Page 1

ЮБИЛЕЙНО ИЗДАНИЕ ПЕТ ГОДИНИ СПИСАНИЕ ВИЖ!

АВГУСТ 2017


КРЪ ГЛ А

ПЕТИЦ А

Този август правим точно 60 броя, или в друга хронологична единица - 5 години. В началото бе само "Виж! Бургас". После си имаше за компания и "Виж! София”. А сега е вече просто "Виж!" и се разхожда едновременно из столицата, край Бургаския залив и около пловдивските тепета. По този повод сме си спретнали малък частен обзор на нещата, които ни впечатляват откакто ни има насам. Отсяхме няколко (да ги наречем) категории, за които най-често ни се случва да пишем. Обаче не сме сами. Никога. Освен нашите си "вътрешнозаводски" наблюдения включваме и погледа на вещите в занаята - на разбиращите, наблюдателните, дейните и запознатите в даден район от културния живот. И тъй като се въртим около 5-годишнина, търсим топ 5 за имена, места, явления, тенденции или събития в дадена сфера. Не връчваме награди. Не правим класация. Просто отбелязваме.

2

КРЪГЛА ПЕТИЦА

19

ARTIST’S CORNER

26

ЛЕТЯЩИЯТ ЧОВЕК


ВИЖ! TEMA АВТОР: МАЯ СТЕФАНОВА, ИЛЮСТРАЦИЯ: BORISLAVA WILLNEVERMADEIT

МУЗИКА

Слагаме слушалките и се абстрахираме от заобикалящия ни шум или тишина. Превъртаме парчетата и изпълнителите, които са ни минали през ушите през последните пет години. Концерти, партита, музикални фестивали и отделни единични събития, които са ни доставили слухово удоволствие. Сред тях изпъкват организации като Falshimento, които ни докараха имена като Gonjasufi, Saul Williams, Kojey Radical, финландците K-X-P и дори събраха на едно място Лиса Джерард от Dead Can Dance с Мистерията на българските гласове. Другите верни борци за разнообразие в музикалната програма на столицата са „Аларма пънк джаз”, които целогодишно си организират какво ли не. Симпатично се появи и концепцията за концертите Sofar, които целят да вкарат музика на живо директно в дома ти, само да искаш. KinK продължава да държи челното място в класациите на RA за електронен лайв, а по нашите ширини се появиха и изпълнители като Стругаре, който спокойно може да мине за нещо като български Ghostpoet. Партитата започнаха да се изнасят от стандартните барчета и клубове и да ходят по разни житни полета, по покривите, в контейнери или телевизионни студия. Определено се въздигна и местният имидж на плочата, която някак излезе от образа „нещо прашно от скрина на баба” и се превърна в „ако го нямаш на плоча, начи нищо не си чул”. Това съответно увеличи гъстотата на магазините за плочи и винил базарите, което си е добър тренд откъдето и да го погледнеш. Вещият поглед към музикалната ни среда обаче оставихме в ръцете на Андрей Пеев. Той е от хората, които не се отказват да преследват желанието си нещата в музикално отношение у нас да придобият онзи вид или поне нюанс, който той наблюдава и като публика, но и професионално по целия свят - в клубно, фестивално и концертно отношение. Затова е сред основателите на организации като Cotton Records, Reel Feel и Keen Acts, а междувременно винаги е поддържал музикалния ни слух и танцувални способности и зад пулта като част от Sirius & Methodikal или просто като Makopa или Rabi Peev.

3


Има публика за всичко, ако знаеш и правиш нещата, както си искаш А Н Д Р Е Й

П Е Е В

СНИМКА: СТЕФАН БОТЕВ

* Нощен живот - барчета и клубове Всяка година в София се усеща все повече разнообразие от нови барове, а няколкото музикални клуба се опитват да развиват и надграждат музикалната си програма не само като венюта с интересни външни продукции, а и собствена програма. Има все повече интересни пространства като „Ателието”, студио „Орфей”, Underground gallery/studio и други, които ще привличат вниманието. Въпрос на време, според мен.

