Page 1

Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.

Севернокавказката династия Турлови от 16-ти до 19-ти век

Името на династията Турлови произлиза от старинно мъжко име, произнасяно от аварците Турурав, Турулав, а от чеченците – Турло /Т1урло/. Турлови произлизали от потомците на Андуникнуцал II и първоначално управлявали северо-източната част на Аваристан, на територията на басейна на р.Тляратинка, вливаща се от север в Андийско Койсу, тоест областта Гумбет. Според анализите на руски архивни документи е прието да се смята за основател на фамилията княз Каракиши, който управлявал други области, възможно между Хунзах и Гидатл или според други предположения крайбрежните области на Кара-Койсу. Постепенно Турлови разширявали своите владения на север, в които се включвали долната част на басейна на р.Аргун. За произхода на Турлови се изказват и други мнения, като това на Т.А.Исаева изхождайки от името на чеченската област Терлой /Т1ерла/, намираща се в горното течение на р.Аргун. В миналото всеприето било мнението за кумикски /кумухски или лакски/ произход на фамилията, като извеждат корените им от селищата Ендирей или Аксай, старинни кумикски селища разположени в Хасавюртски район на Дагестан и то все още има привърженици. Чеченският историк Ш.Б.Ахмедов пише в 2002 г., че династията Турлови произлиза от „Аварските владения”, а чеченските князе „Бардыханови” биле кумики от Ендирей /Эйдерей/, князете Казбулатови също кумики от селището Аксай, а Айдемирови – адиго-кумики от селището Брагуни. Споменатите фамилии всъшност представляват отделни клонове на династията Турлови. Гусейнов счита, че името на фамилията Турлови има български произ-ход, а името Хочбар той превежда като „смел (а)бар(авар)”, от „къоч” , което освен „овен” има значение и „храбрец”, съгласно характерния преход -къ->х във волжко-българския език. Името Каракиши, Гусейнов свързва със значението „север”, с оглед на северното разположение на Гумбет спрямо Хунзах. Известния от 18 в. Мохамед Айдемиров носил прозвището Мамаш, име употребявано в кумикския език. Към втората половина на 16 в. фамилията притежавала две области: планинския Гумбет /Гюн-бет, авар. Бакълъулал, чеч.Мелардой/ със селищата Аргвани, Артлух, Данух, Ингишо, Ичичали, Мехелта, Тлярата, Сиух,. Цилитл, Цунди и Шабдух, и втората – равнинната област Чечен, известна в руските източници от 17 в. като Уварское, включваща селищата Алда, Астанкул, Атага, Башин-Баха-аул, Гаджиаул, Хамбатаул, Сюйра-Корт, Чахкири и Чеченаул /авар. Чачан/. Кавказоведът Бакиханов описва областта Чечен-Тала като огромна изкуствена поляна, обкръжена с непроходими гори, намиращи се в басейна на р.Шалинка и където съществували чеченските селища Герменчук и Шали. Турлови се опитвали да подчинят и други райони чрез военна сила, като Андийското общество, разположено в басейна на р.Сулак, което било подчинено директно на аварския нуцал и нахското общество Чеберлой. Първоначално столица на Турлови било труднодостъпното селище Мехелта, в което до 19 в. съществували неголеми селски замъци. В началото на 19 в. част от жителите на Гумбет плащали данък на бекове от някои клонове на фамилията Турлови. Постепенно Мехелта се превръща в място, където обитават младите членове на фамилията, придобиващи там физическо здраве, изучаващи аварски език, участващи във военни сблъсъци. От втората половина на 17 в. селището Чеченаул се превръща в столица на династията. Т.Айтберов предполага, че името на селището и областта е останало от пребиваването на монголски отряд, разположен край река Те-рек в близка добре защитена от гори и блата местност. Династията запазила своите наследствени жилища-замъци /авар.гъндул/ в Хунзах, който бидейки добре благоустроен планински град по руските мерки от 17 в., те посещавали и в които живеели периодично. Сред анализираните документи е и старинен плач по повод смъртта на хунзахски военачалник от 17 в., от който се вижда, че младите членове на фамилията живеят в Хунзах, от който Айтберов привежда следния цитат: „Южные княжичи -дети князя Турурава, да будут [они] сожжены порохом, подобно тому, как сжег этот порох [моего сына] Ису в [местности] Чинква! ... Да прольется дождь ружейных пуль на дворец Дугри –нуцала”.

Населението, намиращо се под властта на Турлови особено свободните скотовъдци, земеделци и професионалните войни, говорили на аварски и чеченски език, а в някои селища в 18 в. преобладавал кумикският език. Я.Рейнегс съобщава, че жителите на Гаджиаул и Шали, намиращи се в Чеченския район, не разбират чеченски и говорят на татарско наречие. Според етнографските извори, в края на 19 и началото на 20 в., роден език на Турлови бил кумикският език, който по това време се явява междуетнически в Северен Кавказ. При това, знаейки произхода

1


Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.

си, Турлови се стараели да не забравят аварския език и дори се считало престижно да вмъкват в речта си аварски фрази. Фамилията не се ограничавала в политиката си само до управление на своите имения. В средата на 17 в. Турлови се занимавали с различни политически въпроси, за което свидетелстват архивни документи от кореспонденцията в Аваристан. В периода 1634-1635 г. в Хунзах наследствен управител бил Амирхамза-нуцал, поддържащ контакти с представители на московските царе, намиращи се в Терки. Предполага се, че е син на кайтагска княгиня и вероятно е говорил даргински и кумикски езици. В 1646 г. бил извършен преврат, подготвен от част от членовете на нуцалския род, в това число и Турлови. Те биле поддържници на Турурав – син на предишния управител на Аваристан – Умма-нуцал. Било извършено убийство на Амирхамза и двамата му сина край главната джамия на Хунзах след петъчната сутрешна молитва В началото на 70-те г. на 18 в. Кючук-Канайрджийският договор установява независимостта на Кримското ханство, към което се числила и Кабарда, а по-късно преминава под протектората на Русия. С изчезването на кримска-та власт над Северен Кавказ, Турлови решават да се преселят на десния бряг на Терек, тоест да добият там владе-ния. Съществува информация за намеренията на едно от родовите подразделения на фамилията, потомци на Загаш-тук в 1775 г. за такова преселение, с което биле съгласни техните дружинници – уздени. В 1782 или 1784 г. Алдин-ските Турлови преминават Сунжа и се обосновават на брега на Терек, в период когато в Чечня се извършвали анти-феодални вълнения. Професор Я.З.Ахмадов счита, че чеченците смятали свои и се борили до края на 18 в. за земите по левия бряг на Терек от устието на Сунжа до Моздок. Според Айтберов, Турлови, виждайки намеренията на Москва за постепенно изземване на земята и построяване на укрепителни линии, с което нарушавали стопанския живот на кавказките племена, провеждали своя стратегия за заселване и удържане на десния бряг на Терек. Руският военачалник Клюки-фон-Клюгенау писал в 1839 г., че чечено-аварските аристократи, част от които се заселили в кумикското селище Брагуни, владеели обширни земи в равнината достигащи до Терек, като в техни ръце попаднали и намиращите се там нефтени извори. От руските източници се вижда, че в края на 18 и началото на 19 в. Турлови получават данък от чеченското население, тоест отново са възстановили феодалната си власт над част от предишните си владения. От архивните документи се вижда, че определени родове от династията Турлови не следва преселението им на север и остава в предпланинските части например в селището Атага. Другият клон на Турлови, особено богати и сил-ни, отсядайки на десния бряг на Терек срещу казашките станици Наурска и Калиновска, получават право на различ-ни привилегии и ръководството на търговията с руски дефицитни стоки. Турлови в продължение на две столетия управлявали богата територия, немалка по кавказките измерения и пригодна за земеделие, скотовъдство и други стопански дейности, а също и според Айтберов играли важна роля при образуването на чеченския етнос. Населението във владенията на Турлови било разделено на няколко съсловия: 1.благородни нобили/князе/, княгиня /сту//су, авар.нуцаби/ 2.свободни хора – труженици и уважавани войни, обединени в общини или селища /чечен.пхъа, тюрк. эвла, юрт, авар. росо/ 3.роби /авар.лагъ, чечен.лай/, робини /тюрк. гъарабаш/ - работещи предимно в дома на князете и като лична охрана, охрана на харема и др. От членовете на фамилията се избирал пожизнено управител на Гумбет и Чечня, наричан старши княз. Наследяването на властта следвало принципа на старшия в рода, тоест то се предавало не от баща на син, а на брат или племеник. В редица случаи поради конкретна политическа ситуация или свързана със здравето на княза, последния можел да бъде свален и заменен с друг родственик Писмената документация се водела на неголеми листове хартия /кагъат, киехат/, на арабски език. Съставяли също и оригинални юридически текстове. Съществувала длъжността канцлер /мирза/ , избиран сред местните арабисти. За пример може да се посочи живелият във втората половина на 17 в. Тайгиб Харакински, изучил мюсюлманско право и принципите на вътрешната организация на идеалната ислямска държава. Всяко селище имало управител /авар. Бут1рул/, след който в ерархията следвали старейшините /авар.ч1ух1би, чечен.кхилхуоІ/, занимаващи се с решаване на съдебни дела по обичайното право. Това, което липсвало на княжеството на Турлови е монетен двор, който да сече монети. В кавказките документи на арабски език, членовете на фамилията се обозначават с термините „емир” или „султан”, а в тези на тюркски език с термина „бек”. Авароезичните им поданици ги назовават с термините „нуцалчи” или „ч1анк1а”, чеченоезичните – „эла”, а тюркоезичните – „турхъан”. При изследването на генеалогията на фамилия Турлови, Айтберов използва местни и руски писмени източници. Местните такива представляват текстове на арабски, тюркски и на руски език от 16-17 в., като последните са

2


Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.

руски преводи на местни материали, съхранявани в руските архиви, предимно писма от името на аварци и чеченци до царската администрация. Други руски документи са официални рапорти на разузнавачи и официални представители на руската империя, а също и списък на заложниците. Тези документи, частично са публикувани или продължават да се съхраняват в руските архиви. Айтберов споделя, че най-трудният момент в изследването му е бил определянето на старшия княз в даден период от време. Старшият княз се явявал арбитраж между богати и влиятелни лица, живеещи в подвластната му територия, техен защитник от западни и северни врагове и представител на Гумбет и Чечня в международен план във връзка с отношенията с християнска Русия, полуезическа /според Айтберов/ Кабарда и мюсюлманското Кримско ханство. Заради ходовете на обмислената специална руска политика е трудно да се определи дали връзките с един или друг член на фамилията, зафиксирани в руските документи, произлизат от неговите представителни функции или имат друг характер.. Потомци на династията Турлови могат да се проследят и до по-ново време в Чечня, като съветско-партийния работник Арсланбек Турлов. В Дгестан в гумбетовското село Ингишо представителите на фамилията носят името Карагишиеви /Хъарагищилал/ и съхраняват арабски ръкописи и документи. Айтберов изброява 15 управители на Гумбет и Чечня за периода 1589-1840 г. Първи в списъка е родоначалника на династията Каракиши /Хъарагиши/ упоменат в руските източници като „Черния княз”, брат на аварския нуцал. Той е син на Турурав Безумец, убит в 1570 г.в бой с бацбийци и грузинци. Според преданието на Турлови, той първи напуска Хунзах и се заселва в Гумбет. В руските източници се споменава като управител на обособена територия за първи път през 1589 г. Каракиши имал трима сина: Турурав, Китлилав /К1илъилав, в руск.изт. Келея „Гелея”/ и Газимирза /Гъазимирза, в руск.изт. «Казый-мурза»/. Съгласно родовото предание, записано в 18 в., Каракиши, син на Турурав първи напуснал Хунзах и се заселва в Мехелта. Още два пъти името Каракиши се споменава в източниците от 1604 и 1618 г., като княжески владетел. Името Каракиши често се превежда като „черен човек” .Според Ш.Ахмадов оригиналният вид на името е Къарав-гиши, което от кумикски може да се преведе като воин,стражар. Каракиши имал по-млад брат Амирали / Амирг1али, руск. «Миралей»/, упоменат в 1618 г., а неговият син е може би споменатия в руските документи от 1646 г Турурав Уварски. Втори управител е Турурав I, син на Каракиши, при който се извършва разширение на владенията на фамилията. След убийството на двама родственици на управителя на Гумбет от Ендиреевския емир, възниква вражда, за прекъсването на която се наложило да се отстъпи на Турурав, като наследник на убитите, Чечен-тала, Атага, Шали и др. земи. Заради неясноти в преданието на Турлови, в историографията се приема, че усвояването на равнинните земи става в по-късен период през 17 в. В руските документи се споменава, че Турлови получили власт над Приаргунието още в 16 в. от аварския нуцал. Турурав имал пет синове: Алибек, Алихан, Загаштук, Мохамед /упом. 1665 г./ и Оцоми /упом. 1665 г./. Възможно е да съществува още един син, убит в 1615 г. във феодална междуособица, чийто син би могъл да бъде аристократът Хучубар, упоменаван в периода 1658-1678 г. и считан за племеник на изброените синове на Турурав. В руски документ от 1661 г. той е споменат /Кучбарка/ като син на Алибек. Айтберов посочва за трети управител Загаштук, който вероятно започва да се споменава в документите от 1645 г до 1674 г. като владетел на „Аварското малко владение” с център Чеченаул. Загаштук имал двама сина: Сурхай и Турурав, живеещи в Мехелта, от които вторият става управител на Гумбет и Чечня. Старшият брат Алибек се споменава като първопреселник на равнинните земи в Чечня и се предполага, че е живял до 1665 г. Следващ управител, според Айтберов е Алихан, споменат за първи път през 1658, а последно в 1675 г. Като старши княз той се споменава от 1674 г. и от анализираните до сега източници не е възможно с точност да се определи времето на неговото управление. Той има двама сина: Мохамед и Турурав. Вторият син Турурав управлявал Гумбет и е възможно да е бил определен за наследник /авар.к1илъилав/. Той имал намерение да подчини под своята власт чеченското общество Чеберлой, а също и Андийското общество. Турурав Гумбетовски навлязъл в андийските земи с войската си от няколкостотин дружинници и опълченци и издигнал лагер, но местни снайперисти го застреляли от засада с кремъчно оръжие. Според андийско предание, гумбетовската войска била напълно изтребена. Като управител на Гумбет и Чечна в 1679 г. руски документ споменава Бартихан/Батырхан/, син на Алибек. Алибек имал още четири сина: Айдемиршамхал, Мохамед, Султанахмед и Мохамедоцоми. Айтберов предполага, имайки предвид името Айдемиршамхал, свързвайки го с шамхал Айдемир Ендиреевски, че този син има родствени връзки с шамхала по майчина линия. Султанахмед и Мохамедоцоми биха могли да имат подобна връзка с дома на Кайтагския уцмий. Следващи в списъка на старшите князе на Гумбет и Чечня са Турурав II /80-90-те г. на 17 в/, син на Загаштук и Мохамед /90-те г. на 17 в./, син на Алихан, син на Турурав I. Осми поред управител е Амирхамза, предполагаем син на Турурав, син на Загаштук и управлявал до 1728 или 1732 г. Предполага се, че е бил поданик на Сефевидски Иран, чиято политика в района се осъществявала чрез Тарковския шамхал и получаващ данък от чеченците в този период според руските източници.

3


Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.

Следващ управител е Хасбулат, син на Мохамед, син на Алихан, син на Турурав I. Негова жена, определена в руските източници като най-талантлива сред чеченците, била родственицата му Ханза, дъщеря на княз Бартихан Турлов. От Ханза Хасбулат имал трима сина: Алисултан, Мохамед Чеченски и Алибек. Според руските документи те поддържали приятелски отношения с Иран и изявили желание за поданство. Алисултан посетил Надир-шах в 1743 г. в лагера му и му обещал да му посочи удобни пътища към руските граници, за което получил 150 рубли. Определен период от време Алисултан бил заложник при руснаците. Имал шест сина: Азамат /упом. 1770 г./, Алихан /упом.1773г./, Алхуват /упом.1782 г./, Илдархан /упом.1782 г./, Татархан /упом.1770-1773 г., поч. 1782 г./, Хасбулат /упом.1773г./, Шихшабек /упом.1782 г./ и Ахмадхан /упом.1769-1775 г./. Шихшабек Турлов, неговият брат Алхуват и племенникът им Алихан, син на Азамат Турлов се считали за родени от неравностоен брак. В 1732 г. Хасбулат, заради вражда с Айдемир Турлов, довел в Чеченаул подразделение на полковник Кох, но бил убит, а подразделението разбито от Айдемир. Десети по ред старши княз е Айдемир, син на Бартихан, известен с първоначално про-татарската си политика, променена впоследствие, а в руските източници е отбелязано, че останал верен на Руската империя в сблъсъка и с Надир-шах. Имал трима сина от жена си Кизтаман, също Турлова: Бартихан, Мохамед и Арсланбек. Следващият княз е Алибек, брат на Хасбулат. Жена му била Пари, също Турлова и имал трима сина: Хамзакай, Хасбулат, Алихан. Алибек Турлов бил много влиятелна личност в дадения регион още преди да стане старши княз. Вероятно се отказва от управлението през 1757 г по време на народните бунтове. По-късно в руските документи се споменават Хасбулатови от селището Топли, намиращо се между Чеченаул и гр. Аргун, които биле силно повлияни от кумикската среда и биле считани от руснаците за такива. П.С.Потьомкин поддържал връзка с Уммахан Аварски през 1785-1786 г. чрез Хасбулат Топлински. Заради про-руската си политика тези Хасбулатови биле принудени да се преселят около Горен Наур с разрешението на руските власти. Дванадесети по ред княз на Гумбет и Чечня е Арсланбек, роден около 1727-1728 г., син на Айдемир, син на Бартихан. Предполага се, че неговата жена, кабардинска княгиня, е упоменатата от Лермонтов в поемата „Измаилбей” Росламбек. При произтеклите през 1783 г. нови вълнения и тази част от фамилията Турлови се преселила в района на Горен и Долен Наур. Възможно е след 1781-1782 г. Арсланбек Турлов да управлява Чечня и Гумбет вече като поданик на Руската империя, тъй като източниците сочат, че жителите на Чеченаул и Гаджиаул дали клетва за вярност към империята. Следващият управител, Ахмадхан син на известния Алисултан Турлов-Топлински, участвал активно в политическия живот на района и имал двама сина: Алихан и Алхуват. Под негово ръководство през 1770 г. избухнало антиимперско въстание вероятно подбудено от турската политика. Във въстанието взели участие вайнахи от обществата Чеберлой и Шатой, гумбетовци и жителите на Аваристан начело с Мохамед-нуцал. В резултат управлението на Гумбет и Чечня преминало в ръцете на Алисултан Турлов, който уредил взаимоотношенията с Русия, като изпратил като заложник в Кизляр един от синовете си, но Русия трябвало да се откаже от идеята си да отдели селищата Герменчук и Шали от владението на Турлови, за които претендирал царският офицер Давлет-Гирей Черкаски. В период от три години до 1774-1775 г. Алисултан и Арсланбек Турлови успели да възстановят историческите предели на своето княжество. След сключването на Кючук-Кайнарджийския договор, Арсланбек управлява вторично до 1784 г. След неговата смърт владението Гумбет и Чечня престава да съществува, заради намеренията на руската администрация да отнеме земите на коренното население и заради възникването на теократичната държава възглавявана от алдинския чеченец Мансур-имам. Анализирайки възможния кумикски произход на някои нахски родове, Гусейнов цитира чеченска фолклорна песен "Чеченаульском Жаммирзе, сыне Мади, и старце Дади", в която се говори за владетеля на Чечен Алхан Турлов. Според Гусейнов Алхан Турлов може да се отъждестви със споменатия от Гюлденщед внук на убития от чеченците княз Хасбулат Турлов – Алхани, който в 1773 г. бил юноша. Сред кабардинските и кумикските феодали, на които е дарена земя в областта Чечня в 1863-1864 г. се споменава Турло Алханов. Гусейнов извежда чеченския вариант на името от името Турурав. Във втората половина на 18 в. руската администрация всячески се стремила да отслаби държавната организация на княжеството, като настоявала старшия княз да прекрати пребиваванията си в аварската столица. По-късно разбирайки, че липсата на традиционна военно-политическа власт е по-опасна за руските интереси, тя възстановява влиянието на Турлови и чрез тях осъществява руско-чеченска търговия. Възможно е към 1828 г. да е издигнат в длъжност старши княз Кучук Турлов, имащ дом-крепост в Мехелта и на когото гумбетовци носели повинност. Той би могъл да бъде потомък на Загаштук или на Айдемир Турлов, тъй като гумбетовци наричат Турлови и с името Кучукови / Кучукилал/.Под властта на княз Кучук Турлов се намирали голяма част от земите по десния бряг на река Терек. Жителите на равнинните части носили повинности в полза на Турлови, а тези от планинските райони плащали налог за използването на зимните пасища. След преминаването на голяма част от жителите на владението на

4


Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.

страната на имам Шамил, Кучук и Айдемир Турлови остават верни на Руската империя и оставяйки цялото си имущество се преселват в казашките станици

Изглед от Гумбетовски район, Дагестан

Във връзка с изучаването на обичайно-правните норми на княжеството и принципите на неговото управление, Айтберов разглежда два местни документа. Това са записи върху ръкописен екземпляр на Корана от 1651 г., съхраняван в джамия в Мехелта, преписан от даргинец на име Али аз-Зирикарни от селището Ашта по поръчка на „Чанкур-хаджиява”. Първият документ представлява записка на обратната страна на заглавния лист на този Коран, условно озаглавена „Съглашение на емирите на Гумбет и Чечня със своите поданици мехелтинци” Записката е написана от Тайгиб Харахински / Тайииб ибн Умар ал-Хараки/, известен дагестански учен и пропагандатор на шариата, за определено време изпълняващ длъжността канцлер /мирза/ на феодалните владетели Турлови. Според Айтберов, това е старо копие на официалния документ, имайки предвид, че такива документи се съставяли на отделни неголеми като формат листа и заверявали с печат. Във връзка с изброените управители в записката до 1679 г., тя може да се датира към втората половина на 17 в. Вторият документ представлява записка върху обратната страна на корицата на книгата, чийто автор е неизвестен аварец, преписана от споменатия Али Аштински. Записката условно е наречена „ Съглашение на чеберлоевските аристократи Алдамовичи с князете Турлови”. От документите става ясно, че в мюсюлмански Аваристан все още се практикува кръвна мъст, заменяна с глоба в размер на голямо количество движимо имущество. При официален отказ на пострадалата страна за започване на вражда, престъпникът се задължавал с 30 крави или 150 овце, 100 овце в полза на управителя на Аваристан, един бик или 20 овце в полза на лицата провеждащи примирието. В обществото Гумбет, мюсюлманските практики намирали още по-слабо приложение. Съществувало юридическото понятие кръв /авар.би/, в значение на цена на кръвта и се равнявало на 300 овце. Често се случвало, роднини страдащи от буйния нрав на някои членове на своите фамилии, да пристъпят към официален отказ от роднинските връзки. В случай, че престъпникът се укрие в непрестъпна крепост и отказва заплащането на кръвнина, той бива изгонен от цялото общество, при това на пострадалата страна се разрешава неговото убийство, но извън пределите на обществото, за да не се пораждат нови вражди между узденските родове. В Гумбет съществувал особен обичай, при който на членовете на аристократичното съсловие се разрешавало при убийство на член на техния дом, дори и роб, да нападнат и обкръжат с хората си дома на убиеца и да го подложат на разрушение и грабеж. Много от узденските родове се съпротивлявали срещу този обичай и вследствие на този отпор през 17 в. той постепенно отпаднал и се преминало към заплащане на троен размер на обичайната цена. Съгласно текста на Съглашението, при липса на средства, убиецът е изгонван извън пределите на

5


Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.

обществото. Със Съглашението между феодалите Турлови, обичаят да се нападне дома на убиеца бил официално отменен. Мехелтинските старейшини и съдии от узденското съсловие принудили аристократите да се съгласят, че при убийство на човек от тяхното съсловие от роб, член на княжеските домове, имат право да го убият и няма да носят за това вина. Двата документа показват, че въпреки приблизително еднаквите правни норми, действащи в конкретната епоха в Северен Кавказ, често се налага сключване на съглашения отразяващи местни решения за дадена автономна територия. Уважението към Турлови и тяхното влияние способствало за учредяване на порядък, но властта им се опирала на доброволно съгласие и нямала законно основание добито със сила. Чеченците признавали властта на Турлови в бедствени времена, но като цяло имали враждебно отношение към всяка власт, водеща до подчинение и ограничение на личната им свобода. Благосъстоянието на чеченските общества постепенно се увеличавало, а с него и войнственния им дух. Расприте между княжеските фамилии и успехите на руските войски в Кавказ, биле причина влиятелните кумикски и кабардински племена да загубят първостепенната си роля. Някои знатни чеченски фамилии се стремели към княжеската власт, но техните опити биле отхвърлени поради опасения от несправедливи действия и загубване на независимостта. Между аулите възниквали поземлени спорове, завършващи нередко с кръвополитие. Това са част от причините някои чеченски общества да желаят властта на чужд, единоверен род. В 18 в. фамилията Турлови вече се разделила на няколко клона и феодалното владение се разпаднало на помалки такива. Князете имали обособени участъци земя обработвани от роби и приближени уздени, които биле нееднородни в икономическо и социално отношение. В чеченските общества голямо влияние имали старшините на аулите избирани от най-богатите семейства. През този период расте ролята и на мюсюлманското духовенство, а също и на търговската прослойка. Според съобщението на кабардинския княз Елмурза Черкаски в 1720 г. владението на Турлов може да се локализира около днешен Бутун-юрт, аул влизащ тогава в обществото Алда. Другите аули от обществото се подчинявали на родственици на Турлови, чиято резиденция се намирала в Чечен-аул. Трите княжески фамилии владеели и обществото Гумбет, разделено на три части. От 1747 г. княз Турлов получавал държавно заплащане от руската администрация от 50 сребърни рубли на година, а неговите уздени по 5 рубли всеки. От размера на узденското заплащане специалистите правят извод за силното им влияние. Турлови изпълнявали в подопечните им села задълженията на старшини, които се предавали по наследство. Те взимали налог от подвластното население и глоби в случаите, когато не се изпълнявали решенията на селските събрания. Също получавали дял от плячката от набези извършвани срещу съседни общества. Територията на владението имала важно търговско разположение и князете взимали митнически такси. Голям дял от доходите им също представлявали рентата взимана от подвластното население, която достигала до 1000 глави добитък на година. Турлови притежавали няколко нефтени кладенеца и получавали добра печалба от продажбата на нефт. На Кавказката линия се реализирали 500 и повече бидона нефт на стойност 16 медни рубли за бидон. Фамилията също търгувала и със сол. В разглеждания регион, а именно Северо-източен Кавказ, владението Гумбет и Чечня обхващало на пръв поглед неголяма територия, но с важно географско разположение. Турлови, произлизащи от хунзахски аристократичен род, управлявали тази непрестъпна, но богата област, в която живеело разнородно по етнографски състав население в течение на две столетия. По времето на своето управление, Турлови имали възможност да участват и влияят на историческия ход на събитията в региона, консолидирайки под своето управление част от нахските племена и съдействайки по този начин образуването на чеченския етнос, който запазва и до днес своето етносно самосъзнание.

Сирма Епон 12.09.2013 г.

6


Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.

Територията на Северо-източен Кавказ към 1774 – 1777 г.

7

Севернокавказката династия Турлови 16-19 в.  
Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you