Page 1


© Никола Вандов, автор и съставител, 2017 © Катерина Георгиева, автор и съставител, 2017 © Гергана Стаматова, съставител, 2017 © Люба Халева, художник, 2017 © Преводаческа къща СКРИПТА, превод, 2017 © Държавен куклен театър – Пловдив, издател, 2017 ISBN 978-619-90781-0-5

Никола Вандов Катерина Георгиева Гергана Стаматова


Театърът е живо изкуство, създадено от хора за хора. Хората на сцена-

та се сменят, хората в залата се сменят... И така 70 години... За тези години „прага“ на театъра са прекрачили стотици театрали и стотици хиляди зрители. Пред очите и ръцете им са преминали стотици заглавия, хиляди кукли, декори, реквизити, но най-важното, което остава, няма да намерите складирано някъде в театъра, ще го намерите тук, между тези страници – любовта към играта и споделянето ѝ с малки и големи. В тази трудна, благородна и благодатна игра са преплетени съдбите на всички „окрилени от нея“, превърнали част от своя живот в театрален прах, събран сега между страниците на тази книга. Отворете я и той ще се раздипли над вас, някои прашинки са от хора, които познавате, други не, някои още са сред нас, а други ще гледат от горе и ще искат да ви „дръпнат конците” като на марионетка, а вие ще усещате неуловимия трепет на техните вещи пръсти... „Най-хубавото е невидимо за очите“, затова не замъглявайте очите си със сълзи, „звездният прах“ на пловдивските кукленици ще го направи... Просто отворете... и ще ги видите.

Виктор Бойчев

Директор на Държавен куклен театър – Пловдив

5


Необходими думи за довиждане

Отлагах до последно написването на тези обяснителни думи. Минахме през какви ли не перипетии при съставянето на тази книга.

Стигахме в някои мигове дори до отказ да продължим… Люляхме се между вярата, че дори в този си вид книгата е стъпка напред в трупането на факти от историята на този знаменит куклен театър, и тихото отчаяние, защото виждахме колко още черни дупки има в нея. И все пак, като теглим чертата, трябва да благодарим на Виктор Бойчев, че ни покани да я направим, защото и в самото натрупване на фактите имаше нещо романтично. Романтично е самото пребиваване в Пловдив. Не можеш да не обичаш този невероятен град и творците в него. Кукленият театър в Пловдив е най-новата ми любов, може би последна, а съгласете се, това твърдение е от реквизита на романтизма. Но стига с признанията! Началото на историята на този театър е не по-малко романтично. Един цирков артист – Георги Сараванов, който изпълнява номера с марионетки в цирка, решава през 1946 година да събере приятели и роднини и да направи куклен театър. Били са още времената на частната инициатива и никой не е пречил да се основе куклен театър – една във финансово отношение обречена и тогава, и днес инициатива. След това общината в Пловдив се убеждава, че направеното е нужно на хората и от 1948 година започва да подпомага театъра. Такова е началото. Предстоят невероятните успехи… Театърът започва като марионетен. Пръв в страната. В цирка главното е как, а не какво. В това е силата, но и слабостта на Георги Сараванов – този неизтощим, предан на театъра човек. *** Както най-често се случва, в началото на този проект-приключение стои едно лекомислие. Допусках, че ще е трудно. Но чак толкова!... Вече бях участвал в направата на няколко подобни издания за други театри и си мислех, че проблемите ще са сходни и моят опит ще ми бъде от полза. Доста безотговорно въвлякох в тази авантюра и всеотдайната Катерина Георгиева, която също не подозираше какво ни чака.

6

Имахме за цел да съберем максимално достоверно фактите от художественото битие на Пловдивския куклен театър от основаването му през 1946 г. до днес (за рожден ден на театъра приемаме датата на първата му премиера – 7 януари 1947 година, защото тогава започва творческата история на професионалния куклен театър в Пловдив). Амбицията ни беше освен авторския и постановъчния екип на даден спектакъл да посочим и актьорите, участвали в осъществяването му – тези истински строители на театъра. Трябваше да започнем от някъде и, естествено, първи пътеводители в историята на ДКТ-Пловдив бяха две издания: „25 години Народен куклен театър – Пловдив“ (юбилеен албум от 1973 г.) и издадената в Пловдив книга на дългогодишния директор на театъра, театрален критик и изследовател Ешуа (Шули) Бело „Половин век Пловдивски куклен театър. 1946-1996. Очерк по документи, отзиви и спомени” (1996 г.). Без тези приносни книги нямаше да знаем дори откъде да започнем, защото в тях е положено сериозно усилие да се възстанови списъкът на постановките от началото до времето на издаването им. В тях има много липси: дори на заглавия, автори, постановчици, актьори и дати на премиери. Надявахме се, че чрез местната преса ще попълним тези непълноти. В някои случаи успяхме, в много – не. Така че предлагаме книга-летопис, която ще може тепърва да бъде допълвана, уточнявана и обогатявана. Изхождали сме от правилата: „По-добре така, отколкото никак“ и „По-добре повече, отколкото по-малко“ (последното важи най-вече за актьорския състав на постановките, при които при колебания кой е играл в тях, предпочитахме да запишем различните хипотетични варианти, отколкото да изпуснем някое име). Понякога от пресата научавахме само някои от изпълнителите, за другите не намерихме нищо. Когато се осланяхме на спомени на живи участници, се убедихме, че паметта си играе странни шеги. Те понякога си противоречаха и трябваше неволно да бъдем арбитри в установяване на относителната истина. Други не искаха да си спомнят – това ги разстройвало, защото на театъра бяха посветили младостта си… Всичко това го пиша, защото си давам ясна сметка за липсите, непълнотите и неточностите, които някой може доброжелателно да установи в Летописа. Но толкова можахме… Правихме го с любов и респект към творците на Пловдивския куклен театър и ни се иска да вярваме, че това си личи.

1951 г., Ана Данева, Йорданка Сараванова, Георги Сараванов, Стефан Бояджиев, Иван Черкезов, Васил Проданов, Людмила Одаджиева, Кирил Томов, Невена Гурова, Веса Митрева-Сариева, Гина Тасева, Мария Станева

журитата. Това не са грамотите за участие, а награди за постижения – втора или трета. Прегледахме изцяло списание „Театър“, вестниците „Народна култура“ и „Култура”, вестник „Отечествен глас” (Пловдив) и отделни течения на други пловдивски вестници. *** Следват благодарностите. Те не са формални, а от сърце. Тази книга нямаше да изглежда така (дори така!), ако извън посочените

в карето ѝ лица не ни помогнаха и хората от творческия и административния състав на театъра, хора, работили в този театър през изминалите години Не можем да изброим всички, но разбира се, най-напред искаме да благодарим на директора на театъра Виктор Бойчев, защото само неговата упоритост, ако щете и инат, направиха възможно това издание. Благодарим на отзивчивите служителки от Библиотеката на Съюза на артистите в България, на невероятно запалените и учтиви колеги от Регионална дирекция „Архиви“ в Пловдив (особено на Виолина Матейчева), на посветените на благородната си мисия колеги от Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив (и особено на тези от отдел „Краезнание“), на любезните колеги от Библиотеката и архива на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Благодарим (неизбежен е азбучният ред) на Александра Калоянова, Ангелина Ризова, Богдана Костуркова, Ваня Сивинова, Васил Рокоманов, Вера Стойкова, Веселин Бойдев, Виржиния Петкова, Георги Андонов, Гергана Стаматова, Евелина Кьосовска, Eвелина Здравкова, Елена Дойчева, Елица Маринова, Емилия Терзиева, Жени Пашова, Ива Апостолова, Леонард Капон, Маргарита Апостолова, Мария Вандова, Мария Лазарова, Нели Лазарова, Нели Минкова, Николай Бояджиев, Панайот Добрев-Понко, Пенка Калинкова, Петър Пашов, Пламен Порязов, Румен Караманов, Светла Бенева, Силва Бъчварова, Славчо Маленов, Соня Ботева, Таня Тамахкярова, Трендафил Кириакидис, Хермина Азарян, Цветана Балканджиева, Цветана Георгиева, Яна Цанкова (която по- дари пловдивския си архив на театъра – един стар, разбит куфар с безценни документи, снимки и ръкописи). Благодарим ви… *** Искам накрая да изпиша имената на моите внуци Никола Томов, Яна Нюман, Ема Томова и Били Нюман. Работата и по тази книга често ме лишаваше от радостта да общувам по-дълго с тях. Дано ми простят, защото – поне така си внушавам – го правя и за тях…

Никола Вандов

*** Може би в името на коректността трябва да уточним още няколко неща. На фестивала „Златният делфин“ има години, когато всяка награда извън първата е наречена „Грамота“. Така е в протоколите от заседанията на

7


За куфарите, архивите и изчезващите драматурзи

Н ай-сигурният начин да те развълнува един театър е да започнеш работа за него. И няма никакво значение дали си го искал, или планирал, просто ан-

гажиментите понякога създават и връзки – нестабилни, дълбоки, релефни и вълнуващи. Такова е усещането ми за кукления театър в Пловдив – като добър стар любовник, към който постоянно се връщаш, защото не си намерил друг. Не казвам по-добър, а друг такъв подобен. Държавен куклен театър – Пловдив носи своята ярка автентичност. Като един театрален мохикан във време на битки и Apple, той отстоява правото си да бъде рицар-наивник. Смел младеж, яхнал див кон, засилващ се срещу врага със затворени очи. Още през 2012 г., една година след завършването ми в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, се запознах с Виктор Бойчев в светлото фоайе на театъра. И както обикновено се случват подобни срещи, диалогът беше семпъл: – Какво правиш сега? – Ами... не знам точно,... пиша от време на време... (Обикновено отговор на човек, завършил „Театрознание“.) – Ти знаеш ли, че ми трябва точно такъв човек. (Обикновено отговор на директор, който си търси организатор-пиар-драматург-мениджър в едно.) После историята е (почти) позната. Театроведът-мечтател се втурва в театъра,

8

тази свещена, но непозната за него зона, и подрежда прилежно на бюрото си всички скътани копнежи, идеи и творчески подеми. Намира си удобна позиция този млад човек и зачаква ангажименти. Аз, в лицето на младия човек, се оказвам в най-подходящото време в театъра – организира се Международният куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“. Виктор ми разказва подробно и забързано какво трябва да се свърши: разнасяне на спонсорски писма, реклама, комуникация с големи фирми и медии. Медиите – сладко, но за спонсорските писма чувах за първи път. Творческото в мен се сви и се превърна на семка, а на сцената Веселка Кунчева вече репетираше „Вграждане“ с ярък екип таланти. Лятото горещо, като за Пловдив нищо ново, улиците прашни, автобусите дрънкат по крайните квартали, аз и Милка (организаторка в театъра от много години, няма нищо общо с шоколада) обикаляме по фирмите и разказваме за фестивала, а от другата страна по-често ни клатят глави сурово и апатично. Ето това е първата ми среща с този театър и реалността за някои моменти от професията. Признавам си, след четири години виждам ползите, но тогава, в онова мое първо театрално лято, тайно се скривах в някое ъгълче и за първи път се питах защо не станах актриса. А малките моменти наслада идваха от задължението ми да пиша. Боже, тази свещена дума – „пиша“! Анонси, анотации, писма – все ми беше тая, само да е свързано с три процента изкуство, това жадуваше наивната ми душа. После се заниза напрежението от идващия фестивал и премиера, адреналин и две димящи дула, тичащи хора, телефонни разговори, викове, закъснения, гонитби... Въпреки че очевидно не се чувствах добре в първото си официално работене в театър, усетих неговия силен организъм да пулсира, видях истинското му лице, помирисах кожата му без примеси на фалшиви миризми. Чух как си контактуват хората, усетих какво ги огорчава, чувствах кога се нараняват и обиждат, но и разбирах финала на радостта им – общият резултат. Никой, наистина никой, който не е влизал там, не може да си представи колко е различно – не, наистина няма никаква магия. Магията е после, преди това е бясно опълчване срещу рутината, борба за средства, пот и кръв, лудост и асиметрия. Разбира се, за мен това трая два месеца. Един слънчев ден, както започват приказките и тъпите вицове, Виктор дойде при мен и ми каза нещо много мило: „Виждам, че се стараеш, има много хляб в теб, но и виждам колко ти се седи на репетиции, как те влече творческото, а на мен ми трябва мениджър“. Ще ви се стори странно, но не се сринах от обида. Да, твърде малко време бяха два месеца, за да се науча как да стана мениджър, без да искам, твърде бързо очакваха директорите да бъдеш готов, но и нямаше как да не се съглася с него – да, това, което си представях, беше съвсем друго. Представях си вълшебен прах и летящи феи и не съжалявам за тази ми фантазия. Все пак никога не съм очаквала, че драматургът трябва да е човек, който мисли повече за спонсорство и реклама, отколкото за пиеси и репертоар. Живеех в измислен свят, нямаше как да стана мениджър. Тръгнах си с особени чувства, искаше ми се да се разцивря, че толкова кратък е бил шансът ми, че на повечето хора се дава все пак някакво време, че в театъра всичко е така сложно и многопластово. Вече не помня, може и да съм ревнала за малко пред някоя приятелка, но

нещо в мен остана да пулсира. Тогава не го знаех, но сега, от гледната точка на млад човек, преживял немалко откази и неотговорени имейли и срещи с всякакви хора, виждам как с тази ми първа среща в мен влезе някакъв силен Дух. Нахален, малко недодялан, но упорит. Клатушках се между нормалните житейски кризи на професията, пътувах, писах, бях драматург три години в Кукления театър във Видин, за което винаги ще обичам онази луда жена Павлинка Трифонова, спирах се за кратко в независими проекти, снимах, дори играх, пращах снимки на кастинг-агенции, живях в Холандия за два месеца, оглеждах дори обявите на Globe Theatre в Лондон, и онова проклето Духче все ме връщаше в Пловдив. През всичкото това време не съм спирала да следя развитието на театъра – отразявала съм редовно фестивала в списание „Кукл Aрт“, гледала съм премиерите му, общувала съм с актьорите му. Докато един ден, малко след завръщането ми от Холандия и напускането на Видин като драматург, Виктор ми се обади. Пак той. Дали защото „голямата“ ми любов от НАТФИЗ носеше същото име, или за друго, но все някак се срещахме. Погледнато небрежно, за мен се оказа комплимент поканата да работя над юбилейната книга по случай 70-годишнината на театъра, но и някакво люто чувство от въпросителни: пак ли се връщам тук, за колко ще остана, ами плановете ми за пътуване до Южна Америка? Пишейки този текст, виждам как Никола Вандов клати глава и, вече познавайки стила ми на писане, би казал „Тук можеше малко по-овладяно да е, да е по-конкретно все пак…“ Сега е онзи сълзлив момент, в който ми се иска да разкажа в три изречения за работата ми с него по тази ужасна задача – да възстановиш история, която вече не се помни, която се пази отчасти, която е прашасала в мазета и по тавани, а някои дори не искат да си я спомнят. Да правиш летопис, драги ми Смехурковци, е демотивираща работа. Казвам го съвсем открито и честно, с ясната мисъл, че ще ми липсва някой ден, но това е истината: голяма част от спомените за една театрална история се крият в хората, друга – по библиотеките и архивите, трета – на хиляди неочаквани места. В много от статиите (примерно от 40-те и 50-те години) не се споменава актьорският екип, в други се говори за „идеалистическия модел за куклен театър“, а в някои вестници по това време въобще не се говори за култура. Освен ако не е зърнена. А една голяма част от хората отдавна са си отишли. Тези, които са тук и говорят, нямат нужда да помнят факти. А и няма как, паметта също се уморява. И тогава въпросите, толкова нужни за една биография, се превръщат в досадна тирада на базата на сантимента и изживения живот в театъра. За тъга или не, артистът живее „тук“ и „сега“, той диша за сцената, неговото тяло е спектакълът, за него датите и конкретните факти са просто страничен елемент. Биографията на актьора са неговите роли, датите са неговите емоции, а фактите са всички опити да полети чрез играта. Ето защо архивите са ключов фактор за създаването на един летопис и на историята като цяло. И сега е моментът да си пожелая нещо, да прозвучат думите ми, ако ще патосно, но като едно послание: Боже, дай на всички театри мечтата да реализират собствен архив и да пазят! Събирайте като едни колекционери програмки, вестници, снимки и предавайте риту-

ално този архив един на друг. Приемете го, ако щете, като интересна игра на изследователи. Трупайте в куфари като Яна Цанкова и надписвайте с маркери, представяйте си колко сте важни, ако това ще ви накара да го усетите като специално. Защото то е много специално! Това е желание генерално, надявам се да стигне до повече театри. И въпреки моментите на недоволно младежко отегчение, на спорадичното тихо отчаяние, че правим нещо, което няма никакъв смисъл и информацията отдавна е изчезнала в прахта, че усилията не водят до резултат, ще си спомням тези часове на изолация. И ще се хиля доволно винаги, когато видя Никола Вандов, защото той ми доказа, че театроведът е добро животно. Умно, странно, понякога досадно в изискванията си, но пълно с шеги и вицове. Убеди ме в нещо, което понякога забравяме – че този човек, който не се показва много и носи тежки чанти с книги, изглежда замислен, всъщност носи в себе си някаква особена кауза – да съхрани, да опази, да запише нещо, за да остане то, дори и след най-гениалния актьор. Доказа ми, че гореспоменатият Елф на историята – Архивът – е чудесна ценност. А Държавен куклен театър – Пловдив тепърва ще крие тайните си по куфари. Убедена съм в това, защото отново си е припомнил колко е важно. Послепис. Викторе, очаквай пиеса за работата по тази книга... Поздрави на всички и лек път! Пишете ми. *** От мен благодарностите също са безкрайни и следват изброения списък. Но искам съвсем романтично да добавя – благодаря на Катето Груева и Боряна Такова, които ми помогнаха да разтребим стаята на последния етаж и носеха с мен кашони, пиеси и прах до архива, които ме успокояваха и пиеха кафе с мен; на Елица Маринова, която ме изслушваше и следеше с поглед промяната на настроенията ми; и най-вече на Гери Стаматова, с която от самото начало мъкнехме стативи от театъра до Библиотеката и Архива, с която се вдъхновявахме, отказвахме, писахме, закъснявахме, хранихме, слушахме, снимахме... За това, че ме научи да сканирам. На първо и последно място – благодаря на Виктор Бойчев, че ми се довери и ми възложи толкова отговорна и неприятна на вид задача. За пътуванията ни до София, в които се осмелих да говоря от първо лице за театъра, за изслушването и вярата. Благодаря му за споделената лудост! Но на най-първо и последно място – благодаря на Никола Вандов, че ме научи, че понякога мълча, а когато трябваше – повишаваше тон, разказваше вицове. Благодаря му за споделения опит, който не се намира никъде и не се изброява в цифри. За това, че ме запали по историята на театъра. За миговете, в които оцених работата ни, колкото и да съм била наивна и не достатъчно дисциплинирана. За Арменския ресторант, за алергията ми в Архива, за тишината. За вкуса, любовта и чувствителността към театъра. За разликите, които сближават.

Катерина Георгиева 9


Щрихи от Началото Според данни от книгите на Ешуа Бело и Иван Сивинов, отците-основатели на театъра през късната есен на 1946 г. са: Георги Сараванов – майстор на захарен памук и участник с кукла-марионетка в програмата на цирка, Петър Първанов – дресьор на кучета в цирка, Милка Първанова – съпруга на Петър Първанов, Любомир Сейреков – брат на Милка Първанова, Андрей Сураев – племеник на Милка Първанова, Маргарита Романова – актриса и касиерка, Жозефина Сараванова – майка на Георги Сараванов, билетокъсачка и портиерка, и портиерът Щипков. През април 1947 г. Георги Сараванов разпуска трупата, а Петър Първанов се връща в цирка. През есента на 1947 г. я събира отново със следните попълнения: Йорданка Грозданова (по-късно Сараванова), Анна Павлова (по-късно Данева), Димитър Борисов. Още през 1947 г. е оформен оркестър в състав: Людмила Одаджиева – ръководител, пиано и акордеон; Бай Христо – кларинет; Дикран Апкарян – флейтист; Иван Спасов – І цигулка; Васа Дочева – ІІ цигулка; Цветана Балканджиева – виолончело. По-късно идва и Радка Пепелишева – І цигулка. През 1950 г. артисти са: Георги Сараванов, Йорданка Сараванова, Анна Данева, Гинка Тасева, Мария Станева, Кирил Томов, Веса Митрева, Стефан Бояджиев, Васил Проданов, Петър Славов. Когато на 15.09.1954 г. Иван Сивинов постъпва в театъра, заварва следните колеги: Йордан Консулов (директор) и актьорите Кирил Томов, Крум Ковачев, Димитър Борисов, Костадин Ставрев, Борис Драмчев, Гинка Тасева, Веса Митрева, Анастасия (Сийка) Ангелова, Пенка Арнаудова, Емилия Дюлгерова, Мария Янкова, Благовеста (Блага) Коева. Малко по-късно идват Стефан Балджиев и Иван Дипчиков.

Вестник „Отечествен глас“, бр. 717, 4. 1. 1947 г.

Лятото на 1946. Единадесет месеца след последния изстрел на войната. Мир! Събужда се културният живот в Пловдив. Под купола на гостуващия цирк ,,Централ“ отново ехти смях. В състава на цирка участвуват двама души, призвани да запалят първата искрица на един вълшебен огън: Георги Сараванов – вантралог, играещ с кукла-марионетка, и Петър Първанов – клоун, дресьор. Идеята за създаване на куклен театър в града е на Сараванов. Двамата поканват артиста от Драматичния театър Тодор Велков, за да избере, пригоди и постави някоя популярна приказка. Докато Велков работил върху пиесата, Сараванов събрал и ,,артистите“. Ето как е изглеждал първия състав: Георги Сараванов, Петър Първанов, Милка Първанова – съпруга на Първанов, Любомир Сейреков – брат на Милка Първанова, Маргарита Романова – племенница на Милка Първанова (касиерка) и майката на Сараванов – Жозефина Сараванова – разпоредител в салона. Шепа хора, начинатели на едно благородно културно дело. Първите представления на новообразувания Пловдивски марионетен театър са били през коледните празници на 1947 година. Във вестник ,,Отечествен глас“ (бр. 717 от 4.1.1947, събота) е поместено съобщение за представления на 7 и 8 януари на първата марионетна постановка за деца и юноши ,,Най-голямата награда“ – драматизация от Тодор Велков и постановка на Георги Сараванов. Представлението се е състояло в салона на ,,Света Анна“ – ул. „Отец Паисий“, където започват да се играят и следващите постановки: на 28 януари ,,Пещерата на вещицата“ и на 18 февруари ,,Бисерни сълзи“. През 1948 година временната управа на Общинския градски народен съвет взима под свое покровителство самодейния куклен състав и с протокол № 24 от 14 юли 1948 година назначава първите щатни артисти. Официалното откриване на кукления театър в Пловдив като професионален институт става на 19 септември същата година в салона на читалище ,,Шалом Алейхем“ с тържествена премиера на марионетната постановка за деца ,,Снежанка“ – автор Евгений Шварц, постановка Михаил Танев – актьор от Драматичния театър в Пловдив. Из албума „25 години Народен куклен театър – Пловдив“, 1973

10

Днес, 9.30 ч. сутринта, в салона на Еврейското народно читалище „Шалом Алейхем“ на ул. „Генерал Заимов“ 16, ще стане тържественото откриване на новия куклен театър при Градския народен съвет. До днешното откриване на Пловдивския куклен театър се стигна с не малко труд и упоритост. Доста много трудности трябваше да се преодолеят. Не може да се каже, че в краткия период на подготовка кукленият театър е достигнал до онази висота, на която трябва да бъде. Но ние не се съмняваме, че в процеса на работа ще се постигнат още много успехи. Първата пиеска, която ще бъде изнесена утре и през идната седмица е „Снежанка“, драматизирана приказка в шест картини. Пиесата е поставена от др. Михаил Танев, артист при Пловдивския народен театър. Из „Днес се открива кукленият театър в Пловдив“, в. Отечествен глас, бр. 1233, 19.09.1948

11


Първите спектакли изискваха героични усилия от страна на сценичния персонал, който се състоеше от 3-4 души, а трябваше да изпълняват по 10-12 отделни и най-разнообразни роли. Това налагаше един и същ артист да се катери по стръмните и неудобни стъпала на скелята, да балансира и пази равновесие без помощта на ръцете си, които в същото време са заети с конците на двете кукли-герои, а едновременно с това да говори и пее, изменяйки интонацията на гласа си последователно за двете роли. Абсолютно всичко в театъра, като се започне от подиума, столовете на залата, техническото и художествено оформяне на сцената, декорирането на салона с чудесни детски рисунки и скулптурни фигури, е дело на артистичния персонал под ръководството и при най-активно участие на самия директор-режисьор Георги Сараванов. До скоро в състава на театъра нямаше нито един технически работник – дърводелец или шивач. Главните материали за сценичното оформяне на пиесите тук са стари вестници, летвички и дървени изрезки, лепило и боя. С тези нищожни по стойност материали високо талантливият и всестрастно надарен режисьор Сараванов прави блестящи сценични постижения.

В двора на театъра, 1961 г.

Из „Кукленият театър и опера в Пловдив“, Трендафил Миланов, Музика, бр. 4, 1951, с. 16-18

Започнал своята работа в един непригоден читалищен салон, с една шепа млади и неопитни хора, днес театърът разполага с добър кадър от артисти и с достатъчна материална база за първокачествено художествено творчество. Не ще е преувеличено, ако се каже, че Кукленият театър – със своя салон, сцена, фоайе и други помещения – е за сега най-хубавото, най-спретнатото културно кътче в Пловдив, нещо наистина ново у нас, което говори за новото отношение на държавата и обществеността към въпросите на културата. Из „Пловдивският куклен театър“, Петко Петков, Театър, 1950-1951, бр. 9-10, с. 42

В течение на пет години на сцената на театъра са изнесени 30 постановки. В репертоара са включени пиеси предимно от съветски и български автори, а така също и класически творби на детската художествена литература като приказките „Снежанка“, „Червената шапчица“, „Вълкът и седемте козлета“ и др. През настоящия сезон се подготви и днес ще бъде изнесена фантастичната пиеса „Пепеляшка“. Привличането на др. Владимир Полянов за режисьор на театъра допринесе значително за подобряване художествено-творческата работа. В изграждането на спектакъла голям дял се пада и на художественото оформяване на декорите и куклите. В това отношение художникът Б. Ахчийски постигна значителни успехи. Занимавайки се упорито с тази работа, той усъвършенства плоския декор, който, съчетан с подвижния подиум, придава нов стил с художествено-декоративното оформяване на спектакъла. Създаденият постоянен оркестър под ръководството на др. Л. Одаджиева е ценна придобивка за театъра. Пиесите се изпъстрят с хубава музика, оригинални песни и мелодии, които леко се възприемат и запомнят от децата. Из „Пет години Народен куклен театър“, Йордан Консулов, Отечествен глас, бр. 2808, 18.10.1953

Заешко училище, 1973 г.

След основно преустройство, сградата на ъгъла на улиците „Генерал Заимов“ и „Петко Каравелов“ вече е напълно готова за театъра на малките. Създаден след Девети септември, Пловдивският куклен театър за кратко време стана любимо място за децата на трудещите се. Няколко години обаче той се помещаваше в неудобни и неподходящи за целта салони. Сега, в новата сграда, колективът на театъра ще може да разгъне по-пълно своите творчески възможности. Из „Театърът за малките в нова сграда“, Отечествен глас, бр. 4134, 02.02.1958, с. 1

Чапаевци, 1977/1978 г. На стълбите зад театъра след „Гиньолв беда“, 1967/1968 г.

12

13


В много отношения творческата дейност на Пловдивския куклен театър може да се определи като оригинална, неповторима и своеобразна. Единствен от всички съвременни български куклени театри, Пловдивският куклен театър използва трудната куклена система на марионетките. Оживявайки върху своята сцена куклите на конци, пловдивските кукленици поемат традицията на първите български професионални куклени театри, грижливо я съхраняват и чрез нея разкриват пред малките зрители театралната правда в по-интересен аспект. Неоценим е приносът на Пловдивския куклен театър в историческото развитие и обогатяването на националното ни куклено-театрално изкуство с нови жанрове и форми. Куклените опери („Цар Салтан“, „Черевички“, „Отвличане от сарая“и други) на пловдивчани са уникално явление в културния живот на нашата страна и доказателство за високия професионализъм на колектива. Из „Един млад юбиляр“, 30 години Пловдивски куклен театър, Райна Джурова, Отечествен глас, 22.12.1978, с. 4 Сезон 1979/1980 г.

Рибарят и златната рибка, 1987/1988

Досега смятахме, че кукленият персонаж не може да преживява. Пловдивският Петрушка ни опроверга… Аз бих спорил с всеки, доказвайки, че това е най-сполучливият Петрушка в света. Проф. Хенрик Юрковски, Полша, почетен президент на UNIMA от 1992 г.

Петдесетгодишнината на театъра, 1996 г.

14

15


Славчо Маленов, „Лъв без опашка“

Сядам да пишa с уговорката, че Пловдивският куклен театър е имал вероятно много „златни периоди“, но аз коментирам времето, в което бях силно свързан с този театър и бях свидетел на един невероятен подем. Постъпих през есента на 1980 г. и заварих театъра силно оголял. След напускането на Яна Цанкова и „еднократното пенсиониране“ на голяма част от актьорите, той бе останал с едно-единствено заглавие в репертоара си и буквално без публика. Артистите се събираха всяка неделя в опушеното тясно клубче и чакаха да видят дали ще влязат поне 20 зрители в залата, за да има представление. Ако хората бяха по-малко, парите им се връщаха и представлението се отменяше. В опит да се съживи интересът към театъра, бяха поканени Сергей Висонов и арх. Иван Цонев, за да поставят едно изпитано вредом заглавие – „Тайнственото чекмедже“. Спектакълът действително имаше атрактивни сцени, но общият интерес към театъра не се усили. Тогавашният директор, Иван Димитров, ме уверяваше, че „в Пловдив няма публика“. Според неговите думи, пловдивчани били „зарзаватчии и предпочитали да си поливат градинките, вместо да ходят на куклен театър“. Не можех да се съглася с такова убеждение. Идвах от Варна, където театърът беше винаги пълен и спектаклите за деца се играеха редовно по няколко пъти на ден, а освен това, поне веднъж седмично, се играеха и спектакли за възрастни. За мен бе ясно, че проблемът е в липсата на репертоар и че трупата изживява дълбока творческа криза. Бях дошъл от Варна в Пловдив не защото е по-близо до София, а заради разпределени тук своите колеги от академията и заради интересния ансамбъл. Никъде другаде в България по онова време (освен в ЦКТ) нямаше трупа с толкова много ярки млади възпитаници на ВИТИЗ, с потенциал и жажда за развитие. Тук бяха Ваня Сивинова, Нина Сивинова, Трендафил Кириакидис, Цветана Георгиева, Иван Димитров, Нели Цветкова, Величка Бодурова, Боньо Лунгов, Румен Рачев, Жени Пашова и Мария Лазарова, които заедно с Нели Кьой, Цветана Балканджиева и останалите непенсионирани по-възрастни – Анастасия Ангелова, Карп Карпов (също възпитаник на ВИТИЗ), Иван Дипчиков и Стефан Балджиев съставляваха един многолик ансамбъл, очакващ интересни творчески задачи. 17


Куба, 1981 г.

Първият спектакъл, който създадохме – „Фокус-бокус“, трябваше да посрещне публиката в предстоящата новогодишна кампания. Това бе една забавна програма, с кукли, фокуси и клоунада. Следващата по-сериозна творческа задача бе постановката „Меко казано“ от Валери Петров, сценография – Майя Кузова, музика – Георги Занев, през януари 1981 г. С този спектакъл се представихме блестящо през пролетта на Срещата-преглед на куклените театри. В поднасянето на духовития текст и песните актьорите разкрепостено се забавляваха в играта на живо и с кукли. След спектакъла бившият ми директор – Йордан Тодоров – каза: „Имаш много добри артисти!“ Това беше повече от комплимент, тъй като той признаваше единствено варненската трупа, а ние представихме един „по-друг театър“ – този на актьора и куклата, който наред със сюжета носеше жизненост, младост и сериозно гражданско послание. Имахме желание да изведем театъра на нов път. Обаче самият театър беше, меко казано, непривлекателен: бедно осветен салон, боядисан в бежово и кафяво, мръсножълта завеса, скърцащи 18

стари столове, тапицирани с ужасен бозав скай. Всичко това оставяше усещане на отдавнашна запуснатост. Звуковото и осветителното оборудване беше под всякаква критика: професионалните студийни магнетофони, с които се работеше в другите театри, бяха непознати тук; длъжността тон-техник се смяташе за ненужна; музиката се възпроизвеждаше от битов магнетофон „Грундик“, с усилвател „Вермона“ и пращящи тонколони. По онова време оборудването на театрите ставаше чрез „Техническа дирекция“ на Комитета за култура. Директорът ходил да пита за нова техника, но все му казвали – „Няма“. Нямането беше основно богатство на страната ни и тази дума се чуваше отвсякъде. Отидохме отново двамата с директора в Комитета, но преди това взехме от „Четвъртък пазар“ няколко торбички с едро кехлибарено грозде и бутилки с хубаво вино. Влязохме: „Привет от слънчевия град Пловдив“ и оставихме първата торбичка на бюрото. Човекът дори стана прав: „Другари, какво ви води насам?“ Оказа се, че има ли торбичка – има всичко. Постепенно и в нашия театър започнаха да се случват технически нововъведения. „Яйцето”, постановка на нашата учителка проф. Николина Георгиева, бе ново предизвикателство пред състава. Сложният, но невероятно духовит текст на Борис Априлов, не бе поставян досега. Сценографията на Ива Хаджиева, както и необичайните плетени кукли-костюми, изискваха откриването и овладяването на една специфична изразност. Изключително бе изпълнението на Румен Рачев, в ролята на Петела, което караше публиката да се залива от смях. Този цветен и весел спектакъл бе представен с огромен успех на „Златния делфин ’81“ и бе отличен с награда за режисура, а Ваня Сивинова – удостоена с годишната награда на САБ за ролята на Кокошката. Тук, в Пловдивския куклен театър, срещнах един предан сподвижник в лицето на Силва Бъчварова – току-що завършила сценография в Художествената академия, която даваше облик на театъра през следващите 17 години. През есента на 1981 г. към нас се присъедини и Петър Пашов – абсолвент по режисура за куклен театър. Екипът, който създадохме тримата, се зае с няколко приоритета: създаване на нов репертоар; връщане на публиката в театъра; активно участие в културния живот на града; развитие на творческия потенциал на трупата. Актьорите имаха нужда от интересни творчески задачи, имаше нужда от значими автори. Както често става, хубавите мигове са кратки. В ЦКТ бяха забелязали раздвижването и веднага поканиха в редиците си Румен Рачев и Боньо Лунгов. Нямаше как, ние пък поканихме в Пловдив звездите на Сливенския куклен театър – Панайот Добрев и Людмил Николов. „Хождение по буквам“ бе интересен опит да се пренесе на сцена прекрасната сатирична поема на Валери Петров, съчетана с части от „Азбучна молитва“ на Константин Преславски. Използвахме мистериалния принцип на представяне и някои ритуално-обредни елементи. Участваха всички актьори. Облечени във власеници и носещи хоругви, те играеха с дър-

ворезбовани явайки (сценограф Силва Бъчварова) на фона на църковни песнопения, изпълнявани на живо (музикален ръководител Александра Калоянова). Спектакълът бе представен на откриването на „Златния делфин ’81“ и бе част от програмата ни в Куба по повод „1300 години България“. „Слънчева топка“ от Павел Вашичек беше друг творчески експеримент в рамките на новогодишната кампания. Бе решено, въз основа на общо създадено от Силва сценографско решение, трима режисьори (Петър Пашов, Емилия Маленова и Славчо Маленов) да създадат три различни варианта. Започна благородно състезание и действително, в навечерието на новата 1982 година се получиха три интересни спектакъла. „Тайнственият хипопотам“ от Владимир Лифшиц и Ирина Кичанова беше първата сериозна постановка изпитание за новите ни колеги Панайот Добрев и Людмил Николов. Решението ни със Силва залагаше на едно музикално-артистично представяне, в което актьорите бяха художници гобленисти и действието се развиваше в тяхното ателие. Използвахме импровизирани кукли от предмети в тяхното „ателие“. Освен двамата нови колеги, участваха Нина Сивинова и Емилия Маленова, като четиримата с много находчивост развиваха чудните взаимоотношения на героите в търсене на най-добрия приятел. „Светлосиният Петър” от Урбан Гюла, постановка – Петър Пашов, сценография – Силва Бъчварова, музика – Петър Цанков, е събитие, което стана знаково за театъра. Това бе дипломният спектакъл на Пашата и ние искахме той да стане за шест. Мисля, че тук помагаха не само творческите идеи, но и взаимното доверие, обич и уважение. Пепи Цанков дойде в театъра и като един свободен дух се присъедини към живота на трупата. Събирахме се почти всяка вечер и в безкрайните нощни разговори откривахме истината за театъра и неговата магия. Участващите артисти Жени Пашова, Нина Сивинова, Панайот Добрев, Людмил Николов и Мария Лазарова имаха добър музикален потенциал, което помогна музиката и музикалното оформление да се прави „на живо“. Актьорите леко и елегантно ни увличаха в действията и с чувство за хумор ни караха да следим перипетиите на малкия „светлосин“ герой и приятелството му с храбрия моряк Джеф на кораба. Тази наивна на пръв поглед история, поднесена с лекота, неочаквано започваше да надхвърля простата случка. Изпълнението на Жени с куклата на малкия светлосин Петър беше невероятно. То бе допълвано от нейните терзания за съдбата му, с тревогите: „какво ще стане по-нататък?“, „как ще живея занапред?“ Неусетно тези чисти трепетни вълнения се прехвърляха в залата, стягаха гърлата на гледащите и в очите им се появяваха сълзи. Този спектакъл имаше не само прекрасна премиера, но се превърна в едно от театралните събития в страната. Той бе отличен на Творческата среща-преглед (1982), където от залата излизаха хора с блестящи от сълзи очи и възклицаваха „Невероятно!“ „Буратино“ от Екатерина Борисова, постановка – Славчо Маленов, сценография – Силва Бъчварова, скулптура – Йордан Янаров, музика – Петър Цанков, бе едно връщане към традицията. Не разбирах нищо от марионетки и само странните дървени мостове на сцената и разказите на по-възрастните актьори развинтваха въоб-

ражението ми за грандиозните спектакли на Георги Сараванов. Много ми се искаше тази традиция да не се губи. Преди мен Яна Цанкова беше правила опити с марионетки, както и Васил Апостолов като гост-режисьор с „Маргаритката“ и „Самохвалко“, но наследени знания липсваха. Доверих се на актьорите Карп Карпов, Стефан Балджиев и Иван Сивинов, който въпреки че беше от „рано пенсионираните“ идваше в театъра. Създавахме куклите стъпка по стъпка. Някои веднага прохождаха, докато други се съпротивляваха. Постепенно стигнахме до добър резултат и зрителите можеха да се очароват от духовния мир на стария Татко Карло (Карп Карпов) и приключенията на неговия малък Буратино (Ваня Сивинова), който изведе куклите „при хората“. Този спектакъл се представи блестящо на празниците „Михаил Лакатник ’83“ в Ямбол (тогава още не беше фестивал). Тук искам да спомена една случка, по време на репетициите, за която все още изпитвам вина. Един ден в двора на театъра Карп Карпов разговаряше с някакъв възрастен човек. Той ме спря, за да ме запознае с бившия директор (така разбрах) на кукления театър – Полянов. От бившите директори познавах само Бело и името на този човек не ми говореше нищо. Запознах се формално и отминах. Едва след години осъзнах, че това е бил Владимир Полянов – режисьор, белетрист, драматург, бивш директор на Народния театър, „заточен“ в Пловдив (някъде между 1951 и 1952). Бях изумен, че личност с такава богата ерудиция и изключителна творческа биография е работила в съсловието ни. В периода 1951–1957 Владимир Полянов поставя 14 куклени спектакъла. Отваря театъра за външни постановчици и работи активно с художника Борис Ахчийски, като лансира ролята на сценографа и важността му за визуално-образното начало в кукления спектакъл. От репертоара по времето на Владимир Полянов виждаме, че той се е опитал да развива естетиката на кукления театър не само като визуално-образно изкуство за деца, но и за възрастни. Заглавия като: „Тито строи социализъм“ и „Лудите от Вашингтон“ издават присъствието на политическа сатира. Постановчик на тези спектакли е Димитър Пунев (предполагам кинорежисьора), а сред авторите на текстове четем имената на Антон Антонов-Тонич, Челкаш, Петър Незнакомов. Като „асистент-сценограф“ откриваме и името на Христо Явашев-Кристо, който, по разказите на Ива Хаджиева, създава с кръг от приятели свой малък куклен театър още в родния си град Габрово. „Клоунът Лорети и усмивката“ от Ефим Чиповецки, постановка – Петър Пашов, сценография – Силва Бъчварова, музика – Петър Цанков, бе нова, интересна творческа задача. Пиесата ни въвеждаше в тайните на задкулисния живот в театъра и духовния мир на един клоун. Животът зад кулисите бе любопитна тема в спектаклите от онова време. Тя изваждаше на показ не само тайния живот на куклите, но и личностното присъствие на актьора творец в кукления театър. Тази двойна игра все повече ни привличаше. През 80-те години параваните поетапно отпътуваха в историята. Кукленото придоби по-различен вид. Влиянието на чешката школа, и по специално на Крофта, се чувстваше в цяла Европа. Ние ходехме до Чехия като на хаджилък. Всеки фестивал там ни действаше като пречистване. 19


Актьорът все по-свободно завладяваше сцената и у нас. Със своето отношение той допълваше изразността на куклата, като акцентираше върху детайлите. Често се чуваха упреци „Това не е куклен театър!“ и контрааргументи като: „Не е важно дали е куклен, важното е да е театър!“ Стана задължително да се търсят отговори на въпроси от типа: „Защо се виждат артистите?“, „Кои са тези хора на сцената? Не развалят ли илюзията? Не пречат ли на куклите да бъдат възприемани?“. Появи се задължителното условие за изходна ситуация, оправдаваща присъствието на актьора, която трябваше да помогне на зрителя „да преглътне“ присъствието му. Принципът „театър в театъра“ стана почти задължителен. На сцената се появяваха актьори, заявяващи, че принадлежат към различни професии: хамали, скитници, медицински персонал, чиновници, полицаи, сервитьори и какви ли не още, които след кратко назлъндисване се съгласяваха да си играят на кукли и да правят куклен театър. Макар и невинаги съвсем убедително, това бе забавно. Сложна, но интересна бе тази игра в играта и не всеки успяваше да я постигне. Това вживяване, съпреживяване и отстраняване от образа, вплетено в сценичната ситуация, даваше интересни резултати. Непрестанното влизане и излизане от обстоятелствата, постоянната смяна на отношението, се превръщаше в марка за качество. Въпреки това обаче не бе замряла и обичта към параванната форма. Бяхме приели, като неписано свое задължение, всяка година да правим по един новогодишен спектакъл. Тези непретенциозни на пръв поглед спектакли ни носеха необичайно наслаждение. Ние се радвахме от сърце на играта с куклите на паравана и актьорите продължаваха да демонстрират кукловодната си сръчност. „Мечо Пух“ по Алън Милн, постановка – Петър Пашов, сценография – Силва Бъчварова, музика – Петър Цанков. Този спектакъл експериментираше с особен вид ръчни кукли, при които пръстите на ръката се използваха за „ходене“. В него група туристи се забавляваше да разиграва сценки от „Мечо Пух“, като използваше раниците и всевъзможно туристическо оборудване за сценична среда. Оправданието на живото присъствие на куклената сцена все още бе задължително. „Момче и вятър“, драматизация и постановка – Славчо Маленов, сценография – Силва Бъчварова, музика – Веселин Николов. Това бе спектакъл, възкресяващ някои елементи от фолклорната театрална традиция. За сцена се използваше каруца с чергило. Пресъздаваха се ритуални жетварски действия, песнопения и свирене на живо с тъпан свирка и гъдулка и други. С този спектакъл и „Светлосиният Петър“ гостувахме на побратимения град Лайпциг през 1984 г. Обогатяването на репертоара, използването на различни системи кукли и разнородни изразни средства като живото актьорско майсторство, свиренето и пеенето, превръщаха спектаклите ни в театрални събития. За три-четири години трупата на театъра ни стана една от най-интересните и очаквани по фестивалите в страната. На неделните представления салоните бяха пълни. Не без гордост си спомням как преди един спектакъл в „чакащи 20

артисти“ влезе колегата ни от драмата Марин Младенов и възкликна „То няма места, бе!“ Идването на Васил Апостолов в театъра през 1983 г. даде началото на нов етап. Васко беше пълен с иновативни идеи. По душа той беше вдъхновен строител. След като бе създал от едно занемарено читалище приказен дворец за децата в Стара Загора, той идваше сега в Пловдив, за да продължи мисията си на съзидател. Той успя да се пребори с общинските и партийни власти и получи цялата сграда на театъра, чиито горни етажи се населяваха от ученическо общежитие. Обнови занемарената фасада, ремонтира опразнените етажи и сцената. Сега в театъра имаше пространство за всичко. Ние също получихме режисьорска стая, в която правехме репетиции на маса и обсъждахме проблеми. Васко създаде автобус на приказката, който Силва изписа с весели картинки и с него децата идваха до театъра. С неизчерпаемата си енергия той изрина няколко камиона с боклуци от мазетата и създаде там Клуб на театъра. През втората половина на 80-те театърът ни се превърна в духовно средище на културните дейци в града. В клуба идваха колеги от драмата, операта, писатели и художници, гости от цяла България. Благодарение на Васко в театъра се завърна отново пенсионираният едва на 50 години актьор Иван Сивинов. Сивата безспорно бе една от най-ярките личности в сферата на кукления театър. Освен талантлив актьор, той бе сред цвета на бохемата в Пловдив. Познаваха го и го обичаха всички. Всеки, откъдето и да дойдеше, беше гост в дома му. Пашата бе щастлив от това завръщане – имаше кой да изиграе главната роля в новата му постановка „Пук“ от Валери Петров. Той бе постановчик, Силва – сценограф, а музиката написа Юри Ступел. Играеше се на „черна камера“, което бе още едно предизвикателство. Ваня Сивинова водеше малката кукличка на Лили, а грубият ръчно плетен пуловер на Автора (Иван Сивинов) оживяваше и се трансформираше в Хрили. Различни други атрибути от стаята му оживяваха и с тях се представяха останалите морски обитатели. Темата за „света на мълчанието“, в който живеехме, където „всички се ядат“, беше изключително актуална и звучеше подобаващо от сцената. Този спектакъл бе голям триумф за театъра ни. Всички приветстваха постановката и завръщането на Сивата. На „Златния делфин ’84“ спектакълът бе отличен с множество награди, включително и най-голямата – „Златният делфин“. На заключителния коктейл тогавашният председател на САБ – народният артист Любомир Кабакчиев – каза: „Нека благодарим на Варна, която след като откри своя делфинариум – подари делфините на Пловдив!“ Този спектакъл се игра дълги години и обиколи много страни по света. Помня как на Световния фестивал на UNIMA в Дрезден, големият американски кукленик Бил Беърд дойде развълнуван на сцената, за да поздрави Сивата и всички участници. Марионетката. Падането на паравана изтласка силно петрушката и явайката от сцената. Приоритет получиха естрадните и мимиращите кукли

(водени пред актьора), импровизираните (от предмети и материали) и донякъде маняйката (куклата с жива човешка ръка). В това ново пространство на куклената сцена плахо сe завърна и марионетката. Тази система не се изучаваше в академията и само ние в Пловдивския куклен театър имахме смелостта да експериментираме с нея. Кралицата на куклите се завърна от забвението си с подобаващо достойнство. Без да се перчи, тя отново доказа своите качества. Илюзията при оживяването на тази кукла се оказа хипнотизираща за зрителя. Възстановени бяха много от забравените технологични знания. Марионетката се оказа толерантна и допусна актьора до себе си, за разлика от нахалната петрушка и гордата явайка, които не позволяваха да бъдат дискредитирани. За няколко години в театъра се появиха редица нови спектакли с марионетки, които имаха амбицията да са модерни. „Не пипай куфара“от Борис Априлов бе ново попадение в търсенето на качествени текстове. Актьорите ни имаха нужда от сериозни творчески задачи. Проблематиката на пиесата, написана сякаш на шега, криеше сериозен подтекст. Наивните, подобни на детски играчки марионетки на Силва Бъчварова се бореха със страха и малодушието си в гора, в която всеки вика за помощ. В този изключително духовит текст на Борис Априлов малкият Лиско (Емилия Маленова; Мая Димитрова) се бунтуваше срещу примиренчеството на своите приятели Димби (Мария Лазарова), Домби (Величка Бодурова) и Мокси (Панайот Добрев), които, изгубили достойнство от страх, не смееха да надникнат в неизвестното и да го направят известно. Този бунт за съхранение на достойнството на малкия герой беше и наш бунт срещу действителността, в която живеехме. Само марионетката бе в състояние да защити философията на този автор. Спектакълът бе отличен с награди на „Златния делфин ’84“, а след нашето достойно представяне проф. Атанас Илков ни покани с Пашата за негови асистенти в НАТФИЗ. „Малкият принц“от Антоан дьо Сент Екзюпери бе голямата ни любов. Един сложен текст на велик автор, с много игра на живо и с кукли. Дори самото усилие да проумееш творбата е вече крачка напред. Как се играе такъв текст? По онова време обичайна практика в куклените театри бе за изпълнения „на живо“ да се канят актьори от драмата. Не можех дори да си го помисля. Трупата трябваше да се развива. На сцената имахме почти истински самолет. Със Силва решихме марионетките да се водят от мост на дълги конци – едно ново предизвикателство. Младият Енчо Данаилов дебютира с Малкия Принц, Понко беше Летецът, Даниела Йорданова дебютира с три съществени роли: Цветето, Пияницата и Лисицата, Царят бе Карп Карпов, Суетният – Людмил Николов, Бизнесменът – Иван Дипчиков, Фенерджията – Иван Сивинов, Географът – Янко Гъделев, Змията – Мария Лазарова. Всички си бяха на мястото. Темата за полета и извисяването на човешкия дух завладя всички ни. Господи каква любов роди този спектакъл в трупата! Шест месеца минаха като сън и ние говорехме само за това. Духът на Екзюпери обхвана и техническите служби. Колегите идваха и стояха с часове на репетициите,

Буратино, 1982/1985 г.

радвайки се на всяка находка. Музиката на Петър Цанков носеше усещането за нещо космическо. Този спектакъл имаше огромно значение за творческото израстване на пловдивската трупа. „Лъв без опашка“ от Кузман Кръстев. Сякаш естествено, след „Малкият принц“ марионетката стана част от нашето творческо кредо. Имахме вече известен опит. Но в „Лъв без опашка“ се заехме да експериментираме с един нов за нас тогава чешки вертикален водач. Колегата ни Веселин Анев бе специализирал в театър „Спейбъл и Хурвинек“ – Прага и ние го поканихме за консултант. От него научихме много тънкости от занаята на марионетиста. Сценографията на Силва ни въвеждаше в една детска стая, където нощем играчките оживяваха и се събираха да си посвирят, и то не какво да е, а джаз. Музиката на Веселин Николов ни помогна много за изграждането на тази крехка творческа атмосфера, с нея текстът придобиваше съвсем ново значение. Откъснатата опашка на Лъвчо (Енчо Данаилов), освен буквалния акт, изразяваше болката от неуважението към твореца в един свят, където всеки некадърник може да си върже лъвска опашка и да се обяви за лъв. Тази позиция, защитавана от другите членове на джаз бенда – клоунчето Пепи 21


Ламята от улица „Войтешка“, 1993/1994 г.

(Янко Гъделев) и мишлето Цър (Ваня Сивинова), водеше до остра полемика със самозванците – Мърла (Нина Сивинова) и Джаф (Венцислав Гешев). Тази злободневност на спектакъла бе посрещната и възприета отлично от публиката на фестивали и турнета и оценена достойно с награди на „Златния делфин“ през 1988 г. Трупата на пловдивския куклен театър безспорно се развиваше, но все нещо сякаш не ни достигаше. С „В лунната стая“ от Валери Петров се попълни още едно звено от стремежа ни към недостижимото. Пиесата даваше повод за създаването на един музикален спектакъл, в който темата бе изкуството на музиката. Невероятна тема, засягаща всички сфери на изкуството. Пашата беше запленен от идеята и заедно със Силва създадоха от едно старо пиано и няколко допълващи атрибути функционална образна среда за действие в стаята на малката Роси. От това пиано в света на детето излизаха всевъзможни герои. Лунните хора, излезли също отвътре, разказваха на детето една странна приказка за магията на музиката. Поетичният текст на Валери Петров изискваше не само талантливо поднасяне, но и нещо друго. 22

Това „друго“ бе моженето да свириш. Някои актьори имаха известна подготовка, но като цяло всички трябваше да се учат. И то не просто да свирят, а да свирят в ансамбъл. Голяма бе заслугата в тази подготовка на музикалния ръководител на театъра Нели Лазарова. Пепи Цанков създаде прекрасна музика, която завладяваше, а духът на актьорите ѝ даде живот на сцената. Нели Лепоева, Нина, Понко, Людмето и Венци Гешев бяха неотразими. Спектакълът имаше потресаващо въздействие с широтата на използваните средства. Той бе поредният хит на театъра и бе високо оценен от публиката и специалистите както на Националния преглед (1985) и на „Златния делфин“ (1988), така и на редица други форуми и турнета. Тук моята муза ще трябва вече да замълчи, защото и аз бях съблазнен да работя в ЦКТ, поради което престанах да съм вече част от колектива. Но въпреки това на всеки Международен ден на театъра (27 март) продължавах да ходя в Пловдив и празнувах деня с колегите си там. Това продължаваше да бъде „моят театър“. Разбира се, продължих да правя и други постановки в театъра (до 1992 г.), но когато не си всеки ден в театъра, това е друго. Гастролната режисура не дава лице на театъра, тя е само цвят. Съпричастен съм все пак към появата на един друг знаков спектакъл. „Дон Кихот“ по Мигел де Сервантес. Идеята за мюзикъл по „Дон Кихот“ отдавна зрееше у Пашата. Събирахме се в ателието на сценографите Силва Бъчварова и Васил Рокоманов и разговаряхме. Разсъждавахме за принципното сценично решение. Така изкристализира идеята за хартиените кукли. Решението за мюзикъл беше огромно предизвикателство пред състава. Работата върху музиката и текстовете изискваше много време. Нели Лазарова работеше с всеки актьор поотделно за развиване на певческите му способности. Не бях в състояние да следя отблизо процеса, но се информирах. Жени работеше в София, в ЦКТ, и непрекъснато пътуваше до Пловдив за репетиции. Това продължи може би шест месеца. Знаех, че процесът е тежък и пречките са много. Чувах за проблемите и за сблъсъка им с идеите на екипа, чувах и неласкави отзиви. Нямах представа какво става и когато дойде денят на премиерата, дойдох в Пловдив със свито сърце. Завесата се отвори и затаих дъх. Действието се развиваше в затвора. Живеещите там, в нищета и боклук, отблъскващи и бездуховни „същества“ създаваха на сцената своите герои от разпилените по пода смачкани хартии. Тази „книжност“ носеше в себе си усещането за боклук и за нещо набързо направено, но също така и излъчваше чувството за книжовност, както и за нещо крехко и ефимерно. Любопитното в случая бе, че не Дон Кихот бе активната страна, а обкръжението от нищожества. То олицетворяваше общество на обзети от страх дребни душици, които се съюзяваха в озлоблението си към „различния човек” и постепенно се превръщаха в една човешка мелница. Тези хора-боклуци се забавляваха с вулгарността си и сякаш на смях стъпкаха, обругаха и разпнаха духа на Дон Кихот – едно невероятно решение, в което самозапалването на хартиената кукла бе своеобразен апотеоз.

Сценографията на Силва Бъчварова и Васил Рокоманов, знаковата мистификация и демистификация на хартията и трясъкът на грубите дървени стълби носеха сериозни и разтърсващи внушения, в съзвучие с необходимостта от голяма политическа промяна у нас. Актьорите ясно осъзнаваха своето присъствие на сцената и го използваха многопосочно и ярко. Те бяха разкрили нови пространства за творчеството си, в които можеха да изразяват себе си по особен начин. В спектакъла се пееше, но не как да е, а ярко и въздействащо. Това изискваше огромна енергия и се чувстваше силната, предварителна музикално-певческа подготовка на целия актьорски ансамбъл. Унищожението на героя, в духа на създателя му, сломяването на неговата съпротива, сякаш промени опърпаните екзекутори. Те изтриха лицата си от мръсотията и погледите им се проясниха. Сякаш се пречистиха от

пренесената жертва и запяха: „Живей с немечтани мечти“. Целият театър беше на сцената и пееше за несломимостта на човешкия дух. Музиката на Пепи разтърсваше. Гледах с възторг и от очите ми течаха сълзи. Бях едновременно и очарован, и горд с тези мои приятели, които можеха да издигат тъй високо идеалите на човешкото съществуване. Гордеех се и се възхищавах на този ансамбъл, който бе израснал толкова високо, че сега се чувствах малък пред тези артисти. Спектакълът „Дон Кихот“ бе най-големият връх в този период на Пловдивския куклен театър и аз подсъзнателно усещах, че с настъпващите промени започва нещо ново, ноне знаех че това „ново“ ще сложи край на този 10-годишен, за мен „златен период“ на търсене и възход.

Проф. Славчо Маленов

23


Срещи-разговори по повод юбилея с творци, работили и/или работещи в театъра Бележка. Разговорите са проведени от Катерина Георгиева, като в някои от тях (с Юлия Огнянова, Яна Цанкова, Жени Пашова и Петър Пашов) е участвал и Никола Вандов. Да напишат свои текстове за юбилея бяха поканени и други творци, но поради творческата си заетост те не успяха да ги осъществят. Очакваме тяхното участие в други радостни поводи за думи, размисли и спомени.

С Юлия Огнянова (режисьор) Виждаме се с Юлия на 24 март 2016 г. – един много ветровит ден. Софийски ветровит ден. Аз, разбира се, съм малко развълнувана и кипя от особено нетърпение. Юлия Огнянова. Как да се държа, какво да правя, защо да я питам каквото и да било. Малко по-късно разбирам, че мога само да я гледам как се движи. Как от всяка стъпка не си е тръгнала увереността. Въпреки годините, случките, ветровете. С Никола Вандов се качваме с един много стар асансьор, който може завинаги да спре на някой етаж. Всичките ѝ истории, свързани с работата в кукления театър в Пловдив, няма да се поберат там. След малко разбирам, че тя няма да си ги спомни. Ще повтаря задъхано и леко нервно само няколко думи. Театър, свобода, тогава, Пловдив, театър, свобода...

Репетиции на „Петрушка“

Аз живея много свободна и цял живот съм била така. По природа съм такъв човек. Никой режим не можа да ме купи, нито да ме ограничи или съблазни. Тази черта я притежавам от дете, още оттогава съм си била независима. Хубаво ли е, не е ли, не знам, но това е моят път. Ето, например с моето учене – татко желаеше да уча медицина, не аз, и много лесно влязох, но после се разболях. И родителите ми усетиха, че нещо не е наред, прибирах се от лекции омърлушена. И на третата година я оставих, просто не беше моето. Може би нашите даже не са ме познавали. 25


Режисьорски бележки – „Петрушка“ Ценя кукления театър, особено този за възрастни, повече от драматичния, защото той не може да бъде стереотипен. Това е нещо, което трябва да бъде тънко намерено и човекът, който го прави, трябва да има такава мисъл. Безотговорна съм и никога не се съобразявам с това кой какво ще каже, как ще реагира. Поставям високо кукления театър като възможности. Езикът му е много по-богат от драматичния. Много съм небрежна към фактите, не се вглеждам и не помня излишното. Аз в кукления не съм отишла да правя някакви... „куклени постановки“, говоря за този, бутафорния, лишения от свобода и фантазия куклен театър. В него не трябва да търсиш готов език, а да имаш свой, да отидеш със свои мисли. И пак повтарям – там можеш да кажеш неща, които в драматичния не можеш. Всичко е свързано с гледната точка, откъде поглеждаш, да е от няколко страни – това е много важно. Дори и един предмет може да ти даде простор. Изразните средства на кукления театър не са реалистични, затова може да бъде по-интересен, пак казвам – стига човек да има това мислене. То ти идва от само себе си и тогава и самите средства са други. Всеки човек има своето „ала-бала“. „Между другото“ не се прави изкуство. Трябва целият да си вътре. Драматичният театър е по-шаблонен, особено ако човекът се държи за шаблоните, и когато нещо лесно ти се удава, е опасно, защото не влагаш старание, не се учиш. Ето, моите студенти са толкова различни помежду си. Намирам, че всяко поколение е интересно. Гледната точка към куклата – това е, което трябва да вълнува, което трябва да се търси. 26

С Яна Цанкова (режисьор) Къщата на Яна е пълна с картини. Следи от изкуство на всяко вдишване. В мен зазвучават заглавия от спектакли и някак спонтанно по картините заиграват живи актьори. Все едно още са там. А тя рисува, пуши цигари и пак рисува. Гледам платната, растенията, мебелите, книгите и си представям часовете на тази жена – с какво ли са изпълнени, говорят ли, какви са звуците на нейното усамотение? Яна ни посреща бойно. Да, това е първото нещо, което остава като вкус от срещата с нея – може да мине на сал цяла Амазонка, без дори да ти поиска огънче, защото ще си го намери сама. Яна е енергична, говори бързо, спомня си много, нищо не крие и нищо не преиграва. Като картините си – рязка, категорична и ярка.

„Как се ожени Петрушка“ (138)

Режисьорски бележки – „Шестте пингвинчета“

Мисля, че 15 сезона съм изкарала в Пловдив. Завършила съм актьорско майсторство, така че пристигането ми в Пловдивския театър беше малко потресаващо. Поканиха ме като режисьор, а аз не знаех какво е режисурата и там се научих. Шули Бело ни гледаше на дипломирането и след това ме поканиха. Това е театърът, в който съм проходила. Това е родната ми къща, в която съм се „родила“ и всичко, което после ми се случва, не може да няма връзка с Пловдив. Когато пристигнах, имаше огромна разлика във възрастите в екипа. Аз съм много наивен човек, но мисля, че основното тогава беше, че от театъра чакаха някой да донесе новото и другото. Подсъзнателно го чакаха даже, защото, колкото и да не ни се иска да вярваме, най-голямата беда в кукления театър бе, че публиката нямаше критерии. Децата харесват всичко, но вече имаше претенции, че има възможности и за нещо друго. Бях посрещната великолепно от целия екип в Пловдив. Никога няма да забравя една случка, точно в началото, тъкмо бях пристигнала. Сцената на театъра беше много по-различна, имаше място за оркестър, тъй като се играеха и много музикални представления. В пропадалото – там беше. Така... Веднъж вървях в тъмното към мястото, където седят музикантите, през една моряшка стълба. Така се казваше тогава. В тъмнината, в светлината в дупката, видях как се протегнаха няколко ръце и ме свалиха. В тъмнината ръце,

протегнати за мен. Тази картина ще я помня. И въпреки всичко си мислех, че не е това театърът, в който искам да работя. Може би ми се е искало в София. Но имах и една много скрита мисъл, че то и от мен зависи. И при положение, че ти подават ръка, е задължително да тръгнеш. Е, разбира се, не съм правила всички заглавия, които съм искала. Но и не са ни карали Ленин или Сталин да правим на кукли. Търсеха се вече по-модерни форми. Пловдив се бореше така или иначе за второто място. Имаше една по-голяма скромност и финес в този театър, може би и Бело много влияеше за това. На друга струна се свиреше тук. Беше време на промени, а движението беше зигзагообразно. Като че ли сега децата имат повече избор, преди харесваха всичко. Природата на кукления театър е много силна – тя съдържа в себе си модерност. Но силата му, във времето, в което живеех, беше, че ние като изизразни средства бяхме стъпала над драматичния театър. При тях „вилицата“ на репертоара беше много по-дълбока. По това време аз си правех стъпките както исках, а в драмата всичко беше измерено точно. Иначе натрупване има... Куклените миниатюри са измислица на мен и Сивинов. В началото искахме да го правим в Стария град. Бяхме много ентусиазирани. Пловдив е моето училище, но моят учител там беше Чачо (Славчо). Много съм научила от него. Театър-майстор, любим мой човек. На него му беше интересно. Участваше активно в процеса, като мисъл, като чувство. Следеше всичко точно и детайлно, професионалист беше. Театър се прави с хора, които са запалени. А когато се говори за Пловдив, все пак той има това ядро – Иван Сивинов (един невероятен човек), Сийка Ангелова, Денка Димова – много добри актриси. Особено Денка – не можеше дори да маркира, играеше, живееше на сцената, даже когато правехме репетиции за уточняване на декора. Дипчиков също беше страшен артист. След това дойде и Ваня Сивинова, която е с един широк актьорски диапазон. Е, и глупаци са идвали. После, когато дойдох в София, вече не можех да правя каквото си искам. А в провинцията се усещаше една друга свобода. Е, разбира се, в определени граници. Не приемам режисьорът да е 27


неприличен до крайности. Той трябва да може да зазамени материала и да спести. Винаги съм се опитвала да го постигам. Беше ми мъка, че си тръгвам от Пловдив, въпреки че живеех там само когато имахме репетиции. Спала съм по всички видове хотели. Ходех с един голям куфар, навсякъде си обикалях с не-

го. И в дирекцията съм спала, с едно демоде одеяло, което мама ми беше дала. В Пловдив имаше една друга артистична атмосфера. Имаше тогава една култова кръчма „Пловдив“, много се събирахме в нея. Там ядяхме жабешки бутчета. Най-хубавите. В Млечния бар също – със Слона, с Митьо Киров.

С Маргарита Апостолова

(актриса, съпруга на режисьора и дългогодишен директор на театъра Васил Апостолов) Географските напътствия на Маргарита Апостолова бързо ме отвеждат пред дружелюбния блок, заобиколен от малка градинка. „Аз я поддържам, обичам ги цветята, дават ми живот, ей така, да се грижиш за нещо.“ Докато гледам шарената палитра, някой ми подвиква весело от входа. Тя е, маха ми жизнерадостно и аз имам чувството, че ще тръгваме на море, а няма да ѝ взимам интервю. „Няма аз да пиша, ти ще напишеш нещо, а сега ще ти сипя да пиеш кафе в една чаша, много специална!“ На чашата пише УНИМА, мирише на Русия, а Маргарита емоционално започва своя разказ. По детски, наивно, бързо, да не изпусне нещо, понякога трудно долавям едното след другото, хронологията се губи, фактите също, и за пореден път ще се убедя как артистът не иска да помни нищо друго, освен праха на сцената. Разбира се, навсякъде е той – човекът, който е постигал 400 000 зрители на година. Васил Апостолов. Снимки, картини, плюшени играчки, знаменитият Ян Бибиян, който децата ще помнят от телевизията, гледащ ме озадачаващо от върха на гардероба. Пътешествия и театър. Питам Маргарита коя е била любимата ѝ роля и с какво този театър я е обогатил професионално. Тя казва, че 28

С Ваня Сивинова (актриса, режисьор)

Основно с художници се събирахме тогава. Добре че дойде Катя Паскалева. От време на време минаваше и Златю Бояджиев и го изчаквахме да мине. Такива времена бяха. Не работехме в театъра, живеехме там.

С Ваня се виждаме в задния двор на театъра. Събота е, представленията са свършили за днес и е тихо. В двора на театъра можем да се скрием от шума и суетата на почивния ден и да си поговорим хубаво. Да се обърнем и за малко да си спомним някакви други времена. От историите на Ваня, бих казала, по-сплотени, по-дълги, по-запомнящи се. Всеки сезон с ароматите си. Влагата в очите и радостта да говори за театър ще ми спомнят за тази актриса. И ще звучи винаги важното изречение: „Обичай това, което правиш“. Не като девиз, правило или назидание. Като мелодия, която ще изтананикаш, докато поне една малка мечта не се сбъдне. Там, на мястото, където си истински ти. Иначе никога няма да останеш за 44 години. А те, годините, няма да имат значение. „Лъв без опашка“ (179)

всичките роли са ѝ любими, всичките ги играе с удоволствие и не си представя да прави нещо друго. Колкото и да се опитвам да измъкна нещо друго, някаква нейна си хипотеза за театър, разговорът ни все се върти около Васил Апостолов. Може би всеотдайността и енергията му, свободата и времето, които е давал на творците, са и нейните собствени театрални „закони“. А те са възможни и се случват само ако има любов. Любов е думата, която вълнува най-много Маргарита. Срещата ѝ с Васил е среща с театъра, и обратно. Те са незаменяеми, едно цяло, неделимост, виреят на една планета. По интонацията и начина, по който забравя да включи машината за кафе и ние чакаме то да стане, прозира и наивната ѝ артистичност – тя е дете, попаднало в театъра на шега. Детето играе, отдава се на всяка радост, усеща куклите като живи същества и не спира да иска – да бъде емоционално, да чувства, да преживява. Защото може би тук се крие една от сладостите на актьорската професия – възможността никога да не пораснеш истински. За това и Маргарита Апостолова иска да играе още и още... може би и заради страха да не порасне внезапно, ако спре.

„Меко казано“, 1997 г.

„Копче за сън“ (145)

През 1972 г. дойдох веднага след завършването си в Пловдив. И досега съм тук. Родих дъщеря си през лятото и от есента започнах работа. Целия си живот съм прекарала в този театър. Още не мога да се разделя с него и съм съгласна с израза, че „няма пенсионирани артисти“. Още много ми се играе. Тялото малко предава, но вътре – още не. В едно свое интервю Валери Петров казва, че талантът малко остарява. Това е негова теза. В този смисъл, разбира се, че е друга енергията, креативността, когато си млад. Рутината оказва влияние, умората, но въпреки това все още искаш да си на сцената. Душата не остарява. Не мога да допусна вътрешно в себе си, че карам 70 години. Не си представям да правя друго, а и не мисля, че мога. В момента си прекарвам летата на село, садя си домати, краставици. Усещам се чудесно там. Но театърът е... истинското ми живеене. Ще играя, докато мога. Нашият театър се слави с невероятния си колектив. Когато дойдох, ме приеха като свое дете, помагаха ми. Толкова години вече съм в този театър и мога да кажа – няма интриги, скандали, това не съществува и досега. И от друга страна, ние, по-възрастните, започнахме да приемаме младите актьори като наши деца. Има някаква такава енигма, последователност. Иван (Сивинов) „осиновяваше“ всички нови, приемаше ги. Ако някой е имал нужда от помощ, целият персонал се втурваше да му помага.

Това не съм го видяла в нито един друг театър. Има една скромност тук, няма големеене. Не знам на какво се дължи. Може би на атмосферата на Пловдив. Още от едно време цялата артистична „гилдия“ сме били приятели – художници, музиканти, актьори. Имаше една сплав. Времената сега не са такива, няма ги тези оставания след репетиции. Преди живеехме в театъра, сега всеки бърза. Но колегиалната атмосфера е жива, не се е изменила. Единствено, според мен, времето се е променило и ритъмът на живеене. Казах ти, едно време живеехме заедно, сега всеки бърза за друга работа, за проекти, защото няма как да се живее с едната актьорска заплата. Но любовта остава между колегите. Не съм чула срещу някой лоша дума, само хубаво. Има някаква карма в този театър и дано и след нас да остане тази енергия. Това много помага в работата, защото все пак театърът е колективно изкуство. Благодарна съм на съдбата за творческия ми път. В началото Иван ме запали по кукления театър. Идвах да гледам спектакли на Юлия Огнянова, докато учех инженерство, а после станахме гаджета с Иван. Иначе реших, че ще стана куклена актриса категорично, когато прочетох в един вестник новината, че кукленият театър е спечелил награда на фестивал във Франция и си казах: „Ако ще ставаш актриса, нека е куклена, че да обиколиш света!“. И ето че ми се получи. Само в Австралия не сме ходили. След завършването имахме възможност да останем в София, но когато Иван ме попита къде искам да живея, аз му отговорих: Пловдив. „Искам да се наиграя, в София я видя роля, я не!“ – казах. Каквото съм си поискала в творческата кариера – всичко ми се е сбъднало. Даже и режисьор станах… (Смее се.) Тук създадохме и „Метаморфози“ на нашата трупа с Иван и Нина „Сивинови“, което пък е странна смесица между скулптиране в пространство и театър. Иван беше измислил 65 миниатюри, които са играни по целия свят и в България. Играеше се с много ръце. Това е моят живот – театърът. А Иван винаги е работил на три места. И като спортен коментатор, и в радиото като водещ. Беше много креативен, с чувство за хумор. Сигурно нищо не би казал, а 29


С Жени Пашова Пашов (режисьор)

(актриса) и

Яна ме затвори в гримьорната и ми каза: „Искам само едно от теб: докато играеш, да си казваш „Какво правя в момента“, само това искам!“ Мина спектакълът, въобще не знаех как съм играла. Излезе Валери Петров на сцената и каза: „Драга публико, тази вечер Оги се роди!“. Тогава разбрах, че съм се справила. Ще помня много и Анастасия Ангелова – страхотна актриса и режисьор. Блестяща! Талантлива и скромна. Забелязала съм, че колкото по-талантлив си, толкова си по-скромен. Усещам любовта на колегите ми към мен в този театър. Благодарна съм за това. Няма друго такова усещане. А и е взаимно. Това е другото, което ме крепи в този живот – любовта на колегите и внучката.

Петър

Петър и Жени Пашови са от хората, за които си слушал много, но са съвсем различни, когато ги срещнеш „на живо“. Изглеждат така, като че ли са постигнали онзи мечтан от всички ни баланс – някъде между духа и тялото, противоречията на времето и пътеките през трънливи храсти. Може би се дължи на професионално удовлетворение, а вероятно е и някакво загадъчно вслушване в собствения глас. Такива ми изглеждат – като да чуват много добре, да наблюдават деликатно, да не правят дръзки изводи и претенциозни изказвания, а чисто и откровено да извършват разрез на случилото се, така че то да се завърти около своята театрална природа, но и да остане при човека, да го разбере, да види зад външното му и да прозре, че хоризонтите са безкрайни. Петър Пашов. Желанието да работим в Пловдив беше взаимно – те ни поканиха и ние искахме. Голямо значение за мен имаше фактът, че Слави вече беше там. Той и Иван Димитров гледаха 30

работя с всички тези хора. Юлия и Яна много си помагаха, имаха свой език. От Юлия научих едно много важно нещо – за гъсеничната верига и брънките. Като започнеш да си правиш ролята – да има брънка от едното към другото, това е чисто занаятчийско, да не се губи връзката между отделните неща. От Яна се научих на дисциплина, стабилност. Тя беше много внимателна към детайлите, репетираше с пръчка, толкова беше взискателна. Прецизност – това е думата за нея. Всъщност вкъщи се прибирахме като на хотел, в театъра живеехме по-истински. Няма да забравя „Лъв без опашка“ на Слави Маленов, „Пук“ на Петър Пашов, „Копче за сън“ на Яна Цанкова. В последния имам смешка. Не ми се получаваше ролята. Играех едно детенце, но много фалшиво, бях с перука. Точно преди премиерата

Жени и Петър Пашови, 1985 г.