4

* Концерти и партита интересни ивенти Все още не сме свидетели на постоянство в клубната култура и музиката на живо. Липсва ни цвят и малко повече поглед встрани, извън шаблона и обичайните популярни течения и суета. Няма жив и интересен град с ъндърграунд и вълнуващи събития, които не разчитат на постоянни инвестиции от всички посоки. Почти няма и реални, кадърно работещи органични екипи в независими и авангардни проекти, които да не висят на клона на нечие неадекватно финансиране, както и активна, лоялна и жадна за купон публика - необходимата маса хора, която явно липсва тук. * Фестивали Макар и „безплатно” да е мръсна дума в

музиката, София си има джаз фестивал, който накара в един уикенд хиляди хора на едно място да слушат ДЖАЗ - нещо, което преди 5 години звучеше малко sci-fi. От по-нишовите, но качествени опити, е Мeadows In the Mountains в Родопите пример за това как има публика за всичко, ако знаеш и правиш нещата, както си искаш. Обратният пример на този е преместилият се от Банско в Андора фестивал Horizon - чудесно съдържание и събитие, което не успя да намери адекватната си среда и смислена подкрепа на локално ниво… * Авторска музика / продуценти Ако има някой, чиято музика и лайв презентация е търсена и слушана из целия свят, то това е Страхил Велчев - КiNK. * Организатор / публика тенденции Все повече се усеща комуникация между организатор и публика. Сякаш вече има някакъв адекватен минимум санитарно ниво на обратна връзка и социалните платформи определено помагат на всички това взаимоотношение да се подобрява. И тук обаче липсва финансов ресурс в правилните ръце и отново - активна маса хора с малко повече кеш в джоба и желание за купон. Има стотици организации, платформи, фестивали и събития и често малка и съвсем недостатъчна критична публика.


ВИЖ! TEMA АВТОР: МАЯ СТЕФАНОВА, ИЛЮСТРАЦИЯ: БОРИС ПРАМАТАРОВ

СЪ БИТИЯ

Случват се всякакви случки, но случайностите са въпрос на философия. Може случайно да попаднете на нещо приятно, което да се превърне в събитие, но за обратното си трябват усилия - задружни, осъзнати и целенасочени. Събития, които да привлекат достатъчно публика и да се окажат в полето от случайности на минаващите хора, са ежедневие у нас. Всеки втори опит за някакво организирано събитие се нарича фестивал, но рядко е достоен пример за термина. Затова искрено се радваме, когато някой успее да събере всички или поне повечето необходими условности на едно място и да създаде нещо приятно, което е не просто сбор от шатри и „хендмейд” активисти, а истински социален хепънинг. Поводите могат да са шарени, но важното е да се приберем някак обогатени от тях, а не натоварени. Такива през последните години са фестивалите КвАРТaл, платформата ПУК!, Zine и Art Book Fair. Следим с интерес и събитията на „Фотофабрика”, RADAR във Варна, Капана и Opera Open в Пловдив, кинофестивалите София Филм Фест и BIFF в Бургас. Хареса ни замисъла на графити фестивала в Ахтопол и всяка година с мега благородна завист преглеждаме всички налични снимки от поредното ново издание на фестивала Meadows in the Mountain в Родопите. Почитатели сме и на DOMA Art Fest, заради което решихме да ги попитаме как виждат те нещата в тази сфера през последните пет години. Мартина Стефанова и Дойчин Котларов са учредители на фондация „Doma Art”. Тя е изпълнителен директор, а той - председател на управителния съвет. Тя завършва графичен дизайн в Москва и една година специализира анимация в Южна Корея, а той - право в Софийския университет. През последните години тя навлиза по-дълбоко в кураторството, а той - в обществените проекти и инициативи и културния мениджмънт. Двамата са съорганизатори в КваАРТал фестивал, чиито дългосрочен проект е обособяването на креативен квартал в София.

7


М А РТ И Н А ДО Й Ч И Н

С ТЕФАНОВА

К ОТЛ АР ОВ

СНИМКА: НАТАЛИЯ ЙОРДАНОВА

* Войн де Войн - най-интересното име за нас. Върнал се след дълги години в чужбина и събирал слава там, сега твори тук като пърформър и визуален артист. Наскоро отвори и собственото си пространство „Æther”, в което експериментира с млади и доказани автори от света и у нас.

