Виж! vol. 52

Б Е ЗП ЛА Т Н О М Е С Е Ч Н О ИЗ ДА НИ Е

Н О Е М В РИ

2016

Берлин в движение

Между редовете на градовете

На шарено

НОЕМВРИ 2016

Съдържание

2

4

12

19

В КАДЪР Стефан Голдман Кирил Биков Йордан Тодоров Викенти Комитски

АКЦЕНТ Събития през ноември Анита Рачвелишвили Орегон Акуа Нару

ПРОСТРАНСТВА На шарено

22

24

26

ПОСОКИ Между изтока и запада от Ели Цонова

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ Между редовете на градовете от Стефан Иванов

ARTIST’S CORNER Ася Колева

ТЕМА Берлиния

1

ВИЖ! TEMA ТЕКСТ: МАЯ СТЕФАНОВА

ИЛЮСТРАЦИЯ: BORISLAVAWILLMADEIT

ЛИНИЯ

2

Движение. Все това ни повтарят. Не се застоявай, движи се, повече движение, заседяването не е добре за кръста… Е, не е добре и за мозъка. Затова се раздвижихме нашир и длъж. Нашир, след като “Виж!” вече, освен на софийска и бургаска територия, стъпва и на пловдивска земя. С тази стъпка всичко, което имаме да кажем и покажем, ще стига до онези, които си го търсят с желание и интерес и в трите големи града. Всъщност градът като мерна единица вече отдавна не е нещо капсулирано и движението от и към него е постоянно, така че е добре да можем да пренасяме гледните точки на повече места върху страниците си. Нещо повече растем и очеизвадно, както вероятно сте забелязали, ако не ни държите за първи път в ръцете си. Край на оправданията, че са нужни лупи, за да бъдем прочетени. Разбира се, не се задоволихме само с толкова движение и развитие. Този месец сме решили да прекрачим още една граница - държавната. Избрахме си едно от най-знаменaтeлните места, които не само символично, но и на практика олицетворяват ползите от свободата да се местиш духом и телом, за да изразяваш себе си. Берлин. Този месец се навършват 27 години от онзи 9 ноември, когато Гюнтер Шабовски обявява край на ограниченията за излизане от ГДР и източните германци масово нахлуват при своите западни сънародници. Не ни трябва кръгла годишнина, за да си припомним какво значат преградите, стените и тяхното падане, както и не ни трябват обезателно войните, за да оценим мира и свободата си. Понякога е полезно да си напомняме историческите крачки, които са били част от пътя ни дотук. Те са част от нас - от това, което имаме сега, и това, което ни предстои. Затова и малки участъци от Берлинската стена все още съществуват. Това е част от германската традиция за т.нар. Mahnmal - специална форма паметници, които имат задачата да напомнят за конкретно историческо събитие и да съхраняват спомена за поколенията напред. В Берлин влагат спомена във всичко, но той е и проклятие, което не трябва да се повтаря. Нещо, което ние тепърва трябва да се научим да правим. Притегателната сила на Берлин е неописуема. Освен че е единствен носител на определението multi-kulti в Германия, той е и вторият най-населен град в Европа. Това включва много, ама много чужденци. Голяма част от тях - творци. А друга немалка част от тях - български творци. Опитахме се да разберем какво ги е придвижило към Берлин и защо полетът на вдъхновението се е оказал по-плавен именно там, вместо у дома или някъде другаде по света.

4

СНИМКИ: СТЕФАН БОТЕВ

СТЕФАН ГОЛДМАН

ВИЖ! В КАДЪР

Ако отворите сайта му, календарът му с участия е препълнен от началото до края на годината. През ден, а понякога и всеки ден прескача между клубове и фестивали в Япония, Китай, Германия, Чили, Бразилия, Филипините, Южна Корея, Монголия, Франция, Швейцария, Италия, Австрия, Молдова и… схванахте. Графикът на Стефан Голдман е препълнен и има защо. Откакто през 2006 г. прави дебюта си в легендарния клуб Panorama Bar, роденият в Берлин, но с български корени, хаус и техно продуцент има прокопано собствено трасе в този участък от музикалния свят. Има седем албума, десетки сингли и ремикси, композирал е за опера и балет, има собствен лейбъл на име MACRO. А освен това пише есета, има издадена книга, води лекции и уъркшопи по темите, в които е вещ.

ДОВЪРШИ ИЗРЕЧЕНИЕТО: БЕРЛИН Е...

... име на населени и ненаселени места, 28 от тях в Съединените Щати, по един в Канада, Южна Африка, Ел Салвадор, Русия (област Челябинск) и два в Германия. Първият Берлин е основан 1215 година и той не е столицата на Германия. Моето родно масто също се казва така, както и едно възвишение в Антарктида.

KАК ТЕ ПРОВОКИРА ТОЙ ТВОРЧЕСКИ?

Негативна дефиниция: Когато съм там, си правя каквото си трябва, както си трябва. Когато обаче се задържа на друго място прекалено дълго, започват да ми харесват неща, които не е хубаво да ми харесват. Тоест, обстановката налага цензура на идеи, които не струват така или иначе.

КОЕ ТЕ ДВИЖИ В ТВОРЧЕСТВОТО - СИМВОЛИЧНО И НА ПРАКТИКА? Друго творчество. Изкуството е едни голям обмен на идеи, които произлизат една от друга. Така да се каже, може да си говориш с хора, които никога не си срещал. Някои от тях мъртви. Чуеш или видиш ли нещо интересно, това те кара да измислиш нещо като собствен отговор. Иначе ме движат и авиолиниите на света.

МУЗИКАТА Е УНИВЕРСАЛЕН ЕЗИК. КЪДЕ И КОИ ХОРА РАЗБИРАТ ТВОЯ ЕЗИК НАЙ-ДОБРЕ?

Не мисля, че има един универсален музикален език. По-скоро една паралелна мрежа от комуникативни канали, подобни на езици. Обаче разпространението им често не е концентрирано по места. Това, което правя, се разбира на всяко по-голямо населено масто. Понякога от десет човека, понякога от няколко хиляди. Номерът е да се намерим.

КАКВО ОТ СЪВРЕМИЕТО НИ БИ ОПИТАЛ ДА НАПРАВИШ ПО-ВИДИМО И РАЗБИРАЕМО ЧРЕЗ МУЗИКАТА? Опитвам се да правя неща, които имат валидност извън прякото ни съвремие.

НАД КАКВО РАБОТИШ В МОМЕНТА?

Опитвам се да обработя материал от една експериментална опера, чиито дебют празнувахме тази година в Берлин, така че да става за техно албум. Отделно развивам концертна програма за музей LACMA в LA, която трябва да се влее с една изложба.

5

ВИЖ! В КАДЪР

КИРИЛ БИКОВ

ГОРЕ Кирил Биков ДЯСНО Инсталация “Corpus Mobile” с Федерика Даури

6

Кирил е от хората, които отдавна вървят с рогата напред и пробиват клишетата в своята сфера на изкуство. Роден е в Бургас, но открива своя втори дом в Берлин. В работата си често търси нов прочит на религиозни мотиви и ритуали като прототипи на сексуални практики и фетиши. Фетиш е и много силна асоциация, когато говорим за фотографиите и пърформансите му. Ще забележите, че той умее да прави доста хитри паралели между религиозния стремеж към рая, нирвана, крайното пречистване и удоволствието ментално и физическо. Негови творби са били част от изложението Art Basel, както и на Berlin Art Week, а иначе има купища участия в различни общи изложби и проекти.

ДОВЪРШИ ИЗРЕЧЕНИЕТО: БЕРЛИН Е...