по-скоро би направил. Благодарение на него обиколихме света. Ние „осиновихме” Жени Пашова. Шули Бело беше много интелигентен човек, ерудиран. Той беше теоретик, започна да се рови, да пише, да чете. Той покани тук Яна Цанкова, Юлия Огнянова, братя Райкови, Атанас Илков. Когато никой не искаше Юлия, той я покани тук. Играла съм в две постановки на Юлия. Тя беше по-близка с Иван. Бяха приятели. Много интелигентен човек, можещ, много съм научила от нея. Яна също беше такава, но тя беше и художник. Изиграла съм всички геройчета на Валери Петров от петте приказки, страхотен късмет съм имала. Крала съм от всички, в хубавия смисъл, каквото мога. Слушала съм ги внимателно и съм попивала. В театъра бяхме приятели. Имала съм огромното щастие да

дипломните спектакли на випускниците тогава, след което веднага разговаряха с мен. Жени Пашова. Това бяха най-хубавите ни години, нито за минута не съм съжалявала, че съм отишла там. Събрахме се хора, които гледахме в една посока. Току-що бяхме завършили и много възторжени. Имахме желание да променим театъра към по-добро, работехме до среднощ, никой не чакаше края на репетициите, което по-късно видяхме в други театри. Отдадохме себе си и целия си живот, от което пострадаха децата. А те седяха с нас в театъра и всички помагаха за отглеждането им. (Смее се.) Имаше една неповторима атмосфера, която после никъде не срещнах. Петър Пашов. Това е по-скоро в личен план. С нашето отиване в Пловдив се получи нещо уникално. Не че ние бяхме причината, или поне не бяхме единствената. Стана една консолидация, едно струпване на енергията – както от по-старото поколение, така и от по-младото. Сивата (Иван Сивинов) се върна, бяха дошли Понко (Панайот Добрев), по-късно Енчо (Данаилов), и се получи една

„В лунната стая“ (172)

хомогенна сплав от различни опити, но с еднаква цел и одухотвореност. Мисля, че с тогавашната генерация започна и един много плодотворен период в театъра. Всички експериментираха, това е ясно, но като че ли някаква по-специална енергия се случи, едно взаимно съавторство. Аз ходех на репетиции на Славчо, той – на моите, канехме колеги от Стара Загора, правехме обсъждания, подготвящи за репетиционния период работилници, разговори. Всеки намираше своето място в работата, така че да се чувства отговорен, не просто изпълнител, а да е част от процеса. Този кипеж на младите общуваше с желанието на по-възрастните да предадат своя опит. Тогава Слави утвърди работата си с марионетки, което беше полезно за младите. В това помагаха Стефан Балджиев, Иван Дипчиков, Анастасия Ангелова... Имаше и още нещо – някак естествено при сплотяването на трупата се отделихме от Иван Димитров. Не че той беше лош, а по-скоро изпълняваше чиновническа функция. Тогава се случиха и няколко събития, които доведоха Васил Апостолов като директор. Той до голяма степен възглави този кипеж и му даде посока, възможност, корито, в което реката на творческите стремежи да се излива.

Разбира се, той беше добре поставен във властово отношение, беше главен режисьор на „Знаме на мира“ на Людмила Живкова, но използваше това, за да защитава интересите на театъра и идеите на творците му, които тогава може би са минавали за по-модерни, нестандартни. Дори начинът на работа организационно вече не беше толкова стандартен. Мисля, че почти не е имало спектакъл, чийто репетиционен период да не е продължаван, винаги даваше шанс и време да се довърши нещо, да се доработи. Бяхме много по-свободни за тогавашното време. Въпреки че тогава не обръщаха внимание на кукления театър, имаше идеологически рамки и канони, но от друга страна, имаше силна производителност. Слушам сега театрите да се хвалят, че са „направили“ 50 000 зрители, а Васко Апостолов тогава правеше 450 000! Всичко това без да се прекъсва творческият процес и търсения. Успяваше да организира страхотно нещата. Сега, като отидат младите в някой театър, веднага започват да ги експлоатират за постигане на производствените показатели, а тогава беше обратното – „старите“ с готовия репертоар повече влизаха в този ритъм, а на младите се даваше шанс да репетират нови неща,

да опитват. Неслучайно тогава всички завършващи искаха да идват в Пловдив. Имаше повече желаещи, отколкото театърът можеше да поеме. Просто се натрупа критична маса от можещи и искащи в този театър. Жени Пашова. А и резултатите бяха високи. Петър Пашов. Вече имаше натрупани критерии. Но точно по тази линия се появи и конфликтът, за който говорим. В обществеността и публиката имаше натрупано мнение и критерии за вкус от времето на Яна и Юлия, братя Райкови, Владимир Полянов. После се отприщиха. Жени Пашова. Имахме стремеж към качество, но не сме очаквали кой знае какви успехи. Желанието да се осъществиш като актьор, режисьор, беше много силно. Резултатите и успехите дойдоха закономерно. Разбира се, беше много приятно, но никога не е било самоцел. Ние горяхме в работата. Петър Пашов. Първият спектакъл, който направи пробива и внесе новата вълна, беше „Меко казано“ на Слави Маленов. Имаше годишни прегледи и тогава се заговори за пловдивския куклен театър, за новите процеси. Следващото беше 31


32

чалото се съпротивлявах, защото исках някоя по-ярка и характерна, бързо и лесно да достигна до резултат. Но в процеса на работата открих много подробности в това да изградиш един многопластов образ, което ми даде удовлетворение. Играех тази роля с голямо удоволствие. Къртис от „Меко казано“ също, но тя беше малко по-епизодична, също така и Мишлето в „Клоунът Лорети“ беше много приятно. После ме поканиха в София... и не малко пъти съм съжалявала, че съм напуснала Пловдив. Петър Пашов. Защото там се случи нещо друго като обществен резонанс. Кукленият театър стана притегателен център на цялата общественост и артистична общност. Започнаха да идват художници, поети, музиканти и да правим заедно неформални неща. А относно публиката… Имаше една подигравка, че Пловдив е земеделски град, но съвсем не беше така – в събота и неделя се изиграваха по десет представления на пълен салон, дори е имало разправии и недоволни майки, че няма билети. Както му викаше Слави навремето: „Беше един републикански период“. Всички участваха активно в работата – от чистачката до осветителя. Театърът беше потребност. Чачо (театър-майсторът Стефан Чачев) беше неофициалният художествен съвет на театъра – винаги гледаше мълчаливо представленията и накрая си казваше думата. А е имало и такива моменти, когато е казвал: „Абе, на това ще му отворя място в склада“, и ние знаехме, че не ста-

ва. (Смеят се.) А съветите наистина бяха неформални, дори сме канили хора отвън, обсъждали сме бурно, случваха се страшни разговори и дискусии и никога не сме си спестявали нещо, въпреки че бяхме много близки. Просто самият съвет се превръщаше в един смислен и ползотворен повод за срещи и споделяне. Петър Пашов. Питате за Сивинови. Те бяха мостът между младите и старите. Жени Пашова. Съзираха ли потенциал в някой млад, веднага го „осиновяваха“ и му помагаха. Те ме забелязаха още като студентка, на „Златния делфин“ във Варна, и ми казаха, разминавайки се в хотела: „Ти трябва да дойдеш при нас!“ Само добро сме видели от тях. Имаха грижа за всеки един от нас, което се усещаше и вдъхновяваше. Петър Пашов. Разбира се, не всичко е било по мед и масло. Даже със Сивинов сме се карали много, за естетически принципи и вкус. Не всичко, което те носеха като опит, ни допадаше, и обратно – не всичко, което ние предлагахме като ново и мислехме, че е свежо, те одобряваха. Жени Пашова. Имаше тотална грижа в този театър. Дори и в битов план – ние постоянно се местехме и сменяхме квартирите, но главната счетоводителка Дора Капон винаги ни намираше пердета. Вниманието беше във всеки аспект. Не само професионално

„Аладин“ (200)

„Светлосиният Петър“ (158) „Светлосиният Петър“ , което се изигра в тогавашния Толбухин, където категорично се утвърди някаква друга посока. Тогава ни е било просто интересно и сме искали да покажем нещо, но като го гледам от днешна гледна точка, от естетическа и съдържателна, той е бил нещо ново. Играеше се на живо, имаше едно тотално присъствие на актьорите, те пееха, свиреха на живо, импровизираха, а това беше малко спорно за онова време – може ли или не кукленият актьор да присъства така. Впрегнаха се качества, които до този момент не бяха използвани пълноценно в театъра, а само извън него – музиката, танца. Така се случи в естетически план, а в съдържателен имаше една защита на темата, на проблематиката, като своя собствена. Всеки имаше какво да каже. Пиесата беше поставяна, но беше поставяна точно така, както е написана. Имаше конкретни препратки към САЩ и расовата дискриминация. Направих редакция, която по-късно авторът (Урбан Гюла) видя във Варна и одобри. В нея „оперирах“ нещата от американската им принадлежност. Исках да е нещо, което може да се случи навсякъде, във всеки обществен строй. Наблегнах на дискриманацията към различните въобще, че тя става повод за предубеждения. Жени Пашова. Мисля, че точно в „Светлосиният Петър“ направих най-значимата си роля като актриса. Поне аз така го усещам. По драматургия ролята ми беше доста резоньорска и в на-

С Леонард Капон (режисьор) Няма смисъл да се опитваш да подканиш Лео да си говорите за нещо сериозно. Просто няма да ти обърне внимание. Няма лозунги, няма заучени фрази, няма перчене. Даже му е леко некомфортно, че отнемаш от личната му свобода, за да му задаваш въпроси. Някои от които, естествено, банални. И при него виждаме, че талантът е неизменим източник на небрежност. Не обича да отговаря на простички въпроси. Да приемем, че в това е чарът на Лео Капон: ако твърде много се взимаш на сериозно, нещо ще се случи, ще се развалят печените чушки, актьорът ще се превърне в професор, а слънцето ще започне да лъже. Животът в театъра е игра на случайност и удоволствие. В това е убеден първият ми учител по режисура (той не помни, но в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства Лео беше човекът, който ми подсказа, че да си измисляш е така прекрасно). Човек като не е нормален, и започва да се занимава с театър. Реалната причина за моето начало в него беше, че по времето на зрелия социализъм работех работа, за която колкото повече си стоях вкъщи, толкова повече ми повишаваха заплатата. И аз се възползвах от това да започна да се занимавам с глупости – с рисуване на кукли за театър. Пак случайно. Бях си самодеец. Юлия Огнянова ме хвана да ѝ правя едни кукли за „Чапаевци“, после Боньо Лунгов ме викна да му правя

сценография. И така се запалих. И така кандидатствах. Атанас Илков не ме прие и пробвах пак. А Юлия не знаеше, че ще ѝ бъда студент. Тя даже се обърна към мен за съвет – дали да се съгласи да вземе клас. Майка ми (Дора Капон) беше счетоводителка тук и познавах почти всички – режисьори, актьори. Не става въпрос за любов към театъра, имаше прещракване, нещо, което ми стана интересно. В Пловдив дойдох чрез конкурс след като ми свърши разпределението във Варна. Първото, което правих тук, беше „Кой - кого“, с Теди Москов написахме текста. Беше нещо различно – с много хора пред паравана, което за онова време не беше много любимо. Вкарахме клоунадата като естетика, като начин на поднасяне на драматургията и отношение към нея – тя не беше толкова популярна, имаше индиректно и площадно изказване, с повече политически намек, като по-странни взаимоотношения между персонажите, когато не знаеш кой на кого служи – това беше особено. Не чак революция, но не чак толкова използвано. Както и импулсът на актьора, тази негова черта да бъде неочакван. Този, който не умее да бъде спонтанен, не е добър актьор. Трябва да успееш да излъжеш и себе си, и публиката, че това, което правиш, го правиш за първи път. Това умение се възпитава. Тогава вирееше едно грешно впечатление, че в кукления приемат по-грозните и ниските, защото играят зад параван, а красивите отиват в драмата. Отдавна разбихме това клише – влязохме и в драматичния театър. Ху-

бавото на Юлия беше, че не те обучава в общоприетия смисъл на думата, а търси какво притежаваш и ти помага да го покажеш и развиеш. Иначе беше много строга по отношение на човешките качества, те бяха по-важни от професионалните. А относно работата, тук, в Пловдив, имах това усещане за свобода. Аз затова и се задържах толкова. Иначе нямаше да стоя, защото не обичам да се подчинявам. Васил Апостолов, лека му пръст, много държеше всеки да си има свободата. Никога не е налагал мнение, почерк на работа. Тук по едно и също време работехме коренно различни режисьори като естетика – Пашата, Славчо, аз...Това беше ценното на пловдивския театър тогава – че можеха да се видят толкова различни стилове. Славчо беше започнал с марионетки и обичаше да изкарва и техника, Пашата с „Дон Кихот“ и аз с клоунските представления. „Вълкът и седемте козлета“, „Карлсон“, който и до днес се играе. Ваня (Сивинова) и Понко играят все още в него. Най-ценното в този театър е различното – разнообразието на вида театър, който се прави. Тази тенденция започва да се завръща отново. Не всичко е на много високо ниво, разбира се, но дори и това е интересно. Това е предизвикателство за актьорите – да могат да се справят с всякакъв вид задача, а това рядко се случва. Два-три театъра го могат. В това число и драматичните. Повечето са трагично-куклени, а те ги наричат драматично-куклени. Това е богатство – всички се опитват да поддържат разнообразието, но пловдивският успява. 33


„Дон Кихот“ (192)

С Янко Гъделев (актьор)

разбирате какъв риск е това? В този смисъл страшно си помагахме и се следяхме на сцената – ако нещо се случи, нещо се оплете, случват се такива неща, веднага се втурваш да го оправиш, да съдействаш. Една от любимите ми роли е именно тук – играх Екзюпери (Летецът). Много благодарна роля беше и Инквизицията в „Дон Кихот“ на Пашата. Много са, не мога да ги изброя. Но като гледам смяната на поколенията и как сега младите работят, колко са талантливи, мисля, че театърът ще продължава в същата силна посока. Те знаят какво искат, сплотени са и затова ще се случват нещата. Много им се радвам, даже плаках на „Дама пика“. Вълнуват ме и виждам себе си на сцената, докато ги гледам. Но щом успяват да омагьосат и хора като мен, които са играли толкова много – значи са успели да постигнат онази магия на сцената, която е важна. Рисунка на Понко, 1992 г.

34

„Не пипай куфара!“ (167)

Целият ми живот е в този театър. Аз дойдох тук през 1981 г., когато играеха големи артисти, заради които съм идвал от Сливен да ги гледам. Ще се опитам да ги изброя, въпреки че едва ли ще мога всичките – Иван Сивинов, Иван Дипчиков, Карп Карпов, Стефан Балджиев, Ваня Сивинова и още, и още... Бях влюбен в този театър, защото беше един от най-интересните в България и се работеше с марионетки. Тя е много трудна кукла, а тук всички бяха майстори с тази техника и аз от тях се научих. Приеха ме много добре и аз се чувствах като в едно семейство. Много се обичахме, това е много важно. Когато всичко е сплотено – работата върви леко, като песен, и не усещаш... Оставали сме и след репетиции, решаваха се роли, сюжети, сценарий. Търсехме се, не си омръзвахме. Сега всичко е много сгъстено, поколенията се менят, всеки бърза, нервно е, няма време за такива разговори, всеки се затваря, а тогава оставахме и след репетиции. Това е театърът за мен. От 46 години съм в театъра като актьор и не ми е омръзнало. Всяка роля, която направиш с любов и положиш много усилия за нея, ти е любима и ценна. Много е важно да има и хубава драматургия, за която да се хванеш, въпреки че „Светлосиният Петър“ нямаше никаква драматургия, но Пашата направи шедьовър от нея, което пък доказва какъв водач е режисьорът. Но няма по-важно от това да имаш партньор срещу себе си и да се гледате в очите! А аз случих на хора тук и така, както те ме приеха, така и аз сега приемам младите. Но сега е много по-напрегнато, само за пари се говори, не знам преди как са се намирали пари за театър, но се правеше с много любов и някак много по-спокойно. Това е основното, което се е променило – театърът се промени с поколенията. Сега театърът има друго лице – има повече танцувалност, има повече символи, метафори. В този театър се работи с много качествени хора. Няма да забравя в „Малкия принц“ на Слави водехме куклите от почти три метра, самата кукла на Малкия принц имаше около 100 конеца и нали

„Светлосиният Петър“ (158)

С Панайот Добрев-Понко (актьор)

Въпреки че днес театърът се е променил много, за мен той е едно място, изпълнено с много творческа енергия, вдъхновение, уважение към кукленото изкуство.Това, което днес малко ми липсва, е играта с кукла – тя да е в центъра, да създава магията. Тази харизма всичко да се създава заради Нея – да виждаш само куклите, които се движат в тъмното, а отзад актьорите се разминават, потят, внимават. Ето това вълшебство! Работил съм във всички спектакли отдадено и с любопитство, но „Дон Кихот“ ми е някак специален. Според мен това е спектакъл, който може да се играе още 30 години. Мисля, че не може да остарее, защото в него има преплетени теми и идеи, които са валидни и днес. Целият човешки живот е вътре. Помня как на турнета в Швейцария и Япония хората плачеха. Идваха след представление и казваха: „Това е нашият живот!“ Мисля, че се дължеше на чудесната сплав от добра

драматургия, режисура, сценография и актьорско присъствие. Петър Пашов имаше един много интересен начин на работа с нас, няма да го забравя. Направи кастинг, в който да разбере кой какво може, не само какво желае. Всеки опитваше различен герой и така се стигна до това кой актьор за коя роля е. Аз исках да играя Инквизицията, мислех, че е моето и си бях наумил, че ще я играя, но Петър ми предложи да играя Дон Кихот. Онова, което разказваше този спектакъл на хората, е вечно. Правехме му и много интересна реклама – излизахме на улицата, облечени като героите, спирахме хората и ги канехме в театъра. След което имаше продължение чрез среща след самия спектакъл – обсъждахме с публиката какво са почувствали, какво мислят, дали сме оправдали очакванията им за нещо добро. Аз много обичах да питам, особено младите, които учат „Дон Кихот“ в училище и им е скучно, да-

ли някога те самите са се усещали като него, дали са се борили с вятърни мелници. Според мен всеки се е сблъсквал с непреодолими моменти в живота си и е бил героят на Сервантес. Трудно ми е било в някои моменти, но съм щастлив, че съм го играл 11 сезона, че хората са го оценили и са се докоснали до него. Петър присъстваше на всяко въртене преди спектакъл, продължаваше да държи отговорност и затова спектакълът се поддържаше така силно. Но тази магия на театъра никога не се повтаря – театърът се случва тук и сега, в този миг единствен, затова е толкова велик. Дори самият актьор не може да повтори това, което е направил веднъж. И все пак, ти си бил там, изживял си го и то е оставило нещо силно в теб. Ето това е живот в театъра. Разбира се, сега отношението ми към театъра е друго, той е малко по-различен, но се старая да помня хубавите неща, тези, които са ми близки и са ме вълнували. 35


Текстове за юбилея на творци, работили и/или работещи в театъра

С Евелина Кьосовска (режисьор, актриса) Ева винаги ми е приличала на вълшебна елфа. Остър поглед, виждащ отвъд дрехите ти, пепеляворуса коса, магична усмивка. Лека и ефирна. Всеки момент може да излети. Като спектаклите ѝ на сцената на ДКТ-Пловдив – закачливи, вълшебни, леки. Шеговита поезия в света на кукления театър. Като самата нея. Намигване към залеза. Хем романтично, хем през смях. А думите ѝ са като че откраднати от дневник на 7-годишно момиченце. „Мили дневнико, от днес обичам един театър. Не знам докога ще е, но мама каза, че съм малко отнесена напоследък...“

36

1980 до 1997)

Отидох в Пловдивския куклен театър по разпределение за 3 години, останах в него 17. Причина за това бяха режисьорите Славчо Маленов и Петър Пашов (Пашата) и новото попълнение млади актьори в трупата. Случи се нещо, за което съм благодарна на съдбата – събиране на съмишленици в творчески екип със свой дом и сцена, с нови идеи и възможност да ги реализира. Със Славчо се срещнахме за пръв път в тъмния коридор пред канцеларията и след като се изгледахме подозрително, създадохме „Хождение

„Малкият Цахес, наречен Цинобър“ (237)

За мен той е моята Обетована земя, моят различен свят, далече от битовото и материално съществуване. Свят, в който всичко може да се случи, и каквото и да се случи, то ще е вълшебно. Експериментът и високото качество на спектаклите за деца, според мен, е специфичното, онова, което отличава този театър от другите. Експериментите са много на сцената на ДКТ-Пловдив. Обикновено това са спектаклите за възрастни – като език, изразни средства, режисьори от други континенти, копродукции с различни театри или организации; използване на различни градски пространства и превръщането им в театрални „зони“, особено по време на фестивала „Двама са малко – трима са много“, различни фестивални

„Снежната царица“ (229)

модули. През годините театърът е доказал името си на театър, който не спира да търси и опитва, да пробва и налага нови тенденции. Другото специфично качество е високото ниво на детските представления. Екипът на ДТКПловдив се отнася с особено внимание към създаването на спектакли за деца, със същия замах и жар, с които се създават и тези за възрастни. За мен най-запомнящите се спектакли на този театър са „Дон Кихот“ на Петър Пашов и „Вграждане“ на Веселка Кунчева. От детските представления бих отделила като значим и станал емблема на ДКТ-Пловдив „Пук“ от Валери Петров с режисьор Петър Пашов и незабравимото участие на Иван Сивинов.

по буквам“, а след това още около 20 пиеси. След една година в театъра дойде и Петър Пашов, с когото направихме с опознавателна цел „Светлосиният Петър“. Следващите 17 години тримата работихме в Пловдив като екип и близки приятели, учихме се взаимно, помагахме си и обсъждахме заедно бъдещите си проекти, получихме всички възможни награди по 2-3 пъти. Този период беше нашето най-щастливо творческо време. Спектаклите ни със Славчо бяха предимно с марионетки – най-трудната система кукли, но с

Слави, Силва и Пашата с новата кафемашина в театъра

Думата, с която свързвам най-много кукления театър в Пловдив, е „отдаденост“. Отдаденост на кукленото изкуство, отдаденост на публиката, отдаденост един на друг. Всички хора, с които съм работила в ДКТ-Пловдив, като се започне от директора и се стигне до инспектора на салона, са посветили живота си на кукления театър. Това личи най-много в моментите на създаване на нов спектакъл в театъра, без значение дали е за възрастни, или за най-малките зрители. Тогава целият театър кипи, всички се вълнуват и се стремят да допринесат максимално за създаването на качествен спектакъл. Тази отдаденост на изкуството и на театъра е безценна. За мен ДКТ-Пловдив присъства в кукленотеатралното ни пространство най-вече като театър, който създава и открива млади таланти. Театър, който дава шанс на младите творци да изразят от най-съкровените си до най-безумните си търсения. Малко театри поемат риска да подадат ръка на неопитен и начинаещ режисьор, сценограф или композитор. В него са направили първите си стъпки големи театрални имена – като се започне от Яна Цанкова, Славчо Маленов и се стигне до Веселка Кунчева и Веселин Бойдев, много от студентите по сценография от НАТФИЗ са направили първите си стъпки на сцената на ДКТ-Пловдив, много композитори са написали първата си музика за театър за спектакли на пловдивския театър. Вдъхновение, жар за работа, откривателство и не на последно място спокойствие – това са усещанията, които създава мисълта за този театър.

Силва Бъчварова (сценограф на театъра от

37


38

И накрая – за актьорите. Защото те идват накрая на сцената, но без тях няма театър. Обичаме си ги с всичките им капризи, проблеми, бурни емоции, жажда за роли и сцена, способността им да разсмеят или разплачат публиката с нещо парцаливо с две очи, а след четири представления на ден да отидем в клуба, където отново да говорим за театър до среднощ. Актьорите на репетиция, на пред-

ставления, преди премиера, на маса и на път – през тези години в театъра те бяха нашите съдружници и приятели. Казват, че активният и успешен живот на един творчески екип в театъра е 7 години, след което би трябвало да дойдат нови хора. Ние имахме двойно повече творческо време в ДКТ-Пловдив. Благодаря!

„Дон Кихот“ (202)

„Хензел и Гретел“ (202)

много възможности и изящество, към което и двамата се стремяхме. Началото постави „Буратино“ (най-куклената пиеса), спектакъл, обичан от целия театър и игран с удоволствие от актьорите. За „Малкият принц“ построихме марионетен мост и използвахме двуметрови конци за куклите – изпитание за актьорите. В „Не пипай куфара“ пробвахме с плоски марионетки и т. н. С Пашата винаги започвахме с някакъв експеримент, който продължаваше и на сцената по време на репетициите, в много случаи – с участие на актьорите. Такива бяха „Светлосиният Петър“, „В лунната стая“, „Лукчо“... и незабравимия „Дон Кихот“, където даже нямаше проекти, а всичко се измисляше с мачкане и късане на хартия от едно огромно двуметрово руло, предвидливо осигурено от Васко Апостолов, което може би още стои в някой ъгъл. Васил Апостолов – Шефа, човекът, който винаги стоеше зад нас и шантавите ни идеи; който винаги на художествените съвети ме даваше за пример: „Ето например, ако сега уволня Силва, проблемът ще се реши“ (любима негова шега), и който ни беше казал на нас тримата: „Аз ще правя „Ред в гората“, „Веселушко“ и „Топчо“, за да може вие да правите „Малкият принц“ и „Дон Кихот“.“ Забележителен човек и блестящ директор! В общата ни работа и живот неизменно присъстваха и всички помощни екипи – ателиета, музикални ръководители и осветители, сценичната група, – водени, организирани и усмирявани от помощник-режисьора Сашка (Александра Калоянова), на която дължим много. Изключителен професионалист и човек, спасявала неведнъж представления и актьори. Не мога да пропусна и пътуванията на театъра в чужбина – благодарение на тях обиколих голяма част от света. Но това е материал за цяла книга...

Васил Рокоманов (сценограф) От години в ателието е закачена снимка, на която съм със Силва, Понко, Нинчето Сивинова, Янко и жена му, Людмичката, Сашка, дъщерята на Нели Лазарова, Жужа... Млади сме, артистите се преправят карагьозчийски, личи си, че е било празник – 24 май, не помня точно коя от 80-те години. Моето участие в тези събития е съвсем скромно, но имах шанса да ги наблюдавам едновременно отстрани и като част от привилегирования кръг съмишленици, привлечени от чудото на Пловдивския куклен театър. Днес, от дистанцията на времето и с усвоения опит, мога да свидетелствам най-вече за куклите, техните създатели и особените им връзки с публиката. Периодът, който е отчетливо рамкиран от две паметни представления, започна с Urbi et Orbi: един режисьор заяви „на града и света“ амбицията

си да постави кукления спектакъл – с цялата сложност на неговата етика и естетика – в центъра на работата си с трупата, театъра и гражданството. „Хождение по буквам“ остава уникалният спектакъл, в който Славчо Маленов поведе актьорите си по улици и площади, за да представи с кукли дръзката поезия на Валери Петров. А в самия край на десетилетието бе премиерата на „Дон Кихот“ – спектакълът срещна след 10.11.1989 пределно възбудената си публика, която го възнагради със земетръсни овации заради художествените му качества и заради неговата съпричастност с протичащите политически събития. Постановката на Петър Пашов остана еталон за театър, черпещ енергия от изконните ценности в изкуството и отговорностите на делничните му срещи с „драгия зрител“. Сценограф на тези и още почти тридесет спектакъла бе

Силва Бъчварова, а нейното съдружие с Маленов и Пашов съставляваше мотора на трупата по сцената, в междуличностните отношения, в професионалните среди и в обществото. В естетическите си пристрастия двамата режисьори разчитаха на градивния диалог между куклата и актьора „на живо“. Същевременно всеки техен избор бе мотивирано насочен към различни системи театрални кукли. Слави Маленов използва почти всички (без „сенките“): явайки в „Хождението...“, петрушки в „Момче и вятър“, естрадни в „Тайнственият хипопотам“, а след „Буратино“ марионетките го обсебиха за дълго – „Не пипай куфара!“, „Лъв без опашка“, „Малката фея“, „Малкият принц“ и повечето от следващите му проекти са реализирани в тяхната техника и естетика. Петър Пашов разработи т.нар. естрадни кукли в различни мащаби и пространствени условия – „Светлосиният Петър“, „Клоунът Лорети“, „Приказки от минало свършените времена“, „Приказка за доброто момиченце и дванадесетте месеца”, „Снежанка“ и „Елхата“; в „Мечо Пух“ и „В лунната стая” ги комбинира с петрушки, в „Пук“ ги постави в „черна камера“, а в „Дон Кихот“ и „Лукчо“ приложи техния начин на водене към импровизирани обекти. Изброените спектакли бяха построени на разнообразни игрови подходи и в различни пространствени ситуации, като всеки от тях носеше свое автентично послание. Но вкупом те притежаваха забележително визуално единство, разпознавано у нас и в чужбина като „марката“ на Пловдивския куклен театър – качество, което в значителна степен бе заслуга на Силва Бъчварова. Проектираните от нея над двеста куклени характера са в разнообразни стилистики. Още „Хождение по буквам“ прие изключителното предизвикателство да интерпретира образите на Писателя, Художника и Секретарката в православния иконописен канон, но като гротески, осмиващи чиновническото управление на българската култура и помпозните чествания на 1300-годишнината. В следващите постановки тя създаде внушителна галерия от запомнящи се цялостни куклени решения, сред които блестят с особена светлина няколко скъпоценности – детските образи в поетичните приказки на Валери Петров, дълбоководната риба-пуловер в „Пук“, Малкият Принц и опитомената 39


от него Лисица от пух, пламтящият хартиен Дон Кихот, изгарящ във всеки финал в неунищожимия порив към творчество и свобода. Те свидетелстват за вродения, но и култивиран усет на Силва към естетическия потенциал в „суровите“ материали и за нейния задълбочен подход в трансформацията им до театрални образи, които дори не бяха кукли – пространствените гоблени, които създаваха средата в „Хипопотама...“ и в „Пук“, велосипедът-шевна машина от „Приказки от минало свършените времена“ и много други. Високите игрови качества на тези обекти-герои бързо бяха разпознати от актьорската

интуиция и тя стана равноправен член на трупата, също като Славчо и Пашата. И не толкова успехите, а интензивното театрално живеене на тяхната общност в изкуството и в ежедневието – нека си признаем! – изпълваше със завист и неустоимо привличаше всеки, попаднал в орбитата им. Големият секрет на десетилетието бе в споената им всеотдайност към ръкотворните ни „колеги“ – куклите. Благодаря за театралните празници и уроци, които помня!

„Едип“ (259)

24-ти май 1989 г.

Виржиния Петкова-Джина (сценограф) Театърът? Живот в живота. Свят в света. Духовно пространство, въплътило енергията, емоциите, страстта, усилията, умората, надеждата, смеха, сълзите, любовта на поколения хора, отдали му години от земното си време. Най-хубавите. Преживени в стремеж и очакване – да им дадеш, да ги докоснеш, да ги усмихнеш, да ги зарадваш, да ги замислиш, тях, в салона. Да ги погледнеш в очите и да чуеш въздишка, възклицание, шепот, тишина, смях, аплауз или шум – просто шум, и да не се самозалъгваш – аплодисменти или възпитано ръкопляскане. Сцената иска и взема, но и дарява понякога мигове на щастие, на удовлетворение, на усещане за смисъл и добре свършена работа. Работа, все по-трудна във време на социални и политически превратности, на преход, изгубил се в самия себе си, на реформи, забравили целта си, в глобален свят и нов век на свръхразвиващи се информационни технологии и обладано от консуматорство общество. Времената се менят. Докато има хора, ще се раждат деца и Театърът ще е все по-нужен, за да растат човеци. Трябва само обич, много обич. 40

„Хензел и Гретел“ (202)

Соня Ботева (актриса)

С Виктор Бойчев, Москва, 2013 г.

Портрет на баба Рошка от спектакъла „Звездичка за Коледа“

Нашият театър отбелязва своя пореден юбилей. Това е повод да си спомним за всички, чиито енергия и ентусиазъм бележат първите стъпки на неговото развитие. Поклон пред светлата им памет. Да споменем и онези талантливи и всеотдайни творци, които продължават тяхното дело през годините и са създали постановки, оставили дълбоки следи в българското куклено изкуство и станали част от неговата история. Юбилейната за нашия театър 2017 година е свързана с един мой личен празник. През 1987 г. именно оттук започна моето професионално творческо развитие. Няколко години преди това, на един преглед в Толбухин (днес Добрич), гледах постановката на ДКТ-Пловдив „Светлосиният Петър“ и изведнъж осъзнах силата и мощта на кукленото изкуство и неговите необятни изразни възможности. Още докато актьорите се покланяха пред бурните аплодисменти на публиката, реших: „Това е изкуството, с което искам да се занимавам!” Завърших ВИТИЗ със

специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ и имах уникалната възможност да бъда разпределена с решение на Художествения съвет в нашия театър, създал през това време още прекрасни постановки: „Метаморфози“, „Пук“, „Не пипай куфара“, „В лунната стая“, „Малкият принц“, „Лъв без опашка“... и още други. Режисьорите и актьорите, от които се възхищавах, станаха мои колеги, приятели и учители. Оттогава изминаха тридесет години – репетиции, представления, турнета, фестивали, творчески и приятелски срещи, лични и колективни празници, юбилеи... Тук срещнах прекрасни творци и личности – режисьори, сценографи, композитори, работих с актьори от всички поколения... Възхищавах се на енергията и ентусиазма на по-опитните от мен, на въображението и рефлективността на по-младите. Беше и трудно, и весело, интересно и забавно – разговаряхме, обсъждахме, търсехме, спорехме, експериментирахме, провокирахме се. Реализирахме много нови спектакли, родиха се прекрасни образи... И така е до днес.

Театърът продължава своето развитие. Аз продължавам да играя, очаквам нови предложения, нови срещи с публиката и нашите малки зрители. Радвам се на таланта и постиженията на колегите на сцената, разчитам на професионализма на работещите в театъра и на отговорността на всички онези, които работят за реализирането на спектакъла, но остават невидими за публиката. Защо избрах актьорската професия и защо обичам куклите? Провокира ме тяхната мистична възможност да оживяват, да мислят, да вземат решения, да действат, да изследват света по свой неповторим начин. И аз да го изследвам заедно с тях. Честит празник, колеги! Честит празник, кукли! Честит празник, зрители! Поклонът на актьорите след края на спектакъла е благодарност към вас за всички прекрасни мигове, които преживяваме заедно в една друга реалност, в която невероятното става вероятно, невъзможното – възможно. Благодаря ви!

41


Веселин Бойдев (режисьор) Кукленият театър в Пловдив за мен беше шансът и първите ми стъпки след завършването на академията. Както и за много други млади творци, това винаги е било място за истинско начало на творчески професионален път. В този театър съм преживял толкова много... Очаквания, радости, премиери – истински празници, приятелства, вдъхновяващи мечти, търсения, намирания. Разбира се, имаше и много трудни моменти, разочарования и несбъднати очаквания. Всички изстрадани и изми-

42

нати пътувания, които се събират в един дълъг и криволичещ път с (на)нагорнища и (на)надолнища. Толкова много незабелязани емоции зад кулисите, пред кулисите, репетиции, грешки, успехи, грешки, успехи, грешки, успехи, щастливи сълзи, когато си на авансцената след края на премиерното представление... Толкова много, живо, разнолико, истинско, тъжно и весело. Организъм, живеещ чрез най-добрата трупа в България. Обновяваща се. Късмет и удоволствие е да работиш с такива хора. Да се раз-

виваш, да се отърсваш от клишета и неусетно да си създадеш нови, които пак трябва да изчегъртваш, да изхвърляш от себе си. Лична борба. Кога успешна, кога не. Борба със собствените си зависти, съмнения, емоции. Театър, където съм преживял катарзиси и истински прераждания. Какво е този театър за мен? Той е. След нас ще дойдат други. Той ще остане. Този театър е жив. Живее, защото дава живот. И моят живот.

„Пинокио“ (223)

„Малкият принц“ (257)

„Снежната царица“ (229)

С екипа на „Голямото пътешествие на малкото крокодилче“, Челябинск, 2015 г.

Румен Караманов (актьор) Роден съм в Ямбол, учих в София, живея и работя в Пловдив. По средата на географията. Чудесна отправна точка да пътуваш насам-натам и да се връщаш тук. От малък познавам Пловдивския куклен театър. Още като ученик баща ми ме е водил тук, за да гледам куклени пиеси, запознавал ме е с актьорите, ходили сме на гости… много хубави хора. Усмихнати, умни, приказливи, пеещи, с широки сърца и бохемски наклонности. Тогава си мислех, че сигурно ще да е много хубаво да стана актьор и да живея и работя като тях, с тях. Хем професията е благодарна и благодатна, хем колеги и приятели от една порода. Отидох до ВИТИЗ да ме понаучат на някои неща и хайде обратно в Пловдив при директора Васил Апостолов. Той ме провери какво съм научил и ме назначи като актьор да уча още. Тогава в един вестник написаха, че в театъра има млад колега и великият Панайот Добрев го е взел под

крилото си. Веднага разбрах, че ученето ще е дълго и широкообхватно. След време се появиха и други учители. Хубави уроци, хубави времена. Тогава всички от театъра все още често се събираха заедно след работа. Актьори, режисьори, сценографи, композитори, технически служби и ателиета, всички във вихъра на веселбата. Песни, танци, смях, понякога до сутринта. Да се чудиш как го правеха… А на другия ден работата си върви както трябва. Наистина, не лъжа. Хубаво, ама по едно време едни хора от-горе май си казаха: „Какви са тез куклени театри, какви са тез весели хора там, какво е това „изкуство“, ми те не вадят пари! Играйкат си там няк’ви работи, няк’ви деца ги гледат и к’во от туй? Я да им дадем една нова система, с нови изисквания, насрещен план и финансови рамки! Я да започнат да печелят като останалите, иначе ги закриваме…“

И Пловдивският куклен театър, като останалите, започна да изпълнява новите мъдри изисквания и напътствия. Минаха години, той все още се справя. Понякога на косъм. Но нещо вече не е същото. Хората в него се промениха. Онези усмихнати бохеми, които живееха за театъра, за децата, за изкуството, вече мислят повече за оцеляването си и за бита. Разглеждат промоциите в брошурите на разни хранителни вериги и си избират по една от тях. На лицата им все по-рядко се виждат радост и оптимизъм. Да, наистина, когато децата в салона заръкопляскат с онези блестящи очи, когато родителите им се усмихнат като тях, тогава и артистите усещат, че все още са онези талантливи и можещи хора, които навремето са отдали бъдещето си на тази професия. И пак се събират понякога, и им е хубаво, че пак са заедно, но веселбата е някак си друга, нос43


Ангелина Ризова (ателие)

„Едип“ (259)

Работа по спектакъла „По ръба небето“ (264)

талгията по онова време не пуска душите и сърцата. Как да се веселим като преди, когато вече не е както преди?! Празните столове наоколо ли са в повече, или ние сме по-малко? Бях свикнал да си мисля, че хората на изкуството, артистите, трябва да са щастливи и усмихнати в живота, за да могат от сцената да предадат това щастие, радост и оптимизъм на зрителите в салона. Логично. Май не съм бил прав. Нови времена, нова логика, нови ценности. И вече се научихме да се усмихваме без да ни е весело. Професията го изисква. Дано само не се превърнем в едни голи професионалисти, а да си останем артисти. Този театър го е имало преди, ще го има и в бъдеще. Но за да ги има още блясъкът и славата, дали зависи само от нас, които работим в него? Славните времена едва ли ще се върнат. А ще дойдат ли нови, дали зависи само от нас? Не знам, трябва да попитам онези, които знаят. Онези отгоре.

Мариета Голомехова (сценограф)

44

Вече знам какво да направя, за да не се оплитат на марионетките конците. Пазя в тайна съставките на кукления телесен тон. Мога да шия на ръка, без да си личи къде е шито. Имам буркан, в който си колекционирам стари копчета от дрехи. Наясно съм с анатомията на различните видове кукли. Възстановявам загубени очи, опашки, ушета, мустаци, ремонтирам стави, поставям водачи. Когато се наложи, режа с ножовка, забивам пирони, огъвам тел. Измислям механизми. Не изхвърлям счупените чадъри, защото не знам за конструкцията на какво биха могли да ми потрябват. Понякога понасям със себе си оголени пружини от матрак, неработещи часовници, изкривени радиоантени или клавиши от разглобено пиано. За да ги превърна в нещо, което да оживее.

Работа по спектакъла „По ръба на небето“ (264)

Елица Маринова (ателие) Винаги ми е харесвало шареното усещане, което носи изкуството. Когато навърших 14, ме приеха да уча в Гимназията за сценични и екранни изкуства. Там учителите ни вдъхновяваха да бъдем добри осветители, художници, гримьори, без да вярват, че някой от нас, някога, би работил в който и да е театър. За мен театърът беше магично място, чиито кулиси пропускат само посветените. Завърших училището и забравих за него. Една сутрин, през есента на 2007-ма, ме събуди телефонът. В ателието на Кукления театър се освободило място, питаха ме дали искам да се явя на конкурс и евентуално да започна работа там. Явих се на конкурс. И започнах работа там. Мина доста време оттогава. Кукленият театър се превърна в част от мен.

Работата ми в ДКТ-Пловдив е предизвикателство и удоволствие – да уловиш стила и мисленето на сценографа, да усетиш чувствителността на режисьора и да ги пречупваш и осмисляш всеки път... Когато скицата с молив стане сцена от детска приказка, чертежът – кукла с душа, а декорът – дворец, и музиката и светлината превръщат всичко в Театър. Това е смисълът, който намирам и в детските очи на дъщеря си! Това е моето място.

Работа по спектакъла „Дама Пика“ (282)

Ще започна с това, че след всяка премиера в този театър си задавам въпроса: „Защо не остана да живея в Пловдив!!?“ Разбира се, изскачат разумни и не толкова разумни доводи, но истината е, че Пловдивският куклен театър се превърна в съдбо вен – за мен и режисьорката Веселка Кунчева. За общо 16 години от нашия творчески път имаме четири спектакъла в този театър. Първият, „Малкият Цахес, наречен Цинобър“, беше дипломната ни работа. В него се борихме с посредствеността, не на другите, а с нашата собствена посредственост. Вторият спектакъл беше „По ръба на небето“ и нуждата да го направим беше желанието да се върнем към изгубената си детска чистота и вяра в любовта и приятелството. Третият спектакъл „Вграждане“ отбеляза търсенето на отговор доколко сме готови да жертваме себе си в името на изкуството. Четвъртият, „Дама Пика“, чиято премиера беше преди няколко дни, ни сблъска със собствените ни демони и бесове. Винаги съм смятала, че нито едно заглавие и тема, които разглеждаме, не са случайни, нито театърът, в който работим, нито хората, с които се срещаме. Пловдивският куклен театър очертава ключови точки в моя професионален и личен жи-

вот. Всяка секунда, изживяна на сцената, в ателиетата и извън ателиетата, по улиците на този прекрасен град, ме кара да се чувствам жива. Терасата на втория етаж, крясъците на гларусите, увисналата нощна лампа на простира, комарите, от които не можеш да избягаш вечер – всичко има значение. Директорът на театъра Виктор Бойчев всеки път се заканва, че следващия път, когато ни покани, ще е чак на 150-годишнината на театъра. По мои изчисления, тогава ще съм на 120 години. Ами... ще изчакам, защото ми е важно. Няма да благодаря, това е твърде малко, само ще кажа, че този театър е една голяма и важна част от моя живот, от мен самата.

45


С Виктор Бойчев – кастинг за „Дама Пика“

„Малкият Цахес, наречен Цинобър“ (237)

Веселка Кунчева (режисьор) „Домът е там, където е сърцето ти.“ Гай Плиний Секунд

Първата дума, която се появява в главата ми, когато чуя Куклен театър – Пловдив е „у дома“. За мен този театър не е просто институция или сграда, където съм работила. За мен той е лично пространство, към което периодично се завръщам. Този театър е един от малкото театри в България, които отстояват театралното изкуство като сакрално преживяване, като портал към неоткрити светове. Щастлива съм, че все още има такива места, в които можеш да се откъснеш от прегръдките на въображението си и да знаеш, че няма да пропаднеш в нищото, защото те, целият екип на театъра, са плътно до теб. Това доверие е крайно нужно, за да се роди спектакълът жив и плътен. Без примеси от режисьорски и актьорски трикове, с които ние, театралите, се изкушаваме да се „спасяваме“, когато стъпим в нищото – началото на репетиционния процес. 46

Спомените ми, свързани с Куклен театър – Пловдив, са толкова много, че не биха ми стигнали и няколко книги, за да ги споделя... С него ме свързват толкова прекрасни приятелства, безсънни творчески търсения, самоизяждащи репетиционни провали, среднощни драматургични излияния, толкова много любов, любов, любов… Наистина не мога да опиша емоционалната вселена, с която ме е дарил този театър. Понякога това не е възможно! Помня мига, в който прекрачих за пръв път прага на театъра. Имах чувството, че е толкова голям и сериозен… Ако имах шапка, със сигурност щях да я сваля! Няколко години по-късно с Мариета Голомехова представихме нашия дипломен проект „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ и Виктор Бойчев ни протегна ръка. Това беше преди повече от петнайсет години…

С този театър свързвам не само професионалното, но и човешкото си развитие. С Куклен театър – Пловдив създадохме заедно четири спектакъла: „Малкият Цахес, наречен Цинобър“, „По ръба на небето“, „Вграждане“ и „Дама Пика“ и се надявам да създадем още, още, още, защото е хубаво да работиш със съмишленици, защото е хубаво да се чувстваш у дома в творчеството си. Бих искала да отделя няколко реда на името Виктор Бойчев, с когото аз лично неразривно свързвам Куклен театър – Пловдив. Благодарение на него моята съдба се преплете със съдбата на този театър. Благодарение на него театърът продължава да върви нагоре по стръмния Сизифовски път и въпреки всички препятствия да отстоява позицията си на Дом на въображението. Моят дом. Благодаря ти, Куклен театър – Пловдив!


сезон

1. Най-голямата награда, по българска народна

Милка Първанова Любомир Сейреков Андрей Сураев Маргарита Романова и цялата останала трупа Премиера на 7 януари 1947 г. (в салона „Св. Анна“ на улица „Отец Паисий“).

2. Пещерата на вещицата от Тодор Велков.

Любомир Сейреков Андрей Сураев Маргарита Романова и цялата останала трупа Премиера на 28 януари 1947 г.

приказка. Драматизация от Тодор Велков. Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Участват: Георги Сараванов Петър Първанов

Постановка Тодор Велков. Кукли и декор Георги Сараванов. Участват: Георги Сараванов Петър Първанов Милка Първанова



3. Бисерни сълзи от Тодор Велков.

Постановка Тодор Велков. Кукли и декор Георги Сараванов. Участват: Георги Сараванов Петър Първанов Милка Първанова

4. Дърварят и кокошчицата Участват: Георги Сараванов Петър Първанов Милка Първанова

Премиера на 18 февруари 1947 г.

Любомир Сейреков Андрей Сураев Маргарита Романова и цялата останала трупа Премиера януари-април 1947 г.

5. Хензел и Гретел

Любомир Сейреков Андрей Сураев Маргарита Романова и цялата останала трупа Премиера януари-април 1947 г.

6. Куклата Бламба

Любомир Сейреков Андрей Сураев Маргарита Романова и цялата останала трупа Премиера януари-април 1947 г.

Участват: Георги Сараванов Петър Първанов Милка Първанова

Участват: Георги Сараванов Петър Първанов Милка Първанова 100

Любомир Сейреков Андрей Сураев Маргарита Романова и цялата останала трупа

49


сезон

11. Непобедимият меч, драматизирана приказка в 7. Червената шапчица Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Участват: Червената шапчица – Анна Данева и други Премиера на 30 ноември 1947 г.

8. Цветче седмоцветче

Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Премиера на 28 декември 1947 г.

9. Вълшебното зърно от Георги Сараванов. Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Премиера през 1948 г. сезон

5 картини от Георги Сараванов.

Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Музика Андрея Георгиев.

Мария Станева Борис Драмчев Стефан Стефанов Анна Данева

Участват: Георги Сараванов

Премиера на 28 ноември 1948 г.

12. Златната рибка,

драматизирана приказка в 5 картини по Александър С. Пушкин. Драматизация Йордан Русков.

Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Музика Андрея Георгиев. Премиера на 1 януари 1949 г.

от Йордан Русков.

13. Горски съд (Наказаната лисица), оперетка

Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Музика Андрея Георгиев. Премиера на 6 февруари 1949 г.

14. Воденичката и месецът от Георги Сараванов. Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов.

Музика Андрея Георгиев. Премиера на 20 март 1949 г

15. Веселите мечета

Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Премиера на 24 април 1949 г.

10. Снежанка, драматизирана приказка в 6 картини от Евгений Шварц.

Постановка Михаил Танев. Кукли и декор Георги Сараванов. Премиера на 19 септември 1948 г. Откриване на театъра като Куклен театър при Градския народен съвет. На театъра е предоставен салонът на читалище „Шалом Алейхем“, ул. „Генерал Заимов“ № 20, ІІІ етаж.

50

16. Изгубената гайчица от Георги Сараванов. Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Музика Андрея Георгиев. Музиката се изпълнява от оркестъра на театъра под ръководството на Людмила Одаджиева. В ролите: Един заек – Мария Станева Едно вълче – Анна Данева

Тракторист – Кирил Томов Баба жаба – И. Георгиева Малко зайче – Гинка Тасева Бухльо – Г. Петров Кулак – Кирил Томов Щурец – Кирил Петров Ежко – Кирил Петров Премиера на 2 ноември 1949 г.

51


17. Необикновеното състезание Премиера през 1949 г.

23. Дон Кихот по Мигел де Сервантес. Премиера през 1950 г. (сезон 1949/1950).

18. Патенцето от Нина Гернет и Тамара Гуревич. Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Премиера през 1949 г.

19. Аленото цвете от Ирина Карнаухова и Леонид Т.

Браусевич.

Постановка Георги Манев. Кукли и декор Георги Сараванов. Премиера на 12 януари 1950 г.

20. Успехът на мечетата Премиера на 19 февруари 1950 г.

21. Петак и петаче от Нина Гернет. Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Премиера на 7 май 1950 г.

сезон

24. Цар Салтан, куклена опера в 8 картини по операта от Николай А. Римски-Корсаков (по текст на Александър С. Пушкин). Либрето от Георги Сараванов. Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Музикална адаптация и диригент Андрея Георгиев. Участват: Т. Панчева В. Василева Баба Бабариха – Веса Митрева Анастасия Ангелова Анна Данева Гинка Тасева Кирил Томов Соня Маринова Ив. Кендов Г. Атанасов Йорданка Сараванова Д. Райчев Стефан Бояджиев Б. Овагимян Ив. Сотиров,

25. Черевички, по едноименната комично-фантастична

опера в 8 картини от Пьотър И. Чайковски и текст на Николай В. Гогол. Сценарий Георги Сараванов. Постановка Георги Сараванов. Кукли Георги Сараванов. Декор Коста Аристидов. Диригент Руслан Райчев. Музикален ръководител Людмила Одаджиева. В ролите: Оксана – Соня Маринова Вакула – Г. Атанасов К. Русинов

Д. Гюров К. Русинов П. Капитанов О. Георгиева Васил Проданов Г. Петков Д. Петров М. Димитрова Ел. Шопова М. Начева Ст. Тодорова И. Ангелова Зл. Богданова Юл. Томова М. Ангелова Хр. Хаджиандонова Кр. Трифонов Б. Овашмян Р. Иванова Сл. Мирчев Премиера на 26 август 1950 г. Участват и хор, и оркестър на живо. Ив. Сотиров Кирил Томов Р. Иванова М. Ангелова Зл. Богданова Кр. Трифонов Д. Гюров Б. Овагимян Д. Райчев и други Премиера на 15 декември 1950 г.

22. Градът на майсторите Премиера през 1950 г. 52

53


26. Сребърното копитце от Павел П. Бажов и Евгени Пермяк.

Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Музикално оформление А. Маринкев. Участват: Васил Проданов Стефан Бояджиев Гинка Тасева

27. Чудната къщичка, Казаков по Самуил Маршак.

Чудният елен – Веса Митрева Кирил Томов Антон Антонов Йорданка Сараванова Соня Маринова В. Попов и други Премиера на 4 февруари 1951 г.

Постановка Георги Сараванов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Антон Казаков. Премиера на 1 април 1951 г.

Участват: Констанца – Соня Маринова Блонда – Гинка Тасева / Ст. Тодорова Белмонте – Г. Атанасов Осмин – Кирил Томов, Йорданка Сараванова (кукловодене)

30. Ледената царкиня, по Ханс К. Андерсен. Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Антон Казаков. 54

Постановка Димитър Пунев. Сценография Борис Ахчийски. Музика Атанас Бояджиев.

от Леда Милева.

Постановка Мара Пенкова. Асистент-режисьори Кирил Томов и Анна Данева. Сценография Борис Ахчийски. Музика Атанас Бояджиев.

Постановка Георги Сараванов. Кукли и декор Георги Сараванов. Премиера през 1951 г.

Постановка Георги Сараванов. Кукли Георги Сараванов. Декор Борис Ахчийски и Коста Аристидов. Диригент Руслан Райчев.

32. Двете мечета от Леда Милева.

33. Червената кокошчица, пиеса за куклен театър

28. Приказка за ряпата от Олга Висоцка.

Моцарт.

Постановка Кирил Томов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Андрея Николов. Премиера през октомври 1951 г.

Участват: Гинка Тасева Анна Данева Веса Митрева Кирил Томов

детска оперетка от Антон

29. Отвличане от сарая, по операта на Волфганг А.

31. Заю и Лисана

Участват: Гинка Тасева Анна Данева Веса Митрева Педрило – Костадин Ставрев Селим паша – Кр. Трифонов М. Ангелова Е. Мечикян Анна Данева Веса Митрева Костадинка Тинева Мария Янкова Премиера на 26 септември 1951 г.

Соня Маринова Костадин Ставрев Мария Янкова Костадинка Тинева Е. Манджева и други Премиера през октомври 1951 г. Играе се с „Червената кокошчица“.

Кирил Томов Соня Маринова Костадин Ставрев Мария Янкова Костадинка Тинева Е. Манджева и други Премиера на 3 февруари 1952 г. Играе се с „Двете мечета“.

34. Тито строи социализъм, политическа сатира

от Хаим Бенадов и Антон Антонов.

Постановка Димитър Пунев. Сценография Борис Ахчийски. Асистент-художник Христо Явашев-Кристо. Музика Антон Казаков. Премиера на 1 март 1952 г. Играе се с „Лудите от Вашингтон“.

Участват Ледената царкиня – Веса Митрева и други Премиера през октомври 1951 г. 55


35. Лудите от Вашингтон, политическа сатира от Димитър Чавдаров-Челкаш и Петър Незнакомов.

Постановка Димитър Пунев. Сценография Борис Ахчийски. Асистент-художник Христо Явашев-Кристо. Музика Антон Казаков. Премиера на 1 март 1952 г. Играе се с „Тито строи социализъм“.

Костадинка Тинева Димитър Борисов Костадин Ставрев Кирил Томов Тодор Костов

Мария Янкова Соня Маринова и други Премиера на 18 октомври 1952 г.

40. Лъв без опашка, пиеска в 2 действия, 4 картини,

Соня Маринова Анна Данева Елка Христова Гинка Тасева Кирил Томов Димитър Борисов Костадин Ставрев Участва целият артистичен и музикален състав при театъра. Премиера на 16 ноември 1952 г.

от Ангел Каралийчев. Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Костюми Веса Проданова. Музика Петър Ступел.

36. Мирчо и Немирчо Постановка Кирил Томов. Сценография Борис Ахчийски. Музикално оформление Людмила Одаджиева. В ролите: Немирчо – Анна Данева Мирчо – Гинка Тасева, Соня Маринова Баща – Костадин Ставрев, Кирил Томов

Майка – Веса Митрева, Мария Янкова Дядо Петко – Кирил Томов, Костадин Ставрев Учителка – Веса Митрева, Мария Янкова и други Премиера на 23 май 1952 г. Пиесата е спечелила конкурса, обявен от театъра, за написване на пиеса от деца. Победител в конкурса е 10-годишният Мирчо.

37. Маша Загубаша от Л. Воронкова. Превел и при-

Участват: Тодор Костов Веса Митрева Мария Янкова Костадинка Тинева

41. Когато се пали елхата, приказно-фантастична пиеса в 7 картини от Владимир Г. Сутеев. Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Костюми Веса Проданова. Музика Петър Ступел. Музикален ръководител Людмила Одаджиева.

годил за куклен театър Георги Авгарски.

Постановка Анна Данева. Сценография Борис Ахчийски. Музикално оформление Людмила Одаджиева. Премиера на 24 май 1952 г.

Участват: Веса Митрева Тодор Костов Елка Христова Соня Маринова Анна Данева Мария Янкова Кирил Томов

38. Снежната царкиня

Костадин Ставрев Пенка Арнаудова Гинка Тасева Костадинка Тинева Димитър Борисов Е. Мирчева Р. Колева Вл. Черноземски Благовеста Коева Емилия Дюлгерова и други Премиера на 21 декември 1952 г. На премиерния афиш е изписано: „Новогодишна премиера в чест на 73 рожден ден на др. Сталин“.

Премиера през 1952 г.

39. Червената шапчица, приказна пиеса в 7 картини от Евгений Шварц.

Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Александър Райчев. Музикален ръководител Людмила Одаджиева.

56

Участват: Гинка Тасева Анна Данева Веса Митрева Елка Христова

57


42. Вълкът и седемте козлета, детско-юношеска опера в 3 действия, 6 картини и пролог, от Мариана Ковал. Текст на Евг. Манучарова. Превод на Йордан Стратиев.

Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Костюми Веса Проданова. Музикален ръководител Людмила Одаджиева. В ролите: Майката коза – Анна Данева Всезнайко – Елка Христова Бодайчо – Пенка Желязкова Игривка – Костадинка Тинева Бъбривка – Соня Маринова Дразнилчо – Пенка Арнаудова Мазилчо – Анастасия Ангелова Малчуган – Мария Янкова Петелът – Костадин Ставрев Вълкът – Кирил Томов Баба Яга – Веса Митрева

чудовище – Димитър Борисов ІІ чудовище – Тодор Костов ІІІ чудовище – Антон Калканов М. Паскалева Премиера на 1 март 1953 г.

сезон

45. Пепеляшка, приказно-фантастична пиеса в 4 действия от Тамара Г. Габе.

Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Парашкев Хаджиев и Антон Казаков. Ръководител на оркестъра Людмила Одаджиева. В ролите: Пепеляшка – Пенка Арнаудова, Благовеста Коева, Елка Христова Мащехата – Веса Митрева, Анастасия Ангелова Хортензия – Гинка Тасева, Мария Янкова Живота – Костадинка Тинева, Благовеста Коева Мелюзина – Анна Данева, С. Михайлова Кралят – Димитър Борисов, Кр. Христов

46. Горски артисти, детска пиеса в 2 действия от Нина Гернет.

43. Вълшебният галош, пиеса в 6 картини от Герман Матвеев.

Постановка Владимир Полянов. Режисьори Анна Данева и Кирил Томов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Драгомир Ненов. В ролите: Ловец – Кирил Томов Скок – Мария Янкова, Анна Данева Подскок – Елка Христова, Костадинка Тинева Ежко – Димитър Борисов

Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Антон Казаков. Ръководител на оркестъра Людмила Одаджиева. Участват: Занимателният фокусник – Веса Митрева Мария Янкова П. Костов Гинка Тасева Анастасия Ангелова Пенка Арнаудова

47. Мастиленото петно (Ваню „Белята“), дет44. Рефер

Постановка Анна Данева. Сценография Борис Ахчийски. Музика Антон Казаков. Премиера през 1953 г.

ско-юношеска пиеса в 2 действия, 6 картини, от Мария Бакалова и Димитър Бакалов. Постановка Димитър Бакалов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Антон Казаков. Музикален ръководител Людмила Одаджиева. Участват: Анна Данева Благовеста Коева Веса Митрева Вл. Черноземски Гинка Тасева

58

Кралицата – Анна Данева, Гинка Тасева Принцът – Вл. Черноземски, П. Костов Шутът – Кирил Томов, Кр. Христов Офицерът – Костадин Ставрев Прислужник – П. Костов, Димитър Борисов Певицата – Костадинка Тинева, С. Михайлова Коларят – Костадин Ставрев Момиче в жълто – Мария Янкова, Анна Данева Момиче в синьо – Благовеста Коева, Костадинка Тинева І птичка – Елка Христова, Благовеста Коева ІІ птичка – Гинка Тасева, Пенка Арнаудова Войник на пост – Г. Странджев Емилия Дюлгерова Премиера на 18 октомври 1953 г. Костадинка Тинева Вл. Черноземски Елка Христова Емилия Дюлгерова Благовеста Коева Кирил Томов Костадин Ставрев Крум Ковачев Е. Илиева К. Белов М. Ахчийска и други Премиера на 27 декември 1953 г. Димитър Борисов Емилия Дюлгерова Елка Христова Мария Янкова Пенка Арнаудова П. Костов Анастасия Ангелова Костадин Ставрев Костадинка Тинева Кирил Томов и други Премиера на 14 март 1954 г. 59


48. Зайко Всезнайко, приказка в 2 действия и пролог от Сергей Михалков.

Постановка Йордан Консулов. Сценография Борис Ахчийски. Костюми Веса Проданова. Музика Ю. Бирюков и Симеон Пиронков. Музикален ръководител Людмила Одаджиева. В ролите: Ловец – Кирил Томов, Димитър Борисов Зайко Всезнайко – Мария Янкова, Костадинка Тинева, Благовеста Коева Зайката – Анастасия Ангелова, Емилия Дюлгерова Старият заек – Костадин Ставрев, Иван Сивинов

сезон

49. Котаракът с чизми, пиеса в 4 действия, 13 картини, от Г. Владичина по приказката на Шарл Перо.

Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Костюми Веса Проданова. Музика Антон Казаков, Андрея Георгиев и Илия Темков. Музикален ръководител Людмила Одаджиева В ролите: Пол – Крум Ковачев Етиен – Иван Сивинов Жак – Костадин Ставрев Жана – Анастасия Ангелова Мариета – Веса Митрева Котаракът – Кирил Томов Обущарят – Крум Ковачев Шивачът – Костадин Ставрев

50. По заповед на щуката, пиеса в 2 действия, 6 картини, от Елизавета Я. Тараховска по материали от руски народни приказки. Превод от руски на Сергей Висонов. Постановка Йордан Консулов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Петър Ступел и Людмила Одаджиева. В ролите: Емеля – Крум Ковачев Щуката – Виолета Илиева Майката на Емеля – Анастасия Ангелова 60

Старата зайка – Емилия Дюлгерова, Анастасия Ангелова І зайче – Благовеста Коева, Мария Янкова ІІ зайче – Костадинка Тинева, Пенка Арнаудова ІІІ зайче – Пенка Арнаудова, Гинка Тасева Лиса – Гинка Тасева, Веса Митрева Вълкът – Кирил Томов Елка Христова Крум Ковачев М. Ахчийска Виолета Илиева Премиера на 30 май 1954 г. По-късно в ролята на Стария заек влиза Иван Сивинов.

Пискун – Мария Янкова Пискливка – Емилия Дюлгерова Кралят – Крум Ковачев Петютя – Пенка Арнаудова Придворна дама – М. Ахчийска Ловец – Стефан Балджиев Граф – Иван Сивинов Готвачка – Емилия Дюлгерова Овчарче – Мария Янкова Косачи – Иван Сивинов, Стефан Балджиев Великанът – Крум Ковачев Куче – Иван Сивинов Ламя – Благовеста Коева Виолета Илиева Премиера на 31 октомври 1954 г.

Мечката – Веса Митрева Лисицата – Мария Янкова Заякът – Благовеста Коева Капризната принцеса Маша – Пенка Арнаудова І дойка – Емилия Дюлгерова ІІ дойка – Веса Митрева Царят – Иван Сивинов Глашатаят – Кирил Томов Смешникът – Кирил Томов Китаецът с маймуна – Костадин Ставрев

Негърът с папагал – Крум Ковачев Генералът – Стефан Балджиев Стара жена – Мария Янкова М. Ахчийска Премиера на 2 януари 1955 г.

51. Чудната къщичка, детска оперета в 3 действия от Антон Казаков по текст от Самуил Маршак. Постановка Йордан Консулов. Художник Борис Ахчийски. Музикален ръководител Людмила Одаджиева. В ролите: Жабата – Веса Митрева, Благовеста Коева, Райна Порязова Мишката – Гинка Тасева, Пенка Арнаудова, Мария Янкова

Таралежът – Иван Сивинов, Костадин Ставрев Вълкът – Кирил Томов, Борис Драмчев, Иван Сивинов Лисицата – Виолета Илиева, Анастасия Ангелова Мечката – Крум Ковачев, Стефан Балджиев, Димитър Борисов Премиера на 6 март 1955 г.

сезон

52. Вълшебният галош от Герман Матвеев. Постановка Ангел Геров. Сценография Борис Ахчийски. Музика Драгомир Ненов. Участва цялата трупа Премиера на 4 септември 1955 г.

53. Тримата братя и златната ябълка, приказ-

но-фантастична пиеса в 12 картини от Надя Дренска по мотиви от български народни приказки. Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Андрея Георгиев. Музикален ръководител Людмила Одаджиева. В ролите: Разказвачка – Виолета Илиева, Благовеста Коева Майката – Веса Митрева І брат – Костадин Ставрев ІІ брат – Стефан Балджиев и Анастасия Ангелова (кукловод) Иван – Крум Ковачев и Мария Янкова (кукловод) Неродена мома – Пенка Арнаудова Баба – Анастасия Ангелова и Веса Митрева (кукловод) І мъж – Кирил Томов ІІ мъж – Иван Сивинов

Ковач – Стефан Балджиев Пастир – Костадин Ставрев Конник цар – Димитър Борисов и Анастасия Ангелова (кукловод) Ламята – Стефан Балджиев с Анастасия Ангелова и Веса Митрева (кукловоди) Петелът – Иван Сивинов Папагалът – Димитър Борисов Орел – Кирил Томов Орлица – Веса Митрева І орле – Мария Янкова ІІ орле – Виолета Илиева ІІІ орле – Благовеста Коева ІV орле – Пенка Арнаудова Премиера на 25 септември 1955 г. По-късно влиза Гинка Тасева.

61


54. Приключенията на Чиполино, пиеса в пролог и 4 картини от Сергей М. Богомазов и С. Козлова по едноименната повест-приказка на Джани Родари.

Постановка Йордан Консулов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Петър Ступел и Н. Пейко. В ролите: Чиполино – Благовеста Коева Черешко – Гинка Тасева Кум Тикван – Иван Сивинов Майстор Грозд – Борис Драмчев Крушан Крушан – Костадин Ставрев Кърт – Кирил Томов

Ягодка – Пенка Арнаудова Ряпка – Виолета Илиева Синьор Домат – Крум Ковачев Графиня Вишна – Веса Митрева Барон Портокал – Стефан Балджиев Кучето Косматко – Стефан Балджиев Херцог Мандарин – Димитър Борисов Принц Лимон – Кирил Томов Грашец – Костадин Ставрев Разказвачът – Иван Сивинов Премиера на 29 януари 1956 г. По-късно влизат Мария Янкова, Анастасия Ангелова и Райна Порязова.

57. Гъливер в страната на лилипутите, приказно-приключенска пиеса в 5 картини, пролог и епилог от Е. Данко по романа на Джонатан Суифт.

Постановка Йордан Консулов. Художник-проектант Борис Ахчийски. Скулптор Енчо Пиронков. Музика Андрея Георгиев. В ролите: Гъливер – Борис Драмчев Симпсон – Иван Сивинов Кралят на лилипутите – Крум Ковачев, Димитър Борисов Кралицата – Гинка Тасева, Анастасия Ангелова Флимнап – Костадин Ставрев

58. Снежанка, вълшебна пиеска в 9 картини от Пенчо Манчев по очарователната приказка на Братя Грим.

сезон

55. Мечо турист, детска пиеса в 5 картини от Димитър Стойков.

Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Петър Ступел. В ролите: Баба Меца – Веса Митрева, Анастасия Ангелова Мечо – Мария Янкова, Благовеста Коева Зайко – Гинка Тасева, Анастасия Ангелова Катеричката Рунтавелка – Пенка Арнаудова, Виолета Илиева

56. Вълшебната лампа на Аладин, приказно-

фантастична пиеса в 17 картини за възрастни от Нина Гернет по мотиви от арабските приказки от „1001 нощ“. Постановка Владимир Полянов. Сценография Борис Ахчийски. Скулптор Енчо Пиронков. Костюми Веса Проданова и Т. Феодоровна. Музика Андрея Георгиев. Музикален ръководител Людмила Одаджиева. В ролите: Аладин – Борис Драмчев (глас), Анастасия Ангелова (кукловодене), Мария Янкова (кукловодене) Майката на Аладин – Анастасия Ангелова Султан – Костадин Ставрев Везир – Крум Ковачев Будур – Виолета Илиева, Дейзи Паси Рибар – Иван Сивинов 62

Вълкът – Крум Ковачев, Стефан Балджиев Вълчето Острозъбчо – Кирил Томов Вълчето Белозъбчо – Димитър Борисов Вълчето Сивушка – Благовеста Коева, Мария Янкова Косът – Костадин Ставрев Яренцето Виторожка – Анастасия Ангелова, Пенка Арнаудова, Виолета Илиева Дядо Стайко – Иван Сивинов, Борис Драмчев Премиера на 16 септември 1956 г.

Крадец – Кирил Томов Водоносец – Димитър Борисов Джин Кашкаш – Стефан Балджиев Гадател – Иван Сивинов, Гинка Тасева (кукловодене) І стражар – Стефан Балджиев ІІ стражар – Мария Янкова Негър готвач – Костадин Ставрев Зейнаб – Веса Митрева Тъмничар – Димитър Борисов Мъдрец – Кирил Томов Ковчежник – Райна Порязова Благовеста Коева Пенка Арнаудова Премиера на 2 декември 1956 г. Посветена на 100-годишнината на българския театър.

Постановка Йордан Консулов. Художник-проектант Борис Ахчийски. Музика Антон Казаков. В ролите: Снежанка – Виолета Илиева, Пенка Арнаудова Царицата – Благовеста Коева, Веса Митрева Придворният ловец – Крум Ковачев Синът на ловеца – Кирил Томов Придворният смешник – Иван Сивинов Двоух Дългоух – Костадин Ставрев Вълшебникът Тара-Бара – Борис Драмчев, Стефан Балджиев Вещицата – Благовеста Коева, Веса Митрева Прислужницата на Царицата – Гинка Тасева, Мария Янкова Скок – Мария Янкова

Болголам – Кирил Томов Келмина – Пенка Арнаудова, Виолета Илиева Офицер – Иван Сивинов І лилипут – Мария Янкова, Благовеста Коева ІІ лилипут – Веса Митрева, Райна Порязова Церемониалмайстор – Стефан Балджиев Рики – Мария Янкова, Веса Митрева, Кирил Томов Акробати – Мария Янкова, Веса Митрева, Кирил Томов Лилипути, рицари, войска, овце, куче и други Премиера на 3 март 1957 г.

Подскок – Анастасия Ангелова Костенурката – Райна Порязова І джудже Умникът – Стефан Балджиев ІІ джудже Свенливко – Крум Ковачев ІІІ джудже Сънливко – Кирил Томов, Райна Порязова ІV джудже Кихлю Михлю – Иван Сивинов V джудже Сърдитко – Гинка Тасева VІ джудже Щастливко – Борис Драмчев VІІ джудже Пакостникът – Благовеста Коева, Веса Митрева Огледало – Виолета Илиева, Пенка Арнаудова Вълк – Костадин Ставрев Прислужник – Борис Драмчев, Стефан Балджиев Гарван – Кирил Томов Димитър Борисов Гости на бала, птички, пеперудки и други Премиера на 2 април 1957 г.

сезон

59. Зайчето Непослушко от Кузман Кръстев и Вят-

ковска.

Постановка Борис Драмчев и Мария Янкова. Сценография Борис Ахчийски. Музика Андрея Георгиев. Премиера на 1 декември 1957 г.

63


60. Лъв без опашка, пиеса за деца в 4 картини от

Ангел Каралийчев.

Постановка Маргарита Тихинова. Проект за декор Борис Ахчийски. Скулптор и художник-изпълнител Енчо Пиронков. Музикално оформление Людмила Одаджиева. Участват: Мария Янкова Благовеста Коева

Гинка Тасева Кирил Томов и други Премиера на 23 март 1958 г. Това е първата постановка, която се поставя и играе в новата сграда на театъра „на ъгъла на улиците „Генерал Заимов“ и „Петко Каравелов“.

Димитър Борисов Крум Ковачев Костадин Ставрев Кирил Томов Мария Янкова Пенка Арнаудова Райна Порязова

Анастасия Ангелова Стефан Балджиев Димитър Караниколов и други Премиера на 20 декември 1958 г. През 1959 г. играна на гастрол в Крайова, Румъния.

65. Приказки от цял свят, спектакъл-рецитал. Постановка на екипа на спектакъла. Сценография Борис Ахчийски. Музикален ръководител Людмила Одаджиева.

61. Иван царевич и Сивият вълк, пиеса приказка за куклен театър от Александър М. Бичков.

Участват: Борис Драмчев Анастасия Ангелова и други Премиера на 11 януари 1959 г.

Постановка Владимир Полянов. Сценограф Борис Ахчийски. Музика Андрея Георгиев. Премиера през април 1958 г.

сезон

62. Приказка за загубеното време, пиеса за

деца и възрастни в 19 картини от Евгений Шварц.

Постановка Георги Костов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Стоян Ангелов. Участват: Благовеста Коева Пенка Арнаудова Райна Порязова Анастасия Ангелова Мария Янкова

Димитър Борисов Крум Ковачев Борис Драмчев Веса Митрева Костадин Ставрев Стефан Балджиев Тинка Тасева и други Премиера на 12 септември 1958 г. През 1959 г. играна на гастрол в Крайова, Румъния.

66. Цветните опашчици, пиеса-шега в 1 действие от М. Поливанова.

Постановка Атанас Воденичаров. Сценография Борис Ахчийски. Музика Асен Овчаров. Музикален ръководител Людмила Одаджиева. Участват: В. Велева Пенка Арнаудова

67. Без другар е тежко, пиеса в 2 действия от Р. Кушниров.

63. Пловдив, Естрадно-сатиричен куклен спектакъл. Премиера през 1958 г. 64. Котарак и заек, пиеса за деца в 4 действия от

Георгий Ландау. Постановка Борис Драмчев и Мария Янкова. Сценография Борис Ахчийски. Музикално оформление Людмила Одаджиева. 64

Постановка Атанас Воденичаров. Сценография Борис Ахчийски. Музика Асен Овчаров. Музикален ръководител Людмила Одаджиева. Участват: Борис Драмчев Благовеста Коева Веса Митрева Гинка Тасева

Участват: В. Велева Пенка Арнаудова

Аршалуйс Азарян Веса Митрева Благовеста Коева Костадин Ставрев Димитър Борисов Стефан Балджиев Премиера на 15 март 1959 г. Играе се с „Без другар е тежко“.

Аршалуйс Азарян Веса Митрева Благовеста Коева Костадин Ставрев Димитър Борисов Стефан Балджиев Премиера на 15 март 1959 г. Играе се с „Цветните опашчици“.

65


сезон

71. Заювата къщичка, пиеса за деца в 2 действия 68. Синята скала (Педя човек, лакът брада), пиеса в 6 картини за деца и възрастни от Никола Русев.

Постановка Кръстю Дойнов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Петър Ступел. Музикален ръководител Людмила Одаджиева. Участват: Аргир Бояджиев Благовеста Коева Димитър Караниколов Иван Дипчиков Мария Янкова

Крум Ковачев Костадин Ставрев Веса Митрева Стефан Балджиев Димитър Борисов Пенка Арнаудова Премиера на 20 септември 1959 г. На 26-28.2.1960 г. спектаклите „Кесийката с двете парички“ и „Синята скала“ гостуват в София. Това е първи гастрол на театъра в София.

