “Принцът и просякът”, “Островът на съкровищата”, “Граф Монте Кристо”, “Чичо Томовата колиба”, приказките на Николай Райнов, приключенските романи на Карл Май, Майн Рид, Жюл Верн не само покрай съдържанието на самите книги, но и заради кориците и илюстрациите, с които се появяват на българския пазар през 60-те и 70-те години. Техният създател Любен Зидаров прави визуалния и типографски еквивалент на стотици литературни произведения, като изгражда образен духовен мост между себе си и авторите им. През последните две години обаче успява да се върне към първите три книги с нов поглед и тълкувание на част от илюстрациите в тях. Точно те са представени и в изложбата “Островът на съкровищата половин век по-късно”, която продължава в Софийска градска художествена галерия до 14 февруари. За желаещите да попълнят колекцията си на книжния щанд на галерията ще се предлагат изданията „Том Сойер“, „Принцът и просякът“ и „Островът на съкровищата“ (издателство „Захарий Стоянов“), както и „Силвър“ (издателство „Прозорец“), която е лимитирано библиографско издание в 150 екземпляра, съдържащо оригинална литография на художника. СГХГ, до 14 февруари

14


ВИЖ!

АКЦЕНТ

Световно анимационно кино В края на януари традиционният международен варненски фестивал за анимационно кино ще гостува в София със специална разширена програма. Програмата е страхотна и ще е трудно да и устоите, затова по-добре се отбийте до НДК, за да видите какво се случва в последно време с анимацията. Ще може да я разгледате в много разновидности: куклена, от пластилин, изрезки, класическа рисувана и в 3D формат, както и във варианти за малки и големи. Прожекциите са между 29 и 31 януари в кино „Люмиер”. За най-малката публика са предвидени и детски анимационни работилници в зала 4 на НДК. Между 19 и 31 януари като част от фестивала ще бъде открита и изложбата „Автори-художници” с най-доброто от няколко поколения български творци. Откриването и е на Полуетаж–изток на 19 януари от 18:30 часа. Покрай фестивала може би ще забележите и една друга приятна новост. Кино “Люмиер” започва да живее свой самостоятелен филмов живот извън фестивалния и в началото на януари там ще бъдат прожектирани заглавия като „Младост” на Паоло Сорентино, „Макбет” на Джъстин Курзел и българското чудо „Виктория” на Мая Виткова. кино Люмиер 29/31 нуари

15


ВИЖ!

АКЦЕНТ фестивал на българската драматурги Освен редицата нови театрални пространства, които се появиха през последната година, сега столицата ще си има и нов фестивал на българската драматургия на име “Януари”, кръстен на пиесата със същото заглавие на Йордан Радичков. Инициативата е на „Нов театър НДК”, а фокус ще бъдат камерни постановки от София и страната по текстове на български автори. Откриването е на 12 януари с „Гарванът” на Калина Попянева, продукция на “Театър 199”. Фестивалът ще продължи до 30 януари и ще покаже представителна извадка на водещите български актьори. Препоръчваме ти горещо да гледаш моноспектакъла на Михаил Милчев по текст на Елена Алексиева „Мадам Мишима” (22.01.), както и авторската версия на Маргарита Младенова по текстове на Валери Петров „Опакометаморфози” (30.01.) нов театър ндк, 12/30 нуари билети: 12-14 лв.

Go Sofia Underground И тази година традиционният фестивал за съвременно изкуство Sofia Underground обявява отворена покана за артисти. Търсят се проекти във всички форми на съвременното изкуство (пърформанс, акция, инсталация, видео и др.). Tемата на тазгодишното издание е „Вътрешни конфликти”. Както винаги целта е да се открие балансът между провокация, концептуалност, критично отношение към заобикалящия ни свят и използваната форма. За да участвате, просто трябва да изпратите кратка автобиография, неизменното портфолио и описание на вероятно гениалния ви проект на 2016@sofiaunderground.com. Срокът е до края на януари, така че най-добре започнете да нахвърляте идеи отсега. Ако имате въпроси, не се колебайте дълго и отидете на www.sofiaunderground.com

16


ВИЖ!

