Библейски откровения

БИБЛЕЙСКИ ОТКРОВЕНИЯ

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.” (Йоан 3:16,17). “Ако христянството беше такова, каквото излезе от Христовите уста, то щеше да бъде една по-друга религия от тази, която днес наричаме такава.” Кармен Силва

Компилация от трудовете на Елена Г. Вайт (из “Духът на пророчеството” - Откр. 19:10), и от книгите - „Спасителният план на Бога”, „Повече светлина от Библията” и „ Нашето време и пророчествата на Библията”. Християнска книжарница ул. “Солунска” 10 Печат: „ Манта Принт” София, 2010 г.

Съдържание: 1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

Христос - Творец, Животодател и Спасител /4 Сътворението на света и второто пришествие /11 Произходът на злото / 18 Идването на Избавител /22 Световните империи и модерна Европа в Библейското пророчество /28 Небесният изследователен съд /37 Най-великото световно събитиеВторото идване на Господ Исус Христос /43 Истинският мир /52 Господният ден или папската неделя? /59 Тайната на числото 666 - Откр. 13:18 / 66 Защо има смърт? / 67 Измамите на спиритизма / 73 Службата на Божиите ангели / 76 Силата на Божието Слово /83 Поканата / 89 Новият свят / 94 Борбата между Исус Христос и сатана завършва / 101 Приложение: Нравственият Божий закон – Изход 20 гл. / 107 Тройната ангелска вест – Откр. 14:6-12 / 109

Предисловие: Грешникът е изложен на вечна смърт, докато не намери прибежище в Христос. Безразличието може да се окаже гибелно за душата. Сатана - най-големият измамник и противник е по следите на всеки нарушител на Божия свят закон, и този който не усеща опасността, небрежи и не търси ревностно вечното прибежище ще падне като жертва на унищожителя. За грешния човек не е достатъчно само да вярва в Христос за опрощаване на греховете му, но той трябва чрез вяра и послушание на Неговите заповеди да живее в Христос. Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.” (Йоан 15:5).

правда, в която нямаме никакъв дял. Той понесе смъртта, която принадлежеше на нас, за да можем ние да получим Неговия живот. „...и с Неговите рани ние се изцелихме”. (Исая 53:5).

Личността на Бога Христос представляваше Бога като Бог, Който е личност. Христос беше изразен образ на личността на Своя Отец; (Йоан 14:8,11). Той дойде в нашия свят, за да възстанови в човека нравствения образ на Бога, за да може човекът, макар и паднал, чрез послушание спрямо Божиите заповеди да бъде подпечатан с Божия образ (Битие 1:27; 2:7) и да бъде обдарен в характера си с красотата на божествената любвеобвилност.

Наистина ли Христос е живял на земята?

С Христос се отнесоха така, както ние заслужаваме, за да може с нас да се постъпи така, както Той заслужава. Той бе осъден за нашите грехове, в които нямаше никакъв дял, за да можем ние да бъдем оправдани чрез Неговата

„А Исус, като дойде в околностите на Кесаря Филипова попита учениците Си, казвайки: Според хората Човешкият Син кой е? А те рекоха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците. Казва им: А според вас кой съм Аз? Симон Петър рече: Ти си Помазаникът, Син на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.” (Матей 16:13-17). Господ Исус Христос, Божият Син, дойде от небето и бе направен плът, и живя сред човеците като Човешки Син. Той умря на кръста на Голгота за нашите престъпления. Възкръсна от мъртвите за нашето оправдание. Възнесе се на небето като наш Адвокат и Ходатай и „седна отдясно на Божия престол” (Откр. 3:21), като Негов Свещеник.

4

5

ХРИСТОС – ТВОРЕЦ, ЖИВОТОДАТЕЛ И СПАСИТЕЛ „Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.“ (Йоан 1:10-11).

Христос служи в „храма, който Господ е въздигнал, а не човек.” ( Евреи 8:2). “Той ще дойде отново в небесните облаци със сила и голяма слава” (Мат.16:27), за да вземе Своя народ при Себе Си, да представи пред Себе Си Своята славна църква и да съди света. Това е непроменима и вечна крепост на християнската вяра. Ние сме възкресени заедно с Христос. Чрез Неговата милост и любов сме избрани, осиновени, опростени и оправдани. (Колос. 3:1). Едва ли един здравомислещ човек би задал този въпрос. Пред лицето на историческите свидетелства, изследователите на историята нито за миг не се съмняват в достоверността на съществуването на Исус Христос.

Исторически свидетелства за Исус Христос Римски императорски архиви

а други Го обвиняват, че е действал против закона на Ваше Величество. Този Човек не е причинил никакво зло някому... ” (Писано в Ерусалим, Кругул X , девети месец). Корнелий Тацит (род. ок. 55г.), историк и управител на римската провинция Азия. Когато пише за управлението на император Нерон, той съобщава следното: „За подпалването на Рим Нерон обвини християните. А това бяха онези, които носеха името на Христос, екзекутиран по времето на император Тиберий и управлението на прокуратор Пилат Понтийски. Последователите на тази секта, появила се в Юдея - родината на Христос, се срещаха масово и в столицата Рим.” (Аналии XV. 44, 740). Плиний Млади (род. ок. 61г.), в съчинението си „Писма” информира римския император за следното: „Християните имат обичай да се събират в определени дни и отдават почит на Христос като на Бог; пеят песни и чрез клетва се задължават да не вършат престъпления, кражба, грабежи, прелюбодеяние, да не лъжат и да не нарушават дадена дума.” (X. 96, 423).

Ето какво свидетелства за Христос управителят на Юдея Публий Лентул в писмото си до римския император Тиберий: „Ваше Величество и уважаеми Сенат в Рим, от страна на сенатора Лентул, юдейски управител, поздрав! Разбрах, че желаете да узнаете това, което Ви съобщавам с настоящето писмо. Тук живее един човек, Който се радва на голяма репутация, човек силен, т. е Исус Христос. Народът Го нарича пророк на истината, а Неговите ученици твърдят, че Той е Син Божий, сиреч на Този, Който е създал небето и земята и всичко, което съществува... И наистина, о, Императоре, всеки ден се мълви за извършените чудеса от Исуса Христа. Чрез една дума Той дава здраве на болните и живот на мъртвите... Много от юдеите Го считат за Бог,

Йосиф Флавий (род. 37г.), съвременник на Христа, юдейски генерал в провинция Галилея. В съчинението „Юдейски древности” той пише: „По това време живееше Исус, един мъдър човек, до колкото можеше да бъде наречен човек. Той вършеше невероятни дела и беше учител на всички човеци. Така Той спечели много последователи между юдеите и езичниците. Това беше Христос. И въпреки че Пилат Го осъди на смърт, то Неговите последователи Му останаха верни. И днес има много християни, които се наричат според Неговото име.”

6

7

Зад Исус стоят изпълнени пророчества Той казва: „Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.” (Лука 24:44). Седемстотин години преди Неговото раждане пророк Михей е описал точно мястото, а именно Витлеем, на Ефрат, където Той се е родил. „А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел, Чийто произход е от начало, от вечността.” (Михей 5:2). Шестстотин години преди това пророк Данаил предсказа времето, когато Исус се е появил и открито е започнал Своята служба като Месия. (Данаил 9:25,26). Исус сам предсказа Своята смърт и това, че на третия ден ще възкръсне. (Матей 17:22,23). Такива пророчества има повече от 50 в Стария завет. Те се изпълниха до наймалката подробност, като например тази, че за Исусовата дреха ще се хвърли жребий. (Псалом 22:18). Никой човек не може да твърди това за себе си.

нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци” (Матей 26:63,64). „Който вижда Мене, вижда Отца.” (Йоан 14:9). „Аз съм пътят , истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мене.” (Йоан 14:6). „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз упазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.” (Йоан 15:10).

Исус беше безгрешен Няма човек на тази земя, който да може да каже за себе си, че е безгрешен. Исус веднъж попита враговете Си: „Кой от вас Ме обвинява в грях?” (Йоан 8:46). Той беше изкушаван във всичко като нас, но пак остана безгрешен. (Евреи 4:15). Нямаше грях в Него. (1Йоан 3:5). Така Неговият безгрешен живот е противоположен на разточителния живот на религиозните водачи днес. Той дойде да свидетелства за истината. (Йоан 18:37).

Гробът на Исус е празен

Много владетели и царе са се наричали „синове на богове”, но никой не се е осмелил да претендира, че е сам Бог. Само Исус казва, че е едно с Бог Отец и е равен на Него. (Йоан 10:30). Той е Автор на живота и възкресението. (Йоан 11:25,26). Първосвещеникът каза на Исус: „Заклевам те в живия Бог да ни кажеш дали Ти си Христос, Божият Син?” Исус Му отговори: „Ти рече. Но казвам ви, отсега

Днес никой не знае точно къде е бил гробът на Исус. Неговият гроб още на третия ден е бил празен. Той е възкръснал от смъртта. (Матей 28:1-7). След Неговото възкресение римските войници, които охранявали гроба Му, били подкупени, за да отрекат възкресението Му. Но възкръсналият Христос бил видян от стотици хора.

(1Коринт. 15:3-8). Така Неговият празен гроб се издига срещу култа към мъртвите, подкрепян от останалите религии, чиито богомолци ходят на поклонение на техните починали, но Нашият Господ Исус Христос е жив и

8

9

Исус сам се нарича Бог

ходатайства в небесното светилище пред Бог Отец за опрощаване на греховете на онези, които Го търсят и са послушни на Неговите заповеди.

СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Исус е от вечността

„В началото Бог създаде небето и земята” ( Битие 1:1)

Исус е съществувал още преди да се появи на този свят като малко дете. Той е бил още преди Авраам. (Йоан 8:58) и преди сътворението на земята (Йоан 17:5; Притчи 8:2231). Той самият е Творецът. (Йоан 1:1-3). Той е сътворил всички същества и Вселената.

Залезът в небето онзи петък вечер - на шестия ден от Сътворението е бил величествен. Ангелите пеели песни. Небето било озарено от светлина, идваща от Божия трон. Въздухът бил изпълнен с блажени аромати на свежи рози, току - що създадени от Бога. Човекът бил съвършен, без грях и разруха и отразявал образа на своя Създател. Цялото небе било щастливо. Ангелските тръби прославяли, както никога преди Онзи, Който седял на трона. „Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките дела, от всичко, което беше създал и сътворил.” (Битие2:1-3). „И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.” (Битие 1:31). При сътворението на земята и човека е участвало святото триединство - Бог Отец, Който дава идеята и Който е Архитектът, Исус Христос - Словото, Който представя в дело Божиите мисли и Святият Дух, Който оживотворява създанието - растения, животни и човек.

Бог Отец казва за Сина Си:

„Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил Си правда и намразил Си беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог (Отец) Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.” И пак: „В началото, Ти, Господи, Си основал земята и дело на Твоите ръце е небето; те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; да, те всички ще овехтеят като дреха, и като наметало ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени; но Ти Си Същият и Твоите години няма да се свършат.” (Евреи 1:8-12). Исус казва: ”Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя” (Матей 11:28). „Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост.” (Еремия 31:3). „Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде света спасен чрез Него.” (Йоан 3:17).

10

11

Свещеното Писание потвърждава достоверността на Битие 1 и 2 гл. Когато разгледаме цялостно Свещеното Писание, откри-ваме, че Библейските автори и самият Христос разглеждат посочените глави като действителни. Апостол Павел твърди, че първо Адам е създаден, а после Ева (1Коринт.15:45;1Тимотей 2 :13). И в Лука 3:38 четем: „Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.” Христос споменава за създаването на първото семейство. „Ето родословието на Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие; създаде ги мъж и жена, благослови ги и ги наименува Човек, в деня, когато бяха създадени.” (Битие 5:1-2). Спасителят използва разказа от Битие, а не еволюционната теория като основа за морала, на базата на първоначалния Божий план. „Затова ще остави човек баща си и майка си, ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът.” (Бит. 2:24). Христос потвърждава и историята за Ной и потопа от Битие. „Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и не усетиха, докато дойде потопа и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Божия Син” (Матей 24:38,39). Според Библията, творческата сила на сътворението, не е еволюцията и естественият подбор, а самият Божий Син Исус Христос. „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало... Той бе в света; и светът чрез 12

Него стана; но светът Го не позна.” (Йоан 1:1-3, 10; Кол. 1:16, 17). “Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете” (Евреи 1:1,2). Библейските доказателства за сътворението и фактът, че Бог е Творец ни дават основание да Го почитаме: „Защото така казва Господ, Който сътвори небето, (Тоя Бог, Който създаде земята, направи я, и я утвърди, Който не я сътвори пустиня, но я създаде, за да се населява): Аз съм Господ, и няма друг.” (Исая 45:18). „Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.” (Откр. 4:11; Неем. 9:6; 1 Кор. 8:6 ). Сътворението отличава Бога от всички езически божества „Онези богове, които не са направили небето и земята - да! - те ще изчезнат от земята и изпод това небе. Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си.” (Еремия 10:11,12). Сътворението е основата на връзката ни с Бога, тъй като в началото Той ни е създал, за да общува с нас. Този, Който от начало е заповядал на светлината да огрее от тъмнината, осветлява и сърцата ни със светлината на познанието за Божията слава, разкрита чрез Исус Христос. (2 Кор. 4:6). Посредством творческата Си мощ, Той е основата на 13

нашата сила. „Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.” (Псалом 124:8). Истината за сътворението се основава на вяра. „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща” (Евр.

11:3). Библейската история на човечеството се различава драстично от историята, предлагана от еволюцията. Ние не сме синове и дъщери на примати, а синове и дъщери на Бога. Генеалогията на Адам не води началото си от примитивната клетка. Той е Божий син. (Лука 3:38). Не сме създадени по образа на някое животно, а по подобие на самия Бог. (Битие 1:26-28; 5:1,2). Дарвин в книгата си „ Произход на вековете”, никъде не казва, че маймуната и човекът имат общ прародител. За съжаление днес еволюционната теория за произхода на човека от маймуната продължава да се преподава в училищата и университетите в света и дори се казва, че тя е доказана от „науката”. Но ние питаме: „ Коя наука?” Днес около триста академици от цял свят са обратно на това мнение.

Сътворението – един Божествен акт „Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири от начало до край делото, което е направил Бог.” (Еклисиаст 3:11). Точно как Исус е извършил делото на сътворението, Той не е открил тайните на Всевишния. Неговата творческа сила е толкова неразбираема, колкото и Неговото съществуване. Този, който е придобил познание за Бога и Неговото слово по пътя на личния опит, той е подготвил себе си за изследване на естествените науки. Той знае, че Божието слово е истина, и истината не може да се противи 14

на себе си. Така и в наши дни човек не може сам по себе си да разбира ученията за природата. Ако не е ръководен от Божията мъдрост, той ще възвиши природата и законите им над Бога. Религиозната писателка Елена Вайт предупреждава: „Според заключенията, до които учените достигат, в резултат на научни изследвания, се създава впечатлението, че ако тези учени са прави, Библията греши. Подобни личности желаят да ни убедят, че човекът - венецът на творението, се е развил постепенно от дивашко състояние. Те имат такова голямо желание да премахнат Бога от Вселената, че принизяват човека и го ограбват от величието на неговия произход. Природата е издигната над Господаря на природата; превръщана е в идол, а нейният Създател е скриван от погледа посредством т. нар. наука.” За разлика от животните, Бог е създал само човека по Свой образ и подобие. Затова само човекът има стремеж да търси Бога - Създателя си. Само в човека съществува тази възвишена склонност и този копнеж и само той се отличава с морал - съвест, която е Божествена искра в него, вдъхната му с жизненото дихание от Бога, за да му показва кое е право и кое не е, кое е добро и кое не е, та да знае да върши правото и доброто и да няма извинение, когато върши неправда и зло. Наличието на съвест в човека показва, че той е нравствено (богоподобно) същество, различно от другите и че е отговорен за делата си пред Бога. Библията свързва историята на сътворението с потопа и второто пришествие Във 2 Петрово 3:3-7 четем: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие?

