ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
Настоящата изложба е изготвена в рамките на проект „Как се управляват опасните болнични отпадъци във Варна“, финансиран от програма „Младежки проекти - 2013“ на Община Варна. ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
1
Дефинираниране на проблема Терминът “биомедицински и медицински отпадъци” обхваща всички отпадъци, генерирани в здравните заведения на хуманната и ветеринарната медицина. Те накратко могат да бъдат описани като отпадъци от медицинска или друга свързана дейност. Това са отпадъците, които се генерират в болници, клиники, патологични отделения, центрове за спешна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психична помощ, домовете за медикосоциални грижи, тъканни банки, диализни центрове, диспансери, хосписи и всички лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински изследователски центрове, институти, инспекции и други. Отпадъците от здравеопазването и ветеринарната медицина се класифицират като опасни отпадъци, Това означава, че представляват заплаха за човешкото здраве и за околната среда. Те са придобили своята гражданска популярност като опасни медицински отпадъци (ОМО). Според Програмата на Обединените нации за околна среда* в действителност само малка част от тези отпадъци създават по-висок риск от предаване на инфекциозни заболявания в сравнение с обикновените комунално-битови отпадъци. ОБЩИ НЕИНФЕКЦИОЗНИ ИНФЕКЦИОЗНИ (ОПАСНИ) ХИМИЧНИ И РАДИОАКТИВНИ (ОПАСНИ)
10% 5% 85%
Наблюденията, проведени в няколко здравни заведения в различни страни, показват, че биомедицинските и медицинските отпадъци съдържат по-малко от 10% материали, които могат да бъдат считани за "потенциално инфекциозни".
При подходящо разделяне дялът на инфекциозните отпадъци може да бъде сведен до 1-5 % от всички отпадъци, генерирани в здравните заведения. * ТЕХНИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ЕКОЛОГОСЪОБРАЗНО УПРАВЛЕНИЕ НА БИОМЕДИЦИНСКИТЕ И МЕДИЦИНСКИТЕ ОТПАДЪЦИ - КОНФЕРЕНЦИЯ НА СТРАНИТЕ ПО БАЗЕЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ТРАНСГРАНИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ОПАСНИ ОТПАДЪЦИ И ТЯХНОТО ДЕПОНИРАНЕ Шеста среща Женева, 9-13 декември 2002
ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
2
Видове „биомедицински и медицински отпадъци“ и потенциалните заплахи от тях за здравето на хората и околната среда Отпадъците от лечебните заведения се класифицират като опасни въз основа на едно или комбинация от следните свойства: съдържание на инфекциозни микроорганизми; цитотоксичност или генотоксичност, свързани със свойствата мутагенност, токсичност за репродукция; съдържание на токсични химикали, притежаващи оксидиращи, дразнещи, корозивни, запалими свойства и др.; радиоактивност, съдържание на остри предмети. ИНФЕКЦИОЗНИ ОТПАДЪЦИ – контактът с отпадъци, съдържащи жизнени микроорганизми или техните токсини, за които има основание да се предполага, че предизвикват болести при хората или други живи организми, може да бъде причина за разпространение на различни заболявания. Инфекциозните вещества съдържат патогенни микроорганизми (включително бактерии, вируси, рикетсии, паразити, гъбички) или рекомбинирани микроорганизми хибриди или мутанти), за които е известно или има основание да се предполага, че причиняват инфекциозни заболявания и създават сериозна опасност за човека или животните. Инфекциозните отпадъци включват използвани материали или оборудване, замърсени с кръв и нейните производни, други биологични течности или екскрети от инфекциозни пациенти с опасни заразни болести. ИЗПОЛЗВАНИ ОСТРИ ПРЕДМЕТИ – могат да причинят нараняване или нарушаване целостта на кожата на човешкото тяло. В случаите когато тези отпадъци са замърсени с кръв и нейните производни, други биологични течности или екскрети, се третират като инфекциозни. ПАТОЛОГО-АНАТОМИЧНИ ОТПАДЪЦИ изискват специални мерки за третиране поради етични причини. Това са тъкани, отстранени органи, ампутирани крайници, банки с кръв и други. Този тип отпадъци трябва да бъдат събирани найблизо до мястото на тяхното генериране в плътно затворени непроникаеми контейнери или торби. ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
3
ФАРМАЦЕВТИЧНИ ОТПАДЪЦИ представляват фармацевтични препарати, които са излезли от употреба поради изтичане на срока на годност. Спектърът на фармацевтичните отпадъци варира от чайове до медикаменти, съдържащи опасни вещества. ЦИТОТОКСИЧНИ (АНТИНЕОПЛАСТИЧНИ) ФАРМАЦЕВТИЧНИ отпадъци са отпадъци, които могат да се образуват при употребата, производството и подготовката на фармацевтични препарати с цитоксичен (антинеопластичен) ефект. Потенциалният риск от тези отпадъци произтича от мутагенните, канцерогенните и тератогенните свойства на веществата, съдържащи се в тях. Тези отпадъци трябва да се съхраняват в контейнери, устойчиви на външни въздействия. РАДИООКТИВНИ ОТПАДЪЦИ са материали, замърсени с радиоизотопи, образувани при използването на радионуклиди за медицински научни цели.
