Page 1


Христос Богочовекът

Елена Г. Вайт Алонсо Джоунс


Падналият в грях свят, е бойното поле на найголямата битка, която са виждали вселенските и земни сили. Той е определен за сцена, на която ще се води великата борба между Христос и сатана, между истината и заблудата, и между доброто и злото. Всеки човек има определена роля в тази борба. Никой не може да застане на неутрална територия.

„Христос Богочовекът” Автор: Елена Г. Вайт Алонсо Джоунс Картина на корицата: Симон Дюи Редактор: Васил Долев Печат: „Манта Принт” Второ подновено издание - 2012 г.


Съдържание: Историята и личността на Исус

/4

Исторически свидетелства за Исус Христос от Римски императорски архиви

/5

Идването на Избавителя

/7

Христос – Богочовекът

/10

Въплъщението на Исус

/15

Беше ли Христос такъв човек, каквито сме и ние?

/18

Страданията на Христос

/21

Какво причини смъртта Му?

/22

Точният текст на присъдата и обвинението към Исус

/23

Възкресението на Христос

/26

Първите плодове

/27

Възнесението на Христос

/28

Във великата борба между Христос и сатана, мнозина ще изберат бунта

/31


Въведение Историята и личността на Исус Личността на Исус не е плод на човешкото въображение. Тази величествена фигура не е и „само обществено социално явление в Юдея”. Приемайки действителността в живота, ние вадим следното заключение от фактите, на които сме съвременници: съществува християнство като социално, нравствено и религиозно учение за живота. Причините за неговото съществувание се крият само в историческата личност Христос. Всички опити да се издирят някакви източници, факти и предпоставки, от които да се е образувало християнството не са сполучили. Християнството не е продукт на социалнонравствените постановки на живота, а е свързано с една величествена личност. То не е продукт на земни учения и постановки, а Божествено откровение, свързано неразривно с личността Христос. Тази личност най-добре се откроява и изпъква на фона на тогавашната действителност. Тя застава като вододел на житейския поток и съставлява средищния пункт от историята. За да установи действителността на Своята личност, би било необходимо Христос сам да остави някакъв паметник или материална вещ след Себе Си. Но това не е направил, защото учението Му, което преобразява човека свидетелства за Създателя си. В кой ли отрасъл на живота не се чувства силното и преобразяващо влияние на Христовото учение? В религиозно отношение, Той разкри дълбочината на човешкия дух, това високо ниво, до което човекът трябваше да достигне: „Бъдете 4


съвършени, както е съвършен Вашият Отец на небето”. Ако се стремим върху етичните приноси на Христос в живота, тук ще трябва да замълчим не от друго, а от учудване. Как можаха да се въплътят у Него толкова много етични норми за живота? На този въпрос ще трябва да отговорим с това: „небето бе изляло своето богатство на мъдрост и пример в Него”. На непротивене на злото със зло, любов към ближния и врага, милостта като основна етична норма, любовта като признак на човечност и още много други ще останат като незаглъхващо ехо и възглас към нравственост и правдивост. Без Христос е немислимо християнството. Историята свидетелства за въздействието на Христос в живота. Нейните анали ще останат да се красят и до века с името, което е ореола й. Найден Бочев

Исторически свидетелства за Исус Христос от Римски императорски архиви Ето какво свидетелства за Христос управителят на Юдея Публий Лентул в писмото си до римския император Тиберий: „Ваше Величество и уважаеми Сенат в Рим, от страна на сенатора Лентул, юдейски управител, поздрав! Разбрах, че желаете да узнаете това, което Ви съобщавам с настоящето писмо. Тук живее един човек, който се радва на голяма репутация, човек силен, т.е. Исус Христос. Народът го нарича пророк на истината, а неговите ученици твърдят, че той е Син Божий, сиреч на Този, Който е създал небето и земята и всичко, което съществува... И наистина, о, Императоре, всеки ден се мълви за извършените чудеса от Исуса Христа. Чрез една дума той дава здраве на болните и 5


живот на мъртвите... Много от юдеите го считат за Бог, а други го обвиняват, че е действал против закона на Ваше Величество. Този човек не е причинил никакво зло някому... ” (Писано в Ерусалим, Кругул X , девети месец). Корнелий Тацит (род. ок. 55г.), историк и управител на римската провинция Азия. Когато пише за управлението на император Нерон, той съобщава следното: „За подпалването на Рим Нерон обвини християните. А това бяха онези, които носеха името на Христос, екзекутиран по времето на император Тиберий и управлението на прокуратор Пилат Понтийски. Последователите на тази секта, появила се в Юдея родината на Христос, се срещаха масово и в столицата Рим.” (Аналии XV. 44, 740). Плиний Млади (род. ок. 61г.), в съчинението си „Писма” информира римския император за следното: „Християните имат обичай да се събират в определени дни и отдават почит на Христос като на Бог; пеят песни и чрез клетва се задължават да не вършат престъпления, кражба, грабежи, прелюбодеяние, да не лъжат и да не нарушават дадена дума.” (X. 96, 423). Йосиф Флавий (род. 37г.), съвременник на Христа, юдейски генерал в провинция Галилея. В съчинението „Юдейски древности” той пише: „По това време живееше Исус, един мъдър човек, до колкото можеше да бъде наречен човек. Той вършеше невероятни дела и беше учител на всички човеци. Така той спечели много последователи между юдеите и езичниците. Това беше Христос. И въпреки че Пилат го осъди на смърт, то неговите последователи му останаха верни. И днес има много християни, които се наричат според неговото име.” 6