от Новоселецка.

Постановка Маргарита Тихинова. Художник-проектант Борис Ахчийски. Музика Антон Казаков и Асен Овчаров. В ролите: Заю – Анастасия Ангелова, Аршалуйс Азарян

72. Съкровището на Химола Браусевич.

Лиса – Пенка Арнаудова, Райна Порязова Куче – Иван Дипчиков Мечка – Крум Ковачев Петел – Благовеста Коева Премиера на 13 декември 1959 г. Играна с „Кесийката с двете парички“.

от Леонид Т.

Постановка Кръстю Дойнов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Кръстю Марев. Премиера на 3 април 1960 г.

69. Жълтият щъркел, пиеса в 3 действия от И. Скороспелов по мотиви от китайска народна приказка. Постановка Маргарита Тихинова. Художник Борис Ахчийски. Музика Кръстю Марев. Участват: Костадин Ставрев Звезда Дафова В. Велева Мария Янкова Стефан Балджиев Димитър Караниколов Аргир Бояджиев Гинка Тасева Веса Митрева Иван Сивинов Премиера на 29 ноември 1959 г.

70. Кесийката с двете парички, пиеса в 4 действияот Йон Гелюк. Драматизация по приказката на Йон Крянга. Постановка Маргарита Тихинова. Художник-проектант Борис Ахчийски. Музика Антон Казаков и Асен Овчаров. В ролите: Дядото, Кочияш – Крум Ковачев Бабата – Анастасия Ангелова, Райна Порязова Петелът – Благовеста Коева, Аршалуйс Азарян 66

сезон

73. Двете козлета от Антон Михайлов. Постановка Маргарита Тихинова. Сценография арх. Иван Цонев. Музикално оформление Людмила Одаджиева. Премиера на 25 септември 1960 г. Играе се с „Хонза и цигулката“. По-късно играна с „Кесийката с двете парички“.

Болярин, Ратай – Иван Дипчиков Катерина – Пенка Арнаудова Премиера на 13 декември 1959 г. Играна със „Заювата къщичка“. По-късно играна с „Двете козлета“. На 26-28.02.1960 г. спектаклите „Кесийката с двете парички“ и „Синята скала“ гостуват в София. Това е първи гастрол на театъра в София.

74. Хонза и цигулката, по чешка народна приказка. Постановка Маргарита Тихинова. Сценография арх. Иван Цонев. Музикално оформление Людмила Одаджиева.

Премиера на 25 септември 1960 г. Играе се с „Двете козлета“.

Участват: Хонза – Иван Сивинов и други

67


75. Разбойническият пистолет от Карл Хайнц Вегенер.

Постановка Мария Янкова и Анастасия Ангелова. Сценография Любен Бояджиев. Музика Людмила Одаджиева. Премиера на 22 октомври 1960 г.

сезон

78. Ханс Глупакът от Елена Тудоровска и Владимир Металников (по Братя Грим).

Постановка Павел Александров. Сценография Янко Янков. Музикално оформление Людмила Одаджиева. В ролите: Ханс – Иван Сивинов Лиза – Веса Митрева

76. Произшествие в кукления театър

Екатерина Борисова.

от

Постановка Кръстю Дойнов. Сценография Янко Янков. Музика Милчо Левиев. Участват: Иван Сивинов Иван Дипчиков Крум Ковачев Пенка Арнаудова Буратино – Веса Митрева Стефан Балджиев Трендафил Кириакидис Малвина – Райна Порязова Премиера на 18 декември 1960 г.

77. Децата на слънцето от Димитър Пеев. Постановка Димитър Пеев. Сценография Янко Янков. Премиера на 28 май 1961 г

68

79. Зимна приказка от Владимир Г. Сутеев. Драматизация Светозар Ламбрев. Постановка Светозар Ламбрев. Сценография Борис Ахчийски. Музика Петър Ступел. Участват Дядо Мраз – Костадин Ставрев Вълка – Димитър Игнатов Мечо – Евгени Кочетов

80. Голият крал, пиеса за възрастни в 11 картини от Евгений Шварц.

Постановка Тодор Динов. Художник-постановчик Стоян Дуков. Художник Борис Ахчийски. Музика Симеон Пиронков. В ролите: Кралят баща – Димитър Борисов Принцеса – Анастасия Ангелова Гувернантка – Веса Митрева Камерхер – Крум Ковачев Хенрих – Крум Ковачев Християн – Евгени Кочетов Кралят жених – Иван Сивинов Първи министър – Димитър Игнатов Министър на нежните чувства – Иван Дипчиков

Вурст – Крум Ковачев Померанце – Стефан Балджиев Шнип – Гинка Тасева Шнап – Анастасия Ангелова Катеричката – Благовеста Коева Къртът – Иван Дипчиков Премиера на 4 ноември 1961 г.

Зайчето – Звезда Дафова Снежинка – Пенка Арнаудова Райна Порязова Веса Митрева Стефан Балджиев Благовеста Коева Ев. Костов Премиера на 18 януари 1962 г.

Поет – Стефан Балджиев Генерал – Стефан Балджиев Кмет – Костадин Ставрев Камердинер – Крум Ковачев Шивач – Костадин Ставрев Готвач – Иван Сивинов І фройлина – Веса Митрева ІІ фройлина – Анастасия Ангелова ІІІ фройлина – Димитър Борисов І страж – Димитър Игнатов ІІ страж – Стефан Балджиев Премиера на 24 март 1962 г. Първата куклена постановка за възрастни в България (като се изключат агитационните естрадни спектакли).

69


сезон

81. Островът на лъжата (Мечо и Дечо) от Нина Списаревска и Евгения Радева.

Постановка Алеко Минчев. Сценография Борис Ахчийски. Музика Атанас Бояджиев. В ролите: Мецан – Крум Ковачев

Мечо – Иван Сивинов Дечо – Иван Дипчиков Царицата на лъжата – Веса Митрева, Анастасия Ангелова Стефан Балджиев Райна Порязова

В ролите: Пин-Пин – Пенка Арнаудова Лисицата Зинкая – Благовеста Коева І лисиче – Евгени Кочетов

83. Макс и Мориц от Пенчо Манчев (по Вилхелм Буш). Постановка Константин Загоров. Сценография Борис Ахчийски. Музика Асен Вакарелов. Участват: Макс, Бай Падежко – Иван Сивинов Мориц – Веса Митрева

84. Доктор Охболи, сценарий за куклен театър по едноименната приказка на Корней Чуковски от Димитър Димитров и Лиляна Дочева Постановка Лиляна Дочева. Сценография арх. Иван Цонев и Лиляна Ангелова. Музика Ан. Башев. В ролите: Д-р Охболи – Стефан Балджиев

70

Премиера на 2 март 1963 г.

Премиера през 7 октомври 1962 г.

82. Приключенията на Пин-Пин от Пенчо Манчев. І лисиче – Евгени Кочетов Постановка Светозар Ламбрев. Сценография Борис Ахчийски. Музика Милчо Левиев.

Мечето – Гинка Тасева Маймуни, болни от шарка – Пенка Арнаудова, Анастасия Ангелова, Райна Порязова, Благовеста Коева, Звезда Дафова, Крум Ковачев, Иван Дипчиков Разбойници – Звезда Дафова, Димитър Игнатов, Крум Ковачев

сезон

ІІ лисиче – Звезда Дафова Дядо Ялико – Димитър Борисов Мора Фури-Фури – Костадин Ставрев Райна Порязова Димитър Игнатов Стефан Балджиев

85. Горчивата торта, куклена пиеса за най-малките в 3 действия и 2 интермедии от Иржи Калиба (по Йозеф Чапек).

Премиера на 11 ноември 1962 г.

Участват: Кучето – Иван Сивинов Котката – Веса Митрева

Клоунът – Иван Дипчиков Димитър Борисов Евгени Кочетов Трендафил Кириакидис и други Премиера на 30 януари 1963 г.

Катето – Пенка Арнаудова Ваньо – Анастасия Ангелова Котка – Райна Порязова Бармалей, Късогледа кукумявка – Иван Дипчиков Мечо, Пеперуда пощальон – Благовеста Коева Катеричка, Катериче без краче – Звезда Дафова Охльо-Бохльо, Кит – Крум Ковачев Жираф, Крокодил – Димитър Игнатов

Постановка Васил Урумов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Атанас Димитров.

Цветана Балканджиева Трендафил Кириакидис Евгени Кочетов Звезда Дафова Костадин Ставрев Премиера на 13 октомври 1963 г. По-късно влизат Пенка Арнаудова, Райна Порязова, Стефан Балджиев, Димитър Игнатов.

86. Ваканция, пиеса за деца в 2 части, 2 епизода от Борис Ахчийски и Любен Бояджиев.

Постановка Алеко Минчев. Художник-проектант Борис Ахчийски. Художник Любен Бояджиев. Музика Атанас Димитров. В ролите: Васко – Анастасия Ангелова, Звезда Дафова Майка – Гинка Тасева, Райна Порязова Вуйчо – Иван Дипчиков, Димитър Борисов Наско – Пенка Арнаудова, Цветана Балканджиева Железничар – Крум Ковачев, Костадин Ставрев, Димитър Игнатов, Карп Карпов Участват още: Слънце, Кон, Крава, Прасета, Кокошки и селскостопански инвентар Премиера на 14 февруари 1964 г. На 01.07.1965 г. играна на Прегледа на куклените театри в София. Играна на гастрол в Познан, Полша, 3-16.04.1966 г. 71


87. Подвигът на пионера (Адска машина),

марионетен спектакъл в 2 действия от Борис Ахчийски и Любен Бояджиев. Постановка Борис Ахчийски. Художествено оформление Борис Ахчийски. Музика Емил Георгиев (по Джордж Гершуин). В ролите: Синият Джек – Крум Ковачев, Веса Митрева Жълтият Бил – Иван Сивинов, Гинка Тасева

88. Синият бисер, куклена пиеса-приказка в 2 части,

10 картини, от Войтех Цинибулк. Авторизирана сценична редакция от Алеко Минчев. Текст на песните от Васил Урумов. Постановка Алеко Минчев. Художник-проектант Ирина Левиева. Музика Атанас Димитров. В ролите: Чарамара – Веса Митрева, Благовеста Коева

Виолетовият – Пенка Арнаудова, Иван Дипчиков Мистер секрет – Костадин Ставрев Агент 33 – Стефан Балджиев Пионерът – Анастасия Ангелова, Благовеста Коева Юпитер – Райна Порязова Учен – Димитър Борисов І космонавт – Димитър Игнатов, Костадин Ставрев ІІ космонавт – Стефан Балджиев, Димитър Борисов Премиера на 30 март 1964 г.

Едноокият гарван – Крум Ковачев, Димитър Игнатов Духът на океаните – Стефан Балджиев Кашпарек – Иван Дипчиков, Костадин Ставрев Педро – Иван Сивинов, Димитър Борисов Сам – Стефан Балджиев, Евгени Кочетов Духът на синия бисер – Анастасия Ангелова Премиера през юни 1964 г

сезон

89. Битовият оркестър Постановка Иван Сивинов. Участват: Иван Сивинов

Димитър Борисов Анастасия Ангелова Премиера през 1964 г.

91. Самотната кукличка от Веска Берова и Пенчо Манчев.

Постановка Васил Урумов. Сценография Атанас Згалевски. Музикално оформление Асен Овчаров. Участват: Иван Сивинов Анастасия Ангелова Благовеста Коева

92. Съкровището на Силвестър, сатирична пародия с кукли от Анжел Вагенщайн.

Постановка Атанас Илков. Художник-проектант Борис Ахчийски. Музика Георги Генков. В ролите: Едноокият – Иван Сивинов Панчо – Стефан Балджиев Шейхът – Крум Ковачев, Гинка Тасева Дон Луис – Димитър Борисов, Карп Карпов Отец Маркучио – Костадин Ставрев Фелиция – Веса Митрева Призракът – Анастасия Ангелова, Райна Порязова Пияни и подслушващи пирати – Веса Митрева, Анастасия Ангелова, Иван Сивинов, Звезда Дафова, Пенка Арнаудова, Благовеста Коева, Димитър Игнатов, Райна Порязова, Цветана Балканджиева Други пирати – Благовеста Коева, Звезда Дафова, Пенка Ар-

90. Зайко Всезнайко, куклена пиеса в 2 части и пролог от Сергей Михалков.

Постановка Алеко Минчев. Проекти за декори и кукли Атанас Згалевски. Музикално оформление и аранжимент Асен Овчаров. В ролите: Лиса – Веса Митрева Старият Заек – Трендафил Кириакидис, Иван Сивинов

72

Зайко Всезнайко – Анастасия Ангелова Ловецът – Крум Ковачев Зайката – Гинка Тасева І зайче – Анастасия Ангелова ІІ зайче – Гинка Тасева ІІІ зайче – Звезда Дафова Старата Зайка – Веса Митрева Вълкът – Крум Ковачев Премиера на 25 октомври 1964 г.

Пенка Арнаудова Райна Порязова Цветана Балканджиева Димитър Игнатов Стефан Балджиев Премиера на 21 декември 1964 г. Играна на Прегледа на куклените театри в София, 1-5.07.1965 г.

наудова, Райна Порязова, Анастасия Ангелова, Димитър Игнатов, Гинка Тасева, Трендафил Кириакидис, Карп Карпов, Костадин Ставрев, Н. Димитров Танцуваща двойка – Цветана Балканджиева Посетители в бара – Иван Сивинов, Костадин Ставрев, Гинка Тасева, Благовеста Коева, Пенка Арнаудова, Звезда Дафова, Цветана Балканджиева, Анастасия Ангелова, Веса Митрева, Райна Порязова, Трендафил Кириакидис, Димитър Борисов, Карп Карпов, Димитър Игнатов Главен шеф на бандата – Димитър Игнатов, Стефан Балджиев, Трендафил Кириакидис Първи и втори шефове на банди – Димитър Игнатов Фонограмата на текста е създадена с участието на артистите: Сергей Висонов, Стоян Джеджев, Григор Вачков, Кирил Байчев, Бинка Митева, Иван Дипчиков, Ш. Манукян, Петър Евангелатов, Иван Сивинов, Лина Бояджиева, Стефан Балджиев Премиера на 6 февруари 1965 г.

сезон

93. Извор неначенат от Иван Касабов. Постановка Алеко Минчев. Сценография Борис Ахчийски. Музика Петър Гюлеметов.

Трендафил Кириакидис и други Премиера на 10 октомври 1965 г.

Участват: Анастасия Ангелова

73


94. Нощният дилижанс, сценарий от Елена Михайлова по мотиви от творчеството на Ханс К. Андерсен и Константин Г. Паустовски. Постановка Васил Урумов. Асистент-режисьор Стефан Балджиев. Художник Атанас Згалевски. Композитор Иван Спасов. Музикален ръководител Иван Димов. В ролите: В драматичните сцени Андерсен – Димитър Игнатов Гвичиоли – Дора Димова Свещенникът – Карп Карпов Селянката – Благовеста Коева, Мария Николова Паскуалино – Радко Дишлиев Кочияшът – Стефан Балджиев В етюда „Грозното патенце“ Пенка Арнаудова Стефан Балджиев Цветана Балканджиева Костадин Ставрев Елена Проданова В етюда „Най-невероятното“ Царят – Димитър Борисов Царската дъщеря – Мария Попова Майсторът – Иван Сивинов Безумецът – Костадин Ставрев

95. Пинокио, сценарий за куклен театър от Лиляна Дочева

по романа на Карло Колоди. Постановка Иван Сивинов и Анастасия Ангелова. Художник Лиляна Ангелова. Музика Иван Димов. В ролите: Пинокио – Благовеста Коева Джепето – Иван Сивинов Говорящият щурец – Димитър Игнатов Човекът с раираната жилетка – Димитър Игнатов Пиерета – Цветана Балканджиева Арлекино – Пенка Арнаудова Пулчинело – Райна Порязова Двама дървени стражари – Стефан Балджиев, Димитър Игнатов Директор на кукления театър – Крум Ковачев 74

Глашатаят – Крум Ковачев, Цветана Балканджиева Пияницата – Иван Сивинов Самозалюпващите се деца – Веса Митрева, Райна Порязова, Елена Проданова В етюда „Огнивото“ Войникът – Иван Сивинов Вещицата – Звезда Дафова Ханджията – Стефан Балджиев Царят – Димитър Борисов Царската дъщеря – Мария Попова Гувернантката – Веса Митрева Чиракът – Елена Проданова Стражата – Крум Ковачев, Цветана Балканджиева Трите кучета – Крум Ковачев, Димитър Борисов, Стефан Балджиев В етюда „Охлювът и розовият храст“ Цветана Балканджиева Костадин Ставрев

96. Фригонела,

Премиера на 30 октомври 1965 г. Спектакъл за възрастни. Спектакълът е посветен на 160-годишинината от рождението на Ханс Кристиян Андерсен.

Постановка Юлия Огнянова. Асистент-режисьор Иван Сивинов. Художник Борис Ахчийски. Музика Иван Димов.

Играна на гастрол в Познан, Полша, 3-16.04.1966 г. Играна на І национален преглед на куклените театри в София, 1-10.06.1967 г.

Котаракът – Стефан Балджиев Феята – Анастасия Ангелова Гарван – Костадин Ставрев Кукумявка – Райна Порязова Четири черни заека – Пенка Арнаудова, Райна Порязова, Цветана Балканджиева, Стефан Балджиев Фитилчо – Цветана Балканджиева Момчета – Райна Порязова, Пенка Арнаудова, Анастасия Ангелова Кръглото човече – Костадин Ставрев Магаренцето – Анастасия Ангелова Конче – Пенка Арнаудова Бухали – Крум Ковачев, Костадин Ставрев, Пенка Арнаудова, Цветана Балканджиева

шиц.

пиеса в 6 картини от Владимир Лиф-

Постановка Юлия Огнянова. Художник Борис Ахчийски. Музика Атанас Бояджиев. Музикален ръководител Иван Димов. В ролите: Старият майстор – Карп Карпов Иванчо Изправанчо – Иван Сивинов Матрьонка Маня – Анастасия Ангелова Матрьонка Таня – Благовеста Коева

Матрьонка Валя – Гинка Тасева Матрьонка Галя – Цветана Балканджиева Матрьонка Степанушка – Пенка Арнаудова Татко Зайко – Димитър Борисов, Крум Ковачев Зайка майка – Веса Митрева Зайчето Белоопашко – Звезда Дафова Мечок Потапич – Димитър Игнатов Фригонела – Денка Димова, Стефан Балджиев Сипка – Гинка Тасева Премиера на 27 февруари 1966 г. Играна на гастрол в Познан, Полша, 3-16.04.1966 г.

сезон

97. Чичо Пей и Асма бей, сценарий от Еню Кювлиев и Слави Славов.

В ролите: Българи Пейчо (дете) – Дора Димова Дуньо (дете) – Анастасия Ангелова Гого Прашката (дете) – Цветана Балканджиева Пешо Дилафа (дете) – Гинка Тасева Куньо Гърнето (дете) – Звезда Дафова Дечо Шилото (дете) – Веса Митрева Бръмбазъка (дете) – Пенка Арнаудова Баба Калуда – Иван Сивинов Дякона – Димитър Игнатов Хаджи Михалаки – Крум Ковачев Чорбаджи Нако – Иван Дипчиков Стареца – Иван Сивинов Еснафи – Трендафил Кириакидис, Димитър Игнатов, Карп Карпов, Крум Ковачев Жени – Пенка Арнаудова, Звезда Дафова Калугери – Стефан Балджиев, Иван Сивинов, Трендафил Кириакидис, Крум Ковачев, Димитър Игнатов Фриз на майките

Фриз на жените Турци І турчин изнудвач – Иван Дипчиков ІІ турчин изнудвач – Стефан Балджиев І сейменин – Иван Дипчиков ІІ сейменин – Иван Сивинов Пушки на семейните – Благовеста Коева, Трендафил Кириакидис Тусун Бей – Крум Ковачев Ходжата – Иван Сивинов Турци доносчици – Трендафил Кириакидис, Веса Митрева, Цветана Балканджиева, Стефан Балджиев, Иван Дипчиков, Благовеста Коева Дядо Халил, Кадията, І заседател, ІІ заседател – Карп Карпов Фриз турска конница Юмер Циганчето – Веса Митрева Гарджето – Благовеста Коева Козлето – Гинка Тасева Кончето – Димитър Игнатов Кукери – Трендафил Кириакидис, Крум Ковачев, Карп Карпов, Димитър Игнатов Премиера на 16 септември 1966 г. Играна на І Национален преглед на куклените театри в София, 1-10.06.1967 г.

Премиера на 26 декември 1965 г. 75


98. Слънчев лъч, драматичен разказ за куклен театър

в 3 части от Александру Т. Попеску.

Постановка Яна Цанкова. Художествено оформление Борис Ахчийски. Музикално оформление Петър Лъджев. В ролите: Фонограма Муф – Звезда Дафова Пит – Гинка Тасева Котка – Трендафил Кириакидис

99. Детективът Руца, пиеса за куклен театър от Михай Тодя.

Постановка Яна Цанкова. Сценография Борис Ахчийски. Музикално оформление Петър Лъджев.

Актьори кукловоди Анастасия Ангелова Гинка Тасева Веса Митрева Иван Сивинов Трендафил Кириакидис Димитър Борисов Звезда Дафова Премиера на 21 януари 1967 г. Играе се заедно с „Детективът Руца“. През октомври 1969 г. играна на І Национални куклено-театрални тържества във Варна, където Яна Цанкова получава І награда за режисура, Борис Ахчийски получава І награда за сценография.

В ролите: Руца – Иван Сивинов Марина – Анастасия Ангелова Илие – Звезда Дафова Боядисана пъстра котка – Гинка Тасева Мечо – Веса Митрева Пуша – Гинка Тасева Премиера на 21 януари 1967 г. Играе се заедно със „Слънчев лъч“. Играна на І национален преглед на куклените театри в София, 1-10.06.1967 г., където Яна Цанкова получава ІІІ награда за режисура (І награда не е присъдена), Борис Ахчийски получава ІІІ награда за сценография, Иван Сивинов получава І награда за актьорско кукловодско майсторство, Анастасия Ангелова получава ІІ награда за актьорско кукловодско майсторство.

100. Хитрушко, куклена пиеса в 2 части от Иван Теофилов.

Постановка Васил Урумов. Сценография Борис Димовски. Музика Иван Спасов.

101. Петрушка, балетна пантомима, изиграна от кукли,

Кукли от латерната – Анастасия Ангелова, Крум Ковачев, Стефан Балджиев, Благовеста Коева, Карп Карпов, Денка Димова

Постановка Юлия Огнянова. Асистент-режисьор Яна Цанкова. Художник-проектант Димитър Киров. Художник Атанас Згалевски. Музикален ръководител Иван Димов.

Мечка – Веса Митрева Мечкар – Стефан Балджиев Търговец, Полицай – Крум Ковачев Смъртта – Димитър Борисов Дойки – Гинка Тасева, Денка Димова, Звезда Дафова, Елена Згалевска

по музиката на Игор Ф. Стравински. Сценарий на Юлия Огнянова.

В ролите“ Петрушка – Иван Сивинов, асистенти Трендафил Кириакидис, Цветана Балканджиева, Веса Митрева, Димитър Игнатов Балерина – Анастасия Ангелова Арап – Иван Дипчиков, асистент Стефан Балджиев Фокусник – Иван Дипчиков, асистенти Веса Митрева, Трендафил Кириакидис, Иван Сивинов, Цветана Балканджиева, Звезда Дафова Веселяща се тълпа – Веса Митрева, Гинка Тасева, Денка Димова, Крум Ковачев, Дора Димова, Костадин Ставрев, Стефан Балджиев, Димитър Игнатов, Димитър Борисов, Благовеста Коева, Звезда Дафова, Мария Попова, Елена Згалевска Маски – Дора Димова, Димитър Борисов, Денка Димова, Димитър Игнатов, Гинка Тасева, Елена Згалевска, Мария Попова, Крум Ковачев, Цветана Балканджиева, Благавеста Коева, Звезда Дафова

Кочияши – Иван Сивинов, Стефан Балджиев, Трендафил Кириакидис Дяволи – Веса Митрева, Стефан Балджиев, Димитър Борисов Ангелче – Звезда Дафова Премиера на 15 април 1967 г. По-късно в Мечка влиза Славчо Славчев, в Дойки – Анастасия Ангелова и Веса Митрева, в Дяволи – Иван Сивинов. Играна на І Национален преглед на куклените театри в София, 1-10.06.1967 г., където Юлия Огнянова получава ІІ награда за режисура (І награда не е присъдена), Иван Сивинов получава І награда за актьорско кукловодско майсторство. На 23.10.1971 г. играна на ІІ Международен фестивал на куклените спектакли за възрастни в Печ, Унгария.

сезон

102. Гиньол в беда, пиеса за куклен театър от Л. Мошчински и Ян Вилковски.

Постановка Войчех Виечоркиевич (Полша). Сценография Атанас Згалевски. Музикално оформление Й. Добджански и Иван Димов. Премиера на 25 февруари 1967 г. Играна на І Национален преглед на куклените театри в София, 1-10.06.1967 г.

В ролите: Жан – Иван Сивинов Гиньол – Иван Дипчиков Полицай – Стефан Балджиев

Канзу – Крум Ковачев Мадлен – Пенка Арнаудова Съдия – Димитър Борисов Комисар – Стефан Балджиев Котка – Благовеста Коева Гнафрон – Иван Сивинов Премиера на 24 септември 1967 г. Театърът посвещава постановката на 50-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция.

Участват Заю – Карп Карпов и други 76

77


103. Мечо турист от Димитър Стойков. Постановка Анастасия Ангелова. Сценография Борис Ахчийски. Музика Иван Димов. Участват: Мечо – Веса Митрева Константин Ставрев

104. Котаракът с чизми, пиеса в 2 действия, 16 картини от Г. Владичина по приказката на Шарл Перо. Сценична редакция на Владимир Полянов.

Постановка Владимир Полянов. Асистент-режисьор Иван Сивинов. Художник Борис Ахчийски. Музика Бенедикт Молхов. В ролите: Пол – Крум Ковачев Етиен – Димитър Борисов Жак – Карп Карпов Жанна – Пенка Арнаудова Мариета – Благовеста Коева Котаракът – Стефан Балджиев, Гинка Тасева Обущар – Димитър Игнатов Шивач – Иван Дипчиков Пискун – Пенка Арнаудова

105. Мистерия-буф, героическо, епическо и сатири-

ческо изображение на нашата епоха от Владимир Маяковски. Превод от руски Стефан Цанев. Допълнителен текст от Стефан Цанев и Юлия Огнянова. Сценарий Юлия Огнянова. Постановка Юлия Огнянова. Асистент-режисьор Иван Сивинов. Сценография Леокадия Серафинович (Полша). Музика Иван Димов. В ролите: Чисти Французин – Крум Ковачев Англичанин – Карп Карпов Немец – Иван Дипчиков Американец – Костадин Ставрев Италианец – Трендафил Кириакидис Китаец – Димитър Борисов Руски спекулант – Стефан Балджиев 78

Димитър Борисов Пенка Арнаудова Трендафил Кириакидис и други Премиера на 3 декември 1967 г.

Пискалана – Анастасия Ангелова Крал – Иван Дипчиков Петютя – Денка Димова І ловец – Карп Карпов ІІ ловец – Димитър Игнатов Граф – Димитър Борисов Готвач – Крум Ковачев Овчар – Димитър Игнатов І косач – Димитър Борисов ІІ косач – Карп Карпов Великан – Крум Ковачев Куче – Гинка Тасева, Стефан Балджиев Магаре – Димитър Борисов В епизодите: Дракон, Мишки, Зайци, Лисици, Елен, Мечка и Кучета Премиера на 24 декември 1967 г. Поп – Димитър Игнатов Съглашател – Иван Сивинов Дама – Веса Митрева Турски паша – Крум Ковачев, Цветана Балканджиева Персиец – Мария Попова Африканец – Райна Порязова Индийски паша – Гинка Тасева Мръсни Ковач – Димитър Игнатов Миньор – Пенка Арнаудова Ратай – Трендафил Кириакидис Хлебар – Иван Сивинов Коминочистач – Гинка Тасева Перачка – Денка Димова Шивачка – Благовеста Коева Ескимос – Звезда Дафова Велзевул – Иван Дипчиков

І обер дявол – Иван Сивинов ІІ обер дявол – Крум Ковачев ІІІ обер дявол – Стефан Балджиев І беден дявол – Трендафил Кириакидис ІІ беден дявол – Димитър Борисов Матусал – Анастасия Ангелова Дяволи и ангели Анастасия Ангелова Гинка Тасева

Пенка Арнаудова Благовеста Коева Денка Димова Райна Порязова Цветана Балканджиева Звезда Дафова Мария Попова Премиера на 17 април 1968 г.

сезон

106. Театърчето на Жан, три разказа за куклен театър по Жан Луи Темпорал.

Постановка Иван Сивинов. Сценография Елжбиета Солтишияк. Художник Ана Дюлгерова. Музика Иржи Милан. В ролите: Жан – Карп Карпов Катеричка, Петел – Пенка Арнаудова Лисица, Прасе, Тюлен – Гинка Тасева Космонавт, Ескимос, Магаре – Димитър Борисов Бяла мечка, Мелничар – Стефан Балджиев Премиера на 15 септември 1968 г.

107. Шивач на приказки, пиеса в 2 действия за

куклен театър от Мирон Иванов. Постановка Яна Цанкова. Сценография Борис Ахчийски. Художник Ана Дюлгерова. Музика Петър Ступел. Участват: Момчето – Анастасия Ангелова Иван Дипчиков Денка Димова Веса Митрева Райна Порязова Цветана Балканджиева Крум Ковачев Трендафил Кириакидис Костадин Ставрев Премиера на 29 септември 1968 г. 79


108. Ука, пиеса за куклен театър от Кристина Димитриу. Постановка Анастасия Ангелова. Сценография Борис Ахчийски. Художник Ана Дюлгерова. Композитор Иван Димов. В ролите: Ука – Звезда Дафова Оти – Пенка Арнаудова Лъв – Стефан Балджиев Пантерата Грики – Гинка Станчева Вожд на негрите – Карп Карпов

Таху – Димитър Борисов Щраус – Мира Калинкова Маймунка – Жанет Ботева Негър – Мария Лазарова Участват още: маймуни, негри, танцьори, стрелци, слон, жирафи, зебри и други Премиера на 5 януари 1969 г.

109. Куклен град от Леда Милева. Постановка Георги Василев. Сценография Веселин Ковачев. Музика Петър Ступел. Премиера на 22 януари 1969 г.

110. Приключенията на Лиско по море,

куклена пиеса в 2 части от Борис Априлов.

Постановка Яна Цанкова. Сценография Милка Начева. Музика Иван Спасов. В ролите: Лиско – Денка Димова Великият детектив – Трендафил Кириакидис Мокси – Иван Дипчиков Прочутият ленив рак – Крум Ковачев Мони – Цветана Балканджиева, Анастасия Ангелова Синята акула – Веса Митрева, Райна Порязова

111. Карнавал,

пиеса в 2 части, 7 картини от Иван

Касабов. Постановка Сергей Висонов. Сценография Борис Ахчийски. Музика Методи Иванов. В ролите: Вълкът – Крум Ковачев, Иван Дипчиков Мечката – Райна Порязова Лисицата – Анастасия Ангелова Магарето – Стефан Балджиев

80

Водачът на делфинското стадо – Крум Ковачев Ловкият делфин – Трендафил Кириакидис Дръзкият делфин – Иван Дипчиков Императрицата на медузите Глагоабазубадуза – Благовеста Коева

сезон

112. Любопитното слонче от Г. Владичина (по Ръ-

диард Киплинг). Постановка Яна Цанкова. Сценография Яна Цанкова. Музика Петър Ступел. В ролите: Слончето – Денка Димова Щрауската – Благовеста Коева Жирафът – Карп Карпов Павианът – Иван Дипчиков Птицата Коло-Коло – Анастасия Ангелова Лъвът – Иван Сивинов, Димитър Борисов Крокодилът – Крум Ковачев Миманс – Ваня Сивинова, Цветана Георгиева, Трендафил Кириакидис, Мира Калинкова, Димитър Борисов, Рада Ковачевска, Нина Сивинова Премиера на 5 октомври 1970 г. През октомври 1969 г. играна на І национални кукленотеатрални тържества във Варна, където Яна Цанкова получава награда за режисура, а Денка Димова получава награда за актьорско майсторство.

Премиера на 23 февруари 1969 г. През 1969 г. играна на турне в Галац, Браила и Тулча, Румъния.

113. Кой не си знае името?, пиеса за деца от

През 1969 г. постановката е отличена с Наградата „Пловдив“ в лицето на режисьорката Яна Цанкова и на актрисата Денка Димова.

Постановка Пенчо Манчев. Асистент-режисьор Анастасия Ангелова. Сценография Атанас Згалевски. Композитор на песните Георги Генков. Музикално офромление Невена Димитрова.

Палето – Денка Димова Заекът – Пенка Арнаудова Катерицата – Благовеста Коева Разярен петел – Костадин Ставрев, Стефан Балджиев, Благовеста Коева Кокошки – Пенка Арнаудова, Денка Димова, Благовеста Коева Пчелички – Иван Дипчиков, Стефан Балджиев

предучилищна възраст от Пенчо Манчев и Мария Грекова.

На 28.09.1973 г. играна в Пловдив на есперанто. На 1 и 3.10.1973 г. играна на VІ Международен фестивал на куклените театри, чиито спектакли се изнасят на есперанто, в Загреб, Шишак, Карловац и с. Войнич, Югославия, където получава І награда и Специалната награда на детското жури. На 22.12.1973 г. играна на Юбилейните дни, с които се отбелязва 25-годишнината на театъра (1948 – 1973). Играна на VІ Международен фестивал на куклените театри в Биелско Бяла, Полша, 2-9.06.1974 г. От 2 до 21.04.1975 г. играна на 20-дневно турне в Скандинавските страни: в Стокхолм, Швеция (на Международен фестивал на куклените театри); в Осло, Норвегия; в Копенхаген, Дания. Във втората част на турнето, поради заболяване на Денка Димова, ролята се изпълнява от Яна Цанкова. През октомври 1976 г. играна в Кишинев, Молдавия (СССР). В състава за гостуването играят и: Яна Цанкова, Трендафил Кириакидис и Румелия Знаменова.

Таралежът – Трендафил Кириакидис Катеричката – Соня Чочева Мечо – Димитър Борисов Премиера на 25 януари 1970 г По-късно влизат и Пенчо Манчев, Б. Арабаджийски, Благовеста Коева и Иван Вълев.

В ролите: Говорителка – Мира Калинкова Писанка – Рада Ковачевска Котето Мър-Мяу – Звезда Дафова Бабата на Писанка и Мър-Мяу – Соня Чочева Вълкът – Карп Карпов Зайчето – Рада Ковачевска Майката на Зайчето – Соня Чочева

Премиера на 18 май 1969 г.

81


114. Шестте пингвинчета, куклена пиеса за деца от Борис Априлов.

Постановка Яна Цанкова. Асистент-режисьор Анастасия Ангелова. Сценография Йоан Левиев. Музика Петър Ступел. В ролите: Главният пингвин – Стефан Балджиев (магнетофонен запис), Иван Дипчиков (води куклата) Пин – Гинка Тасева Пин-пин – Пенка Арнаудова (магнетофонен запис), Стефан Балджиев, Пенка Арнаудова и Денка Димова (водят куклата) Пин-пин-пин – Райна Порязова Пин-пин-пин-пин – Благовеста Коева (магнетофонен запис) Благовеста Коева и Костадин Ставрев (водят куклата)

117. Кукли от Куклино от Йозеф Пеер и Лео Спачил.

Премиера на 6 февруари 1971 г.

Постановка Яна Цанкова. Асистент-режисьор Иван Дипчиков. Сценография Яна Цанкова. Музика Георги Генков.

По-късно влизат Аничка – Нина Сивинова, Янко – Ваня Сивинова, Лошата кукла – Иван Димитров. През 1971 г. Яна Цанкова получава Наградата „Пловдив“ (І степен) в раздел „Куклено-театрално изкуство“ за „Кукли от Куклино“.

Премиера на 23 май 1970 г.

В ролите: Аничка – Ефросина Христова Янко – Анна Гунчева Гъливер – Иван Дипчиков Добрите кукли – Анастасия Ангелова, Карп Карпов, Трендафил Кириакидис Лошата кукла – Рада Ковачевска Алик – Звезда Дафова

През 1970 г. Анастасия Ангелова получава Наградата „Пловдив“ в раздел „Куклено-театрално изкуство“ за Гвин от „Шестте пингвинчета“.

118. Пипи дългото чорапче, по Астрид Линдгрен.

Ефросина Христова Рада Ковачевска и други

Пин-пин-пин-пин-пин – Мария Лазарова Гвин – Анастасия Ангелова Тюленът – Стефан Балджиев Моржът – Крум Ковачев Камилата – Благовеста Коева (магнетофонен запис), Благовеста Коева, Крум Ковачев и Стефан Балджиев (водят куклата) Мечето – Денка Димова, Мария Лазарова Свирепата бяла мечка – Иван Дипчиков Китът – Крум Ковачев Помощник на кукловодите – Иванка Станева

Драматизация за куклен театър от Иван Вълев.

115. Едно момиче търси песен от Алеку Попо-

вич.

Постановка Траян Гицеску-Чуря. Сценография Мирча Николау. Музикално оформление Траян Гицеску-Чуря. В ролите: Пиа – Рада Ковачевска Магарето и Магаренцето – Карп Карпов Кучето и Кученцето – Денка Димова Нуку, Котката и Котенцето – Благовеста Коева Врабка и Врабченцето – Звезда Дафова Вълкът – Трендафил Кириакидис

сезон

116. Хайдутин и бесило от Георги Стоянов Постановка Георги Василев. Сценография Йоан Левиев. Музика Иван Димов. Участват: Бранимир Даскалов Трендафил Кириакидис и други

Овенът – Димитър Борисов Стефан Балджиев Иван Дипчиков Гинка Тасева Пенка Арнаудова Райна Порязова Костадин Ставрев Мария Лазарова Анастасия Ангелова Крум Ковачев Премиера на 4 юли 1970 г.

Постановка Лиляна Дочева. Сценография Енчо Пиронков. Музика Георги Генков.

През юни 1979 г. играна на турне в Багдад, Ирак, в Аман, Йордания и в Дамаск и Хомс, Сирия. През април 1980 г. играна в Крайова и Пиещи, Румъния.

Премиера на 17 април 1971 г.

Участват: Пипи – Анна Гунчева сезон

119. Трампа за кукуригу (Приказка за тиквата), пиеса от Панчо Панчев. Постановка Яна Цанкова. Сценография Любомир Цакев. Кукли Иван Веселинов. Музика Жул Леви. В ролите: Живко Работливко – Карп Карпов Велка Хубавелка – Денка Димова Чорбаджи Дундьо – Иван Дипчиков Дундьовица – Анастасия Ангелова Цар Перко ІІ – Бранимир Даскалов / Иван Сивинов Царица Ампиликуку – Рада Ковачевска / Ваня Сивинова Дърван – Стефан Балджиев Кокошка, Прасе – Звезда Дафова Благовеста Коева Трендафил Кириакидис

Премиера на 25 септември 1971 г. На 19.09.1973 г. играна на зоналния преглед за Южна България, проведен в Пловдив, от ІІ национален преглед на държавните куклени театри, където Любомир Цакев получава награда за сценография, а Иван Сивинов получава награда за цялостното му актьорско представяне на прегледа. На 20.12.1973 г. играна на Юбилейните дни, с които се отбелязва 25-годишнината на театъра (1948 – 1973). През 1973 г. Иван Дипчиков получава Наградата „Пловдив“ (ІІ степен) за Чорбаджи Дундьо от „Трампа за кукуригу” и Къртицата от „Заешко училище“.

Премиера на 26 декември 1970 г.

82

83


120. Кукери, народна игра. Идея на Юлия Огнянова. Постановка Юлия Огнянова. Художник-проектант Йоан Левиев. Художник-изпълнител Веселин Неделчев. Музика Константин Илиев. Участват: Анастасия Ангелова Гинка Тасева Денка Димова Димитър Борисов Ефросина Христова Звезда Дафова Иван Дипчиков Крум Ковачев Рада Ковачевска

Стефан Балджиев Трендафил Кириакидис Премиера през 1971 г. (сезон 1971/1972). На 23.10.1971 г. играна на ІІ Международен фестивал на куклените спектакли за възрастни в Печ, Унгария.

Постановка Анастасия Ангелова. Сценография Любомир Цакев. Музика Иван Спасов.

Премиера на 12 февруари 1972 г.

В ролите: Мечо Римчимчи – Денка Димова, Мария Лазарова Татко Мечо – Крум Ковачев Кучето – Гинка Тасева Лисан – Стефан Балджиев

Участват: Благовеста Коева Денка Димова Гинка Тасева Анастасия Ангелова Райна Порязова Звезда Дафова Стефан Балджиев Карп Карпов Димитър Борисов Крум Ковачев 84

Илиев и Николай Кънчев.

Постановка Чавдар Кръстев. Асистент-режисьор Иван Сивинов. Сценография Любомир Цакев. Музика Атанас Косев.

124. Заешко училище от Пенчо Манчев. Кокошка, Врабчета, Врана – Райна Порязова

Постановка Стефан Ленкиш. Сценография Мирча Николау.

123. От небето паднала звездичка от Христо

Баю – Звезда Дафова Мечо – Карп Карпов Хвърчилото – Трендафил Кириакидис Премиера на 5 ноември 1972 г.

Участват: Звездичката – Цветана Георгиева, Звезда Дафова Къртицата – Иван Дипчиков Ежко – Иван Сивинов, Костадин Ставрев

121. Мечо Римчимчи от Ян Вилковски.

122. Куклата и мишката от Алеку Попович.

сезон

Трендафил Кириакидис Руска Цекова Премиера през юли 1972 г. Постановката е създадена в творческо сътрудничество с марионетния куклен театър „Цандарика“ от Букурещ, Румъния.

Постановка Анастасия Ангелова. Сценография Любомир Цакев. Музика Петър Ступел. Участват: Чичо Марко – Иван Сивинов Зайчето Петърчо – Ваня Сивинова Къртицата – Иван Дипчиков Денка Димова Стефан Балджиев Гинка Тасева Райна Порязова

125. Бяла приказка от Валери Петров. Постановка Райко Райков. Сценография Данаил Райков. Музика Петър Ступел. В ролите: Ицхак Финци – запис на текста Сянка, Метеоролог – Иван Сивинов Еленче – Анастасия Ангелова, асистент Димитър Борисов Коте – Денка Димова Ванчо – Ваня Сивинова, Трендафил Кириакидис Лисиче – Благовеста Коева и Райна Порязова Мече – Стефан Балджиев Свраче – Гинка Тасева Асистент-кукловод – Георги Лазаридис Премиера на 2 април 1973 г.

Благовеста Коева Димитър Борисов Крум Ковачев и други Премиера на 18 февруари 1973 г. През 1973 г. Иван Сивинов получава наградата „Пловдив“ (ІІ степен) за Чичо Марко от „Заешко училище“ и Метеоролога от „Бяла приказка“. През 1973 г. Иван Дипчиков получава Наградата „Пловдив“ (ІІ степен) за Чорбаджи Дундьо от „Трампа за кукуригу“ и Къртицата от „Заешко училище“. По-късно влизат: Сянка и Метеоролог – Карп Карпов, Еленче – Таня Муртаджиева, Коте – Иван Дипчиков, Ванчо – Нели Узунова, Лисиче – Цветана Балканджиева и Величка Рангелова, Свраче – Мария Лазарова, Коте – Цветана Георгиева. Влиза и Величка Бодурова. На 19.09.1973 г. играна на зоналния преглед за Южна България, проведен в Пловдив, от ІІ Национален преглед на държавните куклени театри, където Петър Ступел получава награда за оригинална музика, Благовеста Коева и Райна Порязова получават награди за куклено-актьорско майсторство, Райко Райков и Данаил Райков получават Специалната награда на Градския народен съвет в Пловдив за художествена реализация на съвременна българска пиеса, Иван Сивинов получава награда за цялостното му актьорско представяне на прегледа. 85


През октомври 1973 г. играна на ІІ Национален преглед на куклените театри в София, където Валери Петров получава награда за драматургия, Петър Ступел получава награда за музика, а Ицхак Финци, Благовеста Коева и Райна Порязова получават награди за актьорско майсторство. На 21.12.1973 г. играна на Юбилейните дни, с които се отбелязва 25-годишнината на театъра (1948 – 1973). През 1973 г. Иван Сивинов получава наградата „Пловдив“ (ІІ степен) за Чичо Марко от „Заешко училище“ и Метеоролога от „Бяла приказка“.

129. Хитър Петър на панаир, шега с кукли в 2 части от Ваня Петкова.

Участват: Цветана Георгиева Крум Ковачев Иван Дипчиков Премиера през 1974 г.

сезон

130. Хоро, куклен спектакъл за възрастни по едноименния

сезон

роман на Антон Страшимиров. Сценарий Юлия Огнянова.

126. Ръце и кукли, куклени миниатюри за възрастни.

Сценарий Иван Сивинов.

Постановка Иван Сивинов. Художници Данаил Райков, Пламен Порязов и Николина Амбарева. Участват: Ваня Сивинова Иван Сивинов, Трендафил Кириакидис (помощник) Премиера на 3 септември 1973 г.

127. Петлето и слънчогледчето от Ким Мешков.

Превод от руски Чавдар Кръстев.

Постановка Чавдар Кръстев. Сценография Любомир Цакев. Музика Кирил Тодоров. В ролите: Петлето – Цветана Георгиева Слънчогледчето – Звезда Дафова

128. Червената шапчица, по Шарл Перо. Сценарий Анастасия Ангелова и Иван Сивинов.

Постановка Анастасия Ангелова и Иван Сивинов. Сценография Пламен Порязов. Музика Петър Ступел.

86

Постановката включва миниатюрите „Вълшебните балончета“, „Кучешко мнение“, „Съкровището – случка в стил „уестърн“, „Зайченцето бяло…“, „Полемика“, „О, соле мио…“, „Розите”, „Мариана – песен в стил „бибап”, „Срещи”, „Слончето Бимбо“, „Дует: Куна и Дуна“, „Куклата Салиха“, „Моя страна, моя…?“, „Кукери“, „Кокалът“, „Танц „Негриана“, „Ръцете…“, „Лебедът“, „Две китари“, „Лъв и микрофон“, „След третата…“. Играна на Празниците на куклено-театралната миниатюра в Пловдив, 5-8.09.1977 г.

Шаро – Крум Ковачев Котаракът Мърчо – Иван Димитров, асистент Елка Терзиева Свинята – Иван Дипчиков, асистент Трендафил Кириакидис Слънцето – Карп Карпов Луната – Елка Терзиева

Постановка Юлия Огнянова. Сценография Любомир Цакев. Скулптор Павел Джеферов. Музика Иван Димов. Участват: Ваня Сивинова Звезда Дафова Анастасия Ангелова Крум Ковачев Иван Дипчиков Иван Димитров Благовеста Коева Иван Сивинов

131. Здрасти! Как сте? Добър ден! Москова

Димитър Борисов Райна Порязова Цветана Георгиева Карп Карпов Стефан Балджиев Трендафил Кириакидис Премиера на 7 септември 1974 г. Посветена на 50-годишнината от Септемврийското въстание през 1923 година и на 30-годишнината от социалистическата революция в България.

от Рада

Премиера на 29 ноември 1973 г. По-късно влиза Цветана Балканджиева.

Постановка Яна Цанкова. Сценография Младен Младенов. Музика Георги Генков. Пластично оформление Румяна Лазарова.

В ролите: Червената шапчица – Ваня Сивинова Бабата – Гинка Тасева

В ролите: Майка – Благовеста Коева Дете – Мира Калинкова Куче – Денка Димова Момче – Цветана Георгиева

Кранист – Стефан Балджиев Песните изпълняват Румелия Знаменова Нина Сивинова Ваня Сивинова Елка Терзиева Иван Сивинов Трендафил Кириакидис Иван Димитров Премиера на 30 ноември 1974 г.

Премиера на 30 април 1974 г.

87


132. Къде отиваш, конче?, куклена пиеса за деца

от Рада Москова.

Постановка Райко Райков. Сценография Данаил Райков. Музика Стефан Москов. В ролите: Кончето – Анастасия Ангелова Панаирджията – Иван Дипчиков Панаирджийската кранта – Иван Сивинов Момчето – Ваня Сивинова Старият кон – Карп Карпов Звезда Дафова Райна Порязова Елка Порязова Стефан Балджиев Трендафил Кириакидис Димитър Борисов

133. Брезови очички от Ким Мешков. Постановка Анастасия Ангелова. Сценография Лиляна Ангелова. Музика Душка Тодорова. Участват: Нина Сивинова Румелия Знаменова

Премиера на 23 декември 1974 г. По-късно влизат Цветана Георгиева и Мария Лазарова. От 2 до 21.04.1975 г. играна на 20-дневно турне в Скандинавските страни: в Стокхолм, Швеция (на Международен фестивал на куклените театри); в Осло, Норвегия; в Копенхаген, Дания. Играна на ІІІ международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна, 1-8.10.1975 г., където постановката получава Сребърен медал, а Рада Москова награда за драматургия, Райко Райков – награда за режисура, Данаил Райков – награда за сценография, а Анастасия Ангелова и Иван Дипчиков – награди за актьорско майсторство. През октомври 1976 г. играна в Кишинев, Молдавия (СССР). В актьорския състав е и Румелия Знаменова.

Цветана Георгиева Иван Димитров Димитър Борисов и други

135. Маргаритката, пиеса за деца с кукли-марионетки от Рада Москова.

Постановка Васил Апостолов. Сценография Веселин Неделчев. Музика Атанас Косев. В ролите:

Мечо – Стефан Балджиев (глас и кукла) Магаре – Иван Дипчиков (глас и кукла), Крум Ковачев (кукла) Лисица – Иван Сивинов (глас и кукла) Заек – Цветана Георгиева (глас), Звезда Дафова (кукла)

Патицата – Анастасия Ангелова (глас и кукла) І пате – Райна Порязова (глас и кукла) ІІ пате – Цветана Георгиева (глас и кукла) ІІІ пате – Благовеста Коева (глас и кукла)

Премиера на 24 януари 1976 г.

136. Историята на храбрия оловен войник,

Иван Дипчиков Иван Димитров Цветана Георгиева Румелия Знаменова Премиера на 12 май 1976 г.

от Иван Теофилов (по мотиви от Ханс К. Андерсен).

Постановка Яна Цанкова. Сценография Яна Цанкова по илюстрации на Г. А. В. Траугот. Музика Иван Стайков. Участват: Водещият – Иван Сивинов Детето – Ваня Сивинова София Ненова Мира Калинкова Анастасия Ангелова

На 10.01.1977 г. Яна Цанкова получава за постановката наградата за режисура на Съюза на артистите в България за сезон 1975/1976 в раздел „Индивидуални награди в куклените театри“.

Премиера на 23 март 1975 г. сезон

137. Мечо Пух,

по Алън Александър Милн. Драматизация Райко Райков.

сезон

134. В царството на златните баири, куклена

пиеса за деца от Панчо Панчев.

Постановка Яна Цанкова. Сценография Дора Чомакова. Музика Иван Стайков. В ролите: Бащата (глас) – Димитър Борисов Кочо – Крум Ковачев Гочо – Иван Дипчиков Пейко – Иван Димитров Сейко (петел) – Мира Калинкова

88

Принцеса – Нина Сивинова Царица – Благовеста Коева, асистент Румелия Знаменова Съветник – Карп Карпов Администратор – Иван Сивинов Палач – Стефан Балджиев Глашатай – Трендафил Кириакидис и Райна Порязова Премиера през септември 1975 г. Играна на ІІІ Международния фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна, 1-8.10.1975 г.

Постановка Райко Райков. Сценография Данаил Райков. Музикално оформление по мотиви от „Малка нощна музика“ на Волфганг А. Моцарт. Участват: Мечо Пух – Ваня Сивинова Йори – Иван Димитров Бухалът – Карп Карпов И други Премиера на 25 септември 1976 г.

89


138. Как се ожени Петрушка, свободна преработка

В ролите: Петрушка – Иван Димитров Търговецът Пантелеймон Пантелеймонович – Иван Сивинов Бублинушка – Иван Дипчиков

Д-р Фибиус – Иван Сивинов Циганин с кон – Иван Дипчиков Полицай – Иван Дипчиков Дявол – Иван Сивинов Актриса – Ваня Сивинова Премиера на 15 януари 1977 г. Спектакъл за възрастни. На 5.09.1977 г. играна на Празниците на куклено-театралната миниатюра в Пловдив.

139. Грънци (Грънчо) от Вели Чаушев и Райко Рай-

Премиера на 26 март 1977 г.

от Зденек Ржиха по Оскар Батко и мотиви на народни куклени пиеси. Текст на песните от Иван Стайков. Постановка Яна Цанкова. Сценография Яна Цанкова. Музика Иван Стайков.

ков. Постановка Райко Райков. Сценография Данаил Райков. Музикално оформление Мирчо Сливенски. В ролите: Майсторът – Вели Чаушев (глас), Иван Сивинов (кукловодене), Трендафил Кириакидис Калчо – Мира Калинкова (глас), Нина Сивинова (кукловодене) Дядо Грън – Карп Карпов Бате Слънчо – Крум Ковачев (глас), Боньо Лунгов (кукловодене) / Румен Рачев (кукловодене), Нели Цветкова (кукловодене) Кривата буза – Константин Коцев (глас), Анастасия Ангелова (кукловодене) Ръкатка – Румелия Знаменова (глас), Величка Бодурова (кукловодене) / Ваня Сивинова (кукловодене) Ум Глечо – Иван Дипчиков Томничка – Цветана Георгиева Нощното гърне – Стефан Балджиев (глас), Стефан Балджиев (кукловодене) / Боньо Лунгов (кукловодене) Итрото оканиче – Иван Сивинов (глас), Иван Сивинов (кукловодене) / Румен Рачев (кукловодене) Веселото сърце – Ваня Сивинова / Величка Бодурова Мишлето Пипе – Ваня Сивинова Кучето Беля – Цветана Балканджиева Звездичка – Звезда Дафова (глас), Нели Минкова (кукловодене) Баба Стомна – Нели Цветкова Оркестър на „Сините окарини“ – Трендафил Кириакидис, Боньо Лунгов / Цветана Балканджиева, Румен Рачев / Нели Минкова 90

По-късно влизат Иван Димитров, Мария Лазарова, Димитър Борисов. На 27.09.1979 г. играна на зоналния преглед за Южна България на ІІІ Национален преглед на държавните куклени театри в Стара Загора. Играна на заключителния етап на ІІІ Национален преглед на държавните куклени театри в София, 14-21.10.1979 г.

сезон

140. Вълкът и седемте козлета детски мюзикъл

от Александър Владигеров. Сценарий Яна Цанкова. Текст на песните Димитър Димитров. Постановка Яна Цанкова. Асистент-режисьор Карп Карпов. Сценография Любка Пеева. Пластика Румяна Лазарова.

Трендафил Кириакидис Цветана Балканджиева Райна Порязова Димитър Борисов Премиера на 8 септември 1977 г.

Участват: Анастасия Ангелова Карп Карпов Цветана Георгиева Нина Сивинова Благовеста Коева Ваня Сивинова Звезда Дафова Стефан Балджиев Нели Минкова Крум Ковачев

Песните се изпълняват от Величка Чобанова, Тодор Колев, Николай Бинев, Коста Цонев и Асен Ангелов със Симфоничния оркестър към Комитета за телевизия и радио. Диригент Александър Владигеров.

141. Чапаевци. По Сценарий на Юлия Огнянова.

Баба Яга – Иван Першенлиев Водач на белите конници – Крум Ковачев Бели конници – Иван Дипчиков, Стефан Балджиев, Димитър Борисов, Райна Порязова, Пламен Дипчиков, Сталю Сталев, Стойко Пърлев, Любчо Грудев Водач на червените конници – Карп Карпов Червени конници – Трендафил Кириакидис, Димитър Борисов, Иван Першенлиев, Пламен Дипчиков Неоседлани алени кончета – Цветана Георгиева, Райна Порязова, Звезда Дафова, Нели Минкова, Нина Сивинова Червеноармеец – Иван Димитров (запис), Крум Ковачев (кукловодене) Продавачи на панаира – Крум Ковачев, Карп Карпов, Ваня Сивинова, Райна Порязова, Цветана Балканджиева, Нели Минкова, Иван Першенлиев

Постановка Юлия Огнянова. Асистент-режисьор Благовеста Коева. Сценография Дечко Тодоров. Художник на куклите и кончетата на момчетата и децата Леонард Капон, Дечко Тодоров, Николина Амбарева. Музика Иван Димов. В ролите: Василий – Карп Карпов Братчето, Аленото конче – Ваня Сивинова Овсей – Иван Дипчиков Григорий – Стефан Балджиев Агафон – Трендафил Кириакидис Чумак – Димитър Борисов Дурашка – Цветана Георгиева Циганчето – Благовеста Коева Бабата – Нина Сивинова Сестричката на Циганчето – Звезда Дафова Близнаците – Нина Сивинова Дъщеричката на Чапаев – Цветана Георгиева І момиченце – Райна Порязова ІІ момиченце – Цветана Балканджиева ІІІ момиченце – Нели Минкова

На 8.09.1977 г. играна на Празниците на куклено-театралната миниатюра в Пловдив. Играна на VІІІ Международен фестивал на кукленото изкуство в Биелско Бяла, Полша, 18-23.05.1978 г. През 1978 г. играна на турне в Дрезден и Лайпциг, ГДР.

Премиера на 11 ноември 1977 г. Посвещава се на 60-годишнината на Великата октомврийска революция. Играна на Празниците на съветската куклена драматургия в Сливен, 2-5.12.1977 г

91


142. Косе Босе от Рада Москова (по Ран Босилек). Постановка Яна Цанкова. Сценография Майя Петрова. Композитор Стефан Москов. Музиката се изпълнява от квартет „Симеон Щерев“. В ролите: Косе Босе – Ваня Сивинова Лисица – Иван Дипчиков Опашка на Лисицата – Нина Сивинова Муцунка – Цветана Георгиева Крака – Трендафил Кириакидис Уши – Нели Минкова Рекичка – Нина Сивинова Тревичка – Цветана Георгиева Теленце – Иван Сивинов Куче – Иван Сивинов

Премиера на 4 март 1978 г. По-късно влиза Жени Пашова. На 5.10.1978 г. играна на ІV Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна, където Златен медал се присъжда на ДКТ-Пловдив за оригинално постановъчно решение и висока художествена защита на пиесата „Косе Босе“ от Рада Москова и за приноса на театъра за израстване на българската куклена драматургия; Рада Москова получава награда за драматургия, Яна Цанкова получава награда за режисура, Майя Петрова получава награда за сценография, а Ваня Сивинова, Иван Сивинов и Нина Сивинова получават награди за актьорско майсторство. Играна на Празника на куклено-театралното изкуство, посветен на Международната година на детето, в София, март 1979 г.

143. Хитър Петър и змеят, по Ангел Каралийчев. Постановка Анастасия Ангелова. Художник Леонард Капон. Участват: Иван Дипчиков Крум Ковачев Цветана Георгиева Премиера през май-юни 1978 г.

сезон

144. Самохвалко от Васил Апостолов. Постановка Васил Апостолов. Сценография Любомир Цакев. Музика Юри Ступел. В ролите: Петел – Карп Карпов / Панайот Добрев Кокошка – Анастасия Ангелова / Ваня Сивинова Петле – Благовеста Коева, Нели Узунова / Соня Ботева Пуяк – Стефан Балджиев / Георги Ташев Патица – Цветана Георгиева / Нина Сивинова

145. Копче за сън от Валери Петров. Постановка Яна Цанкова. Асистент-режисьор Иван Дипчиков. Сценография Любомир Цакев. Музика Георги Генков. В ролите: Оги – Ваня Сивинова Дядо му – Иван Сивинов Герои от приказките І рибка – Цветана Балканджиева ІІ рибка – Звезда Дафова ІІІ рибка – Анастасия Ангелова Майка им – Райна Порязова Червеят – Боньо Лунгов и Румен Рачев Мърла – Нина Савинова Другите котки – Благовеста Коева, Стефан Балджиев, Трендафил Кириакидис, Димитър Борисов, Румен Рачев, Величка Бодурова, Анастасия Ангелова, Цветана Георгиева, Цветана Балканджиева Старото кенгуру – Карп Карпов и Румен Рачев Кенгуручето – Цветана Георгиева Сънят – Нели Минкова

146. Ние, врабчетата, от Йордан Радичков. Постановка Калин Арсов. Сценография Емилия Абаджиева. Музикално оформление Юри Ступел. Участват: Нина Сивинова Румен Рачев 92

Кученце – Янко Гъделев / Николай Бояджиев Котенце – Цветана Балканджиева / Нина Сивинова Жаба – Янко Гъделев / Ваня Сивинова Плашило – Цветана Георгиева / Николай Бояджиев Голямо куче – Георги Ташев Патенца – Нели Минкова, Мария Лазарова / Ваня Сивинова, Николай Бояджиев Премиера на 2 септември 1978 г. Постановката е възстановена през март 1992 г. в посочения след наклонената черта състав.

Премиера на 27 януари 1979 г. Играна на Празника на куклено-театралното изкуство, посветен на Международната година на детето, в София, март 1979 г. На 27.09.1979 г. играна на зоналния преглед за Южна България в Стара Загора на ІІІ Национален преглед на държавните куклени театри. Играна на заключителния етап на ІІІ Национален преглед на държавните куклени театри в София, 14-21.10.1979 г., къ- дето Валери Петров получава награда за драматургия, Яна Цанкова получава награда за режисура, Любомир Цакев по- лучава награда за сценография, актьорите Нина Сивинова, Румен Рачев и Боньо Лунгов получават награди за актьорско майсторство. За ролята на Мърла Нина Сивинова получава наградата на САБ за 1979 г. за най-добро постижение в областта на кукленото актьорско майсторство. За сценографското решение на „Копче за сън“ Любомир Цакев получава наградата на САБ за 1980 г. за куклена сценография.

Боньо Лунгов Цветана Георгиева Цветана Балканджиева и други Премиера на 6 април 1979 г.

93


сезон

сезон

147. Писма за Дядо Мраз от Иван Сивинов. Постановка Анастасия Ангелова. Сценография Николина Амбарева.

Цветана Балканджиева и други Премиера на 17 декември 1979 г.

Участват: Цветана Георгиева

148. Мапа от Евгения Жуковска. Постановка Красимир Дограмаджиев. Сценография Михаил Михов. Музика Атанас Трендафилов. В ролите: Мапа – Ваня Сивинова Петел – Карп Карпов Кокошка – Нина Сивинова

149. Тайнственото чекмедже от Юлиус Волски. Постановка Сергей Висонов. Сценография арх. Иван Цонев. Музика Методи Иванов. Участват: Румен Рачев Боньо Лунгов Анастасия Ангелова Людмил Николов Нина Сивинова Мария Лазарова

150. Приказка за пътя от Стефан Цанев. Постановка Румен Рачев. Сценография Майя Петрова. В ролите: Селският път – Жени Пашова Големият път – Румен Рачев Магистралата – Нина Сивинова

Домашната котка – Нели Цветкова Жени Пашова Цветана Балканджиева Антон Тонев Трендафил Кириакидис Мария Лазарова Цветана Георгиева Премиера на 29 февруари 1980 г. Иван Дипчиков Цветана Балканджиева Таня Муртаджиева Светослав Михайлов Стефан Балджиев Карп Карпов Величка Рангелова Величка Бодурова Премиера на 8 май 1980 г.

На 3.09.1980 г. играна на Празниците на куклено-театралната миниатюра за възрастни в Пловдив.

151. Фокус-бокус, Сценарий Славчо Маленов. Постановка Славчо Маленов. Сценография Генади Табаков. Костюми Силва Бъчварова. Музикално оформление Малина Михалкова. В ролите: Бате Петьо – Боньо Лунгов и Трендафил Кириакидис Клоунът Топчо – Румен Рачев и Иван Дипчиков Куклата Мариана – Ваня Сивинова и Елена Недева Прасчо – Нели Цветкова и Цветана Георгиева Мурджо – Жени Пашова и Нина Сивинова

152.Меко казано от Валери Петров. Постановка Славчо Маленов. Сценография Майя Кузова. Музика Георги Занев. В ролите: Светльо – Емилия Иванова-Маленова Санбернардското куче – Румен Рачев Кълвачът – Карп Карпов

153. Карнавал на животните, спектакъл на сенки

по музика на Камий Сен-Санс. Сценарий Николина Георгиева. Постановка Николина Георгиева. Участват: Ваня Сивинова Участват Ваня Сивинова Нина Сивинова Цветана Георгиева Нели Цветкова Величка Бодурова Емилия Иванова-Маленова Румен Рачев Боньо Лунгов

Писанка – Цветана Балканджиева Маймунка – Мария Лазарова Премиера на 20 декември 1980 г. По-късно Петър Пашов влиза на мястото на Трендафил Кириакидис. През 1981 г. играна на Дните на комедийния куклен спектакъл за деца в Габрово. През 1981 г. играна на турне в Монастир, Тунис. През 1981 г. играна на Дните на българската култура в Хавана, Куба по повод 1300-годишнината на България.

Костенурката – Боньо Лунгов Къртицата – Жени Пашова Мишокът, Мишлетата – Денка Димова / Анастасия Ангелова / Нели Цветкова Премиера на 22 март 1981 г. Играна на зоналната Среща-преглед на продукцията на куклените театри в Созопол, 4-7.05.1981 г.

Боньо Лунгов Жени Пашова Мария Лазарова Цветана Балканджиева Анастасия Ангелова Иван Дипчиков Карп Карпов Премиера на 5 април 1981 г. По-късно влизат Панайот Добрев, Людмил Николов и Александра Калоянова. През 1981 г. играна на турне в Монастир, Тунис. През 1981 г. играна на Дните на българската култура в Хавана, Куба по повод 1300-годишнината на България.

Премиера на 14 май 1980 г. По-късно влизат Боньо Лунгов и Пламен Дипчиков.

94

95


156. Слънчева топка от Павел Вашичек.

сезон

154. Хождение по буквам

от Валери Петров. Използвани са и откъси от „Азбучна молитва” на Константин Преславски.

Премиера на 1 октомври 1981 г. (във Варна на фестивала „Златният делфин“).

Постановка Славчо Маленов. Сценография Силва Бъчварова. Скулптор Йордан Янаров. Музикално оформление Александра Калоянова. Консултант отец Димитър Амбарев.

Постановката се посвещава на 1300-годишнината от създаването на България.

Участват: Водачът на монасите – Иван Дипчиков Кирил, Писателят – Румен Рачев / Панайот Добрев Методий, Художникът – Стефан Балджиев Патриарх Фотий, Третият, Братът му – Карп Карпов Секретарка – Ваня Сивинова Хор от монаси – Нина Сивинова, Цветана Георгиева, Цветана Балканджиева, Мария Лазарова, Емилия Иванова-Маленова, Нели Цветкова, Боньо Лунгов, Таня Муртаджиева, Панайот Добрев, Людмил Николов, Александра Калоянова, Елена Недева, Величка Бодурова

155. Яйцето от Борис Априлов. Постановка Николина Георгиева. Сценография Ива Хаджиева по примитиви на Иван Рабузин. Музика Атанас Атанасов. В ролите: Кокошката – Ваня Сивинова Петелът – Румен Рачев Слънцето – Иван Дипчиков Пуякът – Боньо Лунгов Козелът, Магарето – Карп Карпов Враната – Нели Цветкова-Узунова Пиленца – Нина Сивинова, Цветана Георгиева, Таня Муртаджиева, Емилия Иванова-Маленова, Мария Лазарова Премиера на 4 октомври 1981 г. (на фестивала „Златният делфин“ във Варна). Премиера в Пловдив на 30 януари 1982 г. По-късно влизат Цветана Балканджиева, Людмил Николов, Стефан Балджиев, Янко Гъделев, Нели Минкова, Нели Лепоева, Александра Калоянова. На 4.10.1981 г играна на V Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна,

96

По-късно влиза Жени Пашова.

На 1.10.1981 г. играна на V Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна (извън конкурсната програма). През 1981 г. играна на Дните на българската култура в Хавана, Куба по повод 1300-годишнината на България. Славчо Маленов получава наградата на САБ за 1981 г. за режисура в куклен театър. През 1982 г. Славчо Маленов получава наградата за режисура на Дома за литература и изкуства за деца и юноши в София.

където театърът получава Златен медал и диплом за постановката „Яйцето“ и за активна работа със съвременните български драматурзи, Борис Априлов получава награда за драматургия, Николина Георгиева получава награда за режисура, Ива Хаджиева получава награда за сценография, Ваня Сивинова получава награда за актьорско майсторство, актрисите Нина Сивинова, Цветана Георгиева, Таня Муртаджиева, Емилия Иванова-Маленова и Мария Лазарова получават колективна награда за актьорско майсторство. Ваня Сивинова получава наградата на САБ за 1981 г. за женска роля в куклен театър. Ива Хаджиева получава наградата на САБ за 1981 г. за куклена сценография. На 24.09.1985 г. играна на Световния фестивал на куклените театри в Шарлевил Мезиер и Седан, Франция. През октомври 1985 г. играна на „Poppenspel Driedaagse“ в Айндховен, Холандия. През 1986 г. играна на V Международен фестивал на куклите в Билбао, Испания. Турне в Помплона, Витория и други градове в Испания.

Постановка Славчо Маленов, Петър Пашов и Емилия Маленова. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков. Участват: І състав (постановка Слави Маленов) Ваня Сивинова Таня Муртаджиева Иван Дипчиков

ІІ състав (постановка Петър Пашов) Цветана Георгиева Мария Лазарова Людмил Николов ІІІ състав (постановка Емилия Маленова) Нина Сивинова Елизабет Радева Панайот Добрев Премиера на 20 декември 1981 г.

157. Тайнственият хипопотам от Владимир А. Лифшиц и Ирина Н. Кичанова. Превод от руски Георги Парушев.

Панайот Добрев Людмил Николов

Постановка Славчо Маленов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Георги Занев.

През декември 1982 г. играна в Седмицата на съветската куклена пиеса в Пловдив.

Участват: Нина Сивинова Емилия Иванова-Маленова

158. Светлосиният Петър от Урбан Гюла. Превод Атанас Илков. Текст на песните Иван Сивинов.

Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков. Музикален ръководител Нели Лазарова. В ролите: Петър – Жени Пашова Морякът Джеф – Панайот Добрев Милиционерът, Рибата трион – Нина Сивинова Майката, Шофьорът, Кучето-разбойник – Мария Лазарова Котаракът – Людмил Николов На пианото – Нели Лазарова Премиера на 8 май 1982 г. По-късно в ролята на Петър влиза Енчо Данаилов. От 1986 г. Котаракът – Александра Калоянова. През 14, 15 и 17.09.1982 г. играна на Творческата срещапреглед на държавните куклени театри в Толбухин (Добрич), където постановката получава наградата на детското жури.

Премиера на 14 март 1982 г.

Петър Пашов получава наградата на САБ за 1982 г. за режисура на куклена постановка. Жени Пашова получава наградата на САБ за 1982 г. за женска роля в куклена постановка. На 3.06.1983 г. играна два пъти на Дните на комедийния куклен спектакъл в рамките на VІ международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата в Габрово. От 13 до 23.06.1984 г. играна на турне по линия на побратимените градове в Лайпциг, ГДР. На 19.09.1986 г. е премиерата на възстановения спектакъл с промени в актьорския състав. Играна на Есенните културни празници „Димитрия” в Солун, Гърция, 20-25.10.1986. През януари 1989 г. гостува в Делхи и Лакнау, Индия (участие в Дните на българската култура в Индия). През 1991 г. играна на Международен фестивал в Анкара, Турция. На 23.09.1993 г. играна на ІІІ куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. 97


162. Мечо Пух, по Алън Александър Милн.

сезон

159. Буратино, пиеса-приказка по мотиви от „Златното ключе“ на Алексей Толстой. Драматизация Екатерина Борисова.

Постановка Славчо Маленов. Асистент-режисьор Анастасия Ангелова. Сценография Силва Бъчварова. Скулптура Йордан Янаров. Музика Петър Цанков.

Крал Тарабарски – Стефан Балджиев Жаби – Цветана Балканджиева, Цветана Георгиева Тортила – Анастасия Ангелова, Нели Цветкова-Узунова Лисица – Цветана Георгиева Базилио – Анастасия Ангелова, Нели Цветкова-Узунова Стражи – Стефан Балджиев

В ролите: Татко Карло – Карп Карпов Малвина – Цветана Георгиева І акробат – Цветана Георгиева ІІ акробат – Цветана Балканджиева Пиеро – Цветана Балканджиева Малката – Анастасия Ангелова, Нели Цветкова-Узунова Артемон – Цветана Балканджиева Карабас – Иван Дипчиков, Светослав Михайлов Буратино – Ваня Сивинова, Таня Муртаджиева Шушара – Цветана Георгиева

Премиера на 1 октомври 1982 г.

160. Клоунът Лорети и усмивката от Ефим Чи-

Балерина – Емилия Иванова-Маленова Звероукротителка – Величка Бодурова

Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков.

Премиера на 3 декември 1982 г.

повецки.

Участват: Клоунът – Панайот Добрев Силен човек, Гълтач на ножове – Людмил Николов Мишлето Мики – Жени Пашова / Нели Лепоева Котето – Мария Лазарова

161. Джуджетата на Дядо Мраз Кръстев.

от Кузман

Постановка Славчо Маленов. Сценография Татяна Точева. Участват: Панайот Добрев Людмил Николов Жени Пашова / Нели Лепоева

98

Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков. Участват: Мечо Пух – Цветана Георгиева Прасчо – Ваня Сивинова

Кенга – Анастасия Ангелова Зайо – Светослав Михайлов / Карп Карпов Бухала – Стефан Балджиев Ру – Нели Цветкова-Узунова Йори – Иван Дипчиков Премиера на 14 май 1983 г.

По-късно в ролите на Анастасия Ангелова влизат Цветана Балканджиева и Нели Минкова. През ноември 1982 г. играна на Дните на съветската куклена пиеса в Сливен. През декември 1982 г. играна в Седмицата на съветската куклена пиеса в Пловдив. През 1983 г. играна на Празниците „Михаил Лъкатник” в Ямбол.

сезон

163. Момче и вятър

от Надя Трендафилова (по българска народна приказка). Сценарий Славчо Маленов.

Постановка Славчо Маленов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Веселин Николов.

През декември 1982 г. играна в Седмицата на съветската куклена пиеса в Пловдив.

Нина Сивинова Таня Муртаджиева Иван Дипчиков Премиера на 20 декември 1982 г. По-късно влизат Мария Лазарова, Величка Бодурова, Стефан Балджиев, Цветана Георгиева, Цветана Балканджиева.

В ролите: Певец – Панайот Добрев Гъдулар – Людмил Николов Момчето – Нина Сивинова Бабата – Панайот Добрев Костенурката – Величка Бодурова Орлицата – Мария Лазарова Вятърът – Емилия Иванова-Маленова Ханджийката – Мария Лазарова Ханджията – Людмил Николов Булката – Емилия Иванова-Маленова Орлета – Мария Лазарова, Величка Бодурова Жетварки – Величка Бодурова, Емилия Иванова-Маленова, Мария Лазарова, Нина Сивинова Премиера на 17 септември 1983 г. По-късно в ролята на Вятъра влиза Даниела Йорданова. От 13 до 23.06.1984 г. играна на турне по линия на побратимените градове в Лайпциг, ГДР.