15

Защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така, както от началото на създанието. Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието слово от начало е имало небе и земя сплотена от водата, и всред водата, но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина. Така със същото слово, и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци.” Христос прави същата връзка: „И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.” (Матей 24:37-39). В този текст от Свещеното писание състоянието на човечеството от времето на Ной е използвано като предупреждение за времето непосредствено преди второто идване на Христос. Същото Слово, което е осъществило сътворението и потопа, ще предизвика унищожението при Второто пришествие. Според теорията за еволюцията означава, че е наложително да се ревизира и учението за второто пришествие и новата земя. Ако Бог не твори посредством, излизащото от устата Му слово, тогава не би могъл да ни пресъздаде и при възкресението. Ако в началото не е сътворил Едем, няма да сътвори и Новата земя. Бог е творил чрез словото Си, предавал е вестите Си чрез пророци, живял е сред нас, умрял е вместо нас, бил е възкресен и се е възцарил, за да продължи да ни служи. Той ще се върне втори път, за да ни вземе у дома със Себе Си, ще извърши възкресението на мъртвите, ще сътвори Новата земя и накрая ще унищожи греха. Християните се покланят не на божество, което води 16

създанието си от еволюцията, а на Бога на сътворението, на един личен Бог, Който желае да общува с нас. Именно акта на сътворението Го отличава от всички измислени божества. Християнството е връзка с Бога и с Исус Христос. Това не е някаква въображаема, лишена от съдържание връзка, а отношение, основаващо се на познанието на „Единствения истинен Бог” (Йоан 17:3). Ако носим в сърцето си друго божество, това е идолопоклонство. Независимо дали е в дарвиновата си форма, която отрича съществуването на Бога или е в своята теистична разновидност. Теорията на еволюцията отрича библейската доктрина. Тя строи друга концепция за сътворението, основаваща се на човешка наука, история и философия и на практика отрича Бога, Който се разкрива в Словото Си. Като разчитат на човешката способност да открива „истината”, хората с подобна нагласа вървят по същия път, по който е тръгнал сатана в небето. Човекът е представян като същество, независимо от Бога, като личност, способна сама да дефинира или да създава божества чрез силата на своя разум. Еволюционната теория изисква от нас да пренапишем историята на сътворението. Когато дойде втори път Христос ще вземе със себе Си народа, който Го очаква. Той ще дойде при хората, които са подобни на Него по характер.”Ще призове небесата отгоре, и земята, за да съди людете Си, казвайки: Съберете Ми преподобните Мои (ония, които приличат на Мене), Които направиха с Мене завет с жертви.” (Псалом 50:4, 5). Христос желае да има народ, който не е в неведение за Неговата самоличност. Затова призовава онези, които приемат и провъзгласяват пълнотата на Библейската вествечното евангелие, част от което са и думите: „Поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.” ( Откр. 14:7). Амин!

17

ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО

Началото на голямата борба между Христос и сатана

Увод В борбата със сатана човешкото семейство има на разположение цялата помощ, която имаше и Христос. Ние можем да бъдем повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил и даде живота Си за нас. Божият Син в човешкото Си естество се бореше със същите жестоки и съкрушителни изкушения, които нападат и нас. Всяка душа може да спечели небето и да избегне ада. Всички Божии ангели са готови да се притекат на помощ на изкушаваните от сатана и неговите примки. Синът на безкрайния Бог устоя на всички изпитания заради нас. Кръстът на Голгота се изправя живо пред всяка душа. Когато случаите на всички хора бъдат решени в съда (Данаил 7:9,10) и Исус Христос прекрати ходатайственото Си дело в полза на човека, съдбата на всички хора ще се определи според делата им през земния им живот. “Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.” (ІІ Коринт. 5:10). Тогава всички нечестиви и непокаяни ще претърпят втората и вечна смърт (Откр. 21:8), заради презрението им към Бога и към Неговите заповеди. Божият закон е мярката, според която се измерват живота и характера на човека в съда. Мъдрецът казва в Еклисиаст 12:13,14: “Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека. Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло.”

18

Голямата борба между доброто и злото, която се води на земята от грехопадането на човеците, има началото си в небето. Някои ангели се повдигнаха срещу Бога и Неговото господство. “И стана война на небесата; излязоха Михаил и Неговите ангели да воюват против змея и змеят воюва заедно със своите ангели. Обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален бе големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.” (Откр. 12:7-9). По този начин в този свят дойдоха силите на злото, които са работили и действали през всички времена, за да отклонят човеците от тяхната вярност към Бога и да изпълнят сърцата им със същия дух на непокорство, който доведе до поражението на сатана и неговите ангели от небето.

Земята - бойно поле Голямата борба, която започна в небето, се пренесе на земята и сега се води около човеците. Защото “старовременната змия” - сатана - водителят на падналите ангели, прелъсти човеците и ги убеди да не се доверяват на Бога, да следват собствения си път и да го предпочитат пред Божиите пътища. По този начин дойдоха грехът и смъртта в света, и сатана, който победи човека при дървото на познанието, чрез своята дързост и неверността на човека стана “князът на този свят” (Йоан 14:30). Но Христос се пожертва, за да 19

изкупи човека, да го освободи от веригите на греха и да му възвърне славната свобода на Божиите чада. Същата онази сила на Всемогъщия, чрез която бяха победени в небето сатана и неговите ангели, може да победи и тяхната сила в човешкото сърце. Борбата между Христос и сатана още се води и изкуплението или унищожението на човека е целта на воюващите страни. В този случай няма неутрална зона. Всеки трябва да избере на кого ще бъде верен. Този избор включва в себе си неговата вечна съдба. “Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда.” (Римл. 6:16). Затова Господ казва на човеците в Езекил18:23: “Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия - казва Господ Иеова, а не е ли по-добре да се отвърне от пътя си и да живее?”. За всеки, който избере живота, важи и обещанието, че Христос “може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее, да ходатайства за тях” (Евреи 7:25).

Съдът на сатана От времето на разбунтуването на сатана сигурно бе, благодарение на Божието всемогъщество, че ще настане един последен съд и злото ще бъде премахнато от Вселената. Това дело на съда над падналите ангели Юда в стих 6 посочва със следните думи: “И ангелите, които не упазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден.” Самите зли духове знаят, че този ден 20

ще дойде. Когато Исус предприемаше изгонването на злите духове от някого, обладан от такива, те викаха: “Какво общо имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тук преди време да ни мъчиш?” (Мат. 8:29). Въпреки че съдът на оня последен ден бе първоначално определен за сатана и неговите ангели, той ще се разпростре и над непокаялите се човеци, понеже са се присъединили към сатана в неговото незаконно бунтуване. На нечестивите ще се каже тогава: “Идете си от Мене вие проклети във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели” (Матей 25:41). Сатана вижда, че този ден приближава и колкото пократко е времето, с което разполага, толкова по-силен става неговият гняв, с който търси да завлече души в погибел. Предупреждението: “...Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.” (Откр. 12:12), се отнася особено за нашите, последните дни. Христовото пришествие ще сложи край на господството на сатана в този свят. Нечестивите ще бъдат погубени от пояждащата слава на Неговото пришествие (2 Сол. 2:8); праведните ще се възнесат на небето, където ще бъдат далеч от изкусните примамки на сатана (1Сол.4:16-17). Врагът и неговите ангели остават тогава на една обезлюдена земя. И в тази бездна на запустение той ще бъде вързан за хиляда години (Откр. 20:2). Единственото му внимание е да мисли за причинената от него погибел и за очакващото го унищожение. След хиляда години заточение, той ще бъде унищожен в огненото езеро. “И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в огненото езеро, където са звярът, и лъжепророкът” (Откровение 20:10).

21

ИДВАНЕТО НА ИЗБАВИТЕЛ „А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.” (Галат. 4:4-5). През дългите векове на “скръб и тъмнина”, на “мрак на измъчване” (Исая 8:22), отличаващи историята на човечеството от времето, когато нашите първи родители загубиха едемския си дом, до идването на Човешкия Син като Спасител на грешниците, надеждата на падналия човешки род се съсредоточаваше в явяването на Избавител, Който да освободи хората от робството на греха и гроба. Такава надежда бе загатната за първи път в Едем пред Адам и Ева чрез присъдата над змията. Тогава Господ заяви на сатана: “Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата.” (Битие 3:15). Тези думи вдъхнаха вяра у виновното семейство, защото в пророчеството за премахването на сатанинската власт, Адам и Ева прозряха обещание за спасение от греха. Те трябваше да страдат от силата на своя противник, тъй като се бяха поддали на прелъстителното му влияние и бяха решили да нарушат ясната заповед на Бога. Но все пак не трябваше да се отчайват до крайност. Божият Син бе принос за изкупление на Своя род от греха му. Бе им даден период на благодат, през който с вяра в силата на Христос да спасява можеха още веднъж да станат Божии чада. Сатана постигна успех, като отклони човека от пътя на послушанието и стана “богът на тоя свят.” (2Кор.

4:4). Владението, принадлежало някога на Адам, стана собственост на узурпатора. Но Божият Син дойде на 22

земята, за да плати наказанието за греха и така не само да изкупи човека, но и да възстанови загубеното притежание. Точно за това възстановяване пророкува Михей: “И ти, крепост на стадото, укрепление на Сионовата дъщеря, в тебе ще се върне предишната власт. Да! ще дойде царството на ерусалимската дъщеря.” (Михей 4:8). Апостол Павел го нарича „изкупено притежание на Бога”. (Ефес 1:14). Псалмистът има предвид същото окончателно възстановяване на човека и на неговото първоначално притежание: “Праведните ще наследят земята. И ще живеят на нея до века.” (Псалом 37:29). Тази надежда за изкупление чрез идването на Божия Син като Спасител и Цар никога не е угасвала в сърцата на хората. Още от самото начало е имало хора, чиято вяра е проникнала през сенките на настоящето и е стигнала до бъдещата действителност. Чрез Адам, Сит, Енох, Матусал, Ной, Сим, Авраам, Исаак и Яков, както и чрез други достойни хора, Господ е запазвал скъпоценното познание за волята Си. Точно по този начин на израилтяните, избрания народ, чрез който обещаният Месия трябваше да бъде подарен на света, Бог даде знание за изискванията на закона Си и за спасението, което ще бъде осъществено благодарение на изкупителната жертва на Неговия възлюбен Син. Времето на първото идване и на някои от основните събития, свързани с живота на Спасителя, бяха разкрити на Данаил от ангел Гавраил. “Седемдесет седмици - каза ангелът - са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото място (Светая светих).” (Данаил 9:24). В пророчеството един ден е равен на година (Числа 14:34; Езек.4:6). Седемдесетте 23

седмици, или 490 дни, са в действителност 490 години. Дадено е и началото на този период: „Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта, да се съгради изново Ерусалим до Княза Месия, ще бъдат седем седмици и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново ” (Данаил 9:25), т.е. 69 седмици или 483 години. Заповедта да се възстанови и построи Ерусалим, издадена в пълен вид от Артаксеркс Лонгиман (Ездра 6:14; 7:12,13,21), влезе в сила през есента на 457 г.пр.Хр. От този момент 483 седмици стигат до пролетта на 27 г.сл.Хр. Според пророчеството този период трябваше да обхване времето до Месия, Помазаника. В 27 г.сл.Хр. при кръщението Си Исус бе помазан от Светия Дух и скоро след това започна Своята дейност. Тогава се провъзгласи вестта: “Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.” (Марко 1:15).

Началото и краят на седемдесетте пророчески седмици (490 г. ) - Данаил 9:24-27.

24

“И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица (седем години)” - каза ангелът. За период от седем години след започването на службата на Спасителя, евангелието трябваше да се проповядва предимно на евреите: три години и половина от самия Христос, след това и от апостолите. “... а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът.” (Данаил 9:27). През пролетта на 31 г.сл.Хр., Христос- истинският жертвен Агнец, бе принесен в жертва на Голгота. Тогава завесата в храма се раздра на две (Матей 27:51), което показа, че светостта и значението на жертвената служба са вече невалидни. Бе дошло време земното жертване и приношение да престанат. Последната седмица - период от седем години - завърши в 34 г.сл.Хр. Тогава, с убиването на дякон Стефан с камъни, евреите окончателно запечатаха отхвърлянето на евангелието. Разпръснатите от гоненията ученици “обикаляха и разгласяваха благовестието” (Деян.8:4). Малко по-късно гонителят Савел прие християнството и стана Павел, апостолът на езичниците. Множеството пророчества за идването на Спасителя даваха основание на евреите да живеят в постоянно очакване. Мнозина умираха с вяра, без да са видели изпълнението на обещанията. Още от древността те ги предусещаха и вярваха, и изповядваха, че са странници и пришелци на тази земя. (Евреи 11:13). Обещанията, повтаряни от дните на Енох чрез патриарсите и пророците, поддържаха жива надеждата им в идването на Месия. Бог не разкри от самото начало точното време на първото идване и дори когато Данаиловото пророчество стана известно, не всички тълкуваха вестта правилно. Векове минаваха. Накрая гласът на пророците замлъкна.

25

Десницата на потисниците тежеше над Израил. Колкото повече евреите се отдалечаваха от Бога, толкова повече вярата им избледняваше и надеждата им преставаше да осветява бъдещето. Думите на пророците оставаха неразбрани от мнозина. Онези, чиято вяра трябваше да се запази силна, бяха склонни да твърдят: “Дните минават, а никое видение не се сбъдва.” (Езекил 12:22). Но часът на идването на Христос бе определен в небесния съвет и “когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си..., за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.” (Галат. 4:4,5). Уроците трябваше да бъдат предадени на човечеството. Вестителят на завета трябваше да говори. Гласът Му трябваше да се чуе в собствения Му храм. Той, авторът на истината, трябваше да отдели истината от плявата на човешките предания, които я обезличаваха. Принципите на Божието управление и планът на изкуплението трябваше да бъдат ясно определени. Уроците от Стария завет трябваше да бъдат представени на хората в пълнота. Когато Спасителят дойде “се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” (Филип. 2:7) и започна благодатната Си служба, сатана успя само да Му “нарани петата”, докато с всяко действие на смирение и страдание Христос “смаза главата” на противника Си. Породената от греха мъка се изля в сърцето на Безгрешния. Когато претърпяваше противопоставянето на грешниците, Христос плащаше дълга им и разкъсваше веригите, сковали човечеството. Всяко страдание, всяка обида биваха понасяни заради нашето спасение . Ако сатана можеше да подбуди Христос да се поддаде на едно единствено изкушение, ако можеше да Го подлъже само 26

с едно действие или дори с мисъл да опетни съвършената Си чистота, князът на тъмнината би триумфирал над Изкупителя на човечеството и би спечелил целия човешки род. Той можеше да Му причини страдание, но не можеше да Го победи. Можеше да Му причини болка, но не и да Го опозори. Дяволът направи живота на Христос поредица от конфликти и изпитания, но при всяка атака губеше все повече и повече властта си над човечеството. В пустинята на изкушението, в Гетсиманската градина и на кръста Спасителят се пребори с княза на тъмнината. Раните Му станаха трофеи на победата, извоювана в полза на човека. Когато вися на кръста в агония, а нечистите духове се радваха и злите хора Го хулеха, тогава сатана наистина нарани петата Му. Но същият този акт смаза главата на дявола. Чрез смъртта Си Исус унищожи “този, който има властта, сиреч дявола” (Евреи 2:14). С това се реши съдбата на главния бунтовник във Вселената и спасителният план стана реалност. Сатана видя, че маската му е свалена. Неговото управление бе разкрито пред непадналите ангели и пред небесната вселена. Той бе разобличен като убиец. Със смъртта Си Исус спечели победа над смъртта; с възкресението Си отвори вратите на гроба за всички Свои последователи. В тази последна велика борба виждаме изпълнението на пророчеството: “То ще ти нарани петата, а ти ще му смажеш главата.” (Битие 3:15). “Възлюбени, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както е.”

(1Йоан 3:2). Нашият Изкупител е открил пътя пред нас, така че и най-грешните и презрените да могат да намерят достъп до Бог Отец.

27

“Господи, Ти си мой Бог. Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти, защото си извършил чудни дела, отдавнашните Си намерения, с верност и истинност.” (Исая 25:1).

СВЕТОВНИТЕ ИМПЕРИИ И МОДЕРНА ЕВРОПА В БИБЛЕЙСКОТО ПРОРОЧЕСТВО “Чрез решение на стражите е дошло това и делото е по думите на светите, за да разберат живите, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска, и поставя над него най-нищожния измежду човеците.” (Данаил 4:17). Над Европа минаха в поход много завоеватели един след друг. И в древността, и в съвремието в сърцата на внимателните наблюдатели от всички страни се повдигат тези два въпроса: ·

Ще успее ли някой владетел или диктатор да завладее и обедини цяла Европа?

·

Няма ли да се сложи вече край на тази безчовечна касапница на мъже, жени и деца?

Още преди около 2500 години световната история до нашето време беше описана във втората глава на книгата “Данаил”. Там е отговорено и на двата въпроса. Тъй като живеем в дните на крайната точка на това всеобхващащо пророчество, ние трябва да го проучим добре и да бъдем готови за идването на Исус.

28

Цел на пророчеството 1. Какво двойно благословение получава този, който изучава пророческото слово? “Наистина Господ Бог няма да направи нищо без да открие Своето намерение на слугите Си пророците!” (Амос 3:7). „И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.” (2 Петр.1:19). Пророческото слово утвърждава вярата в боговдъхновението и достоверността на Свещеното писание. Когато виждаме как пророчествата са се изпълнили, нашата вяра в Бога, Който знае всичко от по-напред, се утвърждава и ние започваме да изучаваме Свещеното писание с по-дълбока вяра. Пророческото слово е подобно на един силен прожектор, чиято светлина прониква в тъмното бъдеще. Заради Своите верни чада Бог е предсказал бъдещите събития! Пророческото слово, което бе написано преди 2500 години, днес е по-сигурно, отколкото онова, което човек би предвидял за утрешния ден! Почти половината от старозаветните книги са пророчески писания, а и една доста голяма част от Новия завет се занимава с пророчеството. От интерес към себе си християнинът трябва да изучава тези чудесни небесни предсказания, за да се утвърди във вярата си и да може да се подготви за идващите събития.

29

2. Кой голям факт трябва да признаят всички владетели?

мисъл за онова, което има да стане по-после, една вечер той заспа и сънува сън.