Идването на Избавителя „A когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” (Галатяни 4:4,5). Светлината от познаването на Божията слава се вижда в лицето на Исус Христос. От вечността Господ Исус Христос бе едно със Своя Отец; Той бе „образ на Бога”, образ на величието и мощта Му, „сияние на Неговата слава”. Той дойде в нашия свят, за да изяви тази слава. Той дойде да разкрие на помрачената от греха земя светлината на Божията любов, да бъде „Бог с нас”. Затова за Него бе пророкувано: „Името Му ще бъде наречено Емануил.” (Исая 7:14; 9:6). Идвайки да обитава между нас, Исус трябваше да изяви Бога, както на хората, така и на ангелите. Той беше Словото Божие – изяснение на Божията мисъл. В молитвата за учениците Си Той каза: „Изявих им Твоето име” - „милосърд и благ, дълготърпелив, многомилостив и истинен” - „та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях” (Йоан 17:26; Изход 34:6). Но това откровение не бе дадено само за Неговите земни чада. Нашият малък свят е учебник на всемира. Божията чудна, благодатна цел, тайната на изкупителната любов, е темата, в която дори и „самите ангели желаят да надникнат” (1Петрово 1:12) и тя ще бъде предмет за изучаване през безкрайните векове. И изкупените, и непадналите същества на вселената ще намерят в кръста на Христос своята наука и своята песен. Светът се помрачи от неправилното разбиране за Бога. Лукавата власт на сатана трябваше да бъде съкрушена, за да се разсее тъмнината и светът отново 7


да се върне при Бога. Това не можеше да се извърши чрез сила. Насилието противоречи на принципите на Божието управление. Бог желае послушание само от любов; а любовта не се налага със заповед; тя не се печели със сила или власт. Любовта се поражда само от любов. Да познаваш Бога, значи да Го обичаш. Неговият характер трябваше да бъде разкрит в контраст с характера на сатана. Това дело можеше да извърши само едно Същество в целия всемир. Само Този, Който познаваше височината и дълбочината на Божията любов, можеше да я изяви. Сред тъмната нощ на света трябваше да изгрее Слънцето на правдата „с изцеление в крилата Си” (Малахия 4:2). Планът за нашето изкупление не бе съставен след грехопадението на Адам, а преди него. Той бе откровение на тайната, скрита в тишина от „вечни времена” (Римл. 16:25). Чрез него се разкриха принципите, които от вечни времена бяха в основата на Божия престол. Толкова голяма бе любовта Му към света, че даде „Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот; Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.” (Йоан 3:16,17). Луцифер (сатана) бе казал: „Ще възвиша престола си над Божиите звезди; Ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:13,14). Но Христос, „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” (Филип. 2:6,7). Това бе доброволна жертва. Исус можеше да остане при Своя Отец. Можеше да задържи небесната Си слава и службата на ангелите. Но Той предпочете да върне скиптъра Си в ръцете на Отца, като слезе от трона на всемира, за да занесе светлина на тези, които са в тъмнина, и живот на погиващите. 8


Сатана представи Божия закон на любовта като закон на себелюбието. Той заяви, че е невъзможно да се подчиняваме на Неговите заповеди. За грехопадението на нашите първи родители и за нещастието, което дойде в резултат от него, той обвини Създателя, като подведе хората да смятат Бога за автор на греха, страданието и смъртта. Исус трябваше да развенчае тази измама. Като човек, Той трябваше да ни даде пример за послушание. Затова прие нашето естество и премина през нашите опитности. „Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си” (Евр.2:17). Ако ние бихме понесли нещо, което Исус не е издържал, тогава сатана би представил Божията сила като недостатъчна. Затова Исус бе „във всичко изкушен като нас” (Евр.4:15). Той понесе всяко изкушение, на което ние подлежим и не Си послужи със сила, която не се предлага и на нас. Срещна се с изкушението като човек и победи чрез силата, дадена Му от Бога. Христос понесе това, което ние заслужаваме, за да може с нас да се постъпи така, както Той заслужава. Той бе осъден за нашите грехове, в които нямаше никакъв дял, за да можем ние да бъдем оправдани чрез Неговата правда, в която нямаме никакъв дял. Той понесе смъртта, която принадлежеше на нас, за да можем ние да получим живота, който бе Негов. Чрез Своя живот и чрез смъртта Си, Христос придоби дори нещо повече от това да възстанови разрушеното от греха. Целта на сатана бе да създаде една вечна раздяла между Бога и човека, но чрез Христос ние се свързваме с Бога още по-тясно, отколкото ако никога не бяхме съгрешили. Приемайки нашето естество, Спасителят се свърза с човека с връзка, която никога не може да се разкъса. Той е свързан с нас през вечните векове. Земното и небесното семейство се свързаха чрез Христос. Прославеният Христос е нашият по-голям Брат. Небето 9


е включено в човешката природа, а човешката природа е обгърната в обятията на вечната любов. Чрез изкупителното дело на Христос бе оправдано Божието управление. Всемогъщият бе изявен като Бог на любовта. Сатанинските обвинения бяха опровергани и характерът му - разобличен. Никога вече няма да възникне бунт. Никога вече няма да влезе грях във всемира. Всички ще са в безопасност във вечни векове. Чрез саможертвената любов на Христос земните и небесните обитатели се свързват със своя Творец в неразделно единство. Божият дар в лицето на Неговия възлюбен Син е израз на една необятна любов. Бог не би могъл да направи нищо повече, за да опази честта на Своя закон и в същото време да спаси беззаконика. В безкрайните векове изкупените ще живеят в светлината на Господа и ще Го хвалят за неизразимо скъпия дар - Емануил - „Бог с нас”.

