11 minute read
БОЛЕСТ НА ПАРКИНСОН - произхожда ли от червата? Помага ли танцувнето при нея?
Болестта на Паркинсон е невродегенеративно заболяване, свърза- но с дегенерация на допаминергичните неврони в субстанция нигра (структура в главния мозък, съдържаща неврони, отделящи допамин). При тяхната дегенерация се наблюдава допаминова недостатъчност и дисфункция на базалните ганглии, намиращи се под кората на главния мозък и участващи в регулацията на немалко моторни и психични про- цеси. Намалява количеството на произвеждания допамин – разглеждан като невротрансмитер важен за регулацията на множество процеси в централната и периферна нервна система, както и като хормон. В следствие на неговото намаляване, при засегнатите от болестта въз- никват характерните нарушения в двигателните функции. С течение на времето болестта буквално срива цялата нервна система на човек. Типичните симптоми включват: тремор, сковани мускули, забавени движения и нестабилна стойка. Болестта засяга над 4 милиона души по света и се появява най-вече след 60 годишна възраст (за жалост не липсват пациенти и под 40 годишна възраст). До днес все още не са установени конкретните причини, водещи до разрушаване на нервни- те клетки и отключване на заболяването. Засега специалистите се обединяват в мнението, че паркинсоновата болест не се дължи на един фактор, а на комбинация от фактори като генетичното предразполо- жение и влиянието на вредни фактори от околната среда. В конвен- ционалната медицина заболяването се счита за нелечимо.
Advertisement
В проучване, публикувано в Journal of Parkinson‘s Disease през декем- ври 2018 година, учените изследват до каква степен червата могат ►
ЗА БАЛАНСИРАНА ЧРЕВНА МИКРОФЛОРА
► да участват в развитието на болестта на Паркинсон, тъй като типичните отлагания, характерни за нея могат да бъдат открити не само в мозъка, но и в храносмилателната система.
Чревното здраве трябва да се включи в диагнозата и терапията на болестта
Д-р Филип Шеперянс от факултета по неврология на Университетската Клиника в Хелзинки /Финландия твърди, че когато се вземе под внимание чревното здраве при диагностициране и лечение на Паркинсон, човек може не само да разпознае болестта по-бързо, но и да забави нейното прогресиране. Има случаи, в които хора страдат години от стомашно-чревни оплаквания, преди при тях да се проявят типичните симптоми на Паркинсон, като например мускулния тремор на ръцете.
Терапията се затруднява значително, ако заболяването се диагностицира, когато повечето засегнати от Паркинсон нервни клетки са напълно унищожени. В тези случаи е много трудно да бъде забавен ходът на болестта. Затова и основната цел на учените, занимаващи се с тази тематика, е да открият нови методи за диагностициране на заболяването възможно в най-ранен етап!
Мигрират ли патологичните отлагания от червата към мозъка? Все по-голям брой изследвания предполагат, че болестта на Паркинсонът се заражда действително в храносмилателната система, най-малкото при паценти с дългогодишни оплаквания от страна на храносмилателната система, налични дълго време преди диагностици- ране на болестта. През септември 2017 г. изследователи начело с про- фесор Д.Сулзер, посочват в проучване, публикувано в журнала Nature, че при Паркинсон, наблюдаваните отлагания от протеина алфа-си- нуклеин в мозъка водят до смъртта на нервни клетки. Причината за това е, че имунните клетки третират алфа-синуклеина като „чужд“ и активизират Т-клетките, чиято задача е да разградят протеина. Този автоимунен отговор допринася за развитието на болестта, но вероятно не е отговорен за нейното начало. Установено е, че тези про- теинови отлагания могат да мигрират от мозъка към стомаха чрез вагусния нерв (блуждаещия нерв).
Други учени обаче подозират, че отлаганията поемат по обратния път, което означава, че алфа-синуклеинът може да достигне храносмилателната система с храната и оттам да мигрира до мозъка. Това се съобщава в журнала Ärzteblatt през 2017 г., позовавайки се на проучване на Мулак и Боназ от октомври 2015 г., публикувано в World Journal of Gastroenterology. Сканирай QR кода за изтегляне.
17 Теорията за синдрома на пропускливите черва, нарушения на чревната флора и възпаления при болестта на Паркинсон
Синдромът на пропускливите черва е патогенетична концепция от алтернативната медицина (тоест не е официално призната медицинска диагноза). Тази концепция на алтернативната медицина допуска нарушена бариерна функция на епителните клетки на червата и покриващия ги мукос. Като резултат се предполага, че токсини, патогени и неразградени протеини от постъпилата храната преминават през стената на червата в неразградено състояние. След това навлизат в кръвния поток, причинявайки поражения на тялото, задействайки имунната система. Тя разпознава тези частици като чужди тела и започва да ги атакува. Според недоказаната теория на алтернативната медицина, патологично пропускливата чревна лигавица (синдромът на пропускливите черва), заедно с дисбиоза (нарушена чревна флора) стимулира прекомерно имунната система и в следствие води до хронични възпаления и свръх активане на нервните клетки, с последващо образуващи алфа-синуклеин.