“Той изменява времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.” (Данаил 2:21).

4. Какво видя цар Навуходоносор в своя сън? (Данаил 2:31-35).

Блажен е онзи земен владетел, който признава, че найвисшата инстанция, пред която той е отговорен, е Бог. Макар че на владетелите е дадена голяма свобода при управлението им, все пак има граници, които не могат да прекрачват. Тъй както Бог е положил граници за бушуващите морски вълни, които те никога не могат да прехвърлят, така владетелите и техните сили трябва да се спрат пред границите, които владетелят на Вселената е поставил пред тях. Християнинът, който има Бог за свой Цар и небето за свой дом, е сигурен в защитата на Вестителя на вечното слово. Той не се страхува и всред най-големите размирици, защото Бог е негова закрила! „Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти” (Псалом 46).

Сънят на царя 3. Какви мисли вълнуваха Навуходоносор през нощта, когато той сънува един странен сън? (Данаил 2:1,29).

Важно е да забележим при четенето на първата част от тази глава, че след събуждането си царят не можа да си спомни съня. А и неговите съновници – гадатели не можаха да му го припомнят. Но Бог може да чете помислите и точно да предсказва бъдещето. Разгневеният цар заповяда веднага да се умъртвят неговите лъжливи мъдреци. Когато пророк Данаил чу за тази присъда, той повика тримата си приятели (евреи) за една особена молитва (Данаил 2:1719). В отговор на тяхната усърдна молба, на Данаил бе открит сънят и неговото тълкувание. Тук лежи една голяма истина за всяко истинно сърце, което иска и търси да узнае истината за Божието слово.

5. Фактът, че Данаил беше в състояние да припомни на царя забравения сън, и фактът, че всяко от отнасящите се за миналото събития се е изпълнило най-точно, трябва да ни даде твърдата увереност, че и последната част от това пророчество – крайната точка – ще се изпълни също така точно.

Младият, могъщ цар Навуходоносор имаше бляскави успехи във всичките си военни завоевания. Той много искаше да знае дали неговата мощна Вавилонска империя ще пребъде завинаги. Как би желал той да е сигурен, че неговата династия ще управлява света завинаги? С тази

“И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият

30

31

Бог открива на царя онова, което има да стане попосле. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно.” (Данаил 2:44,45). Ние трябва да проявим дълбок интерес към това пророчество за идните дни. Това са времената, в които ние днес живеем. В течение на 2500 години изпълнението на отделните части от този сън е било като свидетелство за това, колко точно се изпълнява небесното предсказание!

Четирите световни царства „ Ето, нещата предсказани отначало се сбъднаха, и Аз ви известявам нови, преди да се появят, казвам ви ги. ” (Исая 42:9).

6. Златната глава на образа представляваше Вавилон- първото световно царство /605-538 г. пр. Хр./ (Данаил 2:37, 38). Колко ли приятно му е станало на монарха, когато е чул, че неговото царство и авторитетът му са представени чрез златната глава? Вавилон, златният, непревземаемият Вавилон, е бил най-голямата крепост през всички времена. Неговият горд владетел и жителите му са били сигурни, че градът никога няма да падне. Неговите стени били около двадесет метра широки и почти сто метра високи. Заобиколен от дълбок окоп, градът е изглеждал сигурен срещу всякакви нападения. По-навътре от тези огромни стени били издигнати други, също така устойчиви. Градът бил снабден с постянен запас от храна и вода за десет години в случай на обсада. Разположеният в един квадрат с двадесет и четири стени град е бил пресечен от двадесет и 32

пет улици от изток на запад и други двадесет и пет от север на юг. В пророчеството се казва, че гордият Вавилон е щял да бъде превзет от един по-слаб народ. „Вавилон ще стане грамади, жилище на чакали, за учудване и подсвиркване, необитаем.” (Еремия 51:37).

7. Сребърните гърди и ръце на образа представят второто световно царство – Мидо-Персия (538-331 г. пр. Хр.) „Прочее, подигнах очите си и видях, и, ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-после... Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия.” (Данаил 8:3,20). Колко разочарован трябва да се е почувствал царят, когато е чул, че Вавилон е щял да бъде победен от една друга сила и така да даде място на едно второ световно царство. Кир, около 150 години преди да бъде роден, е назован като такъв, който е щял да порази Вавилон. “Който казвам на бездната: изсъхни, и Аз ще пресуша реките ти; Който казвам за Кира: той е Моят овчар, който ще изпълни всичко, което Ми е угодно, даже, когато кажа на Ерусалим: ще се съгради, и на храма: ще се положат основите ти.” (Исая 44:27,28; Исая 45:1-5). През една фатална нощ мидийците и персите неочаквано нахлули през пресушеното корито на Ефрат под голямата външна стена и навлезли в града. Пияните пазачи били оставили отключени портите на вътрешната стена. Войниците на Кир нападнали бързо, изненадали града и го превзели. Така Вавилон е паднал от Мидо-Персия.

33

8. Коремът и бедрата от мед представляват третото световно царство – Гръко-македонското (331-168 г. пр. Хр.) В пет бързи завоевания Александър е шествал от победа към победа. Неговите храбри войници победили мидийците и персийците и така издигнали третото световно царство. Гърция е назована по име като царство, което ще се издигне след Мидо-Персия. “Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия. Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.” (Данаил 8:20,21).

9. Краката от желязо представляват четвъртото и последно световно царство – Римската империя (167г. пр. Хр. – 476 г.сл. Хр.)

“Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко.” (Данаил 2:40). Колко точно изпълни Рим библейските предсказания, се вижда от докладите на историята. Гибон казва в “Упадък и сгромолясване на Римската империя” гл. 37, ч.1: “Образите от злато, сребро и мед, които служеха, за да представят царствата и техните царе, в последствие бяха съкрушени от желязната римска империя!”

10. Рим нямаше да бъде изтласкан от пето световно царство. Той щеше да се разпадне на малки отделни държави, представени чрез нозете от желязо и глина, за да останат докрай разделени.

34

Железните крака – Желязната Римска империя замести Македонската в 168 г. пр. Хр., когато римският пълководец Павел Емилиян разби в Пидна последния македонски цар Персей и превърна Македония в римска провинция. Тя съществуваше до 476 г. сл. Хр., когато по време на великото преселение на народите, които я разгромиха, племето херули под водачеството на Одоакър превзе Рим и свали последния римски император Ромул Апостул. Желязото символизира силата на Рим и якостта на неговата власт. Нозете и пръстите – съставени от желязо и кал ( Дан.2: 4143), символизират държавите, които се образуваха върху развалините на Римската империя. 10-те новообразувани държави: алемани – Германия; англосаксони – Англия; франки – Франция; бургунди – Швейцария; вестготи – Испания; суеви – Португалия; лонгобарди – Австрия, остготи, херули и вандали. Последните 3 държави, образувани в Италия и северна Африка, са изчезнали в борбите с папите /Данаил 7:8/, а останалите съществуват и днес, като имат нещо от силата и якостта на желязото и нещо от слабостта на калта. И както желязото не се смесва с калта, така и тези държави не могат да се обединят, въпреки всички опити, правени чрез съюзи, владетелски брачни връзки и завоевания /Юстиниян Велики, Карл Велики, Карл V, Наполеон, Хитлер/, защото Божието слово гласи: “Но не ще се съединят един с друг, както желязото не се смесва с калта.” /ст.43/ Камъкът – отсечен не с ръка, който удари човешкия образ в нозете с 10-те пръста и го пръсна целия на прах и вятърът го отнесе, се разрастна и изпълни всичката земя /ст.44-45/, е Христос, Който ще дойде във времето на разделените държави, за да ги премахне и да установи Своето вечно царство, което ще обхване цялата земя. Точното изпълнение на предсказаните събития до днешни 35

дни, потвърдено от историята, е доказателство за сигурното изпълнение и на най-важното и велико събитие, което предстои: Идването на Исус Христос в слава /Второто пришествие/ и установяването на Неговото вечно царство. Пред това предсказание в Данаил 2 глава, потвърдено така неоспоримо от историята, невярващият замлъква не от друго, а от очудване, и Библията доказва по неоспорим начин своя божествен произход, защото сам Бог от начало вижда края и предсказва нестаналите още неща. „Помнете предишните неща от древността; защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно.” (Исая 46:9,10). Къде сме ние според божествения часовник и върху какво трябва да съсредоточим нашите мисли и внимание?

11. Кой ще управлява следващото световно царство? “И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века.” (Данаил 2:44). Ние живеем във времето на пръстите на този голям пророчески образ. Всяка част от това пророчество се е изпълнила в миналото с учудваща точност. И сега ние очакваме последната част от изпълнението на това пророчество – идването на Великия световен владетел – Князът на мира Исус Христос.

36

НЕБЕСНИЯТ ИЗСЛЕДОВАТЕЛЕН СЪД „И като затръби седмият ангел, се чуха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове. Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на слугите Си, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш тези, които погубват земята. И Божият храм, който е на небето, се отвори и се видя в храма ковчегът на Божия завет...” (Откр. 11:15,18,19). В небесното светилище, Исус Христос служи като велик Първосвещеник и Ходатай в полза на човека. Той започна Своята посредническа служба в 1844г. в края на пророческия период от 2300 год. според Данаил 8:14: „И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.” Христос влезе във втората и последна фаза на изкупителното Си дело и окончателното ликвидиране на греха. На небесните разумни същества, съдът открива кои из между мъртвите се считат за достойни да имат дял в първото възкресение за вечен живот. И кои из между живите християни са пазили заповедите на Бога и може да бъдат преселени във вечното Му царство. Този съд оправдава правата на Бога да спасява вярващите в Исус Христос. В края на Христовата служба, приключва и благодатното време за човеците. (Откр. 22:11,12). В пророчески смисъл едно денонощие съответства на една буквална година. (Езекил 4:6; Числа 14:34).

37

Това най-дълго библейско пророчество започва в 457г. пр. Хр. На седмата година на Мидо-персийския цар Артаксерс, когато излиза указът за изново съграждане на Ерусалим (Ездра 7:11-13,21; Данаил 9:25) и достига до есента на 1844г. сл. Хр. В тази година е трябвало да започне очистването на небесното светилище от Исус Христос. В Християнската ера няма земно светилище и свещеници, защото службата се пренесе на небето. Следователно, очистването на светилището, което според Данаил 8:14 е трябвало да стане в 1844 г., се отнася за небесното светилище. Дотогава Исус е служил като Свещеник в първото отделение /Светая/ на небесното светилище, поднасяйки молитвите на вярващите пред Бога, символ на които в Стария Завет е бил благоуханият дим на тамяна върху кадилния олтар на земното светилище. На 22.10.1844г., Исус е влязъл като Първосвещеник във второто отделение на небесното светилище - Светая Светих, за да го очисти от натрупаните в него грехове на вярващите, представени чрез молитвите им за покаяние. Когато Исус умря на кръстта, завесата на храма в Ерусалим, която е отделяла Светая от Светая Светих, е била раздрана от една небесна ръка от горе до долу. (Матей 27:51). От тогава вярващите в Бога се обръщат към небесното светилище за опрощаване на греховете им. Там горе е нашият Първосвещеник Исус Христос, Който служи в истинското светилище. ”Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек. ” ( Евреи 8:2). Исус се явява пред Бога, за да извърши последната част от службата Си за покаялите се човеци - делото на Изследователния съд – и да издейства изкупление за всички тях. Във великия ден на приключване на Изследователния

съд се разглежда само живота на изповядалите се христяни, които принадлежат към Божия народ. Съдът над безбожните е по-специален и се извършва отделно в покъсен период – след хилядата години. „Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.”(Откр.20:12). Когато небесните книги се отворят, живота на всички вярвали в Исус ще бъде разгледан пред Бога. Като започне с по-рано живелите на земята нашият Застъпник ще представя случаите на всяко следващо поколение и ще завърши с живите. „Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие? И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?”

(1 Петр. 4:17,18). „И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното Евангелие да проповядва на живеещите по земята и на всеки народ и племе, език и люде и казваше със силен глас: Убойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото дойде часът на Неговия съд, и поклонете се на Този, Който е направил небето, земята, морето и водните извори.” (Откр. 14:6,7). Този съд заседава в Светая Светих на небесното светилище – сърцето на вселената. Тази величествена сцена бе показана на пророк Данаил във видение 2500 години по-рано: „Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.

38

39

Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.” (Данаил 7:9,10). Един мириад е равен на 10 000. „Гледах в нощните видения и ето, Един като Син Човешки идеше в небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха Го при Него. И даде Му се Нему власт и слава и царуване, за да Му служат всичките народи, племена и езици; Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.” (Данаил 7:13,14). От това величествено видение става ясно, че съдът се председателства от Бога /Стария по дни/, ангелите са свидетели, а Исус - Човешкият Син, е Небесният Първосвещеник и Ходатай, Който се застъпва с кръвта Си за всеки повярвал в Него, който Му е останал верен. Човеците са съдени задочно по писаното в книгите . „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.” (2Коринт.5:10). Кое служи за мярка в съда при всеки отделен случай? „Видях и мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите.”(Откровение 20:12). Всеки отделен случай ще бъде отсъден според небесните книги - за вечен живот или за вечна смърт. Свещеното писание често споменава за книгата на живота. Тази книга съдържа имената на всички, които са застанали в живота си на страната на Бога. Някои от тези обаче не са устояли верни на решението си и са се връщали 40

пак в пътищата на греха. Имената на такива биват заличени от книгата на живота във времето на очистителното дело в светилището. Така, когато Исус ще дойде втори път, съдът ще е привършил. Тогава вече ще е определено кой ще участва във възкресението на праведните и кой ще остане в гроба до възкресението за погубване. “Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” (Йоан 5:28,29 ). След като съдът завърши, Исус съблича първосвещеническите Си одежди, облича се като „Цар на царете и Господ на господарите” (Откр. 19:16) и заедно с всички ангели тръгва към земята, за да вземе тези, които Го очакват – живи и възкресени при Себе Си и да възложи греховете им на главата на техния изкусител – сатана, който после заедно с всички нечестиви ще бъде хвърлен в огненото езеро, където е втората им и вечна смърт. „И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, където е звярът и лъжепророкът” (Откровение 20:10). „А страхливите и неверните, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци ще имат своята участ в езерото, което гори с огън и жупел: това е втората смърт” (Откровение 21:8). В 1844 г., когато започна Изследователния съд на небето, на земята се появи Църквата на адвентистите от седмия ден, наречена в Откровение 3:14 „Лаодикия” /съд на народите/ - седмата и последна Христова църква на земята, 41

съгласно Откровение 3 гл. Тя започна да проповядва вестта за Небесния съд и скорошното идване на Исус Христос на земята. С какви тържествени думи ще привърши съдът? „Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет. Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.” (Откровение 22:11,12). След като бъде разгледано и последното име в съдебните книги на небето, Исус ще завърши Своето дело като посредник, ходатай и адвокат на човека. Тогава случаят на всеки един ще е определен за вечността. Тогава ще се затвори завинаги вратата на благодатта. Това тържествено дело на съд е започнало преди повече от 160 години. Кога ще завърши никой не знае, но Исус ни предупреждава в Матей 24:44 - „Затова бъдете и вие готови, защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син иде!” Божието светилище е най - важният предмет за всички човеци, защото цялото дело на изкуплението се съсредоточава в него. След като това дело бъде завършено и нашето пробно време се свършва, участта на всеки - спасен или погинал, се решава завинаги. Очистването на светилището от греховете на хората е едно кратко и специално дело, чрез което великият план се приключва завинаги. Ние сме навлезли в последния час на спасението и на изкуплението и той в най-скоро време ще се прекрати. Небесното светилище е мястото, където се решават случаите на всички; затова от особена важност за човечеството е да знае как се развива делото там от 1844г.

42

НАЙ-ВЕЛИКОТО СВЕТОВНО СЪБИТИЕ - ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин. Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.” (Откр. 1:7,8). Чрез кръстната смърт на Исус Христос се дава възможност на всеки човек да се освободи от греха и влиянието на злото, както и от неговите последици. Но с това не се изчерпва напълно великото спасително и изкупително дело. След възкресението Си, Исус се възнесе на небето, обаче остави последователите Си в грешния свят. Освен това всички светии на миналите векове все още почиват в своите гробове. Веднъж Исус обясни на един от Своите ученици: „където отивам не можеш да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.” (Йоан 13:36). Докато християните се намират в грешния свят, заобиколени и изложени на неговото влияние, докато гробът задържа спящите последователи на Исус Христос, докато проклятието лежи върху тази земя, божественият изкупителен план за човечеството не е още напълно завършен. Божият спасителен план съдържа нещо повече от опрощение на греховете и победата над тях. Той обхваща и възстановяването на Едемския дом, възкресението на праведните, получаването на безсмъртие, пълното унищожение на сатана-първия бунтовник; на греха и на грешниците. Предвидено е освобождение на вселената от проклятието 43

на греха и на всички негови печални последици. Не само творението, но и ние „...ожидаме осиновението си, сиреч изкуплението на нашето тяло.” (Римл. 8:23). „Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се помнят, нито ще дойдат на ум.” (Исая 65:17). „А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.” (Римл. 16:20). „И ти, крепост на стадото, укрепление на Сионовата дъщеря, В тебе ще се върне предишната власт, Да! ще дойде царството на ерусалимските дъщери.” (Михей 4:8). Тези са обещанията, които Бог ни дава чрез Своите пророци и апостоли за предвиденото пълно избавление на човечеството. Но тези обещания не се изпълниха с първото идване на Исус на тази земя. Наистина Неговата смърт направи възможно изпълнението на обещанията, обаче за осъществяването на същите е предвидено друго време. Мъртвите още спят в гробовете си и сатана още се движи насам-натам като рикаещ лъв, търсещ кого да погълне; земята все още е изпълнена с жестокости, и някогашното владичество на човека не му е възвърнато. Изкупителният план не е още напълно изпълнен, и ако Исус се бе отделил завинаги от нашата земя, предвидените в изкупителния план цели, не биха се изпълнили. Но Исус Христос ще дойде пак! Не е ли това една славна истина?! Нека вземем под внимание думите, които Спасителят каза на учениците Си при раздялата с тях: „Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при 44

Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.” (Йоан 14:1-3); „така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.” (Евреи 9:28). Тази е най-утешителната вест, която човеците бяха чули някога. Това означава, че Той не ще дойде втори път, за да отнеме греховете ни и да страда, и да умре отново за нас. Христос го направи вече, но когато дойде втори път, Той ще приведе в изпълнение пълното избавление на Своя народ; ще дойде, за да завърши изкупителното Си дело.