Христос-Богочовекът Христос представляваше Бога не като същина, която се разпространява всред природата, но като Бог, Който е личност. Христос беше изразен образ на личността на Своя Отец (Йоан 14:8,11; Йоан 10:30). Той дойде в нашия свят, за да възстанови в човека нравствения образ на Бога и за да може човекът, макар и паднал, чрез послушание спрямо Божиите заповеди да бъде подпечатан с Божия образ (Битие 1:27) и да бъде обдарен в характера си с красотата на Божествената любвеобилност. Да се отрича въплъщението на Христос, означава да се отрекат почти всички учения нa Писанието, но да се разбере напълно как стана този Божествен акт, процесът, чрез който Исус прие човешкото естество, е съвършено друг въпрос. 10


Христос прие човешкото естество на една безкрайна цена и чрез един болезнен процес, тайнствен, както за ангелите, така и за човеците. Съединението на божественото с човешкото естество е една от най-скъпите и тайнствени истини на изкупителния план. За мнозина тази истина е била причина за съмнение и неверие. Много теории бяха предложени през последните столетия, за да се обясни въплъщението и да се уточни времето на това събитие. Още в началото на своето Евангелие ап. Йоан заявява: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14). Колко голяма трябва да е била Божията любов към грешните човеци, за да позволи на Своя Единороден Син да слезе до нивото на изродения грешен човек. Но защо Христос трябваше да бъде роден от жена? Ако Той се беше явил по друг начин, това не би Го довело близо до греховното човечество. Освен това, жената бе първият извършител на греха, защото „Адам не се излъга; но жената се излъга, и падна в престъпление” (1Тим. 2:14). Христос бе роден от жена, за да може да посрещне греха при първоизточника му. Той беше „семето на жената” (Битие 3:15), Който трябваше да смаже главата на змията – сатана. Само като семе на жената и като роден от жена, Христос можеше да срещне сатана на собствената му територия. Макар Адам да изгуби владичеството си на земята, ние виждаме Исус като човек дошъл да възстанови изгубената първоначална власт (Михей 4:8). Понасяйки вината, бидейки под осъждение и по този начин – под тежестта на проклятието, Исус живя в този свят един живот на осъждане и проклятие, живя и 11


съвършения живот на Божията правда без да съгреши. Бог в Своето величие, съвършенство и святост, се унижи да слезе при човеците в тяхната греховност. За това са правени безброй усилия да се избегнат фактите на тази славна истина: че плътта на Божията майка не е била точно такава, каквато е плътта на цялото човечество. Тя бива лишавана от съдържание, когато се твърди, че естеството на Дева Мария е било различно от естеството на цялото човечество. Тази концепция е била дефинирана от католическите писатели по следния начин: Древното писание „De nativitate Kristi”, намиращо се в трудовете на Свети Киприян гласи: „Понеже Мария беше съвсем различна от останалото човечество, то никакъв грях не й се бе предал.” Теодор, патриарх на Ерусалим, казва на втория Никейски събор, че Мария „е наистина майка Божия преди и след рождението; и тя е била сътворена в състояние по-възвишено и славно от онова на всички други естества, както интелектуални, така и телесни”. Това определено поставя естеството на Мария над каквото и да било реално подобие или връзка с човешкото естество. От тази теория следва съвсем сигурно, че в Своето човешко естество Господ Исус е бил „съвсем различен” от човечеството, че всъщност естеството Му изобщо не е било човешко, според католическата доктрина. Но становището на Божието Слово не е такова. Защото „както децата са участници в плът и кръв, така и Той сам взе участие в същото.” Становището на Рим по отношение на човешкото естество на Христос, на Мария и на самите нас произлиза от идеята на естествения човешки ум, че Бог е твърде чист и свят, за да живее заедно с нас, в нашето 12


греховно човешко естество; че като грешници ние сме твърде далеч от Неговата чистота и святост, за да слезе Той при нас и да стане такъв, каквито сме и ние. Истинската вяра - „вярата Исусова” – е, че такива, каквито сме - далече от Бога в нашата греховност, в човешкото ни естество, Той слезе до нас точно там, където се намираме, и прие нашето естество. Христос бе Божият Син, но Той стана и Човешкият Син, за да могат човешките синове да станат Божии синове (Галат. 4:4,5; 1 Йоан. 3:1). Христос бе Дух (1 Коринт. 15:45), но стана плът, за да може човекът, който е плът, да стане дух (Йоан 3:6; Римл. 8:7-10). Христос, Който притежаваше напълно Божествено естество, бе направен участник в човешкото естество, за да можем ние, които притежаваме изцяло човешко естество, „да станем участници в Божественото естество” (2 Петр. 1:4). Христос, Който не познаваше грях, бе направен грях (бе Му приписана греховността на човека), за да можем ние, които не познавахме правдата, да бъдем направени праведни, да ни бъде приписана Божията праведност. Апостол Павел обяснява: „И без противоречие, велика е тайната на благочестието;-Бог се яви в плът” (1 Тим. 3:16). Размишлявайки върху Христовото въплъщение в човешко естество, ние заставаме очудени пред тази непонятна тайна, която човешкият разум не може да схване. Божествената и човешката същност тайнствено се свързаха - и човек и Бог станаха едно. Ако Вечния Божий Син бе дошъл в пълнотата на Своето Божествено могъщество между човеците, те щяха да бъдат унищожени от Неговата слава. Ето защо, величието Му трябваше да бъде скрито от тях. „И тъй, понеже децата са същества от общата плът и 13