99


164. Пук от Валери Петров. Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Юри Ступел. В ролите: Писателят, Хрили, Медузата, Мидата, Калканът, Октоподът, Набръчканият човек – Иван Сивинов, асистент Нели Лепоева Лили – Ваня Сивинова, асистент Нина Сивинова Нели Лепоева Нели Минкова Нели Цветкова-Узунова Стефан Балджиев Цветана Балканджиева Цветана Георгиева Янко Гъделев Премиера на 15 октомври 1983 г. По-късно в постановката влизат Нели Цветкова-Узунова (като асистент на Лили), Маргарита Апостолова, Николай Бояджиев и Соня Ботева. На 29 и 30.4.1984 г. играна на Празниците на литературата и изкуствата за деца във Виена, Австрия. На 21.08.1984 г. играна три пъти на Международния фестивал на куклените театри по време на ХІV конгрес на UNIMA в Дрезден, ГДР. На 4.10.1984 г. играна на VІ Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна, където театърът получава Голямата награда „Златният делфин“ за постановката „Пук“ и за системната работа на театъра над българската куклена драматургия, Валери Петров получава Голямата награда „Златният делфин“ за драматургия, Петър Пашов получава Голямата награда „Златният делфин“ за режисура, Силва Бъчварова получава Голямата награда „Златният делфин“ за сценография, Иван Сивинов получава Голямата награда „Златният делфин“ за актьорско майсторство, Ваня Сивинова получава грамота за актьорско майсторство. Иван Сивинов получава наградата на САБ за 1984 г. за мъжка роля в куклен театър.

100

Силва Бъчварова получава наградата на САБ за 1984 г. за сценография в куклен театър.

165. На приказки с Топчо, по Ран Босилек. Сценарий

Премиера на 29 октомври 1983 г.

През септември 1985 г. играна два пъти на Световния фестивал на куклените театри в Шарлевил Мезиер, Франция.

Постановка Васил Апостолов. Сценография Силва Бъчварова. Кукли Веселин Неделчев. Музика Нели Лазарова.

По-късно влизат Ваня Сивинова, Нели Узунова, Николай Бояджиев, Румен Караманов, Александър Караманов, Виктор Бойчев.

На 3.10.1985 г. играна на „Poppenspel Driedaagse“ в Дордрехт, Холандия.

Участват: Топчо – Иван Дипчиков Маргарита Апостолова Таня Муртаджиева Нели Лазарова

През октомври 1984 г. играна на VІ Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна (извън конкурса).

166. Откраднатият чувал на Дядо Мраз (Чувалът на Дядо Мраз) от Еди Шварц.

Светлето – Нели Лепоева Заек – Емилия Иванова-Маленова Жорко – Людмил Николов Баба – Нина Сивинова, Мария Лазарова, Нели Узунова

През 1986 г. играна на V Международен фестивал на куклите в Билбао, Испания. Играна на Есенните културни празници „Димитрия“ в Солун, Гърция, 20-25.10.1986. Играна на Дните на Пловдивски окръг в НДК „Людмила Живкова“ в София, 27.10.-3.11.1986 г. През 1988 г. играна в Лайпциг, ГДР. На 25.09.1992 г. играна на Куклено-театралния фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 22.9.1993 г. играна на ІІІ Куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 4.06.1994 г. в Пловдив с бенефисния спектакъл се отбелязва 70-годишнината на Иван Сивинов. На 23.90.1994 г. играна на ІV Международен куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. През 1995 г. играна на Международния фестивал на спектаклите за деца „Отон Тиманич“ в Суботица, Югославия, където Иван Сивинов получава награда за актьорско майсторство, а Юри Ступел получава награда за музика. На 17.09.1996 г. играна на VІ Международни куклено-театрални празници „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 16.10.1996 г. играна на ІV Балкански куклен фестивал в Скопие, Македония.

Васил Апостолов. Текст на песните Матей Стоянов.

Постановка Славчо Маленов. Сценография Татяна Точева. Музика Петър Цанков.

Играна на Дните на Пловдивски окръг в НДК „Людмила Живкова“ в София, 27.10. – 3.11.1986 г.

Участват: Дядо Мраз – Иван Сивинов, Иван Дипчиков Вълк – Панайот Добрев

Премиера на 17 декември 1983 г.

167. Не пипай куфара! от Борис Априлов.

българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна, където Славчо Маленов получава грамота за режисура, Мая Димитрова получава грамота за актьорско майсторство, Силва Бъчварова получава Голямата награда „Златният делфин“ за сценография.

Постановка Славчо Маленов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Веселин Николов. В ролите: Димби – Мария Лазарова Домби – Величка Бодурова Мокси – Панайот Добрев / Нина Сивинова Лиско – Емилия Иванова-Маленова / Мая Димитрова Чарли – Людмил Николов Премиера на 20 април 1984 г.

По-късно влизат Ваня Сивинова, Маргарита Апостолова, Нели Минкова, Янко Гъделев, Карп Карпов.

Силва Бъчварова получава наградата на САБ за 1984 г. за сценография в куклен театър. През 1984 г. Славчо Маленов получава наградата за режисура на Дома за литература и изкуства за деца и юноши в София.

Постановката е възстановена през сезон 1992/1993, когато влизат: Домби – Нина Сивинова, Лиско – Соня Ботева/ Цветана Георгиева и Чарли – Янко Гъделев. На 3.10.1984 г. играна на VІ Международен фестивал на

101


сезон

168. Метаморфози Авторски спектакъл на Нина Сивинова, Ваня Сивинова и Иван Сивинов. Участват: Нина Сивинова Ваня Сивинова Иван Сивинов Премиера на 22 август 1984 г. Части от спектакъла (9 миниатюри) са играни на Международния фестивал на солистите в куклените театри в Бялисток, Полша, 12-16.06.1977 г., където получават ІІІ награда и лауреатско звание. На 7.09.1977 г. Група „Сивина“ представя първоначален вариант на постановката на фестивала на куклената миниатюра в Пловдив. През 1980 г. играна в Париж, Франция. На 22 и 23.08.1984 г. играна два пъти на Международния фестивал на куклените театри по време на ХІV конгрес на UNIMA в Дрезден, Германия. През есента на 1984 г. играна в Дордрехт, Холандия. През 1985 г. играна в Белград, Югославия. През 1985 г. играна в Лос Анжелос, САЩ.

169. Пепеляшка от Димитър Димитров (по приказката на Шарл Перо).

Постановка Васил Апостолов. Сценография Любомир Цакев. Музика Петър Ступел. В ролите: Разказвач – Иван Сивинов Пепеляшка – Даниела Йорданова

170. Кога ще дойде Дядо Мраз от Пенчо Ман-

чев. Постановка Петър Пашов. Сценография Татяна Точева. Музикално оформление Нели Лазарова.

102

През 1986 г. играна на V Международен фестивал на куклите в Билбао, Испания. Турне в Помплона, Витория и други градове в Испания. През 1988 г. играна в Мексико. През януари 1989 г. гостува в Делхи и Лакнау, Индия (участие в Дните на българската култура в Индия). През 1989 г. играна в Хараре, Зимбабве и в Лагос, Нигерия. През 1989 г. играна в Корейската народнодемократична република. През 1991 г. играна на Международен фестивал в Анкара, Турция. През юли-август 1993 г. играна на ХV Ежегоден куклен фестивал в Токио, Сапоро, Кавасаки, Хацамура и Ида, Япония, когато се включват и Сивина Сивинова, Михаил Ланджев, Соня Ботева. На 20.09.1995 г. играна на V Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко, трима са много“ в Пловдив. През 1996 г.(?) играна на Международен куклено-театрален фестивал в Порто Сант Елпидьо в Италия, където към трупата се присъединява и Соня Ботева. Трупа „Сивина“ има и много други участия в чужбина: Франция, Ирак, Йордания, Сирия и други. Постановката е играна в 22 страни на 4 континента (без Австралия). Мащехата – Маргарита Апостолова І сестра – Ваня Сивинова ІІ сестра – Цветана Георгиева Принцът – Янко Гъделев Придворни – Иван Сивинов, Нели Минкова, Александра Калоянова Премиера на 19 октомври 1984 г. По-късно влизат Карп Карпов, Виктор Бойчев. Участват: І състав Мария Лазарова Даниела Йорданова Енчо Данаилов

Нели Минкова Дядо Мраз – Иван Дипчиков ІІ състав Цветана Георгиева Янко Гъделев

Величка Рангелова Таня Муртаджиева Дядо Мраз – Стефан Балджиев Премиера на 20 декември 1984 г. По-късно влиза и Карп Карпов.

171. В очакване на Дядо Мраз, сценарий от Маргарит Минков за новогодишна програма с участието на популярни герои от киното и вокалния състав „Пим-пам“.

Яки – Ваня Сивинова Цветана Георгиева и други

Постановка Васил Апостолов. Музика Борис Карадимчев.

Премиера на 21 декември 1984 г.

В ролите: Дядо Мраз – Иван Сивинов Вълкът – Людмил Николов Заекът – Нина Сивинова Чопър – Панайот Добрев-Понко

172. В лунната стая от Валери Петров. Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков. В ролите: Диригента – Енчо Данаилов Росето – Нели Лепоева Музиканти – Людмил Николов, Нина Сивинова, Панайот Добрев Свирят още – Нели Лазарова, Марио Портев Премиера на 25 януари 1985 г. По-късно в ролята на Росето влиза Ваня Сивинова, а след това влизат Венцислав Гешев, Николай Бояджиев и Мая Димитрова. На 2.06.1985 г. играна на районния етап на ІV Национален преглед на държавните куклени театри в Стара Загора, където Петър Пашов получава І награда за режисура, актьорите Енчо Данаилов, Панайот Добрев, Нели Лепоева, Людмил Николов и Нина Сивинова получават Інаграда за актьорско майсторство, Петър Цанков получава І награда за музика, Силва Бъчварова получава ІІ награда за сценография.

На 29.06.1985 г. играна на заключителния етап на ІV Национален преглед на държавните куклени театри в София, където колективът получава ІІ награда за актьорско майсторство и специалната награда „Знаме на мира“. Петър Пашов получава наградата на САБ за 1985 г. за режисура в куклен театър. Енчо Данаилов получава наградата на САБ за 1985 г. за млад актьор в куклен театър. Играна на Есенните културни празници „Димитрия“ в Солун, Гърция, 20-25.10.1986. На 05.09.1987 г. играна на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. На 08.10.1988 г. играна на VІІ Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна (извън конкурсната програма). През 1989 г. играна в Ленинград, Твер и Иваново, СССР. На 20.09.1994 г. играна на ІV Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

103


173. Малкият принц, поетичен рецитал с артисти и

кукли (по Антоан дьо Сент Екзюпери). Сценична редакция на Славчо Маленов. Постановка Славчо Маленов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков. В ролите: Летецът – Панайот Добрев Малкият принц – Енчо Данаилов Цветето – Даниела Йорданова Царят – Карп Карпов

Суетният – Людмил Николов Пияницата – Даниела Йорданова Бизнесменът – Иван Дипчиков Фенерджията – Иван Сивинов Географът – Янко Гъделев Змията, Жената – Мария Лазарова Лисицата – Даниела Йорданова Премиера на 24 май 1985 г. На 2.06.1985 г. играна на ІV Национален преглед на държав-ните куклени театри в Стара Загора, където Енчо Данаилов получава ІІ награда за актьорско майсторство.

сезон

174. Приказки от минало свършените времена (Приказките на Киплинг), по Ръдиард Киплинг. Драматизация Петър Пашов.

Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова и Васил Рокоманов. Музика Петър Радевски. Участват: Енчо Данаилов Панайот Добрев Нина Сивинова Венцислав Гешев

175. Помощникът на Дядо Мраз от Атанас Илков и Асен Тодоров. Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музикално оформление Нели Лазарова. В ролите: Дядо Мраз – Иван Дипчиков, Иван Сивинов Снежко – Венцислав Гешев, Людмил Николов

Даниела Йорданова Мария Лазарова Живка Донева Маргарита Апостолова Премиера на 12 октомври 1985 г. През 1986 г. играна на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол, където получава наградата за най-добър спектакъл. На 12.09.1990 г. играна (под названието „Приказките на Киплинг“) на І Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

Куклата с русите коси – Нели Минкова, Нели Цветкова Магарето Марко – Нина Сивинова, Панайот Добрев Три жирафа – Цветана Балканджиева, Янко Гъделев Слончето – Нели Лепоева, Мария Лазарова Бебе – Стефан Балджиев, Славчо Славчев Две зайчета – Янко Гъделев Премиера на 18 декември 1985 г.

176. Произшествие в новогодишната нощ

от Васил Апостолов.

Постановка Васил Апостолов. Маски – по филми от ателието на САБ. Участват: Маргарита Апостолова Енчо Данаилов Ваня Сивинова Даниела Йорданова Цветана Георгиева Карп Карпов Премиера на 21 декември 1985 г. По-късно влизат Георги Ташев, Иван Димитров, Лилия Мострова, Нели Цветкова-Узунова, Нина Сивинова, Мария Лазарова, Стефан Балджиев.

177. Наказаният пакостник от Йозеф Пеер и Лео

Постановка Злати Златев. Сценография арх. Иван Цонев. Музика Методи Иванов.

Цветана Георгиева Мария Лазарова Величка Бодурова Людмил Николов

Участват: Панайот Добрев-Понко Иван Димитров

По-късно в постановката влизат и актьорите Лилия Мосттрова и Николай Бояджиев.

Спачил.

Премиера на 4 април 1986 г.

178. На игра с Топчо. Сценарий от Васил Апостолов. Постановка Васил Апостолов. Сценография Веселин Неделчев. Участват: Топчо – Иван Дипчиков / Венцислав Гешев Маргарита Апостолова Нели Минкова Премиера на 5 май 1986 г.

104

105


179. Лъв без опашка от Кузман Кръстев. Постановка Славчо Маленов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Веселин Николов. Участват: Лъвчо – Енчо Данаилов Пепи – Янко Гъделев Цър – Ваня Сивинова Мър/Мърла – Нина Сивинова Джаф – Венцислав Гешев Премиера на 8 май 1986 г. По-късно в ролята на Джаф влиза Георги Ташев. Ваня Сивинова получава наградата на САБ за 1986 г. за женска роля в куклен театър. Играна на ІV творческа среща-преглед на държавните куклени театри в Пазарджик, 2-7.06.1987 г. На 7.10.1988 г. играна на VІІ Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна, където театърът получава Сребърен медал за постановката „Лъв без опашка“, Славчо Маленов получава гра-

мота за режисура, Веселин Николов получава грамота за музика, Ваня Сивинова получава грамота за актьорско майсторство, актьорският състав в лицето на Енчо Данаилов, Янко Гъделев, Нина Сивинова и Венцислав Гешев получава Наградата на Дома за литература и изкуство за деца и юноши „за най-сполучливо защитен адрес към детската публика“. През 1989 г. играна в Пхенян, Корейска народно-демократична република. На 22.09.1994 г. играна на ІV Международен куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

181. Ах, този змей! от Ива Пержинова. Превод от

чешки Васил Самоковлиев. Текст на песните Матей Стоянов. Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Радевски.

Матей Стоянов. Постановка Славчо Маленов. Сценография Силва Бъчварова. Скулптор Йордан Янаров. Музика Владимир Джамбазов. В ролите: Феята – Даниела Йорданова Горан – Янко Гъделев Ах-ти – Георги Ташев Баба Сврака – Маргарита Апостолова Хор-Гора – Величка Бодурова, Иван Димитров, Живка Донева, Карп Карпов, Нели Минкова, Венцислав Гешев, Цветана Георгиева Премиера на 10 октомври 1986 г. По-късно на мястото на Даниела Йорданова влиза Живка Донева. Играна на Есенните културни празници „Димитрия“ в Солун, Гърция, 20-25.10.1986 г. През 1989 г. играна в Ленинград, Твер и Иваново, СССР.

Премиера на 23 октомври 1987 г. През 1988 г. Живка Донева получава наградата на САБ за млада актриса.

182. Приказка за доброто момиченце и дванадесетте месеца, по словашка народна приказка.

влизат Ваня Сивинова, Георги Ташев, Мила Великова.

Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Радевски.

180. Малката фея от Воймил Рабадан. Текст на песните

Кралицата – Цветана Георгиева Кралят, Готвачът Йозифек – Янко Гъделев На пианото свири – Нели Лазарова

В ролите: Змеят Хабанек – Нина Сивинова, Панайот Добрев 333-годишният магьосник – Георги Ташев Принцеса Каролинка – Живка Донева

Драматизация Петър Пашов.

сезон

106

сезон

Участват: Елизабет Радева Нели Минкова Мария Лазарова, Нели Цветкова Александра Калоянова Антоанета Ковачева Анелия Петкова Живка Донева

На 24.09.1992 г. играна на ІІ Международен куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 29.04.1993 г. играна на ІІІ Международен фестивал „Хора и кукли“ в Плевен. Постановката е възстановена на 5.12.1998 г., като влизат Евелина Кьосовска и Румен Караманов.

Премиера на 20 декември 1987 г. През сезон 1991/1992 постановката е възстановена, като

183. Весел цирк. Сценарий Васил Апостолов и Леонард Капон.

Постановка Васил Апостолов и Леонард Капон. Участват: Орфи Елизабет Радева Енчо Данаилов Соня Ботева Целият състав на театъра Премиера на 26 декември 1987 г. 107


184. Кой – кого, пиеса, подсказана на Стефан Москов и Леонард Капон от приказките на Джани Родари.

Соня Ботева-Данаилова Премиера на 26 февруари 1988 г.

Постановка Леонард Капон. Сценография Евгения Лачева. Музика Петър Цанков.

В постановката свири оркестър на живо от трима музиканти.

Участват: Ваня Сивинова Венцислав Гешев Елизабет Радева Енчо Данаилов

На 5.09.1988 г. играна на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол.

185. Рибарят и златната рибка, по Александър

Панайот Добрев Георги Ташев Живка Донева Величка Бодурова Стефан Балджиев Александра Калоянова Нели Лазарова Йордан Паунов Премиера на 13 май 1988 г. По-късно влизат Николай Бояджиев, Румен Караманов.

С. Пушкин. Драматизация Пенчо Манчев.

Постановка Васил Апостолов. Сценография Любомир Цакев. Музика Петър Цанков. Хореография Александра ХонгСавова. Участват: Ваня Сивинова Маргарита Апостолова Мария Лазарова Цветана Георгиева Янко Гъделев

На 7.10.1988 г. играна на VІІ Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин” във Варна.

Играна в програмата на Европейски месец на културата в Пловдив, 28.05.-24.07.1999 г.

187. Елхата, по Туве Янсон. Сценарий Петър Пашов. Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Радевски. Участват: Панайот Добрев / Георги Ташев Живка Донева / Мария Лазарова Даниела Йорданова / Нели Минкова Цветана Георгиева Нели Узунова Премиера на 20 декември 1988 г.

188. Карнавал (Весел карнавал) от Васил Апос-

столов. Текст на песните Пенчо Манчев.

Постановка Васил Апостолов. Сценография Неделчо Неделчев. Музика Петър Цанков. Участват: Маргарита Апостолова Ваня Сивинова Мария Лазарова Георги Ташев

189. Вълкът и седемте козлета

от Недялко Йорданов (по приказката на Братя Грим). Сценична адаптация Леонард Капон.

сезон

186. Полет с ръкавица от Румен Николов и Дора

Рускова.

Постановка Дора Рускова и Жени Пашова. Музикално оформление Нели Лазарова. Участват: Енчо Данаилов Соня Ботева Ваня Сивинова Лилия Мострова Елизабет Радева Анелия Петкова Венцислав Гешев Нели Минкова Премиера на 12 ноември 1988 г. 108

Постановка Леонард Капон. Сценография Ангел Неделчев. Музика Петър Цанков. В ролите: Майка Коза – Енчо Данаилов, Георги Ташев Вълкът – Венцислав Гешев, Иван Димитров Седемте козлета – Лилия Мострова-Капон, Соня Ботева, Нели Минкова, Нели Цветкова-Узунова Мечката – Анелия Петкова, Елизабет Радева Кълвачът, Заекът – Лилия Мострова-Капон, Соня Ботева, Нели Минкова, Нели Цветкова-Узунова

Енчо Данаилов Анелия Петкова Лилия Мострова-Капон Нели Узунова Величка Бодурова Премиера на 22 декември 1988 г. По-късно влизат Елизабет Радева, Иван Димитров.

Премиера на 23 декември 1988 г. По-късно влиза Маргарита Апостолова и Николай Бояджиев. През 1989 г. колективът на постановката получава Наградата „Пловдив“ за театрално изкуство. На 20.09.1993 г. със спектакъла се открива ІІІ Международен куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 5.04.2001 г. е премиерата на възстановения спектакъл. Влизат и Виктор Бойчев (Майката Коза), Димитър Николов-Шаблата (Вълкът),Соня Ботева (Мечката, Кълвачът), Евелина Кьосовска (Заекът). По-късно се присъединяват Татяна Етимова (Заекът) и Наталия Василева.

109


190. Обикновено чудо, по Евгений Шварц. Сценарий Енчо Данаилов.

Постановка Енчо Данаилов. Сценография Васил Рокоманов. Музикално оформление Нели Лазарова. Участват: Енчо Данаилов Соня Ботева

Първа постановка на новооткритата Младежка сцена в театъра – инициатива на двамата изпълнители.

(Председател на журито е проф. д-р Хенрик Юрковски – президент на UNIMA.)

рален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с нея се закрива фестивалът.

През 1989 г. играна в Ленинград, СССР.

На 13.09.1990 г. играна на І международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

През март 1996 г. играна на Международния фестивал в Нюрнберг, Германия.

На 06.10.1990 г. играна на VІІІ Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна (извън конкурсната програма).

Играна на Wiener Festwochen във Виена, Австрия, 2-14.06. 1996г.

На 11.09.1990 г. играна на І Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

През 1991 г. играна на Международен фестивал в Анкара, Турция.

Премиера на 10 април 1989 г.

191. Ред в гората от Васил Апостолов. Текст на песните Матей Стоянов.

Постановка Васил Апостолов. Сценография Силва Бъчварова и Васил Рокоманов. Музика Петър Цанков. В ролите: Зайче – Нели Цветкова-Узунова Санитарката Мишана – Нели Минкова Мечо – Маргарита Апостолова Прасчо – Ваня Сивинова

Бухльо – Елизабет Радева Вълчо – Стефан Балджиев Любопитната сврака – Цветана Георгиева Лисана – Мария Лазарова Таралежко – Иван Димитров Премиера на 20 април 1989 г. По-късно влизат Енчо Данаилов, Мила Великова, Лилия Мострова, Георги Ташев, Цветана Балканджиева.

На 24.09.1992 г. играна на ІІ Международен куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 15.11.1992 г. играна на Международен фестивал „Интермарионет“ в Саарбрюкен, Германия. През май 1993 г. играна на Международен куклен фестивал в Ерланген, Германия. На 24.09.1993 г. играна на ІІІ Куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. През 1994 г. играна в куклените празници в Хале и Магдебург, Германия. През 1994 г. играна в Прага, Чехия.

сезон

192. Дон Кихот от Петър Пашов (по мотиви на „Човекът

Премиера на 18 ноември 1989 г. Спектакъл за възрастни.

Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова и Васил Рокоманов. Музика Петър Цанков.

По-късно в постановката влизат Пильо Пилев, Енчо Данаилов, Николай Бояджиев, Виктор Бойчев, Евелина Кьосовска.

от Ла Манча“).

Участват: Дон Кихот – Янко Гъделев Санчо Панса – Георги Ташев Дулсинея – Жени Пашова Панайот Добрев Нина Сивинова Живка Донева Лилия Мострова-Капон Стефан Балджиев Хор – Цветана Георгиева, Мария Лазарова, Ваня Сивинова, Иван Димитров, Нели Узунова, Александра Калоянова и други – целият останал състав на театъра 110

По-късно с последователното влизане на нови актьори и прекомпозирането на постановката (съкратени са около 15 минути) Хорът отпада. Спектакълът е носител на Награда „Пловдив“ за театрално изкуство за 1989 г. Играна на І Международни дни на куклените театри за възрастни „Хора и кукли“ в Плевен, 3-7.04.1990 г., където постановката получава Голямата награда (бронзова статуетка „Аста“) за най-добър спектакъл, а Жени Пашова получава наградата за женска роля за Дулцинея.

През 1994 г. играна на Фестивала „Скопско лято“ в Скопие, и на турне в Битоля и Щип, Македония. През 1994 г. играна на Фестивала на куклените театри в Арад, Румъния.

На 20.09.1996 г. играна на закриването на VІ Международни куклено-театрални празници „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. Играна на Международен фестивал в Токио, Осака и Нагано, Япония, 1-14.08.1997 г. На 21.10.1997 г. играна на V Балкански фестивал в Ниш, Югославия. На 20 и 21.03.1998 г. играна на Международен фестивал „Blickfelder“в Цюрих, Швейцария. На 22.03.1998 г. играна в Баден, Германия. На 22.04.1998 г. играна на ХVІІІ Международен фестивал на кукленото изкуство в Белско Бяла, Полша. На 22.09.1998 г. играна на VІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. Играна в програмата на Европейски месец на културата в Пловдив, 28.05.-24.07.1999 г. На 10.12.1999 г. играна в София по случай 10-годишнината от създаването на спектакъла.

На 22.09.1995 г. гостува на V Международен куклено-теат-

От 15 до 21.05.2000 г. играна на турне в Лейден, Айндховен и Дордрехт, Холандия.

193. Принц Скрежко от Стефан Москов и Леонард Капон (по мотиви от приказките на Джани Родари).

Пильо Пилев и други

Постановка Леонард Капон. Сценография Силва Бъчварова. Музикално оформление Нели Лазарова.

Премиера на 14 декември 1989 г.

Участват: Енчо Данаилов Мария Лазарова Живка Донева Панайот Добрев-Понко

111


194. Карлсон, по произведения на Астрид Линдгрен. Текст на песните Матей Стоянов.

Постановка Леонард Капон. Сценография Виржиния Петкова. Музика Андрей Дреников. Участват: Ваня Сивинова Живка Донева Маргарита Апостолова Панайот Добрев-Понко

Пильо Пилев Премиера на 18 април 1990 г. От 5.02.1994 г. в постановката влизат Мила Великова, Николай Бояджиев, Здравко Димитров. На 18.09.1996 г. играна на VІ Международни куклено-театрални празници „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. Играна в програмата на Европейски месец на културата в Пловдив, 28.05. – 24.07.1999 г.

197. Ян Бибиян, по едноименния роман на Елин Пелин. Текст на песните Матей Стоянов.

Постановка Васил Апостолов. Сценография Свила Величкова. Музика Петър Цанков. В ролите: Ян Бибиян – Енчо Данаилов Фют – Лилия Мострова-Капон Кацар, Мирилайлай – Георги Ташев Поп, Главатар на дяволите – Янко Гъделев

Търговец, Дявол крадец – Стефан Балджиев Иманяр, Дявол лъжец – Иван Димитров Иманяр, Дявол Фюфюнко – Цветана Георгиева І баба, І вещица – Нина Сивинова ІІ баба, ІІ вещица – Мария Лазарова Врана, Иа – Нели Цветкова-Узунова Лю-лю – Елизабет Радева Премиера през февруари 1991 г.

сезон

сезон

195. Снежанка (Снежанка и седемте джуджета), по приказката на Братя Грим. Драматизация Петър Пашов.

Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Радевски.

През 1994 г. играна във Виена, Австрия. На 10.03.1997 г. със спектакъла се отбелязва 50-годишнината и 25 години творческа дейност на актрисата Ваня Сивинова.

Участват: Енчо Данаилов / Ваня Сивинова Лилия Мострова-Капон / Живка Донева / Мила Великова Янко Гъделев / Панайот Добрев-Понко

198. Вълшебното магазинче, по приказките на Доналд Бисет. Сценарий Леонард Капон.

Постановка на Леонард Капон. Сценография Ангел Неделчев. Музика Георги Занев. Музикално оформление Нели Лазарова.

Мария Лазарова Венцеслав Гешев Александра Калоянова Премиера на 14 септември 1991 г.

Участват: Янко Гъделев Цветана Георгиева Маргарита Апостолова

Премиера на 16 декември 1990 г. По-късно в постановката влиза Михаела Андонова.

199. Лукчо, или Кой не обича м...?!, по Джани

На 25.09.1992 г. играна на Куклено-театралния фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. През 1994 г. играна на куклените празници в Хале и Магдебург, Германия.

196. Приключение с Яки. По сценарий на Васил

Апостолов.

Постановка Васил Апостолов. Участват: Маргарита Апостолова

112

Панайот Добрев-Понко Нина Сивинова Елизабет Радева Мила Великова

Родари. Драматизация Петър Пашов.

На 22.09.1992 г. играна на Куклено-театралния фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков.

На 28.04.1993 г. играна на ІІІ Международен фестивал „Хора и кукли” в Плевен.

Участват: Енчо Данаилов Панайот Добрев-Понко Нина Сивинова Лилия Мострова

През юли-август 1993 г. играна на ХV ежегоден куклен фестивал в Токио, Сапоро, Кавасаки, Хацамура и Ида, Япония.

Премиера на 23 ноември 1991 г.

На 5.10.1993 г. играна на ІХ Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна (това издание на фестивала няма състезателен характер).

Премиера на 19 декември 1990 г.

113


200. На театър с Топчо, три любими приказки с

участието на деца от публиката. Сценарий Васил Апостолов. Текст на песните Матей Стоянов. Постановка Васил Апостолов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Нели Лазарова.

Нели Лазарова Премиера на 12 април 1992 г. По-късно в постановката влиза Румен Караманов.

203. Подаръците на Дядо Коледа, сценарий

Васил Апостолов.

Постановка Васил Апостолов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков. Участват: Здравко Димитров

Участват: Топчо – Николай Бояджиев Ваня Сивинова Маргарита Апостолова

Мария Лазарова Николай Бояджиев Соня Ботева Цветана Георгиева Янко Гъделев Премиера на 15 декември 1992 г.

сезон

204. Ламята от улица „Войтешка“, по мотиви от Карел Чапек. Драматизация Симон Еди Шварц и Самуел Финци.

сезон

201. Звездичко,

по приказката на Лудвиг Стржеда. Драматизация Велико Бърнев. Стихове Красимир Машев. Постановка Николай Бояджиев. Сценография Свила Величкова. Музика Иван Кавръков. Участват: Панайот Добрев-Понко Нина Сивинова Мария Лазарова Лилия Мострова

202. Хензел и Гретел, по Братя Грим. Драматизация Петър Пашов. Текст на песните Матей Стоянов. Постановка Петър Пашов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Радевски. Участват: Ваня Сивинова Георги Ташев Николай Бояджиев Соня Ботева Премиера на 24 октомври 1992 г. По-късно влиза Здравко Димитров. На 21.09.1993 г. играна на ІІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко, трима са много“ в Пловдив. На 4.10.1993 г. играна на ІХ Международен куклен фестивал 114

Енчо Данаилов Премиера на 21 септември 1992 г. Играна на ІІІ Международен фестивал на кукленото изкуство за най-малките „Ян Бибиян“, в Силистра, 8-10.06.1992. На 21.09.1992 г. играна на Куклено-театралния фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. По-късно влиза Николай Бояджиев.

„Златният делфин“ във Варна (това издание на фестивала няма състезателен характер). На 17.11.1993 г. Ваня Сивинова е номинирана за наградата „Театрон“ за женска роля на Пловдивското театрално общество. На 11.12.1993 г. Силва Бъчварова получава наградата „Театрон“ за сценография на Пловдивското театрално общество.

Постановка Славчо Маленов. Сценография Анна Пулиева. Музика Методи Иванов. Участват: Ламята Аника – Ваня Сивинова Георги Ташев Здравко Димитров Премиера на 20 септември 1993 г. На 20.09.1993 г. играна на ІІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 17.11.1993 г. Славчо Маленов е номиниран за наградата „Театрон“ за режисура на Пловдивското театрално общество. На 11.12.1993 г. Ваня Сивинова получава Наградата „Пловдив“ в областта на театралното изкуство за Ламята Аника в „Ламята от улица „Войтешка“.

205. Веселушко от Кузман Кръстев. Текст на песните

Матей Стоянов.

Постановка Васил Апостолов. Сценография Силва Бъчварова и Васил Рокоманов. Музика Петър Цанков. В ролите: Зайко – Цветана Георгиева Мечо – Мария Лазарова Вълчо – Здравко Димитров Лиса – Маргарита Апостолова

Гарван – Янко Гъделев Премиера на 22 януари 1993 г. По-късно в постановката влизат Панайот Добрев-Понко и Николай Бояджиев.

115


206. Котаракът с чизми, по Шарл Перо. Сценарий

Леонард Капон.

Постановка Леонард Капон. Сценография Виржиния Петкова. Музикално оформление Нели Лазарова. В ролите: Котаракът-разказвач, Най-малкият брат – Янко Гъделев Котаракът – Николай Бояджиев Магаренце, Най-големият брат, Царският съветник Лафонтен – Маргарита Апостолова Мелничарят, Царят – Нина Сивинова

Козел, Средният брат, Военният министър Наполеон – Панайот Добрев-Понко Патка, Злата мащеха на Снежанка, Царската глезла – Мария Лазарова Премиера на 18 март 1994 г. През 1994 г. играна на Националния фестивал „Бурборак“ в Смолян. На 21.09.1994 г. играна на ІV Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

сезон

207. Момче и вятър, по народна приказка. Драматизация Васил Апостолов. Текст на песните Нина Сивинова. Постановка Васил Апостолов. Сценография Силва Бъчварова. Музика и музикално оформление Нели Лазарова. Участват: Момчето – Ваня Сивинова / Соня Ботева Бабата, Ханджийката – Маргарита Апостолова Вятър, Ханджията – Здравко Димитров Премиера на 19 септември 1994 г.

209. Коледни вълшебства (Честит рожден ден), по Джани Родари. Сценарий Леонард Капон.

Постановка Леонард Капон. Сценография Николина Амбарева. Музика Нели Лазарова. Участват: Ваня Сивинова Николай Бояджиев Соня Ботева Здравко Димитров Премиера на 18 януари 1995 г.

На 18.09.1995 г. играна на V Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, където Леонард Капон получава награда за режисура, а Николай Бояджиев получава наградата на Детското жури и Наградата на театралните ветерани.

210. Куцото петле от Рада Москова.

Премиера на 17 март 1995 г. Играна на ІV Международен фестивал „Хора и кукли“ в Плевен, 7-11.05.1995 г. На 20.09.1995 г. играна на V Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 10.12.1995 г. за постановката Леонард Капон получава наградата „Театрон“ на Пловдивското театрално общество за режисура. През 1996 г. Николай Бояджиев е номиниран за годишната награда на САБ за куклено изкуство.

Постановка Леонард Капон. Сценография и кукли Леонард Капон. Музика Нели Лазарова.

По-късно влиза Румен Караманов. На 19.9.1994 г. играна на ІV Международен куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 28.05.1995 г. за ролята на Ханджията Здравко Димитров получава награда „Куклар ’95“ за мъжка роля. Играна в програмата на Европейски месец на културата в Пловдив, 28.05. – 24.07.1999 г.

По-късно (от 1999 г.) в постановката влизат Маргарита Апостолова, Румен Караманов.

Участват: Маргарита Апостолова Цветана Георгиева Янко Гъделев Николай Бояджиев Красимир Стойчев

През 1995 г. Николай Бояджиев е номиниран за Наградата „Пловдив“ за ролята си в спектакъла. Постановката е възстановена на 09.03.1999 г.

сезон

208. Динди от Борис Априлов. Текст на песните

Сивинова.

Нина

Постановка Николай Бояджиев. Сценография Емилияна Тотева. Музика Нели Лазарова. В ролите: Нина Сивинова Мария Лазарова Лилия Мострова Панайот Добрев-Понко Премиера на 18 ноември 1994 г.

211. Мечо Пух, детски мюзикъл по Алън Александър Милн. Текст на песните Нина Сивинова.

Постановка Васил Апостолов. Сценография Силва Бъчварова и Васил Рокоманов. Музика Андрей Дреников. Участват: Мечо Пух – Маргарита Апостолова Прасчо – Ваня Сивинова Заекът – Нина Сивинова Йори – Янко Гъделев Бухалът – Николай Бояджиев Кенга – Соня Ботева Ру – Ева Данаилова (на 5 години) Премиера на 18 септември 1995 г. По-късно в постановката влизат Мария Лазарова (Бухалът), Цветана Георгиева (Прасчо), Мария Анастасова (Бухалът),

116

117


214. Главанаци от Боян Папазов. Вариант за куклен

Михаела Андонова (Ру), Наталия Василева (Ру), Румен Караманов (Йори), Димитър Николов-Шаблата (Бухалът), Евелина Кьосовска (Заекът), Мария Димитрова (Заекът), Мила Великова, Миглена Тодорова.

През 1996 г. играна на Международния фестивал в Суботица, Югославия.

театър Петър Пашов.

Играна на Wiener Festwochen във Виена, Австрия, където между 2 и 14.06.1996 г. са изиграни 20 представления.

На 16.09.1996 г. играна на VІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

На 21.09.1998 г. играна на VІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

Постановка Петър Пашов. Сценография Енчо Аврамов. Костюми Джейн Аврамов. Музика Теодосий Спасов.



212. Бременските музиканти, по приказката на Братя Грим. Драматизация Леонард Капон.

Постановка Леонард Капон. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова. Участват: Панайот Добрев-Понко Николай Бояджиев Атанас Митров Премиера на 25 ноември 1995 г. На 16.09.1996 г. играна на VІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

Участват: Грозната мома – Сивина Сивинова (дебют) Дядо Боже – Панайот Добрев-Понко Гламчо – Николай Бояджиев Главчо – Янко Гъделев Глупчо – Румен Караманов Премиера на 24 април 1996 г. За възрастни зрители. На 16.09.1996 г. играна на VІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. Играна на Х Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна, 1-6.10.1996 г. сезон

215. Новите приключения на Мечо Пух, детски

мюзикъл по Алън Александър Милн. Текст на песните Нина Сивинова. Постановка Васил Апостолов. Сценография Силва Бъчварова и Васил Рокоманов. Музика Андрей Дреников.



213. Трите прасенца, по Уолт Дисни. Сценарий Васил

Участват: Мечо Пух – Маргарита Апостолова

Постановка Васил Апостолов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Нели Лазарова.

216. Спящата красавица. Драматизация Леонард

Апостолов. Текст на песните Нина Сивинова.

Участват: Мария Лазарова Маргарита Апостолова Нина Сивинова Цветана Георгиева Панайот Добрев Мила Великова Александра Калоянова Дядо Коледа – Янко Гъделев Премиера на 16 декември 1995 г. 118

Капон.

Постановка Леонард Капон. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова. Участват: Маргарита Апостолова Мария Лазарова / Соня Ботева Николай Бояджиев / Румен Караманов

Прасчо – Ваня Сивинова Заекът – Нина Сивинова Йори – Янко Гъделев / Николай Бояджиев Бухалът – Мария Лазарова Кенга – Соня Ботева Тигърчето – Панайот Добрев-Понков Ру – Ева Данаилова Премиера през есента на 1996 г.

Премиера на 17 януари 1997 г. Играна на Куклени празници „Светулка“ в Пазарджик, 30.05.– 1.06.1997 г. През 1998 г. постановката е отличена със Специалната награда „Пловдив“ в раздел „Изкуства за деца“. Играна в програмата на Европейски месец на културата в Пловдив, 28.05. – 24.07.1999 г. Премиера на възстановената постановка – 14.02.2002 г.

119


217. Пепеляшка, по приказката на Шарл Перо. Дра-

матизация Леонард Капон. Текст на песните Нина Сивинова. Постановка Леонард Капон. Сценография и кукли Димитър Воденичаров и Станила Ковачева. Музика Нели Лазарова. В ролите: Пепеляшка – Мила Великова Принцът – Янко Гъделев Мащехата – Николай Бояджиев І сестра – Цветана Георгиева ІІ сестра – Мария Лазарова Феята – Соня Ботева Пажът – Атанас Митров

Премиера през сезон 1996/1997 г. През 1998 г. постановката е отличена със Специалната награда „Пловдив“ в раздел „Изкуства за деца“. Играна в програмата на Европейски месец на културата в Пловдив, 28.05. – 24.07.1999 г. Постановката е възстановена с Виктор Бойчев (Мащехата), Панайот Добрев (Принцът), Евелина Кьосовска (І сестра), Соня Ботева (Феята и ІІ сестра), Ива Великова-Антонова (Пепеляшка). Премиерата на възстановения спектакъл е на 12.12.2001 г.

220. Аладин, по приказки от „1001 нощ“. Драматизация

Леонард Капон.

Постановка Леонард Капон. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова. Участват: Георги Ташев Мария Лазарова Премиера на 15 април 1998 г. По-късно влизат Виктор Бойчев, Ива Великова-Антонова, Соня Ботева.

На 24.9.1998 г. играна на VІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. През 1998 г. постановката е отличена със Специалната награда „Пловдив“ в раздел „Изкуства за деца“. На 19.05.1999 г. играна на Летния фестивал на детските игри в НДК-София. Играна в програмата на Европейски месец на културата в Пловдив, 28.05. – 24.07.1999 г.

сезон сезон

221. Историята на котарака в чизми, по Шарл

218. Меко казано от Валери Петров. Постановка Васил Апостолов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Георги Генков. Хореография Русалия Кирова. В ролите: Светльо – Ваня Сивинова Санбернарското куче – Панайот Добрев-Понко Кълвачът Кълви – Нина Сивинова Костенурката Коки – Румен Караманов Къртицата Къртис – Маргарита Апостолова Мишката – Мария Анастасова Премиера през септември 1997 г. По-късно влизат Евелина Кьосовска, Ива Великова- Антонова. Васил Апостолов е номиниран за наградата „Куклар ’98“ за режисура.

219. Емигранти от Славомир Мрожек. Превод от полски Божко Божков.

Постановка Стефан Мавродиев. Сценография Стефан Мавродиев. Музикално оформление Стефан Мавродиев. Участват: Стоян Сърданов

120

На 25.09.1998 г. гостува на VІІ Международен кукленотеатрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. Играна в програмата на Европейски месец на културата в Пловдив, 28.05. – 24.07.1999 г. На 17.09.2003 г. играна в памет на Васил Апостолов на откриването на ХІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма).

Перо.

Постановка Яна Цанкова. Сценография Яна Цанкова. Музика Петър Цанков. Моноспектакъл на Георги Ташев. Премиера на 21 септември 1998 г. На 21.09.1998 г. играна на VІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

222. Снежко, Скрежко и Смешко (Снежна приказка) от Милан Павлик. Сценичен вариант Пламен

Панайот Добрев-Понко Премиера на 12 декември 1997 г. Копродукция с Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив.

Дипчиков. Постановка Пламен Дипчиков. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова. В ролите: І състав Снежко – Румен Караманов Скрежко – Цветана Георгиева Смешко – Соня Ботева

Кучето – Ваня Сивинова ІІ състав Снежко – Мария Лазарова Скрежко – Панайот Добрев-Понко Смешко – Маргарита Апостолова Кучето – Мила Великова Премиера на 9 декември 1998 г. На 9.12.2001 г. е премиерата на възстановената постановка под заглавие „Снежна приказка“.

121


223. Добър ден, Пинокио, по Карло Колоди. Сценичен вариант Леонард Капон.

Постановка Леонард Капон. Сценография и кукли Виржиния Петкова. Музикална среда Нели Лазарова. Участват: Мария Анастасова Румен Караманов Премиера на 5 март 1999 г. По-късно влизат Евелина Кьосовска, Мария Атанасова. На 28.05.1999 г. постановката получава наградата „Куклар ’99“ за най-добър спектакъл. На 28.05.1999 г. Леонард Капон получава наградата „Куклар ’99“ за режисура. Играна в програмата на Европейски месец на културата в Пловдив, 28.05. – 24.07.1999 г.

Играна на VІІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, 22-25.09.1999 г., където постановката получава Голямата награда. На 3.10.1999 г. играна на ХІ Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна. На 23.9.2000 г. играна на ІХ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 6.10.2000 г. играна на Международния куклен фестивал в Килкис, Гърция. ДКТ-Пловдив е номиниран за наградата на САБ за 2000 г. за майсторско техническо осъществяване на „Добър ден, Пинокио“. Играна на І Международен фестивал „Есенни театрални срещи“ в Пазарджик, 8-13.10.2001 г.

226. Принцът на призраците Шварц.

от Симон Еди

Постановка Леонард Капон. Сценография Благовеста Василева и Живко Ангелов. Музика Нели Лазарова. Участват: Миглена Тодорова Евелина Кьосовска Виктор Бойчев Румен Караманов Премиера на 15 март 2000 г. По-късно влиза Михаела Андонова. На 20.09.2000 г. играна на откриването на ІХ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

сезон



224. Малкият Мук, по приказката на Вилхелм Хауф. Сценичен вариант Веселин Бойдев.

Постановка Веселин Бойдев. Сценография и кукли Крум Крумов. Музика Нели Лазарова. Участват: Ваня Сивинова Миглена Тодорова Янко Гъделев Румен Караманов

сезон

1999/2000

Премиера на 23 юни 1999 г. По-късно в постановката влизат Ива Великова-Антонова, Михаела Андонова, Димитър Николов-Шаблата. Играна на VІІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, 22-25.09.1999 г. На 8.06.2002 г. играна на І Национален куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ в София.

227. Нос, по произведения на Николай В. Гогол. Адаптация Петър Чернев. Постановка Петър П. Чернев. Сценография Крум Крумов. Музикално оформление Петър Чернев. Участват: Миглена Тодорова / Евелина Кьосовска Димитър Николов-Шаблата Румен Караманов Виктор Бойчев (глас и диапозитивно отражение) Премиера на 29 септември 2000 г. Играна на І Международен фестивал на куклените театри

225. Принцесата и граховото зърно от Сивина Сивинова (по Ханс К. Андерсен).

Постановка Ваня Сивинова. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова. Участват: Евелина Кьосовска Панайот Добрев-Понко Миглена Тодорова

Премиера на 2 декември 1999 г. По-късно влизат Татяна Етимова, Ива Великова-Антонова, Михаела Андонова и Наталия Василева. На 24.09.2000 г. играна на ІХ Международен куклено-театрален фестивал в „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, където Ваня Сивинова получава награда за принос в кукленото изкуство.

за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, септември 2000 г. Играна на Международен фестивал в Будапеща, Унгария, 23-26.08.2001 г. На 2.09.2001 г. играна на ХХХІV Международен фестивал на куклените театри PIF в Загреб, Хърватска, където получава наградата за сценография и кукли. На 17.09.2001 г. играна на Х Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 24.06.2003 г. играна на VІ международен фестивал „Кук art“ в Санкт Петербург, Русия.

228. Приказка от приказки, пиеса-игра от Иван Сивинов по мотиви от народни приказки.

Постановка Ваня Сивинова. Сценография и кукли Виржиния Петкова. Участват: Соня Ботева Панайот Добрев-Понко Деца от публиката Премиера на 26 ноември 2000 г.

122

123


229. Снежната царица, по Ханс К. Андерсен. Дра-

матизация Веселин Бойдев. Постановка Веселин Бойдев. Сценография и кукли Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова. Участват: Снежната царица – Евелина Кьосовска Герда – Соня Ботева Кай – Румен Караманов Ваня Сивинова Ива Великова-Антонова

Панайот Добрев-Понко Димитър Николов-Шаблата Премиера на 22 декември 2000 г. По-късно влизат Михаела Андонова, Мария Атанасова. Постановката е номинирана за наградата на САБ за 2001 г. за куклено изкуство. На 19.09.2001 г. играна на Х Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма).

230. За буквите от Соня Ботева.

Ева Данаилова

Постановка Соня Ботева. Сценография Виржиния Петкова.

Премиера на 23 март 2001 г. Забавно-образователна програма.

Участват: Ива Великова-Антонова

По-късно влизат Соня Ботева, Михаела Андонова.

232. Грозното патенце, по приказката на Ханс К. Андерсен. Драматизация Веселин Бойдев.

На 7.11.2002 г. играна на ІІ Международен фестивал „Есенни театрални срещи“ в Пазарджик.

Постановка Веселин Бойдев. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова.

Постановката е номинирана за наградата на САБ „Икар 2002“ за куклено изкуство.

Участват: Ива Великова-Антонова / Емилия Копчева Димитър Николов-Шаблата Панайот Добрев-Понко

През 2002 г. играна на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол, където Димитър Николов-Шаблата получава награда за мъжка роля.

Премиера на 23 ноември 2001 г. На 17.09.2002 г. играна на ХІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, където постановката получава поощрителна награда.

по Уилям Шекспир и Ричард Армър. Адаптация Съби Събев. Постановка Съби Събев. Сценография и кукли Емилияна Тотева. Кукломайстор Йордан Янаров. Музика Веселин Койчев. В ролите: Хамлет – Румен Караманов Клавдий – Виктор Бойчев Офелия, Гертруда – Панайот Добрев-Понко Полоний, Лаерт – Димитър Николов-Шаблата Премиера на 29 май 2001 г.

Спектакъл за възрастни. Постановката е репетирана и с изцяло женски състав, в който влизат Ваня Сивинова, Евелина Кьосовска, Соня Ботева и Ива Великова. Този състав не осъществява нито едно представление. През юни 2001 г. играна на Международния фестивал на куклените театри за възрастни в Печ, Унгария. През 2001 г. играна на Международен куклен фестивал в Сибиу, Румъния. На 21.09.2001 г. играна на Х Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Плов124

див (извън конкурсната програма). За този спектакъл и другите в афиша на фестивала (в и извън конкурсната програма на Х издание) трупата получава наградата за актьорско майсторство. На 25.09.2001 г. играна на ІІ Международен фестивал на куклените театри за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, където получава колективна награда за актьорско майсторство. На 20.05.2002 г. играна на ХІІІ Международен фестивал на малките театрални форми във Враца (в паралелната програма). През 2002 г. играна на Международния младежки фестивал „Пепси Зигет“ в Будапеща, Унгария. Играна на Международен фестивал на куклените театри в Торун, Полша, 27.09 – 3.10.2003 г. През 2005 г. играна на Световния фестивал на кукленото изкуство в Прага, Чехия, където получава награда за найдобър спектакъл и за сценография. През 2013 г. играна на Международни куклени дни в Измир, Турция. На 7.09.2013 г. играна в модул TheatAir на Международния куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

Играна на ІІІ Международен куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ в София, 25.05. – 1.06.2004 г. Играна през 2010 г. на ХХVІ Международен детски фестивал в рамките на „Истанбул – Европейска столица на културата“, Турция.

233. Коледата невъзможна от Евелина Кьосовска,

Михаела Андонова Димитър Николов-Шаблата

Постановка Евелина Кьосовска, Димитър Николов-Шаблата и Ива Великова-Антонова. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова.

Премиера на 12 декември 2001 г.

Димитър Николов-Шаблата и Ива Великова-Антонова.

231. Хамлет,

2001/2002

Участват: Мария Анастасова

По-късно влизат Александър Караманов, Мария Димитрова, Евелина Кьосовска, Ива Великова-Антонова.

234. Пеещ светофар от Соня Ботева. Постановка Соня Ботева. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова. Участват: Соня Ботева Румен Караманов / Емилия Копчева Премиера на 8 февруари 2002 г.

235. Захарното момче, по Славко Яневски. Дра-

Панайот Добрев-Понко Димитър Николов-Шаблата

Постановка Владимир Стефков. Сценография Вера Бенковска. Музикално оформление Нели Лазарова.

Премиера на 7 март 2002 г.

матизация Владимир Стефков.

Участват: Ива Великова-Антонова 125

сезон


236. Разбойническа приказка, по Карел Чапек.

Драматизация Евелина Кьосовска.

Постановка Евелина Кьосовска. Сценография и кукли Ангелина Ризова. Музика Нели Лазарова. Участват: Ива Великова-Антонова Димитър Николов-Шаблата Румен Караманов Премиера на 19 април 2002 г.

сезон

2002/2003

237. Малкият Цахес, наречен Цинобър, по Ернст Теодор Амадеус Хофман. Драматизация Веселка Кунчева. Постановка Веселка Кунчева. Сценография и костюми Мариета Голомехова. Музика Владимир Ковачев. В ролите: Розеншьон, Цинобър, Старицата, Кандида – Евелина Кьосовска Князът, Тяснотия, Кръвосмуч, Месояд, Цинобър – Румен Караманов Мош Терпин, Проспер, Цинобър – Панайот Добрев-Понко Балтазар, Цинобър – Димитър Николов-Шаблата

Премиера на възстановената постановка – 18.05.2008 г. По-късно влиза Михаела Андонова. На 19.09.2002 г. играна на ХІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, където постановката получава поощрителна награда. На 31.05.2003 г. играна на ІІ Международен куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ в София

239. Вълшебна приказка, по Чарлз Дикенс. Сценичен вариант Леонард Капон.

Постановка Леонард Капон. Сценография Виржиния Петкова. Музика Петър Радевски. Участват: Евелина Кьосовска Михаела Андонова Соня Ботева Румен Караманов Димитър Николов-Шаблата Веселин Бойдев Миглена Тодорова Премиера на 13 декември 2002 г.

Премиера на 17 септември 2002 г. На 20.09.2002 г. играна на ХІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. Мариета Голомехова е номинирана на наградата на САБ „Икар 2003“ за сценография и костюмография. На 27.03.2003 г. творческият екип на постановката получава наградата на САБ „Икар“ за куклено изкуство. На 19.05.2003 г. играна на ХІV Международен фестивал на малките театрални форми във Враца (в съпътстващата програма).



240. Юбю крал (Татко Юбю) от Алфред Жари. Сценичен вариант Петър Чернев. Текстове на песните София Несторова. Постановка Петър П. Чернев. Сценография Кристиян Божков. Музика Веселин Койчев. Участват: Евелина Кьосовска Ива Великова-Антонова Мария Анастасова Миглена Тодорова Димитър Николов-Шаблата

Панайот Добрев-Понко Румен Караманов Премиера на 18 април 2003 г. На 18.09.2003 г. играна под названието „Юбю крал“ на ХІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма). Играна на ІІІ Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, 24-29.09.2003 г., където Евелина Кьосовска получава награда за женска роля.

2003/2004

238. Четири принцеси и един змей, по Милада Машатова. Сценичен вариант Съби Събев.

Постановка Съби Събев. Сценография Виржиния Петкова. Музикално оформление Съби Събев. Участват: Ваня Сивинова Михаела Андонова Панайот Добрев-Понко Премиера на 25 октомври 2002 г. На 20.09.2003 г. играна на ХІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. 126

241. Патето Жълтурко от Иван Сивинов (по Нина

Гернет).

Постановка Ваня Сивинова. Сценография и кукли Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова. В ролите: Патето – Михаела Андонова Лисицата – Мария Анастасова / Миглена Тодорова Ежко, Зайо – Панайот Добрев-Понко

Актрисата – Соня Ботева Премиера на 13 септември 2003 г. По-късно влизат Татяна Етимова (Патето), Наталия Василева (Лисицата). На 19.09.2003 г. играна на ХІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

127

сезон


242. Дядо Коледа, къде си? от Евелина Кьосовска

Михаела Андонова Димитър Николов-Шаблата

Постановка Евелина Кьосовска и Веселин Бойдев. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова.

Премиера на 15 декември 2003 г.

тизация Веселин Бойдев.

По-късно влизат Соня Ботева, Емилия Копчева, Наталия Василева, Александър Караманов, Мария Атанасова.

Постановка Веселин Бойдев. Сценография Крум Крумов. Музика Нели Лазарова.

и Веселин Бойдев (по приказка на Франк Л. Баум).

Участват: Мария Анастасова

243. Игрите на Пижо и Пенда от Веселин Бой-

дев.

Постановка Емилия Копчева и Димитър Николов-Шаблата. Сценография Виржиния Петкова.

Димитър Николов-Шаблата Премиера на 27 февруари 2004 г. По-късно влизат Михаела Андонова, Живко Джуранов.

244. Мързеливата пчеличка от Евелина Кьосовска и Веселин Бойдев (по Методи Бежански).

Постановка Евелина Кьосовска и Веселин Бойдев. Сценография и кукли Виржиния Петкова. Музикално оформление Нели Лазарова.

рален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, където актьорският ансамбъл получава наградата за артистизъм и сценично обаяние.

Участват: Ива Великова-Антонова Румен Караманов

по Вилхелм Хауф. Драма-

Участват: Румен Караманов Димитър Николов-Шаблата Евелина Кьосовска Премиера на 16 септември 2004 г.

На 17.09.2004 г. играна на ХІІІ Международен куклено-теат-

Постановка Веселин Бойдев. Сценография Кристиян Божков. Музикално оформление Златина Гичева.

Участват: Михаела Андонова Димитър Николов-Шаблата Мария Атанасова Румен Караманов

Постановка Ваня Сивинова. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова.

По-късно в постановка влизат Мария Атанасова, Александър Караманов, Мария Димитрова.

по Братя Грим. Драматизация

Постановка Леонард Капон. Художник Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова.

248. Бяла приказка от Валери Петров.

Премиера на 27 февруари 2004 г.

Веселин Бойдев.

246. Студеното сърце,

247. Принцесата със златния глас, по сръбски народни приказки. Драматизация Леонард Капон.

Участват: Емилия Копчева

245. Жабокът цар,

сезон

Премиера на 29 април 2004 г.

В ролите: Еленчето – Соня Ботева Свраче – Мария Анастасова Лисичето – Евелина Кьосовска Момчето – Ива Великова-Антонова Метеорологът – Панайот Добрев-Понко Мачо – Димитър Николов-Шаблата Сънльо – Румен Караманов

По-късно влиза Наталия Василева. На 16.09.2004 г. играна на откриването на ХІІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, където актьорският ансамбъл получава наградата за артистизъм и сценично обаяние. На 04.11.2005 г. играна на V Международен фестивал „Есенни театрални срещи“ в Пазарджик. На 21.09.2006 г. играна на ІV Международен куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите в София“.

Премиера на 19 ноември 2004 г. На 12.09.2005 г. играна на Х Международен фестивал на куклените театри „Рязанские смотрини“в Рязан, Русия. На 18 и 19.9.2005 г. играна на откриването на ХІV Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, където получава ІІІ награда на холандското жури. Играна на ХІІІ Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна, 1-6.10.2005 г.

Премиера на 20 януари 2005 г. По-късно влизат Мария Атанасова, Михаела Андонова (Момчето), Мария Димитрова (Свраче), Татяна Етимова, Наталия Василева (Лисичето). На 21.09.2005 г. играна на ХІV Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. През 2005 г. играна на Международен фестивал в Цървена звезда, Сърбия. През 2006 г. за „Бяла приказка“ Виржиния Петкова получава награда „Пловдив“ в категория „Театър“.

Участват: Михаела Андонова Мария Атанасова Димитър Николов-Шаблата

128

129


249. Желанието, наречено Фауст от О. Проклов (по народната книга за Доктор Фауст).

Постановка Сергей Столяров (Русия). Сценография и кукли Александър Алексеев (Русия). В ролите: Фауст – Панайот Добрев-Понко Младият Фауст – Димитър Николов-Шаблата Мефистофел – Румен Караманов Маргарита – Мария Анастасова Кукли от театъра на Мефистофел Мефисто – Румен Караманов Фауст, ІІІ студент, Буда, Айнщайн, Чаплин – Димитър Николов-Шаблата Фаустус – Ива Великова-Антонова Мефисто, Евреин-кръчмар, Хубавата Елена – Евелина Кьосовска ІІ студент, Хубавата Елена – Михаела Андонова І студент, Мефистофел – Соня Ботева Кон – Мария Анастасова Премиера на 5 май 2005 г. Спектакъл за възрастни. По-късно влизат Татяна Етимова и Наталия Василева. На 17.09.2005 г. играна на Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ в Пловдив.

(по народната приказка).

На 27.09.2005 г. играна на ІV Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, където Александър Алексеев получава наградата за сценография. Играна на ХІІІ Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна, 1-6.10.2005 г.

Участват: Румен Караманов Димитър Николов-Шаблата Мария Анастасова

Евелина Кьосовска (по Ангел Каралийчев).

от

Постановка Евелина Кьосовска. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова. Участват: Ива Великова-Антонова Михаела Андонова Соня Ботева Премиера на 10 март 2006 г. По-късно влизат Татяна Етимова, Емилия Копчева, Наталия Василева, Мария Димитрова. На 4.09.2006 г. играна на ХV Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма). 130

Постановка Ирослав Петков. Сценография Николай Каров. Музика Нели Лазарова.

Премиера на 28 април 2006 г. По-късно влизат Татяна Етимова, Соня Ботева. На 12.11.2006 г. играна на VІ Международен театрален фестивал „Есенни театрални срещи“ и „Станциите на желанието“ в Пазарджик.

През 2005 г. Румен Караманов получава индивидуална Награда „Пловдив“ в областта на театъра. През 2005 г. за постановката Държавен куклен театър – Пловдив получава Наградата „Пловдив“ в областта на театъра. На 24.06.2007 г. е играна на Международния фестивал „Кукарт“ в Санкт Петербург, Русия. На 5.09.2007 г. играна на откриването на ХVІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма). Независимо от това постановката получава Голямата награда на фестивала за най-добър спектакъл.

сезон

250. Тримата братя и златната ябълка

251. Педя човек, лакът брада от Ирослав Петков

На 22.09.2005 г. играна на закриването на ХІV Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

През 2006 г. за постановката Държавен куклен театър – Пловдив получава Наградата „Пловдив“ в областта „Изкуство, предназначено за деца“. Постановката е номинирана за наградата на САБ „Икар 2007“ за куклен спектакъл. На 27.04.2007 г. играна на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол, където Виржиния Петкова получава наградата за сценография. На 4.10.2008 г. играна на ХІV Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна. На 5.12.2008 г. играна на ХХVІ Международен фестивал на куклените театри „Titirijai“ в Толоса, Испания. Играна на ІІІ Международен фестивал „На гости на Арлекин“ в Омск, Русия, април 2013 г.

сезон

252. Лудориите на Карлсон, по Астрид Линдгрен. Драматизация Леонард Капон. Стихове Матей Стоянов.

Премиера на 10 март 2007 г.

Постановка Леонард Капон. Сценография Виржиния Петкова. Музика Андрей Дреников.

С премиерата се чества и юбилеят на актрисата Ваня Сивинова.

Участват: Карлсон – Виктор Бойчев Дребосъчето – Ваня Сивинова Крадец, Г-ца Рок, Чичо Ражко – Румен Караманов Тати, Крадец – Панайот Добрев-Понко Чичо Юлиус, Майката на Дребосъчето – Димитър НиколовШаблата Порасналото дребосъче – Бойко Петков

По-късно влиза и Росен Русев.

През 2007 г. за постановката Държавен куклен театър – Пловдив получава Специалната награда „Пловдив“ в раздел „Изкуства за деца“. На 14.04.2009 г. играна на Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол.

сезон

253. Дъщерята на магьосника, фентъзи приказка по Антъни Армстронг. Драматизация Михаела Андонова.

Постановка Михаела Андонова. Сценография Ангелина Ризова. Музика Нели Лазарова. Участват: Наталия Василева Росен Русев Димитър Николов-Шаблата Премиера на 9 ноември 2007 г.

131


254. Божият син. Драматизация Цвете Янева. Постановка Веселин Бойдев. Сценография Павлина Василева. Музика Нели Лазарова.

Премиера на 14 декември 2007 г. По-късно влиза Наталия Василева, Мария Атанасова.

Участват: Ива Великова-Антонова Татяна Етимова Румен Караманов Живко Джуранов Панайот Добрев-Понко

255. Принцесата и свинарят от Панчо Панчев (Дядо Пънч) по Ханс К. Андерсен.

Постановка Мария Банова. Сценография Радослава Петрова. Музика Димо Стоянов от Група P.I.F. В ролите: Принцесата – Соня Ботева Графинята – Наталия Василева Бабата – Румен Караманов / Росен Русев Принцът-свинар – Димитър Николов Премиера на 18 март 2008 г. На 21.09.2008 г. играна на V Международен куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ в София.

257. Малкият принц, по Антоан дьо Сент Екзюпери.

Превод и сценичен вариант Руслан Кудашов. Постановка Руслан Кудашов (Русия). Сценография и кукли Алевтина Торик (Русия) и Андрей Запорожски (Русия). Музика Владимир Бичковски (Русия). Участват: Живко Джуранов Ива Великова-Антонова Наталия Василева Татяна Етимова Румен Караманов Росен Русев

258. Любопитното слонче, по Ръдиард Киплинг. Превод от английски Валери Петров. Драматизация Ваня Сивинова. Постановка Ваня Сивинова. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова.

256. Спящата красавица, по Шарл Перо. Драма-

ен трагифарс по митовете за Едип и трагедията на Софокъл „Едип цар“. Сценичен вариант Руслан Кудашов. Превод от руски Виктор Бойчев.

Постановка Веселин Бойдев. Сценография Кристиян Божков. Музикално оформление Веселин Бойдев.

Постановка Руслан Кудашов (Русия). Сценография и кукли Андрей Запорожски (Русия). Музикална среда Владимир Бичковски (Русия). Пластични етюди Мария Димитрова.

Участват: Татяна Етимова Панайот Добрев Димитър Николов Премиера на 25 април 2008 г. По-късно влиза Наталия Василева. 132

сезон

2009/2010

сезон

Премиера на 3 септември 2008 г. От 2012 г. на мястото на Ива Великова-Антонова влиза Емилия Копчева. На 3.09.2008 г. играна на ХVІІ Международе куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма). На 2.10.2008 г. играна на ХІV Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна. Постановката е номинирана за наградата на САБ „Икар 2009“ за куклено изкуство. На 21.03.2010 г. Живко Джуранов получава наградата „Сивина” на режисьорската гилдия към АКТ-УНИМА, България.

Чичо Жираф, Крокодил – Панайот Добрев-Понко Премиера на 29 април 2009 г. По-късно влиза Мария Димитрова.

В ролите: Любопитното слонче – Соня Ботева Леля Павнианка – Емилия Копчева Леля Щрауска, Господин Питон – Татяна Етимова

259. Едип. Празникът на ослепяването, семетизация Веселин Бойдев.

2008/2009

Мултимедия и рекламни клипове: режисьор Иван Панев, оператор Виолин Пенков, монтаж Нончо Нончев. В ролите: Едип – Румен Караманов Йокаста – Соня Ботева Антигона – Татяна Етимова / Неделина Роселинова

Исмена – Ана Дюлгерова / Татяна Андреева Етеокъл – Живко Джуранов Полиник – Росен Русев / Ивайло Енев Креон – Стоян Ангелов Лай – Димитър Николов-Шаблата Атина – Елица Стоянова Артемида – Наталия Василева / Татяна Етимова Аполон – Ивайло Енев / Росен Русев Дионисий – Делян Кьосев Сфинкс – Мария Атанасова / Александра Илиева Девойка с огледало – Мария Атанасова Отряд „Спасители на родината” – Александра Илиева, Станислав Матев 133


В мултимедията и рекламните клипове Панайот Добрев-Понко Елица Стоянова Антоанета Бойчева Лили Секова Петко Петков Ивана Стоянова Радослав Арнаудов Леонард Капон Виктор Бойчев Премиера на 13 септември 2009 г. Премиера в Пловдив на 23 септември 2009 г. Копродукция с ДКТ – Стара Загора и ДКТ – Бургас. На 3.09.2009 г. със спектакъла се открива ХVІІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, където Руслан Кудашов получава Специалната награда за цялостната му работа по осъществяването на проекта.

260. Приказка за юнаците от Стефан Москов и

Леонард Капон.

Постановка Леонард Капон. Сценография и кукли Ханна Шварц. Музикална среда Нели Лазарова. Участват: Димитър Николов Живко Джуранов Росен Русев Татяна Етимова

261. Приказни бъркотии. Забавно-образователна програма от Соня Ботева.

Постановка Соня Ботева. Сценография Ангелина Ризова. В ролите: Видърчето Чарли – Соня Ботева Магика – Емилия Копчева Магийка – Татяна Етимова / Михаела Андонова / Мария Димитрова Премиера на 28 март 2010 г.

134

На 24.09.2009 г. играна на VІ Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора. През юли 2010 г. играна на Международния фестивал на античната драма „Стоби“ във Велес, Македония, където получава наградата за най-добра колективна игра. През 2010 г. постановката получава Наградата „Пловдив“ в областта на театъра за 2009 г. На 3.10.2011 г. играна на ХV Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна, където постановката получава Специалната награда за цялостен спектакъл в раздела за възрастни.

сезон

262. Дракончето с теменужените очи от Георги Мерджанов (по приказката на Герт Прокоп).

Постановка Веселин Бойдев. Сценография Христина Недева. Музика Петър Цанков. Участват: Емилия Копчева Димитър Николов-Шаблата Мария Атанасова Александър Караманов

263. Котаракът с чизми, по мотиви от приказката на Шарл Перо. Драматизация Евелина Кьосовска.

Постановка Евелина Кьосовска. Сценография и кукли Виржиния Петкова. Музика Димо Стоянов от Група Р.I.F. Наталия Василева Румен Караманов Виктор Бойчев Премиера на 27 януари 2010 г. На 6.09.2010 г. играна на ХІХ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма). Татяна Етимова е номинирана за наградата за млад актьор „Сивина 2011“ за ролите ѝ в „Приказка за юнаците“.

Участват: Татяна Етимова

Румен Караманов Премиера на 29 октомври 2010 г. На 2.10.2011 г. играна на ХV Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна.

Живко Джуранов Росен Русев Александър Караманов Румен Караманов Премиера на 3 юни 2011 г.

сезон

264. По ръба на небето, детски рок мюзикъл от Веселка Кунчева и Ина Божидарова. Текст на песните Веселка Кунчева. Постановка Веселка Кунчева. Сценография, кукли и костюми Мариета Голомехова. Музика Христо Намлиев. Хореография Явор Кунчев. В ролите: Тишо – Татяна Етимова Шо – Живко Джуранов Мама Мара, Бръм, Червеният пазител – Мария Атанасова Татко Владко, Зеленият пазител – Росен Русев Учителката, Жълтият пазител, Леглото Въображение – Наталия Василева Дзън, Синият пазител – Михаела Андонова Леля Сийка, Дрън – Румен Караманов

Премиера на 30 септември 2011 г. По-късно влиза Мария Димитрова. Постановката е част от програмата „65 години Държавен куклен театър – Пловдив“. Постановката е номинирана за наградата на САБ „Икар 2012“ за майсторско техническо осъществяване. Постановката получава наградата на САБ „Икар 2012“ за куклено изкуство. На 8.09.2012 г. играна на ХХ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма). На 18.09.2012 г. играна на VІІ Международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ в София.

135


265. Голямото пътешествие на малкото крокодилче от Елена Арсова и Валентин Павлов. Постановка Веселин Бойдев. Сценография Ханна Шварц. Кукломайстор Петър Чекуров. Музика Владимир Ковачев. Участват: Наталия Василева Емилия Копчева Димитър Николов-Шаблата Александър Караманов Премиера на 9 март 2012 г.

На 8.09.2012 г. играна на ХХ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма). През 2012 г. играна в Дните на българската култура в Челябинск и Москва, Русия. През септември 2013 г. играна на ХІV Международен фестивал на куклените театри „Рязанские смотрини“ в Рязан, Русия. На 5.10.2014 играна на ХVІ Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна.

куклен спектакъл, Христо Намлиев получава наградата на САБ „Икар 2013“ за авторска музика. На 5.09.2013 г. играна в модул TheatAir на Международния куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 24.09.2013 г. играна на VІІІ Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, където получава GRAND PRIX – наградата за най-добър

спектакъл, Мариета Голомехова получава наградата за сценография, Христо Намлиев получава наградата за музика, Христо Такев получава наградата за мъжка роля и наградата на младата театрална критика. На 7, 8 и 9.11.2014 г. играна на Международния фестивал „Евросцена“ в Лайпциг, Германия. На 27.06.2016 г. играна на Международния фестивал на фигуративния театър в Магдебург, Германия.

268. Най-хубавият подарък, по Джеймс Стивън-

сън.

сезон

266. Чук и Пук, по Турбьорн Егнер. Постановка Стоян Ангелов. Сценография Диана Узунова. Музика Гергана Василева. Участват: І състав Мария Атанасова Румен Караманов ІІ състав Наталия Василева

Михаела Андонова ІІІ състав Емилия Копчева Александър Караманов

Постановка Веселин Бойдев. Сценография Ангелина Янакиева.Музика Владимир Ковачев.

Премиера на 14 септември 2012 г.

Участват: Емилия Копчева Наталия Василева Румен Караманов

На 5.09.2015 г. играна в съпътстващата програма на модул „TheatAir“ на Международния куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив.

Премиера на 13 декември 2012 г. По-късно влизат Татяна Етимова, Александър Караманов, Росен Русев.

269. Червената шапчица, по Шарл Перо и Братя 267. Вграждане, по „Мъртвата глава ми проговори“ от Мария Станкова. Сценичен вариант Веселка Кунчева.

Постановка Веселка Кунчева. Сценография и костюми Мариета Голомехова. Етнолог-консултант доц. д-р Веселка Тончева. Музика Христо Намлиев. Хореография Стефан Витанов. Участват: Христо Таков Татяна Етимова Михаела Андонова Живко Джуранов Наталия Василева Росен Русев Александър Караманов

136

Премиера на 28 септември 2012 г. Спектакъл за възрастни, посветен на 65-годишнината на Държавен куклен театър – Пловдив. Копродукция с „Контраст филмс“ ООД. От октомври 2014 г. на мястото на Христо Таков влиза Стоян Дойчев, а Полина Христова замества Татяна Етимова. Постановката получава Наградата „Пловдив“ за 2012 г. На 21.03.2013 г. за ролята на Манол Христо Таков е номиниран за наградата „Сивина“ на режисьорската гилдия към АКТ-УНИМА, България.

Грим с осъвременени диалози, забавна музика и още герои... Драматизация от Ирослав Петков. Постановка Ирослав Петков. Сценография и кукли Емилияна Тотева. Музика Мира Искърова. В ролите: Червената шапчица – Емилия Копчева / Наталия Василева Птичето, Майката, Бабата – Соня Ботева / Михаела Андонова Вълкът, Дърварят, Ловецът – Александър Караманов / Димитър Николов Премиера на 28 април 2013 г.

На 7.06.2013 г. играна на ХХІ Международен театрален фестивал „Варненско лято“ във Варна. Постановката получава наградата на САБ „Икар 2013“ за

137


сезон

сезон

270. Великденско вино, или Обвинения срещу свещенодякон Игнатий Левски и ловешките труженици, отправени от Кръстьо Тотев Никифоров в долнокрайската черква „Света Богородица“ от Константин Или-

В ролите: Кръстьо Никифоров – Виктор Бойчев Гечо – Румен Караманов Премиера на 4 октомври 2013 г.

Постановка Леонард Капон. Сценография, костюми и осветление Димитър Воденичаров. Мултимедийни ефекти и анимация Гергана Стаматова. Музика Христо Намлиев.

271. Приказка за непораснали, по Григорий Остер.

Премиера на 21 януари 2014 г.

Постановка Евелина Кьосовска. Сценография Виржиния Петкова. Музика Нели Лазарова.

На 7.09.2014 г. играна на ХХІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма).

Участват: Михаела Андонова Живко Джуранов Емилия Копчева Александър Караманов

274. Звездичка за Коледа от Евелина Кьосовска. Постановка Евелина Кьосовска. Сценография Виржиния Петкова. Музикално оформление Евелина Кьосовска. Участват: Мария Димитрова Михаела Андонова Димитър Николов Премиера на 5 декември 2014 г.

272. Грозна приказка от Георги Мерджанов. Постановка Веселин Бойдев. Сценография Ханна Шварц. Музика Владимир Ковачев. Участват: Мария Димитрова Наталия Василева Димитър Николов-Шаблата Росен Русев Премиера на 20 юни 2014 г. На 3.09.2014 г. със спектакъла се открива ХХІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив (извън конкурсната програма).