АКЦЕНТ

Синта страна на джаза Концертът The Blue Side Of Jazz се превърна в своеобразна традиция за клуб “Studio 5”. В неговото осмо поред издание Михаил Йосифов (тромпет), Петър Георгиев (китара), Димитър Карамфилов (контрабас) и Атанас Попов (барабани) ще ни преведат през историята на джаз и блус музиката, тръгвайки от началото на XX в. с класически блус и преминавайки през ерата на суинга, бибоп блуса и влиянието на Майлс Дейвис и Клифърд Браун. Финалът ще е около края на 60-те години с много груви и фънки блус теми на Джими Смит, Ханк Мобли и Грант Грийн. Studio 5 17 нуари, 18:30 ч., Билети: 10 лв.

Лура и музиката на Кабо Верде Ако не може да преживеете загубата на Сезария Евора, то може да опитате да компенсирате с нещо много близко до нейното звучене с концерта на португалската певица Лура, която ще пренесе музикалния дух на Кабо Верде и стиловете морна, фануна и батуке в Sofia Live Club на 23 януари. Мария де Лурдеш Асуншао Пиня, както е цялото и име, е родена в Лисабон през 1975 г., но остава вярна на корените си от малката островна държава и бивша португалска колония Кабо Верде, известна на мнозина и като острови Зелени нос. Музиката на Лура се основава на островните традиции, но е повлияна и от африканските ритми, както и от модерното западно звучене като R’n’B. Sofia Live Club 23 нуари, 21:00 ч., билети: 40-50 лв.

18


Бгства Съвсем скоро присъствахме на премиерата на „Бягства” на Веселка Кунчева в Театър “Азарян” с участието на Милица Гладнишка и Полина Христова и сериозно си паднахме по представлението. Отдавна не бяхме присъствали на пиеса, която говори толкова малко, а казва толкова много. “Бягства” ни занимава с големи въпроси по един игрив и привидно лек начин и ни говори по темите, които отбягваме. И ни превръща в зрители на срещата със собствените ни проблеми. Спектакълът на Веселка Кунчева трудно би могъл да ви остави равнодушни. Той е динамичен, движенчески, музикален, смислен и в същото време - забавен. Тандемът и присъствието на Милица Гладнишка и Полина Христова са впечатляващи и се надяваме скоро пак да ги видим рамо до рамо на сцената. Дотогава може да си ги гледаме в „Бягства”.

Театър “зарн” 13 нуари, срда, 19:30 ч., 27 нуари, срда, 19:30 ч., билети: 15 лв.

193


ВИЖ!

АКЦЕНТ

Близка среща с Близкия изток, Северна Африка и най-вече с традициите и културата на ислямския свят ни очаква за осма поредна година със Sofia Menar Film Fest. От 14 януари до 31 януари седем екрана в столицата ще бъдат дом за богата програма от игрални, документални и късометражни филми, подбрани от организаторите “Позор”. На фокус тази година са жените режисьори, като в селекцията попадат египетският “Нагоре с краката” на Надин Хан, иранските “Три жени” на Тина Пакраван, “Нощна смяна” на Ники Карими и “Окоп 143” на Наргис Абяр, палестинският “Вила Тума” на Суха Араф, както и копродукциите на Тунис и Франция “Бръснача от Тунис” на Кутер Бен Ханиа и на Мароко, САЩ, Катар и Франция “С аромат на нощ” на режисьорката Тала Хадид.

“Вила Тума”, Режисьор: Суха Араф

Sofia MENAR Film Fest Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Къща-музей Панчо Владигеров, Чешки център, Институт Сервантес, 14 - 31 нуари

Покрай филмите ще има и интересни тематични събития като представянето на книгите “Между Нирвана и Самсара” на Атанас Куцев в Дом на киното на 17 януари, “Едно 111” на Анелия Райчева на 20 януари в Чешки център, “Там, където загинаха дърветата” на Светослав Иванов в Дом на киното също на 20 януари и “Лудият от площад Свобода” на Хасан Бласим на 26 януари в Чешки център. Последното място ще приюти и интересно четене-концерт по “Пророкът” на Джубран Халил Джубран на 22 и 29 януари, където текстове от творбата на талантливия ливански писател ще чуем от Анастасия Манлихер, а Христо Владимиров ще добави атмосфера с помощта на гонг и тибетски купи.

