Mladeztha the Youth magazine April 2022

Make the Youth ACT

М

ладежки център за развитиеВзаимопомощ бе партньор в проект по програма Erasmus+ организиран от Together Romania, така 7 младежи се включиха в младежки обмен в, който взеха участници от България, Полша, Румъния, Словакия и Италия на тема „Make the Youth ACT”. Основните дейности по проекта се състояха в китното и красиво румънско градче Къмпина. В рамките на проекта успяхме да разгледаме различните проблеми на младежите и съответно на техните локални общности. Но как протече всичко? В първият ден се занимавахме с интересни, забавни и опознавателни игри. Благодарение на нашите трейнъри Александру(Алекс) Йорга от Румъния и Марчин Дабкевич от Полша успяхме за едва няколко часа да създадем един прекрасен и задружен екип. След деня за опознаване следваха същинските дейности. В един от тях научихме за същността на обществените проблеми.Разбрахме за нуждите на обществото, решенията на проблемите и съответно техните решения. Бяхме разделени на групи, в които трябваше да обсъдим и представим различни проблеми. Други теми, които засегнахме бяха за лидерството и видовете обучение, начуихме разликата между Формално, Не -Формално и Информално обучение. Много интересна тема бе също програмите, за подмагане и стимулиране

дейността и активността на младите хора, на ЕС и в частност на Европейската комисия. Осведомихме се и за другите младежки програми. След сесията за тези пограми получихме отборна задача. С нея трябваше да създадем и презентираме наши собствени идеи за нови Еразъм+ проекти. Успяхме да представим страхотни идеи също благодарение на нашите

„учители“ Марчин и Алекс. Една от най-увлекателните дейности беше за видеография. Нашите трейнъри ни обясниха основите на видеографията. Получихме нова групова задача за създаване на видео, което представя програмата Еразъм+. Резултатите отново бяха феноменални. Както споменах по-горе, ние бяхме разделени на групи за всяко едно занятие. Тези групи не бяха по националност и заради това успяхме да опознаем повече другите. Но един Еразъм+ проект не би бил същия

без културния обмен. Всяка вечер беше посветена съответно на една страна. Чрез тези мултикултурни вечери успяхме да научим малко повече за различните държави. Обаче с това не свършва културния обмен. Нощта между 23 и 24 април отидохме до местна църква. Там станахме свидетели на румънските традиции за Великден. Но това далеч не е всичко. Имахме един цял ден, в който посетихме Бран и Брашов. Тези места бяха страхотни. Успяхме да видим уникалните постройки като Замъкът на граф Дракула и Черната църква, в центъра на Брашов. Като заключение мога да кажа, че в тези малко на брой дни успяхме да научим много най-вече за нашето гражданско образование, но също така и за другите култури и традиции. Успяхме да намерим нови приятели. Успяхме да изпълним и надхвърлим нашите очаквания за този Еразъм+ проект. Виктор Златев

ПЪРВИТЕ МИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ

Красиви вълшебни пейзажи, непокътната природа в хармония с уютни градчета с червени покриви, сняг по върховете на планините, но цъфтящи дървета до къщите. България ме посрещна с многообразието си и приятно изненада в много отношения. Казвам се Мария, наскоро навърших 25 и съм от Украйна. Животът се оказа така, че преди пристигането си в България никога не съм бил в чужбина, така че това пътуване определено вече ми направи впечатление. Преди да дойда тук, бях доброволец както в родния си град Харков, така и в други градове на Украйна и винаги съм искала да се опитам да участвам в доброволчески проекти в чужбина.