Неговото видимо идване Неговото идване не ще стане в тайно. Възнесението на Исус бе видимо и стана пред очите на Неговите ученици. Те наблюдаваха своя възнасящ се Спасител, докато облак Го закри от очите им. Божии ангели дойдоха при загрижените ученици, които бяха свидетели на Неговото възнесение, и им обясниха, че Той ще дойде повторно така, както Го видяха да Си отива. „И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.” (Деяния 1:9-11). Ние намираме много други доказателства в Писанията, които ни изясняват същата истина. Апостол Йоан заявява, че Неговото идване ще е видимо за всички човеци.

45

„Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин.” (Откр. 1:7). Сам Исус е говорил за това велико събитие: „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син; „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.” (Матей 24:27,30).

14). Всичко това ще представи една такава величествена и вдъхваща страхопочитание картина, каквато човеците никога не са виждали. Истинските християни, когато Го видят, ще се зарадват на Неговото явление. Те ще погледнат на Него, във всичката Му слава и ще се провикнат: „Ето, Тоя е Бог наш; чакахме Го и Той ще ни спаси; Тоя е Господ, чакахме Го. Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.” (Исая 25:9). Който е приел евангелската вест и се е примирил с Бога, ще бъде в състояние да извика тогава така.

Неговото идване като Владетел

Неговото идване - уплаха за мнозина

Той не ще дойде така, както дойде първия път - като малко детенце във Витлеем, но като мощен Цар и Владетел. В своето небесно видение Йоан казва следното: „След това видях небето отворено, и ето, „бял кон” и Оня, Който „яздеше” на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони, и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, опръскана с кръв; и името Му беше Божието Слово. И небесните войски, облечени в чист и бял висон, следваха подир Него на „бели коне”. И на дрехата, и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите.” (Откр. 19:11-14,16). Неговото идване е наближило, защото всичката светлина и всичката слава на вселената ще се излеят внезапно над нашата малка земя, и името на Исус ще се изговори от всяка уста. Спасителната слава на Бог Отец ще заобиколи Исус и самият Той ще бъде облечен в Своята слава, заобиколен още и от славата на десетки хиляди свети ангели. (Юда

„И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?” (Откр. 6:14-17). Много малко хора ще бъдат готови да Го посрещнат с мир в душите си. „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.” (Матей 24:30). Богатите ще хвърлят златото и среброто си в дупките на къртовете и на прилепите (Исая 2:20), и ще викат от страх и уплаха, защото не ще могат да издържат на Неговия проницателен поглед. Идването Му ще бъде съпроводено от силно земетресение, от което планините ще се поместят, островите ще изчезнат и градовете земни ще се разрушат. (Откр.16:18-21). Небето

46

47

ще се свие като свитък и ще се яви Царят на царете, седнал на бял престол, и заобиколен от всички свети ангели. Каква страшна картина ще се открие тогава пред нас! Както в Ноевите дни преди потопа, хората ядяха, пиеха, веселиха се и търсеха удоволствия, купуваха и продаваха, занимаваха се с всякакъв вид търговия, но Бога и Неговата вест отхвърлиха, така ще бъде и в дните преди свършека на света. (Матей 24:37-39). В онзи ден човеците ще бъдат напълно изненадани, и внезапно ще им стане ясно, че са пренебрегнали тъкмо това, което дава вечна стойност на живота. Те ще осъзнаят, че печалното им състояние се дължи на това, че са отказали да приемат живия Бог, за да се спасят. И сега те ще викат към скалите и планините и ще ги молят да ги скрият от Неговото страшно присъствие. С това те сами ще изричат своята присъда. Понеже не ще могат да понесат присъствието на Христос, те ще загинат при Неговото явление. Псалмистът казва: „Ще дойде Нашият Бог и няма да мълчи: Ще има пред Него огън пояждащ, и около Него силна буря.” (Псалoм 50:3). А апостол Павел във 2 Солунци 2:8 казва: „и тогава ще се яви беззаконният (папството), когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си”.

Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде мъртвите.” (Исая 26:19). Патриархът Йов също очакваше възкресението. (Йов 14:14,15). Възкресението на спящите светии е първото велико действие от заключителната драма, чрез която се завършва напълно изкупителното дело за човечеството.

Живите праведни ще бъдат преобразени

Когато Исус наближи земята, Той ще извика силно със Своя мощен глас към Своя народ: Всички праведни мъртви ще чуят гласа Му в гробовете си. „Истина, истина ви казвам: Иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които Го чуят, ще оживеят.” (Йоан 5:25). А пророк Исая обяснява: „Твоите умрели ще оживеят;

Чрез възкресението на мъртвите ще се изпълни и обещанието за безсмъртие. Апостол Павел обяснява, че не всички ще умрат, и че мнозина ще останат живи до идването на Господ Исус; защото „не всички ще умрем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление, и това, смъртното, да се облече в безсмъртие. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: “Погълната биде смъртта победоносно”. О смърте, где ти е победата? О, смърте, где ти е жилото? ” (1Коринт. 15:51-55). Тук се включват, както праведните, които при второто явление на Христос ще възкръснат от гробовете си, така и праведните, които ще живеят в това време. Те ще се изменят внезапно и ще станат безсмъртни. Те не ще бъдат изложени повече на болести и смърт, нито ще побеляват или ще носят белези на напреднала възраст, но лицата им ще изразяват вечна младост. Болестите и смъртта веднъж

48

49

Праведните мъртви възкръсват

завинаги ще бъдат победени. Апостол Йоан казва: „Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.” (Откр. 20:6) . Това ще бъде времето на събирането, в което Божиите светии от всички времена ще бъдат събрани от земята и отведени в небесните житници при Бога. „Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.” (Матей 24:31). „Ще призове небесата отгоре, и земята, за да съди людете Си, казвайки: Съберете Ми преподобните Мои (ония, които приличат на Мене), Които направиха с Мене завет с жертви.” (Псалoм 50:4,5). И Апостол Павел казва: „Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да преварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на Архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.” (1 Солунци 4:15-18). “Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.” (Йоан 6:40).

50

Същият Исус При второто Си идване Исус не ще стъпи на земята. Той ще остане във въздуха, а ангелите ще съберат Божиите чада, които Го очакват. Когато това събиране свърши, Той ще се възнесе на небето заедно със Своите изкупени, за да бъдат и те там, където е и Той. „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.” (Йоан 14:3). Той пак ще дойде като Богочовек и ще е същият Исус, Който се възнесе на небето. Христос ще дойде като прославен Човешки Син и като Цар на изкупените. И патриархът Йов казва: „Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последно време ще застане на земята; и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога: Когото сам аз ще видя, и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене...” (Йов 19:25-27). И Давид очакваше едно буквално и лично избавление, защото той пее: „А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.” (Псалoм 17:15). На изкупените ще се даде едно съвършено и безгрешно тяло - такова, каквото притежаваха първите човеци в рая, когато излязоха от ръката на своя Създател. Намерението на Господа и целта на Неговото второ идване е да върне човеците обратно в това райско положение. Можеш ли, драги читателю, да очакваш с радост второто идване на Господ Исус? Не е ли това идване и за теб една „блажена надежда” (Тит 2:13), както бе и за ап. Павел? Можеш ли искрено да се помолиш „да дойде царството Твое?” Радва ли те мисълта, че един ден ще застанеш пред Неговото лице? Или все още се страхуваш? Желаеш 51

ли Исус да дойде? Всеки истински христянин ще каже: „Амин! Дойди (по-скоро) Господи Исусе!” (Откр.22:20). Една омъжена жена, която при отсъствието на своя мъж е завързала отношения с друг мъж, никога не би очаквала с радост завръщането на мъжа си. Също така е и с едно общество или с едно лице, което е свързано със света на греха. Ако в сърцето си казваш: “Надявам се, че Исус не ще дойде в днешно време”, то тогава не е никак трудно да се определи присъдата за такова състояние. Един живот на грях и престъпление ни изпълва със страх от Бога, но често изповедта и послушанието пораждат доверие и любов към Него. „Защото Той ни казва: “В благоприятно време те послушах, и в спасителен ден ти помогнах”; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден.” (2Коринт. 6:2). Относно тези последни времена Спасителят казва: „Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.” (Матей 24:42-44).

„Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.” (Йоан 14:27). Несигурност и дълбоко безпокойство характеризират сегашното време, а мирът е една безусловна необходимост и копнеж на човешкото сърце. По-голяма част от хората

са недоволни и обвиняват за това обстоятелствата, в които Бог ги е поставил. Покоят и мирът липсват от сърцата им. Каквото и да постигне човек в живота си, все нещо „малко” му липсва - нещо, което му е необходимо за неговото доволство и съвършен мир. Всъщност повечето хора не търсят истинския мир. Те си представят мира така, както споменатия в Библията богаташ, който се е трудил до тогава, докато станал в състояние да каже: „Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?” (Лука 12:19,20). И всички, които мислят така, преживяват голямо разочарование, когато почувстват, че смърт, болест, една неспокойна нощ или даже неоснователна грижа могат да ограбят техния мир. Тези, които смесват почивката и отмората с мира, рано или късно преживяват същото. Затова е съвсем безполезно да търсим истинския мир в промяната на външните обстоятелства, тъй като никой не е в състояние да скъса многото връзки, които го свързват с живота, интересите и съдбата на съчовеците му. Истинският мир не зависи от външните обстоятелства. Той не е изящно стъклено произведение, което постоянно трябва да се пази, за да не се счупи. Истинският мир не прилича на замръзнало езеро. Неговият студен, леден мир е само една маска. Щом ледът се стопи - покоят изчезва. Истинският мир прилича на скала, която се показва сред бурното море. Тя става толкова по-чиста и по-бляскава, колкото повече я удрят вълните. Символ на истинския мир е оня фар, който е съграден на такава твърда скала. Неговите спасителни лъчи не изгасват и тогава, когато неукротимите стихии и разяреното море го нападат.

52

53

ИСТИНСКИЯТ МИР

Двата пътя за търсене на мир

Грехът е причината, поради която човешкото сърце не може да намери мир. Но това бива само до тогава, докато се примирим с Бога. Защото, когато бъдем очистени от греховете и бъдем „оправдани с вяра”,ще „ имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос” (Римляни 5:1),

тъй като чрез Христос Бог е примирил света със Себе Си. От това следва, че докато човек не се хване за спасението в Исус, дотогава не може да притежава и божествения мир. Най-висшият мир, който надминава всяко човешко разбиране, е мирът Христов. И само Исус, Който ни подава ръка, може да ни го даде. „И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.” (Филипяни 4:7). Който желае пълен мир, трябва не само да се примири с Бога, но и да се помири със своите съчовеци. Единственото средство да се постигне този мир, е прощението. Но прощението не е естествен плод на човешкото сърце и поради това ние трябва да победим духа на отмъщението, който властва в нас. Исус говори съвсем решително против този възглед, като издига принципа, който прави възможен сърдечния мир: „Не се противете на злия човек” (Матей 5:39); „И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.” (Матей 7:12). Който поне веднъж е простил от сърце, не е възможно след това да не е почувствал сърдечно облекчение и възвишено чувство в сърцето си. Господ ни обръща внимание не само да прощаваме на онези, които са съгрешили против нас, но и самите ние да търсим начини и случаи, за да искаме прощение от онези, които сме оскърбили. „И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.” (Матей 5:23,24). Истински вътрешен мир можем да имаме само тогава, когато нашата съвест не ни напомня за неизповядани грехове пред Бога.

54

55

Единият е човешки, а другият - божествен. Светът обещава мир, задоволявайки човешкото естество, като изпълнява всичките му желания. Докато бушуват желания в човека, той ще страда и ще се измъчва. А желанията стихват само, когато бъдат удовлетворени. Погледнато чисто по човешки, тук се крие малко истина. Но съществуват вечен живот и вечна смърт и в нас живее съвест. Ако не бяха те, тогава истинския мир, от разяждащите душата му страсти, би могъл да намери само онзи, който не се въздържа от нищо. В такъв случай най-добрият принцип за живота би бил, както казва Исая: „Да ядем и да пием, защото утре ще умрем.” (Исая 22:13). В противоположност на света, Евангелието предлага мир на човека, като обуздава човешката му природа. Под обуздаване на желанията трябва да разбираме не само ограничение, но и пълното им подчинение. Всеки човек е изправен пред две възможности: да приеме единия или другия начин за постигане на мир, защото каквито и да сме, където и както да живеем - дали се крием, както Адам се криеше някога в Едемската градина, дали живеем тихо в усамотение или странстваме по пътя на шумния живот - нека не забравяме, че навсякъде ние търсим почивка и мир.

Условия, за да получим мир

Първата стъпка към мира Най-здравите корени на човешкото безпокойство и недоволство се крият в себелюбието. Повечето хора мислят, че нито Бог, нито човеците се отнасят към тях така, както те заслужават; че не са правилно оценявани и не заемат мястото, което им подобава. Ето защо, необходимо е нашите първи стъпки по пътя към мира да минават под купищата развалини от самомнителност и гордост. Евангелието прогонва духа на гордостта, защото вестта за кръста обявява на света, че пред Бога никой човек няма някаква заслуга. Ако приемем тази библейска истина, никога повече не ще страдаме поради наранена гордост. Тогава вътрешните ни бунтове, поради въображаемо унижение или незачитане, които подкопават нашия душевен мир, ще изчезнат. Следващата ни стъпка трябва да бъде послушание. Вечен и неотменим закон е, че човек е щастлив едва тогава, когато изпълнява всичките Божии заповеди (Изход 20 гл.). Вярващият трябва да стане послушен, защото непослушанието в божествените неща донася най-голямото душевно безпокойство. Господ е свързал мира и послушанието, и никой не може да ги раздели едно от друго. Псалмопевецът казва: „Много мир имат онези, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки, та да се препъват.” (Псалом 119:165). И Бог казва: „Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и правдата ти като морските вълни”. (Исая 48:18).

стосърдечните, Исус не дава обещание за някакъв отвлечен и недействителен горен свят, а това е едно обещание, което веднага се осъществява и според което небесното царство им принадлежи още тук, на земята. Когато си помислим за Господ Исус и Неговите поучения, пред нас се явява образа на благородния Божий Син, като Един, Който не е от този свят, и обикаляйки между човеците, погледът Му беше постоянно отправен към небето. Вярно е, че Исус бе винаги във връзка със Своя Отец, но все пак ще се измамим, ако мислим, че Той се е занимавал само с другия свят и ако твърдим, че никак не се е интересувал за малките грешки и добродетели от ежедневния живот. Исус не обикаляше като мечтател, но като дълбок и трезвен наблюдател на земния живот. Той нагаждаше поученията Си към действителния живот и ги беше съставил така, че учениците Му, които Го следваха, можеха да притежават и чувстват небесно блаженство още тук, на земята. Когато принципите на Небесното царство, проповядвано от Господ Исус завладеят нашето сърце, то се изпълва с истински мир, с мир какъвто човешкият ум не може да схване, защото Божието царство е царство на мира.

Мисли от планината на блаженствата:

Мнозина съвсем и не знаят, че предлагайки Божието царство на нищите, на бедните, на кротките и на чи-

„А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки: Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите,

56

57

Божието царство - царство на мир

защото на тях ще се показва милост. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.” (Матей 5:1-12).

ГОСПОДНИЯТ ДЕН ИЛИ ПАПСКАТА НЕДЕЛЯ Господният почивен ден

Хвала! Мирът Си в мене Боже тури!