20


ВИЖ!

ОТБИВКИ

снимка: Yorgos Papadopoulos

В Пловдив през нуари “Отбивки” е рубриката, в която някой местен ни упътва какво да не подминем този месец в даден град. През януари се обърнахме към културния мениджър от Пловдив Стефка Цанева, която участва активно в организацията и реализацията на културни проекти в града, била е куратор на “София Куиър Форум” 2014 и фестивала „Улица Отец Паисий“ 2013 . Силно се вълнува от съвременно изкуство и е автор и водещ на предаването „Молескин“ по Радио Пловдив. „Малдорор“ за първи път на сцената на Кукления театър Ани Васева и нейните близки съмишленици от група „Метеор“ - философът Боян Манчев и актьорът Леонид Йовчев - дават свобода на маниакалната си обсесия по митично-легендарното произведение на Лотреамон „Малдорор“ в моноспектакъл, който зашлевява, зашеметява и обезглавява. Оставен сам насред искрящо бялата празнина на сцената, Леонид Йовчев в ролята на Малдорор разказва за терзанията си като „лош“ човек и своята любов към въшките. Държавен куклен театър – Пловдив (ул. „Христо Г. Данов“ 14), 18 януари, 19 ч. Последни дни на изложбата „Aftermade” на Шакир Гьокчебаг В началото на ноември миналата година галерия SARIEV Contemporary представи първата изложба в България на турския художник Шакир Гьокчебаг. В работата си той използва ежедневни предмети – били те четки за обувки, закачалки или чадъри, които в неговия фантастично-поетичен свят се пренареждат и организират в строга симетрия или организиран хаос, за да се превърнат в есететически обекти. Галерия SARIEV Contemporary (ул. „Отец Паисий“ 40), до 15 януари, всеки делничен ден от 10 до 18 ч. Отворена покана за участие в първия фестивал на светлината в Пловдив – LUMMIX Между 30 април и 2 май тази година Пловдив ще бъде домакин на първия фестивал на светлината - LUMMIX. В момента тече и отворена покана за участие във фестивала. До 30 януари артисти, архитекти и технолози могат да изпращат своите предложения за светлинни проекти или пърформанси, които да се представят в градска среда или в рамките на изложба в Баня Старинна. Информация и условия за участие - www.lummix.eu. Краен срок: 30 януари.

21


ВИЖ!

ПРОСТРАНСТВА

Представи ни се с няколко думи. Казвам се Мария Герчева и имам късмета да обожавам работата си, която носи името “Фабрика Дъга”.

Има едно местенце в София, където дъгата е целодневно явление. Не, не онази след дъжд в небето, а онази в душата. Намира се на ул. “Веслец” 10 и ще я откриете под името “Фабрика Дъга”. Там може винаги да разчитате на специално ароматно кафе, приготвено с много любов и отношение, на вкусна мекица, свежа сезонна салата, ароматна супа, пълноценен сандвич, облизващ пръстите сладкиш или просто усмивка. Как се прави такъв тип градска дъга ни разказа създателката Мария Герчева. Софи, ул. Веслец 10 | 02 444 0556 | FB/fabrikadaga

Какво породи желанието да създадете “Фабрика Дъга”? Много исках да имам свое място, за което да се грижа и всеки ден да ни гостуват различни интересни хора - познати и непознати. Тогава срещнах Спасен и Джиги. Те бяха млади готвачи, които мечтаеха за своя кухня и много бързо разбрахме, че имаме нужда един от друг. С какво се занимаваше преди това? Преди да се появи “Фабрика Дъга” се занимавах с реклама и декорация на събития, но там определено не беше моето място.

