www.ecovarna.info О глеждали ли сте се във Варненското езеро? Дали ще успеете да видите образа си в него? Снимките на нов документален филм, който ще ви подтик не да се огледате не само в Езерото, за вършват тази есен. Целта на екипа на Об ществен център за околна среда и устойчи во развитие - Ecovarna, заел се с проекта, е да накара хората да се огледат в себе си, в собствените си действия или бездействия, довели до унищожаването на едно уникално местообитание – Варненско-Белославския езерен комплекс. Продължава на 2 стр. Оглеждали ли сте се във Варненското езеро? за премиера на документалния филм „Огледалото“ и среща дискусия за бъдещето на Варненското езеро. 4 октомври от 11 часа, Народно читалище „Съзнание 1926“ - гр. Белослав. Срещата се реализира благодарение на най-голямата социално отговорна иници атива на Лидл България „Ти и Lidl за по-до бър живот“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум. ПОКАНА
Продължава от стр. 1 Според последните проучвания на Института по океанология към БАН, Варненското езеро е в екологична катастрофа. В момента то се намира на границата да се превърне в мъртво заради системното му замърсяване от различни източници. Само преди години то е било изключително богато на различни животински и растителни видове, които вече са изчезнали. Някои от тях са се срещали единствено в него. Причина за настоящото му състояние е системното замърсяване от различни източ ници - промишлени производства, корабоплава не, битово-фекално замърсяване, както и мно жество микросметища в района от пластма сови и други битови отпадъци. Негативното въздействие продължава, въпре ки че езерото е част от "Натура 2000" по дирек тивата за птиците и въпреки обособените за щитени местности – "Казашко" и "Мочурището". От екологичното състояние на Варненското езеро и свързаното с него Белославско зависи чистотата на варненското черноморско край брежие, както и цяла една индустрия, като ту ризма, върху която се крепи икономиката на Ва рна и региона. От екологичното състояние на езерото и морето зависи поминъкът на рибари те, както и качеството на живот на хората в малките населени места около езерото. За живота на местните общности в селата Казашко, Езерово, Страшимирово, за действията на местните власти в общините Варна и Белослав, за инициативите на граждани и природозащитници, разказват журналистите Вилиана Оглеждали ли сте се във Варненското езеро? Иванова и Даниела Георгиева във филма „Огледа лото“. Документалната поредица се състои от три части, които обхващат историята на Варненско-Белославския езерен комплекс от създаването му до наши дни. Документирани са разказите на възрастни хора, които го помнят още преди прокопаването на канала „море – езеро“. Целта на лентата е да информира за екологичните проблеми и да промени нагласата, че замърсяването на езерото и на черноморското крайбрежие е проблем, който трябва да реша ват само институциите. Премиерата ще се състои на 4 октомври от 11 ч в народно чита лище „Съзнание 1926“ - гр. Белослав. Проектът цели да размърда гражданската пасивност и да предизвика гражданско учас тие в решаването на проблемите на местни те общности, свързани със замърсяването на езерото и морето. Ето защо по време на пре миерата ще се проведе и дискусия с обществе ността, на която ще присъстват юридически и медиен консултант, готови да помогнат на гражданите в опитите им да опазят езерото. Филмът се реализира по проект на Общест вен център за околна среда и устойчиво разви тие – Ecovarna, благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл Бъл гария „Ти и Lidl за по-добър живот“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум. Намерение за съдействие и подкрепа при реализацията изразиха и община Белослав, кметствата на селата Езерово, Страшимирово и Разделна. Свилена Велчева 2
