Списание "Ротари на Балканите", януари 2023, № 233

януари-февруари 2023 бр. 4, № 233 ISSN 1310-750X

РОТАРИ НА БАЛКАНИТЕ Регионално списание на Ротари Интернешънъл ISSN 1310-750X Издател: Агенция „Бизнес Н” ИЗЛИЗА НА ДВА МЕСЕЦА РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ Виолина Костова, ДГ Христо Михайловски, ДГЕ Илиян Николов, ПДГ Нина Митева, ПДГ Станислава Якимова, ДРП Велимир Балтезаревић, Србиjа Димитрина Вакрилова, отг. редактор Цвятко Кадийски, Ротари историк Наско Начев, ПДГ, издател Отговорен секретар: Антон Начев Предпечат: Гергана Найдева

Address: ROTARY IN THE BALKANS 25, Knyaz Tseretelev Str., Plovdiv 4000, Bulgaria Mob. +359 887 594 356 E-mail: abn@rotary.bg www.rotary.bg

Уважаеми приятели, Честита Нова 2023 година! Нека тя ви донесе здраве, много професионални успехи, нови партньорства и щастливи моменти с близките хора! Ротари позволява на вас и на мен да спомогнем за създаването на подобър свят, като ни дава възможността да използваме страстта, енергията, вижданията и професионалния си опит като част от световна мрежа на приятели, която да осъществи промяната. Ние всички сме доброволци, служещи в организация на доброволци. Никой не е принуден да стане ротарианец, всеки един от нас е избрал и е бил избран да стане член. Ние всички сме част от един пъзел и всяка година, всеки ден, всеки от нас избира да продължи да изпълнява задачата, която е започнал; ние продължаваме да поставяме Службата над себе си – да служим безкористно. Това невинаги е лесният път, но аз зная, че е правилният. Затова постоянно трябва да се обръщаме към историята на нашата организация. Скоро ще честваме 90 години от навлизането на Ротари в България, а в тези броеве отбелязваме събития и постижения на хората, с които възстановихме и развиваме ротарианското движение през тези години. Разбира се, най-важен е днешният и утрешният ден. Те са на страниците на списанието и ние заедно с вас ще продължаваме да пишем историята на Ротари в България! Поставяме въпроси и търсим отговори на изпитанията, на които ни постави пандемията и промените в социалните и обществените отношения. В този брой (незнайно защо) липсва посланието на нашия гуверньор, но сме отделили достатъчно място на епохалния труд на един професор за преодоляването на изолацията и самотата, а най-доброто лекарство за това се казва Ротари! Добрата новина е, че продължава партньорството на Ротари с Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс в борбата с полиомиели-

Наскоро Ротари проучи нашите членове и откри нещо, което не би трябвало да е изненадващо, но все пак накара много от нас в ръководството на Ротари да седнат и да обърнат внимание: Единственият най-важен фактор за удовлетворението на членовете е клубният опит. Колко у дома се чувствате във вашия клуб, колко възнаграждаващи са клубните срещи и колко ангажирани се чувствате в проекти за служба. Видях това от първа ръка в света на Ротари тази година. Когато членовете почувстват емоционална връзка с клуба си, те не могат да си представят да го напуснат. И тази връзка често се създава в „Ротари моменти“, когато хората усещат тази специална връзка с хората около тях и въздействието на тяхната служба. Нашият Imagine Impact Tour цели да хвърлим светлина върху тези моменти на Ротари и да насърчим нашите членове да разкажат своите истории. Но има нещо друго, което прави огромна разлика в изграждането и поддържането на тази връзка. Това е комфортът и грижата за нашите членове – както ротарианци, така и ротарактори. Както казва моят приятел от Ротари Тод Дженкинс, „Хората не могат да видят как мислите, но със сигурност могат да видят вашите действия.“ Ние сме в бизнеса с връзки и ако се грижим един за друг - искрено проявяваме загриженост един към друг, - тогава ще създадем приятели за цял живот и ще направим всичко, за да разширим този кръг от приятелство.

Джоунс се събира с членове на Ротаракт на Световния ден на полиомиелита 2022 г. и след това: По-здравословно бъдеще за майките и децата, събитие на Световната здравна организация в Женева.

ДЖОУНС

Ротари

Въпросът е: Как да живеем с широко отворени очи и да правим нещата, които наистина имат значение? Ние правим това, като отделяме време един за друг, активно се изслушваме един друг и третираме всеки член на Ротари като еднакво ценен – без значение от колко време сме членове или каква позиция заемаме. Хора като мен в ръководството на Ротари могат да предложат всякакви съвети как да направите своя клубен опит по-ценен. Но най-важното е всеки във всеки Ротари клуб да говори и да се изслушва останалите. Никога не трябва да се страхуваме да споделяме с нашите колеги, членове на Ротари, какво очакваме да получим от нашето членство и да водим открита дискусия за това как да направим така, че това да се случи. Да ръководиш Ротари клуб, означава да подканваш за такъв диалог и да имаш желание да опиташ нови подходи. Доброто лидерство е в раздаването. Поддържане на другите. Да позволиш на другите да почувстват победата. Имам една последна молба към ръководителите на клубовете. Все още трябва да направим повече в световен мащаб, за да увеличим броя на нашите жени. Тази година числото се повиши малко, но знам, че можем и трябва да се справим по-добре. Ротари отново расте. Докато пиша това, ние сме само на шепа членове от това отново да надминем 1,2 милиона ротарианци. Така че нека удвоим усилията си, за да подсилим нашите клубове със страхотни нови членове, след което да ги задържим за цял живот, като им осигурим комфорт и грижа.

Ротари на Балканите

Наскоро прекарах известно време в бежанското селище Накивале в Уганда. Както подсказва думата „селище“ в името му, хората, живеещи там, са свободни да се движат и да се интегрират по най-добрия начин – едно нещо, което прави мястото уникално. Имах шанса да играя футбол с момчета и момичета от около дузина нации и да говоря с жени, които са избягали от райони на конфликт. Това беше гоблен от човешки опит, споделен чрез смях и сълзи. Докато вървях през училищен кампус в селището с учителка, тя сподели с мен ужасната статистика за образованието на момичетата. Повечето не минават през началното училище. Много от тях са продадени на детски бракове, за да платят храната на семействата си. Докато оглеждах тези млади момичета, бях шокирана. Нашата работа с овластяване на момичета и жени е много повече от създаване на справедливост - понякога става дума за здраве или образование. Друг път става въпрос за осигуряване на безопасност. Независимо от пътя, винаги става въпрос за основните човешки права. Можем да направим повече, за да дадем възможност на момичетата и жените, и можем да разширим начина, по който споделяме напредъка, който членовете на Ротари и нашите партньори са постигнали към изпълнението на тази цел. Заедно можем да се справим с нуждите и неравенствата, с които момичетата по света се

сблъскват ежедневно. Но ние също трябва да наблюдаваме въздействието на тези проекти и да създадем осведоменост за ресурсите на Ротари и експертите по темата, включително групите за действие на Ротари, екипа на техническите съветници на фондацията на Ротари, сътрудниците на Ротари за мир и други. Докато правите това, важно е да предоставите информация, която помага на нашето ротарианско семейство да се свърже с други, които изпълняват дейности в своите региони, както и по целия свят. Нека споделяме успехите си и се учим един от друг — след това с гордост разказваме историите си на по-голяма аудитория. Това са вълнуващи времена в Ротари и светът обръща внимание. Докато работим, за да дадем възможност на жените и момичетата да разгърнат пълния си потенциал, ние създаваме нови пътища за нарастване на членството и по-добро сътрудничество с партньори, за да създадем положителна, трайна промяна. Благодарим ви за продължаващите действия в това жизненоважно усилие.

ДЖЕНИФЪР Е. ДЖОУНС Президент на Ротари Интернешънъл

Джоунс и зимбабвийският актьор Сибонгиле Мламбо гледат футболен мач в селището Накивале. Това е част от усилията за изграждане на общност сред жители от различни националности.