... град, който е разделял, а в момента събира. Специфично белязан от историята на миналия век - разрушен в миналото и престроен, дом на изтока и запада, на чиновника, артиста, професора, проститутката, работника и любовниците.

ОТ КОГА СИ В БЕРЛИН И КАК ТЕ ПРОВОКИРА ТОЙ ТВОРЧЕСКИ?

Берлин е мястото, в което прекарвам по-голямата част от живота си в последните 9 години. Градът предоставя богато изобилие на хора, ситуации, етноси, култури, мисли и традиции, които разкриват различни перспективи на нормалност. Както и широко поле на мисъл и творческа изява, красива природа и неоспоримата вълнуваща история.

КОЕ ТЕ ДВИЖИ В ТВОРЧЕСТВОТО СИМВОЛИЧНО И НА ПРАКТИКА?

Творческият процес е нещо, което е от изключителна сложност, тъй като изисква постоянна мисъл, наблюдение, преживяване, уединение, приемственост на различие и огромна борба със себе си. Опитът и чувствителността на твореца го доближават повече до неговите недъзи и благодетели. Моята работа е синтезиран превод на всичко това с опит за комуникация. Изкуството не дава отговори, а задава въпроси, а фокусът ми на наблюдение не е различен от този на всички нас и всичко, което ни обединява - любов, смърт, време и еротизъм. Човекът и природата са основни извори на информация и вдъхновение.

МОРАЛЪТ Е ПОПУЛЯРНО ТАБУ В СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО. КАКВО Е ТОЙ ЗА ТЕБ?

Моралът и табуто са тясно свързани помежду си,

както и с отбягването на директна конфронтация със съществуващи страхове. Двете налагат правила и стандарти, които предоставят нужната комфортна зона на мнозина. Нееднаквостта им в различните точки на света се дължи на различията на религия, традиция и обществени нрави, които са опорни точки на допустимото и недопустимото. Изкуството е обещаното място за свобода на твореца, където тази зона на комфорт може да бъде нарушена, осъмнена или просто представена през различна призма или реални наблюдения, чрез невербална комуникация.

КОИ ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ ПРОЦЕСИ ТИ ВЛИЯЯТ И ТЕ ПРОВОКИРАТ НАЙ-СИЛНО? Процесите, които се случват вътре в мен.

НАД КАКВО РАБОТИШ В МОМЕНТА?

Работата ми в момента е свързана с участието ми в Enter Art Foundation. След няколко pop up изложби, от които Art Basel и Berlin Art Week, фондацията търси нови възможности в Европа и останали части на света. Също така в момента работя и върху изложба със стари и нови работи в Япония и инсталацията “Corpus Mobile” с Федерика Даури, която представихме няколко пъти в Берлин. В нея тя лежи гола в неподвижност в продължение на часове със 100 висящи ножа от тавана на разстояние от 1 милиметър от тялото и лицето ѝ. Инсталацията изисква огромна психическа и физическа издръжливост, тъй като се занимава с възприемането на наложените лимити до екстремност. В последните ми непоказвани досега фотографии, ежегодните ми дългосрочни пътувания в Южна и Югоизточна Азия оставиха неизбежна следа. И като че ли голяма част от тях непосредствено започнаха да придобиват все по-голям политически контекст.

7

ВИЖ! В КАДЪР

ЙОРДАН ТОДОРОВ

Ако сте почитател на документалното кино с българска марка, няма начин да сте пропуснали неговия “Татко снима мръсни филми” (2012) - разказ за най-успелия българин в Холивуд Стивън Апостолоф. Негов автор е кинокритикът, журналист и режисьор Йордан Тодоров. Той дебютира през 2010 г. с “Бетонни фараони” - пътешествие сред лайфстайла и традициите на една от най-затворените и интригуващи ромски групи у нас. За читателите на списанията L’Europeo, Vice, Abitare, Max, Amica той е автор и на множество запомнящи се статии. Сега е в Берлин и там също не скучае.

БЕРЛИН Е…

ГОРЕ Йордан Тодоров по време на работа върху българския превод на “Savage Harvest”. Снимка: Мария Гудрун Рунарсдотир ДЯСНО Мистериозният германски аристократ и колекционер на примитивно изкусто в Пекин в края на 20-те години на XX век. Снимка: личен архив на Йордан Тодоров

8

… град-конгломерат на границата на изтока и запада. Опожаряван, изравняван със земята, разделян и бавно и мъчително обединяван. Град на изгнаници - приютил е хугенотите след изгонването им от Франция през XVII век, евреите по времето на Фридрих II, Кафка който идва тук през 1923 г., отвратен от антисемитските настроения в Прага, чернокожата певица Джозефин Бейкър, която се превръща в една от звездите на Ваймарската република. През 1930 г. писателят Кристофър Ишъруд избягва в Берлин от хомофобска и консервативна Англия. Дейвид Боуи също идва тук през 1976 г., на ръба на физически и психически срив, по препоръка на самия Ишъруд…

ОТКОГА СИ В БЕРЛИН И КАК ТЕ ПРОВОКИРА ТОЙ ТВОРЧЕСКИ?

Дойдох тук през април, 2014-та Берлин ми подейства безкрайно освобождаващо. Много хора идват тук и биват въвлечени във водовъртежа на безгрижния живот и живеят буквално от едно парти до друго. На мен Берлин, колкото и да е странно, ми повлия точно по обратния начин - дисциплиниращо.

КОЕ ТЕ ДВИЖИ В ТВОРЧЕСТВОТО СИМВОЛИЧНО И НА ПРАКТИКА?

Стремежът към добре разказаната история и крайните срокове.

КОИ ИСТОРИИ ТЕ ПЛЕНЯВАТ И КАК РАЗБИРАШ КОЯ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ РАЗКАЗАНА?

В повечето случаи в историите, които разказвам, има елемент на ексцентричност, дори абсурд.

КАК СЕ ОТКРИВА ЕДНА ДОБРЕ ЗАБРАВЕНА ИСТОРИЯ?

Най-често случайно. Друг път със съвсем целенасочено търсене, както е например с тази, върху която е базирана документалната книга, върху която работя в момента. Нея я открих една неделя миналото лято на битпазара на площад “Боксхагенер”. Всъщност аз търсех подобна история, свързана с колониализма, нацизма и следвоенните години, още при идването си в Берлин. Отне ми година и половина, но я открих.

НАД КАКВО РАБОТИШ В МОМЕНТА?

Върху документален филм за берлинския фотограф Уил Макбрайд, който идва от Америка като войник, влюбва се в Берлин и остава тук до края на живота си, като се превръща в може би най-известния фотограф и хроникьор на града след Втората

световна война. Междувременно преведох на български документалната книга “Savage Harvest: A Tale of Cannibals, Colonialism, and Michael Rockefeller's Tragic Quest for Primitive Art” (книгата излезе у нас като “Дивашка жътва” от издателство Ерове б. ред.), която разказва историята на 23-годишния Майкъл Рокфелер, който заминава за Нова Гвинея в търсене на примитивно изкуство и е изяден от местните канибали. Също така в момента пиша документална книга за германски аристократ и колекционер на примитивно изкуство, който също така е ловец на слонове, опиумен наркоман, съдържател на човешка зоологическа градина и импресарио на чернокожите актьори във филмовото студио UFA по времето на Хитлер. Също така има извънбрачно дете от любовницата си, която е наполовина еврейка, наполовина чернокожа, във време, в което подобни междурасови връзки в Германия се наказват със смърт. Преди повече от година откупих частния архив на този мистериозен германец, в който има няколко хиляди фотографии, писма, дневници и документи от края на XIX до средата на XX век. Сред тях има невероятни кадри от Китай след Боксерското въстание от началото на XX век, от нацистка Германия през 30-те и 40-те, както и от снимачната площадка на култови пропагандни филми като забранения за излъчване днес “Hitlerjunge Quex” (1933), “Kongo-Express” (1939) и “Carl Peters” (1941).

