76 ГРА ДЪТ ОК ТОМВРИ / НОЕМВРИ 2017
ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОБИЛНОСТ В БЪЛГАРИЯ
Секторът за електрическа мобилност е нов за икономиката на България. В Министерството на икономиката предстои създаване на междуведомствена работна група за разработване на Национална програма с Пътна карта за развитие на електрическата мобилност до 2025 г. Целта е да се предвидят мерки за преодоляване на основните бариери пред навлизането и развитието на електрическите превозни средства, като се следват европейската политика и практики в тази област. Такъв е резултатът от среща на бранша за електрическа мобилност със зам.-министъра на икономиката Александър Манолев в края на юли тази година.
България има традиции, опит, научен потенциал, кадри и производства, които й позволяват веднага да се включи в индустрия за електромобили в съдружие или дори самостоятелно, което би било по-трудно, побавно и недотам конкурентно, твърдят от ИКЕМ - националната браншова организация за електрическа мобилност, която представлява 140 члена и договорни партньора. Своята мисия браншът вижда така: да работи за създаване на условия електромобилът да се „случи” в България с активното участие на българския бизнес, българската наука и българската инженерна мисъл. Паралелно с това се работи и за изграждане на зарядни станции.
ИСТОРИЯ Опитът на България в електрическата мобилност идва от производството на електрокари. През 70-те и 80-те години производителят им „Балканкар” бе на световно равнище. Сега това производство се е свило около 50 пъти, но все още се развива от няколко фирми в Пловдив, Лом, Видин. Всяко от тези дружества би могло да работи за монтаж на електромобили, ако му бъде намерен за съдружник водещ автомобилопроизводител. Най-лесно това би могло да стане, ако съдружникът предложи главно каросерия и шаси, а позволи повечето от останалите части да бъдат доставяни от български поддоставчици, смятат от ИКЕМ. Първите систематични усилия за разработване и производство на електромобили започват още през 1952 г. в ОЕП "Елпром". Най-ранните действащи конструкции на електромобили (лек и товарен) обаче са създадени едва през 1967 г. в НИПКИЕМ. По задание на тогавашния Държавен комитет по наука и технически прогрес в началото на 1970 г. колектив от експерти в няколко института започва да разработва функционален образец на електромобил „ЕлМо 70”, създаден на базата на "Москвич" 426. В началото на 1970 г. в ЦЛЕХИТ към БАН (сега Институт за електрохимия и енергийни системи) се прави и конверсия на трабант. Едва в края на 80-те години на миналия век обаче в „Балканкар” е създадена програма за проектиране и производство на електромобили за обществени потребности, не е изработен електромобил, но пък за него са били направени специализирани тягови оловни акумулатори и
са били изработени необходимите инструменти за тяхното редовно производство. ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ София: През периода май 2014 г. – октомври 2015 г. „Столичен електротранспорт” ЕАД със съдействието на Столичната община изпълни пилотен проект за експериментална експлоатация на един електробус, оборудван с ултракондензатор, по една тролейбусна линия на територията на град София. Средната измерена консумация на електробуса е 0.95 kWh/km в реални градски условия при обслужване на пътници, като общата консумация без климатизация и отопление, включваща загубите на зарядната станция, е 1.1 kWh/km. Подобна среднодневна отчетена консумация с прилежащата инфраструктура е отлична консумация за градски условия при средна скорост от 16.3 km/h. Това е най-ниската енергийна консумация, постигната от 12 м превозно средство в условия на експлоатация по линия на градския транспорт. В града са тествани електробуси на различни компании. Сега се провеждат тръжни процедури за доставчици на 20 електробуса на лизинг. Габрово: По проект „Развитие на устойчив градски транспорт на град Габрово“ по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г. е предвидено купуването на шест автобуса с дължина 12 метра и осем автобуса по 7-8 метра, отговарящи на европейските норми за вредни емисии от двигателите и използване на възобновяеми енергийни