8

* The Fridge - арт и социална платформа, работеща в независимата сфера за съвременно изкуство вече 10 години. Организират всякаква културна програма, алтернативна на предлагащата се. Дълго време имаха собствено пространство на бул. „Мадрид”, а отскоро се преместиха в аристократична къща на „Паренсов” 6, където заедно с други художници направиха нещо като клъстер от арт ателиета, а холът в къщата е превърнат в галерия. * Vivacom Art Hall - мястото започна от ентусиазма на Адриана Михайлова, която го разви като едно от интересните независими

И

пространства. Нещо, от което София имаше нужда, за да приюти голяма част от алтернативната си и не само културна програма. * Musiz Foundation, както и техните събития, посветени на фотографията (и не само), са едни от най-значимите за последните години. Те представиха едни от най-големите световни имена като Бил Оуенс, Хари Бенсън, по-късно фотографии на Лени Кравиц и Браян Адамс, а за десерт и самия Улай. * Club Jules Verne - един от най-емблематичните ъндърграунд клубове, открит преди години по берлински модел. Съвсем наскоро това място, наподобяващо с декорите и светлините си на култувия сериал на Линч „Туин Пийкс”, затвори врати. Надяваме се скоро да ги отвори другаде. Тръпнем в очакване, защото на София определено ù липсва подобен живот.


ТЕКСТ: МАЯ СТЕФАНОВА, СНИМКИ: ЯНА ЛОЗЕВА

С Ц Е НА

10

Пускаме прожектори, вдигаме завесите, надничаме в гримьорните, ослушваме се по репетиции и се прокрадваме в репетиционните. Загърбваме всичко лошо, което се случва на българския театър, не защото искаме да се правим, че не го виждаме - напротив. Просто по сцените, напук на статуквото и драмата, има и страхотна нова драматургия, сценографии, костюми, музика и танц. Пърформансът и съвременният танц вече не са някакви доведени деца на сценичните изкуства, за което „Евала!”. Крайно време беше. Малкият сезон на „Сфумато” и фестивалът ACT са ни всяка година в календара за малък къс голям независим театър. Харесва ни и да ходим на „батълите” Поети срещу актьори, които се задържаха завидно добре вече повече от три години. За творенията на Венелин Шурелов и Мариета Голомехова пък винаги ще има място на нашите страници, защото сме заклети техни почитатели и някак неестествено сигурни, че никога няма да ни разочароват. Какво наблюдава на сцената един от нейните обожатели и активисти - поетът, писател и драматург Стефан Иванов? Той отскоро е в 30-те си години и вече има издадени четири стихосбирки - „4 секунди лилаво”, „Гинсбърг срещу Буковски в публиката”, „Списъци” и „Навътре”, участие в сборниците „Антология на живите” и „Секс off”, писателската група „Бърза литература”, както и множество други публикации в медиите. Заедно с Иван Добчев е съавтор на пиесата „Медея - майка ми”, спечелила „Икар” за най-добро представление през 2013 г.. Пиесата му „Между празниците” е номинирана за същото отличие година по-късно.


Трябва да има групи, молекули, съмишленици, облаци от приятели или просто колеги, обединени дори и от един водещ атом СТЕ Ф А Н

И В А НО В

* За да има сценични изкуства, е нужно да има сцена. Не е задължително, но помага. През последните пет години „Дерида Денс Център” е един здравословен, автономен и независим образец за пространство. За две години ДНК приюти голяма част от съвременния танц и пърформaнс – бил той роден или гостуващ международен. „Мозей”, макар и съществувал за кратко и донякъде като социален експеримент и за специалните желания на Иво Димчев, беше особен оазис. The Fridge пък е по-скоро мутиращ номад, но също е уютно и неочаквано нужно място. Такива са и галерия „Етюд”, както и „Æther” и криейтив хъб „Къща”. Надявам се те да издържат. * За да има сценични изкуства, е нужно да има събития. Отново, не е задължително, но е полезно. Едни от най-важните събития, поне за мен, са „Световен театър в София” (ще помня „Илиада” на Йерней Лоренци, „В очакване на Годо” на Иван Пантелеев, „Орхидеи” на Пипо Делбоно), ACT Фестивал за свободен театър, Авеню Q - единствения мюзикъл в България, на който съм се смял и забавлявал от началото до края, както и учебните представления по сънища и спомени на студенти на Иван Добчев и Маргарита Младенова.