В проучване, публикувано в Journal of Parkinson‘s Disease през 2018 г., Д-р Шеперянс твърди, че при пациентите, чийто произход на болестта на Паркинсон вероятно би могъл да се криве в червата, се наблювдават три отключващи фактора: алфа-синуклеиновите отлагания, локалните възпалителни процеси и нарушения на чревната флора. Ученият обобщава направените констатации по следния начин:
- Отлагания на алфа-синуклеин могат да бъдат открити и в тази част на нервната система, която обримнчва храносмилателната система. Според него се налага да се установи дали тези отлагания всъщност са идентични с тези, намерени в мозъка при Паркинсон;
- Изглежда, че прекомерната пропускливост на чревната лигавица задейства отлаганията на алфа-синуклеин в червата. Необходимо е да се провери дали пациентите, имащи Паркинсон, страдат от прекомерна пропускливост на черва;
- Базираните на имунохистохимията изследвания върху отлаганията от алфа-синуклеин, дават противоречиви резултати. За целта трябва да се разработят нови методи.
- Необходими са големи клинични проучвания с пациенти болни от Паркинсон, за да могат да се проучат подробно онези механизми, които биха могли да стоят зад влиянието на червата върху развитието на болестта. Трябва да се изследва и съставът на чревната флора на отделните пациетни, преди и след постаявне на диагноза Паркинсон. Бъдещата Паркинсон-терапия вероятно ще се допълва от рационално хранене, пробиотици и пребиотици
Финландските учени, колеги на Шеперянс са сигурни, че влиянието на чревната флора ще играе важна роля в разработването на нови терапии за борба срещу болестта на Паркинсон през следващите десетилетия. Тези форми на терапия ще включват вероятно и промени в диетата, използването на пробиотици и пребиотици.
От 2017 г. насам червата са в центъра на изследванията като възможен фактор отключващ болестта на Паркинсон. Учени залагат на това, че установяването на промените в чревното здраве могат да подпомогнат за диагностицирането на болестта по-рано. Докато провежданите терапии, които засягат тези промени, могат да забавят заболяването. Евентуалните „прости“ мерки включват, както отстраняване на съществуващ хроничен запек, така и общо подобряване на функциите на червата. През юни 2019 г. се появи проучване, в кое- то изследователите се фокусират върху връзката между болестта на Паркинсон и здравето на червата. Учените от Johns Hopkins School of Medicine в Балтимор/ Мериленд (6 клиники и над 40 медицински прак- тики) дават информация в Neuron Journal за откриването на допълнителни доказателства, че болестта на Паркинсон вероятно произхожда от болно черво, откъдето се разпространява по нервните пътища към мозъка.
Затова грижете се за чревното си здраве! Има много полезни мероприятия за подобряване на чревното здраве, независимо дали става въпрос за премахване на хроничен запек, изграждане на здрава чревна флора – например чрез висококачествени пробиотици, полезни пребиотици или преминаване към чревна здравословна диета. Тъй като на науката ще й отнеме още години, за да придобие цялостна яснота върху проблема, Вие можете превантивно да предприемете действия и да си осигурите здрава храносмилателна система и евентуално да предотвратите болестта на Паркинсон в бъдеще.
Но какво може да подпомогне борбата ни с моторните дефици- ти, ако вече страдаме от паркинсова болест? Как могат да помогнат танците? Обичайното лечение на Паркинсон е чрез медикаменти и дълбока мозъчна стимулация. Но според учените Гейдж и Стори, работили през 2004 г. по темата за рехабилитацията, това не винаги е достатъч- но да подпомогне подобряването на нарушения в походката и баланса при болестта. Те апелират за други подходи, които могат да доведат до подобрения в четири ключови области и в работоспособността. Четирите ключови области са: походка, когнитивни функции, баланс, мускулна сила и мобилност.
Според проучвания танцовата терапия при Паркинсон може да допринесе за подобрение на физическото състояние на заболелите. Защото танците като терапия могат да ►
18 ► подобрят и четирите ключови области. На това мнение е и Гамон Ърхарт, професор в Washington University School of Medicine. Танцова терапия при Паркинсон Танците улесняват движението на хора с Паркинсон и увеличават качеството им на живот. Може да се танцува свободно или според предварително определени модели. Например тангото е танц при който пациентите могат да се научат на определена стратегия за ходене назад. Когато се танцува с партньор пък, се практикува пазене на баланс. Танците могат да укрепят или увеличат мускулите и гъвкавостта. Танците в социална среда също могат да насърчат мотивацията на хората с Паркинсон за подобряване качеството им на живот. Когнитивни нарушения при Паркинсон В допълнение към типичните двигателни симптоми на заболяването, често преди началото му, е възможно да се появят още леки нарушения в когнитивната област. Предимно се засягат функциите, с които се определя мисленето и действието, наричани още изпълнителни функции. Те включват работна памет, когнитивна гъвкавост и инхибиране.