22


Не горях в работата си, не се чувствах толкова полезна и удовлетворена. Как започва денят във Фабриката? С големи дози кафе. Всички сме приятели зад бара и вярвам, че денят на всеки от нас започва със старанието и желанието да направим още по-вкусни кафе, вегетарианско ястие или супа за обяд, например. Кои са нещата, които те привличат най-много в едно заведение? С времето осъзнах, че всичко е важно. Всяка част от мястото прави цялото и всеки детайл е важен и не подлежи на степенуване – храната, напитките, интериорът, отношението в обслужването,

атмосферата, която до голяма степен се създава от гостите на мястото, заедно с хората, които се грижат за тях. Въобще енергията, с която е заредено пространството. Онова невидимото нещо, което много често не разбираме, но ни привлича. Всичко е важно. А какво задължително трябва да опитаме от вашето меню? Сандвич с печени зеленчуци, салата круша и печен чийзкейк с череши. Момчетата в кухнята толкова се стараят и с такова внимание приготвят всичко, че като че ли всичко им се получава добре. Кафето е нещо, с което се гордеем. Според доста наши гости баристите ни приготвят най-вкусното капучино. Аз мога да кажа, че

“Фабрика Дъга” е едно от малкото места в България, където човек може да опита Specialty coffee - кафе, стигнало до финала на престижното международно състезание Cup of Excellence, където попадат само най-добрите кафета в света. Тук може да опитате едно от тях. Ако можеше да вземеш три предмета от “Фабрика Дъга” у дома, кои щяха да са те? Последната една година “Фабрика Дъга” стана моя втори дом и обратното упражнение е много по-често срещано. Доста неща от вкъщи пренесох там. Кактусите, например, са едно от тях. Ако все пак имам възможност да си взема нещо, то със сигурност това би било едно, но пък голямо нещо – кафемашината.

23


ВИЖ!

ЗА ДЕЦА

текст: Мая Стефанова Ако съберем детската енергия и концентрация, усвоена от книжките за оцветяване, вероятно с нея щяхме да успеем да захраним цяла отделна планета. Стар и изпитан номер е да носите моливи, флумастери и книжка с образи, на които им липсват цветове, за да накарате децата от 3-4 годишна възраст нагоре да се усмирят поне за известно време. Наскоро оцветяването дори някак премина и в сектора за разтуха на възрастни. Не е случайно. За разлика от рисуването не изисква особен художествен талант, но пък е приятно естетическо занимание, което съвместява творчество, концентрация и физическо старание да не преминаваш очертанията. Ако за голям човек това е нещо като медитация за тялото и ума, за децата е просто мега кеф. А удоволствието може да бъде същевременно образователно или пък супер занимателно, ако подберете по-внимателно обектите за оцветяване, избягвайки популярните анимационни герои и наблягайки на други любопитни неща от света. Идеален пример за това са стилизираните карти на големи световни градове, които след запълването с цвят по собствен избор, може спокойно да превърнете в готин и наистина неповторим постер за дома или детската стая. Преди малко повече от година се появи такава “София за малчугани”, в която художничката Мила Лозанова претворява разходката из столицата в симпатично занимание с моливи и флумастери в ръка. Стискаме палци скоро да се появят подобни карти и на останалите големи български градове, но ако София не ви стига, винаги може да посегнете на много други популярни населени места като Ню Йорк, Париж, Берлин, Барселона, но също на цели държави, на атласа като цяло и дори да скочите в Космоса. Всичко това чрез картите Giant Coloring Pages на OMY Design&Play. Интересен друг вариант на постер за оцветяване предлага и Вики Книш в сайта си Minushka.com.

24


Сред готините нови книжки за оцветяване, които отскоро се предлагат на пазара, се откроява и компактното и интересно малко издание “Български народни шевици” на издателство “бгкниг@“. Него може да опознаете специфичните форми и мотиви от носиите в различните области на България. В случай, че не искате да се ограничавате с предложенията в родните книжарници, онлайн става все по-интересно. Може да разберете спецификите на инди рок сцената, докато оцветявате нейни характерни образи или елементи в The Indie Rock Coloring Book на Yellow Bird Project. С Let’s Make Some Great Art на Marion Deuchars децата могат да научат и нещо полезно за великите художници, като оцветят например по свой вкус ваза с прословутите слънчогледи на Винсент ван Гог или пък създадат колаж, вдъхновен от Анри Матис. Същата авторка предлага и книгата Let’s Make Some Great Fingerprint Art, в която ще откриете колко невероятно средство за рисуване могат да се окажат собствените ви длани и пръсти, когато боята се маже директно върху тях. Сред бестселърите на “Ню Йорк Таймс” пък е Outside The Lines, в която има изображения за оцветяване дело на над 100 различни автори, сред които илюстратори, аниматори, графични дизайнери, музиканти и не само. Ако пък сте бесен фен на татуирането, поднесете на детето си темата по един много свеж начин чрез The Tattoo Coloring Book на Megamunden. Вътре са събрани класически мотиви като сърца, моряци, момичета, скелети, рози, както и доста по-съвременен поглед над актуалните рисунки за тяло. Друг пример за нещо по-образователно и интересно е A Coloring Book: Drawings by Andy Warhol, в която творбите на известния създател на поп-арт жанра, могат да придобият вашите цветове. За останалото - флумастери и моливи, се обърнете към най-близката книжарница.