9

ВИЖ! В КАДЪР VIKENTIKOMITSKI.COM

10

ГОРЕ I Swear I am Having Fun, 2016 aquarel on paper ДЯСНО Still Walking, 2014 пластмасови фигури, модел на скулптура от Giacometti, произведени във фабрика за играчки в Китай

ВИКЕНТИ КОМИТСКИ

ДОВЪРШИ ИЗРЕЧЕНИЕТО: БЕРЛИН Е...

Викенти Комитски е от онези творци, които умеят да преработят смисъла на ежедневните предмети и да им придадат нова реалност, независимо дали го предава чрез инсталация, обект или видео. Той знае как да рециклира функцията и смисъла по оригинален, интересен и често забавен за сетивата начин. Роден е в София през 1983 г. и завършва скулптура в НХА през 2006 г. Оттам насетне има купища участия в изложби къде ли не по света и у нас. Участва в Moscow young art biennial, в проект на галерия NutureArt, Ню Йорк, Antrepo 5, Истанбул, носител е на БАЗА 2011, а освен това участва в още куп изложби и проекти. Живее и работи в Берлин.

КОЕ ТЕ ДВИЖИ В ТВОРЧЕСТВОТО - СИМВОЛИЧНО И НА ПРАКТИКА?

... като няколко различни града едновременно, на едно място.

ОТКОГА СИ В БЕРЛИН И КАК ТЕ ПРОВОКИРА ТОЙ ТВОРЧЕСКИ? От 1 юни 2012. Не съм сигурен, че провокира е точната дума, има известна агресия в нея. Животът в Берлин тече с един особен ритъм, по скоро спокоен, който работи ок за мен.

Ленърд Коен има такава песен: Има пукнатина във всичко, от там влиза светлината.

(There is a crack in everything That's how the light gets in.) Мисля, че има общо с практиката ми, един вид, интересуват ме бъгове в координатната система, в която се намирам.

ИНТЕРПРЕТИРАШ СЪВРЕМЕННИТЕ КОНФЛИКТИ В АРТИСТИЧНИ ПРОВОКАЦИИ. КЪМ КОГО ГИ НАСОЧВАШ?

Към когото има интерес. С целия този интернет всеки има своя публика.

КАК СИ ПРЕДСТАВЯШ БЪДЕЩЕТО?

Старбъкс ще колонизира Марс, Ватикана ще канонизира Маркс.

НАД КАКВО РАБОТИШ В МОМЕНТА?

Изложба в галерия Sariev Contemporary през януари.

11

ВИЖ! АКЦЕНТ Социалните проблеми на нашето „днес” и личните тревожности на Правдолюб Иванов се срещат в най-новата изложба на автора „На грешната страна”. За пореден път Правдо ще преобрази пространството на галерия SARIEV Contemporary в Пловдив, за да вмъкне там своите провокации. А те започват още от вратата, където е неоновият надпис „On the Wrong Side”, а произведението носи заглавие „Ти си....”. Обектът “Стълбатa“ е метафора на социално-политическия ни живот, a травматичните спомени на артиста рефлектират в един диапроектор-свредел, който е пробил стената на галерията. Правдолюб Иванов е член-основател на „Институт за Съвременно Изкуство – София”. Завършва НХА, където към днешна дата преподава. През 2014-та издава ретроспективния каталог "Transfоrmatiоn Аlways Takеs Timе Аnd Enеrgy". Участва в престижни европейски форуми като Венецианското и Истанбулското биенале за съвременно изкуство. ОТ ГРЕШНАТА СТРАНА 11 НОЕМВРИ – 6 ЯНУАРИ ГАЛЕРИЯ SARIEV CONTEMPORARY, ПЛОВДИВ

12

Моноспектаклите винаги създават едно специално усещане у публиката – усещане за самота, концентрация, сливане с актьора. А когато на сцената е Мая Новоселска, емоцията става още по-силна. Към това в случая трябва да прибавим и творчеството на една мъничка героиня, която по нелепо стечение на обстоятелствата вече не е сред нас. “Със страшната гибел на Дафина Георгиева градинката на поезията ни май загуби едно ценно бъдещо цвете. И това е тъй тъжно, че никакъв тъгопоглъщач не може да помогне в случая”, пише Валери Петров след като Дафина, която всички приятели наричат Роня, си отива от този свят. Няколко години след това Мая Новоселска подготвя спектакъла „Тъгопоглъщач“, който е създаден по рисунки и стихове на момичето. Към тях Мая прибавя и музиката на Милчо Левиев, Антони Дончев и Румен Тосков. Самият Антони Дончев на пиано, заедно с Росен Захариев Роко и Венцислав Благоев (тромпет) също се включват в моноспектакъла, който можем да гледаме през ноември в Театър 199.

Четвъртото издание на Нощта на театрите на 19 ноември ще „обживее” културните пространства на София, Пловдив, Бургас и други по-големи градове на страната. Нощта в столицата започва още на 16 ноември, когато в „Квадрат 500” ще бъде открита изложбата „Нощни персонажи”. В нея посланици на инициативата споделят любими Шекспирови цитати и своите коментари към тях пред обектива на Павел Червенков. Снимки от проекта ще бъдат представени и във фоайето на Народния театър и на Драматичния театър в Пловдив. В Града под тепетата вратите си за гости ще отвори и театър „Хенд”, а Бургаският куклен театър ще зарадва малчуганите с постановката „Принцеса Квак”. На 18 ноември от 20 часа в столичния клуб „Алкохол” ни очаква „Pecha Kucha Night“ или в превод „Нощта на свободните разговори“, в която всеки може да сподели лична история, провокирана от личността или сюжетите на Шекспир. Пълната програма можете да откриете на theatresnight.org/events, както и на мобилния апликейшън на събитието.

ТЪГОПОГЛЪЩАЧ 04 НОМЕВРИ, 18 НОЕМВРИ ТЕАТЪР 199, СОФИЯ

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ 19 НОЕМВРИ СОФИЯ, ПЛОВДИВ, БУРГАС

„Бал с каски“ е темата на шестото издание на ACT Фестивал за свободен театър. Откриването е на 11 ноември с авторския танцов пърформанс “For A”. Във фокуса му е творческият път на Силке Грабингер, който я отвежда и до трупата на Cirque du Soleil. Спектакълът е в Derida Dance Center. В Центъра за култура и дебат „Червената къща” ще бъде представен The Space In Between” - изцяло авторски танцов проект, реализиран и менажиран от хореографа Искра Иванова и културолога Светлозара Христова. В селекцията на фестивала тази година влизат още спектакълът „Rotor” по идея на сценографа Венелин Шурелов, движенческият пърформанс „Голем“, „Неон бурлеск пърформанс“ – танцов пърформанс на колективна платформа за независими артисти „Гараж“. За финал организаторите са запазили експерименталния проект върху документални текстове, авторски видеа и няколко разказа на Етгар Керет „Bio.Ego.Organic“.

