The Youth Journal | February 2018

ф е в р у а р и 2018 г.

брой 60

мла деж та

THE YOUTH

Д О Б Р О ВОЛ ЦИТ

Е

BY THE(Y) VOLUNTEERS

СЪДЪРЖАНИЕ

3 4+5 6 7

ВНИМАНИЕ: последни новини около Тони в Словения!

Бачковският Манастир: вратата на Родопите

Сирни Заговезни: ден за пречистване и прошка

Martenitsa Rush: welcoming spring in a shade of red and white

Проектът е финансиран по програма “Еразъм +” на ЕС Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Атанас Митев, Белинда Рашнерова, Шарън Брол, Юнио Валерио Родориго За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com

ВНИМАНИЕ:

последни новини около Тони в Словения!

Как минава проекта ми до момента ли? Хм... темата е много обширна. В момента съм Загоре об Сави, Словения и участвам в EVS проект свързан с креативност и работа с младежи. След 5 месеца тук в момента една моя работна седмица изглежда така. В понеделник в 08:00ч. работния ми ден стартира в Дом за хора в неравностойно положение, където заедно работим. Те разполагат с различни видове занимания. Като започнем от арт сектора, до повече технически произведения. Много хора дори живеят там, а в знак на благодарност за работата им получават храна, стая, различни екскурзии и занимания през свободното си време. По обяд се качваме в едно общо помещение където се хранят и с около 10 участника провеждаме уроци по български. След което се връщам в Младинки център (където е постоянното ми работно място) и приготвям презентациите си за следващата седмица в училище, помогам с подготовка на евенти които провеждаме през седмицата, пиша блога си и т.н. Във вторник в 08:00ч. съм в едно от 3-те местни средни училища, където имам 6 учебни часа. Работата ми тук е като асистент учител в часовете по английски на две учителки и един учител по математика.

сканиране и Прочетете статията: www.theyouth.info

3

До сега правих презентации за природата, географията, търговските центрове, моят живот, презентирах някои собствени проекти, пяхме „Две праскови и две череши“, направих презентация за Александър Невски, която включваше математически задачи относно архитектурата му и още много интересни занимания. В края на часовете имаме кратка среща в учителската стая и обсъждаме програмата за следващата седмица. Изключително мило всеки път съм посрещната с кафе, а в 10:00 имаме закуска заедно. От сряда до петък съм в MC ZOS (Mladinski Centur Zagorje Ob Savi). Тук работата ми в момента е монтажа на филма „What is happiness?“, който заснех в Лондон, в Музея на щастието миналата седмица. Това е моя персонален проект, който написах през последните седмици и беше удобрен от моя координатор и директора на организацията. Първата задача беше да направя проучването си в Загоре, тъй като се получи добре, получих позволение да продължа напред. Ето и линк където можете да го видите (Сканирайте QR кода). Бъдете подготвени за още новини в близко бъдеще. Поздрави на София и Казанлък!

Бачковския манастир е втори по големина в България и по посещаемост. Намира се в долината на Чепеларска река, близо до село Бачково, на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив. Основан от севаст Григорий Бакуриани по време на византийския император Алексис I Комнин, Бачковският манастир съществува от 9 века и е сред най-големите културноисторически забележителности на България. От 1083 досега манастирът е преминал през много перипетии и трудни времена. В началото в него са живели 50 монаси с един игумен. Това е бил голям брой, защото само два манастира във Византия са имали повече. Било основано научно дружество за привличане на най-големите интелекти на времето си. Важна фигура от този период е цар Иван Александър, който дал много финансови средства на манастира и по-късно бил признат като негов съосновател. През 1393 османските турци завладяват Балканите и животът в манастира става по-труден. В началото на 17 век, в манастира отново закипява живот и всички имоти биват обновени. Манастирът става зависим от Вселенската патриаршия, губейки независимостта си. Това води до увеличаване на гръцкото присъствие в манастира, което довежда до борба между българи и гърци относно управлението на манастира. Днес манастирът е подчинен на Българската патриаршия и е лобно място на екзарх Стефан

Бачковският Манастир: вратата на Родопите

Основната църква Храм „Успение на Св. Богородица“ е построен през 1604 въз основите на старата църква. Завършен е през 1643 благодарение на благодетелите Георги и сина му Константин, чиито портрети могат да се видят на централната порта. Църква „Свети Архангели“ Църквата е най-старата във вътрешната част на манастира.

4

Тя съществува от самото му основаване и е на два етажа. Самият храм е на втория. Средствата за построяването му са били дадени от жителите на околните села.

Църква „Св. Николай“ Това е третата църква в манастира и е построена през 1936 в Южния двор. Стенописите са дело на Захари Зограф.

Костницата Единствена по рода си, тя е разположена източно от манастира. Построена е още през 1083 и е в добро състояние днес. Тази костница е единствената в православния свят със запазени стенописи, датиращи от 11 до 14 век. Старата столова Това е една от най-интересните сгради тук. Столовата е разделена от кухнята с малко помещениесюгесница. Между 1965 и 1971 столовата е реновирана от български и чешки реноватори. Тя е единствена по рода си в България.

