www.ecovarna.info
www.activecitizensfund.bg
Стани златен дарител! Доброто е златото на живота. Трудно се намира. Малко хора го имат. Посвещаваме златно време, златно сърце и златни ръце на природата, от която зависи животът.
Подай ни ръка! Стани дарител сега! Заяви своето желание да станеш златен дарител на info@ecovarna.info!
Подробности на стр. 2-8
Златото се изпитва с огън, човекът - с труд „Златен дарител“ е дарителска кампания, насочена към корпоративни дарители
К
ампанията е организирана от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) – независима, неполитическа, нестопанска организация, която 25 години следва мисията да превърне опазването на околната среда в личен интерес на всеки. Изпитани сме в труд. Вече 25 години. 25 години опит, над 45 реализирани проекти, над 15 партньори и над 150 доброволци и мисионери са част от нашата история и успехи. Дейни и отдадени на мисията ни, ние правим света по-добър, като работим в области: отпадъци, еко град, енергия и климат, демокрация, ресурси, храна и здраве. Златните идеи на граждански активисти търсят своя Златен дарител за проекти, които принадлежат на една или повече от изброените ключови области в опазване на околната среда. Всяка година през декември организираме кампания, с която напомняме за значението на подкрепата и на бизнеса, като част от гражданското общество.
2
В началото на всяка година даренията се сумират и се насочват към различни по-малки граждански проекти и инициативи в полза на хората за чиста околна среда. Златният дарител получава признание за участие в осъществяването на екологичните проекти. Виж някои примери за успешни кампании на: https://ecovarna.info/proekti/# Зад всеки от тези успехи стоят много подадени ръце. Нека една от тях бъде вашата! Заяви своето желание да станеш златен дарител на info@ecovarna.info!
Всичко започва от вашата подкрепа!
Златното семе на идеята е във вашите ръце. Вие му давате възможност да поникне. Вижте как работи програмата:
3
Добрата слава е по-добра от злато
В
ие дарявате, а ние поемаме грижата средствата да достигнат до активни млади хора, които искат да направят света по-добър. Ние сме като мелница за добри инициативи. И знаем, че добрата слава е по-добра от златото. И още – че най-важен от всичко е резултатът. Вие запазвате златното зрънце надежда, че добрите промени са възможни. Вие поливате златните идеите с окриляващото чувство на подкрепата. Вие давате шанс на златния клас на реализираните проекти да избуи и да даде плод, а именно – по-добър живот на по-чиста Планета. Вашата златна подкрепа запазва духа на гражданското общество жив. Вие получавате: Свидетелство от Обществен център за
4
околна среда и устойчиво развитие – Варна, за участие в подкрепа на граждански инициативи за по-чиста жизнена среда! Публичност чрез споделяне на Свидетелството – във фирмен уебсайт, зала за срещи, офис и др. Възможност да представите и популяризирате вашето участие в екологична кауза с новина към вашите партньори, клиенти и служители за сплотяване на екипа. Вие успявате: Да се откроите като компания с положително отношение към общността. Да получите обществено признание и корпоративен имидж на дарител за добри каузи. Да инвестирате в бъдеще по-добро за всички! Заявете вашето желание да станете златен дарител на info@ecovarna.info! Благодарим Ви за готовността!
Какво включва пакетът „Златен дарител“? 1. Постоянно присъствие на вашето лого и кратка информация за компанията, мисия, ценности и екологични проекти, линк към уебсайта или контакти на компанията ви във всяка уеб страница, свързана с описание на финансирана кауза, както и със страница „Златни дарители“ в уебсайта ecovarna.info. 2. Временно показване на снимка в заглавна страница на ecovarna.info от реализиране на проекта с лого на дарителя/дарителите. 3. Социални мрежи – facebook, twitter, linkedIn – излъчване на новина за реализиран проект, с отбелязване на дарителя/дарителите. 4. В рамките на годишно събитие Конференция по демокрация, по време на което ще бъде предоставяно финансирането на гражданските инициативи: Фирмено лого в материалите за популяризиране на събитието;
Лого на дарителите в прессъобщението до медиите; Имейл маркетинг – в разпращане на имейл покани до участниците; По време на събитието печатна реклама – обособен винил с всички лога на дарители, в сектор за пресконференции; YouTube канал – специално видео с интервю с дарителя и печелившите – постоянно присъствие в канала на организацията; В излъчване на новината за печелившите в томболата. Възможност за предоставяне и представяне на рекламни материали и рекламни сувенири на компанията на специализиран щанд на дарителската кампания, вкл. и присъствие на един до двама представители на компанията на фирмения щанд. За допълнителна информация и въпроси: info@ecovarna.info; 052/306423.