ACT ФЕСТИВАЛ ЗА СВОБОДЕН ТЕАТЪР 11 – 17 НОЕМВРИ ДНК, ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРА И ДЕБАТ „ЧЕРВЕНАТА КЪЩА“, DERIDA DANCE CENTER, СОФИЯ

Запомнете датата 17 ноември, защото тази година тя се очертава паметна за киноманите в България. Именно тогава ще бъде даден старт на трийстото юбилейно издание на фестивала „Киномания“, който ще предизвиква сетивата, добрия вкус и ума чак до началото на декември. Ретроспекции на Тарковски и Бертолучи започват още на 7-ми. Официалното откриване на фестивала е с новия филм на тандема Кристина Грозева – Петър Вълчанов „Слава“, чиято премиера ще бъде на 17-ти от 19 часа в зала 1 на НДК. В селекцията е отредено място и за ленти, посветени на световни имена в музиката като Принс, Дженис Джоплин, Майлс Дейвис и Чет Бейкър. Ще гледаме и филмите,отличени на най-престижните световни кино фестивали – Берлинале, фестивалите във Венеция и Кан. Подробности за програмата можете да откриете на kinomania.bg КИНОМАНИЯ 2016 7 НОЕМВРИ – 1 ДЕКЕМВРИ ЗАЛА 1 НА НДК, СОФИЯ

ЗАВЗЕМАТ СЕРГИИТЕ / плодове без вкус цветя без мирис / подредени еднакви обагрени / очите се лъжат но не и / още дивите носове / безвредни метафори меки мечтания / уж отговори на уж въпроси / грамотността се подлъгва но не и / още дивата й душа. Съвсем не се учудвайте, ако чуете този стих на Екатерина Йосифова в софийското метро. Защото от края на октомври започна инициативата на Полския институт „Поезия в метрото“, която ни подарява стиховете на известни български и полски поети във вагоните на градската железница. Проектът продължава до 4 декември, а в него са включени творци като Адам Загаевски, Ева Липска, Кристина Домбровска, Иван Теофилов, Иван Цанев, Миглена Николчина. Техните произведения звучат и в източния коридор на метростанция „СУ Св. Климент Охридски“, а идеята се реализира съвместно с „Литературен вестник“.

Сигурно вече сте си помислили, че ще ви говорим за един от „бащите“ на хип хоп културата KRS – One. Този път обаче името на легендарното му парче от 90-те са заимствали двама от най-интересните ди джеи на съвременната хип хоп сцена за най-новия си клубен проект. DJ Cheeba и DJ Moneyshot, част от войнството на лейбъла Ninja Tunes, идват в България, за да ни пораздвижат с култови хип хоп класики с акапелни и инструментални живи изпълнения. Двамата обещават мощен саунд и впечатляваща визия, а за да не сме голословни, трябва да добавим, че британците ще акостират в Mixtape 5 заедно с 4 дека и голям LED екран. Към всичко това трябва да прибавим и бг съпорта в лицето на STARTERAs, който ще извади най-бутиковата си селекция от висококачествен хип хоп и фънк. И ето че си имаме чудесна идея за истинско олд скуул парти с елементи на съвременна визия и обилни дози музикално въображение.

#ПОЕЗИЯ В МЕТРОТО 24 ОКТОМВРИ - 4 ДЕКЕМВРИ ВЪВ ВАГОНИТЕ НА СОФИЙСКОТО МЕТРО

RETURN TO THE BOOM BAP 26 НОЕМВРИ, 22 Ч. КЛУБ MIXTAPE 5, СОФИЯ

13

ВИЖ! ПЛОВДИВ

АНИТА

РАЧВЕЛИШВИЛИ

ЛА Скала, Арена ди Верона, Ковънт Гардън – почти няма престижна оперна сцена в света, на която огнената грузинка Анита Рачвелишвили да не е пяла. Анита дебютира в Операта в Тбилиси още като студентка в Консерваторията, а малко по-късно започва работа там. Световната слава идва през 2009 година, когато открива сезона на Ла Скала с превъплъщението си в Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе. С тази роля тя дебютира и в Метрополитън Опера, а отзивите оттам се заключават в следното изречение : „Едва ли има друг певец, който по-добре да съчетава всички качества, необходими за една истинска Кармен“. Именно с тази почти легендарна нейна роля Анита Рачвелишвили идва в България през ноември. С този спектакъл ще бъде поставено началото на серията Opera Gold, която всеки месец ще ни поднася представление от световна величина.

14

КОГА И КАК РАЗБРАХТЕ, ЧЕ ОПЕРНОТО ИЗКУСТВО ЩЕ БЪДЕ ВАШЕ ПРИЗВАНИЕ? Никога не бях ходила на опера, но от малка извисявах глас и пеех по цял ден, затова баща ми ме записа на уроци по пеене. Вече интензивно посещавах курсовете си по пиано, но той бързо ми намери вокален педагог и ме окуражи да развивам и гласа си. Операта беше изключително нов свят за мен, в който не можех да си открия място. Докато учителката не ми каза, че гласът ми е перфектен за опера. Записах се в консерваторията в Тбилиси и.. оперното изкуство се превърна в мое призвание. КАКВО ОТКРИХТЕ ПО ПЪТЯ ДО НАЙ-ПРЕСТИЖНИТЕ СВЕТОВНИ СЦЕНИ? Открих, че успехът не идва даром и трябва да извървиш дълъг път, за да го стигнеш. Чак тогава се случва чудото. ЗАЩО СПОРЕД ВАС ИМЕННО РОЛЯТА НА КАРМЕН ВИ НОСИ СВЕТОВНО ПРИЗНАНИЕ? Може би, защото Кармен се доближава до мен, влизам в роля и не играя – чувствам я. А и съм я изпълнявала толкова много пъти – все още предавам пълната палитра от емоции и чувства на публиката, като представям Кармен точно такава, каквато е. Такава, каквато съм и аз. КАКВА Е АНИТА РАЧВЕЛИШВИЛИ ИЗВЪН СЦЕНАТА? Приличам си с персонажите на сцената. Много съм емоционална, но се опитвам да се контролирам и винаги да бъда позитивна! Както и да правя нормалното, въпреки дългите репетиции. Тренирам, храня се здравословно – смятам, че човек трябва да се грижи за тялото си, колкото и да е зает. Понякога просто гледам филм или чета книга.

9 НОЕМВРИ ОТ 19:00 Ч. КОЛОДРУМА В ПЛОВДИВ

ВИЖ! СОФИЯ

РАЛФ ТАУНЪР И МУЗИКАТА НА ОРЕГОН На 21 и 22 ноември в София ще гостува култовата джаз група “Орегон”. Музикантите са заедно на сцената вече 46 години, а тази година ще издадат своя трийсти албум. Музиката им не спира на вълнува публиката, може би защото в нея присъства един така нетипичен за джаза инструмент като обоя, може би защото имат неповторими композиции, които звучат красиво, изсвирени и от квартет, и от голям оркестър, но най-вероятно, защото са си подали ръка четирима велики музиканти и са оставили частица от себе си в музиката на своя “Орегон”. Тя пътува през различни жанрове, прескача рамки и намира нови светове. За всичко това си поговорихме с един от солистите на Орегон, неповторимият китарист Ралф Таунър. КАК ВИ ХРУМНА ДА ВКЛЮЧИТЕ В МУЗИКАТА СИ ЕДИН ТАКА НЕТИПИЧЕН ЗА ДЖАЗА ИНСТРУМЕНТ КАТО ОБОЯ? Голямият изпълнител на обой Пол Макендлес работеше с друга група - Paul Winter Consort, с която се оказа, че започнахме да свирим постепенно всички заедно. Неговият начин на свирене се съчетаваше добре със ситар, китара и табла, на които пък ние свирехме, и така се получи съвсем естествено. КОИ СА ВАШИТЕ НАЙ-ИНТЕРЕСНИ СЪТРУДНИЧЕСТВА ПРЕЗ ТЕЗИ ГОДИНИ? Дуетите с Гари Пийкок, Джон Абъркромби, Гари Бъртън и по-големите формации с Ян Гарбарек, Еберхард Вебер и Йон Кристенсен. Двойният диск с Руския симфоничен оркестър, в който се изпълнява музика, композирана и аранжирана от