25


ВИЖ!

ПОСОКИ


Лицата на

Tайланд разказ и снимки: Георги Величков

“България. А, да. Чувал съм. Европа…” По изражението на мистър Лин обаче повече личи, като да не е чувал за България. Мистър Лин е собственик на малкия хотел в покрайнините на Чанг Рай, градче в северен Тайланд, където сме отседнали. “Аз съм нумизмат от много години казва мистър Лин. - Имате ли случайно някоя монета от България?” Преравяме джобовете си, джобовете на раниците и успяваме да намерим някакви стотинки. Почти всички са дребни български монети. “Хубава колекция!” - мистър Лин ги гледа щастлив, сякаш са златни. И тогава разбирам, че за тях, тайландците, ние сме екзотика, пристигнала от другия край на света. Почти толкова екзотична, колкото е за нас тяхната страна.

27


ВИЖ!

ПОСОКИ

Тайланд е друг свят. А зимата е подходящото време за туризъм. Температурите са около 30 градуса. Както ни казаха местните, изхитрили сме се дойдем на прохладното. Бил съм в поне два по-големи града - Истанбул (18 млн.) и Кайро (22 млн.). Бил съм и в сума европейски столици, но мога да призная честно, че Банкок ме впечатли изключително със своята динамика. Град, който никога не спи и никога не е същият. На свечеряване снимаме през прозореца на хотела, след което решаваме да се разходим малко по улиците и магазините. Две седмици сме мъкнали тежките фотораници, затова ги оставяме в хотела. Вземаме “Скай” трена за три спирки и слизаме в центъра, ако изобщо може някоя част да се определи като център. И вече съжаляваме, че не сме взели фотоапаратите, защото отвсякъде е някаква феерия от светлини. Твърдо решавам да се върнем в хотела, да вземем апаратите и да излезем пак. Обикаляме няколко часа по улиците, след това обратно с влакчето, грабваме фотоапаратите и се връщаме. Но заварваме съвсем друг град. Няма ги шарените тълпи от хора. Светлините са изчезнали, оставени са само уличните лампи. Станциите на влакчето са празни, задръстванията от коли под нас продължават. Огромните магазини са затворени, но по централните улици са изкарани

28


разноцветни сергии като едно голямо “Илиянци” от дрехи, дребна електроника, очила, сувенири.

снимки:  Forest Story

Умирам от яд, защото това ни е последната вечер в Банкок и сме изпуснали възможността да снимаме най-шареното, най-светлото и атрактивното. Пазаруваме разни неща и се прибираме след полунощ. На мен са ми останали около двайсетина лева. "Нищо - казвам си, - на сутринта ще си купя нещо от улицата." Но на сутринта улицата е вече друга. Колички, маси, павилиони, шатри - всичко е изчезнало като с вълшебна пръчка. Магазините са затворени. Делови хора бързат за работа, а по кьошетата са се настанили някакви подвижни кухни, където върху газови котлони цвърчат разни наденички и понички. Kонтрастите в този град са големи. Скъпарски хотели на по 30-40 етажа, плувни басейни и фантастични градини по покривите, а от друга страна наколни жилища покрай каналите на Чао Прая. За две седмици снимах стотици хора, врях се къде ли не и никой, ама никой, не направи скандал и не каза: "Абе ти к'во снимаш, бе?". Повечето хора се усмихваха и позираха с удоволствие. Рай за фотографите.

29


ВИЖ!