5

сканиране и Прочетете статията: www.theyouth.info

Сирни Заговезни:

На 18-ти януари 2017г., пред Етнографския комплекс „Кулата” бе отбелязан празникът Сирни Заговезни. Имахме възможност да участваме в честванията и да разговаряме за традициите с Дора Петкова, председател на Читалище „Жар-2002” и съорганизатор на събитието заедно с община Казанлък. В българския календар зимните и предпролетни традиции са символично свързани с отминаването на старата и настъпването на новата година. Традиционно в този период от годината се изпълняват ритуали, танци и игри с маски около огньове, за прогонване на злите духове и пречистване на всички създания, очакващи настъпването на пролетта. Всички те се правят за здраве, плодородие и успех. Също така, това са моменти на радост, пречистване и прошка. Това е уникална комбинация от обичаи, включващи както езически, така и християнски елементи. Сирни Заговезни или така нарчената опрощаваща неделя е последният празник от зимния празничен цикъл. Отбелязва се в неделята, преди Великите пости (Тодорова неделя), седем седмици преди Великден, като бележи найдългия период на пости в годината. Силно вярващите хора не консумират месо и в следващите три дни след Сирни Заговезни пият единствено вода. „Всичко, което хората правят на този празник, се основава на вярата” казва Дора. Навсякъде по света огънят е символ на пречистване и една от важните церемонии на Сирни Заговезни, когато по залез слънце се

ден за пречистване и прошка

запалвана ритуалният огън. Хората танцуват хоро около огъня и намазват лицето си с пепел. Кукерите, също се включват в празненството. Друг известен ритуал по време на Сирни Заговезни е „хамкането”, в което се включват деца и най-възрастният член на семейството. Възрастният човек върти обелено варено яйце или парче халва, завързани за червен конец. Децата трябва да го уловят с уста и който спечели, ще бъде щастлив и здрав през цялата година. Ритуалът завършва с изгаряне на конеца, което е знак за пречистване. Прескачането на огъня е важен завършек на ритуалите от Сирни Заговезни, макар че се отбелязва само в някои региони на България, както Дора обяснява. „Там, където

6

хората не прескачат огъня, правят огромни огньове, които да осветят колкото се може повече къщи в махалите на селата и градовете. Също така кварталите или махалите на градове и села се състезават помежду си, за най-големия огън. Главната идея на тези ритуали е да събуди пролетта. Това символизира прераждането.” Сирни Заговезни е и ден за прошка. Това е времето, в което младите искат прошка за грешките си от по-възрастните членове на семейството. Както Дора отбелязва, няма как възрастните да искат прошка на по-младите, защото те са поопитни и мъдри. Традицията е жива и до днес и се предава от баща на син и от майка на дъщеря.

сканиране и Прочетете статията: www.theyouth.info

Martenitsa Rush welcoming spring in a shade of red and white

If you have ever been in Bulgaria, surely you questioned the small yarn objects tied on the trees in gardens or parks. They are called Martenitsi and are tokens typical for the Balkan countries. The(y) Volunteers team had the opportunity to see the varied faces of their preparation.

On 22th February 2018, the Municipal Library of Kazanlak organized a Martenitsi workshop for children of local primary schools. It was our first time doing such a particular work and children were excited to help us with it. Although it seems more feminine -in the past it was forbidden to men to make Martenitsi-, boys was tangling red and white yarns together with the same enjoyment as the girls did.

The day after, Denitsa Stefanova, from Shipka’s Chitalisthe, organized a Martenitsi workshop in collaboration with the Museum of History “Iskra” in Kazanlak. Venelina Ilieva, specialist from the museum, took us on a journey back to the origins of this tradition, whereas Denitsa described the precise makingprocess of “Pizhu and Penda”, the male and female characters in Bulgarian folklore presented as twins.

“Martenitsi Rush” led our steps to Sofia to attend “Martenitsa Step by step”, an event organized by the volunteers running the initiative Survival BG. This time

scan and read the article: www.theyouth.info

the context was much more international and, along with the Bulgarian well-know tradition, were presented Martisor and Martinka, the Romanian and Macedonian ones.

Paula Lorena Sabou introduced the Martisor to the audience: a small badge pinned to her

7

sweater. The object could be anything that symbolizes the arrival of the spring (four-leaf clover, ladybug, etc.) with a short message on it like Primavara Fericita (Happy Spring) or Mult Noroc (Good Luck). The reason can be described in three words: friendship, respect, and admiration. Bile Hristovska explained that, even though the Martinki is popular only in the Western part of Macedonia close to the Bulgarian border, there are still some visible differences.

Children, too young to make tokens by themselves, receive them from the oldest woman of the family as an object of protection against charms. According to the Bulgarian tradition, you should take Martenitsi off when you see the first blossom tree or a stork.

Gergana Yordanova, the third speaker, advised the audience to choose carefully the day in March, because if the weather on that day will be good you might expect the next year to be wholesome.

On 1st March, when Baba Marta finally knocked on the door, our team joined children and therapists from Day Care Centre for Children with Disabilities in Kazanlak in their visit of two local Elderly Houses and wished Chestita Baba Marta (Happy Grandma Marta) to everyone.

theyouth_info

@theyouth.info

theyouth. info

проект No 2016-3-BG01-KA105-035198 under Erasmus+ Programme

www.theyouth.info