музикантите на “Орегон”. КАКВО ВИ НОСИ УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ВЪВ ВАШАТА РАБОТА ? Езикът и тайнството на музиката са моя страст и отдаденост и са ми носили голяма радост през целия ми живот. Да комрозирам музика, която разказва история и ме докосва емоционално, ми носи голямо удовлетворение. ЗА НАД 40 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА КАКВО СЕ ПРОМЕНИ И КАКВО СИ ОСТАНА СЪЩОТО ? През тези години сме имали трима различни барабанисти и един басист – това са повече от 45 години, а смените се случиха вследствие на смъртен случай и други обстоятелства. Но онова, което остана непроменено, е ентусиазмът и вълнението, с които свирим старите и нови композиции на “Орегон”. КАКЪВ СЪВЕТ БИХТЕ ДАЛИ НА МУЗИКАНТИТЕ, КОИТО ТЕПЪРВА ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ С ТАЗИ ПРОФЕСИЯ? Съхранете любовта и очарованието си към музиката непокътнати, дори и музиката ви да не се харесва от всички. КОЯ Е НАЙ-ГОЛЯМАТА СИЛА НА МУЗИКАТА? Музиката е интернационалният език, който преминава отвъд вербалния език на народи и държави, и се разбира смислено по уникален начин.

21 И 22 НОЕМВРИ ОТ 20:00 Ч.

SOFIA LIVE CLUB

15

GEOGRAPHY OF

ПИСМО ДО ЕРИК УАЙНЪР

Преди няколко години журналистът Ерик Уайнър обиколи земното кълбо в търсене на формула за щастие и написа своя забавен пътепис „География на блаженството“. Г-н Уайнър би бил радостен да узнае, че в Бургас се проведе събитие, изцяло подвластно на щастието. В края на октомври КЦ „Морско Казино“ приюти най-добрите деца и младежи, изучаващи английски език в Британски Културен Център.

17-тата по ред годишна церемония за връчване на сертификати на Университет Кеймбридж бе по-скоро музикално преживяване. Макар и с лека изненада, ученици и родители излязоха на сцената и пяха заедно. Така споделиха огромната радост от престижните британски сертификати на 3 детски и 4 младежки нива.Това бяха точно учениците и екипът, които спечелиха 4-тия пореден Златен Статут на Британски Съвет. В тази

престижна компания се откроиха децата със 100%-ов резултат: Антонио Бакалов, Борис Тодоров, Георги Кънев, Игор Шуленин, Николета Михалева, Петя Чиликова, Ралица Златинова и Христо Вълчев. Най-голяма радост за своите родители донесоха победителите в ниво В2 Мила Гайдурлиева, Евдокия Капзамалова и Владимир Вълчинов. Безспорни шампиони на събитието станаха Калоян Стефанов, Теодора Николова, Михаел Стоянов и Галина Павлова, които бяха удостоени с най-високото интелектуално признание по английски език сертификат на ниво С2. Затова бихме искали да напишем: „Уважаеми г-н Уайнър, Любезно Ви предоставяме още една географска точка на „блаженството“. Ето и нейните координати: България, Бургас, ул.“Славянска“ №77, Британски Културен Център. Очакваме Ви!”

ВИЖ! БУРГАС „Истории за малки и пораснали деца“ е сборник с най-добрите истории за деца, писани от Любен Петков. Роден в Странджа, писателят събира своите сюжети от духа на планината и детските си спомени. В книгата е включен и романът за юноши „Варненски часовник“. Илюстрациите са дело на Стефан Десподов, Александра Чаушова и Мария Зафиркова. „Любен Петков разказваше краищата на много дълги истории – в неговите книги видяхме края на патриархалния свят, края на държавния социализъм, края на българската гора…“, пише след смъртта му Марин Будаков в „Култура“. Той ще дойде през ноември в Бургас, за да ни припомни историите за малки и пораснали деца. Любен Петков издава дебютната си повест „Зелени кръстове“ през 1968г. Автор е на над 30 книги, сред които романът „Преображение Господне“, повестите „Градът на истината“, „Календар“, „Зелени кръстове“. Превеждан на повече от 10 езика, той е носител на Славейковата награда за детска литература, както и на наградата на Община Бургас за цялостен принос.

8 НОЕМВРИ, 18 Ч. КЦ „МОРСКО КАЗИНО“, БУРГАС

Докато се лутаме из въпроси като „Що е то будител и има ли почва у нас?“, има личности, които на практика показват в какво се състои тази работа. Теди Москов, Мая Новоселска, Александър Морфов, Христина Арсенова са само част от хората, „събудени“ за театър от Юлия Огнянова. Нейният принос към това изкуство обаче съвсем не се ограничава дотам. Част от фантастичната четворка на Бургаския театър, която и до днес стои в основата на неговата слава, смел изследовател в полетата на театралните изразни средства, създател на жанра „театрална клоунада“, Юлия Огнянова е истинско явление в съвременната българска култура. Назад към близо 100-годишния й живот, изпълнен с предизвикателства, успехи и много, много вдъхновение ще ни върне книгата на Румяна Емануилиду „Юлия Огнянова – Автопортрет за разпознаване“, която ще бъде представена на 1 ноември от 18 часа в Дома на писателя. ЮЛИЯ ОГНЯНОВА – АВТОПОРТРЕТ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ 1 НОЕМВРИ, 18 Ч. ДОМ НА ПИСАТЕЛЯ

Светлина, въображение и малко пясък са напълно достатъчни съставки, за да си създадем вълшебна приказка. Толкова чудна, че чак героите й да оживеят. Е, добре е да имаме и необикновена кутия, в която любимите малчовски персонажи само да чакат да бъдат разказани. Нея ще ни донесат актьорите от Кукления театър на Бургас, а мястото за среща с тях е експозиционен център „Флора”. Всяка събота на ноември в зала 4 на Флората ще можете да се включите в работилниците на „Приказки, скрити в пясък”, в които децата ще създават истории с пръстчета и пясък. Е, разбира се, и с въображение. Докато рисуват, те ще видят и филмче, в което произведенията им ще „оживеят” с помощта на светлината, която минава през пясъка. За да сте сигурни, че няма да пропуснете забавната среща, запишете се предварително на 0886 11 08 68. Входът за децата е 4 лв, а големите ще влизат безплатно. ПРИКАЗКИТЕ ОЖИВЯВАТ 05, 12, 19, 26 НОЕМВРИ, 12.30 Ч. ЕКСПОЗИЦИОНЕН ЦЕНТЪР „ФЛОРА”, БУРГАС

Творчески срещи, лекции, споделено работно пространство и какво ли още не можете да откриете в читалище „Хамалогика”. Вечерите под надслов „Дестинация X” пък са за пътешественици и авантюристи. Те ни телепортират до различни кътчета на Земята, за които ентусиазирани разказвачи споделят опита си. Читалището е проект на сдружение „Хамалогика”, който акумулира енергията на най-различни хора както в Бургас, така и от страната. Идеята му е да се създаде едно съвременно пространство за случване на събития и срещи, в което всеки да намери свои съмишленици и поле за изява. Можете да следите живота на читалището във фейсбук страницата им, както и на място на третия етаж на улица „Шейново” 24. Това е най-новото читалище в Община Бургас, което я прави една от малкото общини в България, в която се откриват класически средища на култура, обърнати обаче към съвременните търсения публиката. ДЕСТИНАЦИЯ X ВСЕКИ ПОНЕДЕЛНИК, 18 Ч. ЧИТАЛИЩЕ ХАМАЛОГИКА, БУРГАС

17

ВИЖ! СОФИЯ

КОГА И КАК РАЗБРА, ЧЕ ХИП ХОПЪТ Е ТВОЯТ СТИЛ? Пея от 3-годишна. Първо се влюбих в поезията. Хип хопът е много важен за мен - това е красива и могъща култура. Музиката, която дава глас на безгласните и невидимите.

