Хайлендър, е бил убит от немски снайперист в близост до Френския град Poziеres. Джон Лоудър е трябвало да се върне у дома в отпуск. Смъртта на Лоудър е голям удар за ротарианците в САЩ. Клубът в Ню Йорк изпраща на баща му благодарност, написана от един от членовете му, авторът и редактор Ф. Д. Ван Амбърг. The Rotarian публикува стихотворението в изданието си от февруари 1917 г. „- Не можеш ли да ни видиш, Хари? - пи та третият му куплет. - Не разбираш ли, че не е само твоята загуба? Това е международна скръб, която взима от ротарианското сърце най-топлия блясък.“ В мемоарите си „Министрел във Франция“ Хари Лоудър си спомня как новината за смъртта на сина му го е довела до края на кариерата му. Въпреки това, той се завръща в Три наздравици, за да осигури на другите кратко облекчение от мизерията на войната. През юни 1917 г. той посещава британски войски във Франция, където войници молят: „Накарайте ни отново да се смеем, Хари!“ (Неговата военна служба, която включва набор на войници, посещения в болници и митинги, му донася рицарско звание през 1919 г.) По време на турнето през 1917 г. Лоудър посещава гроба на сина си на бойното поле на Сома. (Днес военното гробище Ovillers пази гробовете на 3 440 британски воини, повече от 70 процента от погребаните не са идентифицирани.) Лоудър се срива на могилата под белия кръст, където се намира синът му. „Сега, когато отново поглеждам назад“, пише той, „мога да се сетя за само едно-единствено желание, което ме управляваше и движеше. Исках да вкопая ръцете си в този тъмен гроб, да придърпам момчето си здраво към гърдите си и да го целуна. И исках да му благодаря за това, което беше направил за своята страна, за майка си и за мен.“
8