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

В последно време първото, което отпада от една медия, е мястото, отредено за разкази. Напук на тази тенденция ние много държим на рубриката си "Между редовете", в която ви срещаме със съвременна българска проза. Защото тя се създава за нас от хора, които живеят в нашето време. Защото тя е обърната към нас. И в нея има смисъл. И защото забравяме, че смисълът е между редовете, но прекалено често не се сещаме дори да го потърсим. Той е някъде там. В този брой ви представяме кратък разказ на Иван Димитров, илюстриран от Мария Налбантова като част от бъдещата им самиздат книжка „Водопой”. Също така ни подшушнаха да ви кажем (тайно от Иван), че премиерата на втория му роман „Софийски дует” (ИК „Жанет 45”) ще се развихри на 20 януари от 19:00 часа в “Перото”.

30


31


ВИЖ!

ДЕТАЙЛ

ИВАН АСЕН II ГРАД В ГРАДА Старият писател и сладкодумец Ясен Антов в един свой текст за Париж и импресионистите най-неочаквано прави следната вметка: „Имахме фурнаджия македонец в моя стар квартал около “Иван-Асен II”, който в подобни случаи казваше: “Хайде, хайде, не се прехвъргай толкова!” С други думи, не се прави много на важен, цял Париж още спи, а ти си хукнал да демонстрираш култура!“ Така, бръсвайки за кратко с ръкав запотеното като във фурна стъкло на спомена, Ясен ни осведомява за една от предвоенните забележителности на този стар софийски квартал. Че е била такава, няма съмнение, щом и друг разказвач – изкуствоведа Драган Тенев, също като Ясен израсъл в квартала, пише за нея. От него научаваме дори името на фурнаджията – Блаже. Ясен и Драган вече ги няма, но фурната си е още там. Ако се чудите какво толкова пък й е специалното на тази фурна, идете и си вземете едно топло ръжено хлебче с ким от нея и после пак ще си говорим. Тя се намира съвсем близо до друга квартална легенда – кино „Влайкова“. Това е най-старото и все още действащо кино в София. Сградата, в която е и читалището „Антон Страшимиров“, е дарена през двайсетте години на миналия век от съпругата на писателя Тодор Влайков – Мария Влайкова. Колко други оцелели кина от едно време има сега в София? А фурни? Това е и причината този квартал, който само допреди сто години не го е имало, а „старовремските“ му сгради са строени между двете световни войни, да е „аристократът“ на столицата. Всичко в него е така добре запазено, че човек наистина има чувството, че крачи по улиците на една изчезнала вече София. Е, трамваят вече го няма, но затова пък наскоро жителите успяха да спасят паветата по централната му улица “Иван-Асен II”, които за малко да изчезнат при един ремонт. За специфичната атмосфера допринасят и множеството магазини и „дюкяни“ – бакалии, железарии, книжарници, зарзаватчийници, аптеки, ресторанти, кафенета, сладкарници,

32


баничарници, цветарници, обущарници, фотоателие, фризьорски салони, шивашки ателиета, дори и тапицер – всичко необходимо за един самодостатъчен живот. Така кварталът прилича на едно малко градче в големия град. В една друга своя книга Ясен Антов пише, че преди войната на ъгъла на “Иван-Асен II” и „Тича“ е имало гладачница, чиито вътрешни помещения са били „за срещи с господа“, разбирай публичен дом. Дали тази древна институция все още фигурира в инвентарния списък на квартала авторът на тези редове не знае. Очарованието на тази особена столична територия обаче се дължи не само на „веществените доказателства“ на една позабравена епоха. Престижът на квартала идва най-вече от хората, които в ония времена са живели в него. Не, не са били богаташи от висшето общество. Били са хора на изкуството, учени, интелектуалци. Ако тръгнете по уличките, без да бързате, наслаждавайки се на този архитектурен музей, няма как да не забележите на колко много от къщите и кооперациите има поставени плочи в памет на бележитите им обитатели. Така кварталът може да служи като един своеобразен културен гид. На улица „Янтра“ са живели и творили Йордан Йовков, Цанко Лавренов и Илия Бешков. На „Авицена“ – Дора Габе и Емануил Попдимитров. Списъкът е дълъг. Професор Александър Балабанов, писателят Ран Босилек, композиторът Светослав Обретенов, основоположникът на българската опера маестро Георги Атанасов… Духът им още живее там – в няколкото тихи улички, скътани между нервните булеварди „Цариградско шосе“ и „Евлоги Георгиев“, на крачка от емблематичния Орлов мост. текст и снимки: Емил Данаилов

33


ВИЖ!