„В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше...” (Откр. 1:10). Може да се говори за много почивни дни така, както може да се говори и за много богове: „Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.” (1Коринт. 8:5,6). Въпреки че има различни почивни дни, само един е осветен от Бога - съботата.”Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.” (Битие 2:1-3). „Съботата” означава почивка. Това е еврейска дума, пренесена в повечето от съвременните европейски езици. Четвъртата Божия заповед гласи: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът,

58

59

Любезни читателю, не търси сърдечен мир и душевен покой в краткотрайните радости на живота, защото много скоро ще се събудиш обезсърчен, изтощен, измамен, безсилен, лишен от мир и ще разбереш, че си бил само играчка на обстоятелствата. По-добре търси мира в Бога и в Христос. И когато немилостивите обстоятелства те повалят на земята, когато твоите врагове те обсипят с клевети и ти ограбят всичко, тогава ще узнаеш това, което не може да се докаже, а само да се преживее. Този лош свят не може да ти отнеме само едно нещо - истинския мир в твоята душа и сърце, стига да го притежаваш. Това е твоето небесно съкровище, което можеш да получиш само от Княза на мира. С този дар си заслужава да бродиш из земната долина на скръбта. В сърце ми щом живее Божий мир, Над мене нека да вилнеят бури, Ликуващо, ще пее то безспир:

който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.” (Изход 20:8-11). Ние не трябва да правим грешката да преценяваме Господната почивка от гледна точка на това, което хората са свикнали да наричат почивка. Бог не е човек. Именно от Неговата почивка би трябвало да разберем какво всъщност означава тази дума. Бог не се уморява и следователно не си почива физически. Ето и два текста в подкрепа на това: „Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог, Създателят на земните краища, Не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.” (Исая 40:28). Неговата почивка не е физическа, а духовна, защото „Бог е Дух и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят”(Йоан 4:24). Бог си почина, защото делото Му беше завършено. За шест дни Той приключи Своето творение и когато Го разгледа, видя, че е „твърде добро”. В него нямаше недостатък. Тогава „на седмия ден си почина от всичките Си дела, които беше създал”. (Битие 2:2). Всеки елемент на творението, включително и човекът, бе съвършен. Бог се наслаждаваше на Своето дело. ”И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.” (Битие 1:31). Това е почивката, която Той ни предлага. Тя не е нещо наложено, а е дадена от любов. Не е възложена задача; не е бреме. Тези, които възприемат почивния ден като бреме, нямат представа какво всъщност означава Господният ден. Той е почивка - съвършена и истинска почивка. Исус Христос е Този, чрез Когото са направени световете, „понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на

небесата и на земята” (Колосяни 1:16). Затова Той ни предлага тази почивка. Исус отправя зов към всяка душа: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.” (Матей 11:28). Почивката е в Исус, защото в Него Божиите дела са завършени. На кръста Исус извика „Свърши се!” (Йоан 19:30) и по този начин показа, че в Неговия кръст ще намираме почивката, която идва от завършеното Божие дело. Тя се придобива чрез вяра. „Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.” (Йоан 6:29). Да повярваме в Него означава да Го приемем; и тъй като в Христос Божиите дела са завършени, следва, че ако вярваме в Него, ние ще намираме почивка. Исус ни дава отдих от греха. Той желае да има „люде ревностни за добри дела” (Тит 2:14), но добрите дела трябва да бъдат тези, които сам Бог е извършил чрез нас и за нас в Христос. Само Неговото дело пребъдва. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.” (Ефесяни 2:8-10). Следователно ние се спасяваме въз основа на Божиите дела, а не чрез нашите собствени. Ако делата бяха наши, тогава и почивката би била наша. Бог обаче ни дава Своята почивка, а не нашата, защото само Неговите дела пребъдват и могат да дадат съвършен покой. Той направи съботата паметник на чудните Си дела. Бог я благослови и освети. Светостта Му никога не би могла да се отнеме, тъй като „всичко, що прави Бог, ще бъде вечно” (Еклис. 3:14). Без значение какво прави човек или какво е

60

61

Тя е коренно различна от Господния ден. Съботата на Господа означава приемане на Божиите дела и се основава единствено на тях. Папската неделя е заместване на Божиите дела с човешки, считани за по-големи от тези на Бога. Папският почивен ден няма нищо общо с Господната събота, защото Библията казва: „Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден,

като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.” (Бит. 2:1-3). Следователно католическата църква съзнателно отхвърля Божието слово и се поставя над него. Като подчертава твърденията за върховенството си над Бога, католическата църква учреждава почивка в ден, различен от Господната събота; ден, който Бог никога не би отредил за почивка. Чрез този ден (неделята) хората биват учени да се подчиняват на църквата, а не на Бога. Бог обаче никога не е правил неделята свята. В Библията не е споменато нищо за някакъв друг почивен ден, освен събота. Папската неделя е въведена от римския император Константин на 7 март 321 год. Чрез него неделното поклонение получи официално одобрение от папа Силвестър през 325 г., и на Лаодикийския събор, през 364 г. църквата наложи задължително да се почита неделята вместо съботата и римската църква я „благослови и освети”. Според Библията денят започва и завършва след залез слънце (Левит 23:32). Единственият ден, за който Бог казва, че е свят, е седмият ден от седмицата. Той го е осветил и е заповядал на хората да го спазват свято. Бог не е осветил неделята и всичката „святост”, която неделята притежава, всъщност и е предадена от човека. Следователно неделната почивка е знак за предполагаемото право на хората да придават святост. Ето защо може да се смята, че католическата неделя е знак за претенциите на папата, заел мястото на Бога в освещаването на грешниците. Пророчеството в Откровение 13:1-10 съответства исто-

62

63

отношението му към почивния ден, светостта на съботата си остава вечна. „Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви. И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ.” (Исая 66:22, 23). „Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка” (Евреи 4:9). Седмият ден, за който Бог обявява, че завинаги е Негова почивка, всъщност ни изразява съвършенството на Божията почивка, защото ни призовава да размишляваме над едно завършено и съвършено ново творение. Този ден ни разкрива вечния Бог, неуморимия Творец, Който е дарил с голяма благост хората. Напомня ни и това, че имаме „Пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт” (Колосяни 2:10). Казва ни, че макар да сме съгрешили и да сме навлекли проклятие на съвършеното Божие дело, Христовият кръст понесъл това проклятие, възстановява и продължава Божието творение, така че чрез Него, да можем да застанем без грях пред престола на Бога, подобни на сътворения в началото човек. (Битие 1:27). „Благодарение Богу за Неговия неизказан дар” (2 Коринт. 9:15).

Папската неделя

рически на възникването и развитието на една единствена религиозна сила - Римо-католическата църква. Тя промени вечния Божий закон и святото време - седмия ден от седмицата - съботата, замествайки го с първия ден – неделята - езическия слънчев празник. В пророчеството на Данаил се казва: „Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.” (Данаил 7:25). Заместването на Божиите заповеди с човешки наредби и традиции, не е престанало и до днес. Такива наредби, почиващи върху човешки авторитети, са заместили много Божии постановления. Хората почитат своите обичаи и намразват тези, които се опитват да им посочат заблудата. Нека всички, които слушат човешки авторитети и приемат обичаите на църквата и преданията на „отците”, да обърнат внимание на Божието предупреждение: „Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди; А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени. Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца, ако води, и двамата ще паднат в ямата.” (Матей 15:9,13,14). Всяко човешко нареждане, което е изместило Божиите заповеди, ще се окаже безполезно в деня, когато Бог ще докара на съд всяко дело “било то добро или зло”. (Еклисиаст 12:14). За Божията останала църква е писано: „Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.” (Откровение 12;17).

Съботата ще бъде големият изпит за вярност, защото тя е оспорвана точка от истината. В това изпитание ще бъде теглена разграничителната линия между хората, които служат на Бога и тези, които не Му служат. Има два важни факта в историята на вселената: сътворението и изкуплението на човека от Исус Христос. Съществено е да знаем, че евреите пазеха строго съботатавъзпоменателния знак на сътворението, но отхвърлиха Исус Христос, Господаря на съботата. „Исус им каза: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; така щото Човешкият Син е господар и на съботата.” (Марко 2: 27, 28). В наше време почти целият християнски свят приема Исус Христос, но отхвърля Господната събота. Исус заявява: „Да не мислите, че съм дошъл да променя закона или пророците; не съм дошъл да променя, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.” (Матей 5:17,18). Бог е много взискателен за нейното пазене: „Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои.” (Изх. 31:13, 15-17). Това е Божието становище по въпроса за почивния ден, а

64

65

ти, читателю, на чия страна ще застанеш - на страната на истината или на заблудата, на послушанието или на бунта?

ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 „Тук е нужнo мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестотин шестдесет и шест.” (Откр. 13:18). Как можем да открием смисъла на това число? Звярът е политическо-религиозна система, която носи числото на човек - 666. Каква официална титла носи той? Един надпис на тройната папска корона гласи: „Vicarius Filii Dei”. Католическата публикация „Нашият неделен посетител” от 18 април 1918 г. твърди: Буквите, написани на папската митра, означват – “Заместник на Божия Син.” Сборът на буквите на тази митра, които се употребяват като римски цифри, е 666:

приел силата си, престола си и голямата си власт от змея (езическия Рим) - Откр. 13:2. Исторически, само папството в Християнската ера притежаваше и духовна и политическа власт и е господствало през средните векове над вяра и над царе, на които е раздавало корони по свое осмотрение, от които е изисквало поклонение и чиято сила е използвало за налагане на своите заблуждаващи учения и религиозни догми на света. Това се потвърждава и от числовото изразяване на титлата на папата, гравирана с диаманти на трикратната му корона: „VICARIUS FILII DEI” и означава - Заместник на Божия Син. Тази титла е написана на папската корона на латински език и е била въведена в каноничния закон на Римокатолическата църква. Сборът на цифрите, които се употребяват като римски цифри е 666. Над 150 папи са носили тази корона на папско господство.

ЗАЩО ИМА СМЪРТ?

От тези текстове се вижда, че „звярът” е човек, който е

И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: “От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” (Битие 2:16,17). Животът е едно чудо, една велика Божия тайна, недостижима за човешкия разум. Човекът получи живота си от Бога като дар. Този Божествен акт е регистриран в Битие 2:7. “И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.” Човекът или “живата душа” бе резултат от два компонента - тяло от елементите на пръстта и жизненото дихание от Бога. Творецът не вложи душа в човека, но той стана жива душа. Жизненото дихание не е нещо съзнателно

66

67

V.......5 I .......1 C.......100 A.......0 R.......0 I ........1 U ......5 S .......0 =112

F...……0 I....……1 L...…..50 I……1 I……1 =53

D…..500 E…..0 I…...1 =501

112+53+501=666

съществуващо вън от тялото, това е животът. Жизненото дихание е едно и също в хората и животните. Но какво е смъртта? Защо умираме, когато толкова желаем да живеем? Смъртта естествен завършек на живота ли е?

Истината можем да разберем само от Библията 1. Човекът по естество е смъртен Само Бог единствено претежава безсмъртие (1 Тимотей 6:15,16). Той единствен има живот в Себе Си - оригинален, вътрешно присъщ. Той е Всемогъщ. Човекът не притежава безсмъртие. Той изгуби вечния си живот след грехопадението “...защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.” (Битие 2:17) “Душата, която съгреши, ще умре.” (Езекил 18:4). Източникът на учението за безсмъртието на душата намираме в първата измама на сатана: “А змията рече на жената: Никак няма да умрете.” (Битие 3:4). Това учение от езическите религии премина и в официалното християнство през IV-ти век сл.Хр. чрез покръстените „църковни отци” Ориген и Климент Александрийски, повлияни от древногръцкия философ Платон (427-347 г. пр.Хр.). Колкото и парадоксално да изглежда, официалното християнство има платоническа насоченост.

2. Как дойде смъртта? Грехът е който прекъсна връзката между човека и Бога. Първичният грях е причината за появата на смъртта. “Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха и смъртта.

68

По този начин смъртта премина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.” (Римл.5:12). Безсмъртието, обещано на човека при условие за послушание, беше загубено чрез провинението на Адам. Той не можеше да предаде на потомството си това, което сам не притежаваше. За падналата раса не би имало никаква надежда, ако Бог чрез жертвата на Сина Си не беше направил безсмъртието отново достъпно за тях. Чрез греха човекът получи греховно естество, което по наследство се предава на потомството. “Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот.” (Римл.6:23). Наказанието за греха е вечна смърт, т.е. вечно несъществувание. Но Исус дойде да понесе наказанието за греха, за да можем ние да имаме вечен живот. Той обърна смъртта в сън, от който има изгледи за събуждане. Вярата във възкресението се осмисля от разбирането, че човекът спи в пръстта (Псалом 146:4). Ако починалите са вече в небето, тогава възкресението не е необходимо. В Деяния 2 гл. четем: “Защото Давид казва за Него: - “Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя; Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда; Защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоят светият да види изтление... Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден... Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - “Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие.” (Деян.

2:25-27, 29, 34,35). Цар Давид не се е възнесъл на небето, но е в гроба и чака възкресението.

69

3. Какво става с човека след смъртта? Щом човекът получи живот при съединяване на тялото с жизненото дихание от Бога, то при смъртта става разделянето на тези два компонента. Жизненото дихание прекъсва и тялото се разлага. Човекът не отива нито в рая, нито в ада. Той е в небитие. “Излиза ли духът му, той се връща в земята си, в тоя същий ден загиват намеренията му.” (Псалом 146:4). “И се върне пръстта в земята, както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал.” (Еклисиаст 12:7). Умрелият не чувства и не знае нищо: “Защото живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им и завистта им са вече изгубени; нито ще имат някога дал в нещо, що става под слънцето; Всичко що намери ръката ти да направи според силата ти, направи го, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, където отиват.” (Еклисиаст 9:5,6,10); „Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята кой ще те славослови?” (Псалом 6:5). Само Свещеното писание описва състоянието на мъртвите. В смъртта няма знание - мъртвите не знаят нищо за това, което става по земята. Те нямат нужда от нищо и не могат да ядат и пият. Апостол Павел казва: “...онова, което жертват езичниците (за мъртвите), жертват го на бесовете, а не на Бога. Но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.’’ (1 Коринт. 10:20, 21). “Поклонението на мъртвите” не е според Библията, а е

езическо предание, въведено в официалното християнство. Въпреки че при смъртта човекът изпада в небитие и повече не съществува, това не е краят на всичко. Библията говори за Съд и Възкресение: „Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.” (Деян.17:30,31). Смъртта е сравнена със сън до второто идване на Исус Христос. Времето престава да тече за починалия. Духовният и физическият живот се прекратяват. В този живот човеците не получават наградата си и затова мнозина честни хора се обезсърчават. Но при възкресението всички праведни ще получат това, което са заслужили- вечен живот. ”Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” (Йоан 5:28,29). Нашата надежда е в Христос. Всички умрели с вяра в Исус ще победят смъртта и ще получат като награда вечен живот. „И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.” (Йоан 6:39,40). Затова задушниците и отслужването на литургии за починалите не е библейско учение, а езическа притурка, чрез която се отдава поклонение на автора на смъртта сатана.

70

71

Спиритическите учители умеят да привличат хората. Ако слушат фалшивите им учения, това смъртоносно влияние ще унищожи вярата им в Исус Христос като Божий Син и измамените от тази философия хора ще загубят спасението си. Нечисти духове им помагат да се “срещнат” с починали приятели и близки. Явилите се мъртви са всъщност демони. Сатана е объркал ума на мнозина така, че да не могат да разберат кое е добро и кое е зло. Те се подчиняват на указанията им, претендиращи, че са небесни ангели. Тези лъжливи духове, играейки ролите на апостоли, ще имат за цел да оспорят това, което истинските апостоли са писали. Нито един текст от Библията не учи, че мъртвите са в рая или в ада. Те са в пръстта на земята и почиват в гробовете си в очакване на великата промяна, която ще настъпи в утрото на Възкресението. Ако мъртвите бяха в рая и виждаха борбите и страданията на своите обични живи, как биха могли да бъдат щастливи? Ако бяха в ада и понасяха вечни мъчения /според широкото разпространено вярване/, как бихме могли някога да повярваме в Библейската вест за Божията любов? Чрез двете големи заблуди - безсмъртието на душата и освещаването на неделята вместо съботата, сатана ще обвърже хората в измамите си. Докато първата измама се причинява от спиритизма, втората създава приятелски отношения с папството. От нас зависи дали един ден ще имаме вечен живот при възкресението на праведните – или наказание и вечна смърт. „Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени. Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани.” (Римляни 2:12,13).

72

ИЗМАМИТЕ НА СПИРИТИЗМА “Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.” (1Йоан. 4:1). Какво е спиритизъм? Това е учение, което не само учи за продължаване съзнателното съществувание на личността след смъртта, но също и за възможността да се установи общение с мъртвите. За вярващите в една такава доктрина това съставлява една наука, философия и религия. Като религия тя твърди, че след смъртта ние ставаме духове, които живеят вечен живот, подобен на земния. Вярата за общение с мъртвите духове посредством магьосници е много древна. Поради молбата на цар Саул запитвачката на зли духове от Ендор призова така наречения дух на Самуил (1 Царе 28:11-12). Но въпреки това Библията осъжда такива обичаи. “Също така, мъж или жена, която запитва зли духове, или е врач, непременно да се умъртви; с камъни да ги убият, кръвта им да бъде върху тях.” (Левит 20:27). Да се освободи някой от тази измама е почти невъзможно, защото мнозина “вярват” в чудесата, които са видели в отстъпилите от Христовото учение църкви. И така те стават подвластни на сатана. Болни биват излекувани, сакати прохождат и много други измами се извършват от различни религиозни водачи, но тези явления са сатанинско дело и все повече ще се увеличават преди идването на Христос. Тъй като спиритизмът имитира много сполучливо днешното християнство по име, силата му да измамва и впримчва е голяма. Самият сатана се е променил и се е нагодил към съвременния ред на нещата. Той ще се явява с образа и характера на ангел на светлината.