кръв - пише апостол Павел,- то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта Си този, който имаше власт над смъртта, сиреч дявола, и да избави всички ония, които поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство. Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.” (Евр.2:14-16). Приемането на човешкия образ даде необходимото право на Христос да стане посредник в небето между Бога и човеците като техен Първосвещеник. „Затова Той трябваше да се уподоби във всичко на братята Си, за да стане милостив и верен Първосвещеник пред Бога, за да направи умилостивение за греховете на народа. Понеже в това, в което и сам Той пострада и биде изкушаван, може да помага и на тези, които са изкушавани.” (Евр. 2:17,18). Исус трябваше да притежава и човешки и божествени качества - на човек и на Бог, за да пребивава едновременно с човеците и с Бога като техен Ходатай. „И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал небесата, Исус Христос, Синът Божий, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да ни състрадава в немощите, но имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно” (Евр. 4:14-16). Приемайки нашето естество, Спасителят се свърза с човечеството с една вечна и неразрушима връзка. Той не Го даде само за да понесе нашите грехове, умирайки като изкупителна жертва, но Бог Отец Го подари на съгрешилия човешки род, за да ни увери в Своя непроменим завет на мир. 14


Библията учи, че основата на християнството подготовката за небето, вечният живот чрез Христовата правда и Второто пришествие - се гради върху учението за въплъщението на Христос чрез раждането Му от Дева Мария и Неговото възкресение. Наше задължение е да се запознаем по-подробно и по-задълбочено с личността и делото на Исус Христос, за да станем не само Негови достойни ученици, но преди всичко и верни Негови свидетели, при каквито и обстоятелства да бъдем поставени. В деня на възнесението, учениците Го видяха да се скрива от погледа им, но веднага бяха успокоени от двама ангели, че този Исус, Който се възнесе от тях на небето, така ще дойде, както Го видяха да отива на небето (Деян.1:911). Исус им обеща, че ще отиде при Отца Си, за да им приготви място и след това ще се завърне отново, за да ги вземе със Себе Си. Това четем в Йоан 14:1-3. Този път обаче, Той ще дойде в цялата Си слава и величие, заедно с всичките Си ангели и ще бъде видян от „всяко око” (Откр. 1:7). Божият Син ще бъде посрещнат с радостно възклицание от възкресените и верните Му последователи през вековете и от останалите живи светии, които не са приели белега на звяра-папската неделя (1 Солунци 4:16,17). А онези - безбожните, които са от „другата Му страна” (Мат.25:31-33), ще Го посрещнат със страх и отчаяние (Откр. 6:15-17).

Въплъщението на Исус Когато Мария положи своя Син във Витлеемските ясли, това не беше само появяване на още едно човешко същество в света, но събитие, при което „Словото стана плът и пребиваваше между нас” (Йоан 1:14). Божият Син се облече с човешко естество. Ап. Павел описва точно в 15


какво се състоеше промяната: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога, но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците” (Фил.2:5-7). Въпреки че беше равен на Бога, Той сам се смири и стана човек. Христос се подложи доброволно на тази промяна, за да стане възможно човекът да бъде върнат отново при Бога и да живее със Своя Създател. Той прие нашето естество, за да живее на земята, както човеците. Той умря в определеното време, за да може като наш застъпник да заплати със собствената Си смърт онова, което Божествената справедливост изискаваше от нас. При раждането Си като човек, Той получи името Исус (т.е. Спасител), което означаваше, че Той ще спаси човеците от греховете им (Мат.1:21). Ангел Гавраил обясни на Мария, че тя ще роди обещания Син чрез Светия Дух. А Мария рече на ангела: „Как ще бъде това?” И в отговор ангелът й рече: „Светият Дух ще дойде над тебе и сила от Всевишния ще те осени. Затова и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.”(Лука1:34,35). Хиляди хора отхвърлят рождението на Исус от Дева Мария, понеже то е в разрез с познатите ни биологични закони на раждането. Затова те заключават, че това е невъзможно, но забравят, че „за Бога няма нищо невъзможно” (Лука 1:37; Еремия 32:17; Йов 42:2). Християнството включва някои събития, които изглеждат напълно противоречиви за нормалния ход на природата: възкресението на Христос в третия ден от смъртта Му; Неговото възнесение до Божия престол; възкресението на милиони Негови последователи при второто Му идване на земята; преобразуването на болните и мъртви тела,- в безсмъртни и нетленни тела, 16


подобни на Христовото. Такива необикновени събитиякакто и въплъщението, са свръхестествени, и стоят извън познатите ни закони - и все пак те са истинни (Второзак. 29:29). Исус е Божий Син и като такъв съществуваше и преди раждането Му от Дева Мария. И понеже е Божий Син, Той не можеше да дойде като дете от земен баща. Това можеше да стане само чрез влиянието на Светия Дух върху Дева Мария. Библията дословно твърди, че роденият от Мария Христос е действително явилият се в плът Бог. През вечността, преди да дойде на земята, Христос е стоял като Божий Син на едно и също ниво с Бог Отец. Библията ни учи, че при въплъщението Си като човек, Христос доброволно се смири и се постави на по-ниско положение спрямо Своя Отец (Фил.2:6-8). Чрез въплъщението на Исус, Библията ни показва обединеното усилие на Божието Триединство. Мария роди Божия Син чрез силата на Светия Дух. Христос доброволно остави Божествения Си образ, за да приеме образа на човек. Когато Божият Син дойде в света чрез раждането Му от Дева Мария, Бог Отец приготви за Него едно тяло. Затова Синът казва за Отец: „Но приготвил си Ми тяло” (Евр.10:5). Въплъщението отвори път за Христос да живее в сърцето на всеки повярвал в Него. И тук отново се вижда взаимодействието на Божието Триединство. Отец приема вярващия като Свой син или Своя дъщеря. Христос пресътворява отново личността на последвалите Го (2 Коринт. 5:17; Йоан 1:12,13). Светият Дух възстановява духовния образ на Христос във вярващите. Кръщението в името на „Отца и Сина и Светия Дух” (Матей 28:19), е указание за това, че вярващият е приел Божественото Триединство. Истинският християнин чувства духовното общение 17


с това Триединство. Исус казва: „Който Ме люби, ще опази Словото Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.” (Йоан 14:23). Чрез присъствието на Светия Дух Те обитават във всяка искрено вярваща душа.