С танка Миронска e на 80. Родена е в с. Бе лослав. Спомня си щастливото детство - на нея и връстниците й, когато живо тът им все се е въртял покрай езерото. Там са белили платна, защото такива не са се на мирали в магазините. Там са се учили да плу ват - с една възглавница. Там е ставало всич ко по-интересно в живота им. Водата е била сладководна, а хората, които са ходили да поят конете, винаги са се връщали с голямо количе ство гебеджански раци. Така е бил известен и Белослав - с раците. Те обаче изчезнали, кога то построили химическите заводи покрай езе рото. А и риба вече все по-трудно се намирала. За гебеджанските раци и времето, когато езерото беше плаж и забава ка от Ималотогава?пясъчна ивица, където да плажуват. Водата - чиста, топла, сладка. Крайбрежието – плитко и постепенно се скосява. Много риба и раци имало и много плажуващи. Спомнят си и купонни години. За едни къси чо рапки или ризка с къс ръкав, дори за хляб искали купони. Но… всички, които работили в завода и нямали земя ги спасявали купоните. Бавно и по степенно животът им се подобрил. Фабриката била малка, но успявала да помогне на всички да живеят нормално. Разширили по-късно кана ла и започнали да минават по-големи кораби. „Животът ни и сега има своите предимства, Йордан Миронски - съпругът й, е роден в с. Константиново, но вече 60 години живее тук. Детството му минало покрай фабриката - с чехи, евреи, германци, турци – майсторите, все чужденци. Те обучавали хората им. Там прека рал много щастливи години. „Заплатите бяха ниски, но живеехме добре. Хората усещаха, че развитието на икономика та в региона ще доведе до промени в познатия пейзаж, но бяха примамени от възможността да имат работа и достатъчно пари, с които да отглеждат семействата си”, разказват местните. И така позволили да тръгне процеса на индустриализация на езерото. Какво си спомня възрастната семейна двойно тогава беше по-спокоен“, категорични са възрастни те хора. Навремето имало и риболовен цех. Мрежите ги отваряли, когато усещали, че идва рибен пасаж. „Много риба, много раци! Влизаш във водата, ще те удари все нещо по крака. Голямо изобилие!“, разказва Йордан Миронски. Двамата със съпругата си си спомнят с усмивка и за бавите с музика и танци до зори. През деня заведението до езерото рабо тило за плажуващите, а вечер - като ресто рант. Хората пиели по една студена вода или по-големите – по една студена бира, и всички се чувствали все едно живеят в рая. А сега само си спомнят… И то само по-възрастните. На мостчето навътре в езерото правели „Венецианска вечер“ - с музика, песни и оркестър на живо. Освен на забави, младежите се събирали по компании или седенки - мъжете играели табла, а жените - плетели. На една подобна сбирка се запознали и нашите герои – Станка и Йордан, които и до днес са заедно. Можете да чуете цялата им история във филма „Огледалото“. Даниела Георгиева 3
П ластмасовите отпадъци са около 8085% от всички отпадъци по Черноморие то. Рибните популации намаляват числе ността си в световен мащаб и това води до раз лични изменения в структурите им, като тях ната плодовитост, а също така и до намаляване на размера им. Не можем със сигурност да твърдим, че това е само вследствие на пластмасовия отпадък, но е факт. Възможно е промените да са свързани и с промяната в климата. А също и да са следствие от свръхулова при стопанския риболов. Други фактори на въздействие са човешката намеса и липсата на храна. Тази години мониторингът на специалистите предстои и още не може да се каже дали след като миналата година понамалихме из ползването на пластмасата, количествата й в замърсяванията са намалели. Най-общо се на блюдава увеличаване на отпадъците. Напри мер преди е имало територии, където не е ре гистриран отпадък, а сега и там има. Но зато ва също има много причини. Възможно е те да са попаднали там от теченията, които ги но сят. Факт е обаче, че замърсяванията с пласт масови торбички са достигнали до 2000 м дъл бочина. Има ги заснети и на подводни археоло гически обекти. Поради спецификата на Черно море - то е затворено, няма къде да изхвърли този отпадък и той се утаява на дъното. Езерото е било едно от най-красивите езе ра, Белославското езеро е било като приказ ка. Този сладък басейн, поради човешката дей ност се изменя и днес виждаме резултата. Има видове, които са изчезнали. Корабоплаването и удълбочаването на тези канали и изливането на отпадъчни води дава ефект върху фитопланктонните съобщества. Езерната цаца, например, която е била стопански вид и се е ползвала като ценен стопански ресурс, вече я няма. В момента има само видове, кои то са толерантни на ниски количества кисло род и по-високи температури. Това са кефало вите риби и попчетата. Преди години е било типично само през август – септември, вслед ствие на цъфтежа на фитопланктона, да на малява числеността им или да се забелязват мъртви пасажи от риби. Но днес вече имаме смъртност и при видовете, които могат да избягат, но не успяват. Черноморската ску мрия е пример за свръхулова, свръхексплоата цията. Морският тюлен също е типичен при мер. Те са били забелязани последно през 80-те години в Черно море, днес вече остават само имената от тяхното присъствие някога. Има ли обратен път? Винаги има. За да унищожим нещо, време то е много кратко. За да го възстановим обаче ни трябва много повече - и време, и усилия. Дали влиянието на човека и на климатичните промени могат да се превъзмогнат, е въпрос, на който все още отговор липсва. Човекът е най-голямата въпросителна. Дали човекът ще се спре и оттук - нататък ще продължи устойчиво да експлоатира и управлява ресурсите, предстои да видим. Записа: Даниела Георгиева Говорят специалистите Д-р Радослава Бекова, гл. асистент към Института по океанология към БАН: Пластмасовите торбички са достигнали до 2000 м дълбочина 4