138

Постановка Ваня Иванова. Сценография Майя Петрова. Музика Николай Иванов. Моноспектакъл на Александър Караманов / Румен Караманов. Премиера на 26 септември 2014 г. Играна на ХІХ Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол, 20-24.04.2015 г.

ев.

Драматизация Евелина Кьосовска.

273. Не си търси белята от Александър Михайлов.

275. Болен здрав носи, по българска народна приказка. Драматизация Ирослав Петков.

Постановка Ирослав Петков. Сценография и костюми Мария Ибришимова. Участват: Наталия Василева Александър Караманов Премиера на 26 февруари 2015 г. На 6.09.2015 г. играва в съпътстващата програма на модул „TheatAir“ на Международния куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. През 2015 г. екипът на ДКТ-Пловдив получава наградата „Пловдив“ в раздел „Изкуство, предназначено за деца“ „за високо майсторство и професионализъм, проявен в реализацията на спектаклите „Децата на Хамелн“, „Дом“ и „Болен здрав носи“.

139


276. Топлина от снеговете от Соня Ботева. Постановка Соня Ботева. Участват: Соня Ботева Румен Караманов Панайот Добрев-Понко Премиера през март 2015 г.

279. Дом, авторски спектакъл на Магдалена Митева за деца от 6 до 106 години. Постановка Магдалена Митева. Сценография и кукли Магдалена Митева. Композитор Владимир Ковачев. Участват: Мария Димитрова Живко Джуранов

Премиера на 4 декември 2015 г. През 2015 г. екипът на ДКТ-Пловдив получава наградата „Пловдив“ в раздел „Изкуство, предназначено за деца“ „за високо майсторство и професионализъм, проявен в реализацията на спектаклите „Децата на Хамелн”, „Дом“ и „Болен здрав носи“.

280. Косе Босе, по Ран Босилек. Драматизация Мариета Ангелова-Марионета.

277. Безопасна приказка от Евелина Кьосовска и

Веселин Бойдев.

Постановка Евелина Кьосовска и Веселин Бойдев. Сценография и кукли Виржиния Петкова. Музика Владимир Ковачев.

Живко Джуранов / Мария Димитрова Премиера на 13 май 2015 г.

Участват: Михаела Андонова Румен Караманов Димитър Николов-Шаблата

пораснали по стара немска легенда. Сценичен вариант и адаптация О. Проклов. Постановка Сергей Столяров (Русия). Сценография Александър Алексеев (Русия). Музикална среда Сергей Столяров (Русия) и Албена Кабакова. Участват: Кмет І – Панайот Добрев-Понко Кмет ІІ – Живко Джуранов Жената на всички кметове – Соня Ботева Ловецът на плъхове – Димитър Николов-Шаблата Уредник на празниците – Румен Караманов Хора от карнавала – Наталия Василева, Мария Димитрова, Ивелина Колева 140

В ролите: Косе Босе – Емилия Копчева / Александър Караманов Лисицата, Кучето – Димитър Николов-Шаблата / Соня Ботева Премиера на 18 март 2016 г.

281. Ама че крокодил! от Панчо Панчев (Дядо

сезон

278. Децата на Хамелн, интерактивен спектакъл за

Постановка Мариета Ангелова-Марионета. Сценография и кукли Анна Пулиева и Красимир Василев.

Премиера на 2 септември 2015 г. На 2.09.2015 г. играна в съпътстващата програма на модул „TheatAir” на Международния куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив. На 28.09.2015 г. играна на ІХ Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро” в Стара Загора. През 2015 г. екипът на ДКТ-Пловдив получава наградата „Пловдив“ в раздел „Изкуство, предназначено за деца“ „за високо майсторство и професионализъм, проявен в реализацията на спектаклите „Децата на Хамелн”, „Дом“ и „Болен здрав носи“.

Пънч). Постановка Мария Банова. Графична среда Мария Банова. Музика Димо Стоянов от Група P.I.F. Участват: І екип Михаела Андонова Мария Димитрова Наталия Василева Панайот Добрев-Понко Соня Ботева ІІ екип Димитър Николов-Шаблата Емилия Копчева Наталия Василева Соня Ботева Панайот Добрев-Понко Премиера на 5 май 2016 г. На 18.09.2016 г. играна на ІХ Международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ в София. 141


сезон

282. Дама пика, по Александър С. Пушкин. Сценичен вариант Ина Божидарова и Веселка Кунчева.

Постановка Веселка Кунчева. Сценография Мариета Голомехова. Асистент-сценограф Едуардо Планас Абарка. Музика Христо Намлиев. Хореография Стефан Витанов. Участват: Полина Христова Ева Данаилова Наталия Василева

Михаела Андонова Мария Димитрова Пламен Димов Велизар Евтимов Живко Джуранов Александър Караманов Премиера на 2 септември 2016 г. На 2.09.2016 г. играна на откриването на ХХІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко– трима са много“ в Пловдив.

283. Пещерна приказка от Веселин Бойдев (по мотиви от „Ловци на мамути“ от Едуард Щорх). Постановка Веселин Бойдев. Сценография Ива Гикова и Ивайло Николов. Композитор Владимир Ковачев. Участват: Наталия Василева Михаела Андонова Емилия Копчева Мария Димитрова Румен Караманов Димитър Николов-Шаблата Велизар Евтимов Даниел Русев Премиера на 11 ноември 2016 г.

284. Житената питка.

Петков.

Драматизация Ирослав

Постановка Ирослав Петков. Сценография Мария Ибришимова. Композитор Кристиян Бояджиев. Участват: І състав Соня Ботева Панайот Добрев-Понко ІІ състав Наталия Василева Александър Караманов Премиера на 8 декември 2016 г. 142


Season 1946/1947

Premiere date: September 19, 1948.

1. The Biggest Prize, based on a Bulgarian folk tale. Drama�za�on by Todor Velkov. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiere date: January 7, 1947.

11. The Invincible Sword, a drama�zed tale in 5 scenes by Georgi Saravanov. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Music by Andreya Georgiev. Premiere date: November 28, 1948.

2. The Witch’s Cave. Staging: Todor Velkov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiere date: January 28, 1947.

12. The Golden Fish, a drama�zed tale in 5 scenes by Alexander Pushkin. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Music by Andreya Georgiev. Premiere date: January 1, 1949.

3. Pearly Tears. Staging: Todor Velkov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiere date: February 18, 1947. 4. The Woodman and the Li�le Hen. Premiere: January - April 1947. 5. Hansel and Gretel. Premiere: January - April 1947. 6. The Blamba Doll. Premiere: January – April 1947.

Season 1947/1948 7. Li�le Red Riding Hood. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiere date: November 30th, 1947. 8. The Flower with the Seven Leaves. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiere date: December 28th, 1947. 9. The Magical Grain, by Georgi Saravanov. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiered in 1948. (Season 1947/1948).

Season 1948/1949 10. Snow White, a drama�zed tale in 6 scenes by Evgeny Schwartz. Staging: Mihail Tanev. Puppets and set design: Georgi Saravanov.

13. The Forest Court (The Punished Fox), an opere�a by Yordan Ruskov. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Music by Andreya Georgiev. Premiere date: February 6, 1949. 14. The Gizzard and the Moon, by Georgi Saravanov. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Music by Andreya Georgiev. Premiere date: March 20, 1949. 15. The Joyous Li�le Bears. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiere date: April 24, 1949.

Season 1949/1950 16. The Lost Li�le Bolt Nut, by Georgi Saravanov. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Music by Andreya Georgiev. The music is performed by the Orchestra of the Theatre under the direc�on of Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: November 2, 1949. 17. The Extraordinary Compe��on. Premiered in 1949. (Season 1949/1950). 18. The Duckling, by Nina Gerne� and Tamara Gurevich. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiered in 1949. (Season 1949/1950). 19. The Scarlet Flower, by Irina Karnauhova and Leonid T. Brausevich. 144

Staging: Georgi Manev. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiere date: January 12, 1950. 20. The Success of the Li�le Bears. Premiere date: February 19, 1950. 21. The S�ver, by Nina Gerne�. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiere date: May 7, 1950. 22. The City of Masters. Premiered in 1950. (Season 1949/1950). 23. Don Quixote. Premiered in 1950. (Season 1949/1950).

Season 1940/1951 24. Tsar Saltan, a marione�e opera in 8 scenes, based on The Tale of Tsar Saltan opera by Nikolai A. Rimsky-Korsakov (based on the poem of the same name by Alexander Pushkin). Libre�o by Georgi Saravanov. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Musical adapta�on and conductor: Andreya Georgiev. Premiere date: August 26, 1950. 25. Cherevichki, based on the eponymous comic-fantas�c opera in 8 scenes by Pyotr Ilyich Tchaikovsky (based on the story by Nikolai V. Gogol). Scenario: Georgi Saravanov. Staging: Georgi Saravanov. Puppets: Georgi Saravanov. Set design: Kosta Aris�dov. Conductor: Ruslan Raychev. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: December 15, 1950. 26. The Silver Hoof, by Pavel P. Bazhov and Evgeny Permyak. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Musical se�ng: A. Marinkev. Premiere date: February 4, 1951. 27. The Wondrous Li�le Co�age, a children’s opere�a by Anton Kazakov, based on Samuil Marshak's text. Staging: Georgi Saravanov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Anton Kazakov. Premiere date: April 1, 1951.

28. The Tale of the Turnip, by Olga Vysotskaya. Staging: Georgi Saravanov. Puppets and set design: Georgi Saravanov. Premiered in 1951. (Season 1950/1951).

Season 1951/1952 29. Abduc�on from the Seraglio, based on the opera by Wolfgang A. Mozart. Staging: Georgi Saravanov. Puppets: Georgi Saravanov. Set design: Boris Ahchiyski and Kosta Aris�dov. Conductor: Ruslan Raychev. Premiere date: September 26, 1951. 30. The Snow Queen, based on Hans Chris�an Andersen's tale. Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Anton Kazakov. Premiered in October 1951. 31. The Rabbit and the Fox. Staging: Kiril Tomov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Andreya Nikolov. Premiered in October 1951. 32. The Two Li�le Bears, by Leda Mileva. Staging: Dimitar Punev. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Atanas Boyadzhiev. Premiered in October 1951. Played together with The Little Red Hen. 33. The Li�le Red Hen, a puppetplay by Leda Mileva. Staging: Mara Penkova. Assistant Directors: Kiril Tomov and Anna Daneva. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Atanas Boyadzhiev. Premiere date: February 3, 1952. Played together with The Two Little Bears. 34. Tito is Building Socialism, a poli�cal sa�re by Haim Benadov and Anton Antonov. Staging: Dimitar Punev. Set design: Boris Ahchiyski. Assistant Ar�st: Hristo Yavashev-Christo. Music by Anton Kazakov. Premiere date: March 1, 1952. Played together with The Crazy People from Washington. 35. The Crazy People from Washington, a poli�cal

sa�re by Dimitar Chavdarov – Chelkash and Petar Neznakomov. Staging: Dimitar Punev. Set design: Boris Ahchiyski. Assistant Ar�st: Hristo Yavashev – Christo. Music by Anton Kazakov. Premiere date: March 1, 1952. Played together with Tito is Building Socialism. 36. Mircho and Nemircho. Staging: Kiril Tomov. Set design: Boris Ahchiyski. Musical se�ng: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: May 23, 1952. 37. Forge�ul Li�le Masha, by L. Voronkova. Translated and adapted for puppet theatre by Georgi Avgarski. Staging: Anna Daneva. Set design: Boris Ahchiyski. Musical se�ng: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: May 24, 1952.

Season 1952/1953 38. The Snow Queen. Premiered in 1952. (Season 1952/1953). 39. Li�le Red Riding Hood, a fairy-tale play in 7 scenes, by Evgeny Schwartz. Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Aleksandar Raychev. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: October 18, 1952. 40. A Lion Without a Tail, a play in 2 acts, 4 scenes, by Angel Karaliychev. Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Costumes: Vesa Prodanova. Music by Peter Stupel. Premiere date: November 16, 1952. 41. When Ligh�ng a Christmas Tree, a fairy-tale and fantasy play in 7 scenes by Vladimir G. Suteev. Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Costumes: Vesa Prodanova. Music by Peter Stupel. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: December 21, 1952. 42. The Wolf and the Seven Li�le Goats, an opera for children and adolescents in 3 acts, 6 scenes and a prologue, by Marianna Koval. Text by: Evg. Manucharova. Transla�on by: Yordan Stra�ev. 145

Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Costumes: Vesa Prodanova. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: March 1, 1953. 43. The Magical Galoshes, a play in 6 scenes, by German Matveev. Staging: Vladimir Polyanov. Directors: Anna Daneva and Kiril Tomov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Dragomir Nenov. Premiere date: April 26, 1953. 44. Referee. Staging: Anna Daneva. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Anton Kazakov. Premiered in 1953. (Season 1952/1953).

Season 1953/1954 45. Cinderella, a fairy-tale and fantasy play in 4 acts by Tamara G. Gabbe. Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Parashkev Hadzhiev and Anton Kazakov. Chief Conductor: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: October 18, 1953. 46. Woodland Actors, a children’s play in 2 acts, by Nina Gerne�. Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Anton Kazakov. Chief Conductor: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: December 27, 1953. 47. The Inky Stain (Vanyu The Menace), an opera for children and adolescents in 2 acts and 6 scenes, by Mariya Bakalova and Dimitar Bakalov. Staging: Dimitar Bakalov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Anton Kazakov. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: March 14, 1954. 48. Rabbit Nose-In-The-Air, a fairy tale in 2 acts and a prologue by Sergei Mikhalkov. Staging: Yordan Konsulov. Set design: Boris Ahchiyski. Costumes: Vesa Prodanova. Music by Y. Biryukov and Simeon Pironkov. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: May 30, 1954.


Season 1954/1955

Season 1956/1957

49. Puss in Boots, a play in 4 acts and 13 scences, by G. Vladichina, based on Charles Perrault's fairy tale. Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Costumes: Vesa Prodanova. Music by Anton Kazakov, Andreya Georgiev and Iliya Temkov. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: October 31, 1954.

55. The Tourist Bear, a children’s play in 5 scenes, by Dimitar Stoykov. Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Peter Stupel. Premiere date: September 16, 1956.

50. By Order of the Pike, a play in 2 acts and 6 scenes, by Elizaveta Yakovleva Tarahovska, based on materials from Russian folk tales. Transla�on from Russian by Sergey Visonov. Staging: Yordan Konsulov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Peter Stupel and Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: January 2, 1955. 51. The Wonderous Li�le Co�age, a children’s opere�a in 3 acts by Anton Kazakov, based on text by Samuil Marshak. Staging: Yordan Konsulov. Ar�st: Boris Ahchiyski. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: March 6, 1955.

Season 1955/1956 52. The Magical Galoshes, by German Matveev. Staging: Angel Gerov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Dragomir Nenov. With the par�cipa�on of the whole theatrical company. Premiere date: September 4, 1955. 53. The Three Brothers and the Golden Apple, a fairy-tale and fantasy play in 12 scenes, by Nadya Drenska, based on mo�fs from Bulgarian folk tales. Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Andreya Georgiev. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: September 25, 1955. 54. The Adventures of Cipollino, a play in 4 scenes and a prologue, by Sergey M. Bogomazov and S. Kozlova, based on the eponymous novel and fairy tale by Gianni Rodari. Staging: Yordan Konsulov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Peter Stupel and N. Peyko. Premiere date: January 29, 1956.

56. Aladdin’s Magic Lamp, a fairy-tale and fantasy play for adults in 17 scenes, by Nina Gerne�, based on mo�fs from the One Thousand and One Nights Arabian tales. Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Sculptor: Encho Pironkov. Costumes: Vesa Prodanova and and T. Feodorovna. Music by Andreya Georgiev. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: December 2, 1956. 57. Gulliver in The Land of Lilliput, a fairy-tale and adventure play in 5 scenes, a prologue and an epilogue, by E. Danko, based on the novel by Jonathan Swi�. Staging: Yordan Konsulov. Ar�st-Designer: Boris Ahchiyski. Sculptor: Encho Pironkov. Music by Andreya Georgiev. Premiere date: March 3, 1957. 58. Snow White, a fairy-tale play in 9 scenes, by Pencho Manchev, based on the fascina�ng tale by the Brothers Grimm. Staging: Yordan Konsulov. Ar�st-Designer: Boris Ahchiyski. Music by Anton Kazakov. Premiere date: April 2, 1957.

Season 1957/1958 59. The Mischief Bunny, by Kuzman Krastev and Vyatkovska. Staging: Boris Dramchev and Mariya Yankova. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Andreya Georgiev. Premiere date: December 1, 1957. 60. A Lion Without a Tail, a children’s play in 4 scenes, by Angel Karaliychev. Staging: Margarita Tihinova. Set design: Boris Ahchiyski. Sculptor and Ar�st: Encho Pironkov. Musical se�ng: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: March 23, 1958. 61. Ivan Tsarevitch and the Grey Wolf, a fairy-tale play for puppet theatre, by Aleksandar M. Bichkov. 146

Staging: Vladimir Polyanov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Andreya Georgiev. Premiered in April 1958.

Music by Peter Stupel. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: September 20, 1959.

design: Lyuben Boyadzhiev. Music by Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: October 22, 1960.

Staging: Konstan�n Zagorov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Asen Vakarelov. Premiere date: January 30, 1963.

Season 1958/1959

69. The Yellow Stork, a play in 3 acts, by I. Skorospelov, based on mo�fs from a Chinese folk tale. Staging: Margarita Tihinova. Ar�st: Boris Ahchiyski. Music by Krastyo Marev. Premiere date: November 29, 1959.

76. Accident in the Puppet Theatre, by Ekaterina Borisova. Staging: Krastyo Doynov. Set design: Yanko Yankov. Music by Milcho Leviev. Premiere date: December 18, 1960.

70. The Pouch with Two Coins, a play in 4 acts, by Ion Geluk. Drama�za�on based on Ion Creangă's tale. Staging: Margarita Tihinova. Ar�st-Designer: Boris Ahchiyski. Music by Anton Kazakov and Asen Ovcharov. Premiere date: December 13, 1959. Played together with The Rabbit’s Cottage. Afterwards played together with The Two Little Goats.

77. Children of the Sun, by Dimitar Peev. Staging: Dimitar Peev. Set design: Yanko Yankov. Premiere date: May 28, 1961.

84. The Oh-How-It-Hurts Doctor, puppet theatre scenario by Dimitar Dimitrov and Liliyana Docheva, based on the eponymous tale by Korney Chukovsky. Staging: Liliyana Docheva. Set design: Arch. Ivan Tsonev and Liliyana Angelova. Music by An. Bashev. Premiere date: March 2, 1963.

62. Tales of the Lost Time, a play for children and adults in 19 scenes, by Evgeny Schwartz. Staging: Georgi Kostov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Stoyan Angelov. Premiere date: September 12, 1958. 63. Plovdiv. A variety and sa�rical puppet show. Premiered in 1958. (Season 1958/1959). 64. The Tomcat and the Rabbit, a children’s play in 4 acts, by Georgiy Landau. Staging: Boris Dramchev and Mariya Yankova. Set design: Boris Ahchiyski. Musical se�ng: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: December 20, 1958. 65. Tales from Around the World, a recital show. Staging by the team of the show. Set design: Boris Ahcihiyski. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: January 11, 1959. 66. The Colorful Tails, a humorous play in 1 act, by M. Polivanova. Staging: Atanas Vodenicharov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Asen Ovcharov. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: March 15, 1959. Played together with It’s Hard Without a Friend. 67. It’s Hard Without a Friend, a play in 2 acts, by R. Kushnirov. Staging: Atanas Vodenicharov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Asen Ovcharov. Musical Director: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: March 15, 1959. Played together with The Colorful Tails.

Season 1959/1960 68. The Blue Rock (Span Person – Elbow Beard), a play for children and adults in 6 scenes, by Nikola Rusev. Staging: Krastyo Doynov. Set design: Boris Ahchiyski.

71. The Rabbit’s Co�age, a children’s play in 2 acts, by Novoseletska. Staging: Margarita Tihinova. Ar�st-Designer: Boris Ahchiyski. Music by Anton Kazakov and Assen Ovcharov. Premiere date: December 13, 1959. Played together with The Pouch with Two Coins. 72. Himola’s Treasure, by Leonid T. Brausevich. Staging: Krastyo Doynov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Krastyo Marev. Premiere date: April 3, 1960.

Season 1960/1961 73. The Two Li�le Goats, by Anton Mihaylov. Staging: Margarita Tihinova. Set design: Arch. Ivan Tsonev. Musical se�ng: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: September 25, 1960. Played together with Honza and the Violin. Afterwards played together with The Pouch with Two Coins. 74. Honza and the Violin, based on a Czech folk tale. Staging: Margarita Tihinova. Set design: Arch. Ivan Tsonev. Musical se�ng: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: September 25, 1960. Played together with the Two Little Goats. 75. The Robbers’ Gun, by Karl Heinz Wegener. Staging: Mariya Yankova and Anastasiya Angelova. Set

Season 1961/1962 78. Hans the Fool, by Elena Tudorovska and Vladimir Metalnikov, based on a tale by the Brothers Grimm. Staging: Pavel Aleksandrov. Set design: Yanko Yankov. Musical se�ng: Lyudmila Odadzhieva. Premiere date: November 4, 1961. 79. Winter Wonderland, by Vladimir G. Suteev. Drama�za�on by Svetozar Lambrev. Staging: Svetozar Lambrev. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Peter Stupel. Premiere date: January 18, 1962. 80. The Naked King, a play for adults in 11 scenes, by Evgeny Schwartz. Staging: Todor Dinov. Art Director: Stoyan Dukov. Ar�st: Boris Ahchiyski. Music by Simeon Pironkov. Premiere date: March 24, 1962.

Season 1962/1963 81. The Island of Lies (Mecho and Decho), by Nina Spisarevska and Evgeniya Radeva. Staging: Aleko Minchev. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Atanas Boyadzhiev. Premiere date: October 7, 1962. 82. The Adventures of Pin-Pin, by Pencho Manchev. Staging: Svetozar Lambrev. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Milcho Leviev. Premiere date: November 11, 1962. 83. Max and Moritz, by Pencho Manchev, based on the story by Wilhelm Busch. 147

Season 1963/1964 85. The Bi�er Cake, a puppetplay for the youngest in 3 acts and 2 interludes, by Jerzy Caliba, based on the work of Josef Čapek. Staging: Vasil Urumov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Atanas Dimitrov. Premiere date: October 13, 1963. 86. Vaca�on, a children’s play in 2 parts, 2 episodes, by Boris Ahchiyski and Lyuben Boyadzhiev. Staging: Aleko Minchev. Ar�st-Designer: Boris Ahchiyski. Ar�st: Lyuben Boyadzhiev. Music by Atanas Dimitrov. Premiere date: February 14, 1964. 87. The Pioneer’s Heroism (Infernal Machine), a puppet show in 2 acts by Boris Ahchiyski and Lyuben Boyadzhiev. Staging: Boris Ahchiyski. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Emil Georgiev (based on George Gershwin). Premiere date: March 30, 1964. 88. The Blue Pearl, a fairytale puppetplay in 2 parts, 10 scenes, by Vojtech Cinibulk. Authorized stage version by Aleko Minchev. Lyrics by Vasil Urumov. Staging: Aleko Minchev. Ar�st-Designer: Irina Levieva. Music by Atanas Dimitrov. Premiered in June 1964.

Season 1964/1965 89. The Country Orchestra. Staging: Ivan Sivinov. Premiered in 1964. (Season 1964/1965).


90. Rabbit Nose-In-The-Air, a puppet play in 2 acts and a prologue, by Sergei Mikhalkov. Staging: Aleko Minchev. Puppets and set design: Atanas Zgalevski. Musical se�ng and orchestra�on: Asen Ovcharov. Premiere date: October 25, 1964. 91. The Lonely Doll, by Veska Berova and Pencho Manchev. Staging: Vasil Urumov. Set design: Atanas Zgalevski. Musical se�ng: Asen Ovcharov. Premiere date: December 21, 1964. 92. Silvester’s Treasure, a sa�rical parody with puppets by Angel Wagenstein. Staging: Atanas Ilkov. Ar�st-Designer: Boris Ahchiyski. Music by Georgi Genkov. Premiere date: February 6, 1965.

Season 1965/1966 93. The Intact Spring, by Ivan Kasabov. Staging: Aleko Minchev. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Petar Gyulemetov. Premiere date: October 10, 1965. 94. The Night Stagecoach, scenario by Elena Mihaylova, based on morifs from the works of Hans Chris�an Andersen and Constan�ne G. Paustovski. Staging: Vasil Urumov. Assistant Director: Stefan Baldzhiev. Ar�st: Atanas Zgalevski. Composer: Ivan Spasov. Musical Director: Ivan Dimov. Premiere date: October 30, 1965.

Staging: Yuliya Ognyanova. Assistant Director: Ivan Sivinov. Ar�st: Boris Ahchiyski. Music by Ivan Dimov. Premiere date: September 16, 1966.

Sivinov. Ar�st: Boris Ahchiyski. Music by Benedict Molhov. Premiere date: December 24, 1967.

98. The Sunbeam, a drama�c tale for puppet theatre, in 3 parts, by Aleksandru T. Popescu. Staging: Yana Tsankova. Set design: Boris Ahchiyski. Musical se�ng: Petar Ladzhev. Premiere date: January 21, 1967. Played together with Rutsa the Detective.

105. Mystery-Bouffe, a heroic, epic and sa�rical depic�on of our era by Vladimir Mayakovsky. Transla�on from Russian: Stefan Tsanev. Addi�onal text by Stefan Tsanev and Yuliya Ognyanova. Scenario by Yuliya Ognyanova. Staging: Yuliya Ognyanova. Assistant Director: Ivan Sivinov. Set design: Leokadiya Serafinovich (Poland). Music by Ivan Dimov. Premiere date: April 17, 1968.

99. Rutsa the Detec�ve, a puppetplay by Mihay Todya. Staging: Yana Tsankova. Set design: Boris Ahchiyski. Musical se�ng: Petar Ladzhev. Premiere date: January 21, 1967. Played together with The Sunbeam. 100. Hitrushko, a puppetplay in 2 parts, by Ivan Teofilov. Staging: Vasil Urumov. Set design: Boris Dimovski. Music by Ivan Spasov. Premiere date: February 25, 1967. 101. Petrushka, a ballet pantomime with puppets, based on the music of Igor F. Stravinsky. Scenario by Yuliya Ognyanova. Staging: Yuliya Ognyanova. Assistant Director: Yana Tsankova. Ar�st-Designer: Dimitar Kirov. Ar�st: Atanas Zgalevski. Musical Director: Ivan Dimov. Premiere date: April 15, 1967.

Season 1967/1968

95. Pinocchio, puppet theatre scenario by Liliyana Docheva, based on the novel by Carlo Collodi. Staging: Ivan Sivinov and Anastasiya Angelova. Ar�st: Liliyana Angelova. Music by Ivan Dimov. Premiere date: December 26, 1965.

102. Guignol in Trouble, a puppetplay by L. Moshchinski and Jan Wilkowski. Staging: Wojciech Viechorkievich (Poland). Set design: Atanas Zgalevski. Musical se�ng: Y. Dobdzhanski and Ivan Dimov. Premiere date: September 24, 1967.

96. Frigonela, a play in 6 scenes, by Vladimir Lifshitz. Staging: Yuliya Ognyanova. Ar�st: Boris Ahchiyski. Music by Atanas Boyadzhiev. Musical Director: Ivan Dimov. Premiere date: February 27, 1966.

103. The Tourist Bear, by Dimitar Stoykov. Staging: Anastasiya Angelova. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Ivan Dimov. Premiere date: December 3, 1967.

Season 1966/1967

104. Puss in Boots, a play in 2 acts and 16 scences, by G. Vladichina, based on Charles Perrault's fairy tale. Stage version: Vladimir Polyanov. Staging: Vladimir Polyanov. Assistant Director: Ivan

97. Uncle Pey and Asma Bey, scenario by Enyu Kyuvliev and Slavi Slavov.

148

Season 1968/1969 106. Jean’s Li�le Theatre, three tales for puppet theatre, by Jean-Louis Temporal. Staging: Ivan Sivinov. Set design: Elzbieta Sol�shiyak. Ar�st: Ana Dyulgerova. Music by Jerzy Milan. Premiere date: September 15, 1968. 107. Tailor of Tales, a puppetplay in 2 acts, by Miron Ivanov. Staging: Yana Tsankova. Set design: Boris Ahchiyski. Ar�st: Ana Dyulgerova. Music by Peter Stupel. Premiere date: September 29, 1968. 108. Uka, a puppetplay by Chris�na Dimitriou. Staging: Anastasiya Angelova. Set design: Boris Ahchiyski. Ar�st: Ana Dyulgerova. Composer: Ivan Dimov. Premiere date: January 5, 1969. 109. Puppet Town, by Leda Mileva. Staging: Georgi Vasilev. Set design: Veselin Kovachev. Music by Peter Stupel. Premiere date: January 22, 1969.

Season 1969/1970

Season 1971/1972

112. The Curious Li�le Elephant, by G. Vladichina, based on Rudyard Kipling. Staging: Yana Tsankova. Set design: Yana Tsankova. Music by Peter Stupel. Premiere date: October 5, 1970.

119. Tit-For-Tat (A Tale of the Pumpkin), a play by Pancho Panchev. Staging: Yana Tsankova. Set design: Lyubomir Tsakev. Puppets: Ivan Veselinov. Music by Jules Levy. Premiere date: September 25, 1971.

113. Who Does Not Know His Name?, a play for children of preschool age, by Pencho Manchev and Mariya Grekova. Staging: Pencho Manchev. Assistant Director: Anastasiya Angelova. Set design: Atanas Zgalevski. Composer: Georgi Genkov. Musical se�ng: Nevena Dimitrova. Premiere date: January 25, 1970.

120. Kukeri, a folk game. Idea of Yuliya Ognyanova. Staging: Yuliya Ognyanova. Ar�st-Designer: Yoan Leviev. Ar�st: Veselin Nedelchev. Music by Konstan�n Iliev. Premiered in 1971. (Season 1971/1972).

114. The Six Li�le Penguins, a children’s puppetplay by Boris Aprilov. Staging: Yana Tsankova. Assistant Director: Anastasiya Angelova. Set design: Yoan Leviev. Music by Peter Stupel. Premiere date: May 23, 1970. 115. A Girl Is Looking For a Song, by Aleku Popovich. Staging: Trayan Gicesku-Churya. Set design: Mircea Nikolau. Musical se�ng: Trayan Gicesku-Churya. Premiere date: July 4, 1970.

Season 1970/1971 116. Hajduk and Gibbet, by Georgi Stoyanov. Staging: Georgi Vasilev. Set design: Yoan Leviev. Music by Ivan Dimov. Premiere date: December 26, 1970.

126. Hands and Puppets, puppet miniatures for adults. Scenario by Ivan Sivinov. Staging: Ivan Sivinov. Ar�sts: Danail Raykov, Plamen Poryazov and Nikolina Ambareva. Premiere date: September 3, 1973. 127. The Cockerel and the Sunflower, by Kim Meshkov. Transla�on from Russian: Chavdar Krastev. Staging: Chavdar Krastev. Set design: Lyubomir Tsakev. Music by Kiril Todorov. Premiere date: November 29, 1973.

121. The Li�le Bear Rimchichi, by Jan Wilkowski. Staging: Anastasiya Angelova. Set design: Lyubomir Tsakev. Music by Ivan Spasov. Premiere date: February 12, 1972.

128. Li�le Red Riding Hood, by Charles Perrault. Scenario by Anastasiya Angelova and Ivan Sivinov. Staging: Anastasiya Angelova and Ivan Sivinov. Set design: Plamen Poryazov. Music by Peter Stupel. Premiere date: April 30, 1974.

122. The Puppet and the Mouse, by Aleku Popovich. Staging: Stefan Lenkish. Set design: Mircea Nikolau. Premiered in July 1972.

129. Clever Peter Goes to the Fair, a humorous puppetplay in 2 parts by Vanya Petkova. Premiered in 1974. (Season 1973/1974).

Season 1972/1973

Season 1974/1975

123. A Star Fell from the Sky, by Hristo Iliev and Nikolay Kanchev. Staging: Chavdar Krastev. Assistant Director: Ivan Sivinov. Set design: Lyubomir Tsakev. Music by Atanas Kosev. Premiere date: November 5, 1972.

130. Horo, a puppet show for adults, based on the eponymous novel by Anton Strashimirov. Scenario by Yuliya Ognyanova. Staging: Yuliya Ognyanova. Set design: Lyubomir Tsakev. Sculptor: Pavel Dzheferov. Music by Ivan Dimov. Premiere date: September 7, 1974.

124. Rabbit School, by Pencho Manchev. Staging: Anastasiya Angelova. Set design: Lyubomir Tsakev. Music by Peter Stupel. Premiere date: February 18, 1973. 125. White Fairy Tale, a puppetplay for children by Valeri Petrov. Staging: Rayko Raykov. Set design: Danail Raykov. Music by Peter Stupel. Premiere date: April 2, 1973.

110. The Adventures of Lisko At Sea, a puppetplay in 2 parts, by Boris Aprilov. Staging: Yana Tsankova. Set design: Milka Nacheva. Music by Ivan Spasov. Premiere date: February 23, 1969.

117. Puppets from Puppetville, by Josef Peer and Leo Spachil. Staging: Yana Tsankova. Assistant Director: Ivan Dipchikov. Set design: Yana Tsankova. Music by Georgi Genkov. Premiere date: February 6, 1971.

Season 1973/1974

111. Carnival, a play in 2 parts and 7 scenes, by Ivan Kasabov. Staging: Sergey Visonov. Set design: Boris Ahchiyski. Music by Metodi Ivanov. Premiere date: May 18, 1969.

118. Pippi Longstocking, by Astrid Lindgren. Drama�za�on for puppet theatre by Ivan Valev. Staging: Liliyana Docheva. Set design: Encho Pironkov. Music by Georgi Genkov. Premiere date: April 17, 1971.

126. Hands and Puppets, puppet miniatures for adults. Scenario by Ivan Sivinov. Staging: Ivan Sivinov. Ar�sts: Danail Raykov, Plamen Poryazov and Nikolina Ambareva. Premiere date: September 3, 1973. 149

131. Hi! How Are You? Hello!, a puppetplay for children by Rada Moskova. Staging: Yana Tsankova. Set design: Mladen Mladenov. Music by Georgi Genkov. Plas�c arts: Rumyana Lazarova. Premiere date: November 30, 1974. 132. Where Are You Going, Li�le Horse?, a puppetplay for children by Rada Moskova. Staging: Rayko Raykov. Set design: Danail Raykov. Music by Stefan Moskov. Premiere date: December 23, 1974. 133. The Birch Eyes, by Kim Meshkov. Staging: Anastasiya Angelova. Set design: Liliyana Angelova. Music by Dushka Todorova. Premiere date: March 23, 1975.


Season 1975/1976 134. In the Kingdom of the Golden Hills, a puppetplay for children by Pancho Panchev. Staging: Yana Tsankova. Set design: Dora Chomakova. Music by Ivan Staykov. Premiered in September 1975. 135. The Daisy, a play for children with puppets-marione�es, by Rada Moskova. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Veselin Nedelchev. Music by Atanas Kosev. Premiere date: January 24, 1976. 136. The Story of the Steadfast Tin Soldier, by Ivan Teofilov, based on mo�fs from Hans Chris�an Andersen's tale. Staging: Yana Tsankova. Set design: Yana Tsankova, based on illustra�ons by G. A. V. Traugo�. Music by Ivan Staykov. Premiere date: May 12, 1976.

Season 1976/1977 137. Winnie the Pooh, by Alan Alexander Milne. Drama�za�on by Rayko Raykov. Staging: Rayko Raykov. Set design: Danail Raykov. Musical se�ng based on mo�fs from A Li�le Night Music by Wolfgang Amadeus Mozart. Premiere date: September 25, 1976. 138. How Petrouchka Gоt Married, free adapta�on by Zdenek Rjiha, based on Oscar Batko and mo�fs from folk puppetplays. Lyrics by Ivan Staykov. Staging: Yana Tsankova. Set design: Yana Tsankova. Music by Ivan Staykov. Premiere date: January 15, 1977. 139. Po�ery (Mr Po�er), by Veli Chaushev and Rayko Raykov. Staging: Rayko Raykov. Set design: Danail Raykov. Musical se�ng: Mircho Slivenski. Premiere date: March 26, 1977.

Season 1977/1978 140. The Wolf and the Seven Li�le Goats, a children’s musical by Aleksandar Vladigerov. Scenario by Yana

Tsankova. Lyrics by Dimitar Dimitrov. Staging: Yana Tsankova. Assistant Director: Karp Karpov. Set design: Lyubka Peeva. Plas�c arts: Rumyana Lazarova. Premiere date: September 8, 1977. 141. Chapaevtsi. Scenario by Yuliya Ognyanova. Staging: Yuliya Ognyanova. Assistant Director: Blagovesta Koeva. Set design: Dechko Todorov. Ar�st of the puppets and the horses of the boys and the children: Leonard Capon, Dechko Todorov, Nikolina Ambareva. Music by Ivan Dimov. Premiere date: November 11, 1977. 142. Kosse Bosse, by Rada Moskova, based on Ran Bosilek's tale. Staging: Yana Tsankova. Set design: Maya Petrova. Composer: Stefan Moskov. The music is performed by the Simeon Shterev quartet. Premiere date: March 4, 1978. 143. Clever Peter and the Dragon, by Angel Karaliychev. Staging: Anastasiya Angelova. Ar�st: Leonard Capon. Premiered in May – June 1978.

Season 1978/1979 144. The Boaster, by Vasil Apostolov. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Lyubomir Tsakev. Music by Yuri Stupel. Premiere date: September 2, 1978. 145. A Dream Bu�on, by Valeri Petrov. Staging: Yana Tsankova. Assistant Director: Ivan Dipchikov. Set design: Lyubomir Tsakev. Music by Georgi Genkov. Premiere date: January 27, 1979. 146. We, the Sparrows, by Yordan Radichkov. Staging: Kalin Arsov. Set design: Emiliya Arabadzhieva. Musical se�ng: Yuri Stupel. Premiere date: April 6, 1979.

Season 1979/1980 147. Le�ers to Father Frost, by Ivan Sivinov. Staging: Anastasiya Angelova. Set design: Nikolina Ambareva. 150

Premiere date: December 17, 1979.

Premiere date: October 4, 1981.

Season 1983/1984

148. Mapa, by Eugenia Zhukovska. Staging: Krasimir Dogramadzhiev. Set design: Mihail Mihov. Music by Atanas Trendafilov. Premiere date: February 29, 1980.

156. The Sunny Ball, by Pavel Vasicek. Staging: Slavcho Malenov, Petar Pashov and Emiliya Malenova. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Tsankov. Premiere date: December 20, 1981.

163. The Boy and the Wind, by Nadiya Trendafilova, based on a Bulgarian folk tale. Scenario by Slavcho Malenov. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Veselin Nikolov. Premiere date: September 17, 1983.

149. The Secret Drawer, by Julius Wolski. Staging: Sergey Visonov. Set design: Arch. Ivan Tsonev. Music by Metodi Ivanov. Premiere date: May 8, 1980. 150. A Tale of the Road, by Stefan Tsanev. Staging: Rumen Rachev. Set design: Maya Petrova. Premiere date: May 14, 1980.

Season 1980/1981 151. Hocus-Pocus. Scenario by Slavcho Malenov. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Genadi Tabakov. Costumes: Silva Bachvarova. Musical se�ng: Malina Mihalkova. Premiere date: December 20, 1980. 152. To Put It Mildly, by Valeri Petrov. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Maya Kuzova. Music by Georgi Zanev. Premiere date: March 22, 1981. 153. The Carnival of the Animals, a shadow play, based on music by Camille Saint-Saëns. Scenario by Nikolina Georgieva. Staging: Nikolina Georgieva. Premiere date: April 5, 1981.

Season 1981/1982 154. A Walk Through The Le�ers, based on the poem by Valeri Petrov. Use of excerpts from the poe�c work Alphabet Prayer by Constan�ne of Preslav. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Silva Bachvarova. Sculptor: Yordan Yanarov. Musical se�ng: Aleksandra Kaloyanova. Consultant: Father Dimitar Ambarev. Premiere date: October 1, 1981. 155. The Egg, by Boris Aprilov. Staging: Nikolina Georgieva. Set design: Iva Hadzhieva, based on primi�ves by Ivan Rabuzin. Music by Atanas Atanasov.

157. The Mysterious Hippopotamus, by Vladimir A. Lifshits and Irina N. Kichanova. Transla�on from Russian by Georgi Parushev. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Georgi Zanev. Premiere date: March 14, 1982. 158. Light Blue Peter, by Urban Gyula. Transla�on by Atanas Ilkov. Lyrics by Ivan Sivinov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Tsankov. Musical Director: Neli Lazarova. Premiere date: May 8, 1982.

Season 1982/1983 159. Bura�no, a fairy-tale play, based on mo�fs from The Golden Key by Aleksey Tolstoy. Drama�za�on by Ekaterina Borisova. Staging: Slavcho Malenov. Assistant Director: Anastasiya Angelova. Set design: Silva Bachvarova. Sculptor: Yordan Yanarov. Music by Petar Tsankov. Premiere date: October 1, 1982. 160. The Clown Lore� and the Smile, by Efim Chepovetsky. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Tsankov. Premiere date: December 3, 1982. 161. Father Frost’s Dwarfs, by Kuzman Krastev. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Tatyana Tocheva. Premiere date: December 20, 1982. 162. Winnie the Pooh, by Alan Alexander Milne. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Tsankov. Premiere date: May 14, 1983.

164. Puk, by Valeri Petrov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Yuri Stupel. Premiere date: October 15, 1983. 165. Tales with Topcho, by Ran Bosilek. Scenario by Vasil Apostolov. Lyrics by Matey Stoyanov. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Silva Bachvarova. Puppets: Veselin Nedelchev. Music by Neli Lazarova. Premiere date: October 29, 1983. 166. Who Stole Father Frost’s Sack (Father Frost’s Sack), by Eddie Schwartz Staging: Slavcho Malenov. Set design: Tatyana Tocheva. Music by Petar Tsankov. Premiere date: December 17, 1983. 167. Do Not Touch the Suitcase, by Boris Aprilov. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Veselin Nikolov. Premiere date: April 20, 1984.

Season 1984/1985 168. Metamorphoses. Authors show by Nina Sivinova, Vanya Sivinova and Ivan Sivinov. Premiere date: August 22, 1984. 169. Cinderella, by Dimitar Dimitrov, based on Charles Perrault's tale. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Lyubomir Tsakev. Music by Peter Stupel. Premiere date: October 19, 1984. 170. When Is Father Frost Coming, by Pencho Manchev. Staging: Petar Pashov. Set design: Tatyana Tocheva. Musical se�ng: Neli Lazarova. Premiere date: December 20, 1984. 151

171. Wai�ng For Father Frost, scenario by Margarit Minkov for the New Year’s program, featuring popular characters from the movies and the Pim-Pam! Vocal Group. Staging: Vasil Apostolov. Music by Boris Karadimchev. Premiere date: December 21, 1984. 172. In The Moonlit Room, by Valeri Petrov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Tsankov. Premiere date: January 25, 1985. 173. The Li�le Prince, a poetry recital with actors and puppets, based on the book by Antoine de Saint-Exupery. Stage version by Slavcho Malenov. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Tsankov. Premiere date: May 24, 1985

Season 1985/1986 174. Tales of Past Times (Kipling’s Tales), by Rudyard Kipling. Drama�za�on by Petar Pashov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova and Vasil Rokomanov. Music by Petar Radevski. Premiere date: October 12, 1985. 175. Father Frost’s Helper, by Atanas Ilkov and Asen Todorov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Musical se�ng: Neli Lazarova. Premiere date: December 18, 1985. 176. A New Year’s Eve Accident, by Vasil Apostolov. Staging: Vasil Apostolov. Masks – based on movies from the atelier of the Union of Bulgarian Actors. Premiere date: December 21, 1985. 177. The Li�le Rascal Gets His Punishment, by Josef Peer and Leo Spachil. Staging: Zla� Zlatev. Set design: Arch. Ivan Tsonev. Music by Metodi Ivanov. Premiere date: April 4, 1986. 178. Playing with Topcho. Scenario by Vasil Apostolov. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Veselin Nedelchev. Premiere date: May 5, 1986.


179. A Lion Without a Tail, by Kuzman Krastev. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Veselin Nikolov. Premiere date: May 8, 1986.

Season 1986/1987 180. The Li�le Fairy, by Voymil Rabadan. Lyrics by Matey Stoyanov. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Silva Bachvarova. Sculptor: Yordan Yanarov. Music by Vladimir Dzhambazov. Premiere date: October 10, 1986.

Season 1987/1988 181. Ah, This Dragon!, by Iva Perzhinova. Transla�on from Czech by Vasil Samokovliev. Lyrics by Matey Stoyanov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Radevski. Premiere date: October 23, 1987. 182. A Tale of the Good Girl and the Twelve Months, based on a Slovak folk tale. Drama�za�on by Petar Pashov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Radevski. Premiere date: December 20, 1987. 183. The Joyful Circus. Scenario by Vasil Apostolov and Leonard Capon. Staging: Vasil Apostolov and Leonard Capon. Premiere date: December 26, 1987. 184. Who – Whom, a play by Stefan Moskov and Leonard Capon, based on Gianni Rodari's tales. Staging: Leonard Capon. Set design: Evgeniya Lacheva. Music by Petar Tsankov. Premiere date: February 26, 1988. 185. The Fisherman and the Goldfish, by Alexander Pushkin. Drama�za�on by Pencho Manchev. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Lyubomir Tsakev. Music by Petar Tsankov. Choreography Alexandra Hong-Savova. Premiere date: May 13, 1988.

Season 1988/1989 186. Flight With a Glove, by Rumen Nikolov and Dora Ruskova. Staging: Dora Ruskova and Zheni Pashova. Musical se�ng: Neli Lazarova. Premiere date: November 12, 1988. 187. The Christmas Tree, by Tove Jansson. Scenario by Petar Pashov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Radevski. Premiere date: December 20, 1988. 188. Carnival (Joyful Carnival), by Vasil Apostolov. Lyrics by Pencho Manchev. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Nedelcho Nedelchev. Music by Petar Tsankov. Premiere date: December 22, 1988. 189. The Wolf and the Seven Li�le Goats, by Nedyalko Yordanov, based on the Brothers Grimm's tale. Theatrical adapta�on by Leonard Capon. Staging: Leonard Capon. Set design: Angel Nedelchev. Music by Petar Tsankov. Premiere date: December 23, 1988. 190. An Ordinary Miracle, by Evgeny Schwartz. Scenario by Encho Danailov. Staging: Encho Danailov. Set design: Vasil Rokomanov. Musical se�ng: Neli Lazarova. Premiere date: April 10, 1989. 191. Order in the Woods, by Vasil Apostolov. Lyrics by Matey Stoyanov. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Silva Bachvarova and Vasil Rokomanov. Music by Petar Tsankov. Premiere date: April 20, 1989.

Season 1989/1990 192. Don Quixote, by Petar Pashov, based on mo�fs from The Man of La Mancha. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova and Vasil Rokomanov. Music by Petar Tsankov. Premiere date: November 18, 1989. 193. Snezhko The Prince, by Stefan Moskov and Leonard Capon, based on Gianni Rodari's tales. 152

Staging: Leonard Capon. Set design: Silva Bachvarova. Musical se�ng: Neli Lazarova. Premiere date: December 14, 1989. 194. Carlson, based on the works of Astrid Lindgren. Lyrics by Matey Stoyanov. Staging: Leonard Capon. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Andrey Drenikov. Premiere date: April 18, 1990.

Season 1990/1991 195. Snow White (Snow White and the Seven Dwarfs), based on the Brothers Grimm's tale. Drama�za�on by Petar Pashov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Radevski. Premiere date: December 16, 1990. 196. Adventures with Yaki. Scenario by Vasil Apostolov. Staging: Vasil Apostolov. Premiere date: December 19, 1990. 197. Ian Bibian, based on the eponymous novel by Elin Pelin. Lyrics by Matey Stoyanov. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Svila Velichkova. Music by Petar Tsankov. Premiered in February 1991.

Season 1991/1992 198. The Magical Shop, based on Donald Bisset's tales. Scenario by Leonard Capon. Staging: Leonard Capon. Set design: Angel Nedelchev. Music by Georgi Zanev. Musical se�ng: Neli Lazarova. Premiere date: September 14, 1991. 199. Cipollino or Who Does Not Like P?!, based on Gianni Rodari's tale. Drama�za�on by Petar Pashov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Tsankov. Premiere date: November 23, 1991. 200. To the Theatre with Topcho, three favourite tales, with the par�cipa�on of children from the audience. Scenario by Vasil Apostolov. Lyrics by Matey Stoyanov. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: April 12, 1992.

Season 1992/1993 201. Zvezdichko (The Star Boy), based on Ludwig Strzheda's tale. Drama�za�on by Veliko Barnev. Verses by Krasimir Mashev. Staging: Nikolay Boyadzhiev. Set design: Svila Velichkova. Music by Ivan Kavrakov. Premiere date: September 21, 1992. 202. Hansel and Gretel, by the Brothers Grimm. Drama�za�on by Petar Pashov. Lyrics by Matey Stoyanov. Staging: Petar Pashov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Radevski. Premiere date: October 24, 1992. 203. Santa’s Gi�s, scenario by Vasil Apostolov. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Petar Tsankov. Premiere date: December 15, 1992.

Season 1993/1994 204. The Dragon From Vojteshka Street, based on mo�fs by Karel Čapek. Drama�za�on by Simon Eddie Schwartz and Samuel Finzi. Staging: Slavcho Malenov. Set design: Anna Pulieva. Music by Metodi Ivanov. Premiere date: September 20, 1993. 205. Veselushko (The Jolly Fellow), by Kuzman Krastev. Lyrics by Matey Stoyanov. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Silva Bachvarova and Vasil Rokomanov. Music by Petar Tsankov. Premiere date: January 22, 1993. 206. Puss in Boots, by Charles Perrault. Scenario by Leonard Capon. Staging: Leonard Capon. Set design: Virzhiniya Petkova. Musical se�ng: Neli Lazarova. Premiere date: March 18, 1994.

Season 1994/1995 207. The Boy and the Wind, based on a folk tale. Drama�za�on by Vasil Apostolov. Lyrics by Nina Sivinova. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Silva Bachvarova. Music and musical se�ng by Neli Lazarova. Premiere date: September 19, 1994.

208. Dindi, by Boris Aprilov. Lyrics by Nina Sivinova. Staging: Nikolay Boyadzhiev. Set design: Emiliyana Toteva. Music by Neli Lazarova. Premiere date: November 18, 1994. 209. Christmas Miracles (Happy Birthday), by Gianni Rodari. Scenario by Leonard Capon. Staging: Leonard Capon. Set design: Nikolina Ambareva. Music by Neli Lazarova. Premiere date: January 18, 1995.

Staging: Vasil Apostolov. Set design: Silva Bachvarova and Vasil Rokomanov. Music by Andrey Drenikov. Premiered in the fall of 1996. 216. Sleeping Beauty. Drama�za�on by Leonard Capon. Staging: Leonard Capon. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: January 17, 1997.

210. The Limping Li�le Rooster, by Rada Moskova. Staging: Leonard Capon. Set design and puppets: Leonard Capon. Music by Neli Lazarova. Premiere date: March 17, 1995.

217. Cinderella, based on Charles Perrault's tale. Drama�za�on by Leonard Capon. Lyrics by Nina Sivinova. Staging: Leonard Capon. Set design and puppets: Dimitar Vodenicharov and Stanila Kovacheva. Music by Neli Lazarova. Premiered in Season 1996/1997

Season 1995/1996

Season 1997/1998

211. Winnie the Pooh, a children’s musical, based on Alan Alexander Milne's book. Lyrics by Nina Sivinova. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Silva Bachvarova and Vasil Rokomanov. Music by Andrey Drenikov. Premiere date: September 18, 1995.

218. To Put It Mildly, by Valeri Petrov Staging: Vasil Apostolov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Georgi Genkov. Choreography: Rusaliya Kirova. Premiered in September 1997.

212. The Town Musicians of Bremen, based on the Brothers Grimm's tale. Drama�za�on by Leonard Capon. Staging: Leonard Capon. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: November 25, 1995. 213. The Three Li�le Pigs, based on Walt Disney. Scenario by Vasil Apostolov. Lyrics by Nina Sivinova. Staging: Vasil Apostolov. Set design: Silva Bachvarova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: December 16, 1995. 214. Golovans, by Boyan Papazov. Puppet theatre version by Petar Pashov. Staging: Petar Pashov. Set design: Encho Avramov. Costumes: Jane Avramov. Music by Teodosiy Spasov. Premiere date: April 24, 1996

Season 1996/1997 215. The New Adventures of Winnie the Pooh, a children’s musical, based on Alan Alexander Milne's stories. Lyrics by Nina Sivinova. 153

219. The Émigrés, by Sławomir Mrożek. Transla�on from Polish by Bozhko Bozhkov. Staging: Stefan Mavrodiev. Set design: Stefan Mavrodiev. Musical se�ng: Stefan Mavrodiev. Premiere date: December 12, 1997. Coproduction with the N. O. Masalitinov Drama TheatreCity of Plovdiv. 220. Aladdin, based on tales from One Thousand and One Nights. Drama�za�on by Leonard Capon. Staging: Leonard Capon. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: April 15, 1998.

Season 1998/1999 221. The Story of Puss in Boots, based on Charles Perrault's tale. Staging: Yana Tsankova. Set design: Yana Tsankova. Music by Petar Tsankov. Premiere date: September 21, 1998. 222. Snezhko, Skrezhko and Smeshko (A Snowy Tale), by Milan Pavlik. Stage version by Plamen Dipchikov. Staging: Plamen Dipchikov. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova.


Premiere date: September 21, 1998. 222. Snezhko, Skrezhko and Smeshko (A Snowy Tale), by Milan Pavlik. Stage version by Plamen Dipchikov. Staging: Plamen Dipchikov. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: December 9, 1998. 223. Good Day, Pinocchio, based on Carlo Collodi's novel. Theatrical version by Leonard Capon. Staging: Leonard Capon. Set design and puppets: Virzhiniya Petkova. Musical se�ng: Neli Lazarova. Premiere date: March 5, 1999. 224. The Li�le Muck, based on Wilhelm Hauff's tale. Stage version by Veselin Boydev. Staging: Veselin Boydev. Set design and puppets: Krum Krumov. Music by Neli Lazarova. Premiere date: June 23, 1999.

Season 1999/2000 225. The Princess and the Pea, by Sivina Sivinova, based on Hans Chris�an Andersen's tale. Staging: Vanya Sivinova. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: December 2, 1999. 226. The Prince of Ghosts, by Simon Eddie Schwartz. Staging: Leonard Capon. Set design: Blagovesta Vasileva and Zhivko Angelov. Music by Neli Lazarova. Premiere date: March 15, 2000.

Season 2000/2001 227. The Nose, based on Nikolai V. Gogol's works. Adapta�on by Petar Chernev. Staging: Petar P. Chernev. Set design: Krum Krumov. Musical se�ng: Petar Chernev. Premiere date: September 29, 2000. 228. A Fairy Tale Made of Fairy Tales, a game-play by Ivan Sivinov, based on mo�fs from folk tales. Staging: Vanya Sivinova. Set design and puppets: Virzhiniya Petkova. Premiere date: November 26, 2000. 229. The Snow Queen, based on Hans Chris�an Andersen's tale. Drama�za�on by Veselin Boydev.

Staging: Veselin Boydev. Set design and puppets: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: December 22, 2000. 230. About Le�ers, by Sonya Boteva. Staging: Sonya Boteva. Set design: Virzhiniya Petkova. Premiere date: March 23, 2001. 231. Hamlet, based on William Shakespeare and Richard Armour. Adapta�on by Sabi Sabev. Staging: Sabi Sabev. Set design and puppets: Emiliyana Toteva. Puppeteer: Yordan Yanarov. Music by Veselin Koychev. Premiere date: May 29, 2001.

Season 2001/2002 232. The Ugly Duckling, based on Hans Chris�an Andersen's tale. Drama�za�on by Veselin Boydev. Staging: Veselin Boydev. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: November 23, 2001. 233. The Impossible Christmas, by Evelina Kyosovska, Dimitar Nikolov – Shablata and Iva Velikova-Antonova. Staging: Evelina Kyosovska, Dimitar Nikolov – Shablata and Iva Velikova-Antonova. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: December 12, 2001. 234. The Singing Traffic Lights, by Sonya Boteva. Staging: Sonya Boteva. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: February 8, 2002. 235. The Boy Made of Sugar, by Slavko Yanevski. Drama�za�on by Vladimir Ste�ov. Staging: Vladimir Ste�ov. Set design: Vera Benkovska. Musical se�ng: Neli Lazarova. Premiere date: March 7, 2002. 236. The Villain’s Tale, based on works by Karel Čapek. Drama�za�on by Evelina Kyosovska. Staging: Evelina Kyosovska. Set design and puppets: Angelina Rizova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: April 19, 2002. 154

Season 2002/2003 237. The Li�le Zaches Called Cinnabar, based on works by Ernst Theodor Amadeus Hoffmann. Drama�za�on by Veselka Kuncheva. Staging: Veselka Kuncheva. Set design and costumes: Marieta Golomehova. Music by Vladimir Kovachev. Premiere date: September 17, 2002. 238. The Four Princesses and the Dragon, by Milada Mashatova. Stage version by Sabi Sabev. Staging: Sabi Sabev. Set design: Virzhiniya Petkova. Musical se�ng: Sabi Sabev. Premiere date: October 25, 2002. 239. The Magical Tale, based on works by Charles Dickens. Staging: Leonard Capon. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Petar Radevski. Premiere date: December 13, 2002. 240. Ubu the King, by Alfred Jarry. Stage version by Petar Chernev. Verses by Sonya Nestorova. Staging: Petar P. Chernev. Set design: Kris�yan Bozhkov. Music by Veselin Koychev. Premiere date: April 18, 2003.

Staging: Evelina Kyosovska and Veselin Boydev. Set design and puppets: Virzhiniya Petkova. Musical se�ng: Neli Lazarova Premiere date: February 27, 2004. 245. The Frog Prince, based on the Brothers Grimm's tale. Drama�za�on by Veselin Boydev. Staging: Veselin Boydev. Set design: Kris�yan Bozhkov. Musical se�ng: Zla�na Gicheva. Premiere date: April 29, 2004.

Season 2004/2005 246. The Cold Heart, by Wilhelm Hauff. Drama�za�on by Veselin Boydev. Staging: Veselin Boydev. Set design: Krum Krumov. Music by Neli Lazarova. Premiere date: September 16, 2004. 247. The Princess With the Golden Voice, based on Serbian folk tales. Drama�za�on by Leonard Capon. Staging: Leonard Capon. Ar�st: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: November 19, 2004.

Season 2003/2004

248. A White Fairy Tale, by Valeri Petrov. Staging: Vanya Sivinova. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: January 20, 2005.

241. Yellowy the Chicken, by Ivan Sivinov, based on Nina Gerne�'s play. Staging: Vanya Sivinova. Set design and puppets: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: September 13, 2003.

249. The Desire Named Faust, by O. Proklov, based on the popular book about Doctor Faustus. Staging: Sergey Stolyarov (Russia). Set design and puppets: Alexander Alexeev (Russia). Premiere date: May 5, 2005.

242. Santa, Where Are You?, by Evelina Kyosovska and Veselin Boydev, based on L. Frank Baum's tale. Staging: Evelina Kyosovska and Veselin Boydev. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: December 15, 2003. 243. Pijo and Penda’s Games, by Veselin Boydev. Staging: Emiliya Kopcheva and Dimitar Nikolov – Shablata. Set design: Virzhiniya Petkova. Premiere date: February 27, 2004. 244. The Lazy Bee, by Evelina Kyosovska and Veselin Boydev.

Season 2005/2006 250. The Three Brothers and the Golden Apple, by Evelina Kyosovska, based on Angel Karaliychev's tale. Staging: Evelina Kyosovska. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: March 10, 2006. 251. Span Person – Elbow Beard, by Iroslav Petkov, based on a folk tale. Staging: Iroslav Petkov. Set design: Nikolay Karov. Music by Neli Lazarova. Premiere date: April 28, 2006.

Season 2006/2007

Season 2009/2010

252. The Mischievous Karlsson, based on Astrid Lindgren's book. Drama�za�on by Leonard Capon. Verses by Matey Stoyanov. Staging: Leonard Capon. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Andrey Drenikov. Premiere date: March 10, 2007.

259. Oedipus. The Feast of Blindness. A family tragedy and farce based on the myths about Oedipus and Sophocles' tragedy Oedipus the King. Stage version by Ruslan Kudashov. Staging: Ruslan Kudashov (Russia). Set design and puppets: Andrey Zaporozhskiy (Russia). Musical se�ng: Vladimir Bichkovskiy (Russia). Plas�c etudes: Mariya Dimitrova. Mul�media and promo�onal videos: Ivan Panev – Director, Violin Penkov – Operator, Noncho Nonchev – Montage. Premiere date: September 13, 2009. Premiere in the City of Plovdiv on September 23, 2009. Coproduction with the State Puppet Theatre – Stara Zagora and the State Puppet Theatre – Burgas.

Season 2007/2008 253. The Wizard’s Daughter, a fantasy tale by Anthony Armstrong. Drama�za�on by Mihaela Andonova. Staging: Mihaela Andonova. Set design: Angelina Rizova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: November 9, 2007. 254. The Son of God. Drama�za�on by Tsvete Yaneva. Staging: Veselin Boydev. Set design: Pavlina Vasileva. Music by Neli Lazarova. Premiere date: December 14, 2007. 255. The Princess and the Pig-Tender, by Pancho Panchev (Dyado Panch), based on Hans Chris�an Andersen. Staging: Mariya Banova. Set design: Radoslava Petrova. Music by Dimo Stoyanov of the P.I.F. band. Premiere date: March 18, 2008. 256. Sleeping Beauty, based on Charles Perrault's tale. Drama�za�on by Veselin Boydev. Staging: Veselin Boydev. Set design: Kris�yan Bozhkov. Musical se�ng: Veselin Boydev. Premiere date: April 25, 2008.

Season 2008/2009 257. The Li�le Prince, based on the book by Antoine de Saint-Exupery. Stage version by Ruslan Kudashov. Staging: Ruslan Kudashov (Russia). Set design and puppets: Alev�na Tork (Russia) and Andrey Zaporozhskiy (Russia). Music by Vladimir Bichkovskiy (Russia). Premiere date: September 3, 2008. 258. The Curious Li�le Elephant, based on Rudyard Kipling. Transla�on from English by Valeri Petrov. Drama�za�on by Vanya Sivinova. Staging: Vanya Sivinova. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: April 29, 2009. 155

260. A Fairy Tale of Heroes, by Stefan Moskov and Leonard Capon. Staging: Leonard Capon. Set design and puppets: Hanna Schwartz. Musical se�ng: Neli Lazarova. Premiere date: January 27, 2010.

Season 2010/2011 261. The Dragon With Violet Eyes, by Georgi Merdzhanov, based on Gert Prokop's tale. Staging: Veselin Boydev. Set design: Hris�na Nedeva. Music by Petar Tsankov. Premiere date: October 29, 2010. 262. Puss in Boots, based on mo�fs from Charles Perrault's fairy tale . Drama�za�on by Evelina Kyosovska. Staging: Evelina Kyosovska. Set design and puppets: Virzhiniya Petkova. Music by Dimo Stoyanov of the Band P.I.F. Premiere date: June 3, 2011.

Season 2011/2012 263. On the Edge of the Sky, a children’s rock musical by Veselka Kuncheva and Ina Bozhidarova. Lyrics by Veselka Kuncheva. Staging: Veselka Kuncheva. Set design, puppets and costumes: Marieta Golomehova. Music by Hristo Namliev. Choreography by Yavor Kunchev. Premiere date: September 30, 2011.


264. The Long Journey of the Li�le Crocodile, by Elena Arsova and Valen�n Pavlov. Staging: Veselin Boydev. Set design: Hanna Schwartz. Puppeteer: Petar Chekurov. Music by Vladimir Kovachev. Premiere date: March 9, 2012.

Season 2012/2013 265. Karius and Bactus, by Thorbjørn Egner. Staging: Stoyan Angelov. Set design: Diana Uzunova. Music by Gergana Vasileva. Premiere date: September 14, 2012. 266. Immured, based on Mariya Stankova's poem The Dead Head Spoke To Me. Stage version by Veselka Kuncheva. Staging: Veselka Kuncheva. Set design and costumes: Marieta Golomehova. Ethnology Consultant: Assoc. Prof. Dr. Veselka Toncheva. Music by Hristo Namliev. Choreography by Stefan Vitanov. Premiere date: September 28, 2012. Coproduction with Contrast Films OOD. 267. The Best Present, by James Stevenson. Staging: Veselin Boydev. Set design: Angelina Yanakieva. Music by Vladimir Kovachev. Premiere date: December 13, 2012. 268. I, Sisyphus, a monodrama for adults involved in “the explora�on of the path of Man's con�nuous return to himself”. Dramaturgy by Veselka Kuncheva. Staging: Veselka Kuncheva. Set design and puppets: Marieta Golomehova. Music by Hristo Namliev. Choreography by Mariya Dimitrova. Premiere date: April 26, 2013. 269. Li�le Red Riding Hood, based on Charles Perrault and the Brothers Grimm, with modernized dialogues, entertaining music and more characters. Drama�za�on by Iroslav Petkov. Staging: Iroslav Petkov. Set design and puppets: Emiliyana Toteva. Music by Mira Iskarova. Premiere date: April 28, 2013.

Season 2013/2014 270. Easter Wine or The Accusa�ons Made Against

the Holy Deacon Igna�y Levsky and the Dis�nguis hed Gentlemen of Lovech by Krustyo Totev Nikiforov in the Holy Virgin Church of the Lower Part of Town, by Konstan�n Iliev. Staging: Leonard Capon. Set design, costumes and ligh�ng: Dimitar Vodenicharov. Mul�media effects and anima�on: Gergana Stamatova. Music by Hristo Namliev. Premiere date: October 4, 2013. 271. A Fairy Tale For Those Who Are S�ll Li�le, by Grigoriy Oster. Drama�za�on by Evelina Kyosovska. Staging: Evelina Kyosovska. Set design: Virzhiniya Petkova. Music by Neli Lazarova. Premiere date: January 21, 2014. 272. An Ugly Fairy Tale, by Georgi Merdzhanov. Staging: Veselin Boydev. Set design: Hanna Schwartz. Music by Vladimir Kovachev. Premiere date: June 20, 2014.

Season 2014/2015 273. Don’t Get Yourself in Trouble, by Aleksandar Mihaylov. Staging: Vanya Ivanova. Set design: Maya Petrova. Music by Nikolay Ivanov. Premiere date: September 26, 2014. 274. A Star For Christmas, by Evelina Kyosovska. Staging: Evelina Kyosovska. Set design: Virzhiniya Petkova. Musical se�ng: Evelina Kyosovska. Premiere date: December 5, 2014. 275. The Ill Carries the Healthy One, based on a Bulgarian folk tale. Drama�za�on by Iroslav Petkov. Staging: Iroslav Petkov. Set design and costumes: Mariya Ibrishimova. Premiere date: February 26, 2015. 276. Heat From the Snow, by Sonya Boteva. Staging: Sonya Boteva. Premiered in March 2015. 277. A Safe Tale, by Evelina Kyosovska and Veselin Boydev. Staging: Evelina Kyosovska and Veselin Boydev. Set 156

design and puppets: Virzhiniya Petkova. Music by Vladimir Kovachev. Premiere date: May 13, 2015.

Season 2015/2016 278. The Children From Hameln, an interac�ve show for adults, based on an old German legend. Stage version and adapta�on by O. Proklov. Staging: Sergey Stolyarov (Russia). Set design: Alexander Alexeev (Russia). Musical se�ng: Sergey Stolyarov (Russia) and Albena Kabakova. Premiere date: September 2, 2015.

design: Iva Gikova and Ivaylo Nikolov. Music by Vladimir Kovachev. Staging: Veselin Boydev. Premiere date: November 11, 2016. 284. The Wheat Bread, a folk tale. Drama�zed and directed by Iroslav Petkov. Set design and puppets: Mariya Ibrishimova. Music by Kris�yan Boyadzhiev. Premiere date: December 8, 2016.

279. Home, an author's show by Magdalena Miteva for children from 6 to 106 years. Staging: Magdalena Miteva. Set design and puppets: Magdalena Miteva. Composer: Vladimir Kovachev. Premiere date: December 4, 2015. 280. Kosse Bosse, based on Ran Bosilek's tale. Drama�za�on by Marieta Angelova – Marioneta. Staging: Marieta Angelova – Marioneta. Set design and puppets: Anna Pulieva and Krasimir Vasilev. Premiere date: March 18, 2016. 281. What A Crocodile!, by Pancho Panchev (Dyado Panch). Staging: Mariya Banova. Set design and puppets: Mariya Banova. Music by Dimo Stoyanov of the P.I.F. band. Premiere date: May 5, 2016. 282. The Queen of Spades, based on Alexander Pushkin's story. Stage version by Ina Bozhidarova and Veselka Kuncheva. Staging: Veselka Kuncheva. Set design: Marieta Golomehova. Assistant Stage Designer: Eduardo Planas Abarca. Music by Hristo Namliev. Choreography by Stefan Vitanov. Premiere date: September 2, 2016. On 02.09.2016 The Queen of Spades was played during the opening of the XXII International Puppet Theatre Festival “Three Are Too Many, Two – Not Enough” in the City of Plovdiv. 283. A Cave Tale, based on mo�fs from The Mammoths Hunters by Edward Stroh. Author: Veselin Boydev. Set 157


Участия във фестивали и други форуми у нас. Награди (1947 – 2016) 1951 1951, Георги Сараванов е удостоен със званието „Лауреат на Димитровска награда“ за „Цар Салтан” (24) и „Черевички“ (25). 1960 26-28.02.1960, първи гастрол на театъра в София с „Кесийката с двете парички“ (70) и „Синята скала“ (68). 1965 1-5.07.1965, Преглед на куклените театри (чиято цел е да определи най-добрата постановка за представяне на българското куклено изкуство на Световния фестивал в Букурещ, Румъния), София, с „Ваканция“ (86) и „Самотната кукличка“ (91). 1967 1-10.06.1967, І национален преглед на куклените театри, София, с „Нощният дилижанс“ (94), „Чичо Пей и Асма бей“ (97), „Детективът Руца“ (99), „Хитрушко“ (100) и „Петрушка“ (101). За „Детективът Руца“ Яна Цанкова получава ІІІ награда за режисура (І награда не е присъдена), Борис Ахчийски получава ІІІ награда за сценография, Иван Сивинов получава І награда за актьорско кукловодско майсторство, Анастасия Ангелова получава ІІ награда за актьорско кукловодско майсторство. За „Петрушка“ Юлия Огнянова получава ІІ награда за режисура (І награда не е присъдена), Иван Сивинов получава І награда за актьорско кукловодско майсторство. 1969 октомври 1969, І национални кукленотеатрални тържества, Варна, с „Детективът Руца“ (99) и „Любопитното слонче“ (112). За „Детективът Руца“ Яна Цанкова получава І награда за режисура, Борис Ахчийски получава І награда за сценография. За

„Любопитното слонче“ Яна Цанкова получава награда за режисура, а Денка Димова получава награда за актьорско майсторство. декември 1969, Награда „Пловдив“ за „Приключенията на Лиско по море“ (110) в лицето на режисьорката Яна Цанкова и актрисата Денка Димова. 1970 декември 1970, Анастасия Ангелова получава Наградата „Пловдив“ в раздел „Куклено театрално изкуство“ за Гвин от „Шестте пингвинчета“ (114). 1971 декември 1971, Яна Цанкова получава Наградата „Пловдив“ (І степен) в раздел „Куклено театрално изкуство“ за „Кукли от Куклино“ (117). 1972 декември 1972, Крум Ковачев получава Наградата „Пловдив“ (ІІІ степен) в раздел „Куклено-театрално изкуство“. 1973 19.09.1973, Зоналния преглед за Южна България, проведен в Пловдив, от ІІ национален преглед на държавните куклени театри, с „Трампа за кукуригу“(119), където Любомир Цакев получава награда за сценография, и с „Бяла приказка“ (125), където Петър Ступел получава награда за оригинална музика, Благовеста Коева и Райна Порязова получават награди за куклено-актьорско майсторство, Райко Райков и Данаил Райков получават Специалната награда на Градския народен съвет в Пловдив за художествена реализация на съвременна българска пиеса. На форума Иван Сивинов получава награда за цялостното му актьорско представяне на прегледа. 28.09.1973, „Любопитното слонче“ (112) е играна в Пловдив на есперанто. 161

октомври 1973, ІІ Национален преглед на куклените театри в София, с „Бяла приказка“ (125), където Валери Петров получава награда за драматургия, Петър Ступел получава награда за музика, а Ицхак Финци, Благовеста Коева и Райна Порязова получават награди за актьорско майсторство. 20-22.12.1973, Юбилейни дни, с които се отбелязва 25-годишнината на театъра (1948 – 1973), с „Трампа за кукуригу“ (119), „Бяла приказка“ (125) и „Любопитното слонче“ (112). декември 1973, Иван Дипчиков получава наградата „Пловдив“ (ІІ степен) за Чорбаджи Дундьо от „Трампа за кукуригу“ (119) и Къртицата от „Заешко училище“ (124). декември 1973, Иван Сивинов получава наградата „Пловдив“ (ІІ степен) за Чичо Марко от „Заешко училище“ (124) и Метеоролога от „Бяла приказка“ (125). 1975 1-8.10.1975, ІІІ Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна, с „Къде отиваш, конче?“ (132), където постановката получава Сребърен медал, Рада Москова – награда за драматургия, Райко Райков – награда за режисура, Данаил Райков – награда за сценография, а Анастасия Ангелова и Иван Дипчиков получават награди за актьорско майсторство, и с „В царството на златните баири“ (134). 1977 10.01.1977, Яна Цанкова получава за „Историята на храбрия оловен войник“ (136) наградата за режисура на Съюза на артистите в България сезон 1975/1976 в раздел „Индивидуални награди в куклените театри“. 5-8.09.1977, Празниците на куклено-театралната миниатюра в Пловдив, с първоначален


На път за Полша, 1966 г.