Беше ли Христос такъв човек, каквито сме и ние? Христос беше много по-различен, от който и да е било друг човек на земята. Грехът не можеше да съществува в Него. Ако в някакво отношение Той участваше в грях, било съзнателно или от небрежие, Той щеше да бъде негоден за изкупител и всички бихме загинали. Той не притежаваше никаква естествена наклонност към греха. Всички Негови изкушения трябваше да дойдат отвън, както и изкушението на Адам. Той имаше естествените наклонности само на безгрешния Адам, но не и на грешния Адам. Има тайни в живота на Христос, в които трябва да вярваме, макар че не могат да бъдат обяснени. Ограниченият ум не може да схване тайната на благочестието. Изкупителното дело е наречено тайна, и то наистина е тайната, чрез която вечната праведност се придава на всички, които вярват, че човечеството е във вражда с Бога, в следствие от греха чрез отхвърлянето на Неговите заповеди (Изход 20:1-17). Христос прие човешкото естество на една безкрайно висока цена и чрез един болезнен процес, който остава в тайна, както за ангелите, така и за човеците. Скривайки божествеността Си и отказвайки се от славата Си, Той живя в човешка плът, за да може да осъди греха в плът и да свидетелства на небесните светове, че законът е определен завинаги, за да осигури щастие, мир и вечно 18


добро на всички, които пазят Неговите заповеди. Но същата безкрайна жертва, която е живот за онези, които вярват, е свидетелство за осъждение на непокорните грешници. Исус не беше само Бог, но стана и Човек-Богочовек. Божеството Му не беше отстранено, когато Той прие човешко естество, нито пък човешкото Му естество се промени в Божествено. Вместо това, двете естества бяха тайнствено съединени в една личност. Този акт е нещо, което човек не може да схване, нито да обясни. Мъдрецът казва: „Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче човек да може да издири отначало докрай делото, което е направил Бог” (Еклис. 3:11). Бидейки роден от жена, приличаше ли Той на всяко друго дете, родено от жена? Имаше ли и Той нормални потребности и желания? Когато Исус прие човешко естество и човешки вид, Той притежаваше напълно човешки организъм. Неговите потребности бяха потребностите и нуждите на всеки човек. Исус огладняваше, ожадняваше, уморяваше се и се нуждаеше от сън също така, както и всеки човек (Мат.4:2;8:24; Йоан 4:6,7). Той имаше да посреща и физически нужди, и когато беше лишен от възможността да задоволи тези нужди, както когато беше в пустинята, Той ставаше слаб и изтощен. И именно тогава, когато гладуваше за храна, сатана се яви като небесен ангел и Го изкушаваше да превърне камъните в хляб за утоляване на Неговия глад (Мат.4:3,4). Така сатана използва своето положение, за да изкуси Христос да се възползва от Божественото Си естество, за да помогне на човешкото Си естество, но не успя да го изкуши. Ап. Павел обяснява, че носейки човешко естество (Фил. 2:7,8), Христос скри Себе Си до смъртта на кръста като прие образа и вида на човек. Както сме ние от кръв 19


и плът, така беше и Христос. Адамовият грях осъди цялата човешка раса. Затова чрез изкупването на Адамовия грях посредством кръстната смърт на Христос, стана възможно спасението на всеки член на човешкото семейство. Библията заявава тази истина: „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.” (1 Корит. 15:22). Освен това не трябва да се пренебрегва фактът, който декларират Писанията, че Той беше изкушен във всичко подобно на нас (Евр. 4:15). Свободен от страстите на нашето човешко естество, но натоварен с нашите немощи, Той бе изкушен във всичко като нас. Христос бе отделен от грешниците и не притежаваше никаква естествена наклонност към греха. Така виждаме Христос да приема отслабналото човешко естество, но не и греховните наклонности или извратените страсти на това естество. Той дойде на света, за да изкупи Адамовия грях, а чрез това и нашия грях. Ние не трябва да оставяме и най-малкото съмнение върху непорочния характер на Христос. При изкуплението на човека, справедливостта изискваше Христос да застане на мястото на Адам, за да понесе изпита, който той не успя да издържи. Христос трябваше да слезе под равнището на безгрешния човек и трябваше да срещне изкушението без силата на съвършеното естество на Адам. В защита на човешката раса - със слабостта на падналия човек, Той трябваше да устои пред всички изкушения на сатана, в които човекът се провали. Исус прие човешкото естество, когато човешката раса бе деградирала от 4 хиляди години в грях. Като всяко дете на Адам, Той прие резултатите от влиянието на великия закон на наследствеността. Исус срещна изкушението със същата слабост, която човек унаследява. Той започна от там, където Адам падна. 20


Христос живя при същите условия, при които сме поставени и ние днес, но не притежаваше нашите грешни наклонности и изродени страсти. Неговото естество беше човешко, но не покварено. Писанието казва, че Той е бил „свят, невинен, непорочен, отделен от грешниците” (Евр. 7:26). Исус бе изкушаван от сатана по начин хилядократно по-суров от този на Адам и при всички случаи, при много по-мъчителни обстоятелства. Това бяха истински изкушения. Христос страдаше, когато бе изкушаван (Евр. 2:18). Небесните ангели присъстваха при тези случаи и държаха знамето вдигнато, за да не би сатана да премине границата и да победи човешкото естество на Исус.