З наете ли, че на територията на Вар ненското езеро живеят 2020 вида пти ци, 79 от които са включени в Червена та книга на България? При повече късмет, тук може да видите чапли, тръстиков блатар, из ключително редкия голям воден бик. Те се хра нят с различни водни организми и ракообраз ни, чието количество е пряко зависимо от ка чеството на водата. Затова чистотата на морските и езерните води е ключова за оцеля ването им. Но има и друг фактор – урбаниза цията на крайезерните територии води до из чезване на естествените механизми за самоп речистване, като тръстиковите масиви. Уси леното разрастване на пристанищната ин фраструктура на практика унищожава голе ми разливни територии около езерото и про гонва обитавалите ги птици. Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците и неговите колеги имат наблюдения от дълги години върху проблема: „Бреговете, които не са урбанизирани и са обрасли с тръстикови масиви, както е защитена местност Казашко и териториите, вързани 79 птици във Варненското езеро са в Червената книга с нея, са естественият бял дроб на Варненско то езеро. Те имат свойството да поглъщат и неутрализират голяма част от замърсявания та, включително и от нефтопродукти. Това се знае още от миналия век, така както се знае за връзката на кислорода с гората. И неотчита нето на необходимостта да останат край езе рото диви брегове, води до влошаване на общо то екологично състояние, до невъзможност та на живеещите в нея организми да намират места за укритие и размножаване.“ Къде е решението? Според Ивайло, опазва нето на воден басейн, разположен на терито рията на няколко общини, не бива да бъде гри жа само на местните общности, необходима е целенасочена държавна политика. Досегаш ните опити за баланс между екологични изиск вания и икономически намерения винаги са во дили до краткосрочни и компромисни решения. А опазването на Варненското езеро е огледало не само на екологичното състояние на региона, в него е отразено и състоянието на цялото общество. Вилиана Иванова Ивайло Иванов 5
В търсене на историческите данни за хората, живели край варненските езера от дълбока древност, екипът на филма „Огледалото“ се срещна с д-р Владимир Слав чев - главен асистент в отдел „Археология“ на Регионалния исторически музей-Варна. Брего вете на езерата са били заселени още 4400 го дини преди Христа. Точно тези селища са били и център на т. нар. Култура Варна – процъф тяваща цивилизация, дала на света най-ста рото обработено злато. Тя се е развивала по подобие на Египет и Месопотамия край водни басейни, които осигурявали заливане на земе делските площи по време на пролетното пъл новодие. Тук езерата са играели ключова роля и поради пряката си връзка с морето. „Имаме сведения за доставки на мед, на най-различни редки суровини от Южна Бълга рия и от бреговете на Егейско море, които тук не се срещат. Пренасянето – особено на медна руда, на медни суровини – пеша, по сухопътен начин, е много трудоемко. Много по-лесно е това да става по воден път и предполагаме, че това е основната причина тези селища да бъдат обитавани по този начин“, заявява Бреговете на езерата са заселени 4400 г пр. Хр. д-р Владимир Славчев. По ирония на съдбата, днес имаме изобилие от археологичски находки от района на езе рата благодарение на индустриализацията, която поставя начало на унищожаването им като уникално място за живеене. Първите ар тефакти от древните селища започват да из лизат при прокопаването на първия канал море – езеро. До ден днешен по бреговете и във во дите на езерния комплекс има много материал за археологически проучвания. „Много е интересна ситуацията през ран ната бронзова епоха. Тогава имаме свидетел ства за мирно съвместно съществуване на уседнало земеделско население и - в близките райони - на номадско население, идващо от се вер, занимаващо се с подвижно животновъд ство. Очевидно те са били в симбиоза помеж ду си, взаимно са си били полезни. Допреди 20ина години се приемаше, че тези две различни по поминък групи са в перманентен конфликт и би трябвало да воюват. Ситуацията около Варна показва, че това не е течно така,“ заключва историкът. Вилиана Иванова 6