5
Д
Кой може да дари?
арители в кампанията „Златен дарител“ и фонд „Лист“ могат да бъдат юридически или пълнолетни физически лица. За нас е важното да вярвате, така като и ние вярваме, че опазването на околната среда е изключително важно; да споделяте виждането, че активните ни действия днес ще доведат до по-доброто наше утре; да имате добра воля да подкрепите финансово усилията на онези активни хора, които са готови да работят за опазване на околната среда. Няма да приемаме и ще връщаме дарения от компании и лица, чиито действия или дейности водят до замърсяване на околната среда и които възприемат дарителството като начин за „изчистване имиджа“ на замърсител на околната среда. Преди да направи дарение, всеки же-
6
лаещ да стане Златен дарител следва да се запознае с условията от декларацията за дарител и да попълни вярно всяка една от точките в декларацията. Oбществен център за околна среда и устойчиво развитие има определени правила, по които избира своите дарители. Фонд „Лист“ и кампания „Златен Дарител“ не приемат дарения от компании, чиято дейност е свързана с добивна промишленост; изгаряне на отпадъци; производство и разпространение на генномодифицирани организми; химично производство на пластмаси, бои, експлозиви, багрила, фармацевтични продукти, нефтохимически продукти; производство и разпространение на съдове и прибори за еднократна употреба.
Каква е разликата между набирателен фонд „Лист“ и други фондове?
Ф
онд „Лист“ е инструмент за генериране на средства и безвъзмездното им разходване в подкрепа на каузи, водещи до опазване на околната среда. Целта на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие е чрез фонда да подкрепя онези малки граждански идеи, които имат нужда от спешна подкрепа. Ще бъдат подкрепяни проекти, които трудно попадат в обхвата на големите финансиращи програми, свързани с тежки бюрократични процедури. Ние искаме и работим за това фондът да бъде там, където израства духът на гражданската активност. Да даваме кураж на хората, които искат да направят нещо добро за общността си. За това предвиждаме да предоставяме малки суми на проекти, които наистина имат най-голяма нужда от тях.
състезават помежду си за финансиране. Всяка една идея, свързана с решаване на екологичен проблем, е еднакво ценна за нас. За нас, като граждански активисти и координатори на екологични мисии, не е възможно да журираме и да придаваме по-голяма важност на един или друг екологичен проект пред друг. Например група, която иска да организира протест срещу сеч на дървета или друга група активисти, която иска да направи залесяване. Коя акция би била по-важна – да накара хората да рециклират хартия или да намалят консумацията й? Ентусиазмът на младежки флашмоб или аргументите на експерти, изложени в подписка до институциите? Всеки един избор, направен дори от експерти, незаслужено би ощетил един или друг кандидат. Жребият ни позволява да избегнем субективизма на нашата оцен-
Защо жребий?
ка и вземането на оспорими решения. Тегленето на жребий е най-справедливо, защото материализира по най-добър начин демократичния постулат за равенство.
Фонд „Лист“ няма за цел да организира обичайните конкурси, в които участниците се
7
Как се изразходват дарените суми?
В
секи лев дарен за кампанията „Златен дарител“ и фонд „Лист“ се разходва, както следва: 60% – от него са за пряка подкрепа на инициативи; 30% – за административни разходи и управление; 10% – за информиране и реклама на фонда. Средствата за пряка подкрепа на инициативи ще се разпределят между кандидатите - участници в открит конкурс чрез жребий. Пример: Ако направите дарение възлизащо на 500 лева: 300 лв. (60%) от дарението ще бъдат предоставени след теглене
8
на жребий на избраните кандидати; 150 лв. (30%) от дарението ще служат за покриване разходите по организиране на процеса – приемане на кандидатури, разглеждането им за съвместимост с условията на фонда, провеждането на жребий, банковото трансфериране и проследяването на резултатите; 50 лева (10%) от дарението ще бъдат изразходвани за обяви анонси, публикации, подкасти и видеа. Заявете вашето желание да станете златен дарител на info@ecovarna.info или 052/306423!