* За да има сценични изкуства, които по необходимост са колективни, трябва да има групи, молекули, съмишленици, облаци от приятели или просто колеги, които да ги правят и са обединени дори и от един водещ атом. Такива са „Метеор” (Ани Васева, Леонид Йовчев, Боян Манчев), всички трупи и компании за импровизационен театър, „Б плюс” (Йордан Славейков и Димитър Касабов) и центростремителната среда, която създават около себе си Боян Крачолов, Васил Дуев, Явор Борисов, Валерий Пърликов, Янко Велков-Янеца. * Необходими са и още специализирани медии за тази сцена, а само рубрики, дори и в масови издания, не са достатъчни. Не е достатъчно и наличието на сайтове като Нови драматургии. * Съжалявам, ако пропускам нещо или някого, но то е поради недоглеждане или заради факта, че сме работили заедно и изпитвам изчервено смущение да продължавам да говоря за каквото и да е, в което имам дори и минимално участие. В спектакъла на лайфа можем и е нужно и да сме ръкопляскащи, както писа Ина Григорова преди почти двайсет години. 11


ВИЖ! TEMA АВТОР: МАЯ СТЕФАНОВА, ИЛЮСТРАЦИЯ: АЛБЕНА ЛИМОНИ

Л ИТЕ РА ТУ РА

Скрили сме се зад книжните корици и се потапяме в световете, към които ни отнасят думите. После затваряме, връщаме се в реалността и се вторачваме именно в кориците. Радваме се, че най-сетне книжният пазар у нас разбра, че и те са важни, за да има успех текстът, който се крие зад тях. Сред страхотните примери за това са по-големите „Жанет 45”, но и по-нишовите издателства СОНМ, „Ерове”, Black Flamingo. Последните ги хвалим редовно и с умението да борят смело и успешно масовия книжен вкус с по-необикновени заглавия, които не просто да носят печалба, но и гордост за това, че си пренесъл нещо смислено в полезрението на маса хора. Нещо, което прави и издателство „Да”, съхранявайки красотата на съвременната поезия. Като ни домързи да четем, с кеф ходим на сбирките на „Пощенска кутия за приказки”, които успяха да качат литературата на сцена, под прожекторите, в клубове и заведения, а литературното четене превърнаха в готино развлечение с елементи на шоу. През последните години не можем да се оплачем и от специални пространства за литература, които не са просто търговски обекти, а истински уютни домове на книгата като „Перото” и „Читалнята”. В цялото това четивно приключение с все по-голямо удоволствие и лекота вкарваме и децата с помощта на издателства като „Точица”, „Рибка” и „Пурко”. Освен това зин вече не е дума, която предизвиква инстантен Google search, а междувременно станахме и горди собственици на първия брой на списанието за култура „Свема”. Кои са петте отличителни литературни „параграфа” за изминалите години на Светлозар Желев обаче? Книгите са му в кръвта, както е видно: той е бивш директор на Националния център за книгата към НДК, преподавател в СУ, основател и главен редактор на списанието за нова литература „Гранта България”, с дългогодишен опит в издателство „Колибри” и цели 15 години като директор на издателство „Сиела”. Има рубрика в телевизионното предаване „Библиотеката“ по БНТ, член е на МЕНСА, автор на блога „Литературен гид” и инициатор на „движението за бавно живеене”.

13


Появи се книга и автор, с който българската литература излиза извън анонимността С В Е Т Л О ЗА Р

ЖЕЛ ЕВ

* Създаването в НДК на Национален център на книгата през 2014 г.. Наличието на такъв е послание към хората, авторите, издателите, литературните медии, преводачите от български език, дипломатите и адвокатите на българското слово по света, че техният труд, мисия и посвещение, са важни и разбрани. За да оцелее българската литература, особено най-качествената, възпитаваща и въздигаща, тя трябва да бъде подкрепена не само тук в България, но и разпространена и популяризирана в чужбина. През тези няма и три години от създаването си, НЦК подкрепи издаването на повече от 40 български книги в чужбина, създаде каталози на съвременната българска проза и детска литература, проведе конференции с преводачи, издатели и институции, представи България на различни международни панаири на книгата, създаде дом за българската книга. Дано просъсществува и дано държавата и институциите разберат важността му.

СНИМКА: СИЛВЕНА ТОНЧЕВА

* Създаването на Литературен клуб „Перото” през септември 2015 г., защото е литературното сърце на София и дори на България, съчетавайки книжарница, читалня, литературен клуб, кафе, бар и сцена в едно. За по-малко от 2 години в него са проведени повече от 500 литературни събития, гостували са световни писатели и поети, звучали са думи и музика, споделяли са се емоции и чувства.

