Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.
Севернокавказката династия Турлови от 16-ти до 19-ти век
Името на династията Турлови произлиза от старинно мъжко име, произнасяно от аварците Турурав, Турулав, а от чеченците – Турло /Т1урло/. Турлови произлизали от потомците на Андуникнуцал II и първоначално управлявали северо-източната част на Аваристан, на територията на басейна на р.Тляратинка, вливаща се от север в Андийско Койсу, тоест областта Гумбет. Според анализите на руски архивни документи е прието да се смята за основател на фамилията княз Каракиши, който управлявал други области, възможно между Хунзах и Гидатл или според други предположения крайбрежните области на Кара-Койсу. Постепенно Турлови разширявали своите владения на север, в които се включвали долната част на басейна на р.Аргун. За произхода на Турлови се изказват и други мнения, като това на Т.А.Исаева изхождайки от името на чеченската област Терлой /Т1ерла/, намираща се в горното течение на р.Аргун. В миналото всеприето било мнението за кумикски /кумухски или лакски/ произход на фамилията, като извеждат корените им от селищата Ендирей или Аксай, старинни кумикски селища разположени в Хасавюртски район на Дагестан и то все още има привърженици. Чеченският историк Ш.Б.Ахмедов пише в 2002 г., че династията Турлови произлиза от „Аварските владения”, а чеченските князе „Бардыханови” биле кумики от Ендирей /Эйдерей/, князете Казбулатови също кумики от селището Аксай, а Айдемирови – адиго-кумики от селището Брагуни. Споменатите фамилии всъшност представляват отделни клонове на династията Турлови. Гусейнов счита, че името на фамилията Турлови има български произ-ход, а името Хочбар той превежда като „смел (а)бар(авар)”, от „къоч” , което освен „овен” има значение и „храбрец”, съгласно характерния преход -къ->х във волжко-българския език. Името Каракиши, Гусейнов свързва със значението „север”, с оглед на северното разположение на Гумбет спрямо Хунзах. Известния от 18 в. Мохамед Айдемиров носил прозвището Мамаш, име употребявано в кумикския език. Към втората половина на 16 в. фамилията притежавала две области: планинския Гумбет /Гюн-бет, авар. Бакълъулал, чеч.Мелардой/ със селищата Аргвани, Артлух, Данух, Ингишо, Ичичали, Мехелта, Тлярата, Сиух,. Цилитл, Цунди и Шабдух, и втората – равнинната област Чечен, известна в руските източници от 17 в. като Уварское, включваща селищата Алда, Астанкул, Атага, Башин-Баха-аул, Гаджиаул, Хамбатаул, Сюйра-Корт, Чахкири и Чеченаул /авар. Чачан/. Кавказоведът Бакиханов описва областта Чечен-Тала като огромна изкуствена поляна, обкръжена с непроходими гори, намиращи се в басейна на р.Шалинка и където съществували чеченските селища Герменчук и Шали. Турлови се опитвали да подчинят и други райони чрез военна сила, като Андийското общество, разположено в басейна на р.Сулак, което било подчинено директно на аварския нуцал и нахското общество Чеберлой. Първоначално столица на Турлови било труднодостъпното селище Мехелта, в което до 19 в. съществували неголеми селски замъци. В началото на 19 в. част от жителите на Гумбет плащали данък на бекове от някои клонове на фамилията Турлови. Постепенно Мехелта се превръща в място, където обитават младите членове на фамилията, придобиващи там физическо здраве, изучаващи аварски език, участващи във военни сблъсъци. От втората половина на 17 в. селището Чеченаул се превръща в столица на династията. Т.Айтберов предполага, че името на селището и областта е останало от пребиваването на монголски отряд, разположен край река Те-рек в близка добре защитена от гори и блата местност. Династията запазила своите наследствени жилища-замъци /авар.гъндул/ в Хунзах, който бидейки добре благоустроен планински град по руските мерки от 17 в., те посещавали и в които живеели периодично. Сред анализираните документи е и старинен плач по повод смъртта на хунзахски военачалник от 17 в., от който се вижда, че младите членове на фамилията живеят в Хунзах, от който Айтберов привежда следния цитат: „Южные княжичи -дети князя Турурава, да будут [они] сожжены порохом, подобно тому, как сжег этот порох [моего сына] Ису в [местности] Чинква! ... Да прольется дождь ружейных пуль на дворец Дугри –нуцала”.
Населението, намиращо се под властта на Турлови особено свободните скотовъдци, земеделци и професионалните войни, говорили на аварски и чеченски език, а в някои селища в 18 в. преобладавал кумикският език. Я.Рейнегс съобщава, че жителите на Гаджиаул и Шали, намиращи се в Чеченския район, не разбират чеченски и говорят на татарско наречие. Според етнографските извори, в края на 19 и началото на 20 в., роден език на Турлови бил кумикският език, който по това време се явява междуетнически в Северен Кавказ. При това, знаейки произхода
1