„Лист по лист“ или истории за спасение на… дървета
„Ч
е кой ти помни?! То беше преди 20 години…“. Така започва една от историите от 25-годишнината на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Това е история, която все още няма край. Защото продължава и до днес. Събираме я лист по лист, както събираме вече 20 години хартия за рециклиране от стотици фирми, институции, училища, детски градини и граждани във Варна. За да не бъдат изсичани дървета за производството на нова. Започва в края на 2000 г. Тогава Илиян Илиев, в качеството си на граждански активист от неправителствена организация във Варна, заминава на обучение в Лондон. „Стягайки си багажа, взех последните си пари. Сериозно се замислях, дали да не остана в Англия“, връща се назад в онези трудни времена Илиян. В деня, в който тръгва обаче, получава известие, че малкият проект, с който кандидатстват към местен регионален донор, е одобрен. „Това тотално обърка плановете ми“, признава днес
Илиян. Решава да се върне и да го изпълни. Проектът „Лист по лист“ е съвместен с фондация „Мейдей“. Започва активно през 2001 г. с личните автомобили на Илиян Илиев и Дойчин Кършовски от „Мейдей“. „Редувахме се – една седмица ходехме да събираме хартия с моята кола, една седмица – с неговата“, разказва Илиян. Автомобилите – малко „Рено“ и „Пежо“, съвсем не са подходящи за подобен тип дейност, но пък и количествата хартия тогава не са големи. В началото кампанията е по един-два часа дневно. С Дойчин събират по 2030 кг. хартия предимно от приятели и познати. След акцията имат задължителен ритуал – хапват катми от лавка на Колхозния пазар, като възнаграждение за доброволния труд. Инициативата получава тласък от подадена в началото ръка. „Елена Бангиева от радио „Атлантик“ всеки месец ни даваше един час ефирно време, за да разказваме за кампанията“, връща се назад в спомените Илиев. Продължава на стр. 10-11
9
„Лист по лист“ или истории за спасение на… дървета От стр. 9
В този период Обществен център за околна среда и устойчиво развитие прави и образователна кампания за околната среда с екологични обучения за учители. По време на едно от тях разказват на детски учителки за „Лист по лист“. Една по една детските градини започват да се присъединяват към инициативата. Тласък на процеса обаче дава управителят на „Варна РЕБ Екосервиз“. Той раздава на всяка детска градина в центъра и в район „Младост“ по един пластмасов контейнер за събиране на хартия. В детските градини се получава ефекта на екологично възпитание от деца към възрастни. Родители споделят: „Той ме следи, като полицай вкъщи – това в коша за рециклиране, онова в коша за рециклиране. Нищо не мога да изхвърля вече“. Или друга история, в която майка се обръща към дете, което вдига хар-
тийка от земята: „Остави този боклук!“. А то отговаря: „Това не е боклук, а хартия“. „Очакван беше този ефект и той се получи“, споделя Илиян Илиев. След като приключва първият проект, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие кандидатства за малък грант към фондация „Тайм Екопроекти“. За да продължи започнатото. Получава финансиране за две години – 2001 и 2002 г. Участниците се увеличават. Излиза наръчник за това как да рециклираме хартия и да се включим в „Лист по лист“. Към кампанията се присъединяват Община Варна, кметствата, почти всички детски градини, училищата започват все по-често да правят акции за събиране на хартия. В края на проекта организаторите успяват да закупят автомобил за кампанията – едно почти 20-годишно „Рено Рапид“. Започват нес-
Последната чуждестранна доброволка в кампания „Лист по лист“ Джулия Ди Марко.
10
Първата доброволка от Европейската доброволческа служба в кампания „Лист по лист“ - германката Каролин Льов.