При неправилно съхранение и обезвреждане на тези видове отпадъци, в зависимост от техния състав, количества и свойства, се създава риск за човешкото здраве и за околната среда.
ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
3
Проблемът на територията на България и Варна В областта на хуманната медицина на територията на България през 2006 г. функционират общо 270 броя лечебни заведения за болнична помощ, а тези за извънболнична помощ, съгласно регистрите на регионалните центрове по здравеопазване в страната, са общо 22 302 на брой. Системата за извънболнична помощ, особено индивидуалните практики, не са концентрирани на определени места, а са разположени по единично, дори в жилищни кооперации. В областта на ветеринарната медицина не се води статистика за броя на ветеринарните клиники, кабинети и центрове и за генерираните от тях отпадъци. В съответствие с поетите от България ангажименти след влизането на страната ни в Европейския съюз през 2006 г. е преустановена експлоатацията на 42 броя инсталации за изгаряне на отпадъци от лечебните заведения (т. нар. сметогорни), които не са отговаряли на нормативните изисквания. През септември 2003 г. е пуснат в експлоатация единственият работещ и към момента инсинератор за болнични отпадъци в град София. Съоръжението е с капацитет 400 кг./час за твърди и 100 литра за течни отпадъци. Плановете са за изграждане на три системи за изгаряне на опасни болнични отпадъци в градовете Варна, Пловдив и Плевен. Предвижда се да бъдат реализирани и регионални инсталации за стерилизация на инфекциозни отпадъци в Стара Загора и Благоевград. Според данните в Общински план за развитие на община Варна характерно за опасните медицински отпадъци след полагане на началото на здравната реформа е, че за разлика от преди те се образуват в малки количества, но от много източници (значителен брой индивидуални и групови практики за медицинска и стоматологична помощ). През 2011 година Лечебните заведения контролирани от Регионалната здравна инспекция наброяват 1356. Общото количество генерирани отпадъци от всички здравни заведения във Варна през 2012 година възлиза на 202 565 килограма.
В настоящия момент не е ясно колко от здравните заведения имат действащи система за събиране и извозване на “биомедицински и медицински отпадъци”. През последните години в пресата се появиха статии относно изхвърлянето, на торби с опасни медицински отпадъци се в контейнерите за битови отпадъци.
ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
4
Екологосъобразно управление на биомедицинските и медицинските отпадъци Разделно събиране При подходящо разделяне дялът на инфекциозните отпадъци може да бъде сведен до 1-5 % от всички отпадъци, генерирани в здравните заведения. Въвеждането на разделно събиране на отпадъците, образувани на територията на едно лечебно заведение, е ключът към ефективното им управление. То гарантира избора на правилен метод за обезвреждане, безопасност на персонала, минимизиране на вредите за околната среда и рециклиране при възможно най-малък разход на ресурси. Отпадъците трябва да бъдат събирани разделно в съответствие със специфичните изисквания на третирането им. Разделното събиране трябва да се извършва при източника, в отделението, в операционната, в лабораторията и др. и да се извършва от лицето, образуващо отпадъка, от лекаря, медицинската сестра, лаборанта и др., за да се избегне последващо вторично разделяне, което крие здравен риск. Във всяко помещение трябва да има торби или контейнери, осигуряващи разделното събиране на отпадъците. Контейнерите трябва да бъдат изработени от непромокаеми и устойчиви на въздействие материали. Контейнерите или торбите за сметосъбиране трябва да бъдат цветово кодирани за по-лесна идентификация при по нататъшната им обработка. Световната здравна организация препоръчва следното цветно кодиране за разделянето на болничните отпадъци: ВИД ОТПАДЪК
ЦВЯТ НА КОНТЕЙНЕРА И МАРКИРОВКА Особено опасни инфекциозни Жълт с надпис отпадъци „ОПАСНА ИНФЕКЦИЯ“ Други инфекциозни отпадъци, Жълт патолого-анатомични отпадъци Използвани остри предмети Жълт с надпис „ОСТРИ ПРЕДМЕТИ“ Отпадъци, съдържащи химични Кафяв вещества и фармацевтични отпадъци Битови отпадъци Черен
ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
5
Екологосъобразно управление на биомедицинските и медицинските отпадъци Изгарянето е един от основните методи за обезвреждане на опасните отпадъци, използван в наши дни. При високотемпературно окисление органичните съединения се превръщат в газообразни окиси, главно във въглероден диоксид и във вода. Неорганичните съединения се минерализират и се превръщат в пепел, освен ако не преминат в димни газове. Чрез изгарянето могат да бъде постигнато унищожаване на патогенни микроорганизми; намаляване на обема и количеството на отпадъците; колкото е възможно по-голямо намаляване на потенциалните опасности, присъстващи в отпадъците; привеждане на остатъчните количества във форма, подходяща за депониране; използване на отделената топлина. Изгарянето е процес, който се извършва в специализирани съоръжения, наречени инсинератори.
Що е то инсинератор? Инсинераторът представлява гигантска пещ – чудо на техниката, управлявано с компютри, което може да съперничи на космическа совалка (и струва почти колкото нея). Например инсинераторът в град Бреша, Италия е струвал 300 000 000 евро.
Инсинераторите редуцират количеството боклук, който преминава през тях, с около 70%. Останалите 30% представляват силно токсична пепел, която също така трябва да бъде подложена на изгаряне. Огромна опасност представляват и емисиите от вредни вещества. Тези, които излизат от комините на инсинераторите, съдържат близо 27 тежки метала, киселинни изпарения, въглероден оксид и диоксини. Поддръжката на съоръженията за очистване на газовете е много скъпо струваща, надхвърля стойността на изграждането на самия инсинератор.
Съвременните инсинератори са опит да се усъвършенства една лоша идея. ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
6
Дори и ако изгарянето можеше да бъде направено безопасно, то отново не би имало смисъл! 1. Изгарянето разхищава ценни материални суровини 2. Изгарянето е разхищение на енергия. Значително повече енергия се спестява чрез рециклиране и повторна употреба. 3. Изгарянето не е гъвкаво, а дългосрочните договори улавят общностите в капана на икономически неизгодна ситуация. 4. Инсинераторите генерират токсична пепел. На всеки четири тона изгорени отпадъци се получава един тон (или повече) пепел, които никой не иска! Тази пепел може да бъде депонирана само в специализирани сметища. В България има такова в Община Севлиево. 5. Инсинераторите отделят много силно токсични и устойчиви вещества във въздуха: СО2+Н2О; Газове HCI, HF, SO2, NOx; токсични метали: Pb, CD, Hg, As, Cr и други; нови вещества PCDDs (диоксини), PCDFs (фурани) и др. Токсичните метали и новите вещества представляват наночастици. 7. Наночастиците не се улавят ефективно от устройствата за контролиране на емисиите. Наночастиците са толкова малки, че лесно могат да пресичат белодробната мембрана. Нанопатология - веднъж навлезнали в кръвообращението, наночастиците лесно пресичат мембраните на всяка тъкан в тялото.