14

* Приемането на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване на 9 юни 2015 г., чийто член 8, алинея 2, преведен на нормален език, означава, че всяка година в библиотеките трябва да влизат по повече от 800 000 нови книги. Най-добрият и смислен, приет и подписан от министъра на културата нормативен акт, който задължава държавата да осигури на гражданите си достъп до всички най-интересни книжни заглавия. Този Стандарт беше приет след 6-годишна борба и преговори, но вече е нормативен акт. Дали държавата спазва нормативния си акт? НЕ! Опростачването на нацията, озлоблението, агресията и все по-широката необразованост са следствие на вече две десетилетия абдикация на държавата

от културата и литературата като нейна основа. Но Стандартът е факт, сега трябва да извоюваме държавата да спазва законите си. Иначе как би искала това от нас?! * Успехът на „Физика на тъгата” на Георги Господинов по света. Освен всичко останало тя бе номинирана за две от най-престижните италиански литературни награди „Стрега” и „Фон Рецори”, както и за Най-добра преводна книга в САЩ. Една птичка пролет не прави, но всяка стъпка, а тази е наистина много голяма, е приближаване към една необходимост, за да бъде литературата ни цялостна, а именно - международното признание. * Интересът и уважението към българската литература и българските автори трайно се повишава. През тези пет години се появиха изключително интересни автори и книги, сред които: Георги Господинов с „Физика на тъгата”, Милен Русков с „Възвишение” и особено „Чамкория”, „Сестри Палавееви” на Алек Попов, "Празната пещера" на Димана Трънкова, „Другият сън” на Владимир Полеганов, „Последната територия” на Момчил Николов, „Пумпал” на Владислав Тодоров, „Печатарят” на Силвия Томова, „Кротките” на Ангел Игов, „Гръцко кафе” на Катерина Хапсали. Има дебютанти като Петър Крумов, Стефан Стефанов, Зорница Гъркова, Александър Христов, Надежда Дерменджиева, Стоян Ненов. Излезе и блестяща поезия, разкази. Затова и читателите се отблагодариха с уважение и респект. A тепърва тази година чакаме да излезе новият роман на Алек Попов и „Хавра” на Захари Карабашлиев.


ВИЖ! TEMA АВТОР: МАЯ СТЕФАНОВА

ДИМИТЪР ШОПОВ, STILL LIFE, 2015, ДИГИТАЛНА РИСУНКА част от изложбата “Хора, години, живот” в галерия sariev contemporary

В ИЗУ А Л НИ

ИЗКУ С ТВА

Винаги ни е било грижа за естетиката. Като някакви чувствителни деви, които са педантични към красотата и подредеността на заобикалящия ни свят. Гневим се на какафонията от табели, шрифтове, цветове - въобще на цялостното визуално замърсяване с послания и образи. Бихме взели една огромна гумичка, с която да поизтрием доста неща от последните пет години, но задължително ще запазим например кориците и илюстрациите на Люба Халева, Кирил Златков и Борис Праматаров. Любен Зидаров ни надъхва, че работният процес в тази насока не познава възрастови граници. Харесва ни всичко, което правят колективи като „ТИ-РЕ”, Compote Collective, Studio Komplekt. Не спираме да се оглеждаме и за нови, млади, свежи, пресни илюстратори, като Мария Налбантова, студио CHARK, Борислава и Михаела Караджови, Мартина Вачева, колективът BBW, фотографи като Георги Кожухаров в журналистическия жанр снимане, но и Никола Михов, Михаил Новаков и Жоро Панчев в по-концептуалния и артистичен сегмент, както и за Христо Йорданов и Любомир Игнатов. Защото те са надеждата, че постепенно един ден няма да имаме нужда от гумичка. Анимационната екранизация на „Сляпата Вайша” на Тео Ушев пък ни върна интереса и към Оскарите, което си е бонус за Академията. Добре е и, че галериите все по-често откриват път към нашите естетически пристрастия, но има още много какво да се желае. Към наистина важните пет неща във визуалните изкуства за последните пет години вниманието ни насочва Стефка Цанева, която работи в културния отдел на Гьоте-институт и стои зад някои от ключовите проекти за съвременно изкуство на института. Зад гърба си има опит от работата за глерия Sariev Contemporary, фондация „Отворени изкуства“ и фондация „Пловдив 2019”. Освен това е и водещ на предаването "Молескин", което върви по Радио София и Радио Пловдив. Може да се похвали с обхватен поглед към съвременната адекватна сцена, заради което ù поискахме „отчет”. Тя сподели своите пет „явления или събития, които за добро или лошо са ни все още пред очите, които все още са актуални и важни, които все още ме учудват или ядосват”. Освен да гледа назад към изминалите, очаква и предстоящите пет години, в които на първо време възлага големи надежди на новото пространство за изкуство на Мария Василева „Структура”.