Ч ували ли сте за Долината на голяма та химия? За жълтеникавата зловон на мъгла, която често забулваше це лия Варненски залив през 70-те и 80-те годи ни? Фактът, че цяло едно поколение няма спо мен за химическите заводи в Девня, е доказа телство, че градът бавно, но сигурно се разделя с имиджа на химически замърсител и символ на безразборната хищническа индустриализация. Причините са донякъде обективни, но не е малък и делът на хората от района, които са решени да върнат на долината престижа на добро място за живеене. Неслучайно тук е процъфтявал древният и изключително красив Марцианопол. Директорът на уникалния Музей на мозайките Иван Сутев, смята, че знае причината за това: „До голяма степен историята на Девня е свързана с водата, с наличието на вода. Този район е бил населяван и по времето на траките, и в елинизма...Но най-същественото, което се е запазило в нашия район, е част от историята на Римската империя и най-вече на римския и ранновизантийски град Марцианопол. И всичко това е свързано с наличието на вода. Извест но е, че Девненските извори изхвърлят до 3500 Историята на Девня е свързана с водата литра в секунда карстова вода, която не зам ръзва през зимата. И това е било достатъчна причина в продължение на хилядолетия хората да се заселват тук, да остават и да оставят своето наследство, на което се радваме сега.“ В Девня това наследство наистина е нався къде – освен прекрасните мозайки в музея, находки, особено от римската епоха, изникват буквално при всяка копка на археолозите. Едно от последните попадения е и добър пример –археологически обект се оказал точно под микросметище. Така научната находка постигнала и прагматичния ефект от разчистването, а общината и археолозите еднакво се гордеят с резултата. През последните години Музеят на мозайките започва да вади все по вече съкровища от хранилищата си. През ля тото Античният фестивал възкресява живо та в древния град и вече се радва на завиден интерес сред разрастващата се общност на любителите на исторически възстановки. Де вня вече не диша зловонна мъгла, а история. Защото една от големите надежди за града е той да заеме полагащото му се място в ту ристическите маршрути. Вилиана Иванова Иван Сутев 7
С нимачният екип на филма „Огледалото“ беше гост на екологичната инициатива на Община Белослав с ученици от IV клас на местното училище, посветена на Све товния ден на рециклирането. Децата пред ставиха рисунки и пана от рециклируеми мате риали. Показаха как си представят опазването чистотата на крайбрежието, езерните и мор ските води. Всички се съгласиха, че това тряб ва де се прави чрез малки стъпки всеки ден. Беше мотивиращо да научим, че те осъз нават значението на личния пример и поста вят себе си в основата на тези стъпки, спо делиха авторите на „Огледалото“ Вилиана Иванова и Даниела Георгиева. Ръководителите и учителите споделиха, че много от се мействата в общината са започнали да съби рат отпадъците разделно именно по идея на децата. Стараят се да не използват пласт масови и други неразградими изделия за едно кратна употреба. Ще очакваме децата и техните учители и на премиерата на филма „Огледалото“ на 4 ок томври в НЧ „Съзнание 1926“ в Белослав. Доку менталната лента ще бъде предоставена за безвъзмездно ползване в часа на класа, както и в часовете по природни науки на всички учебни заведения, проявили интерес. Световният ден на рециклирането влезе в обектива на снимачния екип на „Огледалото“ Настоящият бюлетин е разработен по проект „Варненско то езеро – огледало на екологичното състояние в региона“. Проектът се осъществи благодарение на най-голямата со циално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум. Отговорността за съдържанието е на Сдружение „Общест вен център за околна среда и устойчиво развитие“ и по ника къв начин не отразява официалните позиции на финансира щите организации. РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП: Редактор: Свилена Ганева Предпечат: "Петкофф Дизайн"; Печат: " „Разград Полиграф“ Издава: ОБЩЕСТВЕН ЦЕНТЪР ЗА ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ Варна 9010, ПК 79 тел.: 052/306 423 web: www.ecovarna.info e-mail: info@ecovarna.info