кончаеми ремонти на старата кола, докато стане „почти нова“. С нея доброволците на „Лист по лист“ се придвижват до 2010 г. Тя им позволява да потърсят центрове за рециклиране в околностите на града. (В началото хартията се предава в малки градски пунктове). „Цената на хартията там беше по-висока и успявахме да покриваме разходите на кампанията. След като приключи проектът на фондация „Тайм“, вече 15 години „Лист по лист“ се самоиздържа“, казва Илиян Илиев. Трудностите обаче не приключват. През 2003 г. един от основните партньори на „Лист по лист“ – Дойчин Кършовски от фондация „Мейдей“ печели зелена карта и заминава за САЩ. Тогава кампанията започва активно да търси доброволци. Първите са Калин и Саша (Александра Коларова). През 2004 г. се включва Кейси Лейкок от Корпуса на мира. 2005 г. Обществен център за околна среда и устойчиво развитие започва да приема доброволци и по линия на Европейската доброволческа служба. Първата доброволка е от Германия – Каро-
лин Льов. По същото време на „Лист по лист“ помага и Андрю Джъткинс от Корпуса на мира. Нижат се година след година и доброволец след доброволец…. Елен, Жоан, Маел и Адел от Франция, Нарцизо от Португалия, Алесандро от Италия, Виктория от Словения… Последните две години последователно помагат две момичета от Италия – Валентина Вадже и Джулия Ди Марко. Със средствата, които остават от предадената хартия, в началото се организират годишни срещи на участниците в „Лист по лист“. На тях се раздават сертификати за спасените дървета. Заради слабия интерес тази практика е прекратена, а средствата, които остават от кампанията започват да се акумулират във фонд „Лист“. Около 40 на сто от стойността на предадената хартия се събира във фонда, чиято цел е да подкрепя малки екологични проекти на граждани. С останалите се покрива гориво, ремонти, застраховки и други разходи за кампанията. Продължава на стр. 12
11
„Лист по лист“ или истории за спасение на… дървета
Доброволецът от Корпуса на мира Андрю Джъткинс (вляво) в пункта за рециклиране на хартия, заедно с основоположника на кампанията Илиян Илиев. От стр. 11
Около 500 различни участника са оставили името си, като спасители на дървета, в „Лист по лист“ през годините. Реално около 100 от тях обаче са активни и до днес. С настъпването на дигиталната революция фирмите масово започват да преминават към електронни документи. Все по-малко участници днес предават хартия. Но продължават да подкрепят идеята по един или друг начин. „Цялата кампания от самото начало беше изградена, като игра, да погледнем с удоволствие на нещата, които правим на работното си място“, обяснява успеха й днес председателят на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Мотото на кампанията поставя акцент
12
върху белите дробове на планетата – 1 тон рециклирана хартия спасява от изсичане 17 дървета. А еколозите се съсредоточават върху борбата за онези няколко секунди в съзнанието на човека, когато той е извадил ненужния лист хартия от принтера. Колко възможности има за този лист, освен коша за отпадъци? Много… Не го изхвърляй! Спаси дърво! Равносметката за изминалите 20 години: С „Лист по лист“ спасихме от изсичане 17 700 дървета… Това е нашата малка гора. Нашият общ принос за Земята, по която вървим и за въздуха, който дишаме… Това стана възможно благодарение на вас – десетките доброволци и стотиците участници в „Лист по лист“. Благодарим ви, приятели!
Първата акция срещу найлоновите торби във Варна е преди 23 години
Д
нес е модерно да си с платнена торба вместо с найлонова торбичка. Не така е било обаче през 1998 г. В първите години на демокрацията торбата от плат е била демоде – остатък от миналото, което хората се стремят да загърбят. С всички тези предразсъдъци се опитват да се преборят група еколози във Варна. Първата акция срещу пластмасовите торби се провежда от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие на 21 ноември 1998 г. пред шестте големи супермаркети в града. Най-големият по това време варненски ежедневник „Народно дело“ проследява акцията пред магазините „Макао“ и „Бяла мечка“, а в понеделник излиза с водещо заглавие от първата си страница „Варненци получиха урок по екология в… пазарска чанта“. Добровол-
ци на организацията раздават 450 платнени торби за пазаруване, 450 фланелки и дузина образователни брошури в две поредни съботи. Акциите са част от мащабна кампания за намаляване отпадъците от бита, финансирана от холандската фондация “MilieuKontakt”, Регионален център за околна среда за Централна и Източна Европа и Община Варна. В рамките й е поставен и първият рекламен билборд у нас с екологично съдържание. В центъра на Варна се появява иновативна за това време реклама „Далече от очите, далече от ума!“ на фона на преливащ контейнер с битови отпадъци. Целта е да провокира варненци да се вгледат в отпадъците, които изхвърлят ежедневно. Кампанията обаче не свършва само с визуални провокации. Продължава на стр. 14-15
Първата страница на в. „Народно дело“ на 21 ноември 1998 г.