17


Днес вече можем да говорим за стабилна зин култура тук С Т ЕФ КА

Ц А НЕ В А

СНИМКА: ИВАН ШИШИЕВ

* Новата естетика Това, което според мен много ясно се очерта в последните 2-3 години, е една сигурна тенденция към един нов вид естетика - наивистична, може би инфантилна. Живопис, рисунка, илюстрация или инсталация, в които умишлено се бяга от „професионализма“, при това с голяма доза хумор и (авто)критичност. Такива автори са Мартина Вачева, Димитър Шопов, Вълко Чобанов, Мартин Петров. Може би беше необходим именно такъв свеж полъх и откровеност във визуалните изкуства.

18

* Книги, зинове, скицници, тефтери Не знам колко души в България са знаели какво е зин и колко милиони пъти Деси Меси от Hip Hip Atelier е обяснавала значението й, но ето че днес вече можем да говорим за стабилна зин култура тук. Все повече млади художници използват медията на книгата, за да търсят и намерят себе си, стила си и какво всъщност искат да кажат. Други пък подхождат към самата книга като художествено произведение и правят уникати, в които рисуват и пишат, смесват рисунка, живопис, фотография, текст. Освен Hip Hip Atelier, няма как да не отбележим колектива „ТИ-РЕ” или автори като Мария Налбантова и Радостин Седевчев.

* Квадрат 500 и институциите След дългогодишно трепетно очакване се сдобихме с Квадрат 500. Това събитие обаче трудно може да намери място в топ 5 на най-доброто от последните пет години. Квадрат 500 далеч не е единственото разочарование, идващо от Националната галерия. Нека да си припомним „музея“ за съвременно изкуство САМСИ и Музея на социалистическото изкуство. Остава ни само надеждата, че след още пет години ще има поне проблясъци на други методи за случване на нещата в тази галерия. * Българското изкуство навън … го няма. Няма български павильон във Венеция, няма големи български изложби в чужбина, няма български участия, няма нормална културна политика. Ако някъде някога се чуе за българско изкуство в чужбина, то е благодарение на частните усилия и способности на отделни автори и организаии. Може би светлина в тунела беше 2015-та, когато България беше фокус-страна на панаира Vienna Contemporary. * Изложбата на Кристо Моето топ събитие за последните пет! През 2015 г. Мария Василева постигна този огромен подвиг и представи в СГХГ ретроспектива на Кристо и Жан-Клод.


АПОКАЛИПСАРИУМЪТ

НА ЛЮБЕ

oi l, g o ld o n c a nv as , 2 0 1 6

man with swan


ВИЖ! ARTIST’S CORNER СНИМКА: СВИЛЕН ТОДОРОВ

20

Любе Петров или Lyube e роден в Бургас, но живее и твори в Прага. Чешката публика го познава от участието му в АРТ Прага - 2013 и наградата за млад автор (ART PRAGUE Young Award), а на родна почва става популярен с участието си в конкурса за съвременно изкуство от 2012 г. „МОСТ”. Година по-късно е награден като млад автор от фондация „Едмонд Демирджиан”, а през 2014 е сред номинираните за наградата „БАЗА”. Това лято той открива изложба на име „Голямото Синьо” на 23 август от 18 ч. в галерия „Неси”, Бургас. Заглавието (The Big Blue) идва от спечелилия две награди „Сезар” филм на Люк Бесон. Изложбата е свързана с посланието на героя във филма, който живее в един свой вътрешен морски свят, заобиколен от мистични

същества и подводни преживявания. Подобно на него героят в картините губи връзка с реалността, живее в света на своите мисли, желания, мечти. Той просто се носи в безвремието. Следва мечтата си, да стигне до „нещото“, да намери „нещото”. Оказва се обаче, че по-важен е пътят, а не самата цел. Във филма целта или мечтата са символизирани от един красив делфин на име Жозефин, които умира на 23 август 2011 на преклонната възраст от 38 години. Изложбата се открива точно 6 години след смъртта на Жозефин. Мечтите умират последни. РАЗКАЖИ НИ ЗА "АПОКАЛИПСИСА" НА ЛЮБЕ ПЕТРОВ. „Апокалипсиса” на Любе е по-скоро едно ново начало или началото на края. „Апокалипсариум” с един нов


