Символизъм – лястовица и кукувица Каро Баройя / Caro Baroja / твърди: „Когато се опитват да ни убедят, че Марс е символ на Войната, а Херакъл – на Силата, ние можем напълно да опровергаем това твърдение. Всичко това е било вярно за риторите, за философите-идеалисти или за група по-малко или повече педантични гърци. За тези, които наистина вярват в древните богове и герои, Марс бил обективна реалност...Символизмът се ражда тогава, когато се израждат първобитните религии.”
Лястовица Лястовицата най-често се свързва с другия свят, като посредник между смъртта и живота и като вместилище на душата на починалия или владетеля. Понякога тя е символ на опасността и несигурността на живота. Тя може да символизира също и надеждата, бащиното наследство, идването на пролетта, слънчев изгрев, дружба, вярност / тъй като се връща в старото гнездо/, пътешествие. В Египет лястовицата е посветена на Изида като Велика Майка и на боговете на домашното огнище, тъй като вие гнездата си в домовете на хората. Символ е на бащиното наследство, защото преди да умре строи гнездо за малките си. В мита , Изида в образа на лястовица търси разсеченото на части тяло на Озирис. Лястовиците са представени като летящи над Реката на Живота „вечни северни звезди”. В древната митология лястовицата и гълъбът са посветени на Афродита, в древногръцките песнопения са посланници на пролетта, а тяхното чирикане се сравнява с варварските езици. Според Аристотел и Плиний лястовиците зимуват на юг , в скални места, без пера. По време на пролетните празненства в Гърция /”лястовичи песни”/, децата ходят от дом на дом, пеят подобно на лястовици и славят пролетта. Племето майа наричат най-източния остров в Карибско море „страната където се ражда слънцето”, а също така и „остров на лястовиците” в чест на „богинята с крака на лястовица „. На острова според испанските хронисти имало светилище и глинена статуя на богинята, в която влизал свещенника и прорицавал. Покровителка на острова била богинята на дъгата, жена на великия бог слънце. На острова също така имало и съоръжение за астрономични наблюдения. Светилищата на острова представлявали четириъгълно помещение с плосък покрив и един вход. Пещерата на предците се отъждествявала с пространството на раковината, следващо извивките на спирала, а също и с Млечния Път. В основата на религиозните представи на майа лежала идеята за реинкарнацията, постоянното прераждане на душите на умрелите. В славянската традиция пеенето на лястовиците се възприема като молитва, с която се слави Бога. В народната легенда, лястовиците се мъчели да облекчат мъките на Исус на разпятието – вадили гвоздеите и тръните от венеца, носили му вода. По южнославянските легенди, опашката на лястовицата е раздвоена, защото след потопа е спасила човека от кръвожадна змия , която отхапала част от опашката и. Друг мотив разказва, че тя спасила слънцето от поглъщащата го змия, като скрила дневното светило под крилото си и го отнесла високо в небесата. / Тук ако приемем, че слънцето е героят, който се бие със змията дракон, то лястовицата може би олицетворява духовете помощници на шамана, които му помагат да отблъсква злите духове, а също и шамански атрибути и амулети, част от войнското сняражение, които предпазват войните/. В българския фолклор лястовицата е невеста на слънцето или девойка омъжена за разбойник. Когато тя бягала я хванали за косичника и отскубнали кичур от него. Да я не съм той нема немица: кога майкя мене ситно плела, тогай майкя мене люто клела да не думам четири години ни на свекър, нито на свекръва, да не думам на милаго Марка. Леле Боже, леле мили Боже,
1