Христос Богочовекът

и плът, така беше и Христос. Адамовият грях осъди цялата човешка раса. Затова чрез изкупването на Адамовия грях посредством кръстната смърт на Христос, стана възможно спасението на всеки член на човешкото семейство. Библията заявава тази истина: „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.” (1 Корит. 15:22). Освен това не трябва да се пренебрегва фактът, който декларират Писанията, че Той беше изкушен във всичко подобно на нас (Евр. 4:15). Свободен от страстите на нашето човешко естество, но натоварен с нашите немощи, Той бе изкушен във всичко като нас. Христос бе отделен от грешниците и не притежаваше никаква естествена наклонност към греха. Така виждаме Христос да приема отслабналото човешко естество, но не и греховните наклонности или извратените страсти на това естество. Той дойде на света, за да изкупи Адамовия грях, а чрез това и нашия грях. Ние не трябва да оставяме и най-малкото съмнение върху непорочния характер на Христос. При изкуплението на човека, справедливостта изискваше Христос да застане на мястото на Адам, за да понесе изпита, който той не успя да издържи. Христос трябваше да слезе под равнището на безгрешния човек и трябваше да срещне изкушението без силата на съвършеното естество на Адам. В защита на човешката раса - със слабостта на падналия човек, Той трябваше да устои пред всички изкушения на сатана, в които човекът се провали. Исус прие човешкото естество, когато човешката раса бе деградирала от 4 хиляди години в грях. Като всяко дете на Адам, Той прие резултатите от влиянието на великия закон на наследствеността. Исус срещна изкушението със същата слабост, която човек унаследява. Той започна от там, където Адам падна.

20