o il, v arnis h on canv as , 2015

Flash and dance Savior IV

o i l , va r n i s h o n c anv as , 2 0 1 6

амбианс. Манипулирам героите в едно море на съвремието, където митологията, алегорията и гротеската са константа. ЧУВСТВАШ ЛИ СЕ РЕЖИСЬОР НА ГЕРОИТЕ В ТВОИТЕ КАРТИНИ? Да, определено режисирам. Филм с неочакван край. Когато имаш добри актьори (идеи), режисьорската работа става по-малко и много по-приятна. Стремя се героите да изглеждат иконично. Фигурите се превръщат в супергерои на нашето бъдеще. КАКВИ СА РИСКОВЕТЕ, КОИТО ПОЕМАШ, ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО ЗАПОЧНЕШ НОВА КАРТИНА? Не мисля много за това, но естествено, че има доста неща, с които трябва да си наясно, преди да си започнал. В началото мисля повече за посланието. Ако мислиш много за рисковете, никога няма да започнеш... Просто се оставяш на енергията да те води. 21


До края на годината остават точно онези месеци, в които отново ще ни е супер приятно да се затваряме в тъмните зали на киното и да си подаряваме няколко часа развлечение там. “Синема Сити” ни предлагат своя топ 5 от най-горещите заглавия, които и малки, и големи очакват с нетърпение. С други думи, това са филмите, които ще е срамота да пропуснете, ако искате да сте в крак с най-актуалното и обсъжданото в блокбъстър сегмента. A дотогава, вижте дали няма да спечелите някоя от 250 хиляди награди в лятната промоция на “Синема Сити”.

АНИМАЦИЯ: БИКЪТ ФЕРДИНАНД

imaX: МЕЖДУЗВЕЗДнИ ВОЙНИ 8

Комикс екшънът ще ни представи Бен Афлек в ролята на Батман, който е вдъхновен от жертвата на Супермен и се съюзява с Жената чудо в битката с неподозираното зло. Те двамата сформират отряд с Аквамен, Светкавицата и Киборг, за да спасят планетата от гибел, което може да видим на голям екран от 17 ноември.

Продължението на сагата идва в световните кина на 15 декември, този път написано и режисирано от Райън Джонсън, но отново с всички известни имена, които си припомнихме в “Силата се пробужда”, но и още с Бенисио дел Торо, Лора Дърн и Кели Мари Тран. За първото гледане препоръчваме IMAX, след това може да повторите в 4DX, и потретите в регулярните формати.

4dX: ТОР: РАГНАРОГ Дългоочакваното трето продължение Тор (Крис Хемсуърт) отново иска да се събере добрата стара дружина, но този път ще им се наложи да се справят с невиждана досега сила богинята на смъртта Хела (в ролята Кейт Бланшет). Той идва у нас и в 4DX формат от 27 октомври.

Детският анимационен филм разказва за бик с голямо сърце, когото мнозина бъркат за звяр, заради което е заловен и откъснат от дома си, но твърдо решен да се върне при семейството си с помощта на група чудати приятели. В кината от 22 декември на 3D.

СУПЕРГЕРОЙСКИ: ЛИГАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

български: ВЪЗВИШЕНИЕ Българският филм, създаден като екранизация на известния и награждаван роман със същото заглавие на Милен Русков. Режисьор в Виктор Божинов, снимал част от епизодите на “Под прикритие” и редица други телевизионни проекти. Премеждията на полу-революционерите полу-разбойници Гичо и Асенчо може да гледаме в киното от 10 ноември.


ВИЖ! БУРГАС

HOMO VOLANS Л ЕТЯЩИЯТ Желанието за полет е присъщо не само на птиците, но и на човека. Понякога е достатъно просто да разперим крилете на фантазията, за да пребродим всички съществуващи и въображаеми небета. Ако още от малки сте си мечтали да попаднете в пилотската кабина или сте препрочитали “Малкият принц” стотици пъти, то не бързайте да се отказвате от детските мечти. След повече от 20 години изоставените машини на Летище Бургас се превърщат във функциониращ експозиционен парк, а в новооткрития "Авиомузей" може да управлявате самолет в истинска пилотска кабина със симулатор и очила за виртуална реалност, без значение дали сте на 9 или на 99 години. В една друга реалност пък ще ви потопи вътрешната експозиция, създадена от един от любимите ни визуални артисти и сценографи - Венелин Шурелов. В нея лесно ще разпознаете нестандартния му почерк, създал малък сюрреалистичен свят на борда на стария самолет АН-12. Ще попаднете на множество автентични предмети, модели, авторски обекти и костюми, интерактивни инсталации и архиви от историята на 26

