Mladeztha the Youth magazine October 2022

О к томври 2022г.

брой 116

мла деж та THE

YOUTH

Д О Б Р О

В О Л Ц И

Т Е

BY THE(Y) VOLUNTEERS

1

Програма „Европейски корпус за солидарност” Проект „Зелена Европа”

3 4+5 МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ

ИЗХОДЪТ НА МЛАДЕЖИТЕ В РУМЪНИЯ

ECOLOGY CONFERENCE IN PORTUGAL

Младежта-бъдещето на Полша

7

Бюлетинът се разпространява в следните библиотеки: Общинска библиотека „Искра“ гр. Казанлък, ул. „Искра“ 1; Регионална библиотека “Захарий Княжески” гр. Стара Загора, бул. „Руски“ 44

СЪДЪРЖАНИЕ

6

„Младите гърци без граници”

МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ

П

ред младите хора в България има много предизвикателства. Найголемият проблем е липсата на подходяща работа, която да позволи те да реализират възможностите си. Огромна част от младите хора между 18 и 30 г. живеят в най-големите градове- София, Пловдив, Варна и Бургас. Някои млади хора емигрират в чужбина, за да търсят работа или образование там. Младите българи вярват, че в родната си страна трудно ще намерят професионална реализация, а още по-трудно ще могат да издържат семейството си. Въпреки това, има млади хора, които остават в страната. Защо? Семейните връзки на българите са силни. Младите хора поддържат постоянен контакт със своите родители, баба и дядо и със своите приятели. Може да се каже, че за българите е по-важно да запазят средата си, отколкото да напредват в своята кариера. Младите българи като цяло смятат, че бъдещето зависи от тях. Затова има немалко образовани хора, които остават в страната или в своите градове и села. Те са активни в различни сфериекология, младежка политика, справяне с безработицата.

Оптимистично е това, че качеството на живот, поне в големите градове, се подобрява. Днес излиза по-евтино да работиш в София, отколкото в Англия. Но сериозният проблем е отливът на младите хора от малките градове. Това се дължи също така на занемареното селско стопанство в страната и липсата на реализация в малките населени места. Също като в други европейски страни, младите българи се оплакват, че политиците не се интересуват от проблемите им. Семейната политика в България е почти игнорирана, като младите семейства не се подпомагат сериозно. Хубаво е поне това, че много млади хора в България има къде да живеят- повече от 50 % от апартаментите в

3

цялата страна са празни! Но, за съжаление, младите българи често остават да живеят с родителите си поне до 30 г., което е сред най-високите възрасти в Европа. Застаряването на населението на страната може да се спре само с умна политика към младите хора, но в момента тя не съществува. Тя е оставена повече в ръцете на различни НПО, но те нямат капацитета да решават толкова голям проблем. За около 30 години след края на комунизма, населението е намаляло с 25 %, а раждаемостта спада всяка година. Единствената положителна тенденция е, че се появяват семейства с 2 и даже повече деца. Но това е повече резултат на лично решение, отколкото на държавна подкрепа.

ИЗХОДЪТ НА МЛАДЕЖИТЕ В РУМЪНИЯ

В

сяка година Румъния губи хиляди млади хора, които бягат от страната и никога не се връщат. Така например само през последната година над 9500 деца и младежи на възраст между 10 и 25 години са напуснали окончателно страната. По-конкретно, Румъния е загубила само за една година 400 паралелки от общообразователни и гимназиални училища. Много деца заминаха със семействата си, но има и такива млади хора, които заминават да учат в чужбина. В някои случаи около 20% от завършилите найдобрите гимназии от Румъния напускат, без да помислят да се върнат. Според проучване, проведено от 34 студентски асоциации, над 30% от интервюираните румънски студенти желаят да напуснат страната. Проблемите, за които обясняват младежите, са различни. Мнозинството от 37,7% от интервюираните младежи смятат, че най-големият проблем, с който се сблъсква тяхното поколение, е непокизмът и фаворизирането на тези, които имат връзки в системата. Други 13,9% се притесняват от факта, че нямат достъп до жилища на разумни цени, в които да живеят. Освен това 12,9% са споделили за липсата на достъп до

добри възможности за работа, а 12% от интервюираните младежи са посочили липсата на достъп до образование за хора с по-малко икономически възможности. Напускат млади, талантливи и образовани хора, които имат възможност да работят. Те търсят онази страна, която е по-отворена и толерантна. Тези, които работят в отворени, разнообразни и приобщаващи компании, изглеждат поефективни в работата си. Освен това те мигрират в страни с по-добра икономика. Имаме една от най-големите диаспори в света. Повечето от тях никога няма да се върнат. Липсата на семействата им не е достатъчна причина да се върнат или просто да продължат живота си в Румъния.

