242 ГРА ДЪТ МАЙ / ЮНИ 2018
ИНФРАСТРУКТУРА В КАЧЕСТВЕНАТА ЖИЛИЩНА ЗОНА: ТРАНСПОРТНА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ И ТРАФИК ГЕНЕРАТОРИ
От каква инфраструктура и транспорт се нуждае качествената жилищна зона? От гладки улици, свободни тротоари, детски площадки, детски градини, училища, разнообразен градски транспорт, от паркинги и от липса на паркинги... Да не забравяме, че самите жилищни зони и сгради привличат трафик, същото се отнася и за паркингите, градските градини, училищата, които са трафик генератори сами по себе си. В днешно време хората намират свобода и независимост в личния си автомобил. По отношение на моторизацията положението у нас съответства на ситуацията в края на 70-те години на XIX век в Европа. Къде и как се постига баланс, какви са наблюденията и препоръките - говорят урбанистите и транспортните специалисти.
Към 2015 г. 73% от населението на България живеят в градовете. Интересът на инвеститорите основно е насочен към шест от градовете с население над 100 000 жители. От тях населението се увеличава главно в София (според данните за 2017 и в Пловдив - бел.ред.). "75% от живеещите в столицата одобряват състоянието на градския транспорт и делът на ежедневните пътувания е 35% - не е достатъчно, казва инж. Тодор Тодоров, старши експерт в "Трансконсулт 22". "В същото време само 28% от жителите на София приемат състоянието на улиците и сградите, както и качеството на въздуха, само 36% оценяват като задоволително нивото на шума и само 29% - чистотата в града. Очевидно е, че тези отрицателни оценки в голяма степен се дължат на високите нива на автомобилния трафик – делът на ежедневните пътувания с автомобил е 50%. Хората ги ползват основно за да отидат на работа и обратно към дома. Какво говори този факт – монофункционални зони, в които или само се работи, или само се живее; незадоволително състояние на градския транспорт; непълноценни транспортни връзки, индивидуални предпочитания на хората и много други", смята експертът. В момента повече се търсят решения за повишаване на капацитета на уличната мрежа, т.е. решения за стимулиране
Центърът за градска мобилност в София стопанисва 11 обществени паркинга, четири от които се намират в централната градска част, а от 2017 г. в капитала на дружествата са още 5 подземни паркинга - съответно на метростанциите "Джеймс Баучер", "Цариградско шосе", "Бизнес парк София" и двата на МС "Бели Дунав", като в 4 от тях има 1203 места за паркиране. Още 3 подземни паркинга ще бъдат пуснати в експлоатация - на бул. "Сливница", при Централна жп гара и при стадион "Васил Левски". В "синята" и "зелената" зона в центъра на града са осигурени 21 000 места за паркиране. В двата паркинга към НДК местата са 210.
на автомобилното движение, смята инж. Тодор Тодоров. Това се залага и нормативно, например въведе се „Оценка за въздействие върху трафика“ с чл. 16д (1) от ЗУЗСО: „Чл. 16д. (1) За одобряване на подробни устройствени планове, предвиждащи строителство на обществено обслужващи сгради с разгъната застроена площ над 20 000 кв.м и/или височина над 50 м се изисква доказване на транспортно-комуникационното обезпечаване на територията въз основа на проучване, анализ и симулация на транспортното обслужване с отчитане на съществуващия и бъдещия трафик в достатъчен за обслужването обхват." "Не се разбира основната цел на тази оценка, напомня инж. Тодор Тодоров, тя е, за да се предложат мерки за ограничаване на генерираното от обекта автомобилно движение, а не е, за да се доказва, че няма проблем с автомобилното движение - очевидно е, че такъв проблем има. Инж. Тодоров е на мнение, че липсват данни за изготвяне на методика за определяне на генерираното движение от обекти с различно предназначение, а заедно с това съществува и обществено недоверие към общинските администрации, които ще приемат тези анализи." Тодор Тодоров вижда решенията в плановете за управление на мобилността. "Те могат да се изработват и на ниво квартал, район. Самите инвеститори на големи нови урбанизации са заинтересувани