Страданията на Христос Исус бе идвал често в Гетсимания за размишление и молитва, но не с така изпълнено със скръб сърце, както в тази нощ на Своята последна агония. Сега Той се чувстваше като изключен от светлината на Божието присъствие. Той бе причислен към престъпниците. Върху Него, Който не познаваше грях, трябваше да се възложи нечестието на всички нас. Чувствайки ужаса на Божия гняв срещу беззаконието, Той извиква: „Душата Ми е прескръбна до смърт.” (Матей 26:38). Той чувстваше, че грехът Го е отделил от Бог Отец. Той се побоя да не би в човешкото Си естество да не може да устои в предстоящата Му борба със силите на тъмнината. Греховете на човеците натежаха върху Него и Божия гняв срещу греха смазваше живота Му. При тази голяма душевна борба, „потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята” (Лука 22:44). Човешкото естество на Божия Син трепереше в този час на изпитание. 21


Страшният момент бе настъпил – моментът, който щеше да реши съдбата на света. Съдбата на човечеството се колебаеше на везните. Щеше ли Божият Син да изпие горчивата чаша на смирението и агонията? Щеше ли Невинният да понесе последствията от проклятието на греха, за да спаси виновните? С треперещи устни Исус казва: „Отче Мой, ако е възможно нека Ме отмине тая чаша, но не Моята воля, а Твоята да бъде.” (Матей 26:39,42). Три пъти изговори Исус тези думи. Три пъти човешкото естество се дръпваше назад от последната велика жертва. Но сега Спасителят Си представя мислено историята на човечеството. Той вижда, че ако престъпниците на закона бъдат оставени сами на себе си, те ще трябва да загинат. Той вижда безпомощността на човека, вижда и силата на греха. Пред Него се издигат плачовете и риданията на един осъден свят. Исус реши да не се откаже от Своята мисия. Той приема кървавото кръщение, за да получат вечен живот чрез Него милиони загиващи човеци. Исус понесе това, което никое човешко същество не би могло да понесе, защото бе вкусил от страданията за всеки един човек.

Какво причини смъртта Му? Не забитото копие, нито болките на кръста причиниха смъртта на Исус. Викът, който Той нададе „със силен глас” (Матей 27:50; Лука 23:46) на издъхване, струята кръв и вода, която изтече от страната Му, свидетелстваха, че Той е умрял от разрив на сърцето. Сърцето Му бе разбито от душевна мъка. Той бе убит от греха на света. 22


Точният текст на присъдата и обвинението към Исус „Аз, Понтийски Пилат, княз на Римското царство, в залата на своето княжество осъждам и потвърждавам кръстната смърт на нарицаемия от народа Исус Христос Назарейски, човек възстаник против закона Мойсеев и против великоприличието на римският цар Тиберий Цезар. Заповядвам и решавам смъртта му да бъде чрез разпятие на кръст заедно с другите, според обичая за осъдените, в присъствието на народа от всички класи бедни и богати, поради това, че не е престанал да вдига бунт и смущение в Юдея, като прави себе си Син Божий и цар на Ерусалим и светата църква, като отказва данък за Кесаря и затова, че е дръзнал да влезе в Ерусалим като цар, а в храма като свещеник. Назначавам нашият пръв стотник Койниту Корнелий да го задържи в Ерусалим вързан и публично бит, облечен в червена мантия и коронясан с трънен венец, за да бъде като пример на другите и на всичките разбойници. При това заповядвам заедно с него да се вземат и други двама разбойника - убийци, които да бъдат извадени из вратата Имборлова, нарицаема сега Андонини и разпнати с Исуса Христа публично на лобното място на разбойниците, нарицаемо Калвар. Този от тримата разпнати, който ще умре, да бъде оставено тялото му на кръста за публичен показ на всички разбойници, а върху Исусовата глава върху горната част на кръста да бъде поставена плоча, върху която да се напише на три езика: „Ису алион о Илис Иудан” - на еврейски 23


„Иезус Назарос рекс Иудейски” - на гръцки „Иезус Назарос рекс Иудерум” - на латински Заповядвам: Никой, намиращ се в мое подчинение, независимо от чина и длъжността му, да не дръзва в лекомислието си да се противопоставя на тази присъда на самоотлъчилия се от юдейската вяра, както е определено от мене, според установлението на римските царски закони! Свидетели на нашето решение са: От племето на Израиля: Руан, Даниил, Рамбинил, Йонакин, Ротим, Йотавел и Периколан. От царството и римското княжество: Лукиос, Скетилиос и Максимилиос От фарисеите: Барбос, Симеон и Бонели. От висшите римски съдии: Рабан, Манданис и Бакаролас” Съблюдател на еврейските престъпления: Бутан Йерусалим, 23 март 4174 год. от сътворението. Забележка: Свещеното писание докладва за това дело на Пилат съвсем накратко, само със следните няколко думи: „И Пилат реши да изпълни искането им“. (Лука 23:24).“

От положените старания от страна на Пилат може да се открие неговия суров характер и непостоянна воля. Той желае да помири беззаконието и лъжата с 24