вариант „Метаморфози“ (168), „Как се ожени Петрушка“ (138) и „Вълкът и седемте козлета“ (140). 2-5.12.1977, Празници на съветската куклена драматургия в Сливен, с „Чапаевци“ (141). 1978 5.10.1978, ІV международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна, където Златен медал се присъжда на ДКТПловдив за оригинално постановъчно решение и висока художествена защита на пиесата „Косе Босе“ (142) от Рада Москова и за приноса на театъра за израстване на българската куклена драматургия; Рада Москова получава награда за драматургия, Яна Цанкова получава награда за режисура, Майя Петрова получава награда за сценография, а Ваня Сивинова, Иван Сивинов и Нина Сивинова получават награди за актьорско майсторство. 22.12.1978, театърът получава орден „Кирил и Методий“ І степен. 1979 март 1979, Празник на куклено-театралното изкуство, посветен на Международната година на детето, в София, с „Косе Босе“ (142) и „Копче за сън“ (145). 27.09.1979, Зонален преглед за Южна България на ІІІ национален преглед на държавните

куклени театри в Стара Загора, с „Грънци“ (139) и „Копче за сън“ (145). 14-21.10.1989, Заключителен етап на ІІІ национален преглед на държавните куклени театри в София, с „Грънци“ (139) и „Копче за сън” (145), където за „Копче за сън“ Валери Петров получава награда за драматургия, Яна Цанкова получава награда за режисура, Любомир Цакев получава награда за сценография, актьорите Нина Сивинова, Румен Рачев и Боньо Лунгов получават награди за актьорско майсторство. декември 1979, Нина Сивинова за ролята на Мърла получава наградата на САБ за най-добро постижение в областта на кукленото актьорско майсторство в „Копче за сън“ (145). 1980 3.09.1980 г. Празниците накуклено-театралната миниатюра за възрастни в Пловдив, с „Приказка за пътя“ (150). 22.12.1980, Любомир Цакев получава наградата на САБ за 1980 г. за куклена сценография за „Копче за сън“ (145). 1981 4-7.05.1981, Зонална среща-преглед на продукцията на куклените театри в Созопол, с „Меко казано“ (152). 1981, Дни на комедийния куклен спектакъл за деца в Габрово, с „Фокус-бокус“ (151). 1 и 4.10.1981, V Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна, с „Хождение по буквам“ (154, извън конкурсната програма), и „Яйцето“ (155), където театърът получава Златен медал и диплом за постановката „Яйцето“ и за активна работа със съвременните български драматурзи, Борис Априлов получава награда за драматургия, Николина Георгиева получава награда за режисура, Ива Хаджиева получава награда за сценография, Ваня Сивинова получава награда за актьорско майсторство, актрисите Нина Сивинова, Цветана Георгиева, Таня Муртаджиева, Емилия Иванова-Маленова и Мария Лазарова получават колективна награда за актьорско майсторство. 162

1982, Славчо Маленов получава наградата за режисура на Дома за литература и изкуства за деца и юноши в София за „Хождение по буквам” (154). 1983 1983, Празниците „Михаил Лъкатник“ в Ямбол с „Буратино“ (159). 3.06.1983 г. играна 2 пъти на Дните на комедийния куклен спектакъл в рамките на VІ международно биенале на хумора и сатирата в Габрово, със „Светлосиният Петър” (158).

Будапеща, 1966 г.

22.12.1981, Славчо Маленов получава наградата на САБ за 1981 г. за режисура в куклен театър за „Хождение по буквам“ (154), Ваня Сивинова получава наградата на САБ за 1981 г. за женска роля в куклен театър за „Яйцето“ (155), Ива Хаджиева получава наградата на САБ за 1981 г. за куклена сценография за „Яйцето“ (155). декември 1981, Анастасия Ангелова получава Наградата „Пловдив“ в раздел „Куклено театрално изкуство“. 1982 14, 15 и 17.09.1982, Творческа среща-преглед на държавните куклени театри в Толбухин (Добрич), със „Светлосиният Петър” (158), където постановката получава наградата на детското жури. ноември 1982, Дни на съветската куклена пиеса в Сливен с „Буратино” (159). декември 1982, Седмица на съветската куклена пиеса в Пловдив, с „Тайнственият хипопотам“ (157), „Буратино“ (159) и „Клоунът Лорети и усмивката“ (160). 27.12.1982, Петър Пашов получава наградата на САБ за 1982 г. за режисура на куклена постановка за „Светлосиният Петър“ (158), Жени Пашова получава наградата на САБ за 1982 г. за женска роля в куклена постановка за „Светлосиният Петър“ (158).

1984 3-4.10.1984, VІ Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин” във Варна, с „Не пипай куфара!“ (167), където Славчо Маленов получава грамота за режисура, Мая Димитрова получава грамота за актьорско майсторство, Силва Бъчварова получава Голямата награда „Златният делфин“ за сценография; и с „Пук“ (164), където театърът получава Голямата награда „Златният делфин“ за постановката и за системната работа на театъра над българската куклена драматургия, Валери Петров получава Голямата награда „Златният делфин“ за драматургия, Петър Пашов получава Голямата награда „Златният делфин“ за режисура, Силва Бъчварова получава Голямата награда „Златният делфин“ за сценография, Иван Сивинов получава Голямата награда „Златният делфин“ за актьорско майсторство, Ваня Сивинова получава грамота за актьорско майсторство; с „На приказки с Топчо“ (165, извън конкурса). 1984, Иван Сивинов получава за „Пук“ (164) наградата на САБ за 1984 г. за мъжка роля в куклен театър. 1984, Силва Бъчварова получава за „Пук“ (164) и за „Не пипай куфара!“ (167) наградата на САБ за сценография в куклен театър. 1984, Славчо Маленов получава наградата за режисура на Дома за литература и изкуства за деца и юноши в София за „Не пипай куфара!“ (167). 1985 2.06.1985, районен етап на ІV Национален преглед на държавните куклени театри в Стара

Загора с „В лунната стая“ (172), където Петър Пашов получава І награда за режисура, актьорите Енчо Данаилов, Панайот Добрев, Нели Лепоева, Людмил Николов и Нина Сивинова получават І награда за актьорско майсторство, Петър Цанков получава І награда за музика, Силва Бъчварова получава ІІ награда за сценография; с „Малкият принц“ (173), където Енчо Данаилов получава ІІ награда за актьорско майсторство. 29.06.1985, заключителен етап на ІV Национален преглед на държавните куклени театри в София, с „В лунната стая“ (172), където колективът получава ІІ награда за актьорско майсторство и Специалната награда „Знаме на мира“. 1985, Петър Пашов получава за „В лунната стая“ (172) наградата на САБ за режисура в куклен театър. 1985, Енчо Данаилов получава за „В лунната стая“ (172) наградата на САБ за млад актьор в куклен театър. 1986 1986, Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник” в Ямбол, с „Приказки от минало свършените времена” (174), където постановката получава наградата за най-добър спектакъл. 27.10. - 3.11.1986, Дни на Пловдивски окръг в НДК „Людмила Живкова“, София, с „Пук“ (164), „На приказки с Топчо“ (165). 1986, Ваня Сивинова получава за „Лъв без опашка“ (179) наградата на САБ за женска роля в куклен театър. 1987 2-7.06.1987, ІV творческа среща-преглед на държавните куклени театри в Пазарджик, с „Лъв без опашка“ (179). 5.09.1987, Празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол, с „В лунната стая“ (172). 1987, Панайот Добрев получава орден „Кирил и Методий“. 1988 5.09.1988, Празници на изкуствата „Аполония“ в Созопол с „Кой – кого“ (184). 163

Осло, 1975 г.

7-8.10.1988, VІІ Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна с „Лъв без опашка“ (179), където театърът получава Сребърен медал за постановката, Славчо Маленов получава грамота за режисура, Веселин Николов получава грамота за музика, Ваня Сивинова получава грамота за актьорско майсторство, актьорският състав в лицето на Енчо Данаилов, Янко Гъделев, Нина Сивинова и Венцислав Гешев получава Наградата на Дома за литература и изкуство за деца и юноши „за най-сполучливо защитен адрес към детската публика”; с „Кой – кого“ (184) и с „В лунната стая” (172, извън конкурсната програма). 1988, Живка Донева получава за „Ах, този змей!“ (181) наградата на САБ за млада актриса. 1989 1989, колективът на постановката „Вълкът и седемте козлета“ (189) става носител на Награда „Пловдив“ за театрално изкуство. 1989, спектакълът „Дон Кихот“ (192) става носител на Награда „Пловдив“ за театрално изкуство. 1990 3-7.04.1990, І Международни дни на куклелените спектакли за възрастни „Хора и кукли“ в Плевен, с „Дон Кихот” (192), където постановката получава Голямата награда (бронзова статуетка


1992 21-25.09.1992, ІІ Куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Пук“ (164), „Приказка за добро- то момиченце и дванадесетте месеца“ (182), „Дон Кихот“ (192), „Снежанка” (195), „Лукчо, или Кой не обича м…?!“ (199) и „Звездичко“ (201). 8-10.06.1992, ІІІ Международен фестивал на кукленото изкуство за най-малките „Ян Бибиян“ в Силистра със „Звездичко“ (201).

Стокхолм, 1975 г.

„Аста“ за най-добър спектакъл, а Жени Пашова получава наградата за женска роля за Дулцинея. (Председател на журито е проф. д-р Хенрик Юрковски – президент на UNIMA.) 11-13.09.1990, І Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Обикновено чудо” (190), „Приказки от минало свършените времена“ (174, играна под названието „Приказките на Киплинг”) и „Дон Кихот“ (192). 6.10.1990, VІІІ Международен фестивал на българската куклена пиеса „Златният делфин“ във Варна с „Дон Кихот“ (192, извън конкурсната програма).

1993 28-29.04.1993, ІІІ Международен фестивал „Хора и кукли“ в Плевен, с „Приказка за доброто момиченце и дванадесетте месеца“ (182) и „Лукчо, или Кой не обича м…?!“ (199). 20-24.09.1993, ІІІ Куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив със „Светлосиният Петър“ (158), „Пук“ (164), „Вълкът и седемте козлета“ (189), „Дон Кихот“ (192), „Хензел и Гретел“ (202) и „Ламята от улица „Войтешка“ (204). 4-5.10.1993, ІХ Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна (това издание няма състезателен характер) с „Хензел и Гретел” (202) и „Лукчо, или Кой не обича м…?!” (199). 17.11.1993, Славчо Маленов е номиниран за наградата „Театрон“ за режисура на Пловдивското театрално общество за „Ламята от улица „Войтешка“ (204). 17.11.1993, Ваня Сивинова е номинирана за наградата „Театрон“ за женска роля на Пловдивското театрално общество за „Хензел и Гретел“ (202). 11.12.1993, Васил Апостолов получава наградата „Театрон“ на Пловдивското театрално общество за принос в театралното дело на Пловдив – организирането на Международния кулено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“. 11.12.1993, Силва Бъчварова получава наградата „Театрон“ на Пловдивското театрално общество за сценография. 11.12.1993, Ваня Сивинова получава Нагградата „Пловдив“ в областта на театралното изкуство за Ламята Аника в „Ламята от улица „Войтешка“ (204). 164

Копенхаген, 1975 г.

1994 17.05.1994, Ваня Сивинова получава Наградата „Пловдив“ за театър. 19-23.09.1994, ІV Международен кукленотеатрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив с „Пук“ (164), „В лунната стая“ (172), „Лъв без опашка“ (179), „Котаракът с чизми“ (206) и „Момче и вятър“ (207). 1994, Национален фестивал „Бурборак” в Смолян с „Котаракът с чизми“ (206). 11.12.1994, Иван Сивинов получава специален „Театрон“ на Пловдивското театрално общество за принос към театралното дело на Пловдив. За наградите „Театрон“ Ваня Сивинова и Маргарита Апостолова са номинирани за женска роля, а Здравко Димитров е номиниран за мъжка роля. 1995 7-11.05.1995, ІV Международен фестивал „Хора и кукли“ в Плевен с „Куцото петле“ (210). 28.05.1995, Здравко Димитров получава за ролята на Ханджията в „Момче и вятър“ (207) награда „Куклар’95“ за мъжка роля. 18-22.09.1995, V Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Метаморфози“ (168), „Дон Кихот“ (192), „Коледни вълшебства“ (209), където Леонард Капон получава награда за режисура, а Николай Бояджиев получава наградата на Детското жури и

Предкъщата на Хемингуей, Куба, 1981 г.

Наградата на театралните ветерани; „Куцото петле“ (210). 1995, Николай Бояджиев е номиниран за Наградата „Пловдив“ за ролята си в спектакъла „Коледни вълшебства“ (209). 10.12.1995, Панайот Добрев-Понко получава наградата „Театрон“ на Пловдивското театрално общество за принос към театралното дело на Пловдив. 10.12.1995, Леонард Капон получава наградата „Театрон“ на Пловдивското театрално общество за режисура за „Куцото петле“ (210). 1995, Иван Сивинов и Панайот ДобревПонко получават Почетния знак на Пловдив. 1996 1-6.10.1996, Х Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна с „Главанаци“ (214). 16-20.09.1996, VІ Международни кукленотеатрални празници „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив с „Пук“ (164), „Дон Кихот“ (192), „Карлсон“ (194), „Мечо Пух” (211), „Бременските музиканти“ (212) и „Главанаци“ (214) 1996, Николай Бояджиев е номиниран за „Куцото петле“ (210) за годишната награда на САБ за куклено изкуство. 1996, театърът получава Наградата „Пловдив“ І степен по повод юбилея си.

Индия, 1989 г.

1997 30.05.-1.06.1997, Куклени празници „Светулка“ в Пазарджик, със „Спящата красавица“ (216). 1998 1998, Васил Апостолов е номиниран за наградата „Куклар ’98“ за режисура за „Меко казано“ (218). 21-25.09.1998, VІІ Международни кукленотеатрални празници „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Дон Кихот“ (192), „Мечо Пух“ (211), „Меко казано“ (218), „Аладин“ (220) и „Историята на котарака в чизми“ (221). 1998, Нина Сивинова (посмъртно) получава Наградата „Пловдив“ в раздел „Изкуство за деца”. 1998, постановката „Спящата красавица“ (216) е отличена със Специалната награда „Пловдив“ в раздел „Изкуства за деца“. 1998, постановката „Пепеляшка“ (217) е отличена със Специалната награда „Пловдив“ в раздел „Изкуства за деца“. 1998, постановката „Аладин“ (220) е отличена със Специалната награда „Пловдив“ в раздел „Изкуства за деца“. 1999 19.05.1999, Летен фестивал на детските игри в НДК-София с „Аладин“ (220). 28.05.1999, Васил Апостолов получава наг165

радата „Куклар ’99“ за цялостен принос в кукленото изкуство. 28.05.1999, постановката „Добър ден, Пинокио“ (223) получава наградата „Куклар ’99“ за най-добър спектакъл 28.05.1999, Леонард Капон получава за „Добър ден, Пинокио“ (223) наградата „Куклар ’99“ за режисура. 28.05.-24.07.1999, Европейски месец на културата в Пловдив с „Рибарят и златната рибка“ (185), „Дон Кихот“ (192), „Карлсон” (194), „Момче и вятър“ (207), „Спящата красавица“ (216), „Пепеляшка“ (217), „Меко казано“ (218), „Аладин“ (220), „Добър ден, Пинокио“ (223). 22-25.09.1999, VІІІ Международен кукленотеатрален фестивал на камерните формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив с „Добър ден, Пинокио“ (223). 22-25.09.1999, VІІІ Международен кукленотеатрален фестивал на камерните формации „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив с „Добър ден, Пинокио“ (223), където постановката получава Голямата награда, и с „Малкият Мук“ (224). 3.10.1999, ХІ Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна с „Добър ден, Пинокио“(223). 10.12.1999, „Дон Кихот“ (192) играна в София по случай 10-годишнината от създаването на спектакъла. декември 1999, Панайот Добрев-Понко получава Наградата „Пловдив“ в раздел „Изкуство за деца“. 2000 2000, ДКТ-Пловдив е номиниран за „Добър ден, Пинокио“ (223) за наградата на САБ за майсторско техническо осъществяване. 20-24.09.2000, ІХ Международен кукленотеатрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Добър ден, Пинокио“ (223), „Принцът на призраците“ (226) и „Принцесата и граховото зърно” (225), където Ваня Сивинова получава награда за принос в кукленото изкуство. септември 2000, І Международен фестивал


на куклените театри за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, с „Нос“ (227). 2000, Румен Караманов получава Наградата „Пловдив“ в раздел „Изкуство за деца“. 2001 2001, постановката „Снежната царица“ (229) е номинирана за наградата на САБ за куклено изкуство. 17-21.09.2001, Х Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив с „Нос“ (227), „Снежната царица“ (229, извън конкурсната програма), „Хамлет“ (231). Журито присъжда на трупата на ДКТ-Пловдив награда за актьорско майсторство за участията им със спектакли в и извън конкурсната програма на Х издание на фестивала. 25.09.2001, ІІ Международен фестивал на куклените театри за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, с „Хамлет” (231), където получава колективна награда за актьорско майсторство. 8-13.10.2001, на І Международен фестивал „Есенни театрални срещи“ в Пазарджик с „Добър ден, Пинокио“ (223). 2002 2002, постановката „Грозното патенце“ (232) е номинирана за наградата на САБ „Икар” за куклено изкуство. 2002, Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол, с „Грозното патенце” (232), където Димитър Николов-Шаблата получава награда за мъжка роля. 20.05.2002, ХІІІ Международен фестивал на малките театрални форми във Враца с „Хамлет“ (231, в паралелната програма). 8.06.2002, І Национален куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ в София с „Малкият Мук“ (224). 17-20.09.2002, ХІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Грозното патенце“ (232), където постановката получава поощрителна награда; с „Разбойническа приказка“ (236), получила също по-

Виена,1984 г.

Амстердам, Холандия, 1985 г.

ощрителна награда, и с „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ (237). 7.11.2002, ІІ Международен фестивал „Есенни театрални срещи“ в Пазарджик с „Грозното патенце“ (232).

но-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора с „Юбю крал“ (240), където Евелина Кьосовска получава награда за женска роля.

2003 2003, Мариета Голомехова е номинирана за „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ (237) за наградата на САБ „Икар“ за сценография и костюмография. 27.03.2003, творческият екип на „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ (237) получава наградата на САБ „Икар“ за куклено изкуство. 19.05.2003, ХІV Международен фестивал на малките театрални форми във Враца с „Малкият Цахес, наречен Цинобър” (237, в съпътстващата програма). 31.05.2003, ІІ Международен куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ в София с „Разбойническа приказка” (236). 17-20.09.2003, ХІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много” в Пловдив, с „Меко казано“ (218, играна в памет на Васил Апостолов извън конкурсната програма), „Четири принцеси и един змей“ (238), „Юбю крал“ (240, извън конкурсната програма) и „Патето Жълтурко“ (241). 24-29.09.2003, ІІІ международен кукле166

2004 25.05. – 1.06.2004, ІІІ Международен куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ в София с „Грозното патенце“ (232). 16-17.09.2004, ХІІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Мързеливата пчеличка“ (244) и „Студеното сърце“ (246), като за двата спектакъла актьорският ансамбъл получава наградата за артистизъм и сценично обаяние. 2004, Виржиния Петкова получава Наградата „Пловдив“ в раздел „Изкуство за деца“. 2005 17.09.2005, Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ в Пловдив, с „Желанието, наречено Фауст“ (249). 18-22.09.2005, ХІV Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Принцесата със златния глас“ (247), където получава ІІІ награда на холандското жури; с „Бяла приказка“ (248) и с „Желанието, наречено Фауст“ (249). 27.09.2005, ІV Международен куклено-те-

атрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, с „Желанието, наречено Фауст” (249), където Александър Алексеев получава наградата за сценография. 1-6.10.2005, ХІІІ Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна, с „Принцесата със златния глас” (247) и „Желанието, наречено Фауст“ (249). 4.11.2005, V Международен фестивал „Есенни театрални срещи“ в Пазарджик, със „Студеното сърце“ (246). 2005, Румен Караманов за „Желанието, наречено Фауст“ (249) получава индивидуална Награда „Пловдив“ в областта на театъра. 2005, за постановката „Желанието, наречено Фауст“ (249) ДКТ-Пловдив получава Наградата „Пловдив“ в областта на театъра.

2007 2007, постановката „Тримата братя и златната ябълка“ (250) е номинирана за наградата на САБ „Икар“ за куклен спектакъл. 27.04.2007, Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол, с „Тримата братя и златната ябълка“ (250), където Виржиния Петкова получава наградата за сценография. 5.09.2007, ХVІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Желанието, наречено Фауст“ (249, извън конкурсната програма). Независимо от това постановката получава Голямата награда на фестивала за най-добър спектакъл. 2007, постановката „Лудориите на Карлсон“ (252) получава Специалната награда „Пловдив“ в раздел „Изкуства за деца“.

2006 4.09.2006, ХV Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Тримата братя и златната ябълка“(250, извън конкурсната програма). 2006, ДКТ-Пловдив е удостоен с Почетен плакет на Област Пловдив за неговия принос за развитието на театралната традиция на регионално, национално и международно ниво, за доказания професионализъм, нестихващия творчески ентусиазъм, неуморната дейност и всеотдайност да поддържа жива магията „Театър“ и по повод 60-ата годишнина от създаването на театъра. 21.09.2006, ІV Международен куклено-тееатрален фестивал „Панаир на куклите“ в София, със „Студеното сърце“ (246). 12.11.2006, VІ Международен театрален фестивал Есенни театрални срещи „Станциите на желанието“ в Пазарджик, с „Педя човек, лакът брада“ (251). 2006, Виржиния Петкова за „Бяла приказка“ (248) получава награда „Пловдив“ в категория „Театър“. 2006, ДКТ-Пловдив за „Тримата братя и златната ябълка“ (250) получава Наградата „Пловдив” в областта „Изкуство, предназначено за деца“.

2008 27.03.2008, Министерството на културата връчва своята награда за най-високи постижения в създаването и разпространението на театралното изкуство от държавните културни институти на ДКТПловдив. 27.03.2008, Асоциацията на куклените театри в България (АКТ-УНИМА, България) присъди своя награда на арх. Иван Цонев за цялостен принос в развитието на българското куклено изкуство. 3.09.2008, ХVІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Малкият принц“ (257, извън конкурсната програма). 21.09.2008, V Международен куклено-театрален фестивал „Панаир на куклите“ в София, с „Принцесата и свинарят“ (255). 2-4.10.2008, ХІV Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна, с „Малкият принц“ (257) и „Тримата братя и златната ябълка“ (250). 2009 2009, постановката „Малкият принц“ (257) е номинирана за наградата на САБ „Икар“ за куклено изкуство. 27.03.2009, Юлия Огнянова получава Спе167

циалната награда на САБ „Икар 2009“ за цялостен творчески принос в развитието на българския театър. 14.04.2009, Националния куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол, с „Лудориите на Карлсон“ (252). 3.09.2009, ХVІІІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Едип. Празникът на ослепяването“ (259), където Руслан Кудашов получава Специалната награда за цялостната му работа по осъществяването на проекта. 24.9.2009, VІ Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, с „Едип. Празникът на ослепяването“ (259). 2010 2010, постановката „Едип. Празникът на ослепяването” (259) получава Наградата „Пловдив“ в областта на театъра за 2009 г. 21.03.2010, Живко Джуранов получава за „Малкият принц“ (257) наградата „Сивина“ на режисьорската гилдия към АКТ-УНИМА, България. 6.09.2010, ХІХ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Приказка за юнаците“ (260, извън конкурсната програма). 2011 2011, Татяна Етимова е номинирана за наградата за млад актьор „Сивина 2011“ за ролите ѝ в „Приказка за юнаци“ (260). 27.03.2011, Министерството на културата връчва своята награда „за най-успешен театрален сезон“ на ДКТ-Пловдив. 27.03.2011, Панайот Добрев получава наградата, присъждана от АКТ-УНИМА, България, за цялостен принос към българския куклен театър. 2-3.10.2011, ХV Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна, с „Дракончето с теменужените очи“ (262) и „Едип. Празникът на ослепяването“ (259), където „Едип. Празникът на ослепяването“ получава Специалната награда за цялостен спектакъл в раздела за възрастни.


2012 2012, постановката „По ръба на небето“ (264) е номинирана за наградата на САБ „Икар” за майсторско техническо осъществяване. 27.03.2012, Яна Цанкова получава наградата, присъждана от АКТ-УНИМА, България, за особен принос в областта на българския куклен театър. 27.03.2012, постановката „По ръба на небето“ (264) получава наградата на САБ „Икар“ за куклено изкуство. 8.09.2012, ХХ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Голямото пътешествие на малкото крокодилче“ (265, извън конкурсната програма) и „По ръба на небето“ (264, извън конкурсната програма). 18.09.2012, VІІ Международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите” в София с „По ръба на небето“ (264). 2012, постановката „Вграждане“ (267) получава Наградата „Пловдив“. 2013 2013, за ролята на Манол във „Вграждане“ (267) Христо Таков е номиниран за наградата „Сивина“ на режисьорската гилдия към АКТ-УНИМА, България. 27.03.2013, Славчо Маленов получава Специалната награда на САБ „Икар“ за цялостен приннос към българския куклен театър, присъждана от АКТ-УНИМА, България. 27.03.2013, постановката „Вграждане“ (267) получава наградата на САБ „Икар“ за куклен спектакъл. 27.03.2013, Христо Намлиев получава за „Вграждане“ (267) наградата на САБ „Икар“ за авторска музика. 7.06.2013, ХХІ Международен театрален фестивал „Варненско лято“ във Варна, с „Вграждане“ (267). 4-7.09.2013, модул „TheatAir“ на Международния куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Вграждане“ (267) и „Хамлет“ (231)

24-29.09.2013, VІІІ Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, с „Вграждане“ (267), където постановката получава GRAND PRIX – наградата за най-добър спектакъл, Мариета Голомехова получава награда за сценография, Христо Намлиев получава награда за музика, Христо Такев получава наградата за мъжка роля и наградата на младата театрална критика. 2014 3-7.09.2014, ХХІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са мно. го“ в Пловдив, с „Приказка за непоираснали“ (271, извън конкурсната програма) и „Грозна приказка“ (272, извън конкурсната програма). 5.10.2014, ХVІ Международен куклен фестивал „Златният делфин“ във Варна, с „Голямото пътешествие на малкото крокодилче“ (265). 2015 27.03.2015, Ваня Сивинова получава наградата на САБ „Икар 2015“ за изключителен принос към кукленото изкуство, присъждана от АКТ-УНИМА, България. 20-24.04.2015, ХІХ Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ в Ямбол, с „Не си търси белята“ (273). 2-6.09.2015, съпътстващата програма на модул „TheatAir“ на Международния куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Децата на Хамелн“ (278), „Болен здрав носи” (275) и „Чук и Пук“ (266). 28.09.2015, ІХ Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора, с „Децата на Хамелн“ (278). 2015, екипът на ДКТ-Пловдив получава наградата „Пловдив“ в раздел „Изкуство, предназначено за деца“, „за високо майсторство и професионализъм, проявен в реализацията на спектаклите „Децата на Хамелн” (278), „Дом” (279) и „Болен здрав носи” (275). 2016 2.09.2016, ХХІІ Международен куклено-те168

атрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ в Пловдив, с „Дама пика“ (282). 18.09.2016, ІХ Международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ в София, с „Ама че крокодил!“ (281).

Гастроли и участия в различни форуми в чужбина. Награди (1947 – 2016) Бележка. В тази справка са посочени откритите до този

момент гостувания на театъра в чужбина. В нея не са отчетени редица гастроли и участия във фестивали на постановката „Метаморфози” (168), поради липсата на по-подробни сведения за тях. Според книгата на Иван Сивинов те имат и участия във Франция, Ирак, Йордания, Сирия... Постановката е играна в 22 страни на 4 континента (без Австралия).

1957 4-14.12.1957, V конгрес на Международния съюз на куклените дейци (UNIMA), Прага, Чехословакия, актрисата Гинка Тасева е един от тримата български представители на конгреса. 1959 Гастрол в Крайова, Румъния, с „Приказка за загубеното време” (62) и „Котарак и заек” (64). 1966 3-16.04.1966, гастрол в Познан, Полша, с „Ваканция“ (86) и „Фригонела“ (96). 1969 Турне в Галац, Браила и Тулча, Румъния, с „Приключенията на Лиско по море“ (110). 1971 23.10.1971, ІІ Международен фестивал на куклените спектакли за възрастни, Печ, Унгария, с „Петрушка” (101) и „Кукери“ (120). 1973 1 и 3.10.1973, VІ Международен фестивал на куклените театри, чиито спектакли се изнасят на есперанто, в Загреб, Шишак, Карловац и с. Войнич, Югославия, с „Любопитното слонче“ (112), където получава І награда и Специалната награда на детското жури. 1974 2-9.06.1974, VІ Международен фестивал на

куклените театри в Биелско Бяла, Полша, с „Любопитното слонче“ (112). 1975 2-21.04.1975, 20-дневно турне в Скандинавските страни: в Стокхолм, Швеция (на Международен фестивал на куклените театри); в Осло, Норвегия; в Копенхаген, Дания, с „Любопитното слонче“ (112) и „Къде отиваш, конче?“ (132). 1976 октомври 1976, Кишинев, Молдавия (СССР), с „Любопитното слонче“ (112) и „Къде отиваш, конче?” (132). 1977 12-16.06.1977, Международен фестивал на солистите в куклените театри в Бялисток, Полша, с части от спектакъла (9 миниатюри) „Метаморфози“ (168), където постановката получава ІІІ награда и лауреатско звание. 1978 18-23.05.1978, VІІІ Международен фестивал на кукленото изкуство в Биелско Бяла, Полша, с „Вълкът и седемте козлета” (140). 1978, турне в Дрезден и Лайпциг, ГДР, с „Вълкът и седемте козлета“ (140). 1979 юни 1979, турне в Багдад (Ирак), Аман (Йордания) и Дамаск и Хомс (Сирия), с „Кукли от Куклино“ (117). 1980 април 1980, гастрол в Крайова и Пиещи, Румъния, с „Кукли от Куклино“ (117). 1980, гастрол в Париж, Франция, с „Метаморфози“ (168). 169

1981 1981, турне в Монастир, Тунис, с „Фокус-бокус“ (151) и „Карнавал на животните“ (153). 1981, Дни на българската култура в Хавана, Куба, по повод 1300-годишнината на България, с „Фокус-бокус“ (151), „Карнавал на животните“ (153) и „Хождение по буквам” (154). 1984 29-30.04.1984, Празници на литературата и изкуствата за деца във Виена, Австрия, с „Пук“ (164). 13-18.6.1984, турне по линия на побратимените градове в Лайпциг, ГДР, с „Вълкът и седемте козлета“ (140), „Светлосиният Петър“ (158) и „Момче и вятър“ (163). 21-23.08.1984, Международен фестивал на куклените театри по време на ХІV конгрес на UNIMA в Дрезден, ГДР, с „Пук“ (164, играна 3 пъти) и „Метаморфози“ (168, играна 2 пъти). есен 1984, гастрол в Дордрехт, Холандия, с „Метаморфози“ (168). 1985 септември 1985, Световен фестивал на куклените театри в Шарлевил Мезиер, Франция, с „Яйцето” (155, играна и в Седан, Франция) и „Пук“ (164, играна 2 пъти). октомври 1985, „Poppenspel Driedaagse“ в Дордрехт, Холандия, с „Яйцето“ (155) и „Пук” (164). 1985, гастрол в Белград, Югославия, с „Метаморфози“ (168). 1985, гастрол в Лос Анжелос, САЩ, с „Метаморфози“ (168). 1986 20-25.10.1986, Есенни културни празници „Димитрия“ в Солун, Гърция, със „Светлосиният Петър” (158), „Пук“ (164), „В лунната стая“ (172) и „Малката фея“ (180).


1986, V Международен фестивал на куклите в Билбао, Испания, с „Яйцето“ (155), „Пук“ (164) и „Метаморфози“ (168). 1986, турне в Памплона, Витория и други градове в Испания, с „Яйцето“ (155) и „Метаморфози“ (168).

(168).

1988 1988, гастрол в Лайпциг, ГДР, с „Пук“ (164). 1988, гастрол в Мексико с „Метаморфози“

1989 януари 1989, Дни на българската култура в Индия, в Делхи и Лакнау, със „Светлосиният Петър“ (158) и „Метаморфози“ (168). 1989, турне в Ленинград, Твер и Иваново, СССР, с „В лунната стая“ (172) и „Малката фея“ (180). 1989, гастрол в Ленинград, СССР, с „Обикновено чудо“ (190). 1989, гастрол в Корейската народнодемократична република с „Метаморфози“ (168) и „Лъв без опашка“ (179). 1989, турне в Хараре (Зимбабве) и Лагос (Нигерия) с „Метаморфози“ (168). 1991 1991, Международен фестивал в Анкара, Турция, със „Светлосиният Петър“ (158), „Метаморфози“ (168) и „Дон Кихот“ (192). 1992 15.11.1992, Международен фестивал „Интермарионет“ в Саарбрюкен, Германия, с „Дон Кихот“ (192). 1993 май 1993, Международен куклен фестивал в Ерланген, Германия, с „Дон Кихот“ (192). юли-август 1993, ХV ежегоден куклен фестивал в Токио и турне в Сапоро, Кавасаки, Хацамура и Ида, Япония, с „Лукчо, или Кой не обича м…?!“ (199) и „Метаморфози“ (168). 1994 1994, Куклени празници в Хале и Магдебург, Германия, с „Дон Кихот“ (192) и „Снежанка“ (195).

1994, Фестивал „Скопско лято“ в Скопие и турне в Битоля и Щип, Македония, с „Дон Кихот“ (192). 1994, гастрол в Прага, Чехия, с „Дон Кихот“ (192). 1994, Фестивал на куклените театри в Арад, Румъния, с „Дон Кихот“ (192). 1994, гастрол във Виена, Австрия, със „Снежанка“ (195).

тичната драма „Стоби“ във Велес, Македония, с „Едип. Празникът на ослепяването“ (259), където постановката получава наградата за най-добра колективна игра.

1995 1995, Международен фестивал на спектакли за деца „Отон Тиманич“ в Суботица, Югославия, с „Пук“ (164), където Иван Сивинов получава награда за актьорско майсторство, а Юри Ступел получава награда за музика.

2013 април 2013, ІІІ Международен фестивал „На гости на Арлекин” в Омск, Русия, с „Тримата братя и златната ябълка” (250). септември 2013, ХІV Международен фестивал на куклените театри „Рязанские смотрини”в Рязан, Русия, с „Голямото пътешествие на малкото крокодилче“ (265). 2013, Международни куклени дни в Измир, Турция, с „Хамлет” (231).

1996 март 1996, Международен фестивал в Нюрнберг, Германия, с „Дон Кихот“ (192). 2-14.06.1996, Wiener Festwochen във Виена, Австрия, с „Дон Кихот“ (192) и „Мечо Пух“ (211, изиграни 20 представления). 16.10.1996, ІV Балкански куклен фестивал в Скопие, Македония, с „Пук“ (164). 1996, Международен фестивал в Суботица, Югославия, с „Мечо Пух“ (211). 1996 (?), Международен куклено-театрален фестивал в Порто Сант Елпидьо в Италия, с „Метаморфози“ (168). 1997 1-14.08.1997, Международен фестивал в Токио, Осака и Нагано, Япония, с „Дон Кихот“ (192). 21.10.1997, V Балкански фестивал в Ниш, Югославия, с „Дон Кихот“ (192). 1998 20-21.03.1998, Международен фестивал „Blickfelder“ в Цюрих, Швейцария, „Дон Кихот“ (192). 22.03.1998, гастрол в Баден, Германия, с „Дон Кихот“ (192). 22.04.1998, ХVІІІ Международен фестивал на кукленото изкуство в Белско Бяла, Полша, с „Дон Кихот“ (192). 170

2012 2012, Дни на българската култура в Челябинск и Москва, Русия, с „Голямото пътешествие на малкото крокодилче“ (265).

Япония, 1997 г.

2000 15-21.05.2000, турне в Лейден, Айндховен и Дордрехт, Холандия, с „Дон Кихот“ (192). 6.10.2000, Международен куклен фестивал в Килкис, Гърция, с „Добър ден, Пинокио“ (223). 2001 юни 2001, Международен фестивал на куклените театри за възрастни в Печ, Унгария, с „Хамлет“ (231). 23-26.08.2001, Международен фестивал в Будапеща, Унгария, с „Нос“ (227). 2.09.2001, ХХХІV Международен фестивал на куклените театри PIF в Загреб, Хърватска, с „Нос“ (227), където постановката получава наградата за сценография и кукли. 2001, Международен куклен фестивал в Сибиу, Румъния, с „Хамлет“ (231).

Ефес, 2013 г.

2005 12.09.2005, Х международен фестивал на куклените театри „Рязанские смотрини“ в Рязан, Русия, с „Принцесата със златния глас“ (247). 2005, Световен фестивал на кукленото изкуство в Прага, Чехия, с „Хамлет“ (231), където постановката получава награда за най-добър спектакъл и за сценография. 2005, Международен фестивал в Цървена звезда, Сърбия, с „Бяла приказка“ (248). 2007 24.06.2007, Международен фестивал „Кук

Москва, 2013 г.

арт“ в Санкт Петербург, Русия, с „Желанието, наречено Фауст“ (249). 2008 5.12.2008, ХХVІ Международен фестивал на куклените театри „Ti�rijai“ в Толоса, Испания, с „Тримата братя и златната ябълка“ (250). 2010 2010, ХХVІ Международен детски фестивал в рамките на „Истанбул – Европейска столица на културата“, Турция, с „Грозното патенце“ (232). юли 2010, Международен фестивал на ан-

2002 2002, Международен младежки фестивал „Пепси Зигет“ в Будапеща,Унгария, с „Хамлет“ (231). 2003 24.06.2003, VІ Международен фестивал „Кук art“ в Санкт Петербург, Русия, с „Нос“ (227). 27.09. -3.10.2003, Международен фестивал на куклените театри в Торун, Полша, с „Хамлет“ (231). 171

2014 7-9.11.2014, Международен фестивал „Евросцена“ в Лайпциг, Германия, с „Вграждане“ (267). 2016 27 и 30.06.2016, Международен фестивал на фигуративния театър в Магдебург, Германия, с „Вграждане“ (267).


Tours and par�cipa�ons in different interna�onal forums. Awards. (1947 – 2016) Note. The list includes those tours of the Theatre abroad that have been traced so far. It does not include a large number of tours and appearances at festivals of the Metamorphoses play (168) due to the lack of more detailed information about them. According to the book by Ivan Sivinov, the play was also played in France, Iraq, Jordan, Syria, and other countries. The play has been played in 22 countries in total, on 4 different continents (except for Australia).

1957 04.12.1057 – 14.12.1957, V Congress of the Union Interna�onale de la Marionne�e /UNIMA/ in Prague, Czechoslovakia. The actress Ginka Taseva was one of the three Bulgarian representa�ves at the Congress. 1959 Guest-performances in Craiova, Romania with Tales of the Lost Time (62) and The Tomcat and the Rabbit (64). 1966 03.04.1966 – 16.04.1966, guest-performanses in Poznan, Poland, with Vaca�on (86) and Frigonela (96). 1969 Tour in Galați, Brăila and Tulcea, Romania, with The Adventures of Lisko At Sea (110). 1971 23.10.1971, II Interna�onal Puppet Fes�val for Adults in Pécs, Hungary, with Petrushka (101) and Kukeri (120). 1973 01.10.1973 and 03.10.1973, VI Interna�onal Puppet Theatres Fes�val, during which the plays were performed in Esperanto, in Zagreb, Sisak, Karlovac and the village of Voynich, Yugoslavia, with The Curious Lit-

tle Elephant (112), where the play received the First Prize and the Special Prize of the children’s jury. 1974 02.06.1974 – 09.06.1974, VI Interna�onal Puppet Theatres Fes�val in Bielsko-Biała, Poland, with The Curious Li�le Elephant (112). 1975 02.04.1975 – 21.04.1975, 20-day tour in Scandinavian countries: Stockholm, Sweden (Interna�onal Puppet Theatres Fes�val); Oslo, Norway; Copenhagen, Denmark, with The Curious Li�le Elephant (112) and Where Are You Going, Li�le Horse? (132). 1976 October 1976, Chișinău, Moldavia (USSR), with The Curious Li�le Elephant (112) and Where Are You Going, Li�le Horse? (132). 1977 12.06.1977 – 16.06.1977, Interna�onal Fes�val of Puppet Theatre Soloists in Białystok, Poland, with parts of the show (9 miniatures) of Metamorphoses (168), where the play received the Third Prize and laureateship. 1978 18.05.1978 – 23.05.1978, VIII Interna�onal Fes�val of Puppetry Art in Bielsko-Biała, Poland, with The Wolf and the Seven Li�le Goats (140). 1978, tour in Dresden and Leipzig, German Democra�c Republic /GDR/, with The Wolf and the Seven Li�le Goats (140). 1979 June 1979, tour in Baghdad (Iraq), Amman (Jordan) and Damascus and Homs (Syria), with Puppets from Kuklino (117). 1980 172

April 1980, guest-performances in Craiova and Piteș�, Romania, with Puppets from Kuklino (117). 1980, guest-performance in Paris, France, with Metamorphoses (168). 1981 1981, tour in Monas�r, Tunisia, with Hocus-Pocus (151) and The Carnival of the Animals (153). 1981, Days of Bulgarian Culture in Havana, Cuba, on the occasion of the 1300th anniversary of the founding of the Bulgarian state, with Hocus-Pocus (151), The Carnival of the Animals (153) and A Walk Through the Le�ers (154). 1984 29.04.1984 – 30.04.1984, Literature and Arts Fes�val for children in Vienna, Austria, with Puk (164). 13.06.1984 – 18.06.1984, tour in connec�on with the twin ci�es, in Leipzig, GDR, with The Wolf and the Seven Li�le Goats (140), Light Blue Peter (158) and The Boy and the Wind (163). 21.08.1984 – 23.08.1984, Interna�onal Puppet Theatres Fes�val, during the XIV Congress of the UNIMA in Dresden, GDR, with Puk (164, played 3 �mes) and Metamorphoses (168, played 2 �mes). Autumn of 1984, guest-performance in Dordrecht, the Netherlands, with Metamorphoses (168). 1985 September 1985, World Puppet Theatre Fes�val in Charleville-Mézières, France, with The Egg (155, played also in Sedan, France) and Puk (164, played 2 �mes). October 1985, Poppenspel Driedaagse in Dordrecht, the Netherlands, with The Egg (155) and Puk (164). 1985, guest-performance in Belgrade, Yugoslavia, with Metamorphoses (168).

1985, guest-performance in Los Angeles, USA, with Metamorphoses (168). 1986 20.10.1986 – 25.10.1986, Dimitria Autumn Cultural Fes�vals in Thessaloniki, Greece, with Light Blue Peter (158), Puk (164), In The Moonlit Room (172) and The Li�le Fairy (180). 1986, V Interna�onal Puppet Fes�val in Bilbao, Spain, with The Egg (155), Puk (164) and Metamorphoses (168). 1986, tour in Pamplona, Vitoria and other ci�es in Spain, with The Egg (155) and Metamorphoses (168). 1988 1988, guest-performance in Leipzig, GDR, with Puk (164). 1988, guest-performance in Mexico with Metamorphoses (168). 1989 January 1989, Days of Bulgarian Culture in India, in Delhi and Lucknow, with The Light Blue Peter (158) and Metamorphoses (168). 1989, tour in Leningrad, Tver and Ivanovo, USSR, with In The Moonlit Room (172) and The Li�le Fairy (180). 1989, guest-performance in Leningrad, USSR, with Ordinary Miracle (190). 1989, guest-performance in Democra�c People’s Republic of Korea with Metamorphoses (168) and Lion Without a Tale (179). 1989, tour in Harare (Zimbabwe) and Lagos (Nigeria) with Metamorphoses (168). 1991 1991, Interna�onal Fes�val in Ankara, Turkey, with Light Blue Peter (158), Metamorphoses (168) and Don Quixote (192). 1992 15.11.1992, Intermarionet Interna�onal Fes�val in Saarbrücken, Germany, with Don Quixote (192).

1993 May 1993, Interna�onal Puppet Fes�val in Erlangen, Germany, with Don Quixote (192). July – August 1993, XV Annual Puppet Fes�val in Tokyo and tour in Sapporo, Kawasaki, Hatsamura and Ida, Japan, with The Li�le Onion or Who Does Not Like…?! (199) and Metamorphoses (168). 1994 1994, Puppet Fes�vals in Halle and Magdeburg, Germany, with Don Quixote (192) and Snow White (195). 1994, Skopje Summer Fes�val in Skopje and tour in Bitola and Š�p, Macedonia, with Don Quixote (192). 1994, guest-performance in Prague, Czech Republic, with Don Quixote (192). 1994, Puppet Theatres Fes�val in Arad, Romania, with Don Quixote (192). 1994, guest-performance in Vienna, Austria, with Snow White (195). 1995 1995, O�on Timanich Interna�onal Children’s Theatre Fes�val in Subo�ca, Yugoslavia, with Puk (164), where Ivan Sivinov received an award for ac�ng, while Yuri Stupel received an award for music. 1996 March 1996, Interna�onal Fes�val in Nuremberg, Germany, with Don Quixote (192). 02.06.1996 – 14.06.1996, Wiener Festwochen in Vienna, Austria, with Don Quixote (192) and Winnie the Pooh (211, played 20 shows). 16.10.1996, ІV Balkan Puppet Fes�val in Skopje, Macedonia, with Puk (164). 1996, Interna�onal Fes�val in Subo�ca, Yugoslavia, with Winnie the Pooh (211). 1996 (?), Interna�onal Puppet Theatre Fes�val in Porto Sant’Elpidio in Italy, with Metamorphoses (168). 1997 173

01.08.1997 – 14.08.1997, Interna�onal Fes�val in Tokyo, Osaka and Nagano, Japan, with Don Quixote (192). 21.10.1997, V Balkan Fes�val in Niš, Yugoslavia, with Don Quixote (192). 1998 20.03.1998 – 21.03.1998, Blickfelder Interna�onal Fes�val in Zurich, Switzerland, with Don Quixote (192). 22.03.1998, guest-performance in Baden, Germany, with Don Quixote (192). 22.04.1998, ХVІІІ Interna�onal Fes�val of Puppetry Art in Bielsko-Biała, Poland, with Don Quixote (192). 2000 15.05.2000 – 21.05.2000, tour in Leiden, Eindhoven and Dordrecht, the Netherlands, with Don Quixote (192). 06.10.2000, Interna�onal Puppet Fes�val in Kilkis, Greece, with Good Day, Pinocchio (223). 2001 June 2001, Interna�onal Puppet Theatres Fes�val for Adults in Pécs, Hungary, with Hamlet (231). 23.08.2001 – 26.08.2001, Interna�onal Fes�val in Budapest, Hungary, with Nose (227). 02.09.2001, ХХХІV PIF Interna�onal Puppet Theatres Fes�val in Zagreb, Croa�a, with Nose (227), where the play received the award for set design and puppets. 2001, Interna�onal Puppet Fes�val in Sibiu, Romania, with Hamlet (231). 2002 2002, Pepsi Sziget Interna�onal Youth Fes�val in Budapest, Hungary, with Hamlet (231). 2003 24.06.2003, KukArt VI Interna�onal Fes�val in Saint Petersburg, Russia, with Nose (227). 27.09.2003 – 03.10.2003, Interna�onal Puppet Theatres Fes�val in Toruń, Poland, with Hamlet (231)


2005 12.09.2005, Х Ryazanskiye Smotrini (Showing-Off in Ryazan) Interna�onal Puppet Theatres Fes�val in Ryazan, Russia, with The Princess With the Golden Voice (247). 2005, World Fes�val of Puppetry Art in Prague, Czech Republic, with Hamlet (231), where the play received the award for best performance and for set design. 2005, Interna�onal Fes�val in Belgrade, Serbia, with White Fairy Tale (248).

Theatres Fes�val in Tolosa, Spain, with The Three Brothers and the Golden Apple (250).

2007 24.06.2007, KukArt Interna�onal Fes�val in Saint Petersburg, Russia, with The Desire Named Faust (249).

2012 2012, Days of Bulgarian Culture in Chelyabinsk and Moscow, Russia, with The Long Journey of the Li�le Crocodile (264).

2008 05.12.2008, ХХVІ Ti�rijai Interna�onal Puppet

2013 April 2013, ІІІ Visi�ng Arlekin Interna�onal

2010 2010, ХХVІ Interna�onal Children’s Fes�val within the Istanbul European Capital of Culture, Turkey, with The Ugly Duckling (232). July 2010, Stobi Interna�onal An�que Drama Fes�val in Veles, Macedonia, with Oedipus. Feast of Blindness (259), where the play received the award for best group performance.

174

Fes�val in Omsk, Russia, with The Three Brothers and the Golden Apple (250). September 2013, ХІV Ryazanskiye Smotrini (Showing-Off in Ryazan) Interna�onal Puppet Theatres Fes�val in Ryazan, Russia, with The Long Journey of the Li�le Crocodile (264). 2013, Interna�onal Puppet Days in Izmir, Turkey, with Hamlet (231). 2014 07.11.2014 – 09.11.2014, Euro-Scene Interna�onal Fes�val in Leipzig, Germany, with Immured (266). 2016 27.06.2016 and 30.06.2016, performance in the Figura�ve Theatre Interna�onal Fes�val in Magdeburg, Germany, with Immured.


Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ Бележка. Този престижен форум на кукленото изкуство възниква под друго име и с други цели (включва например и любителско изкуство). Неговите първи издания са от 1977, 1979, 1980 и 1982 г. Не можахме да намерим програмата на фестивалаот 1979 г. Тези издания са предходници на фестивала, който брои изданието от 1990 г. за първо. Не намерихме и в театъра не са запазени всички протоколи за състава на журитата и на присъдените награди. Намерените откъслечни сведения са приведени в това приложение. За съжаление подобни липси ще срещнете и при следващите издания на фестивала, който отново променя името си, но поне запазва остроумната си формула „Двама са малко –

трима са много“. На 16.03.2005 г. е създадено сдружение с нестопанска цел „Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много”, оглавявано от Леонард Капон. В началото фестивалът се провежда ежегодно. От 2012 г. фестивалът става биенале, като към него се добавя и нов модул, наречен TheatAir, насочен към представления и атракциони на открито. Този модул, за разлика от основната програма, няма състезателен характер. Журито на фестивала се определя от ръководството на фестивала и сдружението. То може да има за свои членове и чужденци. Холандското жури като правило включва Ада

д’Хамекурт (Ada d’Hamecourt, журналист, изпълнителен директор на Фондация „Източноевропейски проекти“, Холандия) и Тон Деламаре (Ton Delemarre, журналист). Към тях през различните години се присъединяват и други, поканени от тях, чужденци: Теа Фонтейн (сценограф), Тинеке Аденей (фотограф), Стив Аденей, Ян ван Дайк и други. То разглежда и награждава само български спектакли. Този популярен и в чужбина фестивал заслужава попълването поне на осъзнатите липси. Но това е очевидно задача за бъдещи летописци.

Празници на куклено-театралната миниатюра за възрастни (5 – 8.09.1977) В началото спектаклите се играят в залата на Етнографския музей. 5.09.1977 Как се ожени Петрушка от Зденек Ржиха (по Оскар Батко). Постановка Яна Цанкова. ДКТ-Пловдив. 6.09.1977 Самостоятелен рецитал на Бриндуша Силвестру. Театър „Цъндарика“-Букурещ, Румъния. Една българска роза. Състав „Маргаритките“ при Дома на транспортните работници – Пловдив. Художествен ръководител Благовеста Коева. Музикално шоу. Георги Сараванов, Анета Сайгарова, Бранимир Даскалов и Христо Платнаров. Миниатюри. Постановка и изпълнение Митко Йорданов и Димитър Серафимов. ДКТ-Варна. Миниатюри: „Голямата малка нужда“, „Тогава кучето и котката“ и „Един спомен и една съдба“. Сценарий и режисура Райко Райков. Сценография Данаил Райков. Изпълняват Анастасия Ангелова, Иван Дипчиков, Нели Минкова и Трендафил Кириакидис.

7.09.1977 Миниатюри. Павлина и Витчеслав Кушмитзови. Ческе Будейовице, Чехословакия. Веселият клоун. Цветана Нешкова и Димитър Стамболиев. ЦКТ-София. Котките. Постановка Славчо Маленов. Участват Елза Лалева, Емилия Иванова и Вергиния Павлова. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София. Кучето. Постановка Емилия Иванова. Участват Елза Лалева, Славчо Маленов и Емилия Иванова. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София. Пластичен етюд. Цецка Маринова, Виолета Тоширова и Лиляна Каракочева. Дом на учителя – Враца. Въжеиграчка. Цецка Маринова, Виолета Тоширова и Агнеса Велева. Дом на учителя – Враца. Крушата Рагаца в Париж, драматизиран откъс от „Пътешествие без куфар“ от Станислав Стратиев. Постановка Славчо Маленов. Участват Емилия Иванова и Боньо Лунгов. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София.

Метаморфози. Трупа „Сивина“ (Иван Сивинов, Ваня Сивинова и Нина Сивинова). ДКТ-Пловдив. За вас родители – концерт-шоу. Постановка и сценография Павел Шенхов. Участват Татяна Хитаришвили, Олга Ларина и Владимир Григориев. Централен куклен театър – Рига, СССР. 8.09.1977 Вълкът и седемте козлета, детски мюзикъл. Музика Александър Владигеров. Текст и песни Димитър Димитров. Сценарий и постановка Яна Цанкова. Сценография Любка Пеева. Пластика Румяна Лазарова. ДКТ-Пловдив. Теоретична конференция по проблемите на куклено-театралната миниатюра за възрастни.

Празници на куклено-театралната миниатюра за възрастни (3-5.09.1980) 3.09.1980 Слънчев лъч от Александър Попеску. Постановка Красимир Дограмаджиев. Сценография Любомир Цакев. Музика Н. Николов. Участват Стефка Видева (Муф), Калинка Вълкова (Пит) и Вълчо Янев (Котката). ДКТ-Ямбол. Миниатюри. Изпълняват Йоланта Ботевска и Димитър Серафимов. ДКТ-Варна. Метаморфози. Изпълняват Иван Сивинов, Ваня Сивинова и Нина Сивинова. Трупа „Сивина“ – Пловдив. Весели случки („Руски чай“ и „Първи крачки“). Изпълняват Александър Веселов и Валентин Морозов. Ленинградско концертно обединение, СССР. Приказка за пътя от Стефан Цанев. Постановка Румен Рачев. ДКТ-Пловдив. 4.09.1980 Шоу върху лед. Постановка Боньо Лунгов. Куклен колектив при СПУ „Паисий Хилендарски“ – Пловдив. Импресия. Художествен ръководител Нина Сивинова. Представителен куклен колектив при Проф-

съюзния дом на културата „Стефан Кираджиев“ – Пловдив. Ритми. Куклен театър – Силистра. Диско шоу. Постановка Кръстьо Младенов. Сценография Ива Хаджиева. Куклен театър – Видин. Миниатюри. Художествен ръководител Кирил Байчев. Работнически куклен театър при Металургичен комбинат „Кремиковци“ – София. Веселият Миша. Изпълнява Димитър Борисов – Пловдив. Миниатюри. Изпълняват Мима Янкович и Бана Янкович. Куклена сцена „Феникс“, Югославия. Миниатюри. Куклен театър в Бялисток, Полша. Миниатюри. Изпълняват Милада Масотова и Франтишек Валена, Чехословакия. 5.09.1980 Кинолектория, куклени миниатюри. ДКТПловдив. Концерт на първенците на Празниците. Награди ІІ награда Приказка за пътя. ДКТ-Пловдив.

Награди І награда на трупа „Сивина“ за миниатюрата „Метаморфози“.

Празници на куклено-театралната миниатюра за възрастни (1979) 176

177


Фестивал на куклено-театралната миниатюра за възрастни (3-5.09.1982)

І куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ (10 – 14.09.1990)

3.09.1982 Хождение по буквам. Постановка Славчо Маленов. ДКТ-Пловдив. Наденички. Постановка Румен Киряков. Изпълняват Ружа Кирякова, Радка Пеева и Лиляна Артимова. ДКТ-Хасково. История с вятър. Изпълняват Бисерка Колевска, София Дрезаева, Таня Тракийска и Елена Димова. ДКТ-Хасково. Равноденствие и Жаби, миниатюри по Жан-Мишел Жар. Сценарий и постановка Боньо Лунгов и Съби Събев. Сценография и рисунки Леонард Капон. Изпълняват студенти от класа на доц. Димитър Стоянов. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София. Миниатюри. Изпълняват Иржи Кнот и Ян Кострон. Театър на ръцете, Чехословакия. Густав и неговата компания, куклени миниатюри. Албрехт Розер (почетен гост на фестивала), ФРГ.

10.09.1990 Имало едно време и така нататък от Симон Шварц и Стефан Москов. Постановка Симон Шварц. Експериментално студио „Естрада“ – София. В лунната стая. ДКТ-Пловдив. Четири приказки за един змей, по Милада Машатова. Постановка Кирякос Аргиропулос. Сценография Анна Пулиева. Композитор Петър Цанков. Участват Жени Пашова/Ива Апостолова, Александър Бетов/Георги Митев, Мая Димитрова/Цветана Нешкова. ЦКТ-София. Ламята от улица „Войтешка“ по Карел Чапек. Постановка Славчо Маленов. Сценография Анна Пулиева. Музика Методи Иванов. Участват Ирослав Петков, Надя Тошева, Иван Веселинов. ЦКТ-София.

4.09.1982 Густав и неговата компания, куклени миниатюри. Рецитал на почетния гост на фестивала Албрехт Розер и неговата партньорка Ингрид Хьофер. ФРГ. Отело, пародия. Постановка Владимир Кусов. Изпълняват Анатолий Вестчиков, Александър Горбунов и Юрий Калишов. Централен куклен театър – Москва, СССР. Естет, Анонимен конкурс и Кандидат. Сценарий и постановка Иван Сивинов. Изпълняват Димитър Шопов, Стоян Ангелов, Румяна Стефанова, Елена Недева, Борислав Христов. ДКТ-Кърджали. Приказка за рибаря и златната рибка и Лафонтен. Музика Данута Бовтрукиевич. Изпълняват Яцек Зузински, Богуслав Михалек, Збигнев Дрозд – абсолвенти от класа на доц. Виеслав Хейно. Групата е лауреат на фестивала на индивидуалните форми в Биелско Бяла, Полша. Висш театрален институт, Вроцлав, Полша. Метаморфози и Шум. Сценарий и поста-

178

новка Константин Щерев. Изпълняват Христо Златанов, Красимир Калев, Елена Хрусанова и Минка Зурдулева. ДКТ-Видин. Миниатюри. Изпълняват Мима Янкович и Бана Янкович – лауреати на ІІ фестивал на куклено-театралната миниатюра за възрастни в Пловдив, 1980 г. Куклена сцена „Феникс”, Югославия. Кучета и Котки. Сценарий и постановка Славчо Маленов. Изпълняват Емилия Иванова-Маленова, Панайот Добрев-Понко, Славчо Маленов. ДКТ- Пловдив. 5.09.1982 Обявяване на наградите. Концерт на лауреатите. Жури Юлия Огнянова – режисьор (председател) Любомир Цакев – сценограф Васил Инджев – режисьор, педагог Кшиштоф Рау (Полша) Каталина Петрова – театровед Награди Не се присъжда Специалната награда на фестивала. Не се присъждат І и ІІ награда. ІІІ награда Шум, ДКТ-Видин. ІІІ награда Кучето и Котките, ДКТ-Пловдив. Отличия Мина Янкович и Бана Янкович, Куклена сцена „Феникс“, Югославия. Студентите от ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ за „Равноденствие“ и „Жаби“. История с вятър, ДКТ-Хасково. Естет, Анонимен конкурс и Кандидат. ДТККърджали. Отело, Централен куклен театър – Москва, СССР. Наденички. ДКТ-Хасково.

11.09.1990 Обикновено чудо. ДКТ-Пловдив. Карлсон. ДКТ-Пловдив.

Вълнена приказка. Моноспектакъл на Екатерина Атанасова. София. Кукларят. Моноспектакъл на Кателей Кателиев. ДКТ-Сливен. 12.09.1990 Малката Баба Яга. Постановка Емилия Маленова. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков. Участват Марина Кунгелова, Станка Велинова и Георги Костов. ДКТ-Благоевград. Папагалчето Пай. ДКТ-Кърджали. Приказка от лебедовото яйце по Ханс К. Андерсен. Постановка Ивелин Андреев. Участват Милена Червенкова, Н. Стоянова, Димитър Ялнъзов. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София. Приказките на Киплинг (Приказки от минало свършените времена). ДКТ-Пловдив.

Постановка Анета Танева. Театър „Сириус“ – София. Лъв без опашка. ДКТ-Пловдив. Дон Кихот. ДКТ-Пловдив. 14.09.1990 Покана за игра по Вилхелм Буш, Джани Родари и Панчо Панчев. Моноспектакъл на Милена Червенкова. ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София. Вълкът и седемте козлета. ДКТ-Пловдив. Извън програмата Сетивата. Спектакъл на Арманд Гомис и Амалия Майо, Испания. Награди Специална награда за най-слаба и найстаромодна постановка Папагалчето Пай. ДКТ-Кърджали.

13.09.1990 Полицейска приказка по Карел Чапек.

ІІ куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ (21 – 25.09.1992) 21.09.1992 Приказки от скъсания джоб от Венелин Кьосев. Постановка Венелин Кьосев. Сценография Майя Петрова. Музика Петър Цанков. Участват Мая Димитрова и Венелин Кьосев. Централен куклен театър – София. Зли вълшебства, добри вълшебства от Л. В. Гангнус. Драматизация и постановка Росица Миновска. Сценография Пламен Бонев. Музика Методи Иванов. Участват Даниела Цекова, Тодор Сараджалиев и Илия Деведжиев. Театър „Фют“ – Русе. Тримата мускетари, пантомимен спектакъл. Сценарий и постановка Николай Ганчев-Руди. Хореография Боряна Сечанова. Костюми Ив. Петкова. Музикално оформление Дора Драшева. Участват Св. Нейнски, П. Христов, Боряна Сечанова, Н. Ганчева, П.

Василева, Д. Герова, Е. Борисова, Николай Сотиров. Театър „Пантданс“ – София. Звездичко, по Лудвиг Стржеда. ДКТ-Пловдив. 22.09.1992 На театър с Топчо от Васил Апостолов. ДКТ-Пловдив. Принцесата и свинарят, по Ханс К. Андерсен. Драматизация и постановка Емилия Маленова. Сценография и кукли Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков. Участват Марин Георгиев, Ирена Ненчева, Росица Великова, Петя Недева, Николай Цингеров. ДКТ-Плевен. Мечето Римчимчи от Ян Вилковски. Постановка Елжбиета Цонева (Ейсмонт). Сценография

арх. Иван Цонев. Кукли Нюка Гетова. Музика Методи Иванов. Участват Дарина Бодурова, Ганета Атанасова, Стоян Жейнов. ДКТ-Шумен. Миниатюри, пантомимен спектакъл. Сценарий и постановка Николай Ганчев-Руди. Хореография Боряна Сечанова. Музикално оформление Дора Драшева. Участват Св. Нейнски, П. Христов, Боряна Сечанова, Н. Ганчева, П. Василева, Д. Герова, Е. Борисова, Николай Сотиров. Театър „Пантданс“ – София. Лукчо или Кой не обича м…?! ДКТ-Пловдив. 23.09.1992 Любовта към трите портокала от Карло Го-. ци. Драматизация и постановка Джанан Каба. 179


Сценография Свила Величкова. Музикално оформление Светла Василева. Участват Димитър Димитров, Георги Стоянов, Катерина Стоянова. ДКТРусе. Скокливата принцеса от Ладислав Дворски. Превод от Нели Пигулева. Сценарий, постановка и музика Валерий Богаев. Сценография Виктор Никитин. Участват Гергана Краева и Димитър Димитров. ДКТ-Русе. Малката жена от Холгер Фридрих. Постановка Холгер Фридрих. Сценография Райнер Шиктанц. Участват Ханелоре Браун и Нике Зостман. Куклен театър – Хале, Германия. Приказка за скитника по Карел Чапек. Постановка и сценография Стефан Москов и Леонард Капон. Участват Мая Новоселска и Кръстю Лафазанов. Първи частен театър „Ла Страда“ – София. 24.09.1992 Приказка за доброто момиченце и дванадесетте месеца. ДКТ-Пловдив. Трите лели от Маргарит Минков. Постановка Николай Бояджиев. Сценография Емилияна Тотева. Музика Петър Цанков. Участват Мария Райчева, Снежина Чирпанлиева, Румяна Узунова, Пламен Иванчев. ДКТ-Сливен. Принцесите и те от Росица Миновска. Постановка Росица Миновска. Сценография и кукли Стефка Кювлиева. Музика Методи Иванов. Участват

ца Димова и Катя Митева. Театър „Пан“ – София. Хензел и Гретел. ДКТ-Пловдив.

Ана Ахчийска, Емил Пеняшки и Таня Боянова. ДКТВраца. Лица от Татяна Манева, Димитър Николов и Петър Тодоров. Постановка Петър Тодоров. Участват Татяна Манева и Димитър Николов. Театър „Щрих“ – София. Дон Кихот. ДКТ-Пловдив.

22.09.1993 Принцесата и граховото зърно от Атанас Илков. Постановка Ериан Яникуевич. Сценография Ангелина Атлагич. Музика Петър Ступел. Участват Владимир Лазовски и Изабела Новотни. Театър за деца и юноши, Скопие, Македония. Привет, магьосници, и сбогом, по приказки на Пиер Грипари. Сценичен вариант на Иван Райков и Томас Имов. Текст на песните от Томас Имов. Постановка Ваня Йонкова. Сценография Свила Величкова. Музика Методи Иванов. Участвата Иван Райков и Томас Имов. Театър „Аут“ – София. Шинел, по едноименната повест на Николай В. Гогол. Сценарий, постановка и сценография Нина Димитрова, Васил Василев-Зуека и Светлозар Гагов. Костюми Майя Петрова. Участват Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека. Театър „Кредо“ – София. Три игри от Илия Грозданов. Постановка Маруся Петрова. Сценография Иван Карев. Музика Петър Дейничин. Участват Борислав Христов, Силвена Павлова, Даниела Попова. Драматичен театър – Кърджали. Пук. ДКТ-Пловдив.

25.09.1992 Приказка от Братя Грим, от Христо Карастоянов и Коста Димитров. Постановка Коста Димитров. Сценография Енчо Аврамов. Участват Ангел Попов и Стефка Тодорова. ДКТ-Ямбол. Снежанка и седемте джуджета. ДКТ-Пловдив. С най-хубавото на света. Постановка Бианка Бенковска. Сценография Пламен Бонев. Музика Александър Савелиев. Участват Елена Хрусанова и Христо Златанов. ДКТ-Благоевград. Улица „Тра-ла-ла“ по мотиви от приказката на П. Гроувз. Драматизация на Ива Пержинова. Постановка Ваня Йонкова. Сценография и кукли Ханна Шварц. Музикално оформление Александър Михайлов. Участват Аксиния Боснева и Тодор Вълов. ДКТ-Пазарджик. Пук от Валери Петров. ДКТ-Пловдив.

Георги Спасов и Рубен Гарабедян. Сценография Майя Петрова. Участват Георги Спасов и Рубен Гарабедян. Театър „Ариел“ – София. Слончето Ялмар по приказки на Доналд Бисет. Постановка Атанас Илков. Сценография Майя Петрова. Музика Хайгашот Агасян. Участват Рали-

ІІІ куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ (20 – 24.09.1993) 20.09.1993 Вълкът и седемте козлета. ДКТ-Пловдив. Малкият Фредерик. Автор, постановка и изпълнител Дамиет Ван Далсум. Театър на Дамиет Ван Далсум, Холандия. Привет, магьосници, и сбогом от Росица Миновска по Пиер Грипари. Постановка Росица Миновска-Деведжиева. Сценография Пламен Бонев. Музика Методи Иванов. Участват Даниела Цекова, 180

Илия Деведжиев, Тодор Сараджалиев. Театър „Фют”– Русе. Ламята от улица „Войтешка“. ДКТ-Пловдив. 21.09.1993 Случка в креватче. Сценарий и постановка Живка Донева. Сценография Даньо Донев. Музика Петър Развигоров Попов. Участват Снежина Чир-

23.09.1993 Звездичко от Венелин Кьосев (по Лудвиг Стржеда). Постановка Венелин Кьосев. Сценография Майя Петрова. Музика Хайгашот Агасян. Участват Стефка Едрева, Христофор Недков, Румяна Стефанова. ДКТ-Стара Загора. Пилешки истории. Сценарий и постановка Бианка Бенковска. Сценография Свила Величкова. Музика Александър Савелиев. Участват София Ненова и Георги Минков. ДКТ-Бургас. Лъв без опашка от Кузман Кръстев. Пос-

становка Славчо Маленов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Веселин Николов. Участват Диана Малдонадо Ортега, Алехандро Рамон Алонсо, Виктор Ернандес Хуарес. Театър „Муф“, Мексико. Свободно падане. Автори и изпълнители Лин Портър и Ник Портър. Театър „Парашут“, Лондон, Великобритания. Светлосиният Петър. ДКТ-Пловдив. 24.09.1993 Точко и чертичко от Мартин Стивънс. Постановка Елжбиета Ейсимонт Цонева. Сценография Иван Цонев. Музика Методи Иванов. Участват Веселин Василев и Калушка Василева. КТ „Патиланчо” – Шумен. Полицаят Артър и неговият кон Хари по Доналд Бисет. Сценарий и постановка Симона Нанова и Иро Петков. Сценография Майя Петрова. Моноспектакъл на Иро Петков. Театър „Ако“ – София. Вероятни илюзии, по идея на Симона Нанова и Иро Петков. Постановка Сашо Петков. Сценография Иро Петков, Сашо Петков и Симона Нанова. Хореография Симона Нанова и Иро Петков. Участват Симона Нанова и Иро Петков. Театър „Ако“ – София. Барабан. Сценарий и постановка Сергей Коваленко и Сергей Воскресенски. Сценография Сергей Коваленко. Участват Сергей Коваленко, Сергей Воскресенски и Албина Ярославцева. Куклен театър Краснодар, Русия. Приказка за закуска. Постановка Вера Стефанова. Театър „Кръц“ – София. Дон Кихот. ДКТ-Пловдив.

панлиева, Петър Петров и Георги Чирпанлиев. ДКТСливен. Добро утро, лека нощ по приказки на Доналд Бисет. Сценарий и постановка Тодор Вълов. Сценография Пламен Бонев. Музика Александър Михайлов. Участват Ганета Атанасова и Христо Златанов. ДКТ-Благоевград. Наопаки обърнати неща по Доналд Бисет. Сценарий, постановка и музикално оформление 181


ІV международен куклено-театрален фестивал на малките формации „Двама са малко – трима са много“ (19 – 23.09.1994)

рова.

19.09.1994 Сценографска изложба на Силва Бъчва-

Сценографска изложба на Дона Арнинг и Джипси Еймс, Колорадо, САЩ. В далечните абсолютни минало свършени времена. ДКТ-Сливен. Момче и вятър. Постановка Васил Апостолов. ДКТ-Пловдив. Жълтата червена шапчица. Театър „Арт“ – София. Образцово царска приказка по Таня Михайлова. Постановка Александър Михайлов. Сценография и кукли Димитър Ланджев. Участват Елисавета Тошева, Стефка Караиванова и Борислав Попов. ДКТ-Пазарджик. 20.09.1994 Новите дрехи на краля. Постановка Тодор Вълов. ДКТ-Благоевград. В лунната стая. ДКТ-Пловдив (извън състезателната програма). Колко е дълга една приказка. Постановка Съни Сънински. Участват Съни Сънински и Румяна

Узунова. Театър „Ариел“ – София. Вещици и всичко останало. Куклен театър Днепропетровск, Украйна. Малката Баба Яга. ДКТ-Сливен. 21.09.1994 Кой дърпа конците. Постановка Славчо Маленов. Театър „Ателие 313“ – София. Котаракът в чизми. ДКТ-Пловдив. Репичка. Куклен театър Краснодар, Русия. Таралежовото огледало от Ева Мардер. Постановка Барбара Шел. Участват Валтрауд Функе и Петра Функе. Куклен театър Кауфбойрен, Германия. Слънчев лъч. Постановка Теодора Гълъбова. Театър „Арлекин“ – Плевен.

ния.

22.09.1994 Пинокио. Куклен театър Скопие, Македо-

Лъв без опашка от Кузман Кръстев. Постановка Славчо Маленов. ДКТ-Пловдив. Хензел и Гретел по Братя Грим. Постановка Симона Нанова и Ирослав Петков. Сценография Силва

Бъчварова. Музика Методи Иванов. Участват Ирослав Петков и Симона Нанова. Театър „Ако“ – София. Червената шапчица. Куклен театър Хале, Германия. Четири приказки за един змей. Постановка Съби Събев. ДКТ-Хасково. 23.09.1994 Чехов. Свободна трупа – София. Пук. ДКТ-Пловдив. Картонени мечти. Сценичен вариант, постановка и изпълнение Рубен Гарабедян, Георги Спасов и Румен Гаванозов. Сценография Майя Петрова. Участват Георги Спасов, Румен Гаванозов. Театър „Ариел“ – София. Господин Крокотак и лошото куче Бъч. Постановка Атанас Илков. Театър „Пан“ – София. Най-хубавото нещо по Борис Априлов. Постановка Ваня Йонкова. Сценография и кукли Ханна Шварц. Участват Детелина Калева и Елисавета Тошева. ДКТ-Пазарджик. Награди Театър с най-интересна продукция Театър „Ариел“ – София. (Великобритания). Участват Татяна Манева, Тянка Радева, Десислава Минчева-Тодорова. Театър за нови форми „Щрих“ – София. Хепънинг „Понко рисува“ (продължение). Среща с композиторите Методи Иванов и Борис Карадимчев.

V международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (18 – 22.09.1995) 18.09.1995 Откриване на камерна изложба „Приказки от камък“ на Иван Цонев Честит рожден ден по Джани Родари. Постановка Леонард Капон. ДКТ-Пловдив. Червената шапчица. Драматизация и постановка Анастасия Янкова. ДКТ-Враца. Не се сърди, човече. Постановка Енчо Данаилов. ДКТ-Стара Загора. Мечо Пух, детски мюзикъл по Алън Милн. Постановка Васил Апостолов. ДКТ-Пловдив. 182

Хепънинг „Понко рисува“. В ролята на художник и музикант Панайот Добрев. 19.09.1995 Как кучето се научило да лае. Драматизация и постановка Венелин Кьосев. ДКТ-Добрич. Има ли тук някой приятел. Моноспектакъл за най-малките по Изолде Щарк. Постановка Даниела Йорданова – София. Национална конференция на българския център на УНИМА.

Национална конференция на българския център на УНИМА. Концертна програма. Автор и постановка Андрей Ефимов. Театър „Иллюзион“ – Екатерининбург, Русия. Чай за двама. Постановка Олег Жюгжда. Куклен театър – Могильов, Беларус. Куцото петле, от Рада Москова. Постановка Леонард Капон. ДКТ-Пловдив. Метаморфози. Авторски спектакъл на Нина Сивинова, Ваня Сивинова и Иван Сивинов. Трупа „Сивина“ – Пловдив. Хепънинг „Понко рисува” – аукцион. Гласове и мелодии, които още помним. Програма на пловдивски артисти с Нели Лазарова.

Какво може да направи едно дете от Мима Янкович. Постановка Мима и Бане Янкович. Куклена сцена „Феникс“ – Ниш, Югославия. Светофар, зебра и знаци от Илия Деведжиев. Постановка Симон Шварц. Художник Ханна Шварц. Композитор Методи Иванов. Участват Детелина Калева, Елисавета Тошева и Стефка Караиванова. ДКТ-Пазарджик. АЛИСА точка ЛЮБОВТА. Идея и постановка Петър Тодоров. Сценография Иван Ставрев. Музика Мери Оливър (САЩ). Движение Катрийн Лайънс

20.09.1995 Снежанка и седемте джуджета. Драматизация и постановка Петър Пашов. Театър за деца и юноши – Скопие, Македония. Спящата красавица. Автор и постановка Росица Миновска-Деведжиева. Театър „Фют“ – Русе.

21.9.1995 Пепеляшка от Джанан Каба и Александър Илиев (по Шарл Перо). Постановка Джанан Каба. ДКТ-Варна. Мечо Римчи Мъти от Ян Вилковски. Постановка Елжбиета Ейсимонт. ДКТ-Шумен. Приказка за ден рожден, по Доналд Бисет. Авторски спектакъл на Александър Стоилов, Анета Танева и Яна Томова. Театър „Сириус” – София. Маруф обущаря, последната приказка на Шехерезада. Постановка Ваня Иванова. Театър „Старк“ – София. Кентървилският призрак по Оскар Уайлд. Драматизация и постановка Петър Пашов. Театър „Ателие 313“ – София (гост на фестивала). Среща с композитора Андрей Дреников. 22.9.1995 Приказка за принцесата и граховото зърно от Людмил Станев (по Ханс К. Андерсен). Постановка Кирякос Аргиропулос. ДКТ-Варна. Откриване на изложба на Тики Саад (на 5 години). Скокливата принцеса от Ладислав Дворски. Постановка Валери Бугайов. Куклен театър – Днепропетровск, Украйна.