73

“И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел.” (2Кор. 11:14). Чрез посредничеството на спиритизма ще се вършат чудеса, ще бъдат лекувани болни и извършвани много неопровержими и свръхестествени неща. И тъй като духовете ще изповядват вяра в Библията и ще почитат нарежданията на църквата, делото им ще бъде възприемано като проява на свръхестествена сила. По същия начин спиритизмът е навлязъл и в областта на медицината прилагайки терапии, използващи хипнози, медитации, акупунктура и други средства, заедно с холистиката, която включва лечение чрез молитва, благословия (ръкополагане, полагане на ръце), талисмани и други неща. Пророк Исая предупреждава: “И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите? Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях..” (Исая 8:19,20).

Основа на спиритизма Ако мъртвите са напълно безчувствени, с кого или с какво се свързват медиумите? Какво казва Библията по този въпрос? Спиритизмът води началото си от първата лъжа на сатана към Ева за безсмъртието на душата: „Никак няма да умрете“ (Бит. 3:4). Днес по целия свят различни религии несъзнателно повтарят тази измама. Мнозина не желаят да приемат Божията присъда, че „душата, която греши, ще умре“ (Езек.18:20). Според тях „душата, макар че греши, ще живее вечно.“ Това погрешно учение за вродено безсмъртие е довело някои до убеждението за съществуването на съзнание в смъртта. Подобни мнения 74

пряко противоречат на библейското учение по този въпрос. Те са въведени в християнската вяра от езическата философия - (особено тази на Платон), по време на голямото отстъпление. Подобни вярвания са станали преобладаващ възглед на християнството, запазен и до днес. Вярването, че мъртвите са в съзнание е въвело много християни в измамата на спиритизма. В спиритическите сеанси сатанинските духове изпълняват ролята на „мили покойници” донасяйки желаната утеха и увереност на живите. Понякога предсказват бъдещи събития, които след като се окажат за верни, се приемат за реални. Тези опасни ереси придобиват достоверност, макар и остро да противоречат на Библията и Божия закон. Така премахвайки бариерите срещу злото, сатана може свободно да води хората далеч от Бога към сигурна гибел.

Предупреждение против спиритизма Библията ясно обявява неговите претенции за фалшиви. Тя учи, че „мъртвите не знаят нищо”, и че те „ не ще имат вече никога дял в нещо, което става под слънцето”. (Еклисиаст. 9:5,6). Библията строго забранява всеки опит за свързване с мъртви или със света на духовете. Тя казва, че онези, които твърдят, че разговарят с мъртвите, както спиритическите медиуми правят днес, всъщност се свързват със зли духове, които са бесовски духове (Откр.16:14). Господ казва, че тези контакти са мерзост и онези, които ги вършат, трябва да бъдат наказани със смърт. (Левит 19:31; Втор. 18:10,11). „Също мъж или жена, които запитват зли духове или са врачове, да бъдат умъртвени; с камъни да ги убият; кръвта им да бъде върху тях.“ (Левит 20:27).

75

Последната измама В миналото спиритическите явления бяха ограничени в областта на окултизма, но напоследък спиритизмът прие „християнски“ вид, за да може да мами и християнския свят. Като твърди, че приема Христос и Библията, спиритизмът става още по-опасен враг на вярващите. Неговото действие е хитро и измамливо. Чрез влиянието на спиритизма Библията се тълкува по начин, който се харесва на необновеното сърце, докато нейните най-тържествени и важни истини се отхвърлят като ненужни. Говори се за любовта като главно качество на Бога, обаче тя бива понижена до слаба сантименталност, която прави малка разлика между доброто и злото. Божията справедливост, Неговото осъждане на греха и изискванията на Неговия свят закон не се уважават. Приятни и пленителни басни омайват чувствата и карат хората да отхвърлят Библията като основа на свята вяра. Само закриляните чрез силата на Бога и укрепени духовно с истините на Писанието, което приемат за единствен авторитет, ще могат да се спасят от тази измама.

СЛУЖБАТА НА БОЖИИТЕ АНГЕЛИ Текстът, който най-сполучливо определя службата на Божиите ангели, е следният: “Не са ли те всички служебни духове, които се изпращат да слугуват на тези, които ще наследят спасение?”(Евреи 1:14). Този текст ни показва, че в действителност, цялото небе сътрудничи за изкуплението на нашия беден свят, който, като една изгубена овца се е отдалечил от Божията кошара. Във всички ангели ще царува голяма радост, когато Христос, добрият Пастир, 76

след като е очистил от греха този изгубен свят, го възвърне в кошарата на Божието съвършено творение. Ангелите се радваха, когато нашият свят беше създаден. Господ каза на Йов: “Где беше ти, когато основах земята?...Когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост?” (Йов 38:4,7). Преди да беше създаден този свят, ангелите бяха вече сътворени от Вечния Син, в Когото е всичко. Защото ангелите не са човеци, както и изкупените в бъдещия свят никога няма да станат ангели. Ангелите са един особен вид същества, различни от човеците, представители на едно по-висше стъпало на творението: “Що е човек, та да го помниш или човешки син, та да го посещаваш? Ти си го направил само малко по-долу от ангелите, със слава и чест си го увенчал.” (Псалом 8:4,5). В бъдещия живот чрез преобразителната сила на Христовата благодат изкупените човеци ще бъдат направени подобни на ангелите. Христос каза: “И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите и като участници на възкресението са чада на Бога.”(Лука 20:36). Това възвишение на грешния човек, да бъде равен на ангелите, е един пример за приложението на евангелския принцип: “А гдето се умножи грехът, преумножи се и благодатта.” (Римл. 5:20) . Но за да бъде някой подобен на ангелите, не означава да бъде самият той ангел. Ангелите съществуваха още преди човеците. Изкупените ще останат човеци и ще се различават от рода на ангелите, макар че с тях заедно ще служат на Бога.

Ангели - хранители Всяко Божие чадо се намира под закрилата на ангелите. “Ангел Господен се опълчва около онези, които Му се 77

изгубените - всички те ще се радват, когато Господ отведе Своите в техния дом. Какъв ден ще бъде това на небето!

боят и ги избавя.” (Псал. 34:7). Благодарение на Бога ние никога не сме сами. Всяко Божие чадо има един ангел хранител, на когото е поръчано от любящия Отец в небето да го закриля. Христос каза: “Гледайте да не презрете ни едно от тия малките; защото ви казвам: ангелите им на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата.” (Матей 18:10). Това не означава, че никога няма да дойдат изкушения и скърби, но всред изпитанията ангел Господен ще бъде на наша страна, за да ни укрепява и да ни носи помощ от Бога за всяко изкушение. Всред горящата пещ, освен тримата еврейски младежи се яви образът на Един четвърти; това беше сам Исус, Който ходеше с тях из огъня. Когато Исус в дните на Своята земна плът се прегърбваше под тежкото бреме в Гетсиманската градина, “...яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.” (Лука 22:43). Нашият Изкупител знае какво утешение и каква сила могат да придадат ангелите чрез своята служба. Той е водител на небесното войнство и затова ги е определил всички като служебни духове на наследниците на спасението. Когато Исус се яви на Своите в слава и дойдат “всички святи ангели с Него” (Матей 25:31), и когато чуят гласа Му, Неговите спящи светии излизат безсмъртни от отворените гробове. “Той ще изпрати ангелите Си със силен тръбен глас и ще съберат Неговите избрани от четирите ветрища от единия край на небето до другия.” (Матей 24:31). Ангелите, които през всички времена са бдяли над наследниците на спасението, знаят къде са те, а също и как трябва да бъдат събрани със своите мили, за да посрещнат Господа. Ангелите, които ликуваха, когато Господ поставяше основите на земята, които скърбяха, когато човекът съгреши, които винаги са действали заедно с Христа, своя Господ, за да избавят

За нас е необходимо да разберем мисията на посещаващите ни ангели. Необходимо е да разберем, че във всичките ни начинания съдействат небесни същества и ние сме обект на техните грижи. Невидимите армии на светлината и силата са в служба на смирените и кротките, които вярват в Божиите обещания и се хващат за тях. Херувими, серафими и превъзхождащи в сила ангели - хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди стоят от дясната Му страна. Всички те са “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение” (Евреи 1:14). Тези вестители водят точен доклад за думите и за делата на човешките синове. Всяка жестока постъпка, всяка несправедливост спрямо Божия народ, всички страдания, които той е призован да претърпи под влиянието на несправедливи служители, всичко се записва много точно в небесните книги. “А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:7,8). “И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та, като

78

79

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани? (Лука 18:7,8)

извършите Божията воля да получите обещаното “Защото още твърде малко време и ще дойде Той, Който има да дойде и не ще се забави” (Евреи 10:35-37). “И тъй, братя, останете твърди до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди и укрепете сърцата си, защото Господното пришествие наближи” (Яков 5:7-8). Удивително е Божието търпение. Правдата дълго чака, докато милосърдието умолява грешника, но “правда и съд са основа на престола Му” (Пс. 97:2). “Господ е дълготърпелив и велик в сила и никак няма да обезвини нечестивия; пътят на Господа е във вихрушка и буря и облаци са праха на нозете Му” (Наум 1:3). Светът дръзко престъпва Божия закон. Хората злоупотребяват с търпението на Бога потъпквайки авторитета Му. Един друг се поощряват в насилие и жестокост към Неговите избраници, казвайки си: “От где знае Бог? Има ли знание у Всевишния?” (Псалом 73:11). Но има предел, който не бива да бъде преминаван. Наближава времето, когато ще се достигне допустимата граница, макар че и сега те почти достигат ръба на Божието състрадание и на търпеливата Му милост. Господ ще се намеси, за да възстанови честта Си, да освободи народа Си и да обуздае надменността на злотворците. В дните на Ной правата на Божия закон бяха до такава степен забравени, че споменът за Създателя бе почти изчезнал от земята. Несправедливостта бе достигнала такива размери, че Господ намери за необходимо да унищожи този нечестив род чрез потоп. От род в род Всевишният бе изявявал Своите пътища. В

моменти на криза Той се откриваше и се намесваше, за да попречи на сатанинските планове. Често допускаше кризисни състояния - било в семействата или всред народите или пък при отделни личности, за да се изяви намесата Му. В такива моменти Той бе показвал, че има Бог в Израил, Който защитава Своя закон и Който възстановява правата на народа Си. Днес, когато нечестието изобилства навсякъде, трябва да сме уверени, че голямата и последна криза е неминуема. Когато невежеството по отношение на Божия закон ще стане почти всеобщо, когато Неговият народ ще е угнетяван и измъчван, точно тогава Бог ще се намеси. Не е далеч времето, когато Той ще каже: “Дойдете люде Мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг догдето премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им. И земята ще открие кървите си и не ще покрие вече убитите си” (Исая 26:20-21). Хора с претенции за християни ще мамят и подтискат бедния, ще ограбват вдовицата и сирачето, ще се отдават на сатанинска омраза, защото не ще успеят да властват върху съвестта на Божия народ, но за всичко това Бог ще ги съди и този съд ще бъде “немилостив към онзи, който не е показал милост” (Яков 2:13). Скоро тези хора ще трябва да се явят пред Съдията на цялата земя, за да дават сметка за причинените от тях страдания на душите и телата на Неговите светии. Сега те могат да издигат фалшиви обвинения, могат да се присмиват на хората, на които Спасителят е възложил грижата за делото Си; те могат да хвърлят вярващите в затвора, да ги осъждат на насилствена работа, на заточение и смърт, но един ден ще трябва да отговарят за всичките въздишки, за всичките страдания

80

81

и сълзи, причинени от тях. Бог ще им върне двойно за техния грях. Ето какво заповядва на изпълнителите на съдбите си спрямо Вавилон, символът на отстъпилата църква: “Защото греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздавала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно” (Откровение 18:5-6). Вик на човешки страдания се въздига към Бога от Индия, Африка, Китай и от морските острови, както и от така наречените християнски страни. Няма да се забави откликът на този вик. Бог ще очисти земята от моралната й развала и то вече не чрез потоп, както в дните на Ной, но чрез огън, който нищо сътворено от човешка ръка не ще успее да угаси. “И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се повдигне и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откакто народ съществува до онова време. И в онова време твоите люде ще се отърват, всеки, който се намери написан в книгата” (Данаил 12:1). Христос отново ще събере Своите чеда, Той ще ги изведе от савани, от колиби и затвори, от ешафоди, от планини и пустини, от земните пещери и от морските дълбини. На земята те са били лишени от всичко, били са измъчвани и изтерзавани. Милиони са слезли в гробовете си, покрити с укор и срам, само защото са устоявали на изкушенията на сатана. Човешките съдилища са гледали на Божиите чеда като на най-ниски престъпници. Но бързо наближава денят, когато ще се разбере, че “сам Бог е съдия” (Псалом 50:6). Тогава земните присъди ще бъдат преразгледани и Господ “ще отнеме укора на людете Си от цялата земя” (Исая

25:8), “И на всеки от тях се даде по една бяла дреха” (Откр. 6:11) “И ще ги наричат свят народ, изкупени на Господа” (Исая 62:12). Какъвто и да е кръстът, който са били призвани да носят, каквито и загуби да са понесли, през каквито и преследвания да са преминали, дори и да изгубили тленния си живот, Божиите чеда ще бъдат богато възнаградени. “Те ще гледат лицето Му; И Неговото име ще бъде на челата им” (Откр. 22:4).

82

83

СИЛАТА НА БОЖИЕТО СЛОВО „Твоето слово е светилник за нозете ми и виделина на пътеката ми.” (Псалом 119:105). „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.”

(2 Тимотей 3:16,17). Библията съдържа всичко необходимо за усъвършенстването на Божия човек. Тя е като съкровищница, пълна със скъпоценности - боговдъхновена, способна да ни направи мъдри за спасение - усъвършенствани, съвършено приготвени за всяко добро дело. Книгата на книгите е достойна за нашето почтително внимание. Повърхностното и изследване не може да задоволи нейните изисквания към нас, нито пък да ни даде обещаното от нея. Трябва да се стараем да разбираме пълното значение на Словото на истината и да се потапяме в духа на свещените думи. Малка ще бъде ползата, ако четем всеки ден известен брой глави или запаметяваме определена част от Писанието, без да размишляваме внимателно върху значението на прочетеното. Не можем да получим мъдрост от Божието

Слово, ако не го изучаваме искрено и с молитва. Вярно е, че някои части от Писанието са твърде ясни, за да бъдат разбрани погрешно. Има обаче много пасажи, чието значение не може да бъде разбрано от пръв поглед, тъй като истината не е на повърхността. За да разберем смисъла на тези текстове, трябва да сравняваме стих със стих, изследвайки внимателно с молитва и размишление. Такова изучаване ще бъде богато възнаградено. Както миньорът открива богати на метал жили, скрити под земната повърхност, така и този, който изследва упорито Божието Слово, сякаш търси скрито съкровище, намира истини от най-голяма стойност. Не направите ли светите учения на Божието Слово правило и ръководство за живот, истината няма да значи нищо за вас.Тя е действена само, ако се прилага в житейската практика.Изповядайте греховете си и ги изоставете решително като вярвате в Божиите обещания и изявявате вярата си чрез добри дела. Ако библейските истини са втъкани в ежедневния живот, те ще откъснат ума от земното и пошлото. Когато се изследват небесните истини, Божият Дух общува тясно със сърцето. Разбирането на откритата Божия воля обогатява ума, въздига го, придава му нова сила и го сближава с необхватната истина.Никоя друга книга няма такава сила да възвисява мислите и да обогатява способностите, както Библията, която съдържа най-възвишените истини.Ако хората започнат да изучават Библията, те ще станат поразвити по ум, способни да мислят по-задълбочено и да действат по-разумно - за разлика от онези, които упорито са изучавали само светска наука и история, пренебрегвайки Божието Слово. Библията дава на търсещия истината висше обучение на ума.Съдържанието на Библията прави християнина силен в дух и интелект. Псалмистът казва:

„Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите.” (Псалом 119:130). Библията е чудна книга. Тя е история, която ни разкрива отминалите столетия. Без Свещеното Писание щеше да има само догадки и басни за древните събития. Пророчествата предсказват бъдещето. Божието Слово ни открива спасителния план на Бога и ни посочва пътя, по който бихме могли да избегнем вечната смърт и да постигнем вечния живот. От всички книги, наводнили света - колкото и ценни да са те - Библията си остава Книгата на живота, заслужаваща нашето внимание и възхищение. Тя разкрива не само историята на този свят, но описва и бъдещето. Съдържа информация за чудесата на Вселената, разкрива ни характера на Твореца на небето и земята. В нея Бог се открива пред човека. С изследването на философски и научни книги не може да се постигне за ума и морала това, което се постига с изучаването на Библията, ако то се приложи на практика. Този, който чете Свещеното Писание, разговаря с партиарси и пророци. Свързва се с истината, изразена чрез възвишен език, който влияе силно върху ума и издига мислите от земните неща към славата на бъдещия безсмъртен живот. Може ли човешката мъдрост да се сравнява с опознаването на Божията слава? Смъртният човек, който не познава Бога, се опитва да омаловажи стойността на Писанието като твърди, че научните познания не са в хармония с Божието Слово, но то е „светилник на нозете” ни и „виделина на пътеката” ни. (Псалом 119:105). Тези, които се хвалят с мъдрост, надвишаваща ученията на Божието Слово, трябва да пият от извора на познанието, за да разберат истинското си невежество. Хората се хвалят с мъдрост, която е нищо друго освен глупост. (1Кор.3:18,19). В наше време най-голямата заблуда и проклятие за