13
Първата акция срещу найлоновите торби във Варна е преди 23 години От стр. 15
Еколозите от новоучреденото сдружение организират акция „Коледно почистване“ или както някои вестници я наричат тогава „Сливи за смет“. Специално организиран за целта камион с доброволци обхожда Варна в продължение на три дни и събира от заявилите се домакинства и фирми хартиен отпадък и стъклен амбалаж. Това на практика е първи опит за разделно сметосъбиране в морската столица. В рамките на проекта, излиза брошура със седем стъпки за намаляване потока от домакински отпадъци. Ето и част от тях, много актуални до днес: 1. Предпочитайте неопаковани продукти или такива с опаковки от рециклиран или рециклируем материал; 2. Въпреки
че са удобни, избягвайте памперсите, използвайте пелени за вашето бебе; 3. Вкъщи или на работа използвайте керамични чаши, чинийки, лъжички, вместо пластмасови; 4. По възможност използвайте двете страни на листа хартия; 5. Не купувайте стоки за еднократна употреба; 6. Не изхвърляйте остарели уреди или такива, които могат да се поправят; Старите, но здрави, дрехи може да дарите на дом за сираци или други нуждаещи се; 7 Четете внимателно етикетите на стоките, за да разберете какво купувате и какви са потенциалните опасности от продукта. По същото време Обществен център за околна среда и устойчиво развитие издава и брошурата “Седем стъпки за устойчив живот”, а офисът на организацията отваря вра-
Първият рекламен билборд у нас с екологично съдържание. В центъра на Варна преди 23 години се появява иновативна за това време реклама „Далече от очите, далече от ума!“.
14
Кампанията срещу найлоновите торбички продължават и до днес с периодични прояви под надслов #НеМерсиНосяСи.
ти за широката общественост, като информационен и ресурсен център за екологична информация. Тук по това време варненци имат достъп до интернет и библиотека с екологична информация. В същото време новосъздадените неправителствени организации могат да получават консултации при писането на проектите си. Още едно важно екологично събитие за Варна организира през 1998 г. Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Това е Седмицата на екологичния филм “Ековижън” в Двореца на културата и спорта. Това на практика е първия екологичен филмов фестивал в морската ни столица. През 1998 г. е дадена и първата заявка за
създаване на велоалеи във Варна. По случай Деня на Земята – 22 април, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие организира велосипедно шествие по централните варненски булеварди. Другият акцент на този ден е озеленяването на междублоковите пространства, така актуално и днес. Доброволци на организацията засаждат фиданки в кварталите „Младост“ и „Левски“. На 3 юли 2019 г., Международния ден без найлонови торбички, кампанията срещу най-масовия пластмасов отпадък във Варна се възобновява с акция на пазар „Часовника“ (Синия пазар). Кампанията продължават и до днес с периодични прояви под надслов #НеМерсиНосяСи или „Ела с торба, спаси ела!“.
15
Какво е общото между фасовете и барбароните?
Н
а пръв поглед нищо. Дългогодишниаят доброволец към Обществен център за околна среда и устойчиво развитие Кристияна Опрева не е на същото мнение. Тя участва в екип, който разработва стартъп проект за изработване на барбарони от… фасове. И търси инвеститори, които да повярват, че това е ефективна и реалистична екологична иновация. Основната част от проекта се състои в събиране и пречистване вътрешността на филтрите на фасове така, че те да бъдат превърнати в безвреден материал за пълнеж на пуфове и барбарони. Технологията за пречистване съществува и се прилага в Индия. Дори индийска фирма пълни с такъв тип отпадъчен материал плюшени играчки, внасяни на европейския пазар. За сега обаче тя остава търговска тайна. Кристияна Опрева прави успешни опити за пречистването на филтрите с кислородна
вода. Заедно с екипа, изчисляват, че за един барбарон, който тежи 6 кг, трябват около 600 фаса. Стойността на иновативния еко материал за пълнеж е 300 пъти по-ниска от този на най-големите производители на пуфове у нас, твърди Кристияна. А стойността на готовия барбарон е 148 лв. или с около 100 лв. по-ниска от този на традиционните барбарони. Около 4,5 трилиона цигарени фасове биват изхвърляни по света всяка година. Между 5 и 30 години отнема разграждането им в природата, като това не става напълно. Фасът съдържа около 4000 отровни вещества, като 400 от тях са канцерогенни. При разграждането им се отделят амоняк и сяра. Най-бързо от този дребен отпадък се замърсява водата. Цигарените останки представляват около 40% от замърсяването по плажовете и могат да бъдат фатални за морските обитатели.
Издава: ОБЩЕСТВЕН ЦЕНТЪР ЗА ОКОЛНА СРЕДА И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ Варна 9010, ПК 79 тел.: 052/306 423 web: www.ecovarna.info e-mail: info@ecovarna.info
Информационен бюлетин „Лист“ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и при никакви обстоятелства не може да се приема, че това издание отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП: Редактор: Свилена Ганева Предпечат: "Петкофф Дизайн"