А К УА Н АРУ Акуа Нару можете да срещнете по световните музикални сцени от Бразилия, през Европа, Щатите, та чак до Судан. Емоционален изпълнител, поет, активист и лектор, тя има зад гърба си няколко студийни албума, последният от които “The Miner’s Canary”, излезе през 2015-та година. Акуа Нару идва за първи път на родна сцена, а заедно с нея в Sofia Live Club на 11 ноември от 21 часа ще излязат и музикантите от нейния бенд. Заедно ще забъркат микс от хип хоп, соул, джаз, блус и африкански ритми, заредени с енергията на Акуа и майсторски поднесените й поетични рими.

18

КАК СЕ СПРАВЯШ С ПРЕДРАЗСЪДЪКА, ЧЕ ТОВА Е „МЪЖКА ТЕРИТОРИЯ“? Доказвам, че не е. Вече няма мъжка и женска територия, всички творим и действаме. КОИ СА ХОРАТА, КОИТО СА ТЕ ВДЪХНОВИЛИ ПРИ ФОРМИРАНЕТО ТИ КАТО ЧОВЕК И ИЗПЪЛНИТЕЛ? Списъкът наистина е дълъг. Пътувам много, вдъхновявам се от всякакви места и работя със страхотни музиканти, където и да отида. Това несъмнено оказва влияние върху музиката ми и ми помага да надграждам себе си. Ако трябва да спомена артисти и изпълнители - Лорин Хил, Нина Симон, Трейси Чапман, Гладис Найт, която е безкраен извор на вдъхновение, много са, със сигурност пропускам да назова някой любим. АКО ТРЯБВА ДА СЪБЕРЕШ ФИЛОСОФИЯТА ТИ ЗА ЖИВОТА В НЯКОЛКО ИЗРЕЧЕНИЯ, КАКВИ БИХА БИЛИ ТЕ? В основата на живота ми е твърдението: любовта към теб самия е първият романс. Ако съм добра към себе си, мога да бъде добра и с останалите и по този начин да бъда по-смислена част от света като цяло. ОСВЕН КАТО ИЗПЪЛНИТЕЛ, ТИ ОБИКАЛЯШ СВЕТА И КАТО ЛЕКТОР. КАКВИ СА ПРИЛИКИТЕ И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ЕДИН ТВОЙ КОНЦЕРТ И ЛЕКЦИЯ? И в двата случая изразявам себе си. Освен това животът сам по себе си е една класна стая. Преподаването ме научи, че аз всъщност съм ученик и мога да науча по нещо от всеки. Същото е и на концертите ми, аз научавам нещо с всеки следващ и мисля, че и хората научават някои неща. Радвам се на всяка предстояща обмяна и нямам търпение да видя публиката в София, чувствам, че ще е интересно.

ВИЖ! ПРОСТРАНСТВА

НА ШАРЕНО Ако цяло лято сте оглеждали чуждите тела за следи от мастило под кожата, ако тайничко боготворите Якудза не заради престъпните им деяния, а заради отличителните "белези" по тялото и сънувате с удоволствие как ви бодат с игла, значи просто искате татуировка. Ноември е един от добрите месеци да свършите тази работа заради нулевата наличност на жега, пот и слънце. Ако пък просто искате да се маскирате, без да се шарите, пропуснали сте Хелоуин и имате достатъчно тестостерон, може да си пуснете мустак или брада - не само заради инициативата Movember. За всичко това имаме няколко идеи.

ВИЖ! ПРОСТРАНСТВА КОИ СА ТАЙНИТЕ СЪСТАВКИ ЗА ЕДНА ДОБРА ТАТУИРОВКА? Тя е само една - добър татуист.

КОИ СА АКТУАЛНИТЕ ШКОЛИ В ТАТУИРАНЕТО В МОМЕНТА? Напоследък се правят много оригинални, творчески татуировки, които се съобразяват единствено със стила на конкретния артист. Техниката позволява една рисунка от хартия да бъде превърната в прекрасен татус, когато е в ръцете на добрия татуист. ЗАЩО ПОВЕЧЕТО ХОРА ИСКАТ ЕДНИ И СЪЩИ ТАТУИРОВКИ? Хората търсят изпитаното и мислят, че щом за един е станало добре, ще стане и за тях. Гаранция няма. Татуистите не са принтери.

КАК СЕ РАЗВИВА СПОРЕД ТЕБ ТАТУ КУЛТУРАТА? В България има много интересни артисти, вече има много татуисти с добра техника, истински професионалисти. Сцената се различава коренно от това, което беше преди 10 - 20 години. Прекрасно се развива, но сцената не е голяма.

ИМА ЛИ ТАТУ АРТИСТИ, КОИТО СЛЕДИШ С ИНТЕРЕС? Да, много са. Като татуист черпя вдъхновение от всевъзможни работи на колеги. Напоследък следя с интерес например Дейв Пауло, Джулиан Хетс, Майк Моузес.

ИМАШ ЛИ АРТИСТИЧЕН БЕКГРАУНД И ВАЖНО ЛИ Е ТОВА ЗА ТАТУИРАНЕТО? Да, от малък уча в художествени училища. Завършил съм и Художествената академия. Това помага - разширява кръгозора и ти дава солидни основи. КОЕ Е НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО В ПРОФЕСИЯТА НА ТАТУИСТА? Да прави татуировки година след година и същевременно да не стане търговец, а да остане артист.

20

Петър Ефремов сглобява сам първата си тату машинка през далечната 95-та и започва да се учи върху кожата на приятели. Експериментът се оказва успешен и 15 години по-късно, воден от страстта си към механизмите и изобретенията, той продължава да прави татуировки и всичките си машинки. Вдъхновяват го работите на старите тату майстори, а любимите му стилове непрекъснато еволюират и се променят от японския стил и механиките, до new traditional, trash polka и oldschool. През годините е гостувал като артист в много европейски държави, а днес ще го откриете в студиото му на ул. "Хан Аспарух" 28 и на petartattoo.com.

Бургас, ул. Софроний 8 facebook.com/etna

22

МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

ВИЖ! ПОСОКИ Ако играехме на асоциации, когато някой каже Ели Цонова (познавате я като @_e_l_l_y_ от Instagram), друг щеше да "познае" Берлин, или обратното. Двете имат нетрадиционна връзка. Ели е от хората, които нямат снимка под Бранденбургската врата, но пък познава закътаните кътчета на Кройцберг, Марцан или Нойкьолн, че дори знае кога и как пада светлината на любимите ѝ локации. Може да я засечете и от двете страни на стената, но намира Източен Берлин за по-фотогеничен.

Тази година останах без платена отпуска още през септември. Оказа се, че съм успяла да се разделя с цели 24 дни, от които 20 съм прекарала в Берлин. Защо точно Берлин? Защото е един безкраен извор на вдъхновение. Като една птица, избягала от клетката си след години на затвор и правила, Берлин е разперил своите криле и се наслаждава на свободата. А тази негова свобода е заразна. Всеки посещава немската столица по различни причини. Някои търсят най-вкусния чийзкейк, други обикаляме да снимаме геометрии, трети се редят на километрични опашки пред Клункеркраних и Бергхайн с надеждата да надникнат в един нов разкрепостен свят.