Цар Траян има дълги уши. Постановка Сърболюб Станкович. Театър за деца – Суботица, Югославия. Малката кибритопродавачка по Ханс К. Андерсен. Драматизация и постановка Цветана Нешкова. Централен куклен театър – София. Дон Кихот. Сценичен вариант и постановка Петър Пашов. ДКТ-Пловдив (гост на фестивала). Награди На журито на фестивала За най-добър спектакъл Концертна програма. Автор и постановка Андрей Ефимов. Театър „Иллюзион“ – Екатерининбург, Русия. Пепеляшка, ДКТ-Варна. Как кучето се научило да лае. Драматизация и постановка Венелин Кьосев. ДКТ-Добрич. За режисура Леонард Капон за „Честит рожден ден“, ДКТ-Пловдив. За актьорско майсторство Трупата на „Пепеляшка“ от Джанан Каба и Александър Илиев (по Шарл Перо). Постановка Джанан Каба. ДКТ-Варна. Даниела Йорданова Николай Бояджиев Ева Данаилова На детското жури Малката кибритопродавачка, Централен куклен театър – София. Николай Бояджиев за Сърдитият чичко в „Честит рожден ден“, ДКТ-Пловдив. Награда на публиката Концертна програма. Театър „Иллюзион” – Екатерининбург, Русия. Награда на театралните ветерани Николай Бояджиев за ролята му в „Честит рожден ден“, ДКТ-Пловдив.

183


VІ куклено-театрални празници „Двама са малко – трима са много“ (16-20.09.1996 г.) Посветени на 50-годишнината на Държавен куклен театър – Пловдив. 16.09.1996 Камерна изложба на Панайот Добрев. Бременските музиканти по Братя Грим. Постановка Леонард Капон. ДКТ-Пловдив. Бабини приказки. Автор и постановка Цвете Янева. Музика Методи Иванов. Хореограф-консултант Дария Колева. Автори на куклите и изпълнители Екатерина Стоянова, Виолина Василева, Мери Атанасова и Поликсена Костова. Театър „Цвете“ – София. Мечо Пух по Алън Александър Милн. Постановка Васил Апостолов. ДКТ-Пловдив. Изложба „50 години Пловдивски куклен театър – проекти и кукли“. Главанаци от Боян Папазов. Постановка Петър Пашов. ДКТ-Пловдив. 17.09.1996 Принцесата и граховото зърно от Атанас Илков. Постановка Ериан Яникуевич. Сценография Ангелина Атлагич. Музика Петър Ступел. Участват Владимир Лазовски и Изабела Новотни. Театър за деца и юноши, Скопие, Македония. Пепеляшка. Сценарий Мирослав Вилдман. Адаптация и постановка Жени Пашова. Сценография Васил Рокоманов. Костюми Силва Бъчварова. Кукли Енчо Аврамов. Музика Петко Манчев. Моноспектакъл на Жени Пашова. Театър „Ателие 313“ – София. Изложба „50 години Пловдивски куклен театър – снимки, програми и плакати“. Фестивали в Пловдив, филм. Българска национална телевизия показва филма, заснет по време на ІІІ и ІV фестивал „Двама са малко – трима са много“. Вождът на червенокожите по О’Хенри. Сценарий и постановка Любомир Гърбев. Сценография Кристиян Божков. Музикално оформление Благомир Алексиев. Моноспектакъл на Йоанна Христова. Пук от Валери Петров. Постановка Петър Пашов. ДКТ-Пловдив. Изложба от портрети на гости на фестивала. Художник Тики Саад (шестгодишен). 18.09.1996 Карлсон по Астрид Линдгрен. Постановка Леонард Капон. ДКТ-Пловдив. 184

Има ли тук някой приятел по приказка на Изолде Щарк. Сценография Елена Цонкова и Даниела Йорданова. Моноспектакъл на Даниела Йорданова (София). Две луди мечти от Тиериш Трауме. Постановка Дамиет ван Далсум. Участват Дамиет ван Далсум и Франк Бернхард. Копродукция на Театър на Дамиет, Дордрехт, Холандия и Куклен театър Магдебург, Германия. Майстора и Маргарита по Михаил Булгаков. Драматизация и постановка Славчо Маленов. Сценография Васил Рокоманов. Участват Ирослав Петков, Жени Пашова, Симона Нанова, Рубен Гарабедян, Георги Спасов, Димитър Димитров, Румен Гаванозов и Огнян Илиев. Театър „Ателие 313“ – София. 19.09.1996 Грозното пате по Ханс К. Андерсен. Постановка Николай Бояджиев. Сценография Емилияна Тотева. Музика Нели Лазарова. Участват Пейо Пантелеев, София Ненова, Георги Ламбуров и Надя Кръстева. ДКТ-Бургас. Хензел и Гретел по Братя Грим. Постановка Симона Нанова и Ирослав Петков. Сценография Силва Бъчварова. Музика Методи Иванов. Участват Ирослав Петков и Симона Нанова. Театър „Ако“ – София. Циркус Адлибитум. Спектакъл на Тина и Мишел Пере Жан Тил. Пананал’с пъпет, Веси, Швейцария. Покана за екзекуция от Петър Будевски (по Владимир Набоков). Постановка, сценография и музикално оформление Петър Будевски. Художник Владо Шишков. Моноспектакъл на Енчо Данаилов. Свободен театър – София. 20.09.1996 Пепеляшка по Шарл Перо. Драматизация и постановка Живомир Йокович. Сценография Грегориан Еустатиу (Румъния). Музика Махаш Муреим. Хореография Мариана Тиквицки. Участват Светлана Абрамович, Марта Ароксалаши, Оливера Бегович, Весна Бороцки, Тибор Берман, Мирослав Маркович и Ференц Сабо. Театър за деца, Суботица, Югославия.

Малката русалка по Ханс К. Андерсен. Драматизация и постановка Емилия Маленова. Сценография Силва Бъчварова. Музика Методи Иванов. Участват Нели Токмакчиева, Грета Кръстева, Ирена Ненчева и Георги Минков. ДКТ-Бургас. Пинокио. Автор, постановка и сценография

Константин Натзиандреу. Музика Христос Папагеоргиу. Участват София Футзопулу и Константин Натзиандреу. Театър „Тиритомба“, Лариса, Гърция. Дон Кихот. Постановка Петър Пашов. ДКТПловдив.

Награда на детското жури Николай Бояджиев за ролята му в „Карлсон“, ДКТ-Пловдив. Жени Пашова за моноспектакъла „Пепеляшка“, Театър „Ателие 313“-София.

VІІ международен куклено-театрален фестивал на камерните формации „Двама са малко – трима са много“ (21 – 26.09.1998) 21.09.1998 Откриване на изложба на Иван Цонев. Историята на котарака в чизми. Постановка Яна Цанкова. ДКТ-Пловдив. Шествие на артисти и кукли от ДКТ-Пловдив. Откриване на изложба „Куклена сценография“ на студенти и абсолвенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Неспящата красавица от Теодора Василева. Постановка Павла Манова. Художник Иван Ставрев. Музика Петя Недева. Участват Мая Бежанска, Галина Савова, Сивина Сивинова и Румен Угрински. Центтрален куклен театър – София. Пингвинчето Фраки от Марина Гочева. Постановка и кукли Веселин Василев. Сценография Лидия Къркеланова. Участват Елка Балабанова и Веселин Василев. Театър „Весел“ – Велико Търново. Новите приключения на Мечо Пух по Алън Милн. Постановка Васил Апостолов. ДКТ-Пловдив. 22.09.1998 Буратино. Драматизация и постановка Славчо Маленов. Сценография Силва Бъчварова. Музика Петър Цанков. Участват Олга Чурчич, Александър Чурчич и Петър Калчев. Театър „Ателие 313“ – София. Спящата красавица от Рейн Агур (по Шарл Перо). Постановка Иван Райков. Сценография Стефка Кювлиева. Музика Александър Михайлов. Участват Венета Паунова и Георги Костов. Нов куклен театър „Пух“ – Благоевград.

Жабокът цар. Драматизация и постановка Веселин Бойдев. Сценография Кристиян Божков. Музика Златина Гичева. Участват Румяна Кралева, Грета Кръстева и Георги Минков. ДКТ-Бургас. Гоцомецания – страната на всички желания. Авторски спектакъл на Мария Лазарова и Жоро Лазаров. Музика Жоро Лазаров. Театър „Мажор-999“ – Пловдив. Дон Кихот. Постановка Петър Пашов. ДКТ– Пловдив. 23.09.1998 Косе Босе от Рада Москова (по Ран Босилек). Сценичен вариант и постановка Тодор Вълов. Сценография Стефка Кювлиева. Музика Елена Иванова. Участват Галина Савова и Цветалина Спасова. ДКТ- Търговище. Двете принцеси по английска народна приказка. Драматизация Славчо Маленов. Постановка Емилия Маленова. Сценография Силва Бъчварова. Участват Румяна Кралева, Грета Кръстева и Георги Минков. ДКТ-Бургас. Сън в лятна нощ по Уилям Шекспир. Постановка Александър Стоилов. Сценография, музикално оформление и изпълнение Анета Танева и Илиан Стоилов. Куклен театър „Сириус“ – София. Тра-ла-ла от Йоланда Тудор. Постановка Серджо Длажич. Сценография Лучи Виданович. Музика Игор Карлич. Участват Снежана Пиршлин и Златко Вицич. Куклен театър Риека, Хърватска. Рибарят и страшният дух от „Приказките на Шехерезада“. Адаптация и постановка Орхан Таир.

Сценография Лариса Нагорска. Музика Милен Македонски. Участват Анелия Стойнова и Иван Кайраков. ДТ „Иван Радоев“ – Плевен. 24.09.1998 Аладин. Постановка Леонард Капон. ДКТПловдив. Много вкусно от Олга Чурчич и Александър Чурчич. Постановка Павла Манова. Кукли Олга Чурчич. Музикално оформление и изпълнание Олга Чурчич и Александър Чурчич. Театър „Плюс“, София. Хамлет по Уилям Шекспир и Ричард Армър. Постановка Съби Събев. Сценография Емилияна Тотева. Музика Иван Кавръков. Участват Мария Райчева, Николай Бояджиев и Димитър Николов. ДКТ-Сливен. Малкият принц от Ливия Крофлин. Постановка Вера Лончар. Сценография Вера Лончар и Иван Сполиарес-Стеф. Музика Антон Крлиен. Участват Ливия Крофлин и Иван Сполиарес-Стеф. Младежки театър „Куклена дружина „Лодкобус“, Загреб, Хърватска. Робинзон Крузо от Емил Атанасов (по Даниел Дефо). Постановка и сценография Емил Атанасов. Участват Мария Райчева и Димитър Николов. ДКТ-Сливен. 25.09.1998 Грозното пате по Ханс К. Андерсен. Драматизация и постановка Росица Миновска. Сценография Свила Величкова. Музика Андрей Тотев. Участват Румяна Джамбазова, Теменуга Хараланова и Тодор Сараджалиев. ДКТ-Русе. 185


Дарето, магарето и Коко. Авторски спектакъл на Дарина Бодурова и Кольо Стайков. ДКТ „Патиланчо“ – Шумен. Трите прасенца по Ханс К. Андерсен. Постановка Зоран Лозанчич. Сценография Ненад Живадинович. Кукли Борис Чершков. Музика Боривойе Младенович. Участват Светлана Михайлович, Татяна Миленкович, Слободан Милийкович и Иван Джорджевич. Цирк. Постановка Славчо Маленов. Сценография Силва Бъчварова. Участват Росица Велинова и Ангел Велинов. Театър на приказката – София. Меко казано от Валери Петров. Постановка Васил Апостолов. ДКТ-Пловдив.

26.09.1998 Снежната кралица по Ханс К. Андерсен. Постановка Сашо Петков. Сценография Силвия Нешева. Музика Димитър Попов. Участват Александра Лазарова, Станимир Рачев, Елена Матинова и Здравко Дечев. Театър „А’парт“ – Пловдив. За принцесите… от Росица Миновска. Постановка Теодора Гълъбова. Музика Елена Иванова. Участват Елина Чанева, Елисавета Тошева, Владислава Владова и Тенчо Кръстев, Детелина Калева. Държавен куклен театър „Светулка“ – Пазарджик. Машина за приказки по пиесата „Динди“ от Борис Априлов. Постановка Съни Сънински. Сценография Пламен Бонев. Участват Весела Гаврилова

Атанас Михов, Елена Андонова и Свилен Русанов. Куклен театър – Благоевград. Жури на фестивала Виржиния Петкова Нели Лазарова Леонард Капон Награда на журито на фестивала Спящата красавица, Нов куклен театър „Пух“ – Благоевград.

VІІІ международен куклено-театрален фестивал на камерните формации „Двама са малко – трима са много“ (22-25.09.1999) Селекционер Петър Пашов Малкият Мук по Вилхелм Хауф. Постановка Веселин Бойдев. ДКТ-Пловдив. Добър ден, Пинокио по Карло Колоди.Постановка Леонард Капон. ДКТ-Пловдив. Баба Хола от Панчо Панчев. Постановка Веселин Анев. Сценография Васил Рокоманов. Кукли Адриана Анева. Музика Мален Маленов. Моноспектакъл на Павлина Трифонова. ДКТ-Видин. Шехерезада – любов моя!!! от К. Димитров. Постановка Ю. Фридман. Художник Игор Шумилов. Музикално оформление Геннадий Герасименко. Участват Наталия Котлярова, Станислав Железкин и Сергей Макаров. Куклен театър „Огниво“, Митищи, Московска област, Русия. Пепеляшка от Ирина Уварова. Постановка Станислав Железкин. Художник Ирина Уварова. Станислав Железкин. Участват Наталия Котлярова и Сергей Макаров. Куклен театър „Огниво“, Митищи, Московска област, Русия. Театър „Карагьоз“. Авторски спектакъл на Алпай Еклер. Театър „Карагьоз“, Истанбул, Турция. 186

Магарето от Назарет. Драматизация, постановка и музикално оформление Еди Маярон. Сценография Агата Фрайер. Кукли Аня Доленц и Йоже Ласич. Участват Роберт Валт (кукловод), Едо Страх и Янко Фриц (певци). Мини театър „Фрайер – Роберт Валт“, Любляна, Словения. Тобиас. Драматизация и постановка Еди Маярон. Сценография Агата Фрайер. Кукли Аня Доленц. Композитор Яго Ласка. Моноспектакъл на Бранко Визинтин. Мини театър „Фрайер – Роберт Валт“, Любляна, Словения. Аленото цвете. Драматизация Слави Маленов. Постановка Емилия Маленова. Сценография и кукли Силва Бъчварова. Музика Мален Маленов. Участват Румяна Кралева, Георги Минков, Грета Кръстева, Ирена Ненчева и Неделина Роселинова. ДКТ-Бургас. Добро утро, лека нощ по мотиви от приказка на Доналд Бисет. Драматизация и постановка Тодор Вълов. Сценография и кукли Стефка Кювлиева.

Композитор Елена Методиева. Участват Кремена Георгиева и Теменуга Хараланова. ДКТ-Русе. Малкото голямо пътешествие от Живка Донева и Тодор Вълов. Постановка Тодор Вълов. Сценография и кукли Стефка Кювлиева. Композиор Петър Писарски. Участват Теменуга Хараланова, Десислава Тановска, Емилия Копчева и Илия Деведжиев. ДКТ-Русе. Приказка за мъртвата царкиня и седемте юнаци, по Александър С. Пушкин. Постановка и сценография Яна Цанкова. Театър за деца „Дани и Деси“ – Хасково. Мечтата на пътуващия актьор или Принцесата върху грахово зърно. Постановка Съни Сънински. Общински театър „Ателие 313“ – София. Слон без приказка от Димитър Димитров и Мая Димитрова. Постановка Христина Арсенова. Сценография и кукли Емелияна Андонова. Композитор Петко Манчев. Участват Димитър Димитров и Мая Димитрова. Копродукция на ДКТ-Бургас и Театър M&M – София.

Котаракът с чизми от Роза Николова (по Шарл Перо). Стихове Валерии Петров. Постановка МКТ „Слон“. Сценография Мирослав Цветанов. КукЛИ Диляна Цонова. Музика Хайгашот Агасян. УчастВАТ Роза Николова и Мирослав Цветанов. Малък куклен театър „Слон“ – София. Приказка в га-мажор от Атанас Борисов (по Светослав Минков). Постановка Съби Събев. ХудожНИК Катя Милушева. Композитор Веселин Койчев. Участват Детелина Калева, Нина Стаматова и Илия Бързаков. Регионален куклен театър „Светулка“ – Пазарджик. Голият крал по Ханс К. Андерсен. Драматизация и постановка Александър Ткачов. Сценография Снежана Гъркова. Музика Чавдар Селвелиев. Участват Ива Апостолова, Мая Бежанска, Галина Савова и Георги Георгиев. Централен куклен теаър – София. Дон Кихот. Постановка Петър Пашов. ДКТПловдив. Изложба живопис „Дървета и храмове“ на Панайот Добрев. Изложба на студенти по сценография от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Жури на фестивала Мирослава Кортенска – председател Атанас Бояджиев Емилия Терзиева

Холандско жури Ада д’Хамекурт Тон Деламаре Награди На журито на фестивала Голямата награда Добър ден, Пинокио. Постановка Леонард Капон. ДКТ-Пловдив. На холандското жури І награда Приказка за мъртвата царкиня и седемте юнаци по Александър С. Пушкин. Театър за деца „Дани и Деси“ – Хасково. ІІ награда Театър на колела. (?) ІІІ награда Баба Хола от Панчо Панчев. Постановка Веселин Анев. Моноспектакъл на Павлина Трифонова. ДКТ-Видин. ДКТ-Пловдив, за показаните спектакли. На детското жури Котаракът с чизми от Роза Николова (по Шарл Перо). Малък куклен театър „Слон“ – София. На пловдивското театрално общество Ваня Сивинова

187


ІХ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (20 – 24.09.2000) Селекционер Христина Арсенова 20.09.2000 Принцът на призраците от Симон Еди Шварц. Постановка Леонард Капон. ДКТ-Пловдив. 21.09.2000 Гимнастика за опашката. Постановка Павла Манева. Сценография и кукли Ангел Манов. Композитор Петя Недева. Участват Яна Томова, Росица Спасова и Тянка Господинова. Театър „Форте“ – София. Приказка за чистотата. Сценична адаптация и постановка Дора Рускова. Сценография и кукли Марина Янева. Музика Елена Методиева. Участват Христина Николаева, Жулиета Николаева и Стефка Янчева. ДКТ-Ямбол. Червената шапчица и граховото зърно. Автор и постановка Атанас Илков. Куклен театър Ниш, Югославия. Бон Бон Оле от Томас Имов и Мирослава Топчиева. Постановка Томас Имов. Сценография и кукли Свила Величкова. Музика Кристиян Бояджиев.Участват Неделина Роселинова, Нели Токмакчиева и Грета Кръстева. ДКТ-Бургас. 22.09.2000 Двете принцеси. Драматизация и постановка Славчо Маленов. Сценография и кукли Васил Рокоманов. Музика Мален Маленов. Участват Камелия Каменова, Корнелия Ортова и Олег Еличов. ДКТ-Видин. Момиченцето и мечока. Постановка Христина Букова. Художник Лиза Иванова. Моноспектакъл на Христина Букова. Театър „Минускул“, Холандия. Хензел и Гретел. Драматизация Вера Стойкова. Постановка Дарин Петков. Сценография Емил Иванов. Композитор Гергана Василева. Участват Силвия Предова, Виолета Коматева и Танчо Георгиев. ДКТ-Хасково. Едно приказно градче от Маргарит Минков. Сценарий и постановка Тодор Вълов. Сценография Стефка Кювлиева. Композитор Елена Методиева. Участват Цветослава Симеонова, Георги Стоянов и Румен Угрински. Централен куклен театър – София. 23.09.2000 Снежанка. Драматизация, постановка и музикално оформление Елза Лалева. Сценография Нели Бобева. Участват Ефимия Павлова и Здрава Михайлова. ДКТ-Сливен. 188

Добър ден, Пинокио по Карло Колоди. Постановка Леонард Капон. ДКТ-Пловдив. Играта на птицата. Постановка и изпълнение Анне Вестфал, Фредерико Мегела и Густаво Ризоти. Amalgama e CIA 2, Рио де Жанейро, Бразилия. Тристан и Изолда. Автори, постановчици и изпълнители Малгожата Пиелеч и Едит Собочинска. Сценография Барбара Пошчвардовска. Театрална трупа „Бай Поморски“, Торун, Полша.

17.09.2001 Откриване на Сценографска изложба. Нос по Николай В. Гогол. Драматизация и режисура Петър Чернев. ДКТ-Пловдив. 18.09.2001 Приказка за едно коте, една звездичка и още нещо от Златина Билярска. Постановка Бистра Тупарова. Сценография и кукли Пламен Бонев. Участват Кремена Славкова, Свилен Русанов и Ива Калафатова. ОКТ-Благоевград. Храбрият оловен войник,по Ханс К. Андерсен. Драматизация и постановка Тодор Вълов. Кукли и сценография Стефка Кювлиева. Музика Елена Методиева-Мечо. Участват Елка Балабанова и Веселин Василев. Театър „Весел“ – Велико Търново. Нашият град. Драматизация и постановка Кирякос Аргиропулос. Сценография Евгения Лачева. Музика Светла Иванова. Участват Неделина Роселинова, Ирена Ненчева, Георги Минков и Георги Ламбуров. ДКТ-Бургас. Приказка за цар Салтан по Александър С. Пушкин. Постановка и музикално оформление Вяра Стефанова. Сценография Мирослав Цветанов. Моноспектакъл на Катерина Илкова. ДКТ-Кърджали.

24.09.2000 Принцесата и граховото зърно. Постановка Ваня Сивинова. ДКТ-Пловдив. Бременските музиканти. Драматизация и постановка Леонард Капон. Сценография Виржиния Петкова. Моноспектакъл на Юлия Радева. ДКТ-Добрич. Жури на фестивала Стефан Янков – председател Атанас Бояджиев Холандско жури Ада д’Хамекурт Тон Деламаре Награди На журито на фестивала Голямата награда Бон Бон Оле от Томас Имов и Мирослава Топчиева. Постановка Томас Имов. Сценография и кукли Свила Величкова. Музика Кристиян Бояджиев. ДКТ-Бургас. Специалната награда За актьорския ансамбъл в „Едно приказно градче“ от Маргарит Минков в лицето на Цветослава Симеонова, Румен Угрински и Георги Стоянов. ЦКТСофия. Награда за куклена импресия Тристан и Изолда. Театрална трупа „Бай Поморски“, Торун, Полша. Награда за режисура Ваня Сивинова, режисьор на „Принцесата и граховото зърно“ на ДКТ-Пловдив, за приноса ѝ в утвърждаването на камерната куклено-театрална форма. На холандското жури Приказка за чистотата. Постановка Дора Рускова. ДКТ-Ямбол.

Х юбилеен международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (17 – 21.09.2001) Селекционер проф. Слави Маленов

На детското жури Едно приказно градче от Маргарит Минков. Постановка Тодор Вълов. Централен куклен театър – София.

19.09.2001 Оловният войник от Олга Чурчич по Ханс К. Андерсен. Постановка и изпълнение Олга Чурчич и Александър Чурчич. Кукли Живко Ангелов. Музика Милен Македонски. Театър Плюс – София. Снежната царица. Постановка Веселин Бойдев. ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма) Паладинът на Франция от Леле Луцати. Адаптация Мончо Алпуенте. Постановка Хулио Мичел Вилакорта. Кукли-рисунки Леле Луцати. Музика Куко Перес. Участват Хуан Антонио Санс Карлос, Давид Фарако де Градо и Хулио Мичел Вилакорта. Театър „Либелула“, Сеговия, Испания. Златка – златното момиче. Драматизация и постановка Тодор Вълов. Сценография Стефка Кювлиева. Музика Елена Методиева и Теодора Шипковенска. Участват Нелла Хаджиева, Галина Савова, Сивина Сивинова и Румен Угрински. Централен куклен театър – София.

20.09.2001 Питър Пан. Драматизация и постановка Христина Арсенова. Сценография и кукли Емилияна Тотева. Музика Нели Лазарова. Участват Екатерина Илиева и Румен Куртев. ДКТ-Добрич. Малкото смело конче. Автор и постановка Йован Каран. Участват Йован Каран, Наташа Путич и Данило Михевич. Народен театър „Тоша Йованович“, Зренянин, Югославия. Свинарят по Ханс К. Андерсен. Драматизация и постановка Роза Николова. Сценография Мирослав Цветанов. Кукли Диляна Цонова. Музика Методи Иванов-Мечо. Участват Роза Николова и Мирослав Цветанов. Малък куклен театър „Слон“ – София. Петрушка и Хитлер. Постановка А. Заболотни. Сценография С. Тараканов. Кукломайстор Е. Бондаренко. Участват А. Заболотни, Д. Чернов, Е. Бондаренко и Р. Иванова. Псковски областен куклен театър, Русия. 21.09.2001 Откъде си дошло, хлебче? от Томаз Лапажне. Постановка и музика Горан Заврсник. Сценография Соня Липовац. Костюми Златка Кнапиц. Хореография Мая Полянец. Участват Мая Полянец и Томаз Лапажне. Театър „Уникат“, Любляна, Словения. Червената шапчица, по Братя Грим. Драматизация Ливия Крофлин. Постановка Вера Лончар. Кукли Миряна Йелашац. Сценография Томислав Златиц и Игор Кирин. Музика Игор Савин. Участват Ливия Крофлин, Иван Шполярец-Щеф и Олга Вуйович.Театрална група „Луткобус“, Загреб, Хърватска. Снежанка по Братя Грим. Постановка Коваш Илдико. Сценография Фебус Л. Щефанеску. Музика Габриел Албрехт. Участват Дан Хандореану, Михаела Григораш и Моника Балдея. Театър „Гонг“, Сибиу, Румъния. Хамлет, по Уилям Шекспир и Ричард Армър. Драматизация и постановка Съби Събев. ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма). Жури на фестивала Юлия Огнянова – председател 189


Майя Петрова Трайче Кацаров (Македония) Награди На журито на фестивала І награда Паладинът на Франция. Театър „Либелула”, Сеговия, Испания.

За най-добър спектакъл за деца

За актьорско майсторство На трупата на ДКТ-Пловдив за участието му със спектакли в и извън конкурсната програма на Х издание на фестивала. Специална награда Петрушка и Хитлер. Псковски областен куклен театър, Русия.

Нашият град. ДКТ-Бургас.

ХІІ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (17 – 21.09.2003)

ХІ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (17 - 20.09.2002) 17.09.2002 Изложба на Йордан Янаров (кукломайстор). Изложба във фоайето на театъра. Грозното патенце по Ханс К. Андерсен. Постановка Веселин Бойдев. ДКТ-Пловдив. 18.09.2002 Марионетно ателие. Крал Етълбърт и веселият нехранимайко. Постановка и музикално оформление Явор Гигов. Сценография Вера Бенковска. Участват Таня Гигова и Нина Гавазова. Театър „Йо-хо-хо“ – София. Тигърче, какво ти е? Драматизация Росица Миновска-Деведжиева. Постановка Тодор Вълов. Сценография Стефка Кювлиева. Композитор Елена Методиева. Участват Румяна Джамбазова, Теменуга Хараланова, Гергана Краева и Тодор Сараджалиев. ДКТ- Русе. Карагьозска булка по турска народна приказка. Класически пример за театър на сенките с Алпай Еклер. Участва Алпай Еклер. Ускударски карагьозски театър, Истанбул, Турция. Нещо хубаво, нещо само твое! Автори, постановка и изпълнители Здрава Каменова и Петя Арнаудова. Театър „Ще“ – София. 19.09.2002 Приказка за водата. Автор и постановка Бианка Бенковска. Сценография Благовеста Василева. Музика Милен Македонски. Участват Мария Райчева и Румен Гаванозов. ДКТ-Сливен. Красавицата и звярът. Автор и постановка Дора Рускова. Сценография Анна Пулиева. Музика Кирил Василев. Участват Корнелия Ортова и Олег Еличов. ДКТ-Видин. 190

Разбойническа приказка. Постановка Евелина Кьосовска. ДКТ-Пловдив. И лъжа, и истина по ирландска народна приказка. Сценарий и постановка Мария Банова. Авторска музика Димо Стоянов от P.I.F. Участват Албена Михова, Гергана Забунова и Петър Калчев. Театрална формация „Завеса“ – София.

17.09.2003 Меко казано от Валери Петров. Постановка Васил Апостолов. ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма).

20.09.2002 Косе Босе от Рада Москова. Постановка Злати Златев. Сценография и кукли Коста Ортодоксов. Музика Владимир Джамбазов. Участват Захаринка Андонова, Елина Чанева и Александър Братоев. ДКТ-Пазарджик. Снежната кралица. Драматизация, постановка и музикално оформление Николай Бояджиев. Сценография Емилияна Тотева. Участват Калина Маринова и Николай Бояджиев. Театър „Каре“ – София. Гърбавият цар от Херберт Хелкен. Постановка Богдан Драгулеску. Сценография Даниела Драгулеску. Музика Флорин Григорас. Участват Анжела Паскую, Жено Майор и Адриан Прохаска. Театър „Гонг“, Сибиу, Румъния. Малкият Цахес, наречен Цинобър. Постановка Веселка Кунчева. ДКТ-Пловдив. Жури на фестивала Проф. Атанас Илков – режисьор, педагог (председател) Доц. Дойчина Синигерска – театровед Христина Арсенова – режисьор Награди

София.

На журито на фестивала Голямата награда Нещо хубаво, нещо само твое. Театър „Ще“–

Поощрения Грозното патенце. ДКТ-Пловдив. Разбойническа приказка. ДКТ-Пловдив. И лъжа, и истина. Театрална формация „Завеса“ – София. На холандското жури Снежната кралица. Театър „Каре“ – София.

18.09.2003 Аладин и вълшебната лампа. Автор, постановка и изпълнител Димитър Тодоров. Сценография Дияна Узунова и Димитър Тодоров. Димитър Тодоров – София. На кръстопът или Приказка за добрите приятели. Автор и постановка Орхан Таир. Сценография и кукли Лариса Нагорска. Музика Петя Тончева. Участват Кольо Стайков, Емил Темелков и Цветина Иванова. Копродукция на ДКТ-Търговище и ДКТ-Шумен. Коминкови приказки по приказки на Маргарит Минков. Текст на песните Анна Топалджикова и Елза Лалева. Сценична адаптация и постановка Елза Лалева. Сценография Нели Бобева и Недко Жечев. Музика Кристиян Бояджиев. Участват Цветослава Симеонова и Атанас Бончев-Наката. Копродукция на ДКТ-Сливен и Столичен куклен театърСофия. Юбю крал по Алфред Жари. Постановка Петър Чернев. ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма).

19.09.2003 Патето Жълтурко от Иван Сивинов. Постановка Ваня Сивинова. ДКТ-Пловдив. Приключение в парка от Боян Панчев. Постановка Мария Банова. Сценография Благовеста Василева. Композитор Димо Стоянов. Участват Неделина Роселинова, Ирена Ненчева и Георги Минков. ДКТ-Бургас. Арменски шанс от Рубен Цатурян. Постановка Рубен Бабаян. Сценограф Хасмик Гаспарян. Музика Роберт Саркисян, Лилит Саркисян и Сурен Саркисян. Участват Роберт Саркисян, Григор Акопян, Лилит Даниелян и Найра Акопян. Държавен куклен театър „Х. Тумянян”, Ереван, Армения. Имате поща по Едуардо Галеано. Постановка Клаудио Хочман. Сценография Пабло Лавезари. Музика Едуардо Аленде. Моноспектакъл на Фернан Кардама. Театър „Есфера“, Алкала ла Реал, Испания. 20.09.2003 Циркът идва от Мариян Пунгартник. Постановка Павел Полак. Кукли и сценография Павел Калфус. Музика Грегор Стръниса. Участват Карла Годич и Данило Трстеняк. Куклен театър, Марибор, Словения. Четири принцеси и един змей. Постановка Съби Събев. ДКТ-Пловдив. Голямата рокля от Джулия Руиз. Постановка и изпълнения Лола Лопез. Сценография Иза Сото. Кукли Сандра Диаз. Музика Мариано Лозано. Театър Ласал, Гранада, Испания. Туп-туп. Автор, постановка и сценография Магдалена Митева. Музика Владимир Ковачев. Участват Магдалена Митева, Мариета Петрова, Ева Николова и Нина Гавазова. Асоциация за млади творци „Никои“ – София. 21.09.2003 Спящата красавица. Авторски моноспектакъл на Здрава Каменова. Сценография и кукли Рада Петрова. Музика Петър Пашов-младши. Театър „Ще“– София. Питър Пан по Джеймс Матю Бари. Постановка Петър Пашов. Сценография Енчо Аврамов.

Музика Петко Манчев. Автор на песните Жени Пашова. Участват Жени Пашова, Иван Кайраков и Петър Пашов-младши. Театър „Ателие 313“ – София. Синдбад и Ко (епизодите на странстването), по мотиви от „Хиляда и една нощ“. Постановка Надежда Алексеева. Сценография Александър Алексеев. Музика Татяна Боброва. Балетмайстор Елена Фьодорова. Участват Алена Бодрова, Юлия Степанова, Сергей Никулин, Алекси Тимофеев, Андрей Данилов и Олег Зверев. Театър за деца и младежи „Малий“, Велики Новгород, Русия (извън конкурсната програма).

дател)

Жури на фестивала Проф. Дора Рускова – режисьор (предсеЕшуа Бело – театрален критик и теоретик Надежда Алексеева (Русия) – режисьор Награди

На журито на фестивала Основното жури номинира 11 спектакъла от афиша на фестивала на следните театри и трупи: ДКТ-Бургас, СКТ, ДКТ-Сливен, Театър „Никои“, Театър „Ателие 313“, Театър „Ще“, Димитър Тодоров, ДКТШумен и ДКТ-Търговище; Театър за деца и младежи „Малий“ (Русия), Театър „Есфера“ (Испания), Театър „Ласал“ (Испания), Куклен театър (Словения), Куклен театър (Армения). За актьорско майсторство Фернан Кардама за моноспектакъла „Имате поща“, Театър „Есфера“, Алкала ла Реал, Испания. Жени Пашова за ролята ѝ в „Питър Пан“, Театър „Ателие 313“ – София. Поощрения Асоциация за млади творци „Никои“ – София за творчески търсения в областта на куклената миниатюра в спектакъла „Туп-туп“. Нели Бобева и Недко Жечев за сценографията на спектакъла „Коминкови приказки“, копродукция на ДКТ-Сливен и Столичен куклен театър – София. 191


ХІІІ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (16 – 20.09.2004) 16.09.2004 Улични прояви. Театър „Цвете“ – София (извън конкурсната програма). Откриване на Сценографска изложба на училището по сценични кадри – Пловдив. Stop, авторски спектакъл на Андраш Ленарт. Семеен куклен театър „Микроподиум”, Будапеща, Унгария. Студеното сърце по Вилхелм Хауф. Постановка Веселин Бойдев. ДКТ-Пловдив. 17.09.2004 Магьосницата Време. Автор и постановка Бианка Бенковска. Сценография Яна Вълчева. Музика Валентина Бояджиева. Моноспектакъл на Ефимия Павлова. ДКТ-Сливен. Спящата красавица по Шарл Перо. Сценарий Веселин Бойдев и Таня Евтимова. Постановка и изпълнение Таня Евтимова. Сценография и кукли Атанас Евтимов. Художник Антон Асенов. Музика Деси Евтимова. Театър „Дани и Деси“ – Хасково. Възпитание на чувствата. Автор и постановка Елза Лалева. Кукли и сценография Ани Пулиева. Музика Кристиян Бояджиев. Участват Сивина Сивинова, Нелла Хаджиева и Георги Стоянов. Столичен куклен театър – София. Мързеливата пчеличка. Автори и постановка Евелина Кьосовска и Веселин Бойдев. ДТКПловдив. Прожекция на анимационни филми на Тодор Динов. (Паралелна програма.) 18.09.2004 Тигърчето Тика. Постановка Йован Каран. Сценография Мариян Барос. Кукли Йован Каран. Музика Данило Михневич и Татяна Релжин. Участват Наташа Путич, Данило Михневич, Андреа Поса и Йован Каран. Народен театър „Тоша Йованович“, Зренянин, Сърбия и Черна гора. Тайният живот на играчките. Автор и постановка Симон Еди Шварц. Сценография Ханна Шварц. Кукломайстор Недко Данев. Музика Борис Карадимчев. Участват Жулиета Николаева, Стефка Янчева и Ангел Попов. ДКТ-Ямбол. 1,67 м. Автор, постановка и сценография 192

Магдалена Митева. Музика Владимир Ковачев. Участват Мила Коларова и Нина Гавазова. Асоциация за млади творци „Никои“ – София. Сапунени мехури. Автор и постановка Дан Йон Хандореан. Участват Дан Йон Хандореан и Барбара Корина Крисан. Театър „Гонг“, Сибиу, Румъния. Прожекция на анимационния филм „Шок” на Златин Радев. (Паралелна програма.) 19.09.2004 Щастливият принц по Оскар Уайлд. Постановка Съби Събев. Сценография Томиана Томова. Моноспектакъл на Силвия Предова. ДКТ-Хасково. Уличен театър. Постановка Цвете Янева. Театър „Цвете“ – София (извън конкурсната програма). Синята брада по Шарл Перо. Постановка И. Игнатиев. Сценография А. Игнатиева. Музика Д. Гусев. Участват Андрей Абрамов и Владимир Коняхин. Държавен куклен театър Рязан, Русия. В края на ноември от Туве Янсон. Постановка и изпълнение Румен Гаванозов. Сценография Станислава Кръстева. Декор Златко Аврамов. Кукломайстор Петър Чекуров. Театър „Ателие 313” – София. Прожекция на анимационния филм „Въображаем концерт” на Катя Петрова. (Паралелна програма.) 20.09.2004 Яйцето по Борис Априлов. Постановка и сценография Мария Банова. Музика Димо Стоянов от P.I.F. Участват Галина Савова, Румен Угрински и Сивина Сивинова. Арт-сдружение „Завеса“ – София. Лешникотрошачката. Либрето Рози Коцис по Е. Т. А. Хофман и П. И. Чайковски. Постановка Рита Бартал-Кис. Кукли Ерик Гросшмид. Сценография Акос Матравулги. Участват Илона Иллес, Андреа Козма, Петер Варга и Тибор Кис. Куклен театър „Бобита“, Печ, Унгария. Принцесата и граховото зърно по Ханс К. Андерсен. Драматизация и постановка Тодор Вълов. Сценография Емилияна Андонова-Тотева. Композитор Елена Методиева. Акустична китара Венцислав Диков. Участват Румяна Джамбазова, Герга-

на Краева, Анелия Пейчева и Тодор Сараджалиев. ДКТ-Русе. Con Аnima, авторски спектакъл на Андраш Ленарт. Семеен куклен театър „Микроподиум“, Будапеща, Унгария. Яна и зеленият лапъндер. Детска школа – Пловдив. Жури на фестивала Проф. Николина Георгиева – режисьор (председател) Сергей Столяров (Русия) – режисьор Ицко Мазнев – художник

Награди

къл

На журито на фестивала Голямата награда за най-добър спекта-

Румен Гаванозов за постановката и актьорското изпълнение във „В края на ноември“, Театър „Ателие 313“ – София. Награда за изобретателност и виртуозна игра с куклите Андраш Ленарт за „Stop“ и „Con Аnima“, Семеен куклен театър „Микроподиум”, Будапеща, Унгария.

Награда за блестяща екипна работа Мария Банова, Димо Стоянов, Галина Савова, Румен Угрински и Сивина Сивинова за „Яйцето“, Арт-сдружение „Завеса“ – София. яние

Награда за артистизъм и сценично оба-

Румен Караманов, Евелина Кьосовска, Димитър Николов-Шаблата и Ива Великова-Антонова за спектаклите „Студеното сърце“ и „Мързеливата пчеличка“, ДКТ-Пловдив.

ХІV международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (19 – 22.09.2005)

19.09.2005 Сценографска изложба. Принцесата със златния глас. Постановка Леонард Капон. ДКТ-Пловдив. 20.09.2005 Червената шапчица по Шарл Перо. Драматизация и постановка Мариета Ангелова. Сценография и кукли Евгения Лачева. Музика Петър Цанков. Участват Мариета Ангелова и Красимир

Василев. Театрална къща „Мариета и Марионета“ – София. Писмо до Дядо Коледа от Мария Банова и Галина Савова. Стихове Панчо Панчев. Постановка и сценография Мария Банова. Музика Димо Стоянов от P.I.F. Участват Венцислава Асенова, Румен Угрински и Димо Стоянов P.I.F. Арт-сдружение „Завеса“ – София. Карлсон и дребосъчето по мотиви от Астрид Линдгрен. Авторски спектакъл на Здрава Каменова и Моника Митева. Сценография Рин Ямамура. Композитор Мартин Каров. Участват Здрава Каменова и Моника Митева. Театър „Ще“ – София. 80 дни около света по Жул Верн. Интерпретация и изпълнение Фернан Кардама. Сценография Рикардо Верние. Консултант Лусиана Рейнал Мачадо. Театрална компания на Фернан Кардама, Испания. 21.09.2005 Момче и вятър от Ран Босилек. Драматизация и постановка Ирослав Петков. Сценография Живко Ангелов. Участват Пейо Пантелеев, Георги Минков и Ирена Ненчева. ДКТ-Бургас. Бяла приказка. Постановка Ваня Сивинова. ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма). Лешникотрошачката от Рози Кочис (по Ернст Т. А. Хофман и Пьотър И. Чайковски(. Постановка Ри-

та Бартал-Кис. Кукли Ерик Гросшмид. Сценография Акос Матравулги. Участват Илона Илес, Андреа Козма, Петер Варга и Тибор Кис. Куклен театър „Бобита“, Печ, Унгария. Малки истории за любовта от Алексей Лелявски (по книгата на Марит Торогвист). Драматург Франк Бернхард. Сценография Саша Вакхрамейев. Музика Юрген-Тито Кнап. Участват Клаудия Тост и Нис Согаард. Куклен театър, Магдебург, Германия. 6 000 000 000 бр. Автор, постановка, сценография и изпълнител Магдалена Митева. Музика Владимир Ковачев. Асоциация за млади творци „Никои“ – София. 22.09.2005 Балкански пътешественик от Янко Митев. Постановка Съби Събев. Сценография Томиана Томова. Музика Веселин Койчев. Участват Силвия Предова и Янко Митев. ДКТ-Хасково. Бон бон оле. Участват Яна, Диди, Деси, Ели, Теди, Биби и Стайко. Ръководители на школата Мария Банова, Галина Савова и Димо Стоянов. Детска куклена школа „Арт Ленд“ към Арт-сдружение „Завеса“ – София. Желанието, наречено Фауст. Постановка Сергей Столяров (Русия). ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма). 193


23.09.2005 Панта рей ІІ. Авторски спектакъл на Шарлоте Пюк-Жоолен. Куклен театър „Магиш“, Маастрихт, Холандия (извън конкурсната програма).

Жури на фестивала Злати Златев – режисьор (председател) Емилияна Тотева – сценограф Кремена Димитрова – театровед Награди На журито на фестивала

І награда (Голямата награда за най-добър спектакъл) Желанието, наречено Фауст. ДКТ-Пловдив. ІІ награда за новаторски търсения в куклената миниатюра Малки истории за любовта. Куклен театър, Магдебург, Германия. ІІІ награда за оригинална авторска музика Димо Стоянов за „Писмо до Дядо Коледа“, Арт-сдружение „Завеса“. Извънредна награда за най-добър актьор Румен Угрински в „Писмо до Дядо Коледа“, Арт-сдружение „Завеса“.

На холандското жури І награда Балкански пътешественик. ДКТ-Хасково. ІІ награда 6 000 000 000 бр. Асоциация за млади творци „Никои“ – София. ІІІ награда Принцесата със златния глас. ДКТ-Пловдив. На детското жури Бяла приказка. ДКТ-Пловдив.

ХV международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (4 – 10.09.2006) 4.09.2006 Тримата братя и златната ябълка. Постановка Евелина Кьосовска. ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма). Огнена импресия. Нария Инри Магария – София. 5.09.2006 Забава в горската дъбрава. Автор и постановка Ирослав Петков. Сценография Евгения Лачева. Музика Петко Манчев. Участват Ирена Ненчева, Румяна Кралева и Георги Минков. ДКТ- Бургас. Кокошка с брошка. Сценарий и постановка Петър Тодоров. Художник Ханна Шварц. Музикално оформление Десислава Минчева. Моноспектакъл на Десислава Минчева. Копродукция на Центъра за изкуства „За Родопите“, с. Бостина и РДТ-Смолян. Мистерия с яйца. Постановка Теодора Попова. Сценография Вера Бенковска. Музика Владимир Джамбазов. Участват Биляна Маринова, Калина Маринова, Мария Райчева и Георги Манев. ДКТСливен. 6.09.2006 Джуджето Дългоноско по Вилхелм Хауф. Драматизация Петя Димитрова. Постановка Веселин Бойдев. Сценография и кукли Крум Крумов. 194

Музика Васил Бойдев. Сценография и кукли Крум Крумов. Музика Васил Громков. Участват Красимир Колев, Аделина Илиева и Евгения Георгиева. ДКТВидин. Театърът на Карабас. Авторски спектакъл на Олга Чурчич и Александър Чурчич. Кукли Олга Чурчич. Музикално оформление Александър Чурчич. Театър „Плюс“, Хихон, Испания. Палечка по Ханс К. Андерсен. Сценична адаптация и постановка Вера Стойкова. Сценография Мариета Голомехова. Музика Нелко Коларов. Участват Евгения Василева, Диана Цолевска, Галин Гинев, Боян Стоянов и Вера Стойкова. ДКТ-Варна. 7.09.2006 Кълбото. Авторски спектакъл на Румен Гаванозов и Станислава Кръстева. Музикално оформление Светлозар Георгиев. Моноспектакъл на Румен Гаванозов. ДКТ-Ямбол. Петрушка и житената питка. Автор и постановка Александър Заболотни. Художник Евгений Бондаренко. Музика Виктор Расовски. Участват Елена Смирнова, Раиса Иванова, Евгений Бондаренко, Дмитрий Чернов и Александър Заболотни. Областен куклен театър, Псков, Русия. Мистерията на Ориента от Франциско Брито и Вула Куру. Постановка Франциско Брито. Сце-

8.09.2006 Изгревът от Александър Попеску. Постановка Петър Петков. Сценография и кукли Веселин Анев. Музикално оформление Детелина Захариева. Участват Елиф Саноглу, Биржан Саноглу, Утку Чорбаджи, Ердоган Анъл Текин и Месут Саноглу. Театър „Млади актьори“, Люлебургаз, Турция. Кой заплита конските гриви от М. Азов и Тикхвински. Постановка Е. Пермяков. Сценография А. Курманалина. Музикално оформление А. Ермекбаев. Областен куклен театър „Алакай“, Актобс, Казахстан. Подаръкът за годишнината. Постановка Рошанак Рошан. Сценография Нармин Назми. Кукли Салма Мохсени-Адрехали. Музика Хюсеин Пишкар. Участват Афшин Нашхеми, Салма МохсениАдрехали, Бахрам Бенбахани, Рошанак Рошан и Сасан Пируз. Куклен театър „Рейн“, Техеран, Иран. 9.09.2006 Червената шапчица. Постановка Евелина Кьосовска. Сценография Крум Крумов. Участват Миглена Тодорова, Цветина Иванова и Стела Стойнева. ДКТ-Търговище. Откъде дойдоха бебетата. Автор и постановка Теодора Попова. Сценография Николай Де-

меров. Музика Гергана Василева. Участват Меглена Вълкова, Юлия Радева и Димитър Ялъзов. ДКТДобрич. Метаморфози. Авторски спектакъл на Ваня Сивинова и Иван Сивинов. Куклено театрално студио „Импресия“ – Пловдив. 10.09.2006 Храбрият оловен войник по Ханс К. Андерсен. Постановка Тодор Вълов. Сценография и кукли Стефка Кювлиева. Музика Елена Методиева. Участват Милица Рецич, Милош Кръстович и Ненад Вулевич. Куклен театър Крагуевац, Сърбия (извън конкурсната програма). Принцесата и граховото зърно. Сценична ковпозиция и постановка Жулиета Колева. Композитор Борис Карадимчев. Сценичен вариант Стефан Янков. Участват Якуб Якуб и Тезджан Ахмедова. Държавен музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова“ – Кърджали (извън конкурсната програма).

Жури на фестивала Саймън Уонг (Китай) – председател

Мария Банова – режисьор Леонард Капон – режисьор Награди На журито на фестивала Награда за най-добро представление Откъде дойдоха бебетата. Автор и постановка Теодора Попова. ДКТ-Добрич. Награда за иновации и търсения в куклената миниатюра Румен Гаванозов за „Кълбото“, ДКТ-Ямбол. Награда за сценография Мариета Голомехова за „Палечка“. ДКТВарна. Почетен знак на фестивала Десислава Минчева за актьорско постижение в „Кокошка с брошка“. Копродукция на Центъра за изкуства „За Родопите“, с. Бостина и РДТ-Смолян. Театър „Барути, на ръба на сетивата” от Гърция за визуални постиженияа в „Мистерията на Ориента“. Куклен театър „Рейн“ от Иран за „Подаръкът за годишнината“. На холандското жури Джуджето Дългоноско. ДКТ-Видин.

ХVІ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (5 – 8.09.2007) 5.09.2007 Желанието, наречено Фауст. Постановка Сергей Столяров (Русия). ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма).

нография Вула Куру. Музика Паблос Сарандинос. Участват Алеки Папахачис, Франциско Брито, Вула Куру и Костас Ангелопулос. Театър „Барути, на ръба на сетивата“, Атина, Гърция.

6.09.2007 Шестте пингвинчета от Борис Априлов. Постановка Венцислав Асенов. Сценография Емилияна Тотева. Музика Павел Васев. Участват Катерина Илкова и Наталия Лачева. Илкова театър – София. Там, накъдето те водят краката. Авторски моноспектакъл на Лаура Кибел. Театър „Лаура Кибел“, Рим, Италия. Както ви харесва по Уилям Шекспир. Постановка Христина Арсенова. Сценография Емилия-

на Тотева. Музика Светлин Петков. Участват Неделина Роселинова и Ирослав Петков. ДКТ-Бургас. Пещерата и сенките. Идея, сценография и визия Сашо Анастасов. Постановка Вера Стойкова. Музика Харолд Бъд. Участват Емилия Петкова, Христо Колев, Диана Цолевска, Боян Стоянов, Евгения Василева, Галин Гинев и Веселина Калчева. ДКТ- Варна. 7.09.2007 Бър-бър-бър за слон и чадър от Мая Дългъчева. Постановка и сценография Мария Банова. Музика Иван Велков. Участват Моника Митева и Ивона Станойкова. Театър „Завеса“ – София. Искам да бъда нормален. Автор и постановка Теодора Попова. Сценография Наталия Гочева.

Музика Гергана Василева. Участват Юлия Радева, Румен Куртев и Бистра Боева. ДКТ-Добрич. Трите съдби на фараонския син от Юрий Сидоров. Постановка Юрий Фридман. Сценография Олег Ермаков. Музика Генадий Герасименко. Хореография Виктор Цапташвили. Участват Александър Кузнецов и Ирина Сергеева. Държавен куклен театър „Арлекин“, Омск, Русия. Лазарица от Йордан Радичков. Постановка и сценография Яна Цанкова. Музика Валя Бояджиева. Участват Румен Гаванозов, Красимир Колев, Олег Еличов, Евгения Георгиева и Пламен Милчев. ДКТВидин. 8.09.2007 195


Часовник с кукувичка от Панчо Панчев. Постановка Ирослав Петков. Сценография Наталия Гочева. Музика Кристиян Бояджиев. Участват Мария Райчева, Калина Бояджиева и Георги Манев. ДКТСливен. Барон Мюнхаузен по Рудолф Ерик Распе. Постановка Славчо Маленов. Сценография Васил Рокоманов и Силва Бъчварова. Музика Владимир Джамбазов. Участват Георги Спасов и Росица Радева-Спасова. Копродукция на ДКТ-Стара Загора и Театър „Ателие 313“ – София. Жажда. Авторски спектакъл на Велимир Велев. Участват Александра Илиева, Александър Караманов, Живко Джуранов, Ивайло Енев, Милена Стоянова, Наталия Василева, Росен Русев, Силвия Петрова, Стоян Стоянов и Татяна Етимова. ВИА театър – София (извън конкурсната програма).

Мариета Голомехова. Музика Ненад Милосавлевич-Галя. Участват Миломир Ракич, Милица Резич, Милош Миловахович, Даря Нешич и Младен Кнежевич. Куклен театър, Крагуевац, Сърбия (извън конкурсната програма).

9.09.2007 Крали Марко от Миролюб Недович. Постановка Веселка Кунчева. Сценография и кукли

Награди На журито на фестивала За впечатляващо майсторство

Жури на фестивала Вера Стойкова – актриса, режисьор (председател) Мариета Голомехова – сценограф Андрей Запоржски (Русия) – сценограф Холандско жури Ада д’Хамекурт Тон Деламаре Теа Фонтейн (сценограф) Тинеке Аденей (фотограф)

Лаура Кибел за „Там, накъдето те водят краката“, Италия. За най-добър актьорски тандем Ирослав Петков и Неделина Роселинова в „Както ви харесва“, ДКТ-Бургас. За оригинална интерпретация Барон Мюнхаузен, копродукция на ДКТСтара Загора и Театър „Ателие 313“ – София. За актьорско майсторство Румен Гаванозов в „Лазарица“, ДКТ-Видин. На холандското жури І награда Барон Мюнхаузен, Копродукция на ДТКСтара Загора и Театър „Ателие 313“ – София. ІІ награда Както ви харесва, ДКТ-Бургас ІІІ награда Искам да бъда нормален, ДКТ-Добрич. На детското жури Барон Мюнхаузен, Копродукция на ДТКСтара Загора и Театър „Ателие 313“ – София.

ХVІІ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (3 – 7.09.2008) Селекционери – Леонард Капон, Румен Караманов, Соня Ботева, Виктор Бойчев, Нели Лазарова, Виржиния Петкова, Ива Великова-Антонова. 3.09.2008 Изложба сценография за куклен театър. Участват студенти, абсолвенти и дипломанти от специалността „Сценография за куклен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София: (дипломанти 2007/2008) Катина Пеева, Рада Петрова, Ралица Блъскова, Петя Караджова, Рин Ямамура; (абсолвенти) Христина Недева-Храстче, Христина Стоилова, Наталия Гочева, Златка Вачева; (студенти ІІ курс) Ива Гигева, Ивайло Николов, Димитър Димитров и Андрей Хамбарски. Малкият принц. Постановка Руслан Кудашов (Русия). ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма). 4.09.2008 Снежанка по Братя Грим. Адаптация, постановка и музикално оформление Елза Лалева. Сценография и кукли Свила Величкова. Участват 196

Анелия Ничева, Мариета Петрова и Христо Димитров. Столичен куклен театър – София. По заповед на щуката. Постановка А. Мишин. Художник Л. Ляповска. Композитор А. Шишкин. Участват Любов Афонина, Александър Антоненко, Татяна Демурова, Александър Жеребцов, Елена Мишина, Елена Османова и Евгений Храмов. Държавен академичен куклен театър Нижни Новгород, Русия. Студено. Постановка Ивелина Стоянова. Сценография Божидар Александров-Дарик. Използвана е музика на Теодосий Спасов, Румен Тосков, Стоян Янкулов и Елица Тодорова, Веселин Митев. Участват Мила Коларова, Ярослава Павлова, Явор Караиванов и Божидар Александров. Театър „Никои”– София. Сънувах как парченца от луната падат като перца от Тала Мотазеди и Мариам Мойни. Сце-

нография Абас Тагхи Абади и Мохамад Риванди. Куклена група „Нозад“, Техеран, Иран. 5.09.2008 Принцеса Бум Тряс. Автор и постановка Здрава Каменова. Сценография и кукли Ирина Пламенова. Композитор Чавдар Асенов. Участват Здрава Каменова и Кирил Бояджиев. Театър „Завеса“ – София. Снежанка. Постановка Иван Чабанов. Художник Елена Богданова. Композитор Лариса Казакова. Московски областен държавен куклен театър, Русия. Аз, Душата. Автор, постановка и музикално оформление Петър Тодоров. Кукла Ханна Шварц. Кукломайстор Петър Чекуров. Костюми Николина Костова-Богданова. Моноспектакъл на Десислава

Грим). Текст на песните Славчо Маленов. Постановка Дарин Петков. Сценография Диана Узунова. Композитор Гергана Василева. Участват Делян Кьосев, Станислав Станев, Ивет Лазарова-Торосян и Елица Георгиева. ДКТ-Стара Загора. История с обувки. Идея, интерпретация и изпълнение Фернан Кардама. Постановка Карлос Пикеро. Сценография Сандра Диас и Рафаел Рейерос. Трупа на Фернан Кардама, Испания. Премиера на книгата на Ешуа Бело „Красотата на грозната кукла“ (съпътстваща проява). Холстомер по Лев Н. Толстой. Драматизация и постановка Руслан Кудашов. Сценография Андрей Запоржски. Музика Владимир Бичковски. Участват Пьотър Василиев, Борис Матвеев, Татяна Баркова, Денис Пянов и Олга Фирсова. Болшой театър кукол, Санкт Петербург, Русия.

Минчева. Копродукция на Център за изкуства „За Родопите“, с. Бостина и РДТ-Смолян. Трагедията Макбет. Постановка, сценография и хореография Олег Жугжда. Музика Павел Кондрусевич. Участват Лариса Микулич, Васили Прободяк, Олег Жугжда и Иван Добрук. Регионален куклен театър, Гродно, Беларус. 6.09.2008 Жабокът цар от Веселин Бойдев (по Братя

7.09.2008 Лошата принцеса. Постановка Мирослав Стоилов. Сценография Елена Цонкова. Музика ГалиНА Попова и Симона Генкова. Участват Мая Младенова и Владимир Колишкин. Театър „А“ – София. Папагалчето Рони. Текст на песните Красимир Машев. Постановка Злати Златев. Сценография Свила Величкова. Музика Владимир Джамбазов. Участват Боян Стоянов, Евгения Василева, Веселина Калчева, Красимир Добрев и Гергана Господинова. ДКТ-Варна. Госпожа Фантазьорка от Мария Станкова. Постановка Веселка Кунчева. Сценография Мариета Голомехова. Композитор Христо Намлиев Моноспектакъл на Румен Гаванозов. ДКТ-Видин.

Огнена импресия. Участват Гергана Живкова-Станева, Мария Николова, Пламен Иванов, Рая Карпачева и Саша Хаджиева. Пърформънс група „Нария Инри Магария“ – София.

тел)

Жури на фестивала Христина Арсенова – режисьор (председаБогдана Костуркова – театровед Димитър Воденичаров – сценограф Награди

На журито на фестивала Награда за най-добра куклена миниатюра Аз, Душата. Копродукция на Център за изкуства „За Родопите“, с. Бостина и РДТ-Смолян. Награда за най-добър спектакъл Холстомер. Болшой театър кукол, Санкт Петербург, Русия. На холандското жури І награда Аз, Душата. Копродукция на Център за изкуства „За Родопите“, с. Бостина и РДТ-Смолян. ІІ награда Студено, Театър „Никои“ – София. ІІІ награда Жабокът цар, ДКТ-Стара Загора. На детското жури История с обувки, Трупа на Фернан Кардама, Испания.

ХVІІІ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (3 – 7.09.2009) 3.09.2009 Едип. Празникът на ослепяването. Постановка Руслан Кудашов (Русия). Копродукция на ДКТ-Пловдив, ДКТ-Бургас и ДКТ-Стара Загора (извън конкурсната програма). 4.09.2009 Прасенцето. Автор и постановка Бианка Бенковска. Сценография Майя Петрова. Костюми Пе-

тър Чекуров. Музика Александър Савелиев. Участват Милена Стоянова, Пепа Манева и Янчо Иванов. ДКТ-Сливен. Побързай! Авторски спектакъл на Павла Манова и Ксаба Радулу. Костюми и дизайн Иван Ставрев. Кукли Павла Манова. Участват Павла Манова и Ксаба Радулу. Куклен театър „Пъзел“, Монреал, Канада. Малкият Амадеус. Авторски моноспекта-

къл на Гадит Коен. Постановка Елит Вебер. Кукли Юлия Кривицки. Костюми Гадит Коен. Музикално оформление Бени Менахем. Куклен театър „Агадит“, Тел Авив, Израел. 5.09.2009 Цар Дроздобрад. Постановка Ирослав Петков. Сценография Свила Величкова. Композитор 197


Светлин Петков. Участват Александра Илиева и Ивайло Енев. ДКТ-Бургас. Малката самовила. Драматизация и постановка Славчо Маленов. Сценография и кукли Васил Рокоманов и Силва Бъчварова. Музика Владимир Джамбазов. Участват Елица Стоянова, Ана Дюлгерова, Делян Кьосев и Станислав Матев. ДКТ-Стара Загора. Ак. Ак. (Шинел) по Николай В. Гогол. Постановка Рубен Бабаян. Сценография К. Егиазарян. Осветление Арам Агхажианян. Участват Сурен Саргсиян, Роберт Багхдасарян, Агхаси Мелконян, Карен Хачатрян, Люсине Хачатрян, Мурад Надирян, Астхиг Григорян и Армине Керобян. Държавен куклен театър „Ованес Туманян“, Ереван, Армения (извън конкурсната програма). 6.09.2009 Хитър Петър. Драматизация и постановка Валентин Владимиров. Сценография и кукли Елена Цонкова. Музика Петко Манчев. Участват Михаела Тюлева и Димитър Иванов. Театър „Ариел“ – София. Странни случки – трите прасенца. ПостановкаТеодора Попова. Сценография Наталия Гочева. Композитор Георги Гарчов. Участват Димитрина Славова, Димитър Ялнъзов и Румен Куртев. ДКТДобрич. Съкровището. Автор и постановка Пейо Пантелеев. Сценография Емилияна Тотева. Музика Георги Минков. Участват Александра Грънчарова, Румяна Кралева, Диян Русев и Георги Минков. ДКТ-Бургас. Шоу на кокили и Огнено шоу. Театър на огъня и сенките „Fireter“ – София (извън конкурсната програма). 7.09.2009 Принцеса Капчица. Постановка Таня Евтимова. Сценография Атанас Евтимов. Музика Деси

ХІХ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (2 – 6.09.2010)

Димова. Моноспектакъл на Таня Евтимова. Театър „Дани и Деси“ – Хасково. Многото богатство не води до добро. Постановка Фармаил Пашаев. Сценография Антика Бадирова. Музика Кхудаят Аскеров. Участват Кхудаят Аскеров, Нахадин Мамедов, Кхудаят АскеровЕлмар Велиев и Нах Намазова. Държавен куклен театър Ганджа, Азербайджан. Маските в мен. Постановка Анастасия Савинова. Асистент-режисьор Велемир Велев. Изработка на маските Мануела Манукова. Музикална среда Диляна Мичева, Чавдар Селвелиев, Петър Цанков и трупата на спектакъла. Участват Димитър Стефанов, Георги Тенев, Мануела Манукова, Полина Христова и Силвия Николова. Театър „Ателие 313“ – София (извън конкурсната програма).

Петер Кус. Текст Залка Грабнар Когой. Постановка и музикално оформление Петер Кус. Адаптация на текста Айда Рос и Петер Кус. Сценография Кая Авбершек. Дизайн на инструментите Петер Кус и Дарко Корошец. Участват Миха Арх, Полонка Корес, Ася Кахриманович и Андрей Зиберт. Куклен театър Любляна, Словения. Страната без остриета по Джани Родари. Постановка Иво Игнатов-Кени. Участват Мария Димитрова и Мариана Ангелова. Театър „Хенд“ – Пловдив. Приказка, паднала от облак. Автор, постановка и музикална среда Зарухи Антонян. Сценография Алина Алексанян. Държавен куклен театър „Ованес Туманян“, Ереван, Армения.

Жури на фестивала Ина Божидарова – театровед, (председател) Леонард Капон – режисьор Ханна Шварц – сценограф Награди На журито на фестивала За най-добър спектакъл Малкият Амадеус, Куклен театър „Агадит“, Тел Авив. За режисура Славчо Маленов за „Малката самовила“, ДКТ-Стара Загора. За сценография Майя Петрова за „Прасенцето“, ДКТ-Сливен. Поощрителна награда за актьорско майсторство Александра Илиева за Принцесата в „Цар Дроздобрад“, ДКТ-Бургас.

Поощрителна награда за актьорско майсторство Делян Кьосев в „Малката самовила“, ДКТДКТ-Стара Загора. Специална награда Руслан Кудашов за цялостната му работа по осъществяването на проекта „Едип. Празникът на ослепяването“, копродукция на ДКТ-Пловдив, ДКТБургас и ДКТ-Стара Загора. На холандското жури ІІІ награда Прасенцето, ДКТ-Сливен

2.09.2010 В тъмното от Мария Станкова. Адаптация и постановка Веселка Кунчева. Сценография и кукли Мариета Голомехова. Композитор Христо Намлиев. Мултимедия Райко Любич. Участват Гордана Вуков, Бранислав Трифкович, Оливера Бегович, Божко Божков и Весна Бороцки. Куклен театър Суботица, Сърбия. 3.09.2010 Уъркшоп „Поглед от високо“ с Театър на огъня и сенките „Fireter“ – София (извън конкурсната програма). Загубеното време от Олга Чурчич. Постановка Александър Чурчич. Сценография и кукли Олга Чурчич и Йосуне Каняс. Музикално оформление Александър Чурчич. Художествено осветление Алберто Ортис. Участват Олга Чурчич и Александър Чурчич. Театър „Плюс“, Хихон, Испания. Изгубеният тон. Идея, постановка и музика

198

4.09.2010 Рапунцел по Джанбатиста Базиле, Шарлот Роз дьо ла Форси и Братя Грим. Драматизация и постановка Росица Миновска-Деведжиева. Сценография и кукли Свила Величкова. Композитор Пламен Мирчев-Мирона. Участват Милена Стоянова, Мария Райчева и Тихомир Добрев. ДКТ-Сливен. Жабокът цар по Братя Грим. Сценарий Таня Евтимова и Веселин Бойдев. Постановка Таня Евтимова. Сценография и кукли Атанас Евтимов. Музика и стихове Деси Димова. Моноспектакъл на Таня Евтимова. Театър „Дани и Деси“ – Хасково. Сливи за смет. Сценарий и постановка Петър Тодоров. Художник на куклите и декора Ханна Шварц. Използвана е и авторска музика на Георги Андреев. Моноспектакъл на Десислава Минчева. Копродукция на Центъра за изкуства „За Родопите“, с. Бостина и РДТ-Смолян. Имало едно време един крал… Постановка Франческо Матони. Сценография и кукли Алесандра Ричи – Колеционе Мария Синьорели. Участват Андреа Калабрета, Вероника Олми, Мартина Клер, Мишела Фараглия и Марко Ренци. Театър „Верде“, Рим, Италия. 5.09.2010 Вещицата и шарената като дъга котка от Владислава Джамбазова (по Тери Джоунс). Постановка Владислава Джамбазова. Сценография Димитър Димитров и Петя Димитрова. Музика Владимир 199

Джамбазов. Участват Полина Христова, Димитър Стефанов и Георги Тенев. Театър „Ателие 313“ – София. Цветята на малката Ида по Ханс К. Андерсен. Драматизация, постановка и сценография Магдалена Митева. Композитор Владимир Ковачев. Участват Аделина Илиева, Красимир Колев и Петър Бонев. ДКТ-Видин. Последното цвете. Автор и постановка Зохрех Бехрузиния. Сценография и кукли Реза Мехди Задех. Музикално оформление Бехзад Абди. Участват Ахмаде Акеште, Бехреме Бехбахани, Асгхаре Алигхили Дехкорди, Есмате Бапиран, Сохейла Бжелан, Мехрнош Шариати Ашрафи и Пантеа Хабили. Театър „Ария“, Техеран, Иран. Коса. Идея и постановка Петър Тодоров. Костюми Николина Костова-Богданова. Театралнотанцово соло на Десислава Минчева. Център за изкуства „За Родопите“, с. Бостина. 6.09.2010 Виж колко е лесно. Автор и постановка Веселин Анев. Сценография и кукли Адриана Анева „Арт уникат“. Музика Детелина Петкова. Месут Ридван Сариоглу, Биран Сариоглу, Селви Идрис, Ердоган Анил Текин, Елиф Сариоглу и Огулкан Сариоглу. Куклен театър Люлебургаз, Турция. Кабаре на конци. Автор и постановка Пьотър Василиев. Сценография и кукли Дмитрий Номоканов. Музикално оформление Екатерина Петухова. Участват Алла Василиева и Пьотър Василиев. Театър „Петото колело“, Руст, Германия. Юбю на масата по Алфред Жари. Постановка Франсис Монти и Оливие Дюкас. Сценография и кукли Джонас Бучард. Участват Франсис Монти и Оливие Дюкас. Театър „De la Pire Espece“, Монреал, Квебек, Канада. Приказка за юнаците. Постановка Леонард Капон. ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма). Жури на фестивала Катя Петрова – режисьор (председател) Ирослав Петков – актьор Андрей Запорожски (Русия) – сценограф


такъл

Награди На журито на фестивала Голямата награда за чуждоезичен спек-

Юбю на масата, Театър „De la Pire Espece“, Монреал, Квебек, Канада. Награда за най-добър българоезичен спектакъл Сливи за смет, Копродукция на Центъра за изкуства „За Родопите“, с. Бостина и РДТ-Смолян. Награда за творчески търсения (и мъки) във визуалния театър Цветята на малката Ида, ДКТ-Видин.

Награда за творчески търсения (и терзания) във визуалния театър В тъмното, Куклен театър Суботица, Сърбия. Награда за успешен старт (шут) Страната без остриета, Театър „Хенд“– Пловдив.

ІІ награда Вещицата и шарената като дъга котка, Театър „Ателие 313“ – София. ІІІ награда Цветята на малката Ида, ДКТ-Видин. Извънредна награда Загубеното време, Театър„Плюс“, Испания.

На холандското жури І награда Сливи за смет, копродукция на Центъра за изкуства „За Родопите“, с. Бостина и РДТ-Смолян.

На детското жури Цветята на малката Ида, ДКТ-Видин Имало едно време един крал… Театър „Верде“, Италия.

ХХ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (4 – 8.09.2012) 4.09.2012 По ръба на небето. Постановка Веселка Кунчева. ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма).

графия Станислава Кръстева. Музика Христо Йоцов. Участват Румен Гаванозов, Станимир Гъмов, Румен Угрински и Георги Спасов. Столичен куклен театър – София.

5.09.2012 Пекарна Мишмаш от Светлана Макарович. Постановка Роберт Валтъл. Сценография и кукли Роберт Смолик. Хореография Наталия Манойлович. Музика Урош Раковеч. Художествено осветление Никша Мръконич. Участват Виолета Томич, Йозеф Нзобандора и Тадеш Пишек. Мини театър, Любляна, Словения. Среща на директорите на държавните куклени театри в България. Хитър Петър. Драматизация и постановка Веселин Бойдев. Сценография и кукли Христина Недева-Храстче. Музика Петър Стоянов-Пепе. Участтват Иво Игнатов-Кени, Мария Димитрова, Добрин Добрев-Додо / Здравец Здравчев, Ивайло Иванов. Театър „Хенд“ – Пловдив. Автобиография по Бранислав Нушич. Драматизацияг и постановка Катя Петрова. Сценография Станислава Кръстева. Композитор Христо Йоцов. Моноспектакъл на Румен Гаванозов. ДКТ-Видин. Приказка за Скитника-Крал по Карел Чапек. Сценарий и постановка Катя Петрова. Сцено-

6.09.2012 Принцесата и граховото зърно. Драматизация и постановка Тодор Вълов. Сценография и кукли Емилияна Тотева. Музика Елена Методиева. Участват Елка Баланова и Веселин Василев. Театър „Весел“ – Велико Търново. Малката къщичка от Самуил Маршак. Постановка Валерий Шадски. Сценография и кукли Захар Давидов. Музика Албина Шестакова. Участват Светлана Борисова и Валерий Рижков. Областен куклен театър, Рязан, Русия. Приказка за цар Ирод (Вертеп). Постановка Борис Саламчев. Художник Олга Веревкина. Дърворезбар Тамара Лютченко-Меткая. Моноспектакъл на Валери Исаев. Държавен куклен театър „Арлекин“ Омск, Русия. Кълбо, визуален физически спектакъл. Концепция и постановка Петър Тодоров. Сценография Ханна Шварц. Костюми Николина КостоваБогданова. Музика Петя Диманова. Моноспектакъл Десислава Минчева. Копродукция на Център за изкуства „За Родопите“ – с. Бостина, ДКТ-Пловдив и

200

рий Добрин Добрев. Постановка Иво Игнатов-Кени. Костюми Томиана Томова-Начева. Музикално оформление Петър Стоянов. Участват Добрин Добрев, Здравец Здравчев, Илияна Гъделева, Мария Димитрова, Дафина Кацарска / Мариана Ангелова. Театър „Хенд“ – Пловдив. 7.09.2012 Тумба-лумба. Сценарий и постановка Христина Арсенова. Сценография Емилияна Тотева. Участват Неделина Роселинова, Румяна Кралева, Диян Русев и Георги Минков. ДКТ-Бургас. Искам да бъда нормален от Теодора Попова. Постановка Тодор Вълов. Сценография и кукли Емилияна Тотева. Композитор Пламен Мирчев-Мирона. Участват Неджад Максумич, Диана Ондели Максумич, Нермиан Денйо и Сердо Радош. Куклен театър, Мостар, Босна и Херцеговина Премиера на книгата „Кукленият театър и малкият зрител“ от Шули Бело (второ издание). Деволюция, експериментален куклен спектакъл за възрастни. Идея и постановка Петър Пашов-младши. Участват Милена Миланова, Тодор Нисторов, Десислава Чардаклиева и Димитър Тодоров. Театър „Ателие 313“ – София.

Изгубеният ключ. Автор, постановка и сценография Магдалена Митева. Композитор Владимир Ковачев. Участват Аделина Илиева и Красимир Колев. ДКТ-Видин. 8.09.2012 Альонушка и Иванушка. Постановка С. Железкин. Сценография и кукли Е. Богданова. Хормайстор И. Шаламова. Московски областен куклен театър, Русия. Никутин, авторски спектакъл на Милена Миланова по „За вредата от тютюнопушенето“ на Антон П. Чехов. Театър „Ателие 313“ – София. Голямото пътешествие на малкото крокодилче от Елена Арсова и Валентин Павлов. Постановка Веселин Бойдев. ДКТ-Пловдив. Жури на фестивала Веселка Кунчева – режисьор (председател) Крум Крумов – сценограф Никола Вандов – театровед Награди На журито на фестивала Награда за най-добър спектакъл

Изгубеният ключ, ДКТ-Видин. Награда за високопрофесионална работа и освободено въображение в областта на предметните трансформации На творческия екип режисьор Катя Петрова и сценограф Станислава Кръстева за „Приказка за Скитника-Крал“ (СКТ-София) и „Автобиография“ (ДКТ-Видин). Награда за актьорско майсторство На актьорския екип Георги Спасов, Станимир Гъмов, Румен Угрински и Румен Гаванозов в „Приказка за Скитника-Крал“, СКТ-София. На холандското жури (по технически причини журито не е гледало спектакъла „Изгубеният ключ“) І награда Приказка за Скитника-Крал, СКТ-София. ІІ награда Автобиография, ДКТ-Видин. ІІІ награда Никутин, Театър „Ателие 313“ – София. На детското жури Тумба-лумба, ДКТ-Бургас.