Добрата работна памет се проявява във това, че човек може да изготви планове за действие и да ги следва, да намери решения на проблеми и да може за кратко време да запомни цифри, например телефонен номер. Пациентите с Паркинсон, които имат нарушения в тази област, често изглеждат много тромави в действията си, могат да запомнят само няколко числа (до четири) и често не могат да се изразят разбираемо, което им пречи да общуват с другите. При нарушения в областта на когнитивната гъвкавост засегнатите вече не могат да се адаптират добре към нови ситуации, които изискват промяна в план им за реализиране. Например Вие шофирате по познат маршрут и изведнъж се натъкнете на препятствие. В този момент ни е необходима когнитивната гъвкавост, за да може да постигнем нашата цел – да пристигнем на определеното място.
Инхибирането е способността за потискане на определени действия или поведение, от които няма смисъл в настоящата ситуация. Например при една бурна дискусия често малко хора имат добра способност да подтиснат желанието си непременно да надделеят вербално и да оставят другите да се изкажат. Паркинсоновите пациентите, които страдат от разстройство в тази област, са много импулсиви и показват в някои ситуации неподходящо поведение.
Подобряват ли танците когнитивните функции Анализ от 2019 година, направен върху седем изследвания на китайски учени, показва,че танците имат положителен ефект върху описаните по-горе изпълнителни функции. Ученият Занг и негови колеги сравняват различни терапевтични пътища при болестта. От една страна се използва танцовата терапия - или като единствено лечение, или в комбинация с други методи на терапия. От друга страна за сравнение са изследвани пациенти, които са били лекувани само чрез класическа терапия или без никакво лечение. Установява се, че танцовата терапия показва значителни подобрения - особено в областта на изпълнителните функции, докато няма забележими промени в други области, например депресия и апатия – може да се дължи на краткоста на изледванията.
В следните видеоклипове можете да видите как изглежда танцова терапия при паркинсон:
https://www.youtube.com/watch?v=a5xnjla_OxI https://www.youtube.com/watch?v=ww3qMT1Q6mU В какъв стадий на заболяването има смисъл от танцова терапия? Според проф. Ърхарт танцовата терапия може да бъде от полза как- то за хора с болестта в напреднал стадий, така и при пациенти, които все още нямат проблеми с баланса или падания. Обикновено единствената предпоставка е да можете да се движите поне три метра на собствените си крака с или без помощни средства, но без подкрепата на друг човек. Колко често и за колко време трябва да танцуват пациентите? Проф. Ърхарт, който сравнява различни проучвания по темата „Танците при Паркинсон“, счита десетседмичната танцова терапия за полезна. В тях пациентите танцуват 60 до 90 минути от два до три пъти седмично.
Информацията, представена в тази статия, е само за информационни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар.
Литература: Sulzer D. et al., Erratum: T cells from patients with Parkinson‘s
disease recognize α-synuclein peptides, Nature ,14 Sep 2017, 549(7671):292.
Sandoiu A., What role does the gut play in Parkinson‘s disease, 11 Feb 2019.
Mulak A., Bonaz B., Brain-Gut-microbiata axis in Parkinson‘s disease, World Journal of Gastroenterology, Oct 2015.
Scheperjans F. et al., The times they are a-changin’: Parkinson’s disease 20 years from now, J of Parkinson’s Disease, Dec 2018.
Ulusoy A. et al., Brain-to-stomach transfer of α-synuclein via vagal preganglionic projections, Acta Neuropathol., Mar 2017, 133(3):381-393.
Sangjune K. et al., Transneuronal propagation of pathologic α-synuclein from the gut to the brain models Parkinson’s Disease, Neuron, 26 Jun 2019. Ärzteblatt, Parkinson: Alpha-Synuclein travels from the brain to the stomach, 09 Jan 2017.
Keus, S.H. et al., Practice recommendations development group evidence-based analysis of physical therapy in Parkinson‘s disease with recommendations for practice and research, Mov Disord. 2007, 22(4):451-460. Bräuninger I., Currently from dance, movement and body psychotherapy Research: Medical fields of application and change of perspective on the body, Rheinhardt e-journals
Zhang Q. et al., Effects of dance therapy on cognitive and mood symptoms in people with Parkinson‘s disease: A systematic review and meta-analysis, Complementary Therapies in Clinical Practice, Aug 2019, p.12-17.
Gage H., Storey L., Rehabilitation for Parkinson‘s disease: a systematic review of available evidence, Clin Rehabil, Aug 2004, 18(5):463-482.
Earhart G. M., Dance as therapy for individuals with Parkinson‘s Disease, Eur J Phys Rehabil Med, Jun 2009, 45(2):231-238.
Mendrek A., From depression to Parkinson‘s disease: The healing power of dance, Medical express, 05 Dec 2019.
Scheffels J. F. et al., Screening of executive functions in Parkinson‘s patients with the new rapid test PAL-5, Fortschr Neurol Psyhiatr., Apr2018, 86(4):219-225.
Hackney M.E., McKee K., Community-based adapted tango dancing for individuals with Parkinson‘s disease and older adults, J Vis Exp., Dec 2014, 9(94).
https://nauka.bg/protein-pri-bolestta-na-parkinson-vz/ ■