Преди да пристигна в България знаех много малко за тази страна. Приятели, които са били тук преди, казаха, че тъй като владея свободно украински и руски, ще мога да разбирам някои думи и фрази, докато слушам хората. Оказа се, че българският е по-труден за мен, отколкото очаквах, но въпреки това ми беше не помалко интересно да го чуя навсякъде и да забележа някои познати думи. През целия си живот много харесвах планините, но никога не съм имала възможност да ги посетя и със сигурност да живея близо до планините. Преди да дойда тук видях само на картата как изглежда релефа около Казанлък, така че знаех, че градът е заобиколен от планини. Това беше причината, поради която бях

много развълнувана и исках да видя всичко сама възможно най-скоро. Пътят до дестинацията ми беше много дълъг и труден за мен. След като обиколих цяла Украйна и стигнах до града на запад трябваше да прекося Румъния и едва тогава стигнах до България. Почти четиридесет часа по път без пълноценен сън и затова ми беше тежко, но дори това не ми попречи да се насладя на цялата красота на пейзажите, които видях, когато прекосих втората граница и накрая се озовах в България. Влакът, с който трябваше да мина през планината, се оказа най-удобният начин за придвижване през цялото ми пътуване, така че това беше единственото място, където можах да си почина добре. Гледките от прозореца ме изумиха. През цялото пътуване на хоризонта се издигаха планини и нашият влак минаваше покрай недокоснати красиви гори и реки. Пейзажът приличаше повече на картина или снимка, отколкото на действителната гледка от прозореца. Когато нашият

МАРИЯ ГЕРМАН

как е възможно да свикнеш да виждаш такава красота всеки ден. Дойдох в България точно в любимото ми време на годината – времето, когато дърветата цъфтят. Минавайки покрай гарите в планините, където все още имаше много сняг, не можех да си представя, че в самия Казанлък, въпреки прохладното време вече навсякъде цъфтят дървета и уханието на истинска пролет се носеше във въздуха. Бях много щастлива да видя толкова много цветя наоколо. Казанлък изненадващо успява да съчетае жизнеността на китния уютен град и в същото време такава близост до природата. Още на място трябваше да се срещна с други две доброволки, момичета, които

бяха в България от два месеца. Те ме посрещнаха много топло и споделиха с мен своите впечатления и преживявания. По време на престоя си тук те опознаха града достатъчно добре, за да ми покажат страхотни места като паркове, ресторанти, любими кафенета и така нататък. Веднага ме запознаха с един от собствениците на кафенето, който също се оказа украинец. Бях приятно изненадана и много щастлива да срещна някой от моята страна тук дори в такъв малък град. Разхождайки се по улиците, след като вече срещнах много хора, веднага забелязах, че много българи имат способността да се наслаждават на настоящия момент и да се отпуснат. За мен беше необичайно, но много приятно да видя, че хората тук

разбират важността не само на работата, но и важността на почивката и момента. Няколко дни след пристигането ми в един от слънчевите дни заедно с останалите доброволци успяхме да отидем на връх Бузлуджа. Първоначално се страхувахме, че на върха ще бъде много студено, но изненадващо беше доста топло, въпреки че все още имаше малко сняг. От върха се разкриваше обширна гледка към града и други близки планини. Виждането на такова голямо открито пространство беше спиращо дъха. Прекарах само една седмица на това място, но вече успях да срещна прекрасни хора, които винаги са готови да помогнат. Успях да видя красиви места, които бях виждала само на снимката преди, опитах нова храна, научих много нови думи на български и беше изненадващо, че много от тях звучат едно към едно като украинските. Също така участвах в няколко много малки, но много важни събития, които целят да направят живота на хората тук по-добър. По време на този проект определено очаквам много нови впечатления, много нови запознанства и много различни преживявания. Много се вълнувам от предстоящите събития и много нови неща, които трябва да видя и направя. Искам да получа знанията от други хора, които живеят тук, както и да споделя своите… Мария Герман

Обучение за човешките права в Гърция

Представители на сдружение „Младежки център за развитиеВзаимопомощ” взеха участие в обучение за човешките права „Education For Human Rights” по програма „Еразъм+” на гръцката организация „E d u c a t i o n a l O r g a n i z a t i o n S h a r p M i n d s” от 24.03-06.04.2022 в Атина, Гърция. По проекта представител на организацията взе участие и в предварителната среща от 04 до 06.03.2022 г. В него имаха право да участват представители на България, Гърция, Северна Македония, Турция, Румъния, Италия, Хърватия и Словакия от 18 до 40 годишна възраст, интересуващи се от човешките права. Един от тримата участници в обучението, в лицето на Мариела Бушева споделя своите впечатления от участието си в проекта. „Нашето приключение в Гърция започна с пристигането ни в хостела. Открихме това китно местенце недалеч от метростанцията ни. Бяхме посрещнати гостоприемно – организаторите през цялото време бяха изключително мили, а храната беше перфектна. Разходихме се из Атина неведнъж и не можахме да се насладим

красотата й – винаги Синтагма

Монастираки ни очароваха. Лично бях възхитена, когато ни споменаха, че ще посетим

Акропола.