ТЕКСТ И СНИМКИ: ЕЛИ ЦОНОВА

Хубавото на Берлин е, че каквото и да търсите, намирате поне пет други неща. Зад всеки ъгъл ви чака нова арт инсталация, алтернативни обиколки на подземния свят на столицата, колелета под наем или просто нов интересен човек, с когото да изпиете по едно Клуб Мате. Това, което според мен прави града толкова автентичен, е фактът, че берлинчаните не се срамуват от историята си. Даже обратното – всяка сграда, която дори само далечно е обвързана с немската история, днес може да бъде посетена и разгледана. Така ще се озовете в изоставената шпионска база Teufelsberg, която е най-голямата стрийт арт галерия в Европа. Бившите бомбоубежища също са превърнати в атракция за по-смелите туристи, които не се страхуват да слязат 60 метра под земята и да слушат как преди само 70 години на същото място хора са намирали спасение от бомбардировките. Ако и вие сте сред дръзките пътешественици и действително попаднете на такъв тур, обърнете специално внимание на цифрите по стените на бункера – те индикират броя на хората, които могат да се помещават там, преди въздухът да започне да свършва.

Друга задължителна дестинация е Музеят на евреите. За разлика от други музеи, в този няма да откриете безкрайни истории или артефакти. Тук главната атракция е архитектурата. Дело на световноизвестния архитект Даниел Либескинд, сградата ще ви накара да усетите историята на евреите по един много специален начин. Разделена е на три исторически оси, всяка от които води към внушителни помещения, които ще ви оставят безмълвни под тежестта на успешното преплитане на дизайн и история. И до днес можете да видите останките от Берлинската стена, старателно изрисувани с графити. При последното си посещение на европейския Ню Йорк имах късмета да спя в апартамент точно срещу най-голямата съхранена част от стената, позната като Ийст сайд галерията. Когато започнах първия си ден там със закуска на слънчевия балкон, гледайки именно тази граница от отминало време, се замислих колко голям късмет имаме, че виждаме един нов Берлин. Приемаме свободата му за нещо естествено, а дълги години този един Берлин се е състоял от два коренно различни свята – Източен и Западен. Днес Берлин продължава да не е само един свят, но вече не е Източен или Западен. Берлин е Кройцберг, Мите, Пренслауерберг, Нойкьолн и още много други единици, играещи важна роля за пъзела на столицата. Никой няма да ви спре да преминете от една единица в друга, а и те до голяма степен са толкова преплетени, че преходът се случва напълно естествено. Но за разлика от миналото, когато стената е разделяла не само семейства, но и потока на информация, днес е толкова лесно да се увлечете по някой нов тренд, да прекосите целия град, за да стигнете до любимия си нов ресторант, или просто да се разходите безцелно из някоя досега непозната за вас част. Затова падането на стената не означава само съединението на Берлин, но и избор.

23

ВИЖ! МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ ОТ СТЕФАН ИВАНОВ СНИМКА: ЯНА ЛОЗЕВА

24

Между редовете на градовете Думите на Стефан Иванов вълнуват, независимо дали са в бял стих, под формата на театрален диалог или просто във фейсбук статус. Той е опитомил част от тях в четири (поне засега) поетични книги, а можете да го четете и в блога siv.sofiascape.com. Още с дебюта си на театрална сцена с пиесата „Медея, майка ми”, в съавторство с Иван Добчев, печели „Икар”, а текстовете му публикуват „Култура”, „Light”, “Литературен вестник”. Помолихме Стефан да сподели с нас усещането си за Берлин – град, който знаем, че отдавна го вдъхновява. Ето и неговия отговор:

В сериала „Западен свят“ музиката, която звучи от пианото в бара, е особен детайл. В четвърти епизод е The Cure. Пет дни преди да започна да пиша това ги слушах в Берлин. С музиката идва прилив на спомени. В зората на кабелната телевизия, рано сутрин преди училище, гледах американски анимации по RTL и Pro7. Не научих немски. Драсках с моливи по гръбчетата на книгите на библиотеката над леглото. „Черният обелиск“ на Ремарк почервеня. В червената „Лада“ звучаха двете касетки на „Стената“ на Floyd. Не съм си представял, че ще ида в Берлин. Чужбина беше далечна галактика. Имах зелена канадка и гледах пиратски касети. Играех футбол и тенис. Четях книги-игри и „Китайски загадки“. Бих се изсмял, ако знаех, че в Кройцберг ще ям риба с ориз, увита във водорасло. Не можех да предположа, че ще спя при приятели в Моабит и Фридрихсхайн. Или с часове ще кисна във вече затворения „Тахелес“. Или че преди осем години ще купя том с есета за Тарковски. И ще прочета за престоя му в Берлин през март 1984. Бил е в Глинике, в югозападния край на града, почти до Потсдам. Срещал се е със студенти и с Фридрих Горенщейн, съсценарист на „Соларис“, прясно завършил сценария на „Хофманиана“. Идея, за която Тарковски пише в дневника си шест години по-рано. Не знаех, че на улица с име, сродяващо щъркел и винкел, има апартамент, в който вечерята е вегетарианска и разговорите хубави. Жилището е било дом и за Арво Пярт през цялата 1981. Не съм помислял, че ще имам дълъг диалог в градина и близката спирка на метрото ще е „Еберсвалдер“, бивша „Георги Димитров“. Не знаех нищо за Райхстага или за Кристо. Не знаех, че „Сталкер“ е сниман край Талин, а Пярт е естонец. Сутрините преди часовете в 122 ОУ „Николай Лилиев“ исках да мятам кестени. Да си купя меденка, да щипя момичета. И да играем на „мама козичка“, каквито и да бяха правилата. Не знаех за „Берлин“ на Лу Рийд или за песента „Берлин“ на Нова Генерация. Не знаех, че в рамките на ден ще видя концлагера „Бухенвалд“. И ще плача като си представям затворена металната врата с надпис „Всекиму своето“. Часове по-късно слушах Бьорк, Blur и Pet Shop Boys на старото летище „Темпелхоф“. Pet Shop Boys пяха „Go

West”. Не знаех, че ще видя и по-близкия лагер „Заксенхаузен“. Не ми е минавало през ума, че мнозинството бежанци, които съм срещал на живо, ще искат да стигнат до Германия. Не съм си мислел, че някога ще познавам бежанци. Или ще размишлявам за войната и вината, която тя носи. За плътта на паметта и топографията на терора. За надеждата, която стъпва накриво и пада в бездна. Не бях ходил до къщата във Ванзее, където е взето „Окончателното решение на еврейския въпрос“. Не знаех, че сърцето ми ще се свие в „Еврейският музей“ на архитекта Даниел Либескинд. Не бях гледал „Криле на желанието“. Не бях слушал Ник Кейв на живо, отново в Берлин. Не знаех, че ще видя Том Йорк на сцена и ще крещя текстовете на Radiohead под валеж, който започна с песен за дъждовни капки. Не знаех, че ще седя върху дъждобраните на влюбена италианска двойка. Между целувките момичето ще ми разкаже, че следва литературна теория и е защитила дипломна работа за Примо Леви и Ели Визел. Не бях гледал последните представления на Димитър Гочев. Не бях оставял нищо на гроба му. Близо е до тези на Хайнер Мюлер, Брехт, Хегел и Ото Зандер, другият ангел във филма на Вендерс. Не знаех какво е хипстър, Стената, кулата „Алекс“, „Club-Mate“, шаварма или „Кабаре“. Не знаех кои са Лукас Кранах, Бьоклин, Караваджо, Анселм Кифер, Себастиао Салгадо, Холбайн. Нито какво е глювайн. Не знаех, че ще имам любими музеи, картини, книжарници, битаци, кина, паркове и градини. Не знаех, че година след година ще виждам работещите в тях отново и отново. Не знаех, че ще прекалявам със списъци, в които има възхищение, благодарност и обич. Като малък исках да порасна. Не знаех какво означава това. Не знаех, че Берлин е бил черно цвете на цивилизацията, но и извор, който чака хора, на които да се раздаде. Не знаех, че след пътувания шепа приятели ще ми стават все по-скъпи. Не знаех, че толкова ще обичам семейството си. Нямах представа, че сред цялата история, изкуство и индустрия ще държа ръката на жената, която обичам. Знанието не носи само печал. Дори и друго да не научих от Берлин, това е достатъчно.