26,6% от завършилите висше образование напускат страната и това се отразява на развитието на Румъния.

4

Губим важни, умни и можещи хора. Никой не мисли за нашето бъдеще. Тези, които остават, са по-възрастните, или последните, които дават някакъв шанс на родното си място. Трудна работа за шефовете е намирането на работна сила и идентифицирането на добър и компетентен кандидат за свободни работни места. Образователната система в Румъния не предлага много възможности и удобства за младите хора, това е една от важните причини, поради които румънските родители решават да напуснат страната. Мобилността за образователни цели е ниска, само 5,8% са се възползвали от признаването на дипломи, получени през годините на обучение, според проучване от 2018 г.

„Младите гърци без граници”

Г

ърция може да изглежда като идеална дестинация за туристите всяко лято, със слънцето, островите, морето, традиционната храна, рай на земята... Но това не винаги е така за милиони млади хора, живеещи в нея. Остарялата държавна образователна система, почти нулевата загриженост на правителството за младежта, безработицата, финансовата нестабилност и несигурността за бъдещето са само част от проблемите, които младите хора трябва да преодолеят. Като начало остарялата и строго ориентирана към степените система на образование в комбинация с липсата на обществено благосъстояние на младежта лишава младите хора от тяхната креативност и свободна воля при вземането на решения. Недостатъчните средства, политическата криза и социалното разделение карат младите хора да избират кариера, основана единствено на печалба. В тази безнадеждна ситуация, в която сякаш всичко се срива, младите хора се стремят да държат главите си изправени и да се борят за живот, който си струва да се живее. Независимо от обстоятелствата, те винаги търсят възможности да развият своята визия и да разширят своите

хоризонти. Те се възползват максимално от всеки опит, който имат, като предлагат услугите си доброволно, обучават се извън строгите граници на официалните институции, пътуват и опознават света. Проектите по програма „Еразъм+” дават тази възможност. Всяка година в Европа се провеждат стотици програми, които предлагат шанс на младото поколение да пътува в чужбина, да стане част от междукултурен обмен, да повиши осведомеността по критични въпроси и да сподели своята визия и идеи. Това важи и за нашия опит по време на курса за обучение „Media Shapers“ в

5

Пампорово, България, който се проведе между 1 и 10 октомври 2022 г., чиято цел е да повиши загрижеността на младите хора за медиите, визуалното мислене и графичното улесняване. Проектът, организиран от Младежки център за развитие – Взаимопомощ- България, съфинансиран по програмата Еразъм+ на Европейския съюз, който беше успешно изпълнен, беше напомняне за нас, гръцките младежи, да преследваме мечтите си и да грабваме всяка възможност, която ни се отдаде. Нека страната ни сама си поставя границите, но нашата младеж стои без граници.

Младите - бъдещето на Полша

В

Полша младежта се определя като лица между 13 и 30 години. Тази граница се променя през годините от 15-25 до 15-29. Долната възрастова граница съвпада с края на детството, а горната се определя като времето за постигане на поставените цели и създаване на домакинство. Общо има почти 6,2 милиона души на възраст между 13 и 30 години. Що се отнася до образованието на младежта в Полша, има 4,9 милиона ученици в началното училище и прогимназията. През академичната 2021/2022 г. полските университети приеха 428 000 нови студенти. Около 42,5% от полските студенти са завършили успешно университет с диплома. За съжаление броят на студентите, които искат да завършат висшето си образование със степент, намалява всяка година. За 30 години 180 000 полски студенти са се включили в програма за студентски обмен „Еразъм+”. Условията на работа в Полша са различни от другите европейски страни поради закона, който беше въведен през август 2019 г. Този

закон позволява на полските млади студенти до 26-годишна възраст да имат пълна заплата – заплата без данък върху дохода. Този закон насърчава младежите да работят, както на плаващо, така и на пълно работно време. Поради това през 2021 г. рекордният брой от 1,2 млн. студенти и 39 000 докторанти решиха да работят. Най-популярните професии сред младежите са сервитьор/сервитьорка, работник в кол център, спасител, детегледачка и доставчик на вестници. Средният поляк изкарва 4950 полски злоти (около 1050 €). Това е един от най-високите приходи в историята на страната. Свободното време, с което разполагат младите хора на възраст между 1318 години, използват предимно за гледане на сериали, игра на видеоигри или разглеждане на съдържание в социалните мрежи. Младите хора също се възползват от различни форми на обучение и самоусъвършенстване. Все повече и повече се набляга на тази сфера, например в училищата, които предлагат широка гама от извънкласни дейности за учениците. Популярни са 6

