Музи Музи в залива
в а в и зал
Младежки литературен вестник, бр.1, април 2020 година, Бургас
В броя днес четете: ПРОЗА: Разкази и миниатюри ПОЕЗИЯ: Стихове Стихотворения за деца НАШ ГОСТ: Георги Георгиев Eddie от Казанлък КАРТИНИТЕ в броя са на Анамария Коева, Даяна Атанасова - Aya и рисунки на Теодора Вълева
В пролетната въздишка на света Вдъхновението е особено състояние, характеризиращо се с наситеност, концентрация и динамика на творческите сили на човека. То ни кара да творим, докосва душите и ни прави подобри. Идва и си отива, но ни дава криле и порив да летим и мечтаем. В дните, когато светът забави хода си за малко, задъхан от препускащия с бясна скорост живот, преуморен от технологии и свръхенергия, се родиха множество нови творчески идеи и проекти, защото добрите стари музи не спят, а продължават да вдъхновяват. В голямото междучасие на света
се роди и един условно наречен вестник – „Музи в залива“ – свеж, креативен, интересен. Литературно и художествено издание за творби на млади хора от Бургас и техни талантливи гости от цялата страна, изкушени от литературата, писането и четката, което ще излиза веднъж в месеца. „Музи в залива“ е за тези, които съвсем неотдавна са се сбогували с най-хубавия и най-безгрижен период от човешкия живот — детството. За тези, които са направили стъпка в зрелостта, когато всичките въпроси са основни, всичките проблеми са най-важни: трябва да се отговаря, трябва да се
решава, трябва да се действа. Кой ще направи това? Самите вие! С вашите разкази и повести за любовта и живота, със стихове, мнения и споделяния за прочетени книги, усмивки, памет за големите автори и класиците и малко граматични правила – без тях не може! Всичко това ще намирате на страниците на найновия младежки литературен вестник. Ако сте вдъхновени, ако пишете, рисувате или искате да споделите какво сте прочели – тук е мястото да го направите. Можете да изпращате свои творби на имейл: muzivzaliva@gmail.com
Катина Лукова
Cale - там, където свършва земята и започва морето Музиката около мен бе малко по-оглушителна, а животът в заведението кипеше – малки деца играеха щуро и весело около масите, а родителите им ги оставяха да сътворят техния си измислен свят. Виното се лееше бързо, а хората му се наслаждаваха. От същото вино пиех и аз. Сладко, натрапчиво, опияняващо, а в съчетание с музиката оставяше един привкус на тъжна, неразказана история, която нагарчаше на гърлото, но изтичаше през очите. История, тъй прекрасна и вълшебна като приказка. История за силата на любовта, преминала и устояла на бурите през годините. История, стара като света. Някога Морето и Земята били
малки деца. Израснали заедно, те всякога вършели пакости и бели, но били щастливи, въпреки всички ситуации, в които попадали. Понякога Морето се сърдело на Земята и заливало красивите ѝ брегове, а после се извинявало като изпращало много морски цветя, за да омилостиви любимата си приятелка. Така годините минавали, а те пораснали големи и любопитни към света и най-вече любовта. Земята била толкова красива със своите багри и нюанси. Понякога се накичвала цялата с пъстри цветя и изплитала чудни корони на дръвчетата и храстите. А когато листата меко пожълтявали, Земята молела Морето да изпрати силни ветрове. Морето обичало
своята приятелка, затова всякога ѝ угаждало, а неговите непознати ветрове отнасяли листата от короните на дърветата и създавали неповторими килими. Земята обожавала красивата покривка и всякога тичала боса по тях, танцувала и тананикала красиви мелодии. В такива дни Морето се снишавало и застивало, за да може да я наблюдава влюбено. Но скоро тези щастливи дни престанали, а Земята и красивите килими били покрити от чисти бели снежинки. Те затрупали всичко и Морето вече не можело да види любимата си. То станало много тъжно, мътно и бурно. Продължава на стр.2