правдата и истината. Може би не е искал да има вражда нито с последователите на Исус, нито с жена си, която е симпатизирала на Него. Евангелският доклад не ни дава текста на съдебното решение, взето от Ана, Каяфа, Пилат и Ирод в съдебната зала на Пилат. Чрез тук цитирания текст на присъдата може добре да се разбере, че съдебният процес против Христос не е бил разглеждан основно в съдебната зала на Пилат, където правосъдието се раздаваше по здравите правни римски закони. Щом като Пилат не е намерил никаква вина в Христа, тогава, въз основа на какво е издал заповед да Го бият? Кои римски закони предвиждаха биене и малтретиране на един невинен? Но ако от всички отправени обвинения нито едно не се доказа и удостовери, за което ясно свидетелства измиването на ръцете на Пилат пред народа в знак, че Го намира невинен и иска да се измие от кръвта Му, тогава въз основа на кой пункт и параграф от римските правни закони, той позволи Исус да бъде бит, малтретиран и най-после да получи позорната кръстна смърт? Истината обаче, всякога тържествува над неправдата, дори и тогава, когато като че ли последната е взела надмощие над първата. Юдеите мислиха, че само те имат право на свободно изповядване на религията си. Тази слепота ги доведе до най-ужасното престъпление някога, като искаха да бъде смъртно наказан Този, Който се бореше и проповядваше истинската и жива вяра в живия Бог.” Из „Христос в Историята“ , Найден Бочев 25


Възкресението на Исус Христос „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще оживее. И никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.”(Йоан 11:25,26). Възкресението на Исус Христос е доказателство за Неговата Божественост и основа на християнската вяра. С изключение на Исус Христос, никой основател на религия не е възкръснал. Лао Дзъ, Конфуций, Буда и Мохамед са останали затворници на своите гробове. Това, което придава във висша степен изключителен и Божествен характер на християнската религия, е, че нейният основател - Исус Христос, разкъса веригите на смъртта. Християните вярват на Живия основател на християнството. Неговата победа над смъртта е основата на християнството. Ако Исус Христос не е излязъл жив от гроба, цялата вяра и надежда на християнството би пропаднала. Това е заключението, до което достига и апостол Павел: „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.”(1 Коринт. 15:14-19). Няма никакво съмнение, че тази надежда съществува. Ап. Павел потвърждава това с голяма сила: „Но сега Христос е бил възкресен - първият плод на починалите” (1 Коринт 15:20). С други думи, Неговото възкресение е гаранцията за нашето възкресение. Славна ще бъде победата на спящите светии в утрото на възкресението. 26


Ликуването на сатана ще престане, и тогава Христос ще триумфира в слава и почит. Животодателят ще увенчае с безсмъртие всички вярващи, които излязат от гроба при Второто Му пришествие. Амин!

Гробът на Исус е празен Днес никой не знае точно къде е бил гробът на Исус. Неговият гроб още на третия ден е бил празен. Той е възкръснал от смъртта. (Матей 28:1-7). След Неговото възкресение римските войници, които охранявали гроба Му, били подкупени, за да отрекат възкресението Му. Но възкръсналият Христос бил видян от стотици хора. (1Коринт. 15:3-8). Така Неговият празен гроб се издига срещу култа към мъртвите, подкрепян от останалите религии, чиито богомолци ходят на поклонение на техните починали, но Нашият Господ Исус Христос е жив и ходатайства в небесното светилище пред Бог Отец за опрощаване на греховете на онези, които Го търсят и са послушни на Неговите заповеди.

Първите плодове Когато Христос извика на кръста: „Свърши се” (Йоан 19:30) настана силно земетресение, което отвори гробовете на мнозина от верните християни, дали своето свидетелство за истината и възвеличили Господа на Силите (Матей 27:50-52). След като излезе от гробницата и провъзгласи: „Аз Съм възкресението и животът” (Йоан 11:25), Животодателят извика тези светии от гробовете. В земния Си живот те бяха давали непоклатимо свидетелство за истината. 27


Сега трябваше да свидетелстват за Този, Който ги бе възкресил от мъртвите. „Те не са вече пленници на сатана”, каза Христос, „Аз ги изкупих от гроба като първи плодове на Моята сила и те ще бъдат там, където съм и Аз. Никога вече няма да видят смърт или да преживеят скръб.” По време на земната Си служба Исус бе възкресявал мъртви. Той бе възкресил сина на вдовицата от Наин, дъщерята на Яир и Лазар. Но те не бяха облечени в безсмъртие. След възкресението Си, те пак останаха подвластни на смъртта. Тези светии, които излязоха от гробовете при Христовото възкресение, получиха вечен живот. Те бяха от множеството пленници на смъртта, превърнали се в трофеи на победата Му над смъртта и гроба.