84

85

човечеството е непознаването на изискванията на Божия закон. То е резултат от пренебрегването на Божието Слово. Планът на сатана е да ангажира умовете на хората, да ги накара да подценят великата пътеводна Книга и така да ги вкара в пътя на греха и унищожението. Библията не се поставя на дължимото й място сред книгите на този свят, макар че изучаването и е от съдбоносно значение за човешките души. Изследвайки нейните страници, умът се спира на величествени сцени, свързани с вечността. Виждаме как Исус - Божият Син - идва в нашия свят и започва тайнствената борба срещу силите на тъмнината. Колко чудно и почти невероятно е, че Вечният Бог е приел унижението на Своя Син, за да можем и ние да бъдем издигнати до Неговия трон! Нека всеки изследовател на Писанието мисли върху това велико събитие; тогава изучаването на Библията ще го очисти, издигне и облагороди. Истината ще бъде разкрита на ума и Божият Дух ще я вложи в сърцето. Чрез общение с Бога християнинът ще има по-ясни и по-широки възгледи, невлияещи се от предишните мнения. Ще бъде много попроницателен и с много по-благородни способности. Умът му, упражняван върху възвишените истини, ще обхваща много повече неща, и придобивайки небесно познание, ще разбира по-добре своята слабост, ще израства във вяра и смирение. Където Божието Слово се пренебрегва, небесните съвети не се чуват, увещанията са напразни, благодатта и божествената мъдрост не се търсят, за да могат да се отбягват миналите грехове и всяка следа от поквара да бъде очистена от характера. Давид се молеше с думите: „...Отвори очите ми, за да гледам чудесни неща в Твоя закон.” (Псалoм 119:18). Изследователят на Библията трябва да извърши огромна

работа. Необходимо е да се съберат скъпоценните камъни на истината и да се разграничават от заблудите на настоящето традиционно мислене. Въпреки че Библията е небесно откровение, мнозина не разбират Божествените учения. Трябва да откриваме нови аспекти на истината в Стария и Новия завет. Искрено изследващият Писанието ще види, че между различните му части има хармония. Той ще открие вътрешно единство на текстовете и наградата за труда му ще бъде изключително ценна. Свещеното откровение е изпълнено с извори на небесна истина, мир и радост. Тези източници на радост могат да бъдат притежание на всеки негов изследовател. Боговдъхновените думи, върху които сърцето размишлява, ще бъдат като потоци, носени от реката с вода на живот. Нашият Спасител се молеше умовете на последователите Му да бъдат отворени за разбиране на Писанието. Когато изучаваме Библията с молитва, Светият Дух е близо до нас, готов да ни изясни значението на думите, които четем. Колкото по-тясно умът е свързан с Източника на всяко познание и мъдрост, толкова повече ще има нужда да се развива в духовно отношение. Чрез Божията истина Светият Дух ожитворява замрелите духовни способности и привлича душата към небесните ценности. Когато изследвате самостоятелно Писанието, ще се утвърдите във вярата. Изключително важно е да положите в паметта си Божиите истини. Истината е вечна и конфликтът със заблудата само ще изяви силата и. Нека всичко да бъде измерено с Библията, защото тя е единственият критерий за вяра и учение. Истината трябва да изследваме самостоятелно, не можем да разчитаме на друг да мисли вместо нас, независимо кой е той. Всеки от нас трябва да търси Бога за небесно просветление, за да може да развие

86

87

характер, който ще устои на проверката в съдния ден. Живеем в последните дни на човешката история, когато се приемат гибелни заблуди, а истината бива отхвърляна. Мнозина вървят към тъмнина и безверие като търсят грешки в Библията и внасят суеверия, небиблейски теории и софизми от суетни философии. Изследвайки Писанието, ние започваме да разсъждаваме върху вечната Христова жертва дадена за нашето изкупление. Когато виждаме страданията на Спасителя, същият дух на себеотрицание и саможертва за доброто на другите, изпълва сърцата ни. Гледайки Исус с очите на вярата, „ние се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Духа Господен.”

(2Коринт. 3:18). Този, който върви по пътя на Божиите заповеди, върви заедно с Христос, а в Неговата любов сърцето намира покой. Когато Мойсей се молеше: „Покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная.” Господ му отговори: „Самият Аз ще вървя пред тебе и Аз ще те успокоя.” (Изход 33:13,14). Чрез пророците бе дадена вестта: „Така казва Господ: Застанете на пътищата, та вижте, и попитайте за древните пътеки, где е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си;”(Еремия 6:16). Бог казва: „Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река, и правдата ти като морските вълни;” (Исая 48:18). Всички, които приемат Христос чрез Словото Му, предадат душите си под Негово покровителство и живота си под Негово ръководство, ще намерят мир и спокойствие. Нищо в света не може да ги натъжи, когато Исус ги радва със Своето присъствие. В пълното приемане на Христос има пълен покой. Господ казва: „Ще упазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, защото на Тебе уповава.” (Исая 26:3 ). Божието слово е истина и не подлежи на промяна.

„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.” (Матей 11:28). Тези утешителни думи бяха отправени към множеството, което следваше Исус. Спасителят бе казал, че човек може да получи познание за Бога само чрез Него. Той бе споменал, че учениците Му са тези, на които е дадено познание за небесните неща. Исус обаче не остави никого да се чувства изолиран от грижата и любовта Му. Всички отрудени и обременени могат да дойдат при Него. Книжниците и равините, спазващи стриктно външните религиозни форми, чувстваха някаква празнота, която никога не можеше да бъде запълнена от обредите на разкаяние. Бирниците и грешниците можеха да се преструват, че са доволни от плътските и земните неща, но в сърцата им имаше недоверие и страх. Исус погледна към нещастните и омъчнените - онези, чиито надежди бяха разбити и които се опитваха да задоволят копнежа на душата със земни радости – и ги покани да намерят утеха в Него.

88

89

„Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.” (Исая 40: 8). „Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.” (Откровение 22:18, 19).

ПОКАНАТА

С нежност Той насърчи отрудените хора: „Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.” (Матей 11:29,30). С тези думи Христос се обръща към всяко човешко същество. Независимо дали осъзнават това или не, всички са отрудени и обременени. Върху всички има товар, който само Исус може да свали. Най-тежкото бреме, което носим, е бремето на греха. Ако бяхме оставени сами да го носим, то би ни смазало. Но безгрешният Бог зае нашето място. „Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.” (Исая 53:6). Той понесе товара на нашата вина. Исус ще свали тежестта от уморените ни рамене. Той ще ни даде покой. Той ще понесе и тежестта на грижите и скърбите. Исус ни кани да прехвърлим всяка наша грижа на Него, защото ние сме в сърцето Му. По-старият Брат на човечеството стои до вечния трон. Наблюдава всяка душа, която се обръща към Него като към Спасител. Знае от опит какви са слабостите на хората, какви са нуждите и къде се крие силата на изкушенията: „...Той бе във всичко изкушаван като нас, но пак остана без грях.” (Евреи 4:15). Исус те наблюдава, Божие чадо - изпълнено със страх. Изкушаван ли си? Той ще те избави. Слаб ли си? Ще ти даде сила. Невеж ли си? Ще те просвети. Наранен ли си? Ще те излекува. Господ „изброява числото на звездите” и „изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им”. (Псалoм 147:3,4). „Дойдете при Мене” е Неговата покана. Каквито и да са вашите вълнения и изпитания, представете случая си на Бога. Духът ви ще бъде подкрепен, за да може да издържи.

Пред вас ще се открие път за освобождаване от смущенията и трудностите. Колкото по-слаби и безпомощни знаете, че сте, толкова по-блажена е почивката, когато го прехвърлите върху Този, Който ще го понесе. Покоят, предлаган от Христос, зависи от условията, но те са ясно определени. Такива, че всеки може да ги изпълнява. Той просто ни казва как можем да получим Неговия покой. „Вземете Моето иго върху си”, апелира Исус. Игото, т.е. хомотът, е средство за работа. Добитъкът се впряга в хомот и този хомот е необходим, за да може да работи ефективно. С този пример Христос ни учи, че сме призовани да служим през целия си живот. Ние трябва да понесем върху себе си игото на Христос, за да бъдем Негови съработници. Игото, което ни обвързва със службата за Бога, е Божият закон. Великият закон на любовта, разкрит в Едем и провъзгласен на Синай, а в Новия завет изписан в сърцата, е законът, който свързва човека с Божията воля. ”Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде; И няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, от малък до голям между тях.” (Евреи 8:10,11). Ако бяхме оставени да следваме собствените си наклонности, да ходим там, накъдето ни насочват нашите желания, бихме попаднали в редиците на сатана и бихме приели качествата му. Затова Бог иска да се придържаме към Неговата воля, която е възвишена, величава и облагородяваща. Желае да поемем задължението да Му служим с търпение и мъдрост. Самият Той, когато бе сред човечеството, понесе хомота на делото. Христос изрече

90

91

думите: „Драго ми е, Боже Мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.” (Псалом 40:8). „Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.” (Йоан 6:38). Любовта към Бога, стремежът да се защити Неговата слава и любовта към падналото човечество, доведоха Исус на земята, за да страда и да умре. Това бяха чувствата, които ръководеха живота Му. Той препоръчва и ние да възприемем тези принципи. Има мнозина, чиито сърца страдат под товар от грижи, тъй като се опитват да достигнат стандартите на света. Те са приели неговата суета и неговите обичаи. Така техният характер се опетнява и животът им залинява. Продължителното безпокойство изтощава жизнените сили. Нашият Господ изисква от хората да отхвърлят ярема на робството. Той ги поканва да приемат Неговото иго. Исус казва: „Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” Препоръчва им да търсят първо Божието царство и Неговата правда и обещава, че всички неща, необходими за тях в този живот, ще им се добавят (Матей 6:33). Безпокойството е сляпо и не може да надникне в бъдещето, но Исус вижда края от самото начало. За всяка трудност Той има средства, които да донесат облекчение. Небесният ни Отец има хиляди начини да се погрижи за нас, но ние не знаем нищо за тях. Онези, които приемат да поставят службата за Бога и Неговия авторитет над всичко, ще открият как затрудненията им изчезват и нозете им застават на прав път. „Научете се от Мене”, казва Исус, “защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си.” Ние трябва да влезем в училището на Христос, за да се научим от Него на кротост и смирение. Изкуплението е 92

процесът, чрез който душата се подготвя за небето (рая). Такава подготовка означава опознаване на Христос; означава освобождаване от идеи, навици и обичаи, които са били придобити в училището на княза на тъмнината (сатана). Душата трябва да бъде освободена от всичко, което се противопоставя на верността към Бога. В сърцето на Христос, където царуваше съвършена хармония с Бога, имаше съвършен мир. Никога не се възгордяваше от шумното одобрение, нито се отчайваше от укори и неуспехи. Макар и изправен пред най-голямо противопоставяне и жестоко отношение, Той запазваше Своята решителност. Но мнозина, които твърдят, че са Негови последователи, са с неспокоен и угрижен дух, защото се страхуват да се доверят на Бога. Не Му се предават изцяло, тъй като не искат да приемат последствията от такова пълно себепредаване. Ако не сторят това, те няма да могат да намерят мир. Любовта към собственото „Аз” е, което води до безпокойство. Когато се родим „отгоре”, ние ще имаме същите помисли, които бяха в Исус - помислите, накарали Го да се смири, за да бъдем спасени. Тогава няма да търсим най- почетното място. Ще имаме желание да седим в нозете Му и да се учим от Него. Ще разберем, че стойността на нашето дело не е в показността, във вдигането на шум пред света, в активността и усърдието според колкото ни е силата. Стойността на делото ни е съразмерна с вложения в нас Свети Дух. Упованието в Бога облагородява ума и ние получаваме търпение и ръководство на душите си. На воловете се поставя хомот, който им помага да теглят товара и облекчава тежестта. Така е и с Христовото иго. Когато нашата воля се слее с Божията воля и ние използваме Неговите дарове за благословение на другите, ще открием, че бремето на живота е леко.

93

„А според както е писано: “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”.

(1 Коринтяни 2: 9 ) От преди около 6000 години човечеството на този свят е вървяло по осамотения път, който свършва със смърт. В безкраен ритъм са се отваряли и затваряли тъмните врати на смъртта. В този дол царува вечен мир. Но стойте! Има една вест на надежда. Скалата на вярата бива огряна от лъчите на Слънцето на Правдата. Нашият дял не ще бъде постоянно грях, грижи и страдания; не винаги ще бъдат обезпокоявани и разтревожвани нашите сърца от „ мор, който ходи в тъмнина” и „ от погибел, която запустява всред пладнина. ” (Пс. 91:6). Исус ще дойде пак, и с Неговото идване ще настъпи и окончателната и вечна победа. „В дома на Моя Отец има много жилища”, казва Исус, Синът на живия Бог. И Той продължава: „ И когато отида и ви приготвя място, ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си, така щото гдето съм Аз, да бъдете и вие. ” (Йоан 14:2,3). Когато при второто пришествие на Христос бъде премахнат греха от земята, тогава нашите очудени очи ще бъдат заслепени от славата на Христовото явление. Исус, нашият по-голям

Брат, нашият Изкупител и Приятел, ще дойде пак. Каква славна мисъл! Със сълзи на очи, от радост, ще прегърнем ония, които сме обичали много на тази земя. С очарование ще гледаме живата зеленина на вечната слънчева страна, нашата небесна родина. Ние ще светим като слънцето и заедно с ангелския хор ще пеем: „...На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.” (Откр. 5:13). Ние човеците не можем да си представим небесната слава. Там царува Бог, Който е източник на светлината и живота. Той е Цар на царете и Господ на господарите. В приготвените от Него славни жилища ще се населят при второто пришествие изкупените от Господа. Затова пришествието е висшата точка на цялата световна история. Исусовото идване ще изпълни надеждата на умрелите праведни за възкресение и преобразяване. Перото на апостола е било очевидно потопено в златна течност, когато е писал следните думи: „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на Архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.” (1 Сол. 4:16,17). Това означава, че при идването на Христа праведните мъртви ще възкръснат нетленни, а праведните живи , ще се преобразят. Това неизброимо множество от изкупени, придружено от ангели, ще се възнесе на небето и ще се засели в жилищата на небесния град. „Отворете портите”, ще пее ангелски хор, „да влезе праведният народ, който упази истината”. (Исая 26:2). Слепите очи ще се отворят и ще гледат небесната слава; хромите ще ходят с вечна бодрост; глухите ще

94

95

„Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа. Блажени които пазят изявленията Му, и Го търсят от все сърце; които и не вършат беззаконие, ходят в пътищата Му.” (Псалoм 119:1-3).

НОВИЯТ СВЯТ

могат тогава да чуват небесни песни и музика; болните ще хвалят Господа с вечно здраве и никога вече не ще страдат от болки; всички те ще живеят във вечна радост, съвършенство, здраве и блаженство.

Праведните ще живеят и царуват с Христа „Праведните ще наследят земята. И ще живеят на нея довека.” ( Псалом 37:29) В тези небесни жилища праведните ще живеят и царуват с Христа хиляда години. Двадесетата глава от Откровението се нарича „Главата на Хилядогодишнината”. В края на тези хиляда години земята ще се пречисти с огън, и ще бъде пресъздадена от Бога в първоначалното й едемско великолепие. В края на хилядата години ще се изпълнят думите: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” ( Матей 5:5). Добре е да обърнем внимание на това, което става във връзка с хилядата години, както е дадено от Божественото вдъхновение. При пришествието на Христос земята се разклаща от силно земетресение. Планините се разместват, островите изчезват и всеки град се превръща в развалини. Тъмнина обвива, намиращата се в хаос, земя. (Откр. 16:18-21). На тази опустошена земя остават неправедните мъртви в течение на хиляда години неприбрани и непогребани. И на същата тази земя бива ограничен дяволът, заедно с ангелите си. През хилядата години 1. Праведните ще „ живеят и царуват с Христа хиляда години.” (Откр. 20:4). В това време те ще 96

се намират заедно с Исус в жилищата, приготвени от Него за тях. (Йоан 14:1-3).

2. Безбожните са мъртви. Те „ не ще оживеят докле се не свършат хилядата години.” (Откр. 20:5).

3. „ Земята се съкруши съвсем, земята се разруши съвсем, земята силно се разтърси.” (Исая 24:19) и „ всичките и градове бяха съсипани от лицето на Господа и от Неговата пламенна ярост.” (Еремия 4:26). Земята е „ неустроена и пуста” (Еремия 4:23). Тя е станала „ бездна”, (Откр. 20:1) (Това означава без форма и неустроена, както гласи Битие 1:2).

4. Сатана е вързан в тази бездна за хиляда години. (Откр. 20:2,3). Запустялата земя Хиляда години земята остава пуста, неустроена и в печално състояние, паметник на греха и позора; но в края на хилядата години следва следното: 1. Новият Ерусалим слиза от Бога из небето на земята. „Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си”. (Откровение 21:2).

2. Нечестивите мъртви възкръсват за унищожение. (Откровение 20:5).

3. Сатана бива пуснат от тъмницата си. (Откр. 20:7). Тогава той подема наново по-раншното си дело- да мами безбожните (възкресени), които го следват в неговите намерения. С растяща от отчаяние омраза, сатана се опитва да убеди нечестивите, че той е господарят на новия Ерусалим. Призивът за 97

превземането на този град се отправя до всички. Неизброими множества се събират за това последно стълкновение.

изпълнение на новата земя, истинския (вечния) дом на изкупениете. „А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.”

(2 Петрово 3: 12-13).

Унищожаването на греха и обновяването на земята Земята – център на вселената „И ето язвата, с която Господ ще порази всичките народи (безбожните) , които са воювали против Ерусалим: месата им ще тлеят, докато още стоят на нозете си, очите им ще се разтопят в ямите си, и езикът им ще тлее в устата им.” (Захария 14:12). Най-после настава времето да бъдат унощожени и премахнати от вселената сатана, греха и безбожните. Чрез Христовата жертва Божията любов направи всичко, което можеше да се направи за спасението на човеците. Щом това спасение бе отхвърлено и човекът продължаваше да греши - небето не можеше да предложи нищо повече. Няма друга жертва, която би могла да се принесе, няма вече друга жертва за греховете. (Евр. 10:26). Настъпва крайният момент в борбата със злото: „...огън пада от Бога из небето, та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро... И смъртта и адът (гробът) бидоха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.” (Откр. 20: 9,10,14). Втората смърт слага край на греха, на виновника за греха и на самата смърт. Борбата вече е свършена. Огънят, който пояжда нечестието и нечестивите, разтопява земята и я очиства от всяка следа на проклятието. Това е денят, за който апостол Петър казва: „В които небесата възпламенявани, ще се стопят и стихиите нажежени ще се разложат.” След това прочистване Божието обещание ще намери своето 98

„Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си.” (Откровение 21:2) Небесният град Ерусалим, столицата на пречистената вселена, ще слезе на тази земя. „И нозете Му (на Христа) ще застанат в онзи ден на Елеонската гора, която е срещу Ерусалим на изток; и Елеонската гора ще се разцепи през средата си към изток и към запад, и ще стане дол твърде голям; и половината от гората ще се оттегли към север, и половината и към юг.” (Зах. 14: 4). В сенките на тази гора са били отправени към Бога много молитви. Там са били изговаряни думи на живот и любов. Там Исус е проповядвал вестта за Своето второ пришествие. И ето, Неговите нозе ще стъпят ще един път на Елеонската планина. На тази голяма долина ще стои славният град Ерусалим. Този е всъщност златния век, за който човеците тъй много говорят. Райското състояние пак ще се възстанови, всички минали неволи ще се заличат от паметта на изкупените. Исус казва: „И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.” (Йоан 16:22). Всички изкупени ще следват единствения водач, Исус Христос, защото „царството и владичеството, и величието на царствата, които 99

са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще Му служат и ще Му се покоряват.” (Данаил 7:27). „И (Христос) ще владее от море до море, и от Ефрат до краищата на земята...Името Му ще пребъдва до века; името Му ще се продължава докато трае слънцето; и ще се благославят в Него човеците; всичките народи ще Го ублажават.” (Псалом 72:8,17). „Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на Неговото царство, за да го утвърди и поддържа, чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.” (Исая 9:7). Не трябва ли този славен изглед да изпълни сърцата ни с любов и копнеж за предстоящето избавление? Не ще ли приемем Божията покана: „Елате, защото всичко е готово?” Сами ние ще трябва да решим, дали Исус ще бъде за нас Избавител или Съдия. Сега е още благодатно време, в което можем да вземем решение. Блажен е онзи човек, който е приел спасението чрез Исус Христос и се е примирил с Бога, още има и уверението, че един ден ще се намери в Божието царство, заедно с множеството на изкупените. Спасителят желае и ти да се намираш всред това блажено множество. Той те кани днес да дойдеш. Ела при Него с всичките си грижи и неволи и Той ще те изцели. Сега е още благодатно време и можеш да получиш прощение на греховете си. Неговата покана гласи: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.” (Матей 11:28-30). Амин!

100

БОРБАТА МЕЖДУ ИСУС ХРИСТОС И САТАНА ЗАВЪРШВА „Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И този ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на Силите, и няма да им остане нито корен, нито клонче. А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; и ще излезете и ще се разиграете като телци из обора.Ще стъпчете нечестивите; защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви в деня, който определям, казва Господ на Силите.” (Малахия 4:1-3).

Злите получават своето възмездие „И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.” (Откровение 20:10). След като греховете на праведните са прехвърлени върху сатана, той е предаден на страдание , не само заради собствения си бунт, но и за всички грехове, които е подбудил хората да извършат. Унищожителното дело на сатана е завинаги прекратено. Докато за грешните Бог е огън пояждащ, за Своя народ Той е и слънце и щит. Огънят, който ще унищожи безбожните ще пречисти земята. Всяка следа от проклятието ще бъде премахната. Няма да има вечно горящ ад, който да бъде поддържан пред изкупените, за да показва ужасните последици от греха. Нашият Изкупител винаги ще носи белезите от разпятието 101

Си. Върху наранената Му глава, върху гърдите, ръцете и нозете Му, са единствените следи от чудовищното дело, извършено от греха чрез сатана. Денят на Божия гняв срещу Неговите врагове ще бъде и ден на окончателното освобождение на Божията църква. Пророк Исая заявява: “Укрепете немощните ръце и утвърдете отслабналите колена. Кажете на ония, които са с уплашено сърце: Укрепете се! Не бойте се! Ето вашият Бог! Възмездието ще дойде с Божие въздаяние. Той ще дойде и ще ви избави.” “Ще погълне смъртта завинаги. И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица и ще отнеме укора на людете Си от цялата земя, защото Господ е изговорил това.” (Исая 35:3-4; 25:8). Когато вижда как Господ на славата слиза от небето с всичките Си святи ангели, за да събере от всички народи на земята църквата на “остатъка”, пророкът чува как чакащите възкликват с ликуване: “Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси. Тоя е Господ, чакахме Го; ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.” (Исая 25:9). Чува как гласът на Божия Син призовава спящите светии. Вижда ги да излизат от тъмницата на смъртта и възкликва: “Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, защото росата Ти е като росата по тревите. И земята ще предаде мъртвите.”;“Тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат. Тогава куцият ще скача като елен и езикът на немия ще пее.” (Исая 26:19; 35:5,6). Пророкът вижда как победителите над греха и гроба стоят щастливи в присъствието на своя Господ и разговарят свободно с Него така, както човекът е разговарял с Бога

в началото. “Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам - казва Господ, - защото ето, създавам Ерусалим за радост и людете му за веселие. Аз ще се радвам на Ерусалим и ще се веселя за людете Си и няма да се чува вече в него глас на плач, нито на ридание.” (Исая 65:18,19). “И жителят няма да рече: Болен съм. На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.” (Исая 33:24). “Защото в пустата земя ще избликнат води и потоци в пустинята. Нажеженият пясък ще стане езеро; и жадната земя - водни извори.” (Исая 35:6,7). “Вместо драка ще израсте елха, вместо трън ще израсне мирта.” (Исая 55:13). “И там ще има друм и път, който ще се нарече път на светостта. Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях. Пътниците - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него.” (Исая 35:8). “Няма вече да се чува насилие в земята ти, опустошение и разорение в пределите ти, а ще наречеш стените си Спасение и портите си - Хвала. Слънцето не ще ти бъде вече светлина денем, нито луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде вечна светлина и твоят Бог - твоя слава. Слънцето ти няма вече да залезе, нито ще се скрие луната ти, защото Господ ще ти бъде вечна светлина и дните на жалеенето ти ще се свършат. Твоите люде всички ще бъдат праведни; земята ще им бъде вечно наследство. Те са клонче, което Аз Съм посадил, дело на Моите ръце, за да се прославям.” (Исая 60:18-21). Пророкът долавя звук от музика и песни - такава музика и такива песни, каквито човешко ухо не е чуло, нито човешки

102

103

ум е разбрал, освен във видение. “Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион. Вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат.” (Исая 35:10). В обновената земя изкупените ще имат заниманията и радостите, които в началото правеха щастливи Адам и Ева. Отново ще има едемски живот с градини и поля. „И Моят народ ще обитава в мирно селище, в утвърдени жилища и в тихи успокоителни места.“ (Исая 32:18). “Те ще построят къщи и ще живеят в тях; ще насадят лозя и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там. Няма те да насадят, а друг да яде. Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво и избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.” (Исая 65:21-22). Там ще се развиват всички сили и всяка способност ще се увеличава. Ще се извършват велики дела, ще се осъществяват най-възвишени стремежи, ще бъдат реализирани найвисоки начинания. И все пак ще остават нови висоти за покоряване, нови чудеса, будещи възхищение, нови истини за разбиране, нови предмети за изучаване, които да активизират силите на тялото, ума и душата. Скъпи пътнико, ние все още живеем сред сенките и бурите на земните събития, но скоро нашият Спасител ще се яви, за да донесе свобода и почивка. Нека с вяра гледаме на блаженото бъдеще, очертано от Божията десница. Този, Който умря за греховете на света, отваря широко вратите на рая за всички вярващи в Него. Скоро битката ще завърши и ще бъде спечелена. Скоро ще видим Този, в Когото са съсредоточени всичките ни надежди за вечен живот. В Негово присъствие изпитанията и страданията от този живот ще изглеждат съвсем незначителни.

„Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум.“ (Исая 65:17). “И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та като извършите Божията воля, да получите обещаното. Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде и не ще се забави.” (Евреи 10:35-37). “А Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение; вие няма да се посрамите нито да се смутите до вечни времена.” (Исая 45:17). Гледайте нагоре, гледайте нагоре и нека вярата ви се увеличава непрекъснато. Тази вяра нека ви насочва по тесния път, водещ към портите на града и до необхватното и безпределно славното бъдеще, което очаква изкупените. “И тъй, братя, останете твърди до Господнето пришествие. Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди и укрепете сърцата си, защото Господнето пришествие наближи”. (Яков 5:7-8). Народите от изкупените няма да имат друг закон освен закона на небето. Всички ще бъдат едно щастливо, единно семейство, облечено с одеждите на хвалението и благодарността. Над тази сцена утринните звезди ще пеят, а Божиите синове ще възклицават от радост, докато Бог Отец и Неговият Син Христос възвестяват: “Няма да има повече грях, нито смърт.” “И от новолуние до новолуние и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ.” (Исая 66:23). “И славата Господня ще се яви и всяка твар купно ще я

104

105

види, защото устата Господни изговориха това.” (Исая 40:5). “Защото както земята произвежда растенията си и както градина произраства посятото в нея, така Господ Йехова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всичките народи.” (Исая 61:11). И “В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец и красива корона за останалите от людете Си...” (Исая 28:5). В Библията наследството на спасените е наречено „родина”. Там Дървото на живота дава своя плод всеки месец и листата му служат за изцеление на народите. В тази родина има вечно течащи потоци, чисти като кристал, край тях дърветата хвърлят сенките си върху пътеки, приготвени за изкупените от Господа. Никой няма да има нужда от почивка, нито ще я желае. Няма да се изморяваме да вършим Божията воля и да хвалим Неговото име. Винаги ще чувстваме свежестта на утрото и то никога няма да отмине. Всички съкровища на Вселената ще бъдат открити за изучаване на Божиите изкупени. Освободени от оковите на смъртта, те ще летят неуморно към далечните светове. Голямата борба е приключила. Няма вече грях нито грешници. Цялата Вселена е чиста и цялото обширно творение бие в един пулс на хармония и радост. „Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.” (Откр. 21:4). От Този, Който е създал всичко се изливат живот, светлина и радост към всичките Му владения на безкрайното пространство. От най-малкия атом до най-големите светове всички в непомрачена красота и съвършена радост прогласяват, че Бог е любов. Амин!

106

ПРИЛОЖЕНИЕ Нравственият Божий закон (Изход 20:2-17) І “Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството Да нямаш други богове освен Мене.” ІІ “Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до трето и четвърто поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.” ІІІ “Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог, защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.” ІV “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.”

107

V “Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.”

Божият закон е неделим и всички заповеди са еднакво важни “Защото, който упази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко” (Яков 2:10).

VІ “Не убивай.”

VІІ “Не прелюбодействай.”

VІІІ “Не кради.” ІХ “Не свидетелствай лъжливо против ближния си.” Х “Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.”

Исус дойде да докаже факта, че човечеството, свързано чрез живата вяра с Божеството, може да пази всички Божии заповеди. Той дойде да направи ясен непроменимия характер на закона; да заяви, че непослушанието и престъплението никога не могат да бъдат възнаградени с вечен живот. Той дойде като човек при човечеството, за да може човешкото естество да дойде в допир с Божието, докато Божественото се е хванало здраво за Божия трон. Но в никакъв случай Той не дойде, за да омаловажи задължението на човека да бъде съвършено послушен. Той не отмени валидността на старозаветните Писания. Той изпълни това, което беше предсказано от самия Бог. Той дойде, не за да освободи човеците от закона, но за да отвори път, чрез който те да могат да се покорят на този закон и да научат другите да правят същото.

Бог произнесе на планината Синай Десетте заповеди със СВОЯ ГЛАС, написа ги ЛИЧНО на две каменни плочи и нареди на Мойсей да ги постави на НАЙ-СВЯТОТО място - в ковчега на завета (Изход 40:21). Исус Христос обобщи закона в две големи заповеди: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум (това е обобщение на първите 4 заповеди) и ближния както себе си (останалите 6 заповеди)”- Мат. 22:35-40. Божият морален закон отразява характера на Бога и в основата му е ЛЮБОВТА. Той е ВЕЧЕН и НЕПРОМЕНИМ като своя Автор. Сам Исус Христос заявява: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона и пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне” (Матей 5:17,18).

Тройната ангелска вест е последният призив и последното предупреждение на Бога към всички хора по целия свят. Тя трябва да бъде разгласена преди Господното пришествие. Пророкът вижда, че след нейното разпространение Човешкият Син идва със сила и слава да събере земната жетва.

108

109

Тройната ангелска вест (Откровение 14:6-12)

Откр. 14:6,7: ”Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.” Първата ангелска вест сочи времето на Божия съд. Чрез първият ангел хората са призвани да се боят от Бога, да Му отдадат слава и почит, и да Му се поклонят като Творец на небето и земята. За да изпълнят това, те трябва да бъдат послушни на Неговия свят закон. Мъдрецът казва: “Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.” (Еклисиаст 12:13). Никакво богослужение не може да задоволи Бога, ако няма послушание към Неговите заповеди. Делото на съда, който започна през 1844 г. трябва да продължи, докато бъдат решени случаите на всички-както на мъртвите, така и на живите. От това следва, че то ще продължи до края на благодатното време (Откровение 22:11,12). Откр.14:8 обявява: “Падна, падна Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване.” Вавилон символизира всички религиозни системи в последното време. Той представлява световният съюз между папството, падналите протестантски църкви и съвременният спиритизъм. Дъщерите на Вавилон са църкви, които някога са били чисти, но после са се покварили. Две от най-страшните лъжеучения на Вавилон са доктрината за безсмъртието на душата и спазването на неделята, заемаща мястото на съботата - Господния ден. Откр.14:9,10: ”И друг, трети ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра (папството) и на неговия образ и приеме белег (неделята) на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в

чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнето.” Третата ангелска вест е заключителната фаза във великата борба между доброто и злото. Във вестта на третия ангел се съдържа най-страшната заплаха, отправена някога към човешки същества. Тя трябва да е някакъв ужасен грях, след като предизвиква изливането на Божия гняв без милост (Откровение 16 гл.). Получаването на Божия печат - съботата или белегът на звяра символизира какъв е бил духовният живот на всеки човек. Съботата ще бъде големият изпит за вярност. Белегът на звяра е спазването на папската неделя. Божият народ получава печата на живия Бог и бива запазен във времето на скръбта (Данаил 12:1). Третата ангелска вест, която е настоящата истина, ще подготви един народ в света, който ще стои твърдо в принципите на истината в последната световна криза преди идването на нашия Спасител Исус Христос. (Откровение 22:20).

110

111

Псалом 15 Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее на Твоя свят хълм? Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда и който говори истина от сърцето си; който не одумва с езика си, нито струва зло на приятеля си, нито приема да хвърли укор против ближния си, пред чиито очи е презрян безчестният; но той почита онези, които се боят от Господа; който, ако и да се е клел за своя вреда, не се отмята; който не дава парите си с лихва, нито приема подкуп против невинния. Който прави това, няма да се поклати до века.

112