ТАБЛИЦА - ОТДЕЛЯНИ ВЕЩЕСТВА – ПРИЧИНЯВАН ЕФЕКТ ВЕЩЕСТВО Антимон Арсен Кадмий Въглероден оксид Хром III Хром VI Кобалт Диоксини
Хлороводород Флуороводород Олово Манган Живак Никел Азотни оксиди ПАВ (полиароматни въглеводороди) Микрочастици/PM10s Полихлорирани бифенили ПХБ 11s Серни оксиди Талий Ванадий
ЗДРАВОСЛОВНИ ЕФЕКТИ Няколко ефекта, включително респираторни проблеми Клас 1 карциноген Клас 1 карциноген Намален кислород в кръвта Хром VI е клас 1 карциноген Клас 2б карциноген Клас 1 карциногени (като TCDD9). Влияят върху развитието и репродуктивните функции. Високотоксични, трудно се разграждат, натрупват се в тъканите. Могат да замърсяват хранителните продукти Киселина, дразни тъканите, включително респираторния тракт Дразни и влияе върху растежа на костите Клас 2б карциноген Неврологични ефекти Неврологични ефекти. Поразява бъбреците Клас 1 карциноген (както и съставните му вещества) Респираторни проблеми (прекурсор на озона, който също причинява респираторни проблеми) Някои са карциногенни Респираторни проблеми; няма доказани безопасни нива Респираторни проблеми Респираторни проблеми Влияе върху нервната система и на някои органи Респираторни проблеми
ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
7
Алтернативи на изгарянето. Отклоняване на отпадъци от депо! През 21-ви век нашата задача не е да търсим подобри начини за унищожаване на изхвърлените материали, а да спрем да произвеждаме опаковки и стоки, които трябва да бъдат унищожавани! Автоклавиране - При стерилизацията с пара (обработка с автоклав) отпадъците се подлагат на въздействието на наситена пара под налягане в парен котел или автоклав. Макар че температурата и продължителността на обработката зависят от общия обем на материала, който трябва да бъде обработен, от броя и вида на микроорганизмите и тяхната устойчивост на обработка с пара, е необходимо първо въздухът да бъде отстранен от автоклава. Процесът на стерилизация може да започне само тогава, когато въздухът е отстранен от автоклава и е достигната работната температура. След отстраняването му той преминава през филтър, проверен за микробиологична ефективност и чак тогава бива изпускан в атмосферата. При обработката с автоклав видът на отпадъците може да не се промени, така че различаването между обработените и необработените отпадъци трябва да става чрез внимателно отстраняване или заличаване на надписите за биологична опасност на обработените контейнери или чрез маркирането на такива контейнери с надпис „обработено в автоклав” или „стерилизирано”. Чрез обработката в автоклава не могат да бъдат отстранени или намалени „небиологичните” опасности, произтичащи от наличието на химични или физични вещества или други материали в отпадъците. Микровълновата дезинфекция – Методът включва прилагане над отпадъците на високо енергийно електромагнитно поле, което провокира течността в отпадъка, както и течния клетъчен материал на микроорганизмите да осцилира с високо честота, да се загрява бързо и да причини разрушаване на всички инфекциозни микроорганизми, съдържащи се в отпадъците. Това става в затворени контейнери при атмосферно налягане и температури под нормалната точка на кипене на водата. Дезинфекцията на инфекциозните отпадъци се извършва напълно автоматично. Електричеството е единственият източник на енергия за работата на тази технология, поради което газовите емисии са минимални в сравнение с други технологии. Химична дезинфекция – при този метод отпадъците се обработват с химични вещества, които притежават антимикробни свойства. Обичайните дезинфектанти могат и да не обезвредят определени микроорганизми, например спори, някои гъбички и вируси. Ето защо те не трябва да бъдат използвани като основен метод за обработка, освен ако термичните процедури са нецелесъобразни поради характера на отпадъците или замърсения материал. От съображения за ефективност и опазване на околната среда трябва да се дава предпочитание на термичната стерилизация пред химичната дезинфекция.
Алтернативите на изгарянето са: 1) по-добъри за ИКОНОМИКАТА ПОВЕЧЕ НОВИ РАБОТНИ МЕСТА 2) по-добъри за нашето ЗДРАВЕ ПО-МАЛКО ТОКСИЧНИ ВЕЩЕСТВА
4) по-добри за ПЛАНЕТАТА ПОВЕЧЕ УСТОЙЧИВОСТ 5) по-добри за нашите ДЕЦА ПОВЕЧЕ НАДЕЖДА
3) по-добри за УНИВЕРСИТЕТИТЕ ПОВЕЧЕ СМИСЪЛ
ОПАСНИТЕ ОТПАДЪЦИ ОТ ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ
8