занимания в спортни клубове, обучение по свирене на инструменти, изучаване на чужд език, уроци по танци и изкуства, театър, групи по информационни технологии и природен туризъм, както и уроци по пеене. Като цяло младите хора в Полша в днешно време са силно мотивирани както от правителството, така и от местните власти да се грижат за личното си израстване и бъдещето си. Те се насърчават да се присъединят към международни дейности (като програма „Еразъм+”, германско-полски фонд за младежко сътрудничество), които ги насърчават да откриват различни култури и традиции. Тъй като няма закон за данък върху доходите, младежите са по-мотивирани да си намерят редовна работа и да продължат образованието си, за да получат повишение в бъдеще. Работодателите виждат светло бъдеще в младите хора, които могат да променят икономиката на Полша. Ето защо те са по-нетърпеливи да ги наемат и да им дадат възможност да придобият опит.

ECOLOGY CONFERENCE The prospects of IN a PORTUGAL Portuguese Blue

H

istory has proven that the Atlantic Ocean is fundamental for the Portuguese people and their economy. However, climate change urges us to move forward and progress in the direction of a new, sustainable, and environmentally friendly use of sea resources.

Besides its strategic position, Portugal is also the third European Union country with the biggest Economic Exclusive Zone (EEZ). In fact, Portugal asked the United Nations (UN) for an enlargement of its EEZ, but nowadays the Portuguese EEZ still represents 95% of the total territorial Portuguese dimension. Therefore, the ocean opens several possibilities for the Portuguese economy to investigate, innovate, and invest. The Atlantic Ocean is a source of marine diversity and resources such as energy and minerals.

Although, during the last decades, climate change has been affecting the quality and quantity of the water, its fauna, and flora.

Consequently, in the last Ocean Conference of 2022, the Portuguese government manifested its intentions in fulfilling a “blue economy” strategy. There is no agreement over the definition of “blue economy” but considering the European Commission perspective and the UN perspective, the “blue economy” strategy

implies an economy in which each sector of activity related to oceans, seas, and coasts are interlinked and compromised to a sustainable use of ocean resources. For that reason, this strategy aims to preserve economic growth, jobs, and livelihoods, while also preserving the health of marine ecosystems.

On the one hand, this strategy might help the states increase their economic growth while containing the impact of economic activities on the ocean. The Portuguese government announced several measures to pursue this strategy. By increasing the investment in both sea protection and oceanic green sources of energy, such as water floating wind turbines fields, and by developing sustainable fisheries and aquaculture, the Portuguese government hopes they can benefit from their large EEZ, without putting the marine ecosystem in a more dangerous position than the one it is already.

On the other hand, there are several questions that remain untouched by this model.

This strategy does not solve several problems of overconsumption and overproduction that are characteristic of modern societies. Considering Global Footprint Network statistics, currently, humanity consumes the biological resources of 1.7 Earths. Ironically, even with 7

this surprising number, more than 980 million people live in extreme poverty. According to Alexander Turra (biologist who was present in the 2022 UN Ocean Conference), the main cause of sea pollution is poverty, and this model of “blue economy” forgets this problem and its inner roots. Finally, when considering the atmosphere in which the strategy of a “blue economy” was developed, only political and governmental entities were present at the Ocean Conference. The civil society was not listened to, for instance, not a single NGO was present during the conference, and for that reason, civil people organized several protests.

To sum up, despite being an innovative perspective, the strategy of “blue economy” has several problems to solve if it truly wants to mitigate the problems regarding climate change and the destruction of marine fauna and flora. Portugal has already started its journey into this economic model with the most recent declared measures. However, whether the Portuguese government really wants to have an important impact on the oceanic issue, they need to be more critical and act more decisively, attacking the inner roots of the problem and not resting on superficial concerns.

А в т о р:Р у м е нс о м о в Проект „GREEN EUROPE” № 2021-1-BG01-ESC51-VTJ-000037551

р “а з м и с ъ лвз е л е н о ” Проектът е финансиран по програма “Европейския корпус за солидарност” на ЕС

ПЕЧАТ:

Редакторски екип: Мария Славова, Красимир Цанев, Николай Иванов, Атанас Митев, Клаудиа Варгова

Мария Герман, Никола Вълчев, Люсил Шовис, Шейла Кордона За контакт: info@ydcma.org; theyouthbg@gmail.com theyouth. info

@theyouth. info

theyouth_ info

www.theyouth.info