ЧОВ Е К авиацията. Експозицията е нетипична и увлекателна заради широтата, с която е интерпретирана темата за Homo Volans – Летящият човек. Разказвали сме много за проектите на Венелин Шурелов, които надскачат стандартните форми, събрани в множество самостоятелни и общи изложби, фестивали, инсталации, видео творби, анимации, награди от света и у нас и не на последно място театър под формата на пърформанси, костюми и сценография. Той е един от създателите и на магистърска програма „Дигитални изкуства“ към НХА, както и на платформата SubHuman Theater. Повечето му проекти обаче не могат да бъдат разказвани. По-добре е всеки сам да се гмурне в новите измерения и въздействащата образност, която създава в пространството. Защото точно фантазията е мястото, в което всеки от нас може да лети с лекота. “Авиомузей” на Летище Бургас е отворен всеки ден от 8 до 20 часа.


WWW.SALZARRA.COM INFO@SALZARRA.COM FACEBOOK/INSTAGRAM/SKYPE: SALZARRA PHONE/VIBER/WHATS APP +359888796841 SALZARRA BOUTIQUE БУРГАС, УЛ. ПЕРУЩИЦА 50


ВИЖ! Advertorial

Синьо безвремие БУРГАС ПАРК РОСЕНЕЦ STANASTASIAHOTEL.COM

Малък къс синьо безвремие. Това предлага хотел St. Anastasia в живописния парк Росенец, отдалечен само на няколко минути път с кола от Бургас и на една въздишка разстояние от спираща дъха гледка. Оставете всички грижи на ежедневието и се отдайте на благодат и огромна доза витамин Sea. Бутиковият хотел, кацнал върху живописна скала, е съвсем умишлено отдалечен от шума и суетата, в хармония с природата, прегърнат от вековни дървета, с поглед зареян в морската синева. Хотел St. Anastasia е уютен пристан, на който да акостирате по различни поводи. Независимо дали търсите разтуха, почивка или място за вашето празненство, където да създадете ценни и незабравими спомени за вас и вашите близки - екипът му посреща своите гости целогодишно. Има капацитет да приюти 40 души и да ви нагости в собствен малък ресторант. Стигнете ли там, ви остава само да зареете поглед в морската шир и... да дишате. 29


Га л е р и я М о л , Б у р г а с ул. Русалка 4, Св. Влас Роял Бийч Мол, Сл. Бряг


ВИЖ!

София, Пловдив, Бургас

Издава се от:

Creative Cat Design ltd. София, ул. П. Евтимий 36A office@vijsofia.bg ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd.

Екип:

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg МЕНИДЖЪР Грет Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg РЕКЛАМА СОФИЯ/ПЛОВДИВ office@vijsofia.bg 0896 804 368 Петя Бараболова petya.barabolova@vijsofia.bg 0886 120 854 РЕКЛАМА БУРГАС Здравка Раева contacts@vijburgas.com 0888 585 516

ТИРАЖ 15 000 бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития в София, Пловдив, Бургас и Южното Черноморие. АВТОРИ В БРОЯ Мая Стефанова Андрей Пеев Мартина Стефанова / Дойчин Котларов Стефан Иванов Светлозар Желев Стефка Цанева Камелия Величкова ФОТОГРАФИ Грет Костадинова / стр. 1 Стефан Ботев / стр. 4 Наталия Йорданова / стр. 8 Яна Лозева / стр. 10-11 Силвена Тончева / стр. 14 Иван Шишев / стр. 18 Свилен Тодоров / стр. 20 ИЛЮСТРАЦИИ Borislava Willnevermadeit / стр. 2 Борис Праматаров / стр. 6 Албена Лимони / стр. 12 Димитър Шопов / стр. 16 КОРИЦА Мариана Сърбова “3rd fisheye underwater yoga” marspaces.com WEB Мартин Стайков

vijmag.bg @vij.magazine

АБОНАМЕНТ Вече може да получавате "Виж!" до вратата на вашия дом или офис. Пишете ни на abonament@vijmag.bg, за да обсъдим условията на вашия личен абонамент.

ВИЖ! 2012-2017 Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали.


Твоето плажно тло те очаква БУРГАС УЛ. ШАР ПЛАНИНА 11 087 6110474

FACEBOOK: @BodyStudioFigura bodystudio.bg


Vij august 2017 issue 60  

Виж! vol. 60 Виж! Бургас

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you