296 ГРА ДЪТ БРОЙ 2 | 2021
колега е, преди да положи своята тухла, да се огледа в общата картина и да допринесе за нейното хармонично развитие. Организмите не търпят чужди тела и за да може нашите проекти от днес да бъдат неразделна част от историята утре, те следва да не бъдат архитектурна самоцел, а отражение на критичен поглед към средата. От тази гледна точка София е изключително интересен град - уникален. Наскоро един колега от Италия, гостувайки в София, нарече града „откровен, честен“. Дълго разсъждавах над тези думи. Докато много други градове в света се придържат към един културен континуитет, етикет в архитектурния изказ, ние чисто по балкански сме откровени в своя архитектурен език и отпечатваме своевременно промените в обществената си култура. Рязката смяна на политическата, ерго културната среда в града - турско, царско, комунистическо, перестройка, демокрация, заедно с неравномерното технологично развитие в тези периоди, е довело до това да привикнем към резките смени в архитектурната лексика и да изградим град на дисконтинуитетите. Достатъчно е да се разходим по една улица в широкия център, за да видим по един и същ уличен фронт неокласицизъм, сецесион, модернизъм, соцреализъм, постмодернизъм и т.н. Градът е откровен, за добро или за лошо, изразява своята история непринудено. По мое мнение такова е и нашето общество – директно, архитектурата също, физическа манифестация на вътрешния ни мир, на крайностите - каквато е културата ни, това е на устите ни – на фасадите. В този ред на мисли бих изразил личното си виждане, че историческото ни наследство следва да се пази като част от разнородните ни културни слоеве. Парадоксален е случаят на събарянето на мемориала на Първи и Шести
софийски пехотен полк от комунистическата власт, за да бъде построен монументът „1300 години България“, а в наши дни бе съборен вторият и се провежда конкурс за възстановяване на първият. Мисля си, че в градовете ни има достатъчно място за цялата ни културна история, все пак историята не започва от начало с всяка нова епоха. Откъде стартира работата по един нов проект? Със сигурност започва от всичко онова, описано по-горе. Но ако се конкретизирам върху единичната градска градивна единица – архитектурния проект, всеки от тях има своите общи основополагащи елементи: естествената геометрия на имота и сградите като деривата на общата градска среда; етажните разпределения, изразяващи функционалността, към която ползвателите се стремят (Utilitas); фасадите, естетиката на произведението архитектура (Venustas); конструктивните и технологичните решения (Firmitas). За мен най-големите имена в архитектурата съумяват да развиват всички тези елементи в синхрон, без да дават приоритет на визия над функция, на фасада над конструкция и т.н. Архитектурният проект започва с всички тези елементи заедно и завършва в всички тези елементи заедно, разпределенията се конкретизират с мисъл за фасадите, фасадите се конкретизират с мисъл за разпределенията и градската среда. Как оценявате информираността, инвестиционната културата и изискванията на възложителите? Стават все по-добри и по-добри и това е нормален пазарен процес. Покупателната способност на потребителите се повишава, вследствие предлагането конкуренцията