ГРАДСКИ ХОРА

Мари

Мария е градски човек, когото неведнъж сме засичали из горите тилилейски на софийските улици. Държим я на мушка от момента, когато видяхме нейната суперготинокосмическобруталнояка книга, от която разбрахме, че тя е една от любимите ни мечки в бърлогата на българската илюстрация. Най-хубавото е, че няма никакво намерение да изпада и за момент в зимен сън. Добре, сега ще си поговорим за мечки… Опа… Ъ-ъ. Тоест за теб. Ще ни се представиш ли с три съществителни, три прилагателни и един глагол? Няма да мога да се представя през такава формула, но се сещам за една гатанка: Бели мухи долетяха, Слънце пекна, те измряха. Отговорът е – снежинките. Кои са твоите любими градски хралупи през зимата и лятото? Любимите ми хралупи са книгите, театърът, пътуването, разговорите...Това са места, на които намирам убежище, територия, която не се влияе от географско измерване. Там се чувствам добре по всяко време на годината. Доколкото виждаме, не спиш зимен сън. С какво се занимаваш сега? Един от конкретните проекти е моята поп-ъп картинна книга, която подготвям от две години. След като приключих работата по самата книга, започна един дълъг процес по издаването ѝ с различен вид подводни камъни по пътя. Въпреки това първичният импулс е толкова силен, че винаги успява да ме върне обратно и да продължа работата. През 2016 г. се очаква книгата да

34


бъде издадена от „Точица“ - един от малкото острови за издания с по-специфичен характер. Тя е част от серия от три книги, всяка от които е с особености в полиграфията и илюстративната характерност. Те също са готови проекти на макет и са от предстоящите неща в списъка. Началото на април ще се състои един от най-големите ежегодни панаири на детската книга в Болоня, Италия. Това е едно от най-важните международни прояви, свързани с детското книгоиздаване, както и място на вдъхновение, срещи и различни възможности. Тази година участвам в панаира и с нетърпение очаквам да отида на място и да се срещна с цялата магия там. Харесва ли ти работата в издателство и нямаш ли понякога проблеми с ловците редакторите, коректорите и изобщо с цялата машинария на работата в издателство? Възприемам работата ми в издателството като период на техническо осъвършенстване. Чувствам я като ритъм, в който не съм влизала преди това. Тъй като е издателство с печатница, мога да видя процеса по създаване на книгата от начало до край. Ако си представим, че е гора, до момента не съм срещала ловци, нито капани. Знам, че ще я премина в даден момент и ще попадна на друго място. Ще ни кажеш ли най-сетне с какво мечките те привличат толкова силно? Мисля, че те са обвивката на нещо неназовимо, което всеки кръщава по някакъв начин. Не знам от къде се появиха, но не искам да си тръгват, нито аз да ги оставям. Все пак няма да им се сърдя, ако си отидат. Засега живеем интересен живот, държат ми въображението в действие, което ми харесва. Те са добра компания.

35


Издава се от:

Екип:

Creative Cat Design ltd. София, ул. П. Евтимий 36A office@vijsofia.bg

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg

ВИЖ! СОФИЯ 2012-2016 ЧАСТ ОТ МРЕЖАТА НА ВИЖ! Всички права запазени.

МЕНИДЖЪР Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com

С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали. ТИРАЖ 8 000бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития в града. Печата се в Хеликспрес на рециклирана хартия.

ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg РЕДАКТОР Иван Димитров РЕКЛАМА office@vijsofia.bg 0896 804 368 АВТОРИ В БРОЯ Антон Стайков Георги Величков Емил Данаилов Иван Димитров Мая Стефанова Стефка Цанева ФОТОГРАФИ Георги Величков Емил Данаилов Иван Динчев Тодор Динев Yorgos Papadopoulos КОРИЦА Ангел Ангелов nybull.com ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd. VIJSOFIA.BG Мартин Стайков web@vijsofia.bg

Виж! София

Виж София

vijsofia


Виж! София vol. 1  

гайд за култура и градски начин на живот

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you