РОТАРИ ГРУпИ зА ДЕйСТвИЕ

Ротари групите за действие помагат на клубовете и дистриктите да планират проекти за хуманитарни услуги по различни фокусирани теми. Групите са организирани от ротарианци, ротарактори и стипендианти на Ротари за мир с умения и интереси в определена област. Членството е отворено за хора, които искат да споделят своя опит, за да окажат положително въздействие или да подкрепят проекти и дейности на групи за действие. Членовете на групата за действие имат възможност да участват в смислени служебни дейности извън своите клубове, дистрикти или страни. Клубовете могат да се възползват от тези групи, за да подобрят проектите, да ангажират членове и да привлекат нови.

Предотвратяване на пристрастяване rag-ap.org Алцхаймер и деменция adrag.org Основно образование и грамотност belrag.org Кръводаряване ourblooddrive.org Основи на клуба rag4clubfoot.org Икономическо развитие на общността ragced.org Диабет rag-diabetes.org Помощ при бедствия dna-rag.com Превенция на домашното насилие ragfamsafe.org Застрашени видове rag4es.org Екологична устойчивост esrag.org Семейно здраве и превенция на СПИН rfha.org Здравно образование и уелнес hewrag.org Слух ifrahl.org

Hepatitis ragforhepatitis eradication.com

Малария ram-global.org

Менструално здраве и хигиена ragmhh.org

Инициативи за психично здраве ragonmentalhealth.org

Множествена склероза rotary-ragmsa.org

Ротари група за мир forpeace.org

Оцелели от полиомиелит rotarypoliosurvivors.org

Бежанци, принудително разселване и миграция ragforrefugees.org

Репродуктивно, майчино и детско здраве rotaryrmch.org

Вода, канализация и хигиена wash-rag.org

РОТАРИ И ФОНДАЦИЯТА НА БИЛ И мЕЛИНДА ГЕйТС пОДНОвИхА пАРТНьОРСТвО СИ

Ротари и Фондацията на Бил и мелинда Гейтс подновиха дългогодишното си партньорство за премахване на полиомиелита. Споразумението за подновяване включва съвместен ангажимент до 450 милиона долара за подкрепа на Глобалната инициатива за премахване на полиомиелита. „Постигнахме огромен напредък, но светът е изправен пред множество пандемии и колебанията относно ваксините се увеличават“, казва Йън Райзли, попечител на Ротари Фондацията. „Партньорството с Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс ни помага да гарантираме, че децата в засегнатите от полиомиелит страни получават животоспасяващите ваксини, от които се нуждаят.“ Ротари се ангажира да набира 50 милиона долара годишно в продължение на три години, като всеки долар ще бъде съчетан с два допълнителни долара от Фондация Гейтс. Съвместният ангажимент беше обявен през октомври във връзка със Световната здравна среща на върха в Берлин, на която световните лидери колективно обещаха 2,6 милиарда долара финансиране за стратегията на GPEI за периода 2022-26 г.

„Изкореняването на полиомиелита изисква всеотдайността и щедростта на нациите и хората по света и ротарианците отново са водещи, казва Мелинда Френч Гейтс, съпредседател на Фондация Гейтс.

„Като първата организация, която си представя свят без полиомиелит, Ротари е по-отдадена от всякога на изпълнението на нашето обещание, че един ден нито едно дете няма да бъде парализирано от полиомиелит, казва президентът на Ротари Дженифър Джоунс. Партньорството ни с Фондация Гейтс ни помага да елиминираме всяка пречка за победата над полиомиелита сега.“

GPEI е създадена през 1988 г. от Ротари, Световната здравна организация, УНИЦЕФ и Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ. Фондация Гейтс и Гави, Алиансът за ваксини, се присъединиха по-късно. От началото на инициативата случаите на полиомиелит са спаднали с над 99.9 процента.

Ротари на Балканите

САщ

В световен мащаб само 17 процента от електронните отпадъци и по-малко от 5 процента от устройствата, съдържащи литиево-йонни батерии, се рециклират, въпреки че техните химически елементи предлагат „цикъл на почти безкрайна рециклируемост“, според Redwood Materials. От началото на 2022 г. повече от дузина Ротари клубове в Съединените щати си сътрудничат с базираната в Невада компания за рециклиране на батерии, за да разположат контейнери, събирайки десетки хиляди килограми мобилни телефони, лаптопи, електрически бормашини, електрически четки за зъби и много други. „Това е ключов проект, казва Клари Нолет от Ротари клуб Лос Алтос, Калифорния, член на борда на Ротари групата за действие за устойчивост на околната среда. Почиствате чекмеджето си от боклуци, решавате проблемите със сигурността на веригата за доставки и околната среда в САЩ и помагате за внедряването на електрически автомобили.“

на хората с хранителна несигурност по света през 2021 г.

Канада На 17 септември доброволци от Ротари клубовете Оуквил, Оуквил-Запад и Оуквил Трафалгар, Онтарио, опаковаха повече от 1000 чувала ечемик за Сейнт Винсент и Гренадини, карибска страна, възстановяваща се от поредица от природни бедствия. Членовете на Ротари изпразваха чували с ечемик в кошчета, ръчно претегляха зърната в торби от половин килограм и ги опаковаха в кутии. Обикновено „необходими са две смени от петима души на пълен работен ден, за да постигнем това, което направихме за три часа“, казва Съндип Хосла, член на клуба в Оуквил. Неговият клуб е поел ангажимент за месечни смени в склада, управляван от GlobalMedic, благотворителна организация, фокусирана върху бързата реакция при бедствия по целия

Косово

Ротари клуб Пея посвети в града си мемориал на 11 септември, наречен „Памет и приятелство“, за 21-вата годишнина от атаките. Клубът, негови членове, местни фирми и физически лица предложиха финансови и непарични вноски на стойност над 30 000 долара за проекта. „Но истинската стойност на мемориала е неизмерима, казва президентът на клуба Арбер Аслани. Търсейки такива паметници в световен мащаб, открихме, че нито един от тях не е в Югоизточна Европа.“ Идеята е предложена за първи път от Нехат Деволи, член на клуба и бизнесмен. Централният елемент - стоманена греда от руините на кулите близнаци, дарени от пожарната служба на Ню Йорк - беше задължителен, според Аслани. „Ню Йорк е на почти 7400 километра от Пея, каза Аслани в обръщението си на церемонията по освещаването, но в този конкретен ден, 11 септември, се чувстваше по-близо, защото трагедията обединява хората.“

минималният брой нации, загубили граждани при атаките от 11 септември, според Държавния департамент на САЩ

Club of Silves

във Фиджи

Club of Lautoka

УРОЦИ ОТ Д-Р САМОТА

Уен Хуанг

Какво може да ни научи епохалният труд на един професор за преодоляването на изолацията

Срещнах Джон Качиопо, професор в Чикагския университет, през есента на 2015 г., горе-долу по времето, когато той печелеше вниманието на медиите като „д-р. Самота” за изследването си по темата. Работех в кампуса като новинар към офиса по комуникациите. Качиопо се отби, за да привлече моята помощ в редактирането и представянето на есе, подчертаващо най-новата му работа за самотата, за New York Times. Признавам, че в началото бях скептичен относно неотложността на неговото изследване. Дори и да имах собствени пристъпи на чувство на изолация на моменти, особено в младостта ми в интернат в Китай и като нов имигрант, след като напуснах семейството си и приятели и пристигане в САЩ, лично аз гледах на самотата като на нещо, което всеки изпитва от време на време и с което, с изключение на тези, които изпадат в клинична депресия, повечето от нас могат да се справят и дори да излязат ук-

репени. Но Качиопо каза, че греша. Самотата, твърди той, е скрита епидемия, която скоро ще се превърне в голяма криза на общественото здраве. На 64 години изглеждаше малко слаб – казаха ми, че току-що се е възстановил от рак на слюнчените жлези. Въпреки това изглеждаше оживен. Качиопо съосновава и ръководи Центъра за когнитивни и социални невронауки в университета. Всъщност той е пионер в цяла нова област, известна като социална невронаука, която изследва границата между социалните преживявания и биологичните системи. В продължение на две десетилетия, разказа ми той, е провеждал изследвания, включително сканиране на мозъка, за да изследва отрицателното въздействие на социалната изолация върху психическото и физическото здраве. „Когато самотата стане хронична, тя увеличава шансовете за смъртност с около 26 процента – приблизително същото като при хората,

Илюстрации от Хана Барчук

живеещи със затлъстяване“, обясни той. Изследването на Качиопо показа, че самоналожената самота увеличава риска от развитие на редица заболявания и разстройства, включително невродегенеративни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, когнитивен спад - дори рак. Самотните хора, които са склонни да бъдат по-импулсивни и враждебни, са по-склонни да ядат успокояващи храни с високо съдържание на захар и мазнини и изпитват повишени нива на кортизол, основният хормон на стреса в тялото, каза той. Когато мозъкът възприема социалната среда като враждебна или опасна, той изпраща сигнали, за да повиши състоянието на тревога на защитата на нашата имунна система, намалявайки устойчивостта ни към възпаления и болести.