занятия, като например да проучим града и да открием различни местности, които трябваше да разгадаем какви са. Що се отнася за презентациите на темата с човешките права, научихме как във всяка държава се спазват или са ограничени. Нашата предизвика интерес, заради актуалността на темата особено защото бяхме приготвили и въпроси към нея. От всички занятия научихме колко важни са човешките права, за тяхното развитие и защо е толкова важно да ги пазим. В един от последните дни

имахме събитие с фондацията “The smile for the child”, където с помощта на игри разбрахме как деца в неравностойно положение се справят с живота. С този проект станахме по-толерантни и солидарни. Научихме се да разбираме различните култури и емоции. Станахме си толкова близки, че в последния ден ни беше трудно да се разделим. Но си тръгнахме от обучението с множество положителни спомени.”

инж. Мария Славова

страшно

замисъл са градили конструкциите си, защо са използвали мрамор и как се е правила боята им. Имахме множество интересни

Welcoming spring in Dryanovo

One the first day of spring, I decided to take a road trip to Veliko Tarnovo with some friends. This beautiful destination might be the subject of another article one day, but for now, let’s focus on the first stop of our trip : Dryanovo. After a tunnel going through the montains, and a small road going down the valley, I discovered a marvelous monastery, hidden between the montains, sitting next to a river.

The parking surrounded by huts selling hundred of souvenirs of Bulgaria, seemed very strange to me as I though I was really in the middle of nowhere. My friends and I were the only people here at the moment. There was just a cat, relaxing on the bench and giving a touch of life in this empty monastery. But it was not empty. We could glimpse the back of a priest walking around the corner of a building. This Bulgarian Orthodox monastery, dedicated to Archangel Michael is located five kilometers southwest of the city Dryanovo and is believed to have been found in the 12th century.

Destroyed several times during different battles over the years, it was restored around 1845.

Up the Andaka River, after the monastey, stand beautiful waterfalls. The water is clear and pure and throw itself under the old wooden bridge of the ancient eco trail.

There, in the rocks, you can find and visit the Bacho Kiro cave, a mysterious and magical place. We went there on a very calm day and we were the only group in the place. Five levas the entrance to the cave for a route of 30 minutes and 350 meters long. The longer route, of 1 hour and 700 meters

long, was closed, only opened for bigger groups of people.

This cultural and archeological place was the first developed cave of Bulgaria in 1937 and was declared a natural landmark in 1962. Named after a revolutionary who participated in the April .Uprising in 1876, this cave is on the list of the 100 Tourist Sites of Bulgaria. In the 30 minutes route, you can go through different rooms such as the ritual hall, the concert hall….

I entered the cave and felt a wave of peacefullness within me. It was very magical. And cold. I remember the silence. The pure and loud silence, only broke by the water falling from the stalactites. Thousands years of history layed under my feet as I went deeper and deeper in the cave.

There was hundreds of bats on the ceiling and hundred of coins on the floor, on the walls, everywhere, defying the gravity alongside the artistic stalactites, stalagmites and columns

formed by the rivers over the centuries. The time I passed in the cave felt very surnatural. The outside world didn’t exist anymore. Only the present in this very old cave. It is the perfect place to forget everything and feel freshness within yourself again.

Outside, when we finally go back to the real world, we can find some stairs leading to the eco trail.

After ten minutes of hiking, the bench of Love stands here, on the cliff, waiting for you, with an amazing view on the monastery and the entire valley. By walking a little more around the forest, you can find many different views of the mountains and the river, as well as the ruins of a fort and some huts to do a small halt.

Dryanovo is definitely a good place to enjoy both Nature and History at once. It’s worth it.

Lucile Chevis