Модул TheatAir Кокили, живи статуи, огнен спектакъл, „Музикални елфи“, „Топките“, „Цветята“…Театър на огъня и сенките „Fireter“ – София. Саурус, движенчески визуален уличен театър. Театър „Клоуз акт“, Тилбург, Холандия. Песента на русалката. Куклена формация „Стринг бийн“, Уелингтън, Нова Зеландия. Цирк „Кумбо“ – интернационална трупа.

Circoe�, уличен театър. Изпълнител Алваро Рамирез, Монтевидео, Уругвай. Минишоу. Оригинална идея, постановка и сценография Умедиотеатро. Сценарий Умедиотеатро, Педро Санчес и Изабел Торес. Графичен дизайн Олаави Наамио. Участват Алекс Рамос, Мери Фернандез и Сантос Санчес. Умедиотеатро, Испания. Улични етюди. Театър „Хенд“ – Пловдив.

Център за независима култура „Захрада“ – Банска Бистрица, Словакия. Червената шапка – презареждане. Сцена201


Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ Модул TheatAir (4 – 8.09.2013) Огния, Космикус и улични пърформънси. Театър на огъня и сенките „Fireter“ – София. Носа Коса. Участват клоуните Алваро Рамирез (Уругвай) и Криса Трайкопулу (Гърция). Циркова трупа „Чами Чуми“, Гърция. Лакримоса. Постановка и изпълнение Бруно Пилз. Кукли Лилиан Мацке. Сценография Маржетка Курнер. Бруно Пилз, Германия. Просто Клара. Проект Минусмал, Испания. Италия.

Концерт на етномузика. Замбра Мора,

Пекарят, Киро-пощальонът, Баба Недка – живи статуи. Ащон Ка, България. Улични срещи. Постановка Евгения Явашева. Музика Пламен Мирчев-Мирона. Костюми Първолета Иванова. Участват Мартин Чуров, Ясена

Господинова, Тихомир Благоев, Кадри Ебели, Станислав Станев, Надя Банчева, Евгения Явашева и Калоян Новаков. Сдружение „Приятели на музея – Русе“, България. Уъркшоп. Група „Блоко Бринкадейра & Капоейра CDO“, България. ИмПро@TheatAir. Трупа „ХахаХаИмПро“ – София, България. Кутията на мечтите и пожеланията, артинсталация. Арт Машина, Пловдив, България. Аз, Сизиф. Постановка Веселка Кунчева. „Контраст филмс“ – София. Вграждане. Постановка Веселка Кунчева. ДКТ-Пловдив. див.

Хамлет. Постановка Съби Събев. ДКТ- Плов-

ХХІ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (3 – 7.09.2014) 3.09.2014 Грозната приказка. Постановка Веселин Бойдев. ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма). 4.09.2014 О, колко хубаво е в Панама по оригинала на Хорст Янош. Сценична адаптация и постановка 202

Румен Гаванозов. Сценография и кукли Станислава Кръстева. Музика Христо Намлиев. Участват Мая Бежанска и Румен Гаванозов. Столичен куклен театър – София. Жълто от Петър Тодоров и Десислава Минчева. Постановка Петър Тодоров. Консултант д-р Здравка Янева (детски психиатър). Художник Нико-

лина Костова-Богданова. Хореография Галина Борисова. Музикална среда Десислава Минчева. Музикални педагози Петя Кучмова, Петя Диманова, Иван Пичуров и Елко Делиев. Моноспектакъл на Десислава Минчева. Център за изкуства „За Родопите” – с. Бостина, България. Малки вълшебници по мотиви на про-

изведения от Джани Родари. Постановка Вера Стойкова. Сценография Свила Величкова. Музика Христо Намлиев. Снимки Сашо Атанасов. В ролите участват с авторски идеи Красимир Добрев, Евгения Василева, Веселина Калчева и Боян Стоянов. ДКТВарна.

Меко казано от Валери Петров. Постановка Леонард Капон. Сценография и кукли Крум Крумов Музика Веселин Койчев. Участват Неделина Роселинова, Диян Русев, Делян Кьосев, Румяна Кралева, Ивайло Енев и Георги Минков. ДКТ-Бургас.

5.09.2014 Джуджето Дългоноско по Вилхелм Хауф. Драматизация Юрий Дачев. Постановка Бисерка Колевска. Сценография Свила Величкова. Музика Михаил Шишков. Танци Йовита Пенчева. Участват Иван Кордов, Ана-Мария Лалова, Евгения Ангелова, Елица Петкова и Атанас Махнев. ДКТ-Сливен. Когато Шлемиел отиде във Варшава от Исак Б. Сингер. Постановка Хелена Ситар Сцетко. Сценография Светлан Юнакович. Музика Игор Цветко. Участват Миха Безелжак, Ая Кобе и Данило Тръстеняк. Куклен театър Марибор, Словения.

Жури на фестивала Ина Божидарова – театровед (председател) Станислав Дубков (Русия) – мениджър Катя Петрова – режисьор

6.09.2014 Неродена мома. Сценична идея и драматизация Симона Нанова. Постановка Христина Арсенова. Сценография Десислава Петкова. Кукли Емилия Ковачева. Музика Група „Орфика“. Моноспектакъл на Симона Нанова. Копродукция на Театър „Ако“ / Фондация „Арте вива“ и ДКТ-Стара Загора. Истинските Бременски музиканти от О. Проклов. Постановка и сценография Сергей Столяров. Кукли Александър Алексеев. Костюми Алена Шафер. Участват Наталия Павленко, Михаил Митерев,, Михаил Селищев и Михаил Лебедев. Куклен театър „Скоморох“, Томск, Русия. Ескориал от Мишел дьо Гелдерод. Постановка Веселин Бойдев. Сценография и кукли Ива Гикова и Ивайло Николов. Композитор Петър Цанков. Участват Димитър Николов-Шаблата, Добрин Добрев- Додо, Мария Димитрова и Ивайло Иванов. Театър „Хенд“ – Пловдив. 7.09.2014 Снежният човек по Ханс К. Андерсен. Постановка Борис Константинов. Сценография и кукли Евгения Шахотко. Моноспектакъл на Андрей Нечаев. Академичен куклен театър „Образцов”, Москва, Русия. Приказка за непораснали. Постановка Евелина Кьосовска. ДКТ-Пловдив (извън конкурсната програма).

Награди На журито на фестивала За най-добър спектакъл Снежният човек, Академичен куклен театър „Образцов“, Москва, Русия. За цялостно решение Когато Шлемиел отиде във Варшава, Куклен театър Марибор, Словения. За най-добра мъжка роля Красимир Добрев в „Малки вълшебници“, ДКТ-Варна. За най-добър актьорски дует Мая Бежанска и Румен Гаванозов за „О, колко хубаво е в Панама”, СКТ-София. Допълнителни награди на журито на фестивала За иновативно решение За куклите в „Ескориал“, Театър „Хенд“ – Пловдив. За съхранение на традициите на българската народна приказка Неродена мома, Копродукция на Театър „Ако“ / Фондация „Арте вива“ и ДКТ-Стара Загора. За енергия на актьорския ансамбъл Истинските Бременски музиканти, Куклен театър „Скоморох“, Томск, Русия. На холандското жури І награда Ескориал, Театър „Хенд“ – Пловд ІІ награда О, колко хубаво е в Панама, СКТ-София. ІІІ награда Малки вълшебници, ДКТ-Варна. На детското жури Джуджето Дългоноско, ДКТ-Сливен. 203


ХХІІ международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ (2 – 6.09.2016)

Модул TheatAir Шествие на кокили и огнено шоу. Театър на огъня и сенките „Fireter“ – София. Радио Салмонела, клоунада и уличен теа-. тър Клоун Хилтоф, Испания.

Цирк и уличен театър. Firebirds, Унгария. Магически балони над седемте тепета. Маг Фочичино, Италия.

Жива статуя. Ащон Ка, България. рия.

Разгръщане. Авторски проект и постановка Маргарита Блъш. Сценография и кукли Димитър Димитров. Дизайн на сценичното осветление Адам Лобелсън. Композитор и изпълнител Амир Хосровпур. Участват Лусия Рич, Бетси Тобин и Мадисън Копола. N/A, Кънектикът, САЩ

Музика на открито. BushWhackers, Бълга-

Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ Модул TheatAir (3 – 6.09.2015) Райската птица. Идеен проект и сценография Мирослав Цветанов. Сценарий и постановка Роза Николова. Композитор Пламен Цветанов. Участват Роза Николова, Върбина Ангелова и Мирослав Цветанов. Малък куклен театър „Слон“ – София. Спанк, клоунада и акробатика. Участва Уникко, Италия. А-та-ка! Театър „Кал у канто“, Испания. Чудни истории. Теодор Борисов, Италия. лия.

Вълшебните балони. Маг Фофичино, Ита-

Спри. Изпълнител Андраш Ленарт. Семеен театър „Микроподиум“, Будапеща, Унгария. гария.

Концерт на Формация „Folk Five +“, Бъл-

Крайбрежие. Изпълнител Жералдин Доре. Театър „Смол дилайтс“, Белгия. Живи статуи. Ащон Ка, България. Канело. Изпълнител Феран Коста. Скитащи кукли, Испания. Уличен пърформанс. Циркова трупа „Играчка-плачка“, България. Огнено шоу и шествие на кукли на кокили.

204

Театър на огъня и сенките „Fireter“ – София. Хвани ги! Весела гонитба, организирана от ДКТ-Пловдив. Децата на Хамелн. Постановка Сергей Столяров. ДКТ-Пловдив (в съпътстващата програма). Аз, Сизиф. Постановка Веселка Кунчева. Моноспектакъл на Стоян Дойчев. Puppetslab – София (в съпътстващата програма). Колекционерката от Радослав Чичев. Постановка Катя Петрова. Сценография Рин Ямамура. Музика Христо Йоцов. Моноспектакъл на Мая Бежанска. Театър 199 „Валентин Стойчев“ – София (в съпътстващата програма). Чук и Пук по Турбьорн Егнер. Постановка Стоян Ангелов. ДКТ-Пловдив (в съпътстващата програма). Болен здрав носи. Постановка Ирослав Петков. ДКТ-Пловдив (в съпътстващата програма). Кон Анима. Спектакъл на Андраш Ленарт. Семеен театър „Микроподиум“, Будапеща, Унгария (в съпътстващата програма). Уъркшоп „Играй с нищо“. Водещ проф. Андраш Ленарт (в съпътстващата програма).

2.09.2016 Откриване на изложба сценография и плакати „70-и юбилеен сезон на Държавен куклен театър – Пловдив“. Куратори Виржиния Петкова и Гергана Стаматова. Театровед Катерина Георгиева. Дама Пика. Постановка Веселка Кунчева. ДКТ-Пловдив. 3.09.2016 Полицаят Артър и неговият кон Хари от Доналд Бисет. Постановка Ирослав Петков. Сценография Майя Петрова. Музикална среда Ирослав Петков. Моноспектакъл на Ивайло Енев. ДКТ-Бургас. Патето, смъртта и лалето. Превод Вероника Симонити. Автор на песните Йера Иванч. Постановка Фабрицио Монтечи. Сценография (на основата на илюстрациите на Волф Ерлбрух) Федерика Ферари. Музика Митя Врховник Смрекар. Участват Полонка Корес и Аша Кахриманович. Куклен театър Любляна, Словения.

4.09.2016 Огнивото по Ханс К. Андерсен. Драматизация Юрий Дачев. Постановка Бисерка Колевска. Сценография Свила Величкова. Музика Петър Цанков. Участват Ангелина Русева, Борис Георгиев, Даниел Пеев, Евгения Ангелова. ДКТ-Сливен. Клоунът и неговите деца от Петър Пашов и Жени Пашова. Постановка Петър Пашов и Жени Пашова. Сценография Димитър Димитров и Петя Димитрова. Участват Георги Спасов и Росица Спасова. Театър „Ателие 313“, София. Момче и вятър по българска народна приказка. Драматизация и постановка Петър Пашов. Сценография Енчо Аврамов. Музика Петко Манчев. Участват Ана-Мария Лалова, Ваня Камянска, Стефан Димитров, Стоян Дойчев. Столичен куклен театър – София. Allegro ma non troppo. Концепция и постановка Хосе Антонио Пучадес (Putxa) и Хулиета Гаскон Роке. Помощник-режисьор Ремо де Филипо. Сценография Cia. Zero en coducta. Музикална среда Ред Бокс Студио. Участват Хосе Антонио Пучадес (Putxa) и Хулиета Гаскон Роке. Cia. Zero en coducta, Барселона, Испания. 5.09.2016 Къде отиваш, конче? от Рада Москова. Постановка Леонард Капон. Сценография Крум Крумов. Композитор д-р Стефан Москов. Участват Теодора Желева, Сибел Азисова, Димитър Ялнъзов, Румен Куртев. ДКТ „Дора Габе“ – Добрич. Направено по поръчка от Орнан Брайер. Постановка, музика и изпълнение Орнан Брайер. Художествен консултант Марит Бенизраел. Сценография Вали Минци. Кукломайстор Шарон Силвър-Мерет. Художествено осветление Шахар Марон. Театър „Трейн“, Израел. Тя трябваше да каже „Не“. Сценарий, пос-

тановка, кукли и сценография Елени Ксулури и Лита Асланоглу. Музика Йоргос Калудис. Участват Лита Асланоглу и Анна-Мария Стефанополу. Куклен театър „Не се паникьосвай“ (Don’t Panic), Гърция. СамИ. Авторски спектакъл на Имедиотеатро. Участват Мери Фернандез, Алекс Рамос, Сантос Санчез. Имедиотеатро, Торепогил, Испания. 6.09.2016 Бременските музиканти по Братя Грим. Драматизация Мая Димитрова и Димитър Димитров. Постановка Димитър Димитров. Сценография Наталия Гочева. Композитор Петко Манчев. Участват Ася Димитрова, Биляна Бозинарева, Александър Томов, Христо Иванов. ДКТ-Видин. Вълшебното пътешествие на Едуар Тулане по новелата на Кейт Ди Камило. Драматизация на Жинтаре Радвилавичуте. Постановка и сценография Жинтаре Радвилавичуте. Музика Донатас Биелкаускас. Участват Рената Кутайте и Витаутас Кайрис. Куклен театър Клайпеда, Литва. Хензел и Гретел по мотиви от Братя Грим. Драматизация Владислава Джамбазова. Постановка Владислава Джамбазова. Сценография Ива Гикова и Ивайло Николов. Композитор Владимир Джамбазов. Участват Константин Костадинов, Ралица Стоянова и Чавдар Бозаджиев. ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик. Новите дрехи на краля по Ханс К. Андерсен. Драматизация на Добрин Добрев-Додо и Венера Фингарова. Постановка Иво Игнатов-Кени. Сценография Ваня Стефанова. Участват Иво Игнатов-Кени, Добрин Добрев-Додо, Венера Фингарова, Виктория Христова и Ивайло Ангелов. Куклено-драматичен театър „Хенд“ – Пловдив. Жури на фестивала Константин Кирилов (Русия) – председател Мариана Петрович (Сърбия) Андрей Запорожски (Русия) Холандско жури Ада д’Хамекурт Тон Деламаре 205


Стив Аденей Тинеке Аденей Награди На журито на фестивала Награда за най-добър спектакъл Allegro ma non troppo. Cia. Zero en coducta, Барселона, Испания. Награда за поетична интерпретация на сюжета Патето, смъртта и лалето. Куклен театър Любляна, Словения.

Награда за авторско решение на цялостен спектакъл Направено по поръчка. Театър „Трейн“, Израел. Награда за авторски ансамбъл На трупата на Имедиотеатро от Торепогил, Испания, за спектакъла „СамИ“.

ІІ награда Хензел и Гретел. ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик; Огнивото. ДКТ-Сливен.

Директори на Кукления театър в Пловдив

На детското жури Момче и вятър. Столичен куклен театър.

На холандското жури І награда Клоунът и неговите деца. Театър „Ателие 313“, София.

Георги Сараванов

Модул TheatAir

Благой Хаджиянков

Рибарят и златната рибка. Автор и постановка Димитър Тодоров. Драматург Теодора Попова. Сценография Диана Узунова-Тодорова. Композитор Георги Гарчов. Моноспектакъл на Димитър Тодоров. Театър „Аладин“ – София.

концепция на Луиза Душкова, Филип Хараланов, Николай Райчев и Иван Ценков. Постановка, сценография и костюми Луиза Душкова. Участват Луиза Душкова, Филип Хараланов и Николай Райчев. Цирк де ла Люлин, България.

Бележка. В заглавието не е изписано „на Държавния куклен театър в Пловдив“, защото театърът е променял името си през годините. Бил е в началото частна инициатива, след 1948 г. е взет под опеката на Градския народен съвет в Пловдив, наричал се е Народен куклен театър, а на някои афиши дори четем „Народен куклен театър и опера“…

Охлюмотив. Участват Розалия Митрова, Силвия Кацарска, Пламен Иванов, Юлия Попдимитрова и Иванка Колчакова. Театър на огъня и сенките „Fireter“ Музикален сет с музикална формация „Hot Club de Plovdiv“.

Фолклорна магия от Боньо Лунгов. Постановка и музика Константин Каракостов. Сценография Диляна Първанова. Участват Деница Янакиева, Латина Беровска, Таня Георгиева, Кирил Антонов, Калоян Георгиев и Любен Чанев. ДКТ-Стара Загора.

Георги Сараванов – 1946-1952 Йордан Консулов – 1952-1958 Иван Станев – 1958

Корените на небето, движенчески и музикален спектакъл. Концепция и постановка Туи Мамаки и Димитър Германов. Сценография Рафаела Скогнамиглио. Музикална среда Туи Мамаки. Участват Туи Мамаки и Димитър Германов. AIO, Нова Зеландия-България. Катастрофа. Уличен клоунаден спектакъл на Андреа Феди. Клоун катастрофа, Италия. Светът на марионетката. Grande Lupo Bulgaro – Теодор Борисов, Италия. Поко Льоко, улично цирково шоу. Идейна

206

Ти, аз и другите. Живи статуи от Украйна (Андри и Артур), Португалия (Катарина) и България (Ащон). Living Statues Project. Нумио. Автор, концепция и постановка Хосе Антонио Пучадес (Putxa). Сценография Cia. Zero en conducta. Композитор Арно Спик. Моноспектакъл на Хосе Антонио Пучадес (Putxa). Cia. Zero en conducta, Барселона, Испания. Историйки. Ателие и магазин за илюстрации и дизайн. Проект на Венера и Запрянка, България.

Ешуа (Шули) Бело

Иван Димитров

Васил Апостолов

Виктор Бойчев

Гарабед Ов. Куюмджиян – 1958-1961 Благой Хаджиянков – септември 1961-5.08.1963 Ешуа (Шули) Бело – 1.09.1963-15.08.1976 Карп Карпов (Шабанов) – 1976-1977 Иван Димитров – 1977-7.04.1983 Васил Апостолов – 7.04.1983-25.08.1998 Виктор Бойчев – 26.08.1998-2.02.2014 Румен Караманов – 2.02.2014-2.02.2015 Виктор Бойчев – от 2.02.2015

Драматурзи на театъра Стефан Пешев – 1951 Васил Урумов – октомври 1961-1.01.1968 Иван Христов Вълев – 1968-1972 Венета Антонова – 1972-15.08.1976 Светла Гераскова – 1.11.1975-15.08.1976 Мирослава Кортенска – 1977-1978 Александър Жеков – септември 1978-март 1980 Емилия Терзиева – 1.10.1980-1998

207


Състав на театъра (към 11 ноември 2016 година)

Директор и художествен ръководител Виктор Бойчев Режисьори Леонард Капон Евелина Кьосовска Веселин Бойдев Актьори (по азбучен ред на имената) Александър Караманов Велизар Евтимов Даниел Русев Димитър Николов-Шаблата Емилия Копчева Живко Джуранов Мария Димитрова Михаела Андонова Наталия Василева Панайот Добрев-Понко

Росен Русев Румен Караманов Соня Ботева Татяна Етимова Администрация и служби Галина Георгиева – главен счетоводител Реяна Илиева – счетоводител-касиер Николина Аврамова – касиер-счетоводител Боряна Такова – артистичен секретар, помощникрежисьор Александра Калоянова – помощник-режисьор Атанаска Михайлова – организатор Милка Николова – организатор Ива Минкова – организатор Таня Дойчева – организатор Нели Кьой – инспектор салон Антоанета Христакиева – тонтехник

Албена Кабакова – тонтехник Спас Терзов – театър-майстор Запрян Кючуков – осветител Константин Дамов – осветител Николай Найденов – осветител Ангелина Ризова – сценограф / художник-изпълнител Гергана Стаматова – сценограф /художник-изпълнител Елина Иванова-Минчева – художник-изпълнител Елица Маринова – художник-изпълнител Георги Палазов – дърводелец Веселин Гърков – железар Катя Груева – домакин Георги Шикринов – шофьор Тотю Тотев – шофьор, сценичен работник Аргир Сапунджиев – сценичен работник Иванка Кръстева – хигиенист Енвер Рашидов – охрана

Използвани книги Бележка. Посочените книги са свързани изцяло или частично с историята и с отделни факти от историята на Кукления театър в Пловдив.

25 години Народен куклен театър – Пловдив. Издание на театъра. Съставител Венета Антонова. Художествено оформление Любомир Цакев. Пловдив, 1973. 50 години висше образование за куклен театър. Юбилеен сборник. Издание на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, С., 2012, 400 с. Бело, Шули (Ешуа). Половин век Пловдивски куклен театър. 1946-1996. Очерк по документи, отзиви и спомени. Пловдив, 1996, 142 с. (На корицата заглавието е „Половин век Куклен театър Пловдив. 1946 – 1996“) 208

Бело, Шули (Ешуа). Кукленият театър и малкият зрител. Хасково, 1998, 160 с.; второ издание, Издателска къща „Хермес“, 2012, 160 с. Бело, Шули (Ешуа). Красотата на грозната кукла. Издателска къща „Жанет 45“, Пловдив, 2008, 116 с. Владова, Елена. История на мисълта за куклен театър в България (1892 – 1972). Издание на Института за изкуствознание към Българската академия на науките, С., 2000, 136 с. Емануилиду, Румяна. Юлиада. (Към книгата за Юлия Огнянова има и 5 отделни книжни тела, едно от които е „Юлия и куклите“.) ИК „Знаци“, Бургас, 2009, 392 с. Калинкова, Пенка. Място за връщане. Интервюта, текстове, фрагменти. Докосвания до хора,

събития, места. Издателска къща „Жанет 45“, Пловдив, 2006, 296 с. Сивинов, Иван. Пътешествие с кукли. Пловдив, 1997, 124 с. Синигерска, Дойчина. Очерци по история на българския куклен театър. Наука и изкуство, С., 1988, 112 с. Синигерска, Дойчина. Проекции на кукленото изкуство в българската култура през първата половина на ХХ век. Издание на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и издателство „Ателие 89“, Варна, 2005, 192 с. Творческа среща-преглед на държавните куклени театри в България – септември 1982 г. Издание на Съюза на артистите в България, С., 1984, 94 с.


Актьори: Живко Джуранов, Наталия Василева, Мария Димитрова, Александра Калоянова (пом.режисьор), Панайот Добрев-Понко, Емилия Кънчева, Димитър Николов-Шаблата, Велизар Евтимов, Румен Караманов

Актьори: Росен Русев, Татяна Етимова, Александър Караманов, Соня Ботева, Боряна Такова (пом. режисьор), Данаил Русев, Виктор Бойчев, Михаела Андонова

Веселин Бойдев, Евелина Кьосовска и Леонард Капон, режисьори в Държавен куклен театър – Пловдив, гледат към Виктор Бойчев

Част от специалните умения, придобити в Държавен куклен театър-Пловдив

210

211


Администрация: Георги Шикринов, Таня Дойчева, Реяна Илиева, Боряна Такова, Галина Георгиева, Николина Адамова, Атанаска Михайлова, Нели Кьой, Катя Груева, Енвер Рашидов, Ива Минкова, Иванка Кръстева

Ателиета: Ангелина Ризова, Гергана Стаматова, Веселин Гърков, Елица Маринова, Елина Иванова-Минчева, Георги Андонов (осветител, работил в театъра от 1967 до 2010 г.), Георги Палазов

Технически екип: Спас Терзов, Константин Дамов, Антоанета Христакиева, Тотю Тотев, Николай Найденов, Албена Кабакова, Запрян Кючуков

212


Сценографски проект на Яна Цанкова за „Историята на храбрия оловен войник“ (136)


Показалец на постановките Бележка. Тук и в другите показалци след заглавието на пиесата (а в другите показалци – след името) следва поредният номер на постановката, посочена в Летописа (1947-2016). Когато един сюжет (например приказка) има различни драматизации или инсценировки, те се изписват на отделни редове.

Адска машина (вж. Подвигът на пионера) Аладин 220 Аленото цвете 19 Ама че крокодил! 281 Ах, този змей! 181 Без другар е тежко 67 Безопасна приказка 277 Бисерни сълзи 3 Битовият оркестър 89 Божият син 254 Болен здрав носи 275 Брезови очички 133 Бременските музиканти 212 Буратино 159 Бяла приказка 125, 248 Ваканция 86 Ваню „Белята“ (вж. Мастиленото петно) Вграждане 267 Великденско вино 270 Веселите мечета 15 Весел карнавал (вж. Карнавал, 188) Веселушко 205 Весел цирк 183 В лунната стая 172 Воденичката и месецът 14 В очакване на Дядо Мраз 171 В царството на златните баири 134 Вълкът и седемте козлета 42 Вълкът и седемте козлета 140 Вълкът и седемте козлета 189 Вълшебна приказка 239 Вълшебната лампа на Аладин 56 Вълшебният галош 43, 52 Вълшебното зърно 9 Вълшебното магазинче 198

Гиньол в беда 102 Главанаци 214 Голият крал 80 Голямото пътешествие на малкото крокодилче 265 Горски артисти 46 Горски съд 13 Горчивата торта 85 Градът на майсторите 22 Грозна приказка 272 Грозното патенце 232 Грънци 139 Грънчо (вж. Грънци) Гъливер в страната на лилипутите 57 Дама пика 282 Двете козлета 73 Двете мечета 32 Детективът Руца 99 Децата на слънцето 77 Децата на Хамелн 278 Джуджетата на Дядо Мраз 161 Динди 208 Добър ден, Пинокио 223 Доктор Охболи 84 Дом 279 Дон Кихот 23 Дон Кихот 192 Дракончето с теменужените очи 262 Дърварят и кокошчицата 4 Дъщерята на магьосника 253 Дядо Коледа, къде си? 242

Заешко училище 124 Зайко Всезнайко 48, 90 Зайчето Непослушко 59 Захарното момче 235 Заювата къщичка 71 Заю и Лисана 31 Звездичка за Коледа 274 Звездичко 201 Здрасти! Как сте? Добър ден! 131 Зимна приказка 79 Златната рибка 12 Иван царевич и Сивият вълк 61 Игрите на Пижо и Пенда 243 Извор неначенат 93 Изгубената гайчица 16 Историята на котарака в чизми 221 Историята на храбрия оловен войник 136 Как се ожени Петрушка 138 Карлсон 194 Карнавал 111 Карнавал 188 Карнавал на животните 153 Кесийката с двете парички 70 Клоунът Лорети и усмивката 160 Когато се пали елхата 41 Кога ще дойде Дядо Мраз 170 Кой – кого 184 Кой не си знае името? 113 Коледата невъзможна 233 Коледни вълшебства 209 Копче за сън 145 Косе Босе 142 Косе Босе 280 Котарак и заек 64 Котаракът с чизми 49, 104 Котаракът с чизми 206 Котаракът с чизми 263 Кукери 120 Куклата Бламба 6 Куклата и мишката 122 Куклен град 109

Едип 259 Едно момиче търси песен 115 Елхата 187 Емигранти 219 Жабокът цар 245 Желанието, наречено Фауст 249 Житената питка 284 Жълтият щъркел 69 За буквите 230 235


Кукли от Куклино 117 Куцото петле 210 Къде отиваш, конче? 132 Ламята от улица „Войтешка“ 204 Ледената царкиня 30 Лудите от Вашингтон 35 Лудориите на Карлсон 252 Лукчо, или Кой не обича м…?! 199 Лъв без опашка 40, 60 Лъв без опашка 179 Любопитното слонче 112 Любопитното слонче 258 Макс и Мориц 83 Малката фея 180 Малкият Мук 224 Малкият принц 173 Малкият принц 257 Малкият Цахес, наречен Цинобър 237 Мапа 148 Маргаритката 135 Мастиленото петно 47 Маша Загубаша 37 Меко казано 152, 218 Метаморфози 168 Мечо Римчимчи 121 Мечо и Дечо (вж. Островът на лъжата) Мечо Пух 137 Мечо Пух 162 Мечо Пух 211 Мечо турист 55, 103 Мирчо и Немирчо 36 Мистерия-буф 105 Момче и вятър 163 Момче и вятър 207 Мързеливата пчеличка 244 На игра с Топчо 178 Най-голямата награда 1 Най-хубавият подарък 268 Наказаната лисица (вж. Горски съд) Наказаният пакостник 177

На приказки с Топчо 165 На театър с Топчо 200 Необикновеното състезание 17 Не пипай куфара! 167 Непобедимият меч 11 Не си търси белята 273 Ние, врабчетата 146 Новите приключения на Мечо Пух 215 Нос 227 Нощният дилижанс 94 Обикновено чудо 190 Островът на лъжата 81 Отвличане от сарая 29 Откраднатият чувал на Дядо Мраз 166 От небето паднала звездичка 123 Патенцето 18 Патето Жълтурко 241 Педя човек, лакът брада (вж. Синята скала) Педя човек, лакът брада 251 Пеещ светофар 234 Пепеляшка 45 Пепеляшка 169 Пепеляшка 217 Петак и петаче 21 Петлето и слънчогледчето 127 Петрушка 101 Пещерата на вещицата 2 Пещерна приказка 283 Пинокио 95 Пипи дългото чорапче 118 Писма за Дядо Мраз 147 Пловдив 63 Подаръците на Дядо Коледа 203 Подвигът на пионера 87 По заповед на щуката 50 Полет с ръкавица 186 Помощникът на Дядо Мраз 175 По ръба на небето 264 Приказка за доброто момиченце и дванадесетте месеца 182 Приказка за загубеното време 62 236

Приказка за непораснали 271 Приказка за пътя 150 Приказка за ряпата 28 Приказка за тиквата (вж. Трампа за кукуригу) Приказка за юнаците 260 Приказка от приказки 228 Приказки от минало свършените времена 174 Приказки от цял свят 65 Приказките на Киплинг (вж. Приказки от минало свършените времена) Приказни бъркотии 261 Приключение с Яки 196 Приключенията на Лиско по море 110 Приключенията на Пин-Пин 82 Приключенията на Чиполино 54 Принц Скрежко 193 Принцесата и граховото зърно 225 Принцесата и свинарят 255 Принцесата със златния глас 247 Принцът на призраците 226 Произшествие в кукления театър 76 Произшествие в новогодишната нощ 176 Пук 164

Снежна приказка (вж. Снежко, Скрежко и Смешко) Снежната царица 229 Снежната царкиня 38 Спящата красавица 216 Спящата красавица 256 Сребърното копитце 26 Студеното сърце 246 Съкровището на Силвестър 92 Съкровището на Химола 72 Тайнственият хипопотам 157 Тайнственото чекмедже 149 Татко Юбю (вж. Юбю крал) Театърчето на Жан 106 Тито строи социализъм 34 Топлина от снеговете 276 Трампа за кукуригу 119 Тримата братя и златната ябълка 53 Тримата братя и златната ябълка 250 Трите прасенца 213 Ука 108

Успехът на мечетата 20

Червената шапчица 7 Червената шапчица 39 Червената шапчица 128 Червената шапчица 269 Черевички 25 Честит рожден ден (вж. Коледни вълшебства) Четири принцеси и един змей 238 Чичо Пей и Асма бей 97 Чувалът на Дядо Мраз (вж. Откраднатият чувал на Дядо Мраз) Чудната къщичка 27, 51 Чук и Пук 266

Фокус-бокус 151 Фригонела 96 Хайдутин и бесило 116 Хамлет 231 Ханс Глупакът 78 Хензел и Гретел 5 Хензел и Гретел 202 Хитрушко 100 Хитър Петър и змеят 143 Хитър Петър на панаир 129 Хождение по буквам 154 Хонза и цигулката 74 Хоро 130

Шестте пингвинчета 114 Шивач на приказки 107 Юбю крал 240

Цар Салтан 24 Цветни опашчици 66 Цветче седмоцветче 8

Яйцето 155 Ян Бибиян 197

Чапаевци 141 Червената кокошчица 33

Разбойническа приказка 236 Разбойническият пистолет 75 Ред в гората 191 Рефер 44 Рибарят и златната рибка 185 Ръце и кукли 126 Самотната кукличка 91 Самохвалко 144 Светлосиният Петър 158 Синият бисер 88 Синята скала 68 Слънчева топка 156 Слънчев лъч 98 Снежанка 10 Снежанка 58 Снежанка 195 Снежанка и седемте джуджета (вж. Снежанка 195) Снежко, Скрежко и Смешко 222 237


Показалец на авторите на поставени оригинални пиеси, приказки, обработки, драматизации, адаптации, сценарии, текстове за песни и други Авгарски, Георги 37 Ангелова, Анастасия 128 Ангелова-Марионета, Мариета 279 Андерсен, Ханс К. 30, 94, 136, 225, 229, 232, 255 Андонова, Михаела 253 Антонов, Антон 34 Апостолов, Васил 144, 165, 176, 178, 183, 188, 191, 196, 200, 203, 207, 213 Априлов, Борис 110, 114, 155, 167, 208 Армстронг, Антъни 253 Армър, Ричард 231 Арсова, Елена 265 Ахчийски, Борис 86, 87 Бажов, Павел П. 26 Бакалова, Мария 47 Бакалов, Димитър 47 Батко, Оскар 138 Баум, Франк Л. 242 Бенадов, Хаим 34 Берова, Веска 91 Бисет, Доналд 198 Бичков, Александър М. 61 Богомазов, Сергей М. 54 Божидарова, Ина 264, 281 Бойдев, Веселин 224, 229, 232, 242, 243, 244, 245, 246, 256, 277, 283 Борисова, Екатерина 76, 159 Ботева, Соня 230, 234, 261, 276 Бояджиев, Любен 86, 87 Братя Грим 58, 78, 189, 195, 202, 212, 245, 269 Браусевич, Леонид Т. 19, 72 Буш, Вилхелм 83 Бърнев, Велико 201 Вагенщайн, Анжел 92 Вашичек, Павел 156 Вегенер, Карл Хайнц 75 Великова-Антонова, Ива 233 Велков, Тодор 1, 2, 3 Вилковски, Ян 102, 121 Висоцка, Олга 28 Владичина, Г. 49, 104, 112

Волски, Юлиус 149 Воронкова, Л. 37 Вятковска 59 Габе, Тамара Г. 45 Гелюк, Йон 70 Георгиева, Николина 153 Гернет, Нина 18, 21, 46, 56, 241 Гогол, Николай В. 25, 227 Грекова, Мария 113 Гуревич, Тамара 18 Гюла, Урбан 158 Данаилов, Енчо 190 Данко, Е. 57 Дикенс, Чарлз 239 Димитриу, Кристина 108 Димитров, Димитър 84, 140, 169 Дипчиков, Пламен 222 Дисни, Уолт 213 Дочева, Лиляна 84, 95 Дренска, Надя 53 Егнер, Турбьорн 266 Елин Пелин 197 Жари, Алфред 240 Жуковска, Евгения 148 Иванов, Мирон 107 Илиев, Константин 270 Илиев, Христо 123 Илков, Атанас 175 Йорданов, Недялко 189 Калиба, Иржи 85 Капон, Леонард 183, 184, 189, 193, 198, 206, 209, 212, 216, 217, 220, 223, 239, 247, 252, 260 Каралийчев, Ангел 40, 60, 143, 250 Карнаухова, Ирина 19 Касабов, Иван 93, 111 Киплинг, Ръдиард 112, 174, 258 Кичанова, Ирина Н. 157 238

Козлова, С. 54 Колоди, Карло 95, 223 Кръстев, Кузман 59, 161, 179, 205 Крянга, Йон 70 Кудашов, Руслан 257, 259 Кунчева, Веселка 237, 264, 267, 282 Кушниров, Р. 67 Кънчев, Николай 123 Кьосовска, Евелина 233, 236, 242, 244, 250, 263, 271, 274, 277 Кювлиев, Еню 97 Ламбрев, Светозар 79 Ландау, Георгий 64 Лившиц, Владимир Г. 96, 157 Линдгрен, Астрид 118, 194, 252 Маленов, Славчо 151, 163, 173 Манучарова, Евг. 42 Манчев, Пенчо 58, 82, 83, 91, 113, 124, 170, 185, 188 Маршак, Самуил 27, 51 Матвеев, Герман 43, 52 Машатова, Милада 238 Машев, Красимир 201 Маяковски, Владимир 105 Мерджанов, Георги 262, 272 Металников, Владимир 78 Мешков, Ким 127, 133 Милева, Леда 32, 33, 109 Милн, Алън Александър 137, 162, 211, 215 Минков, Маргарит 171 Минчев, Алеко 88 Митева, Магдалена 279 Михайлова, Елена 94 Михайлов, Александър 273 Михайлов, Антон 73 Михалков, Сергей 48, 90 Москова, Рада 131, 132, 135, 142, 210 Москов, Стефан 184, 193, 260 Мошчински, Л. 102 Мрожек, Славомир 219

Несторова, София 240 Николов-Шаблата, Димитър 233 Николов, Румен 186 Новоселецка 71 Огнянова, Юлия 101, 105, 120, 130, 141 Остер, Григорий 271 Павлик, Милан 222 Павлов, Валентин 265 Панчев, Панчо (Дядо Пънч) 119, 134, 255, 281 Папазов, Боян 214 Паустовски, Константин Г. 94 Пашов, Петър 174, 182, 187, 192, 195, 199, 202, 214 Пеев, Димитър 77 Пеер, Йозеф 117, 177 Пержинова, Ива 181 Пермяк, Евгений 26 Перо, Шарл 49, 104, 128, 169, 206, 217, 221, 256, 263, 269 Петкова, Ваня 129 Петков, Ирослав 251, 269, 275, 284 Петров, Валери 125, 145, 152, 154, 164, 172, 218, 248 Поливанова, М. 66 Полянов, Владимир 104 Попеску, Александру Т. 98 Попович, Алеку 115, 122 Преславски, Константин 154 Проклов, О. 249, 278 Прокоп, Герт 262 Пушкин, Александър С. 12, 24, 185, 282 Рабадан, Воймил 180 Радева, Евгения 81 Радичков, Йордан 146

Райков, Райко 137, 139 Ран Босилек 142, 165, 280 Ржиха, Зденек 138 Родари, Джани 54, 184, 193, 199, 209 Русев, Никола 68 Рускова, Дора 186 Русков, Йордан 12, 13 Сараванов, Георги 9, 11, 14, 16, 24, 25 Сент Екзюпери, Антоан дьо 173, 257 Сервантес, Мигел де 23, 192 Сивинова, Ваня 258 Сивинова, Нина 207, 208, 211, 213, 215, 217 Сивинова, Сивина 225 Сивинов, Иван 126, 128, 147, 158, 228, 241 Скороспелов, И. 69 Славов, Слави 97 Софокъл 259 Спачил, Лео 117, 177 Списаревска, Нина 81 Стайков, Иван 138 Станкова, Мария 267 Стефков, Владимир 235 Стивънсън, Джеймс 268 Стойков, Димитър 55, 103 Стоянов, Георги 116 Стоянов, Матей 165, 180, 181, 191, 194, 197, 200, 202, 205, 252 Страшимиров, Антон 130 Стржеда, Лудвиг 201 Суифт, Джонатан 57 Сутеев, Владимир Г. 41, 79 Събев, Съби 231, 238 Тараховска, Елизавета Я. 50

Незнакомов, Петър 35 239

Темпорал, Жан Луи 106 Теофилов, Иван 100, 136 Тодоров, Асен 175 Тодя, Михай 99 Толстой, Алексей 159 Трендафилова, Надя 163 Тудоровска, Елена 78 Урумов, Васил 88 Финци, Самуел 204 Хауф, Вилхелм 224, 246 Хофман, Ернст Теодор Амадеус 237 Цанев, Стефан 105, 150 Цанкова, Яна 140 Цинибулк, Войтех 88 Чавдаров-Челкаш, Димитър 35 Чапек, Йозеф 85 Чапек, Карел 204, 236 Чаушев, Вели 139 Чернев, Петър 227, 240 Чиповецки, Ефим 160 Чуковски, Корней 84 Шварц, Евгений 10, 39, 62, 80, 190 Шварц, Еди 166 Шварц, Симон Еди 204, 226 Шекспир, Уилям 231 Щорх, Едуард 283 Янева, Цвете 254 Яневски, Славко 235 Янсон, Туве 187


Показалец на постановчиците Александров, Павел 78 Ангелова, Анастасия 75, 95, 103, 108, 113, 114, 121, 124, 128, 133, 143, 147, 159 Ангелова-Марионета, Мариета 280 Ангелов, Стоян 266 Андонова, Михаела 253 Апостолов, Васил 135, 144, 165, 169, 171, 176, 178, 183, 185, 188, 191, 196, 197, 200, 203, 205, 207, 211, 213, 215, 218 Арсов, Калин 146 Ахчийски, Борис 87 Бакалов, Димитър 47 Балджиев, Стефан 94 Банова, Мария 255, 281 Бойдев, Веселин 224, 229, 232, 242, 244, 245, 246, 254, 256, 262, 265, 268, 272, 277, 283 Ботева, Соня 230, 234, 261, 276 Бояджиев, Николай 201, 208 Василев, Георги 109, 116 Великова-Антонова, Ива 233 Велков, Тодор 2, 3 Виечоркиевич, Войчех (Полша) 102 Висонов, Сергей 111, 149 Воденичаров, Атанас 66, 67 Георгиева, Николина 153, 155 Геров, Ангел 52 Гицеску-Чуря, Траян (Румъния) 115 Данаилов, Енчо 190 Данева, Анна 33, 37, 43, 44 Динов, Тодор 80 Дипчиков, Иван 117, 145, 222 Дограмаджиев, Красимир 148

Дойнов, Кръстю 68, 72, 76 Дочева, Лиляна 84, 118 Драмчев, Борис 59, 64 Загоров, Константин 83 Златев, Злати 177 Иванова, Ваня 273 Илков, Атанас 92 Йонкова, Иванка (вж. Иванова, Ваня) Капон, Леонард 183, 184, 189, 193, 194, 198, 206, 209, 210, 212, 216, 217, 220, 223, 226, 239, 247, 252, 260, 270 Карпов, Карп 140 Коева, Благовеста 141 Консулов, Йордан 48, 50, 51, 54, 57, 58 Копчева, Емилия 243 Костов, Георги 62 Кръстев, Чавдар 123, 127 Кудашов, Руслан (Русия) 257, 259 Кунчева, Веселка 237, 264, 267, 282 Кьосовска, Евелина 233, 236, 242, 244, 250, 263, 271, 274, 277 Ламбрев, Светозар 79, 82 Ленкиш, Стефан (Румъния) 122

Показалец на художниците Огнянова, Юлия 96, 97, 101, 105, 120, 130, 141 Пашова, Жени 186 Пашов, Петър 156, 158, 160, 162, 164, 170, 172, 174, 175, 181, 182, 187, 192, 195, 199, 202, 214 Пеев, Димитър 77 Пенкова, Мара 33 Петков, Ирослав 251, 269, 275, 284 Полянов, Владимир 30, 39, 40, 41, 42, 43, 45, 46, 49, 53, 55, 56, 61, 104 Пунев, Димитър 32, 34, 35 Райков, Райко 125, 132, 137, 139 Рачев, Румен 150 Рускова, Дора 186 Сараванов, Георги 1, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 18, 21, 24, 25, 26, 27, 28, 29 Сивинова, Ваня 168, 225, 228, 241, 248, 258 Сивинова, Нина 168 Сивинов, Иван 89, 95, 97, 104, 105, 106, 123, 126, 128, 168 Стефков, Владимир 235 Столяров, Сергей (Русия) 249, 278 Събев, Съби 231, 238 Танев, Михаил 10 Тихинова, Маргарита 60, 69, 70, 71, 73, 74 Томов, Кирил 31, 33, 36, 43

Мавродиев, Стефан 219 Маленова, Емилия 156 Маленов, Славчо 151, 152, 154, 156, 157, 159, 161, 163, 166, 167, 173, 179, 180, 204 Манев, Георги 19 Манчев, Пенчо 113 Минчев, Алеко 81, 86, 88, 90, 93 Митева, Магдалена 279

Чернев, Петър П. 227, 240

Николов-Шаблата, Димитър 233, 243

Янкова, Мария 59, 64, 75

240

Урумов, Васил 85, 91, 94, 100 Цанкова, Яна 98, 99, 101, 107, 110, 112, 114, 117, 119, 131, 134, 136, 138, 140, 142, 145, 221

Абарка, Едуардо Планас 282 Аврамов, Джейн 214 Аврамов, Енчо 214 Алексеев, Александър 249, 278 Амбарева, Николина 126, 141, 147, 209 Ангелова, Лиляна 84, 95, 133 Ангелов, Живко 226 Арабаджиева, Емилия 146 Аристидов, Коста 25, 29 Ахчийски, Борис 27, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 79, 80, 81, 82, 83, 85, 86, 87, 92, 93, 96, 97, 98, 99, 103, 104, 107,108, 111 Банова, Мария 281 Бенковска, Вера 235 Божков, Кристиян 240, 245, 256 Бояджиев, Любен 75, 86 Бъчварова, Силва 151, 154, 156, 157, 158, 159, 160, 162, 163, 164, 165, 167, 172, 173, 174, 175, 179, 180, 181, 182, 187, 191, 192, 193, 195, 199, 200, 202, 203, 205, 207, 211, 213, 215, 218 Василева, Благовеста 226 Василева, Павлина 254 Василев, Красимир 280 Величкова, Свила 197, 201 Веселинов, Иван 119 Воденичаров, Димитър 217, 270 Гикова, Ива 283 Голомехова, Мариета 237, 264, 267, 282 Джеферов, Павел 130 Димовски, Борис 100 Дуков, Стоян 80

Дюлгерова, Ана 106, 107, 108 Запорожски, Андрей 257, 259 Згалевски, Атанас 90, 91, 94, 101, 102, 113

Проданова, Веса 40, 41, 42, 48, 49, 56 Пулиева, Анна 204, 280 Рабузин, Иван 155 Райков, Данаил 125, 126, 132, 137, 139 Ризова, Ангелина 236, 253, 261 Рокоманов, Васил 174, 190, 191, 192, 205, 211, 215

Ибришимова, Мария 275, 284 Капон, Леонард 141, 143, 210 Каров, Николай 251 Киров, Димитър 101 Ковачева, Станила 217 Ковачев, Веселин 109 Крумов, Крум 224, 227, 246 Кузова, Майя 152

Сараванов, Георги 1, 2, 3, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 18, 19, 21, 24, 25, 26, 28, 29 Серафинович, Леокадия (Полша) 105 Солтишияк, Елжбиета 106 Стаматова, Гергана 270 Табаков, Генади 151 Тодоров, Дечко 141 Торик, Алевтина 257 Тотева, Емилияна 208, 231, 269 Точева, Татяна 161, 166, 170 Траугот, Г. А. В. 136

Лачева, Евгения 184 Левиева, Ирина 88 Левиев, Йоан 114, 116, 120 Мавродиев, Стефан 219 Митева, Магдалена 279 Михов, Михаил 148 Младенов, Младен 131

Узунова, Диана 266

Начева, Милка 110 Недева, Христина 262 Неделчев, Ангел 189, 198 Неделчев, Веселин 120, 135, 165, 178 Неделчев, Неделчо 188 Николау, Мирчеа 115, 122 Николов, Ивайло 283

Феодоровна, Т. 56 Хаджиева, Ива 155

Пеева, Любка 140 Петкова, Виржиния 194, 206, 212, 216, 220, 222, 223, 225, 228, 229, 230, 232, 233, 234, 238, 239, 241, 242, 243, 244, 247, 248, 250, 252, 258, 263, 271, 274, 277 Петрова, Майя 142, 150, 273 Петрова, Радослава 255 Пиронков, Енчо 56, 57, 60, 118 Порязов, Пламен 126, 128

241

Цакев, Любомир 119, 121, 123, 124, 127, 130, 144, 145, 169, 185 Цанкова, Яна 112, 117, 136, 138, 221 Цонев, арх. Иван 73, 74, 84, 149, 177 Чекуров, Петър 265 Чомакова, Дора 134 Шварц, Ханна 260, 265, 272 Явашев-Кристо, Христо 34, 35 Янакиева, Ангелина 268 Янаров, Йордан 154, 159, 180, 231 Янков, Янко 76, 77, 78


Показалец на композиторите музикантите, оркестрантите, музикалните оформители и други Ангелов, Стоян 62 Атанасов, Атанас 155 Башев, Ан. 84 Бирюков, Ю. 48 Бичковски, Владимир 257, 259 Бойдев, Веселин 256 Бояджиев, Атанас 32, 33, 81, 96 Бояджиев, Кристиян 284 Вакарелов, Асен 83 Василева, Гергана 266 Владигеров, Александър 140 Генков, Георги 92, 113, 117, 118, 131, 145, 218 Георгиев, Андрея 12, 13, 14, 16, 24, 49, 53, 56, 57, 59, 61 Георгиев, Емил 87 Гершуин, Джордж 87 Гицеску-Чуря, Траян (Румъния) 115 Гичева, Златина 245 Гюлеметов, Петър 93 Джамбазов, Владимир 180 Димитрова, Невена 113 Димитров, Атанас 85, 86, 88 Димов, Иван 94, 95, 96, 97, 101, 102, 103, 105, 108, 116, 130, 141 Добджански, Й. 102 Дреников, Андрей 194, 211, 215, 252 Занев, Георги 152, 157, 198 Иванов, Методи 111, 149, 177, 204 Иванов, Николай 273 Илиев, Константин 120

Искърова, Мира 269 Кабакова, Албена 278 Кавръков, Иван 201 Казаков, Антон 27, 30, 34, 35, 44, 45, 46, 47, 49, 51, 58, 70, 71 Калоянова, Александра 154 Карадимчев, Борис 171 Ковал, Мариана 42 Ковачев, Владимир 237, 265, 268, 272, 277, 279, 283 Койчев, Веселин 231, 240 Косев, Атанас 123, 135 Кьосовска, Евелина 274 Лазарова, Нели 158, 165, 170, 175, 186, 190, 193, 198, 200, 206, 207, 208, 209, 210, 212, 213, 216, 217, 220, 222, 223, 224, 225, 226, 229, 232, 233, 234, 235, 236, 241, 242, 244, 246, 247, 248, 250, 251, 253, 254, 258, 260, 271 Леви, Жул 119 Левиев, Милчо 76, 82 Лъджев, Петър 98, 99 Мавродиев, Стефан 219 Марев, Кръстю 69, 72 Маринкев, А. 26 Милан, Иржи 106 Михалкова, Малина 151 Молхов, Бенедикт 104 Москов (баща), Стефан 132, 142 Моцарт, Волфганг А. 29, 137 Намлиев, Христо 264, 267, 270, 282 Ненов, Драгомир 43, 52 Николов, Андрея (Андрей) 11, 31 Николов, Веселин 163, 167, 179 Овчаров, Асен 66, 67, 70, 71, 90, 91

242

Одаджиева, Людмила 16, 25, 36, 37, 39, 41, 42, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 53, 56, 60, 64, 65, 66, 67, 68, 73, 74, 75, 78 Пейко, Н. 54 Пиронков, Симеон 48, 80 Радевски, Петър 174, 181, 182, 187, 195, 202, 239 Райчев, Александър 39 Райчев, Руслан 25, 29 Римски-Корсаков, Николай А. 24 Сен-Санс, Камий 153 Сливенски, Мирчо 139 Спасов, Иван 94, 100, 110, 121 Спасов, Теодосий 214 Стайков, Иван 134, 136, 138 Столяров, Сергей 278 Стоянов, Димо (Група P.I.F.) 255, 263, 281 Стравински, Игор Ф. 101 Ступел, Петър 40, 41, 50, 54, 55, 68, 79, 107, 109, 112, 114, 124, 125, 128, 169 Ступел, Юри 144, 146, 164 Събев, Съби 238 Темков, Илия 49 Тодорова, Душка 133 Тодоров, Кирил 127 Трендафилов, Атанас 148 Хаджиев, Парашкев 45 Цанков, Петър 156, 158, 159, 160, 162, 166, 172, 173, 184, 185, 188, 189, 191, 192, 197, 199, 203, 205, 221, 262 Чайковски, Пьотър И. 25 Чернев, Петър 227

Показалец на актьорите Азарян, Аршалуйс 66, 67, 70, 71 Анастасова, Мария 211, 218, 223, 233, 240, 241, 242, 248, 249, 251 Ангелова, Анастасия (Сийка) 24, 42, 43, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 62, 64, 65, 70, 71, 78, 80, 81, 84, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 95, 96, 97, 98, 99, 101, 104, 105, 107, 110, 111, 112, 114, 115, 117, 119, 120, 122, 125, 130, 132, 135, 136, 139, 140, 144, 145, 149, 152, 153, 159, 162 Ангелова, И. 24 Ангелова, М. 24, 25, 29 Ангелов, Асен 140 Ангелов, Стоян 259 Андонова, Михаела 195, 211, 224, 225, 226, 229, 230, 233, 236, 238, 239, 241, 242, 243, 245, 247, 248, 249, 250, 261, 264, 266, 267, 269, 271, 274, 277, 281, 282, 283 Андреева, Татяна 259 Антонов, Антон 26 Апостолова, Маргарита 164, 165, 166, 169, 174, 176, 178, 180, 185, 188, 189, 191, 194, 196, 198, 200, 205, 206, 207, 209, 210, 211, 213, 215, 216, 218, 222 Арабаджийски, Б. 113 Арнаудова, Пенка 41, 42, 43, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 62, 64, 66, 67, 68, 70, 71, 76, 79, 82, 84, 85, 86, 87, 91, 92, 94, 95, 96, 97, 102, 103, 104, 105, 106, 108, 111, 114, 115 Арнаудов, Радослав 259 Атанасова, Мария 223, 229, 242, 244, 245, 247, 248, 254, 259, 262, 264, 266 Атанасов, Г. 24, 25, 29 Ахчийска, М. 46, 48, 49, 50 Байчев, Кирил 92 Балджиев, Стефан 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 62, 64, 66, 67, 68, 69, 76, 78, 79, 80, 81, 82, 84, 85, 87, 88, 91, 92, 94, 95, 96, 97, 101, 102, 104, 105, 106, 108, 111, 114, 115, 119, 120, 121, 122, 124, 125, 130, 131, 132, 134, 135, 139, 140, 141, 144, 145, 149, 154, 155,

159, 161, 162, 164, 170, 175, 176, 185, 191, 192, 197 Балканджиева, Цветана 85, 86, 91, 92, 94, 95, 96, 97, 101, 105, 107, 110, 125, 127, 139, 140, 141, 144, 145, 146, 147, 148, 149, 151, 153, 154, 155, 159, 161, 164, 175, 191 Белов, К. 46 Бинев, Николай 140 Богданова, Зл. 24, 25 Бодурова, Величка 125, 139, 145, 149, 153, 154, 160, 161, 163, 167, 170, 177, 180, 185, 188 Бойдев, Веселин 239 Бойчев, Виктор 165, 169, 189, 192, 217, 220, 226, 227, 231, 252, 259, 260, 270 Борисов, Димитър 39, 40, 41, 42, 43, 45, 47, 48, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 62, 64, 66, 67, 68, 80, 82, 83, 86, 87, 88, 89, 92, 94, 96, 98, 101, 102, 103, 104, 105, 106, 108, 112, 113, 115, 120, 122, 124, 125, 130, 132, 133, 134, 139, 140, 141, 145 Ботева, Жанет 108 Ботева (-Данаилова), Соня 144, 164, 167, 168, 183, 184, 186, 189, 190, 202, 203, 207, 209, 211, 215, 216, 217, 220, 222, 228, 229, 230, 234, 239, 241, 242, 248, 249, 250, 251, 255, 258, 259, 261, 269, 276, 278, 280, 281, 284 Бояджиева, Лина 92 Бояджиев, Аргир 68, 69 Бояджиев, Николай 144, 164, 165, 172, 177, 185, 189, 192, 194, 200, 201, 202, 203, 205, 206, 209, 210, 211, 212, 214, 215, 216, 217 Бояджиев, Стефан 24, 26 Василева, В. 24 Василева, Наталия 189, 211, 225, 241, 242, 246, 248, 249, 250, 253, 254, 255, 256, 257, 259, 260, 264, 265, 266, 267, 268, 269, 272, 275, 278, 281, 282, 283, 284 Вачков, Григор 92 Велева, В. 66, 67, 69 Великова-Антонова, Ива 217, 218, 220, 224, 225, 229, 230, 232, 233, 235, 236, 240, 244, 248, 249, 250, 254, 257 243

Великова, Мила 182, 191, 194, 195, 196, 211, 213, 217, 222 Висонов, Сергей 92 Вълев, Иван 113 Георгиева, И. 16 Георгиева, О. 24 Георгиева, Цветана 112, 123, 125, 127, 129, 130, 131, 132, 133, 135, 136, 139, 140, 141, 142, 143, 144, 145, 146, 147, 148, 151, 153, 154, 155, 156, 159, 161, 162, 164, 167, 169, 170, 171, 176, 177, 180, 181, 185, 187, 191, 192, 197, 198, 203, 205, 210, 211, 213, 217, 222 Гешев, Венцислав 172, 174, 175, 178, 179, 180, 184, 186, 189, 198 Грозданова, Йорданка (вж. Сараванова, Йорданка) Грудев, Любчо 141 Гунчева, Анна 117, 118 Гъделев, Янко 144, 155, 164, 166, 167, 169, 170, 173, 175, 179, 180, 181, 185, 192, 195, 197, 198, 203, 205, 206, 210, 211, 213, 214, 215, 217, 224 Гюров, Д. 24, 25 Данаилова, Ева 211, 215, 230, 282 Данаилов, Енчо 158, 170, 172, 173, 174, 176, 179, 183, 184, 186, 188, 189, 190, 191, 192, 193, 195, 197, 199, 201 Данева, Анна 7, 11, 16, 24, 29, 32, 33, 36, 39, 40, 41, 42, 43, 45, 47 Даскалов, Бранимир 116, 119 Дафова, Звезда 69, 79, 82, 84, 85, 86, 90, 92, 94, 96, 97, 98, 99, 101, 105, 108, 113, 115, 117, 119, 120, 122, 123, 127, 130, 132, 135, 139, 140, 141, 145 Джеджев, Стоян 92 Джуранов, Живко 243, 254, 257, 259, 260, 263, 264, 267, 271, 277, 278, 279, 282 Димитрова, М. 24 Димитрова, Мария 211, 233, 244, 248, 250, 258, 261, 264, 272, 274, 277, 278, 279, 281, 282, 283 Димитрова, Мая 167, 172 Димитров, Здравко 194, 202, 203, 204, 205, 207, 209


Димитров, Иван 117, 127, 130, 131, 133, 134, 136, 137, 138, 139, 141, 176, 177, 180, 188, 189, 191, 192, 197 Димитров, Н. 92 Димова, Денка 96, 101, 104, 105, 107, 110, 111, 112, 114, 115, 119, 120, 121, 122, 124, 125, 131, 152 Димова, Дора 94, 97, 101 Димова, Недялка (вж. Димова, Денка) Димов, Пламен 282 Дипчиков, Иван 68, 70, 71, 76, 78, 80, 81, 83, 84, 86, 87, 88, 92, 97, 101, 102, 104, 105, 107, 110, 111, 112, 114, 115, 117, 119, 120, 123, 124, 125, 127, 129, 130, 132, 134, 135, 136, 138, 139, 141, 142, 143, 149, 151, 153, 154, 155, 156, 159, 161, 162, 165, 166, 170, 173, 175, 178 Дипчиков, Пламен 141, 150 Дишлиев, Радко 94 Добрев(-Понко), Панайот 144, 153, 154, 156, 157, 158, 160, 161, 163, 166, 167, 171, 172, 173, 174, 175, 177, 181, 185, 187, 192, 193, 194, 195, 196, 199, 201, 205, 206, 208, 212, 213, 214, 215, 217, 218, 219, 222, 225, 228, 229, 231, 232, 235, 237, 238, 240, 241, 248, 249, 252, 254, 256, 258, 259, 276, 278, 281, 284 Дойчев, Стоян 267 Донева, Живка 174, 180, 181, 182, 185, 187, 192, 193, 194, 195 Драмчев, Борис 11, 51, 54, 55, 56, 57, 58, 62, 64, 65 Дюлгерова, Ана 259 Дюлгерова, Емилия 41, 45, 46, 47, 48, 49, 50 Евангелатов, Петър 92 Евтимов, Велизар 282, 283 Енев, Ивайло 259 Етимова, Татяна 189, 225, 241, 248, 249,250,251, 254, 256, 257, 258, 259, 260, 261, 263, 264, 267, 268 Желязкова, Пенка 42 Згалевска, Елена (Ели) 101

Знаменова, Румелия 112, 131, 132, 133, 134, 136, 139 Иванова, Р. 24, 25 Иванова-Маленова, Емилия 152, 153, 154, 155, 157, 160, 163, 166, 167 Игнатов, Димитър 79, 80, 82, 84, 85, 86, 87, 88, 91, 92, 94, 95, 96, 97, 101, 104, 105 Илиева, Александра 259 Илиева, Виолета 48, 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58 Илиева, Е. 46 Йорданова, Даниела 163, 169, 170, 173, 174, 176, 180, 187 Калинкова, Мира 108, 112, 113, 131, 134, 136, 139 Калканов, Антон 42 Калоянова, Александра 153, 154, 155, 158, 169, 182, 185, 192, 198, 213 Капитанов, П. 24 Капон, Леонард 259 Караманов, Александър 165, 233, 242, 244, 261, 263, 265, 266, 267, 268, 269, 271, 273, 275, 280, 282, 284 Караманов, Румен 165, 182, 185, 207, 209, 211, 214, 216, 218, 222, 223, 224, 226, 227, 229, 231, 234, 236, 237, 239, 240, 244, 246, 247, 248, 249, 251, 252, 254, 255, 257, 259, 260, 261, 263, 264, 266, 268, 270, 273, 276, 277, 278, 283 Караниколов, Димитър 64, 68, 69 Карпов, Карп 86, 92, 94, 96, 97, 100, 101, 104, 105, 106, 108, 112, 113, 115, 117, 119, 122, 123, 125, 127, 130, 132, 134, 137, 139, 140, 141, 144, 145, 148, 149, 152, 153, 154, 155, 159, 162, 166, 169, 170, 173, 176, 180 Кендов, Ив. 24 Кириакидис, Трендафил (Трендафилос) 76, 83, 85, 90, 92, 93, 97, 98, 101, 103, 105, 107, 110, 112, 113, 115, 116, 117, 119, 120, 122, 123, 125, 126, 127, 130, 131, 132, 134, 139, 140, 141, 142, 145, 148, 151 244

Ковачева, Антоанета 182 Ковачев, Крум 46, 48, 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 62, 64, 68, 70, 71, 76, 78, 80, 81, 84, 86, 87, 88, 90, 92, 94, 95, 96, 97, 101, 102, 104, 105, 107, 110, 111, 112, 114, 115, 120, 121, 122, 124, 127, 129, 130, 134, 135, 139, 140, 141, 143 Ковачевска, Рада 112, 113, 115, 117, 118, 119, 120 Коева, Благовеста (Блага) 41, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 60, 62, 64, 66, 67, 68, 70, 71, 78, 79, 82, 84, 85, 87, 88, 91, 92, 94, 95, 96, 97, 101, 102, 104, 105, 110, 111, 112, 113, 114, 115, 119, 122, 124, 125, 130, 131, 134, 135, 140, 141, 144, 145 Колева, Ивелина 278 Колева, Р. 41 Колев, Тодор 140 Копчева, Емилия 232, 234, 242, 243, 250, 257, 258, 261, 262, 265, 266, 268, 269, 271, 280, 281, 283 Костов, Ев. 79 Костов, П. 45, 46, 47 Костов, Тодор 39, 40, 41, 42 Коцев, Константин 139 Кочетов, Евгени 79, 80, 82, 83, 85, 88 Кьой, Нели (вж. Минкова, Нели) Кьосев, Делян 259 Кьосовска, Евелина (Ева) 182, 189, 192, 211, 217, 218, 223, 225, 226, 227, 229, 233, 237, 239, 240, 246, 248, 249 Лазаридис, Георги 125 Лазарова, Мария 108, 114, 115, 121, 125, 132, 139, 144, 148, 149, 151, 153, 154, 155, 156, 158, 160, 161, 163, 166, 167, 170, 173, 174, 175, 176, 177, 182, 185, 187, 188, 191, 192, 193, 197, 198, 201, 203, 205, 206, 208, 211, 213, 215, 216, 217, 220, 222 Лазарова, Нели 158, 165, 172, 181, 185, 200 Ланджев, Михаил 168 Лепоева, Нели 155, 160, 161, 164, 166, 172, 175 Лунгов, Боньо 139, 145, 146, 149, 150, 151, 152, 153, 154, 155

Манджева, Е. 32, 33 Манукян, Ш. 92 Манчев, Пенчо 113 Маринова, Соня 24, 25, 26, 29, 32, 33, 36, 39, 40, 41, 42, 43 Матев, Станислав 259 Мечикян, Е. 29 Минкова, Нели 139, 140, 141, 142, 144, 145, 155, 159, 164, 166, 169, 170, 175, 178, 180, 182, 186, 187, 189, 191 Мирчева, Е. 41 Мирчев, Сл. 24 Митева, Бинка 92 Митрева, Веса 24, 26, 29, 30, 32, 33, 36, 39, 40, 41, 42, 43, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 62, 64, 66, 67, 68, 69, 76, 78, 79, 80, 81, 83, 85, 87, 88, 90, 92, 94, 96, 97, 98, 99, 101, 103, 105, 107, 110 Митров, Атанас 212, 217 Михайлова, С. 45 Михайлов, Светослав 149, 159, 162 Мострова(-Капон), Лилия 176, 177, 186, 188, 189, 191, 192, 195, 197, 199, 201, 208 Муртаджиева, Таня 125, 149, 154, 155, 156, 159, 161, 165, 170 Начева, М. 24 Недева, Елена 151, 154 Ненова, София 136 Николов, Людмил 149, 153, 154, 155, 156, 157, 158, 160, 161, 163, 166, 167, 171, 172, 173, 175, 177 Николов(-Шаблата), Димитър 189, 211, 224, 227, 229 231, 232, 233, 235, 236, 237, 239, 240, 242, 243, 245, 246, 247, 248, 249, 251, 252, 253, 255, 256, 259, 260, 262, 265, 269, 272, 274, 277, 278, 280, 281, 283 Николова, Мария 94 Овагимян, Б. 24, 25 Овашмян, Б. 24 Орфи (Васил Ст. Николаев) 183

Панчева, Т. 24 Паси, Дейзи 56 Паскалева, М. 42 Паунов, Йордан 185 Пашова, Жени 142, 148, 150, 151, 152, 153, 154, 158, 160, 161, 192 Пашов, Петър 151 Першенлиев, Иван 141 Петкова, Анелия 182, 186, 188, 189 Петков, Г. 24 Петков, Петко 259 Петров, Бойко 252 Петров, Г. 16 Петров, Д. 24 Петров, Кирил 16 Пилев, Пильо 192, 193, 194 Попова, Мария 94, 101, 105 Попов, В. 26 Портев, Марио 172 Порязова, Елка 132 Порязова, Райна 51, 54, 56, 57, 58, 62, 64, 70, 71, 76, 79, 81, 82, 84, 85, 86, 87, 91, 92, 94, 95, 105, 107, 110, 111, 114, 115, 121, 122, 124, 125, 130, 132, 134, 135, 140, 141, 145 Проданова, Елена 94 Проданов, Васил 24, 26 Първанова, Милка 1, 2, 3, 4, 5, 6 Първанов, Петър 1, 2, 3, 4, 5, 6 Пърлев, Стойко 141 Радева, Елизабет 156, 182, 183, 184, 186, 188, 189, 191, 196, 197 Райчев, Д. 24, 25 Рангелова, Величка (вж. Бодурова, Величка) Рачев, Румен 139, 145, 146, 149, 150, 151, 152, 153, 154, 155 Романова, Маргарита 1, 2, 3, 4, 5, 6 Роселинова, Неделина 259 Русев, Даниел 283 Русев, Росен 252, 253, 255, 257, 259, 260, 263, 264, 267, 268, 272 Русинов, К. 24, 25

Сараванова, Йорданка 24, 26, 29 Сараванов, Георги 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11 Сейреков, Любомир 1, 2, 3, 4, 5, 6 Секова, Лили 259 Сивинова, Ваня 112, 117, 119, 124, 125, 126, 128, 130, 131, 132, 136, 137, 138, 139, 140, 141, 142, 144, 145, 148, 151, 153, 154, 155, 156, 159, 162, 164, 165, 166, 168, 169, 171, 172, 176, 179, 182, 184, 185, 186, 188, 191, 192, 194, 195, 200, 202, 204, 207, 209, 211, 215, 218, 222, 224, 229, 238, 252 Сивинов, Иван 48, 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 69, 74, 76, 78, 80, 81, 83, 85, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 94, 95, 96, 97, 98, 99, 101, 102, 105, 112, 119, 123, 124, 125, 126, 130, 131, 132, 134, 135, 136, 138, 139, 142, 145, 164, 166, 168, 169, 171, 173, 175 Сивинова, Нина 112, 117, 131, 133, 134, 139, 140, 141, 142, 144, 145, 146, 148, 149, 150, 151,153,154, 155, 156, 157, 158, 160, 161, 163, 164, 166, 167, 168, 171, 172, 174, 175, 176, 179, 181, 192,196, 197, 199, 201, 206, 208, 211, 213, 215, 218 Сивинова, Сивина 168, 214 Славчев, Славчо 101, 175 Сотиров, Ив. 24, 25 Ставрев, Костадин 29, 32, 33, 36, 39, 40, 41, 42, 43,45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 62, 64, 66, 67, 68, 69, 79, 80, 82, 85, 86, 87, 88, 92, 94, 95, 101, 103, 105, 107, 111, 114, 115, 123 Сталев, Сталю 141 Станева, Иванка 114 Станева, Мария 11, 16 Станчева, Гинка 108 Стефанов, Стефан 11 Стойчев, Красимир 210 Стоянова, Елица 259 Стоянова, Ивана 259 Странджев, Г. 45 Сураев, Андрей 1, 2, 3, 4, 5, 6 Сърданов, Стоян 219 Таков, Христо 267

245


Съдържание Тасева, Гинка 16, 24, 26, 29, 32, 33, 36, 39, 40, 41, 43, 45, 46, 47, 48, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 60, 62, 64, 69, 78, 84, 86, 87, 90, 92, 96, 97, 98, 99, 101, 104, 105, 106, 114, 115, 120, 121, 122, 124, 125, 128 Ташев, Георги 144, 176, 179, 180, 181, 182, 185, 187, 188, 189, 191, 192, 197, 202, 204, 220, 221 Терзиева, Елка 123, 127, 131 Тинева, Костадинка 29, 32, 33, 39, 40, 41, 42, 43, 45, 46, 47, 48 Тодорова, Миглена 211, 224, 225, 226, 227, 239, 240, 241 Тодорова, Ст. 24, 29 Томова, Юл. 24 Томов, Кирил 16, 24, 25, 26, 29, 32, 33, 36, 39, 40, 41, 42, 43, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 60, 64

Тонев, Антон 148 Трифонов, Кр. 24, 25, 29

Цекова, Руска 122 Цонев, Коста 140

Узунова, Нели (вж. Цветкова-Узунова, Нели)

Чаушев, Вели 139 Черноземски, Вл. 41, 45, 46, 47 Чобанова, Величка 140 Чочева, Соня 113

Финци, Ицхак 125 Хаджиандонова, Хр. 24 Христова, Елка 39, 40, 41, 42, 43, 45, 46, 47, 48 Христова, Ефросина 117, 118, 120 Христова, Полина 267, 282 Христов, Кр. 45 Цанкова, Яна 112 Цветкова, Нели (вж. Цветкова-Узунова, Нели) Цветкова-Узунова, Нели 125, 139, 144, 148, 151, 152, 153, 154, 155, 159, 162, 164, 165, 166, 175, 176, 182, 187, 188, 189, 191, 192, 197

Шопова, Ел. 24 Янкова, Мария 29, 32, 33, 36, 39, 40, 41, 42, 43, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 60, 62, 64, 68, 69

Театърът е… – Виктор Бойчев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5 Необходими думи за довиждане – Никола Вандов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6 За куфарите, архивите и изчезващите драматурзи – Катерина Георгиева . . 8 Щрихи от Началото . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10 Съдба – Нина Сивинова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16 Един златен период: в Пловдив през 80-те – проф. Славчо Маленов . . . . . . 17 Срещи-разговори по повод юбилея с творци, работили и/или работещи в театъра . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25 Юлия Огнянова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25 Яна Цанкова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27 Маргарита Апостолова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28 Ваня Сивинова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29 Жени Пашова и Петър Пашов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 30 Леонард Капон . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 33 Панайот Добрев-Понко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34 Янко Гъделев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35 Евелина Кьосовска . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36 Текстове за юбилея на творци, работили и/или работещи в театъра . . . . . . . . 37 Силва Бъчварова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37 Васил Рокоманов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39 Виржиния Петкова-Джина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 40 Соня Ботева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41 Веселин Бойдев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 42 Румен Караманов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43 Елица Маринова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 44 Ангелина Ризова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45 Мариета Голомехова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45 Веселка Кунчева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

Летопис. 1947 – 2016 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 47 Chronicle. 1947 – 2016 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 143 Приложения Участия във фестивали и други форуми у нас. Награди (1947 – 2016) . . . 161 Гастроли и участия в различни форуми в чужбина. Награди (1947 – 2016) . . . . 169 Tours and par�cipa�ons in different interna�onal forums. Awards. (1947 – 2016) . . . 172 Международен кукленотеатрален фестивал „Двама са малко – трима са много“ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 176 Директори на Куклен театър в Пловдив . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 207 Драматурзи на театъра . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 207 Състав на театъра (към 11.11.2016 година) .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 208 Използвани книги . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 208 Екип на Държавен куклен театър – Пловдив през юбилейния сезон 2016 - 2017 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 209 Илюстрации . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 213 Показалци Показалец на постановките . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Показалец на авторите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Показалец на постановчиците . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Показалец на художниците . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Показалец на композиторите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Показалец на актьорите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

235 238 240 241 242 243


Никола Вандов, Катерина Георгиева, Гергана Стаматова

70 години Държавен куклен театър – Пловдив Българска Първо издание Художник Люба Халева Коректор София Несторова Формат 70/100/16 Печатни коли 31 Печат Полиграф Комерс ЕООД, Пловдив ISBN 978-619-90781-0-5


9 786199 078105

Цена 35 лв.

ISBN 978-619-90781-0-5

70 години Държавен Куклен театър Пловдив 70 years State Puppet TheatrePlovdiv  

70 години Държавен куклен театър Пловдив Летопис за историята и спектаклографията на театъра от 1947 до 2016 г 70 years State Puppet Theatr...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you