И тъй като самотата може да доведе до социално оттегляне - защото някои хора я виждат като по-добра алтернатива на болката от отхвърлянето - самотните хора са склонни да бъдат по-тревожни, депресирани и враждебни и е по-малко вероятно да бъдат физически активни, каза професорът. Колко разпространена е самотата? Качиопо цитира проучвания, които показват, че 25 процента до 50 процента от американците съобщават за редовни или чести пристъпи на самота. По-нови изследвания показват, че тези числа са нараснали до мнозинството от американците. „Тъй като самотните хора са посклонни да имат негативни взаимодействия с другите, това всъщност може да бъде заразно“, каза той, докато си водех бележки. „Вредните

Ротари на Балканите

ефекти не свършват преди лягане. Самотата е състояние 24/7, което води до лош сън, оставяйки хората изморени.“

„Какво ви подтикна да изучавате самотата?“ Попитах аз, винаги нетърпелив да намеря личен разказ, вграден в областта на изследване или проекта на субекта на интервюто.

„Когато бях в началното училище, семейството ми се местеше много, докато баща ми работеше, за да изгради своя малък бизнес в щатите Тексас, Луизиана, Арканзас и след това Оклахома“, спомня си той. „На всеки няколко години се разделях с приятелите си и познатата среда. Подобни скитания понякога ми даваха началния вкус на самота. Години по-късно, когато Качиопо започва своето научно изследване върху човешките връзки, този опит от детството го накара да проучи потенциалните

Докато Качиопо говореше, открих, че се връщам в съзнанието си към студените общежития и трапезарията във военен стил в моето училище-интернат в централния китайски град Сиан, където бях живял до 17-годишна възраст. След като се представих добре на изпит на 11-годишна възраст, китайското правителство ме извади от обикновено начално училище и ме изпрати в академия за надарени деца. Напуснах приятелите си и любящата си баба, която ме беше отгледала, и се преместих в охраняван комплекс от сиви, строги сгради, където 20 от нас, момчета, прекарвахме седем часа на ден в класове, наизустявайки научни формули и идеологически жаргон. Това, че бях цяла година по-млад от моите връстници и досадно преждевременно развит, ме направи лесна мишена за хулигани и допринесе за моята изолация. През първите две години имах сериозни проблеми с храносмилането и често напикаване в леглото. Лекарите ме подложиха на различни изследвания, но не можаха да определят причината. Възможно ли е самотата да е причината за здравословните ми проблеми? – попитах Качиопо. „Болестта е била по-скоро биологичен сигнал, който ви е напомнил, че е време да се свържете отново с хората около вас, за да насърчите краткосрочното си оцеляване“, отговори той, използвайки езика на изследовател, изследващ тестов субект. Също така споделих с Качиопо историята на майка ми, която ме преследваше от години. Беше хоспитализирана няколко пъти в Сиан за

сърдечни и стомашни проблеми след смъртта на баща ми в края на 80-те години. Честите ми междуградски разговори не успяха да облекчат нейната самота.

През зимата на 2005 г., сама в апартамента си, тя е припаднала след прекаран инфаркт и е лежала на пода в продължение на 36 часа, преди моите братя и сестри да разберат. Тя почина на 67-годишна възраст. „Ако имаше с кого да говори у дома, щеше да оцелее“, каза китайски лекар по билкова медицина, който лекуваше майка ми. Китайското убеждение за взаимосвързаността на емоциите и физическото здраве звучи подобно на констатациите на Качиопо. Качиопо изрази съжаление, че въпреки разпространението на самотата по света и нейните ужасни последици за здравето, честните дискусии за това все още са трудни и редки. За щастие, каза той, някои нации, особено Дания, Япония и Великобритания, са създали програми за повишаване на осведомеността за хроничната самота и за подобряване на интервенциите от професионалисти.

Той вярва, че медиите играят ключова роля в борбата със стигмата, като образоват обществеността за ролята на взаимозависимостта във всеки аспект от живота. „Самотата трябва да бъде призната за проблем на общественото здраве и трябва да получи по-голямо внимание в системите за предоставяне на здравни грижи и в медицинското образование, за да се гарантира, че доставчиците на здравни услуги знаят как да я идентифицират и да се справят с нея“, призовава той. След като научих толкова много по темата, се съгласих да помогна на Качиопо със статия за неговото изследване и ние изпратихме проекта до няколко национални медии. Докато чаках отговори, получих предложение да работя по проект за книга и се отказах от университета. Нямах представа какво е станало с есето и никога не го потърсих. Няколко седмици след блокирането поради COVID-19, изнемогвах вкъщи, чувствах се самотен, тревожен и безпомощен, страдах от безсъние и различни физически заболявания, като

равносметка на нашите чувства и нашите самотни борби, за да преминем през миазмата на болестта, която затвори живота ни и болезнено ни раздели от семейството и приятелите. Загубихме психологическата подкрепа на социалното взаимодействие в офиса, училището, ресторантите или на детската площадка.

Изрових черновата на статията на професора, която редактирах, съжалявайки, че не настоях повече да я публикувам. Като се има предвид, че неговите констатации и предложения са по-уместни от всякога, споделям някои от неговите прозрения тук с нашите читатели, за да се опитаме да изпълним по-ранно задължение. Противно на общоприетото схващане, че самотата засяга най-вече по-възрастните хора, Качиопо казва в своето есе, че тя може да засегне всеки - тийнейджъри, които се чувстват социално неловко, защото се срамуват от външния си вид; млад човек от малък град, който се губи емоционално в големия град; ръководител, твърде зает с кариера, за да поддържа възнаграждаваща връзка със семейството или

приятелите; или възрастен човек, който надживява съпруг или приятели и чието влошено здраве води до допълнителна изолация. Последващите изследвания ще се основават на откритията на Качиопо. Проучване от 2018 г., например, казва, че 75-те милиона родени след 2000 г. в Америка и възрастните от поколението Z са по-самотни от всяка друга демографска група и съобщават, че са в по-лошо здраве от по-старите поколения. Повече от половината участници казаха, че смятат, че никой не ги познава добре, а четирима от 10 съобщиха, че им „липсва приятелство“ или „са изолирани от другите“. Други изследвания показват, че самотата може да има същото отрицателно въздействие върху смъртността като пушенето на 15 цигари на ден.

Хората, страдащи от самота, са склонни да се примирят със самотното съществуване, установяма Качиопо. „Те може да имат семейство, приятели или голям кръг от последователи в социалните медии, но обикновено не се чувстват наистина в хармония с никого“, каза той. Отчасти той говореше от личен опит. „Бях в болницата за лечение на рак, не бях сам и имах цялата подкрепа, която можех да поискам, но се чувствах много самотен“, пише той. „Хората в брак са склонни да се чувстват по-малко самотни от хората, които не са в брак. Въпреки това, хората в брака могат да се чувстват изключително сами, когато се чувстват отчуждени от съпруга и семейството си. Нашият вид е стигнал толкова далеч, защото е показвал капацитет за взаимопомощ и защита, продължи Качиопо. За да оцелеем, да се възпроизвеждаме и просперираме, ние сме протегнали ръка един към друг. Сега тази свързаност изглежда изложена на риск. Психологическото смущение на самотата и изолацията е обсадило нашите високоразвити общества. Спомням си, че го попитах: Правят ли ни социалните медии по-свързани? Когато хората използват социални медии, за да обогатят взаимодействието лице в лице, каза Качиопо, това може да помогне, но когато хората третират социалните медии като алтернатива за истински човешки контакт, това може да доведе до обратния резултат. Много млади хора, които са самотни, са склонни да виждат социалните медии като относително безопасно убежище, от което да се свързват с другите, добави Качиопо. Тъй като на хората им е трудно да преценят надеждността на дру-

гите в социалните медии, взаимодействието може да бъде повърхностно. Освен това електронната връзка не замества истинската. Zoom вечеря със семейството ви по време на празниците, например, очевидно не е същото като лична среща. За разлика от депресията и тревожността, самотата няма клинична диагноза. Как тогава може да се предотврати или лекува? Вдовицата на Качиопо, Стефани, която е продължила неговите изследвания заедно със собствените си проучвания за въздействието на любовта върху мозъка, може да има отговор. Тя е асистент професор по психиатрия и поведенческа неврология в Медицинския факултет на Чикагския университет Прицкер. Тя и нейните колеги работят върху клинични

да се свържат отново, вместо да се оттеглят от другите“, обясни тя в интервю за Guardian. Покойният й съпруг също беше мислил за този въпрос. Той предложи да се започне с нещо малко в началото. „Не се фокусирайте върху опитите да намерите любовта на живота си или да преоткривате себе си наведнъж“, каза той в есето. „Просто потопете пръста си във водата. Ограничете първоначалния си обхват до няколко благотворителни дейности. Доброволчеството може да ни осигури малки дози от положителните усещания, от които се нуждаем, за да отхвърлим страховитата перспектива, която ни задържа.“ Той подчерта, че всяка стъпка към повишаване на качеството на социалните връзки може да доведе до подобряване на кръвното налягане, нивата на хормоните на стреса, моделите на съня, когнитивната функция и цялостното благосъстояние. Той силно вярваше, че хроничната самота трябва да получи по-голямо внимание в училищата, болниците и жилищните заведения за възрастни хора, за да се гарантира, че учителите и доставчиците на грижи могат да я разпознаят и да се опитат да помогнат.

Попитах Качиопо дали посещението на терапевт може да помогне за облекчаване на самотата. Той посочи, че избягването на самотата не означава едностранно „получаване“ на подкрепа. „Не сме устроени така“, каза той. „Всяка социална подкрепа трябва да е взаимна. Да си просто клиент на психотерапевт отговаря на някои нужди, но не отговаря на истинската нужда да имаш богата реципрочна връзка.

Активното търсене на смисъл в живота ви също може да помогне, отбеляза той. Това може да включва присъединяване към доброволческа организация или движение, като Ротари, или религиозна група.

Genshitsu Sen, голям майстор на чай в Киото, Япония, може да потвърди съвета на Качиопо. На 99 години той остава активен в Ротари. „Чувствам, че Ротари е моето семейство“, каза той наскоро пред списание „Ротари“ за живота след пенсионирането и загубата на жена си. „Освобождава ме от моята самота и ме кара да се чувствам обичан.“ Качиопо каза, че връзките между хората трябва да бъдат значими за участващите. „Винаги трябва да имаме отношение „очаквайте най-

доброто“, каза той. „Топлината и добрата воля от страна на един човек е по-вероятно да предизвикат топлина и добра воля от други хора - такава е силата на реципрочността. С практика всеки от нас може да подобри това, което представя на света.“ Въпреки опустошителното въздействие на хроничната самота, Качиопо винаги подчертаваше в нашите дискусии, че има светла страна. Той обичаше да сравнява временната самота с чувството на глад и жажда. „Когато се чувствате гладни или жадни, тялото ви казва да потърсите храна или вода, преди да станете толкова отслабнали, че да не можете да функционирате“, казваше той на мен и на други. „А самотата ти напомня, че може би имаш нужда от приятел. Мотивира ви да поправите или замените връзки, които смятате за застрашени или изгубени.“ Тъй като много от това, което се случва в самотата, може да не е съзнателно, Качиопо каза, че семействата и приятелите често са първите, които откриват признаци на хронична самота. „Когато човек е тъжен и летаргичен“, обясни той, „това може да е тих призив към някой да помогне и да се свърже. Постоянното търпение, съпричастност и подкрепа при многократни случаи могат да помогнат за възстановяването на доверието и връзката.“

Що се отнася до мен, аз се възползвах от приятелството на моите преподаватели и група сърдечни съученици от колежа, които ми позволиха да преодолея културната и емоционална изолация, когато за първи път се установих в САЩ в началото на 90-те години. Работата ми като журналист също осигури богат

където срещнах много нови хора. В началото бях самотен, но чувството никога не стана хронично. Взаимната подкрепа, която получих от груповите дейности, послужи като постоянно напомняне, че живеем по-добре като свързани хора.

Ротари на Балканите

РОТАРИ вИ пРИвЕТСТвА

Централата на Ротари Интернешънъл в Еванстън, Илинойс, има вълнуващо ново изживяване за посетителите. Когато Централата затвори по време на пандемията COVID-19, персоналът на Ротари се възползва от почти празната сграда, за да ускори плана за обновяване на изложбените пространства, като внимателно следеше за създаването на сплотяващо изживяване на посетителите. Нови експонати на първия етаж в One Rotary Center представят организацията на посетителите като мрежа от хора на действието, докато експозициите на 17-ия етаж насърчават посетителите да подкрепят тази мрежа, а 18-ият етаж ги вдъхновява да предприемат действия, като се присъединят като участник в програма, дарител или член. Актуализираното лоби пространство, изобразено на главната снимка вдясно, е проектирано да привлича минувачите и да се ангажира по-активно с местната общност. „Нашата цел е да вдъхновим посетителите“, казва генералният секретар на Ротари Джон Хюко. „Много

Сгушен в подобен на фиорд залив по адриатическото крайбрежие на Черна гора, град Котор е капсула на времето. Със своята средновековна част на Стария град, над която се издига крепост на замък на върха на хълм, градът представлява значителен процент от обектите на културното наследство на Черна гора. Катедралата „Св. Трифон“ е една от най-старите в Европа (по-стара е от Нотрдам в Париж). Уличките на града са едни от най-тесните в света, широки колкото да се разминат двама души. И целият Стар град е ограден от стени, високи до 20 м, които се извиват на зигзаг от брега и нагоре по скалата, която се издига внушително зад града.

„Когато влезете вътре в стените, няма коли, обяснява Александра Иванович, член на Ротари клуб Котор. Имате чувството, че живеете в миналото.“

След като земетресение от 1979 г. унищожава голяма част от града, регионът на Котор е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Сградите са ремонтирани при спазване на строги правила за запазване на наследството на града. Днес туристите се стичат, за да видят културните обекти и да се насладят на крайбрежието. Ротари клуб Котор празнува тази история и културно наследство чрез своите фондове за набиране на средства и проекти, които са подкрепяли всичко - от градския оркес-

тър до традиционна морска организация. Има само седем Ротари клуба в Черна гора и организацията все още не е добре известна, обяснява Иванович. „Трябва да направим много за популяризирането, да говорим за Ротари и какво тя прави, казва тя. За нас беше много важно да направим тази връзка с местната общност и чрез Ротари да популяризираме местните ценности, културното наследство.“ Клубът, чартиран през 2017 г., остава най-младият в Черна гора, която дели Дистрикт 2483 със Сърбия. Иванович, която работи за агенцията за управление на крайбрежната

зона на страната, научава за Ротари, докато учи в Съединените щати. Първоначално се присъединява към Ротари клуб Будва през 2004 г., а след това става чартърен член на клуб Котор. От самото начало клубът решава да подкрепи културните инициативи на Котор. Венецианската република управлява града векове наред и освен укрепленията и църквите оставя 500-годишна традиция на карнавални празненства. Клубът в Котор допринася за веселбата, като е домакин на ежегоден бал с маски, който привлича членове на Ротари от целия регион. През последните няколко години балът събира средства за оборудване за местни болници. „Все повече и повече хора от Котор, които не са свързани с ротарианците, идват на нашите събития, за да ни подкрепят“, казва Иванович.

През лятото клубът организира годишна обиколка с лодка за набиране на средства в Которския залив. Организира и концерт на едно от малките островчета и използва турнето, за да популяризира общностите покрай залива. (Един от членовете на клуба беше капитан на яхта; той почина през ноември 2021 г., но членовете на клуба и семейството му продължиха набирането на средства.)

Парите, събрани от турнето, са отишли за различни културни организации. През 2021 г. клубът използва 3500 евро (около 4100 долара по това време), за да купи валдхорна за градския оркестър. Миналото лято клубът събра пари, за да плати билети за аквариума на повече от 7000 местни деца. Клубът също така планира да закупи две нови ръчно ушити униформи за Военноморските сили на Бока, морска организация и фолклорна танцова група на повече от 1200 години, която изпълнява традиционното хоро по време на градски тържества и е в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. (На черногорски Которският залив е известен като Бока Которска.)

Клубът е малък, с по-малко от 20 членове. Около 60 процента са жени. Лидерите се стремят да имат една дейност или проект на месец, за да позволят участие на онези, които не могат да стигнат до срещите. През септември например групата събра 250 книги за две основни училища. Със своята

Ротари клуб Котор, Черна гора

впечатляваща история градът изобилства от туристи през топлите летни месеци, а клубът е домакин на гостуващи членове на Ротари почти всяка седмица. „Всеки втори ден пия кафе с няколко ротарианци“, казва президентът на клуба Янко Рачкович, генерален мениджър на хотел Cattaro. Дейвид Александър, главен служител по комуникациите на Ротари, е един от многото, които са се насладили на гостоприемството на клуба в Котор, срещайки групата, докато беше на почивка там със семейството си през юни. Съпругата му разглеждала хотел Cattaro, когато забелязала въртящото се колело. Това я довежда до Рачкович и покана за срещата на клуба следващата вечер. Дори мястото за срещи на клуба има уникална история. Французите са построили театър през 1810 г., след като поели контрола над Котор. Театърът на Наполеон е сред първите театрални сгради на

Балканите; по-късно тя служи като сграда на кметството, а днес е част от хотел Cattaro - и където се среща клубът. Срещите се провеждат вечер и са последвани от вечеря на малка тераса с изглед към главния вход на оградения град. „Отдолу свиреше група, спомня си Александър. Гостоприемството просто взриви и двама ни. Те наистина ни приветстваха и искаха да ни покажат какво представлява черногорската култура.“

„Ние сме страхотно местенце за ротарианци от цял свят, казва Иванович. Очакваме ви.“ Диана Шоберг

БОГАТО НАСЛЕДСТВО

Ротари клуб Котор, черна гора, привлича членове, като подкрепя и празнува културното наследство на средновековния град. Ето някои от най-добрите културни забележителности на Котор: Старият град на Котор: Вижте градските стени и архитектурата на един от най-добре запазените средновековни градове в Средиземно море. Крепостта „Сан Джовани“: Тръгнете на зигзаг нагоре по пътека до замъка крепост, разположен над градските стени на Стария град. Църква „Свети Лука“: Църквата е рядкост при сградите в града, която не е пострадала значително при земетресението от 1979 г. Катедралата „Свети Трифон“: Катедралата от 12 век е посветена на защитника на града, чиито мощи са пренесени в Котор през 809 г.

Ротари на Балканите

С толкова много налични социални медийни платформи, да започнете може да бъде смущаващо. Изберете една платформа, върху която да се съсредоточите и се развивайте оттам. Препоръчваме да започнете с Facebook, който има най-голямата потребителска база.

БЪДЕТЕ пОСЛЕДОвАТЕЛНИ

Независимо дали публикувате ежедневно, седмично или ежемесечно, поставете си цел да споделяте редовно в социалните медии. Последователното публикуване помага за култивирането на последователи. пРАвЕТЕ СНИмКИ, КОИТО РАзКАзвАТ ИСТОРИЯ Изберете изображения, то показват действие, просто групови снимки. кажете хората, които си пат ръцете, раздават прови зии или споделят момент смях.мага за

на последователи.

събитие, проект или набиране на средства, помислете как ще използвате социалните медии, за да го покажете. Разкажете история, като идентифицирате проблема, вашето решение и неговото въздействие. Или помислете кое нещо искате някой да знае, след като прегледа публикацията ви.

не снимки. Поси цапровимомент на култивирането

участници и партньори в общността във вашите публикации. Избягвайте ротарианския жаргон. Не всеки, който чете вашите публикации, ще бъде запознат с акроними като PETS (семинар за обучение на избрани президенти) или RYLA (награди за младежко лидерство на Ротари). Не забравяйте, че тези, които се ангажират с вашите публикации, включват бъдещи членове!

Януари НОвО НАчАЛО, НОвИ вЪзмОЖНОСТИ зА СЛУЖБА Нова година е пред нас. Докато очакваме с нетърпение нови начала и опит, нека мислим извън кутията и да намерим нови възможности да служим чрез Ротари. Помислете за стартиране на проект за икономическо развитие на общността тази година. В тази област на фокус на Ротари ние прилагаме нашия професионален опит, като насърчаваме предприемаческия дух, докато помагаме на общностите да си помогнат сами по устойчив начин. Проектите за икономическо развитие на общността, ако перифразираме универсалната поговорка, не просто дават на някого риба днес, но ги учат да ловят риба, за да могат да ядат цял живот. Тези проекти могат да бъдат микрозаеми за стартиране на животновъден бизнес или могат да възприемат подхода за „осиновяване“ на село, при който Ротари работи с общностите в многостранни усилия за устойчиво стимулиране на местните икономики. През 2000 г., по време на прехода си към независимост, Източен Тимор се тресеше от политическо насилие и разрушение. Общностите не само се нуждаеха от подслон и подобрени условия на живот, но и от нова икономика. Това е мястото, към което австралийските Ротари клубове се засилиха с проекта за Покриване на Източен Тимор за производство и инсталиране на гофрирани покриви, а по-късно и на резервоари за вода и силози за зърно. С разрастването на проекта се присъединиха и други организации, включително Фондация Ротари, която предостави безвъзмездна помощ, която придвижи проекта по пътя му към успеха. Какви преживявания ви предстоят през

йън Райзли Председател на Фондация Ротари

ГЛОБАЛНА СИЛА зА мИР

да

и да служим. И нека се забавляваме в процеса. Все пак това е Ротари. Така че, приятели мои, нека тръгнем напред и carpe annum – грабнете годината.

Едно от очарователните неща за Ротари е, че сме много неща едновременно. Ние сме организация за услуги, базирана на действието. Ние също сме професионална и общностна група за работа в мрежа, да не говорим, че сме и място за намиране на приятелство и забавление. И когато спрете и се замислите, вие и аз също сме част от мирна организация. Видях това през 2013 г., когато представлявах Ротари на международен симпозиум за напредъка на мирен демократичен преход за Мианмар. Въпреки скорошните неуспехи, фактът, че Ротари беше на масата, показва, че светът ни възприема като строители на мира, които не се възпират от най-трудните проблеми. Как спечелихме тази репутация? Чрез проекти за ограмотяване, които помагат на хората да разширят умовете и гледните си точки. И чрез проекти за вода, канализация и хигиена, които създават единна основа за общности в конфликт. Ротари групата за действие за мир насърчава проекти за практическа служба, а нашите годишни международни конгреси обединяват хиляди в празнуване на глобалната хармония. Може би най-видимото лице на тази кауза е програмата на Ротари центровете за мир, която вече е на 21 години. Днес повече от 1600 стипендианти на Ротари за мир насърчават каузата на мира в повече от 140 страни. На 1 февруари отваряме кандидатурите за следващото поколение стипендианти на мира. Насърчете вашите местни миротворци да научат за Ротари и да кандидатстват за тази уникална стипендия. Докато празнуваме 118-ата годишнина на Ротари и Месеца на изграждане на мира и предотвратяване на конфликти, можем да се гордеем с многото начини, по които Ротари насърчава мира. Без Ротари фондацията и вашата подкрепа за нея нищо от това не би било възможно. Ако Пол Харис можеше да ни види сега, той щеше да бъде изумен от удивителния растеж на малкия клуб, който основа през 1905 г., и от глобалната сила за добро – и мир – която е Ротари днес.

на изискванията на утвърдения Регламент на Наградата, да бъдат оформени съобразно приетата Номинационна форма

Инж. Цвятко Кадийски

Първият български Ротари клуб е основан през 1933 г в София по инициатива на д-р Н. П. Николаев. Българската следа в Ротари обаче се появява много преди това. Събо Николов от Панагюрище, емигрирал в САЩ, става член на РК Устър, Масачузетс през 1915 г., само десет години след основаването на първия Ротари клуб в Чикаго от Пол Харис. След 1921 г. са правени няколко несполучливи опита за учредяване на Ротари в България. Едва през 1931 г, в резултат от срещите и кореспонденцията на тогавашния главен редактор на официоза “La Bulgarie” д-р Н. П. Николаев с вицепрезидента на РК Брно, проф. Пишек и първия българин стипендиант на Ротари клуб Цвятко Кадийскибаща, започва сериозната и успешна работа по учредяване на клуб в София. На 22 април 1933 г. в дома на д-р Н. П. Николаев, в присъствието на комисаря на РИ по разширението инж. Михаел Гербел вСофия е създаден първия български Ротари клуб. Президент-основател е дипломатът д-р Тодор Недков. В първия борд са още д-р Николаев-вицепрезидент, Петко Бояджиев- секретар, инж. Цвятко Кадийскикасиер и Велико Христов-церемониалмайстор. Първите 16 ротарианеца бързо намират съмишленици и клубът нараства и укрепва. Само след две години, към 1935 г., Ротари вече обединява забележителни фигури от тогавашното общество: финансисти като Добри Божилов и Марко Рясков, архитекти като Иван Васильов и Асен Михайловски, учени като проф. Методий Попов,проф. Димитър Атанасов и проф. Стефан

Ватев, лекари като проф. Гочо Москов и проф. Стоян Белинов, инженери като Любен Божков, Богдан Прошек и инж. Иван Иванов, индустриалци като Георги Атанасов, Генчо Стайнов и братя Пееви,юристи като проф. Фаденхехт и Никола Долапчиев, хора на изкуството като Дечко Узунов... Едновременно с това започва разширяването на Ротари в България. Първият РК извън София е създаден през август 1935 г. във Варна. Президент основател е Николай Тодоров. На 28 октомври 1936 г. е учреден клубът в Русе. Президент е Рене Арнцен. Клубът в Бургас е основан през февруари 1937 г. с президент основател Матей Хаджипетров, През март 1937 г. е подписан протоколът за създаване на клуба в Плевен. Президент

Уважаеми приятели, през тази 2023 година ще честваме 90 години от навлизането на ротарианската идея в България и създаването на първия клуб в София. През това време, ние които сме част от тази Световна хуманитарна организация сме направили толкова много добри дела в полза на обществото на което служим. Накои от тях са оставили траен отпечатък и са се превърнали в жалони на нашето развитие, а други наглед по-незабележими са изградили цялостния облик в еволюцията на ротарианството в България. Затова е необходима историческата памет, да регистрира и съхрани направеното, да го подреди за да стане то основата за по нататъшното ни развитие. В този брой, благодарение на историка на Дистрикта Цвятко Кадийски, ние ще се спрем на основни събития и активността на предците ни от предвоенния период на съществуването на Ротари в нашата страна. Тази Рубрика в следващите книжки ще отбележи и други събития и факти от нашия клубен живот, след възстановяването на Ротри през 1991 година. Първите ротарианци - 22 април 1933

е Георги Бакалов. Клубът в Горна Оряховица е създаден през октомври 1937 г. с президент Стоян Момчилов. Търновският клуб е основан през август 1938 г. с президент Георги Георгиев. През май 1939 г. започва дейност клубът в Пловдив с президент арх. Димитър Попов. Освен изброените по-горе клубове, към края на 1940 г. в много напреднала фаза е учредяването на клуб в Шумен. В ход са подготвителните работи за създаване на клубове в Дупница, Габрово и Лом, проучват се възможностите за организиране на клубове в Перник, Пазарджик, Ямбол, Оряхово. Интерес към Ротари е проявен и в Берковица. През 1939 г РИ взима решение да обяви самостоятелен Дистрикт Д-86 България. На 30 март 1940 г. започва работа първата дистрикт конференция на Ротари в България.

Не само количественият успех е за отбелязване. По-важно е какво са успели да направят ротарианците за непълни седем години. Без подреждане по значимост или хронология ще направим един кратък обзор. Целта му е, освен да припомни развитието, да покаже, колко много от дейността на тогавашните ротарианци е актуална и днес. Всеки съвременен бъл-

Първият гуверньор Любен Божков на Конвенцията в Кливлънд, 1939 г. Челна страница на бюлетина, издаван от клуба. Създаване на българо-югославския ротариански комитет. Говори гуверньорът Еда Маркович. По време на пролетната среща с обществеността през 1936 г.

гарски ротарианец може да направи интересни паралели в нашето сегашно развитие. В края на 1937 г. на заседание на Европейския комитет на РИ се отбелязва, че България е най-бързо развиващият се ротариански район в Европа. Със своята дейност и срещи те имат големи заслуги за пробива в изолацията, на която е подложена България след злощастния край на войните. Затова в немалка степен допринасят и многото чужденци, членове на българските Ротари клубове (най-вече англичани, белгийци и чехи). Без да нарушава принципите на Ротари, със своите срещи и чрез своето списание българските ротарианци правят всичко възможно в защита на националните интереси на България и правата на останалите извън страната българи. Създаването на Българо-югославския комитет, работата с младежта и засилването на ролята на ротарианския печат са посочени от РИ като пример за подражание. Ежемесечният бюлетин на софийския Ротари клуб (на френски език)

тираж над 850 екземпляра

целия свят, включително в такива екзотични даже днес места като Фиджи, Борнео и Цейлон (Шри Ланка).Отпечатаните богато илюстрирани 71 броя запознават света не само с ротарианския живот на страната, но и с развитието, историята, икономиката, културата, природата и хората на България. Обмен на ротариански списания се извършва с повече от 90 страни и райони, включително с такива далечни, като Фиджи, Борнео, Цейлон, Коста

Варненчик.

участват

от

в своеобразен

за идеи,

Някои

от

сиите поразяват с актуалността си и сега: „Международната защита на правата на човека”, „Генните промени и последиците от тях”, „Отоплителните котли (замърсяването на въздуха от отоплението)“, „Корупцията сред държавните служители”, „Бъдещето на телевизията”, „Градоустройствени проблеми на българските градове”, „Проблемите на Дунав-мост”, „Каква индустрия да развиваме”, „Проблемът с течните горива”, „Демографските проблеми на България”, „Защитата на правата на малцинствата”, „Семейно право и собственост”, „Как да увеличим конкурентоспособността на българското земеделие”, „Спортът като възпитателно средство”, „Каква избирателна система да изберем”, „Пропуски в наказателния кодекс”, „Необходимост от рационализиране на учебната система”. Нещата не се ограничават само до дискусии. За отбелязване е, че подборът на членовете е изключително внимателен и прецизен. Например пионерите

биогориво,

Страница от бюлетина 1936 г. Снимка на Пол Харис направена лично от Божков по време на Конвенцията в Кливлънд. Среща с президента на РИ , Джордж Хагер, 1938 г. Варненски ротарианци на откриването на мавзолея на Владислав Варненчик.

вото напълно безотпадъчно химическо производство, на инсталацията за дълбочинно преработване на меласата,авторът на първия закон за защита на родната природа, основателя на българската тежка индустрия - са ротарианци. Ротарианци са и редица изключителни български учени, работещи в започващите да стават модерни тогава генетика, социална хигиена, научна организация на труда. Ротарианци са и няколко забележителни кметове на български градове. От 1937 г. при годишните срещи с обществеността РК София въвежда изнасянето на „ротарианско годишно слово”. С него се представя най-важното направление от живота на града, на което през следващата година клубът ще оказва специална подкрепа. Във връзка с предстоящото окончателно приемане на общия градоустройствен план, чийто духовен баща е кметът инж. Иванов, току-що приет за член на клуба, за тема на годината е избрана „Урбанистиката”, а словото е произнесено от големият български архитект Асен Михайловски. Още преди това, при приемането на един от най-забележителните архитекти на България – Иван Васильов, той е поканен да избере за тема на встъпителното си ротарианско слово темата за урбанистичните проблеми на София. През следващите месеци РКС и ротарианците правят немалко, за да разяснят на софийската общественост необходимостта издигане на об-

щите интереси на момента и най-вече на бъдещето против опитите за противопоставяне на общия градоустройствен план. Когато в края на годината проф. Мусман, чийто помощник е арх. Блум (член на РК Хановър) пристига в София за окончателното одобряване на проекта, на 02.12.1937 г. той е гост на РК София и прави обширно експозе, така че по едно стечение на обстоятелствата, именно в клуба става първото запознаване на софийската общественост със завършения вариант на плана. На 22.03.1938 г. д-р Н. П. Николаев, пастпрезидент на клуба, в качеството си на министър на вътрешните работи слага пръв подписа си под новия план. Изключителна е ролята на българските ротарианци за пропагандирането на природните, културни и исторически забележителности на страната, за развитието на туризма, като своеобразен връх е приетото от правителството предложение направено по време на една дискусия в Ротари клуба за създаване на Държавна агенцияза стопанскитуризъм. Водеща роля в българския комитет за подготовка на участието на България в световното изложение в Париж 1937 г. имат десетина ротарианци, начело с президента Любен Божков. Освен подкрепа на образованието на надарени младежа (учредяват се стипендии за ученици и студенти), членовете на Ротари клубовете в София, Варна, Русе, Горна Оряховица организират международен младежки обмен (в лагер „Чайка“ край Варна и „Бор“ в Чамкория), а в дареното от Николай Костовбунгало прекарват лятна ваканция десетки български и чехословашки младежи. В бюлетина на РИ като пример за подражание е посочено създаването от ротарианците на профилактичния център към общинската болница в София, който се ръководи на доброволни начала от ротарианеца Димитраков. През 1940 г. Дистриктът изготвя и започва осъществяването на програма за подпомагане на освободена Добруджа. Първият българин-ротарианец, Събо Николов има огромен принос за създаването на лабораториите по фитопатология и цитология към Агрономическия факултет и модернизирането на болницата в Панагюрище. Ние, българските ротарианци, се гордеем, че единствения ротарианец в света, обявен от ЮНЕСКО за “забележителна личност на човечеството” е членът на предвоенния софийски клуб Дечко Узунов. С откупки, препоръки и публикации в списанието ротарианците подпомагат творчеството на писатели, художници и артисти. Клубовете в Плевен, Търново, Русеи София организират първото ротарианско авторали до връх Шипка. А на юнашките събори в София

Ротари на Балканите

вземат участие юнаци-ротарианци от София, Бургас и Русе. Забележителна в патриархалното тогава българско общество е последователната работа на ротарианците за привличане на жените в тяхната дейност. Традиционни са срещите на клубовете, на които присъстват дами. А клубовете в Пловдив и Търново са първите, които организират специални вечери за жените. В поканата за дистрикт конференцията изрично е подчертано: „Присъствието на дамите се препоръчва и насърчава...“ Работата на българските ротарианци с дамите е дадена като пример в Бюлетина на Европейската централа в Цюрих. И за да не останем с впечатление че ротарианците не са били в крак с модните веяния на времето - те не са чужди на спорта.Организират първото ротарианско авторали, участват в Балканското авторали, имат постижения в шахмата, юнашкото движение, тениса и конния спорт. Единственият ротарианец в света, който взима участие в първата щафета за пренасяне на олимпийския огън от Гърция

изразява отношението си към агресията на тоталитарните държави към съседните страни ( окупацията на Чехословакия, нападението срещу Финландия и

Полша и т.н.) При приемането на позорния Закон за защита на нацията, и тримата депутатиротарианци, макар че са от правителственото мнозинство, не го подкрепят, а д-р Николаев в знак на протест подава оставка като председател на комисията на вътрешни работи. Депутатите-ротарианци подписват през март 1943 г. Декларацията на Димитър Пешев, сложила началото на спасяването на българските евреи.. Много български ротарианци участват в противопоставянето на антиеврейските мерки на депортирането на нашите еврейски съграждани, за което посмъртно получават заслужено признание. За съжаление, това многообещаващо развитие е прекъснато брутално на два пъти. През 1941 г. с позорния Закон за защита на нацията Ротари клубовете са забранени и разтурени, а през 1951 г. комунистическите власти ги забраняват за втори път като… фашистка организация (!?). Почти всички членове на клубовете са станали обект на репресии (включително и конкретно заради членуването в Ротари). Разработките на ДС срещу тях и срещу вече забранените клубове продължават до 1963 г.! След промените в Източна Европа стана възможно възстановяването на Ротари у нас. С малко закъснение (поради Ковид епидемията), миналата година ние отбелязахме 30-годишнината от възстановяването - по предложение на ДГЕ Христо Михайловски това стана встъплението към честването на забележителната годишнина - 90 години от създаването на първия български Ротари клуб.

Тържествената вечеря по случай конференциятас дамите, 1940 г. Най-новото попълнение на фонда ни: основателя д-р Николаев около 1940 г.

Благотворителна вечер под надслов „За децата на Чирпан” проведе на 12 ноември в „Шато Трендафилов” Ротари клуб Чирпан, като по този начин отбеляза и първия си рожден ден. Чирпанският клуб вече захвърли памперсите и доби самочувствие в голямото семейство на ротарианците. Чирпанли и имат няколко реализирани проекта в общината, подкрепиха и такива на областно равнище.

Освен представители на местния бизнес благородната им кауза подкрепиха Ротари клубове от градовете Хасково, Момчилград, Пловдив, Панагюрище, София, два клуба от Стара Загора и Инер Уийл клуб, също от Стара Загора. Тържеството започна с молитвата на Ротари и химните на Република България и Ротари България. Последваха

приветствия от президента на Ротари клуб Чирпан г-жа Мария Ганчева и паст президента Иван Станчев. Г-жа Ганчева представи официалните гости и присъстващите ротарианци и Ротари клубове, чиито президенти отправиха приветствия и подаръци. Пръв отправи пожеланията си г-н Наско Начев - ПДГ, който има главна заслуга чирпанският клуб да се влее в голямото ротарианско семейство. Беше прочетена и специалната благодарност от д-р Неделчо Тотев, управител на МБАЛ Чирпан. За да подкрепят благородната кауза на Ротари - „За децата на Чирпан“, откликнаха много производители от чирпанския регион. По банковата сметка на Ротари Чирпан са постъпили дарения от физически лица и фирми от града. На импровизиран базар се предлагаха: вината на Шато „Трендафилов“, „Градище Агро“ и „Александра естейт” Ср. Градище; зеленчукови консерви на доказания производител „Конекс Тива“; вкусна пита на хлебопекарна „Анви“; лавандулов мед от Средно градище; масло от маточина и лавандула, както и вода с лавандула и маточина от дестилерия за производство на лавандулово и други етерични масла АВВ 2003 LTD с. Зетьово; парфюми с уникални аромати с марка FM WORLD , предоставени от семейство Кина и Трифон

бизнес партньо-

на този производител за

вкусни изкушения

ПГСС Чирпан; картини от вълна на малките „Сръчковци“ от СУ „П. К. Яворов”; уникално изрисувани чаши и картини от

местни ротарианци, сътворени специално за тази вечер. Проведе се и търг на: икона; бутилка чирпанско вино; чирпанска кама, изработена от Стайко Стойчев.

Със събраните средства - над 4 хил.лв., ще се реализират проекти за децата на Чирпан, като първият е закупуването на апарат за слухов скрининг на новородените деца в МБАЛ Чирпан.

В програмата участие взеха и талантливите деца на Чирпан от: Детска градина „Калина Малина”, Танцов състав „Чирпанлии”, вокален дует от СУ „П. К. Яворов”, ПГСС Чирпан и рок певицата Александра Костадинова.

Снимки: Христо Крачолов

За финансиране на проекта „Гордо знаме, горди Българи“ – поставяне на пилони с националния флаг в училищата на територията на Област Ямбол, Ротари клуб – Ямбол организира благотворителен спектакъл на драматичен театър „Невена Коканова“ – Ямбол. Спектакълът на Пламен Панев „Министрите идат“ по Чудомир с режисьор - Вълчо Янев, сценограф – Александрина Игнатова и актьорите Даниела Райчевска, Цветелина Кънева, Галина Иванова, Димитър Димитров, Георги Ружичка, Атанас Жеков, Волен Митев, Вълчо Янев беше повод ямболската общественост да се запознае с инициативата на Ротари клуб Ямбол. Препълнената зала на община Ямбол показа, за сетен път, На 22.12.2022 г. Ротари клуб Добрич дари на Многопрофилната болница за активно лечение в града, медицинска апаратура „тимпанометър“, предназначена за ранна диагностика на проблеми със слуха на пациентите на Добрич. Апаратът се използва за диагностика на заболявания на средното ухо и е особено подходящ за деца. Не се измерва праг на чуване, а подвижността на тъпанчевата мембрана и

ГОРДО зНАмЕ, ГОРДИ БЪЛГАРИ „ДА чУЕм вСИчКИ“ зА ДОБРОТО!

че ямболската общественост е отворена за идеи свързани с националните символи и възпитанието на младото поколение.

Благотворителната вечер бе повод не само да се съберат средства за каузата на Ротари клуб Ямбол, но и за пореден път, чрез инициативите си ротарианците да напомнят за непреходните символи на българщината.

Постановката се проведе на 13 декември, само ден след датата, на която патрона на драматичния театър в ЯмболНевена Коканова щеше да отбележи своята 83 - годишнина.

Благотворителното мероприятие е само част от инициативите на Ротари клуб Ямбол за постигане на благородните цели на клуба.

Вася Василев РК Ямбол

налягането в средното ухо. С дарението се затваря кръгът за профилактика на жителите на областта, след като по-рано тази година дарихме на Отделението по неонатология и апарат за скрининг на слуха на новородените. До момента болницата не е имала подобен апарат. Средствата за закупуването му бяха събрани от нас и наши приятели, за да се подпомогнат усилията на болницата за подобряване

на

ването в Добрич. Дарението е на стойност над 7000 лева и е последният етап от кау-

зата ни: „Да чуем всички“. Технически нашето дарение е машина, но това, което всъщност даряваме на жителите на града ни, и което е най-ценно за нас, е грижа и съпричастност.

За възможността да бъдем в полза на обществото заслуга имат, както всички членове на Ротари клуб Добрич, така и всички наши приятели, които отделиха от времето и средствата си и ни подкрепиха в благородната инициатива. И макар формално дарението да е направено от Ротари клуб Добрич, то е част от общата кауза, която ни обединява, като граждани и членове на обществото и ни напомня колко сме силни само когато сме заедно.

БЪДИ чОвЕК

И тази година Ротари клуб София Капитал взе отново участие в дарителската кампания БЪДИ ЧОВЕК в гр. Елин Пелин, като се включи в осигуряването на хранителни продукти за семейства в нужда: 33 пакета с продукти от първа необходимост, 8 пакета със сладкиши за деца в нужда, както и закупуване на захранващи системи за човек със специфични нужди,

и още едно нещо, с което участниците много се гордеят (заплатен бе обядът на едно дете в неравностойно положение до март месец включително). За някои това може да са малки победи, но за нас са големи, толкова големи, колкото и мечтите ни. Тази година всички се постарахме да помогнем на всеки индивидуално, според потребностите му. Здравейте, Ротари клуб София-Капитал. Искаме да изкажем огромната си благодарност, че за

година ни гласувахте доверие и ни подкрепихте. Подадохте ни ръка в най-критичния момент за нас. Една седмица преди кампанията се чудехме дали да я проведем. Вървя си аз (Валето), увесила нос до земята, блъскам си главата как и с какво да осъществя кампанията, и точно в този момент виждам една широка усмивка Петър Христов) и въпроса – Как върви кампанията, Вале? Автоматично отговарям: – 660 лева налични, нито един пакет, и като цяло май зле. – Не го мисли, ще помогнем. От този момент натам просто започнаха да валят чудеса… Бъдете благословени и не преставайте да правите добро. Весели празници Ви желаем. "Бъди Човек" гр. Елин Пелин Скъпи ротарианци, ротарактори и интерактори, Честита Нова 2023 година! От сърце ви пожелавам да продължим добрите си дела - да даряваме, да помагаме и никога да не спираме да мечтаем за един по красив свят! Пожелавам ви да бъдете здрави, да създадете безброй незабравими спомени и сбъднати мечти! Месец януари в календара на Ротари Интернешънъл е посветен на професионалната служба. Нека не забравяме, че Ротаракт е място, пълно с много професионалисти в разнообразни области и всички ние имаме привилегията да работим с хора, притежаващи висока етика и морал! Нека се учим един от друг и не спираме да развиваме себе си! Голяма част от клубовете в страната провеждат традиционните си проекти, свързани с

Ротари на Балканите

ОТ СЕвЛИЕвЦИ зА СЕвЛИЕвЦИ

Поредната акция „Купи – дари“ по инициатива на Интеракт и Ротари клубовете в Севлиево отбеляза забележителен успех. Благодарни сме, че още по-голям кръг наши съграждани повярваха и станаха съпричастни с инициативата „Купи – Дари“, която се проведе в рамките на 11 дни през м. Декември като в резултат на акцията бяха събрани и дарени хранителни продукти на стойност над 10 500лв като Ротари Клуб Севлиево отчете средно увеличение над 50% в дарените количества продукти. Ротарианци и интерактори подготвиха над 180 индивидуални пакета за семейства в нужда, деца и младежи, като специално внимание тази година бе отделено на децата от Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания и Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания в гр.Севлиево; Център за обществена подкрепа към Комплекс за социални услуги за деца и семейства в гр. Севлиево и Дневен център за хора с увреждания „Добрина“ в гр. Севлиево. Акцията на клубовете бе уникална не само поради постигнатия мащаб на даренията в продукти, но и поради обхвата на индивидуалните хора и семейства, до които достигнахме с продукти, специално подготвена картичка с пожелания за Весела Коледа и успешна Нова година и с усмивките на нашите пратеницимладежите от Интеракт. Те вложиха не само много плам и ентусиазъм с лично присъствие в търговските обекти по време на кампанията, насърчавайки севлиевци да вземат участие и да отворят сърцето си за нашите съграждани в нужда – членовете на Интеракт преживяха и емоцията лично да поднесат подаръците на всяко семейство и организация, до която достигнахме.

Подаръците и вниманието на севлиевци стоплиха сърцата на много хора, достигайки до нуждаещи се семейства в гр. Севлиево, с. Стоките, с. Угорелец, с. Богатово, с. Крушево, с. Петко Славейково, с. Кормянско и с. Сенник, а останалата част продукти извън индивидуални пакети бяха дарени за ползване на Дома за стари хора в с. Стоките и Дневен център за хора с увреждания в гр. Севлиево.

Двата клуба изказват огромна БЛАГОДАРНОСТ на търговските обекти, които подкрепиха тази кампания и станаха съпричастни с нашите цели – магазините в гр. Севлиево: „2+2“, „Рай“, „Кауфланд“, „Дивена“ и магазин „ЛИМ-М“ в с. Кормянско. Огромни благодарности на всички севлиевци, които последваха призива на Ротари клубовете и безкористно отделиха от своя бюджет и усилия, за да направим тази коледа вълшебна за хората в нужда от нашата Община. Не забравяйте, че с всеки продукт, който закупите за акциите „Купи-Дари“ вие дарявате вяра, грижа, любов и надежда!

За поредна година Интеракт клуб Стара Загора, младежката програма на Ротари Клуб Стара Загора, за поредна година реализира инициативата "Сладко е да си здрав" като проведе безплатни изследвания на кръвната захар. В навечерието на Световния ден за борба с диабета - 14 ноември установихме нивата на кръвната захар на над 300 души в гр. Стара Загора. Помогнахме на повече от 100 души да установят високи нива на кръвната захар. Това подкрепи информацията, че всеки трети човек има повишено количество на кръвната захар. Представена беше и любопитна информация относно диабета. Най-малкият участник в проекта беше на 7 години, а най-възрастният на 93!

СЛАДКО Е ДА СИ зДРАв зАщО ДА СЕ РАзвИвАмЕ в БЪЛГАРИЯ

ме да благодарим и на другите ни лектори – Даниел Йорданов и Стефан Дянков - за вдъхновяващите истории и споделен опит! Смело можем да заявим, че това е първият, но няма да е последният път, в който с чудесните домакини от Switch събираме на едно място млади и мотивирани хора да обсъждат иновации и да акумулират нови идеи под един покрив! РАК Варна

вече приема реклами Ако вашият бизнес планира да рекламира продукт или услуга на целева аудитория, помислете за реклама в списание "Ротари на Балканите". Организацията на Ротари в България има вече 90 клуба във всички по-големи градове в страната ни. Нейните членове са изявени общественици и професионални лидери, които в свободното си време се събират и като доброволци развиват хуманитарни дейности в служба на общността. Ротарианците са хора с възможности. Ето защо чрез списанието имате възможност да представите дейността или продукцията си на хора, които ще я оценят по достойнство.