25

ВИЖ! ARTIST’S CORNER

АСЯ КОЛЕВА Ася е илюстратор, дизайнер и визуален журналист, чиято голяма любов е рисуването. Създава и илюстрира детски книжки, а през 2014 г. основава и малкото издателство “Бяла лодка” (lodkata.com). В него експериментира с хартиени изделия за деца и възрастни.

ОПИШИ НИ СЕБЕ СИ И СТИЛА СИ?

Аз съм обикновен човек в търсене на баланса между живеене и творене. В търсене на себе си и своя автентичен глас. Експериментирам със стилове и материали, надявам се никога да не спра да го правя. Вълнува ме животът, енергията му и как тя се проявява в живата рисунка чрез нечия ръка. Колкото по-скромен и незабележим е компютърът в нея, толкова по-добре.

ASYAKOLEVA.COM

КАК ТЕ ОТКРИХА ДЕТСКИТЕ КНИЖКИ?

26

Те са тук, винаги са били. Просто съм от хората, които веднъж влезли в техния свят, им е доста трудно да излязат от него.. Изкушение за цял живот.

КОИ СА НАЙ-ВАЖНИТЕ КОМПОНЕНТИ НА ЕДНА ВЪЛНУВАЩА ИЛЮСТРАЦИЯ?

Да ти разказва сама по себе си толкова много неща, че ти да стоиш безмълвен и потопен в нея много дълго време.

КОЯ КНИГА ЩЕ ПРЕПРОЧИТАШ ВИНАГИ?

Джани Родари никога под никаква форма не ми омръзва. Също приказки. Всякакви. Постоянно ги преоткривам..

ИМА ЛИ ИЗДАТЕЛСТВА, КОИТО СЛЕДИШ С ИНТЕРЕС НАПОСЛЕДЪК?

Напоследък съм във фаза да внимавам много с информационния поток - включително издателства, книги, илюстратори. Много лесно се губя в тях и от гледане понякога не остава време за правене. Но последната година определено хвърлям по едно око на нещата, които се случват на изток - Корея, Япония... Срещнах много прекрасни техни издания на Панаира на детската книга в Болоня тази пролет и от време на време проследявам какво ново.

НАКЪДЕ ПЛУВА БЯЛАТА ЛОДКА?

Иска ми се капитанът й да я води по-уверено, но той е много разсеян и много често се случва да се зазяпа по облаците и тя просто да си плува, накъдето я отнесат вятърът и вълните.

27

ЕДИН ДЕН В ОФИСА

РУБРИКАТА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА СЪВМЕСТНО СЪС

Все се чудите на онази порода хора, които ходят с желание на работа. Как може един ден в офиса да бъде приятен, достатъчно добре организиран, за да има време и за разтуха, и за забавление, и за сладки разговори с колегите, но и за купищата задължения, срокове и задачи, които ни дишат във врата? Попитахме двама души от екипа на "Съдърланд", за да ни просветят и допуснат в своето работно ежедневие.

28

ДАРИНА ТОДОРОВА

Subject Matter Expert в проект с руски език РАЗКАЖИ НИ КАК ЗАПОЧВА ДЕНЯТ ТИ. Работният ми ден започва с преглед на пощата. Маркирам приоритетните задачи за деня и се запознавам с ъпдейтите, които трябва да бъдат сведени до знанието на консултантите. КАК БИ ОПИСАЛА ОСНОВНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ? Най-общо казано, оказвам съдействие на всеки консултант, който има затруднение или изпитва несигурност в своите дейстивия или знания. С това целим да осигурим високо качество на предлаганата от екипа услуга. КОЯ Е ЛЮБИМАТА ТИ ЧАСТ ОТ ДЕНЯ? Любими са ми кратките паузи и обедната почивка. Тогава разпускам в зоната за релакс и игри или се разхождам в търговския център, където се намира офисът ни.

ИВАЙЛО ДАНЧЕВ

Мениджър екип на проект с немски език КАК СЕ ЧУВСТВАШ В "СЪДЪРЛАНД"? За никого не е тайна, че дори и в някои от лошите си дни идвам с удоволствие на работа. Всеки ден графикът е натоварен, но сутрин винаги ме посреща приветливата атмосфера на мола. Използвам административния вход на "Съдърланд" или пък решавам да мина през ескалаторите, водещи до коридора с мотивационни послания. Тези малки неща в началото на деня ми напомнят, че не мога да си позволя да не давам 100% от себе си. ОПИШИ НИ ЕДНА ТВОЯ СУТРИН В ОФИСА. Времето преди 11 часа минава мигновено. През това време правя анализ на постигнатото от предходния ден и изготвям план за настоящия. А КАКВО СЕ СЛУЧВА ПРЕЗ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ НА ДЕНЯ? Денят обикновено преминава от среща в среща и от обучение в реална ситуация, изискваща практическото му прилагане. През обедната си почивка аз лично предпочитам да ползвам кухнята на офиса. Там винаги може да усетиш настроението на колегите, както и да се откъснеш от ежедневието, гледайки част от мач или любимо предаване. Доста често остава време и за кратък дуел на билярдната маса, в зоната за почивка, където можем да се възползваме и от други игри. Работният ми ден приключва малко след 19 часа и не мога да кажа, че по пътя към вкъщи не нося и мисли за работата. Изпраща ме обаче същата онази приветлива обстановка и отново ме подсеща, че съм част от нещо голямо, което се развива и което има нужда от мен.

29

ВИЖ!

София, Пловдив, Бургас

Издава се от:

Creative Cat Design ltd. София, ул. П. Евтимий 36A Бургас, Лазур, бл. 20 office@vijsofia.bg ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd.

Екип:

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg МЕНИДЖЪР Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg РЕКЛАМА СОФИЯ/ПЛОВДИВ office@vijsofia.com 0896 804 368 Петя Бараболова petya.barabolova@vijsofia.bg 0886 120 854 Мария Якова maria.yakova@vijsofia.bg 0886 837 818 РЕКЛАМА БУРГАС Здравка Раева contacts@vijburgas.com 0888 585 516

vijsofia.bg

ТИРАЖ 15 000 бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития в София, Пловдив и Бургас. Печата се в печатница "Хеликс прес", Варна на рециклирана хартия. КУРАТОР ТЕМА Маргрета Костадинова АВТОРИ В БРОЯ Гергана Гайдарова Ели Цонова Мая Стефанова Стефан Иванов ФОТОГРАФИ Стефан Ботев / стр. 4 Кирил Биков / стр. 6, 7 Мария Гудрун Рунарсдотир / стр. 8 Studio Lampa Ltd / стр. 12 Ели Цонова / стр. 1, 22 Яна Лозева / стр. 24 ИЛЮСТРАЦИИ Borislavawillmadeit / стр. 3 borislavaaaa.blogspot.bg КОРИЦА Ели Цонова instagram.com/_e_l_l_y_ WWW Мартин Стайков web@vijsofia.bg

vijburgas.bg

ВИЖ! 2012-2016 Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали.