Dog by Syrma Pandi

Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.

Символизъм – куче Символизмът е едновременно универсало и специфично средство за изразяване. Как е еволюирал човекът от палеолита е трудно да се изследва, но изследователите имат по-широки познания за човека от неолита / прибл. 4 хил. пр.н.е. /, период в който човекът е придобил организаторски и творчески способности, качества, които го отличават от света на природата. Бертло нарича тази епоха в Близкия Изток „Астробиология”. Производството на определени растителни видове зависи от календара или от положението на небесните светила. В тази епоха са формулирани геометрическата идея на пространството, важността на числото 7, отношенията между небето и земята, планетарните богове и дните от седмицата, годишните времена и др.

Бхайрава,придвижващ се върху куче, ужасният аспект на Шива, появил се за да отреже петата глава на Брахма, олицетворява общината и нейното възраждане в наследствената функция „дхами”, посредством която участва в кървави обряди, достигайки кулминацията в предсказание, преди кралят да бъде представен в Непал

Куче Кучето е домашно животно известно на човека от 10 хиляди години. То е съобразително и лесно се поддава на дресировка. От неговата охранителна функция тръгва и представата за вярност към стопанина. Най-древни символистични представи за кучето са: проводник, охранител и защитник на душите и страж на границата между световете. В някои легенди се утвърждава, че заради грешка на кучето, човек е загубил дарът на безсмъртието. В някои традиции кучето се свързва с женското начало и Майката Богиня и се изобразява като раждаща Черна кучка. Кучето се счита за лунно животно, но в Древен Египет и Шумер е соларен символ. Много често кучето е спътник на лечителите, а понякога и на Добрия Пастир. В други култури кучето е герой, митически предтеча, свързан с получаването на огъня и различни занаяти /Африка/. Кучето се смята за виждащо духове и способно да предупреди човек за опасност от демони и зли духове. Кучето / вятър / може да прогони глигана /зима/ или сушата. Същество с кучешка глава убива или заключва в тъмница враговете на светлината. / Оттук бихме могли да изведем и образа на кучето, верния земен слуга на бога Конник, воюващ срещу враговете на светлината или Слънцето./ Основни символни значения на кучето са : вярност, преданост, бдителност, знатност / заедно със сокола/, храброст, вяра, плодовитост, задгробен свят, Луна, интелектуалност, магьосничество, демонически сили, проклятие, смърт, егоизъм, завист, грабителство, жестокост, бяс, агресия, лов, война, езичество. Кучето е спътник на Астарта / финикийската богиня на плодородието, войната и любовта /, Ормузд /Ахура Мазда/, Гала / финикийски лечител /, акадския Белитили. На египетските фрески се изобразявали хора с кучешки глави в сцените, където се убиват враговете или водят пленници.

Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.

Съгласно Плутарх, кучето символизира консервативното, философско начало в живота. В античната митология кучето е спътник на Хермес, пастира Орион / Сириус, всевидащия страж/, Асклепий / близаната от куче рана оздравява/, Хадес, Хеката, Херакъл, Артемида, Аврора, Хефест и др. За римляните, кучето заедно с лешояда и хиената е ядящо мъртви тела, съществува поговорката „ Остана само да нахраним кучетата и враните със своите тела”. В скандинавската митология ходът на царството на мъртвите се охранява от кучето Гарм, което живее в пещера, където се храни с месата на мъртъвците, а цялата пещера е покрита с кръв. В келтското изкуство, кучето символизира милосърдие и се асоциира с целителни води. Думата „куче” се счита за похвала. Кухулин / Cú Chulainn – Кучето от Куланна / е главен персонаж в ирландските митове. В детството си този герой проявява типични за героя деяния, подобно на Херакъл. Убил е чудовищното куче на ковача Куланна и охранявал неговия дом, докато не пораснало малкото на песа. Така получил новото си име, което може да свържем с ритуала на инициация. Този герой има по 7 пръсти на ръцете и краката и по 7 зеници в очите и във всяка една от тях – скъпоценен камък. В някои сказания се казва „ Седем зеници имал юношата – три в едното и четири в другото.”. На бузите имал по четири трапчинки – синя, пурпурна, зелена и жълта, а на главата си 50 светло-жълти кичура. Кухулин следва съдбата на много митични герои – извършва различни подвизи, за да спечели ръката на любимата девойка, чийто баща иска да го убие, а също убива в двубой сина си подобно на Рустам и Арджуна в Махабхарата, така наречения епически мотив на сражението на неразпознатите роднини. / Всички тези общи мотиви в иранските, индийските и ирландските епоси, ни дават основание да приемем, че те описват определени практики и ритуали, извършвани в дълбока древност, на място което може да свържем с индоевропейската прародина, а дори и по-назад във времето/. При смъртта си Кухулин, той дава оръжието си по молба на провидчиците / fili; от *welet-, *wel – виждам/ в дар, като ги пронизва с него . Той е пронизан от враговете със собственото си оръжие и умира, привързан към свещенния камък. Кучето е спътник на Один, Тор, Епона / богиня на лова и конете/, Нуаду /бог лечител/. В европейските народни традиции кучето е защитник на жените и децата. Кучето и котката като двойка се съотнасят към двойката вълк и мечка. Вълкът се счита за куче на Леший / славянски дух-стопанин на горите и покровител на животните/, Св. Георги или Св. Сава. В сръбска легенда кучето е сътворено от Бога, а вълка от дявола. Кучето и котката са съотнесени като мъжко и женско, например в руската поговорка „Котка и баба в къщи, мужик и куче на двора”. При българите кучето е благословено животно, а котката – прокълнато. Според една руска легенда, кучето е божие създание от калта, с която дявола намазал човека, създаден от Бога, с цел да охранява човек от дявола или за да бъде страж между рая и ада. Според българска легенда кучето е ръкавица хвърлена от Бога. Според поверията различни духове /воден, полски/ могат да приемат облика на куче, често белязано с характерни признаци – първородно, родено в събота, черно, „с четири очи” тоест с петна над очите, обладава способност да вижда нечисти сили и да ги отблъсква. Също така кучето и котката имат отношение към гръмотевиците. Руснаците вярват, че черните куче и котка пазят дома от мълнии, но не трябва да влизат в дома по време на дъжд. Поляците и македонците смятат, че те привличат мълниите и са толкова опасни, колкото са дълги опашките им. Подобно на невестулката, понякога те се приемат като домашни покровители. Виенето на куче се приема като предсказание за смърт, болест, пожар, кражба, нищета. В сибирски легенди кучето / подобно на Кухулин/ е в ролята на културния герой, обладаващ ум, изобретател или похитител на огъня. В шаманизма е посланник на духовете на гората. В юго-източна Азия е символ на защита и могат да бъдат символ на демонически създания, слънцето или вятъра. Виждаме, че в много случаи, кучето е самия културен герой донесъл огъня , а също и прародител. Ако погледнем барелефа на Мадара, забелязваме Конник / може би Пастир или Войн/ съпроводен от куче. Ако приемем, че Конникът е богът Войн, воюващ за победа на светлината /или Слънцето/ или самото Слънце, то възниква въпросът, кого символизира кучето. Възможно е кучето в този случай да изразява земния представител на бога, новия културен герой, в който се преражда прародителя и който на свой ред трябва да извърши подвизи, преди да бъде повикан от своя небесен господар и покровител на небето. В нашия случай това би могъл да бъде например самият хан, владетел или пък предводителя на войската

Generated by Foxit PDF Creator © Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.

/ ако са различни персонажи/ , багатур. Интересен е фактът също, че в някои представи кучето привлича мълнията и се свързва с гръмовержеца и Св.Георги.

Според китайския календар, родения в годината на кучето е честен, верен и справедлив, а годината на кучето се характеризира с успех, стабилност и хармония в дома, при наличие на световни конфронтации. В Южен Китай кучето се смята за прародител на народа. Червеното Небесно Куче Тьен-ку се отнася към принципа ян и помага на Ерланг да прогони злите духове. Бидейки страж през нощните часове, кучето става „ин”, свързан с метеоритите и затъмненията.

Корейски кучета също присъстват в много светилища като стражи, а лапите им лежат върху перла или цвете на мъдростта

В Америка кучето /ацтекс. — итцкуинтли; майя — оц / е свързано със задгробния свят, съпровожда умрелия и му помага да преодолее реката на Смъртта. Кучето е обичайна жертва край гробниците и често присъства в погребенията заедно с мъртвеца. Кучето е проявление на ацтекския бог на Смърта и Залязващото Слънце. Когато Слънцето се спуска на запад, богът-куче го изпраща през тъмния подземен свят към мястото на изгрева /възраждането/, а след това умира и отново оживява в качеството си на спътник. Богът се изобразява с кучешка глава и е покровител на кучетата. За племето майя кучето носещо факел олицетворява мълнията. В двадесетдневния календар кучето е символ на десетия ден, а роденият на този ден е предопределен да властва и да раздава богати дарове. В мексиканския зодиак, кучето е знак на хаос, смърт и възкресение. Като символ се възприема като животно на гърма, носещ дъжд, културен герой изобретил огъня, митичен предтеча, посредник в общуването с боговете.

Известен е обичаят на ирокезите да извършват на Нова Година жертвоприношение на бяло куче. В Меланезия кучето също е културен герой, изобретател или похитител на огъня. В зороастризма кучето и видрата се считат за „чисти” животни и тяхното убийство е грях. Персите почитат Саг-Диг, бяло куче с жълти или четири очи. / Тъй като, кучето „съпровожда душите” , идеята за повече очи или за петна над очите, може би има връзка със способноста на животното да вижда душите на мъртвите/. Кучето Сарана съпровожда Индра, помагащо на заблудилите се да намерят верния път. Куче с четири глави е спътник на бога на мъртвите Яма. В Северо-източна Индия има обичай, при погребение на знаменит воин или ловец да убият куче, за да го защити от духовете на неговите жертви по пътя към света на мъртвите Сред българите съществува поверие, че кучето носи в устата си вода и залива адския огън, а котката го раздухва. Карачаевци и балкарци вярват, че когато човек умира и ангелите разпитват душата му, неговото умряло куче го защитава, а душата на котката го обвинява, че не се е грижел достатъчно за нея. Също така, балкарците вярват, че душата на човек се преселва в куче. Удмуртите дават от поминалната храна на кучетата. За изпълнение на ритуали / например ритуала sagdid – „поглед на кучето” / , зороастрийците използват бели кучета с черни петна над очите, което предполага способността на кучето да вижда смъртта и да прогонва от тялото на мъртвия човек или друго куче девата на смъртта. Тувинците избягват при погребение посоката , в която се намира Пастта на Черното Куче, която се асоциира с Млечния път, съзвездието Голяма мечка, звездата Чолбон и др. и която изменя своето положение през годината. Ако мъртвия попадне в нея, тя трябва да се храни с месо, овче, конско и др. В противен случай мъртвият ще повлече след себе си роднините. В Северните Анди се вярва, че четиримата първи жреци / тата/ Sarancua, Seücuque, Aruhuavico, Sintana са изпратили черното куче да пренася душите на умрелите през реката на мъртвите. В будизма послушното куче е символ на вярност към Закона, подтискане на страстите чрез закона. В Библията кучето се упоменава рядко като носител на лоши качества : страх, малодушие, низост, низкопоклонност, крадливост. Думата се използва като тежка обида – „ а извън Иерусалим – кучета и чародеи, прелюбодейци и убийци, и идолослужители и всеки обичащ и извършващ неправда” / Откровение 22: 15 / В раннохристиянското изкуство кучето е образ на свещенослужител, а като пазач на стадото олицетворява Добрия Пастир и служи за символ на епископа. В средновековието се появява и негативна символика на кучето – завист, силен гняв, езичество, ерес и др. Интересна е легендата за Седемте отроци в Ефес, християнски мъченици зазидани в пещера и проспали там 309 години. Вариант на тази легенда се разказва в 18 сура на Корана „Пещера”. Според Ат-Табари, отроците биле шест, а към тях се присъединил пастирът Антоний със своето куче на име Китмир. В някои мюсюлмански страни, на посланията се изписва името на кучето Китмир, за да ги предпази от изгубване. В хералдиката, кучето привързано за верига олицетворява всемогъщия гняв, който се омиротворява за кратък период, за да се излее при необходимост над грешниците. В Шекспировите творби това е знак на висшата власт. Куче, давещо заек в лапите си символизира велики деяния, чието завършване трябва да донесе желан ефект, независимо от личната заинтересованост – „ за слава, не за печалба”. Куче, гризещо кокал, означава божественото Провидение, което ни оказва помощ, когато се намираме в голяма нужда. Куче ловящо заек, символизира действията, които може би не са оправдани, но са пробудени от инстинкта. Сириус е най-ярката звезда, намираща се в съзвездието Голямо Куче. В древността около хиляда години пр.н.е., Сириус се издигал в зенит заедно със Слънцето, в началото на юли, найгорещите дни на годината. Хората забелязали, че „кучешката звезда” предизвиква бяс у кучетата. В такова време, в Аргус биле убити всички бездомни кучета и биле принесени в жертва на боговете. Такива жертви принасяли римляните в дните „Canicula” – „кучешки”. „Небесното куче” в митологията е лъч светлина, куче което с нокти рие земята, помагащо на животворните сили по-бързо да възкръснат. То е страж на подземния свят, унищожител на Злото, мъдрец, воин, поглъщащ Луната. Сирма Епон Източници:

„Словарь символов” Х.Е.Керлот http://www.symbolarium.ru

Generated by Foxit PDF Creator ÂŠ Foxit Software http://www.foxitsoftware.com For evaluation only.