Възнесението на Христос Земното дело на Спасителя завърши. Дойде време да се завърне в небесния Си дом. „И ги заведе до едно място (Елеонската планина) срещу Витания; и вдигна ръцете Си, за да ги благослови. И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето” (Лука 24:50,51). Докато Христос се възнася, благославяйки учениците Си, ангелското войнство Го заобикаля подобно на облак. Христос взема със Себе Си множеството от мъртвите светии. Сам Той ще поднесе на Своя Отец първите плодове от спящите светии в пръстта, като доказателство, че Той е Победител над смъртта и гроба. Край портите на Божия град огромен брой ангели очакват идването Му. Тогава портите на Божия град се отварят и ангелското 28


множество влиза вътре. Там е Божият престол, заобиколен от дъгата на обещанието. Там са серафимите и херувимите. Исус идва в присъствието на Своя Отец. Посочва наранената Си глава, прободената страна и наранените Си нозе. Той издига ръцете Си с белезите от гвоздеи по тях. Посочва и трофеите на Своята победа. Той представя на Бога възкръсналите с Него светии като представители на онова голямо множество, което ще излезе от гроба при Неговото второ идване. Той се приближава при Отца, Който се радва и за един покаял се грешник. Исус казва: „Отче, свърши се! Изпълних Твоята воля, Боже Мой! Завърших изкупителното дело! Ако правдата Ти е задоволена, „желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал” (Йоан 17:24). Чува се Божият глас, Който заявява, че правдата е задоволена. Сатана е победен. „Милост и верност се срещнаха, правда и мир се целунаха” (Пс. 85:10). Бог Отец прегръща Сина Си и казва: „Поклонете се Нему, всички Божии ангели” (Евр.1:6). С неизказана радост началства и власти признават върховенството на Княза на живота. Ангелското войнство пада на колене пред Него, докато небесните дворове се изпълват с радостния вик: „Достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението” (Откр. 5:12). Триумфални песни се смесват с музиката на ангелските арфи, докато небето ликува от радост и хваления. Любовта бе победила. Загубеното е намерено. Небето ехти от хвалебни гласове, които провъзгласяват: „На Онзи, Който седи на престола и на Агнеца – 29


благословение и чест, слава и владичество, вовеки веков!” (Откр. 5:13). От онази сцена на небесна радост достига до нас на земята ехото на Христовите чудни думи: „Отивам при Моя Отец и при вашия Отец; при Моя Бог и при вашия Бог” (Йоан 20:17). Небесното семейство и земното семейство са съединени в едно. „Затова може и съвършено да спасява ония, които чрез Него дохождат при Бога, тъй като всякога живее, за да ходатайства за тях.” (Евр. 7:25).

Заключение Господ Исус Христос, Божият Син, дойде от небето и бе направен плът. Той живя сред човеците като Човешки Син. Той умря на кръста на Голгота за нашите престъпления, и възкръсна от мъртвите за нашите оправдания. Възнесе се на небето като наш Адвокат и Ходатай и като такъв, „седна отдясно на Божия престол” (Евреи 12:2). Той е Свещеник на престола на Своя Отец (Захария 6:13) – „Свещеник на веки по чина на Мелхиседек” (Псал. 110:4). Отдясно на Божия престол като Негов Свещеник, Христос служи в „храма, който Господ е въздигнал, а не човек” (Евр. 8:2). Той ще дойде отново в небесните облаци „със сила и голяма слава” (Мат. 24:30), за да вземе Своя народ при Себе Си; да представи пред Себе Си Своята славна църква и да съди света. Това е непроменима и вечна крепост на христянската вяра. 30


Във великата борба между Христос и сатана, мнозина ще изберат бунта „И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите - от лявата” (Матей 25:32,33) Поради сатанинското влияние светът е вече подготвен да извърши делото, което врагът е възнамерявал - да постави бунта на съдийския престол и да призове Твореца на небето и земята на съд според човешките стандарти. Сатанинските проводници стоят срещу Бога по волята на човечеството. В последния голям сблъсък между доброто и злото, хората ще се опитат да изправят Бога пред своя съдийски престол и да произнесат присъда срещу Него, като оценяват Закона Му по светския стандарт. Но върховният Владетел ще съди всеки човек според неговите дела. Цялото Небе ще наблюдава това развитие на нещата. Тогава всеки ще има възможност да избере на чия страна да застане. В настоящето време всички коват собствената си участ. Бог изявява светлината на Своето Слово пред света. Но има такива, които ще изберат бунта вместо послушанието и това решение ще бъде завинаги. Грешникът доброволно се отвръща от „Така казва Господ” и се обръща към измамите на сатана. От друга страна, представена е и сцената на съда. Когато Човешкият Син дойде в Своята слава и всички святи ангели заедно с Него, съдът ще заседава и книгите ще се отворят. Всички ще бъдат съдени според записаното в тях. (Откр. 20:12; Дан. 7:9,10). 31


Светът трябва отново да бъде унищожен, както при Потопа, но не с вода, а с огън. Погледнете! О, погледнете! Слушайте гласовете и наблюдавайте силите, които преобладават в света. Небесният Наблюдател вижда земята изпълнена с насилие и престъпления. Има ли изобщо глас на молитва? Виждате ли някакъв знак, че Бог е приет? Погледнете вие, които се колебаете между послушанието и непослушанието! Погледнете във въображението си към безбройните множества, които се покланят на олтара на сатана. Послушайте музиката и езика им - наричани по-висше обучение! Какво обаче е написал Бог върху тях? „Тайната на беззаконието”. Силата на беззаконието сякаш е обхванала в плен цялата земя. Избройте пороците, ако можете. Богатствата се трупат чрез всякакви видове кражба - не само кражби от хора, но и кражби от Бога. Хората използват Неговите богатства, за да удовлетворяват своя егоизъм. Всичко, до което могат да се доберат е предназначено да служи на алчността им. Ширят се сребролюбие и сладострастие. С цялото си същество чувстваме опасността, която ни заплашва в тези последни дни. Но Господ вижда всичко; и Той ще дойде скоро, за да сложи край на злото и „да въздаде на всекиго, според каквито са делата му”. Амин! (Откр. 22:12).

32


Христос Богочовекът  

„Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре ще оживее; и никой, който е жив, и вярва в Мене, няма да умре до века.” Йо...

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you